Търсене в текстове за 'Умора'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 126 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Според някои, той отстранявал разсеяността, умората.
Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение. При това винаги трябва да се има предвид и причината на заболяването. Но комбинацията от тия три средства могат да дадат отлични резултати. Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом.
към текста >>

2. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Много слаба сянка е заличала по лицата ни от умора, но все пак ние сме бодри и весели.
Хладният морски мирлин настъпва бавно на вълни. Слънцето бавно върви своята дъга и почва вече своя превал. Орачите започват да се прибират към село. По далечните хълмове стадата пъплят в напевен звън. Ние спираме работа, обличаме се, нарамваме мотиките. Много слаба сянка е заличала по лицата ни от умора, но все пак ние сме бодри и весели. По двама вървим из извиващия път. В селото е шум и глъчка. Хора и добитък се прибират за през нощта. Ние отнасяме в нази си един от най-хубавите свои дни. 1922 год.
към текста >>

3. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

старецът спре да играе и беше грохнал от умора.
и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака. Отидох след тях и аз и останах в конака докато седяха и те. Докато бях там не забелязах никакви мехури по краката на игралата нестинарка, нито външни белези, от които да се вижда, че тя страда През всичкото време жената беше весела и приказлива. В конака един старец грък на около 80 год., както приказваше започна и той да скача, да маха ръце и издава същите звуци, каквито издаваше нестинарката. След около 5 мин. старецът спре да играе и беше грохнал от умора. Към 10.30 часа нестинарките се разотидоха, с което и празникът се свърши. В огъня играят само ония, които изпадат в екстаз. Свойството да се играе в огъня не е наследствено. Това проучих и проследих добре. Роклята на нестинарката, която слабо се докосваше до огъня, без да изгори, не се запали, вероятно, защото беше от коноп.
към текста >>

4. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но вятърът без умора и безспир кръстосва надлъж и нашир по цялата земя.
Но моите струи, моето нескончаемо шествие не ще се свърши. Моето легло е преходно, но аз, потокът, съм вечен. Виждаш ли там сивкавината на едно малко облаче, зад което се скриха звездите? Откъде израсна то и къде се стопи като дим? На местото на вчерашното синьо небе сега се вижда тъмна бездна, осеяна с хиляди светли точки. Но вятърът без умора и безспир кръстосва надлъж и нашир по цялата земя. Денът се сменя с нощта, звездите изгасват пред величието на дневното светило, а видял си бурни нощи, когато светлината изглежда да е съвсем погаснала. Но горе, над облаците, звездите пак светят. . . Па и звездите не са вечни. Не минава миг да не изгасне някоя от тия малки точки в безкрая.
към текста >>

5. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка.
Този начин наистина дава доста нагледна картина за отношенията между масите на изброените небесни светила. Особено ясно изпъква контрастът между гиганта Юпитер, оценен за 3,100 лева и малката Луна, оценена за 12 стотинки. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" у организмите (продължение). Уолес в книгата си „Mястото на човека в природата'' казва, че цялата природа е пълна с ритмични движения от всякакъв вид и от всякаква трайност. Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр. Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава.
към текста >>

6. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората.
Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората. В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния. В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни. Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове. Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето.
към текста >>

7. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни.
Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси.
към текста >>

8. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И хора, на които нервната или умствената деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг.
Първият голям кръг обхваща ириса веднага след зеницата и заема, както се каза вече, 1/3 от целия ирис. Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата. Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него съдим за душевния живот на човека - за неговата умствена деятелност и сила. Този кръг, погледнат внимателно с просто око или с лупа, представлява ред нишки - стотици и хиляди, и колкото този кръг е по-пълен с такива нишки нервички, толкова човек е по-интелигентен, повече умствено развит и разполага с повече умствени богатства. В този кръг (1), погледнато с увеличително стъкло, ще се забележи, че тези нишки са спиралообразно навити и при усилена умствена дейност или при силни терзания и вътрешни борби, тези нишки се обтягат и проточват до втория, третия, а някога и до четвъртия кръг. И хора, на които нервната или умствената деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг. За такива хора се казва, че нервната им сила и деятелност е изчерпана Това изтощаване, вследствие пресилена умствена работа и нервна преумора, се вижда в очите по обтягане на нервичките от първия до петия кръг. Нормално е, когато нервичките минават от първия кръг през втория и стигат до третия и в третия кръг. Вторият малък кръг в окото представлява хранителния кръг на човешкото тяло Тук са поместени червата, пак във вид на нишки, но по-големи, които, обаче, не се виждат с просто око, и при това, те не са радиални, а концентрични. Ето защо, първият и вторият малки кръгове (1, ІІ), или първият голям кръг (1) е наречен изобщо хранителен кръг на човека. Болести, анормални случаи, отслабнала деятелност на червата или леност и други подобни случаи са означени в този кръг (II) с известни знаци на съответните там места.
към текста >>

За такива хора се казва, че нервната им сила и деятелност е изчерпана Това изтощаване, вследствие пресилена умствена работа и нервна преумора, се вижда в очите по обтягане на нервичките от първия до петия кръг.
Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата. Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него съдим за душевния живот на човека - за неговата умствена деятелност и сила. Този кръг, погледнат внимателно с просто око или с лупа, представлява ред нишки - стотици и хиляди, и колкото този кръг е по-пълен с такива нишки нервички, толкова човек е по-интелигентен, повече умствено развит и разполага с повече умствени богатства. В този кръг (1), погледнато с увеличително стъкло, ще се забележи, че тези нишки са спиралообразно навити и при усилена умствена дейност или при силни терзания и вътрешни борби, тези нишки се обтягат и проточват до втория, третия, а някога и до четвъртия кръг. И хора, на които нервната или умствената деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг. За такива хора се казва, че нервната им сила и деятелност е изчерпана Това изтощаване, вследствие пресилена умствена работа и нервна преумора, се вижда в очите по обтягане на нервичките от първия до петия кръг. Нормално е, когато нервичките минават от първия кръг през втория и стигат до третия и в третия кръг. Вторият малък кръг в окото представлява хранителния кръг на човешкото тяло Тук са поместени червата, пак във вид на нишки, но по-големи, които, обаче, не се виждат с просто око, и при това, те не са радиални, а концентрични. Ето защо, първият и вторият малки кръгове (1, ІІ), или първият голям кръг (1) е наречен изобщо хранителен кръг на човека. Болести, анормални случаи, отслабнала деятелност на червата или леност и други подобни случаи са означени в този кръг (II) с известни знаци на съответните там места. Също така е означено и здравословното състояние на червата и правилната им функция и сила с особен цвят, гланц и движение.
към текста >>

9. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-после животът уморява и тая умора е смъртта на организма.
Храната е една необходимост, но храната е и отрова. Ние се самоотравяме, самоунищожаваме в стремежа си да живеем. Друга характерна особеност, то е приспособлението. Тоя пункт е най-важен при разглеждането на расовите и видовите изменения, които се запазват в поколенията чрез законите на наследствеността. Типичен пример в това направление имаме в растенията, животните и човека. Най-после животът уморява и тая умора е смъртта на организма. Една от най-старите медицински науки е анатомията. Тя е изучена до доста големи подробности. В изучаването на анатомията трябва да се подчертае голямата сложност в конструкцията на разните органи. И по отношение на физиологичните изменения и функции, наред с чисто физичните явления в областта на стомаха, движението на кръвта, дишане и пр. имаме също малко по-особени прояви, които е нужно да се споменат, за да се разбере по-нататъшното изложение.
към текста >>

10. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ [1] Андреас Току що бях стигнал 40 годишната си възраст. бях лекар в едно парижко предградие. Дейността ми като лекар не беше изгасила мечтите на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик. Спомените ми винаги се спираха на стария ми приятел Дезидериус, починал приблизително преди 20 години и на онези непознати лица, които срещнах на погребението му. Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник. В послания погледът ми се спираше, без видим мотив върху имената Андреас и Теофан. Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми. Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите. Тая бродерия беше разкошна работа с красиви краски: тя представляваше букет от прасковени клони с розови цветове, смесени с черешови клони, покрити с бели цветове. Петнадесет дена търсих някого, който да поправи бродерията.
към текста >>

11. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Животът тече като река, безспир и без умора.
За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми. ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра. Животът тече като река, безспир и без умора. От Неговите ноздри изтича той, заедно с диханието Му. По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо. Векове минават един след друг, като мигове, и чезнат като отблясъци. Живот - неразкрита, велика тайна! Кой може да запре твоя непоколебим вървеж?
към текста >>

12. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Като си дойде Андреас, разправих му каква лоша седмица съм прекарал, - седмица, пълна с умора, неприятности, разпри, нетърпение, отвращение и леност.
Аз с настойчивост ги излагах на Андреас. Той ги изслушваше търпеливо и като отговор ми разправяше някой от епизодите на своя многообразен живот. Изобщо разказите му винаги съдържаха една дума, която наглед като че ли случайно казваше, осветляваше някоя от проблемите, които ме вълнуваха. Една неделя, като го посетих, не го намерих в къщи и трябваше да го чакам няколко часа. За по-лесно минаване на времето Стелла ми показа старинни предмети в магазина. Като си дойде Андреас, разправих му каква лоша седмица съм прекарал, - седмица, пълна с умора, неприятности, разпри, нетърпение, отвращение и леност. Той слушаше с търпение скърбите ми и аз се чудех на този човек, който беше тъй скромен и прост, тъй жив и умел в обноските си. Той ми каза: - Ще имате още много такива седмици. Вземи власт над себе си. Намери мира в себе си. Този, Когото ти обичаш, Идеалното Същество, макар и да е още вън от тебе, но от време на време ще става твой гостенин.
към текста >>

Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините.
Предложих да вземем околовръстната железница, за да дойдем до-скоро до въздуха и мълчанието на полето. При разходката Андреас ми разправи за някои от спомените си от Азия: – При първото си пътуване до Ласа изпитвах силна морална атака, подобна на оная, за която вие ми бяхте говорили. Но и други грижи ме бяха сполетели. Бях минал през Туркестан и оттам тръгнах за Тибет. Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти. Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо.
към текста >>

13. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато скръбна есен покрие с умора гората и вятърът отбрули посърнали листа, душата му не скърби, защото тя е вечно в обновителната пролет на Твоя дух.
Летят години, отминава времето с нестихващ бяг, а светът живее млад, не уязвен от неговата шеметна игра. Никога се не уморяват конете, които препускат със слънцето, защото Ти, що ги изпращаш и ги провеждаш през дванадесет царства в небето, надарил си ги с вечна младост! Реката с живата вода блика непрестанно. По цялата вселена, - на широко се разнасят струите на Твоята вечна младост? Който живее в Тебе, часовете на живота му са като часове на утро; усмивката му е като усмивка на дете а душата му е пълна с надежда. Когато скръбна есен покрие с умора гората и вятърът отбрули посърнали листа, душата му не скърби, защото тя е вечно в обновителната пролет на Твоя дух. И в смразените зимни дни той живее с дните, когато прелетните птици на ята пристигат отдалеко. Той помни деня на своята пролет, както косът не забравя сливата с малката градина, където скрит под клоните, обсипани с бели цветове, подсвирва на децата. Летят години. Преминават тежки векове, а ти си вечно млад и неуморим! Певци, нагласете струни и запейте хваление за обновителния дух, що тече на звездни реки по цялата вселена!
към текста >>

Живее Един, чието око не затваря умората.
Псалом четиринадесети: ОКО Едно око е будно всеки миг: окото, което вижда сърцето и познава помислите. Някога то гледа през очите на малките деца, а други път с погледа на мъдреците. В яркия ден и в тъмната нощ усещаме погледа на светата зеница. И слънцето е огнено око в небето. То ни гледа от ранина до залез, докогато на небето се отворят другите безброй очи, през които пак ни гледа вечно Будният! Живее Един, чието око не затваря умората. Благословена Неговата вечна будност. (следва)
към текста >>

14. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той имаше бавен, но ритмичен ход, в който не проличаваше никаква особена умора.
На другия ден сутринта, когато звездите страхливо бързаха да се скрият от погледа на дневното светило, слънцето, две фигури, приличащи на сенки, бавно и ритмично се движеха по широкия път, що излиза от източната страна на големия град. Това бяха Оронций и странникът. Изгуби се Оронций за дни, месеци и години за своите близки и малкото приятели, които имаше в Рим. Един ден, ден, в който нямаше живот, който да не се радваше на прекрасното синьо небе и на топлите меки лъчи на слънцето, привечер, тъкмо тогава, когато слънцето крачеше вече бързо към нощните си чертози, по пътя, който влизаше от източната страна на Рим, се движеше самотно един пътник. Личеше, че идваше отдалеч. Той имаше бавен, но ритмичен ход, в който не проличаваше никаква особена умора. Едва можеше да се познае, че това беше Оронций. Почти нищо не беше останало от прежните му черти. Какво можеше тъй много да измени неговото лице, климатът на другите страни или що? Не, само един нов начин на мислене, само един нов начин на чувствуване, само един нов начин на действия могат да нанесат такива резки промени. Това ново той беше приел от онези източни мъдреци на Индия и Египет, при които той беше заведен от онзи знаещ странник, който бе член от тяхното общество.
към текста >>

15. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може.
Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение. Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание.
към текста >>

16. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И това беше той, Теофан, Светещият, тъй очакваният водач, чието едничко присъствие пръскаше моята тъмнина, изгонваше съмненията ми и отстраняваше умората ми.
И цел сияещ от нежно добродушие, той прегърна жената, майката и мъжа и излезе с мене. Мислех, че сънувам. Обаче познах улицата, по която вървяхме: тук е стоборът, по-нататък има празно место; там надолу е хлебарницата, вляво е кръчма, дето викат нощни посетители в долния етаж. Да, аз бях на земята, в Париж. Вървях от страни на един непознат. И това беше той, Теофан, Светещият, тъй очакваният водач, чието едничко присъствие пръскаше моята тъмнина, изгонваше съмненията ми и отстраняваше умората ми. Той ми обясни, че трябва да вземе в 4 часа сутринта бързия влак за Бриндизи и че не може да отложи пътуването си, защото такъв трен има само веднъж на седмица, но че от друга страна има много да ми каже и ако съм свободен, желае да го придружа до Модан. В неговото отделно купе ще бъдем напълно като у дома си. Аз бях очарован. Спокойно стигнахме на Лионската гара. И той продължи в течение на цели 10 часа да ме учи.
към текста >>

Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени.
Той обясни на мен, мене-самаго, показвайки ми най-скритите кътове на съзнанието ми. Погледът му пронизваше гъстата тъмнина на изчезналите векове. Тук не мога да повторя всичко, което той ме научи тая нощ. Много причини има, които се противопоставят на туй. Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ. Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени. Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух. Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот. Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
към текста >>

17. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си.
* * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто. Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си.
към текста >>

18. Учителят от Назарет Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Влага той своите енергии, своите творчески сили, работи с постоянство, без умора и върви все напред по пътя.
Обаче, въпреки всичко туй, което виждаме и му се радваме, не можем да не обърнем внимание на един странен факт. Детето се ражда с стиснати юмруци, сякаш се заканва цял свят да победи. Младежът носи в себе си един устрем, който му дава увереност, че няма нещо, което той да не може да направи. Едно чувство говори в него и му казва, че той може да извърши и нещо особено. И той се хвърля във вълните на живота с намерение да извърши, именно това „особено нещо". Влага той своите енергии, своите творчески сили, работи с постоянство, без умора и върви все напред по пътя. Всяка негова стъпка из житейския път остава след себе си по едно дело, по една извършена работа. Че е извършил работа той знае това, обаче интересното тук е, че той не иска да се спре и да разгледа работата, която е извършил. Той иска постоянно да върви напред без да се обръща назад. Нещо става в неговата душа, за което той не иска да си даде отчет. Него го мъчи едно смътно безпокойство и едно чувство, че „особената работа" не е извършена.
към текста >>

19. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Преумората е както духовна, тъй и физическа погрешка, последствието от нея винаги доказва това.
Тук всичко ще зависи от собствените ви усилия. Работете едновременно в съгласие както с физическите, тъй и с духовните закони; старайте се да живеете и според двата. Единия отразява другия; и двата са изявление на едно и също. Изучавайте законите - следете действията им във физическата материя. Във всички области трябва да се вслушвате в закона. Преумората е както духовна, тъй и физическа погрешка, последствието от нея винаги доказва това. Твърде малката дейност донася най-после болестта; твърде многото - тъй също има за последствие страданието. Самите Учители дават почивка на своето тяло и се покоряват на физическите закони. Не трябва да пренебрегвате чистата радост и почивката. Намерете време да се освежите всред природата; слънчевата светлина, чистия въздух са тъй необходими, както и почивката. Превъзмогнете слабостта на тялото чрез равновесие и вътрешно спокойствие.
към текста >>

20. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* Пътуваме из стръмен, неравен и каменист планински път; челото ни се свива от умора.
Ако успеем да предизвикаме в себе си към него красиви чувства, писмото е прочетено. * Лошите думи, отправени към разумния човек, са въже, с което изважда кофата с вода из кладенеца. Или те са прилични още на камъчета из стръмния планински път, които задържат краката му да не се плъзне. Или те ни помагат да проявим повече любов, повече мъдрост и повече истина. Учителят навиква ученика, за да прояви повече старание. * Пътуваме из стръмен, неравен и каменист планински път; челото ни се свива от умора. Но като повдигнем глава и хвърлим поглед към плодородното поле и кичестите върхове, нашият път се слива с цялото и допълва картината на цялото. Той е една линия в картината на художника. Така и пътят в живота, ако се вземе откъснат от цялото и ако пътникът върви с отправен поглед само в неговите неудобства, с това се затруднява вървежа, понеже не вижда нищо красиво, но каква по-голяма красота има от това, че ни извежда към върха? И като погледне към цялото, радостта се умножава от красотата, що се разкрива пред пътника. Който живее с Цялото, той има представа за красотата на живота.
към текста >>

21. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората.
Въобразете си само, че те са може би възможни, и това ми стига. Приемането на тая хипотеза ще ви направи по-късно чувствителни спрямо Светлината и моята цел ще бъде постигната; понеже аз не говоря, за да отдам справедливост на едно същество, което Не се грижеше за земната справедливост; аз говоря само за вас, зарад вашето бъдеще, за да намерите смелост в минутите на изнурение и въпреки всичко да вървите напред. * * * Тоя французин, толкова приличен на своите сънародници и същевременно толкова различен, беше със среден ръст и атлетично телосложение. Нищо, нито в неговото облекло, нито в неговите маниери, нито в неговия говор, не го различаваше от тълпата. Той живееше както всички, с изключение на часовете за спане, които той почти всецяло премахваше. При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората. Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше. Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието.
към текста >>

22. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Един – несгодите крила му дават, проклина, спира друг в умора люта.
Десимир: Не би могло от тук до Вечний град да се пресметне колко дни е пътя. А знай се, след големия преврат, княз Властимир към нас се е запътил. Не е ли вече време да пристигне? Десирад: Каква ли стига в пътя не застига, Каква ли среща пътника не среща? Един измине в ден с водачи вещи, а три дни друг по същи път се лута. Един – несгодите крила му дават, проклина, спира друг в умора люта. Десислав: Но най-подире, за небесна слава, кой с воля, кой с неволя – бързо, бавно – пристига всеки. Ето че отдавна с добре дошъл са поздравили Властимира мъжете от обителта Деяна. С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава.
към текста >>

23. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Умората на Теб е неизвестна.
Тя ме тук постави. Тя майчински бди над мене Тя ме готви за друг живот Тя ме тук постави, Тя ще ме отмени. Тя, Любовта. * * * Ти никога не спиш. От векове работиш ден и нощ – садиш, отглеждаш, насърчаваш. Умората на Теб е неизвестна. При Твоята почивка мракът би нахлул. А Ти, Любов, си светлина. – Ти никога не спиш. Красив е Твоя път, Любов. Красив е, защото е път.
към текста >>

24. ЕДЕЛВАЙС - СТИХОВЕ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– Той винаги в умора ръце към Тебе ще простира, Ти винаги пред него кат мираж далечен ще оставаш.
Т. СТЪПКИ Навсякъде и никъде си Ти, Любов. Ако човек се стреми към Тебе, като към идеал, никога не може Те достигна. – Той винаги в умора ръце към Тебе ще простира, Ти винаги пред него кат мираж далечен ще оставаш. Любовта е идеал, но към този идеал не може се приближи без Любов. С Любов. С Любов всяка своя стъпка ти трябва да направиш. С Любов ще стъпваш в Любовта и тъй към Любовта, като идеал, ще приближаваш. Ползувай се от Любовта на всяка стъпка и не следвай Любовта като идеал.
към текста >>

25. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Въпреки умората почваме всяка вечер.
Няма време. Всички са уморени вечер. А друго време няма. Да стоим ли и да чакаме? Не! Въпреки умората почваме всяка вечер. След работата уроци – по директния метод с песни, разговори, анекдоти. Почваме всеки ден през работното време да повтаряме леки есп. изрази. Есперанто стана общата тема. Някои скоро ще си заминават – купуват си учебници да го учат в къщи. Други пристигат – бърже се информират и започват да посещават уроците.
към текста >>

26. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите.
Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите. Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд. По същия начин върху почерка влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане, Съвременните характеролози установяват, че всяка професия се характеризира с определен сбор от признаци, които представят отличителните страни на дадена професия. Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др.
към текста >>

27. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Когато обаче почнах да чета първия разказ: „Една пролетна нощ” – аз забравих умората, времето изчезна, аз се намерих в един друг свят, светът на Любовта, светът на красотата.
София – Септ. 1931. – цена 35 лв. Всички, които са чели „Псалми на живия Бог" и „По свещената пътека", вярвам ще посрещнат с радост новата книга на Г. Томалевски. Преди няколко дни аз взех тази книга от един мой приятел да я разгледам и да прочета някой разказ. Цял ден бях работил и бях уморен. Когато обаче почнах да чета първия разказ: „Една пролетна нощ” – аз забравих умората, времето изчезна, аз се намерих в един друг свят, светът на Любовта, светът на красотата. Аз вече не можех да се откъсна от книгата. Един след друг разказите ме увличаха в един чуден, дивен свят, извиквайки даже сълзи, благословени сълзи на умиление. Не е ли това най-добрата препоръка за едно художествено творение? Защото целта на едно художествено творение е да предаде онези благородни, нежни, топли чувства на автора – и колкото са те по-значителни и колкото формата е по-красива – толкова повече худож. творение е истинско.
към текста >>

28. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа.
Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр. низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр. оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората.
към текста >>

За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората.
А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр. оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса.
към текста >>

Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата.
оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния.
към текста >>

Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората.
Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека.
към текста >>

Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр.
През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ.
към текста >>

29. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните йони указват две различни влияния: докато положителните йони причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните йони произвеждали освежаващо въздействие.
На други места, обаче, макар че на същата височина, както при първия случай, подобни заболявания ставали рядко. Единствената разлика, която учените могли да открият, била разликата в атмосферното електричество. Този факт го подбудил да проучи влиянието на атмосферното електричество върху човешкия организъм. Той построил апарат, посредством който можел да произведе въздушни йони и да йонизира по такъв начин въздуха в една стая до каквато степен желае. След това подложил на най-точни изследвания лицата, които вдишвали йонизирания въздух. Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните йони указват две различни влияния: докато положителните йони причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните йони произвеждали освежаващо въздействие. Посредством вдишване на йонизиран въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит. От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на йонизиран въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение. Лекуването се водило в продължение на няколко седмици. Апаратът на Deussauer влива 20,000,000 йони в един кубически сантиметър въздух; концентрация, която надминава всички други, каквито се срещат в природата. Подобен йон-генератор е бил инсталиран в Beth Izrael Hospital в Ню Xорк.
към текста >>

30. Вести и книгопис Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх.
Ти се стресна, мигом грабна лирата и тръгна, знаеше ли сам къде? - На свиждане, но не с въплътената мечта, а с мълнии небесни. На свиждане! Но не за разговор с любимата мечта, а с грохота на бури и гръмотевици. Колко време бушува стихията в планината и колко пъти привидно стихва, за да подхване отново буйната си игра, ти не помниш. Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира. А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг. Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето.
към текста >>

31. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!
На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт. До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.). Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните! " Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен. Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1. жизнена (сърце и кръвоносни съдове, дробове, стомах и жлези); 2. двигателна (кости, мускули и лигамети); 3.
към текста >>

32. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Идеи, които могат да се диктуват от чистото естество на човка, до което се е добрал себетърсителят след дълъг и труден път, плен с умора, угнетения и противоречия.
Един малък пример - виното и тютюна са общопризнато вредни. В общата мярка на нещата, обаче, се счита, че техните производители са ползотворители. Същото нещо е и в психологическата страна на живота. Всеки, който може да намери една философия, едно учение с което да оправдае слабостите в човека и човешкия живот, счита се, че той прави голям принос за развитието на човка. За нас е ясно, следователно, че истинска полза на другите допринася само този, който е освободен от техните слабости, който живее с други идеи. Идеи, които могат да се диктуват от чистото естество на човка, до което се е добрал себетърсителят след дълъг и труден път, плен с умора, угнетения и противоречия. И ето, ние виждаме родоначалниците на творчеството, на подтика за развитието на човечеството. Това са онези единици, които са се добрали до себе си, до тоя свят на чисти идеи, които сами се налагат в течение на времето на всички. Можем да кажем, че една видима и разбираема цел на развитието е да се стигне до един свят, до едно устройство, където противоречията сами се изглаждат и изчезват. Този свят на хармония, на идеите сам се налага на човечеството чрез тия единици, които са съградили своите правилни отношения с себе си. Тези единици са творци, те не признават чуждо мнение когато творят, те се явяват със своите идеи диктатори в живота на своите подобни.
към текста >>

33. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Както чела, усетила умора и във време на тая полудрямка тя вижда насреща в стаята стринка си г-жа Ана с мъжа си.
Явяване на заминал Преди Балканската война в град Кюстендил г-жа Ал. след обед веднъж си легнала на кревата да си почива и чела нещо. Както чела, усетила умора и във време на тая полудрямка тя вижда насреща в стаята стринка си г-жа Ана с мъжа си. А мъж ù бил отдавна починал в Цариград. Стринка ù живяла пак в същия град в друга къща и по това време била болна. Г-жа Ал. си казала: „Сигурно стринка ми трябва да е починала и е дошла да си вземе сбогом". И на г-жа Ал.
към текста >>

34. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Студеният и сух Сатурн, антитеза на пълното с живот и сила слънце, носи умората, затвореността и автоматизма на старческия живот.
Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл. Аз правя само намеци, давам указания, прокарвам тук-там съединителни линии между лица, събития, явления, за да подпомогна мисълта за един по-широк синтез. Очевидно, това са само малки сечения в сферата на Сатурн, които разкриват бегли образи и състояния. Накрая, ще дам едно схематично описание на сатурновия тип, на неговите крайни изражения като висш и нисш сатурнов тип. Студеният и сух Сатурн, антитеза на пълното с живот и сила слънце, носи умората, затвореността и автоматизма на старческия живот. Топлината на живота сякаш изчезва под зимния му дъх. Вместо живите цветя, които се разпукват напролет, тук имаме кристалните цветя, които се явяват зимно време по прозорците. Наистина, и те имат своята своеобразна красота, но са мъртви. Канализационният процес в минералното царство е сатурнов процес - има го и в мисълта. Висшият сатурнов тип мисли бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми.
към текста >>

35. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Около 55 години Свен Хедин броди из пустините на Азия и той не познава умора.
В него се чете целта, която трябва да се постигне и да се проведе. Ръцете на тези хора са доста големи, мощни, с възлести и квадратни пръсти. от цялото им естество лъха голямата способност и чувство за осъществяване на нещата. Те и целта са едно и също. Спънките и борбите са за тях само обекти на времето. Около 55 години Свен Хедин броди из пустините на Азия и той не познава умора. Вагнер е бил също неуморен човек. Той остави голямо дело и успя да осъществи макар и не в идеалния смисъл, своята цел в живота. Да не говорим за хиляди и хиляди други исторически личности, които се нареждат в безконечната редица на практичните хора. При най-добрия случай, практичният човек спада към една комбинация от два основни натюрела на Хутер. Те са хармонично съчетание на умствен и двигателен натюрел.
към текста >>

36. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След обяда ме поканиха да си почина някой и други час след умората от дългото пътуване.
Така се поздравяват членовете на братството при среща и раздяла. По даден знак от Учителя се прочете кратка молитва, след което започна обядът. Всичко тук ставаше малко по-иначе, отколкото сме свикнали в други среди. Особено силно и възвишено впечатление ми направи кратката като формула молитва и чудно-красивите песни, които бидоха изпети след обяда. Чувствуваш, че се намираш в една особена обстановка, в някакво особено място, сякаш не на земята. След обяда ме поканиха да си почина някой и други час след умората от дългото пътуване. Заведоха ме в една красива, малка къщица, направена от дърво. Тутакси се появи една сестра и ми предложи топла вода да си измия нозете. С топла вода учениците на Братството си мият нозете след екскурзия, а също и всяка вечер преди лягане. След два часа се яви един брат и ми съобщи, че един от братята може всякога да ми бъде на разположение. Същият той е отишъл в града да донесе вещите ми от хотела.
към текста >>

37. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вечер лягаме да спим под тежкия гнет на умората на дългия ден.
Чакаме всичко да дойде все от вън. Наистина, много радости, много импулси за творчество идат в живота на човека все от вън, от природата, от живота на цветята, на буболечките, от чудния вид на облаците и синьото небе, от величието и мощта на планините и от неизказуемата песен на тихия ветрец или на бурята и дъжда. Ала човек има в себе си много възможности да поддържа един дълбок тон на вътрешна радост през всеки свой ден на живота. А радостта, вътрешната радост прави човека крилат - дава му толкова много сили, толкова сръчност и умелост, че целият ден, всичката работа на деня минава незабелязано. Денят е смислен, животът пълен. Вечер лягаме да спим под тежкия гнет на умората на дългия ден. И спим безсъдържателен сън. Защото е сън само за отмора. Това е хубаво, ала е само необходимост. Ние трябва да лягаме да спим с дълбок отзвук на радостта в нашата душа. Тогава нашият сън ще бъде смислен, обновителен и творчески.
към текста >>

38. ПОСВЕЩЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ту сгушени на малко клонче гладят Перцата си от слънце озарени, Ту пък чевръсто скачат и чирикат Доволни птичките, че дълга зима Умора вече сеща и заспива.
След тъмна нощ и зима във земята Подаде тя главица в светло утро, И в миг ветрец игрив и росни капки Помилваха, целунаха я чисто. Но тя мълчеше кротко замечтана, И чакаше и тръпнеше свенливо, А пърхаше в сърцето ù копнежа По нещо светло, сияйно и красиво. И ето, миг свещен – небесна радост! Докосна слънчев лъч цветеца-пъпка, Разтвори се сърцето ù, полъхна във ответ и нейната любов и младост. s. ПРЕДПРОЛЕТНИ ВЕСТИТЕЛИ Те само чакат слънце да надникне, И чист лазур да се усмихне, Излитат шумно, дружно под стрехите И малките им флейти нагласени. Ту сгушени на малко клонче гладят Перцата си от слънце озарени, Ту пък чевръсто скачат и чирикат Доволни птичките, че дълга зима Умора вече сеща и заспива. И с тая песен чик-чирик безгрижна Разказват те за млада пролет, Що чака.там зад планината снежна И носи радост волна и безбрежна. s.
към текста >>

39. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот.
В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие! В стихотворението "Откъде съм? " авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина. В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая! В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество. Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини. Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив свят и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив свят в самия живот около него. Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа.
към текста >>

40. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот.
Спонтанността е израз на онази творческа импулсивност. която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота. Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен свят на импулсите. Има един особен свят на възвишените импулси. Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства. в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот. в този красив свят на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота. От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички. Значи да създаваш условия за по-хармоничен живот. Творчеството е издигане на съзнанието до света на Мъдростта и Истината.
към текста >>

41. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване.
Мечтателите-космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи. Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани. Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелан, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата. Търговците-спекуланти, от друга страна, не биха хвърляли парите си на вятъра, ако не се надяваха да получат лъвския пай от тия, макар и рисковани, предприятия. Случаят с Магелановия поход блестящо потвърждава, че сметките им наистина са излизали прави. От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен. за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаша разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически.
към текста >>

42. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато умората изчезна, старият овчар го взе със себе си.
След това те тръгнаха навътре в страната. Тя се разкриваше пред неговите очи, в чудни и прекрасни картини. Те нощуваха тук, или там, почиваха, отседнали в спретнати къщурки, където приветливи домакини усмихнато им поднасяха кокосово мляко в големи дървени паници и портокалов сок. След дълго пътуване те стигнаха подножието на планината, където стар овчар чакаше малкия Ир. Няколко дни след пристигането си, той беше оставен на почивка. Когато умората изчезна, старият овчар го взе със себе си. И всеки ден от тогава Бен Ир излизаше сутрин със стадото и се връщаше вечер. Старият овчар му показваше омайните хубости на планината и изкуството да пази и гледа добре стадото, учеше го да разчита чудния език на природата. Така Бен Ир, царският син. започна своята служба в страната на мензите. Какво, наистина, можеше да научи всред пазвите на планината, по нейните рътлини и усои, по нейните свежи и пъстри поляни, заслушан в музиката на планинските потоци, които разказваха вечната и нестихваща приказка на великото чудо?
към текста >>

43. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето.
Ние се чувствуваме по силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образа Божи. Роже Фаетаз, Доктор по физика от Парижкия университет За нашето дългоденствие. Някои правила за спането Времето, което е необходимо за сън, зависи от много условия: от индивидуалното състояние, от възрастта, от климата и пр. Ето защо, сънят не може да се мери с часове. Изобщо взето, човекът, както и животните, се нуждаят от повече сън през зимата, отколкото през лятото, през детинството повече, отколкото през зрялата възраст, и повече в болно състояние, отколкото в здраво. Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето. Насъщно необходимо е да спим повече преди настъпването на полунощ, защото според много медицински изследвания, сънят е най-полезен преди полунощ. Нервността и безсънието в наше време се дължат до гoляма степен на обстоятелството, че съвременният човек живее най-интензивно през вечерните часове. Само след работа човек може да спи добре. Значителна роля играе и леглото. Постилката не трябва да бъде нито много корава, нито много мека; възглавниците да не са.
към текста >>

44. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Работа до себезабрава, докато завърши университета; работа до преумора в изследователските и педагожките занятия.
Този период на Мария Складовска, както се е наричала по баща, е описан с живи краски от дъщеря ù Ева Кюри. Тя е ученолюбива, работлива, пропита с дълбоко социално чувство и чувство към свобода. Едно, обаче, е било най-силно в нея – желанието да учи и работи в областта на науката. И в един неканен ден, тъкмо когато е мислила, че не ще може да учи вече, тя се отзовава в Париж и започва да следва в Сорбоната. Животът ù от там нататък е само работа и работа. Работа до себезабрава, докато завърши университета; работа до преумора в изследователските и педагожките занятия. Наглед една случайност, но тя открива радия и радиоактивните тела. И цял живот работи върху това, докато от насоката, която тя даде на изследванията се създаде цяла научна дисциплина, която е от толкова голямо значение за научното развитие, за медицината, за философията на природознанието – за живота въобще. Радият и радиоактивността хвърлиха толкова много светлина върху въпросите за материята и енергията, че се произведе цяла революция в научното миросъзерцание от 19 век. Науката на мадам Кюри възстанови като право старото учение на алхимиците за единството на материята и за превръщане елементите един в друг. Тя възстанови и посочи начините, по които работи „философският камък" на алхимиците.
към текста >>

45. ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ - G. N. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За него няма спънки, прегради и умора, Той вечна е стихия, вселената що движи.
ЖИВОТЪТ Ту плавен и спокоен, ту буен и пенлив, Той все тече неспирно, потока слънчев, жив. От где и накъде? Не зная и не питам, Във тайна непрогледна началото му скрито. Разлива вечно струи, съгражда и руши, В безбройни форми вплита незнайната си мощ. За него няма спънки, прегради и умора, Той вечна е стихия, вселената що движи. Загадъчен и странен, но светъл и красив, Еднакво скъп, любим, той благо е велико, Потокът на живота безкраен, безначален. Победна песен пее към вечността запътен. А следва неизбежно след него тъмна сянка, В хармонията стройна звучи и дисонанс, Животът и смъртта преплитат се в безкрая, И все пак светлината по-силна е от мрака. S. СТАНИ В ЗОРИ Стани в зори, когато още греят Далечни светове лъчисти, Стани в зори, когато тихо пеят Просторите сребристи. Стани в зори, когато в тишината Деня разкрива ведър лик.
към текста >>

46. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм. – Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музикалност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхарм.
към текста >>

47. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната страница, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце, Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ЛЪВ Едно огромно сърце трепти във всемира. В тия трепети се раждат слънцата, пътуват тежките кервани на хилядолетията и светът се люлее като в майчина прегръдка. Едно сърце, което беше живо и тогава, когато не бяха още планините, облаците и вековните гори, над които възлязват звездите. Едно сърце, което помни раждането на Всемира и детството на всички слънца. Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната страница, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце, Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич. Ако си богат със злато, но никога не те е докосвал трепет от лъчезарното сияние на тая любов, ти си сетен бедняк. Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж по-беден ставаш без тоя поздрав на всемира, който е най-скъпият дар. Не заспивай вечер, докато не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, макар и да си уморен, макар че мишците ти са отпаднали от усилния труд, макар че цял ден под трепетната мараня да си вдигал тежките снопове. Спри! Почакай! Потърси по тъмния купол на небето колелото на вечното възхождане и виж там — в зенита — далечния знак, откъдето идва обичта!
към текста >>

48. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувствува освежаване и отмора.
Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод между другото за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителят по този въпрос казва така (19): „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите”. Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувствува освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си. Разбира се, при тия вдишки, концентрацията на мисълта е необходима. Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувствува след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителят дава следните упътвания по този въпрос (8): „Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не!
към текста >>

49. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Изложените тук неща са строго оригинални и абсолютно неповлияни и несравнени с кои и да било съществуващи изследвания върху причините и психофизиологичните корени на смеха и хумора.
Психолози, физиолози, писатели, художници и философи се мъчат да проникнат в тоя неизброден лабиринт и всякога откриват връзка между процесите на душевния живот и физиологичната действителност. За всекиго е ясно, че преживелиците: радост, страх, ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето. Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът. Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа. Изложените тук неща са строго оригинални и абсолютно неповлияни и несравнени с кои и да било съществуващи изследвания върху причините и психофизиологичните корени на смеха и хумора. Що е смях? Ние няма да се спираме на това место върху причините за неговото пораждане, нито върху психологичната структура на хумора. За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката. Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя.
към текста >>

Ние няма да се спираме на това место върху причините за неговото пораждане, нито върху психологичната структура на хумора.
Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът. Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа. Изложените тук неща са строго оригинални и абсолютно неповлияни и несравнени с кои и да било съществуващи изследвания върху причините и психофизиологичните корени на смеха и хумора. Що е смях? Ние няма да се спираме на това место върху причините за неговото пораждане, нито върху психологичната структура на хумора. За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката. Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя. Не говорим за оня усмивка, която може да се нагласява и с която много хора декорират лицето си, за да се харесат. Нашите наблюдения се отнасят до оня непринуден смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно.
към текста >>

50. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот.
Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове. В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот. Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта. Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа. Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото.
към текста >>

51. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Понякога атакуваният орган не заболява веднага, но добива предразположение към заболяване, което последва при най-малката външна причина, например простуда, неправилно хранене, преумора и пр.
Електромагнитните течения, отклонени по горните причини от своя естествен ритъм, причиняват ред неестествени, болезнени промени в организма, например свиване на капилярните съдове, неправилно пулсиране на сърцето и артериите, промени във функциите на черния и белия дроб, стомаха и червата, мускулатурата, мозъка и пр. А тези неправилности във функциите водят към разстройство и в строежа на органите. 3. Има съответствие между известни психични процеси и определени електромагнитни течения и определени органи в тялото. Ето защо, не е случайно, дето един вид отрицателни психични процеси атакуват черния дроб и причиняват заболяването му, а друг вид – белия дроб, сърцето и пр. Горните три закона са основните такива, които обясняват нормалните и болезнените процеси в организма. Понякога атакуваният орган не заболява веднага, но добива предразположение към заболяване, което последва при най-малката външна причина, например простуда, неправилно хранене, преумора и пр. Горните три закона обясняват много явления, които без тях остават загадъчни или зле разбрани. Например, защо след войната обикновено избухват епидемии? Могат да се посочат външни причини: нечистота, недояждане, мизерия, изобщо упадък в хигиеничните условия. Всички тези външни причини са верни, но тук действуват и психични причини. Учителят казва: във време на война атмосферата е пълна с разрушителни психични сили, които разклащат по особен начин етера, изменяват електромагнитната атмосфера, а това причинява промени в организма и предразположение към болести.
към текста >>

52. ВСЕ ТЯ - S. (СТИХОВЕ) Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Не спирах поглед, нито на палавата му игра, нито на цъфналите цветове, Умора и отегчение ме гнетяха.
Как приятно ухае зелената тревица". „Но всичко това скоро ще се промени", обаждаше се настойчивият глас на недоволството. „Не ще минат много дни н цветовете на дърветата ще окапят. Летният пек ще изсуши цветята, посипани с прах". И аз не чувствувах вече милувката на пролетния вятър. Не спирах поглед, нито на палавата му игра, нито на цъфналите цветове, Умора и отегчение ме гнетяха. И всеки миг, в който се опитвах да позова радостта, упоритият глас на недоволството я прогонваше. Той прогонваше всеки благороден порив на моето сърце! — „Хората са лоши" — нашепваше ми той! — „Те не заслужават внимание и жертви, животът е тежък, ти своето си бреме и несгоди премахни". Така безмилостно той унищожаваше всеки цвят на радостта, разцъфнал в моята душа.
към текста >>

53. DU MAITRE -LE SENS DE LAVIE Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Почувствувах умора и повече не можах да продължа.
Наредиха да се завъртят пак кълбата и да се извади втора топка, цифрата на която ще определи по-големи печалби. По същия начин аз познах и втората цифра. Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна. Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах. Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна. Почувствувах умора и повече не можах да продължа. Повтарям, като разгледаме математически резултата от моя опит, излиза, че вероятността всичко това да е било случайност, е била само една хилядна, а вероятността, че не е било случайност, че съм познал цифрите от разстояние, без да съм ги видял, е деветстотин деветдесет и девет хиляди. При тази вероятност, която граничи вече със сигурност, за мене поне, въпроса за телепатията заслужава сериозно внимание от страна на хората на чистата, особено на хората на опитната наука. Нека спомня по този случай и някои особености на мозъчните клетки. Те са именно клетките на организма, където жизнените процеси се извършват най-усилено, в които обмяната, приходът и разходът на енергията са сравнително най-усилени; по отношение на митогенните лъчи пак те се оказали най-дейни. Твърде допустимо е, следователно, че и по отношение на евентуално излъчване на радио лъчи, разбира се невероятно къси, те ще могат да играят особено важна роля.
към текста >>

54. ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

В многото случаи една нервност, отпадналост, умора, липса на настроение за работа, на предприемчивост, чувство на страх, безсъние, главоболие, сърцебиене и др.
Освен това, полярното има за основна посока на движението си посока, противоположна на земното въртене, а тропичното е в посока на земното въртене. Тези две течения са в постоянна борба помежду си. Там, където са в допир, имаме смяна на времето, а с това на метеорологичните елементи. Смяната на тези елементи влияе върху биологичното поле на природата. Така, мнозина от нас предчувствуват времето. В многото случаи една нервност, отпадналост, умора, липса на настроение за работа, на предприемчивост, чувство на страх, безсъние, главоболие, сърцебиене и др. са признаци за предстоящо смущение на времето. Смяната на въздушното налягане влияе върху това на кръвното и ние често чувствуваме подкожната ни тъкан малко или много набъбнала. В такива случаи обущата се чувствуват по-тесни. Бетман е изследвал състоянието на капилярните съдове на кръвообращението ни и констатира при всяко време едно съответно състояние на същите. Баар прави наблюдение, че при мъгливо време, когато в атмосферата преобладават ултралъчите, поглъщането на фосфорните съединения през храносмилателната система е увеличена.
към текста >>

55. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Въпреки умората почваме всяка вечер.
Няма време. Всички са уморени вечер. А друго време няма. Да стоим ли и да чакаме? Не! Въпреки умората почваме всяка вечер. След работа уроци - по директната метода с песни, разговори, анекдоти. Почваме всеки ден през работното време да повтаряме леки есперантски изрази. Есперанто стана общата тема. Някои скоро ще си заминават - купуват си учебници да го учат в къщи. Други пристигат - бърже се информират и започват да посещават уроците.
към текста >>

56. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След еднодневния ми поход се чувствах уморена, но щом видях Учителя, всичката ми умора изчезна и се изпълних с радост.
Поздравих и се упътих към Него да му целуна ръка. Тримата младежи влязоха след мен. Учителят усмихнато каза: “Аврам се прибра при своите си.” Момчетата седнаха на горния нар и се вгледаха в Учителя. Той започна да им говори. Едното имаше красиво лице на девойка, другото, продълговато, умно лице, а третото - по-закръглено лице и по-нисък ръст - то бе накарало другите двама да тръгнат към върха. След еднодневния ми поход се чувствах уморена, но щом видях Учителя, всичката ми умора изчезна и се изпълних с радост. ... Сякаш ангелски хор пееше цялото време кантатата на Любовта и ме изпълняше с възторг и вдъхновение. Неописуема вечер на високия тих връх, където присъствието на Учителя изпълваше цялата атмосфера с мир и святост.” На молитвения връх в Рила Идва 1944 година. След голямата бомбардировка в София на 10 януари 1944 г училищата се затварят и разпускат учениците. В.Несторова отива в Мърчаево при Учителя. Прекарва там зимните месеци.
към текста >>

57. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Казах й: „Ако умра от умора, утре в 10.30 ч.
Успехът беше морален, но с това моят път беше вече очертан. По липса на храна, когато уреждах изложбата, припаднах. Пратих майка ми да търси храна. Тя донесе половин килограм череши и малко хляб. Ядохме и отново се хвърлих в работата. Казах й: „Ако умра от умора, утре в 10.30 ч. ще откриеш изложбата дори и да съм в ковчег! “ Работих до 1.30 ч. след полунощ и спах на пода до 4.30 ч. Като се събудих си казах: „Аз победих! “ Не бях чел никаква духовна литература дотогава, но бях започнал упражнения за усилване на волята.
към текста >>

Едва издържах напрежението: глад, умора, и несправедливост.
- Те са в София. Прочети този вестник „Братство“. Аз прочетох вестника, хареса ми, но не направих коментарии. Георги Куртев в своя Храм за Работа. Декември, 1995 Положението ми като дежурен чиновник в Стара Загора не беше добро. Едва издържах напрежението: глад, умора, и несправедливост. Една вечер,към полунощ бях до телеграфа и един вътрешен Глас ми нашепна: Георги, ако продължаваш така, ще полудееш! Не давай повече внимание на това, което става вън." Скоро след това, разговаряйки отново с бай Илия, той ми подаде тома „Новият човек“. - Чети това, ми каза той. Като прочетох първите страници си казах: Ето това търся аз! Отидох при бай Илия и го попитах: - Защо не ми даде този том преди една година?
към текста >>

58. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието.
младежи от двата пола, които още се двоумите кой път да хванете и каква цел да гоните в живота, се обръщам аз. Към вас се обръщам, защото вий сте още свободни да извирате; към вас се обръщам, защото вий сте бъдещето човечество и от сегашния ви избор зависи щастието и нещастието, свободата и робството във вашия бъдещ живот. Два пътя се откриват пред вас, младежи: пътя на себелюбието и пътя на човеколюбието. Кой ще изберете вий ? По пътя на себелюбието се движи мнозинството днес и вий имате пред очите си целия резултат. Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието. И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя. По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ. А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път.
към текста >>

59. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дейността не може да ви умори, ако вие не познавате думата „умора".
Той е без начало и без край. Това, което вие мислите, определя вашите постъпки и условия. Никога не се отказвайте от активна дейност поради мисълта че сте „остарели". Тая мисъл е като някоя плесенясала дреха, останала от дълги години; захвърлете я. Бъдете деятелен. Дейността не може да ви умори, ако вие не познавате думата „умора". Ако ли пък я знаете, забравете я. Ний сме фалшиво възпитани, че ще трябва да умрем, изгубвайки тялото си, за да идем на небето. Това, което трябва да умре, то са фалшивите мисли. Умъртвете ги още сега. Една от тях е тая за времето, идея, породена от вярата, че вие сте тялото и че то има сила да твори причини и да чувствува.
към текста >>

60. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умората, досадата и тем подобни нямат място в бялата, светла и с любовна атмосфера кухня.
Дежурните — една е главната готвачка, най-възрастна, най-опитна, тя дава упътвания за количество, начин на приготовление, вкус и пр. и пр. ... наглежда, работи. Другите изпълняват бързо, чисто, сръчно упътванията й. Пеят, смеят се, разговарят. Умората, досадата и тем подобни нямат място в бялата, светла и с любовна атмосфера кухня. По-тежките работи се вършат от дежурните братя. Понякога някой сестри искат да мерят силите си с тях. Тогава пък братята учат изкуството да режат зарзават, да мият плодове и да сервират. Ето ме в градината, тъй изящно подредена. Алеи за разходка със сводове от нависнали ябълки, круши, сливи, праскови, зарзали, череши и пр.
към текста >>

61. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но тъй със слабички памят, взор земни; бързо в умора се свеждат чела, блъскани често от ледна мъгла.
В покой на нощта — дребен и блед аз, прашец връх праха — в звездната книга поеми чета: Вихром летят и гърмят в мощно песен мирове дивни — безбройни слънца. Ярки комети възвиват лица все по-нагоре в Бездъна небесен. Плиска и къпе с великий си ритъм Живот сонма вселенни, извили в Безкрай хоровод, Бий неуморно всемирен часовник, В песни и багри безбройни облен. Творче, кръз земний прах в него взрен, в трепет чета ти предвечни закони: Вредом лъчи на живот си разпръснал, Благ, Ти! Дор и в атома любов ти грижовна пламти. Но тъй със слабички памят, взор земни; бързо в умора се свеждат чела, блъскани често от ледна мъгла. Затуй звезди си пални и в час дневни! — Негли ще секнат в потрес братски борби! И, просветлени, към вечност ще вдигнем глави ! — — — Ю л и й ИСТОРИЯ И НАЦИОНАЛНО ЧУВСТВО Някой възпитатели препоръчват особено много да се изучава в по-широки размери националната история, а това би било, за сметка на общата история. Целта е да.се развиват националните чувства в децата.
към текста >>

62. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има много доказателства за съживителната сила на кромида при случаи на голяма физическа умора.
Наблюденията показват, че дърварите сметат кромида като необходима храна през време на работа. Според Д-р Бертюн, едно от добрите последствия от живеенето ни но открито, е желанието ни да ядем кромид. Често този живот на открито помага да изчезнат разни разстройства на храносмилането. Интересно е че хора с болен стомах след известно време не само смилат, но и желаят да ядат кромид. Кромидът подобрява физическата издръжливост. Има много доказателства за съживителната сила на кромида при случаи на голяма физическа умора. „Известно е на всеки“, казва Синклейр, „че един планинец може да понесе голяма умора в продължение на два или три дни, като се храни само с няколко сурови глави кромид и малко хляб“. На французите е известна много добре хранителността на кромида, затова и тяхната прочута супа с кромид се смета за най-доброто укрепително средство. Жан Нютон в своята книга „На-зад към природата“ казва: „Онези, който са живели в Испания, са били свидетели на какво голямо разстояние един магаретар придружава пътниците пеша, изминавайки 40-50 километра на ден, като се храни изключително с хляб и кромид". Кромидът се е употребявал като лекарство от незапомнени времена. В древността той се е смятал за отлично средство за лекуване на бъбреците.
към текста >>

„Известно е на всеки“, казва Синклейр, „че един планинец може да понесе голяма умора в продължение на два или три дни, като се храни само с няколко сурови глави кромид и малко хляб“.
Според Д-р Бертюн, едно от добрите последствия от живеенето ни но открито, е желанието ни да ядем кромид. Често този живот на открито помага да изчезнат разни разстройства на храносмилането. Интересно е че хора с болен стомах след известно време не само смилат, но и желаят да ядат кромид. Кромидът подобрява физическата издръжливост. Има много доказателства за съживителната сила на кромида при случаи на голяма физическа умора. „Известно е на всеки“, казва Синклейр, „че един планинец може да понесе голяма умора в продължение на два или три дни, като се храни само с няколко сурови глави кромид и малко хляб“. На французите е известна много добре хранителността на кромида, затова и тяхната прочута супа с кромид се смета за най-доброто укрепително средство. Жан Нютон в своята книга „На-зад към природата“ казва: „Онези, който са живели в Испания, са били свидетели на какво голямо разстояние един магаретар придружава пътниците пеша, изминавайки 40-50 километра на ден, като се храни изключително с хляб и кромид". Кромидът се е употребявал като лекарство от незапомнени времена. В древността той се е смятал за отлично средство за лекуване на бъбреците. Дискордит препоръчва, а Плиний величае лечебността на кромидовия сок при болестта водянка.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но когато знаем, че зад всяка болест има духовни причини, то като сменим неестествената мисъл, която е породила тумора, той постепенно ще изчезне.
Ако се премахнат, това показва, че умът ви е на място, мисълта ви се е хармонизирала. Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат. Ако не вземете мерки да дишате и не поправите белите петна, най-първо ще имате една неврастения, след туй неестествено положение ще ви дойде някоя болест, която ще ви струва доста скъпо. Неврастенията може да се роди и от вашия неестествен страх и ще се изрази в някой тумор. Неестествената енергия предизвикана от една негативна мисъл ще се отправи нанякъде и ще стимулира някои от клетките, от което ще се роди тумор, и според днешните схващания, ще трябва да го оперирате. Но когато знаем, че зад всяка болест има духовни причини, то като сменим неестествената мисъл, която е породила тумора, той постепенно ще изчезне. Сега в науката правят следните опити: ако един съвършено здрав човек се постави в магнетичен сън и му се внуши, в 24 часа може да му се създаде тумор където и да било; и обратно, пак чрез внушение, в магнетически сън, може да се премахне какъвто и да е тумор. Преди всичко, разумните хора трябва да разбират, как трябва да се живее. Най-първо хората трябва да знаят какво да ядат и как да ядат. Неестествената, еднообразна храна, каквато и да е, винаги е вредна. Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно.
към текста >>

Тежки са чуволите, но леко му е на гьрба: умора не чувства, макар цяла нощ да е тичал около вършачката.
И вие сега ще попитате дъба горе в планината и той ще ви разправи своята история. Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря. Из беседа държана от Учителя на 26 август 1934 г. (следва) Синът на земята Златан докара последното жито от хармана. Стоварва го от колата в хамбаря и се радва. Тежки са чуволите, но леко му е на гьрба: умора не чувства, макар цяла нощ да е тичал около вършачката. Отнася последния чувал, изсипва го, житото лъсне като златна струя пред очите му, шуми и звънти като злато и препълва хамбаря. Изправя се Златан, бръкне с цяла шепа в жеравата, дигне я пълна с чисти зърна, па ги запуща отвисоко, като златен дъжд. После заравя двете си длани в купа и почва като дете да си играе с златните зърна както някога с писъка по ризка край реката. Гледа, радва се и дума:„ Земя черна, кална, пък злато ражда, хляб дава, чисти зърна като маргар. И догодина, до друга, все дава дава ... няма край нейната благодат!
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Същото става и при преумора или безсъница.
Детето се разболява. Лекарят констатира отравяне от млякото. Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това чувстваме и в плюнката. Тя горчи. Тогава, когато разтревожим себе си било от видяно, чуто или собствена мисъл в нашия организъм се образува отрова. Същото става и при преумора или безсъница. Подобно нещо става и с кравите, козите и пр., когато ги доим, било при груба обноска или в изморено състояние. Отровено по тоя начин мляко служи за храна било за кърмачета, било на болни или здрави. Не е без значение и чистоплътността на самото дойно животно, хигиеничността на обора и разположението на оня, който дои млякото. Когато животното се отвежда в скотобойната, то чувства мислите на своите джелати. То чувства и пролятата пред него кръв.
към текста >>

