НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
125
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от
преумора
.
Минаха няколко дни, а аз удвоих работата с пианото. Започнах да получавам добри резултати от труда, който влагах. Отивам пак при Учителя, за да видя какво ще ми каже и ще оцени ли моя труд. Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш! " Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели.
Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от
преумора
.
На следния ден отново сядам да работя върху пианото и да свиря. Но нищо не излиза под ръцете ми, бях преуморена. Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох. Увлякох се и четох цял ден. На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох.
към текста >>
2.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но тя се претовари, заболя от умствена
преумора
, разстрои се.
Тази черна дъска беше на сестра Маркова, която беше белгийка, омъжена за българин. Той се пропи и тя, за да изхрани децата си и себе си, преподаваше уроци по френски език. Който е бил неин ученик, проговорваше френски. Тя беше добър педагог. Аз също съм учила при нея.
Но тя се претовари, заболя от умствена
преумора
, разстрои се.
Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя оздравя. За благодарност към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори". За да се справи по-добре с българския език й помагаше Георги Радев, който също знаеше добре френски. Сестра Маркова няколко пъти е споделяла с мен следното: "Преди смятах, че българският език е обикновен, прост, нелогичен, език с малко изразни средства. Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с невъзможността мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език.
към текста >>
3.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като го прочетох,
умората
изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови.
Говоря, върша тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе на време изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя" - към голямата река. Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало. Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо.
Като го прочетох,
умората
изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови.
Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а двора, обора, къщата постоянно на тютюн миришеше.
към текста >>
4.
41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от
преумора
.
Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по-големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време.
А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от
преумора
.
Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия. Накрая продали биволиците, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видяли, че няма никаква сметка. Важното е, че това бил първият опит за братски живот макар и несполучлив. И макар и несполучлив, той посочва към правия път. Братския живот е преди всичко съзнание, будно съзнание и съзнание за цело-купността в природата и в живота на хората.
към текста >>
5.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Умора
не знаеше и не показваше.
Стигна на финала и се върна. Никой не можа да Го стигне. Така ни показа какви възможности има Той при ходене. Аз този случай съм ви го разказвал по-подробно. Ходили сме в планините дълго време.
Умора
не знаеше и не показваше.
Не даваше да се пресилваме. Обикновено даваше почивка, наклаждахме огън, пиехме чай и си отггочивахме хубаво. При последните екскурзии с Учителя чувстваше се една умора в Него, макар че се държеше със силата на Духа си, усещаше се, че организма няма вече тази енергия. Но Той пак не даваше да се разбере, че е затруднен. Ходеше по-бавно, даваше по-често почивки и така можа да направи последните екскурзии и да посети любимите си места като си взе сбогом с тях.
към текста >>
При последните екскурзии с Учителя чувстваше се една
умора
в Него, макар че се държеше със силата на Духа си, усещаше се, че организма няма вече тази енергия.
Аз този случай съм ви го разказвал по-подробно. Ходили сме в планините дълго време. Умора не знаеше и не показваше. Не даваше да се пресилваме. Обикновено даваше почивка, наклаждахме огън, пиехме чай и си отггочивахме хубаво.
При последните екскурзии с Учителя чувстваше се една
умора
в Него, макар че се държеше със силата на Духа си, усещаше се, че организма няма вече тази енергия.
Но Той пак не даваше да се разбере, че е затруднен. Ходеше по-бавно, даваше по-често почивки и така можа да направи последните екскурзии и да посети любимите си места като си взе сбогом с тях. Учителят не се усмихваше често. Но иначе беше разположен, ведър и бодър винаги. И всекиго можеше да ободри.
към текста >>
6.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА
,
,
ТОМ 2
Но чудното е, че от
умората
му няма нито следа.
Забрави той болестта си, цял ден тича за всичко. Вечерта се връщат. Но това са десет километра още. Раницата е пак на неговия гръб, но той като че не я чувствува толкова тежка. Като стигат на Изгрева, братът оставя раницата пред вратата на Учителя.
Но чудното е, че от
умората
му няма нито следа.
Усеща се силен, здрав, бодър, освежен. Като си отива вкъщи, поглежда се в огледалото. От жълтеницата нито следа. Лицето и очите му - чисти. Какви чудесни сили крие човек в себе си и какви неограничени възможности, особено когато ги задвижи Духът Господен.
към текста >>
7.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И понеже са капнали от
умора
, дават им да се нахранят, и ги пращат във вагона да си поспят, докато дойде локомотивът да прикачи вагоните.
Точно при изгрева на слънцето пристигат на гарата на Демир-Хисар. Гледат, фелдфебела и няколко войника товарят във вагоните имущество и храни. Като ги виждат, зарадват се много. Кончето, на което Стефан язди, е на фелдфебела. Стефан предава заповедта на ротния командир: „До вечерта хлябът трябва да бъде на Демир-Балан.
И понеже са капнали от
умора
, дават им да се нахранят, и ги пращат във вагона да си поспят, докато дойде локомотивът да прикачи вагоните.
След обед влакът потегля. Точно в уреченото време влакът пристига на гаричката Демир-Балан - първият влак. Ротата е още там. Посрещат ги с възторжено „ура". Стефан е герой.
към текста >>
8.
8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и
преумора
аз съм залитнал и съм паднал в огъня.
А до него пътеки няма. Излиза се направо по тревистият склон. Горе има скали, които излизат над поляната, тук обикновено отсядахме и Учителят е държал няколко хубави беседи на „Незнайният връх". Имам следната опитност с „Незнайният връх". Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха дъждове, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи.
Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и
преумора
аз съм залитнал и съм паднал в огъня.
При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала. Вървя в мъгли, вали ме дъждец и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал. От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен. А иначе аз издържах на безсъние.
към текста >>
От
преумора
и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен.
Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха дъждове, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи. Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня. При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала. Вървя в мъгли, вали ме дъждец и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал.
От
преумора
и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен.
А иначе аз издържах на безсъние. Така съм заспал, че минава час, два, три и когато се събуждам, събуждам се от една много приятна топлинка. Отварям очите си и над мене слънце. Облаците са се отдръпнали наоколо. А там където аз лежа и където спях, там един сноп лъчи огрява скалата и я затопля.
към текста >>
9.
11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На вечерта бе капнал от
умора
.
Един брат - Пеню Ганев, който беше силен селянин як и на възраст само за подвизи, то той решава да носи вода от Маричините езера и да си полее един камък на връх Мусала. Той като гледа Маричините езера му се вижда, че са близко. Ние не бяхме ходили още там. И като се опретва той 10 пъти да отиде до Маричините езера, да вземе вода и да се качи отново на Мусала та да си полее камъка, който си е избрал. Това му взе цял ден.
На вечерта бе капнал от
умора
.
Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство. А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли. Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела.
към текста >>
10.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Несгодата и
умората
лесно се понасят, когато краят на страданията е видим.
Допускаме, че тази радост е била приета и от гномите и ундините, едни от най-старите жители на планината. Слънцето бе кацнало на Кабул и дългите сенки на околните върхове скриваха палещите лъчи. Прохладата бе желана. Почивката много приятна, но има още път и то много труден. Въпреки наболелите рамена от тежестта на лодката, групата потегля.
Несгодата и
умората
лесно се понасят, когато краят на страданията е видим.
С много голямо внимание и старателно подбиране на всяка стъпка, макар и много бавно, хлъзгавата и стръмна пътека е премината и ние се озоваваме на „плачи камък" сред ликуващите посрещачи - братя и сестри. Последва наново отдих. Започва ново и неочаквано изпитание. Заредиха се непрекъснати запитвания за лодката, още повече, че я виждаха преполовена и мнозина не можеха да си обяснят как с подобно водно возило ще се пренася вода. Ние, носачите, имахме привилегията да мълчим - бяхме уморени.
към текста >>
Не му стига
умората
- пропътувал на един дъх от София до езерата, не стига напрежението му по пренасянето, но трябваше да отговаря кога и как ще сглоби лодката, за да заплава!
Последва наново отдих. Започва ново и неочаквано изпитание. Заредиха се непрекъснати запитвания за лодката, още повече, че я виждаха преполовена и мнозина не можеха да си обяснят как с подобно водно возило ще се пренася вода. Ние, носачите, имахме привилегията да мълчим - бяхме уморени. Но най-много бе притесняван от подобни въпроси Боянчо.
Не му стига
умората
- пропътувал на един дъх от София до езерата, не стига напрежението му по пренасянето, но трябваше да отговаря кога и как ще сглоби лодката, за да заплава!
Макар и с пестелива усмивка, Боянчо отговаряше, а за да поставим край на разговора с посрещачите, за момента ненужен, един от нас се провикна - „хайде още веднъж да сложим лодката на рамене и да я поставим на широката поляна пред кухнята. Рилската скиния - лодката, за последен път бе понесена, но този път шествието бе озвучено от радостните песни на рилските левити! На поляната бе преживяна най-приятната изненада. Посрещна ни УЧИТЕЛЯТ. Трудно е да се опише тази среща.
към текста >>
11.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
По сетне
умората
и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно.
Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни. Такива бяха оскъдните ни познания за бялата смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде студен зимен ден, над село Драгалевци. Леко облечени, безгрижни и весели, поели пътя към Алеко.
По сетне
умората
и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно.
Това споделяше с УЧИТЕЛЯ един от нашите приятели - лекар и член на спасителната колегия при хижа Алеко. В неговият разказ не бяха пропуснати онези моменти от спасителната помощ, проведена от лекарския колектив. - А Вие, какво предприехте - запита УЧИТЕЛЯ - приложихте ли знанието, което имате? - Послужих си с „диханието". Но и то не даде резултат.
към текста >>
12.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Наричахме ги дни - епохи... Разбира се, настъпваха моменти на
умора
.
Наред с това взаимните ни връзки с УЧИТЕЛЯ прерастваха и ние неусетно навлизахме в Неговия вътрешен свят. Редица условности в нашето държане и обхода отпадаха и ние все повече се осмелявахме да разглеждаме твърде значимите въпроси. Случвало се е понякога да бъдем с Него за по-дълго време. Такива дни имахме на Изгрева, имахме и на планината. Дни без начало и без край.
Наричахме ги дни - епохи... Разбира се, настъпваха моменти на
умора
.
С нея се борехме както знаем и както можем. Изчаквахме „паузата" и бързахме да си поотдъхнем, да си поспим, защото следваха нови мощни моменти на творчески импулси, които никой от нас не искаше да изпусне. Но за нас - отмора значи няколко часово отспиване. А за Него - можеше да разкаже онзи, който имаше привилегията да бъде „дежурен". Често пъти Неговият „сън" бе обикновена „дрямка" на плетения стол, или походното легло.
към текста >>
13.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата
преумора
на Пеню Киров.
Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града.
С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата
преумора
на Пеню Киров.
А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места.
към текста >>
14.
ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Той крачи уверено, без признаци на
умора
.
Отива и се връща с изранени крака. От наблюдателницата на самия връх Мусала прави скок над заснежения улей. Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала. От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му.
Той крачи уверено, без признаци на
умора
.
Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря. Умората тегне. Дрямката - сестра на бялата смърт, притваря клепачите му. Той върви и нанася с юмруци удари по главата си, за да не заспи. След колко време и в какво състояние пристига той на върха, той не помни.
към текста >>
Умората
тегне.
Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала. От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му. Той крачи уверено, без признаци на умора. Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря.
Умората
тегне.
Дрямката - сестра на бялата смърт, притваря клепачите му. Той върви и нанася с юмруци удари по главата си, за да не заспи. След колко време и в какво състояние пристига той на върха, той не помни. Но когато блъсва вратата на наблюдателницата, с пресипнал глас казва: „Дайте ми да ям! Гладен съм." И припада на земята.
към текста >>
15.
3.07. Оздравяване
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Наш приятел, брат Петър Димков, природолечител, известен в България и другаде, той ми каза, след като ме прегледа: „Едната клапа на сърцето ти не се затваря добре и затова е тази
умора
; тази
умора
е в резултат на това." Тогава аз отивам при Учителя и Му казвам какво медицината официално ми казва, и какво брат Димков ми определя, че клапата не се затваря едната, и Го помолих: „Учителю, моля Ви се, какво ще ме посъветвате Вие, при това мое състояние?
7. Оздравяване Сега, като интервал, ще ви разкажа личен мой случай във връзка с Учителя. Тогава аз - брат Нестор - бях 25-26 годишен, а не зная от какво, но когато тогава решавах да се изкача на 2-рия етаж на някоя къща, на първия етаж трябва да почивам. Чувствах тежест на сърдечната област. Официалната медицина, кардиолозите, рентгенолозите ме уверяваха, че аортата е разширена и затова е това затруднение.
Наш приятел, брат Петър Димков, природолечител, известен в България и другаде, той ми каза, след като ме прегледа: „Едната клапа на сърцето ти не се затваря добре и затова е тази
умора
; тази
умора
е в резултат на това." Тогава аз отивам при Учителя и Му казвам какво медицината официално ми казва, и какво брат Димков ми определя, че клапата не се затваря едната, и Го помолих: „Учителю, моля Ви се, какво ще ме посъветвате Вие, при това мое състояние?
" Тогава беше краят на февруари, началото на март месец, така пролетно време. Той ми каза само това: „Сега, през май месец, излагайте гърбът си на слънце, сутрин, астрономическо време от 8 и 1/2 до 9 и 1/2 часа, целият месец май. И аз: разбира се - Неговата диагноза беше за мен най-вярна. И така, изпълних тази препоръка, отивайки в игрище „Юнак" и целия месец излагах гърба си на слънце от 8 и 1/2 до 9 и 1/2. И оттогава до днес никакво затруднение, нито с аортата, нито с клапата на сърцето, без никакво лекарство, без никаква друга медицинска намеса мина.
