Търсене в текстове за 'Угризение'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

Борис Николов

Настана в него едно такова угризение на съвестта, такива страдания преживя, че не можеше да си намери място, избягва в гората в най-затънтеното място.
Учителят знае, което той знае, но знае и нещо повече. Тогава той се убеди, че Учителят носи висока култура, че тя почива на друга основа - духовна. И братът става ученик на Учителя. Но случи се след време, този брат извърши една голяма погрешка в живота си. В работата си като учител това го съкруши, съвестта му въстана, той беше отчаян от себе си. Настана в него едно такова угризение на съвестта, такива страдания преживя, че не можеше да си намери място, избягва в гората в най-затънтеното място. Там се скрива съкрушен и отчаян, облегнал се на едно дърво и плаче. След малко чува лек шум, вдига глава и гледа до него Учителя. Посядват, мълчат известно време, после Учителят казва: „Тези изпити Аз ти ги поставих." Братът слуша виновен. Учителят продължава: „Спомняш ли си като дете, че като падна във водата щеше да се удавиш? А един косач наблизо дойде и те извади?
към текста >>

2. 70. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ НАВРЕМЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Така че тя не го е запазила в тайна, угризение ли е имала, какво ли незнам.
Мислела си че ходят и за любовни въпроси. Казала, защо пък и аз да не отида при Учителя. И веднъж посред нощ в 12 часа отива и тропа на Учителя. Дословно го предавам. Щото у мене това се клишира, когато тя ми го каза и после го беше казала и на други сестри. Така че тя не го е запазила в тайна, угризение ли е имала, какво ли незнам. Тропа на Учителя, не отваря, тропа на Учителя, не отваря, тропа, продължава да тропа, не отваря. Тя все тропа. И най-сетне Учителят излиза по долни дрехи, както си е бил в леглото, изправил се така пред нея със сълзи на очи и тя останала като гръмната, само от това, което видяла. Той излъчвал. Виждате ли?
към текста >>

3. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-3

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Е.А.: Не, имах угризение на съвестта си.
Ами сега? Какви ли не работи няма по света. Е.А.: Е сега. Какво да правя? В.К.: Сега не ти ли беше неудобно с Учителя, но не го осъзнаваше. Е.А.: Не, имах угризение на съвестта си. Не, винаги съм се терзала. Аз не съм имала чиста радост. В.К.: Сега четем: „Той ме покани да отивам у тях да стоя, когато гледаше на хората на ръка, за да има човек, който да отговаря на въпросите, които можеха да възникнат и за да давам обяснения". В.К.: Как? Какви въпроси?
към текста >>

4. 15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА

Милка Говедева

Ей такова едно угризение на себе си, ама страшно.
И като измих и хвърлих, и последната вода вече, която хвърлих, чувам горе - кръц, вратата на балкона и Учителят излиза на балкона. Аз трябва да ида да хвърля водата. Може ли сега да не го поздравя? Нали като излязъл на балкона. Как ще го поздравя, като съм яла месо, нали ще ме позне? Ей такова едно угризение на себе си, ама страшно. Викам си, аз само бърже ще хвърля водата и ще избягам. Само така ще кажа нагоре с очите и ще се прибера. Обаче Учителят дошъл до сам оградата и усмихнат, усмихнат, самото слънце грее. Разбрах, че ми е простил, нали. От това мое тормозене и плачове, и туй, онуй, нали.
към текста >>

5. 16. ПОСЛЕДНИЯТ РАЗПИТ НА УЧИТЕЛЯ

Милка Говедева

Викам: „Аз, пак аз ще съм виновна, моите го преследват." И ама това угризение на съвест е било години наред.
М.Г.: Един ден сме около Учителя. Беше Калпакчиева Райна с мъжа й, с още други, а Лулчев вече е арестуван. И заради Лулчев идват на Изгрева, ама настроени така зле, особено единият към Учителя. Да го разпитват за Лулчев. И аз изтръпнах. Викам: „Аз, пак аз ще съм виновна, моите го преследват." И ама това угризение на съвест е било години наред. И Учителят ги поканва в големия салон. И ние сме отвън и минава час, и минава час и половина, и минават два и Боже, то какво правят тези хора с Учителя? Ние вънка треперим, не знаем какво става вътре. В.К.: Това е след 9 септември 1944 година. М.Г.: След 9 септември 1944 година.
към текста >>

