НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
154
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Появи се температура, че после
треска
, трепериш ту от студ, ту от огън и целия се друсаш.
33. МАЛАРИЯТА Първите признаци на маларията се явиха скоро. Заболяха двама от по-слабичките.
Появи се температура, че после
треска
, трепериш ту от студ, ту от огън и целия се друсаш.
Слабост и безсилие. Легнаха двамината на легло. Един ден те тресе, следващия ден почиваш и после пак те тресе. След това треската се яви и у други. А онзи, който го тресеше лежеше на сянка през деня, потеше се, бълнуваше и охкаше.
към текста >>
След това
треската
се яви и у други.
Заболяха двама от по-слабичките. Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целия се друсаш. Слабост и безсилие. Легнаха двамината на легло. Един ден те тресе, следващия ден почиваш и после пак те тресе.
След това
треската
се яви и у други.
А онзи, който го тресеше лежеше на сянка през деня, потеше се, бълнуваше и охкаше. Това разстрои работата ни на хармана. Останахме малко хора. Едни прекарваха снопите, други работеха на хармана, трети трябваше да отвяват. Това беше нашия план.
към текста >>
Но силите ни отслабнаха, а на болните положението им ставаше все по-зле, особено когато бълнуваха в
треска
и огън, което ни плашеше много.
А работата тежка, тази година житото стана хубаво с големи тежки класове и големи пълни зърна. Скоро маларията засегна почти всички. Двама се уплашиха и избягаха. Тръгнаха, отидоха ужким за някъде и не се върнаха. Останахме шест души и работехме в дните, когато не ни тресеше.
Но силите ни отслабнаха, а на болните положението им ставаше все по-зле, особено когато бълнуваха в
треска
и огън, което ни плашеше много.
Пък настанаха дни за братската среща и събора в гр. Търново, на която ние непременно искахме да идем. Но пари за влака нямахме. Точно по това време родителите ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново. Останаха снопи за три хармана, за което нямахме сили вече да овършеем.
към текста >>
А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе
треска
?
Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст. „Ето ги комунарите! " Но на следващия ден като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са комунарите? " Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем.
А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе
треска
?
" А сестрата, която се грижи за нас троснато отговаря: „Е, те, това са те! " Учителят ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас. Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм. Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя маларията нали ме тресеше през ден.
към текста >>
" Учителят ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на
треската
много сестри се грижеха за нас.
„Ето ги комунарите! " Но на следващия ден като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са комунарите? " Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? " А сестрата, която се грижи за нас троснато отговаря: „Е, те, това са те!
" Учителят ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на
треската
много сестри се грижеха за нас.
Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм. Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя маларията нали ме тресеше през ден. И в свободния ден от маларията аз се срещнах с баща ми. Учителят не беше доволен от цялата тази работа с комуната, но мълчеше.
към текста >>
С баща ми в свободните дни от
треската
на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било.
За такива подобни опити, които имахме и по-късно Учителят каза, че сегашното човечество не е узряло още за комунален живот. Учителят откри Школата и ние вместо всички да бъдем в нея, се затирихме на край света, в село Ачларе. Значи други бяха силите, които ни отклониха. Преминахме много премеждия, но маларията ни докопа и не ни пусна без кръвен данък. Учителят бе в Търново на събора с цялото Братство.
С баща ми в свободните дни от
треската
на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било.
Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога.
към текста >>
В Търново през ден
треската
ни тресеше.
От баща ми остана тази любов към цветята. За едно цвете аз също отивам 20 км пеш и толкова още за един вир, да го видя и да се изкъпя в него. А на запад какво да гледам - къщи, дворци, направени от човешка ръка. Тук ние се любувахме на красоти, направени от Божията ръка. До края на живота си баща ми ходеше по планините, придружен най-често от сестра ми Цанка, която остана да живее в Габрово, където се беше омъжила.
В Търново през ден
треската
ни тресеше.
Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака. Ходих редовно при машиниста на локомотива и той ми даваше топла вода за тях. Като пристигнахме в Търново, там ни чакаха и ни поеха братята като се грижиха са нас. Учителят бе им казал: „Прави се опит за братски комунален живот." Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията. След събора аз, Асен и Константин отидохме в Габрово.
към текста >>
2.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска
треска
и на 8 септември заминава на лечение във Виена.
На 15 юли 1918 г. на река Марна започва германска офанзива, но френските войски нанасят тежка загуба на германците. Края на месец август Фердинанд е в Германия, а през това време Антантата приготвя мощен удар в района на Добро поле. На 14 септември започва офанзивата срещу българските позиции. Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар.
През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска
треска
и на 8 септември заминава на лечение във Виена.
Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск. Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен. Бившето командване само се е отстранило от фронта.
към текста >>
3.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Седне на един стол, после пак стане, изобщо беше така разтърсван от някаква
треска
.
Учителят не позволи. „Махнете тези глупости! " Искаха да Му слагат млечен компрес. „Я ги махнете тези глупости"! И така в туй състояние, в което бе Учителят беше доста отпаднал и като легне така на кушетката, полежи малко, после постане, закашля се и изкара няколко храчки.
Седне на един стол, после пак стане, изобщо беше така разтърсван от някаква
треска
.
Един път както бе отпаднал и отпуснат, а това бе последната вечер когато бях при Него, Учителят изведнъж се отърси от тази слабост и се изправи. Аз бях седнал на един стол. Изведнъж се изправи като че ли нищо Му няма, както кога е бил винаги здрав. Застана пред мене и вдигна дясната си ръка нагоре и изрече: „Едно е важно. Само едно е важно.
към текста >>
4.
13. ТРАМВАЙНИЯ БИЛЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
От притеснение ми притъмня, мозъкът ми
трескаво
работеше, търсеше изход от положението.
Аз все бях в Небесата до когато кондуктора извика от предните редици: „Моля, билети! " Аз изтръпнах, изстинах, вкамених се. Сега се сетих, че нямам пари за билет. Само едно левче, само за един билет. Студен пот изби на челото ми.
От притеснение ми притъмня, мозъкът ми
трескаво
работеше, търсеше изход от положението.
Как да кажа на Учителя, че нямам пари за билет? Денят помръкна, като че припадна нощ, стоя неподвижен като каменно изваяние. Кондукторът приближава. „Моля билети! " Аз като че чакам смъртната си присъда.
към текста >>
5.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
„За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем
трескава
дейност.
А другата част - на Тъмнината, е Учението на Мория. Това е становището на Учителя Петър Дънов. А последователите на Учителя Петър Дънов се придържат към думите Му. В следващия брой на в-к „Братство", № 122 от 16.I.1935 г. същата статия продължава, написана от Сава Калименов.
„За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем
трескава
дейност.
Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек". „За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г).
към текста >>
6.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
С това
стрескане
той си вреди.
Срамът е следствие на изкривени разбирания. Винаги давай ход на всяко божествено чувство, защото инак човек се подпушва." „Учителю, дайте ми конкретна картина за моето подпушване". „Подпушването става, когато ти си имала едно желание, 'на което не е даден пълен отговор. Или пък роди се у тебе чувство и ти го възпираш, не го проявиш. После съм забелязал, че аз като кажа некому някой недостатък и той след това се стресне.
С това
стрескане
той си вреди.
Той си мисли, че като му кажа недостатъка от сега нататък по-малко ще го обичам. Не, аз го казвам, за да обърне внимание и да поправи недостатъка си. Туй, което давам некому то е все с цел да се поправи и да преуспее." „Учителю, виждам, че не всеки може да се добере до вас? " „Ще кажете, че някой е по-далеч, други по-близо при мен. Не, слънцето е само на едно място и винаги е на едно място, а хората се ползват от неговите лъчи.
към текста >>
7.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
Че на кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна
треска
(уртикария).
Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо. Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя. Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи. Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото страдание в момента. Ще кажете „пришки".
Че на кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна
треска
(уртикария).
Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка. И аз по-късно получавах такива пришки, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева. Учителят беше изложен приживе на непрекъснати атаки. Както казват военните - атаки по земя, по въздух и по море. Дори атаки и през деня, и през нощта.
към текста >>
8.
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ
,
,
ТОМ 5
По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да
треска
, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа.
Първата битка с духовенството бе спечелена. Оставаше втората битка. Ние вече приближихме до лозето и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним. Братята се разтичаха и много вещи и предмети, които бяха навън по най-бързия начин бяха прибрани. След това ние обядвахме на масите и Учителят погледна часовника, беше към два часа без петнадесет минути.
По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да
треска
, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа.
Този дъжд валя повече от час, никой не можеше да излезе от палатките и нито един гражданин от Търново не можеше да напусне къщата си, за да отиде в салона, за да чуе обявеният диспут от свещениците. Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил. Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя. Обикновените търновски граждани схванаха това явление не само като поличба небесна, но и като забава и се подиграваха със свещениците.
към текста >>
9.
288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ
,
,
ТОМ 5
Той разви
трескава
дейност и пред Братството излезе с декларация, с която му се искаше да му се прехвърлят правата за издаване беседи на Учителя, че като отиде в Америка да издава непечатаните беседи.
Минаха години, Славянски искаше да отиде в Америка и да издава неиздадените беседи непосредствено след заминаването на Учителя, когато се промени старата епоха и дойде новата. Той искаше да ходи в Америка, защото си беше чист американски дух и който нямаше нищо общо с каузата на българския народ както и с каузата на Учителя, Школата и Словото на Учителя. Ние бяхме го видели, защото бяхме негови съвременници, а пък Учителя го провери няколко пъти и той се провали и не издържа на изпитите. Един път се провали с Неделчо, когато реши да търси печалба от отпечатаните беседи на Учителя. Втория път се провали с нас, когато постъпи много нечестно, за което Учителят ме предупреди да се пазя от него, защото е опасен човек.
Той разви
трескава
дейност и пред Братството излезе с декларация, с която му се искаше да му се прехвърлят правата за издаване беседи на Учителя, че като отиде в Америка да издава непечатаните беседи.
Искаше да му се даде официално разрешение, да му се подпомогне с пари и да се изпрати там по живо и по здраво. Тогава беше още възможно да се пътува свободно понеже имаше икономическа емиграция, която официално заминаваше за Америка с американски паспорти и с разрешение от властите. Значи неговият път бе свободен, а що се отнася за пари тогава Братството имаше още пари и можеха да му ги дадат, а той щеше да отиде там и да ги похарчи. Ако бяха му ги дали той щеше да замине и след това тук Братството нямаше да има пари, с които да печати. А с тези пари те отпечатаха от 1945 до 1950 г.
към текста >>
10.
288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ
,
,
ТОМ 5
Той разви
трескава
дейност и пред Братството излезе с декларация, с която му се искаше да му се прехвърлят правата за издаване беседи на Учителя, че като отиде в Америка да издава непечатаните беседи.
Минаха години, Славянски искаше да отиде в Америка и да издава не издадените беседи непосредствено след заминаването на Учителя, когато се промени старата епоха и дойде новата. Той искаше да ходи в Америка, защото си беше чист американски дух и който нямаше нищо общо с каузата на българския народ както и с каузата на Учителя, Школата и Словото на Учителя. Ние бяхме го видели, защото бяхме негови съвременници, а пък Учителя го провери няколко пъти и той се провали и не издържа на изпитите. Един път се провали с Неделчо, когато реши да търси печалба от отпечатаните беседи на Учителя. Втория път се провали с нас, когато постъпи много нечестно, за което Учителят ме предупреди да се пазя от него, защото е опасен човек.
Той разви
трескава
дейност и пред Братството излезе с декларация, с която му се искаше да му се прехвърлят правата за издаване беседи на Учителя, че като отиде в Америка да издава непечатаните беседи.
Искаше да му се даде официално разрешение, да му се подпомогне с пари и да се изпрати там по живо и по здраво. Тогава беше още възможно да се пътува свободно понеже имаше икономическа емиграция, която официално заминаваше за Америка с американски паспорти и с разрешение от властите. Значи неговият път бе свободен, а що се отнася за пари тогава Братството имаше още пари и можеха да му ги дадат, а той щеше да отиде там и да ги похарчи. Ако бяха му ги дали той щеше да замине и след това тук Братството нямаше да има пари, с които да печати. А с тези пари те отпечатаха от 1945 до 1950 г.
към текста >>
11.
37. КАК БЕШЕ ДАДЕНО ПАНЕВРИТМИЧНОТО УПРАЖНЕНИЕ „ЛЪЧИТЕ
,
,
ТОМ 6
Той се празнуваше много красиво: Всичко е в
треска
.
37. КАК БЕШЕ ДАДЕНО ПАНЕВРИТМИЧНОТО УПРАЖНЕНИЕ „ЛЪЧИТЕ" Целият ни живот край Учителя беше низ от изненади, трогателни изненади и радости. Зер, де сме видели ние малките същества на земята, на стария живот, живот нов на любов, на красота, на жертва, на светлина, на радост, който ни показваше и на който ни поучаваше всекидневно Този Велик Небесен Жител. Оставаше един ден до Петровден - именният и рожден ден на нашия обичен Учител.
Той се празнуваше много красиво: Всичко е в
треска
.
Салоните се измиват, двора, градините, поляната се почистват, пере се, глади се на Учителя; приготвят се провизии за стола. Ще дойдат стотици от града, пък и от провинцията да поздравят Учителя. Почистват се и частните къщи, които ще бъдат препълнени с гости. Всичко е заето .всичко бърза, работи и пее от радост. Ние - няколко учителки от провинцията дошли за лятната ваканция на Изгрева решихме да измием и подредим салона за празника.
към текста >>
12.
51. ТРЕСКАТА
,
,
ТОМ 6
51.
ТРЕСКАТА
Едно лято се върнах на Изгрева болна още от село.
51.
ТРЕСКАТА
Едно лято се върнах на Изгрева болна още от село.
След един грип през пролетта, останала ми беше една всекидневна, макар и лека треска. Втрисаше ме всеки ден. Наближаваше краят на учебната година и не писах на Учителя. Рекох си: Скоро ще си ида, Той ще ми помогне тогава. Като си отидох, стеснявах се да Му кажа, че не съм добре.
към текста >>
След един грип през пролетта, останала ми беше една всекидневна, макар и лека
треска
.
51. ТРЕСКАТА Едно лято се върнах на Изгрева болна още от село.
След един грип през пролетта, останала ми беше една всекидневна, макар и лека
треска
.
Втрисаше ме всеки ден. Наближаваше краят на учебната година и не писах на Учителя. Рекох си: Скоро ще си ида, Той ще ми помогне тогава. Като си отидох, стеснявах се да Му кажа, че не съм добре. Мислех си: Като ме види, Той ще ми помогне и без да Му казвам, както е правел много пъти това.
към текста >>
Не се повтори
треската
и на Рила.
Той ми подаде ръката си мълчаливо, но с една тънка усмивка. Като си отидох в палатката почувствувах лекота и импулс да почна да се приготовлявам и аз за Рила. На другият ден прибирам багаж и чакам да ме втресе. Не ме втресе. На следващият ден също.
Не се повтори
треската
и на Рила.
Не стана нужда да нося камъни. Как всичко правеше просто, естествено и незабележимо! Като че ли за Него нищо не беше да заповяда на една болест само с мисъл и веднага да напусне човека. Той казваше, че болестите са живи същества-духове, с които Той разговаряше и отпращаше далеч от хората. И казваше, че ако и ние имаме вяра и силна мисъл можем да разговаряме с тях и да ги изпращаме вън от нас.
към текста >>
13.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш
треска
, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести.
Но Той не позволяваше да се излагаме по кожа на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява. Например: „Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода.
Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш
треска
, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести.
„Врялата вода", казва Той, „разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират." „Така могат да се лекуват даже и холерата, чума- 72 та и туберкулозата." „Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко." Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм,без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно и училището и квартирата ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден.
към текста >>
Почувствуваш ли, че иде
треската
, изпий няколко чаши вряла вода и се преоблечи.
Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко." Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм,без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно и училището и квартирата ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден. Учителят казваше: „Пий вряла вода.
Почувствуваш ли, че иде
треската
, изпий няколко чаши вряла вода и се преоблечи.
И така ще1 я предотвратяваш." Така и правех. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя.
към текста >>
За
треска
: Три люти пиперки, вместо хинин.
На един обяд разни сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. И аз записах отговорите. 1. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от 73 един километър разстояние. 2. За стомах: Да се пие мента - тревата. 3. За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа. 4.
За
треска
: Три люти пиперки, вместо хинин.
И 3-4 чаши гореща вода. Тя разредява кръвта и не могат да се размножават микробите. 5. За глисти: Да се изяждат по 100 гр. семки от тиква счукани, сурови, белени, на гладен стомах. И след това очистително.
към текста >>
14.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
Още с пристигането ми в село ме почна една лека есенна
треска
.
На тръгване Той ме потупа по рамото и каза: „Герой да бъдеш! Герой да бъдеш! " И ми подаде една голяма червена ябълка с думите: „Да станеш червена като тази ябълка! " Благодарих и тръгнах, но с един смут в душата си: Какво ли ми предстои? Учителят ме подготвя с тези думи.
Още с пристигането ми в село ме почна една лека есенна
треска
.
На 3 октомври отидох в съседното градче за заплата си и неочаквано се простудих силно и заболях тежко. Дойде кака Райна Каназирева от Стара Загора да ме вземе, защото сама не можех да пътувам. Да продължа в това състояние до София ми беше невъзможно и останах на лечение в Стара Загора у приятелката си Буча, за което съм й неизказано признателно, и на която не съм се отблагодарила както трябва, но затова пък съм се молела на Бога да я възнагради със здраве и живот, и успех в живота. Лекува ме добър Старозагорски лекар. Държах в течение на болестта си Учителя.
към текста >>
15.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
В такова
трескаво
състояние прекарахме нощта.
Навън става все по-тъмно, все по-зловещо бучи морето, все повече и повече се обтягат нервите, а ние чакаме, чакаме... О, Господи! Докога ще продължи това? Докога това работническо тегло? Нима сме толкова големи престъпници, за гдето искаме по-човешки права, за гдето искаме повече хляб за народа? За това ли са ни затворили в тия вагони, като зверове, че искаме и ние като творим материалните блага да се ползуваме по-справедливо от тях?
В такова
трескаво
състояние прекарахме нощта.
Последва затишие. Разпитите продължаваха и то с единствената цел всеки обвинен да подпише изготвените му показания. Всичко вече е ясно. Конспирацията напълно разкрита. Не ни оставаше нищо друго, освен да капитулираме.
към текста >>
16.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря, ураган и този голям кораб започва да се люшка като някоя
треска
по вълните и се разбива на парчета.
Има едно нещо, което Той каза и което никога не съм го чул и не съм го видял да е записано някъде. В един разговор Той даде един такъв пример: никой не го знае, само аз го зная. Някой от братята може да го е чул, но никъде го няма записано. Той каза така: „Ех, сега както виждате тук положението е много хубаво, но вашата работа прилича на един голям океански параход, който се движи в морето. Той си пътува, времето е хубаво, пътниците весели, всички пеят, всички се веселят, парахода е неуязвим за обикновените вълни и пътува към своята цел нали, той има някаква цел, към която пътува.
Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря, ураган и този голям кораб започва да се люшка като някоя
треска
по вълните и се разбива на парчета.
И тогава, казва, - кой на греда, кой на дъска, кой от пътниците на каквото намери се спасява и никой на никого не може да помогне". Вижте сега, за какво може да се отнася това, дали за общественото положение или за Братството, никой не може да си го изтълкува. И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че парахода се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество. Но това остана впечатляващо, но никой на никого не може да помогне... Сега е точно такова положението: Корабът потъна, от него едни се издавиха и си заминаха от този свят, други станаха корабокрушенци и се спасиха на необитаем остров. (Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за неуспеха в комуната се дължи на това, че в комуната са приети стари хора, т.е.
към текста >>
17.
1. РОДИЛНАТА ТРЕСКА
,
Марийка Харизанова
,
ТОМ 6
РОДИЛНАТА
ТРЕСКА
Родена съм на 15 октомври 1907 година в гр.
МАРИЙКА ХАРИЗАНОВА 1.
РОДИЛНАТА
ТРЕСКА
Родена съм на 15 октомври 1907 година в гр.
Търговище от родители Желю Калев - земеделец и Иванка - домакиня. Учила съм в Търговище. След прогимназията изкарах и четвърти гимназиален клас, след което постъпих в стопанското училище, където учих три години. През 1931 г. се омъжих за Васил Стефанов Харизанов - ел.
към текста >>
При раждането на детето си се разболях от родилна
треска
поради простудяване.
се омъжих за Васил Стефанов Харизанов - ел. техник от същия град. Понеже свещеникът в Търговище отказа да ни венчае, тъй като Васил беше известен като дъновист отидохме в Бургас, където ни венча един евангелски проповедник на име Марко, Венчаването ни стана след две години - в 1933 г., когато бях забременяла вече с първото си дете Веселина. Последната се роди на 11 декември 1933 г. в Кочериново, където Васил беше на работа.
При раждането на детето си се разболях от родилна
треска
поради простудяване.
Положението ми беше много тежко, бях отпусната и безсилна, кърмата ми спря и тогава Васил реши да отиде при Учителя за съвет. Учителят нареди да ме отделят от детето, да ме изкъпят и понеже не можех да се храня и имах висока температура, пак по нареждане на Учителя да ми правят хранителни клизми с трици, но не всеки ден. Това продължи до края на месец декември. През месец януари съм получила криза, изпаднала съм в безсъзнание и лекарят, който ме акуширал наредил да бъдат извикани двама лекари от Горна Джумая, сега Благоевград, за да се консултират. Идвала съм от време на време в съзнание и съм запитвала къде живея, къде е входът ни и т. н.
към текста >>
18.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Преди да дойде Учителят на комуната баща ми боледува от
треска
.
В това време в Русе се създава комуната на Бялото Братство в местността „Свирчовица". Баща ми отива там и работи четири години. През тия четири години той има възможност да види и добрите, и негативните страни на тоя колективен живот, който е трябвало да се води там. През 1922 г. идва Учителят в Русе и посещава комуната на „Свирчовица".
Преди да дойде Учителят на комуната баща ми боледува от
треска
.
В момента когато Учителят пристига, треската му изчезва. Когато Учителят си тръгва треската отново го започва. Баща ми, живеейки там има впечатления от целия живот на комуната. Някои страни от тоя живот са негативни. Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в комуната.
към текста >>
В момента когато Учителят пристига,
треската
му изчезва.
Баща ми отива там и работи четири години. През тия четири години той има възможност да види и добрите, и негативните страни на тоя колективен живот, който е трябвало да се води там. През 1922 г. идва Учителят в Русе и посещава комуната на „Свирчовица". Преди да дойде Учителят на комуната баща ми боледува от треска.
В момента когато Учителят пристига,
треската
му изчезва.
Когато Учителят си тръгва треската отново го започва. Баща ми, живеейки там има впечатления от целия живот на комуната. Някои страни от тоя живот са негативни. Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в комуната. Учителят се съгласил с него и му казал: „Брат, ние за сега правим само опити.
към текста >>
Когато Учителят си тръгва
треската
отново го започва.
През тия четири години той има възможност да види и добрите, и негативните страни на тоя колективен живот, който е трябвало да се води там. През 1922 г. идва Учителят в Русе и посещава комуната на „Свирчовица". Преди да дойде Учителят на комуната баща ми боледува от треска. В момента когато Учителят пристига, треската му изчезва.
Когато Учителят си тръгва
треската
отново го започва.
Баща ми, живеейки там има впечатления от целия живот на комуната. Някои страни от тоя живот са негативни. Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в комуната. Учителят се съгласил с него и му казал: „Брат, ние за сега правим само опити. Ще видим какви ще излязат опитите".
към текста >>
19.
35. Мобилизацията
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Всички работеха повече от
трескаво
, нали ще пристигне царят.
По едно време викам на офицера, че ще трябват 60-70 души войници. А денят се случи неделя. Сложихме дълги чамове дървета, направихме няколко отвора и по два метра и половина - три метра дървета, пъхнахме ги, войниците застанаха и като извикаха едно, две, три вдигай и те вдигнаха целите клозети и ги преместиха на готовата рамка. След това вземахме клоните, хвърлихме ги в ямата на стария клозет, листата също, после засипаха ямата с пръст. В това време други войници изваждаха дърветата, с които беше окръжен клозета, за да го вдигнем, други взеха дъски да изкърпят клозета, бояджиите взеха да си бъркат варта.
Всички работеха повече от
трескаво
, нали ще пристигне царят.
По едно време пристигнаха офицери, които бяха специалисти при правенето на понтони по Марица. Те се сърдеха на командира, че ги е пренебрегнал и дал работата на мене да я ръководя. Командирът каза, че така е намислил и така е направил. Към девет часа всичко беше готово. Отидох при командира и му казах: „Г-н полковник, заповядайте да видите какво сме направили“.
към текста >>
20.
6. ЧИСТЕНЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
6. ЧИСТЕНЕ И само след няколко дни, неочаквано без видими причини, заболях, силна
треска
ме хвърли на легло, където останах близо два месеца.
6. ЧИСТЕНЕ И само след няколко дни, неочаквано без видими причини, заболях, силна
треска
ме хвърли на легло, където останах близо два месеца.
Беше септември, в топлите слънчеви последни от лятото дни, гроздето зрееше, край прозорците на квартирата ми трополяха коли, селяните усилено работеха, прибираха, а аз лежах сама в стаята си и унесено бълнувах, припомнях си близко изживени, врязани в съзнанието впечатления от разговори и срещи. Навестяваха ме, грижеха се за мен доколкото можеха хазаите ми, които ме обичаха и някои от колегите ми. От предписанията на селския лекар нямаше никакви резултати. Трябва ли да премълча, да не кажа колко скръбни размишления и чувствувания имах в това състояние? Остро чувствувах, че съм сираче, захвърлено само сред чужди хора и скръбния спомен за майка ми се събуди.
към текста >>
След всичко възвишено, вълнуващо, изживяно по време на събора от контакта ми с Учителя и много братя и сестри, след толкова нови и радостни перспективи - лежа сама, боря се и горя в огъня на силна, продължителна
треска
.
Навестяваха ме, грижеха се за мен доколкото можеха хазаите ми, които ме обичаха и някои от колегите ми. От предписанията на селския лекар нямаше никакви резултати. Трябва ли да премълча, да не кажа колко скръбни размишления и чувствувания имах в това състояние? Остро чувствувах, че съм сираче, захвърлено само сред чужди хора и скръбния спомен за майка ми се събуди. И какъв контраст!
След всичко възвишено, вълнуващо, изживяно по време на събора от контакта ми с Учителя и много братя и сестри, след толкова нови и радостни перспективи - лежа сама, боря се и горя в огъня на силна, продължителна
треска
.
Родителите на моя приятел, който от края на пролетта беше преместен на служба във Варна, предложиха да ме вземат у тях, за да полагат по-топли и сериозни грижи, но по известни съображения аз не приех. И тъй като положението ми не се подобряваше вече цял месец, колегите ми ме отведоха в Търново, където се наложи да постъпя в болница. След като преседях там три седмици на лечение и получих 3-4 диагнози, щом се почувствувах по-добре излязох, преседях няколко дни у една сестра докато се посъвзема и отпътувах за София, тъй като ползувах отпуск вече трети месец. Отседнах у една сестра, вече позната от събора, която на сутринта ме заведе в дома на Учителя. След срещата ми с Него Той каза: "Вие ще останете тука" и нареди да ми донесат куфара.
към текста >>
21.
10. ПАДНАЛИЯТ СТРУПЕЙ
,
,
ТОМ 8
Цялото безпокойство ми се отрази и се изяви като
треска
и на долната си устна получих нещо като сипаница или струпей.
Господи, помогни ми да остана на Изгрева". От този род беше моята молба, и от този род бяха чувствата, смущенията и страхът да не би да ме махнат от тук. И за всичко това аз мълчах. А моето съкровено желание да остана тук, за него не казах на никого. Говорих за всичко друго, но не и за това.А при Учителя не смеех да отида.
Цялото безпокойство ми се отрази и се изяви като
треска
и на долната си устна получих нещо като сипаница или струпей.
Това беше от голямото притеснение. А на събора, на този празник и аз бях с всички братя и сестри. Гледах да не изпусна от очи и уши Учителя. Имаше голям обяд, много маси на двора, и много народ. Когато Учителят стана от трапезата малка групичка от сестри Го придружиха до дървената стълба, която се извиваше нагоре и водеше до Неговата стая - Горницата.
към текста >>
И по-късно при
треска
, която ме обземаше прилагах този жест на Учителя и оздравявах сама.
че аз имам струпей на устата си и не биваше да целувам ръката Му. Смутена бях и какво ли не премислих. Но същевременно ми стана леко, станах весела, жизнена и още до вечерта струпея падна от устата ми. Не споделих с никого тези си мисли и състояния. Много често си мислих за тази постъпка на Учителя и доста по-късно разбрах, че Учителят не се пазеше от влияние, но той ме освободи от потиснатото състояние, от неспокойството и от тормоза, който ме преследваше, защото трябваше да се разреши един въпрос за моето оставане на Изгрева.
И по-късно при
треска
, която ме обземаше прилагах този жест на Учителя и оздравявах сама.
Ето няколко мисли от УЧителя: "Болестите се дължат на една вътрешна дисхармония в живота. Болестите показват пътищата на нашето отклонение от Великия Божествен живот или от правата мисъл".
към текста >>
22.
33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ
,
,
ТОМ 8
вечерта, 3.Х.1934 г./ ЗЛАТНА
ТРЕСКА
Снощи ме златна
треска
втресла, втресла и претресла.
/Песен изпята от Учителя в големия салон, сряда, З.Х.1934 г., 7.30 ч., вечерта/ НАЛИ ТИ КАЗАХ, СИНКО Нали ти казах, синко, ти си ме криво разбрал. Пишеш ми в своето писмо, три часа не си спал от мисли тъжни. Имаш синко мисли тъжни, те са ценни и пет часа да не спиш. С тях трябва да се разговаряш, без да спиш. /Песен изпята в големия салон, сряда, 9 ч.
вечерта, 3.Х.1934 г./ ЗЛАТНА
ТРЕСКА
Снощи ме златна
треска
втресла, втресла и претресла.
Ой, мила мамо, 15 дена аз боледувах, под юрган си почивах. (Дадена за Катя Грива, която е била болна.) /Изпята на 3.х.1934 г., сряда/ ТАМ ГОРЕ В ПЛАНИНАТА Там горе в планината, извира чистия извор. Дълги години при вас аз живях. Сбогом високи върхове. Моята цел е морето, от което преди векове съм излезъл.
към текста >>
23.
02.Като завърших отделенията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тогава за пръв път получих фалшива копривна
треска
, която се прояви за малко време, но след 23 години при една по-голяма вътрешна мъка и противоречие, се прояви в силна форма, като не ме остави досега.
Последните класове на гимназията ми попадна книжката на Кришна Мурти „При нозете на Учителя". През цялата година на последния клас от гимназията, аз живях с тая книга. Четях я, препрочитах я, проучвах я. Два месеца преди да завърша гимназия, баща ми се прежени. Аз нищо не му казах, не се намесих, но вътрешно го преживях тежко.
Тогава за пръв път получих фалшива копривна
треска
, която се прояви за малко време, но след 23 години при една по-голяма вътрешна мъка и противоречие, се прояви в силна форма, като не ме остави досега.
В края на деветнадесетата си година станах вегетарианка под влияние на всичко, което бях чела. Спомням си още като малко момиченце, когато вкъщи по празниците и разни други случаи, имаше печено цяло агне или прасе, аз не можех да ям. И като ме питаха защо не мога, отговарях: „Агнето ме гледа". Когато вкъщи разбраха, че аз вече се отказвам да ям месо, станаха спорове между мен и баща ми. Дотогава аз никакъв спор не съм имала с баща си.
към текста >>
24.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-1
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
В.К.: Сега когато баща ви се преженил отведнъж вие сте получили копривна
треска
.
В градовете бяха пансионите, е от деца на родители по-интелигентни, на по-интелигентни родители, за да дадат образование. В.К.: Сега този пансион денонощен ли беше или там се спеше, или какво? Е.А.: Не, ама аз не съм живяла там. В.К.: Имаше такива пансиони. Е.А.: Имаше такива пансиони, но баща ми решава да ме вземе при него, щото е по-практично.
В.К.: Сега когато баща ви се преженил отведнъж вие сте получили копривна
треска
.
Но след 23 години при една по-голяма вътрешна мъка и противоречие отново се появява. Във връзка с какво беше? Е.А.: С Любомир Лулчев. И досега я имам. Знаете ли, че аз почти всяка сутрин си правя четков масаж.
към текста >>
25.
XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Та, новият редакционен комитет, който се избра в София, в състав пет сестри и пет братя, се обръща към всички братя и сестри, особено към досегашните настоятели, да развият - не казваме
трескава
дейност - а дейност подхранена от любов към общото дело.
Има сума млади хора, които са в безпътица и чакат да им се посочи път и цел в живота. При днешните условия най-годно средство се явява книжнината. Преди векове, когато книгата е била редка -имало е само ръкописи пазени ревниво - жадните за просвета са тръгвали сами да дирят учители и просвета. Днес жадните за светлина дирят книги. Такъв е духа на времето и ние трябва да го схванем.
Та, новият редакционен комитет, който се избра в София, в състав пет сестри и пет братя, се обръща към всички братя и сестри, особено към досегашните настоятели, да развият - не казваме
трескава
дейност - а дейност подхранена от любов към общото дело.
Желателно е списанието да се разпространи във външния свят. Следователно, натам трябва да се насочат най-вече усилията. И така, нека братята и сестрите се постараят да презапишат старите абонати и по възможност повече външни. Направете позив към всеки брат и сестра да вземат присърце работата и да запишат поне по един абонат, измежду своите познати. Достатъчно е да се вземе присърце това и ще има резултати.
към текста >>
26.
01 - 42. КОЙ ДА БЪДЕ РЪКОВОДИТЕЛ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Така брат Крум Илиев започнал
трескава
деятелност и започнал да се готви за ръководител.
Понеже брат Георги Куртев бил скромен, стоял повече настрана и външно не се проявявал като много деен. Това било само привидно, било е така за обикновените погледи. Решението на Учителя учудило всички, включително и брат Георги Куртев. И той пое задължението да бъде ръководител. Разбира се, това не се харесало на други приятели, които са смятали, че те имат по-големи достойнства и качества за ръководители.
Така брат Крум Илиев започнал
трескава
деятелност и започнал да се готви за ръководител.
Като чули това, някои от айтозлии отишли на Изгрева и разказали всичко на Учителя. Затова, че брат Крум Илиев се готвел за ръководител. Учителят ги изгледал и казал строго: „От него ръководител не става. За ръководител се изисква човек със здрав гръб, за да може да търпи всички и да ги насочва в пътя. Ръководителят трябва да има качества, да обединява, да събира, да помирява.
към текста >>
27.
11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Като треперя, мине
треската
, тропиката, аз слизам долу, топло ми стане.
Една жилетчица бях сложила и си носех е носех една книжка. Викам: „Мамо, ти ще отидеш", защото другите ми сестри ходят на училище. „Аз ще остана тук. Като сьм там, съм по-добре, влеза ли между четири стаи, веднага почва да ме тресе." Пък и след туй отдолу, както е нашата къщичка имаше такова нещо, като навес, постлаха ми един хасър, след туй едно одеяло, отгоре дюшека ми и като се върна, право там. Щом влеза в стаите, почва да ме тресе.
Като треперя, мине
треската
, тропиката, аз слизам долу, топло ми стане.
Температурата - 39 ли, 38 и половина, топло ми е, слизам и почвам да си решавам задачи, да. Добре, ама се прехвърлих се в Братската градина, там да мога да излизам на зеленина, на върха. И ме заведоха. В.К.: Това е втората година. Верка: Втората година.
към текста >>
28.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една
трескава
и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа.
Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда.
Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една
трескава
и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа.
Надарен с интелигентна и отзивчива душа, Конст. Дъновски не е могъл да се откъсне от общото идейно течение на своето време. След като завършил първото си образование в родното си село, той се отправил за Пловдив, дето постъпил в тамошното гръцко училище. Накрай той продължил и завършил образованието си в Татар Пазарджик, при известния български учител Никифор х. Константинов Мудрон.
към текста >>
Започнала се една
трескава
деятелност за подобрение и въздигане на учебното дело, което дотогава било съвсем примитивно.
Във Варна, след като градът беше си отпочинал от нещастията и страхотиите през време на Руско-турската война в 1828 г., през 40-тях години на миналото столетие се наченал един бърз подем на гръцкия дух. Той се дължал на външни влияния, но във висша степен и на новата националистична насока в църквата. Икономическото и търговско повдигане на града след войната от 1828 г. направи възможно да проникне скоро тук с голяма сила въздействието на възраждаща се Елада. Самата църква застанала начело на това движение.
Започнала се една
трескава
деятелност за подобрение и въздигане на учебното дело, което дотогава било съвсем примитивно.
Започнали да строят училища. В 1841 и 1845 г. били построени първите гръцки училищни здания. По-късно се открила при митрополията и гръцка библиотека. Отпочнала се една ели[ни]стична пропаганда между местното население, която скоро дала резултат.
към текста >>
29.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
От Цариград тя получава инструкции по обще-църковния въпрос, с разрешение оттам се напечатват вули за венчаване, кръщелни свидетелства и свещенически емватики (емватико харти).19, каквито веч започнали да се правят
трескаво
след пробудилото се в градове и села религиозно и национално съзнание. Св.