към текста >>
16.
18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Накрая си отидох замислена, пребита от скръб и от
умора
.
Стоях десет дни и нито един изпит не разреших и Учителят не ме прие. Последният десети ден не ми каза нищо, не ми каза неговото „Рекох, елате утре". Мина покрай мене все едно, че ме няма. А мен ме има. Мен ме има, но аз стоя като неодушевен стълб, стоя, стърча и съм забита в земята.
Накрая си отидох замислена, пребита от скръб и от
умора
.
Довлякох се с мъка у дома, хапнах нещо, разтребих си стаята, написах това-онова и си легнах веднага след като се стъмни. Сънувам сън как съм изправена на изпит и ми се задават последователно десет въпроса, на които отговарям на тях. Това бяха същите въпроси, които ме вълнуваха и за които някои от тях бях отишла да питам Учителя. Аз с чакането на десет дни те се оформиха по един въпрос за всеки ден. И моето чакане там пред стаята на Учителя, седнала на пейката за мен беше загубено време, но знаех, че е време за някакъв изпит, който изобщо не знаех какъв е.
към текста >>
17.
131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА
,
,
ТОМ 5
Особено през събитията на процеса през 1957/58 година, а и след това от сутрин до вечер бях в движение, ходех, търчах от място на място, от инстанция на инстанция, връщах се у дома капнала от
умора
и дълго време не можех да мигна през нощите.
Затова Учителят дори когато не одобряваше някои постъпки на приятелите то той мълчеше и не винаги изказваше мнението си, но когато го изказваше това го правеше по категоричен начин. Имах затруднения в своите задачи и след като приключвах с тях отивах при него и го запитвах, че според мен има някаква обща връзка във всички опитности, през които минавах, но не можех да я открия. Коя е тази връзка, която ги обединява, за да мога да се хвана за нея, да я държа в съзнанието си, за да мога да си подпомагам, когато срещна някъде затруднение в своят път. Той ме погледна доволен от начина на разсъждението ми и каза: „Ще се стремиш винаги да направиш всичко, което е възможно на земята, а другото ще оставиш на Небето". Това го запомних и после след заминаването на Учителя от този свят винаги се стараех да се придържам към това правило.
Особено през събитията на процеса през 1957/58 година, а и след това от сутрин до вечер бях в движение, ходех, търчах от място на място, от инстанция на инстанция, връщах се у дома капнала от
умора
и дълго време не можех да мигна през нощите.
Другото го оставях на Небето, а аз моя дял си бях свършила. Оставях и Небето да работи и то работеше със свои методи и средства, с които то разполага, а неговите възможности са големи. Та когато се намеси Божественото за него прегради няма. Учителят често разказваше и даваше един паралел между човешките възможности и Божествените възможности. Ако човек реши с лопата да изрине снега на Витоша не може да го стори в един човешки живот.
към текста >>
18.
152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ
,
,
ТОМ 5
Аз бях непрекъснато в движение, сутрин излизах и вечер се прибирах капнала от
умора
.
когато взеха Борис в затвора тогава вече не можех да му готвя. Отидох и му казах, че трябва да търча насам и натам по проблемите на Борис и няма да си бъда вкъщи. Боян Боев беше много разочарован. Аз по това време изобщо не готвех у дома. Станка работеше навън в мозайкаджийската бригада и тя там се хранеше.
Аз бях непрекъснато в движение, сутрин излизах и вечер се прибирах капнала от
умора
.
Добре, че тогава ми дойде една помощница, казваше се Надка, която с нея се движехме заедно от сутрин до вечер по разни инстанции да търсим и да просим свиждане с Борис или пък да му носим храна в затвора. Та брат Боев прекара осем години в тази наша къща. И тогава Цанка искаше да го премести от неговата хубава стая в една по-малка северна стая, а тя да вземе голямата стая и беше вече започнала да го мести. А Боев направо плачеше, извикаха ме, аз отидох, видях и казах на Борис, че Боев не иска да се мести и че голямата стая му е хубава понеже е слънчева и само е за неговото заболяване, защото той имаше туберкулоза на коляното. Борис накрая реши, че Боян няма да се премества и Цанка чу лично решението на Борис и беше много недоволна, че не можа да вземе отново голямата стая, за да се вмъкне там, а пък Боян да изпрати отзад в малката стая, така че аз да нямам достъп нито до къщата, нито до Боян.
към текста >>
19.
154. КОМУНИТЕ
,
,
ТОМ 5
Работим пред деня, вечерта пеем песни, преминаха дни и дойде време да не ни се пеят вечер песни от
преумора
и от нерешени противоречия.
Изобщо не се съобразяваха поне с онова, което Учителят бе казал за комуните. Решаваха да правят комуна някъде, след това идваха, съобщаваха на Учителя и го поставяха пред свършен факт. Учителят мълчи, на някои дава съвети, които никой не изпълнява. А след неуспеха те си спомнят, че той е казал съвсем друго нещо. Двата от опитите в Стара Загора пропаднаха, завършвайки с жертви, бе направен опит за комуна в Русе, като някои от сестрите включително и аз заминахме за Русе.
Работим пред деня, вечерта пеем песни, преминаха дни и дойде време да не ни се пеят вечер песни от
преумора
и от нерешени противоречия.
Тогава аз заедно с още една сестра написахме писмо до Учителя и му разказахме всичко за тукашния комунален живот. Прочитайки писмото Учителят пристига в Русе и отсяда при братя Маркови, където престоя само два дни. Какво е говорил при тях не зная, но Учителят прие за разговор при себе си само двама човека - мене и онази сестра, с която описахме живота тук. Учителят ни прие и каза: „Само вие ми се обадихте с писмо и затова само вас приемам. А другите братя и сестри сконфузено поглеждат и преглъщат горчивия хап.
към текста >>
20.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Без това живота е безвкусица, празнота и
умора
, които довеждат до мрака на безнадеждието.
А от ляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи св. Мина", (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромният служител Христов, но и за живите ръководители на българският народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! * * * Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите.
Без това живота е безвкусица, празнота и
умора
, които довеждат до мрака на безнадеждието.
Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали, Безверие и бездействие са еднозначни. Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата. Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа.
към текста >>
21.
6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА
,
,
ТОМ 6
С такова отегчение отивах в училище и с такава
умора
се връщах вкъщи.
Но заваляха на края и есенните продължителни дъждове. Стъмниха се небето и хоризонта. Ние се затворихме вкъщи. Училище и къщи, училище и къщи! О, как не би могъл някой да ми вдъхне малко любов към училището и децата!
С такова отегчение отивах в училище и с такава
умора
се връщах вкъщи.
„Все така ли ще бъде цял живот? Това ли е животът! " Почнах пак да философствувам. От кого и от какво зависи на едни да бъде добър и красив, а на други и по-специално на мене да бъде толкова сив и безрадостен? И седнала на прага на стаята си в един облачен ден пред стъмнения хоризонт, написах: Животът е жесток за мене враг, той смях и жизнерадост ми отрони и ето ме сега на къщни праг сломена, тихо сърце сълзи рони!
към текста >>
22.
30. НА ПИАНОТО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Изчезна всяка
умора
.
30. НА ПИАНОТО Връщам се от града изморена, но разбира се, трябва да мина край салона, край стаята на Учителя и тогава ще отида да си почина. Надникнах през прозореца в Салона. Учителят е седнал пред пианото. Около Него се е събрала една малка групичка.
Изчезна всяка
умора
.
Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката. Някои пишат. Пристигат все повече и повече братя и сестри и мълчаливо сядат като мене. Сцената се изпълни.
към текста >>
23.
53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 6
Никаква
умора
.
Скочих за миг. Забравих, че съм болна. „Мога, Учителю." Грабнах чайника и полетях към чешмичката. Тичам. Не ходя, а тичам. Никаква болка.
Никаква
умора
.
Никакво задъхване. Никаква скръб и отчаяние. А пътеката е камениста и на места стръмничка. По едно време се препънах и строполих лекичко върху камъните. Спрях се.
към текста >>
24.
57. ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ
,
,
ТОМ 6
Лекувах се при лекари, при баби, кой каквото ми каже, но
тумора
си расте и аз от ден на ден ставам зле.
Тя ходеше всеки ден на чешмичката при Дианабад с две малки стомнички за вода, слагаше си вода на слънце в открит съд и се обливаше към обед с нея. След един месец тя беше вече здрава. И живя доста години след това. Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех. Един ден когато беше вече оздравяла в разговор тя ми разказа следното: „Заболях от тумор.
Лекувах се при лекари, при баби, кой каквото ми каже, но
тумора
си расте и аз от ден на ден ставам зле.
Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: „Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам. И той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. „Но аз съм много страхлива, не мога да се реша.
към текста >>
И слава Богу и на Учителя,
тумора
полека-лека изчезна и вече съм здрава." Благодарих й много и много се зарадвах за това чудодейно излекуване.
„Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се помогнете ми Вие без операция." Учителят се позамисли и каза: „Ако имаш вяра, може." И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах 75 със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата. Така ми беше казал Той.
И слава Богу и на Учителя,
тумора
полека-лека изчезна и вече съм здрава." Благодарих й много и много се зарадвах за това чудодейно излекуване.
Минаха години много и аз бях забравила излекуването на кака Денка и сега чак при втора преработка на спомените, след цели 50 години си спомних за нейния случай и го записах. Втори случай. Лекуване на тумор чрез лекар Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор. Беше Учителю някъде из Хасковско. Лекарите й казали - операция.
към текста >>
И
тумора
си расте, положението й се влошава.
Беше Учителю някъде из Хасковско. Лекарите й казали - операция. И тя идва при Учителя да се съветва с Него. Той й казва: „Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра както повечето хора.
И
тумора
си расте, положението й се влошава.
Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция. Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони.
към текста >>
25.
62. В КЛИНИКАТА
,
,
ТОМ 6
Всички неразположения,
умора
, с които са дошли от провинцията, изчезнали.
Там действително заварих назованите от Учителя млади сестри-учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката. Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час. Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд. Чувствували се отлично.
Всички неразположения,
умора
, с които са дошли от провинцията, изчезнали.
Даже Деметра (Учителят така й викаше). Тя се казваше Димитрина. Ние й казвахме Мицка. Тя се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствувала много добре. Разбира се, включих се на работа веднага и аз.
към текста >>
26.
68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ
,
,
ТОМ 6
На Изгрева ни чака топлата картофена чорбица, която отнема
умората
ни.
И те са съвестни и прецизни. И пожертвувателни. Те посветиха дните и нощите на целия си живот, да го запишат, подредят и опазят това Слово за бъдните поколения, които ще им благодарят и ще тачат тях най-много след Него. Слънцето клони на запад. Стягаме се за път.
На Изгрева ни чака топлата картофена чорбица, която отнема
умората
ни.
Какъв благословен ден! Какви благословени, незабравими дни!
към текста >>
27.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
След нея се занизват и други песни, почти до безкрай, без
умора
.
73. НА МУСАЛА Камионите летят. Косите се развяват. Слънцето се подава. Гръмва песента „Изгрява слънцето".
След нея се занизват и други песни, почти до безкрай, без
умора
.
Чам Курия. Столетните борове ни приемат в лоното си.и ни упояват със сладостния си дъх на смола. А върховете им не се виждат. Откроява се тук-там къс синьо небе. Центърът на Чам Курия.
към текста >>
28.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Започват да се чувствуват първите признаци на
умора
.
Той върви метнал през рамо бинокъла си и тихичко разговаря с тези, които са край Него. От време-навреме сядаме да почиваме, за да изчакаме всички и пак тръгваме. Реката бучи и пее край нас, на места пресича пътя. Ние минаваме по дървен мост върху пенестите й води. От Говедарника нагоре пътят започва да става по-стръмен, по-тесен, по-сенчест и по-влажен.
Започват да се чувствуват първите признаци на
умора
.
Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно. Но ние не правим нито едното, нито другото. Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е леденостудена - резлива. Още малко и една тясна пътечка край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка.
към текста >>
Чувствуваш, че всичко е много красиво и величествено, но
умората
е голяма.
Ти сваляш шапка и потъваш в благодарствена молитва. Въздъхваш и тръгваш нагоре приготвил се за новата красота, за новите чувства и изживявания, които ще бъдат по-силни. Когато пристигаме при Второто езеро, вече почти е тъмно. Нещо грандиозно ни обгръща. Едрите звезди са вече над нас.
Чувствуваш, че всичко е много красиво и величествено, но
умората
е голяма.
Ние само тръпнем и гледаме по-скоро да се приютим край огнището или в някоя палатка и да починем. Подготвителната група братя и сестри са дошли преди няколко дена, за да подготвят условията, да ни посрещнат. Поднасят ни веднага чай, вечеря, дебели одеала. И скоро мистичната рилска нощ ни обгръща със сладък и спокоен сън. Сънят ни е бил на един дъх.
към текста >>
29.
13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Чувствувах изблик на голяма сила и енергия и за
умора
дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете.
През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствувах, че и Учителят през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва. Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата) около два декара и половина и другото отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място - нива - още два декара. След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април и май извърших окопаването на лозето сам без ничия помощ.
Чувствувах изблик на голяма сила и енергия и за
умора
дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете.
Копая и пея, копая и пея през целия ден.
към текста >>
30.
21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Тогава бяхме всички млади и не чувствувахме
умора
.
На следния ден към 9 часа сутринта посрещнахме групата от Старата Загора, Казанлък и околните села и потеглихме по билото на Балкана. Тогава нямаше построени хижи и дето замръквахме, там запалвахме буен огън и пренощувахме. На следния ден -пак на път. Аз носех две раници - моята и тази на брат Иларионов върху моята, а върху двете раници 20 хляба в един чувал, провиснал от двете страни върху раниците. И понеже ръцете ми бяха свободни, от време на време изваждах цигулката и свирех „Братство, единство" и др.
