Търсене в текстове за 'Треска'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 76 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра била болна от треска в течение на няколко години.
И тогава ще го възлюбим, ще изпратим мислено към него едно благословение и чак след това можем да го поздравим външно. Когато поздравявахме Учителя и целувахме ръката Му, понякога чувствахме миризма на нюкс . Мнозина са имали тази опитност, защото когато са в повдигнато състояние на духа, стават възприемчиви към миризмата на нюкса. Също и при задушевна молитва, тази фина неземна миризма изпълва стаята за миг и след това изчезва. *** Една сестра била болна от треска в течение на няколко години. Когато я видял омърлушена, Учителя и казал: „Бодрост и смелост! “ Тя обяснила, че няма да може да отиде на Рилските езера, понеже ще я тресе. Учителя ѝ казал: „Няма нищо, ще дойдеш на Езерата и даже ще носиш камъни на строежите! “ Сестрата си казала: „Не стига, че съм болна, ами и камъни ще нося! “ Обаче в същия момент треската я напуснала.
към текста >>

“ Обаче в същия момент треската я напуснала.
Една сестра била болна от треска в течение на няколко години. Когато я видял омърлушена, Учителя и казал: „Бодрост и смелост! “ Тя обяснила, че няма да може да отиде на Рилските езера, понеже ще я тресе. Учителя ѝ казал: „Няма нищо, ще дойдеш на Езерата и даже ще носиш камъни на строежите! “ Сестрата си казала: „Не стига, че съм болна, ами и камъни ще нося! “ Обаче в същия момент треската я напуснала. Една сестра, която живееше на Изгрева, имаше силен ревматизъм в глезенните стави. Веднъж била толкова зле, че при всяка стъпка, чувствала силни болки, от които лицето ѝ се изкривявало и се спирала през няколко крачки. Едвам стигнала до ъгъла на градината срещу брат Симеонов, когато се задал Учителя. Попитал я как се чувства, погледнал глезените ѝ и казал: „Слънчеви бани! “ Щом отминал, сестрата разбрала, че болките са изчезнали и се простила с ревматизма си.
към текста >>

2. 3) Болести на кръвоносната система - Боян Боев (1883 – 1963)

7. Копривна треска
Ще се изгори в чиния и от пепелта ще се вземе малко на върха на ножче, ще се тури в устата и ще се държи там, докато се стопи, и ще се гълта плюнката, докато изчезне. Това ще се прави всеки ден два пъти – сутрин и вечер. Пепелта ще се взема на гладно сърце. Това ще се прави пет дена наред; изобщо, ще се прави няколко дена, докато се спре кръвоизливът. Ако кръвоизливът спре по-рано, да не се взема повече прах. 7. Копривна треска 7.1. Най-напред се взема рициново масло. 7.2. Чист въздух, умерена топлина в стаята. 7.3. Пиене на гореща вода с чаена лъжичка. 7.4. Мазане на обрива с чисто дървено масло. 7.5. Диета изключително млечна: прясно и кисело мляко.
към текста >>

3. 38) Музиката е свещенодействие - Боян Боев (1883 – 1963)

без болест, нито без треска...
“Ето, тук от твоята майка има писмо“. Когато писмото ми подаде, усмихна ми се той, усмихна. Като се върнах вкъщи, температурата ми бе повишена без болест, нито без треска... Учителя не довърши тази песен. След това той каза: Днес свирих на пианото и пях, за да станат радостни всички скръбни хора на Земята. Сега работя върху едно ново упражнение: „Сътворението на света“. То ще бъде музика, движение и говор.
към текста >>

4. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си.
Значи в тялото се създава верига от физико-химични и градивни процеси, които приспособяват организма към кръвозагубата.“ Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните проблеми, ако не ни е ясна връзката между психичните и физичните процеси, а тя днес е установена и чрез множество опити и наблюдения; именно чрез нея се отключва широк диапазон от възможности. На всекиго е известно разтуптяването на сърцето и зачервяването на лицето при гняв или пребледняването му при страх – това показва, че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – разрушават се. Неизбежно притесненията и душевните вълнения причиняват болести. В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си. Аз съм съгласен с д-р Жолтрен, който доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога. И възпалението на дебелото черво, и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са в резултат на душевни и морални смущения.“ Психологът Крепелин разказва за един затворник, който заболява тежко и лекарите му дават живот най-много ден-два. Обаче той нямал близки и знаел, че ако умре в затвора, съгласно законите тялото му ще бъде дадено за дисекция в университета, и точно това той не можел да приеме.
към текста >>

5. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота.
Човек през целия живот трябва да разширява своя кръгозор, своите познания, а заедно с това и разбирането на живота. Това, което се цели в гимназията, е следното: 1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа към мироглед, към идейни търсения, към осмисляне на живота. 2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти. Това е необходимо. Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота. Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му. Той е вече до известна степен ориентиран в живота. Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота. Той вече има светлина върху великите проблеми на живота. Учителят казва: „В горните класове трябва да се използват произведенията на видни поети, художници, мъдреци и пр., от всички епохи, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души във всички векове са проповядвали едни и същи висши истина.”
към текста >>

6. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения.
Много хора може да са получили тази болест по външни причини, но повечето - от тревоги и страхове. Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта.
към текста >>

Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска.
Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето.
към текста >>

7. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения.
Много хора може да са получили тази болест по външни причини, но повечето - от тревоги и страхове. Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта.
към текста >>

Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска.
Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето.
към текста >>

8. 110 ПЪТЯТ НА ПОСТИЖЕНИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако страдате от ревматизъм, треска или друга болест, проявете Божествената Любов и в скоро време здравето ви ще се подобри.
Така ще се сменят състоянията, докато се дойде до здравословното състояние. Ако някой е неврастеник, това показва, че има малко Любов. Ако го боли стомахът, главата, гърдите - малко Любов има. Който има слабо здраве, да обича! Правете опити в това отношение, за да се уверите в истинността на закона. Ако страдате от ревматизъм, треска или друга болест, проявете Божествената Любов и в скоро време здравето ви ще се подобри. Колкото по-скоро оздравеете, толкова по-правилно сте проявил и Любовта. Ако болен се докосне до човек, посетен от Божествената Сила, ще оздравее. Смъртта показва, че хората не са разрешили въпроса за Живота, не са го намерили още. Някой казва, че не му се живее. Че ти още не си живял!
към текста >>

9. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Казах: „Няма нищо.” Един ден, като реже на чарка, отскача една треска, влиза в окото му и то се подува.
Това чувство е развито у него. Ако са събрани няколко души, той ще каже: „Там има свят, не могат да се преброят.” Добрата страна на българина е, че той е признателен. Когато бяхме на екскурзия в Родопите, в Циговия чарк, Баташко, синът ни настани в чарка, но баща му - упорит българин, не ни поздравяваше даже. Плащаме му - не ни поздравява. Казах: „Няма нищо.” Един ден, като реже на чарка, отскача една треска, влиза в окото му и то се подува. Синът иде и казва: „Окото на баща ми се поду. Трябва да го пратим в София.” Казах: „Няма нужда, ще му помогна.” Бащата иде. Казах му: „Ако отидеш в София, ще ти извадят окото; аз ще ти помогна, без да ходиш в София. Ще видиш колко скоро лекувам.” Обърнах му окото, извадих си кърпата, извадих парчето и намазах мястото с масло. Пипах внимателно и му казах: „Утре ще бъде окото ти добре.” На другия ден, този човек стана мек като памук.
към текста >>

Обърнах окото и извадих треската - и изведнъж видя хубавата страна.
Казах му: „Ако отидеш в София, ще ти извадят окото; аз ще ти помогна, без да ходиш в София. Ще видиш колко скоро лекувам.” Обърнах му окото, извадих си кърпата, извадих парчето и намазах мястото с масло. Пипах внимателно и му казах: „Утре ще бъде окото ти добре.” На другия ден, този човек стана мек като памук. Тури ни на разположение коне, хляб, всичко. И казва: „Много лоши сме били.” Разбира човекът. Обърнах окото и извадих треската - и изведнъж видя хубавата страна. Направихме една чешма там. Българинът се отличава с голяма разрушителна сила. Много обича да разрушава. Като върви през гората, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва. Ако българите съумеят да превърнат разрушителната сила в творческа, ще станат велик народ.
към текста >>

10. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При такива повратни точки в живота ми, моята мисъл особено трескаво работеше и още същия час, реших да стана търговец, и то не какъв да е, а търговец на едро.
Габрово, като един от най-големите производителни центрове, беше наводнен от търговци, търсещи да закупят стоки. Един ден, след като се прибрах от обиколка и предадох големите поръчки на моя господар, ангросист в Габрово, останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да е възторг, както правеше по-рано, и с навъсен тон ми каза: "Няма смисъл вече да пътувате, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки." Явно беше, че с тази моя кариера е свършено и аз съм на улицата. Не за първи път изпадах в такова положение, затова не се разтревожих много. Нещо ме успокояваше отвътре. При такива повратни точки в живота ми, моята мисъл особено трескаво работеше и още същия час, реших да стана търговец, и то не какъв да е, а търговец на едро. Макар да нямах пари и да знаех,че за такава дейност те са важно условие, аз имах другите три по-важни елемента - личните ми качества, извора на стоките и познаването на пазарите. Идеята си споделих с близки и познати, но всички ми се изсмяха. Само моят по-голям брат и баща ми ме насърчиха и подкрепиха. От Габрово взех влака и право при Учителя, за да Му кажа и на Него за решението си. Когато стигам на Изгрева, гледам Той излиза от стаичката и се отправя към поляната, където играехме гимнастическите упражнения.
към текста >>

11. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В онези години всякога бързах, живеех в едно трескаво и непрекъснато напрежение.
Платих и се понесох на велосипеда си по обратния път към Габрово. Тревогата за съдбата на Учителя дълбоко легна в сърцето ми и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесеткилометров път. От Габрово, без да губя време, още същата вечер тръгнах за София. Пристигнах сутринта на Изгрева и помолих една сестра да предаде кожуха на Учителя. Разбрах, че Той го приел и го облякъл пред нея с голямо удоволствие. В онези години всякога бързах, живеех в едно трескаво и непрекъснато напрежение. В София не се задържах за дълго. Чак към края на декември бях отново на Изгрева. Чух, че Учителя не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителя идва при мен, много официално облечен и ми казва: "Няма смисъл, Николай!
към текста >>

12. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В началото на месец август, същата година, той пристига в България, заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов и започват трескава подготовка към всеобщо въстание, за сваляне на буржоазната власт и за установяване на работническо-селска.
Това решение отклонява България от суровата гражданска война. Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунистическа партия като крайно неправилно и погрешно. Отчело се е, че е изгубена една изключителна възможност за завземане на властта. Тогава се решава от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за да промени курса в партията от тесняшката доктрина към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време Генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов. В началото на месец август, същата година, той пристига в България, заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов и започват трескава подготовка към всеобщо въстание, за сваляне на буржоазната власт и за установяване на работническо-селска. За тази цел най-напред се отправя апел към БЗНС, в който се казва: "Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори заедно с тях за защита на общите интереси на градския и селски трудещ се народ и създаването на работническо-селско правителство." Организаторите на въстанието решават на 22 срещу 23 септември да се вдигне общо въстание, като за целта изпращат по всички населени пунктове в страната куриери, които да занесат това решение до партийните организации. Обаче организационният секретар Тодор Луканов е против това решение и изпраща нови куриери с нареждане да се отмени дадената директива за въстание. Настъпва раздвоение сред партийните ръководства в градовете и селата и с това въстанието изгубва своя повсеместен характер. "Заповед срещу заповед е безредие" е казал Наполеон.
към текста >>

Формира се военен център и се започват трескави приготовления.
То е потушено и удавено в кръв, а водачите на въстанието успяват да избягат в Съветския съюз. С това обаче не приключва всичко. Пламъкът на комунистите за установяване на работническо-селска власт в България не е угаснал. За тази цел в началото на май 1924 година комунистите свикват нелегална конференция на Витоша в една местност, малко над изгорялата хижа "Фонфон". На нея присъстват видни членове на партията и се взема решение за организирането на ново въстание. Формира се военен център и се започват трескави приготовления. Организиране на бойни групи, дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие. Оръжието се краде от военните складове в страната или пристига отвън, предимно от Съветския съюз, където е формирана група с тази задача. Но и тук има едно "Но", което проваля всичко. В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните дела и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта. Те съобщават имената на ръководителите и активистите, издават складовете с оръжие на военната организация, посочват тайните партийни печатници, нелегалните квартири, явките, каналите.
към текста >>

13. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Като предоставиш всяко действие на Мен, успокой мисълта си във Висшето Себе, свободен от всяка надежда и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай борбата.
Учението на Кришна за Словото „Няма нищо в трите свята, което Аз трябва да извърша, нито нещо непостижимо, което да не осъществя. При все това Аз съм във всяко дело. Защото ако Аз не се бърках никога в делата, всички хора наоколо биха последвали моя пример. Тогава световете биха се превърнали в развалини, ако Аз не работех." „Като предоставиш всяко действие на Мен, успокой мисълта си във Висшето Себе, свободен от всяка надежда и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай борбата. Който пребъдва завинаги в това Мое учение, пълен с вяра и свободен от ухищрение, той също не е обвързан с дела. Който кори Моето учение, а не действува по него, е заблуден във всяко знание, значи този безумец тича към погибел." „Тази неизчезваща йога Аз изложих на Вивасван, Вивасван я предава на Ману, а Ману - на Икшаваку. Тази йога предавана по линия знаеха и Царете-мъдреци. Тази йога с време западна в света.
към текста >>

14. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска.
Същото се отнася и за думата тъща. Споменаването на тази дума намираме при разказа за Мойсей, когато бил при Мадианския първосвещеник Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една от неговите седем дъщери. Това е пак едно духовно отношение, един акт на Посвещение, при който Йетро става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който го въвежда във Висшите духовни светове. А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок.
към текста >>

И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност.
Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия.
към текста >>

15. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

А симоновата тъща беше хваната от силна треска.
Нима си дошъл да ни погубиш? Познаваме Те Кой си Ти, Светият Божий. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред, излезе от него, без да го повреди никак". "И като стана та излезе от синагогата, влезе в симоновата къща. А симоновата тъща беше хваната от силна треска. И молиха Го за нея. И Той, като застана над нея, смъмра треската и тя остави, и на часа стана, та им прислужваше". На друго място съм се спрял повече за треската на Петровата тъща. Щом Христос е смъмрал треската, значи тя е живо същество, чува и разбира, когато й се говори. Затова излиза, щом й говори Един, Който има власт.
към текста >>

И Той, като застана над нея, смъмра треската и тя остави, и на часа стана, та им прислужваше".
Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред, излезе от него, без да го повреди никак". "И като стана та излезе от синагогата, влезе в симоновата къща. А симоновата тъща беше хваната от силна треска. И молиха Го за нея. И Той, като застана над нея, смъмра треската и тя остави, и на часа стана, та им прислужваше". На друго място съм се спрял повече за треската на Петровата тъща. Щом Христос е смъмрал треската, значи тя е живо същество, чува и разбира, когато й се говори. Затова излиза, щом й говори Един, Който има власт. Защото според Окултната Наука и болестите са живи същества, които се вселяват в астралното, етерното и физическото тяло на човека и човек трябва да има власт, за да ги изгони. Но самият човек е причина, за да влязат те в него, защото той сам им е отворил вратата по някакъв начин.
към текста >>

На друго място съм се спрял повече за треската на Петровата тъща.
И бесът, като го повали насред, излезе от него, без да го повреди никак". "И като стана та излезе от синагогата, влезе в симоновата къща. А симоновата тъща беше хваната от силна треска. И молиха Го за нея. И Той, като застана над нея, смъмра треската и тя остави, и на часа стана, та им прислужваше". На друго място съм се спрял повече за треската на Петровата тъща. Щом Христос е смъмрал треската, значи тя е живо същество, чува и разбира, когато й се говори. Затова излиза, щом й говори Един, Който има власт. Защото според Окултната Наука и болестите са живи същества, които се вселяват в астралното, етерното и физическото тяло на човека и човек трябва да има власт, за да ги изгони. Но самият човек е причина, за да влязат те в него, защото той сам им е отворил вратата по някакъв начин. По-нататък се казва: "И когато залязваше Слънцето всички, които бяха болни от разни болести, дойдоха при Него.
към текста >>

Щом Христос е смъмрал треската, значи тя е живо същество, чува и разбира, когато й се говори.
"И като стана та излезе от синагогата, влезе в симоновата къща. А симоновата тъща беше хваната от силна треска. И молиха Го за нея. И Той, като застана над нея, смъмра треската и тя остави, и на часа стана, та им прислужваше". На друго място съм се спрял повече за треската на Петровата тъща. Щом Христос е смъмрал треската, значи тя е живо същество, чува и разбира, когато й се говори. Затова излиза, щом й говори Един, Който има власт. Защото според Окултната Наука и болестите са живи същества, които се вселяват в астралното, етерното и физическото тяло на човека и човек трябва да има власт, за да ги изгони. Но самият човек е причина, за да влязат те в него, защото той сам им е отворил вратата по някакъв начин. По-нататък се казва: "И когато залязваше Слънцето всички, които бяха болни от разни болести, дойдоха при Него. А Той, като положи ръцете си на всеки от тях, изцели ги.
към текста >>

16. Съдържание - Влад Пашов (1902- 1974)

3.2. Треската на Петровата тъща 19
ЕВАНГЕЛИЕТО на МАРКО - Книга на Истината и Волята 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО 4 2. НОВОТО НАЧАЛО .. 13 3. ЗНАМЕНИЯТА - ЕТАПИ В НАВЛИЗАНЕТО НА НОВИЯ ИМПУЛС В ЖИВОТА ......... 18 3.1. Изгонването на нечистия дух 18 3.2. Треската на Петровата тъща 19 3.3. Изцелението на прокажения 20 3.4. Изцеление на парализирания 22 3.5. Изцеление на човека с изсъхналата ръка 26 3.6. Призоваването на учениците 27 3.7. Укротяване на вятъра и морето 32
към текста >>

17. 3.2. Треската на Петровата тъща - Влад Пашов (1902- 1974)

3.2. Треската на Петровата тъща
3.2. Треската на Петровата тъща По-нататък се говори за изцелението на Петровата тъща, която страдала от треска. Във връзка с Евангелието на Матей се спрях по-обширно на треската на Петровата тъща. Тук само ще припомня, че нейната болест е психическа треска. Тя е под влиянието на природните стихии, чрез които е във връзка с низшите духове. Христос прекъсва тази й връзка и възстановява нормалното й състояние и тя им прислужва, става и тя последовател на новото учение.
към текста >>

По-нататък се говори за изцелението на Петровата тъща, която страдала от треска.
3.2. Треската на Петровата тъща По-нататък се говори за изцелението на Петровата тъща, която страдала от треска. Във връзка с Евангелието на Матей се спрях по-обширно на треската на Петровата тъща. Тук само ще припомня, че нейната болест е психическа треска. Тя е под влиянието на природните стихии, чрез които е във връзка с низшите духове. Христос прекъсва тази й връзка и възстановява нормалното й състояние и тя им прислужва, става и тя последовател на новото учение. Така че, втората стъпка на Христа е да освободи хората от влиянието на природните стихии, чрез които те са в една полусъзнателна връзка с невидимия свят, по медиумичния път.
към текста >>

