Търсене в текстове за 'Умора'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 75 резултата в 67 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

През деня образуването на отрови е по-силно, отколкото изхвърлянето им, и затова именно вечер, след работа, те са причина за умората.
Бяхме насядали под навеса и разговаряхме. Стана въпрос за съня и Учителя каза: Вечерно време, когато заспиш, изкарват те от къщата, за да я почистят. Известно е физиологичното значение на съня. През целия ден тялото е активно и при усилената дейност на органите става разрушение на тяхната материя, при което се образуват отрови. През деня образуването на отрови е по-силно, отколкото изхвърлянето им, и затова именно вечер, след работа, те са причина за умората. По време на сън тялото си почива и тогава органите могат да се освободят по-бързо от отровите, отколкото денем. Тези отрови се изхвърлят чрез бъбреците, кожата и белите дробове. Когато човек спи, в стомаха трябва да има малко храна и главата трябва да е обърната на север или поне на изток. Освен това във време на сън Азът, заедно с умственото и астралното тяло, излизат вън от физическото и на леглото остават да почиват само физическото и етерното тяло. През деня поради отрицателните мисли и чувства на хората космичният ритъм на тялото е нарушен, но щом по-горните тела излязат навън, то физическото и етерното тяло се свързват с Космоса и вследствие на това космичните сили работят, за да се възстанови нарушеният космичен ритъм.
към текста >>

2. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек усеща умора, нека да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувства освежаване и отморяване.
При тези условия става силна реакция в организма. В планината електромагнитните течения са по-силни, отколкото в низините, и те раздвижват кръвта в организма.“ С дълбоко дишане се увеличава жизнеността на организма – важен фактор при лекуване на всяка болест. Така нараства естественият имунитет срещу заразни болести. XV. Дишане и отморяване Когато човек усеща умора, нека да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувства освежаване и отморяване. При усилена дейност на органите в тъканите става натрупване повече на междинни отровни продукти на дисимилацията, отколкото бъбреците и потните жлези смогват да изхвърлят извън организма, но при дълбокото дишане богатият приток на кислород в тъканите засилва окислението, т.е. при изгарянето на междинните отровни продукти те се доразлагат. Приетата прана е добър капитал – тя действа отморително. Отмората, която човек добива с дихателните упражнения, наподобява до известна степен на тази, която настъпва след укрепителен сън. Между дишането и дългоденствието на човека има връзка.
към текста >>

3. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Понякога атакуваният орган не заболява веднага, но добива предразположение към заболяване, което последва при най-малката външна причина като простуда, неправилно хранене, преумора и др.
Ако мислите или чувствата са отрицателни – например ако човек преживява тревоги, безпокойства, страх, омраза, съмнение, отчаяние, злоба, гняв, обезсърчение, песимизъм – всичко това отклонява електромагнитните течения от естествения им ритъм, което се отразява пагубно върху строежа и функциите на органите. Така, вече видоизменени, електромагнитните течения причиняват ред неестествени, болезнени промени в организма, например свиване на капилярните съдове, неправилно пулсиране на сърцето и артериите, промени във функциите на черния и белия дроб, стомаха и червата, мускулатурата, мозъка и др. А тези нередности във функциите водят към разстройство и в строежа на органите. Има съответствие между известни психични процеси и съответни електромагнитни течения при дадени телесни органи и затова никак не е случайно, че един вид отрицателни психични процеси атакуват черния дроб и причиняват заболяването му, друг вид – белия дроб, трети – сърцето и т.н. Всичко, казано дотук, обяснява нормалните и болезнените процеси в организма. Понякога атакуваният орган не заболява веднага, но добива предразположение към заболяване, което последва при най-малката външна причина като простуда, неправилно хранене, преумора и др. Нека обърнем внимание на факта, че след война обикновено избухват епидемии. Като външни причини могат да се посочат упадъкът в хигиенните условия, недояждането и мизерията, което е вярно, но трябва да се разгледа и действието на психичните причини. Учителя ни бе обяснил, че по време на война атмосферата се изпълва с разрушителни психични сили, които разклащат етера и изменят електромагнитните течения, а това причинява промени в организма и предразположение към болести. Следователно, при лекуване трябва да се прибягва освен до външни средства – храна, вода, въздух, светлина и т.н., и до фактора, който може да регулира електромагнитните течения, а именно психичните сили в Природата. Тази дълбока идея е скрита в следните думи на Учителя: „Любовта и вярата са мощен здравен фактор.“ За да стане по-ясно ефикасното действие на висшите психични сили върху органите, ще си послужим с приложените тук две таблици на електромагнитните течения.
към текста >>

4. ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато по време на учебната работа учителят забележи разсеяност, невнимание, немирство или умора у децата, хубаво е веднага да прекъсне методичната единица, да направи с децата дихателни упражнения с движения и след това те, обновени, освежени и отморени, ще продължат успешно учебната си работа.
ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ Учителят практически ще научи децата на правилно, дълбоко, ритмично дишане. Всеки учител трябва основно да е запознат с теорията и практиката на дишането. Всяка сутрин учителят ще посвети най-първо 5-10 минути на дихателни упражнения с движения, преди да пристъпи към учебната работа. Когато по време на учебната работа учителят забележи разсеяност, невнимание, немирство или умора у децата, хубаво е веднага да прекъсне методичната единица, да направи с децата дихателни упражнения с движения и след това те, обновени, освежени и отморени, ще продължат успешно учебната си работа. Дихателните упражнения са хубаво средство за отмора и тониране. Дълбокото дишане действа укрепително не само физически, но и върху ума, сърцето, волята, паметта, характера и пр. Могат да се употребят дихателни упражнения за меланхолични деца, за буйни, лениви, за деца със слаба памет, за деца слабо надарени умствено, за деца със слабо телосложение и пр., и учителят ще види чудните резултати. Чрез дихателните упражнения меланхоличните ще се освободят от своята меланхолия и ще станат жизнерадостни и общителни, ленивите ще станат прилежни. У слабопаметните паметта ще се усили.
към текста >>

Често по време на час, когато забележа умора, прекъсваме урока, правим дихателни упражнения с движения.
После пак се спущат и издигат и пр. - три или пет пъти. На края на упражнението двете ръце се отдалечават една от друга и с бавно движение като обливане се спущат надолу от двете страни на главата, раменете и гърдите. Един прогимназиален учител, който е започнал с педагогическите възгледи на Учителя и ги е прилагал, казва: „В прогимназията с голям успех прилагам дихателните упражнения. Всяка сутрин имаме такива. Често по време на час, когато забележа умора, прекъсваме урока, правим дихателни упражнения с движения. След това идва чудна бодрост и продължаваме работата си.” * „Учителят за дишането” - Книгоиздателство „Братство”, Севлиево Здравейте! Учителят казва за дишането,че е задължително за всички.ТРЯБВА да се изпълнява всеки ден.По няколко пъти.С колкото се по-дълго и дълбоко дишане. Аз съм млад и преди да започна да се упражнявам в Пневмитрия реших,че първо трябва по-добре да се запозная с наследството на Учителят.Затова реших първо да започна с дихателни упражнения.Особено ми хареса едно с вдишване през едната ноздра и издишване през другата.
към текста >>

5. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Възпитателят може да прибегне към музиката при всички трудни случаи в училището - при невнимание, разсеяност, умора, немирство, при особено упорити, своенравни, жестоки, лениви, апатични, меланхолични деца и пр.
От друга страна, музикалното чувство ще направи децата възприемчиви към идеите, с които трябва да се запознаят. Учителят казва: „В бъдеще при образованието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете. Невъзможно е. Не е съществувала до сега култура без музика и в бъдеще няма да съществува.” Възпитателят може да прибегне към музиката при всички трудни случаи в училището - при невнимание, разсеяност, умора, немирство, при особено упорити, своенравни, жестоки, лениви, апатични, меланхолични деца и пр. Учителят казва: „В бъдеще, ако искате да възпитавате малки деца правилно, можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните деца можете да ги възпитавате с музика.” Децата са подвижни. Щом влезе учителят в клас, първите десет минути, най-много двадесет минути, те стоят мирно; после почват да шават, да се разсейват. Хубаво е тогава да се прекъсва методичната единица и да се прибегне до музиката.
към текста >>

Един първоначален учител казва: „Когато забележа умора или разсеяност у децата, веднага прекъсвам учебната работа и ги питам: Коя песен да изпеем?
Учителят казва: „В бъдеще, ако искате да възпитавате малки деца правилно, можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните деца можете да ги възпитавате с музика.” Децата са подвижни. Щом влезе учителят в клас, първите десет минути, най-много двадесет минути, те стоят мирно; после почват да шават, да се разсейват. Хубаво е тогава да се прекъсва методичната единица и да се прибегне до музиката. Един първоначален учител казва: „Когато забележа умора или разсеяност у децата, веднага прекъсвам учебната работа и ги питам: Коя песен да изпеем? Изпяваме една или няколко песни и пак продължаваме работата си”. Трябва да се научат учениците да чувстват музиката, която пълни цялата природа. Учителят казва: „Ако аз обучавам децата по музика, ще ги изведа при извора, за да слушат, какви тонове издава той. Ще ги заведа при потока, при кошера за същата цел. После ще ги заведа да слушат, какви тонове има във вятъра.”
към текста >>

6. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом даже за момент се напусне методът на съпоставянето, веднага настава в класа мъртвило, скука, умора, блясъкът в детските учи угасва, като че ли слънцето и животът се отдалечават от класната стая.
И децата по природа са художници и поети. Че наистина е така, се вижда от следното: когато учителят прилага в клас метода на съпоставянето, детето всичко разбира, то е във възторг и благоговение; влива се живот в училищната атмосфера. Образната мисъл, с която си служи законът на съпоставянето, усилва запаметяването, дава храна на творческото въображение, действа дълбоко върху сърцето, чувствата. А всяка идея, която не е предадена на децата образно, ги оставя инертни, пасивни, индиферентни. Тогава урокът е сух, безинтересен и неразбран за тях. Щом даже за момент се напусне методът на съпоставянето, веднага настава в класа мъртвило, скука, умора, блясъкът в детските учи угасва, като че ли слънцето и животът се отдалечават от класната стая. Ще приведа друг пример от същата учителка В: „Идването на пролетта се представя като борба между дядо Мраз и Слънчо. Слънчевите лъчи стопяват дрехите и кожуха на дядо Мраз и той бяга. А Слънчо води борба с дядо Мраз, за да възцари царица Пролет. Ще се представи на децата, как пътува царицата, как пристига. Тя носи много неща.
към текста >>

7. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме.
Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен. Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни. За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява. Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище. За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме. Пеехме в началото, в средата и в края на урока, часа или деня, според случая и нуждата. Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята. Тя е неразделна при обучението в училището-живот. В природата всичко живее, движи се и пее. Пеем и ние.
към текста >>

8. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Класът е безжизнен, учениците са пасивни, бездейни, разсеяни, но внасяме художествен елемент и ето, става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя със съсредоточено внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа.
Ето защо цялото обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им. Всяко обучение, което е лишено от такъв елемент, е безжизнено, мъртво, анемично, без никакво влияние върху психофизичния му строй, и тогава вехнат и гаснат детските сили и заложби. Изкуството действа върху целия човек. Че това е така, можем да се уверим и опитно, като вмъкнем художествения елемент в обучението. Класът е безжизнен, учениците са пасивни, бездейни, разсеяни, но внасяме художествен елемент и ето, става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя със съсредоточено внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогава няма вече немирни ученици. Това преобразуване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея? Магически цялата атмосфера се изменя, като че ли минава веднага един животворен ток през всички души. Затрептяват най-чувствителните струни на детското естество. Училищната атмосфера става друга: в нея се внася живот, копнеж, интерес и радост.
към текста >>

9. 08. Дишането и възходът на човешкия душевен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувства освежаване и отмора.
Всяка нервност изчезва. Ето един много лесен метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителя по този въпрос казва така (19): "Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите". Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувства освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си. Разбира се, при тия вдишки концентрацията на мисълта е необходима. Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувства след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителя дава следните упътвания по този въпрос (8): "Някой се гневи, сърди се на този, на онзи, и после диша дълбоко. Не!
към текста >>

10. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Вечер след вечер се прибирахме смазани от умора.
Отново в общината бяха разрешили на всеки селянин, от който участък извади дънерите от вече изсечена стара дъбова гора, става негова земя. И ние се заловихме с тази работа. А Жечо беше лаком по селски и макар че имаше вече своя земя от двеста декара, искаше да прибави още. Използва притока на работна ръка и ни турна да вадим дънери. Взима от съседите брадви, кирки, лопати и ние превихме гръб, но понеже бяхме неопитни и сравнително деликатни натури, разбихме си ръцете, изпочупихме инструментите и много работа не се виждаше налице. Вечер след вечер се прибирахме смазани от умора. За четене и свирене не можеше и дума да става. Едва можехме да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Когато запеехме, селяните се събираха около нас и обичаха да се заседават. Те не бяха слушали да се пее на толкова гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре. При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти, които ние носехме.
към текста >>

11. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя беше направил с мен чудо - умората, нуждата за сън се бяха оттеглили.
Беше привечер. Виждам Учителя да идва при мен, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчина хвойна. Задрямал съм, по моя преценка, само за броени минути, не повече от четвърт час, защото като станах, беше още светло. Почувствах се съвършено бодър и свеж. Озърнах се, Учителя не беше вече при мен, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си. Учителя беше направил с мен чудо - умората, нуждата за сън се бяха оттеглили. През същата тази екскурзия ние, няколко братя, които усърдно се грижехме за бивака, не можехме нито да мислим, нито да имаме условия за някакво по-сериозно хранене. Всичко беше на крак, с някой друг залък в уста. След няколко дни апетитът ни се беше изострил в значителна степен. Бяхме закопнели за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч. Обикновено след като си изпълнехме задълженията, ние, приклекнали около някой от страничните огньове, обгърнати от дим, тихо разговаряхме помежду си.
към текста >>

12. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Седнах на една пейка и поради голямата умора и многото безсънни нощи, съм задрямал и сънувам, че държа в ръцете си голямо парче хубава червена диня, но тъкмо да захапя от нея и нечия ръка я отхвърли.
Този наш брат отива при Учителя и му разправя за разговорите си с агента и заключението му, че ще понеса на всяка цена тежкото наказание. Учителя го погледнал и казал: "Въпреки това Николай ще бъде освободен! " На другия ден след подписването на обвинителния акт, под усилена стража, заедно с една психически разстроена жена, пешком ни закараха в град Севлиево. Движението, благодатният простор, синьото небе, яркото слънце ми подействаха ободрително. Когато стигнахме в помещението на полицейското управление, не знам по какви причини ме оставиха в двора. Седнах на една пейка и поради голямата умора и многото безсънни нощи, съм задрямал и сънувам, че държа в ръцете си голямо парче хубава червена диня, но тъкмо да захапя от нея и нечия ръка я отхвърли. Когато се събудих, бях радостен - имал съм и друг път случай да се убедя, че когато сънувам да ям хубави добре узрели и червени плодове, винаги съм имал и големи неприятности. Знаех, лошото ще се отмахне от мен. Така изтълкувах съня си, една утеха ме изпълни. След малко заедно с жената ни закараха в едно мазе. Вече беше настъпила нощта и за никакво спане не можеше да се мисли.
към текста >>

13. ВУЛКАНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Челото е голямо, великолепно, с подчертан интелектуален израз, изпъкнало, със слаби бръчки, които показват липса на преумора, нервност и мъчителни усилия; изразът му е такъв, че когато иска нещо, не настоява.
ВУЛКАНОВ ТИП Черепът на Вулкановите (слънчеви) типове е по-скоро дългоглав, но не му липсва и ширина. Лицето им е овално и красиво. Косата им обикновено е руса, по-рядко - кафява, красиво накъдрена на едри вълни и добре покрива главата; при по-интелигентните натури понякога оредява. Челото е голямо, великолепно, с подчертан интелектуален израз, изпъкнало, със слаби бръчки, които показват липса на преумора, нервност и мъчителни усилия; изразът му е такъв, че когато иска нещо, не настоява. Чело с дълбоки бразди показва човек, който иска, настоява и постига нещата с усилия, а при Вулкановите типове, искането е съвсем естествено, без натиск и сурово задължение, което говори за самоовладяване. Тяхното е най-хубавото от всички чела. Долу завършва с почти хоризонтални или леко дъгообразни вежди, които имат артистичен вид и изразяват контролирана енергия, когато човек е във възбудено състояние. Очите са сравнително големи, отворени (но не кръгли), украсени с хубави ресни. Те ясно говорят за всичко, което искат да кажат.
към текста >>

14. ВЕНЕРИН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ужасяват се от борбата, усилията и умората, обичат спокойния и без напрежение живот, разкошната обстановка, украсена с миндери и огледала.
Венерините типове лесно се разсмиват и разплакват. Те са честити, че Природата е крайно внимателна и разположена към тях и като че ли си прави удоволствие, обсипвайки ги със своите дарове и внимание. Според тях, възнаграждението и успехите им, трябва далеч да превъзхождат техните заслуги, затова не обичат и нямат охота към обикновената слугинска и нископлатена работа. Венерините типове успяват много повече благодарение на своето очарование, отколкото на своята интелигентност. Влюбват се лесно и силно, но преходно. Ужасяват се от борбата, усилията и умората, обичат спокойния и без напрежение живот, разкошната обстановка, украсена с миндери и огледала.
към текста >>

15. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези центрове му дават сила и подкрепа да се противопоставя на пристъпите на болести, на умора и страдания, дават му възможност за борба срещу посегателства върху неговите права, били те лични или имуществени.
Чрез Звездното тяло на човека, силовите течения на Марс създават и оформят мозъчните центрове, които се намират около ушите. Затова при хора със силно Марсово влияние, разстоянието (отсечката) между двата отвора на ушите е значително, т. е. ширината на главата в тази област е подчертана, а ушите са повече щръкнали. На тези места се намират центровете, които дават жизненост, смелост и устойчивост срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Тези центрове му дават сила и подкрепа да се противопоставя на пристъпите на болести, на умора и страдания, дават му възможност за борба срещу посегателства върху неговите права, били те лични или имуществени. Силата и жизнеността са толкова необходими в света, където изобилстват мъчнотиите, срещу които трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Ако влиянието на Марс е слабо, тези центрове са слабо развити и човек се отличава с боязливост, склонност да избягва всички ситуации, където е необходимо да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебността на хората. Такива личности имат слаба съпротивителна сила и издръжливост както на психичен натиск, така и на външни физически условия. При слабо влияние на Марс, главата странично е тясна и ушите са прилепнали до нея.
към текста >>

16. ЮПИТЕРОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Юпитеровите типове, общо взето, са весели, оптимистични, обичат хумора и свободния богат живот.
Общо взето, едрият нос у Юпитеровите типове говори за голяма интелектуална сила, с която те разполагат. Устата е голяма, месеста и добре очертана, показваща изпълнителност; затваря се хлабаво, което изразява липса на твърдост в отношенията към хората, меко и променливо отношение към въпросите и делата, които предстоят да се разрешат. Усмивката им е добродушна. Юпитеровите типове, както вече отбелязахме, са създадени за ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност за успех, инициатива, поемане на отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове, общо взето, са весели, оптимистични, обичат хумора и свободния богат живот. Те са добри, миролюбиви, привързани и услужливи съпрузи, обичат и децата си.
към текста >>

17. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството."
Платон му е дал една литературно-философска форма, но тя има същата задача както при мистериите, да събуди у ученика чувството на безсмъртие, да го преживее и той. В Тимей той още по-ясно показва, че чрез диалозите той иска да води своите ученици по пътя на мистериите. Там той казва следното: „Даже и тези, които не са добре разположени, призовават боговете когато започват някое свое голямо или малко предприятие. Какво пък остава за нас, които се заемаме да поучаваме хората за Истината върху сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете, за да научим тези Истини от начало в техния дух, а после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството." В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в мистериите, защото там още от началото става въпрос за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини." У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си.
към текста >>

18. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Едва съвзел се от умората след превземането на Ерусалим, Тит не би побързал да пише писмо на Аполоний, за да му определи среща в Аргос, като добавя, че баща му и сам той дължат всичко нему, Великият Аполоний и че затова тяхната първа мисъл била за техния благодетел.
Можел е да става видим и невидим по свое желание, изчезването на тялото му след смъртта при най-тайни обстоятелства и пр. Всички тези неща карат някои, които са писали за него да мислят, че животът му е роман и всичко това са измислици. Но за окултистите това са факти, възможни за Посветените адепти." Блаватска, говорейки за него, казва: „Ако неговият живот беше роман, Каракла, римски император никога нямаше да издигне храм в негова памет. Александър Север, също римски император никога нямаше да постави бюста му всред двама полубогове и една императрица нямаше да поддържа кореспонденция с него. Едва съвзел се от умората след превземането на Ерусалим, Тит не би побързал да пише писмо на Аполоний, за да му определи среща в Аргос, като добавя, че баща му и сам той дължат всичко нему, Великият Аполоний и че затова тяхната първа мисъл била за техния благодетел. Император Марк Аврелий нямаше да изгради храм и светилище на този Мъдрец в знак на признателност и за неговото проявяване и за съобщението, което направи в Тияна. Този следсмъртен разговор спаси града, както цял свят го знае, защото има за последица вдигането на обсадата на града от Марк Аврелий. Нещо повече, ако това беше роман, нямаше да го видим потвърдено в историята на Вопискус, един от най-верните езически историци. Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за човек с такъв благороден характер като Епиктет. Също и от много от църковните отци, като напр.
към текста >>

19. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но когато знаем, че зад всяка болест има духовни причини, то като сменим неестествената мисъл, която е породила тумора, той постепенно ще изчезне.
Ако се премахнат, това показва, че умът ви е на място, мисълта ви се е хармонизирала. Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат. Ако не вземете мерки да дишате и не поправите белите петна, най-първо ще имате една неврастения, след туй неестествено положение ще ви дойде някоя болест, която ще ви струва доста скъпо. Неврастенията може да се роди и от вашия неестествен страх и ще се изрази в някой тумор. Неестествената енергия предизвикана от една негативна мисъл ще се отправи нанякъде и ще стимулира някои от клетките, от което ще се роди тумор, и според днешните схващания, ще трябва да го оперирате. Но когато знаем, че зад всяка болест има духовни причини, то като сменим неестествената мисъл, която е породила тумора, той постепенно ще изчезне. Сега в науката правят следните опити: ако един съвършено здрав човек се постави в магнетичен сън и му се внуши, в 24 часа може да му се създаде тумор където и да било; и обратно, пак чрез внушение, в магнетически сън, може да се премахне какъвто и да е тумор. Преди всичко, разумните хора трябва да разбират, как трябва да се живее. Най-първо хората трябва да знаят какво да ядат и как да ядат. Неестествената, еднообразна храна, каквато и да е, винаги е вредна. Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно.
към текста >>

20. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

детето играело паневритмия и скачало без умора.
Той го погалил и казал да отидат до някой храст и да го изкъпят с топла вода. След това го преоблекли с чисти дрехи, които приготвили по нареждане на Учителя от вечерта. През целия ден детето играело паневритмия и скачало без умора. Вечерта само, неподкрепяно от никого, слязло от Витоша. Това момиченце днес е вече омъжена жена, има деца, здрава е и спазва желанието на Учителя да не яде месо." Друг случай на излекуване със силата на Учителя е преживял брат Т.
към текста >>

21. Час за работа на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Опитът трябва да бъде направен с разположение, без никаква умора.
Същото ще направите и вие със съучениците си от вашия клас. Ще си представяте всеки едного лично, ще прекарате образа му в съзнанието си и по този начин с добрата си мисъл, ще се свържете с него. Ще се спирате върху всекиго в мисълта си така, както вечер или сутрин поливате цветята – отивате от едно място на друго и ги поливате. За всеки ученик ще употребите по десет секунди, най-много до половин минута. Ако употребите за всеки по една минута, ще се уморите. Опитът трябва да бъде направен с разположение, без никаква умора. Доброто, което пожелаете за себе си, ще го изпратите и на другите. По този начин ще поляризирате волята си. Като се упражнявате в концентриране на мисълта си, може да правите този опит и по-дълго време, като давате за всеки по две, по три, до пет минути – кой, колкото може. Обаче да не се яви у вас нетърпение, желание час по-скоро да свършите опита. Най-напред ще направите опита за един ден, после – за цяла седмица и най-после – за цяла година.
към текста >>

22. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си.
Не е важно какво Учителят може да даде на Ученика, но как той работи, за да развие богатия материал, който Бог е вложил в душата му. Ученикът трябва да познава и работи с трите закона: съчетание, приложение и изпълнение. Разбирате ли правилно тези закони, вие ще се ползвате от тях. Не ги ли разбирате правилно, каквито усилия и да правите, нищо няма да постигнете. Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати. Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си. Съчетанието представя Божествен капитал, вложен у човека. Този капитал трябва непременно да се разработи. След съчетанието иде приложението и изпълнението. Някои турят на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава.
към текста >>

23. ПРЕДИСЛОВИЕ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В продължение на 25 години почти не пропуснах негова беседа, дори когато понякога дремех от умора или недоспиване.
Болните лекуваше по чуден начин. Учителят дойде на Земята в дреха на обикновен човек, но чрез него се проявяваше сам Господ Бог. Той умееше да се смалява пред нас, обикновените хора, за да прониква в сърцата и страданията на всички, за да може по-отблизо, с примери от ежедневието, да ни напътства и съветва. Обичах да го гледам и слушам. Присъствието му носеше спокойствие, независимо дали разбирах или не онова, което той говореше. В продължение на 25 години почти не пропуснах негова беседа, дори когато понякога дремех от умора или недоспиване. На Изгрева, на общите обеди под сенчестите лешници или в малкия салон, на полянката при изгрев слънце за Паневритмия, на екскурзия в планината или на летуване в Рила - при всяка инициатива, подета от братството, Учителят вземаше активно участие. Той живееше в Цялото. Във всекиго Учителят виждаше частица от цялото Божествено Съзнание. За пробуждането на това именно Съзнание, посадено във всяка човешка душа, той бе слязъл на Земята, и когато почуквахме на вратата му, посрещаше ни и ни изслушваше с внимание и съчувствие. Когато отивах при Учителя, обикновено носех тетрадка да записвам ценни мисли, които исках да запомня.
към текста >>

24. Играта като възпитателен център - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ако децата се увлекат и не забелязват умората си, учителката е факторът, който ще ги спре, както и би ги насърчила при нужда.
хора и ръченица. (Примери от горните видове игри даваме в третата част на книгата към Материали). Общият успех на играта зависи до голяма степен от редица условия, които трябва да се имат пред вид, а именно: учителката трябва да знае добре играта и да умее да я предаде живо и разбрано. Трябва да се внимава при развитието на играта и умело да се направлява. При по-малки деца участието на учителката в самата игра е необходимо, а при по-големите, тя участвува само като организатор. Ако децата се увлекат и не забелязват умората си, учителката е факторът, който ще ги спре, както и би ги насърчила при нужда. Изборът на играта е от съществено значение за успеха й. Тя трябва да отговаря на възрастта и интереса на децата, броя на играчите, да не изолираме другарчета, нито да претрупваме играта с играчи. Всяка игра трябва да бъде приятно забавление и същевременно полезна работа. При избора на играта трябва да се имат пред вид и пособията, уредите и мястото, с които разполагаме. Да не осакатяваме ефекта на играта с пренебрежението на дребните уреди.
към текста >>

25. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Но преди да се наруши дисциплината, което е и знак за умора, редно е да сменим заниманията.
Резултатите са отлични, ако сме съумели да предадем .знака с нужното внимание, за да бъде приет от децата като сериозен момент, като решителен знак за умиряване при даден случай. От нас зависи дали ще държим за точното изпълнение на знака да си служим с него не по навик, а при нужда. Ето, че се чува песента —„Всяко дете умничко." Всеки се оглежда, контролира себе си и се чува шепнене: „По-тихо, другарче, не чуваш ли, че учителката пее (свири) за повече тишина! " Почти час децата се занимават свободно, едни рисуват, други пътуват, трети изрязват и пр. Но преди да се наруши дисциплината, което е и знак за умора, редно е да сменим заниманията. Напомняме поотделно да привършват. Минават се няколко минути и засвирваме или запяваме установената мелодия за прибиране. Всяко дете спокойно прибира работата, играта или рисунката си и сяда на столчето около учителката — в кръг пред пианото или в къта за приказки. Избираме дежурни, които да проверят реда на стаята, чистотата и сервиране на закуската, а с всички останали пеем, даваме оценка на всичко изработено и планираме работата за другия ден. След това с ритмични движения, като птички, пеперудки, зайчета, снежинки и др.
към текста >>

26. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Детските забави, каквито и да са те, могат да бъдат съпроводени с редица мъчнотии и неудобства, които водят децата и учителката до преумора.
Друг е въпросът с втория вид — семейните забави. Те се уреждат, обикновено, при родителски срещи или чайове, за Коледа, Нова-година, първи март, Великден, някой друг празник или за края на учебната година. Подобни забави се изнасят в учебната стая или в училищния салон, пред по-тесен кръг хора — родителите и близките на децата. Програмата бива по-обикновена и вземат участие всички деца. Семейните забави се изнасят по-естествено и са голяма радост за родители и деца. Детските забави, каквито и да са те, могат да бъдат съпроводени с редица мъчнотии и неудобства, които водят децата и учителката до преумора. Учителката бърза да репетира, децата се отегчават, настроение няма, а времето минава и всичко това създава нервна атмосфера. За да се избегне това, добре е предварително да се справим с времето и обстановката, при която ще изнесем забавата: номерата трябва да бъдат лесни, ефектни, с интересни костюми, разнообразни, отговарящи на детската възраст и сценична обстановка. За малка сцена или стая излишно е да готвим сложна програма, — тук ще имаме успех с малки и прости, но ефектни номера. Една драматизирана приказчица, един балет на звездички или на снежинки, изнесени с чувство, с прости движения и с ефектни костюмчета можем да считаме за твърде добри номера. Не е зле, независимо дали готвим забава или не, да използуваме създадените детски интереси и при случай да научим известна драматизация, или в часа по ритмика да вземем няколко стъпки, които в последствие да комбинираме на балетче.
към текста >>

27. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Ти ще кажеш: „Малка умора имах, искам да си почина, слагам перото малко за по-благоприятни времена." Защо?
Дайте на някого от тях един-два милиона и той може да продаде своята наука и може да ви направи, каквото искате, изобретение. Е, питам ви: При такъв един морал какво общество може да имате? Сега вас, като ученици на Бялото Батство, не могат ли да ви подкупят е 200 - 300 хиляди лева? Утре и вас ще ви дойде изкушението. Ще ви дадат 100 000 лева на година и ще ви кажат: „Не ви трябва да пишете". Ти ще кажеш: „Малка умора имах, искам да си почина, слагам перото малко за по-благоприятни времена." Защо? - Защото 100 - 200 000 лева на перото, това е голяма тяжест - не можеш да пишеш. А защо някой път турят 200 000 лева на перото? За да пише. Тогава то скача, цяла нощ няма да спиш - пишеш. Казвам: Трябва да се справите с една социална мъчнотия - подкупа с пари.
към текста >>

28. И ДНЕС - Теофана Савова

Трогнати от детската прямота на обноските й, бързо забравяме леката умора.
„Когато някой страда, по-хубави стават беседите". 19 януари, Изгрев Красив и разнообразен е нашият живот. Планина от злато да дадат на човека пак няма да се зарадва с онази чиста и невинна радост, с която Бог е дарил децата. Току-що сме се завърнали от прекрасна зимна екскурзия и Савка чука на вратата - предлага на сестричките си картофена чорбица. Трогнати от детската прямота на обноските й, бързо забравяме леката умора. Чорбицата ли беше причина за това или сестринското чувство!? Колко красив и вълнуващ е нашият живот! * Учителя всеки ден е нов. Затова и в негово присъствие животът всеки ден ни носи нещо ново.
към текста >>

29. ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША - Теофана Савова

Простичка е тя, но е като еликсир след леката умора.
А сега всеки бърза с чашата в ръка. След хубавата разходка до Витоша, картофената чорбица ни чака. А какво представлява тя? - Човек трябва да я опита. Особено след така хубаво преживян ден. Простичка е тя, но е като еликсир след леката умора. И от какво се състои? - От картошки. Сваряват се добре, докато една част тръгнат из водата, достатъчно свободни, за да изследват нейната същност. Тук се слага малко магданоз и супата е готова. Разбира се, сол не й липсва.
към текста >>

30. 5.13 Възприемане и създаване на паневритмията - Светозар Няголов ( -2013)

При умора светлината спира да се движи и той почива.
Става с мисълта да потърси фенер, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му започват да свикват с тъмнината и намира пътеката. Вървейки нагоре, над него се появява сноп светлина, който осветява пътя му. Той се оглежда нагоре-надолу, но не разбира кой свети. Понеже има много вътрешни опитности с Учителя, проумява, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-леко. При умора светлината спира да се движи и той почива. Така за няколко часа се изкачва на върха по тъмно. Светлината го довежда до определено място и угасва и той стои, изчаквайки зората в тъмнината и тишината. По едно време чува над себе си песни и музика. Методи повдига глава нагоре и вижда голяма светлина във форма на елипса. В нея той различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг особен танц.
към текста >>

31. 7.24 Игнат Котарев - Светозар Няголов ( -2013)

Втори път Учителя го събужда, той се надига от леглото, но умората надделява и пак заспива.
Негодува срещу полицаите, те го арестуват и веднага го закарват в затвора, без обаче да направят обиск. Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се спасява. Една вечер Игнат донася архива на комунистическата група от квартала, слага я на масата, веднага ляга и заспива, защото е много уморен. В съня си вижда образа на Учителя, който му казва строго: „Веднага скрий това, което си донесъл! " Той едва отваря очи, но пак заспива. Втори път Учителя го събужда, той се надига от леглото, но умората надделява и пак заспива. Трети път цялото легло се раздрусва силно, той скача, грабва папките с документите, изнася ги навън и ги хвърля в малините. Влиза в стаята си и ляга. В този момент полицаите чукат силно на вратата. Влизат в стаята и започват щателен обиск. Разбира се, не намират нищо.
към текста >>

32. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Даже брат Борис Николов, който постоянно носи дърва, като застава до огъня прав, за един момент заспива от умора и пада в огъня.
При тази екскурзия в 1927 г. Учителя заявява на приятелите, че ако някой се разболее, спазвайки правилата, които той е дал за пребиваването по високите места, той ще плати за лечението му. Разбира се, никой не се разболява, напротив - всички придобиват голяма енергия и подем на духа. Приятелите стигат при езерото, където е сега хижа „Мусала", запалват голям огън и всички го заобикалят. Цяла нощ проливният дъжд не спира и те се сушат на огъня. Даже брат Борис Николов, който постоянно носи дърва, като застава до огъня прав, за един момент заспива от умора и пада в огъня. Приятелите веднага го издърпват. Учителя със сестра София Попова и Анастасия Янакиева - най-възрастните сестри, са подслонени под едно опънато на два кола войнишко платнище. В 3 часа сутринта Учителя нарежда да се тръгне към върха. Дъждът се превръща в сняг. Най-отпред на веригата вървят няколко здрави, млади братя, които пробиват път в снега.
към текста >>

Щом тръгна от Боровец за Мусала, върхът ме привлича със своята сила като силен магнит и аз не усещам нито тежестта на раницата, нито умората, нито капризите на времето.
Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат. Всяка екскурзия на Мусала е особена и никога не се повтаря - нито условията, нито времето и картините, които виждаме, изгрева на слънцето и промените на времето през деня. Божественото никога не повтаря нещата. Това е красивото и великото, което обуславя Божествения свят. Всяка екскурзия крие в себе си своя специфична черта. Щом тръгна от Боровец за Мусала, върхът ме привлича със своята сила като силен магнит и аз не усещам нито тежестта на раницата, нито умората, нито капризите на времето. Вървя с пълен устрем и разположение. В един период от живота си аз посещавах Мусала всяка седмица, зиме и лете. Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 часа бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора.
към текста >>