С него общината си служила във всички официални книжа до освобождението. Тази община се състояла от същите родолюбиви българи, от които и предишната. Отварянето българска църква преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит. В черковното богослужение името на последния било изхвърлено и заменено с това на Илариона Макариополски. Тукашната българска община се поставя от една страна във връзка с цариградската такава, а от друга - с градските общини в епархията: Добрич, Балчик, Козлуджа и Провадия, както и със свещениците, чорбаджиите и епитропите в селата на околията.
От Цариград тя получава инструкции по обще-църковния въпрос, с разрешение оттам се напечатват вули за венчаване, кръщелни свидетелства и свещенически емватики (емватико харти).19, каквито веч започнали да се правят
трескаво
след пробудилото се в градове и села религиозно и национално съзнание. Св.
Антиминси били донесени от двама Светогорски монаси из Кутлумушкия мънастир. С разрешение от Илариона свещ. Константин произвеждал и анагности (църковни четци - свещеносци). По отношение към градовете и селата в епархията, тукашната община полага усилия и грижи, за да създаде здрава основа за черковно-училищното дело, на което тя се поставя като главен ръководител. Тя взима повод от настъпили някои неуредици по селата, изработва един проекто-законник и на 11 май 1866 г.
към текста >>
30.
IV.7 август, петък 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на
треска
, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви.
Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина.
Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на
треска
, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви.
Следователно светлината е за нас необходима. Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла?
към текста >>
31.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като
треска
от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него.
В този момент светът представя, както за отделния човек, така и за обществата и народите, едно развълнувано от дъното море. Несгодите, болестите, международните недоразумения и смъртта са опасните бушуващи вълни. Под техните удари неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани. Но корабите на предвидливите и гениални капитани, запасени с всичко необходимо, ще излязат невредими на предназначените пристанища. Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан.
Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като
треска
от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него.
Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал. Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура. За него няма нещо невъзможно, защото той не живее сам за себе си. Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието. В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините.
към текста >>
32.
Наряди за 1947 г.
,
,
ТОМ 12
Днес всички преживяват
трескаво
състояние, епохата се превива от родилни мъки.
Изгрев- София 14) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО от старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, по случай три години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „Аз съм лозата, вие пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод. Защото без Мене нищо не можете да сторите" Евангелие от Иоанна, 15 гл., ст.5. Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата дреха на безсмъртието, литна в безпределните пространства на Вечността, за нова работа на Великото Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава. Божествените Христови принципи - Любов, Мъдрост и Истина, ще въдворят Царството Божие на земята, а добрите хора, без разлика на вяра и народност, ще бъдат съработници на Бога.
Днес всички преживяват
трескаво
състояние, епохата се превива от родилни мъки.
Лекари и милосърдни сестри бързат, готвят се за посрещане на необикновения младенец, който носи свобода, братство и равенство между всичките народи. Той ще събори границите на егоизма и ще даде широки, безпределни простори на алтруизма. „Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод, защото без Мене нищо не можете да сторите." Да пребъдваш значи да имаш солидни основи в живота. Коя къща може да устои срещу природните стихии? - Онази, на която основите са поставени на камък.
към текста >>
33.
12. ТОВА УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
Ако 3 години след обидата не се разтревожите, значи
треската
е минала.
Върнете се уморен, убит и аз започвам да ви проповядвам, че Господ е любов. Какво ще разберете от тази любов, щом сте гладни? Като ви измия, нахраня, вие ще почувствувате любовта. Това е Христовото учение. Обиди ви някой - представя ви се случай да отидете при Господа и да кажете: „Моля Ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в любов.“ Някой път почувствувате мир в душата си при нанесена обида и казвате: „Мене ме обидиха, но аз простих.“ Неочаквано обаче, след една или две години, тази обида отново я почувствувате.
Ако 3 години след обидата не се разтревожите, значи
треската
е минала.
Щом дойде Божественото учение, бъдете уверени, че обида в света няма да има. Ето защо старите християни са били радостни, когато са ги гонили, преследвали. Този човек, който ходи в Божествената любов, счита хулите като венец. Пазете се да не огорчавате вашия Баща, а не мислете, какво аз мисля за вас, но какво Бог мисли за вас. Ще ви кажа какво Господ мисли за вас.
към текста >>
34.
31. ДОБРОТО СЕМЕ
,
,
ТОМ 12
Често сте страдали от
треска
, развали се вкусът ви.
“ Често ние се спираме в света и казваме: „Светът не е такъв, какъвто ние го желаем.“ Това няма защо да ни спъва. Това е само едно субективно схващане, че светът е лош. Друг човек може да бъде точно на обратното мнение. Светът е добър, когато ние сме добри. Светът е лош, когато ние сме лоши.
Често сте страдали от
треска
, развали се вкусът ви.
Каквото и да ви дадат, когато го вкусите,-казвате, че е горчиво, безвкусно. Не че яденето е безвкусно. Като се избавите от треската, яденето ви става вкусно. Някой път и водата става горчива за вас. Та, трябва да преминете към едно ново състояние.
към текста >>
Като се избавите от
треската
, яденето ви става вкусно.
Светът е добър, когато ние сме добри. Светът е лош, когато ние сме лоши. Често сте страдали от треска, развали се вкусът ви. Каквото и да ви дадат, когато го вкусите,-казвате, че е горчиво, безвкусно. Не че яденето е безвкусно.
Като се избавите от
треската
, яденето ви става вкусно.
Някой път и водата става горчива за вас. Та, трябва да преминете към едно ново състояние. Живота трябва да вземете като наука, като изкуство. Животът е цяло едно изкуство. Всеки един от вас трябва да заучава едно, две, три, четири, пет изкуства.
към текста >>
35.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 12
След един два месеца
треската
ги остави, замине си.
Това, което сега придобиете, ще го имате през цялата вечност. Та заслужава човек да изучава пътищата на мъдростта. Първото нещо е да имате силна вяра, [д]а бъдете пълни с любов, която да лекува даже. Ти обичаш една болест, да ти стане много приятна, тогава тя ще си замине вече. Аз съм виждал хора, които като ги тресе, вземат си стомната и отиват за вода.
След един два месеца
треската
ги остави, замине си.
А пък онзи, който се бои, с години и години може да има треска. Събуди в себе си Божественото, мисли за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии. Да събуди човек Божественото в себе си и като го събуди, то е всесилно в него. Ако не го събуди, ще ходи на чешмата, а като го събуди, ще има извор. Та, основното нещо разберете.
към текста >>
А пък онзи, който се бои, с години и години може да има
треска
.
Та заслужава човек да изучава пътищата на мъдростта. Първото нещо е да имате силна вяра, [д]а бъдете пълни с любов, която да лекува даже. Ти обичаш една болест, да ти стане много приятна, тогава тя ще си замине вече. Аз съм виждал хора, които като ги тресе, вземат си стомната и отиват за вода. След един два месеца треската ги остави, замине си.
А пък онзи, който се бои, с години и години може да има
треска
.
Събуди в себе си Божественото, мисли за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии. Да събуди човек Божественото в себе си и като го събуди, то е всесилно в него. Ако не го събуди, ще ходи на чешмата, а като го събуди, ще има извор. Та, основното нещо разберете. Щом сте недоволни, [подложете] недоволството на научно изследване.
към текста >>
36.
9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ
,
Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г
,
ТОМ 12
Но вас ви хване
треска
, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите.
- Това е вярно, защото всички тия функции се явяват в нея. Душата е равна на нула. Ж=0/1, равно е на 10. Всякога под душа се разбира туй, което има форма, съдържание и смисъл, в него вече има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка си, вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката.
Но вас ви хване
треска
, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите.
Как ще оправдаете това: в единия случай майка ви ви топли, а в другия случай ви туря студено. Имате „х“ плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Само във физическия свят може да се вадят нещата. Едно изкуствено око може да го извадиш, само физическите неща могат да се изваждат, същинското око може ли да го извадиш?
към текста >>
37.
ТРЕТИ МЕСЕЦ
,
22 октомври - 22 ноември 1922 г.
,
ТОМ 12
Получавах Любов, която не идеше от топло сърце, а от студено
трескаво
сърце.
Издигам гласа си към Създателя и Твореца на всичко мъдро и велико в света: Поклон пред Тебе, о Боже, с колко Мъдрост е пълно делото на Твоята ръка! И от тебе, нежна сестрице, що върху Любовта работи, искам да чуя две думи, да се поуча и от твоята опитност. Любовта: Тя беше тиха и погълната в себе си. Паша: Като размислих за Любовта, намерих, че трябва да урегулирам най- първо отношенията си към Бога като постоянни, неизменни и равни. Повтарях си: „Аз трябва да любя" и студ почувствувах, в сърце ми нещо ме втрисаше.
Получавах Любов, която не идеше от топло сърце, а от студено
трескаво
сърце.
Може би и затова чувствувах, че и моята душа се тресе. В успехите си върху Любовта, не искам дори и да помисля да се лаская. Тя спря, гласа й се задави, а и аз се замислих много върху чутото. А и ти моя сестричке, що винаги в мълчание те съзирам и то за много малко, кажи ми, що научи и от твоята опитност аз поука искам да извлека. Правдата: Тя беше мълчалива, а думите й бяха отмерени.
към текста >>
Знам едно, което беше с мене през целия месец, продължава и сега: чувствувам се в особено
трескаво
състояние, външна температура нямам, а вътрешно, душевно имам
треска
.
Тя изключва лъжата. Само чистосърдечният човек може да казва истината. [ Любов ] Работата за този месец ми бе върху Любовта. Едно нещо, което ми се видя като трудно разрешима задача, но наложителна, то бе: да урегулирам отношенията си към Бога, като постоянни, неизменни и равни. До колко успях в това, не смея ни най-малко да се лаская.
Знам едно, което беше с мене през целия месец, продължава и сега: чувствувам се в особено
трескаво
състояние, външна температура нямам, а вътрешно, душевно имам
треска
.
Дадоха ми се много случаи да проявя тази любов, но аз от себе си не съм доволна. Може би душата ми от това се и тресе. Не разбирам добре състоянието си. Не се опитвам и да философствувам. Паша 22.12.1922г.
към текста >>
38.
33. РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
От
треската
не остана нито помен.
Следях внимателно песента и думите, но можах да запомня само една музикална фраза, която накрая ще напиша. След това Учителят взе цигулката си и влезе в стаята си. Не е това всичкото. Важно е какво Учителят направи с тази песен. Докато още Учителят свиреше и пееше, състоянието ми се смени.
От
треската
не остана нито помен.
Благодарих на Учителя, много му благодарих, не само затова, че ме освободи от треската, която не беше мъчителна, но и защото видях нагледно магическото действие на музиката като трансформатор на състоянията на човека. Видях, изпитах и проверих върху себе си метода, с който Учителят си служи. Едно остана да съжалявам, че не помолих Учителя да ми изсвири песента още един път. Сега си казвам: Достатъчно ми беше това. Седнах пред машината и до вечерта беседата беше готова.
към текста >>
Благодарих на Учителя, много му благодарих, не само затова, че ме освободи от
треската
, която не беше мъчителна, но и защото видях нагледно магическото действие на музиката като трансформатор на състоянията на човека.
След това Учителят взе цигулката си и влезе в стаята си. Не е това всичкото. Важно е какво Учителят направи с тази песен. Докато още Учителят свиреше и пееше, състоянието ми се смени. От треската не остана нито помен.
Благодарих на Учителя, много му благодарих, не само затова, че ме освободи от
треската
, която не беше мъчителна, но и защото видях нагледно магическото действие на музиката като трансформатор на състоянията на човека.
Видях, изпитах и проверих върху себе си метода, с който Учителят си служи. Едно остана да съжалявам, че не помолих Учителя да ми изсвири песента още един път. Сега си казвам: Достатъчно ми беше това. Седнах пред машината и до вечерта беседата беше готова. Отидох се в къщи разположена, обновена и доволна от това, което видях и научих.
към текста >>
39.
21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ВАСИЛ СТ. ХАРИЗАНОВ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Сега наближават ония дни, преди 22 март, които бяха
трескави
, пълни с очакване и приготовление.
Учителят държеше седмично четири беседи и лекции, вън от съборни, рилски, разговори и т.н. По развоя на това велико дело аз си пиша своите лични бележки. Брат Харизанов, тъкмо се бях разположила да пиша, но някой дрънна на звънеца и аз прекъснах писмото. Гостът ме задържа доста и когато трябваше да продължа писмото, аз забравих последните думи, до които бях дошла. Ида беше ми прочел някой последните думи, това не е важно, щеше да се чувствува тонът и духът на мисълта, затова реших да продължа нататък писмото и да го изпратя така, както се е изляло.
Сега наближават ония дни, преди 22 март, които бяха
трескави
, пълни с очакване и приготовление.
Това значи да дойде Учителят на земята и да внесе пълнота, дух дори във всеки ден и да го освети като Божи ден. Ще дойде някога и този ден, когато във всичко, което човек живее и преживява, ще има съдържание, смисъл и дух. Като обикновени хора още, ние се нуждаем от подчертаване на дните, часовете, месеците и годините, като по-особени, като по-малко или повече велики едни пред други. Колко условности, колко предразсъдъци ще се съборят и обезличат, но не по външен път, нито със закон или насилие, но по един естествен, вътрешен, сигурен път и то от самия човек, всеки сам за себе си. Каквото и да е днес, и каквото и да дойде в бъдеще, за всичко да благодарим и от всичко да се учим.
към текста >>
40.
4. ЛЮБОВТА ВЪЗКРЕСЯВА
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
С износени дрехи, скоро прекарал
треска
и устните му наранени.
Когато разправяше анекдоти, Учителят се е смял със сълзи. Придружаваше ме от работа, водеше ме на Витоша. Ставах към 3-4 часа, тогава нямаше рейсове. Изобщо задружихме. Беше неугледен.
С износени дрехи, скоро прекарал
треска
и устните му наранени.
Един ден заведе ме в неговата барака да ми покаже картините си. Аз нищо не разбирах, но обичах изкуството. Когато свърши изложбата, приближи до мене и пожела да ме целуне. Отдръпнах се, но той ми рече: „Недей, това е един свещен момент." Прибрах се смутена, объркана. Беше 17 години по-голям от мен.
към текста >>
41.
V. КОНСТАНТИН ТРИНГОВ (1907-1981 г.)
,
,
ТОМ 13
В тях е изявена
трескавата
жажда на твореца да се потопи в атмосферата на родното и близкото, до което по-късно Трингов се докосва с чувството за неговата трайна и истинска красота.
Решителната стъпка е направена - той никога вече няма да се отклони от избрания път. В Академията негови професори по живопис са Цено Тодоров и Никола Ганушев. Те високо ценят своя даровит ученик. Още като студент Трингов устройва две самостоятелни изложби в Казанлък - през 1934 и 1936 г. - в които преобладават пейзажи от родния край.
В тях е изявена
трескавата
жажда на твореца да се потопи в атмосферата на родното и близкото, до което по-късно Трингов се докосва с чувството за неговата трайна и истинска красота.
Първият контакт с произведенията на световното класическо и модерно изкуство се осъществява през време на едномесечната екскурзия до Италия в 1939 г. Тази страна със своята природна красота и културни съкровища оставя незаличими впечатления у художника. Тя открива за него нови светове, събужда поетични възприятия и дава тласък за развитие на таланта му. Макар да е известен предимно като пейзажист, Константин Трингов има прояви и в други жанрове. Той създава богата поредица от цветя, обикновено полски букети, които разполага на тъмни контрастни фонове.
към текста >>
42.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 961-980
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
964 Ще ви дам едно правило да знайте кога мислите правилно: Хване те
треска
, да кажем - произнеси името на Бога.
Сърцето расте, изпитанието е и за самото тяло. Като страда човек ще стане неуязвим за смъртта. Чрез страданията ние ще се домогнем до онова великото благо на Любовта. През всички страдания Бог е Който изпитва душите ни. Той наблюдава да види до каква степен можем да издържаме. Правило.
964 Ще ви дам едно правило да знайте кога мислите правилно: Хване те
треска
, да кажем - произнеси името на Бога.
Ако треската се усили - мълчи си. Ако произнесеш името и треската те остави, добре го произнасяш. Каквото и да е нещастие в света: произнеси Името Божие. Ако нещастието се намалява - добре. Ако се увеличава, мълчи си. Бог.
към текста >>
Ако
треската
се усили - мълчи си.
Като страда човек ще стане неуязвим за смъртта. Чрез страданията ние ще се домогнем до онова великото благо на Любовта. През всички страдания Бог е Който изпитва душите ни. Той наблюдава да види до каква степен можем да издържаме. Правило. 964 Ще ви дам едно правило да знайте кога мислите правилно: Хване те треска, да кажем - произнеси името на Бога.
Ако
треската
се усили - мълчи си.
Ако произнесеш името и треската те остави, добре го произнасяш. Каквото и да е нещастие в света: произнеси Името Божие. Ако нещастието се намалява - добре. Ако се увеличава, мълчи си. Бог. 965 Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти нямаш никакво понятие за Бога.
към текста >>
Ако произнесеш името и
треската
те остави, добре го произнасяш.
Чрез страданията ние ще се домогнем до онова великото благо на Любовта. През всички страдания Бог е Който изпитва душите ни. Той наблюдава да види до каква степен можем да издържаме. Правило. 964 Ще ви дам едно правило да знайте кога мислите правилно: Хване те треска, да кажем - произнеси името на Бога. Ако треската се усили - мълчи си.
Ако произнесеш името и
треската
те остави, добре го произнасяш.
Каквото и да е нещастие в света: произнеси Името Божие. Ако нещастието се намалява - добре. Ако се увеличава, мълчи си. Бог. 965 Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти нямаш никакво понятие за Бога. Бог е скрит и зад най- малките явления и зад най-малката сила; нищо в света не става без Неговата воля.
към текста >>
43.
IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 14
Бог, Който работи за усъвършенствуването, каква
трескава
деятелност е създаването на една нова планета, една голяма работа се върши.
В черния цвят прониква червеният, портокаленият в зеления, синия е духовното повдигание. Настава новата епоха, събуждането, отсега нататък хората ще се освободят от черния цвят. Човек сега сам може да падне, от него зависи. На земята вий трябва да работите, да се образува атмосфера, да чакаме с търпение това, което има да се открие. Някои ще се стреснат от страданията, ще се пробудят, а някои още повече ще се отдалечат.
Бог, Който работи за усъвършенствуването, каква
трескава
деятелност е създаването на една нова планета, една голяма работа се върши.
Американците подушват това и затова строят много големи къщи, по 50-60 етажа, ако стане землетресение там, тия хора ще бъдат затрупани, живи погребани, американските градове са гробища. За Ню Йорк е предсказана неговата съдба. Изпитът е съдба. Най-лошото крие в себе си най-хубавото. Затворите, като се съборят, затворниците ще бъдат свободни, зло ли ще им бъде?