Също и Алфред Нойман дава примери за „изгладняване на тумора“.
Я пък калий се набавя тъкмо чрез обикновената природосъобразна храна. Според последните наблюдения, обаче, ние можем не само да предпазим да се яви болестта рак, но можем ида я церим. Ние можем да спасим много хора, които се намират в предканцероген и в манифестиран карцинометозен стадий. Известният лечител. чрез глад Ридлйн е изцерявал случай от рак чрез строг пост. Също и Алфред Нойман дава примери за „изгладняване на тумора“. Едуард Залцборн съобщава за по-вече от сто случаи на оздравяване от рак, от които цяла серия са го имали повече от десет и повече години. При това той е още по-логичен — поема лечението на такива случаи от рак, които имат диагнозата си потвърдена в. клиника или от други доверени лекари. На мнението, че „ние никога няма да можем да изцерим рака“ трябва да се противопостави и да се подчертават несъмнените успехи в раковото лечение и да се повдигне надеждата на болния, тъй като тая надежда е важен фактор за истинското оздравяване. Д-р Бреслауер Макс Хайндел (3) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Етерната област на физическия свят (продължение от брой 104) Щом влезем в това царство на природата, ний сме вече в невидимия, неосезаем свят, гдето нашите обикновени чувства се отказват да ни служат и затова тази част на физическия свят е фактически неизследвана от днешната официална наука.
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея.
Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7. Съзнателното космично сътрудничество ни води към коренна промяна на отношението ни към собствеността. Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването. 8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея. намирайки истинската радост не в почивката. а в откриването на нови възможности. 9. Съзнателно космично сътрудничество означава признаване на Единия Неделим Живот. винаги подобен сам на себе си във всички космични преображения и претворения, защото сътрудничеството е невъзможно без признаване на Единството в Множеството. 10. Съзнателното космично сътрудничество значи влизане в Йерархията на сътрудниците съставляващи Космичното Бяло Братство.
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не само налягането спада, но и всички други явления на кръвното налягане, като задух, безсъзнание, раздразнителност, сърцебиене, главобол, виене на свят, не разположение към работата, умора, отслабване на паметта и пр.
То е застъпено, например, в египетската и браманската религии, в учението на Йогите, на Маздазнан и др. И сега то си пробива път не само в спортните среди, но и при всевъзможни заболявания. Проф. Тирела препоръчва в течение на много седмици да се диша дълбоко, по няколко минути, според случая и по 2-3 пъти дневно, по специалната метода на вдишване и издишване, което трябва да става редовно, с търпение и воля. Кръвни налагания до 200 мм. и повече той докарва след няколко седмици почти до нормалните цифри. Не само налягането спада, но и всички други явления на кръвното налягане, като задух, безсъзнание, раздразнителност, сърцебиене, главобол, виене на свят, не разположение към работата, умора, отслабване на паметта и пр. се изгубват постепенно. Достатъчни са били обикновено 3 до 6 седмици за това лекуване с дълбоко дишане и всичко изчезвало. В дългогодишната си частна практика той почти не е имал случай без успех. При един болен той пускал 30 пъти по 300 — 400 куб. см. кръв и налягането едва се намалявало с по около 10 м. м.
към текста >>

67. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази жена вървеше без да се обърне, без да бъде придружена и без да чувства умората на дългия прашен път, който се простираше пред нея.
* * * Величието, могъществото и блясъкът на миналото време се бяха превърнали в жалка руина, в която изчезна и споменът, че нявга са живели хора: воини и властелини. Към тая руина се сипеха и последните останки, за да довършат своето дело на разруха, а тя растеше като чудовище всяващо ужас и страх. Низко в нейното подножие се трупаше тълпата, загубила най-ценното на своето Аз и във вакханство живееше дните. Целта, смисъла на тяхното съществуване беше подчинение на животинският инстинкт — инстинкт, който не носеше нищо възвишено в себе си. Всред тази тълпа се разгаряха искрите на страстта, които възпламеняваха низкото човешко естество и подтикваха към всичките блудства ... Изведнъж от нея се отдели жена, която направи тайнствен знак с ръка и се запъти към поднебесните върхове на планината, от която като сребърна нишка се спущаше струята на жизнения източник. Тази жена вървеше без да се обърне, без да бъде придружена и без да чувства умората на дългия прашен път, който се простираше пред нея. Неизчерпаеми бяха нейните сили, тя вървеше, вървеше без да спира и възкачваше планинската стръмнина. А когато достигна най-високият връх, падна на колене, отправи поглед към зенита н тайнствено прошепна: Вяра! Тогава нейният поглед, препълнен с душевна чистота, се спре върху тълпата, която се движеше и глухо шумеше в подножието на старата руина н тя остана коленичила наведена над източника на тая височина. * * * Над безбрежната пясъчна пустиня слънцето хвърляше своите палещи лъчи и въздуха трепереше, готов всеки миг да пламне. Из нея вървеше самотна жена; писъкът гореше босите й крака, които тя едва влачеше.
към текста >>

Умората затвори очите й и простряна тя остана така няколко мига ... Когато ги отвори, поиска да утоли жаждата, да накваси безкръвните си изсъхнали устни, но непразно тя лижеше засъхналата веч следа, по която току що се бе спуснала струята от скалистия склон.
* * * Над безбрежната пясъчна пустиня слънцето хвърляше своите палещи лъчи и въздуха трепереше, готов всеки миг да пламне. Из нея вървеше самотна жена; писъкът гореше босите й крака, които тя едва влачеше. Мъчително страдание, жажда и отчаяние се четяха по нейното девствено лице, озарено от Божествена светлина … Безспирно тя простираше ръце, като че ли пред некакъв мираж, изнемощяла падаше, възправяше се и все следваше пътят, по който той се отдалечаваше ... Така крачейки задъхана, потънала в горчива размисъл, тя търсеше смисъла на своя живот, но уви! ... Последен път напрягайки последните свои усилия, тя изправи глава и с прострени напред ръце забяга сякаш подгонена от някое видение, или пък стремяща се да достигне нещо. Най-после, задъхана и обезпаметена, тя падна в подножието на планината, от което се спущаше кристална струя. Умората затвори очите й и простряна тя остана така няколко мига ... Когато ги отвори, поиска да утоли жаждата, да накваси безкръвните си изсъхнали устни, но непразно тя лижеше засъхналата веч следа, по която току що се бе спуснала струята от скалистия склон. Тогава светла мисъл, преминала, като лъч през нея, й вдъхна живителна сила, тя запълзя нагоре към високия връх да търси изворът на струята. Пред нея се простираше напътствената следа, което неотлъчно я водеше към Източника. Последно усилие и тя изкопи върха достигна източника, погледна на вси страни и нейните устни посрично изрекоха тайнствената дума — Надежда! Там тя срещна първата жена. която се бе изкачила, срещна своята сестра Вяра.
към текста >>

68. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отначало са достатъчни 10 дишания подред, по три пъти на ден, преди ядене; когато престанете да чувствате умора след дишането, почнете да го правите по-често, може дори вървейки из улицата.
Обърнете внимание на това да дишате с целите дробове, а не само с горната им част. т. е. да дишате с т. н. коремно дишане. При това не е толкова важно да се поеме по-вече въздух, а важното е да се придобие четворния ритъм и на това обръщайте особено внимание. Отначало са достатъчни 10 дишания подред, по три пъти на ден, преди ядене; когато престанете да чувствате умора след дишането, почнете да го правите по-често, може дори вървейки из улицата. След няколко време при постоянство в тези упражнения, вашето дишане ще свикне да става ритмично и вий, при обикновената си работа и занятия ще дишате с четворния си такт. Когато свикнете донякъде с ритмичното дишане, и то не изисква вече от вас внимание за запазване на ритъма, то приложете към него концентрирането на ваша та мисъл и воля да всмуквате слънчевите лъчи. Говорете си мислено. представлявайки си едновременно съответния образ, следното: 1. При вдишването: „аз вдишвам в себе си слънчевите лъчи, които дават сила, бодрост, здраве и пр.“ 2.
към текста >>

в отсъствието на чувство на умора, в по-лесно понасяне на житейските несгоди.
При такова съзнателно вдишване на жизнената сила вий всеки път получавате много по-голямо количество отколкото при обикновеното вдишване. Вън от това по тоя начин се развива и зашия слънчев възел и след известно време вий ще можете ясно да го почувствате. Тогава, при ритмичното дишане, вий ще можете непосредствено да всмуквате в него жизнената сила на слънцето. Ако ли след един месец дихателни упражнения вие още не сте почнали да чувствате в себе си слънчевия възел, то употребете следния метод за неговото развитие: бавно вдишвайте въздух, а при задържаме на дишането отпускайте запаса от въздух в коремната кухина, след това отново го подигнете към върховете на белите дробове, после пак го снемете, и така няколко пъти, след което бавно го издишайте; това упражнение не ще закъснее да даде резултати. Последствията от изпълнянето на слънчевия възел с жизнената сила на слънцето ще се изявят в общото повишение на степента на жизнения процес, в темпа на вашата работа, в жизнерадостта. в отсъствието на чувство на умора, в по-лесно понасяне на житейските несгоди. Слънчевият възел е не само акумулатор, но и разпределител на жизнената сила в нашия организъм; чрез съзнателно волево привеждане на жизнена сила от него към някой орган а вашето тяло, вий можете да усилите дейността на този орган, да го закрепите, а в случай на болест — да го излекувате. Деятелността на нашите органи зависи от съответните нервни центрове, и затова е извънредно важно да засилваме тези центрове чрез съзнателно привеждане на жизнена енергия от слънчевия възел. Из сп. „Окултизъм и Йога“ кн. 4 (следва) За нестинарите Както на мнозина е известно, всяка година на 3 юни, празника св.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никакво отправяне на жизнените сили към него, никакви усилия на слънчевия възел не ще го пробудят, но все пак отправяйки към главата потока на нашата жизнена енергия, ний оживяваме дейността на нашия мозък, ускоряваме темпа на нашата интелектуална работа, предотвратяваме умствената умора и намаляваме потребността от сън.
От разстройството на този център произлиза заболяването на щитовидната жлеза, болестта гуша, която обикновено силно понижава умствените способности на заболелия. За да засилите този център т. е. за да изострите вашата памет и да урегулирате мисълта, отправяйте съзнателно към него жизнена сила из слънчевия възел, с помощта на ритмичното дишане, както това става и при сърдечния център. От центъра на гърлото или по-просто от засилването на свързаната с него щитовидна жлеза зависи запазването на младата ни външност. Център но темето, тъй нареченото „трето око“, това е тайнствения център, който спи дълбоко в обикновения човек. Никакво отправяне на жизнените сили към него, никакви усилия на слънчевия възел не ще го пробудят, но все пак отправяйки към главата потока на нашата жизнена енергия, ний оживяваме дейността на нашия мозък, ускоряваме темпа на нашата интелектуална работа, предотвратяваме умствената умора и намаляваме потребността от сън. Центърът на малкия мозък се намира в задната част на главата. От него зависи хармоничното развитие на нашия организъм. пропорционалността на различните му части. Центърът на лопатката се намира в горната част на гръбначния стълб, между лопатките. Този център спи дълбок сън и не може да се пробуди чрез отправяне към него енергията на слънчевия възел.
към текста >>

70. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха!
„Братя“, каза Камен Бака, „не е ли по-добре щото той да бъде облачен в бялото облекло на ясновидците? Заведете го в банята; нека бъде окъпан и помазан. Тогава моя брат Агмад и аз ще му сложим бялата дреха, а сетне ще го оставим да си почине, докато ний доложим за случилото се в събранието на великите жреци- Доведете го тук. след като бъде изкъпан.“ Двамата по-млади жреци ме изведоха от стаята. Аз почнах да схващам, че те принадлежат към някоя по-низка степен на жреческото съсловие и, гледайки ги, видях, че техните тоги на бяха покрити със златна бродерия, но бяха украсени с черни линии и точки по кроя. Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха! Тя ме успокои и даде мир дори на душата ми. Когато излязох, намазаха тялото ми с едно приятно, ароматично масло, после ме завиха с един ленен плат и ми донесоха храна, плодове, питки, замесени с масло и едно ароматично питие, което като че ли едновременно ме засилваше и стимулираше. Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха. Те бяха там с един друг жрец, от по-нисша степан, който държеше ръцете си една великолепна дреха от най-префинен бял лен. Агмад и Камен Бака я взеха и когато другите жреци отнеха плата, който ме покриваше, двамата заедно поставиха дрехата на мене.
към текста >>

Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън.
Колко неще видях аз откакто сутринта, бях влязъл в храма! Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката! „Почивай спокойно“, каза един от жреците. „Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“. И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение. Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост. Беше дълбока нощ когато се събудих и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята. Духът ми бе смутен поради внезапното ми събуждаме. Аз си мислех, че съм в бащиния си дом и че това бе моята майка, която бдеше мълчаливо до мене. „Мамо!
към текста >>

71. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В повечето случаи тази умора се дължи на отрови, натрупали се в тялото през зимните и пролетни дни, когато храната е много еднообразна и лишена от некой жизнени елементи.
За тая цел ние ще срещнем невидимата помощ на нашите светли помощници отвъд физическата стена, които с внимание очакват пробуждането ни в новия велик и красив живот. Земята с всички добри условия е създадена от Твореца, а ние сме пратени на нея да се учим! Да станем и се заловим за съществената работа. N. Въздържанието от храна като лечебно средство Колко много хора се чувстват отпаднали, когато се стопли времето! Вместо да се радват на тоя годишен сезон, когато е време за излети, игри и упражнения, те се изморяват от най-малко усилие, винят влагата и топлината, и преди още да се е стоплило времето напълно, въздишат за студените дни. В повечето случаи тази умора се дължи на отрови, натрупали се в тялото през зимните и пролетни дни, когато храната е много еднообразна и лишена от некой жизнени елементи. Сравнете, на-пример, есента с нейните пресни плодове, зеленчуци, грозде и т. н. с пролетта, когато на трапезата не се вижда нито един от тия благодатни продукти. Пресните плодове и зеленчуци с техните сокове пречистват кръвта, алкализират я, и дават особена живост и пъргавост на тялото. Лете и есен тялото натрупва много запасни сили и си служи с тях дълго време, но към края на пролетта тия сили се изчерпват. Тази е една и от причините за влошаване на некой болести през пролетта, като например, туберкулозата на белите дробове и на жлезите.
към текста >>