Във връзка с Евангелието на Матей се спрях по-обширно на треската на Петровата тъща.
3.2. Треската на Петровата тъща По-нататък се говори за изцелението на Петровата тъща, която страдала от треска. Във връзка с Евангелието на Матей се спрях по-обширно на треската на Петровата тъща. Тук само ще припомня, че нейната болест е психическа треска. Тя е под влиянието на природните стихии, чрез които е във връзка с низшите духове. Христос прекъсва тази й връзка и възстановява нормалното й състояние и тя им прислужва, става и тя последовател на новото учение. Така че, втората стъпка на Христа е да освободи хората от влиянието на природните стихии, чрез които те са в една полусъзнателна връзка с невидимия свят, по медиумичния път. Христос прекъсва тази връзка, като иска да научи хората да развият своите вътрешни сили, за да влязат в съзнателна връзка с духовния и Божествения свят.
към текста >>

Тук само ще припомня, че нейната болест е психическа треска.
3.2. Треската на Петровата тъща По-нататък се говори за изцелението на Петровата тъща, която страдала от треска. Във връзка с Евангелието на Матей се спрях по-обширно на треската на Петровата тъща. Тук само ще припомня, че нейната болест е психическа треска. Тя е под влиянието на природните стихии, чрез които е във връзка с низшите духове. Христос прекъсва тази й връзка и възстановява нормалното й състояние и тя им прислужва, става и тя последовател на новото учение. Така че, втората стъпка на Христа е да освободи хората от влиянието на природните стихии, чрез които те са в една полусъзнателна връзка с невидимия свят, по медиумичния път. Христос прекъсва тази връзка, като иска да научи хората да развият своите вътрешни сили, за да влязат в съзнателна връзка с духовния и Божествения свят. В 32ри стих на първа глава се казва: "И когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и хванати от бяс.
към текста >>

18. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
И една змия ехидна излязла от топлината и се залепила на ръката му. "А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее. Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог."/28;4-6/. 25. "А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха; които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни." /28;7-10/. 26. "А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше." /28;16/. След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/. Така завършват Деянията на апостолите, в които са изнесени много окултни факти, които посочих последователно, и които са изнесени в самата книга. Всички тези факти показват, че апостолите са били Посветени и са разполагали със знание и сила, заради което езичниците често ги вземали за богове.
към текста >>

19. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта.
Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките оплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин Седми Багренородни в своите летописи, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да упражнят ранните търсения на необикновения юноша. Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката теория на вечните искания и най-тънкото дело на човешкото осъществяване." В тази среда от изкуство, форма и начертания, дето го бе поставил народностния каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почит Бояну — Мария, внучка на Роман Лакатник, също се учеше там. Един от главните възпитатели на имперската школа ни казват, че е бил Николай Мистик — канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята. Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта. Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител може да остави върху тези две лица, защото то е характерно. Мария го обикна като жена, а Николай Мистик се уплаши от неговата мисъл. Една неразбрана връзка тежеше върху тези трима души, не за дълго събрани там. Пословичната хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както отхвърли и умело скованата и суха догматична лъжемъдрост, която му беше предложена от патриарха на тогавашната ученост. Боян беше с пробудена душа и в минали прераждания беше опитал всички тези неща, които му предлагаха тези две лица.
към текста >>

20. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

седмица. Действително до вечерта и тримата се разболели от силна треска.
Единият в течение на една година си заминал, другият не удържал богатството си и се превърнал в последен бедняк, а третият останал самотник и почти изоставен от всички до края на живота си. Още докато били в палатката на Учителя, той им казал, че и тримата ще боледуват най-малко една седмица. Действително до вечерта и тримата се разболели от силна треска. Когато по време на бомбардировките през 1944 г. Учителят беше в Мърчево, свещеникът в селото, заедно с група враждебно настроени хора, подел кампания срещу него. Подготвяло се да бъде пуснато електрическото осветление
към текста >>

21. УСЛОВИЯ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИДЕАЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, ако някой от вас страда от треска, нека вложи в себе си мисълта, че иска да оздравее, да посвети живота си за реализирането на едно добро дело, на едно велико дело.
Направете опит, за да се убедите в истинността на моите думи. Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, първо подобрява здравето на човека. След това тя се отразява на мисълта и човек започва да мисли право. Най-после се отразява на сърцето – човек изпитва приятно чувство и разположение. Например, ако някой от вас страда от треска, нека вложи в себе си мисълта, че иска да оздравее, да посвети живота си за реализирането на едно добро дело, на едно велико дело. Като вложи тази мисъл в ума и в сърцето си, тя ще започне да работи в него и в скоро време треската окончателно ще мине. Така той ще опита резултатите на своята мисъл. Ако идеята му даде добри резултати и той оздравее, това показва, че тя е проработила.
към текста >>

Като вложи тази мисъл в ума и в сърцето си, тя ще започне да работи в него и в скоро време треската окончателно ще мине.
убедите в истинността на моите думи. Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, първо подобрява здравето на човека. След това тя се отразява на мисълта и човек започва да мисли право. Най-после се отразява на сърцето – човек изпитва приятно чувство и разположение. Например, ако някой от вас страда от треска, нека вложи в себе си мисълта, че иска да оздравее, да посвети живота си за реализирането на едно добро дело, на едно велико дело. Като вложи тази мисъл в ума и в сърцето си, тя ще започне да работи в него и в скоро време треската окончателно ще мине. Така той ще опита резултатите на своята мисъл. Ако идеята му даде добри резултати и той оздравее, това показва, че тя е проработила.
към текста >>

22. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не трескат… а така само, блещат.
Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня. Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам. Слънцето само трепти, ама ни насам, ни натам — все на един карар стои. Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не трескат… а така само, блещат. Зададе се свет като на линия, ама хем вървят, а пък, гледам, не стъпят, а си се носят така, като мъгла над гората. Докато да се взра, а оно наобиколиха навсекъде: ангели, светци, апостоли-мъченици — пълно, пълно. Прекараха и душите на умрелите да ги мерят на терзията, да се види кой е праведен, кой грешен. Па божем души, а они си същи хора, като че са си живи. И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно.
към текста >>

23. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Защото онзи човек, който се разболее от треска, ако го попитат, ще каже, че всичката храна е горчива.
Ние живеем в един от най-добрите светове. По-добър свят от тоя за нас не може да се създаде. Ако някой философ може да ви каже, че този свят е много лош, това е субективно. Това е неговото субективно схващане. Той не е създал света и не знае дали този свят е лош. Защото онзи човек, който се разболее от треска, ако го попитат, ще каже, че всичката храна е горчива. Жена му готви кокошка, това-онова, всичко, каквото яде, е горчиво. Езикът е изопачен. Щом дойде здравето, всичката тази храна става сладка. Та казвам: Изопачаването сега седи в човешките чувства. Щом ти помислиш някой път, че другите хора имат повече от тебе, ти си създал злото.
към текста >>

24. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа.
Минават няколко дена и той си заминава от този свят. Елена Цочева от Айтос има брат, болен от туберкулоза. Когато Учителя посещава града им, тя го моли да отиде у тях, за да види брат й, но не му казва, че е болен от туберкулоза. Учителя посещава дома им и нарежда на болния да носи вода с една голяма дамаджана 40 дена непрекъснато от Чортленския извор и да пие постоянно от нея. След изпълнение на задачата, той оздравява напълно и живее още дълго време. Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе.
към текста >>

Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската.
Елена Цочева от Айтос има брат, болен от туберкулоза. Когато Учителя посещава града им, тя го моли да отиде у тях, за да види брат й, но не му казва, че е болен от туберкулоза. Учителя посещава дома им и нарежда на болния да носи вода с една голяма дамаджана 40 дена непрекъснато от Чортленския извор и да пие постоянно от нея. След изпълнение на задачата, той оздравява напълно и живее още дълго време. Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма.
към текста >>

Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската.
След изпълнение на задачата, той оздравява напълно и живее още дълго време. Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство.
към текста >>

Времето минава, мръква се, а треската я няма.
Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство. Лекарите й казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само.
към текста >>

Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава.
Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство. Лекарите й казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите й казват, че ще си замине след няколко дни.
към текста >>

Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден.
Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам". На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя". Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той й съобщава предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя. Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден. При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя — залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителя му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болния 6 месеца.
към текста >>

При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя — залива го със студена вода.
На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя". Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той й съобщава предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя. Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден. При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя — залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителя му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болния 6 месеца. Ти го изпъди от него, той влезе в тебе и сега ще работи в тебе 6 месеца."
към текста >>

След 3 дена треската посещава доктор Жеков.
Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той й съобщава предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя. Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден. При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя — залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителя му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болния 6 месеца. Ти го изпъди от него, той влезе в тебе и сега ще работи в тебе 6 месеца." Две рождени сестри по някакъв малък повод се скарват сериозно и при полученото силно раздразнение в едната от тях става изгаряне на астралното тяло и тя пада на земята като мъртва. Другата, като вижда това, от уплаха припада до нея.
към текста >>

Учителя му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болния 6 месеца.
Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден. При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя — залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителя му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болния 6 месеца. Ти го изпъди от него, той влезе в тебе и сега ще работи в тебе 6 месеца." Две рождени сестри по някакъв малък повод се скарват сериозно и при полученото силно раздразнение в едната от тях става изгаряне на астралното тяло и тя пада на земята като мъртва. Другата, като вижда това, от уплаха припада до нея. Като си идва от работа, мъжът на първата сестра вижда, че жена му не дава никакви признаци на живот, коленичи на пода и започва усърдно да се моли на Учителя да помогне на жена му. Учителя се намесва и помага.
към текста >>

25. 7.50 Асен Арнаудов - Светозар Няголов ( -2013)

Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква.
След неговото изказване Учителя се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев. Той записа и паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката — възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа. В един хубав пролетен ден след свършване на паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей. След известно време, от другата страна на полянката идват Асен Арнаудов и младата сестра — Весела Несторова.
към текста >>

26. 7.82 Василка Иванова - Светозар Няголов ( -2013)

Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа.
Милка съобщава това, Учителя се изправя бодро и ги посреща. С треперещ глас младежът го запитва какво да следва в университета. Учителя се вглежда в чертите на лицето му и казва: „Медицина, рекох. Добър лекар ще станеш." Посещението завършва, двамата посетители целуват ръка на Учителя и си отиват. (От 5.16 Завръщане на Учителя в София) Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе.
към текста >>

Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската.
С треперещ глас младежът го запитва какво да следва в университета. Учителя се вглежда в чертите на лицето му и казва: „Медицина, рекох. Добър лекар ще станеш." Посещението завършва, двамата посетители целуват ръка на Учителя и си отиват. (От 5.16 Завръщане на Учителя в София) Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма.
към текста >>

Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската.
(От 5.16 Завръщане на Учителя в София) Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство.
към текста >>

Времето минава, мръква се, а треската я няма.
Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство. Лекарите й казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само.
към текста >>

Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава.
Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство. Лекарите й казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите й казват, че ще си замине след няколко дни.
към текста >>

27. 9. ОБРАЗИ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини.
От океана на вечната субстанция непрестанно кристализират формите на живота. В самата тази субстанция сякаш е скрита ръката на ваятел, който с нежна любов вае образите на своята многолика мисъл. Това трябва да е любимото му занимание, защото той дарява своите творения със същата способност да ваят все по- нови форми на любовта си, която той е вдъхнал в тях. Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния. Птицата лежи със същия любовен порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни. Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини. И всеки слънчев лъч е художник- творец, който обагря с живи краски цветя и плодове, дървета и скали, кристали и води. Всичко вае образи с порива на своя Творец. В творческия процес съзнаваме съществуването на Бога.
към текста >>

28. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Преди въплъщаването на Христос в тялото на Иисус кипи трескава работа от страна на няколко земни проекции на ББ, водеща от които е общността на есеите.
пъти, за да се въплъти в човешко тяло, пък макар и на Учител от земната Йерархия - Иисус; по-подробно ще говорим за това в една от следващите лекции, посветена на учението на българския духовен Учител за Христос.) Ето как Учителят П. Дънов дефинира задачата на II клон на ББ: "Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи." Почвата - т. е. душите на хората - е подготвена от I клон на ББ, Египетския. Преди въплъщаването на Христос в тялото на Иисус кипи трескава работа от страна на няколко земни проекции на ББ, водеща от които е общността на есеите. Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли".
към текста >>

29. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов.
Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек.
към текста >>

30. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу ББ и нарастващото му влияние в страната.
Тук е нужно да се отбележи, че не всички православни свещенослужители вземат участие в похода на клеветата срещу П. Дънов. Някои от тях, макар и малцина, които разбират и оценяват учението на ББ, не се поддават на инсинуациите. Те не проявяват страх да ходят за съвет при Учителя на ББ, да четат беседите му и другата литература на Братството. Когато през разглеждания период от време БПЦ установява чувствителен отлив от редовете на паството си за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя П. Дънов (обратно пропорционално), нейният върховен административен орган - Светият Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен за нейните позиции в обществената среда процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу ББ и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание бива отделено на издателската дейност на БПЦ като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на Православната църква - "Църковен вестник" и сп. "Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни относно ББ. Успоредно с това биват отпечатвани поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна факто- логическа и изследователска стойност.
към текста >>

31. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Всеки от слушателите неволно се връща назад в спомените си и дири трескаво подобни свои състояния.
Един ден вие преживявате някой свой стар живот, който е бил порочен, и сте недоволни и обезсърчени. Това е едно течение, което може да ви отнесе. Това е положението на човек, който слиза в мочурлак. Напуснете този път! Заемете положението на онзи, който се качва, а не положението на онзи, който слиза.“ Всеки от слушателите неволно се връща назад в спомените си и дири трескаво подобни свои състояния. Те никога повече не бива да бъдат заплаха за него и за вътрешния му мир. Познанието, дарено тъй щедро от техния Учител, е най-мощното оръжие срещу хищните призраци на миналото. След кратка пауза той изрича нещо наглед простичко, но с неоценимо по стойност съдържание: „У човека има борба между духа и плътта, но духът трябва да бъде господар. И у съвършените има тази борба. У тях винаги духът е победител.“
към текста >>

32. КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Нещо им подсказва, че силната власт на земята е слабост на небето и те бързат трескаво да постигнат вечен живот, своето безсмъртие тук, на земята.
Както изворите на сила и живот избликват в ранна утрин и цветята отварят венчелистчетата си под лъчите на изгряващото слънце, така и човешката душа разцъфтява при идването на космическата пролет. Ако се огледаме около нас обаче, ще забележим и други процеси. Наред с разцъфтяването на човешката душа, облаци и тъмни сенки бродят над земята. Смут и объркване, идейна безпътица владеят общества и народи. Силни влияния в условията на несигурност оказват пагубно действие, а хората със силна земна власт са станали крайно неспокойни. Нещо им подсказва, че силната власт на земята е слабост на небето и те бързат трескаво да постигнат вечен живот, своето безсмъртие тук, на земята. Всички известни техники за упражняване на влияние и за масова манипулация са впрегнати на работа. Дори и безверниците са се запретнали да изучават окултните науки, защото се надяват чрез тайните им методи по-ефикасно да манипулират и управляват, да насочват хората в желаното от тях направление. Тенденцията, колкото и да е според външния си вид внушителна като кораб, който победно пори вълните, един ден ще се натъкне на подводни скали или на рифове на всичко онова, което стои скрито векове наред в подсъзнанието и в колективното неосъзнато; после „рифовете" на истината ще излязат на повърхността. Според Учителя, ако някой близък приятел ти каже, че изглеждаш зле, едва ли ще му повярваш. Ако обаче десетина веселяци решат да се пошегуват и един от тях те запита защо си така пребледнял, втори защо си унил, трети, след като те потупа съчувствено по рамото ти подшушне доверително: „Не се обезсърчавай и това ще мине!
към текста >>

33. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Треската, която прекарва почти на крака, скоро го напуска.
Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път. Сега чувства, че студът взема надмощие над него. „Не казва си той не трябва да се отпускам! " И ето, че нови сили идват свише и благословение изпълва душата му. В града Вено се възстановява от умората. Треската, която прекарва почти на крака, скоро го напуска. Той се чувства малко отпаднал, но е активен и отново полезен на всички. Понеже няма жилище, временно спи в един таван, където опъва палатката си. Така изкарва една зима. Приятелите му настояват да отиде на лекарски преглед. Установява се, че е прекарал възпаление на дробовете.
към текста >>

34. Спомени за бате Крум от Сьома Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

И аз, уж човек с изрядна памет, изведнъж почвам трескаво да разлиствам в ума си някакви откъслеци от неопределени периоди на живота си и да си призная, не ми се удава...
Спомени за бате Крум от Сьома Левин Понякога ме молят да си припомня нещо от миналото. Понякога - от най-далечното. И аз, уж човек с изрядна памет, изведнъж почвам трескаво да разлиствам в ума си някакви откъслеци от неопределени периоди на живота си и да си призная, не ми се удава... След много подобни случаи аз почвам да гледам на всичко това като на някаква стара библиотека. Спомените от детството в нея са книга, в която липсват страници. Нещо се е отпечатало завинаги, а от други неща - нито ред... Пък и на останалите страници не всичко в нея е тъй важно. Но има такива спомени, без които моето „днес“ би било съвсем друго. Един от тях са нашите пътувания в България и по-точно - прекарването и екскурзиите на Рила.
към текста >>

35. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На следния ден Предстоеше ни трескава работа: Няколко деца започнаха да нареждат сцената, други слагаха номера на столчетата, трети правеха завеса от нарязани ленти, а на касата касиерът режеше билети и правеше план на салона.
— запита Цецка. — Всеки, който пожелае! — отговорих аз, следейки общия интерес. — Аз ще късам билетите! — Аз пък ще ги продавам! Аз ще играя балет! — и т. и. всеки намери своето място в новата игра. Преди да си отидем, като първи номер от програмата в театъра беше новата 'песен „О, славни сме артисти". На следния ден Предстоеше ни трескава работа: Няколко деца започнаха да нареждат сцената, други слагаха номера на столчетата, трети правеха завеса от нарязани ленти, а на касата касиерът режеше билети и правеше план на салона. Днес закуската се даде в бюфета па театъра и след нея имаше театрален спектакъл от импровизирани номера. Децата пяха и декламираха. По общо желание, като номер, разказах приказката за „Пролетния сън на малката Оличка". Заговорихме и за кино. След обяд Всяко дете работеше сериозно и нямаше нужда ла се напомня за повече ред и дисциплина.
към текста >>

36. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Започнахме трескаво приготовление за Великден.
И работата взе друг характер. Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички. От гланцова хартия започнахме да режем най-различни великденски сюжети за декорация на стаята и за домашни изненади. Взехме великденски песни, стихотворения, приказки и т. н. Работата взе естествен ход. Започнахме трескаво приготовление за Великден. Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена, селото и града. Същевременно развихме богата творческа дейност, сръчност и ръчна работа. Не изпуснахме случая между играта да вземем няколко нови песни, игри и приказки около създадения интерес свързан с реалния живот. С казаното до тук проследихме на кратко развитието на един проект „пътуване" с цел да подчертаем хода на работата с депата, изхождайки от интереса им, стигайки до развитието на една цялостна дейност в духа на времето.
към текста >>

37. Песен на здравите деца - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Имаме ли треска, макар още днеска лекар за съвети в къщи доведете.
2. СТИХОТВОРЕНИЯ ПЕСЕН НА ЗДРАВИТЕ ДЕЦА С розови странични трябва да сме всички, трябва да сме здрави, с мускули корави! Искаме големи ний да порастеме. славно да се трудим, всички да зачудим! Моркови, домати, чушки и салати, всичко ще ядеме, за да порастеме. Сутрин ще се мием, здраво ще се трием, винаги измити ще ни са зъбите. Имаме ли треска, макар още днеска лекар за съвети в къщи доведете. Тъй ще порастеме силни и големи, славно да се трудим всички да зачуаим 1 Леда Милева
към текста >>