Тогава бяхме всички млади и не чувствувахме
умора
.
Най-напред решиха да се консумира общия хляб от чувала, който носех аз, за да ме разтоварят. След като свърши всичкия хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на обяд всеки си получаваше порцията ориз вместо хляб. На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа). Там към групата се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр. Петър Пампоров и групата порасна общо на 32 души.
към текста >>
31.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Трудности много, трудности големи, но нали бяхме млади, силни,
умора
не знаехме какво е.
Добре, че ни взе на работа. Карахме пясък, баластра и друго каквото трябва. Беше станало наводнение и с него много изтеглихме. Конете стоят по едно време, а ние работим мозаични плочи, за да храним конете и нас. Голямо тегло беше, но ние не го чувствувахме, хич не ми тежеше.
Трудности много, трудности големи, но нали бяхме млади, силни,
умора
не знаехме какво е.
После дух имаше у нас. А всичко е духът. Нямаш ли дух, ти си загубен. (Към N 13) Братската колиба в Търново представляваше едно двуетажно здание, дълго десетина метра и повече. Долу имаше две малки стаи и други две, в които държахме инвентара за събора - казани, тенджери, паници, лъжици и др., с една дума - склад.
към текста >>
32.
34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Пяхме около огъня, дойде време от
умората
да задремем всички около огъня.
Чайниците за гореща вода завряха. Всеки си носеше канче, поднасяхме го на дежурния по чайници, наливаше ни и пиехме до насита гореща вода. Захар си носехме в раницата. Аз бях седнала до Учителя, заметнат с пелерина. Чух гласа Му: „Утре ще отидем на връх Мусала".
Пяхме около огъня, дойде време от
умората
да задремем всички около огъня.
Беше късна нощ. Аз още не бях'заспала. Изведнъж пред мен застанаха три същества, толкова грамадни, че аз в сравнение с тях заемах големината на мравка. Съществата бяха с пелерини до земята с цвета на мъглите и с шапки с големи периферии като на средновековните маги. Изгледаха ме с дълбок поглед и казаха: „Утре няма да отидете на върха, ще има мъгли".
към текста >>
33.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Не можеше, заспивахме пребити от
умора
и така се пренасяхме чрез съня си в другия свят.
Беше голяма и люта зима. Голям сняг до гърдите. С брат Борис ходехме пеша близо до Подуяне в големия сняг и там работехме в едно мазе. По десет часа на ден пипахме студеният камък, който беше мокър и газехме във вода. Връщахме се уморени, премръзнали и ако можеш да медитираш в това положение, но заповядай.
Не можеше, заспивахме пребити от
умора
и така се пренасяхме чрез съня си в другия свят.
Аз получих лично разрешение от Учителя и влезнах е Младежкият окултен клас. Постепенно започнах да разбирам от Учението. Проумявах, че това е особена Школа на Учителя. Не бягство от света. А животът е самата Школа.
към текста >>
34.
6. НЕОЧАКВАНО ПРЕМЕЖДИЕ
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Получих после
преумора
.
И аз направих това нещо като стигнах на някои полянки, скачах на долната полянка, но широчка така, скачах 3 - 4 метра така и след туй по-надолу, скочих 4 -5 полянки и накрая стигнах на едно място гдето вече гледам надолу полянки няма. Като погледнах нагоре 4 метра стръмно, почти отвесно, не мога да се изкача и целия ми живот, най-хубавите случки от детинството ми минаха като на филм пред очите ми. Това е за да ме привържат към живота. Разбира се аз си направих заключението, че трябва много внимателно да постъпя, първо да се успокоя, да получа така голямо спокойствие на нервната система и да обсъдя как да стане слизането ми от този връх и реших. Имаше един теч, който тече така по скалата и издълбава тук- там където е по-слаба почвата и скалата и остават така само малки издатинки, по които аз с голяма бавност и с опитване, дали ще ме удържат, така изпробвах ги, натисках ги и слязох може би, не мога да кажа, нямах часовник още, не мога да кажа колко часа съм бил, но ми се стори цяла вечност, тъй като беше много опасно и много уморително за нервната система.
Получих после
преумора
.
Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка. Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и скалата и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове. След това вече не беше проблем от там да се насоча вече към II езеро, където беше лагерът на Бялото Братство. Пристигайки заварих пред майка ми, заварих двама по-големи братя единия Славчо Печеников, другия Крум Въжаров, и двамата сега покойници, които майка ми беше убедила, тъй като успяла вече да забележи, че Анина, с която бяхме се е върнала, а мен още ме няма, за да отидат да ме търсят, тъй като тя им казала, че съм тръгнал между скалите там да се подвизавам. На двамата аз им разправих къде долу-горе съм слизал и какво е било положението с всички подробности и те казаха, че е невъзможно от там да се слезе.
към текста >>
35.
18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Как съм скачала в кревата от
умора
и Жоро само ми викаше: „Ето, виждаш ли, виж си роднините, колко са политически ограничени!
какво ти рече? А той какво... И почнаха въпроси, въпроси, а Жоро ги гледаше кисело и после ми каза в кревата: „Те това ти са роднините! " Но бях толкова уморена, че започнах да се извинявам, че не можех да ям с тях и пожелах да си легна и ми дадоха тяхната пухена спалня. Само пух. Нямаш представа.
Как съм скачала в кревата от
умора
и Жоро само ми викаше: „Ето, виждаш ли, виж си роднините, колко са политически ограничени!
" Спахме като окъпани. На сутринта с благодарност потеглихме към София за дома.
към текста >>
36.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Че дома ме дядо чака, капнал от
умора
." Вси се дръпват.
Как ставаше тая работа, вероятно се досещате за принципа на множението на Христовия Дух. Уреждаха и малка литературно-музикална програма, при която и ние децата вземахме участие. Днес още помня първото стихотворение, на което ме беше научила майка ми и което декларимах: „Райка" „Тича Райка към чешмата, тича мило внуче, за водица бистра, хладна, с малкото бърдуче. Ала други я преварят, слагат си котлите. Тихо Райка се замоли мило на момите: „Дайте мене ред, ма каки, първа да налея, мене стомничката малка, колко е от нея!
Че дома ме дядо чака, капнал от
умора
." Вси се дръпват.
Райка слага малкото бърдуче. Пък и кой ли не ще да отстъпи на туй мило внуче! " На вечерята пеехме братски песни, чувстваше се една особена задушевност между всички. Като че някакъв електрически ток минаваше през нас. Всички бяха със светнали лица, радостни и щастливи.
към текста >>
37.
16. Екскурзия със зидари
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Добре, но аз не мога да мръдна от
умората
, от пътя, който съм пътувал.
Брат Борис, Господ здраве да му дава, искаше вечерта да спим в плевнята. А чичото помисли и вика: „Щом искате да ви мирише на слама, ще донеса тук два коша слама, лягайте двамата и спете“. Пък то беше много студено. Сутринта всички бяха станали, аз още лежах и брат Борис ми вика: „Гради“. „Какво? “ „Сега махни чергата и скачай изведнъж“.
Добре, но аз не мога да мръдна от
умората
, от пътя, който съм пътувал.
Бях като схванат. Казвам му: „Брат Борис, откъде знаеш, че аз не мога да скоча, май и ти си като мене“. Та там у чичото на брат Атанас закусихме и тръгнахме за Козница там на върха. Газихме сняг до колене. Вървим по 150 м и се сменяме.
към текста >>
38.
17. Войници - вегетарианци
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Поляните не бяха далече, вървим, вървим и.по едно време Учителя върви пред нас както ротния командир или пък отстрани, обаче с нас и като стигнахме даде заповед, че до там ще вървим и както бяхме строени, всеки си свали раницата и всички войници, кой където беше заспаха, така от
умора
ли, от друго ли... Останахме будни Учителят, фелдфебела и аз.
и по едно време сънувам, че отиваме на учение. А там имаше големи поляни, после по Козница по баирите и същият фелдфебел, щото възрастният още не беше се уволнил, а пък младия беше заел службата и като каза: „Строй се рота“, аз понеже бях най-високия в полка, където застанех, там се нареждаха войниците. Бях приготвен с раница, едно друго и забих кола, т.е. застанах. Идва по едно време той и вика: „Глави на ляво, на дясно“ и в това време вместо ротния командир Борис Великов, гледам Учителя, с пелерината така, приема ротата. Викам: „А, Учителю...“, последният прие ротата, но по едно време ни освободи и тръгнахме да отиваме на учение.
Поляните не бяха далече, вървим, вървим и.по едно време Учителя върви пред нас както ротния командир или пък отстрани, обаче с нас и като стигнахме даде заповед, че до там ще вървим и както бяхме строени, всеки си свали раницата и всички войници, кой където беше заспаха, така от
умора
ли, от друго ли... Останахме будни Учителят, фелдфебела и аз.
По едно време Учителят седна по турски, така както си кръстосват краката на земята и почна да прави някакви движения с ръцете. Ръцете над главата, после в страни, така, така... Аз гледам Учителя, обърнах се към фелдфебела, гледам той легнал овчарски, обърнал глава към мен, но Учителят не гледа и мен ме е страх, че ме гледа фелдфебела и така мисля, мисля си и викам: и тая хубава. Учителят пред мен, а мен ще ме е страх от фелдфебела. И в това време седнах и аз като Учителя по турски и почнах да правя упражненията. Както ги правихме по едно време се събудих.
към текста >>
39.
44. Неволи от лъжебратя
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Като пристигнах на езерата бях капнал от
умора
.
Вика: „Брат Борисе, моля ти се пусни ни да си тръгнем. Трябва да си отиваме“. Мина долу, горе един час и най-сетне шофьорът се справи с колата. Минахме пак покрай Изгрева, оставих там брат Димитър Звездински и продължих до Гюлечица, докъдето можеше да ме закара колата. Платих на шофьора и продължих пътя си за езерата.
Като пристигнах на езерата бях капнал от
умора
.
Толкова време бях в напрежение, нали. И макар още да беше рано, легнах си и съм заспал в палатката. По едно време чувам някаква сестра вика. А то беше към 10-11 часа вечерта. Аз съм легнал на леглото, но чувам и викам: „Какво има?
към текста >>
40.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Лягам, даже не вечерях от
умора
.
„Видях, че си много работлив, виж там ония тополи и ми посочи към ловния парк. Там има чешма на Диана ад. Ако отидеш и донесеш едно бъчве тука ще направиш една голяма услуга и ще ти се плати.“ Викам: „Майко, аз ще отида без да ми се плаща. Ти ме облече и нахрани, какво повече от това.“ Отивам аз надолу и тичам, нагоре дърпам на нея най-напред, после на други бараки и така 15 пъти се върнах. Много се изморих.
Лягам, даже не вечерях от
умора
.
Сутринта, а аз спях навън, намирам на леглото си един плик пълен с пари. Тя взимала по 15 лв. на буре. А пък тогава помня, че маслото струваше 40 лева. Значи с две бурета и половина ще купя един кг масло и ще го ям цял месец.
към текста >>
41.
12. Астрология и френология на Изгрева
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Да, например центъра където е обозначен, че човек има отношение към
хумора
, те са нарисували Чарли Чаплин.
Имам ли всички тези книжки, които той е издавал като творчество? При обиските на бай Иван са му правили особено много претърсвания и са му взели всичко. При него беше останала само тая книжка в два-три екземпляра може би или не знам, аз я имах в два-три екземпляра. Вероятно съм ги взел от Атанас Николов, който беше наш приятел и имаше книжарница „Есперанто“ и той движеше някои от тия неща, които са свързани като книжнина, като книжарница и аз мисля, че от него взех тая книжка, може би 2-3 книжки, върху които на една от тях бай Иван ми нарисува, начерта връзката между астрологията и френологията и френологичната карта, която бай Иван също е издал, не издал, а ръководил издаването. Колю Каишев е имал такива дарби да рисува.
Да, например центъра където е обозначен, че човек има отношение към
хумора
, те са нарисували Чарли Чаплин.
Нали, сега си спомням така това и всичките картинки, центровете са ги дали във вид на картинки. И къде е печатницата където се е печатало, това не зная, но знам, че нали двамата заедно Колю Каишев и бай Иван са инициаторите за издаване на тая френологична карта и аз я бях взел, бях си взел за мене един екземпляр, после ха за този, за оня и вече годините бяха такива, че Атанас можеше да приключи с книжарницата и аз му бях казал: „Абе колкото имаш дай ми ги тука“. Платих му ги и имах няколко, после раздавах, сега не знам може би имам още 1-2, които пазя. Тази съм я направил на мене си. Та това е във връзка с бай Иван, астрологията и френологията, и Учението.
към текста >>
42.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Изморен целия, вечер съм капнал от
умора
.
Т.: В пет часа ставам сутрин. В.: Отиваш пеша на шест километра. Къде са кариерите? Цял ден чукаш, биеш с чука. Т.: Цял ден чукам и чак вечерта към седем-осем часа се връщам.
Изморен целия, вечер съм капнал от
умора
.
Да чукаш цял ден камък, това не е лека работа. И тука е цялото Братство с Учителя. Някакси преспя тука и на следващия ден пак отивам на работа в кариерата. В.: Как посрещаха хората това нещо - да се съберат толкова много народ? Самите селяни в Мърчаево как гледаха на това?
към текста >>
43.
3. Змията
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
В това време аз съм спряла до два камъка, на един камък, облегната на него и си почивам от
умората
и от отровата.
