Търсене в текстове за 'Треска'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 149 резултата в 96 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.
от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп.
От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни. Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог за движението на човешката душа. Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде. Човекът поне веднъж ще бъде изправен пред страшното това питане и ще трябва да даде ответ самин на себе си. Преминават дните ден след ден. Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си. Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта. Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд.
към текста >>

3. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре.
Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало. И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове. А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек.
към текста >>

4. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност.
Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
към текста >>

5. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те са отбелязали възбуждания, безсъница, отпадане, гърчене, мускулни сътресения, стомашни разстройства, невралгии, задуха, треска, виене на свят, синкопи, аритмии и пр.
Авторът признава наистина, че влиянието на Марс и Сатурн му се е сторило, че пораждат вълни, по-болезнени от тия на останалите планети, но неговият опит не е все-таки окончателен по този въпрос. Наопаки, той много ясно е отбелязал връзката, що съществува между слънчевите петна и кризисите, които настъпват в хода на една болест. Той изповядва обаче, че наблюденията на древните астролози, трябва да са лежали на една точна основа и че Марс и Сатурн, окачествени в древност като злотворни планети,му са се показали наистина активни планети. Ние сме честити да зарегистрираме едно подобно признание, което свидетелствува за искреността на д-р Romaiy. Известно време след тия констатации, докторите Сарду и Фор изправиха и те от своя страна цяла редица преинтересни наблюдения върху болни, които страдат от сърдечни, бъбречни, чернодробни, нервни болести. Те са отбелязали възбуждания, безсъница, отпадане, гърчене, мускулни сътресения, стомашни разстройства, невралгии, задуха, треска, виене на свят, синкопи, аритмии и пр. и пр. През 25 периода от по 3 дни със слънчеви петна, авторите са наблюдавали 22 пъти обикновени разстройства и 3 пъти тежки разстройства. Следователно, има 25 пъти повече разстройства по време на слънчеви петна. Тия съвсем ясни и неоспорими наблюдения могат да бъдат за изходна точка на важни изследвания в областта на медицинската астрология. Те ще донесат едно опитно потвърждаване на твърденията на древните астролози, които изглеждат за съвременните хора лишени от експериментална база и ще ни дадат ключа на известни алгиди необясними днес, на известни болести или лечителни усложнения, както и на известни критични явления, които се наблюдават в хода на болестите.
към текста >>

6. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Можон цитира един случай за излекуване от треска.
Концертите продължили и с течение на времето жената напълно оздравяла. Гризол разказва за излекувани от Св. Витово хоро, като карал болните да правят ритмични движения върху пианото. Проф. Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез песен и ритмични движения или звуковете на един оркестър. За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния. Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии. Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен.
към текста >>

Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване.
Гризол разказва за излекувани от Св. Витово хоро, като карал болните да правят ритмични движения върху пианото. Проф. Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез песен и ритмични движения или звуковете на един оркестър. За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния. Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии. Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен. Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада.
към текста >>

Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П.
Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния. Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии. Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен. Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада. След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила. Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П. Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче. Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза. Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката. Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин.
към текста >>

Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци.
Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци. Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза. Вебер бил много слаб през детството си. Също и Глинка. Доницети е умрял луд. Белини е умрял млад от туберкулоза.
към текста >>

7. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи!
Числото на лекарите, които дават медицинска помощ и се стремят да лекуват и обществените недъзи, расте заедно с увеличение нещастията и страданията. Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много пъти по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши. Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има. С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи! " А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той. Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща. Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение.
към текста >>

8. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в неизвестност водите не буйния пролетен поток.
Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато. За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество. Сън! Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в неизвестност водите не буйния пролетен поток. Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси. Една еднодневка с един по-дълъг ден, по-разтеглен в нашето съзнание, по-диференциран, радостите и скърбите у когото събрани наедно, не дават нищо по-вече от трепета на оня миг, в който слабата еднодневка умира от щастието на своя ден. Така щеше да е наистина, ако нямаше оная загадка, която увлича нашата мисъл в глъбините на тоя живот. Тогава нямаше защо да се стремим за нищо друго, освен да направим колкото се може по-щастлив нашият суетен, земен път. Но има едно подсещане, един неизвестен глас, който от време на време говори сред гъмтежа на живота и който макар за миг, разкрива крайчеца на тежката завеса.
към текста >>

9. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И днес, ако психоанализата на Фройд изпълни тази задача, тя ще отговори на днешното време, което иска един здрав, силен човек, за да може да издържи на механизираната треска на XX век.
С това вътрешната, психичната спойка е завършена или имаме: хармоничен живот. Само при тези условия, ние можем да бъдем здрави, душевно спокойни. Но не спазим ли едната „линия" – ние ще имаме дефекти. Ще излизаме от релсите. Ще имаме болести. И днес, ако психоанализата на Фройд изпълни тази задача, тя ще отговори на днешното време, което иска един здрав, силен човек, за да може да издържи на механизираната треска на XX век. Ако не!? Окултизмът, за който започна да се говори в България, върши това. Създава здрави характери, създава хора. (Макар, че са много малко днес!) И той може би ще постигне тази задача. Т.е. окултизмът ще научи хората (ако искат животът им да бъде приятен, защото ще е съзнателен) да направят първата и най-важна стъпка в живота.
към текста >>

10. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми.
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат.
към текста >>

11. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя е треската на майката, която ражда новото!
Това са хората на прииждащата култура. Може да е на славянството тя. Но копнежът на съвременната душа вещае нейното идване, когато човека и Вечността ще се разговарят на езика на туптящия живот. Ако е вярно, че културите са организми, както твърди Шпенглер, то ще е вярно също, че из недрата на залязващата се оформява и зародиша на идващата. Трагедията на нашето време е знамение. Тя е треската на майката, която ражда новото! И ако една култура трябва да се разложи, защо да не изживее последните си дни почтено и с чувство за изпълнена задача? Защо да не завещае на своя потомък със задоволство богатствата на своята душа? Все пак това си е нейна работа. Ако ù се нрави, нека западната култура прегърне евангелията, що Шпенглеровци ù поднасят. Нашият зов е отправен към ония, които предусещат и вярват в идването на новата култура.
към текста >>

12. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност.
Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите. Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи. Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано. Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти. Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба. Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст. Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло.
към текста >>

Но тази разпаленост, която проявяват, им пречи да постигнат целта и напразно изразходват своята енергия и трескава дейност.
Способни са на оскърбления и тяхната задирчивост често ги заплашва с дуел. Кръгъл тип Хора от този тип се отличават с голяма инициатива и голяма енергия Постоянно да действуват и да произвеждат - ето основната черта на тяхната индивидуалност. Сприхави и сърдити, на тях им липсва хладнокръвие. Хора на делото, бърже минават от думи към дела, нямат време да обмислят своите решения. Едва се зародил някой проект, те вече бързат да го изпълнят. Но тази разпаленост, която проявяват, им пречи да постигнат целта и напразно изразходват своята енергия и трескава дейност. Дето трябва смелост и бързо действие, там успехът им е сигурен. Те са умни, но живостта, ,с която бързат да изкажат мисълта си често е причина на това, че те се изказват преди да са си уяснили работата. У тях размишлението върви след действието, поради което често се разкайват за постъпките си. Съжденията им, прибързани, много често са неверни. Мъжество леко проявяват, но е кратковременно и дохожда до безразсъдност.
към текста >>

13. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Какъв мир при излизане от трескавия град!
* * * По това време се беше появила една комета и цял свят искаше да я види. Улових се за този предлог, за да изведа Андреас на нощна разходка, което той впрочем много обичаше, както и аз . Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори. Оттам по горски пътеки отидохме на полянката Випакубле, дето целият почти небосвод беше видим и можехме да изучаваме която си искаме звезда. Нощната красота ни привлече и ние слязохме към тъмната и шумяща гора, разговаряйки за това, за онова. Какъв мир при излизане от трескавия град! Каква е свежестта на ароматния въздух тук! Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията. Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя.
към текста >>

14. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени.
Той обясни на мен, мене-самаго, показвайки ми най-скритите кътове на съзнанието ми. Погледът му пронизваше гъстата тъмнина на изчезналите векове. Тук не мога да повторя всичко, което той ме научи тая нощ. Много причини има, които се противопоставят на туй. Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ. Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени. Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух. Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот. Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
към текста >>

15. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обаче продължавах да виждам неподвижните шестима помощници, слушах учителя си да ми говори, нямах треска.
Той стои неподвижно в състояние дхарана. Всичко туй се върши мълчаливо при светлината на кандило с масло от растението камелия. Седнал на едно външно место, аз наблюдавах всичко през дебело мораво стъкло, защото интензивните течения, които минават през стаята, правят пребиваването в нея опасно, ако човек не се е тренирал предварително. Пронизително свирене дойде до слуха ми, последвано от грамаден шум, приличен на шума на бурно море. И ковчегът изчезна от погледа ми... Аз бях тъй изненадан, щото помислих, че съм хипнотизиран. Обаче продължавах да виждам неподвижните шестима помощници, слушах учителя си да ми говори, нямах треска. Значи, аз присъствувах на една най-необикновена дезинтеграция. Моят учител ми обясни, че апаратът е бил тъй наситен с акустичен флуид, както и тялото на оператора, щото двойникът им останал в стаята, видим за ясновидеца и задържан чрез геометрична фигура - наричана от западните окултисти пентакъл - която фигура беше начертана на пода на стаята. След една седмица Санкиананда ме заведе долу при мястото на опита. Шестимата помощници бяха все там. Флуоресценция пронизваше полутъмната стая.
към текста >>

16. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив.
Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата. Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия. Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно. Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг. Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив. Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта. Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение. Както художникът гледа природата, и както музикантът слуша, тъй и той живееше в Любовта и за Любовта, поради Любовта и чрез Любовта. * * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота. Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите пороци, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост.
към текста >>

17. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми.
Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу?
към текста >>

18. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял.
При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи. Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче. Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял. След това по обяд, но особено по вечеря го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел. Това траяло докато му минавала треската. Подобни странни факти има твърде много в живота – те трябва да се издирят и съпоставят правилно от характерологично гледище. При систематично разглеждане на животинските типове, ще бъдат изнесени в най-сбити линии чистите типове животни, които се установяват по човешкото лице и глава. Често в един образ могат да се наблюдават чертите на два, три и повече животински типове.
към текста >>

Това траяло докато му минавала треската.
Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял. След това по обяд, но особено по вечеря го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел. Това траяло докато му минавала треската. Подобни странни факти има твърде много в живота – те трябва да се издирят и съпоставят правилно от характерологично гледище. При систематично разглеждане на животинските типове, ще бъдат изнесени в най-сбити линии чистите типове животни, които се установяват по човешкото лице и глава. Често в един образ могат да се наблюдават чертите на два, три и повече животински типове. Това показва, че този човек има по-сложна психология, но чистият тип е най-ценен в основата на това учение. Който може да различи чистия тип, той по-лесно ще се справи и със смeсените.
към текста >>

Тяхната походка е крайно отмерена, жестовете са бързи, трескави.
Челото и носът, който също завършва със заострен връх, представят една почти непрекъсната права линия. Веждите са ъглесто пречупени. Устата е малка, с месести устни. Очите са доста големи, слабо изпъкнали, медено-кафяви до жълто кафяви. Погледът е жив, подвижен, топъл. Тяхната походка е крайно отмерена, жестовете са бързи, трескави. Този тип бележи хора с висока интелигентност, голямо въображение и чудна памет. Тe са също големи егоисти, капризни, променливи, непостоянни, беглювци и крайно похотливи. Техният нос говори, че обичат навсякъде да си „въвират носа” – тe са крайно любопитни. В митологичната символика козелът е Сатир. Той е също един от символичните образи на демона.
към текста >>

19. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество.
При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен начин се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа. Би било много дълго да описвам дейността на другите секции и лаборатории в Гьотеанум. Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество. Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс. Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество. Духовното, това е началото и краят. фиг. 1 фиг. 2 фиг.
към текста >>

Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс.
Би било много дълго да описвам дейността на другите секции и лаборатории в Гьотеанум. Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество. Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс. Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество. Духовното, това е началото и краят. фиг. 1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво.
към текста >>

20. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На известни върхове планинската болест, която причинява треска, главоболие и която траяла по няколко дена, била честа.
В противодействие на тези сили, работещи за образуване на въздушни йони, се противопоставя постоянното съединяване на отрицателни и положителни йони в атоми. Изходът на тази космична борба за нас хората е от много по-голямо значение, отколкото доскоро се предполагаше. Според най-новите изследвания състоянието на нашето здраве, както повишеното или потиснатото настроение, което имаме, е в тясна връзка с йонизацията на въздуха. Изследванията на професор Deussauer ясно установяват, че между атмосферното електричество и състоянието на човешкия организъм съществува най-тясна връзка. В Алпите било наблюдавано интересно явление. На известни върхове планинската болест, която причинява треска, главоболие и която траяла по няколко дена, била честа. На други места, обаче, макар че на същата височина, както при първия случай, подобни заболявания ставали рядко. Единствената разлика, която учените могли да открият, била разликата в атмосферното електричество. Този факт го подбудил да проучи влиянието на атмосферното електричество върху човешкия организъм. Той построил апарат, посредством който можел да произведе въздушни йони и да йонизира по такъв начин въздуха в една стая до каквато степен желае. След това подложил на най-точни изследвания лицата, които вдишвали йонизирания въздух.
към текста >>

21. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Робеспиер ще да е имал твърде големи носни отвори, според което е бил силно трескав и винаги ще да е възприемал всичко свръхтрескаво и също така се е ровил безогледно в него.
Той е обичал да му се предава всичко в големи подробнокъти. Красивият пол е бил на особена почит пред неговите очи. Той е имал една галерия от хубави портрети. Лютер, който също е имал възкръгли носни отвори, е бил извънредно възприемчив и чувствен. Когато носните отвори са твърде големи (2), тогава възприемането на всичко чувствено и полово е много силно, пожелателно, че можем да го наречем болезнено. Робеспиер ще да е имал твърде големи носни отвори, според което е бил силно трескав и винаги ще да е възприемал всичко свръхтрескаво и също така се е ровил безогледно в него. Затова той е възприел крайните идеи на Русо и дирел да ги приложи, колкото се може по-крайно, безогледно до зверски. В чувствено отношение, той е проявявал крайни наклонности. Твърде тесни носни отвори свидетелстват за една ограничена възприемателска способност на чувственото и половото. При такива натури, които имат носове както (3), превишава особеността на "даването от себе си", при което чувственото и половите чувства биват възприемани само повърхностно, бегло. Също така бегло биват тези чувства проявени и изживени.
към текста >>

22. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато вратата биваше затворена, тогава чукаше трескаво с крака да му отворят.
Ако им се удаде да влязат в някое пиано вътре, те скачат по струните непрестанно, за да могат, както казва Бехщайн, да се опият от своето дрънчене. Вдъхновени слушатели на музиката на клавира, срещнах веднъж в една немска къща. Това бяха едно овчарско куче и едно мъниче. Когато господарката им сядаше на пианото, веднага „Граф" - така се наричаше кучето, се приближаваше до него, въртейки опашка лежеше там, докато откликне и последния тон. „Ханс", милото мъниче, което си играеше в градината, идваше винаги, щом музиката на пианото прозвучаваше, сядаше до инструмента и слушаше много внимателно. Когато вратата биваше затворена, тогава чукаше трескаво с крака да му отворят. Морското куче обича толкова много музиката, че чрез нея можеш да го хванеш. Когато моряците дигат котвата, пеят. Морските кучета плават към тях, вдигайки главите си над водата. Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана.
към текста >>

23. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност.
Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк. Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк. При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне. Това е особено така, ако редовете се издигат стръмно нагоре. Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност. Амбициите у такъв човек прекомерно порастват, отивайки дори до дързост. Точно обратно е състоянието у човек, който пише низходящо, чиито редове падат надолу. Нервният ток, който у първите, енергични типове, е изобилен, и мозъчната енергия, особено в поменатите центрове е интензивна, у хора с втория, низходящ почерк, те са слаби. Те отслабват, било поради болест, било поради чести тревоги и безпокойства, било поради неуспехи и разочарования. Почерк с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните.
към текста >>

24. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И ако е толкова силно впечатлението от това събитие, ще започне усилена „треска", единствено можеща да изведе хората към добро, а доброто е живота.
Всякога, лекарството против човешкото заспиване, е огънят. Онзи огън, който ще те обземе отвътре като малък, едва забележим копнеж към нещо ново за теб, неподозирано дотогава. И като се разрасне този малък спасителен пламък, тогава ще станеш човек жив, мислещо същество, което може да направи нещо за себе си и за другите. Така, когато заспят и масите, и нищо не ги интересува и вълнува в живота, огънят е, който ги събужда към нов живот. Ще се случи неочаквано нещо, което да развали великото спокойствие на заспалите. И ако е толкова силно впечатлението от това събитие, ще започне усилена „треска", единствено можеща да изведе хората към добро, а доброто е живота. Живот без горене, без огън, не може да съществува. И когато Природата иска да се освободи от затлъстяването, от натрупаните безцелни мисли, от тежките чувства на хората, израз на тяхното желание само за придобиване и тру¬пане на материални блага, тогава тя създава катаклизми в живота. И почва горене, горене, докато изгори всичко излишно. Останал гол, пречистено съзнанието, тогава човек вижда пътя, вижда красотата и чистия смисъл на живота. Тогава разбира службата на огъня в живота.
към текста >>

25. СФЕРА НА ЮПИТЕР-Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Кой не знае за трескавите приготовления за международната световна изложба, започнала тази година от м.
Сега се мисли само как да се предпазим от "нападателя". И най-доброто лекарство се вижда в сключване на пактове със страни, които могат да обградят "нападателя" или "неприятеля" от две страни като в клещи. Ето в тази насока се върти съвременната политическа мисъл. И наука, и учени са впрегнати навсякъде да измислят средства за по-голяма сигурност на своите страни. И въпреки това ние виждаме прояви в живота на хората, които са от съвсем друг род - да ги наречем "културни", мирновременни. Кой не знае за трескавите приготовления за международната световна изложба, започнала тази година от м. май в Париж? Кой не знае за величавата коронация на най-големия световен владетел - английския крал? За големите приготовления за нея от цяла година. Кому вече не е известен целият ритуал по тази коронация, кой не знае за "репетициите" на този монархически обред, осветен и благословен от черквата, от Кентърберийския архиепископ? Кой при това не знае за трагедията по абдикацията на бившия английски крал, за неговата сантиментална история, която коства един велик престол?
към текста >>

26. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт.
Ето и тия аналогии пак според Сефариал. "Луната, аналогия към майката, дома, пътувания, промени, жени, брачни въпроси, здраве, популярност и простия народ. Меркурий, аналогия към ума и неговата работа; към паметта. Венера, аналогия към пари, украшения, скъпоценности, брак и любов, удоволствия, изкуства и отношения към другия пол. Слънцето, аналогия към почести, слава, положение, безсмъртната индивидуалност, властна воля, издигане, към бащата, към жизнената сила на родения. Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт. Юпитер, аналогия към мъдрост, религия, дълг, правни въпроси, духовенство, благочестие, изобилие, увеличение, богатство и щастие. Сатурн, аналогия към баща, болест, хронически заболявания, пръчки, падения, бедност, тъмнота, отпадък, вкоренени навици, дълготрайни отношения. Уран, аналогия към катастрофи, внезапни събития и промени, загуби, самоубийства, трагедии, романтични работи. Нептун, аналогия към тайнствени работи, измама, засада, скитнически живот, странна, неестествена смърт, заточение, тайни общества". Синдбад и Д-р Вайс, които дават горните характеристики на Сефариал, неколкократно подчертават, че така дадените аналогии в никой случай не бива да се използуват изцяло.
към текста >>

27. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ГЪРБАВАТА ЖЕНА - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

МАЛКИ ОПИТИ В днешните времена, когато народите трескаво се готвят за война, при която неизбежно ще има масово унищожаване на хора, безпощадно разрушаване на градове и селища, пожарища и съсипии, да се говори за едно деликатно отнасяне към живите същества, особено към ония, що стоят под нас, звучи едва ли не като насмешка.
МАЛКИ ОПИТИ В днешните времена, когато народите трескаво се готвят за война, при която неизбежно ще има масово унищожаване на хора, безпощадно разрушаване на градове и селища, пожарища и съсипии, да се говори за едно деликатно отнасяне към живите същества, особено към ония, що стоят под нас, звучи едва ли не като насмешка. И все пак онези, които искат да станат проводници на Любовта – най-тънката, ала и най-могъща космична сила, която започва да прониква отвътре в човешките души, трябва да започнат именно с това обичливо, деликатно отнасяне към малките същества, към малките блага и ценности на живота. Защото една от най-великите особености на Любовта е, че тя се занимава с най-дребните, най-нищожните наглед неща в света. Великото в Любовта е, че тя слиза до най-малкото, до най-беззащитното, за да го подкрепи, подеме и въздигне. Тя не се интересува от звездните вселени, от слънцата; тя не се интересува от великите, от силните, тя се интересува от най-малките същества и неща, на които хората обикновено не обръщат никакво внимание. И ако иска човек да намери Любовта, той ще я намери там, при малките на вид, незначителни неща в Природата.
към текста >>

28. ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

треската почнала да се лови по западните брегове на Гренландия в по-голямо количество от 1925 година.
през ноември 1935 година температурата на въздуха в Шпицберген е била по-висока от нормалната с 10 градуса, на Мечи остров с 6.3 градуса и пр. Забелязва се в последно време повишение на температурата на въздуха и в Гренландия. Напр. през лятото на 1936 година в източна Гренландия било толкова топло, че от началото на юли месец ледената покривка на крайбрежието изчезнала до 72 градуса сев. ширина; такова явление не е било помнено от хората досега. В свръзка със затоплянето, в Гренландските води почнали да се явяват някои видове риби в по-голямо количество от преди, а други някои риби се появили за пръв път в тия води. Напр. треската почнала да се лови по западните брегове на Гренландия в по-голямо количество от 1925 година. Селдата, която по-рано е била неизвестна в Гренландия, сега е констатирана в голямо количество във фиордите на южна Гренландия на север от Сукертопен. Забележимо затопляне се забелязва и в Нова Земя. Напр. през март 1930 година средната температура в Малките Кармакули надвишава средната многогодишна температура с 10 градуса. Не само в Ледовития океан, който мие Сибир, но и в Баренцово море и при бреговете на Гренландия през последните години е имало по-малко ледове. В връзка със съвременното затопляне можем да споменем и разпространението по на север на растението даурска лиственица.
към текста >>

29. ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието.
Georg Nordmann ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС Понякога хората мислят, че живеят, а биват изживявани. Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент. И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик. В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието. Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива. Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена.
към текста >>

30. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че "като водач и главен пилот е намерил протока". Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници?
към текста >>

31. В епохата на нервите – Е. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Склонност към остри заболявания от трескаво и възпалително естество.
IV - Неприятен, дисхармоничен домашен живот. Спорове с родителите, борби и затруднения на старост. V - Импулсивност в чувствата и при спекулативна дейност. Много опитности в чувствения живот. VI - Спорове при служенето и много опитности с прислугата. Склонност към остри заболявания от трескаво и възпалително естество. VII - Нещастен брак, борби и процеси. Открити вражди. Разни пречки в обществения живот. VIII - Опасност от насилствена смърт. Трудности с наследства и зестра.
към текста >>

32. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

През време на една бомбардировка се появил кожен обрив - копривна треска - на друга жена.
Грижите засягат дълбоко здравето. Търговските посредници, които не знаят да се предпазват от грижите, умират млади. Старите клиници (лекари) дори смятат, че продължителните скърби, постоянното безпокойство, подготвят развитието на рака. Душевните преживявания предизвикват у особено чувствителните индивиди очевидни промени на тъканите и жизнените сокове. Косата на една белгийка, осъдена на смърт от германците, побелела внезапно през нощта, която предшествувала изпълнението на присъдата. През време на една бомбардировка се появил кожен обрив - копривна треска - на друга жена. След експлодирането на всяка бомба, обривът се увеличавал и ставал още по червен. Joltrain доказал, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. У хора, които са изпитали голяма уплаха, той намерил намален броя на белите кръвни телца, спадане на кръвното налягане, намалено време на съсирване на кръвната плазма. Още по големи промени стават във физико-химичното състояние на серума. Изразът "se faire de mauvais sang " е буквално верен.
към текста >>

33. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ОВЧАРЯТ И ТРЕСКАТА Един млад овчар, който се занимавал с тайноведство, една лятна вечер минавал по един мост и чул, че някои се разговарят под моста.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ОВЧАРЯТ И ТРЕСКАТА Един млад овчар, който се занимавал с тайноведство, една лятна вечер минавал по един мост и чул, че някои се разговарят под моста. Той се вслушал в разговора и разбрал, че две сестри-трéски, се запитват една друга, какво мислят да правят. Едната запитала другата: Къде отиваш сега? – Отивам на планината, при един овчар, голям здравеняк, да си взема малко силица от него, за да прекарам спокойно зимата. – Как ще направиш това? – Ще се навъртам около него, когато дои овцете.
към текста >>

Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската.
– Ще се навъртам около него, когато дои овцете. Щом сръбне първата лъжица мляко, аз ще вляза в нея и ще започна да го разтърсвам. Ами ти къде отиваш? – Аз отивам при един кадия, богат и тлъст човек, от него ще си взема малко сила за зимата. След това двете сестри се разделили, всяка отишла по работата си. Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овцете му умряла. Той одрал кожата ù, изшил я и я използувал като мях за наливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската.
към текста >>

В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха.
След това двете сестри се разделили, всяка отишла по работата си. Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овцете му умряла. Той одрал кожата ù, изшил я и я използувал като мях за наливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си.
към текста >>

Всеки ден тулумът се тресял от треската.
Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овцете му умряла. Той одрал кожата ù, изшил я и я използувал като мях за наливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела.
към текста >>

Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене.
Той одрал кожата ù, изшил я и я използувал като мях за наливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава?
към текста >>

Едната треска била вече там, чакала сестра си.
В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? – Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготви един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох.
към текста >>

Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило?
Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? – Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготви един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо.
към текста >>

34. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човекът на съвременната култура от сутрин до вечер живее един трескав живот.
„НЕРВНИЯТ ВЕК" ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Боян Боев Всяка епоха, всяка култура се отразява както върху духовното развитие на човека, тъй и върху физическото му развитие. Външните и вътрешни условия, при които е поставен човек в дадена култура – начин на хранене, на дишане, на работа, на мислене, чувстване и пр. – не могат да не се отразят върху неговия организъм – между другото и върху нервната система. Днес животът е много по-сложен, отколкото преди хиляди години. Тогава животът е бил доста еднообразен, с по-малко трудности, тревоги и безпокойства, отколкото днес. Човекът на съвременната култура от сутрин до вечер живее един трескав живот. Преди всичко животът тече с по-бързо темпо. От друга страна пречките, трудностите, външните и вътрешни противоречия, на които се натъква днес човек, са по-големи, по-многобройни и разнообразни. Днес човек от сутрин до вечер ще научи множество неща, ще се сблъска с множество явления, едни от които му са приятни, а други неприятно го докосват. И той ще преживее поради това в течение на деня безброй пъти вълнения, тревоги, безпокойства, смущения, страхове, разочарования, бури от една страна, а от друга – възторзи, въодушевления, радости и пр. И тия състояния могат да се сменяват по няколко пъти на ден.
към текста >>

Чрез този мироглед човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот.
То е характерно за днешната цивилизация. Независимо от горните причини, днешното изтощение на нервната система има връзка и с материализма на съвременната култура. Влиянието на материалистичния мироглед върху нервната система е двояко. Ще разгледаме тия две страни на въпроса. Материалистичният мироглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на битието. Чрез този мироглед човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Разбира се, някой би могъл да каже, че материализмът може да дойде до едно висше осмисляне на живота. Но ако материализмът отиде в своето мислене до край с логическа последователност, той идва до безсмислието на живота. Ще приведа един пример. Наскоро един мой приятел се разговарял с ученичка от седми клас в една от софийските гимназии. Тя казала така: „Животът няма и не може да има никакъв смисъл.
към текста >>

35. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Установено е, как притеснението и душевното вълнение причиняват болестта копривна треска.
А тя е установена чрез множество опити и наблюдения. Всекиму е известно зачервяването при гняв, побледняване и затуптяване на сърцето при страх и пр. Тия факти показват. че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – те се разрушават. Установено е, как притеснението и душевното вълнение причиняват болестта копривна треска. Карел цитира един такъв случай (стр. 173): „Една жена при уплашване от силна бомбардировка добива копривна треска и при всека нова бомбардировка обривът се е увеличавал и ставал още по-червен. Жолтрен доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Някои лекари казват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак. Кръвните телца се разрушават при тревога.
към текста >>

173): „Една жена при уплашване от силна бомбардировка добива копривна треска и при всека нова бомбардировка обривът се е увеличавал и ставал още по-червен.
Тия факти показват. че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – те се разрушават. Установено е, как притеснението и душевното вълнение причиняват болестта копривна треска. Карел цитира един такъв случай (стр. 173): „Една жена при уплашване от силна бомбардировка добива копривна треска и при всека нова бомбардировка обривът се е увеличавал и ставал още по-червен. Жолтрен доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Някои лекари казват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак. Кръвните телца се разрушават при тревога. Възпалението на задното черво и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са далечен резултат на душевни и морални смущения". Психологът Крепелин разказва следния случай: един затворник тъй тежко заболял, че лекарите предвиждали най-близка смърт.
към текста >>

36. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Една жена прекарала една вечер в голямо смущение и притеснение и още на сутринта имала копривна треска.
Като говорим за електромагнитни течения в човешкия организъм, ние си служим с този термин поради липса на подходяща терминология. Тук под този термин разбираме не само електричеството и магнетизма, но още и тъй наречения „од" на Райхенбах, животния магнетизъм на Дюрвил, митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на Лаковски и пр. Някои от тези видове енергии са тъждествени, а други са различни. Но всички те не са нищо друго, освен тъй наречените в окултизма етерни строителни сили. Сега нека кажем няколко думи за електромагнитните течения в организма. Една жена прекарала една вечер в голямо смущение и притеснение и още на сутринта имала копривна треска. Едно лице в течение на няколко месеца преживява големи неприятности и възбуди поради враждебните си отношения към друго лице, и заболява черният му дроб. Един преживява силно разочарование в любовта, което не може да преодолее и трансформира, и заболява от туберкулоза. Друго лице преживява страхове поради семейни раздори и заболява от сърце. Едно лице след преживени тревоги добива парализа. Разбира се, някой може да вижда тук не причинна връзка, а някаква случайност.
към текста >>

37. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Доказано е, че силното вълнение може да причини даже същинска треска – повишение телесната температура.
причинява не само захарна болест, но и различни сърдечни и нервни заболявания. У човека, който преживява силно душевно вълнение: гняв, страх и пр., физиологичните процеси в организма се изменят. обмяната на веществата става ненормална, и плюнката му даже става отровна. Че наистина има връзка между психичното състояние и състоянието на органите се вижда от следното: при безпокойство, тревоги и пр. у оня, който има пясъци в бъбреците, тия пясъци се увеличават. Доказано е, че силното вълнение може да причини даже същинска треска – повишение телесната температура. Това се нарича психогенна треска . Толкова факти са вече събрани за връзката между психичното състояние и болестите! Професор Бойд Лейнард казва, че някои видове екземи се произвеждат от скръб и страх. Той казва още: Стеснителни усещания като скръб и страх изменят дишането и тока на артериалната кръв, поради което кожата става бледна, изпотяването се спира и работата на нервите се обърква. Гневът и други буйни страсти ускоряват дишането и течението на кръвта и повдигат температурата на кожата.
към текста >>

Това се нарича психогенна треска .
У човека, който преживява силно душевно вълнение: гняв, страх и пр., физиологичните процеси в организма се изменят. обмяната на веществата става ненормална, и плюнката му даже става отровна. Че наистина има връзка между психичното състояние и състоянието на органите се вижда от следното: при безпокойство, тревоги и пр. у оня, който има пясъци в бъбреците, тия пясъци се увеличават. Доказано е, че силното вълнение може да причини даже същинска треска – повишение телесната температура. Това се нарича психогенна треска . Толкова факти са вече събрани за връзката между психичното състояние и болестите! Професор Бойд Лейнард казва, че някои видове екземи се произвеждат от скръб и страх. Той казва още: Стеснителни усещания като скръб и страх изменят дишането и тока на артериалната кръв, поради което кожата става бледна, изпотяването се спира и работата на нервите се обърква. Гневът и други буйни страсти ускоряват дишането и течението на кръвта и повдигат температурата на кожата. Същият професор цитира следния интересен пример: Една госпожа видяла, как любимо ней дете излиза през железните врата на едно заведение.
към текста >>

38. Песни за посветените Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато си болен като изпееш тази песен и хремата и треската, всичко си отива.
Песента "Давай, давай" “Тъги, скърби са богатство в душа скрити”. Пейте в себе си тази песен, тя е за сърцето. За постъпките е “Давай, давай” на физическото поле. Учете се да пеете. Много малко правила има в музиката за динамичното пеене! Когато си болен като изпееш тази песен и хремата и треската, всичко си отива. Песента “Давай, давай" тя дава навън, и всичко дава. Божественият свят е даване. Какво велико даване има в Бога.*** 28 декември 1938 Като съм проучвал българските песни една от тях ми направи впечатление. В музиката на българите съм намерил едно нещо. Българинът в материалните работи не е задоволен.
към текста >>

39. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това се случило в ден, когато маларията била “в почивка” /тази болест има една особеност - треската от нея се появява през ден/ и Борис бил в добро състояние.
От Ачларе потеглили през Балкана към велико Търново за августовския събор с една биволска кола. Дълго време след това всеки от тях си спомнял с каква топлина ги е посрещнал там Учителят. Приел ги, настанил ги и поръчал на сестрите да се грижат за тях, докато се съвземат. Опитността им била едно духовно богатство, скътано за бъдещето. По това време бащата на Борис Николов знаейки, че синът му е в Търново, пожелал да го посети и да се запознае с Учителя. Това се случило в ден, когато маларията била “в почивка” /тази болест има една особеност - треската от нея се появява през ден/ и Борис бил в добро състояние. Той попитал Учителя ще отдели ли малко време за да му представи баща си. Излезли към лозята тримата - Учителят, баща му и той. След обикновения разговор в такива случаи, бащата повикал деликатно отдалечилия се син, и в негово присъствие посочвайки го казал: “Учителю, на тебе го предавам! ” Учителят леко се усмихнал и казал само: “Приемам! ” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир.
към текста >>

40. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трескавата бързина, с която власт, сила и богатство имащите гледат да използват днешния ден, скритата тревога в душите им, страхът пред бъдещето, казват: не!
Насити ли се на удоволствия? — Цялата съвременна действителност казва: не! Зачестилите навсякъде самоубийства казват: не! Охраненото лице на капиталиста, по което се чете неутолимата жажда за все повече и повече богатства, казва: не! Изпитите очи на експлоатирания, в които се мяркат пламъчетата на злобата и жаждата за отмъщение, казват: не! Трескавата бързина, с която власт, сила и богатство имащите гледат да използват днешния ден, скритата тревога в душите им, страхът пред бъдещето, казват: не! Даже и в песнит, в увеселенията, в различните удоволствия и забавления ще намерите скрита дълбоко една неудовлетвореност, един постоянен духовен глад. И в смеха ще чуете да прозвучават нотките на болезненост и неискреност. И в усмивките ще намерите фалш. Защо? Защо тази липса на щастие? Защо тази липса на истинска, пълна радост и тази болезнена жажда за опиващи удоволствия?
към текста >>

41. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления.
От всички ни зависи! Зависи и от огромното болшинство, а не само от тези, които заемат ръководните постове. Да, те заемат отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката на народния кораб натам, накъдето мощния поток на огромните маси го тласнат. Управниците са такива, какъвто е и народа. Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие. * Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления. Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство. Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“. Америка и Китай Детето разсъждава. — Татко, аз снощи много мислих за Китай. — Какво мисли, моето дете?
към текста >>

42. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, в предутринната дрезгавина, когато тъмнината не е още напълно разпръсната, силите на злото, силите на стария живот, се трескаво организират, те напрягат до крайна степен всичките си усилия, те се готвят ден и нощ за да дадат своя последен бой със силите на светлината, на доброто, на новия живот.
Днес всеки пробуден ум вижда, че няма друг изход за измъченото човечество, освен пълното икономическо и духовно обединение, пълното хармониране на наличните сили и средства, единна организация, единен световен стопански план и правилно разпределение на получените блага, като се изключат експлоатацията, неправдите, потискането на слабите. За практическото разрешение на тия трудни задачи, които предстоят на съвременното човечество, за достигането на набелязаните цели, се явяват вече нужните средства във формата на проектите за Паневропа, за една всесветска Федерация на Народите, като се премахнат всички митнически граници, за всеобщо, пълно н действително обезоръжение, за Балканска Федерация, за обединение на Южното славянство, за колективизиране на стопанския живот и т. н. и т. н. Много от тези проекти са несъвършения, зад много от тях се крият все още старите схващания и стремежи, много от тях силите на злото гледат да използват за своите егоистични интереси. Обаче, неоспорим факт е, че новото си пробива път, че то не може да бъде спряно от никакви покушения на тъмните сили, и че, сменяйки форма след форма, стъпка след стъпка, ще изгради възможните съвършени отношения между хора и народи. И, в предутринната дрезгавина, когато тъмнината не е още напълно разпръсната, силите на злото, силите на стария живот, се трескаво организират, те напрягат до крайна степен всичките си усилия, те се готвят ден и нощ за да дадат своя последен бой със силите на светлината, на доброто, на новия живот. Светлината им дращи в очите, истината боде техните съвести, добрите желания и стремежи на хората на новото ги карат да побесняват от яд. Те виждат своя край, обаче, преди да загинат, те искат за излеят отровата си върху света, който се ражда, та дано заедно с тях да загине и той. В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване. Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота.
към текста >>

Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота.
И, в предутринната дрезгавина, когато тъмнината не е още напълно разпръсната, силите на злото, силите на стария живот, се трескаво организират, те напрягат до крайна степен всичките си усилия, те се готвят ден и нощ за да дадат своя последен бой със силите на светлината, на доброто, на новия живот. Светлината им дращи в очите, истината боде техните съвести, добрите желания и стремежи на хората на новото ги карат да побесняват от яд. Те виждат своя край, обаче, преди да загинат, те искат за излеят отровата си върху света, който се ражда, та дано заедно с тях да загине и той. В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване. Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота. Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните народи; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко! — Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм! " Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес. Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението.
към текста >>

Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта.
Може би! Към това именно сочат безумните въоръжения; към това именно сочи надигащия се безумен национализъм-шовинизъм, но, за нас е напълно ясно, че това ще бъде техния последен, триумф, това ще бъде разраняването на тяxната последна ярост, което ще бъде неминуемо последвано от тяxната смърт — от окончателното сразяване на силите на злото. Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто! — Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница. Будни бъдете, хора на Любовта! Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта. Нов свят иде! Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта. Братя и сестри от всички краища на земята, гответе се да го посрещнем! Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти. Братя и сестри, нов свят иде!
към текста >>

43. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А който не иска да прощава и дава, който не иска да се откаже от своя егоизъм, който иска да живее на гърба на другите, за сметка на чуждата свобода и щастие, — той ще бъде пометен и изхвърлен като треска от стихийните сили на живота, чийто страхотен трясък се вече ясно долавя, и които, разразявайки се в страшна, небивала социална буря, ще очистят всичко старо, всичко гнило, всичко изродено и негодно за нов живот от лицето на земята, за да може след това да изгрее над нея слънцето на правдата и новия живот.
Не се съмнявайте: вий ще пожънете точно това, което вий сами сте посели. Въпреки всичко, въпреки видимата дисхармония и несправедливост, в живота царува безусловна, върховна Справедливост. И ние казваме: само разкаянието за стореното зло и взаимната прошка ще ни спасят. Ний трябва да простим, ний трябва да забравим злото, което други са ни направили и никога не трябва да им отвръщаме със същото. Само тогава веригата на злото ще се строши и ний ще бъдем свободни. А който не иска да прощава и дава, който не иска да се откаже от своя егоизъм, който иска да живее на гърба на другите, за сметка на чуждата свобода и щастие, — той ще бъде пометен и изхвърлен като треска от стихийните сили на живота, чийто страхотен трясък се вече ясно долавя, и които, разразявайки се в страшна, небивала социална буря, ще очистят всичко старо, всичко гнило, всичко изродено и негодно за нов живот от лицето на земята, за да може след това да изгрее над нея слънцето на правдата и новия живот. Нека със спокойствие посрещаме всичко, което става и което има да става, твърдо вярвайки, че в края на краищата ще победи силата на доброто. Закона за цикъла от Мери Робертс навсякъде във вселената царуват ред и закон. Hямa нищо случайно или безпричинно. Ако незнанието е причината за толкова много тъй наречени грехове и за толкова страдания, които биха могли да се избегнат, то наш дълг е да търсим и да разберем закони на живота, за да можем да работим с тях и, следователно, съзнателно да подпомагаме своята еволюция. „Кръг след кръг“, е един често употребяван израз, когото ние можем да заместим с израза „Цикъл след цикъл“.
към текста >>

44. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хляб който ще мине от единия до другия крак на храносмилателния ви канал, както колата на гладачката, като ви остави един вкус на празнота, на отпадналост, на непобедимо желание за възбудни ястия Да, с белия хляб, човек чувства нужда да се подкрепи с алкохол, вино, силна бира, двойна порция месо, приправки с всички възбудни и скъпи вещества, които се гълтат трескаво, за да заменят живителните вещества, които природата ни дава в пшеничното брашно и които ние премахваме поради глупост, поради привикване към външност, поради мания всичко да приправяме в името на индустрията.
— Отрова! — ще му отговори хигиениста. Лъжехляб! Без фосфати. Такъв хляб разваля зжбите. В него няма усвоими варови соли. Хляб който ще мине от единия до другия крак на храносмилателния ви канал, както колата на гладачката, като ви остави един вкус на празнота, на отпадналост, на непобедимо желание за възбудни ястия Да, с белия хляб, човек чувства нужда да се подкрепи с алкохол, вино, силна бира, двойна порция месо, приправки с всички възбудни и скъпи вещества, които се гълтат трескаво, за да заменят живителните вещества, които природата ни дава в пшеничното брашно и които ние премахваме поради глупост, поради привикване към външност, поради мания всичко да приправяме в името на индустрията. Да се върнем ако не към съвсем тричения хляб, поне към черния хляб, месен от брашно, което съдържа още напълно онова, което прави незаменимо житното зърно. И нито един да не заменя този хляб! Няма човек който да не може да използва хранителните облаги на черния хляб, приготвен както трябва. погрешно се препоръчва белия хляб специално и дори задължително в режима: на някои заболявания на храносмилателните органи. Черния хляб, омесен и изпечен както трябва, е най-здравият от всеки друг хляб, еднакво добър както за здравите, така и за болните.
към текста >>

45. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Започнаха се трескави приготовления, мобилизираха се всички сили, годни да дадат по-голяма тържественост и пищност на посрещането: изработиха програма с речи, банкети, танци, разходки и т. н.
Из „Здравна Просвета“ Отзиви Посрещането на американските „милионери“ във Варна Преди няколко дни, 300 души най-обикновени американски туристи, пътувайки групово по разни части на света, идвайки от Одеса и на път за Цариград се отбиха за половин ден и в нашето пристанище Варна. Във всичко това няма нищо особено, необичайно или от съществено значение за международните ни отношения и връзки с широкия свят. Но нашите българи какво направиха от този прост факт? Цял месец още преди това те непрестанно алармираха чрез вестниците, че предстои някакво велико събитие — идването в България на „800 души американски милионери“ и се даваше вид като че ли след това в България ще потекат реки от злато и тя ще бъде спасена във всяко отношение. И ето ти го бай Ганю в нова роля, неописана от безсмъртния Алеко. Започнаха се трескави приготовления, мобилизираха се всички сили, годни да дадат по-голяма тържественост и пищност на посрещането: изработиха програма с речи, банкети, танци, разходки и т. н. Изпаднали в някакъв телешки възторг пред идващите американски „милионери“, българите, и то не отрудените и стенещи под ударите на кризата българи, които не знаят с какво ще прекарат утрешния ден, а официалните лица, представителите на властта и изобщо тия, на които е широко около врата, заочакваха в трескава възбуда голямото събитие от международен характер, „с грамадно значение за нашата страна и народ“. В деня на посрещането цяла Варна е на крак. Учащите са мобилизирани, за да минели гостите през шпалир от такива. Национални носии, музики, цветя. Нищо повече, вестниците писаха за някакъв „кордон от софийска стража“.
към текста >>

Изпаднали в някакъв телешки възторг пред идващите американски „милионери“, българите, и то не отрудените и стенещи под ударите на кризата българи, които не знаят с какво ще прекарат утрешния ден, а официалните лица, представителите на властта и изобщо тия, на които е широко около врата, заочакваха в трескава възбуда голямото събитие от международен характер, „с грамадно значение за нашата страна и народ“.
Във всичко това няма нищо особено, необичайно или от съществено значение за международните ни отношения и връзки с широкия свят. Но нашите българи какво направиха от този прост факт? Цял месец още преди това те непрестанно алармираха чрез вестниците, че предстои някакво велико събитие — идването в България на „800 души американски милионери“ и се даваше вид като че ли след това в България ще потекат реки от злато и тя ще бъде спасена във всяко отношение. И ето ти го бай Ганю в нова роля, неописана от безсмъртния Алеко. Започнаха се трескави приготовления, мобилизираха се всички сили, годни да дадат по-голяма тържественост и пищност на посрещането: изработиха програма с речи, банкети, танци, разходки и т. н. Изпаднали в някакъв телешки възторг пред идващите американски „милионери“, българите, и то не отрудените и стенещи под ударите на кризата българи, които не знаят с какво ще прекарат утрешния ден, а официалните лица, представителите на властта и изобщо тия, на които е широко около врата, заочакваха в трескава възбуда голямото събитие от международен характер, „с грамадно значение за нашата страна и народ“. В деня на посрещането цяла Варна е на крак. Учащите са мобилизирани, за да минели гостите през шпалир от такива. Национални носии, музики, цветя. Нищо повече, вестниците писаха за някакъв „кордон от софийска стража“. И това ако е вярно, изглежда че някой наистина си е изгубил ума.
към текста >>

46. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато организмът на някого е в болезнено състояние било от простудяване, стомашно разстройство, главоболие, треска и от много други вътрешни заразителни болести, то първото условие за спиране развитието на болестта е да се прекрати всякаква храна за два три дена и да се пие често колкото може по-голямо количество кипнала, гореща вода, за да се предизвика много пъти изпотяване на организма.
Затова най-добре е зимно време да се затопля водата да кипне и да се пие, колкото може повече гореща, а през лятото може да се оставя в стъкло и да стои на слънчевата светлина докато се затопли и тогава да се пие. Когато, обаче, човек е принуден по необходимост да пие студена вода, поради невъзможност в дадения момент да я затопли, тогава студената вода трябва да се пие бавно, на глътки, като се задържа в устата, докато се затопли, и след това се глътва. Пиенето на топлата вода има това голямо преимущество, че винаги може и е полезно да се пие, в каквото и да е количество безразлично дали е човек уморен или не, а пиенето на студената вода е винаги опасно в малко и голямо количество било при уморено или при починало състояние. При здравословно състояние на организма най-полезно е да се пие топлата вода половин час преди ядене и 2 часа след ядене. Пиенето на каквато и да е вода и в каквото и да е количество през време на ядене е винаги вредно, защото се разреждат стомашните сокове и се пречи на правилното храносмилане. Когато организмът на някого е в болезнено състояние било от простудяване, стомашно разстройство, главоболие, треска и от много други вътрешни заразителни болести, то първото условие за спиране развитието на болестта е да се прекрати всякаква храна за два три дена и да се пие често колкото може по-голямо количество кипнала, гореща вода, за да се предизвика много пъти изпотяване на организма. Пиенето на голямо количество гореща, кипнала вода има това полезно свойство, че се усвоява бързо от организма и чрез изпотяване изхвърля навън много нечистотии и отрови натрупали се в кръвта и клетките. При всяко изпотяване необходимо е да се обтрива тялото със суха кърпа и да се преоблече с чисти, сухи дрехи. ПОКАНА за записване абонати за осмата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Житно зърно е един велик символ на живия хляб, на слънчевото слово, на безкористната любов, която дава живот на света чрез свещената жертва. И няма по-велика жертва от драговолната жертва на житното зърно. Защото Житното зърно ни носи светлината, топлината, и силата на слънцето.
към текста >>

47. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез този метод треската намалявала още в самото начело.
В древността той се е смятал за отлично средство за лекуване на бъбреците. Дискордит препоръчва, а Плиний величае лечебността на кромидовия сок при болестта водянка. Като възбудител, кромидът се употребява при слабо храносмилане и против газове, а като експекторант — при стари хронически катари. Модерните изследвания са доказали, че кромидът е много ценен, понеже възбужда храносмилателните жлези. Един френски военен лекар, Д-р Мелеме, през време на европейската война, е лекувал болни от инфлуенца, като им давал сок от кромид три пъти дневно. Чрез този метод треската намалявала още в самото начело. От 84 болни, лекувани по този начин, нито един не умрял. Само един който отказал да пие сока, получил усложнение — бронхопневмония. Белия кромид е за предпочитане пред червения. Кромидът бива различен по големина, цвят и лютивина. Малките червени глави са най-лютиви.
към текста >>

48. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В този величествен момент движенията на хората замират, те мълком впиват погледите си на изток и трескаво очакват.
Между това хоризонтът на изток пламва. Пурпурни ивици и една приятна червенина обагрят въздуха. Всеки миг червенината се засилва и разстила на широко. Картината е достойна за четката на великия художник. Тя не може да се опише, може само да се преживее. В този величествен момент движенията на хората замират, те мълком впиват погледите си на изток и трескаво очакват. Няколко минути още и слънцето се показва величествено зад планините. Хоризонтът се прояснява, светва и потоци слънчеви лъчи обливат хълма и намиращите се върху него хора. А те, мълчаливи като свинксове, съзерцават великото Божие творение. После началникът прави пак знак и гимнастиката продължава. Но нашите гимнастици не са сами.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството.
Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Огромни вълни блъскат и зали-ват от всички страни нашият малък кораб, подхвърлят го насам-натам, играят си с него като с малка треска.
Ний сме спокойни, защото всеки наш ден е крачка напред, а бъдещето ни се вижда във все по-светли и по-светли краски. Но идват и дни, когато целия ни живот, всичките ни сили, знания и способности, както и всичките ни слабости и недостатъци, са подложени на решителни, съдбоносни изпитания. Идват дни, когато тихото и спокойно дотогава море на живота, което нашия кораб гордо цепи в буйния си бяг към обетованите далечини, започва да се вълнува, разярява се, побеснява. Черни, страшни, зловещи облаци закриват небето и надвисват низко — като че ли ще ни задушат. Няма слънце, няма луна и звезди, няма светлина — всичко около нас потъва в мрак. Огромни вълни блъскат и зали-ват от всички страни нашият малък кораб, подхвърлят го насам-натам, играят си с него като с малка треска. попаднала в буйния водовъртеж. Вятърът яростно свири, шиба и пронизва тялото ни, студени капки дъжд удрят лицето ни. И грохотът на разбиващите се вълни, заедно с неспирния вой на вятъра, се сливат в един оглушителен адски рев. Ний, нашият кораб, целият наш живот, сме жалка безпомощна играчка в безмилостните ръце на бурята. Да, наистина идват дни, когато, всред житейското море, по пътя на живота ни, ние.
към текста >>

… За да подпомогне руския народ, славянството, а заедно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мориа от Великото Всемирно Бело Братство, развива понастоящем трескава дейност.
Тъмна нощ е обгърнала преди всичко Русия — огромната люлка на целокупното славянство, народа — богоносец. Нощ на неведение, на безверие и отрицание. Нощ, в която силите на ада тържествуват, празнувайки своето надмощие, силейки се да изкоренят дори всека представа за Бога. Напразно! Колкото е по-тъмна нощта, толкова по-ярко светят звездите. И колкото е по-дълбока скръбта, колкото по-силно е страданието, толкова по близко сме до Бога! … За да подпомогне руския народ, славянството, а заедно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мориа от Великото Всемирно Бело Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек. За нас, дейността на Учителя Мориа се изразява преди всичко в една серия книги, под общо заглавие „Агни Йога“, (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Морйа“ — „Зов“ и „Озарение“, излезли до 1925 год. След тях следват: „Агни Йога“ (1929 г ).
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който — в момент на изтощение—влезе в тълпа неспокойни, трескаво възбудени хора, не бива, наистина, психически изсмукан от тях.
От най голяма важност е обстоятелството къде и в каква среда се намираме през време на нашето отрицателно състояние, защото тогава поглъщаме умствените флуиди като гъба. След няколкочасово духовно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изразходвали сили, отрицателно състояние е едно природно право и природна необходимост! Да се потиска то изкуствено или да се отстранява, би имало лоши последствия. Но необходима е голяма предпазливост. Само при грижливо подбрани условия е благодатно да му се отдаде човек. Който — в момент на изтощение—влезе в тълпа неспокойни, трескаво възбудени хора, не бива, наистина, психически изсмукан от тях. защото няма вече какво да дава от себе си, но сам възприема, мимоходом, от тяхното низше естество. Той като че ли — фигуративно казано — окачва някаква оловна тежест на живота си. Макар и за кратко време, той ще приеме нещо от техния начин на мислене и присъждане нещата. Ще се обезвери, когато до преди малко е бил пълен с надежда. Плановете, които до скоро му са се виждали здрави, достижими и сигурно осъществими, ще се превърнат изведнъж в мъгла.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отварата от листата и крехките стебла действа за почистване и засилване на кръвта, очиства белите дробове от храчки, спомага за по-скорошното никнене на зъбите, действа за отделяне на повече мляко в кърмещите жени, против жълтеница, падане на косите, хемороиди; действа твърде сполучливо против копривната (обривна) треска, като боледуващият се окъпе няколко пъти с отварата на копривата; ревматизмът се цери, като се шибат болните места с прясна коприва.
Учените са установили, че копривата съдържа: мравчена киселина, фосфор, натрий, и др. А известно е, че без фосфор, желязо и натрий няма живот за човешкия организъм. Когато натрият се намира в слабо количество в кръвта, организмът става гнездо на разни болести. Като се има пред вид това, нужно е широко използване на копривата. Бере се, когато листата и стъблото са крехки, и от тях се приготовляват най-различни гозби, които, приети в организма, действат засилващо. Отварата от листата и крехките стебла действа за почистване и засилване на кръвта, очиства белите дробове от храчки, спомага за по-скорошното никнене на зъбите, действа за отделяне на повече мляко в кърмещите жени, против жълтеница, падане на косите, хемороиди; действа твърде сполучливо против копривната (обривна) треска, като боледуващият се окъпе няколко пъти с отварата на копривата; ревматизмът се цери, като се шибат болните места с прясна коприва. Събрана и изсушена през лятото, стрита и смляна на брашно, от което ако се слага малко в гозбите, много болести биха се избегнали. А само корените, като се сварят и получената отвара се употребява от болни, но вече оздравяващи лица, способства за по-скорошното оздравяване и засилване на организма. Като изтъкваме всичко това, ние препоръчваме горещо копривата на всички наши читатели. Минко Ненов
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази трескава бързина, с която работи модерния културен човек, изтощава нервната система и предразполага към неврастения и други нервни болести.
Затова не бързай да отъждествяваш истината със себе си, и не считай, че всяка борба против тебе е борба против истината. Не! Истината и ти, сте две различни неща, които не бива да се смесват. Истината е нещо вечно и безсмъртно а ти — човекът, си само неин временен носител. Не бързай да даваш обещание, което не знаеш дали ще изпълниш. Не бързай да се отплащаш за сторено на теб зло, а обмисли добре и чак тогава вземи решение което безвъзвратно трябва да изпълниш. Тази трескава бързина, с която работи модерния културен човек, изтощава нервната система и предразполага към неврастения и други нервни болести. Това бързане днес е предимно за материални блага. Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства. И наистина, през един ден колко тревоги, безпокойства и вълнения, често напразни и излишни, а това повторено много пъти руши и изражда нервната система. За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност. Г. Събев Словото на Учителя Нищо в природата не се губи В живота има много неразрешени въпроси.
към текста >>

За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност. Г.
Не бързай да се отплащаш за сторено на теб зло, а обмисли добре и чак тогава вземи решение което безвъзвратно трябва да изпълниш. Тази трескава бързина, с която работи модерния културен човек, изтощава нервната система и предразполага към неврастения и други нервни болести. Това бързане днес е предимно за материални блага. Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства. И наистина, през един ден колко тревоги, безпокойства и вълнения, често напразни и излишни, а това повторено много пъти руши и изражда нервната система. За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност. Г. Събев Словото на Учителя Нищо в природата не се губи В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят. Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната достоверност. Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи.
към текста >>

54. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

за пъпеша широко се е създало убеждението, че е причина за дизентерия и треска и дори е станал синоним на последната, т. е.
Нещо повече — мнозина ги смятат за първоизточник на тежки заболявания — заблуда, която, за съжаление, се подхранва и от някои лекари, които забраняват често, без особено основание, да се яде диня, пъпеш, грозде и т. н., а позволяват да се сръбва с „мярка“ малко вино, ракийка, конячец, например при инфлуенца и др. или да се изпушват по няколко цигари все с лечебна цел. Върху последните изброени „лечебни“, „усилвателни“ средства истинската наука е произнесла тежката си дума не в тяхна полза. За някой от плодовете, напр. за пъпеша широко се е създало убеждението, че е причина за дизентерия и треска и дори е станал синоним на последната, т. е. „ядеш ли пъпеш, очаквай треска.“ Преди всичко с думата „треска“ хората изразяват нещо неопределено, — всяко разстройство, придружено с по-висока температура, разтрисане, а някой я смесват с маларичната треска. Вярно е, че голямото лакомство може да докара диария, но тя е от временен, невинен характер за възрастните. Зрелите, доброкачествени, чисти плодове никога не увреждат здравето. Злото се крие в липса на хигиена, чистота и здравна просвета. Със здравната си култура нашето население, селско и градско, е на дъното на ада.
към текста >>

„ядеш ли пъпеш, очаквай треска.“ Преди всичко с думата „треска“ хората изразяват нещо неопределено, — всяко разстройство, придружено с по-висока температура, разтрисане, а някой я смесват с маларичната треска.
н., а позволяват да се сръбва с „мярка“ малко вино, ракийка, конячец, например при инфлуенца и др. или да се изпушват по няколко цигари все с лечебна цел. Върху последните изброени „лечебни“, „усилвателни“ средства истинската наука е произнесла тежката си дума не в тяхна полза. За някой от плодовете, напр. за пъпеша широко се е създало убеждението, че е причина за дизентерия и треска и дори е станал синоним на последната, т. е. „ядеш ли пъпеш, очаквай треска.“ Преди всичко с думата „треска“ хората изразяват нещо неопределено, — всяко разстройство, придружено с по-висока температура, разтрисане, а някой я смесват с маларичната треска. Вярно е, че голямото лакомство може да докара диария, но тя е от временен, невинен характер за възрастните. Зрелите, доброкачествени, чисти плодове никога не увреждат здравето. Злото се крие в липса на хигиена, чистота и здравна просвета. Със здравната си култура нашето население, селско и градско, е на дъното на ада. Хигиена, домашна, социална си остава за нас мечта.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

’, запитах аз с трескава възбуда, съединявайки ръцете си като за молитва, — толкова много се страхувах от мисълта за отказ.
„Где е, запитах ез, черният човек, когото видях вчера в градината? “ „Кой? Градинаря Себуа ли? Той навярно спи в стаята си. Но при пукването на зората ще стане и ще отиде в градината.“ „Ще мога ли да отида при него? ’, запитах аз с трескава възбуда, съединявайки ръцете си като за молитва, — толкова много се страхувах от мисълта за отказ. „В градината? Ако вий не можете да се успокоите, навярно една разходка по сутринната роса, всред свежите цветя, ще намали треската ви. Като се разсъмне, аз ще повикам градинаря да ви вземе със себе си.“ Аз въздъхнах от облекчение за това бързо изпълнение на моята молба, после продължиха да мълча, легнаха, със затворени очи, стараейки се да отдалеча от себе си всички тези ужасни видения и образи, като мислех само за сладостното чувство, което щях да изпитам наскоро като напусна тази затворена стая, с изкуствени парфюми, за да вкуся сладостите от свободното вдишване на външния въздух. Не казвах нито дума, очаквайки търпеливо, а жрецът си оставаше седнал, неподвижен, до мен. Най сетне, след време, което ми се стори като дълги часове от мъчително очакване, той стана и угаси сребърната лампа.
към текста >>

Ако вий не можете да се успокоите, навярно една разходка по сутринната роса, всред свежите цветя, ще намали треската ви.
Градинаря Себуа ли? Той навярно спи в стаята си. Но при пукването на зората ще стане и ще отиде в градината.“ „Ще мога ли да отида при него? ’, запитах аз с трескава възбуда, съединявайки ръцете си като за молитва, — толкова много се страхувах от мисълта за отказ. „В градината? Ако вий не можете да се успокоите, навярно една разходка по сутринната роса, всред свежите цветя, ще намали треската ви. Като се разсъмне, аз ще повикам градинаря да ви вземе със себе си.“ Аз въздъхнах от облекчение за това бързо изпълнение на моята молба, после продължиха да мълча, легнаха, със затворени очи, стараейки се да отдалеча от себе си всички тези ужасни видения и образи, като мислех само за сладостното чувство, което щях да изпитам наскоро като напусна тази затворена стая, с изкуствени парфюми, за да вкуся сладостите от свободното вдишване на външния въздух. Не казвах нито дума, очаквайки търпеливо, а жрецът си оставаше седнал, неподвижен, до мен. Най сетне, след време, което ми се стори като дълги часове от мъчително очакване, той стана и угаси сребърната лампа. Аз видях тогава, че една бледа слаба светлина влизаше в стаята през високите прозорци. „Ще отида да извикам Себуа и да го изпратя при теб, каза той, като се обърна към мен.
към текста >>

56. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека се заемем с едно трескаво, покровителствано и подпомагано от държавата, превръщане на лозята с винени сортове в десертни, които са много по годни за запазване и износ, за консумация на местния и външния пазари и, същевременно, много по доходни.
Нека се правят в по широк мащаб опити и проучвания за превръщане на гроздето в ценни безалкохолни продукти по лесни начини, с по малко средства. Нека през гроздовия сезон се дава редовно грозде на войници, в обществени трапезарии и др., нека се достави в голямо количество евтино грозде и в най-отдалечените от производителните центрове места. Нека се направят всички усилия да се консумира от народа колкото се може повече грозде, за да не казва производителят. че е принуден да го превръща във вино. Нека се удвоят усилията за намиране на пазари и за организиране на износа на десертното грозде вън от страната ни. Нека се заемем с едно трескаво, покровителствано и подпомагано от държавата, превръщане на лозята с винени сортове в десертни, които са много по годни за запазване и износ, за консумация на местния и външния пазари и, същевременно, много по доходни. И преди всичко, нека всички да се проникнем от съзнанието, че трябва да произвеждаме грозде за ядене и за безалкохолни продукти, а не за вино, че трябва да ядем и търсим грозде и безалкохолни продукти, а не вино. Да не превръщаме благодатта в проклятие! Да не превръщаме храната в отрова! Да не превръщаме захарта в спирт! Защото, от гледището на добре разбраните национални интереси, превръщането на гроздето във вино е истинско престъпление.
към текста >>

И най-вкусната храна, като я дадеш на трескавия, тя е горчива за него, защото той има горчивина в устата си.
Нощта, под впечатлението на преживените хубави часове, измина сякаш много скоро и ний на сутринта се срещнахме весели и засмени, като че ли не сме се разделили. Беше неделя. Имахме духовно събрание, на което се четеше нещо ново от словото на Учителя. Ето нещо, което съм запомнил от това живо слово: „И при най-големите блага, човек пак може да бъде нещастен.“ Като се спрях и размислих върху тази мисъл. разбрах. че действително е така. И най-вкусната храна, като я дадеш на трескавия, тя е горчива за него, защото той има горчивина в устата си. Следователно и човек, когато е неразумен, той не знае къде да употреби благата и вместо щастие той си докарва нещастия. За разумния, обаче, не е така, той знае къде какво да употреби, знае къде как да постъпи и във всичко вижда дълбокия смисъл. Да, неразумния, и при най-големите блага и при най-добрите условия, пак може да бъде нещастен... Имаше още много, много ценни мисли в това живо слово и всеки вярвам взима това, което може да възприеме. След завършване на събранието, гостите си, отпътуваха, изпратени с песни към своите места, за да занесат по нещо от това, което видяха и чуха на тази хубава духовна братска среща. Г. Казанджиев За вътрешната свобода на жената Стремейки се да придобие политически и други права, не пренебрегва ли жената най-великото право.
към текста >>

57. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една треска към въоръжаване и превъоръжаване е обхванала народите.
Защото не може да се гради солидна сграда върху пясъчна основа — не може да се осигури добър обществен, национален и международен живот, ако няма мир, хармония и сътрудничество между индивидите и народите. И жалко е, че днес. в света на голямата култура, хората, които ръководят съдбините на народите, не могат да разберат. че пътя на егоизма и насилието води към анархия и страдания. Жалко е, че хората са толкоз късопаметни, че не могат да извлекат поуката от миналото, но с още по-голямо озлобление се готвят за нови кръвопролития и безумия. Една треска към въоръжаване и превъоръжаване е обхванала народите. И един ден ще се нахвърлят като разярени тигри едни срещу други, за да осъществяват своите .идеали“, величието и благоденството на отечеството. Но, на форума на тази жестока световна борба ще пропилеят всичките си материални и духов ни сили, за да се върнат в отечеството си с покрусени души и разбити национални идеали! А след това ще дойдат кризите — неизбежни спътници на нарушеното равновесие в националния и международен живот. Не! Това не бива да се допуща вече. Историята на миналото е пред нас.
към текста >>

58. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение.
Биров Предназначение на славяните В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност. която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята. И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване. Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци. И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни. Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата. Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на вели-китя славянски пророци — Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други, За да се разбере до къде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразители на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек“. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество.
към текста >>

59. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не можеше да разбере — сънува ли, или е будна, но тя много ясно виждаше бледото му голямо чело, слабите хлътнали страни и големи черни горящи очи, които гледаха с трескаво очакване.
Всички, които мислят за настоящето и бъдещо преуспяване на даден народ, нека се проникнат от съзнанието, че един от пътищата за това преуспяване, е този към гората. Прочие, нека всички през тази седмица, със слово и дело по-кажем, че ние можем да ценим нашето зелено богатство. Лесничей: П. К. гр. Севлиево Benitta При болния От няколко нощи тя виждаше все същият болен млад човек. Не можеше да разбере — сънува ли, или е будна, но тя много ясно виждаше бледото му голямо чело, слабите хлътнали страни и големи черни горящи очи, които гледаха с трескаво очакване. Кой беше този човек? Тя никога не го е виждала, не го познава. И къде беше? Тя знае, знае, че трябва да отиде при този болен човек. И знае, че когато реши, ще чуе пак онзи тих глас, който ще й заговори вътре в нея и ще й посочи къде де намери болния .
към текста >>

60. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За треска се в небето — буря вей. Заръми.
Човек се отличава от животните по идеите и мисълта. Светилници на човечеството са ония, които са му завещали свещени идеи и са го подтиквали към велики дела. Един смисъл има живота на мислещите същества, към който трябва да се стремят, а именно — да са носители на свещени идеи, на високи идеали. Едно нещо трябва да ги вълнува, една цел трябва да има пред тях — каквато служба и да изпълняват в живота — да бъдат носители на велики идеи, на благородни цели. Рила. Паневритмични упражнения * * * И в бурята Ей светне се, и после загърми. За треска се в небето — буря вей. Заръми. Като по знак дъжд плисне. А подир малко — из ведро се лей. * Потичат вадички, а после и порой — Стихия мътна спуска се, тече, И огласява въздуха с вой. Скали, дървета, тиня с шум влече. * Изстине въздуха, нахълтват и мъгли.
към текста >>

61. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цял свят се трескаво въоръжава и се готви за война.
Тя щедро ги предлага на ония души, които разумно искат да живеят и да използват благата. Когато сме свободни да правим по далечни екскурзии, когато имаме възможност, да се изкачваме по високите планини, да сме по често всред природата! Там ще видим не само величието на Твореца, но ние ще влезем във връзка с живата Природа и тя ще ни проговори чрез всеки извор, поточе, камъче, чрез всяка скала и връх. НЕОБХОДИМОТО ДНЕС Ежедневниците съобщават, че Германия търси желязо. Всички велики сили имат „железен глад.“ Англия е закупила всичката шведска руда. Цял свят се трескаво въоръжава и се готви за война. Грамадни богатства се хвърлят за въоръжаване, за унищожаване на най-работоспособните човеци, на най-здравата генерация на човечеството, годна да твори днес блага, да подобри положението. Несметни богатства се хвърлят днес за въоръжаване, за да се унищожат културни придобивки, да се заличи цивилизацията. По тоя път, по който е тръгнала християнската западно-европейска цивилизация, тя върви към залязване, тя върви към самоунищожение, към самоизяждане. Днес някои говорят за траен мир, уреждат конференции за обезоръжаване, обаче, въпреки това, всички в по-голям мащаб се въоръжават. Умовете на тия, които днес управляват света са обсебени, като че ли от бяс и не виждат на къде може да ги изведе една подобна авантюра, че тя ще коства скъпо на утрешното човечество и че то със столетия не ще може да се съвземе.
към текста >>

62. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний сме свидетели всеки ден на най-печални явления — убийства, насилия, самоубийства и пр.; ний виждаме какви големи икономически и социални неправди съществуват; ний виждаме светът вече обхванат от треската на войната — на изток и на запад вече се водят страшни военни действия.
Това е схващането на болшинството от човеците. Това е философията на материалистичното разбиране, което вдъхновява мнозинството. Тази философия, обаче, е построена върху едни фалшиви основи — тя е рожба на човешкия егоизъм — резултат на едно спящо съзнание, у което няма просветление за един по-възвишен живот. Туй явление се наблюдава, както в личния, така и в обществения живот. Едно лудо надпреварва-не, блъскане; една безпощадна борба, както между отделни индивиди, така и между цели народи. Ний сме свидетели всеки ден на най-печални явления — убийства, насилия, самоубийства и пр.; ний виждаме какви големи икономически и социални неправди съществуват; ний виждаме светът вече обхванат от треската на войната — на изток и на запад вече се водят страшни военни действия. И, може би, този пожар, който гори от двете страни на света, да се разрази и към централна Европа и тогава ще има „плач и скърцане със зъби по цялата земя. И всичките блянове и копнежи на хората по щастието ще се сринат в пепелището на този грандиозен пожар. Такъв е краят на една цивилизация, която гради своята култура върху песъчливите основи на личния и обществен егоизъм. Такъв ще бъде резултатът, ако хората следват стъпките на войнствения Марс и алчния Моллох. Не! Стига вече сме служили в кървавите храмове на жестоки богове, стига вече сме принасяли безбройни жертви от човеци върху жертвеници-те на алчни и тъмни служители на ада!
към текста >>

63. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания.
Ние трябва да бързаме, защото времето върви, влака ще замине и ще ни остави. А истински живот е да живеем в цялото, в хармония с него. Които с вън от него, нека да побързат да влязат в него! СЛЪНЦЕТО В непрестанните вълнения на ежедневния живот, в който ни увличат хиляди излишни нужди на модерната „цивилизация“, човек е склонен да мисли, че животът му е пълен само тогава, когато брои в своя актив едно несметно число приключения, едно от друго по-незначителни. Защо да си губим времето в размисъл, в мечти? Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания. Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на възвишената природа, се чувства зле в тоя вечен вихър, който поглъща всичко: и радостта да се живее, която човек няма време да вкуси, и любовта към хубавото, от което равнодушно се отделяме, вихър, който непрекъснато скрива от нас истината. А защо тъй да се поглъща живота ни само от някакви си материални интереси? За да задоволим гордостта и тщеславието си! Само за да се превърнем във роби на химери! Та това ли е, наистина, същественото в живота ни?
към текста >>

При треската.
В същото време с едно резенче от лимон потрийте челото и слепите очи***. При диспепсията или лошото смилане. Сока на половин лимон в малко вода топличка без захар да се взема преди ядене. При падането на косата. Натрива се косата с резен чети от лимон, а после се измива леко с топличка вода. При треската. Когато устата е засъхнала, да се пие не глътки сока на лимон с топличка вода. При простуда. Пийте по желание, когато се сещате уморени и вцепенени от болки в костите, топличка вода със сока на лимони. За да стане нежна и красива кожата. Смесете сока на лимона с мляко и разтривайте лицето и шията си.
към текста >>

64. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сякаш земята и небето се трескаха.
По-зъл сякаш ставаше. Наближаваше време да се берат кукурузите и лозята. Един ден цялото село изтръпна. Небето стана черно и посред бял ден беше тъмно като нощ. Задуха страхотен вятър. Загьрмя. Сякаш земята и небето се трескаха. — Боже, помислиха си старците, края на земята ли наближи? Светкавици всяка минута кръстосваха небето и дъжд валеше като из ведро. Чуваше се страшен рев и грохота на свличащи се води. Някъде из полето бурята опустошаваше всичко, което срещнеше и селяните тревожно гледаха към лозята и кукурузите. — Боже, отиваше им трудът толкова очаквания, толкова надежди I И при всеки грохот на бурята, при всека светкавица, неволно всички се прививаха като под камшик, и тревогата от неизвестността стискаше по-силно сърцата им.
към текста >>

65. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят.
Но в пъпчиците млади, потънал във смирение животний пулс не спира! За приказния свят на идващата пролет той тръпне във копнение! * А зимата в човека? В сърцата леденее и чезнат във невяра в световний друм тълпите посърнали, жадуват те слънце да огрее — на обич братска за лъчите. * Но идва пролет и чакат я душите —пъпки, които още твърдо се надяват, изпълнени с предчувствени потръпки, красивото във себе да прославят. * Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят. * Ей множество кокичета — пробудени души пробиха снежната покривка и слънцето на нов живот със пукоти руши в сърцата ледове, а болките лекува със усмивка. * Навън борба! Там зимата за още дни воюва! А кротки и смирени пъпчици-души на глухи и на слепи се преструват до като злото само се разруши. * Тогава те във дивни форми ще излеят живота си божествен и пълен със нектар, божествената Слава ще възпеят!
към текста >>

66. -

Започна се трескаво обсъждане, проучване и търсене на нови пътища.
Настъпилото разединение поради раздробление на земята което прави безсилно отделното стопанство, ги наведе на мисълта за обединение и задружност в самото производство и търсене обща икономическа база да си организират труда. Така през 1935 и 1935 година в село Курново — Врачанско и в околните нему села, се поде инициативата за устройство на кооперативно село. „Назадничавият“ и „дебелоглав“ селянин за сюрприз на някои господа, изведнъж стена прогресивен новатор, и то без да е следвал каквито и да е стопанско-икономически науки или пък да е възпламенен от някакви философски системи. Участвайки непосредствено в тази първа масова инициатива, бях поразен от реалистичния ум на простите селяни, как вещо обсъждаха всички въпроси до най-големи подробности. В следващите години, било по техния пример, който бе станал известен, било по свой почин, подбуждани от същите обстоятелства, се подеха инициативи и на други места в страната. Започна се трескаво обсъждане, проучване и търсене на нови пътища. Така през 1938 г. имаме вече основани на няколко места, макар и ограничени такива кооперативни стопанства за общо обработване на земята. Постепенно въпросът за кооперативното земеделие придоби повсеместен характер, а особено от втората половина на миналата година проблемата за земята не слиза от колоните даже и на ежедневниците. Нещо повече: Бълг. Земеделска и кооперативна банка и двете земеделски камари — Плевенската и Врачанската — излезеха със специални изложения по този въпрос. Зем.
към текста >>

67. -

Треската намалявала още в самото начало.
Лукът е много лековит. Той действа отлично при лекуване на бъбреците, също и при водянка. Като възбудител той се употребява при слабо храносмилане и против газове в червата. Добро средство е и при трайните белодробни възпаления, като храчкоотделител. През време на европейската война един френски военен лекар д-р Меламе е лекувал болни от инфлуенца, като им давал сок от лук три пъти дневно. Треската намалявала още в самото начало. Лукът, чрез благотворното общо въздействие на организма, подобрява и разхубавява, опреснява лицето. Лученият сок отстранява излишната вода от организма, и премахва отпуснатостта на тъканите. Падането на косата често се дължи на липса или недостатъчност на кремъчна киселина. А лукът съдържа тъкмо тази киселина, поради това той служи като лечебно средство при падане ма косата. Всички билки и растения, които съдържат кремъчна (силициева) киселина, като праза, дюлята и др, се използват за същата цел.
към текста >>

68. -

Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм.
В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини. Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност. Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци. Всички народи, повече или по-малко, са преминали по-голямата част от своя жизнен път. Те както слънцата във вселенското пространство, имат своя еволюция: преживяват един дълъг период на постепенно разгаряне, достиган, до една фаза и възраст в своя космичен живот и после протичат вековете и хилядолетията, които сочат пътя на слизането им и бавната неизбежна смърт. Повтаряме, че славянската стихия е в своята ранна младост.
към текста >>

69. -

Д р Рош съобщава, че във време на страшната епидемия жълта треска, в Филаделфия,той запазил здравето си и енергията си, благодарение на храната от зеленчуци, зърна и мляко, без всякакво месо.
д-р Декан по повод постите твърди, че храната играе най-важна роля в болестите. Опирайки се на лекаря в манастира Lagandre Trappe, отец Дебрън твърди, че растителната храна на трапистите благоприятства за тяхната здравина и благоденствие. В течение но 27 години в тая община нямало ни един случай от апоплексия, аневризъм, воднянка, подагра, камък или рак. Холерата никога не е посещавала ни един манастир на този орден, даже когато със свирепствала из околните места. Много статистически данни доказват, че тези, които се хранят с растителна храна, са запазени от епидемии. Д р Рош съобщава, че във време на страшната епидемия жълта треска, в Филаделфия,той запазил здравето си и енергията си, благодарение на храната от зеленчуци, зърна и мляко, без всякакво месо. Знаменитият хигиенист Силвестър Грахам през време на холерата в Ню Йорк, 1838 г., убедил много жители, въпреки съветите на други лекари да не се хранят с месо и да не пият спиртни питиета. И забележително е, — казва той — че никой от тези, които се хранеха с растителна храна, не падна жертва на холерата, и само у малцина имаше леки припадъци. Лекарите Палард, Рис и Типан също предпазвали от холерната епидемия жителите с растителна храна Д-р Ана Кингсфорд СЛЪНЧЕВИ БАНИ Слънчевата светлина влияе както върху местото, което облъчва, така и върху делото тяло. Кожата на изложеното на слънчевата светлина място постепенно се зачервява все повече и повече, според силата па слънцето н според продължителността на облъчването. На люде с бяла кожа светлината действа по-силно, а на люде с тъмна кожа — по-слабо.
към текста >>

70. -

За препоръчване и при треска, подагра, бронхиален катар, туберкулоза, при кървави диарии, при чревни паразити, хемороиди.
Действие. Диуретично. стомашно, противогнилостно. укрепително, антидиарично, амтифебрилно, кръвоочистително, хемостатично и афродизиак. Приложение. Lecles намира, че като лек симулант, то е отлично средство при атонта, а понеже е и антнсептик, подхожда при всички фебрилни случаи. Като лекар в едно старопиталище приложил с успех подъбичето при епидемия от грип и препоръчва следната рецепта: инфуз (запарка) 5% — по 4 чашки дневно преди ядене. За препоръчване и при треска, подагра, бронхиален катар, туберкулоза, при кървави диарии, при чревни паразити, хемороиди. В нашата народна медицина подъбичето е едно от най-ценните и широко прилагани средства. Във формата на отвара с червено вино то се дава стомашно при хиперсекреция и киселини, оригвания и болки; при гнилостни процеси в червата; при кръвоизлияние от всякакъв род; кръвохрачене, хемороиди, дизентерия, силна менструрация и пр. После при ревматизъм, подагра, рахитизъм и малария, кожни обриви, скрофули и пясък в черния дроб; бяло течение и като афродизиак; външно като лапа при гнойни рани, циреи, компреси от отвара при възпалени очи. Д-р П. Икономов ЗАПАЗВАНЕ ЧРЕЗ СУШЕНЕ СУШЕНЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИ Зеленчуците предназначени за сушене предварително се измиват много добре и се изчистват излишните части.
към текста >>

71. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В България: вътрешните събития и предизборната треска. 20.
Пророчески сън в картина (съобщава Шим.) 19. Обществена хроника. — I. В чужбина: Преговорите за мир. — II. В България: вътрешните събития и предизборната треска. 20. Въпроси и отговори. Отговор на четирите въпроси от публициста N. N. в кн. I 21. Книгопис. Съобщения Година 1, Брой 4 (1 септември 1919 г.) 1.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора.
Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В България: вътрешните събития и предизборната треска. 20.
Пророчески сън в картина (съобщава Шим.) 19. Обществена хроника. — I. В чужбина: Преговорите за мир. — II. В България: вътрешните събития и предизборната треска. 20. Въпроси и отговори. Отговор на четирите въпроси от публициста N. N. в кн. I 21. Книгопис. Съобщения ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС Законите на развитието - Условията на истинската култура Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— против треска, припадъци, едра шарка, парализа и пр., отровата на усойницата против холера, жълтеница, бяс, проказа; тлъстина от усойница против рани и натъртено, очни болести и туберкулоза.
И учената игуменка св. Хилдегард от Бинген в своите съчинения споменува за лечебната сила на месото от усойница. Тя мисли, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното тяло съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви. В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от тялото на усойницата, напр. злъчката като средство за изпотяване, задушени и пържени усойници, супа от усойница, прах от сърцето и черния дроб на усойницата и пр. — против треска, припадъци, едра шарка, парализа и пр., отровата на усойницата против холера, жълтеница, бяс, проказа; тлъстина от усойница против рани и натъртено, очни болести и туберкулоза. До скоро вярваха в лечебната сила на тези средства и тлъстината от усойници се считала като средство за разхубавяване, за отстранение на бръчките по кожата. В края на 15. век генуезкият лекар Катанеус е написал известното съчинение: „Tractatus de morbo gallico“. В това време в Европа избухнала страшната епидемия, наречена галската болест, против която се употребявали митридат, теряк и други средства, съдържащи, главно, месо от усойници. Катанеус препоръчвал да се намазват болните с една живачна помада, която, освен живак и някои други съставни части, съдържала и месо от усойница.
към текста >>

