Търсене в текстове за 'Угризение'

Спрях се смаян и със страшно угризение.

Изведнъж почувствах как бързо се изпълвам със сила. Балонът се наду до краен предел и аз хукнах към Изгрева. Когато стигнах там, пред мен е отново сестра Василка: "Какво стана? " - тревожно я запитах, чувствах се виновен за моето необичайно закъснение. Тя говореше спокойно и с мек тембър ми каза: "Брат Николай, катафалката дойде и ние съобщихме на Учителя, но Той каза тя да дойде отново утре, защото сестра Дафинка още не се е излъчила". Спрях се смаян и със страшно угризение. Сега разбрах това, което се беше случило в гората и защо е станало. Учителя ме беше спрял там. Иначе щях да дойда и без да питам никого щях да я натоваря на катафалката, на гробищата, и оттам право в трапа. Порядките и церемониите нито ги знаех, нито ги зачитах. Важно беше за мен задачата да се свърши бързо и без отлагане.
към текста >>

В хороскопа този Аркан предсказва неизбежни опасности, опасности от всички страни, угризение на съвестта, безплодни, безрезултатни огорчения, морални мъки, наранявания на сърцето, осъдителни действия.

В хороскопа този Аркан предсказва неизбежни опасности, опасности от всички страни, угризение на съвестта, безплодни, безрезултатни огорчения, морални мъки, наранявания на сърцето, осъдителни действия.
Дава военните хора, дуелистите, собствениците на оръжие. В годишния хороскоп гой възвестява раждане, безпокойства, затруднения, пречки, начинание, чието бъдеще се помрачава. Тъги, борби, които започват или които приближават. 58-ми Аркан: Четири меча, разположени в ъглите на един квадрат с върховете навътре. Число 4, буква Д. В хороскопа този Аркан предсказва неизбежни опасности, опасности от всички страни, угризение на съвестта, безплодни, безрезултатни огорчения, морални мъки, наранявания на сърцето, осъдителни действия. 59-ти Аркан: Пет меча, образуващи една звезда с пет върха. Число 5, буква Е. В хороскопа този Аркан предсказва: обсебеност, натрапчива мисъл, фикс-идея, която може да доведе до безумия и лудост. Престъпна ярост, страшни отмъщения. Опасност да се погуби човек, като се поддава на безразсъдни внушения или се увлича от внезапен подтик.
към текста >>

Затова усещаме едно угризение на съвестта и умът ни престава да работи ден, два, три, докато се премахне туй състояние.

За да може умът ви да се развива правилно, трябва да имате Любов към Бога. Има една любов, която хората проявяват към Бога, но тя ги затъпява. Тази любов е придружена със страх. От тази любов страда целият свят. Като направим някаква погрешка, ние мислим, че Бог ще ни накаже. Затова усещаме едно угризение на съвестта и умът ни престава да работи ден, два, три, докато се премахне туй състояние. Премахне ли се, тогава добиваме спокойствие. За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен, мир трябва да има човек. Следователно Бог, Който разбира този закон, се е толкова отдалечил от нас, именно, защото разбира законите, не иска да хвърля никаква сянка върху нас. 464. Доброто и злото, което човек върши. Всякога, когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициатори на това, което вършите.
към текста >>

Тогава какво нещо е угризението на съвестта и какво нещо е вътрешната радост, която се явява, когато направим някакво добро?

За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен, мир трябва да има човек. Следователно Бог, Който разбира този закон, се е толкова отдалечил от нас, именно, защото разбира законите, не иска да хвърля никаква сянка върху нас. 464. Доброто и злото, което човек върши. Всякога, когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициатори на това, което вършите. Вие мислите така, защото Бог така се скрива, че вие никак не Го чувствате. Тогава какво нещо е угризението на съвестта и какво нещо е вътрешната радост, която се явява, когато направим някакво добро? Щом направим една погрешка, Бог веднага се появи и скоро се скрива. Това е гласът на съвестта. Щом направите някое добро, Бог веднага се появи като една светлина и моментално изчезва. Някой ще каже, че му е проговорил някой ангел. Не, това е едно чисто Божествено влияние в човека, на което всички духове се подчиняват.
към текста >>

Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение и отвращение от себе си.

Така тя надминаваше с една глава голям човек. Тогава Йосиф видя всичкото ѝ великолепие. Той я дочака да се приближи на двайсетина крачки и стреля. Мартината гърми като топ – балканското ехо повтори многократно гърмежа ѝ, възвестявайки: „Падна Господарят на планината, свърши се робството на страха! “ Мечката направи още две-три крачки и рухна на земята. Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение и отвращение от себе си. Какъв живот прекъсна! Той метна мартинката, обърна се рязко и се отдалечи с големи крачки, след него вървеше Улф, като още ръмжеше от възбуждение. Същият ден пристигнаха на мястото три коли и дванадесетина селяни. Церемонията около мечката беше сложна – цял обряд. Ръководеше се от Васия и баба Руна – биляри.
към текста >>

И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си.

И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си.
Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си. Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи.
към текста >>