Вятърът беше грабнал на Елена шала, ръкавиците и шапката, и беше капнала от умора.
Спрях за малко, но двете след мен не идваха. Излязох от ъгъла и пълзешком се добрах до вратата и влязох при метеоролога Чавдар. Той ме попита: „Как така идваш в това бурно време? " Отговорих, че нямах друг избор. Излязох до вратата и посрещнах Елена и Илиян. Вятърът беше грабнал на Елена шала, ръкавиците и шапката, и беше капнала от умора. Стаята беше топла и тя легна на леглото, където лежа половин час, докато се съвземе напълно. С Илиян отидохме в гъстата мъгла да изтеглим другите две. Приведени, стигнахме до Валентина, която беше легнала в дупка на снега и не искаше да я напусне. Илиян я хвана за ръка, пълзешком я издърпа до източната стена на завет, а аз пълзях с раницата й. Въздухът беше рядък и мъчно се дишаше.
към текста >>

33. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

Сега тя се посещава масово и много от туристите вече пият гореща вода, която премахва умората, без вече това нещо да се счита за странна привичка на странни хора.
Изходното начало тук е схващането, че лечителният процес не е предимно във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент или химотерапевтикум, а във възможностите да се стимулира организма към повишена деятелност, от което вече ще последва естественото възстановяване. Учителят беше един изключително богат източник на природолечителни методи, в които се включват водолечението, слънцелечението, лечението с дихателни и гимнастически упражнения, в които влиза и Паневритмията, за която се казаха вече някои основни неща. Трябва да се знае, че когато в България нямаше нито наченки от тези природолечителни методи, когато учениците на Бялото Братство излизаха сутрин на слънце и играеха гимнастика, невежественото общество приемаше това като някакъв езически култ. По него се изливаше уличната мълва, но днес всичко това, което беше материал за ирония и насмешка, се практикува масово. По-възрастните от учениците на Бялото Братство си спомнят, че когато Учителят извеждаше групи от своите хора на Витоша, тогава не се мяркаше дори турист по тази прекрасна лечебна планина. Сега тя се посещава масово и много от туристите вече пият гореща вода, която премахва умората, без вече това нещо да се счита за странна привичка на странни хора. Учителят Беинса Дуно е особено оригинален източник на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения имат началото си в духовния живот на индивида, той е дал изненадващо много разработки на този вид лечение. В една от страниците на бележника на наш брат четем следните редове, които предаваме като илюстрация на един от учителевите методи за лекуване. Като казваме „методи“, то не значи, че това е терапия, достъпна за всички. Такива Той е дал в много по-широки рамки, но тук, в приведените редове е описан един от случаите на лекуване, които Учителят прилагаше, когато намираше, че това е възможно и че „пациентът“ по ред причини заслужава това.
към текста >>

34. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Тишината на нощта и на близката гора успокояваше душата ми и отнемаше от мене всяка умора.
Пред нея сковаха малка дървена масичка и също такава малка пейка. Никога не бях спала в такава обстановка. Палатката, бидейки бяла, струваше ми се, че е ладия, с която плавам по някакво море. Вечерникът танцуваше из дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла ладия. Чудесно беше! Тишината на нощта и на близката гора успокояваше душата ми и отнемаше от мене всяка умора. Първата нощ преди да си легна, когато завързвах връзките при входа на палатката, трепнах, защото видях, че напреко беше легнало голямо куче - вълча порода. Миг след това ми стана смешно. Как е намерило точно това място пред палатката ми, сякаш да ме пази помислих аз. Легнах си спокойно. На утринта кучето го нямаше.
към текста >>

35. 35. ЕЖЕДНЕВИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Обикновеното, вечно повтарящо се прозаично изпълнение на ред задължения във всички области на живота, ето какво се разбира под ежедневие, умора от отегчителни действия, низ от еднакви по съдържание дни... Замисли се над това понятие и то затрептява в някаква нова светлина.
ЕЖЕДНЕВИЕТО Колко отегчително звучи тази дума за мнозина! Обикновеното, вечно повтарящо се прозаично изпълнение на ред задължения във всички области на живота, ето какво се разбира под ежедневие, умора от отегчителни действия, низ от еднакви по съдържание дни... Замисли се над това понятие и то затрептява в някаква нова светлина. Сивият цвят изчезва, оцветява се екранът на живота с безброй багри. Отпърво те само проблясват в безпорядък и изчезват, сякаш някой се опитва да прожектира недобре обработена цветна филмова лента. Но постепенно цветовете започват да стават по-ясни, да придобиват някакви форми и ето че започва чуден цветен филм! Красотата на ежедневието! Тема, достойна за перото и на най-добрия писател.
към текста >>

36. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

И закачките и, и хумора и са много саркастични.
— Ние сме непрекъснато наблюдавани от невидимия свят. В постъпките си, в мислите си, в чувствата си... Българската музика е със затворени интервали. Характерът и е песимистичен. Тя не е духовна. И закачките и, и хумора и са много саркастични. Тъгата и е пък много безизходна. Липсва и широта и движение. Заговорихме за Паневритмията. Учителят по това време преподаваше на поляната на Изгрева музиката и движенията на "Слънчеви лъчи"**. — Учителю, представям си Паневритмията изнесена всред Рилската природа, при изгрев Слънце.
към текста >>

37. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Бях уморена от сплетните и дребнавостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичката ми умора, всичката ми мъка изчезнаха!
Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее! И живота ми с радост ще се изпълни! " Една от фразите изпях с вариация. Той много я хареса и ми каза, така да я запиша. Бях уморена от сплетните и дребнавостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичката ми умора, всичката ми мъка изчезнаха! Възродих се при Него! Брат Христо, заедно с Венцислав и Любомир, бяха идвали няколко пъти през това време, без мен. Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забелязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в погледа му. – Учителю – казах му – не искам вече да пея в операта! Много несправедливо постъпват с мен.
към текста >>

38. МАЙКА - Борис Николов

Краката ѝ се преплитаха от умора.
Конят – едър, силен, охранен. Отпред на пейката седеше известен градски касапин – голям, червендалест; с камшика си подканяше коня. В талигата – теленце вързано, и то тъй лошо, че като подскачаше талигата, блъскаше главичката му. Теленцето мучеше жално. На стотина крачки отзад тичаше кравичка. Краката ѝ се преплитаха от умора. И тя мучеше от време на време. Двата гласа се срещаха и прегръщаха, от това мъката и болката се удвояваха. Явно е, кравичката не можеше да настигне охранения кон. Целият ден бях под впечатлението на тази среща – кравичката и шарената талига. Една тъга не ме напусна до вечерта.
към текста >>

39. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес.
При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов). Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно. Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята. в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина! Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота.
към текста >>

40. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Стъпката му е сигурна, лека; способен е да изминава дълги разстояния без видими признаци на умора.
В други случаи от него се излъчва раздиращо страдание, събрало в себе си като фокус болките и скърбите на целия човешки род. Каквото и да е моментното му психическо състояние, той никога не изрича упрек или осъждане, никога не упражнява насилие по какъвто и да е повод. В същото време всеки около него изпитва силен копнеж да му разкрие душата си, да се докосне до тази тиха, но бликаща като извор Божественост и да поеме от нея толкова, колкото успее. Походката на Учителя е лека, ефирна, динамична до края на дните му. Като правило проявява смайваща подвижност, особено будеща изненадата на околните пред вид напредналата му възраст. Стъпката му е сигурна, лека; способен е да изминава дълги разстояния без видими признаци на умора. Понякога скоростта му на движение е толкова висока, че учениците му едва смогват да го следват. Главата му е неизменно изправена - никоя житейска буря не би могла да я приведе под тежестта си. От всяко негово действие и движение блика будно съзнание и пълна концентрация. Цялата му фигура пленява със своята хармония и естественост. Те се проектират във всичките му постъпки и им придават искреност и прелест.
към текста >>

41. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

„Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам.
Това място, където се събират благодушни и интелигентни хора, въплътява идеята за духовен мир и благополучие желания от светците Едем на земята. Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат. Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя." Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева". Останалото е било устояване на духовните идеи, изпитване и затвърждаване на знанията чрез приложението им в живота. Свободният човек се отличава с три особени качества: силна интуиция, свободна мисъл и непрекъсната връзка с разумния свят. Човекът на третото хилядолетие, за който вече се говори в будните научни среди, ще бъде много по-интуитивен и разумен в отношенията си със силите на природата.
към текста >>

В града Вено се възстановява от умората.
И отново дъжд, чийто хладни капки пронизват тялото му. Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път. Сега чувства, че студът взема надмощие над него. „Не казва си той не трябва да се отпускам! " И ето, че нови сили идват свише и благословение изпълва душата му. В града Вено се възстановява от умората. Треската, която прекарва почти на крака, скоро го напуска. Той се чувства малко отпаднал, но е активен и отново полезен на всички. Понеже няма жилище, временно спи в един таван, където опъва палатката си. Така изкарва една зима. Приятелите му настояват да отиде на лекарски преглед.
към текста >>

42. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

На всеки 20 минути умерено качване почивахме малко, така че, когато спряхме горе да нощуваме, нямаше никакви следи от умора.
И тъй, на уречения ден аз чаках в едно малко курортно селце с бани, когато от София пристигнаха Крум и около петдесет членове на Братството. Този ученик веднага ме представи на Учителя и на някои братя и сестри. Всички те ме посрещнаха радушно като сестра, а не като непозната и чужденка. На път към Седемте езера Имаше стари хора, както и млади в групата, но никой не изоставаше назад. На всеки 20 минути умерено качване почивахме малко, така че, когато спряхме горе да нощуваме, нямаше никакви следи от умора. Всички с удоволствие помагаха да се събират дърва и след една проста вечеря седнахме около огъня и душите ни се възвисиха чрез песни за чистота, мир, радост и любов. През този първи ден с групата ми стана ясно, че уважението, което отдаваха на Учителя, бе напълно заслужено, защото той бе наистина истински Учител. Непретенциозен, но все пак незабележимо бдеше над живота на всички и бе жив център на спокойствие и хармония. Човек, у когото всеки дъх, мисъл, дума и дело бяха изпълнени с духовност. Той бе самата същност на благост и свобода.
към текста >>

43. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Има слаби, спокойни бръчки, които показват липса на умора, нервност и мъчителни усилия.
Лицето им е овално, с чист и красив рисунък. Косата им е обикновено руса и по-рядко кафява. Тя е красиво накъдрена на едри вълни и добре покрива главата, а при по- интелектуалните натури понякога малко оредява. Челото е голямо и великолепно, с подчертан интелектуален израз. То е издуто както напречно, така и надлъжно - отгоре надолу. Има слаби, спокойни бръчки, които показват липса на умора, нервност и мъчителни усилия. Изразът му е такъв, че когато иска нещо, не настоява. Чело с дълбоки бръчки и бразди е на човек, който иска, настоява и постига с усилия. При Вулкановите типове искането е съвсем естествено, без натиск и сурово задължение. Това говори за едно самоовладяване. То е най-хубавото от всички чела.
към текста >>

44. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ужасяват се от борбата, усилията; умората.
Те са честити, че Природата е крайно внимателна и разположена към тях и като че ли си прави удоволствие да ги обсипва със своите дарове и внимание. Възнаграждението и успехите им далеч превъзхождат техните заслуги. Затова те не обичат и нямат охота към обикновената слугинска, слабо платена работа. Венерините типове успяват много повече благодарение на своето очарование, отколкото на своята интелигентност. Влюбват се лесно и силно, но преходно. Ужасяват се от борбата, усилията; умората. Обичат спокойния, без напрежение живот, разкошната обстановка, украсена с миндери и огледала. Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, като се движи със скорост от 35 километра в секунда. Влиянието й върху родения му позволява сравнително бързо да схваща, да разбира, да се ориентира и да реагира срещу възбуди. Пътят, по който Венера се движи около Слънцето (нейната орбита), в сравнение с всички планетни орбити е най-правилна - почти окръжност (нейният ексцентрицитет е 0,007). Това говори, че тя с лекота и без разтягане следва голямата скорост на Слънцето от 250 километра в секунда, движейки се около центъра на нашата галактика.
към текста >>

45. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези центрове дават сила и подкрепа да се противопоставя човек на пристъпите на болестите, както и на умората и страданията.
които се намират около ушите. При тези случаи разстоянието - отсечката, между двата отвора на ушите е значително голяма и имаме подчертана широчина на главата в тази област. Там главата е въобще по-издута и ушите са повече щръкнали. В тази област се намират центровете, които дават жизненост, смелост, устойчивост на човека срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Тези центрове дават сила и подкрепа да се противопоставя човек на пристъпите на болестите, както и на умората и страданията. Дава му също възможност за борба срещу посегателствата върху неговите права - билите лични или имуществени. Силата, жизнеността са така необходими в един свят, където толкова много изобилстват мъчнотиите, които ни заобикалят и срещу които трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Ако е слабо влиянието на Марс, тези центрове са слабо развити; тогава човек се отличава с боязливост, склонност да избягва всички положения, където ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебността на хората. Изобщо имаме слаба съпротивителна сила и издръжливост както на психичен натиск, така и на физически външни условия на живота. При слабо влияние на Марс главата там е тясна и ушите са прилепнали до нея.
към текста >>

46. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Юпитеровите типове са,общо взето, весели, оптимисти, обичат хумора, свободния и богат живот.
Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и силни чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показвайки липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се решават. Усмивката им е добродушна. Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове са,общо взето, весели, оптимисти, обичат хумора, свободния и богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентрицитет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние. Най-далеч от Слънцето (при Афелий) е на около 816 милиона километра, а най-близо (при Перихелий) е на около 740 милиона, т.е, с разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита е много. Най-голямото му разстояние до Земята е милиона километра. Това разстояние имаме, когато по правата линия Земя - Слънце - Юпитер, Слънцето е между Земята и Юпитер.
към текста >>

47. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Настъпва лесна мускулна умора, мускулите са отпуснати.
Малкият мозък също има бразди, но от по-друг характер в сравнение с тези при главния мозък. Всичко това ни дава основание да приемем голямата му роля в живота на човека. Не можем да приемем, че функциите на малкия мозък са добре изучени и познати. Правени са опити при пълното му или частично премахване у животни. Наблюдава се разстройство в движенията, мускулния тонус е намален, координацията на движенията е нарушена, походката е неотмерена. Настъпва лесна мускулна умора, мускулите са отпуснати. Но всички тези белези с течение на времето се подобряват. Засега това са установили учените за функцията на малкия мозък, което е крайно незадоволително, като се има предвид, какво той представлява. Известно е колко голям дял от живота на хората заемат отношенията между двата пола - мъжът и жената със своята характерност и сложност. Тези отношения, преди всичко на привлекателност, симпатия, жажда за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви на човека. Според Астрологията тези сложни изяви се дължат на малкия мозък като център на половия нагон, създаден и оформен от силовите течения на Луната.
към текста >>

Те дават сила и подкрепа да се противопоставяме на болестите, както и на умората и страданията.
На този орган се дължи не само нашата привързаност към ближни и подобни, но и към животните, които се намират под наша грижа - котки, кучета, коне. Този орган е източник на всички връзки между хората и е основа на обществения живот. Всички мозъчни центрове, които се намират в задната тилна част на главата, са създадени и оформени от силовите течения на Луната. Встрани от тях, около ушите се намират мозъчните центрове, които дават жизненост, смелост, устойчивост на човека срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Те дават сила и подкрепа да се противопоставяме на болестите, както и на умората и страданията. Когато тези центрове са развити, дават на човек възможност за борба срещу посегателствата върху неговите права, било те лични или имуществени. Силата,устойчивостта, жизнеността са така необходими в един свят, където изобилствуват мъчнотиите, които ни заобикалят от всички страни и срещу които трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Обаче ако тези центрове са слабо развити, то лицето ще се отличава с боязливост, склонност да избягва всички ситуации, в които ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебност у хората; въобще слаба съпротива и издръжливост както на психически натиск, така и на физически (на външните условия на живота). При такъв случай главата там е тясна и ушите са прилепнали до нея. Имах един интересен случай да констатирам това: при едно изкачване на стената от хижа „Алеко" за към Черни връх на Витоша, горе, на самия ръб на стената, беше поставена паметна плоча на загинал наскоро алпинист при неблагоприятни зимни условия.
към текста >>

48. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на общественото си положение.
Те са предприемчиви, имат смелост да се захващат с огромни предприятия, строежи, селскостопански мероприятия, търговия, пътешествия. Способни са за фина и акуратна работа - фина механика. Ако при лопатовидната ръка имаме много дълъг Юпитеров пръст, то такива хора проявяват любов към мистериозното, влечение към фантастика и стремеж да заблуждават. Ако Сатурновият пръст е много дълъг, имаме хора с активно въображение, влечение към окултните науки, устои и упоритост в изучаване на всички науки. Самотата ги влече и често изпадат в тъжно, потиснато чувство. Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на общественото си положение. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, показва усет и възможност за уреждане на практични задачи, търговия, влечение към инженерство, механика, електричество, а също и добър ораторски талант. Ако пък някой от тези пръсти е много къс, това показва липса на съответните качества. ЪГЛОВАТА РЪКА. Тя е средно голяма, има добре развити пръсти с ъгловати върхове. Такива ръце показват твърдост, упоритост, своеобразност и дребнавост в мисленето и действието.
към текста >>

49. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Боят се от умората, рано лягат и късно стават, имат богато въображение и са бъбриви - обичат да говорят.
Меките ръце са израз на голяма емоционалност при хора с развити чувства, влечение към изкуствата и поезията; те имат по-голяма впечатлителност, проявяват в по-голяма или в по-малка степен лакомия. Имат отвращение към тежката физическа работа. Но твърде меките, пухкави, с равни и остри пръсти, без възли, дебели в основата си, с дебела длан, с развит Венерин хълм (голям и изпъкнал), палец къс, деликатен, без възли говорят за хора с жажда за чувствени наслади, мързеливи, разточителни, с любов към удоволствията и страстите, които не обичат ходенето и каквито и да било напрежения, не обичат Слънцето. Изобщо мекотата на ръцете отнема много от активността на човека. Такива хора много планират, но малко осъществяват. Боят се от умората, рано лягат и късно стават, имат богато въображение и са бъбриви - обичат да говорят. Една по-стегната ръка, с яки мускули, но с мека и еластична кожа показва енергия, любов към движението, интелигентност, добросърдечие, особено ако цветът на кожата е червеникав. Твърда ръка с добър Венерин хълм и добре изразена сърдечна линия показва любов към ходене, екскурзии и работа на открито. Такива хора имат философска мисъл и са праволинейни, открити в своите съждения. Изобщо твърдата, здрава, стегната ръка говори за работоспособност, деятелност, икономия, внимателно и разумно използуване на средствата за постигане на поставената задача, волевост и твърдост. Ако е обаче дебела, показва егоистичен, себичен, жаден за придобивки човек, а ако е по-груба, жаждата му за придобивки носи елементите на безогледност.
към текста >>