към текста >>
44.
БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.
,
,
ТОМ 14
Един мой познат се простуди, имаше
треска
.
Тази е една вътрешна мистическа опитност, трябва да я имате. Законите на Духовния свят са други. Пазете се от отрицателна мисъл. Тя е много лоша, ужасна. Тогаз човек казва: „Тази работа няма да я бъде".
Един мой познат се простуди, имаше
треска
.
Казвам му: „Употребявай топла вода". Той каза, че употребил, но нямало резултати. В 4-5 часа пил 10 чаши топла вода, друго нещо трябвало. Казах му: Сега вътре в половин час отгоре, в мое присъствие ще изпиеш 5 чаши топла вода. Той ги изпи, веднага се изпоти, преоблече се и оздравя.
към текста >>
45.
50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
При такива повратни точки в живота ми моята мисъл особено
трескаво
работеше и още същия час реших да стана търговец и то не какъв да е, а търговец на едро.
Габрово, като един от най-големите производителни центрове, беше наводнен от търговци, търсещи да закупят стоки. Един ден, като се прибирах от обиколката си и предадох големите си поръчки на моя господар Христо Бойнов ангросист в Габрово, останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да било възторг, .както това правеше по-рано и с навъсен тон ми каза: „Няма смисъл вече да пътувате, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя от фабриките и от по-малките производители, на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки". Явно беше за мене, че с тази моя кариера е свършено и аз съм на улицата. Не за първи път съм изпадал в такова положение, затова не се разтревожих много. Нещо ме успокояваше вътрешно.
При такива повратни точки в живота ми моята мисъл особено
трескаво
работеше и още същия час реших да стана търговец и то не какъв да е, а търговец на едро.
Макар да нямах пари и да знаех, че за такава дейност, те са важно условие. Но аз имах другите три по-важни елемента: своите качества, знаех за извора на стоките и познаването на пазарите. Идеята си споделих с близки и познати, но всички ми се изсмяха. Само моят по-голям брат и баща ми ме насърчиха и подкрепиха. От Габрово взех влака и право при Учителя, за да му кажа и на Него за своето решение.
към текста >>
46.
60. КРАЯТ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Тогава всякога бързах, живеех в едно
трескаво
и непрекъснато напрежение.
Платих и се понесох по обратния път. По това време в Орешака ходех с велосипед от Габрово, където също имах много сериозни връзки с производителите. Тревогата за съдбата на Учителя, здраво беше залегнала в мене и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесет километров път до Габрово. Оттам, без да губя време още същия ден вечерта тръгнах за София. Пристигнах сутринта на Изгрева и помолих една сестра да предаде кожуха на Учителя.
Тогава всякога бързах, живеех в едно
трескаво
и непрекъснато напрежение.
После разбрах, че Той приел кожуха и го облякъл пред нея с голямо удоволствие. В София не се задържах. Към края на декември съм отново на Изгрева. Чух, че Учителят не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас.
към текста >>
47.
63.ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1923 - 1925 г.
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В началото на месец август същата година той пристига в България и заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов почват
трескава
подготовка към всеобщо въстание за сваляне на буржоазната власт, и установяване на работническо-селска такава.
Малко след това, но вече късно, становището на Централния комитет на преврата е било разглеждано в заседание на Коминтерна /Централно управление на комунистическите партии в света/ със седалище в Москва и е било осъдено, като крайно неправилно и погрешно. Сталин е скастрил здраво Васил Коларов и Георги Димитров, скарали се че са изпуснали този благоприятен момент за завзимане на властта. Намерило се е, че Комунистическата партия в България явно е изгубила една изключително голяма възможност за завземане на власта. Тогава се решава, от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за промяна на курса на партията от тесняшката доктрина, към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов.
В началото на месец август същата година той пристига в България и заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов почват
трескава
подготовка към всеобщо въстание за сваляне на буржоазната власт, и установяване на работническо-селска такава.
За тази цел най-напред, се отправя апел към БЗНС, в който между другото се казва: „Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори, заедно със селските дружби, за защита на общите интереси на градските и селски трудещи се народи и създаването на работническо-селско правителство". Организаторите на въстанието Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов заедно с членовете на ЦК, с изключение на организациония секретар Тодор Луканов, решават да се обяви общо въстание на 22 срещу 23 септември 1923 г., като за целта изпращат по всички населени пунктове в страната куриери, които да занесат това решение. Тодор Луканов обаче е против това решение и като организационен секретар изпраща нови куриери с нареждане да се отмени дадената директива за въстание. Настъпва раздвоение, тези противоречиви нареждания, претъпяват устрема, внасят раздвоение в партийните ръководства в градовете и селата и с това въстанието изгубва своя повсеместен характер. „Заповед срещу заповед е безредие", е казал Наполеон.
към текста >>
На нея присъствуват видни членове на партията и се взима решение, за организирането на ново въстание, формира се военен център и се започват
трескави
приготовления.
То е потушено и удавено в кръв, избиват се и се натикват в затворите активните членове на комунистическата партия и левите течения на БЗНС. Водачите на въстанието успяват да избягат в Съветския съюз, с това обаче не се приключва. Пламъкът на комунистите за установяване на работническо- селска власт в България не е угаснал. За тази цел в началото на май 1924 г. комунистите свикват нелегална конференция на Витоша в една местност малко над изгорялата сега хижа „фон-фон".
На нея присъствуват видни членове на партията и се взима решение, за организирането на ново въстание, формира се военен център и се започват
трескави
приготовления.
Организиране на бойни и дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие, групи. Набавяне на оръжие. Оръжието се набавя, както от военните складове в страната така и отвън предимно от Съветска Русия, като там е формирана група с тази задача. Но и тук едно „Но", което проваля всичко. В редовете на партията, успяват да се вмъкнат хитри и опитни агенти провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат високи и отговорни постове в партията.
към текста >>
48.
99. БРАТСКАТА ПЕЧАТНИЦА И КНИГОВЕЗНИЦА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Част от хартията при отпечатването на вестниците оставаше на рулото, без да може да се използува от тях.[2] Така в
трескава
дейност, на тримата братя Борис, Неделчо и Жечо, в търсене на книга и други необходими материали, вървеше отпечатването на беседите и лекциите до 1948 г.
С тази задача се зае предимно Борис и като много ценен сътрудник брат Неделчо Попов. Неделчо Попов беше един мил, тих и симпатичен брат, деен и ревностен към делото на Учителя. Той работеше в печатница и много добре познаваше книжния бранш и източниците откъдето можеше да се закупи хартия. Вниманието на Неделчо е било насочено преди всичко, към някои частни лица, при които е било останало хартия след напечатването от тях на някоя книга. Добър източник се оказаха също и издателствата на вестниците.
Част от хартията при отпечатването на вестниците оставаше на рулото, без да може да се използува от тях.[2] Така в
трескава
дейност, на тримата братя Борис, Неделчо и Жечо, в търсене на книга и други необходими материали, вървеше отпечатването на беседите и лекциите до 1948 г.
Като сестра Паша Теодорова имаше голямата грижа редовно да предава на печатницата, дешифрираните и приготвени за печат беседи и лекции. Към края на 1950 г. властта, без каквито и да било причини и предизвестия, нарежда печатницата да бъде закрита. Бавно, но сигурно, властта пристъпваше към ликвидирването на нашето общество. Какво им пречехме ние?
към текста >>
49.
103. КОЛЕКТИВНИЯТ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА СЛЕД 1944 г.
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Признаци на един
трескав
братски живот, бяха налице и в провинцията.
В Просветният съвет се създадоха най-различни секции, които си правеха редовно събрания. Учителска секция, музикална секция, художествена секция, секция за преводи, литературна секция, в която влизаха всички братя и сестри, които пишат художествена литература, като в своите събрания, те четат своите произведения. Отвори се също и секция по Астрология, ръководена от нашият брат Влад Пашов. Не закъсня и Есперантото да излезне на сцената. Курса по Есперанто ръководеше д-р Стефан Кадиев.
Признаци на един
трескав
братски живот, бяха налице и в провинцията.
Нашите празници 22 март - първият ден на пролетта, 22 юни - Петровден, 22 септември, 22 декември и 27 декември, се отпразнуваха особено тържествено, както и при Учителя. С определени наряди, общи вечери, а след вечерята се изпълняваше богата литературна и музикална програма. По това време от вещ архитект се изработи и план за парк около мястото на Учителя. Нашите фотографи Васил Искренов и Пеню, бяха приготвили снимки, показващи животът ни на Изгрева и Рила, като направиха и изложба от тях. За приятелите не бяха чужди и окултните издания, които излизаха на Запад.
към текста >>
50.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Следобед валя пак дъжд и от
трескавицата
убило вола на Мюмюн Кьосе Османова.
Получих 3 броя „Житно зърно", фотографирах двамата пощаджии, Добри и Камбура, пред Ангеловата къща - пощата, и си потеглих. Заваля дъжд. Аз си хвърлих палтото и рубашката. Покрих с рубашката едина дисаг, на Добря писмата да не се мокрят, и свих палтото под мишца и реших да ме мокри и къпе дъждът и действително, много приятно бе. Отдавна не бе валял такъв хубав дъжд.
Следобед валя пак дъжд и от
трескавицата
убило вола на Мюмюн Кьосе Османова.
На Ефраим синът се малко повредил и една жена Гърчиновкая убила светкавицата. Вечерта ходих късно у Ангелови да се храня, понеже нарочно бяха сварили за мене бакла с мляко. Легнах си къде 11 ч. 16.VI.1929 год., неделя Станах, кога ходжата завика. Изкъпах се и преоблякох.
към текста >>
През нея нощ валя град с незапомнена буря и
трескавици
.
Водачът тамо, Тодор Ботьов, ни разведе. След това със същата каруца отпътувахме до Каспичан, откъдето с влак ние с Рачо Узунов слязохме в Шумен, а Петко, Христо и Рали си отидоха до Попово. Аз отидох в брата Петко Христов у дома. Вечерта свирихме, говорихме и къде 10 ч си легнахме. Снимките, които правихме в Патлейна, Мадара и Плиска, както изглежда, сестра Куна ги освети - в момента, когато аз сменях стъклата, тя влезе в стаята, мислейки, че аз се глася да спя и за да подреди леглото, светна с електрическата ламба.
През нея нощ валя град с незапомнена буря и
трескавици
.
Аз на два пъти ставах да гледам какво става навън из прозорците. 28.VI.1929., петък Станахме и след измиване направихме гимнастиките след молитва. После свирихме, пяхме и закусихме, От тая - заръшния разговор сестрата Куна от която чух думи за [Петър] Панпоров, който петни братята и балдъзата си с поведението си и подобни. А трябва да бъдем хора на добро говорене, а не на лошо. Хора, които нещо ново в света трябва да градят.
към текста >>
51.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Изпрах се и към 11 ч започнах да чета изпратената лекция от Еленка, която е Огън, бури,
трескавици
, гръмотевици и земетресения от Учителя, та дано ни събуди.
Но когато се обърнах, ето, също небрежно и неприлично седнала Еленка. Аз се червя от срам от тия женски сядания и забравяния, че да не се поогледа, да си прибере роклята, а да им се виждат срамните части. Но цялата компания момичета водят някой такъв жив, весел разговор и така увлечени, те хич не подозират, че са дошли до неприлично сядане. Събудих се. Станах и почнах да записвам сънищата си от тая нощ.
Изпрах се и към 11 ч започнах да чета изпратената лекция от Еленка, която е Огън, бури,
трескавици
, гръмотевици и земетресения от Учителя, та дано ни събуди.
Тя е от [ХIII] година на общия окултен клас - 8 лекция, държана на 15 ноемврий 1933 година, на Изгрева, озаглавена „Най-малката любов". Като започнах да чета, то следствие тарханата, с която току-що закусих, ми стана тежко. Доспа ми се. И трябваше да легна, че чак къде 1 ч. да стана и да продължа.
към текста >>
52.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
Отказах да замина, защото циреят ме много боли и съм като в
треска
хвърлен.
И тя дойде и кацна на гърдите на стареца и той се прекръсти и тя, кукмявката, като сокол си тури човката на челото, на гърдите и на двете му рамена. Един вид с човка го прекръсти. После лапна му брадавицата и изпод нея се показа голям зъб като рог на дива свиня. Тъкмо излязох, защото почукаха жени да ме търсят, да ги водя за някое село, аз се чудя дали да ги водя, защото не съм добре - и на вратата се почука и се събудих. * Дойде да ме вика да отиваме за Ново село за картофи.
Отказах да замина, защото циреят ме много боли и съм като в
треска
хвърлен.
Дадох на човек 200 лева да капарира картофите и 1/2 кгр, вълна да ми вземе за преплитане на чорапи. Вънка почва да вали. 26.XI.1941 год., вторник Време облачно, кално. Следобед къде 5 ч дойдоха да ме извикат, пратен човек от общината, със заповед веднага да се явя в общината. В общината заварих всички българи, служащи в общината.
към текста >>
53.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
Днеска има
трескаво
приготовление по отиването на войниците, На идващите на лицата се чете униние, а на отпътуващите - ... 10.ХII.1943 год., петък, гр.
декемврий, работих снимки и преписвах в актовата книга на лечебницата актове за умрели, убити и унищожени коне. Направих един сандък с вместимост около 60 кг ябълки и го напълних с ябълки. Ходих на пазаря и си избрах хубави ябълки. Тая сутрин пристигна дружината от гр. Шумен и от Варна, които ще ни сменят.
Днеска има
трескаво
приготовление по отиването на войниците, На идващите на лицата се чете униние, а на отпътуващите - ... 10.ХII.1943 год., петък, гр.
Ужица Стоях до 5.30 ч. Днес стана предаването лечебницата на новия ветеринарен лекар и неговите подофицери. Аз си издадох каската, паласките, носача на каската и сламеника и бялата калъфка. Купих един бръснач за 900 динара, едно ножче за 500 динара, две кутии пудра по 80 и 70 динара. Раздавах картички и си изкарах сандъчето - куфара.
към текста >>
54.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 4
,
ТОМ 16
Треската
с висока температура е едно благословение.
Индусите с гласа си извикват зверовете, змиите и ги разпръсват. Имаш хрема или гърлото те боли - попейте. Благодари, че те е хванала хрема. То е процес на чистене. Ако ле ви хваща хрема, лошо е за вас.
Треската
с висока температура е едно благословение.
Тя лекува всички болести. Огънят на треската изгаря бацилите. 307. Гласът е разумна сила От гласа на човека зависят много работи. Има разумни и неразумни звукове. За да не ви обичат хората, причината е във вашия глас, когато говорите на другите.
към текста >>
Огънят на
треската
изгаря бацилите. 307.
Благодари, че те е хванала хрема. То е процес на чистене. Ако ле ви хваща хрема, лошо е за вас. Треската с висока температура е едно благословение. Тя лекува всички болести.
Огънят на
треската
изгаря бацилите. 307.
Гласът е разумна сила От гласа на човека зависят много работи. Има разумни и неразумни звукове. За да не ви обичат хората, причината е във вашия глас, когато говорите на другите. Плосък глас имат всички ония, които имат завист, омраза. Объл глас имат всички ония, които имат доброто в себе си.
към текста >>
55.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
13)[/b] [b](Не бързай)[/b] [b]Американският лекар отива в Мала Азия и бил повикан да лекува един турчин -
трескав
.
Нейните резултати се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея.[/b] [b]Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по-често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати -толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея.[/b] [b][b]39. Какво трябва да учи човек[/b][/b] [b]В света човек трябва да учи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл, възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка.[/b] [b]Вие не можете да бъдете гениални в никакво изкуство, ако не можете да мислите право. Вие не можете да дадете израз на това изкуство, ако нямате едно право чувство.[/b] [b]Появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум.[/b] [b][b]40. Закон на единството[/b][/b] [b](из „Добрите навици", стр.
13)[/b] [b](Не бързай)[/b] [b]Американският лекар отива в Мала Азия и бил повикан да лекува един турчин -
трескав
.
Предписал лекарство за една седмица по 3 пъти на ден. Турчинът го изпил наведнъж и умрял.[/b] [b]Добрият навик е помощник на волята.[/b] [b][b]41. Заради идеята подиграват[/b][/b] [b]Когато някой човек възприеме някоя велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщавате разни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? - Защото той живее в друг свят, далеч от техния.
към текста >>
56.
2. Първите стъпки. Запали се новият светилник 5.VIII.1933 г.
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Във време, когато житата се събираха, във време, когато плодовете зрееха и слънцето най-силно печеше, във време на сезона на
трескава
работа от всеки работник, тогава, в това златно време, аз направих първата стъпка и влязох в градината на живота, където ме чакаше моят Учител.
2. Първите стъпки. Запали се новият светилник 5.VIII.1933 г.
Във време, когато житата се събираха, във време, когато плодовете зрееха и слънцето най-силно печеше, във време на сезона на
трескава
работа от всеки работник, тогава, в това златно време, аз направих първата стъпка и влязох в градината на живота, където ме чакаше моят Учител.
На 5ий август 1933 г., вторник, сутринта, се срещнах с брат Звездински и решихме да излезем и отидем на свещената нива, която ни чакаше. Облякох се с най-новата си дреха, взех беседи, обадих се на Учителя и тръгнахме... Това беше първата ми стъпка! Да бъде благословена! 8.VIII.1933 г. Беше на 8ий август, когато Учителят, заедно с учениците Си, потегли за планината Витоша.
към текста >>
57.
13. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 4.Х.1937 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Цялото тяло ме боли, мускулите, кокалите, главата, също като от
треска
и се чудех от що е това.
Аз влязох първа, защото бързах, бях решила да замина, да дойда, че да не пропусна автомобила, но го пропуснах, защото беше вече 4 1/2 ч, пък и Учителят ми каза да ти пиша сега, да видим как ще ти подействуват тези наставления, какво ще съобщиш оттам, че тогава ще видим. Надяваме се да мине без усложнения. Пък добре ще бъде да използуваш случая да вземеш отпуска, да си дойдеш. Това е от мене. Интересно е, че през това време, когато ти си пострадал и си бил в големи болки, аз тука бях болна.
Цялото тяло ме боли, мускулите, кокалите, главата, също като от
треска
и се чудех от що е това.
Мислех, че е скришна треска, но нямаше причини за треска, а през нощта току ме събуждаха, то било за молитва и лявото око играе ли, играе, както преди да отидем на Рила. Пък писмо от тебе имах чудесно, радвах се и благодарях на Бога и в същото време чувствувах мъка, няма къде да се дявам. В неделя сутринта на беседа беше Георги Божилов от Равна, дошел за изпити и тези дни ще дойде в Равна. На мене изведнъж ми мина мисъл да дойда и аз с него, па си рекох: защо пък с него да дойда, като знам каква е лепка, няма да ни остави сами да си поприказваме. А то имало голяма причина!