От това Той получи парализа на ръката и крака си и затруднен говор. Това наложи Той да прекъсне държането на беседите и не участваше в Паневритмията. Братята и сестрите помислиха, че Той вече си заминава, но въпреки всичко Той тръгна на тая екскурзия като вървеше съвсем бавно и често си почиваше обграден от топлите грижи на своите любящи ученици. В този момент някой брат казал на Учителя, че една сестра е ухапана от змия и е по пътя нагоре. В същия миг, о чудо, Учителят, който едва се е движил нагоре по пътя, веднага забързал силно напред, братята се изпотили да тичат подир Него.
В това време аз съм спряла до два камъка, на един камък, облегната на него и си почивам от
умората
и от отровата.
Така както си стоях изведнъж почувствах между двете вежди голяма сила насочена към мен. Учителят идваше към мен с голяма сила и мощ и аз почувствах идването Му. Казах: „Круме, Учителят идва“. И действително скоро Учителят дойде и се тръшна до мене от лявата ми страна на другия камък. Братята Го питаха: „Учителю, искате ли вода от термоса?
към текста >>
44.
7. Гушата
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Всеки ден мажех
тумора
(гушата) си със зехтин, казвах формулата и разтривах гушата си със силна вяра.
В неделя, когато Учителят държеше беседа, чух че каза така: „По разни части на тялото на човека се явяват тумори и гуши“. Като чух това си казах, това се отнася за мене. Той продължи: „Те се лекуват с мазане със зехтин и разтривки, като всеки ден в продължение на девет дни се казва следното: „Всеки ден туморът намалява! И така за девет дни трябва да изчезне“. И аз така постъпих със себе си.
Всеки ден мажех
тумора
(гушата) си със зехтин, казвах формулата и разтривах гушата си със силна вяра.
И действително до деветия ден тя се стопи и изчезна напълно. Жената на нашия комшия Божидар беше заболяла също от гуша. Един ден идва наша сестричка Петра и ми казва: „Имаш ли зехтин да дадеш да занеса на Таня да си намаже врата' защото има гуша? “ Аз казах: „Имам зехтин“. Дадох в една чешка, така половинка чашка зехтин и й казах как да го намаже.
към текста >>
45.
4. На екскурзия до Черни връх
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
За пръв път предприемах такава дълга екскурзия, но млада, весела и жизнерадостна не усещах
умора
, пък и с тази групичка бях особено щастлива.
Стремяхме се към Учителя, наближихме морените, безкрайните морени. Знаете ли ги, виждали ли сте? На една красива полянка поседнахме да позакусим и отпочинем. Разговора ни беше все за духовни проблеми. Разисквахме за някои опитности, които имат братя и сестри.
За пръв път предприемах такава дълга екскурзия, но млада, весела и жизнерадостна не усещах
умора
, пък и с тази групичка бях особено щастлива.
Денят топъл, свеж. На хижа Алеко пак отпочинахме около половин час. Погледът ни все към сините върхове. Дано ги догоним. Поехме нагоре, плътно един до друг наредени, тихичко пеехме братски песни.
към текста >>
Като знаехме при Кого отивахме и Кого скоро ще видим,
умора
не усещахме.
Бяхме единодушни и никакво разединение. Колкото по-нагоре се изкачвахме почна да се чувства една хладинка, която действаше ободрително. Към слънчеви простори, към сияйни върхове, вървяхме по камъните, които мъчно изкачихме. Много морени, красиви бели, бавно с мисъл се изкачвахме. Пътят за Черни връх ставаше все по-стръмен, но славен.
Като знаехме при Кого отивахме и Кого скоро ще видим,
умора
не усещахме.
Каква любов тука ври в мене. Много интересно. Близо сме вече, казах аз. Към привечер пристигнахме с раници на гърба, уморени. Учителят със своята малка групичка ни очакваше в една от стаите, която беше приемна за туристите.
към текста >>
46.
8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Не съм запазила спомен от
умора
, късно през нощта се намират в малката си стая, където след кратък укрепителен сън съм готова за работа в училище.
Улица след улица прекосяваме тихо целия град, всички с раници на гърба, аз носех между другото и малък товар дървени въглища, защото пък други двама братя носеха на гърба си големи самовари, за които бяха въглищата. Защо тогава не сме палили огън за чая, не ми е известно, но самоварите скоро се указаха неудобни и преминахме към веселия огън. Пътуваме бавно с почивки под звездното небе, лъха ни нощния хлад, слушаме навремени да пеят петли и малко преди изгрев, пристигаме на бивака и се нареждаме все така безшумно край източната страна на скалата, за да посрещнем слънцето. Настъпва хубав, светъл ден, изпълнен с песни, с радост, със слово. След обед радостта ми малко потъмнява, трябва да сляза по-рано от другите, предстои ми завръщане по дългия път до село.
Не съм запазила спомен от
умора
, късно през нощта се намират в малката си стая, където след кратък укрепителен сън съм готова за работа в училище.
Ако нарека това жест, който говори за ревност, за усърдие, за ентусиазъм, трябва да кажа, че той не е останал единствен. По-късно такъв се повтори в друга форма от Берковица, от Русе, където отидох да видя Учителя с цената на две безсънни нощи по влакове, а когато заучителствувах по-близо до София, тия кратки няколкочасови посещения при Учителя, било само за беседа и среща с Него, било за екскурзия или концерт зачестиха. Защото те ми носеха радост, те ми повдигаха духа. Сега вече аз имах опора и вътрешна и външна, знаех че има кой да ме разбира и напътва в живота, комуто да се доверя и без страх да разкрия сърцето си, помислите си, мечтите си. Знаех, че се числя към едно голямо общество, което е моя желана, идейна среда и съзнанието за това подхранваше моята самоувереност и смелост дори.
към текста >>
47.
29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА
,
,
ТОМ 8
Моята
умора
надделява.
Т.е Учителят е винаги на разположение на всеки, който дойде да Го потърси. Но идващият не е всякога готов за такава среща. Та, Изгревът е мястото, където ученикът, искащият ще дойде на среща с Учителя, с Даващия. Изгревът е гостната. И по всяко време по двора, поляната, салона трябваше да има човек, който да посреща гостите.
Моята
умора
надделява.
Оглеждам се. Наистина никой няма. Аз ще полегна за малко. За няколко минути. Но така будно ще бъде моето съзнание, щото най-леката стъпка, която стъпи на поляната, да мога да доловя.
към текста >>
48.
81. А ДНЕС КАКВО ОСТАНА ОТ ОНАЗИ ЕПОХА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Над всичко, обаче, по всякое време, далеч от
умора
, без всякое време. 18.
прорастък да видим и плод да узрее, окови да паднат и слънце да грее. 13. Обръщам тетрадки, обръщам листата, из тях да открия цветята, слънцата, 14. които посея Учителят благи и нас, Ти, изправи, Учителю драги. 15. Любов, туй какво е нагледно показа и обич какво е, без думи разказа. 16. По Рила ни води, по Витоша синя, кокетна и нежна, от слънцето пила. 17.
Над всичко, обаче, по всякое време, далеч от
умора
, без всякое време. 18.
С Любов Ти ни храни, със обич отхрани -невидено-чуто - със Себе нахрани. 19. Таз група не малка, която те следва, с ума и сърцето, и детски последва, 20. не може без Тебе, не може без Тебе и носи Те с обич дълбоко в себе 21. родени от Тебе, отраснали в Тебе, ний сестри и братя се чувстваме в себе 22. и срещите търсим, светящи и топли за времето цветно, за думите светли. 23.
към текста >>
49.
7. УЧИТЕЛКАТА
,
,
ТОМ 8
Аз се връщах пребита от
умора
, макар че бях млада.
Но тогава не го побирах това в ума си. Та аз бях следвала в Италия, в Санта Чичилия! За оперна актриса. Отидох и влязох в операта, но след година разбрах, че не ми е мястото там. Аз нямах физически сили за нощен труд и за нощен живот.
Аз се връщах пребита от
умора
, макар че бях млада.
Напуснах операта и останах на Изгрева, а родителите ми изпращаха пари колкото можеха, за да ме издържат. Но след единадесет години аз трябваше пак да стана учителка. Преди да ни върнат румънците Южна Добруджа и преди да се говори за това по вестниците, пред една групичка пред стълбите долу Учителят каза: "България ще се разшири и ще има нужда от учители". Каза това като ме гледаше. Аз скрих главата си зад една сестра.
към текста >>
50.
32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Дълги години с нея общувахме, тя обичаше много
хумора
и когато аз разбрах, че тя е тежко болна бях направо потресена, защото дето се казва само месец преди това с нея бяхме заедно.
Те даже подготвиха специален концерт, със специалните дрехи така нали и изнесоха такъв концерт в Пловдив с песните на Учителя, с творби на Учителя. Те всичките бяха интересни хора. С Катя Грива бяхме добри приятелки. И тя беше певица и беше стриктен ученик, изпълняваше много стриктно всички така правила и ръководства в живота, които Учителят даваше. Какво поведение трябва да имаме когато имаме страдание.
Дълги години с нея общувахме, тя обичаше много
хумора
и когато аз разбрах, че тя е тежко болна бях направо потресена, защото дето се казва само месец преди това с нея бяхме заедно.
Тя продължаваше да се смее, а тя години наред е страдала от рак и ние не сме знаели това нещо. Тя с никого не беше споделила това си състояние. И когато вече настъпват последните моменти на кризата, когато не може вече да бъде спасена, една сестра Анчето Шишкова се заема да се грижи за нея. И си спомням Катя е била много деликатна и с нея, казва й: "Анче, иди на разходка. Днеска е неделя, иди да се разходиш на Витоша, аз мога сама".
към текста >>
51.
9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ
,
,
ТОМ 8
А депресията не е лудост, а само психическа
преумора
.
Заболях от много тежък грип. Не исках да ходя на работа, станах инертен, не исках да свиря, да чета, стоях си само вкъщи, говоря, че не съм никакъв зъболекар, че не съм никакъв музикант, че ще загина и др. подобни глупости. Татко ми се видя в чудо. В Пловдив ще тръгне мълвата, че младият д-р Филип Стоицев, син на известния Михаил Стоицев се е побъркал.
А депресията не е лудост, а само психическа
преумора
.
В нея има наследствена компонента. Предава се чрез гена на фамилията. Двете ми сестри отдавна починаха. Татко ми реши да ме доведе на Изгрева, да ме постави под наблюдението на Учителя. Остави ме при Иван Антонов, който се ангажира да готви за двамата и да ме лекува по методите на Учителя.
към текста >>
По едно време, вероятно поради
преумора
от лечението на Иван Антонов и безсънието, започнах да буйствам.
Славчо им казал: "Щом търсите Учителя, влезте в салона! " Те видели Учителя положен в ковчега и си отишли. При Иван Антонов преживях 4-5 месеца. Ходех на Паневритмията да гледам как се играе, Учителят на няколко пъти минавайки покрай мен ми казваше: "Рекох, свири "Махар Бену Аба". Аз не исках да свиря, не исках да хвана цигулката.
По едно време, вероятно поради
преумора
от лечението на Иван Антонов и безсънието, започнах да буйствам.
Нападнах го един път с нож, разбира се никога не бих го набол, но той се уплаши и беше як, та ме хвана, върза ме и едвам ме отвърза за обед. Иван не можа да ме излекува.
към текста >>
52.
55. НИКОЛИНА БАЛТОВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Какво беше това нещо да Ви кажа, направо психическа атака ли беше,
умора
ли беше, не мога да знам, но това беше.
И там видях и други така нотки на тяхното харесване, и аз си стоях настрана, и се забавлявах от всичките тези работи които виждах. И по пътя при качването, не знам какво ми стана на сърцето тогава, но много мъчно се изкачих. Останах последна и особено там отдолу, до горе на всеки 20 крачки трябваше да спирам и да почивам. Много мъчно се изкачих. Но като се качих на върха всичко ми мина.
Какво беше това нещо да Ви кажа, направо психическа атака ли беше,
умора
ли беше, не мога да знам, но това беше.
Като се качихме горе, пък Игнат беше преди това наблюдател на връх Мусала и понеже беше мръсно за всичките хора, те бяха над 25 души, нямаше къде да спим всичките. Тогава те решиха да слезат долу на хижата и там да чакат и другия ден да го прекарат и чак на следващия ден щяхме да слезем, за да отидем в Боровец, където камиона ще ни чака да се върнем. Останахме там и Игнат като се впрегна, казва много е мръсно, щото там войници бяха спали тогава. Че се спретнахме с Игнат, аз се почувствах здрава, силна. Че измихме всичко, че изчистихме и прекарахме един ден прекрасен.
към текста >>
53.
78. АНРИЕТА МАРКОВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА( 1899-1990)
,
ТОМ 9
Та сестра Маркова от
преумората
, щото много години е работила, заболя нещо от тумор на мозъка.
И тя отвори курсове в София и от нашето поколение, който знае френски е следвал нейните курсове. В гимназията ние учехме три пъти в седмицата френски. Пет години го учихме и излизахме без да кажем едно изречение на френски език. В нейните курсове учеха три пъти в седмицата, за същото време излизаха и говореха френски. Знаеше, метод имаше и умееше.
Та сестра Маркова от
преумората
, щото много години е работила, заболя нещо от тумор на мозъка.
По необходимост трябваше да престане да работи и дойде на Изгрева и за лечение Учителят й е дал да си вземе стомничка и да ходи на изворчето на Диана Бад за вода. И тя си направи една барачка и там остана на Изгрева доста време. Значи от първите години от 1925-1926 год. вече тя си бе направила къщичката, купила си едно местенце от 200 м. и си имаше къщичка.
към текста >>
54.
144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Ами
умора
е,
умора
.