Такава умора, която се дължи на присъствието на отрови в тялото, може да се появи през всяко време на годината, но е най-честа през пролетта, поради многото ядене и пиене през зимните месеци и недостатъчното движение на открито.
Тази е една и от причините за влошаване на некой болести през пролетта, като например, туберкулозата на белите дробове и на жлезите. Разбира се, за това допринасят и отсъствието на слънце и затвореният живот през зимата, но все пак храната играе най-голяма рол. Отровите, които се набират в организма през това време, поради еднообразна храна, затворения живот и отсъствието на слънце, действат върху разните органи и пречат на правилната служба. Страдат не само големите органи, каквито са черния дроб, бъбреците, белите дробове и даже сърцето, но и самите клетки, от каквито е съставено тялото. Набралите се около тях отрови им пречат при извършване на многостранната им служба. Такава умора, която се дължи на присъствието на отрови в тялото, може да се появи през всяко време на годината, но е най-честа през пролетта, поради многото ядене и пиене през зимните месеци и недостатъчното движение на открито. Умората не е болест, разбира се, но е предвестник на болест, Щом тялото се отпусне, намалява устойчивостта му към болестите и то се подава лесно на техните пристъпи. Трябва да сторим нещо, за да му напомним. че е време да тръгне по друг път. Нека за малко не се занимаваме с тялото, а с домашни работи. Всека домакиня знае, че през годината се натрупват много неща.
към текста >>

Умората не е болест, разбира се, но е предвестник на болест, Щом тялото се отпусне, намалява устойчивостта му към болестите и то се подава лесно на техните пристъпи.
Разбира се, за това допринасят и отсъствието на слънце и затвореният живот през зимата, но все пак храната играе най-голяма рол. Отровите, които се набират в организма през това време, поради еднообразна храна, затворения живот и отсъствието на слънце, действат върху разните органи и пречат на правилната служба. Страдат не само големите органи, каквито са черния дроб, бъбреците, белите дробове и даже сърцето, но и самите клетки, от каквито е съставено тялото. Набралите се около тях отрови им пречат при извършване на многостранната им служба. Такава умора, която се дължи на присъствието на отрови в тялото, може да се появи през всяко време на годината, но е най-честа през пролетта, поради многото ядене и пиене през зимните месеци и недостатъчното движение на открито. Умората не е болест, разбира се, но е предвестник на болест, Щом тялото се отпусне, намалява устойчивостта му към болестите и то се подава лесно на техните пристъпи. Трябва да сторим нещо, за да му напомним. че е време да тръгне по друг път. Нека за малко не се занимаваме с тялото, а с домашни работи. Всека домакиня знае, че през годината се натрупват много неща. които не влизат вече в робота, като парцали, износени обуща, счупени съдове, извехтели мебели, и какво ли не още.
към текста >>

72. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умората изчезва и човек почва да гледа на нещата по-светло.
Ти показват по един твърде особен начин, че тялото е имало нужда от 2 — 3 дни гладуване При обикновени обстоятелства тия признаци изчезват бързо, за щото тяхната причина — замърсяване на кръвта — се премахва чрез очистително действие на късото въздържание от твърда храна. През време на късото гладуване на тялото се дава „физиологическа почивка“, да се изразим на научен език. Особено си почиват храносмилателните органи и събират сили за подновяване на работата след свършване на гладуването. Умът ще бъде по-остър, погледът — по-бистър и всички телесни промени ще се извършват по-добре, тъй като отровите които са били в тъканите и кръвта, сега са махнати чрез гладуването. Всички телесни клетки се чувстват подмладени и по-чисти. Умората изчезва и човек почва да гледа на нещата по-светло. Заедно с това и тялото става по-жилаво и по-устойчиво към заболяване. Някои добиват лек запек през втория и третия ден на гладуването. Той може да се дължи на няколко причини, но главно на обстоятелството, че червата намаляват своята дейност, понеже са лишени от грубите хранителни остатъци, които ги обикновено възбуждат. В такъв случай лицето трябва да си направи една клизма. Във всички случаи, безразлично дали е имало запек или не, гладуването трябва да завърши и тялото да получи естествени храни, които остават големи остатъци.
към текста >>

73. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правата мисъл е като прав път — най скоро стига към целта без излишна умора и тревога.
Де възприемаш мисли, които искаш само — да влизаш и излизаш от тяхното мощно течение, както влизаш и излизаш в морето, когато се къпеш. Само правата мисъл внася мир светлина и свобода. Ако ги нямаш в душата си — смени мисълта си! Правата мисъл води към поставената цел, дава очаквания резултат. Но ако заедно с това дойде безпокойствието, тъмнината и ограничението — мисълта ти не е права, смени я. Правата мисъл е като прав път — най скоро стига към целта без излишна умора и тревога. Проверете себе си. Ключ е това, ключ и талисман. Който го има, истински цар е на безкрайно царство. Смени дишането си — задръж го — и мисълта ти скоро ще се смени. Мисли както гледаш — отправи мисълта си към друг предмет, както отправяш погледа си.
към текста >>

74. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

4) Малините, изсушени, киснали 1-2 дни в преварена вода, са укрепително средство за усилване нервната система и подкрепа след умора от умствен труд.
Това безспорно, се дължи на голямата полза, която те допринасят за закрепване на човешкия организъм. Мнозина физиолози и лекари, които са се занимавали с проучването на въпроса досежно употребата на плодове, заключават по отделно за някой видове следното: 1) Прасковите трябва да се ядат против нечистото в стомаха и захарната болест (диабет). 2) Ябълките са особено полезни за хора, които страдат от безсъние, понеже докарват сън. Също така, те са добри и против спазмите. 3) Смокините са отлично укрепително средство за слабогръдите и анемичните. 4) Малините, изсушени, киснали 1-2 дни в преварена вода, са укрепително средство за усилване нервната система и подкрепа след умора от умствен труд. 5) Крушите, ако се ядат сурови, падат малко тежко на стомаха —особено когато в себе си съдържат твърдо песъчливи части, каквито са някои сортове. 6) Бадемите и орехите имат изключително хранителен характер. Тях може да ги употребим на истински хапчета, които природата ни готви. Магаре и камила Когато се роди Исус Христос в боголюбимата, далечна Палестиня, пътуваха в Арабската пустиня Камилата със верния си дост — Премъдро Дългоухово магаре. Тя носеше съкровищни товари, които щеше с поклон да даде на царя със звездата Витлеемска, след туй в градината едемска на воля златни трици да яде, свободна от всякакъв товар.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото.
от П. Петрова) Истинско възкресение (Т. Чаушев) ВЕЛИКДЕН Великден — ден на радост, ден на надежди, ден, който по-силно от всеки друг ни напомня обещанието за спасението на човешката душа. Христос се роди, живя и възкръсна, за да посочи пътя на човешката душа. В света на живите мъртъвци от тогава насам, всред страдания, изпитания и пръчки, човешката душа пое своя нагорен път. Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото. И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята. Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден. Духът да вземе надмощие над материята — да освободи душата от ноктите на плътта — в това е възкресението на човека. Защото Христос възкръсна, за да ни посочи пътя, по който трябва да минем и ний.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бях много изморен; толкова изворен, че първото чувство, което изпитах, бе това на непоносима умора, която сковаваше цялото ми тяло.
Смели бъдете и напред вървете. Из беседата „ Ти кой си? " - 26 I. 1936 год, Мейбъл Колинз (23) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 156) Глава VI Котето се събудих. аз бях в моята стара стая в храма; тази, в която бях преживял ужасите на моята младост. Бях много изморен; толкова изворен, че първото чувство, което изпитах, бе това на непоносима умора, която сковаваше цялото ми тяло. Аз останах на леглото известно време, без да мисля за друго освен за моята слабост. После, внезапно, събитията от миналия ден изплуваха в паметите ми. Това беше като изгряването на слънцето. Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство. Станах, забравяйки слабостта и умората си.
към текста >>

Станах, забравяйки слабостта и умората си.
Бях много изморен; толкова изворен, че първото чувство, което изпитах, бе това на непоносима умора, която сковаваше цялото ми тяло. Аз останах на леглото известно време, без да мисля за друго освен за моята слабост. После, внезапно, събитията от миналия ден изплуваха в паметите ми. Това беше като изгряването на слънцето. Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство. Станах, забравяйки слабостта и умората си. Едва се зазоряваше и, през високия прозорец, бледата светлина влизаше тихо в моята стая. Тя бе бляскаво украсена с разкошни мебели и богати бродерии, изпълнена със странни великолепни предмети, които я правеха да изглежда като стая на някой принц. Ако не бе особената й форма и високия прозорец, трудно би се познало, че това е онази стая, която в моето детинство бе превърната, за мое удоволствие, а цветна градина. Атмосферата ми се стори тежка и тъжна; с нетърпение очаквах да изляза вън, на чистия утринен въздух; защото чувствах, че и аз се нуждая да бъде обновен, да бъда подкрепен от силете на младостта. А тук, ароматизираната атмосфера, тежките драперии, поразителния лукс ме потискаха.
към текста >>

Обаче не изпитвах нито умора, нито слабост.
Той вля в сърцето ми мъдростта на отминалите векове; мъдрост, която вечно живее и винаги остава млада, когато расата на нейните първи ученици е само един спомен. Сърцето ми беше подмладено от свежестта на тази древна мъдрост, на тази Древна истина. През целия ден той остана седнал до мен. През нощта, той докосне челото ми с ръце и ме напусна. Когато легнах да спя, спомних си, че не бях видял никого, освен моя учител, през деня, и че не бях взел никаква храна. Обаче не изпитвах нито умора, нито слабост. Аз поставих лотосовия цвят до себе си и заспах спокойно. (следва)
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Внезапно аз спрях, чувствайки тежка умора и изтощение.
Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата. Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините. Аз им казах, че ако някои хора купуват и продават по улиците, то това не значи, че те трябва съвършено да забравят и изгасят божествената искра, която се намира в тях. Аз ги съветвах да покорят в себе си, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха да се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието. Внезапно аз спрях, чувствайки тежка умора и изтощение. Съзнавах, че има някой отдясно на мен и някой отляво и след момент аз видях, че съм заобиколен. Десетте велики жреци бяха образували кръг около мен. Камен Бака бе срещу мен и ме фиксираше с очите си. Аз виках с висок глас, изправен в средата на този кръг: „О, жители на Египет, спомняйте си моите думи! Никога вече, може би, вие няма де чуете гласа на Майката, на Истинския Бог.
към текста >>

Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи.
. . Нов живот, нови сили, нови простори — това е евритмията. Как да я опишем, как да я предадем, как де я направим понятна на тези, които не я познават, които не са я изживели ? Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека.
към текста >>

78. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изнемогна ли от умора, камшикът заплющи и махмузи се забиват в ребрата ми.
От онзи ден конят съвсем изгубил свободата си. — Нещастен аз! — въздъхнал и извикал той един ден. — До къде ме докараха моите желания! Детските игри ми се виждаха унизителни, а сега—с юзда в устата и седло на гръб, не зная ни ден, ни нощ; търча, когато не ми се търчи и отивам накъдето не ми се отива. Изнемогна ли от умора, камшикът заплющи и махмузи се забиват в ребрата ми. ______________________ Големите желания се сбъдват, ала носят скръб; за всяка грандомания потребен с по-ячък гръб. Дядо Благо Любомир ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ За тия, които не знаят, обикновените хора, това може да бъде фантазия, измислица, разказ. Но тия, които са надникнали зад всекидневното, до душата на които се е докоснала вечната светлина, за която няма граници, време и смърт, ще разберат по-добре това, което ще четат. ... Тя помоли да я приема, макар че денят не беше обикновения. в който приемах.
към текста >>

79. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една нова мощ се вля а мен и умората бе забравена.
Това тяло е чисто, неопетнено и красиво, макар че душата, която го обитаваше е изгубена. Но ти, ти ми принадлежиш. Да дойдеш при мен, това е да живееш във вечността, в истината и мъдростта. Това е твоята нова дреха“. Почувствах, че съм още много силен, не само духовно но и физически. Една нова мощ се вля а мен и умората бе забравена. Станах от мястото, гдето преди минута само лежах безсилен. Станах прав и под закрилата на моята царица, аз гледах с ужас сцената, която ме заобикаляше. „Върви с вяра, каза тя. Ти ще живееш в сърцето на народа, ти ще бъдеш за него един пример, един символ на слава. Ти ще бъдеш жертвата за моето дело, спомена за което ще бъде пазен с любов от черните деца на Шам.
към текста >>

80. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Коремът ми, който от тумора бе страшно голям, бавно и незабелязано се смаляваше и болките почнаха да престават, докато се изгубиха съвсем.
Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във въздуха кой е този, който виждах пред себе си. Засрамих се съвсем. Хванах си ръката и я стисках, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише кой е този при кого то ме бяха завели. И аз вече знаех кой е Той, без да ми казва някой отвън. От тогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува за чудо и на самата мен. Коремът ми, който от тумора бе страшно голям, бавно и незабелязано се смаляваше и болките почнаха да престават, докато се изгубиха съвсем. Имах син лекар, той гледаше и не можеше да повярва странното ми излекуване. Констатираше подобрението и виждаше че се постепенно излекувах, но неговият ум не можеше да се помири с мисълта че това е станало без операция, без медикаменти, без нищо външно, а само от една вътрешна голяма сила, която ме ръководеше как и къде да се разтривам и лекувам. От първия момент, когато видях Учителя, ми заговори един вътрешен глас, който винаги ме ръководеше и ръководи и днес във всичко в живота. И аз никога не съм се съмнявала, че това е гласът на Учителя, който говори на мен, както и на другите по друг един начин — вътрешен, и че благодарение може би на голелите страдания и милостта Божия, аз мога ясно да го чувам. И аз ден и нощ се моля на Бога никога да не ме остава и винаги де ми говори и казва как трябва да живея.
към текста >>

81. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С месото на животните хората поглъщат най-страшни отрови, които влизат в кръвта им, в тъканите на тялото им и стават източници и сгодна среда за всякакви болести, умора от живота, физически и душевни извращения.
Убиеца — ще бъде убиван. Но не е само това единственото наказание на природата за нашата кръвожадност. Днес човечеството е болно, физически и духовно: хиляди страшни, ужасни болести разяждат организма, сломяват духа и отнемат творческите сили на човека. Защо е това? Една от най-важните причини е тази, че организма на човека е изпълнен със страшни отрови, които с дошли в него чрез месната храна и с образувани в тялото на животното, както приживе, така и в предчувстването на близката смърт и в ужаса на предсмъртните му страдания. С месото на животните хората поглъщат най-страшни отрови, които влизат в кръвта им, в тъканите на тялото им и стават източници и сгодна среда за всякакви болести, умора от живота, физически и душевни извращения. С месото на животните, хората приемат своята физическа и духовна смърт. Това е наказанието, което Природата или Бог. както щете го вземете и наречете. Този безпогрешен, неумолим. но справедлив и вечен Съдия, налага на хората за техните престъпления по отношение на животните.
към текста >>