50. Общо допълнение за пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Твърде къси пръсти на голяма ръка говорят за хора, изпадащи в умствена умора, които са скучни и лековерни събеседници.
ОБЩО ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА ПРЪСТИТЕ Хората с дълги пръсти са много старателни, впускат се в подробностите, когато обясняват нещо. Те са по-разсъдливи, по-търпеливи, по-грижовни и са по- внимателни в обноските си. Хора с къси пръсти, особено ако са квадратни, по-добре виждат общото. Затова най-добрите администратори и директори са хора с такива пръсти; също и пълководци. За такива служби хората с дълги пръсти са непригодни, макар да са по-разсъдливи, по-грижовни, а често и с по-меки обноски и по-спокойни в сравнение с онези, които имат къси пръсти. Твърде къси пръсти на голяма ръка говорят за хора, изпадащи в умствена умора, които са скучни и лековерни събеседници. Твърде дългите пръсти дават отрицателен тип хора, които се губят в подробности, нямат кръгозор и са боязливи. В някои ръце пръстите - показалецът, безименният и кутрето, са малко закривени към Сатурновия пръст - всички те като че ли „гледат" към средния. Това показва, че такъв човек не се разпилява, не си поставя няколко различни цели в живота, а наопаки - набелязва си една цел и върви към нея с твърди стъпки. Такива хора не си разпиляват времето, съсредоточени са в работата си. Имаме пък ръце, чиито пръсти са изкривени обратно - навън от Сатурновия пръст.
към текста >>

51. Хълмът на Венера – този под палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва веселост и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора.
Ако вътрешната част на ръката е по-равна и само Венериният хълм е силно изразен (изпъкнал), голям, месест и твърд, то ще имаме човек, при който половият нагон най-силно ще се изрази. В такъв случай индивидът всичко възможно ще прави, за да преживее сладострастни чувства. В любовния му живот еротиката ще бъде на първо място. Изключително голям и червен Венерин хълм показва буйни страсти, силен полов нагон, кокетство, грубост на чувствата. Гладък, без линии Венерин хълм показва малка чувствителност, липса на страсти, студенина, до пълен хлад. Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва веселост и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора. Ако при такъв хълм пръстите са по-твърди и кокалести, имаме същото, само че с по-голямо участие на разума. Такива са изобщо симпатични. Такъв Венерин хълм смекчава лошите влияния, които могат да дойдат от други белези на ръката. Много дълбоки линии върху Венериния хълм показват неблагодарност, а в по-елементарна ръка - животински наклонности. Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти.
към текста >>

52. Фабрика. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

И лягат, след умора познали сън блажен.
ФАБРИКА Фабричните комини приличат — погледни! — на старци, от години що пушат тук с лули. Под тях бучат мотори, каишите плющят, край тях работни хора там чудеса творят. Строят сега машини сред пламък и искри, а дни, нощи — години там работа кипи. Със ум и мишци здрави те леят и коват — машини , чудни правят, що ходят и хвърчат. А сутрин те се връщат при своите деца и в свойте малки къщи донасят радостта. И лягат, след умора познали сън блажен. Здравейте, добри хора! Здравей ти, труд свещен! Ат. Душков
към текста >>

53. Цар на Мрака - Николай Райнов

Да съградим Ново Небе, Земя да съзидаме — и да въплътим създания там! За творчество жадува Бащата на Светлината — и за път, по който няма умора, — за бездни, издън които не проглежда изход.
Като видя гневен Авенира, запита го ангелът кой го е наскърбил. И каза Авенир Авадону: „Авадоне, Царю на Бездната и Властителю на Гръма! През себе си трябва да мине живият — и да не плаче по мъртъвци. Ето — тези сенки, те са наши слуги. Просторни бяха небесата за Седмината Синове на Пламъка, за Владиците на Гръма и за Вождовете на Божия Меч. Тесни са те за Авенира — и няма място за мене тук. Да съградим Ново Небе, Земя да съзидаме — и да въплътим създания там! За творчество жадува Бащата на Светлината — и за път, по който няма умора, — за бездни, издън които не проглежда изход. Авадоне, ела с мене — ти и твоите пълкове!“ И поведе Авадон шестимата Владици на Гръма и пълковете на Мълнията с тях. И страх налетя върху вселената — леден страх. И трая седем луни. А когато се завърши седмата луна, стигна до Саваота гласът на небесния смут — и закле се Бог в името Си, че ще накаже Своя Син. И клетви горчиви промълви тогава.
към текста >>

54. Жрец на Озириса - Николай Райнов

Те казват: «Купихме си истина», както съседите им думат: «Купихме си крава.» И те без умора кретат след продавача на изживени истини, които са се превърнали на лъжи.
Само един бог — не го знаете кой е. Оня едничък Бог, Когото още не познавате, няма нужда от камили, падащи на колене, нито от чакали, които вият пред Него: «Господи, Господи, дай ми по-тлъста плячка!» Почитайте Незнайното, но с презрение свивайте уста, щом ви се говори за нещо или за някого с очи към земята, а с пръст — към небето! Истина, истина ви казвам: не вярвайте в едрата лъжа, която мами погледи и сочи пръст, откак свят светува! Не оставяйте писани слова! — На злато пише Слънцето, на камък — пророкът, на папирус — жрецът. А силният пише — на огън. Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде притча, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали. Скъпа е късата истина: тя струва дълъг живот! — Пастрете своите къси истини, както се пастри едър бисер, който е купен с цената на цяло царство: не ще бъдете вечно царе! Презирайте онези, които не могат да гледат инак освен през мрежа! Светът е хубав наистина за онези, що нямат свои очи. Те казват: «Купихме си истина», както съседите им думат: «Купихме си крава.» И те без умора кретат след продавача на изживени истини, които са се превърнали на лъжи. Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа. Хубав е светът, когато се гледа през тая мрежа. И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея? Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове.
към текста >>

55. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт. До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.). Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен. Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1. жизнена (сърце и кръвоносни съдове, дробове, стомах и жлези); 2. двигателна (кости, мускули и лигамети); 3. нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения.
към текста >>

56. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Зелените лъчи действуват лечебно против преумора и т. н.
действува като реактив против всички болести, които са резултат от анормалното натрупване на зелените и синьо-зелени лъчи. Жълтата светлина действува укрепително върху нервната система. Въведете един угнетен душевно и нервно изтощен човек в стая с жълти прозорци, в която преобладават интензивните трептения на жълтата светлина, и той ще се ободри, ще добие охота за разговор и за мисъл. Аналогично почти действува и оранжевата светлина — тя създава повече самоувереност и повдига личното самочувствие у човека. Синята светлина действува успокоително на нервната система и уталожва нервната възбуда. Зелените лъчи действуват лечебно против преумора и т. н. За тяхното вътрешно, психично влияние за сега не ще говоря. Всичките тия данни подлежат на опит, и, следователно, всеки може да ги провери и да използува оня извор на енергия, която се крие в цветните лъчи.4) И така, слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката. Думата ми е за оста на земята, която е наведена към плоскостта на еклиптиката на около 230 26’, факт. който обуславя разнообразието в климатично отношение, разпределбата на земната повърхнина на пояси: горещ, умерен и т. н.
към текста >>

57. Действие трето. - Велко Петрушев

Денят е умора, Славяна, а нощта — чар и наслада! Покрий се с сладострастната покривка и заспи.
Тя е толкова наивна и си мисли, че той ще й помогне и освободи от робството й при 3емон. Тя вярва, че скоро ще се възцари като богиня на звездната любов. Но тя не знае, че аз го излъгах и откраднах лъчистата му диадема, която му осветяваше пътя за царството на светлината. Сега той е ратай, пленник при 3емон. 3 е л б а. Денят е умора, Славяна, а нощта — чар и наслада! Покрий се с сладострастната покривка и заспи. С л а в е н а. Светлата зора не ми дава сън. В сърцето ми трептят чудни усети за него. Откакто го видях, в мен говорят други чувства. Той е красив, като настъпваща зора и мил, като росните цветя.
към текста >>

58. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Може би това бе чисто и просто повей на умора или дори на леност! В края на учебната година през пролетта на 1893 г.
Знаеше, че ги смята за прави не само защото ги харесваше като достойни мъже и мъдри учители. Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин. Но той усещаше - и то особено сега - че нещо в тези спорове му убягва; разбираше ги, но не усещаше в това разбиране оная свята радост, както при съзерцаването, проникването, сливането с природата. Какво бе загубил? Или просто трябваше да упорства нататък, докато нещата се усвоят; може би все още бе изминал много малък път навътре в дълбокото знание, което му даваха книгите тук и сериозната научна работа над тезата му. Може би това бе чисто и просто повей на умора или дори на леност! В края на учебната година през пролетта на 1893 г. в „Атлантик Мънтли“ му попадна социално-философската статия на Шалер за европейските селяни в емиграция. Беше свързана с дискусията в Бостън дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци бе очаквало да се претопят веднага щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот и - уви! - бе се оказало, че те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е било отнемано естественото право за самоинициатива. Авторът умно правеше сравнение с бедните фермери на американския юг от началото на века и с освободените негри през миналите едно-две десетилетия и стигаше до консервативни заключения, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения и не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. Петър не можеше да се съгласи с песимистичните изводи на автора, но не това бе важното. Когато прочете статията, той още повече се убеди, че колкото и блестящ да бе анализът на най-високо развитите умове на Запада, те едва ли можеха да вникнат до глъбините на славянската душа, докато за него - даже без да бе станал още завършен учен - тя бе ясна като бял ден: и красива, и чиста, и добронамерена, колкото и изостанала.
към текста >>

59. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Умората надвива.
Очите гледат ведро и сърдечно. Останало ли е нещо в душите на тия селски хора? Прибираме се за сън. В душите ни пее слънцето. Химни на светлината звучат там. Умората надвива. Заспиваме с надежда, че утре рано ще видим зорницата. Понякога, когато вървя из полето, струва ми се, че някой ми говори. Ветрецът тихо полюлява из- класилите ниви, а от тези класове излизат думи. Сами си месим хляба, варим зелен боб и яздим коне, понесли храна към нивите. Ръцете си усещам много силни.
към текста >>

60. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Отдавна над селото лежи тишината на лятната жетварска умора.
Той ни предлага, облечени в геометрична изящност, своите мисловни опити, които аз слушам с удоволствие. Много често неговият говор е облечен в тържествуваща естетичност. Изобщо словото на Жорж е наситено освен с оригинален размисъл, но и с шепота на музика, която оцветява мисълта и прави проблемите по-леки и по-понятни. Така хубаво говори тази вечер Жорж, че аз забравям колко е смешна брадата му. Късно е. Отдавна над селото лежи тишината на лятната жетварска умора. Ние бавно тръгваме към сайванта. Това е нашата спалня, послана с ръжена слама, където ни чакат недосънуваните сънища на един чудесен свят, на който искаме да станем скромни безименни пионери. От разтворената врата на къщата, където лампата още не е угасена, излиза сноп мека жълтеникава светлина. Тя пада върху част от двора, разкрива сякаш задрямали в морен сън сечива и спира при насрещния плет. Прочитаме си вечерната молитва.
към текста >>

61. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Почиваме, защото умора е изпънала мускулите и ставите на ръцете и краката.
Всичко това ние бихме могли да вършим стократно по-добре, по-организирано и по-полезно, ако той не се меси. У него има един трудно изкореним недостатък - да бърза и да не може да подреди работите си. Той е ревнив към всеки според него загубен час, ако в тоя час ние или четем, или разговаряме за нещо, или пък някой от нас свири на цигулка. Да разкажа какво обикновено се случва в неделните дни. Ние сме облекли малко поизпрани, по- свестни дрехи. Почиваме, защото умора е изпънала мускулите и ставите на ръцете и краката. Като ни види седнали в двора или в стаичката, която сме приспособили за библиотека, Жечо почва нетърпеливо и безцелно да снове напред и назад. По лицето му се разлива червенина. Смутено конфузна усмивка се колебае по ръжената растителност на лицето му. - Братя, както виждам, вие не сте заети с нищо. - Заети сме - отговаря някой веднага.
към текста >>

Разпръсна се тайнствената загадка и всичко мина под знака на хумора.
Гостите ядат и се споглеждат. Става някакво чудо. Всички топим в гозбата, тя си остава все толкова, Учтиви са хората. Те гълтат намокрените отгоре сухи залъци и си мислят, че така трябва да бъде в една комуна, където учениците на Бялото братство се превъзпитават. По-късно работата се изясни. Разпръсна се тайнствената загадка и всичко мина под знака на хумора. Конете и ние си имахме еднакво меню. Десерта ние вземахме направо - съвсем природосъобразно. Жечо знае, че сме плодоядци и горещо ни препоръчва зреещите в двора джанки. След обяд или след закуска ние се покатерваме на дърветата, сядаме на някой клон и ядем джанки, които с течение на времето се превърнаха в жълти сливи с кисели корички. Спомням си тия закуски на сливата.
към текста >>

62. Георги Томалевски - Георги Христов

Умората обаче надвива и аз, както тръпна, продължавам да спя.
Затова се свираме в широко помещение, натъпкано с куфари, денкове, кошове и сандъци. Те са привързани с въжета и имат криви надписи. Аз лягам на една дъска, свивам се и заспивам така, както спят носачите по железопътните гари. Кръстю ляга наблизо до мен. В съня си усещам тръпки отначало в гърба, а после и по цялото тяло. Умората обаче надвива и аз, както тръпна, продължавам да спя. Когато се пробуждам призори, усещам, че целият съм вкочанясал от нощния хлад. При нас идва отнякъде един наш ямболски приятел. Видяхме се с него и тръгваме да търсим Александър, който се е прибрал в Стара Загора при домашните си няколко дни преди нашето тръгване. Аз оставам да гостувам на Александър, а Кръстю отива в друга къща. Когато си лягам вечерта, разбирам, че съм болен.
към текста >>

Нито следа от умора, нито следа от треската и огъня, който ме бе обхванал през нощта.
Усещам как понякога Кръстю идва до пейката, на която лежа, и проверява състоянието ми. Изобщо кошмар! Пристигаме на гара Дряново. За мен, на тази гара става нещо, което аз мога да нарека истинско чудо. Още със стъпването на земята, аз се почувствах съвършено здрав. Никаква медицина, никаква наука не могат да ми обяснят как стана така, че когато вдъхнах за пръв път хладния и чист планински въздух, аз се почувствах като новороден. Нито следа от умора, нито следа от треската и огъня, който ме бе обхванал през нощта. Може би моят организъм, роден в планина, усеща нещо свое, родно и лекуващо. Аз живях толкова месеца в полето и сега, когато усещам планината, моето здраве веднага се възвърна. Вдигнах багажа си и тръгнах с бодри стъпки. Звездите бавно гаснат в прекрасната утрин и скоро съмва. Тръгваме към манастира.
към текста >>

63. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови.
Говоря, върша, тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе навреме изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя“ - към голямата река. Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало. Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе, не го имай, брате, за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единият по предлог, че баща му е болен, а другият, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а дворът, оборът, къщата постоянно на тютюн миришеше.
към текста >>

64. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Вечер се прибирахме смазани от умора.
И ние се заловихме с тази работа. А Жечо беше лаком и макар, че имаше вече своя земя от двеста декара, искаше да има още. Използва притока на работна ръка и ни турна на работа да вадим дънери. Взема от съседите, брадви, кирки, лопати и ние почнахме работа. Но понеже бяхме неопитни и сравнително деликатни натури, ранихме си ръцете, изпочупихме инструментите и много работа не се виждаше налице. Вечер се прибирахме смазани от умора. Не бяхме свикнали на такъв тежък физически труд. За четене и свирене не можеше да става и дума. Едва можехме вечер да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Вечер ние пеехме, селяните много се учудваха на това и обичаха да ни слушат. Те не бяха слушали да се пее на няколко гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре.
към текста >>

65. Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г. - Георги Христов

Чувствах изблик на голяма сила и енергия и за умора дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете.
През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че и Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва. Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата), около два декара и половина, и другото, отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място - нива - още два декара. След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април и май извърших окопаването на лозето сам, без ничия помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия и за умора дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете. Копая и пея, копая и пея през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато в началото на август пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и от провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи за събора: почистване на двора, подреждане на цветните лехи, набавяне на някои хранителни продукти и пр., и пр. През есента на 1921 година дойде при мене на Колибата брат Кольо Каишев, който остана цялата зима и в началото на пролетта на 1922 г. отиде при леля си Мария Каишева в с. Арбанаси.
към текста >>

66. Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас - Георги Христов

А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора.
Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по- големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите, ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време. А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора. Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия. Накрая продали биволиците, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видели, че няма никаква сметка. Важното е, че това бил първият опит за братски живот, макар и несполучлив. И макар и несполучлив, той посочва към правия път. Братският живот е преди всичко съзнание, будно съзнание и съзнание за целокупността в природата и в живота на хората.
към текста >>

67. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Тази умора и забавяне, тази духовно-научна криза провокира стремеж към централизация с цел защита от деструкгивните влияния.
Уморяват и изтощават постоянните концептуални битки с фалшиви и деструктивни хипотези. От друга страна, много дълго време територията на Източна Европа е политически и културно откъсната. Има един вид информационна блокада поради идеологическите причини на т.нар. студена война. Това допълнително забавя духовно-научния изследователски процес и усилва кризата. Тази умора и забавяне, тази духовно-научна криза провокира стремеж към централизация с цел защита от деструкгивните влияния. Този импулс крие в себе си обаче и сериозна опасност. Има реална възможност, заедно с централизацията и отказа от търсенето на другия структурен полюс на съвременното езотерично християнство - творческия импулс на Бодхисатвата в XX век, да се отвори пътят към фундаменталистки уклони в Антропософското общество и постепенно то да загуби думата научен от своя духовно-научен стремеж и така да се превърне в стереотипна религиозна организация. Ето защо обновителният импулс, който антропософията ще придобие, ако се разкрие истината за Бодхисатвата, ако се отвори достъп до неговото Слово, е жизнено необходим за реализацията на Духовната наука в нейния цялостен Михаеличен идеал. Но има ред тъмни сили, които поставят външни и вътрешни препятствия пред всеки, дръзнал да направи връзка между двата клона на съвременното езотерично християнство. Духовно-историческата необходимост, т.е.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32739615440369