Търсене в текстове за 'Тревога'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 71 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_12 ) Активен в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Бях ви дал в Школата задачата Един ден в Царството Божие, която се състоеше в следното: да прекарате денят в радост и да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души, към всички същества.
При новото разбиране на Живота, считайте, че всеки ден е Божествен и се радвайте на това. Работете с радост за днешния ден и не се безпокойте за утрешния ден. Радвайте се на онова, което е станало, и на онова, което има да става. Каквото и да стане, кажи: „Да бъде за Слава Божия! “ Извади тефтерите, в които е писано кои имат да ти дават, и всичко заличи. Бях ви дал в Школата задачата Един ден в Царството Божие, която се състоеше в следното: да прекарате денят в радост и да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души, към всички същества. Разработете я. Радвай се на здравите и ще станеш здрав. Радвай се на щастливите и ще станеш щастлив. И най-лошото да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте. Съществата от Невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на Земята, а хората считат страданията за излишни.
към текста >>

2. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

18.6. Болният да бъде тих и спокоен, без тревога и нервиране.
Ранните слънчеви лъчи действат лечебно при тази болест. Гръбнакът да се излага на слънце, а главата да бъде на сянка. Почва се от половин час и времето се увеличава постепенно, докато се стигне до час и половина. Начален час е 7 ч. сутринта. 18.5. Вегетарианство. 18.6. Болният да бъде тих и спокоен, без тревога и нервиране. Да се моли, да му четат Евангелието, беседите и лекциите. 18.7. Жива вяра. 18.8. Всяка вечер да си мие краката с топла вода. 18.9. Три пъти на седмица да си измива слабините с топла вода. 19. Душевноболни
към текста >>

3. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога.
Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул и вие ще дадете израз на душата си. Новото разбиране за труда – това е пробуждане на душата. Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение. Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно.
към текста >>

4. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога.
На всекиго е известно разтуптяването на сърцето и зачервяването на лицето при гняв или пребледняването му при страх – това показва, че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – разрушават се. Неизбежно притесненията и душевните вълнения причиняват болести. В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си. Аз съм съгласен с д-р Жолтрен, който доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога. И възпалението на дебелото черво, и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са в резултат на душевни и морални смущения.“ Психологът Крепелин разказва за един затворник, който заболява тежко и лекарите му дават живот най-много ден-два. Обаче той нямал близки и знаел, че ако умре в затвора, съгласно законите тялото му ще бъде дадено за дисекция в университета, и точно това той не можел да приеме. Същевременно му оставали още два месеца, докато го пуснат на свобода, и когато срокът изтекъл, напуснал затвора и на следния ден починал у дома си – духът му бил достатъчно силен да запази чрез магичната си воля тялото от смърт в затвора. Нека проследим и един друг случай: един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата, но в дома му станал пожар и подготвените материали за цялостния му научен труд били унищожени.
към текста >>

Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да превъзмогне това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна.
На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството. Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Човешките органи не са само физически форми – те са свързани с дадена категория психични сили и известен вид отрицателно психично състояние въздейства върху черния дроб, друг вид – върху сърцето, трети – върху белия дроб, четвърти – върху слуха или зрението, и т.н. Мога да посоча за пример това, което се случи с една моя позната. Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да превъзмогне това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна. После отново мина през душевна криза и зрението ѝ се изгуби повторно, но пак успя да балансира и прогледна отново. Зависимостта между физическото и психичното Учителя изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулсът на вашето сърце. Има връзка между вашето отношение към ближните и пулса на сърцето ви.“ Знае се от окултната физиология, че през сърцето минава електромагнитна струя и тя причинява пулсирането. А чувствата или изобщо душевното състояние оказват влияние върху правилността на това сърдечно електромагнитно течение. При страх и тревоги то протича неправилно, което се отразява физиологически върху сьрдечния мускул, даже влияе и върху неговия анатомичен строеж.
към текста >>

5. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Днешната тревога е утрешна болест.
Бог е едничкият извор на живот. Тогава ти по никой начин не можеш да бъдеш болен. Има и други причини, поради които Любовта е здравословен фактор. За да ги разберем, ние трябва да знаем кои са основните причини на болестите. Това е безлюбието, разните тревоги, отрицателните състояния на съзнанието. Днешната тревога е утрешна болест. Днешното отчаяние, страх, гняв, омраза е утрешна болест. Явява се въпрос: Тези отрицателни състояния Любовта има ли ги? - Не. Любовта има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр. Любовта внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство.
към текста >>

6. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всякога работете с радост за днешният си ден и да не допускате никаква тревога в душата си.
Това са 4 верни закона в Природата — за доброто, то се топи също като злото и нищо не остава най-после от него. Като благодарите за всичко, което ви е дадено, вие се качвате все по-нагоре. Красотата на живота се състои в това — човек да не се тревожи дори и тогава, когато работите му не вървят. Да е доволен значи в такъв случай, но пак да е активен в живота, а не пасивен. И тогава, в следващият момент ще бъде в друго положение. Всякога работете с радост за днешният си ден и да не допускате никаква тревога в душата си. Считайте, че всичко е за ваше добро. Имайте красиви отношения към всички хора. Каквото и да стане, казвайте си: "Да бъде за славата Божия". Дори и да ви се случи и най-лошото, не се обезсърчавайте. Страданията ви са опитности, които струват милиони.
към текста >>

7. 56. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка тревога изкарва човека от нормалния път.
То е в Любовта! Безлюбието ражда смъртта, а Любовта ражда живота. Тя даже изменя и човешкия глас. Като обикнете, ще се развие и гласът ви. Много хора остаряват преждевременно от грижи и от неестествени тревоги. Всяка тревога изкарва човека от нормалния път. — Как да не се тревожат? — При физическата любов, когато някой, когото обичаш, ти говори лошо, ти си свиеш веждите. При духовната любов ти си отваряш очите, чудиш се. При най-високата любов на земята, при Божествената Любов, той ти говори, а пък теб ти е приятно, че слушаш гласа му и не го упрекваш в нищо. При Любовта всичко е красиво.
към текста >>

8. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Днешната тревога е утрешна болест.
Бог е едничкият извор на живот. Тогава ти по никой начин не можеш да бъдеш болен. Има и други причини, поради които Любовта е здравословен фактор. За да ги разберем, ние трябва да знаем кои са основните причини на болестите. Това е безлюбието, разните тревоги, отрицателните състояния на съзнанието. Днешната тревога е утрешна болест. Днешното отчаяние, страх, гняв, омраза е утрешна болест. Явява се въпрос: Тези отрицателни състояния Любовта има ли ги? - Не. Любовта има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр. Любовта внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство.
към текста >>

9. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето.
" Той казва: "Така е казал един от пророците преди три хиляди години." Казвам му: "Ти говорил ли си с този пророк? " Социалният въпрос трябва да се разреши. За основа на разрешението да се вземе дишането. Благата трябва да се разпределят правилно, да има правилно вземане и даване. Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето. Когато Бог създаде хляба, забрани да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? Защото продавате хляба - най-великото благо в Живота. Абсолютно забранено е да се продава хлябът и брашното! България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божия закон за земята - хляба да се дава даром.
към текста >>

10. 099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тревога изпълваше сърцата.
ПРЕД НОВАТА ЕПОХА Светът беше в мрак. Безумието на изтреблението беше обхванало човечеството. Не се виждаше изход, не се виждаше светлина. Тревога изпълваше сърцата. Неизвестността тегнеше над всички. В такива моменти Учителят умееше да успокои и да вдъхне вяра. Той откриваше перспективите на светлото бъдеще, очертаваше образа на едно обновено, възродено, просветено човечество. Отвори се въпрос за новата епоха, която иде. Учителят каза:
към текста >>

11. 127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога.
Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога кому какво е дал. Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога. Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш. Който има Божията Любов, той дава без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.
към текста >>

12. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази задача се състоеше в следното: един ден да прекарате в радост, в мир, в хармония, през този ден да имате небесно, ангелско състояние, да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души.
Не е право разбиране. Радвай се на всичко, което днешният ден ти носи, и не се безпокой за утрешния ден. И той носи нещо хубаво. Работете с радост за днешния ден. Бях ви дал една задача в школата: един ден в Царството Божие. Тази задача се състоеше в следното: един ден да прекарате в радост, в мир, в хармония, през този ден да имате небесно, ангелско състояние, да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души. Бъдете доволни, че Бог е направил света да се забавляваме. Някой казва: “Аз съм много търпелив, защото отстъпвам на всички.“ Казвам: Отстъпваш, защото си слаб. Но да си силен и да отстъпваш, да останеш последен. При една чешма мнозина наливат вода и един остава на опашката, налива последен. Радвай се на онова, което е станало.
към текста >>

13. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

Примери на състояния, които показват, че няма хармония между ума и сърцето: неразположение; дразнене, нервност, обезсърчение, страх, безпокойство, тревога, недоволство, омраза и пр.
Един брат попита: „Вие сте говорили, че някои нямат хармония между ума и сърцето. В какво се състои тази хармония? “ Учителя каза: Любовта и Божествената мисъл трябва да дойдат, за да се уравновесят ума и сърцето. Примери на състояния, които показват, че няма хармония между ума и сърцето: неразположение; дразнене, нервност, обезсърчение, страх, безпокойство, тревога, недоволство, омраза и пр. Тогава става нарушение на функциите на дишането, кръвообръщението и храносмилането, във функциите на черния дроб. Не се бори със злото, а иди при доброто. Щом се бориш със злото, нищо няма да придобиеш. С един порой, който иде, какво ще се бориш? Остави го да изтече.
към текста >>

14. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти недей бърза да вземаш с тревога какъвто и да е автомобил, за да не изтървеш.
Тогава интуицията ще му показва какво да прави, как да действува, кой път да избере, винаги ще налучква правия път. Този прав път е волята на Бога в конкретния случай. И тогава той не трябва да бърза, защото, като бърза, ще развали работата. Например имаш да пътуваш. Отиваш на пазаря при автомобилите. Ти недей бърза да вземаш с тревога какъвто и да е автомобил, за да не изтървеш. Ти работи полека и отвътре ще ти се каже тъкмо в кой автомобил да пътуваш. Когато ти си в съгласие с волята на Бога, тогава нищо не може да стане с тебе, което да е отрицателно. Всички препятствия се разпръскват. Когато ти си в съгласие с волята на Бога и искаш да Му служиш, тогава и вълкът, и мечката, като дойдат до тебе, ще се укротят. Те ще се отстранят, няма да ти направят нищо.
към текста >>

15. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Никаква тревога не ме вълнуваше.
Тъкмо навлязох в гората, изведнъж изгубих способността да се движа. Силите ми някак ме напуснаха. Почувствах се като балон, който бързо се изпразва. Едва можах да се присвия до един бор. Нямах никакви болки преди или каквито и да е било признаци за нещо нередно в моя организъм. Никаква тревога не ме вълнуваше. Така седях може би половин или един час. Изведнъж почувствах как бързо се изпълвам със сила. Балонът се наду до краен предел и аз хукнах към Изгрева. Когато стигнах там, пред мен е отново сестра Василка: "Какво стана? " - тревожно я запитах, чувствах се виновен за моето необичайно закъснение.
към текста >>

16. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но при първа възможност, след всяко мое пътуване из провинцията, аз се връщах там и колкото пъти се срещах с Учителя, Той все така с мъка и тревога ме питаше за моята търговия.
Стоките, с които търгувах, не бяха от най-належащите. След излизането на закона, продължих своята търговска дейност с голямо внимание. Самите производители обаче, поради липса на материали, не всякога можеха да се придържат към определения грамаж и да поддържат качеството на даден артикул. Това все пак беше подсъдно, но вината не беше моя. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева. Но при първа възможност, след всяко мое пътуване из провинцията, аз се връщах там и колкото пъти се срещах с Учителя, Той все така с мъка и тревога ме питаше за моята търговия. А аз не разбирах гибелта, към която тя ме тласкаше. Явно с тези леки намеци, Учителя искаше да ми подскаже пропастта, към която отивам, дано сам да се досетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Те правят това само в изключителни случаи. Но аз нищо не разбирах тогава и продължих.
към текста >>