6. 3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

И затова ние описваме тези неща свободни и по съвест, и без никакво угризение.
Чак тогава си спомнях как Петър Филипов разказваше, че Щилянова е споделяла с него, че той - съпругът й, я пребивал като куче. Дори си спомням, че за рождения й ден за 1 май ние й поднасяхме по един козунак от онези, които правехме в дома на Петър Филипов, а Петър беше майстор-сладкар и си разбираше от занаята, а и ние му помагахме, но за онези, които ги вкусваха, това беше истинско удоволствие. Накрая тя помоли да не й се изпращат, макар че ги харесваше, понеже надзирателят й забранил, а че това, че тя скришном пишеше и ни изпращаше писма, имахме съвсем друго обяснение. А това беше откликът на нейната душа, която е била при нозете на Всемировия Учител и онази душа, която е съзирала аурата, излъчваща се от еманацията на Христовия Дух, личността Щилянова беше рисувала портрета Му. Затова данните, които получихме от нея, бяха повече от геройство и бяха писма на един жив затворник и заточеник до онези, които трябваше да напишат истината за нейния живот. И затова ние описваме тези неща свободни и по съвест, и без никакво угризение. А каква е истината? Истината е тази, че човешката душа е свободна и стремежът на човешката душа към истината е онзи вътрешен подтик на човешката душа за общение с Бога. А тя беше при нозете на Всемировия Учител и като човешка душа и като личност Цветка Щилянова при нозете на Онзи, чийто портрет рисуваше и чието изявление бе на живия Божествен Дух и проявление на Господния Дух на Силите по земята человеческа. Затова портретът на Щилянова е портрет на общение на една човешка душа с Бога и общение на личността Щилянова с образа на Мировия Учител. Бях чувала за художничката Цветка Щилянова много неща, понеже много братя и сестри й бяха позирали, защото много от портретите се намират в наследниците им.
към текста >>

7. 41. ДАФИНКА

Николай Дойнов

Спрях се смаян и със страшно угризение.
Изведнъж, почувствувах как бързо се изпълвам със сила. Балонът се наду до крайни предели и аз хукнах към Изгрева. Когато стигнах там, пред мене е отново сестра Василка. „Какво стана? " - тревожно запитах, чувствувайки се виновен за моето необичайно закъснение, тя говореше спокойно и с мек тембър ми каза: „Брат Николай, катафалката дойде и ние казахме на Учителя, но Той каза тя да дойде отново утре, защото сестра Дафинка, още не се е излъчила". Спрях се смаян и със страшно угризение. Сега разбрах, това което се беше случило в гората и защо то е станало. Учителят ме беше спрял там. Иначе щях да дойда и без да питам никого щях да я натоваря на катафалката, на гробищата и оттам направо в трапа. Порядките и церемониите, нито ги знаех, нито ги зачитах. Важно беше за мене, задачата да се свърши бързо и без отлагане.
към текста >>

8. 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Никакво угризение на съвестта, че са събудили известни желания, очаквания, свързани често пъти с големи вътрешни ангажименти на психически сили, нямат.
Ето защо, в много отношения са непрактични, непохватни, без организираност и подреденост в живота. Все някой друг трябва да върви с тях. за да им урежда свързаните с изискванията на нашата планета дела. Защото трудно разбират последователността на явленията и събитията около тях. Те извършват известни постъпки, засягащи околните, събуждат известни чувства, мисли, подтици за действие, без да държат сметка за последствията, без да се чувстват, затова отговорни, без да имат към това някакво задължение. Никакво угризение на съвестта, че са събудили известни желания, очаквания, свързани често пъти с големи вътрешни ангажименти на психически сили, нямат. Само малко след това те се дьржат така, като че ли нищо не е било, и нищо не са направили. Нептун е определен като звезда от осма величина и с просто око не се вижда. От всички планети на слънчевата система, той заедно с Венера имат най-голяма яркост. Неговото албедо, неговата отразителна способност е най-голяма. Освен това, гледан с най-силен телескоп се вижда само като съвършено гладък диск без каквито и да било петна или някакви преливания на цветове.
към текста >>

9. 269. Има много същества, които дебнат да спънат човека и да забавят неговото развитие