В.К.: Защото, аз виждам всички клечат, седят, други стоят, ето клекнали тука. Е.А.: Уморили са се, клекнали. В.К.: Учителят ето виждаш отгоре една сглобяема конструкция и сложили отгоре едно платно да не го пече слънцето. Е.А.: Знаеш ли, не си спомням тази конструкция. В.К.: Ето я, виждаш, но пак ги виждам така клекнали.
Е.А.: Ами
умора
е,
умора
.
В.К.: То е два часа. Това е пак същия, гледай някои са седнали вече тука на някакви столове. Тука вече е поляната. Е.А.: По-късно, сигурно е. Ето даже и чадър има, някой.
към текста >>
55.
155. УЧИТЕЛЯТ ТЪРСИ УЧЕНИЦИТЕ СИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: От
преумора
.
И тя е трябвало да търси подходящи френски думи, защото тя беше интелигентна жена Маркова. И тя след заболяването й и след оздравяването от това, идваше винаги редовно на стола да се храни. В.К.: В знак на благодарност може би. Е.А.: Да, в знак на благодарност, почна да работи. В.К.: Тя от какво заболя?
Е.А.: От
преумора
.
В.К.: Сега тя е била по народност? Е.А.: Тя е по народност белгийка. В.К.: Белгийка, омъжена за българин. Е.А.: Женена за българин, но той калпазанин българин. И тя като вижда, че той е калпазанин, а вече имала две деца момче и момиче, спретва се и започва да работи.
към текста >>
56.
173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И тя беше болна от пресилена работа,
преумора
на мозъка беше получила.
173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА В.К.: Разкажете за сестра Маркова, белгийката и преводачката. Е.А.: Сестра Хенриета Маркова като оздравя след едно тежко боледуване се оправи, почувства се добре и някой каза, сега като е добре не може ли да превежда на френски? Щото тя е белгийка, там е раждана, тука се омъжва, несполучлив брак и остана самичка с двете си деца, и ги отглежда тя с много труд.
И тя беше болна от пресилена работа,
преумора
на мозъка беше получила.
До такава степен, че не можеше нищо да понася. Почна да работи, да превежда, но й се видя трудничко, защото тя мислела, че българският език е по-беден език, по-прост език и че лесно ще се оправи. Но после, когато почва да работи вижда, че има много форми български, които нямат съответни френски. Това вече я затруднява и тогава тя започва с Георги Радев да работи за да й помага той и за да й обяснява някои наши думи, които не й са ясни. В.К.: Значи оказа се, че българският език е по-богат.
към текста >>
57.
178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Изкачихме се над селото, ама вече капнали от
умора
, нали вече минало сред нощ.
Пък беше есен, царевицата беше много висока по шосето. За да не ни види, защото мъж беше и пееше. Някой предложи: „Хайде да идем тука в царевичака докато замине човека и ние ще тръгнеме". Добре, тръгнахме. Той мина край нас, така както си пееше, изкачи се, тръгна и ние излезнахме от царевичака и си продължихме пътя.
Изкачихме се над селото, ама вече капнали от
умора
, нали вече минало сред нощ.
Ние тръгнахме в 10 часа вечерта, ама докато качиме тоя баир, нали така доста път е там. Решихме да си починем малко. Добре, но не носим никакви дрехи, само по едни такива, е по една дрешка малко нещо като, какво беше то. В.К.: Някоя жилетка, наметало. Е.А.: Да, по една по-топла дреха носехме за всеки случай.
към текста >>
58.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 1.Походката на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато настъпваше
умора
се спираше и казваше: „Да поспрем за тридесет секунди".
Те бяха естествени, свободни, пластични и красиви. Когато отиваше на по-дълъг път, било на екскурзия или в града, винаги носеше бастун, но рядко се опираше на него. Когато се качвахме по стръмнините на Витоша и Рила, само тогава си послужваше с него за опора. Бастунът си държеше и в дясната, и в лявата ръка, и го държеше близо до горната част, а долната част бе насочена напред. Когато сме се качвали по планините, Учителят и тогава вървеше бързо.
Когато настъпваше
умора
се спираше и казваше: „Да поспрем за тридесет секунди".
Спирахме за няколко минути почивка и пак продължаваше все така бързо да се движи. Виждала съм го да се движи бавно и равномерно, когато се разхождаше на поляната в разговор с някого. Когато се качваше по планината пак вървеше бързо, дори млади, каквито бяхме тогава, като вървяхме с него се изморявахме често. При туй бързо изкачване по стръмнините той се изпотяваше изобилно. Тогава спираше, сменяше ризата си със суха.
към текста >>
59.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Е.А.: Виж какво, само в последните месеци имаше
умора
.
Е.А.: И тогава. В.К.: Защото ми казваха, когато веднъж се изкачвал на Еленин връх казал: „Когато се качвате по високи планини не носете тежки раници". Е.А.: Да. В.К.: Символичен израз. Но беше изморен, запотяваше се.
Е.А.: Виж какво, само в последните месеци имаше
умора
.
Само последните месеци. В.К.: Понеже вие го заварихте в различни възрастови положения на физическото поле. Значи когато беше млад и по-възрастен движеше се добре. Е.А.: Винаги се е движил добре, пъргаво, лесно, с лекота. В.К.: Да, значи независимо от възраста.
към текста >>
60.
IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
И двете обичаха
хумора
и то чистия хумор.
Паша беше по-голяма от нас. Но тя се държеше другарски, като равна, макар, че ми е била учителка в гимназията. Паша беше общителна, с весел нрав и с широко, отворено сърце. Към всички готова да помага с каквото може. И Паша и Савка бяха миролюбиви.
И двете обичаха
хумора
и то чистия хумор.
Паша имаше такова силно чувство на отговорност, че едва ли не се чувстваше виновна за всички погрешки на другите. Тя много страдаше, когато хулеха и пишеха ред клевети за Учителя. На всички ни беше мъчно за калта, която хвърляха върху Него, но у нея беше силно подчертано. Паша страдаше,като че ли тя е виновната. Тя имаше самообладание, уравновесеност, сдържаност.
към текста >>
61.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРИМЕР VI
,
ТОМ 9
Ако чуете, че една сестра се оплаква от
умора
, тогава нека пет сестри от положителните отидат при нея и да и кажат няколко одобрителни думи.
Положителни трябва да бъдат хората. Ще дойде ден, когато хората ще бъдат толкова положителни, че ще трябва шест деня да почиват, а един ден да работят. Ето защо, сега не ви препоръчвам много работа. Като казвам, че не ви препоръчвам много работа, имам предвид вашето състояние, вие често се оплаквате от много работа, оплаквате се, че сте уморени. Щом сте уморени, трябва да ви се даде почивка, да си починете.
Ако чуете, че една сестра се оплаква от
умора
, тогава нека пет сестри от положителните отидат при нея и да и кажат няколко одобрителни думи.
Тя ще се освежи. Вие не взимайте тези правила като незначителни и казвате, човек трябва да бъде сериозен, концентриран. Оставете тези неща настрана. Смешни стават индусите със своята концентрация. Когато човек иска да се концентрира, той не трябва да бъде между хора.
към текста >>
62.
01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Премалели от глад, каталясали от
умора
, спрели до една поляна да си отпочинат и легнали, без да знаят какво да правят.
Бил много смел. Затова всички го уважавали и обичали. Веднъж били в поход. През нощта валял дъжд и нищо не се виждало. Техният взвод се откъснал от ротата и се загубил, останали без храна.
Премалели от глад, каталясали от
умора
, спрели до една поляна да си отпочинат и легнали, без да знаят какво да правят.
Другите поделения раздавали храна на своите войници, но на тях нямало кой да им даде. Тогава брат Божил веднага изчезнал, без някой да го види и след няколко часа се завърнал с няколко шепи овес, който изпросил от другите части, сварил го и раздал на другарите си по една чашка да хапнат и да пият сока на овеса, за да залъжат стомасите си. Всички се чудели с него, откъде намира тия сили, че не се уморявал. Чудили се на неговата желязна устойчивост. Веднъж, по време на едно сражение, той минал на предна позиция и започнал да наблюдава откъде неприятелят ги обстрелва със снаряди.
към текста >>
63.
02 - 12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
Никой не чувствал
умора
.
Вечерта, на залез слънце, изораната нива се усмихвала с черния угар. Тогава и бай Станчо повярвал, че брат Куртев не само пръсти може да превързва, но е и добър организатор. Цялата нива била преорана. Камъните извозени и изкопът завършен. Изкопът бил работа не за 20, но за 100 души.
Никой не чувствал
умора
.
Всеки искал повече работа да свърши. Сякаш зад всеки от братята имало невидими ръце, които помагали. Хората, участвали в изкопа са: от село Тополица: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Георги Къса Иванов, Петър Тодоров, Ангел Тодоров, Слави Къркеанов, Димитър Иванов /Мичо/, Слав Димов; от село Горица: Михаил Вълков; от село Бата: Владимир Калудов и Димитър Вергиев; от село Изворище: Черню Калушев, Милю и Христо Чараджийски от село Банево. Единадесет чифта волове преорали цялата нива. Приятелите, като видяли как работата до вечерта била привършена, си отишли с укрепена вяра.
към текста >>
64.
08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Умората
дойде.
От Бургас са само Верчето и Лили, две деца обични, на майките мили. Митко от Горица, Стоянчо от Бата, с чанти в ръцете, с бельо в торбата. Влакът веч потегли на дългия път, няма вече пречки децата да спрат. Майки и сестрички деца придружват, гълчат, чуруликат, без да се смущават. Часове минават, влакът все лети, майки се увличат в сладки мечти.
Умората
дойде.
Клепки натежаха. Едни още будни, а други заспаха. Майки и сестрички стоят и се чудят, тези деца мили как да ги събудят. Ето свирна влакът. Гара наближава.
към текста >>
Умора
ги мъчи.
Там ги чака Райчо, с любов гореща, с очи насълзени пред таз мила среща. Идва от Загоре с конче и каруца, а кончето слабо, даже малко куца. -Давайте багажа! - Райчо разпорежда. Към Мъглиж веднага кончето повежда.
Умора
ги мъчи.
Всички мълчаливи. Цяла нощ не спали, с лица сънливи. Мараня голяма - слънцето препича. Някой от децата риза веч съблича. Веч Мъглиж се вижда, даже и салона, човек някой сякаш маха от балкона.
към текста >>
65.
09 - 21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР Еднаж брат Христо от Любимец ми разказа следната своя опитност: „Един ден се връщах от града, но бях капнал от
умора
, ето защо търсих място къде да спра, за да си отпочина, но все не харесвах, защото нещо отвътре като че ме тласкаше да вървя по-нататък, да доближа селото, че тогава.
21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР Еднаж брат Христо от Любимец ми разказа следната своя опитност: „Един ден се връщах от града, но бях капнал от
умора
, ето защо търсих място къде да спра, за да си отпочина, но все не харесвах, защото нещо отвътре като че ме тласкаше да вървя по-нататък, да доближа селото, че тогава.
Когато вече бях стигнал в нашето землище, където щях да почивам, за моя голяма изненада видях пожар в стърнищата, а недалеч от пожара около сто, сто и петдесет кошера пчели." Пожарът бързо се приближавал към пчелите. Нямало време за бавене и за мислене. Трябвало веднага, незабавно да се води борба с пожара. Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели.
към текста >>
Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави
умората
, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите.
Трябвало веднага, незабавно да се води борба с пожара. Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели. Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси. Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба.
Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави
умората
, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите.
Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо. Доброто се възнаграждава.
към текста >>
Какво го бе накарало да бърза към село, към тяхното землище, въпреки
умората
, той не знаел, но безспорно някой го е карал да бърза към село, защото може би той е бил най-подходящият човек, който можел да се бори с пожара и да спаси пчелите.
Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо. Доброто се възнаграждава. Разказал: Хр. К.
Какво го бе накарало да бърза към село, към тяхното землище, въпреки
умората
, той не знаел, но безспорно някой го е карал да бърза към село, защото може би той е бил най-подходящият човек, който можел да се бори с пожара и да спаси пчелите.
към текста >>
66.
09 - 26. ГОСПОДИ, С ТЕБЕ ЛЕКО СЕ ЖИВЕЙ! /КАК ПЕСЕНТА ПОМАГА/
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Като пойна птичка, тук фръкне тя, там кацне тя ... Господи, с тебе леко се живей..." Като почна да пее, тя забрави
умората
, забрави старостта и безсилието и под такта на песента тя махаше мотиката.
Вече навлизаше в шестдесетях. Мотиката искаше сила, а на нея сила не й достигаше. Взе да се моли. След като тя се помоли вътрешно, без да спира работата, ето, че й дойде наум да почне да пее една стара и отдавна забравена духовна песен. Тази песен беше: „Господи, с тебе леко се живей.
Като пойна птичка, тук фръкне тя, там кацне тя ... Господи, с тебе леко се живей..." Като почна да пее, тя забрави
умората
, забрави старостта и безсилието и под такта на песента тя махаше мотиката.
Ръцете й станаха силни. Мотиката олекна. Като че не тя, а друг вдигаше и слагаше мотиката, същата мотика, която само преди малко едва я вдигаше. Мотиката като че сама копаеше, а Тодорка само се държеше здраво за дръжката й, за да не остане назад от нея. Като че някаква сила влезе в ръцете й, като че някакъв невидим мотор движеше мотиката под такта на музиката, на песента.
към текста >>
67.
09 - 99. ОПЕРАЦИЯ НАСЪН
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Събудила се сутринта и вече нямало следа от
тумора
.
99. ОПЕРАЦИЯ НАСЪН Една сестра от гр. Ямбол страдала от тумор. Дълго време се колебаела дали да си направи операция и най-после решила. През нощта преди деня на операцията, тя се помолила и поискала помощ от Учителя. Същата нощ тя сънувала, че Учителят дошъл и й направил операцията.