Но това, що Отец му отреди, беше само за Него, за неговия Син, затова и Той ги остави да спят, когато те не устояха на умората и съня.
Небето и земята, като че ли преливаха своите тонове, за да очертаят един свод, плътен и тъмен, покрит с гъсти облаци, които закриваха за Него Божия взор. Въздушното пространство, тежко, мрачно и сгъстено, сякаш не пропускаше никакъв глас, който би стигнал до Оня, който можеше да му простре десницата си. Христос беше сам. Той знаеше това, което му предстоеше да мине. Той познаваше своя път, защото сам си го избра, ала при все това, в съдбоносния час призова дванадесетте, които винаги го придружаваха, призова ги с гореща молба, — да бъдат близо, до него, като будни стражи, защото онова, което идеше, никой човешки син, до тогава не беше преживял. Но това, що Отец му отреди, беше само за Него, за неговия Син, затова и Той ги остави да спят, когато те не устояха на умората и съня. И Той се увери, че сам трябваше да върви. Такъв беше пътя, на всички души! Кървава пот ороси камъка, на който Той се беше подпрял. Велика скръб засени Неговия поглед, що диреше Отца. И когато разбра, че онова, което Той донесе, беше отхвърлено от избраните, когато почувства около себе си предателската стъпка на Юда, Исус вдигна очи нагоре и изрече най-мощното, най-съкровеното, което човечеството би трябвало да заключи в своята душа като най-сюблимната истина.
към текста >>

82. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напречни лъчи, минаващи през нозете са рядко опасни, но когато се спи в лъчи, имащи посоката на тялото, тогава имаме като следствия постоянна слабост, умора при ставане от сън, тежест в главата., отслабване на паметта и най-после, при дълго облъчване, ревматизъм.
Ако ний спим или седим през целия ден (например в учреждения) във тези лъчи, ний можем да бъдем засегнати от извънредно вредно за здраве/по влияние. През време на съня ще пострада точно тази част от тялото, която се намира в лъчите. Ето няколко примери: Ако лъчите засягат главата, следствията ще бъдат между другото: силен главобол — особено при събуждането, хронически катар на носа, очни и ушни възпаления, подути вратни жлези и дори глухота. Ако лъчите засягат гърдите, в резултат, ще имаме: болки в гърба, астма, хронически бронхит, сърцебиене, неспокоен сън, кошмари, стомашни болести, а ако е засегната и диафрагмата, дори и епилепсия Облъчването на диафрагмата винаги предизвиква нервни смущения. Когато коремът е изложен на земните лъчи, ще имаме лумбаго, нередовна менструация, запек, бъбречни болести и такива на пикочния мехур, а в случаи на дълготрайност на вредното влияние, дори и импотентност. Напречни лъчи, минаващи през нозете са рядко опасни, но когато се спи в лъчи, имащи посоката на тялото, тогава имаме като следствия постоянна слабост, умора при ставане от сън, тежест в главата., отслабване на паметта и най-после, при дълго облъчване, ревматизъм. Най-опасни са пресечните точки, гдето две или няколко струи земни лъчи се пресичат. Ако тези лъчи са силни, тогава клетъчната тъкан бива разядена и следва ужасния рак. Барон Густав фон Пол един от германските багетисти*) е доказал това по експериментален начин, който не търпи никакво възражение и с това е добил общоевропейска слава. Авторът на настоящето е имал щастливата привилегия да се учи лично при него. В 1929 год.
към текста >>

83. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини.
Когато човек е нормален, тия скачвания на клетките са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, коя го служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувства, т. е. правилно се проявяват мисълта и чувстванята на човека. Ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част — за проявяване на човешките лични и семейни чувства, горната му, коронна част —за проявяване на човешката моралност, а страничните му области слушат за волевите проявления и инстинкти, които някой пъти действат разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. (Учителя, из „В царството на живата природа“) Книжнина Светлоструй, бр. 5 и 6 — ред. Димитър Добрев. С младежко приложение „Валог“ и стенен календар „Златаров.“ Годишен аб.
към текста >>

84. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учителят не проявяваше никакви признаци на умора.
Тази първа група трябва да се справя с големи трудности, но тя прави това с любов и самоотверженост, като братска услуга към другите. С автобусите се пътува до където е възможно, от там насетне се върви пеш, а палатките и другия багаж се пренасят на малки планински коне, които са свикнали да се изкачват по стръмнините И тука пак стана нещо, което ме много зачуди. Аз се реших да тръгна в този път сама, готова да понеса всички трудности за да мога да се запозная с този необикновен и интересен живот. Но изкачването в планините, продължаващо цял ден, изглежда би могло да сломи в човека всяка воля. Обаче, аз го понесох сравнително лесно, почти незабелязано, макар да не съм привикната към такова пътуване. Учителят не проявяваше никакви признаци на умора. Той вървеше напред, заобиколен от група ученици и то толкова бързо, че изглеждаше като невъзможно за човек на неговите години. Той не носеше дори бастун в ръцете си, макар че пътя бе доста стръмен. Очарователни картини се разкриваха наоколо ни. Големи иглолистни гори и бързите планински реки, падащи с шум от скалите, извикваха моето възхищение. Аз никога още до тогава не бях виждала такава природа.
към текста >>

85. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умората лека полека изчезвала и той се усмихвал.
Ако там негде наблизо е имало болен и я чуел, привдигал се от леглото и идвал да я слуша, забравяйки болестта си. А тя самата била кротка, тиха, блага. Повехнало цветенце не настъпвала, лоша дума не казвала, мушичка не убивала и цветенце не откъсвала. И когато бащата вечер се връщал от работа, той бързал да прекрачи прага на къщицата, и да влезе вътре, където го очаквала с радостни очи малката му дъщеря. Тогава тя обвивала ръце около шията му и запявала тиха песничка. Умората лека полека изчезвала и той се усмихвал. На сърцето му ставало леко, радостно и весело. Болката на отруденото тяло като че се разтапяла и душата му се изпълвала с тиха светлина. Колкото момиченцето растяло, толкова вестта за неговият чуден глас и неземна хубост се разпространявали. Един ден стигнала и до царските палати. Старият цар бил много тежко болен.
към текста >>

И прекалели от умора и вълнение, те кацнаха на едно усамотено дърво, далеч в полето.
Хората вече са много близо. Нас, може би, ще забележат по лесно, а яйцата ни може и да не намерят. Тя нищо не знаеше от станалото вън. И доверявайки се напълно на своя верен съпруг, тя покри яйчицата набързо със застилката на жилището и двамата мигновено изфучаха над главите на хората, и докато се опомнят и гръмнат, те бяха достатъчно далеч, за да ги улучи куршума. Как са преминали гората и къде са се отзовали, те не знаеха. И прекалели от умора и вълнение, те кацнаха на едно усамотено дърво, далеч в полето. — Що значи всичко това, Боже мой? Каква бе тази страшна напаст? Ох, децата ми, милите ми дечица, малките ми топли яйчица! Какво ще стане с тях сега? — стенеше г-жа Вранка, гледайки плахо и скръбно своя съпруг.
към текста >>

След тях запристигаха и други бегълци, които се лутаха кой знае къде и колко, зашеметени от гърма и страха и капнали от умора едва дишайки, накацаха, като видяха своите събратя.
Но за да скрие сълзите си от своята другарка, престори се че прави някакви наблюдения и подскачаше от клон на клон към върха на дървото. Но тя пък се боеше да остане за миг далеч от него и го следваше по петите. Ето че се чуха жалостни викове и се зададоха две черни точки, които идеха по направление на тях. Излязоха техни познати, мъж и жена. Той, ударен силно в крака с последни сили едва се домъкна до дървото. След тях запристигаха и други бегълци, които се лутаха кой знае къде и колко, зашеметени от гърма и страха и капнали от умора едва дишайки, накацаха, като видяха своите събратя. Една вранка беше неутешима. Тя видяла, как се покачило едно момче на дървото където било гнездото им, извадило яйчицата и ги понесло радостно в шапката си. Тя знаеше че вече няма никъде да ги види. Умората надви. Почнаха да стихват воплите.
към текста >>

Умората надви.
Той, ударен силно в крака с последни сили едва се домъкна до дървото. След тях запристигаха и други бегълци, които се лутаха кой знае къде и колко, зашеметени от гърма и страха и капнали от умора едва дишайки, накацаха, като видяха своите събратя. Една вранка беше неутешима. Тя видяла, как се покачило едно момче на дървото където било гнездото им, извадило яйчицата и ги понесло радостно в шапката си. Тя знаеше че вече няма никъде да ги види. Умората надви. Почнаха да стихват воплите. Затихнаха и гърмежите. Лек ветрец разклащаше листата на дърветата и милваше клетите бегълци. Слънцето наклони на запад и зеленото поле прие друг оттенък. Сякаш бе метнат връх него лек златист воал.
към текста >>

86. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са го изпитали ония, кои то са имали умствена преумора.
Като се прибавят и левкомаините — отровите от непра вилното изгаряне на белтъците, ние имаме един организъм вече постоянно: ту с главоболие, ту с болки по тялото, ставите, бъбреците, сърцето, нервност и лесно заболяване. Тъй щото, от излишните белтъци и храни и образуването на разните киселини и левкомаини, създава се една почва за тъй наречената пикочокисела диатеза — болести на храненето и кръвообращението. А тази болест се предава на доста поколения. Нещо повече, ако се преумори човек или е в едно нервно възбуждане, то при изгаряне на въглехидратите се образува повече СО2. От това сънят липсва поради силното дразнене на този СО2 върху мозъчните клетки в главата. Това са го изпитали ония, кои то са имали умствена преумора. При пикочната киселина от белтъците, обаче, се получава друга картина — парезия — полупарализиране на специалните малки нервни клетки под кората на мозъка, поради което се явява и продължителен сън! Такива повече спят и са по-подвижни. Нормалното спане, от малко количество пикочна и млечна киселина, е приятно, радостно, полезно. А когато дойдем до едно положение на духовна издигнатост, гдето кръвта става алкалична и с алено-розово-златист цвят, там пикочната и млечната киселина са до минимум. — Такъв човек, както споменахме, се задоволява с малко сън.
към текста >>

87. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дишането за тези две дами беше нещо свято: съзнавайки огромното значение на върховната заповед, те се бяха предали с жар на нейното изпълнение и на нейното най-широко пропагандиране: Те напълно забравиха, че са били някога болни и помагаха без умора на всички околни им страдащи.
Тя ни консултира, придружена от своя вуйчо, който след 2 — 3 дни бе заместен от нейната майка. Научена добре да диша пълното дишане с хомоскопа, в комбинация със смелото, новото и слънчевото дишане, с работа — плетене на един шал, с разходки и храна растителна, тя се преобразява напълно и става неузнаваема, каквато никога нее била през живота си! На 15-ия ден тя се завръща в къщата, о дома си, дето мъжът й от силното нервно напрежение, което е преживял в миналото с болната си жена, и от голяма радост пада на легло и тя се предава на него и на своите деца. Тя става на свой ред негов лекар и той бърже се съвзема и заживяват най-щастливо. Въпреки големите си грижи за дом и семейство, тя намира време да пропагандира дишането между свои познати и оздравява една своя приятелка, болна също като нея. Дишането за тези две дами беше нещо свято: съзнавайки огромното значение на върховната заповед, те се бяха предали с жар на нейното изпълнение и на нейното най-широко пропагандиране: Те напълно забравиха, че са били някога болни и помагаха без умора на всички околни им страдащи. Р. С. от Д., 22 год. Дядо и баща алкохолици. Цялото семейство, освен майката и бащата, силно нервни с припадъци. Кризи с изгубване на съзнание.
към текста >>

88. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цялото ми тяло почувства силна умора.
полети със зехтин 50 гр. и да се ядат с бадеми или орехи 100 гр., без хляб. СЪН, ИЛИ КАКВО Беше хубава пролетна вечер.Една от онези пролетни вечери, когато човек изведнъж почувства, с облекчение, че нещо тежко, тъжно, е преминало в живота му и някаква нова страница се открива пред него: някакъв копнеж се пробужда по нов живот, чист, спокоен... Седях на прозореца. Гледах засмените, трептящи звезди в безкрайния, тъмен небесен простор, топлия ветрец милваше лицето ми, раздвижваше младите листа на липите и пееше някакъв нов химн, химнът на пробуждането... Но, като че ли всичко това не се отнасяше до мене. Някаква тъга, някакво тежко предчувствие ме беше потиснало и не ми позволяваше да се радвам на пролетта. Цялото ми тяло почувства силна умора. Запалих лампата, легнах на леглото и започнах да чета, за да отмахна от мене си тази тежест, но мислите ми се губеха и не можех нищо да запомня. Оставих книгата и съм се унесъл. По едно време светлината на лампата малко по малко почна да намалява и в стаята настана полумрак. Тогава забелязах, че на закачалката срещу мене има нещо. Взрях се.
към текста >>

89. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата „хранене и темперамент.“ Ако нервозния, хипердинамичния тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправките, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си.
който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалния тип, уравновесен или „свръх-поляризиран“. Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля. на дисциплината на характера, на собствената, физическа, морална, умствена и духовна култура. Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата „хранене и темперамент.“ Ако нервозния, хипердинамичния тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправките, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтина, меда, житните храни, вегетарианския хляб**) и др. Яко типа със студен темперамент или магнетичния усвои един режим ма хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. _____________________________ *) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека.
към текста >>

90. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сладка умора скланя разплаканите ми взори, и както някога, понесена на крилете на зората, аз се издигам високо, високо и далеч.
Аз погледнах баща си, погледнах пакета и вместо благодарност грабнах го и като стрела се впуснах пред смаяния му поглед за да диря мама да ми я ушие. Днес пак е пролет. Както някога, и сега с вяра аз спуснах завесите на моите прозорци, затворих вратата на моя дом. коленичила, устата ми пак Те зоват: О, Вечна милост, моите сестри се приготовляват за празника! Нима аз и тази пролет не ще стъкмя бялата си дреха с цветя? Сладка умора скланя разплаканите ми взори, и както някога, понесена на крилете на зората, аз се издигам високо, високо и далеч. по най далечните краища на света, и виждам тъкачи, сновалки непрестанно да тъкат от всякъде да ми се усмихват, да ма кимат с глава и да ми казват: това са белите премени на всички, които знаят да искат и да чакат като малките деца. Отварям очите си. Но още както някога звучи като песен милващия глас на майка ми: Дълъг е пътя и много са децата, които искат като тебе, затова ще трябва дълго да чакаш, да си послушна и много добра“. Днес пак е пролет. Катиа М.
към текста >>

91. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както че ли тогава те се изпълват с по-изобилен живот и могат да тичат цел ден без да сетят умора.
Д. А. ВЛИЯНИЕТО НА ЦВЕТЯТА Ако не съществуваха цветята, земята като че ли би изгубила половината от хубостта си. Няма по-красива гледка от тая да се види спретната, чиста къщичка, пред нея хубава градинка, благоухаеща от безброй цветя и играещи всред тях деца. Като че ли между цветята, децата и птичките има някаква интимна връзка и затова те тъй-много се обичат. Едва ли има по-голяма радост за децата, от тая да тичат из някоя изпъстрена с цветя ливада. Както че ли тогава те се изпълват с по-изобилен живот и могат да тичат цел ден без да сетят умора. Не малко деца обичат да тичат и играят и между цветята в градините, гдето майките им са посадили цветята. Но както хората, както животните, така и цветята си имат свой характер, ако може така да се каже. Съвременната наука е открила чрез своите научни наблюдения, че различните цветя различно действат върху развитието на децата. Така например, ако едно слабо, анемично дете се постави всред изобилно много червени карамфили, то постепенно, постепенно почва да става, с течение на дните, прекарани между червените карамфили, по-енергично, по-жизнено, по-дееспособно. И обратно, ако едно буйно, своенравно дете се постави в среда от бели карамфили, то с течение на времето, неговият буен характер ще придобие известна мекота.
към текста >>

92. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова те чувстват една необходимост чувстват един духовен глад и жажда — по-често да отиват в нея, по-често да се потапят в нейните мощни, опресняващи струи, по-често да черпят, да пият до умора из неизчерпаемия източник, който блика от душата на гората.
Достатъчно е да отидем в нея с отворена душа и с жадно сърце, достатъчно е да се поставим в нея в едно положение на възприемчивост, като дигнем преградите, които обикновено разделят нашето индивидуално съзнание от външния свят. Достатъчно е да създадем една малка връзка между нашата душа и душата на гората, за да бликне веднага в нас мощната струя на един свеж, опресняващ, вдъхновяващ и оздравяващ живот. Чувствителните, възприемчивите натури познават това действие — тази мощна, благотворна сила на гората, без тя да им е доказвана, без да са чели теории за нея. Те непосредствено чувстват, схващат и се ползват от това, което, за тях, не се нуждае от доказателства. Затова те обичат гората с всичката чиста обич и привързаност, каквато децата имат към своята майка. Затова те чувстват една необходимост чувстват един духовен глад и жажда — по-често да отиват в нея, по-често да се потапят в нейните мощни, опресняващи струи, по-често да черпят, да пият до умора из неизчерпаемия източник, който блика от душата на гората. Ето защо, да лишиш едно населено място от гора, това значи не само да го изложиш на опустошителната сила на пороите, не само да прогониш дъждовете и да отнемеш един естествен филтър на атмосферата му, но то значи още и да прекъснеш множество най-важни нишки—невидими канали, по които протича живата вода, която напоява неговия духовен живот. Да унищожаваш горите — това значи да пресушаваш не само изворите, които образуват нашите реки, и които поливат нашите полета и градини,—то значи да пресушаваш изворите и на нашия духовен живот, то значи да превръщаш във физическа и в духовна пустиня обезлесеното място. Пазете горите! С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Закон на вярата (из неделната беседа „Закон на вярата“ – 11.XII.1938 г.) Има един нов начин за гледане на нещата.
към текста >>

93. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две идеи заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо.
251) По такъв начин, животът ще вземе за вас един съвсем друг вид; Вий вече не ще се намирате в едно постепенно очакване на повече или по малко щастливи събития, които ще ви радват или наскърбяват, но всяко събитие ще бъде един случай да проявите вашата радост и вашето разположение, и колкото обстоятелствата са по-затруднителни, толкова по-добър случай ще имате да изразите раздаващите се богатства на вашата душа и да проявите вашата истинска същност. Така един музикант, ставайки виртуоз, пристъпва без страх към най-големите технически трудности и се радва толкова повече, колкото по-големи трудности е превъзмогнал, и успехът му пропорционално расте. Но би било наивно да се мисли, че са достатъчни няколко часа медитация. за да постигнем това състояние на душевен мир и благодат. Защото ние можем с всички сили да се стремим към това свободно от всички тежести съзнание, но пак ще трябва да се спрем пред една преграда, която нашето съзнание не може да премине и която зависи, преди всичко от нашата чистота. Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две идеи заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо. Тогава, движени от един естествен потик, ние прилагаме една дисциплина, която ни позволява най-бързо да възстановим нормалното състояние. Ако, например, тогава ни предложат да отидем на театър или да вземем участие в една богата вечеря, с много вкусни ястия и хубави вина, ние отхвърляме тия предложения, защото това, което в момента ни интересува най-много, то е да възстановим сводното действие на нашите физически и духовни способности, да възстановим нашето добро вътрешно разположение, нашето щастие. И тъкмо тук ни става ясно, че причината за нашето щастие не е във външните условия, но във вътрешното състояние на душата, която ни дава възможност да се радваме на живота. Това душевно състояние е следствие на осъществената хармония между различните сили, които действат в нас. Обикновено, след като възстановим нашето равновесие, след няколко дневна дисциплина, ние започваме да харчим отново без мярка нашите енергии, отдавайки се на известни импулси и ритъма на нашия живот започва да се движи между недостатъка и предполагаемото равновесие.
към текста >>

94. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умора, глад!...
Посрещнаха ни така радостно, както навярно са били посрещнати руснаците на Шипка. Налепихме се всички на първата кола и просто я изнесохме нагоре. После другата и така всички ги избутахме до горе. После като вървяхме нагоре, един от коларите ми казваше: „Ей, ако не бяхте дошли, май че тук щяхме да си нощуваме“. Неволно си спомних, че горе народа нещо протестираше, защото багажите и продуктите не пристигнали навреме... На „Вада“ разтоварихме всичко и седнахме да си починем. Умора, глад!... От някъде донесоха няколко хляба и чушки без сол: но аз отдавна не можех да си спомня да съм ял така апетитно и сладко. Менюто беше бедно, но шегите и смеховете ги имаше колкото искаш. Дойдоха конете и натовариха багажите, но лодката си остана — невъзможно беше да се качи на кон, оставаше значи, да я носим на ръце. При това, макар че вече (мръкваше, ний не можахме да устоим на желанието още тази нощ да я занесем горе. Разпределихме се на две групи по пет души — четирима носят, а един свободен за смяна на най-уморения.
към текста >>

Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето.
(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА За нашето дългоденствие. Някои правила за спането Времето, което с необходимо за сън, зависи от много условия: от индивидуалното състояние, от възрастта, от климата и пр. Его защо сънят не може да се мери с часове. Изобщо взето, човекът, както и животните, се нуждаят от повече сън през зимата. отколкото през лятото, през детинството повече; отколкото през зрялата възрасти, и повече в болно състояние, отколкото в здраво. Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето. Насъщно необходимо е да спим повече преди настъпването на полунощ, защото според много медицински изследвания, сънят е най-полезен преди полунощ. Нервността и безсънието в наше време се дължат до голяма степен на обстоятелството, че съвременният човек живее най-интензивно през вечерните часове. Само след работа човек може да спи добре. Значителна роля играе и леглото. Постилката не трябва да бъде нито много корава, нито много мека; възглавниците да не са много високи, покривката да бъде топла, но не тежка.
към текста >>

95. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не зная умора по моя път.
Сълзите не смогнаха да измият калта, която е полепнала по теб. И късно привечер край буйния поток, скъпоценният диамант бива измит. Наново блясва неговата хубост и чистота Мъдрецът пътува, като пилигрим . . . Такава е моята задача. Не зная умора по моя път. Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица. И, наистина, те се увеличават всеки ден. Господарите на тъмнината виждат, че тяхното число намалява, но нищо не могат да направят. Нямат власт срещу Божествения огън, който преобръща камъка в диамант, пред мъдростта, която придружава човека по неговия път. Те са безсилни.
към текста >>

96. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Витаминът С предпазва от скорбут и скорбутоподобни заболявания (пролетна умора, обща отпадналост, кръвоизлияния, малокръвие и др.) Той усилва дейността на организма при заразните болести, пневмония и др.
Едно сравнение на витамините в някои зеленчуци и плодове ни показват голямо предимство на марулите и репичките: Витаминът А подтиква растежа в организма на децата и предпазва човека от „кокошата слепота“ и едно злокачествено размекване на роговицата на очите. Липсата му предизвиква още стомашни разстройства, диарии и нарушения в правилното развитие у децата. Витаминът В предпазва от болести „бери-бери“, засилва нервната система и лекува някои нервни болести (невралгия). Помага и при състояние на обща слабост, липса на апетит и др. Той възбужда още храносмилателните жлези и поддържа нормалната дейност на нервната система, а също така подтиква към работа всички вътрешни жлези в организма. Витаминът С предпазва от скорбут и скорбутоподобни заболявания (пролетна умора, обща отпадналост, кръвоизлияния, малокръвие и др.) Той усилва дейността на организма при заразните болести, пневмония и др. Едно важно условие, което не трябва да се забравя при яденето на суровите марули и репички, е да се измиват грижливо със силно течаща вода, а също с вода и сапун. По тях може да има яйца от глисти и тении, а също и микроби на различни заразни болести (тифус, дизентерия, диария и др.). Те трябва да се дъвчат много добре. При слаби и болни стомаси може да се употребяват сокове от тях, добити с пресуване в особени преси за зеленчукови и плодови сокове. Децата трябва да свикват от малки да ядат тия пресни и полезни зеленчуци Във всеки двор трябва да се посеят и посадят такива, за да не се купуват само от пазаря.
към текста >>

97. -

Колко голямо богатство от вкусни подправки би липсвало на нашата трапеза, ако нямахме лукът.| При телесна умора и отпадналост лукът с един от най-добрите възстановители и ободрители.
Това се оправдава, както от неговите хранителни, така и от лечебните му качества. Гражданите се въздържат да го ядат суров, най вече поради силната му дразнеща миризма. А тя се дължи на едно органично съединение на сярата, което възбужда стомашните жлези и ги кара да отделят повече стомашен сок. Лукът действа благотворно и на червата, като чрез дървесината (клетчатката) си усилва леко техните движения и предпазва запичане. Като храна и лекарство лукът е незаменим . Колко голямо богатство от вкусни подправки би липсвало на нашата трапеза, ако нямахме лукът.| При телесна умора и отпадналост лукът с един от най-добрите възстановители и ободрители. Френските селяни много обичат и ценят супата с лук и я смятат за най-добро укрепително средство. В Испания магаретарите, които придружават пътниците пеша, изминават по 40-50 километри на ден, като се хранят само с хляб и лук. Лукът е много лековит. Той действа отлично при лекуване на бъбреците, също и при водянка. Като възбудител той се употребява при слабо храносмилане и против газове в червата.
към текста >>

98. -

Лека умора тегне над нас, но все пак сме бодри.
Не след дълго, в далечината съзираме Мусала — различаваме наблюдателницата и пирамидата на върха. О, Мусала, пазител на Балкана: Колко си хубав, горд и величествен, заобиколен от тайнствеността на планините! Какви ли тайни криеш в глъбините на милиони години, които си преживял?! Дали утре при изгрев слънце ще можем да достигнем твоите висини? Унесени в мисли, достигаме до хижата при първото езеро под Мусала. Лека умора тегне над нас, но все пак сме бодри. Обитателите на хижата ни посрещат весели и засмени, разменяме сърдечно някои мисли и се осведомяваме дали има чай. „Колкото искате“, ни отговарят. Подкрепихме се с чай и лека закуска и сме твърде доволни, че пристигнахме рано, за да разгледаме околността. След като се настанихме „в стаята гдето минава кухненския комин, за да ни е по-топло“, както се изразяват разпоредителите на хижата, отидохме при езерото за да се порадваме на кристалните му води. Една малка рекичка опреснява водата на езерото а край нейното течение растат червени, нежни цветя, свежи и красиви както през пролетта.
към текста >>

99. -

— Казаха на бозаджията да ме им носи повече боза... Една вечер Цено, след като ходил цял ден да търси работа от студ, умора и глад, гласът му съвсем пресипнал, се прибира в къщи едва влачейки се — отпаднал.
Беше м. декември — зима. Малкото парици, с които разполагаха, започнаха постепенно да намаляват и, за по-голяма икономия, хранеха се само с боза и хляб. Но, ето че парите вече съвсем се изчерпиха, а Цено е вее още без работа. Изтече месеца, а трябва и наема на квартирата да платя! — Казаха на бозаджията да ме им носи повече боза... Една вечер Цено, след като ходил цял ден да търси работа от студ, умора и глад, гласът му съвсем пресипнал, се прибира в къщи едва влачейки се — отпаднал. Чука на вратата и с дрезгав глас вика на Пенка да му отвори. Тя помислила, че това е бозаджията и отговорила: — Нали ти казах да не идваш, няма вече да взимаме боза. — Аз не съм бозаджията, аз съм Цено. — Цено го няма, хайде върви си, не отварям. Най-после, след като той настоятелно почукал няколко пъти, Пенка погледнала през скъсаното перде и видяла Цена.
към текста >>

100. -

Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надлъж и на шир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали: — ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали до ме отклонят, от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но — аз ще го намеря!
. . Човекът вървеше . . . и пееше. Вървеше, вслушвайки се в своята песен и мислеше: „Аз ще намеря този Еделвайс! Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надлъж и на шир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали: — ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали до ме отклонят, от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но — аз ще го намеря! “ Въпреки всичко, — може би чак след дълга редица години, може би след най-ужасни страдания, след безбройни падения и неуспехи — все пак, аз ще го достигна! . . . И от тогава—той търси! Казват, че и днес, хе, там, в сините, увенчани със снежна корона планини, той може да се срещне, катерещ се с опасност за живота си по заледените хлъзгави скали и, ден след ден, крачка по крачка, от чука на чука — той неуморно се стреми нагоре, скъсявайки все повече и повече разстоянието до снежните върхове, чиито бели зъбери се впиват в небето и на които, — казват — растял чист и светъл, недокоснат от ничия ръка, неосквернен от ничий земен поглед, белия, девствен Еделвайс! II. За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка ми тихичко разказват: „Далеч, далече някъде, там, де човешки крак не ще вовек да стъпи — в небесна синева бял Връх скалисти чуки впива.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25141000747681