38. Книга на загадките - Николай Райнов

Хлип! Хлип! Хлип! Денят е къс, а Нощта — безкрайна : грейте замръзнали ръце на слънцето на младостта ! Пийте росата, додето чашките на цветята не са повехнали! Пейте песните на кръвта, докле кипи в жилите немирна треска! Хлип! Хлип! Хлип! Лебедите мрат, лотусите капят, светилниците гаснат, облаците се стапят.
И Ти начеваш да търсиш от мъжа поклонство. А Ти не си божество. И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти — бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска душата, щом човек се сепне. Защото мъжът е направил от Тебе своя лъжа — и Ти си повярвала в тая лъжа. *** Хлип! Хлип! Хлип! Чухте ли, що казват прохладните езерни струи? Хлип! Хлип! Хлип! Денят е къс, а Нощта — безкрайна : грейте замръзнали ръце на слънцето на младостта ! Пийте росата, додето чашките на цветята не са повехнали! Пейте песните на кръвта, докле кипи в жилите немирна треска! Хлип! Хлип! Хлип! Лебедите мрат, лотусите капят, светилниците гаснат, облаците се стапят. Вечерта става студена, в лодката се процежда вода, пътеката тревясва. Две капки безсмъртие ни дава Бог: две капки през цял живот. Намерете ги в нечии очи! Хлип! Хлип! Хлип! Нямаме време, защото двете капки не ще станат море. Бързаме, защото пепелта не става слънце. Пътеката е тясна за трима.
към текста >>

39. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Този трескав поглед, дето търси да прозре какво вещае тази буря и накъде ще го отвее стихията на това ново място... Преди нова година седемнадесетгодишният Константин Дъновски бе назначен за учител на още неизграденото училище на село Хадьрча срещу петстотин гроша годишна заплата и храна и легло от чорбаджи Атанас Георгиев.
Бил чуден казват. Такива голобради момчета ще имаш за избор... Момчето прикова погледа на чорбаджи Атанас. Голобрад или не - това бе той самият, загледан в бурята отпреди двайсет и пет години! Целият живот пред него; дошъл отникъде си в големия град като него едно време в Месемврия; с пламъка на знанието в сърцето. Нищо друго. И не знаеше ли чорбаджи Атанас, че това е повече от всичко! Този пламък. Този трескав поглед, дето търси да прозре какво вещае тази буря и накъде ще го отвее стихията на това ново място... Преди нова година седемнадесетгодишният Константин Дъновски бе назначен за учител на още неизграденото училище на село Хадьрча срещу петстотин гроша годишна заплата и храна и легло от чорбаджи Атанас Георгиев. Чорбаджи Атанас взе със себе си Константин - и право в селото. За помещение за училището вече не се продума. Край! Атанас нареди, без да чуе и дума от жена и деца, да се изхвърли всичко от заницата на голямата му къща. На сегашен език това ще рече нещо като килер - стая за натурии. Вън на двора! Нареди да измажат с вар.
към текста >>

Междувременно селото продължава да живее трескавия си живот в рамките на турско-руските стратегически планове.
А в училището след Константин учителстват П. Атанасов и Курти Добрев, който, в занаятчийския дух на времето, докато преподавал, шиел и учениците му седели на земята върху измайсторени от него възглавници. В средата на века Хадърча е нещо неузнаваемо и чорбаджи Атанас, поел напред в плановете си, спира око на даскал Константин за съпруг на дъщеря си. И като го избира, настоява бъдещият му зет да стане свещеник. Да се готви там, защото така вижда цялата работа. Междувременно селото продължава да живее трескавия си живот в рамките на турско-руските стратегически планове. Като пример за изгодата от тази ситуация, а не утежнение, както неправилно се казва, ще посоча, че по това време турското военно командване разполага тук, по средата между Варна, Шумен и Добрич, голяма военна болница в четирите най-хубави къщи на Хадърча. Със започването на войната и падането на Силистра с бегълците турци и татари и покрай ранените тук от север се спускат за охрана на болницата 150 души арапи, водени от Халил Ага. Тъй като трябва да храни разквартируваните военни, селото е освободено от данъци и това е истинска голяма изгода в материалния смисъл на думата. Арапите наистина излиза, че са малко арапи - така да се каже - и тук са прехвърлени за стабилизиране на цивилизованите обноски шестдесет полски военни от полската дивизия във Варна по искане на чорбаджи Атанас. Става дума за европейци, твърди хора, горди и дисциплинирани, и за Хадърча това е повече от нещо, защото за пръв път идват военни, говорещи славянски език, който чат-пат, тук-там се разбира, а при това - забележете - турските военни треперят от тях.
към текста >>

40. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

1890 в Далечния север започва първата златна треска на Аляска.
1890 (26 април) в Ню Йорк Аделина Пати дава своя прощален концерт в Метрополитен опера. 1890 в Ню Йорк бива завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън. 1890 в Ню Йорк, в прочутия небостъргач Парк Роу Нюз Билдинг (където са групирани най-големите ежедневници) се помещава в. „Ню Йорк Сън“ , който не сваля от първа страница драстичните новини за бандите от Петте кьошета. 1890 в Централните щати изниква мистичният индиански ритуал „Гоуст Данс“ (Танца на духовете) на най-отчаяните противници на белите американци. 1890 в Далечния север започва първата златна треска на Аляска. 1890 (20 юни) в Лондон списание „Липинкотс“ публикува романа на Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей“, с което викто- рианската литература вече не е това, което е дотогава. 1890 нюйоркските вестници обширно отразяват появата на нов индиански месия от племето Су, ритуалите на индианците слън- цепоклонници, както и подробности по екзекуцията на водача на русофилския бунт в България - капитан Паница. 1890 в Италия пристига на турне прочутото шоу „Стария Див Запад“ на Бъфало Бил. 1890 в Чайна Таун (китайски квартал сравнително близо до Петте кьошета) се открива методистка мисия. 1890 (16-17 декември) става убийството на индианските вождове Ситинг Бул и Кроу Фуут.
към текста >>

41. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли.
Когато става нужда да се разшири улица, те не събарят каквото пречи, както в Ню Йорк и Чикаго, а първи започват да местят сгради. Франсис Тролоп още през 1830 гшше какъв кеф е да се зяпа такова местене, а Дикенс при престоя си тук разказва как „едно жилище кара в бая тръс надолу по хълма!“ Когато на нивото на терена повече не може да се увеличават комуникационните линии и затова трябва да се вдигнат във въздуха, бостънци не могат да приемат техния град да остане без жилищни фасади и без гледки към небето и тревата на „Бостън Камън“ от прозореца на приемната, където дъщеря им си готви урока по пиано. Така те пак са първите, които вкарват комуникационните линии под земята. Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място. Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става. Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли. И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей. По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“. Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей. Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение. Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела.
към текста >>

42. Георги Томалевски - Георги Христов

Челото ми пламна, разтърси ме треска с неприятни студени пълзения по гърба и после огън, като че съм в пещ.
При нас идва отнякъде един наш ямболски приятел. Видяхме се с него и тръгваме да търсим Александър, който се е прибрал в Стара Загора при домашните си няколко дни преди нашето тръгване. Аз оставам да гостувам на Александър, а Кръстю отива в друга къща. Когато си лягам вечерта, разбирам, че съм болен. Усещам съвсем явно признаците на малария. Челото ми пламна, разтърси ме треска с неприятни студени пълзения по гърба и после огън, като че съм в пещ. Когато през деня малко се поокопитвам, но все още сериозно разтърсен от маларията, излизаме с Кръстю за около половин час да продадем часовниците си. За моя ръчен часовник получих сто лева, а Кръстю за неговия сто и петдесет. Часовникарят дълго разглежда марките на тия часовници и нашите лица. Кой знае какво си е помислил, но плати парите. Това са пътните ни разноски до Търново.
към текста >>

Нито следа от умора, нито следа от треската и огъня, който ме бе обхванал през нощта.
Усещам как понякога Кръстю идва до пейката, на която лежа, и проверява състоянието ми. Изобщо кошмар! Пристигаме на гара Дряново. За мен, на тази гара става нещо, което аз мога да нарека истинско чудо. Още със стъпването на земята, аз се почувствах съвършено здрав. Никаква медицина, никаква наука не могат да ми обяснят как стана така, че когато вдъхнах за пръв път хладния и чист планински въздух, аз се почувствах като новороден. Нито следа от умора, нито следа от треската и огъня, който ме бе обхванал през нощта. Може би моят организъм, роден в планина, усеща нещо свое, родно и лекуващо. Аз живях толкова месеца в полето и сега, когато усещам планината, моето здраве веднага се възвърна. Вдигнах багажа си и тръгнах с бодри стъпки. Звездите бавно гаснат в прекрасната утрин и скоро съмва. Тръгваме към манастира.
към текста >>

43. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целият се друсаш.
Какво значи говорът на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони. Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит. Маларията Първите признаци на маларията се явиха скоро. Заболяха двама от по- слабичките. Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целият се друсаш. Слабост и безсилие. Легнаха двамината на легло. Един ден те тресе, следващия ден почиваш и после пак те тресе. След това треската се яви и у други. А онзи, който го тресеше, лежеше на сянка през деня, потеше се, бълнуваше и охкаше.
към текста >>

След това треската се яви и у други.
Заболяха двама от по- слабичките. Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целият се друсаш. Слабост и безсилие. Легнаха двамината на легло. Един ден те тресе, следващия ден почиваш и после пак те тресе. След това треската се яви и у други. А онзи, който го тресеше, лежеше на сянка през деня, потеше се, бълнуваше и охкаше. Това разстрои работата ни на хармана. Останахме малко хора. Едни прекарваха снопите, други работеха на хармана, трети трябваше да отвяват. Това беше нашият план.
към текста >>

Но силите ни отслабнаха, а на болните положението им ставаше все по-зле, особено когато бълнуваха в треска и огън, което ни плашеше много.
А работата тежка, тази година житото стана хубаво с големи тежки класове и големи пълни зърна. Скоро маларията засегна почти всички. Двама се уплашиха и избягаха. Тръгнаха, отидоха ужким за някъде и не се върнаха. Останахме шест души и работехме в дните, когато не ни тресеше. Но силите ни отслабнаха, а на болните положението им ставаше все по-зле, особено когато бълнуваха в треска и огън, което ни плашеше много. Пък настанаха дни за братската среща и събора в гр. Търново, на която ние непременно искахме да идем. Но пари за влака нямахме. Точно по това време родителите ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново. Останаха снопи за три хармана, за което нямахме сили вече да овършеем.
към текста >>

А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска?
Така най-после пристигнахме в Търново. Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст. „Ето ги комунарите!“ Но на следващия ден, като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: „Къде са комунарите? “ Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? “ А сестрата, която се грижи за нас, троснато отговаря: „Е, те, това са те!“ Учителя ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас. Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм. Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя, маларията, нали ме тресеше през ден. И в свободния ден от маларията аз се срещнах с баща ми.
към текста >>

“ А сестрата, която се грижи за нас, троснато отговаря: „Е, те, това са те!“ Учителя ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас.
Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст. „Ето ги комунарите!“ Но на следващия ден, като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: „Къде са комунарите? “ Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? “ А сестрата, която се грижи за нас, троснато отговаря: „Е, те, това са те!“ Учителя ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас. Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм. Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя, маларията, нали ме тресеше през ден. И в свободния ден от маларията аз се срещнах с баща ми. Учителя не беше доволен от цялата тази работа с комуната, но мълчеше.
към текста >>

С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било.
За такива подобни опити, които имахме и по-късно, Учителя каза, че сегашното човечество не е узряло още за комунален живот. Учителя откри Школата и ние вместо всички да бъдем в нея, се затирихме накрай света, в село Ачларе. Значи други бяха силите, които ни отклониха. Преминахме много премеждия, но маларията ни докопа и не ни пусна без кръвен данък. Учителя бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана, целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на тебе го предавам.“ Учителя се усмихна и отговори: „Хубаво.“ Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога.
към текста >>

В Търново през ден треската ни тресеше.
От баща ми остана тази любов към цветята. За едно цвете аз също отивам 20 км пеш и толкова още за един вир, да го видя и да се изкъпя в него. А на запад какво да гледам - къщи, дворци, направени от човешка ръка. Тук ние се любувахме на красоти, направени от Божията ръка. До края на живота си баща ми ходеше по планините, придружен най- често от сестра ми Цанка, която остана да живее в Габрово, където се беше омъжила. В Търново през ден треската ни тресеше. Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака. Ходих редовно при машиниста на локомотива и той ми даваше топла вода за тях. Като пристигнахме в Търново, там ни чакаха и ни поеха братята като се грижиха са нас. Учителя бе им казал: „Прави се опит за братски комунален живот.“ Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията. След събора аз, Асен и Константин отидохме в Габрово.
към текста >>

0.33999395370483