Търсене в текстове за 'Угризение'

И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си.

И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си.
Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си. Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи.
към текста >>

Но такива хора трябва да осъзнаят, че това е техният живот, тяхната мъка, тяхното угризение.

В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл. Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря. Вярно е, че има някои, които с право могат да рекат, че техният живот е препълнен със страдания. Не желаейки неговата мъка, те го отричат. Той им се вижда безсмислен, защото наистина всяко световно великолепие е пусто, ако няма малката радост в душата. Но такива хора трябва да осъзнаят, че това е техният живот, тяхната мъка, тяхното угризение. Светът извън тях е величав, спокоен и хармоничен. Радостта преизобилно се излива като буйни потоци, но неговите зандани на песимизма никога не са я познали. Те трябва да се помъчат да излязат от тая клетка, да побягнат от натрапчивостта на тоя фантом, за да видят, че в живота има нещо, което не са познали дотогава. Някой ще възрази, че днес страдат милиони хора. Защо? Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери.
към текста >>

Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни.

Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни.
Той смята, че никой няма право да отнеме насила живота му. Но защо тогава този същия човек тъй лесно, спокойно и без ни най-малко да се замисли, отнема живота на животните? Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото тяло на агнето, на телето, отрязва главата на кокошата или убива с куршум. Защо човекът никак не се замисля, когато отнема живота, когато пролива кръвта на домашните и дивите животни? Защо той поне малко не се замисли, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат? Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни. Те със спокойни, весели, радостни, защото не съзнават извършеното от тях престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н. На тях нито на ум не им минава, че завещаният им от техните деди и прадеди навик да се убиват и изяждат животните, е едно страшно зло, едно ужасно престъпление, за което те, рано или късно ще трябва да отговарят, ще трябва да заплатят скъпо с цената на своята собствена кръв. „Не убий“ — е великият закон на Бога. За него две тълкувания няма. Той е ясен и определен.
към текста >>