към текста >>
Мислех, че е скришна
треска
, но нямаше причини за
треска
, а през нощта току ме събуждаха, то било за молитва и лявото око играе ли, играе, както преди да отидем на Рила.
Надяваме се да мине без усложнения. Пък добре ще бъде да използуваш случая да вземеш отпуска, да си дойдеш. Това е от мене. Интересно е, че през това време, когато ти си пострадал и си бил в големи болки, аз тука бях болна. Цялото тяло ме боли, мускулите, кокалите, главата, също като от треска и се чудех от що е това.
Мислех, че е скришна
треска
, но нямаше причини за
треска
, а през нощта току ме събуждаха, то било за молитва и лявото око играе ли, играе, както преди да отидем на Рила.
Пък писмо от тебе имах чудесно, радвах се и благодарях на Бога и в същото време чувствувах мъка, няма къде да се дявам. В неделя сутринта на беседа беше Георги Божилов от Равна, дошел за изпити и тези дни ще дойде в Равна. На мене изведнъж ми мина мисъл да дойда и аз с него, па си рекох: защо пък с него да дойда, като знам каква е лепка, няма да ни остави сами да си поприказваме. А то имало голяма причина! Не се оставяй, взимай мерки навреме, добре ти казва лекарката, но нека пише в медицинското някоя друга болест, или случайно си паднал и [си] се убил на това място и по слабините.
към текста >>
58.
24. Разговор с Учителя през време на екскурзиите на Витоша
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Треската
се лекува по-лесно чрез лютите храни.
Човек всякога яде това, което причинява и създава болести. Това, което разхлабва нервната система, иска да го яде, яде го и преяжда. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова. Ние живеем в един век на преправени храни, фалшифицирани - изопачено природното им състояние. Водата е неутрален елемент, тя спомага за храносмилането.
Треската
се лекува по-лесно чрез лютите храни.
Най-важната и най-голямата придобивка за ученика е, когато се намери в най-големите трудности, мъчнотии, лишения и пр., да благодари на Бога-там именно се изпитва характерът на човека. Та, при най-големите мъчнотии да кажеш: „Добре ми е, Господи, че се наскърбих." Но не механически, а дълбоко, вътрешно. Човек всякога иска да бъде щастлив, това е невъзможно. Смяната е неизбежна. Защо и за какво, не се знае.
към текста >>
59.
XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова
,
26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Треската
е аутодафе, да изгори нечистотиите.
Любовта не се повтаря, молитвата - също. Ако любиш, веднаж ще любиш, но на свят. Също и за мисълта. Не се повтарят. Два пъти по един и същи начин не може да се разболееш.
Треската
е аутодафе, да изгори нечистотиите.
Ако знаеш да дишаш, дишането ще пречисти кръвта от нечистотии. Нечистата храна създава нечиста кръв. И нечистите мисли - също. Нечистите мисли, чувства и постъпки са динамични. Четиридесет-петдесет години да живееш, но да използуваш всичките блага.
към текста >>
60.
25. Човешката форма
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
То е, че имаш
треска
.
„Не прави добро" е законът на смъртта. Постиженията на рибата са да стане птица, на птицата - да стане млекопитающе, на човека - да стане ангел. Да те пекат на скара, да не си риба, нито комар; и като птица - не, като вол - не, като човек - не, но по-нагоре. Напусни тази форма! Всичко ти горчи.
То е, че имаш
треска
.
При здраве всичко е хубаво. Езикът да се оправи, на всекиго!
към текста >>
61.
110. Душата е съкровище
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Огънят на
треската
сега е полезен.
Детето, каквото вземе, такова ще стане - както животното: ако е месоядно, яде месото, ако не е месоядно, яде тревата. Един богаташ се задавил и умрял. Апаш стъпил на гърдите му, да го обира. Изскочило парчето и той се съживил и го наградил. Като претърпиш страданията, ще станете гениални, талантливи, светии.
Огънят на
треската
сега е полезен.
към текста >>
62.
II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
На този пост стои близо девет години и развива
трескава
плодотворна дейност, която оставя трайни следи в развитието на народното стопанство и преди всичко-на земеделието.
През средата на 1880 година отново се връща към учителското поприще - става учител по зоология, ботаника, химия и физика в Ломската гимназия. Като учител в Лом написва своя известен на времето си „Учебник по ботаниката за средните учебни заведения в България" - първото учебно помагало по ботаника у нас. През есента на 1882 година се премества в София като учител в Държавната мъжка гимназия, където преподава същите предмети. Като добър познавач на проблемите на земеделието и народното стопанство през февруари 1884 година Михалаки Георгиев бива назначен за началник на Земеделческо-търговско отделение при Министерството на общите сгради, земеделието и търговията. По-късно това отделение е преустроено в отделение за държавните имоти, горите, земеделието и търговията и е прехвърлено към Министерството на финансите.
На този пост стои близо девет години и развива
трескава
плодотворна дейност, която оставя трайни следи в развитието на народното стопанство и преди всичко-на земеделието.
През 1884-1885 година създава и редактира в. „Домакин - лист за земеделие, индустрия и търговия", в който ратува за реформиране на нашето изостанало земеделие, на цялото българско стопанство, за икономически подем на страната, „за спасение на отечеството от икономическото ни поробване, докато не бъде късно", за започване на „война против сиромашията на страната ни". Вестникът трябва „да поучава селскостопанското население в работите по земеделие, градинарство, овощарство, гори, скотовъдство, пчеларство, копринарство, виноделие, индустрия, търговия, промишленост и пр." Михалаки Георгиев е неуморим радетел за разпространяване на земеделска и икономическа просвета след народа. За тази цел не само пише и агитира, но и създава първите земеделски училища у нас. Той има немалък дял и в изработването на редица закони, които засягат по-важните клонове на народното стопанство и допринасят за развитието на нашето изостанало земеделско стопанство.
към текста >>
63.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не
трескат
… а така само, блещат.
— Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“. Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня. Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам. Слънцето само трепти, ама ни насам, ни натам — все на един карар стои.
Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не
трескат
… а така само, блещат.
Зададе се свет като на линия, ама хем вървят, а пък, гледам, не стъпят, а си се носят така, като мъгла над гората. Докато да се взра, а оно наобиколиха навсекъде: ангели, светци, апостоли-мъченици — пълно, пълно. Прекараха и душите на умрелите да ги мерят на терзията, да се види кой е праведен, кой грешен. Па божем души, а они си същи хора, като че са си живи. И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно.
към текста >>
64.
4. Астрология и Медицина Рецензия в сп. Voile d'isis от д-р Верн
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Те са отбелязали възбуждения, безсъница, отпадане, гърчене, мускулни сътресения, стомашни разстройства, невралгии, задуха,
треска
, виене на сеят, синкопи, аритмия и пр.
Вероятно и от двата източника. Авторът признава наистина, че влиянието на Марс и Сатурн му се е сторило, че поражда вълни по-болезнени от тия на останалите планети, но неговият опит не е все-таки окончателен по този въпрос. Наопаки, той много ясно е отбелязал връзката, що съществува между слънчевите петна и кризисите, които настъпват в хода на една болест. Той изповядва обаче, че наблюденията на древните астролози трябва да са лежали на една точна основа и че Марс и Сатурн, окачествени в древността като злотворни планети, му са се показали наистина активни планети. Ние сме честити да зарегистрираме едно подобно признание, което свидетелствува за искреността на Д-р Romary, Известно време след тия констатации, докторите Сарду и Фор направиха и те от своя страна цяла редица преинтересни наблюдения върху болни, които страдат от сърдечни, бъбречни, чернодробни, нервни болести.
Те са отбелязали възбуждения, безсъница, отпадане, гърчене, мускулни сътресения, стомашни разстройства, невралгии, задуха,
треска
, виене на сеят, синкопи, аритмия и пр.
и пр. През 25 периода от по 3 дни със слънчеви петна, авторите са наблюдавали 22 пъти обикновени разстройства и 3 пъти тежки разстройства. Следователно, има 25 пъти повече разстройства във време на слънчеви петна. Тия съвсем ясни и неоспорими наблюдения могат да бъдат за изходна точка на важни изследвания в областта на медикалната астрология. Те ще донесат едно опитно потвърждаване на твърденията на древните астролози, които изглеждат за съвременните хора лишени от експериментална база и ще ни дадат ключа на известни алгиди, необясними днес за днес, на известни болести или лечителни усложнения, както и на известни критични явления, които се наблюдават в хода на болестите като автора, и аз мисля, че лекарят, който би се заинтересувал от астрология, не ще изгуби залудо своето време, защото освен дето ще издигне душата си над земните дребнавости, но ще окаже грамадна услуга и на своите болни като ги облекчи, а понякога и излекува, туй, което е най-съществено разбира се.
към текста >>
65.
34. Магелан - покорителят на моретата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от
треска
, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма.
Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от
треска
, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото „светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелана: Себастиян дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелана от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че „като водач и главен пилот е намерил протока”. Всичката слава, целият подвиг на Магелана бива по някаква злоба на съдбата приписан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело”. Не излизат ли по-честити поне неговите наследници?
към текста >>
66.
2. Планети
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Марс, аналогия към огън,
треска
, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт.
„Обикновено на планетите биват приписвани известни общи аналогии към определени състояния и събития в живота на родения” (Синдбад - д-р Вайс). Ето и тия аналогии пък според Сефариал. „Луната, аналогия към майката, дома, пътувания, промени, жени, брачни въпроси, здраве, популярност и простия народ. Меркурий, аналогия към ума и неговата работа; към паметта, любов, удоволствия, изкуства и отношения към другия пол. Слънцето, аналогия към почести, слава, положение, безсмъртна индивидуалност, властна воля, издигане, към бащата, към жизнената сила на родения.
Марс, аналогия към огън,
треска
, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт.
Юпитер, аналогия към мъдрост, религия, дълг, правни въпроси, духовенство, благочестие, изобилие, увеличение, богатство и щастие. Сатурн, аналогия към баща, болест, хронически заболявания, пречки, падения, бедност, тъмнота, отпадък, вкоренени навици, дълготрайни отношения. Уран, аналогия към катастрофи, внезапни събития и промени, загуби, самоубийства, трагедии, романтични работи. Нептун, аналогия към тайнствени работи, измама, засада, скитнически живот, странна неестествена смърт, заточение, тайни общества”. Синдбад и д-р Вайс, които дават горните характеристики на Сефариал, няколкократно подчертават, че така дадените аналогии в никой случай не бива да се използуват изцяло.
към текста >>
67.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Склонност към остри заболявания от
трескаво
и възпалително естество.
ІV - Неприятен, дисхармоничен домашен живот. Спорове с родители, борби и затруднения на старост. V - Импулсивност в чувствата и при спекулативна дейност. Много опитности в чувствения живот. VІ - Спорове при служенето и много опитности с прислугата.
Склонност към остри заболявания от
трескаво
и възпалително естество.
VІІ - Нещастен брак, борби и процеси. Открити вражди. Разни пречки в обществения живот. VІІІ - Опасност от насилствена смърт. Трудности с наследства и зестра.
към текста >>
68.
2. ВЪЛНАТА НА МЪДРОСТТА НАУЧНИЯТ ДЕКАНАТ НА ВОДОЛЕЯ 2.1 ОБЩИ БЕЛЕЖКИ КАРМАТА НА БЯЛАТА РАСА
,
,
ТОМ 19
Щабовете на техните адепти са в
трескава
активност.
Това е методът на войната, този най-голям бич на човечеството, това най-страшно организирано зло на тъмната ложа. Този метод е прилаган от народите през веригите на вековете, като тези народи са изпивали до дъно горчивата чаша на неговите последствия. Вторият метод: Водата да се изпари в пространството под влиянието на топлите лъчи на Слънцето, да се издигне по законите на топлината в царството на светлината, и впоследствие водните пари да се втечнят и да паднат под формата на дъжд, който ще напои жадната земя, за да поникнат семената на всеобщия прогрес. Такъв е методът на доброто, по пътя на духовното единство между всички човешки общества, изразяващ се в икономическа взаимопомощ, световно политическо обединяване на народите и братско духовно-културно творческо опознаване в наука, изкуство и обществена дейност. Бялата ложа и ложата на лявото посвещение изготвят плановете за третото действие на великата драма на човечеството.
Щабовете на техните адепти са в
трескава
активност.
В настоящата действителност, човечеството, по първия или по втория метод, трябва да разреши проблемата за расовата карма... По този повод Учителят се изразява така, той се обръща към всички човеци и народи с думите: „Кармичният закон, който свързва всички хора, е ужасен. Тъй като вие сте свързани с този закон, вие не можете да се откажете да заплатите вашите дългове. Подобен закон съществува и в съвременните държави. Когато някой е извършил злоупотребление спрямо държавата и не може да върне съответната сума, с която е злоупотребил, поставят го в затвора за да остане необходимия брой години, докато излежи присъдата за дълга. Какво е за предпочитане, да плати доброволно дълга си, или да отиде в затвора?
към текста >>
69.
7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
,
,
ТОМ 19
Халдейски учени стават професори там, като се започва
трескаво
изучаване предимно на звездния мир.
Настава ера на мир за Халдеиското царство, което донася разцвет и бурно развитие на стопанския живот, носещ благоденствие и малка грижа и внимание за утрешния ден. Народът, освободен от страха за възможността да му се отнемат придобивките на неговия труд, се отдава на наука, изкуство и забавление. Вавилон, като негова столица, става център не само на най-голям стопански живот, но и на всички науки и изкуства по онова време. Учениците на Саабей намират там благоприятни условия за разпространение учението на своя учител. Във високата кула - дома на науките и изкуствата - намират най-топъл прием.
Халдейски учени стават професори там, като се започва
трескаво
изучаване предимно на звездния мир.
Най-горната площадка на кулата изцяло е определена за наблюдение на всички явления, които стават на небесната сфера - небесната механика, този дял от науката за звездите, който се занимава с движението им, техните пътища и силите, които ги определят и създават, достига изключително съвършенство. Така например, учените тогава са определили продължителността на лунния месец (синодичния) на 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3,5 секунди. Сегашните учени, учените на двадесети век след Христа, снабдени с най-съвършените уреди го определят с едно различие само от4 десети от секундата. Халдеиските учени дадоха много основни принципи в цялостната наука за звездния мир, които и досега си е в сила. Те дадоха делението на кръга на 360 градуса, градуса на 60 минути, минутата на 60 секунди.
към текста >>
Всички приеха идеята с възторг и
трескаво
се заловиха да се подготвят за дългия и труден път през пустинята за Юдейската земя.
Ето на този рафт са плочите. - Да, прав си Инин - с усмивка и топъл израз на лицето подзеха двамата негови другари - това ще бъде наистина един най-ценен подарък, какъвто той няма да има и какъвто друг не може да му поднесе. Е, ще сложим и нещо друго. Ароматни масла, съдове, скъпи платове, но кодекса на Хамурапи ще бъде най-важният и най- ценен подарък - се съгласиха и тримата. Още същия ден те събраха най-добрите си ученици, изложиха им резултатите от своите наблюдения и изчисления, които бяха направили за голямото събитие, което сега ще стане и ги поканиха ако искат да дойдат с тях на поклонението, което искат да направят.
Всички приеха идеята с възторг и
трескаво
се заловиха да се подготвят за дългия и труден път през пустинята за Юдейската земя.
Най-напред грижливо бяха опаковани плочите, на които беше написан кодекса на Хамурапи, най-ценният подарък. След като всичко приключи, избраха се силни бели камили за товара и езда, и в утрото на чуден свеж ден, пълен с аромат, защото през нощта беше валяло дъжд, групата тръгна на път към мястото на голямото събитие. Дни и нощи пътува с кервана през мъртвата безжизнена пустиня, ръководен безпогрешно по разположението на звездите, от тримата учени. Като всякога с радост поглеждаха към голямата звезда, образувала се вече от близостта на двете планети. Но радост, съпроводена със сянка, със свито сърце поглеждаха те към по-малката жълтеникава звезда Каин-Ману, която отстоеше на 33 градуса от тях.
към текста >>
70.
2. Планети, домове, аспекти
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Един конфликт с високопоставени (началство) и загубване уважение във фамилията, пред началствата (и по-високопоставените) или в обществото,
треска
, премеждие (нервност), караници, раздор.
При управител във въздушен знак влиянието добива едно интелектуално направление. Слънце в съвpад или лошите аспекти (полуквадрат. квадрат, опозиция) с Марс. Те са всички еднакво силни и енергични физически, със силна воля, самостоятелни, независими и решителни, но с необмислено (поведение) и с отсъствие на благоразумие. Смърт и отделяне на бащата или на сина.
Един конфликт с високопоставени (началство) и загубване уважение във фамилията, пред началствата (и по-високопоставените) или в обществото,
треска
, премеждие (нервност), караници, раздор.
Със съвпад може да се получи наследство, при лоши аспекти може да го изгуби. Съвпадьт не винаги е лош. Слънце в съвпад или добри аспекти (полусекстил, секстил, тригон) с Юпитер. Благоприличие, почтеност, учтивост, симпатии, надежда, упование, великодушие, благородство и честност. Благоприятен за здравето и жизнеността, сполуки в живота, популярност и обществени сполуки, сполучливи завладявания, зависещи от религията, църквите, пътуванията, законите, мореплаването, забавленията и пр.
към текста >>
Има разположение кьм приключения,
треска
, опасност от огън или вода, нещастията ще дойдат от личности или от неща, владани от Марс.
Мъчнотии във врьзките, любовта, брака, приятелството, неприятели във фамилията, разделяне с обичаните същества, опасност от скандалите, загуба в предприятията. Луна в добьр аспект (полусекстил, секстил, тригон) с Марс. Смелост, решителност, предприемчивост, увеличаване жизнеността и активността, шанс за успех във всичко, владано от Марс, печалба от брак или от наследство, винаги готов за работа, успява (сполучва) чрез лично усилие. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Марс, Храбър, но неблагоразумен, непокорен, упорит, понякога с лош характер, с една оскърбителна гордост. Това увеличава страстите.
Има разположение кьм приключения,
треска
, опасност от огън или вода, нещастията ще дойдат от личности или от неща, владани от Марс.
Загуби в наследство чрез брак или сдружение. Раздяла от майка или преждевременна смърт. Ако една от планетите е diniliee чрез знак, злото се намалява. Луна в добри аспекти с Юпитер (полусекстил, секстил, тригон) - указва начетеност, чистосърдечие, хуманност, дружелюбност, (общителност), добра природа. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Юпитер.
към текста >>
Опасност от претърпяване
треска
.
Ако той е зле аспектира. той носи спънки и насилия. Тойукрепява, заяква, носи предприемчивост и пр. АСПЕКТИТЕ НА МАРС Марс в добър аспект с Юпитер - великодушие, благородство, ентусиазъм, наклонен е да убеждава всички, които са зле настроени спрямо това, което той вярва (религиозно и друго). Марс в лош аспект с Юпитер - глупост, чудноватост, безочливост, безразличие, дързост, дава пресилени мнения, наклонен е към безверие или неправославен.