Весела Несторова

Почувствах дълбоко угризение на съвестта, че при нашето присъствие се случи това нещастие на Учителя.
269. Има много същества, които дебнат да спънат човека и да забавят неговото развитие В дъбовата гора над минералния извор растяха едри манатарки - наречени царски гъби. Един ден, като отидохме с Учителя на извора, минахме през гората и с Владо събрахме цяла кошница гъби. От двете страни, малко пред Учителя, вървяха Владо и Ганчо. (Забележка: Владо Николов - руснака, Ганчо Ганчев - офицер) По едно време Учителят се спъна в един дъбов корен и падна напред. Спуснахме се да Го вдигнем и Му полях вода на изпрашените ръце да ги измие. Почувствах дълбоко угризение на съвестта, че при нашето присъствие се случи това нещастие на Учителя. Много мислих за случая, но не можах да се добера до истинската причина. След обяд бях при Учителя на разговор и Той ми помогна с разрешението на този въпрос. "Човек трябва да се пази. Има много същества, които дебнат да го спънат и забавят развитието му. Човек е трояк, Божествен човек, в духовния свят и физическия човек.
към текста >>

10. 2.22. Йосиф и мечката стръвница

Борис Николов

Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение, отвращение от себе си: „Какъв живот прекъсна!
Изправена - тя надвишаваше с една глава голям човек. Сега Йосиф видя всичкото й великолепие. Той я дочака да се приближи на двадесет крачки и стреля. Мартинката гърми като топ - балканското ехо многократно повтори гърма и възвести: „Падна господарят на планината, свърши се робството на страха! ” Мечката направи още три-четири крачки и рухна на земята. Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение, отвращение от себе си: „Какъв живот прекъсна! ” Метна матринката, обърна се рязко и се отдалечи с големи бързи крачки. След него вървеше Улф, като ръмжеше от възбуждение. Същият ден на мястото пристигнаха три коли и двадесетина селяни. Церемонията около мечката беше сложна, цял обряд. Тя се ръководеше от билярите Васия и баба Руна.
към текста >>

11. 245. Студът на нощта го сграбчи от всички страни

III. Нощ на борба

Сбъдва се след 26 години.] Но въпреки това чувстваше, че беше несправедлив, може би затова в реда на мислите си се опита да си спомни поне още един дъновист, когото познаваше, и като не си спомни такъв, с леко угризение премина на друга мисъл.
Ние комунистите, сме го изгонили от живота на работниците. Каквото иска Христов нека ми говори, и аз ще мисля и говоря каквото искам! Никой нищо не може да ми направи.* [*„Изгревът”, т. 22, с. 665-670 - „Идва религията на труда след 1945 г.” - беседа от Учителя, държана на 9 февруари 1919 г. Сбъдва се след 26 години.] Но въпреки това чувстваше, че беше несправедлив, може би затова в реда на мислите си се опита да си спомни поне още един дъновист, когото познаваше, и като не си спомни такъв, с леко угризение премина на друга мисъл.
към текста >>

12. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

Фанариотите, като се възползуваха от простотата на народа и от общото стечение на обстоятелствата за християнските народи, преследващи една и съща цел, проповядваха, че езикът, на който говорят, е езикът на пророците и апостолите, на църковните отци, на светците, без да изпитват и най-малкото угризение на съвестта за това, което приказват.
Този именно език беше станал моден, въпреки че цялото обучение се състоеше в запознаване с принципите на елементарната грамотност и църковното пение. Тези три елемента - владиците, таксидиотите и учителите - образуваха духовния съвет. Впрочем владиците бяха председатели и в двата съвета на християните и затова вършеха, каквото си искат. Политическите съветници посредством терор, а пък духовните - с религията и църквата образува чудноватата политико-религиозна система, посредством която ръководеха работите на всички християни и особено на нашия народ. Наистина такава отвратителна шайка не можеше да има друг език освен този, който произлиза от порочни мисли и на който език говорещият не вярваше, а слушателят не разбираше. Фанариотите, като се възползуваха от простотата на народа и от общото стечение на обстоятелствата за християнските народи, преследващи една и съща цел, проповядваха, че езикът, на който говорят, е езикът на пророците и апостолите, на църковните отци, на светците, без да изпитват и най-малкото угризение на съвестта за това, което приказват. Те се опитваха да убедят слушателите си преди всичко в това, че християните принадлежат на бъдещия живот, а настоящият живот е чужд за всеки човек. Че на земята човекът живее не свободно, а по присъдата на бога и затова с труд и мъка и сред най-различни опасности той изкарва прехраната си. Радостите в този свят според тях са измама за телесните сетива, една заблуда, мъчение и изпитание на грешната човешка природа. Блажен е, който може да се възпротиви на светските съблазни. Затова, който иска да се спаси трябва да се отрече напълно от себе си и да презре завинаги материалните и нравствени радости на този свят.
към текста >>

0.67876696586609