Събудила се сутринта и вече нямало следа от
тумора
.
Тя наистина била здрава. Разказал: Г. Тахчиев. 1956 г.
към текста >>
68.
09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Минавало полунощ, когато най-после
умората
надвила и той задрямал.
Сън не го хващало, защото умът му не можал да побере това: Щом г-н Дънов е лекар, защо не го покани в кабинета си да прегледа болното и да му предпише лекарства, както правеха всички лекари и специалисти. Но тъй като не станало така, както той очаквал, в него настъпило пълно разочарование. А пък това, да се ходи на Витоша, то е съвършено невъзможно, той до Изгрева едва го бе донесъл, а да го носи до Витоша, това е невъзможна работа. Тези и подобни мисли изпълвали ума му. Цялото му същество се бунтувало и сънят бягал от очите му като подплашена птица.
Минавало полунощ, когато най-после
умората
надвила и той задрямал.
В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: „Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току- що заспалия вуйчо. Сега вече Тошко не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как оздравя Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без да й помогнат. А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събуди здрава. За чудене работа, си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Тошко сам да дойде до известни изводи, предвид настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето.
към текста >>
69.
09 - 220. ЛЕКУВАНЕ НА СЛАБО ЗРЕНИЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
От
преумора
очите ми отслабнаха.
220. ЛЕКУВАНЕ НА СЛАБО ЗРЕНИЕ През 1935 година работех на Горска индустрия, село Кочериново в Рила като магазинер.
От
преумора
очите ми отслабнаха.
Лекарят ме прегледа и предписа инжекции, които бяха много болезнени и аз се отказах от тях. Тогава се сетих за Учителя и си казах: „От Учителя по-голям авторитет няма, ето защо ще отида да се посъветвам с него. Срещнах се и му казах болката си, а той ми каза като си отида да почна да вземам стъргани моркови с лимон, а при липса на лимон, с малко винен оцет преди всяко ядене, без хляб, а вечер краката до глезените в топла вода и с канче поливаш краката си с топла вода от коленете надолу. Ту десния - ту левия, около десетина минути. След това обуваш чорапи или терлици и си лягаш.
към текста >>
70.
10 - 00. СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ
,
ТОМ 10
На волята непокорна, ти
умора
как не знаеш?
и „Изгревът" -том 10 през 1999 г., семената са посяти за следващите векове. ДВЕ СИЛИ Две сили в света: Нощта и денят, огънят и студът, водата и брегът смелостта и страхът, във вечна са борба за надмощие в света: Насилието и свободата, истината и лъжата, злото и добротата, мрака и светлината, във вечна са борба за първенство в света Две сили в света в неспирна са борба: Злото и Любовта. 1970 година. МИСЪЛ МОЯ 1. Мисъл моя неуморна ти пред времето нехаеш.
На волята непокорна, ти
умора
как не знаеш?
2. Кат океан неизбродна, ти кръжиш света вее ден. Като лъч си бързоходна, ти преваряш всеки блян. 3. Защо си тъй неспокойна, вечна скитница в света? Ти кат зефир си неспирна, вред без диря, без следа. 4. Ти жадуваш да узнаеш онуй, що е тайна, дето битността му още е скрита в тайна. 5.
към текста >>
71.
17 - МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
След
умора
идва почивка, а кога ученикът почива?
При изгряващото Слънце изпей хвалебна песен на Бога. 2. Служители, светли, благоугодни са всички, които са предали сърцето си на Бога. 3. Подкрепяй с добри съвети всеки нуждающ се. 4. Храна на Душата е Словото Божие. 5. Докоснатата от Слънчевите лъчи душа расте правилно. 6.
След
умора
идва почивка, а кога ученикът почива?
7. За доброто бъди буден, нека бъде твой спътник. 8. Привикни на точност, отмервай времето. 9. Краката са символи на добродетели, дръж ги в изправност. 10. Мисълта е чиста тогава, когато изхожда от светлината. ДЕН ОСМИ 1.
към текста >>
72.
19 - 00. ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Мария Тодорова Попова.
,
ТОМ 10
Имаше три момчета, които едно след друго си заминаха, а тя беше почти винаги на легло с три
тумора
в коремната област.
Освен на обикновените събрания, събирахме се и у дома, като канехме и външни хора. Обикновено избирахме една тема, един я разработваше, а всеки, каквото знаеше, допълваше. На нашите сбирки идваха и анархисти, и комунисти и понякога възникваха оживени спорове. Четвъртъчните женски събрания се провеждаха в дома на Стела Марангозова. Тази достолепна сестра изплащаше тежка карма.
Имаше три момчета, които едно след друго си заминаха, а тя беше почти винаги на легло с три
тумора
в коремната област.
Учителят беше предложил да разсрочи кармата й, но тя отказа. Пропуснах да отбележа, че по време на моето следване брат Боян Боев беше учител в гимназията в Панагюрище. За да живея по-дълго време в Изгревска атмосфера, пожелах годината на стажа да прекарам там. Там се запознах със семейство Чуклеви, където се хранехме на обяд с брат Боев на пансионатни начала. Наш ученик беше и Тодор Симеонов, който по-късно учителства една година в Ямбол.
към текста >>
73.
І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Без това животът е безвкусица, празнота и
умора
, които довеждат до мрака на безнадеждието.
А отляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи Св. Мина, (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите.
Без това животът е безвкусица, празнота и
умора
, които довеждат до мрака на безнадеждието.
Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали. Безверие и бездействие са еднозначни. Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата.
към текста >>
74.
III.04 ЛЮБОВТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Туй тя върши без
умора
непрестанно.
ЛЮБОВТА „Който не люби, не е познал Бога, Защото Бог е любов." Св. Иван Богослов. Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи.
Туй тя върши без
умора
непрестанно.
Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства - скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по светът ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. Еманоил.
към текста >>
75.
V.II.46 МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ
,
,
ТОМ 11
Боже, като изтръгнеш всеко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, наспосли (простри) над мене Твоята чудодейна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и
умора
дух. 5.
46 МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ 1. Боже Силний и Крепкий, лекарю на всички лекари и носителю на всяко Небесно разположение и бодрост, дойди и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. 2. Измий ме Боже, от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове и спаси тялото ми и душата ми. 3. Боже направи от тялото ми Твой храм, а от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твойте заповеди и добродетели. 4.
Боже, като изтръгнеш всеко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, наспосли (простри) над мене Твоята чудодейна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и
умора
дух. 5.
Боже, далеч отстрани от мене всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, навяна от нашия противник, защото Ти си Боже лекар над лекарите най-вещ и най-могъщ. 6. Господи Боже, кажи само реч, за да оздравее нашият ум и нашето сърдце. 7. Кажи само реч Господи Боже, за да просветне умът ни, да оздравее сърдцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, за да вършим Твоята Воля. Амин.
към текста >>
76.
18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 12
Връзват ви, дърпате се, но като стигнете на мястото, ще чувствувате
умора
, но пак ще отидете.
“ Оставете това, и в света има много работници. Вярвайте, че в света всичко върви по един определен път. Божественият план по никой начин не може да се изопачи, той си върви по точни математически изчисления. Ако се опълчите, ще страдате, а това, което Бог е определил, ще стане. Например искат да ви закарат на разходка, не искате.
Връзват ви, дърпате се, но като стигнете на мястото, ще чувствувате
умора
, но пак ще отидете.
Затуй, може да отидете без противене. Тъй че вие, като се противите, пак ще свършите работата си; и като не се противите, пак ще я свършите. Трябва да се молите една за друга. Добрите мисли, които си отправяте, действуват добре, а лошите мисли действуват зле. Ако свирите и аз дойда, та ви поръся малко червен пипер в носа, как ще можете да свирите?
към текста >>
77.
9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА
,
,
ТОМ 12
След като ударите стотина пъти, вие напущате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от
умора
, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате.
И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на природата, най-после тя им даде нещичко и те казват: „Отрихме нещо ново! " Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство.
След като ударите стотина пъти, вие напущате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от
умора
, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате.
Има един начин за удряне. Като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън.
към текста >>
78.
9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Чистият планински въздух и
умората
от пътя ме приспаха лесно и рано, много рано сутринта бях вече будна, но не излязох от палатката, защото не познавах местността и не знаех накъде да вървя.
Макар и човек с духовен стремеж, но в него се прояви турският дух, наследство от дългогодишното ни робство. Нахранихме се и аз влязох в ролята си на сестра и започнах да работя нещо около лагера. Дойде време за вечеря - чай, и същият брат пак се обади: „Сега е още рано, братът, който ще слиза в града, ще придружи сестрата." Мисля си: Бушува се турчинът в нас, не може да приеме това, че една сестра е дошла на гости при десет братя. Обаче Учителят пак му отговори: „Ето, братът слиза в града по работа за два-три дни и освобождава палатката си. Така че сестрата може да остане при нас да ни гостува и да види планината." Останах в планината три дни и бях много доволна.
Чистият планински въздух и
умората
от пътя ме приспаха лесно и рано, много рано сутринта бях вече будна, но не излязох от палатката, защото не познавах местността и не знаех накъде да вървя.
Готова за излизане, чувам гласа на Учителя, който се обръща с име към брата, който два пъти предложи да ме заведе някой в града: Брат, иди при палатката на сестрата да й изпееш песента „Събуди се, братко мили". Слушам отвътре, усмихвам се и се възхищавам от легалния, безболезнен метод, с който Учителят си послужи. Да би му казал истината направо, той щеше да се засегне, пък едва ли би видял турчина в себе си. Не е лесно човек да се освободи от наследствени качества в себе си, ако ще и да е духовен. С колко грешки, слабости и наследствени черти у нас имаше Учителят да се справя и изправя.
към текста >>
79.
5. ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ ЩЕ ВИДЯТ БОГА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Ти започна да говориш и аз жадно слушах, без да усетя някаква
умора
.
Запитах се: Каква е тази къщичка? Къде отиват тези хора? Докато се запитвах и нищо не можах да си отговоря, смело реших и аз да вляза. Тръгнах след хората. Никой не ме спря, никой нищо не ми поиска, и аз влязох в стаичката, и по нямане на свободно място, останах права да слушам.
Ти започна да говориш и аз жадно слушах, без да усетя някаква
умора
.
Не зная точно как да се обърна към тебе, не зная как да те нарека: Господин докторе ли да те нарека? Господин професоре ли да ти кажа? Господин Учителю ли да ти кажа? Господи ли да те нарека? Не разбрах всичко, каквото говори, но едно видях, че много знаеш.
към текста >>
80.
8. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 1959 г.
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
В правия път да върви без отклонение; в тесния път със самоограничение, за да познае безграничното и великото в света; във възходящия път - без
умора
, а в красивия път - с истинска вечна наслада.
- Вяра в оная необятна светлина, която прониква цялата вселена и достига до последната жива клетка - клетката на човешкия организъм. Така тя го превръща в светящ човек, представител на новата раса - шестата раса, идеал на съвременния човек. Какво остави Учителят на младия човек? - Той му посочи правия път - път тесен, възходящ и красив. Даде му и методи, как да върви в този път.
В правия път да върви без отклонение; в тесния път със самоограничение, за да познае безграничното и великото в света; във възходящия път - без
умора
, а в красивия път - с истинска вечна наслада.
Даде ли нещо на човека? - Заветът на любовта, да живеят в името на онази любов, която расте и се усилва, но не отслабва; която се чисти, без да се размътва; която постепенно се осветява и забравя някогашния първичен грях. Даде му и задачата: - Себе си да самовъзпитава, а децата да възпитава.
към текста >>
81.
1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ
,
Борис Петров Шаров
,
ТОМ 13
Ама връщат се нали пеш, с денонощия вървят, и била такава
умора
страшна и в един миг заспал прав, както вървял задрямал за минутки и сънувал три жени в траур минават, и след това една светла жена.
Рекъл си, какво ли търся аз тука. Обаче е класиран, класиран на едни от първите места. И излезе един разсилен и каза: „Обявена е Балканската война, отивайте си и след войната елате." И така баща ми отива на война и понеже все пак той е човек с образование, завършил гимназия, не е пипнал пушка. Там го слагат в щаба, не знам точно в каква канцелария, да пише нещо. Има един интересен сън, когато вече се връщат войските.
Ама връщат се нали пеш, с денонощия вървят, и била такава
умора
страшна и в един миг заспал прав, както вървял задрямал за минутки и сънувал три жени в траур минават, и след това една светла жена.
И казва, че след три дни се обяви примирието. Идва в София след това, започва да работи и да учи. Тогава не е било още в Академията, а е било някакво училище, рисувално, но и освен рисувално имало и нещо по-друго. Завършва го и започва да учителствува. Баща ми учителствува дълго време.
към текста >>
82.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
Накрая почувствувах една
умора
.
Неделя вечерта. Отидохме 5 [петте] при Него и ни даде, след настоятелно искане, упражнение за усилване на волята за 5 пъти и книгата „В хармония с безконечността." 26.04 Петте бяхме у Марийкини, четохме това, което ни каза вчера. Направихме първото упражнение. Останахме всички с добро разположение, но без особен резултат. (При започване на упражнението [стенографски текст] аз чувствах велика радост и сериозност пред мисълта, че това е дадено от Учителя, отначало имаше тъмнина, после като бели мъгли ми се струваше, че обикаляха в главата ми.
Накрая почувствувах една
умора
.
При второто упражнение именно [стенографски текст] не можах да мисля върху нищо и ми се струваше, че картината, която гледах се изяснява и се върти, едва издържахме една минута, и то не цяла. Наляха ни се очите. 03.05. Направихме второто упражнение 12 [стенографски текст] и втренчване. Всичко беше по-добре. Не четохме от книгата, защото беше късно [стенографски текст]. 10.05.