Опасност от претърпяване
треска
.
Прекалена активност на органите, прекаленост Може да претърпи нечестие от/на другите. Марс в добър аспект със Сатурн - амбиция, кураж, решителност, любов по команда. Има призвание за обществен живот. Означава подкрепата на началството (или от по- високопоставените). Наследство от бащата.
към текста >>
71.
II. БУНТ
,
,
ТОМ 20
И мисълта за работа, която му предстоеше, като че ли беше най-добро лекарство срещу
треската
.
Аня вървеше с него. Външната тишина я погълна и тя изчезна. Тогава на Генко изведнъж се доиска да тича и да я стигне. И той даже направи две-три крачки, но веднага почувствува, че това е излишно и безполезно - и заслиза бавно... Сутринта доста рано, Генко пак чакаше. Сънят през нощта бе го ободрил.
И мисълта за работа, която му предстоеше, като че ли беше най-добро лекарство срещу
треската
.
Той чувствуваше, че днес ще може да се справи. И наистина съдбата го покровителствуваше. Още при вратата той се сблъска с фарфалака - работник, на когото едва ли някой знаеше истинското му име, но когото всеки познаваше. Червенокос, с лунички по лицето и ръцете, малко заекващ при говоренето, той махаше ръце и тропаше с крак при всяко запъва-ние - и това правеше всичко казано от него да изглежда прекомерно комично. Ге н ко бе му правил някакви дребни услуги.
към текста >>
72.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
Наскоро след това България започна
трескаво
да се готви за война срещу Турция.
На 30 януари 1912 г. Княз Борис навърши пълнолетието си и доби правото да се интересува от управлението на страната. Пълнолетието се отпразнува тържествено в София в присъствието на престолонаследниците на всички балкански държави и на специални делегации от Великите сили. В този ден Княз Борис бе произведен в чин капитан, назначен за ротен командир на Първа рота от Шести пехотен Търновски полк и награден с най-високия орден «Св. Кирил и Методий».
Наскоро след това България започна
трескаво
да се готви за война срещу Турция.
В тия приготовление Княз Борис взема живо участие. През лятото на 1912 г. в една скрита казарма, той прекара своя стаж в командването на рота, като произвежда ротни бойни учения и участвува с ротата си в големи пехотни и артилерийски упражнения, а по-късно взе участие и в крепостните маневри в Шумен. Преди това той има случая да наблюдава руските маневри при Киев и германските маневри около Дрезден. При започването на войната срещу Турция през 1912 г.
към текста >>
Той
трескаво
се залови за работа.
Те положиха пред него клетва за вярност. След това Цар Борис замина за лагера, гдето се заклеха пред него и всички войници от Софийския гарнизон. На другия ден, когато опиянението у народа премина, Цар Борис, останал сам в пустия Дворец, преживява дълбока душевна борба. Царят се усамотява в най-затулената част в градината на Двореца - подобно на Исуса в Гетсиманската градина - и потопен в най-тежки мисли, прекарва дълго време в борба в себе си. Но Цар Борис, благодарение на своя мъжествен дух, постепенно взе надмощие и възтържествува.
Той
трескаво
се залови за работа.
Враговете напредваха към границите на България, народът се бунтуваше, а войската бе разстроена, и Цар Борис нямаше на какво да се облегне и от нийде не можеше да очаква подкрепа; но за да успее, неговият остър ум и неговата вродена раз-съдпивост му посочиха истинския път, пътят към сърцето на народа. Неразделил се още с досегашните съюзници, Цар Борис трябваше да приема и посреща военните представители на Съглашението, които идеха с високомерието си и дързостта на победители. Предстоеше и устройването на разстроената от тригодишната война държава. Предстоеше освен това да се изпълнят и поетите непоносими задължения по жестокия договор за примирието. Но България най-болезнено бе сразена, когато бе принудена да пожертвува сто хиляди свои непобедими герои като заложници.
към текста >>
73.
(75) Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд
,
,
ТОМ 20
Четяха на Планината книгата ми и търсеха под вол теле... Както и да е, засега това мина, поне временно, и царят преодоля тая
треска
и пак ме повика, и тоя път - някак по-официално.
(75) Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд Пред един вой срещу дъновистките, организиран от запасни офицери, политици и подкрепян от Севов, който искаше да вземе цялата власт в ръце, царят около един и половина месец не ме приемаше (от 11 .II).509 Поотдъхнах си от интриги и отрови и можах да дойда на себе си, защото то беше нещо страшно. Интригите се плетяха и летяха по всички посоки. Легенди се носеха, преувеличени съзнателно.
Четяха на Планината книгата ми и търсеха под вол теле... Както и да е, засега това мина, поне временно, и царят преодоля тая
треска
и пак ме повика, и тоя път - някак по-официално.
Разговорът се води върху няколко въпроса. Той ми описа приема и разговорите си с депутатите в двореца при тронното слово и че тия церемонии внесли малко успокоение в англичаните. Казах му, че Учителят ми е казал, че сега тая година за него е критична, че трябва да внимава, може да придобие нещо, ако е внимателен. Да туря здрави, а не гнили греди.510 Да пише на англичаните, че е по-добре за тях, ако разрешат въпросите на зелената маса, защото ще станат големи разрушения и пак по-богатият ще плаща - както винаги... Той ми каза, че същото е говорил на Рендел при тръгването сега и че на масата му е писмо до Грейс, което ще занесе Момчилов и което е в същата смисъл. Каза ми, че Момчилов е импрегниран в англофилство и «без да ще, ми издаде - каза царят, - че жена му е ходила със сифилистичен мъж» (искаше да каже, че му издал тайни, без да иска!), а именно, че банкерите и фабрикантите не искали войната, защото се опасяват от финансов крах и взимане надмощие от работниците; войната я искат тия, които са между колониите и държавата майка и «Интелижанс сър-вис», които влияят на слабия цар мимо правителството и по тоя начин има раздвояване на властта, което вече е опасно.
към текста >>
Радвам се, че прекара дъновистката
треска
в спокойно време, че трябва да се вдигне над всички тия интриги, че може да не може да приемат Учителя за Учител, понеже още не са дозрели, но ако отречат закоите, които той е донесъл, те ще загинат.514 Те трябва да ги опитат, като ги прилагат.
Сакаров му казал: «Хайде, мълчи, мълчи (на Сирко)! Тебе те е яд, че царят не ще да те види тебе, ами иска да види жена ти и детето си» - и Сирко избягал. Това казах на царя, а той каза: - Ама така ли му казал? - и много се смя, но не възрази нищо, нито се възмути, от което разбрах, че това си е една истина, която той може би мислеше, че и аз отдавна зная...513 На два пъти започва да ми се оплаква от царицата, но аз не давах ход, като му казах, че сега вече ще дойдат още по-мъчни условия и само Божественото може да ги изведе на прав път. Да го търси в себе си и да следва гласа Му.
Радвам се, че прекара дъновистката
треска
в спокойно време, че трябва да се вдигне над всички тия интриги, че може да не може да приемат Учителя за Учител, понеже още не са дозрели, но ако отречат закоите, които той е донесъл, те ще загинат.514 Те трябва да ги опитат, като ги прилагат.
Хорските мнения в тия бури нямат смисъл и да си не прави илюзии. Само Божественото е, Което може да го спаси - да го търси дълбоко в себе си вътре и да Го следва! Обеща. Видя ми се позаякнал вътрешно. Но сега аз вътрешно не се прилепям както по-рано - сега му казвам и го оставям той да си решава задачите, а по-рано се впрягах аз и се много измъчвах. Сега, слава Богу, видях погрешката си и той самият ще върви по-добре.
към текста >>
74.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
«Дъновистката
треска
» се състои първо в съмненията към Учителя Дънов, дали той е Учител или е самозванец.
до 2005 г. И като такъв той незаконно си върна всички царски резиденции от времето на баща му цар Борис III. И в очите на българите това го провали окончателно. А дали ще даде от имотите на незаконно родените си братя и сестри? Едва ли. 514.
«Дъновистката
треска
» се състои първо в съмненията към Учителя Дънов, дали той е Учител или е самозванец.
За цар Борис Учителят Дънов не е Учител, цар Борис не Го приема, но и не Го отхвърля, защото чрез Лулчев приема някои идеи и предсказания на Учителя, които се оказват верни. Това е, което го кара да се справя с «Дъновистката треска». Тогава хората масово са боледували от малария и са знаели какво означава маларийна треска. 515. Духовните закони организират живота на земята. Те се намират в Невидимия свят, недосегаем и невидим за нас, за нашите сетива.
към текста >>
Това е, което го кара да се справя с «Дъновистката
треска
».
И в очите на българите това го провали окончателно. А дали ще даде от имотите на незаконно родените си братя и сестри? Едва ли. 514. «Дъновистката треска» се състои първо в съмненията към Учителя Дънов, дали той е Учител или е самозванец. За цар Борис Учителят Дънов не е Учител, цар Борис не Го приема, но и не Го отхвърля, защото чрез Лулчев приема някои идеи и предсказания на Учителя, които се оказват верни.
Това е, което го кара да се справя с «Дъновистката
треска
».
Тогава хората масово са боледували от малария и са знаели какво означава маларийна треска. 515. Духовните закони организират живота на земята. Те се намират в Невидимия свят, недосегаем и невидим за нас, за нашите сетива. Това е организиран свят. Принципите са от Божествения свят, законите са в Духовния свят, а фактите са на земята.
към текста >>
Тогава хората масово са боледували от малария и са знаели какво означава маларийна
треска
. 515.
А дали ще даде от имотите на незаконно родените си братя и сестри? Едва ли. 514. «Дъновистката треска» се състои първо в съмненията към Учителя Дънов, дали той е Учител или е самозванец. За цар Борис Учителят Дънов не е Учител, цар Борис не Го приема, но и не Го отхвърля, защото чрез Лулчев приема някои идеи и предсказания на Учителя, които се оказват верни. Това е, което го кара да се справя с «Дъновистката треска».
Тогава хората масово са боледували от малария и са знаели какво означава маларийна
треска
. 515.
Духовните закони организират живота на земята. Те се намират в Невидимия свят, недосегаем и невидим за нас, за нашите сетива. Това е организиран свят. Принципите са от Божествения свят, законите са в Духовния свят, а фактите са на земята. Това са стъпалата, които вървят едно след друго отгоре-надолу.
към текста >>
75.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
«Дъновистката
треска
» се състои първо в съмненията към Учителя Дънов, дали той е Учител или е самозванец.
до 2005 г. И като такъв той незаконно си върна всички царски резиденции от времето на баща му цар Борис III. И в очите на българите това го провали окончателно. А дали ще даде от имотите на незаконно родените си братя и сестри? Едва ли. 514.
«Дъновистката
треска
» се състои първо в съмненията към Учителя Дънов, дали той е Учител или е самозванец.
За цар Борис Учителят Дънов не е Учител, цар Борис не Го приема, но и не Го отхвърля, защото чрез Лулчев приема някои идеи и предсказания на Учителя, които се оказват верни. Това е, което го кара да се справя с «Дъновистката треска». Тогава хората масово са боледували от малария и са знаели какво означава маларийна треска. 515. Духовните закони организират живота на земята. Те се намират в Невидимия свят, недосегаем и невидим за нас, за нашите сетива.
към текста >>
Това е, което го кара да се справя с «Дъновистката
треска
».
И в очите на българите това го провали окончателно. А дали ще даде от имотите на незаконно родените си братя и сестри? Едва ли. 514. «Дъновистката треска» се състои първо в съмненията към Учителя Дънов, дали той е Учител или е самозванец. За цар Борис Учителят Дънов не е Учител, цар Борис не Го приема, но и не Го отхвърля, защото чрез Лулчев приема някои идеи и предсказания на Учителя, които се оказват верни.
Това е, което го кара да се справя с «Дъновистката
треска
».
Тогава хората масово са боледували от малария и са знаели какво означава маларийна треска. 515. Духовните закони организират живота на земята. Те се намират в Невидимия свят, недосегаем и невидим за нас, за нашите сетива. Това е организиран свят. Принципите са от Божествения свят, законите са в Духовния свят, а фактите са на земята.
към текста >>
Тогава хората масово са боледували от малария и са знаели какво означава маларийна
треска
. 515.
А дали ще даде от имотите на незаконно родените си братя и сестри? Едва ли. 514. «Дъновистката треска» се състои първо в съмненията към Учителя Дънов, дали той е Учител или е самозванец. За цар Борис Учителят Дънов не е Учител, цар Борис не Го приема, но и не Го отхвърля, защото чрез Лулчев приема някои идеи и предсказания на Учителя, които се оказват верни. Това е, което го кара да се справя с «Дъновистката треска».
Тогава хората масово са боледували от малария и са знаели какво означава маларийна
треска
. 515.
Духовните закони организират живота на земята. Те се намират в Невидимия свят, недосегаем и невидим за нас, за нашите сетива. Това е организиран свят. Принципите са от Божествения свят, законите са в Духовния свят, а фактите са на земята. Това са стъпалата, които вървят едно след друго отгоре-надолу.
към текста >>
76.
Лекуване на хора - Елена Цочева
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
Василка Иванова се разболява от
треска
, която се проявява през 6 часа.
Тя ме обичаше и ми целуваше ръцете. Разговаряхме по братски и лични въпроси. Какво велико нещо е да слушаш Бога! „Да бих те слушал! " 5.
Василка Иванова се разболява от
треска
, която се проявява през 6 часа.
Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската Учителят я поглежда много строго и извиква повелително' „Вън да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма.
към текста >>
Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от
треската
Учителят я поглежда много строго и извиква повелително' „Вън да си отиваш!
Разговаряхме по братски и лични въпроси. Какво велико нещо е да слушаш Бога! „Да бих те слушал! " 5. Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа.
Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от
треската
Учителят я поглежда много строго и извиква повелително' „Вън да си отиваш!
" Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбрала, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената и гостенка - треската, която повече не я посещава.
към текста >>
Вечерта се подготвя за поредния пристъп на
треската
.
„Да бих те слушал! " 5. Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската Учителят я поглежда много строго и извиква повелително' „Вън да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче.
Вечерта се подготвя за поредния пристъп на
треската
.
Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбрала, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената и гостенка - треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не и върви в любовта, и не може да си създаде семейство.
към текста >>
Времето минава, мръква се, а
треската
я няма.
Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската Учителят я поглежда много строго и извиква повелително' „Вън да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе.
Времето минава, мръква се, а
треската
я няма.
Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбрала, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената и гостенка - треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не и върви в любовта, и не може да си създаде семейство. Лекарите и казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само.
към текста >>
Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбрала, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената и гостенка -
треската
, която повече не я посещава.
Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската Учителят я поглежда много строго и извиква повелително' „Вън да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма.
Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбрала, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената и гостенка -
треската
, която повече не я посещава.
Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не и върви в любовта, и не може да си създаде семейство. Лекарите и казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите и казват, че ще си замине след няколко дни.
към текста >>
77.
Лекуване на хора
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че
треската
се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден.
дъщеря й почина. Желка остана със синът си. Мъжът й я напуснал. Те бяха комунисти. По-късно те отидоха в света, но с пробудено от Учителя съзнание и желание да бъдат носители на доброто и любовта. 12.
Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че
треската
се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден.
При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя - залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителят му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болният 6 месеца.
към текста >>
При него идва болен от
треска
да иска помощ и той прилага метода на Учителя - залива го със студена вода.
Желка остана със синът си. Мъжът й я напуснал. Те бяха комунисти. По-късно те отидоха в света, но с пробудено от Учителя съзнание и желание да бъдат носители на доброто и любовта. 12. Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден.
При него идва болен от
треска
да иска помощ и той прилага метода на Учителя - залива го със студена вода.
Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителят му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болният 6 месеца. Ти го изпъди от него и той влезе в тебе и сега ще работи в тебе 6 месеца." Две рождени сестри по някакъв малък повод се скарват сериозно и при полученото силно раздразнение в едната от тях става изгаряне на астралното тяло и тя пада на земята като мъртва, Другата, като вижда това, от уплаха припада до нея.
към текста >>
След 3 дена
треската
посещава доктор Жеков.
Те бяха комунисти. По-късно те отидоха в света, но с пробудено от Учителя съзнание и желание да бъдат носители на доброто и любовта. 12. Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден. При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя - залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява.
След 3 дена
треската
посещава доктор Жеков.
Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителят му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болният 6 месеца. Ти го изпъди от него и той влезе в тебе и сега ще работи в тебе 6 месеца." Две рождени сестри по някакъв малък повод се скарват сериозно и при полученото силно раздразнение в едната от тях става изгаряне на астралното тяло и тя пада на земята като мъртва, Другата, като вижда това, от уплаха припада до нея. Като си идва от работа, мъжът на първата сестра вижда, че жена му не дава никакви признаци на живот, коленичи на пода и започва усърдно да се моли на Учителя да помогне на жена му. Учителят се намесва и помага.
към текста >>
Учителят му отговаря: „Този дух на
треската
щеше да работи в болният 6 месеца.
Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден. При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя - залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави.
Учителят му отговаря: „Този дух на
треската
щеше да работи в болният 6 месеца.
Ти го изпъди от него и той влезе в тебе и сега ще работи в тебе 6 месеца." Две рождени сестри по някакъв малък повод се скарват сериозно и при полученото силно раздразнение в едната от тях става изгаряне на астралното тяло и тя пада на земята като мъртва, Другата, като вижда това, от уплаха припада до нея. Като си идва от работа, мъжът на първата сестра вижда, че жена му не дава никакви признаци на живот, коленичи на пода и започва усърдно да се моли на Учителя да помогне на жена му. Учителят се намесва и помага. Скоро жена му се размърдва и идва в съзнание. След известно време, братът отива в София, посещава Учителя на Изгрева и го пита как е помогнал на почти заминалата му жена.
към текста >>
78.
53. Асен Арнаудов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една
треска
дори не го одрасква.
Той записа и Паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него. " Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града.
Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една
треска
дори не го одрасква.
Хазяйката - възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва Консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа. * Виж « Изгревът» том І стр, 135-137. В един хубав пролетен ден след свършване на Паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей.
към текста >>
79.
IX. Б. ПРОБУДЕНИТЕ ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Ужас ме обзе, като си представих, че съм една
треска
, отхвърлена настрана от общото велико течение на новия живот!
Да уреждаме обществени, семейни и лични работи. Обаче необходимо е духовното да бъде преди всичко, или, по-право казано, целият ни живот - обществен, семеен и личен - да бъде одухотворен, проникнат от любов към всички и към всичко. А дните, годините текат безспирно. Всичките ни копнежи, блянове, идеали - всичко, всичко - не бива да остава само в проект! Наскоро лично аз преживях момент, в който със силна острота и ясност разбрах какво ме чака в невидимия свят, ако не изпълня и най-малкото, което съм си начертала, като идеал за изпълнение.