В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска.
Но и другите отровни змии са употребявани в терапията. В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии. В Мозамбик се ваксинират със змийска отрова. В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм. Отровата от змиите е употребявана още от старите скити за намазване върховете на стрелите.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той казваше, че Сведенборг, когато бил болен от треска и, вероятно, в некой припадък, излязъл на улицата гол, търкалял се в калта и се провъзгласил за Месия.
Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за дарбата му, като пророк. Той е бил описван като шарлатанин, който се мъчи да се наложи на света, и като умопобъркан, който се е наложил на себе си. В собственото си отечество, дето се предполага, че никой не може да бъде приет като пророк, успокоително е да знаем, че той бил всеобщо почитан и никой не се съмнявал в характера му. Духовенството, като считало некои от доктрините му за еретически, се опитало да подигне срещу него обвинение в лудост, но то пропаднало в Диетата (Народното събрание) и е било отхвърлено от краля. Убеждението в тая лудост, което се среща и до днес, е основано главно на един разказ от Уесли върху авторитета на един човек, който отрече впоследствие всека подробност от него. Той казваше, че Сведенборг, когато бил болен от треска и, вероятно, в некой припадък, излязъл на улицата гол, търкалял се в калта и се провъзгласил за Месия. От друга страна, убеждението в шарлатанството му било вдъхнато и от Кант, кой написал един памфлет, озаглавен: „Сънищата на един Дух Пророк, тълкувани чрез сънищата на метафизиката“, в който осмивал претенциите на шведа. Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел. Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие. Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си. След отказа на дъщерята на Полхамер, той не помислил за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял.
към текста >>

В ужасна треска сянката на смъртта висеше над мене цели две седмици, обаче, аз имах още сили, те победиха.
Стори ми се за едно неизмеримо кратко време, че виждам светъл лъч, подуха ме малко горещо, после внезапно стана черно и тъмно, чух трясък, като че се събориха небесата. Близко, съвсем близко, едва една линия над мене, префуча чудовището, — аз бях спасен! Вече в полусъзнание чувах над мене оглушително тракане и пращене, виждах сенчести маси да прехвръкват, още един момент на смъртен страх, — куката на една по-низко увиснала верига беше ме закачила, повлече ме няколко крачки и най-сетне откъсна едно парче от дрехата ми на гърдите, — и тогава всички предмети около мене, и месечината, и мостът, и високите брегове, играеха в лудо хоро, всичко се въртеше като вихрушка и аз изгубих съзнание. Когато пак се свестих, намерих се в леглото си, около мене познати погледи. Да бъда кратък: сутринта след онази страшна нощ един пазач по железницата беше ме намерил, познал ме и ме пренесъл в Аубърн. В ужасна треска сянката на смъртта висеше над мене цели две седмици, обаче, аз имах още сили, те победиха. И след оздравяването си, когато за пръв път се погледнах в огледалото, видях, какви следи бяха оставили у мене онези преживени моменти“. Лекарят замълча. Бледото му лице, ужасеният поглед, потта, която капеше на големи капки от челото му, доказваха, колко жив беше споменът му, и колко силно беше го развълнувал разказът му. И у нас постепенно се премахна задушния страх, с който слушахме ужасната история и веселостта ни пак се върна. После ние още дълго се разхождахме в градината зад ресторанта под светлината на пълнолунието и слушахме разгазите на лекаря за неговите преживявания и за младата земя на свободата, на чудесата и на приключенията. Прев.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр.
Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло. „Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“. Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира. Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина.
Има отровни духовни струи, както има отровни пари от арсеник или от някой метал. Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини! От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид. И винаги след няколко часово душевно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изхарчиш сили, негативното състояние е едно природно право и природил потребност. Да се потъпква или да се отлага изкуствено, това би било погрешно, но предпазливостта е необходима и тука, а само при грижливо подбрани условия е благодатно да се отдадем на негативното състояние. Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина! Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди. Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават.
към текста >>

Марс управлява лицето, жлъчката, вкуса, лявото ухо, половите органи и мускулната система и причинява в тези части заболявания, Болестите му са заразителни, като треска, пришки, остри циреи и пр.
Афродита се споменува обикновено в свръзка с раздялата от пролетната природа и това се символизира в легендата за Афродита и Адонис. Марс () Марс бил бог на войната и лова. Той бил син на Юпитер и на Юна, бил много почитан в римската империя, Представляват го като строен мъж с шлем и щит, често в бойна колесница, направляван от богинята на войната Белона и теглен от два коня. Марс е бог на борбата, бог на силата. В библията Марс се символизира чрез дявола. Марс управлява лицето, жлъчката, вкуса, лявото ухо, половите органи и мускулната система и причинява в тези части заболявания, Болестите му са заразителни, като треска, пришки, остри циреи и пр. Марс поставя свой отпечатък върху своите деца, за да ги отличава. В хороскопа Марс представлява по старите братя, а в женски хороскоп — съпругът. На гръцки се именува още Арес, египетски Артес, санскритски Авахоек. Бележката му е Г., боята му червена (тъмната Марсово-червена). Диаметърът му е 5000 мили., когато диаметърът на земята е 7,926 мили.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Веднъж, през една такава вечер, видех над пианото една жълта глава с бляскави очи, които трескаво ме гледаха.
* И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец. Макар и да напуснах лекарската си практика, аз не останах чужд за другите и отшелник. Старите ми приятели често похлопваха на вратата ми. Две-три вечери през седмицата прекарвах у познати, като участвах в живи спорове с младежта. Веднъж, през една такава вечер, видех над пианото една жълта глава с бляскави очи, които трескаво ме гледаха. При първото впечатление стори ми се, че тая глава и тия очи са на някой нещастен човек, който е заслужил нещастието си. Може би, тая моя мисъл се отрази в очите ми и затова главата, като я разбра, веднага изчезна. От любопитство аз попитах моя домопритежател, какво означава това. — А, каза той, това е Ламберт . . .
към текста >>

Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление.
от 20 декември 1919. година се учим, че в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI. 1919 год. учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“. Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление. Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр. да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока. Работата всред учителството е необходима. Тая работа е една от най-ценните. Има нужда от много работници.
към текста >>

от треска, при възпалени рани и т. н.
За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства. Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват. Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите. които се съпровождаш. от треска, при възпалени рани и т. н. Както с умелото прилагане на лековития магнетизъм чрез синя или червена аура могат да се лекуват тия нарушения в равновесието (защото болестите не са нищо друго, освен нарушения в телесното равновесие), също така едното или другото лекарство причинява изравняване между синята и червената аура. Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура. Лековитите треви действат чрез своите лъчеизпускания. Спагирското изкуство да извличат само лековития фактор от растенията, според моето скромно мнение, се е състояло в това, че различните групи от растения чрез кипене и т. н. отначало се поставят в еднаква полярност, като това, което сега опитвам.
към текста >>

Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура.
Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват. Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите. които се съпровождаш. от треска, при възпалени рани и т. н. Както с умелото прилагане на лековития магнетизъм чрез синя или червена аура могат да се лекуват тия нарушения в равновесието (защото болестите не са нищо друго, освен нарушения в телесното равновесие), също така едното или другото лекарство причинява изравняване между синята и червената аура. Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура. Лековитите треви действат чрез своите лъчеизпускания. Спагирското изкуство да извличат само лековития фактор от растенията, според моето скромно мнение, се е състояло в това, че различните групи от растения чрез кипене и т. н. отначало се поставят в еднаква полярност, като това, което сега опитвам. Чрез махалото може да се проследи процеса и да се види, кога е достигната, поляритета. Аз съм напълно убеден, че спагирците са познавали и използвали тоя уред.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа.
— Прието, прието, с болшинство решава събранието. Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и уважавани от хората. Напротив, те са длъжни да се извинят в лицето на техния представител, за дето досега нито веднъж не са изразили своята признателност за правените им много почести, като са удостоявали всички цветя с покана на обществени места в случаи на празненства или развлечения. Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори. Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж. Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа! Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице.
Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък. И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно. Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни. Тя е почти всякога резултат от липса на мъдрост и разум, и зад болката наблюдателят съзира моралната причина, която я произвела. Подир шествието на страстите върви болестта, тя дебне жертвата си, завладява я, и човек, дълбоко засегнат в органите си, отчаяно, сгърбен под страданието, вдига очите си към небето, за да се оплаче и да проклина! Безумнико, обвинявай само себе си, понеже ти си първото и често единственото оръдие на твоето съсипване!
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трескава дейност се развива от педагози.
Ето защо практически средства може да посочи само този, който изследва Всестранно нещата, т. е. освен материалната им страна, още и тяхната духовна страна. Тук най-добре важи правилото: „Знанието е сила“. Бляскаво това се потвърждава в педагогиката. Днес в педагогиката кипи нов буен живот. Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи. Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото. Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива. Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище.
към текста >>

В тая система, ако организмът, за да се бори по-добре с микробите, които са го нападнали, и за да засили действието на своята фагоцитоза, повишава температурата си и става трескав, лекарят се бори не против микроба, а против покачването на температурата чрез очистителни, кръвопускане, повръщане или, при съвременниците, чрез фенацетин, аспирин и пр., които са понизителни и изстудителни вещества.
За нещастие, през времето му, токсикологическите знания бяха твърде неопределени, за да позволят едно практическо обобщение на тоя превъзходен принцип. Дълбокото невежество на неговите наследници ги увлече в една палиативна грешка. Такава бе римската медицина. Затуй Сенека не отричал силата на природата, но Галиени се отличил с пълно отрицание на хипократската формула и е установил правилото на противоположните средства. От тогава мнозинството от лекарския свят живее с този абсурд на Галиени, насочено да противостои на природата, да подчини нейните усилия. В тая система, ако организмът, за да се бори по-добре с микробите, които са го нападнали, и за да засили действието на своята фагоцитоза, повишава температурата си и става трескав, лекарят се бори не против микроба, а против покачването на температурата чрез очистителни, кръвопускане, повръщане или, при съвременниците, чрез фенацетин, аспирин и пр., които са понизителни и изстудителни вещества. Колко по-смислено постъпва селянинът, който в подобни случаи взима една гореща тизана и се сили да вдишва! Той е открил също така, че трябва да разтрива измръзналите си части със сняг, а изгорелите да облекчи с топло. Правилото на Галиени е разрушително: един болен има ли захарна болест? Вмеcто да церят дробът му, хранят го с месо и го убиват с ацетонемия, за да премахнат захарната болест. Това е алопатията.
към текста >>

Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога.
В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост. Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога. Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек. Това е един факт, добит с опит.
към текста >>

Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот.
Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост. Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога. Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек. Това е един факт, добит с опит. Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната работа на лекуването и чрез ускоряване на действията й.
към текста >>

След войната, у нас върлуваше много испанската треска.
Поради това, изглежда основателно предположението, че, макар земетресенията да са много често предшествани от промени във вътрешността на земята, настъпването им обикновено се изразява в силни извивания на земната кора, каквито без съмнение причинява и лунното движение. Това е накарало да се предприемат изследвания въз основа на публикациите на пруския геодезическия институт в Потсдам. Всичките изследвания сочат на едно съотношение между земетресението и движенията на луната. И заключението не може да не бъде това, че повечето пъти земетресението се явява във връзка с движението на луната. Който знае нещо добро, трябва да го съобщи на другите. След войната, у нас върлуваше много испанската треска. Тя е една от епидемиите, които неминуемо се явяват подир войните. Тази болест има причинна връзка с всесветската война. Същността й, която не е твърд позната, може да се открие от специалиста чрез наблюдение на небосвода (звездите). Мястото тук не позволява да се дадат по-големи подробности. Ще се задоволим само да посочим средства, неизвестни на лекарите или игнорирани от тях, но които могат да се употребят за предотвратяване или лекуване на болестта и чрез които могат да се достигнат по-добри резултати, отколкото чрез средствата, препоръчани от „специалистите“.
към текста >>

Когато вече се появи треската, трябва да се вземе непременно Febbrifugo против треската.
Това е едно домашно средство, което заслужва най-голяма препоръка. То е известно много добре на привърженицит на електро-хомеопатията. Всеки, обаче, би трябвало да опита тези средства, който имат много ценни лечебни свойства. Т са Pettorale, както и Scrofoloso 1 и Scrofoloso Giappone, които могат да се комбинират. Най-главното е Scrofoloso 1, от което се взема 10 — 15 зърна дневно, като средство за предпазване. Когато вече се появи треската, трябва да се вземе непременно Febbrifugo против треската. По-големи подробности по това се намират в Zeitschrift fur Elektro- Homoopathie и в книгата „Електрохомеопатическа лечебна наука“, от граф Цезаре Матей.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

треската е одо-отрицателна.
Също така електричеството винаги се придружава с од, но последният е нещо различно от него. Доказателство: и обикновеният молив, който човек държи, попива от човешкия од и става светещ за сензитива, обаче това не ще каже, че притежава магнетизъм или електричество. Връзка между ода и жизнените явления Има връзка между ода и жизнените явления. При добро здраве има надмощие на положителния од. Има връзка между болестите и ода. Напр. треската е одо-отрицателна. Райхенбах в един студен есенен ден натоплил тъмната си стая до 180 С. Той съблякъл дясната си страна до долните ребра. В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои на тялото. Както винаги, тя констатирала отдясно синя боя, а отляво жълточервена. След това Райхенбах застанал с дясната си страна съвсем близо до студения прозоречен капак, за да причини изстиването й.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тази екскурзия толкова умори сина ми, че той се разболя от стомашна треска.
“ Последната година, през месец август, предложиха му да посети една мина (той харесваше тоя род работи и се занимаваше със тях от известно време) и поиска да ме заведе със себе си. Като стигнахме до една местност, казаха ни, че трябвало да се отиде със кон, за да се види мината. Понеже знаех, че му бе забранено да се качва на кон, поради болестта му на пикочния мехур, аз отказах. Но синът ми ме увери, че ще може да мине до там без опасност, и след като се поколебахме и преговаряхме малко, аз отстъпих. Ох, защо не се върнах тогава назад! Тази екскурзия толкова умори сина ми, че той се разболя от стомашна треска. Той падна, уви, в ръцете на невежествени и тъпоумни лекари, които нищо не разбираха от неговото положение и няколко месеца казваха само: „това не е нищо! “ Един тумор се образува в пикочния му мехур, ципите не можаха да издържат тоя напор и мехурът се пукна! Адските мъки не са нищо пред мъченичеството на нещастния ми син! Повикахме един прочут хирург, но той пристигна 22 часа след случката. Детето ми бе вече направило всичките си приготовления за другия свят!
към текста >>

Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник.
Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник. За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение. Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр.
към текста >>

При болести, има ли болният треска, той почервенява; подобно чрез зачервяване се изразяват и възпаленията; който се възбуди, почервенява и т. н.
Чрез своите съвпадащи се опити и наблюдения аз съм намерил, че физиологичните и психологични влияния на цветовете се разпростират и върху човешкия живот. Обръщам внимание още върху следното: всичко, що попада под понятието за топлина и горещина, се изразява чрез червения цвят. Това срещаме както при растенията,така и при хората. Човек наблюдава например цветовете, респективно плодовете на пипера, карамфила и пр., въобще всички растения, чиито плодове имат горещ вкус, биват повече или по-малко червени. Огънят има също червен цвят. При болести, има ли болният треска, той почервенява; подобно чрез зачервяване се изразяват и възпаленията; който се възбуди, почервенява и т. н. „Ако и днес след обед е така студено, аз ще си облека червения жакет“, казваше ми една позната, „тогава няма тъй да мръзна“, когато, обаче, биваше топло, същата дама обличаше бяла или синя дреха. Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия? От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр. Ако сега искаме да приложим хромопатията практически, без предварителен оглед на астрологическите елементи, то трябва да си обясним, какво е въобще болест. В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество.
към текста >>

Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност.
Ако сега искаме да приложим хромопатията практически, без предварителен оглед на астрологическите елементи, то трябва да си обясним, какво е въобще болест. В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество. Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък. Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове. Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр. Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност. Освен тях следват още няколко комбинации, които се получават чрез смешение. Зеленото подържа различно, обаче, не винаги, действията на синьото и червеното. Жълто е препоръчително при главоболие, (обаче, не когато то произлиза от стомашни разстройства). Ако смесим жълто и червено, получаваме оранжево; този цвят оживява нервната мрачност, отстранява разсеяността, умората и студените тръпки, прилага се често твърде добре и при инфлуенция. Как се прилага, обаче, хромотерапията?
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като първоначално се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление.
Препоръчва се същата терапия, както и при 1-вдя случай — това заболяване се яви приблизително 3 седмици по-късно — обаче, резултатът бе отрицателен. Тогава се направи ново изчисление на изцелителните цветове, за каквито се установиха; златно-кафяв, червен, син, розов, чер и тъмно-зелен. Бе дадена после тъмно-сиво осветлена вода и биохиничното средство Natrum sulfuricum, черно осветлен. Този случай беше още по-сложен. Чудно възбудително действаше червения цвят. Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като първоначално се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление. Лекуването, според общите основни принципи на хромотерапията (синьо осветление и оранжево осветлена веда), даде също отрицателни резултати. Изцеление настъпи след 3 месеца. Тук се вижда ясно, колко важи подробното изучаване хороскопа на болния,за да се определят лечебните цветове. В своята таблица аз изпуснах осветлението на водата, понеже върху него, както и върху осветляването да биохимичното лекарство ще се повърна специално в моята статия върху „симпатичните методи на лекуване“. Също и Raphael свързва лекуването с цветове с астрологията, цветовете при него са, обаче, малко по-другояче разпределени между небесните светила.
към текста >>

Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно.
Апас = бял цвят; Луната. Каква свръзка имат тези татви с хромопатията? ще запита четецът. Това ще обясня сега на късо. Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва. Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва.
към текста >>

Самото прекарване на болестта се определя в зависимост от звездния час и съответната татва, така: Слънчев планетен час: неблагоприятно прекарване на болестта, свързано с висока треска.
Да приемем сега, че иска някой да осветлява в Апас-татва в свръзка с Юпитеров звезден час, то например 22 февруари 1915 година (според дадената таблица)времето от 9 часа и 01 минути е благоприятно; Апас почва да трепти в 8 часа и 54 минути; а Юпитеровия звезден час започва от 9 часа 01 минута. Тогава чакаме до 9 часа и 01 минута и от него момент започваме осветляването, което продължаваме според определеното вече в отдела за Татва време. Бих се отвлякъл твърде много, ако вземех да привеждам и други примери. Обаче, искам да обърна вниманието на четеца и върху това, че има много предимства, когато е известен деня и часа на заболяването. Тогава си построяваме един така наречен хороскоп на заболяването, който ще ни укаже за определянето на цветовете големи услуги. Самото прекарване на болестта се определя в зависимост от звездния час и съответната татва, така: Слънчев планетен час: неблагоприятно прекарване на болестта, свързано с висока треска. Лунен план; час; променливо и много неравномерно прекарване Сатурнов; час; Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести Юпитеров; час; Бързо оздравяване Марсов; час; Трудно прекарване свързано с горещини и трески Венерин; час; Бързо оздравяване, леко прекарване Меркуров; час; Безопасно и бързо оздравяване Апас-татва: Променливо и много неравномерно прекарване на болестта Притви-татва: Безопасно и бързо оздравяване Теяс-татва: Неблагоприятно прекарване, свързано с висока треска Ваю-татва: Бавно изцеление Акаш-татва: Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести. Попада ли началото на някоя болест в неблагоприятен звезден час, но в една благоприятна татва, то лошото влияние се намалява, попадне ли в един благоприятен за нея звезден час, обаче в неблагоприятна татва, то добрите влияния на планетния час ще бъдат повече или по-малко отслабени. За да могат да се правят подобни изчисления, необходими са, обаче, известни познания по астрология, защото и татвите не действат винаги еднакво силно по отношение на са- ответните им планети. В моята излязла след войната книга „Учебник по хромо- терапия“ са взети точно и подробно под внимание всичките тези фактори, също е дадено и тяхното изчисление. Обаче, трябва внимателно да се работи според дадените тук упътвания.
към текста >>

Лунен план; час; променливо и много неравномерно прекарване Сатурнов; час; Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести Юпитеров; час; Бързо оздравяване Марсов; час; Трудно прекарване свързано с горещини и трески Венерин; час; Бързо оздравяване, леко прекарване Меркуров; час; Безопасно и бързо оздравяване Апас-татва: Променливо и много неравномерно прекарване на болестта Притви-татва: Безопасно и бързо оздравяване Теяс-татва: Неблагоприятно прекарване, свързано с висока треска Ваю-татва: Бавно изцеление Акаш-татва: Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести.
Тогава чакаме до 9 часа и 01 минута и от него момент започваме осветляването, което продължаваме според определеното вече в отдела за Татва време. Бих се отвлякъл твърде много, ако вземех да привеждам и други примери. Обаче, искам да обърна вниманието на четеца и върху това, че има много предимства, когато е известен деня и часа на заболяването. Тогава си построяваме един така наречен хороскоп на заболяването, който ще ни укаже за определянето на цветовете големи услуги. Самото прекарване на болестта се определя в зависимост от звездния час и съответната татва, така: Слънчев планетен час: неблагоприятно прекарване на болестта, свързано с висока треска. Лунен план; час; променливо и много неравномерно прекарване Сатурнов; час; Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести Юпитеров; час; Бързо оздравяване Марсов; час; Трудно прекарване свързано с горещини и трески Венерин; час; Бързо оздравяване, леко прекарване Меркуров; час; Безопасно и бързо оздравяване Апас-татва: Променливо и много неравномерно прекарване на болестта Притви-татва: Безопасно и бързо оздравяване Теяс-татва: Неблагоприятно прекарване, свързано с висока треска Ваю-татва: Бавно изцеление Акаш-татва: Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести. Попада ли началото на някоя болест в неблагоприятен звезден час, но в една благоприятна татва, то лошото влияние се намалява, попадне ли в един благоприятен за нея звезден час, обаче в неблагоприятна татва, то добрите влияния на планетния час ще бъдат повече или по-малко отслабени. За да могат да се правят подобни изчисления, необходими са, обаче, известни познания по астрология, защото и татвите не действат винаги еднакво силно по отношение на са- ответните им планети. В моята излязла след войната книга „Учебник по хромо- терапия“ са взети точно и подробно под внимание всичките тези фактори, също е дадено и тяхното изчисление. Обаче, трябва внимателно да се работи според дадените тук упътвания. В следния отдел ще се запознаем с важното лечебно средство на астро-хромотерапията, а именно с голямото значение на така наречената цветна стая. V.
към текста >>

Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите.
Възлести пръсти се срещат рядко у жените. И наистина малко жени има, които притежават дарба на комбинираща мощ — причината на това е, че често им липсват развитите възлести пръсти. От умствените занимания жените предпочитат онези, в които има повече чувство, отколкото знание, повече схватливост, отколкото сила и повече фантазия, отколкото спокоен разсъдък. Всяко образуване на възли в женската ръка означава изтънчен интелект, също отчасти впечатлителност и възприемчивост за вдъхновение и силно въображение. Ако проследим портретите на историческите прочути жени, намираме, че напр. Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите. Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни. От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества. Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци. Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи!
. . О стадо от овце, кат тигри заядливи! Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен! Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да! там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи! А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах! — Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим? “ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби!
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много видове треска се дължат на страха.
Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него. Произходът на някои болести може да се обясни лесно с умственото състояние, от което са произлезли, но други имат малко по-мъчно обясним произход. Големо число сърдечни болести са причинени направо от страха. Духът, който действа върху тялото, причинява неправилност на кръвообращението. Страхът със своите симптоми на сърдечни смущения предизвиква трептение от ненормална степен и това състояние, което отначало е само едно функционално смущение, скоро става органическа болест. Много видове треска се дължат на страха. Щом се. премахне страха, температурата на болния в късо време спада на много градуси. Разните натрупвания в много органи може да се причинят от силен гняв. Професор Елмер Гейтс, от Вашингтон, е констатирал, че голямо количество киселини и отрови, които се съдържат в кръвта, са създадени от прякото действие на духа. Понякога е невъзможно да се проследи умствената причина, понеже са съединени много и различни умствени условия, за да произведат материалния резултат.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат.
После кажете му: „тялото ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш тялото си, можеш да притеглиш в тялото си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“. Внушете му силата да привлича и да поддържа здравето си. При всяко лекуване казвайте: „не бой се от тая болест, бъди сигурен, че ще се излекуваш“. По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови. Когато обхванете по тоя начин низшите и демагнетизиращите трептения на страха, по-висшите, здравословните, ще се влеят в болния. Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат. Да допуснем, че имаме един болен от туберкулоза. Преди всичко, трябва да се отстрани от ума му страха, че страда от една неизлечима болест. След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви. Петнадесето: употребявайте такива думи, които най-добре изразяват вашата мисъл. Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На заранта я втресло много силно и това е траяло четиринадесет дни, като, в продължение на цели седем години, тая треска се заменяла с едно магнетично състояние, което се прекъсвало за твърде късо време, и тая почивка едва се чувствала.
“ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала облекчение. Тя викала силно в съня си: „Колко добре се чувствам при това тяло! Ето че съвсем се изцерих! “ Между туй, в оня момент тя не била бодна. Мъжът й като чул да говори така в съня си, събудил я. На заранта я втресло много силно и това е траяло четиринадесет дни, като, в продължение на цели седем години, тая треска се заменяла с едно магнетично състояние, което се прекъсвало за твърде късо време, и тая почивка едва се чувствала. Понеже аз бях повикан да я наблюдавам само през последните две години от тоя период, аз мога да дам за предшестващото й положение само повърхностни описания, каквито именно можах да получа от устата на самата г-жа Хауфе, от мъжа й и от близките й. Вследствие на тая треска, тя бе обхваната през нощта на 27 февруари, в един часа, от тръпки в гърдите. Разтриха я силно, додето се разкървави гърба й и понеже тя се бе простряла почти без съзнание, местните хирурзи решиха да й пуснат кръв. Тръпките й продължиха три дни и те повториха кръвопускането. На втория ден, една селянка дойде от село, без да бъде повикана и, като седна до нея, каза: „тя няма нужда от лекари, те нищо не могат да й помогнат“.
към текста >>

Вследствие на тая треска, тя бе обхваната през нощта на 27 февруари, в един часа, от тръпки в гърдите.
Ето че съвсем се изцерих! “ Между туй, в оня момент тя не била бодна. Мъжът й като чул да говори така в съня си, събудил я. На заранта я втресло много силно и това е траяло четиринадесет дни, като, в продължение на цели седем години, тая треска се заменяла с едно магнетично състояние, което се прекъсвало за твърде късо време, и тая почивка едва се чувствала. Понеже аз бях повикан да я наблюдавам само през последните две години от тоя период, аз мога да дам за предшестващото й положение само повърхностни описания, каквито именно можах да получа от устата на самата г-жа Хауфе, от мъжа й и от близките й. Вследствие на тая треска, тя бе обхваната през нощта на 27 февруари, в един часа, от тръпки в гърдите. Разтриха я силно, додето се разкървави гърба й и понеже тя се бе простряла почти без съзнание, местните хирурзи решиха да й пуснат кръв. Тръпките й продължиха три дни и те повториха кръвопускането. На втория ден, една селянка дойде от село, без да бъде повикана и, като седна до нея, каза: „тя няма нужда от лекари, те нищо не могат да й помогнат“. След туй тя тури ръката си на челото й. Тутакси г-жа Хауфе почна да трепери много силно и челото й стана студено като 'на мъртвец.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Теофраст казва, че е избягвал много пъти треската, като носел разни камъчета и че магите са приготовлявали такива камъни, с които лекували или предотвратявали разни болести.
Гамаш, един португалец, който е живял в началото на XVIII век, е притежавал способността да познава, къде има вода и метали на голяма дълбочина под земята. Шоке отбелязва едно момиче, което практикувало откровението с магическата пръчка, с извънредна сигурност. Знаят се и опитите на Ритер със селянина Кампети и примерите с чувствителността на сомнамбулите към влиянието на камъните и металите са разгласени навред.Старите също, а особено Орфей, приписваха на камъните, металите и растенията извънредни тайни способности. Първосвещеникът на евреите е носел един нагръдник, украсен със скъпоценни камъни и положен на лъжичката му, с който си служел при оповестяването на божествените пророчества. Аристотел, Диоскорид, Галиени, Плини и мнозина други говорят за магическата с;ла на камъните, с които са си служели като с талисмани и магьоснически средства. Теофраст казва, че е избягвал много пъти треската, като носел разни камъчета и че магите са приготовлявали такива камъни, с които лекували или предотвратявали разни болести. Но все пак добавят, че тия камъни не запазвали дълго време своите качества, понеже звездите изменят положението си. На Изток още се среща това вярване за камъните и за това там носят скъпоценности не само като украшения, но също като талисмани. В своята Естествена История, Шуберт изтъква, според много наблюдения, че минералното царство има дълбоки и магически съотношения с природата на човека и неговите духовни връзки. Магнетичното ясновидство е доказало, че не само допирането, но и простата близост до металите произвежда ефекти, които нямат нищо химическо или механическо. Такива резултати като че ли се произвеждат по-скоро от съществуването на един специален флуид, магнетически или електрически, към който ние оставаме безчувствени в обикновеното си състояние.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр!
Виновен съм, голям е моя грях! Боже! Аз всички грехове вземах на свойте плещи, защото съм човек от болката роден, защото отчаяние и скръб и ужас и изнемогване и сила причина са на мойто битие . . . Възпламнах в страст към собствената кръв, към майка си, към свойта дъщеря! А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял!
към текста >>

Бледен, с трескав поглед, Ралф гледаше мълчаливо ту на събраните съкровища, ту на ужасната течност.
А Нарайяна схвана неговата мисъл и каза с горчива усмивка: — Затуй, защото, въпреки всичко, аз си оставах все човек и роб на съдбата. Аз нямах време да си доставя от течността, толкова скъпа за мене в това време, защото по принцип никога не носех това опасно вещество. О, тогава аз бях като умопобъркан и жадувах да умра. Може би, аз не трябваше да ви разказвам всичко това, но считам за свой дълг да разкрия пред вас всичките добри и лоши страни на това, което ви предлагам. Настана доста дълго мълчание. Бледен, с трескав поглед, Ралф гледаше мълчаливо ту на събраните съкровища, ту на ужасната течност. — Постарайте се да се успокоите и обмислете всичко свободно. Аз не искам отговор веднага. Вие имате пълно право да искате да ви се даде време, зряло да обмислите и претеглите всичко за и против моето предложение. Той стана, тури всичко на мястото и затвори шкафа. След това, обръщайки се към Ралфа, каза: — Да вървим!
към текста >>

Даже, без да се съблича, той се тръшна на канапето, зави се с дебел вълнен юрган и скоро заспа тежък, трескав сън.
Той измръзна до костите и страшна слабост скова членовете му. Той предположи, че това е от умората и вълнението му през последните дни· Като се върнаха в кръглата зала, той изпи чаша вино и почувства, като че това го подкрепи. След това поиска разрешение от Нарайяна да си отпочине малко, понеже чувстваше такава умора, че беше неспособен да мисли и вземе некакво решение. Нарайяна веднага заведе госта си в една малка стая, също така изсечена в скалата и разкошно мебилирана. В огнището пламтеше силен огън и пръскаше приятна топлина, но Ралф продължаваше да трепери. Даже, без да се съблича, той се тръшна на канапето, зави се с дебел вълнен юрган и скоро заспа тежък, трескав сън. Когато Ралф се събуди, той се чувстваше много зле. Силна температура се сменяваше с ледените тръпки, членовете му бяха натежали, а гърдите му като че ли се пронизваха от нажежени острия. Като доктор, Ралф веднага разбра, че се простудил в ледниците и че се явило опасно възпаление на дробовете. Той искаше да стане, но нямаше сили и с горчивина пак падна на леглото. На няколко крачки от тайнствения еликсир, той щеше да умре сам в тази скрита от хората пещера· След малко дойде Нарайяна.
към текста >>

Когато Ралф се сепна от припадъка, трескавата температура се замени с чувството на леден студ и смъртна слабост; членовете му силно натегнаха като олово и се отказваха да му служат.
Страданията и неуморимото желание да проникне в непонятните тайни на човешкия живот го измъчваха. А сега, след като разполага с самата есенция на живота, той умира — и умира поради собствената си нерешителност. Наистина, тази чаша обещава една страшна и неизвестна тайна; но въпреки това, не е ли по-добре да предпочетеш нея пред тежката смърт, която тъй бавно го мъчи? Изведнъж дишането му се спря; една лепкава маса като че ли изпълни гърдите му, вдигаше се към гърлото му и го душеше. Огнени кръгове се завъртяха пред очите му и той за минута изгуби съзнание. II. Когато Ралф се сепна от припадъка, трескавата температура се замени с чувството на леден студ и смъртна слабост; членовете му силно натегнаха като олово и се отказваха да му служат. С ужас той видя, или така му се стори, че вижда, като че ли от ръцете и гърдите му се издигаше черна пара. Страшна мъка и безумен ужас го обхванаха пред разрушението. Той искаше да вземе чашата, но не можеше да си вдигне ръката. Той много се за бави. . .
към текста >>