към текста >>
83.
БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.
,
,
ТОМ 14
Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от
умора
и ляга да си почине.
Още по-трудно е да караш неспособният да учи. А съвсем трудно е да караш куцият да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното докато има нужда ходи, хойка цял ден. Щом се наяде, легне да спи.
Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от
умора
и ляга да си почине.
На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш?
към текста >>
84.
15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Вечер се прибирахме смазани от
умора
.
И ние се заловихме с тази работа. А Жечо беше лаком и макар, че имаше вече своя земя от двеста декара, искаше да има още. Използува притока на работна ръка и ни турна на работа да вадим дънери. Взема от съседите, брадви, кирки, лопати и ние почнахме работа. Но понеже бяхме неопитни и сравнително деликатни натури, ранихме си ръцете, изпочупихме инструментите и много работа не се виждаше налице.
Вечер се прибирахме смазани от
умора
.
Не бяхме свикнали на такъв тежък физически труд. За четене и свирене не можеше да става и дума. Едва можехме вечер да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Вечер ние пеехме, селяните много се учудваха на това и обичаха да ни слушат. Те не бяха слушали да се пее на няколко гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре.
към текста >>
85.
20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Учителят беше направил с мене чудо,
умората
, нуждата за сън бяха отлетели.
Беше привечер. Виждам Учителят да идва към мене, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчината хвойна, която беше пред мене. Задрямал съм по моя преценка само броени минути, не повече от четвърт час, защото когато станах, беше още светло. Почувствувах се съвършено бодър и свеж. Озърнах се, Учителят не беше вече при мене, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си.
Учителят беше направил с мене чудо,
умората
, нуждата за сън бяха отлетели.
Това бе едното чудо, за съня. През същата тази екскурзия, ние няколко братя, които по-усърдно се грижехме за бивака не можехме нито да мислим, нито пък имаше условия за някакво по-сериозно хранене. Всичко беше на крак с по някой и друг залък в уста. След няколко дена на такъв режим на хранене, апетита ни се беше подострил в значителна степен в младите и здрави стомаси. Бяхме закопняли за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч.
към текста >>
86.
50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Поради голямата
умора
и многото безсънни нощи, аз съм подремнал и сънувам много ясно, че държа в ръцете си голямо парче много хубава червена диня, но тъкмо да захапя от нея, нечия ръка отхвърли динята.
Учителят го погледнал и му казал: „Въпреки това Николай ще бъде освободен". След подписването на обвинителният акт, на другия ден, под усилена стража заедно с една психически разстроена жена, пешком ни закараха в град Севлиево. Движението, простора, синьото небе, яркото слънце ми подействуваха ободрително. Когато стигнахме в помещението на полицейското управление, там, не знам по какви причини, мене ме оставиха на двора. Седнах на една пейка, която имаше.
Поради голямата
умора
и многото безсънни нощи, аз съм подремнал и сънувам много ясно, че държа в ръцете си голямо парче много хубава червена диня, но тъкмо да захапя от нея, нечия ръка отхвърли динята.
Когато се събудих бях радостен - знаех, имал съм случая да се убедя, че когато сънувам, че ям хубави добре узрели плодове червени, винаги са ми идвали големи неприятности. Лошото ще се отмахне от мене така изтълкувах съня си. Една утеха ме изпълни. След малко заедно с тази жена ни закараха в едно мазе. Беше вече настъпила нощта.
към текста >>
87.
106. ЗЛОКОБНО ЗНАМЕНИЕ - 1949 год.
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Но докато изгазя преспите на отиване и връщане макар, че не беше много далеч, капнах от
умора
, но и това беше разрешено.
Насякох и отрупах огнището с дърва върху пламналите вече дъсчици. Сега вода за Чайниците. Да се отиде до чешмичката при все още тъмното време и най-вече при този сняг и преспи, беше невъзможно. Този път приятелите ще пият чай от езерната вода, тя не е мръсна реших аз. Грабнах чайниците и полетях към езерото.
Но докато изгазя преспите на отиване и връщане макар, че не беше много далеч, капнах от
умора
, но и това беше разрешено.
Сложих ги на огнището и седнах да почина. Погледнах агънцето. То милото, седеше доволно вече ободрено от приятната топлина. Е, кажи сега, обръщайки се към него, като започнах със същите въпроси от преди. „От Бъбрека, горното езеро, ти го знаеш, там около него пасеше цялото стадо.
към текста >>
88.
28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Те са всякога енергични, бодри, лесно ликвидират
умората
, ако такава е настъпила при по-голямо напрежение, а също възстановяват нарушението на жизнените си процеси, изразени в заболявания /което нещо за тях е по-рядко/ - много по-лесно.
Раждането на човека е преминаване от един в друг свят. Този момент е най-важен на човека преминаване от един в друг свят. Този момент е най-важен в жизнения му път. Наблюденията са показали, че има една много интересна връзка между момента на раждането и положението на Слънцето, за мястото където то става. Хората родени по време на изгрев или малко преди изгрева на слънцето, имат много по-голяма жизнеспособност, отколкото другите.
Те са всякога енергични, бодри, лесно ликвидират
умората
, ако такава е настъпила при по-голямо напрежение, а също възстановяват нарушението на жизнените си процеси, изразени в заболявания /което нещо за тях е по-рядко/ - много по-лесно.
През целия си живот запазват една подчертана бодрост, изблик на постоянен приток на енергия, неуморност. Ден и нощ - в 24 часа слънцето движи своя часовник на живота. А човек доколкото може настройва своя жизнен часовник към времето на слънцето и часовника на живота.
към текста >>
89.
34. МЕЗОНИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Обича бурите, снежните виелици,
умората
при изкачване на върховете, аромата на хвойната и клека.
Тя може да продължава да съществува и тогава, когато единият от тях си е заминал. Една случка с един наш приятел е интересен пример на такава обмяна. Той е човек едър, здрав, като планински масив. Има качествата на орлите. Обича да живее по високите планински върхове.
Обича бурите, снежните виелици,
умората
при изкачване на върховете, аромата на хвойната и клека.
Когато му се заговори за тих, спокоен, уседнал живот на топлата стаичка, той махва ръка и с досада отговаря: „Не, не, такъв живот не мога да живея. Без планините не мога". И той с наслада говори, за онези напрегнати преживелици със стихиите на планината. Веднъж, той поклати глава и каза: „За голямо съжаление не всичко свършва благополучно. Шега с планината не бива".
към текста >>
Вероятно те не са могли да станат поради голямата
умора
и възпрепятствани от ските.
Вътре беше един горски работник, който току що беше почнал да пали огъня. Съборих се като сноп, изнемощял и измръзнал. Огънят, топлата стаичка и братските грижи на работника възвърнаха силите ми. Когато напролет снегът се поразтопи, намерихме труповете на двамата мои приятели. Баща и син бяха един до друг до един камък, на който камък навярно са се спънали и са паднали в дълбокия сняг.
Вероятно те не са могли да станат поради голямата
умора
и възпрепятствани от ските.
Те са били много голяма пречка, която не са могли да преодолеят при ставането. И така, мезоните, това висше състояние на веществото, пратени му от Учителя, спасиха нашият приятел от бялата смърт, тъй както мезоните на неговите приятели горе до скалата искаха да смутят нашия приятел. И в единия, и в другия случай имаме една връзка, един проводник, по който протекоха мезоните на завистта и мезоните на Любовта и живота. По-силни бяха обаче мезоните на Любовта пратени му от Учителя и неговия баща. В тежко изключително време те именно спасиха нашия приятел.
към текста >>
90.
6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Но при
умора
или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини.
Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично.
Но при
умора
или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини.
В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание.
към текста >>
91.
9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 16
" Така ме унасяше новият живот, новото верую, новите простори, които се разкриваха пред съзнанието ми, че аз не чувствах
умора
от многото претрупаност на учебния материал и работата с лекуването на болните добитъци.
Не си спомням заглавията им, но помня темите: „Прераждането", „Родословието на човечеството", „Окултна химия", „Смисълът на живота" и много такива. След това ми се дадоха „Астрален мир", „Ментален мир", „Древната мъдрост", „Езотерическо християнство", „Човешките тела" и пр. Паралелно с ветеринарния курс, който следвах, нощно време четях теософската литература. Моите другари съкурсисти вечер заспиваха всички и ме оставяха съсредоточен да чета, а сутрин, като се събуждаха, пак ме заварваха да чета. Запитваха ме: „Пеньо, ти тая нощ ляга ли да спиш или не?
" Така ме унасяше новият живот, новото верую, новите простори, които се разкриваха пред съзнанието ми, че аз не чувствах
умора
от многото претрупаност на учебния материал и работата с лекуването на болните добитъци.
Голямата нужда от фелдшери по южния фронт, а също и в Румъния, на руския - да дават първа помощ на заболелия добитък, ни заставяше да караме учението по съкратената програма. За четири месеца ни произведоха младши ветеринарни подофицери. На всеки новоназначен фелдшер ни дадоха по десет дни домашен отпуск.
към текста >>
92.
16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ
,
,
ТОМ 16
От силната
умора
конят умрял тутакси.
Спомням си следния случай. Един арабски кон бил открадната от разбойници. Стопанинът арабин започнал да го търси, намерил коня си, но разбойниците го хванали и го вързали. Конят, като видял как е вързан стопанинът му от разбойниците, сграбчил го със зъбите си за дрехите, вдигнал го и хукнал да бяга с него към селището на арабите. Стигнал там и го сложил пред палатката на жена му.
От силната
умора
конят умрял тутакси.
Арабите оплакали умното животно и там, където го погребали, на същото място направили паметник на коня. По моето време, до 1944 г., конят бе едно много важно животно. Той служеше за езда, впрягаше се в конска каруца, с него се ореше, с него се вършееше на хармана. Той, конят, бе най-главното впрегатно животно. След него идваха воловете, кравите и биволите.
към текста >>
93.
28. ПОЛИВАНЕ НА КАМЪНИ
,
,
ТОМ 16
Като слязох 5-6 пъти, усетих
умора
, глад, силите ми ме напуснаха.
Лично аз имах една вътрешна, душевна мъчнотия и исках да я разреша. Реших да полея един камък с форма на трапец на връх Мусала. Десет пъти да сляза от върха и да изнеса вода от първото езеро под върха, което Учителят нарече „Окото". Пътеката от „Окото" до върха горе се върти като серпантина, лъкатуши с много извивки, за да излезе на върха. Аз се чувствувах енергичен, силен и не се изкачвах по серлантината, а направо по урвата, която водеше от върха към езерото.
Като слязох 5-6 пъти, усетих
умора
, глад, силите ми ме напуснаха.
Искаше ми се да хапна нещо, но не носех нищо за ядене. Някога съм оставил в джоба на панталона си два бонбона. Трябва да забележа, че също като мен, друг един брат, Михаил Краев от град Оряхово, и той решил да полее десет пъти камък на връх Мусала, Той вървеше по лъкатушната пътека нагоре и надолу. И той не си бе взел нищо за ядене. И той се почувствувал без сили.
към текста >>
94.
9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
,
,
ТОМ 16
Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувствува влечение да се захване за работа, да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почине, да пъхти и пъшка от
преумора
.
Ето, аз ви дадох примери с песните на Учителя, при които моето съзнание е било будно, а други са били в пасивно и спящо състояние. Защо и аз да не съм бил тогава пасивен и да съм разбрал погрешно? Затова, като се съберат всички будни точки в съзнанията на учениците, се получава светлата линия, по която трябва да се движи пътят на учениците в Школата. Затова всяко нещо трябва да се проучи и да се събере и тогава ще се получи възходящата линия на познанието, което представлява проекция на светлината от света на Мъдростта. Накрая Учителят обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг.
Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувствува влечение да се захване за работа, да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почине, да пъхти и пъшка от
преумора
.
Учителят ни даде един обикновен пример, но ние не го разбрахме, беше за нас още теория. След време обаче аз разбрах от опит какво означава затворен кръг в българската народна музика. Как ли? По-големият ми рожден брат Боби почина при игра на ръченица. Отива брат ми Боби на имен ден на свако ми Никола за сина му Тодора.
към текста >>
95.
1929 година
,
,
ТОМ 16
На 3й вечерта спахме по неволя на върха Юрушки Чал посред зимен студ, мъгла, вятър и без огън, вода и храна затъмняхме тамо и от
умора
останахме да спим на самия връх, притискайки се един други от големия студ - и то без сън цяла нощ.
Срещу 1-й спахме на един чарк Обидински на река Репидуса. И на 1-й спряхме в Банско, като минахме хубавото село Добринище, където у Петър Васев се наобядвахме. На 2й потеглихме през Махамия, с. Баня - Белица за Мусала. Вечерта спахме на 2й срещу 3й в горските склонове на Рила над Белица срещу Якоруда, но на запад от Якоруда, по царското шосе за Чам-Кория.
На 3й вечерта спахме по неволя на върха Юрушки Чал посред зимен студ, мъгла, вятър и без огън, вода и храна затъмняхме тамо и от
умора
останахме да спим на самия връх, притискайки се един други от големия студ - и то без сън цяла нощ.
На 4-й почти до обед скитахме изгубени в гъстата мъгла, но слязохме най-лосле на Марицините езера. И срещу 5-й спахме на хижа Мусала. Заварихме новата хижа, на която почти първият етаж почти изкаран, и работниците работеха. На 5-й вечерта - в София. Дълго говорих със сестра Елена по различни въпроси и най-после се разделихме на 9-й септемврий със скъпи спомени за светлия, чист и идеен живот и пълни с ентусиазъм за трезва борба, чиста вяра в Бога и Божественото, с пълна вяра в Неговата мощност и чистота и, жаден за творби и бъднини, си дойдох е тоя край, Крепча, да учителствувам.