Ужас ме обзе, като си представих, че съм една
треска
, отхвърлена настрана от общото велико течение на новия живот!
Затова, да не изпускаме великия момент за нашите души! Да бъдем пригодни за новия живот. Да сме сплотени, единодушни, любящи. Да не се спираме, а да вървим напред, да прилагаме Словото на Учителя без страх, без тъмнина. Да не късаме връзката с този Божествен огън.
към текста >>
80.
VIII. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
франческо от Асизи го препоръчваше на
трескави
болни.
Гроздето съдържа средно: Захар................................................ от 20 до 25% Белтъчни вещества....................... от 0,45 до 0,75% Железен окис.................................. от 2 до 2,11% Магнезия......................................... от 5 до 6,02% Поташ [калий]................................ от 40 до 44% Калций............................................. от 10 до 12% Сярна киселина.............................. от 20 до 26% Силициева киселина...................... от 3 до 3,46% Хлорна киселина............................. от 0,45 до 0,51 % Сода................................................. от 2 до 2,10% Всички тия вещества остават в естествено състояние, като минават направо в кръвта. При това захарта на гроздето, бидейки между всичките захари най-сходната на оная в кръвта и в тъканите, влиза почти неизменена в кръвообращението и се поглъща без хабение на смилателната сила. Затова нейното свойство е оценено като засилващо на организма, а следователно и като най- добра храна във време на болестите, а особено ония с фебрични процеси, във време на които всички ферментативни процеси на смиланието в пищепровод- ния апарат се намаляват в тяхната дейност. Лечението с грозде, препоръчано и от много лекари като най-полезно в болестите на стомаха и в тия на обмяната, е прочуто, защото още от далечни времена много философи и лекари ги изучаваха и прилагаха: Целзий, Плиний, Питагор, Ипократ и др. И Св.
франческо от Асизи го препоръчваше на
трескави
болни.
Как става лекуването с грозде Няма да си служим с научни термини, за да запознаем четеца с начините за прилагане в случая, защото всичко зависи от добрите резултати, които се получават, като се строго придържа на следните правила. Отначало почвате да ядете на ден една малка чепка сутринта, след един час от изгрева на Слънцето[1], като увеличавате постепенно всеки ден до достигането дажбата на 2-3 кг грозде на ден в три пъти: сутринта, по 11 часа и вечерта, един час преди залязването на Слънцето. Малко по малко, като се увеличава всеки ден количеството на гроздето, трябва пропорционално да се понамали и обичайната храна. Лекуването може да продължи от 30 до 45 дни, та дори 3 месеца, до 5 кг на ден. И добре е да се завърши с намаление малко по малко, до една чепка, както се е започнало.
към текста >>
81.
8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Тя произвежда топлина и ние скоро долавяме увеличение на температурата във вътрешността на тялото, което наричаме
треска
.
В организма започва ферментация, която е от извънредно значение. Всяка ферментация е придружена от образувание на топлина. Тая топлина се дължи на триенето на веществата едни о други и о тялото, както и на самия ферментационен процес и свързаното с него изменяване на ферментиращите се вещества, ферментацията се извършва при дадени условия и тласък. Такъв тласък е промяната на времето, така и наречената простуда, а също така и някоя дълго престояла, лесно ферментираща храна в стомаха, както и ядосването, уплахата, душевните вълнения, ударите и т. н. Наблюденията ми показаха, че ферментацията винаги почва в корема.
Тя произвежда топлина и ние скоро долавяме увеличение на температурата във вътрешността на тялото, което наричаме
треска
.
Тя се явява само когато има чужди вещества и естествените изходи на тялото са запушени, т. е. 1. Когато не отиваме редовно по голяма нужда; 2. Когато пикочта е недостатъчна; 3. Когато порите на кожата са запушени; 4.
към текста >>
Това, разбира се, става и при
треската
.
Когато не отиваме редовно по голяма нужда; 2. Когато пикочта е недостатъчна; 3. Когато порите на кожата са запушени; 4. Когато дишаме недостатъчно. По-горе казах, че при всякоя ферментация се образуват от само себе си микроскопични растителни организми, наречени бацили.
Това, разбира се, става и при
треската
.
И с това се разрешава по най-простия начин така много обсъжданият бацилен въпрос. Щом отложените в корема вещества почнат да ферментират, бацилите се зараждат от само себе си в тялото. Те са продукт на ферментацията и изчезват също от само себе си, щом ферментацията престане и тялото оздравее. Така че за заразяване чрез бацили по някакъв тайнствен път, без присъствието на чужди вещества в тялото и дума не може да става. Ето защо същественото при лекуването е не да се унищожат бацилите, а да се отстранят причините на ферментацията - чуждите вещества.
към текста >>
Както паразитите и комарите виреят само там, гдето има благоприятна почва и без нея изчезват, така и
треската
е невъзможна без да има в тялото чужди вещества.
Известно е, че по сухите височини комарите не се явяват и въдят. Опитаме ли се да съберем голямо количество комари и да ги поставим на някоя суха височина, ще видим как те скоро ще се отстранят към блатата, понеже сухотата е техен гроб. Поясних чрез примери как постъпва природата в голям мащаб. По същия начин постъпва тя и в малък мащаб, понеже законът е същият. Изключителни закони за болестите няма.
Както паразитите и комарите виреят само там, гдето има благоприятна почва и без нея изчезват, така и
треската
е невъзможна без да има в тялото чужди вещества.
Само там, гдето има такива вещества, те могат, както казах, да почнат да ферментират по силата на някаква подбуда. Тоя процес нарекохме треска. Треската е развиваща се в тялото ферментация. Щом знаем що е треска, лесно ще намерим и начина за отстранението й. Запушената кожа, у която наблягат ферментиращите маси, трябва преди всичко да се отпуши, а това става, като се предизвика изпотяване.
към текста >>
Тоя процес нарекохме
треска
.
Поясних чрез примери как постъпва природата в голям мащаб. По същия начин постъпва тя и в малък мащаб, понеже законът е същият. Изключителни закони за болестите няма. Както паразитите и комарите виреят само там, гдето има благоприятна почва и без нея изчезват, така и треската е невъзможна без да има в тялото чужди вещества. Само там, гдето има такива вещества, те могат, както казах, да почнат да ферментират по силата на някаква подбуда.
Тоя процес нарекохме
треска
.
Треската е развиваща се в тялото ферментация. Щом знаем що е треска, лесно ще намерим и начина за отстранението й. Запушената кожа, у която наблягат ферментиращите маси, трябва преди всичко да се отпуши, а това става, като се предизвика изпотяване. В момента, в който почне изпотяването, ферментиращите вещества намират излаз и наблягането и горещината намаляват. С изпотяването, обаче, не е отстранена главната причина на болестта, понеже ферментацията обикновено засяга само част от отложените в тялото вещества.
към текста >>
Треската
е развиваща се в тялото ферментация.
По същия начин постъпва тя и в малък мащаб, понеже законът е същият. Изключителни закони за болестите няма. Както паразитите и комарите виреят само там, гдето има благоприятна почва и без нея изчезват, така и треската е невъзможна без да има в тялото чужди вещества. Само там, гдето има такива вещества, те могат, както казах, да почнат да ферментират по силата на някаква подбуда. Тоя процес нарекохме треска.
Треската
е развиваща се в тялото ферментация.
Щом знаем що е треска, лесно ще намерим и начина за отстранението й. Запушената кожа, у която наблягат ферментиращите маси, трябва преди всичко да се отпуши, а това става, като се предизвика изпотяване. В момента, в който почне изпотяването, ферментиращите вещества намират излаз и наблягането и горещината намаляват. С изпотяването, обаче, не е отстранена главната причина на болестта, понеже ферментацията обикновено засяга само част от отложените в тялото вещества. Останалите, които са в покой и чието количество се увеличава от нови утайвания, съставляват един източник на треска, отгдето, при сгоден случай, се зараждат нови трескави процеси.
към текста >>
Щом знаем що е
треска
, лесно ще намерим и начина за отстранението й.
Изключителни закони за болестите няма. Както паразитите и комарите виреят само там, гдето има благоприятна почва и без нея изчезват, така и треската е невъзможна без да има в тялото чужди вещества. Само там, гдето има такива вещества, те могат, както казах, да почнат да ферментират по силата на някаква подбуда. Тоя процес нарекохме треска. Треската е развиваща се в тялото ферментация.
Щом знаем що е
треска
, лесно ще намерим и начина за отстранението й.
Запушената кожа, у която наблягат ферментиращите маси, трябва преди всичко да се отпуши, а това става, като се предизвика изпотяване. В момента, в който почне изпотяването, ферментиращите вещества намират излаз и наблягането и горещината намаляват. С изпотяването, обаче, не е отстранена главната причина на болестта, понеже ферментацията обикновено засяга само част от отложените в тялото вещества. Останалите, които са в покой и чието количество се увеличава от нови утайвания, съставляват един източник на треска, отгдето, при сгоден случай, се зараждат нови трескави процеси. Така че, нужно е да отстраним тия здраво заседнали в организма вещества.
към текста >>
Останалите, които са в покой и чието количество се увеличава от нови утайвания, съставляват един източник на
треска
, отгдето, при сгоден случай, се зараждат нови
трескави
процеси.
Треската е развиваща се в тялото ферментация. Щом знаем що е треска, лесно ще намерим и начина за отстранението й. Запушената кожа, у която наблягат ферментиращите маси, трябва преди всичко да се отпуши, а това става, като се предизвика изпотяване. В момента, в който почне изпотяването, ферментиращите вещества намират излаз и наблягането и горещината намаляват. С изпотяването, обаче, не е отстранена главната причина на болестта, понеже ферментацията обикновено засяга само част от отложените в тялото вещества.
Останалите, които са в покой и чието количество се увеличава от нови утайвания, съставляват един източник на
треска
, отгдето, при сгоден случай, се зараждат нови
трескави
процеси.
Така че, нужно е да отстраним тия здраво заседнали в организма вещества. Това се постига чрез моите отвеждащи коремно-обтривни и обтривно-седящи бани, за които ще кажа по-нататък. Те подтикват тялото да прогони по естествен начин отложените в него чужди вещества. Едва когато голяма част от чуждото вещество бъде прогонено, изчезва треската, а заедно с нея - болестта. Нека скицираме гореказаното, за да извадим още няколко важни заключения.
към текста >>
Едва когато голяма част от чуждото вещество бъде прогонено, изчезва
треската
, а заедно с нея - болестта.
С изпотяването, обаче, не е отстранена главната причина на болестта, понеже ферментацията обикновено засяга само част от отложените в тялото вещества. Останалите, които са в покой и чието количество се увеличава от нови утайвания, съставляват един източник на треска, отгдето, при сгоден случай, се зараждат нови трескави процеси. Така че, нужно е да отстраним тия здраво заседнали в организма вещества. Това се постига чрез моите отвеждащи коремно-обтривни и обтривно-седящи бани, за които ще кажа по-нататък. Те подтикват тялото да прогони по естествен начин отложените в него чужди вещества.
Едва когато голяма част от чуждото вещество бъде прогонено, изчезва
треската
, а заедно с нея - болестта.
Нека скицираме гореказаното, за да извадим още няколко важни заключения. У всички болни има изменения на естествените форми на тялото. Тия изменения са причинени от чуждото вещество. Присъствието на последното в тялото означава болест. Това са веществата, които тялото не използва и са натрупани поради недостатъчното и неправилно храносмилане.
към текста >>
Състоянието на болния се променя, явяват се болки и
треска
.
Отлагането на чуждите вещества не е болезнено, понеже е, така да се каже, латентно, хронично и остава дълго време незабелязано. Причинените от това отлагане болестни прояви наричаме безболезнени, скрити. По същина те са ония, които наричаме хронични или дълготрайни. Чуждите вещества са разложими - загниват. Те са съществената причина на ферментацията и почвата, върху която се развиват бацилите, ферментацията почва в корема, гдето се отлагат по-голямата част от веществата, обаче бързо се разпростира нагоре.
Състоянието на болния се променя, явяват се болки и
треска
.
Тия болестни прояви наричаме болезнени. Това са острите - възпалителните болести. От всичко това вадя следното важно заключение: Има само една болестна причина, само една болест, изразена в разни форми. Строго казано, има не разни болести, а разни форми на една и съща болест. Изключение са само външните повреди (нараняванията, натъртванията), които всъщност не са болест и не попадат под закона за единния произход на болестите.
към текста >>
82.
1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си
,
,
ТОМ 24
По това време в нашата стара столица е кипял
трескав
живот, предстояло е наскоро отварянето на Учредителното събрание с представители от новосъставеното, съгласно Берлинския договор, българско княжество.
Тук той е имал случая през пролетта на 1871 г. да приветствува, като главен учител, първия български екзарх Антим, който на път за Цариград, е минал през Котел. Годините 1874-1878 Томов прекарва в Америка (Madison, New Jersy) гдето свършва по богословие. Връща се в България в началото на 1879 г. и започва своята дейност като евангелски пастир в Търново /февруарий 1878/.
По това време в нашата стара столица е кипял
трескав
живот, предстояло е наскоро отварянето на Учредителното събрание с представители от новосъставеното, съгласно Берлинския договор, българско княжество.
Той е имал възможността да участвува в посрещането на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков (идещ от София, за да открие Учредителното събрание на 10 май) и да се запознае, по този случай, с митрополит Климента. За интересните събития по онова време предпочитам да заема следните редове от необнародваните още "Спомени" на д-р Ст. Томова: "На 10-и март се отвори тържествено Учредителното събрание с реч от императорския комисар, който имаше за свой представител учения руски юрист Лукиянов. Преди определения за отварянето на Учредителното събрание ден, събрали се бяха не само редовно избраните от пределите на българското княжество народни представители, но и избраните от Тракия (Източна Румелия) и Македония представители. На последните руския императорски комисар нареди да се каже, че не могат да бъдат признати за представители и че ще могат да присъствуват на събранието само като слушатели.
към текста >>
83.
Статия 1. Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.
,
,
ТОМ 24
Сега, когато на България се гледа с по-добро око, когато великите сили са наклонни да ни защитават и подпомагат, когато българинът започва едно по-
трескаво
и възстановително дело, което при голямо внимание и пазене от крайности може да донесе едни по-радостни и щастливи дни на народен подем и възраждане, когато злобата и мъстта са на път да заглъхнат, всеки, който крои нови конспирации и преврат, който пренебрегва законите и действува чрез насилие, е враг на България.
Напротив, те го разделят, озлобяват. Убиват вярата му в законите и властта. В една правова държава деяния, като горните, са немислими. Аз лично вярвам, че пострадалите при такива случаи, па и техните близки не могат вече да са добри български граждани. По такъв начин ние увеличаваме разбойничеството, вместо да го ограничим, сеем злоба и ненавист, вместо да ги потушим.
Сега, когато на България се гледа с по-добро око, когато великите сили са наклонни да ни защитават и подпомагат, когато българинът започва едно по-
трескаво
и възстановително дело, което при голямо внимание и пазене от крайности може да донесе едни по-радостни и щастливи дни на народен подем и възраждане, когато злобата и мъстта са на път да заглъхнат, всеки, който крои нови конспирации и преврат, който пренебрегва законите и действува чрез насилие, е враг на България.
Той забива нож в сърцето на родината ни. Вървим ли по този път, България няма да осъмне добре. Н. Ив. Цанов
към текста >>
84.
12. Пролетна царица в детска оперета
,
,
ТОМ 24
Приготовлявахме се
трескаво
за годишният акт.
Радостно забиха камбаните. Примирие! Завръщаха се от фронта войниците и надеждата пак озари лицата на измъчените, посърнали от глад и терзания хора. Училищата се опразваха от болни и не след дълго ние отново се завърнахме в любимата ни сграда. Там всичко миришеше на карбол, но радостта ни да бъдем отново в познатите обширни слънчеви стаи, бе голяма. Наближаваше краят на учебната година.
Приготовлявахме се
трескаво
за годишният акт.
Правехме репетиции на детската оперета "Двете пролетни царици", в която ми дадоха ролята на едната пролетна царица - Розета. Радостта ми бе неописуема. Научих ролята си много бързо и с нетърпение очаквах деня, в който щях да се явя за първи път на сцената на "Свободния театър" да пея с оркестър. Едната царица - Роза, играеше моя съученичка, която впоследствие се оказа крайно страхлива. Настъпи денят на голямото тържество.
към текста >>
85.
34. Хвана ме остра малария
,
,
ТОМ 24
Съсипана от болестта се върнах на училище, но
треската
не ме остави.
Тя ходеше на гости у приятелките си и аз лежах с часове сама. Помня, че умирах за вода. Устните ми бяха напукани от температурата, но при мен нямаше нито един човек. Обърнах се към стената и чаках смъртта си. Някой влезе и аз изстенах за вода.
Съсипана от болестта се върнах на училище, но
треската
не ме остави.
Студената спалня щеше да ми стане гроб, ако директорката не бе съобразила да ме сложи в стаята на една учителка, която си палеше печка. Тя бе весела и жизнерадостна и непрестанно ме закачаше за бавния ми говор. Благодарение на нея се научих да говоря по- живо и по-бързо. Тя сутрин се плискаше над леген със студена вода и аз се чудех как не се разболява. Ходеше тънко облечена и бе винаги засмяна.
към текста >>
86.
2.3. ПЪРВО КРЪЩАВАНЕ В ОГЪНЯ
,
,
ТОМ 25
Започна се
трескава
работа и докато едни подреждат трофеите за по-лесно изнасяне, други забъркват котела, изтръскват качамака, изсипват недоварения боб в намерената там бика и сядат на "приятна" закуска!
Обаче, открити вече, те биват обсипани с огън от двете страни, а освен това пресрещнати и от един по-силен сръбски патрул. Принудени да спрат, те откриват бърз и убийствен огън срещу него и го прогонват. Още един скок и патрулът се вмъква в помещението, като оставя охрана отвън. Пресните следи от бягство показват, че сърбите са напуснали скоро поста, като не са имали време да приберат нищо. На огнището вреше още котел, а в пепелището гърне с боб.
Започна се
трескава
работа и докато едни подреждат трофеите за по-лесно изнасяне, други забъркват котела, изтръскват качамака, изсипват недоварения боб в намерената там бика и сядат на "приятна" закуска!
Натоварени след това с плячката, те се спущат бързо в обратен път и благополучно се. прикриват в дълбоките дерета. Опасността е избягната и патрулът с песни се насочва към мястото на дружината си, където бива посрещнат с радост и голям интерес от другари и началници. Между донесените вещи, съставляващи цялата покъщнина на поста, имаше една красива брошура, напечатана на луксозна бяла хартия, илюстрирана с художествени картини из "българските зверства" 1913 г., предназначена за помагало при възпитанието на сръбските войници в духа на един бесен и екзалтиран шовинизъм, и един учебник по география от Шреплович, изд. 1896 г., предназначен за основните училища и пропит от същия дух, защото в поделението на материала, Видинска и "Средецка" области са показани като чиста сръбска земя, населена с "враговете" на сръбския народ.