Психистите в Франция развиват трескава дейност.
Стремеж за сближение и обща работа на духовно-социална почва“. „Бъдете твърди в братолюбието“. В конференцията ще се четат доклади за духовното движение, във връзка с целите на съюза, в България, Югославия, Румъния, Австрия и Германия. Драйер, който наскоро посети България и основа дружество „Братство за мир“, е секретар на горния международен съюз и действаше от негово име. Международното психическо дружество в Париж. Психистите в Франция развиват трескава дейност. Те се организират в многобройни кръжоци в цялата провинция, които си уреждат чести срещи, събират сведения из духовния живот, издават книги, вестници и списания. Образувани били местни групи на горепоменатото дружество в Бордо, Манс, Руан и Тулуза, а се приготовляват в Марсилия, Монлюсон, Рубе, Страсбург и Хавр. Също и във французките колонии почнали да се организират многобройни съмишленици. Италианският клон, който се намира под ръководството на г. Роко, основател на списанието Mondo occulto, образува свои представителства в цялата провинция, включително и в Сицилия.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чувствах се просто силно изморен, отпаднал, като че съм в трескаво състояние.
В 7 часа вечерта жена ми и дъщерите ми, в компания с роднините ни, отидоха на кинематограф. Каниха и мен да ги придружа, но аз категорически отказах, понеже не се чувствах някак разположен, — без да бях нещо болен. Домашните ми, след като отидоха в киното, аз останах сам в къщи и исках нещо да прочета или да отговоря на някои писма, които отдавна чакаха отговор. Взимам вечерните вестници да ги прегледам. Обаче, нямам търпение да чета, взех перото, за да напиша едно писмо, но нямах желание да пиша. Чувствах се просто силно изморен, отпаднал, като че съм в трескаво състояние. Измерих си температурата — нормална. Казах си, може да съм се уморил през деня, понеже ставам сутрин рано между 4 — 5 часа. Реших ла си легна къде 10 часа вечерта. С натежала глава легнах си и съм заспал много скоро. Къде 12 часа домашните ми се върнаха от киното.
към текста >>

Разбудих се от дълбокия сън, но като от треска, чувствах, че съм се затоплил и изпотил, но температура пак нямах.
Измерих си температурата — нормална. Казах си, може да съм се уморил през деня, понеже ставам сутрин рано между 4 — 5 часа. Реших ла си легна къде 10 часа вечерта. С натежала глава легнах си и съм заспал много скоро. Къде 12 часа домашните ми се върнаха от киното. Разбудих се от дълбокия сън, но като от треска, чувствах, че съм се затоплил и изпотил, но температура пак нямах. Сутринта станах на определеното време и, след като закусих, отправих се до църквата да запаля една свещица за покойната ми майка: Бог да я прости, преди 10 години се е поминала и преди смъртта си често ни казваше, като си спомним за нея, да й запалваме по една свешица. След църквата, отивам до канцеларията да прегледам някои текущи работи. Макар и неприсъствен ден да беше, неделя, но работата ми е такава, че трябва да ходя до канцеларията си ежедневно. Седнах на стола в канцеларията си и се чувствах постоянно на щрек, във възбудено състояние. Исках нещо да напиша, но мислите ми бяха разсеяни и не можах да се съсредоточа.
към текста >>

Разсеяността ми се махна, трескавото състояние премина и се възвърна предишното ми състояние.
Необяснимо ми беше това натегнато състояние. Къде 11 часа на 21 септември м. г. ме извикаха мои познати по телефона и ми предадоха, да си ида в къщи, понеже се получила някаква телеграма от Лясковец. Запитах ги, за какво се отнася телеграмата, но отказаха да ми дадат подробности. Понеже баща ми беше стар човек, 84 годишен, аз им казах по телефона: „сигурно се е поминал, Бог да го прости,“— отговори ми се, пак по телефона от говорещия, че вярно е било предположението ми, и веднага в мен стана една промяна. Разсеяността ми се махна, трескавото състояние премина и се възвърна предишното ми състояние. Отидох си в къщи и прочетох телеграмата, в която се казваше, че баща ми тази сутрин се поминал. Наредих да се телеграфира, че вечерта ще замина, да ме чакат. На другия ден пристигнах в Лясковец, дето заварих и брата си Васил, който същия ден беше пристигнал от с. Кнежа, само 3 часа по-рано от мен, и можах да сваря покойния непогребан и да го изпратим до „вечното му жилище“. След погребението на покойния, бяхме се събрали в къщи, да му се отдаде последната почит, според местните обичаи.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм.
Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,. млад или стар, мъж или жена, непременно ще постигне известни резултати, ако практикува правилно и редовно дихателните упражнения в продължение на шест месеци, но под дихателни упражнения тук съвсем не се подразбира само дълбокото дишане, на което се учат певците, адвокатите и актьорите. Изобщо дишането на индуските йоги съвсем не е онова правилно дишане, което се преподава в съвременните училища за физическа култура. Дълбокото дишане е много полезно за натрупване в организма по-голямо количество кислород и, несъмнено, то има своята ценност, особено за хората, които живеят ненормален градски живот и се уморяват от умствен труд.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От семенните съсъци на едно растение (мак) ние събираме сок, който, като се изсуши, постъпва в търговията под название опиум; от кората на други (хининовото дърво) ние извличаме хинин, посредством който лекуваме яростната треска; от листата на други растения извличаме смъртоносни отрови, често със забележителна ценност по своите лечебни сили и полза.
Ние сме привикнали да се учудваме — и това е твърде естествено — че такива грамадни скалисти рифове, със стотина километра дълги, могат да бъдат построени от съединената работа на милиарди най-дребни зоофити на повърхността на кораловата скала. Но това е по-малко чудесно, отколкото тази съединена работа на също тъй подобни микроскопически агенти, които се трудят в листата и корените: субстанцията на обширните гори се строи пред самите ни очи! И това наистина е по-чудесно, тъй като в първия случай резултатът от работата се явява това, че мъртвата материя, извлачена от дъното на морето, се преобразува в мъртва скала, — във втория случай безжизнената материя на земята и въздуха с работата на тези микроскопически строители на растенията, се преобразува в живи форми, които повдигат своите глави нагоре към небето, клатещи се при всяко духване на вятъра и украсяващи всички континенти с най-разнообразна зеленина и постоянно меняващи се листа“. По нататък в същата глава, страница 62 и 63, същия красноречив автор продължава: „Специалните химически изменения, произходящи в растенията, ако ли само бихме могли да ги наблюдаваме, биха ни се сторили не по-малко чудесни, отколкото бързото образуване на микроскопическите растителни организми от суровата им храна, която се съдържа в гроздовия сок. И до днес се явява още необяснено от най-напредналите химико физиологически изследвания, по какъв начин, като се хранят от една и съща почва и въздух, различните растителни части са способни да извличат субстанции, тъй различни помежду си по състав и свойства. От семенните съсъци на едно растение (мак) ние събираме сок, който, като се изсуши, постъпва в търговията под название опиум; от кората на други (хининовото дърво) ние извличаме хинин, посредством който лекуваме яростната треска; от листата на други растения извличаме смъртоносни отрови, често със забележителна ценност по своите лечебни сили и полза. Цветята и листата на някои растения съдържат изпаряемите масла на парфюма от ароматическите качества на които тъй много се наслаждаваме;семената на други ни дават други масла, които употребяваме в изкуството ... Тези и хиляди други факти ни говорят за това чудесно разнообразие, което претърпяват първоначалните форми на материята, когато се поглъща от живите растения. И действително, ако разглеждаме растението като цяло или най-дребната му част, ние всякога намираме еднакво очевидно разпределение на измененията, които организират всички тези различни по свойства произведения, които са характерни за известни форми материя“. Цитираните от нас редове потвърждават това, което ние твърдяхме по-рано. И ако ли такива чудесни знания ние можем да почерпим от химията, която е материалистична наука, то, как мислите? — колко много трябва да е останало скрито от физическото зрение и от науката с тая завеса, която виси между материята и духа?
към текста >>

Нейните признаци се разделят на три периода: в първия, тъканта, борейки се с микроба, се сгърчва на заразеното място, произвежда се едно раздразнение, което причинява суха кашлица, болки в гръбнака и по некога слабо или силно кръвохрачене, умора, отслабване, треска вечерно време и пр.; във втория период, всичките тия симптоми се усилват, бацилът е започнал разрушителната си работа, повредите се увеличават, кръвохраченето става по-често; най-после, третият период е периода на явната туберкулоза, когато размекчаването на тъканта влиза във фазата на гноясването и когато туберкулите и съседната белодробна тъкан се отделят в гъсти гнойни храчки.
Най-сетне, били хипнотизирани неколко малки алигатори, които се показали по-покорни от другите животни. Бре е твърдял, че може да хипнотизира и тигри, лъвове и други големи зверове. Обаче, управлението на зоологическата градина не се е съгласило да се продължат опитите, от страх да не пострадат някои от тия животни. * * * Естествено-психично лекуване на туберкулозата. Излишно е да определяме каква болест е белодробната туберкулоза: всички знаят, че тя се дължи на влизането на коховия бацил в белодробната тъкан и най-вече по върховете на дроба. Нейните признаци се разделят на три периода: в първия, тъканта, борейки се с микроба, се сгърчва на заразеното място, произвежда се едно раздразнение, което причинява суха кашлица, болки в гръбнака и по некога слабо или силно кръвохрачене, умора, отслабване, треска вечерно време и пр.; във втория период, всичките тия симптоми се усилват, бацилът е започнал разрушителната си работа, повредите се увеличават, кръвохраченето става по-често; най-после, третият период е периода на явната туберкулоза, когато размекчаването на тъканта влиза във фазата на гноясването и когато туберкулите и съседната белодробна тъкан се отделят в гъсти гнойни храчки. Най-сигурното лекуване на туберкулозата е природното (натуристическото): проста хигиена, умерена и изключително вегетарианска храна и физически упражнения и разходки по слънце и чист, планински въздух. Също много спомагат топли въздушни струи в областта на поврежданията, както и общо магнетизиране и засилване на организма в борбата му с микроба. Най-сетне, крайно ефикасни са мисловите и чувствени внушения, които поддържат у болния куража и вярата в бързо и сигурно излекуване. С тия естествено психични методи туберкулозата е излечима, без никакви лекарства, с каквито си служи обикновената медицина, които по-вече изтощават организма и го правят неспособен да се бори с болестта. 1) Това е лъжа: методът на окултните науки е същият, както и на „положителните“, както ги нарича той.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той се изразява със смъртоносна жарка треска, която трябва да угасне под целебната сила на Светлия Христов Дух.
* * * След като още във втората глава Христос се изявява като истински господар на храма, в следната глава със словото си той действа очистително на душата на Никодима и Самаритянката. Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14). След като първите сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год. в Витесда. У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер. Той се изразява със смъртоносна жарка треска, която трябва да угасне под целебната сила на Светлия Христов Дух. Нима и ние, при всека смъртоносна треска, при всяко разгаряне на страстта, не трябва да отправим поглед към оная сила, която легендата за Грааля изправя пред нас в поразителния образ на кървавото копие, на копието на егоистичните желания, забиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко в нас? Винаги Каин ще умъртвява у нас душата на Авела: къде остана детето, което ние некога бяхме, къде е младият Авел у нас? Ние бавно и с мъка го намираме отново, стремейки се към космичните сили на раждането, към прераждането. В песните и химните на Новалис можем да почувстваме тия сили в цялата им пълнота. Все по-ясно и по-ясно изпъква Грааловия характер в делата и чудесата, описани в по-нататъшните глави от Йоановото евангелие.
към текста >>

Нима и ние, при всека смъртоносна треска, при всяко разгаряне на страстта, не трябва да отправим поглед към оная сила, която легендата за Грааля изправя пред нас в поразителния образ на кървавото копие, на копието на егоистичните желания, забиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко в нас?
Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14). След като първите сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год. в Витесда. У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер. Той се изразява със смъртоносна жарка треска, която трябва да угасне под целебната сила на Светлия Христов Дух. Нима и ние, при всека смъртоносна треска, при всяко разгаряне на страстта, не трябва да отправим поглед към оная сила, която легендата за Грааля изправя пред нас в поразителния образ на кървавото копие, на копието на егоистичните желания, забиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко в нас? Винаги Каин ще умъртвява у нас душата на Авела: къде остана детето, което ние некога бяхме, къде е младият Авел у нас? Ние бавно и с мъка го намираме отново, стремейки се към космичните сили на раждането, към прераждането. В песните и химните на Новалис можем да почувстваме тия сили в цялата им пълнота. Все по-ясно и по-ясно изпъква Грааловия характер в делата и чудесата, описани в по-нататъшните глави от Йоановото евангелие. Къпалнята във Витесда с петте си притвора, със светата вода и лежащия там разслабен, веднага ни напомня картината на болния Амфортас при брумбанското езеро.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Щайнер премества вече седалището си от Берлин в „Гьотеанум“, дето развива трескава дейност.
Като пръв опит в това направление е туряне основите на окултния университет „Гьотеанум“ в Дорнах, недалеч от Базел (Швейцария) през 1913 година. Макар и не напълно довършен, стана възможно през септември 1920 г. да се държи в него първия университетски курс при голям наплив на гости от много страни. От тогаз до днес „Гьотеанум“ играе важна роля в окултното движение в западна Европа. Той стана център на антропософското (окултното) движение. Д-р Щайнер премества вече седалището си от Берлин в „Гьотеанум“, дето развива трескава дейност. Често прави и обиколки както в Германия, така и в околните страни: Англия, Швеция, Норвегия. Дания, Холандия, Чехия, Австрия и други страни, дето държи своите сказки и курсове. Каква е мисията на „Гьотеанум“? Тя е — да даде тласък за подготвяне на новата култура, културата на пробудената човешка душа. Той ще влее духовни импулси във всички области на живота: наука, религия, изкуство,, педагогика, обществен живот и пр.
към текста >>

Променяйки още веднъж своята тактика и отказвайки се временно от широките перспективи на разрушения храм, той се предаде трескаво на практическото приложение на философията му в разните науки: естествената история, медицината, педагогиката.
Пожарът на 31 декември 1922 г. срещу 1 януари 1923 г., който унищожи в една нощ издигнатото като чрез магия здание, доби характер наистина трагичен. Който и да е бил авторът му или ако някоя сляпа причина го е извършила, не можем да се въздържим да не кажем, че ако невидимите сили, които бдят над човешките съдбини, биха желали, те биха могли да попречат на това разрушение; но ако те са го позволили, това значи, че или са счели тоя посветителен храм не достигнал желаната висота, или пък голямото мнозинство от хората не са още узрели, за да го разберат. Неприятелите тържествуваха, а приятелите на д-р Щайнер можеха да се убоят да не би делото му да се намира в опасност. Но неукротимия кураж на учителя и работливостта на неговата школа само се удвоиха. Променяйки още веднъж своята тактика и отказвайки се временно от широките перспективи на разрушения храм, той се предаде трескаво на практическото приложение на философията му в разните науки: естествената история, медицината, педагогиката. Веднага след свършването на войната, той промени името на своето духовно заведение. Вместо да го нарича „Йоанов дом“, той го назова Гьотеанум (Гьотев дом), от признателност към гения на Гьоте, тоя предтеча на съвременната окултна наука, който мощно го е подкрепил в развитието му, но също, предполагам аз, от желание да отбележи мирския характер на своето дело. Сега се говори за една нова сграда, много по-скромна, по нямане достатъчно парични средства, която трябва да се издигне вместо опожарената. Тя няма да бъде вече на половина от камък и от дърво както първата, но от железен бетон, за да се запази от небесния огън (? — Б.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Архангел Михаил“ и Трескавец при прочутите Mapкови кули и, след няколко почивки, стигнахме надвечер в дълбоката долина, в „която бе се сгушило селото Богомила, под един от склоновете на планината Бабуна.
Богомилството не е ерес от Ив. Стоянов. На 1. август 1918 год., аз, придружен от един млад и любознателен офицер, действащ на южния фронт, се упътих от гр. Прилеп (Македония) на север, за да посетя с научна цел историческото село Богомила. Тръгнали рано сутринта на коне, ние скоро прехвърлихме височините около манастирите „Св. Архангел Михаил“ и Трескавец при прочутите Mapкови кули и, след няколко почивки, стигнахме надвечер в дълбоката долина, в „която бе се сгушило селото Богомила, под един от склоновете на планината Бабуна. Село Богомила (Македония) Неговия изглед даваме на снимката, която моят другар, поручик С., направи на другия ден. В левия край на снимката се вижда ясно църквата „Св. Атанаси велики Патриарх“, с камбанарията й, за която ще говорим по-долу. Вечерта намерихме квартира малко трудно. Както и във всичките други български села в Македония, населението, измъчено от предшестващите режими и въстания, и тук живееше в постоянна тревога и лишения, толкоз повече че не можеше да предвиди изхода на кървавата борба, която се водеше неколко километра по на юг.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43572092056274