към текста >>
96.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
13.IV.1929, събота Тежко ми бе от
умората
.
Присъствувах в час по пеене, Фотографирах отделението на Цона като и Стела е вътре. Присъствувах в час при Цона по пеене. След като разпуснахме децата, Цона донесе хляб и яйца и се нахранихме. В 6 ч и 10 потеглих. Попът ме кани с визитна картичка да се срещнем, но не отидох.
13.IV.1929, събота Тежко ми бе от
умората
.
Мерих скотовъдни ниви и дойдоха Петър Иванов и секретар-бирникът на Синан. Правихме снимки и аз ги учих да ги промиват и проявявах снимки и пр. Легнахме в 2 ч среднощ. 14.IV.1929 год., неделя След като снощи не спах, тежко ми бе, че си не доспах. Сутринта отидохме по скалите - на монастиря.
към текста >>
97.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Още чувствувам
умора
от тия си скитания по вечеринки.
и ги завеждах във входящия дневник. 18.III.1935 год., понеделник Съвсем ясен и тих ден. Витоша, Рила и други далечни планини се виждат. Аз написах на Еленка едно писмо, в което й излагам, че съм много неразположен и пр. Изобщо не съм така леко, приятно разположен.
Още чувствувам
умора
от тия си скитания по вечеринки.
Получих резюмета от Еленка, 19.III.1935 год., вторник Много мъчителен ден, особено до обед. Вечерта отидох у Антови. Дойдоха и 5 момчета ергени. Свирих и играха до 11 ч. Времето ясно.
към текста >>
умора
и болка в кръста. .
След това минаваме група мъже и жени, наши сестри, но имаше и чужди хора. Една млъда кадъна, забулена с фередже, и когато ние минавахме, тя си отбули лицето и плахо, като кадъна, ни поглежда. Някои от минаващите започнаха да псуват кадъната, която е млада, красива, защото се забулила, и казват, че не е много красива. Аз ги упреквам да не говорят лошо и да не я псуват, защото може би да знае български и после, това е много унизително за нея, че я псуват. После имах работа с турци.
умора
и болка в кръста. .
До вечерта четох окръжни * Долу - мъгла, а слънцето изгря ясно. Отивам за София. Стигнах тъкмо автомобилът като вече бе пълен. Понеже тичах, затова се бях изпотил. Преоблякох се у Арсо.
към текста >>
25.III.1935 год., понеделник, Равна Сън: От голямата
умора
не съм си отпочинап добре.
Имаше събрание за очилаците. Бях много изморен. Едва търпях да излязат хората от стаята ми. Най-после предупредих Милуш Рангелов, че ми се спи, и той си излезе. Легнах си и съм заспал.
25.III.1935 год., понеделник, Равна Сън: От голямата
умора
не съм си отпочинап добре.
Сънувах, че ме нападна едно черно куче, не много голямо. Хвърли се върху ми, но аз го хванах за носа и му стиснах силно челюстите, така че то не можа да ме ухапе, нито одраще. И друго ме джавкаше - сиво, но не успяха да ме ухапят. Като пуснах това, черното, то избяга, и не посмя да ме лае вече. Събудих се на разсъмване.
към текста >>
Чувствувам
умора
.
Прочетох резюме, изпратено от Еленка, от 29.Ш. т. г. Сънувал съм недобри сънища. Сънувах, че Еленка, ето, току пристигнала в Равна. Аз съм радостен, че тя благоволила да дойде! * Не съм си отспал.
Чувствувам
умора
.
Отидох в Годеч. Изпратих на батюва Ганю, който е войник в III ескадрон II взвод, 100 лева, понеже се намирал в нужда. Осребрих една разписка от 100 лв. за „Исторически български романи". Правихме репетиция и си дойдох в 8 ч.
към текста >>
Чувствувам силна
умора
.
До обед работихме. Към 1 1/2 ч започна да вали. Постепенно се усиляше, докато започна да вали силно, така че, докато си стигнахме в Равна, се измокрихме добре и деца, и селяни. Силен сняг заваля, но се стопи. Докато се стъми, земята се затрупа от една покривка около 10 см.
Чувствувам силна
умора
.
Най-великото изкуство „Соломон е смятал, че всичко знае. Срещнал го веднъж, обаче, един дервиш и му казал, че има нещо, което той не знае - не знае да хвърчи. „Наистина - отвърнал Соломон, - всичко зная, освен туй." Сега и аз ви казвам: всичко друго знаете, не знаете само как да живеете добре. Да знаеш как да живееш, то е най-великото изкуство. И който казва, че знае, той не разбира живота." „ Светия е онзи, който знае как да живее.
към текста >>
Чувствувам чрезмерна
умора
.
Нападнаха ме много кучета черни, сиви, но повечето бяха все черни, ниска средна порода, която е между мъничетата и големите кучета. Но като ме приближиха, аз им се засмях, загалих и те се разщураха весели. В 9 1/2 трябва да бъда в Годеч. 8.IV.1935 год., вторник Ясен ден на изток. Слънцето огря на ясно.
Чувствувам чрезмерна
умора
.
Краката ме болят. Като че от съня не съм си отпочинал. Деня прекарах съвсем изморен, изтощен. Недобри мисли се въртят из главата. Обвинявам всичко и себе си.
към текста >>
Чувствувам една умствена
умора
, изтощеност и неспособност да запомням, каквото прочета.
Като че отивам в пропаст. Минават ми мисли да не се явявам на конкурсен изпит за Софийски учител. Мисля, че ще се задуша, ако стана Софийски учител. Там няма природа и чист въздух. Задух и еднообразни улици, пълни със суетна тълпа.
Чувствувам една умствена
умора
, изтощеност и неспособност да запомням, каквото прочета.
Вечерта си измих дъските на пода на стаята си, изкъпах се и си легнах в 11 ч. Веднага съм засънувал, че съм заболял от сънна болест. Чувствувам, насън, че умът ми е на място, но ми се парализирали страните, бузите, лицето (също както Неделя Петрова се обезобрази със своето заболяване). Искам да говоря, но не мога. И това чувствувам в себе си, че се дължи на обстоятелството, че аз, като ученик на Учителя, се отклоних от идеала си.
към текста >>
Преумората
от неспирното скитане сега я чувствувам.
Децата, четирите отделения, ме силно измъчваха с шума си. Най-после ме извадиха от търпение, та набих двама и така се въдвори тишина. За пръв път след месеци тая сряда не отидох в Годеч. Краката ме силно болят. Особено десния от коляното, че и двата, особено дебелите мускули на прасетата ме силно болят.
Преумората
от неспирното скитане сега я чувствувам.
Спах, лежах до мръкнало. Ходих, получих пощата от Станчо Раденков. Получих картичка от булката Иванца, с която ме пита имал ли съм долни дрехи. Получих и ръководството за произвеждането на конкурсните изпити. 11.IV.1935 год., четвъртък Сън: Сънувах, че съм някъде в една къща.
към текста >>
Силна
умора
чувствувах и затова почти цяла седмица лежах като болен, докато се възвърнат физически сили за нова работа.
като се започна, вече непрекъснато се работи до 14 септемврий 1935. Точно я работиха за 31 дена и майсторите си привършиха работата. Много неприятности ми създадоха майсторите ми Йордан Умников и Георги Минчев от Тревненските села, Габровско. Благодарение заема, който ми дадоха братя и сестри, и най-вече - голямата помощ от страна на Иван Петров, който най-чистосърдечно се залови и с кобилата си ми помага и с пари, и с личната си гаранция, дето трябваше пред складове, аз докарах къщата до едно положение, щото да може да чака вече за по-дълго време, докато окончателно я изкарам, кога се снабдя с пари. 15.IХ.1935 год., неделя, си дойдох в Равна.
Силна
умора
чувствувах и затова почти цяла седмица лежах като болен, докато се възвърнат физически сили за нова работа.
6.Х.1935 год., неделя Въпреки съня си, в който ме предупредиха, че да не отивам в Беренде у Стойчо Добрев на гости, но аз реших да се разходя и щом изгря слънцето, потеглих и с Маринчев от Ропот и Лалка от Разбоище отидохме в Беренде. Тамо се срещнахме с Б. Манов и жена му, Никитови, В. Генов, Спас Букоровски, учител Добрев, неговата колежка - Атанасова, после дойде и Ганка от Чекърленци. Следобеда направихме една снимка към Нишава и си потеглихме.
към текста >>
98.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Чувствувайки се много изтощен от
преумора
тия дни, дене уча, вечер - репетиции.
Правихме репетиция. Вечерта имах сказка със селяните, която изнесох по нареждане от Годеч от името на Змеделската задруга. На стъмяване дойде Нено Пиперков, данъчен агент от Годеч. След моята сказка на тема „Работата като условие за добър живот", Пиперков говори на селяните, като допълнение на моята тема. Говорихме после с Пиперков до 12 ч и легнахме и после, лежейки, продължихме разговора до 1 ^ 2 ч.
Чувствувайки се много изтощен от
преумора
тия дни, дене уча, вечер - репетиции.
13.ХII.1936 год., неделя Станах в 6 ч. Не съм си отспал. Наряд не можах да правя, понеже Пиперков е при мен. Докато се разсъмне, се михме, разговаряхме. Закусихме и Пиперков си потегли да си ходи.
към текста >>
Неотпочиването,
преумората
, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло.
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа. След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа за багажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец. Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви.
Неотпочиването,
преумората
, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло.
Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото. Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата. Дойдат в училището и млади, и стари, и като луди се гонят. Нехармонична среда. В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В.
към текста >>
Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и
умората
, която ме гнети.
Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата. Дойдат в училището и млади, и стари, и като луди се гонят. Нехармонична среда. В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом.
Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и
умората
, която ме гнети.
Може да ти помага в тежки дни само любящиятте човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили. Турих котела на печката и стоплих вода. Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен. 15.XII.1936 год., вторник Станах в 6 ч.
към текста >>
99.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
Станах есе пак с малка
умора
.
Преди два дена получих писмо от Еленка, но от работа време не ми остана, за да й отговоря и да прочета изпратеното резюме. 2.ХII.1943 год., четвъртък, гр. Ужица Спах на леглото на прислужника Янко Николов от с. Беломорци, Омуртажко, а той спа на масата. Понеже бях работил три нощи, та бях болен за сън.
Станах есе пак с малка
умора
.
До обед обрязвах картички. Следобед отидох да раздавам картички в първа дружина от 64-ти полк. Времето облачно и леко, от време на време, превалява сняг. Нощес е наваляло сняг, но се топи и кал е станала голяма. Понеже скоро не съм ял кашкавал, то съм изгладнял.
към текста >>
100.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Гимнастическите упражнения ме тонираха и далеч отпъдиха
умората
и съня.
Точно в 5 бях горе. Докато трая нарядът, ми бе тежко, даже в 15[-те] минути на мълчанието ми се бе додрямало. Но след наряда, особено молитвите правих без ищах, но понеже Учителят каза, че щом дойде до молитвата, настроение няма да чакаш. Ще се молиш, в каквото и положение да се намираш. След това избрах удобно място, за да не бъда видян от някого, направих всичките гимнастически упражнения.
Гимнастическите упражнения ме тонираха и далеч отпъдиха
умората
и съня.
Хубавото утро, приятното слънце ме накараха да литна с духа си и да обгърна всичко. Животът затрепка, с леки крила се понесе духът ми над всичко земно и ме занесе в неземни мирове, где радост и мир царуват. Аз благодарих на Бога, на Учителя, на Любовта Божия, която ни е призвала на тая Божествена трапеза. Молих Бога да ми не взема тая радост, това хубаво състояние. Как е лек животът с Бога, а как тежък без мир в душата!
към текста >>
До обед нямах предишната
умора
, но четох много хубави мисли от III томче на общия окултен клас.
Отидохме в квартирата му и на хубави теми се разговаряхме до 5 ч следобед. Отидохме в читалището да слушаме две сказки, уредени от Българското Географско, Историческо и Археологическо дружества. За вечерта и аз бях поканен във военния клуб на колегиална среща, обаче аз си... Хубав дъжд удари в Кърджали, но до Теке, а в К.-Кафтан никак нямаше. Дойдох си късничко. 25.V.1934 год., петък Останах си в училището сам.
До обед нямах предишната
умора
, но четох много хубави мисли от III томче на общия окултен клас.
Следобед писах и четох вестник „Зора". Донесе ми колата писмо от Еленка, изпратено на 22.V. т. г., също и резюмета. 26.V.1934 год., събота Станах рано. След наряда си изкърпих раницата си и заприготвях за екскурзията си. След като свърших учебните си три часа, вземах си раницата и фотографическия апарат и потеглих.
към текста >>
26.VII.1934 год., четвъртък През деня си почивах от
умората
.
Късно, къде 9 ч, стигнахме в Оряхово. 25 VII.1934 год., сряда Изпратихме Атанас на гарата и аз ангажирах билет за София с автомобила за 162 лева. В 8 ч потеглихме и през селата Буковци, Гложене, Бутово, Крива бара, Хайредин, Лехчево, Фердинанд и Берковица. В Берковица се срещнах с Милчо и Угърчинска. През Петрохан вечерта в 8 ч спряхме при Лъвовия мост в София.
26.VII.1934 год., четвъртък През деня си почивах от
умората
.
Четохме с Еленка една лекция от 13 юний. Следобед приготвих бани за фотографията, за да проявя стъклата, правени в Оряхово на есперантския конгрес. До обед четохме с Еленка беседата „Даде плод", а вечерта проявявах стъклата. 28.VII.1934 год., събота Отпътувах за с. Равна, Годечко.
към текста >>
НАГОРЕ