към текста >>
87.
2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ
,
,
ТОМ 25
Нервите се опъват до крайния предел, сърцата лудо забиват в гърдите, дишането се усилва, разсъдъкът се замъглява, нервната
треска
раздрусва телата... Време крайно е... Изправят се силуетите на храбрите подпоручици - ориентировката е пълна, знакът е даден.
Всички са на местата си, готови за нападението. Охранителните патрули, пристигнали по-рано на определените места, сега пронизват нощната тъмнина със светливия лъч на електрическо фенерче, а оттук им отговарят също така. Пак затишие късо... Ясно се чува шумът и говора на противника, работещ в "Скорпиона"; виждаха се и блуждаещи групи около окопа отвън. Решителният момент бързо приближава... Време за губене няма. Нападателите обърнати цели на слух, напрягат зрение, за да разпознаят добре обекта си.
Нервите се опъват до крайния предел, сърцата лудо забиват в гърдите, дишането се усилва, разсъдъкът се замъглява, нервната
треска
раздрусва телата... Време крайно е... Изправят се силуетите на храбрите подпоручици - ориентировката е пълна, знакът е даден.
Издигат се в непрогледна тъмнина две черни вълни, политат напред със стремителността на стихията, за да се излеят - едната на подпоручик Луков зад "Скорпион", във входа за съобщение, свързващ го с поддръжката му, отстояща оттук само на 100150 крачки назад, разлива се по дъното му. прерязва телефонния кабел и унищожава свръзката с артилерията и поддръжката, помита всичко живо и излиза та застава като преградна стена между разединения противник. В този момент другата вълна на подпоручик Агопов потъва и се разлива под земята в зеещата черна дълбочина на "Скорпиона", изпълнена сега с гъстия дим на хвърлените бомби. Тук е дъното на ада. Непрекъснатите експлозии на бомбите събаряха високите стени на окопа, а блясъка на огнените им кълба раздираше тъмнината и осветляваше пътя на храбреците.
към текста >>
88.
2.10. В СЕНКИТЕ НА СКАЛИТЕ
,
,
ТОМ 25
Трескаво
кипеше работата около и по склоновете на "Калугерица", шумът оттам дразнеше слухът и опъваше нервите на борците, а чести светлинки от електрически фенерчета се лутаха като светулки по тъмното й набраздено чело... Нощта вече преваляше.
Презрели всички опасности те дойдоха тук подвиг да извършат. Свити, будни те отморяваха вече изтощен организъм в студените си гнезда, а заедно с това наблюдаваха и работата на противника. Последният, винаги предпазлив, и сега кръстосваше небесата с разноцветни ракети, които пукащи се над главите им, силно осветляваха пространството между двете страни, а така също и скалите, късите сенки на които бяха ненадеждни скривалища на героите. Секрети вражески открито се виждаха между "Калугерица" и "Камена-планина", а патрулите му често спираха пред скалите не подозирайки, че тук смъртта бе разперила над главите им черните си крила. Но героите ги оставяха безнаказано да си отминават, защото тяхната задача бе да проникнат дълбоко в сърцето на противниковата позиция.
Трескаво
кипеше работата около и по склоновете на "Калугерица", шумът оттам дразнеше слухът и опъваше нервите на борците, а чести светлинки от електрически фенерчета се лутаха като светулки по тъмното й набраздено чело... Нощта вече преваляше.
Зората на 4-и септемврий бавно разкъсваше непрозрачната завеса на нощта и откриваше раждането на новия ден. Черното покривало на царя на планините "Перистер" се раздра; дрипите му, паднали в краката, се провлякоха надолу по долината, а на главата му блесна и засия снежната му диадема. Просъниха се и к. к. 2031 и 2127, смъкнаха нощните си мантии, издигнаха се и надвесиха над р. Перистер, за да се огледат в слабите й води.
към текста >>
89.
3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Той не изгубва съзнание, но безпомощно гледа през гората синьото небе, а страшна
треска
от преумората разтърсва изтощеното му тяло.
Увлечени в приятния разговор, сърбите се поотпуснали и станали по-доверчиви към него. Но навлизайки по-дълбоко в гъстата гора, в която и гъстата мъгла би била надеждно прикритие, Христо скоква и като светкавица хлътва в гората, където тъмносивата мъгла го поглъща. Вик и куршуми го подгонват, но той е невидим и безспирно бяга с бързината на елена, криволичи из гората, увира се в тесни пролуки, шибан жестоко от сплетените клонища, но все бяга, бяга, а след него близката застава се спуща с голям шум от крясъци и свойствени псувни на сърбите. Умората настъпва и се налага. Христо пада като отрязано дърво на земята.
Той не изгубва съзнание, но безпомощно гледа през гората синьото небе, а страшна
треска
от преумората разтърсва изтощеното му тяло.
Гърмежите престават, шумът се отдалечава в друга посока, опасността е отстранена, но Христо няма сили да се изправи и на всеки опит да стори това, той падал по-тежко върху земята. Жестока мъка къса сърцето му, горещи сълзи бликват из очите му, а едната му ръка притиска плътно скъпия предмет. Нощта настъпва, никакви гърмежи не се чуват и гробно безмълвие изпълва гората, през което едва се долавя шепота на умиращите й окапващи листа. Някъде отблизо вълчия вой разбива безмълвието и се разнася из гората, където и замира. Тежка дрямка натиска и затваря очите на героя и той се унася в лек и приятен сън... всецяло паднал вече в ръцете на съдбата.
към текста >>
90.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Той по едно време изпадна три дена вече, не
треска
, в безсъзнание, хърка, не отваря, не говори нищо и в туй време идва Петър Димков.
В: Да. А вие ми разказвахте един случай, когато не е бил добре, 1940-та година ли? Д: 1940-та. Ами болен от малария. И леля Райна Грозданова беше дошла тука и двамата го обслужвахме.
Той по едно време изпадна три дена вече, не
треска
, в безсъзнание, хърка, не отваря, не говори нищо и в туй време идва Петър Димков.
Той е служил при тати в Бургас. Аз го помня, Димков беше майор, тати беше полковник. Помня го там, че Димков, аз участвувах в един спортен клуб, Димков беше наш председател. Като майор, командир на дружина беше, и след туй го преместиха не знам къде, в Карлово ли, повишиха го. Но Димков идва, д-р Жеков, наш приятел и Асен Райчев, негов съвипусник, офицер, запасен полковник.
към текста >>
91.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Цяла съм в
треска
- горя.
На „Бидечка” в братската градина берем орехи. Поделват си ги по равно, а мен любимата им - нито шепа. Същият ден се разболявам. Над лакетя ми бял мехур. Някой лют комар, от него ли?
Цяла съм в
треска
- горя.
А викат ме от Панагюрище. Брат Боев ме кани от името на тамошните братя и сестри. Кръстът ми сякаш с брадва пресечен. Но пак шега ми се струва и весело се сбогувам с изпращачите на гарата. Лети влака, а мен душата излиза от тялото.
към текста >>
Но...
треската
отново ме поваля, потта престана, но далакът ми се поду като краставица.
Но никому не идва на ум да опере вонещите ми дрехи. Хубава е софийската вода, хубаво е и слънцето. Опрах се, ни жива, ни умряла. Слънцето ги грабна, вятърът ги издуха, сякаш са бели пеперуди. Умих болното си измърсено тяло.
Но...
треската
отново ме поваля, потта престана, но далакът ми се поду като краставица.
И все на гръб - не мога да се преместя. И всеки ден към три часа студ, студ, ужасен студ и после огън, горя, горя, изгарям. Лицето ми в рани, струпеи и по челото, и по брадата, и по бузите. Сякаш някой с кал ме облепил. Изведнъж в стаята се събират много сестри.
към текста >>
Нито този, нито другия ден се яви
треската
- краставицата изчезна.
Нищо, ама нищичко. Сякаш не съм била болна. „Вуйчо” ми поднася още и пакет с бонбони и сладкиши. Всички се зарадваха, че „седнах”. Едни го отдават на общата задушевна молитва, други - на букета.
Нито този, нито другия ден се яви
треската
- краставицата изчезна.
6 НОЕМВРИ 1920 г. Звъни се на вратата. Раздавачът търси мене. Лично мене -препоръчано писмо. Луда от радост скачам на тънките си крачка.
към текста >>
92.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Изпокапали от труд, глад и несгоди; едва ли не измрели от
треска
.
Тяхната обич! Не приличаше ли тя на парчета строшено стъкло, дордето аз пазя до... ОКТОМВРИ 1923 г. [Екскурзията до Мусала от 27-31 август 1923 г.] „Опълченска”. Повечето са се завърнали от комуните. Най-добре прекарали Свирчовските комунари в Русе, а онези към Айтос, Бургас Бог да ги жали.
Изпокапали от труд, глад и несгоди; едва ли не измрели от
треска
.
Всеки разправя опитностите. Къде със смях, къде с горчива усмивка. Художницата Цветана Симеонова [Цветана Щилянова - виж “Изгревът”, т. XIII, с. 641-752, сн.
към текста >>
93.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Веднага
трескаво
се заехме за работа - проверка на наученото без него.
Взех Библията и почнах да си гадая що ще ми се падне: Второ послание към Коринтяните, гл 5. ст. 5-7 [гл. 7, ст. 6] „Но Бог, който утешава смирените, утеши ни с дохождането Титово.” Чак вечерта разбрах за моя велика радост, че този „Тит” не е никой друг, а брат Боев! Разказах му това съвпадение, а той загадъчно се засмя и нищо не каза.
Веднага
трескаво
се заехме за работа - проверка на наученото без него.
О, той намира, че добре сме работили и непрекъснато вика: „Браво, отлично! Браво, отлично - 6 шест.” Много се радвам, че ще пиша нещо за този „Дядо”. Как тъй ускорихте нашето свиждане? Нали искахте първом всичко да „утихне”!! Не, моята душа никога няма да утихне и ако чакате това, значи никога няма да се срещнем отблизо.
към текста >>
94.
24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Пръстчетата ми
трескаво
заработиха, като че ли изпълнени с нова сила.
Сладкият малък пророк. Веднъж аз седях в стаята си и работех. Навън грееше слънце и птичките пееха. Почувствувах мъка за живота, който протичаше край мене. Тогава той надникна на прозореца, седна върху него и каза: „Како Олгичке, аз ще ти купя една голяма нива (разпери ръчичките си), която мно-ого, мно-ого да ражда.” Слънце осия стаята ми.
Пръстчетата ми
трескаво
заработиха, като че ли изпълнени с нова сила.
Славчо, миличък Славчо. Ти ще пораснеш, чедо мое, учен мъж ще станеш и аз вечно ще те благославям. Колко е мъдър този малък богаташ! Колко е добър! Когато пренасям въглищата си от тротоара, той сам мъкне големи буци и ми помага, също и мъничката руса Милка - въпреки крясъка на гувернантките.
към текста >>
95.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Вятърът безспирно фучи и като полудял от
треска
лети из въздуха.
О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново. Горе сме вече.
Вятърът безспирно фучи и като полудял от
треска
лети из въздуха.
Ето го слънцето пак! Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море. А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла! ” Молитва! Как чудно се носи тя сега!
към текста >>
96.
2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Колко радост, колко
трескави
приготовления!
2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила] Няколко стотици потегляме за свещения връх. Боже!
Колко радост, колко
трескави
приготовления!
Като че ли не отиваме за Рила, ами в Ерусалим на поклонение. Тръгнало е и старо и младо, и бедно и богато, и учено и просто. Стои някой бедняк брат, или сестра и жадно гледа към пълните камиони, натъпкани с пътници... Вижда се, че джобът му е празен... Завчас се размърдвам между мнозинството, томува нещо пошъпна, ономува се усмихна, другиму друсна ръката и ето! Шъпата ми се напълнила с няколко стотарки, които давам на изненаданите - един, че още един. Завчас значи, целта е достигната и вместо купнеющ поглед, сега виждам радостни, щастливи сълзи по очите.
към текста >>
97.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Една луда глава се хвърли да преплава езерото и вечерта остана
трескав
да ни разкаже отде е... Прииждат още и наши.
А също тъй и една добре изрязана котва. Нови припаси на бели камъчета попълват разни празнини и довършват картината. 8 август [1930 г.] Днес наплив от туристи. Всеки по различен начин изказва възторга си от планината. Едни гърмят с револвери, други се провикват, колкото им глас държи, трети проглушават с тръби, а малцина, твърде малцина й се любуват с нямо съзерцание.
Една луда глава се хвърли да преплава езерото и вечерта остана
трескав
да ни разкаже отде е... Прииждат още и наши.
Бялото селище се уголемява и още повече оживява. 9 август [1930 г.], неделя [събота] Почва да вали дъжд и град. Мъгли и облаци надвисват, искат [да] ни глътнат. Хубавите палатки сякаш се надсмиват над съдраните, които пропущат водните струи. Загъваме се в одеялата, зъзнем, подхвърляме си шеги, пеем, утешаваме се с халвица.
към текста >>
98.
3.4.2. Ролята на учителя в обществото
,
3.4. Реферати
,
ТОМ 26
Когато днеска Европа прилича на една планина от барут, която чака само една искра, особено
трескаво
трябва да се работи за сближаване на народите, за тяхното взаимно опознаване и принципът на съперничеството да се замени с принципът на взаимното сътрудничество.
Много и много! Той трябва да бъде апостол на мира. И при преподаване на история в училище, и при своите сказки няма да раздухва омраза между народите, а това, което ги сближава. Днешната война, особено при модерните открития на техниката става вече почти невъзможна, а ако избухне, тя би била съсипателна за всички без разлика на победени и победители. Че един многомилионен град, нападнат от аеропланна ескадра, която ще пусне над него няколко хиляди килограма бомби със задушливи газове, може да бъде превърнат за един час в пустиня, в която даже една муха не е останала жива.
Когато днеска Европа прилича на една планина от барут, която чака само една искра, особено
трескаво
трябва да се работи за сближаване на народите, за тяхното взаимно опознаване и принципът на съперничеството да се замени с принципът на взаимното сътрудничество.
Българинът е далеч от англичанина, германеца, гъркът, швейцарецът и пр. Но, ако едновременно един българин и един французин си обърнат погледа към слънцето, то лъчът от слънцето до техните очи ще бъде съединителна връзка между тях. А точката, гдето ще стане съединението е самото слънце. В духовния живот на човечеството това слънце е Божествената идея. Следователно само когато човечеството дойде до духовно просветление ще има оная вътрешна светлина, която ще съгради културата на човещината.
към текста >>
99.
6.5. Музикален живот
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Младежта работи
трескаво
- има проект да се издава списание.
6.5. МУЗИКАЛЕН ЖИВОТ Юли 1926 година - Младежки събор. Времето през този сезон е прекрасно в София. Витоша на потоци подарява на столичани свежест, слънцето се излива на потоци, въздухът е приятен, небето кристално чисто, улиците не са задръстени от хора, навред се чувствува една лекота и ние сме канени на събор. Голяма част от тези, които участвуват живо в събора са студенти, някои завършили, някои още следваха. Почти всички останали са със средно образование, а тези, които го нямаха, бързаха да се сподобят с него.
Младежта работи
трескаво
- има проект да се издава списание.
Идеите зреят и начинанията получават своя облик. Навсякъде се усеща живота, който кипи, атмосферата е динамична, същевременно спокойна - може да се работи и да се твори. На събора присъствуват ученици от цяла България. Салонът на улица “Оборище” едва побира всички ни. От едната страна на катедрата сядат братята, а от другата сестрите.
към текста >>
100.
28. Неповторимост
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
И пред гишето на станцията тя се поколеба,
треската
да не я завари на път - взе си билет до София.
От къщи излезе призори и каза само на майка си къде отива. Само тя я изпрати. В село върлуваше епидемия и тя се беше разболяла от малария. На тръгване вече тя имаше температура. Но това нямаше значение.
И пред гишето на станцията тя се поколеба,
треската
да не я завари на път - взе си билет до София.
И сбърка. Ония, които я посрещнаха в София, при вида й не я пущат да отиде на Рила. Отиват болни, за да смущават Учителя. Като оздравееш тогава ще отидеш. На път е екскурзията да пропадне.
към текста >>
Беше изтощена от пътя и от
треската
.
Ала тя устоява храбро и казва твърдо: "Учителят ми каза да отида и аз ще отида, ще ми мине по пътя”. Намесва се брат Епитропов и казва: “Оставете я, щом като Той й казал и щом тя иска да отива, не я спирайте." И тя лети вече към Езерата. Намира братя в Дупница и през нощта пътуват. Пристигат след полунощния час. Не пропусна нито един ден от набелязаните десет дни.
Беше изтощена от пътя и от
треската
.
Нищо не е това - важното е, че е на Рила, отзовала се на поканата и радостта е безмерна. Какво собствено има в този случай, какво има за отбелязване в едно идване на Рила, на Изгрева? Имаме ли да кажем нещо интересно, където образите да сияят, да ни говорят и от тях да се възхитим, поучим и преживеем заедно с незнайните герои дълбоката радост? Малките, обикновените наглед неща приличат на ония спокойни и безоблачни утра, които ни подаряват красотата на една тишина за която дълго сме копняли; простите табла понякога ни говорят много повече отколкото големите и нарисувани с ярки тонове. Има нещо да блести в това първо идване на Рила, в тия първи срещи с Него, където отношението на Учител към ученик и на ученика към Учителя приличаше на мелодичен акорд.
към текста >>
Нека разкажем:
Треската
не я остави и ние край нея започнахме да я лекуваме.
Нищо не е това - важното е, че е на Рила, отзовала се на поканата и радостта е безмерна. Какво собствено има в този случай, какво има за отбелязване в едно идване на Рила, на Изгрева? Имаме ли да кажем нещо интересно, където образите да сияят, да ни говорят и от тях да се възхитим, поучим и преживеем заедно с незнайните герои дълбоката радост? Малките, обикновените наглед неща приличат на ония спокойни и безоблачни утра, които ни подаряват красотата на една тишина за която дълго сме копняли; простите табла понякога ни говорят много повече отколкото големите и нарисувани с ярки тонове. Има нещо да блести в това първо идване на Рила, в тия първи срещи с Него, където отношението на Учител към ученик и на ученика към Учителя приличаше на мелодичен акорд.
Нека разкажем:
Треската
не я остави и ние край нея започнахме да я лекуваме.
В планината нищо не може да се направи, освен компресите от лук на стъпалата. Погрижихме се затова. На сутринта всички станахме рано за върха и за беседа. Беше сряда. Не й казахме да стане и да се приготви, не й казахме и да си стои.
към текста >>
НАГОРЕ