17. 41 ОСКУБАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

- с нарастваща тревога, запитах аз.
Когато се изправих пред Него, видях лицето Му измъчено и погледът Му също така, както беше преди голямото изпитание, което преживях. Тревожно зачаках, а Той ме погледна и с тих глас рече: "Спазвай законите, Николай! " От думите Му нищо не разбрах, за какви и кои закони да спазвам. Не Го запитах за пояснение. После разбрах, че ставало въпрос за законите, които ще дойдат в страната ни след 9 Септември 1944 година. "Защо? - с нарастваща тревога, запитах аз. - Пак ли ще мина през нови изпитания като онези с бесилката? " - "А не, не, този път ще бъдеш оскубан" - добави Учителя със същия тон, в който се четеше мъка. Помълчах в недоумение, разбрах само, че предупреждението Му се отнася до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него, също и този път не Го запитах да ми поясни казаното. По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена, те бяха под контрола на тогавашното, тъй наречено комисарство.
към текста >>

18. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А тревогата пред мрачните изгледи на моята съдба беше вече здраво залегнала в мен.
Обаче новините бяха все по-тревожни и напрегнати. Сеньор Денизи не можеше нищо определено и успокоително да ми каже. Взех да мисля, че всичко е загубено. Бях вложил всичкия си капитал и ме глождеше мисълта да ида при Учителя и да Го запитам какво да очаквам и какво да правя, ако всичко е загубено. Но не обичах да го занимавам с моите материални работи, затова и не Го запитах, когато направих сделката, не се реших и този път да Го безпокоя. А тревогата пред мрачните изгледи на моята съдба беше вече здраво залегнала в мен. Един ден, така разтревожен и посърнал, съм застанал пред салона, където Учителя държеше своите беседи. Гледам - Той излезе от стаичката си и тръгна към мен, спря се на близко разстояние и някак въпросително ме погледна. Разбрах, че иска да Му разкажа за това, което ме потискаше. Приближих се до Него и като отприщен бент набързо Му изложих целия случай и мъката, която тегнеше над мен. Накрая заключих: "По всичко личи, че след загубата не ще имам друга възможност, освен да стана ХАМАЛИН." Той ме погледна, помълча малко и каза: "Ти хамалин няма да станеш!
към текста >>

19. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В този момент, както седях на стола, в мен се породи смътна тревога, че Учителя изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа.
Организирането на едно такова производство би било много сполучлива работа, още повече, че се задаваше зима. Влязох в работилницата и насреща ми един приветлив човек - собственикът. Чертите на лицето му показваха природна интелигентност и предприемчивост. Това ме окуражи да пристъпя направо към целта на моето посещение. След като му изложих своя план, той отговори: "Да, всичко това, което предлагате - да се организира едно производство на кожуси е много добре, но в момента нямам нито подходящи работници, нито материали." Явно нямаше условия за голяма сделка. В този момент, както седях на стола, в мен се породи смътна тревога, че Учителя изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа. Тогава се обърнах към занаятчията и го запитах дали няма поне един готов кожух. "Да - отговори ми той, - имам. Един много хубав, с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите. Ако почакате до половин час, ще ви го приготвя." Разбира се, останах. След уреченото време кожухът, с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов.
към текста >>

Тревогата за съдбата на Учителя дълбоко легна в сърцето ми и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесеткилометров път.
"Да - отговори ми той, - имам. Един много хубав, с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите. Ако почакате до половин час, ще ви го приготвя." Разбира се, останах. След уреченото време кожухът, с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох на велосипеда си по обратния път към Габрово. Тревогата за съдбата на Учителя дълбоко легна в сърцето ми и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесеткилометров път. От Габрово, без да губя време, още същата вечер тръгнах за София. Пристигнах сутринта на Изгрева и помолих една сестра да предаде кожуха на Учителя. Разбрах, че Той го приел и го облякъл пред нея с голямо удоволствие. В онези години всякога бързах, живеех в едно трескаво и непрекъснато напрежение. В София не се задържах за дълго.
към текста >>

20. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази бележка събужда в нея тревога, като предполага, че ще й искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов.
Той всякога е подчертавал, че Учителя много държи на Паневритмията. Учителя е искал цар Борис да знае, че за спасението на България и на българския народ, трябва да се приеме Паневритмията. Аз не мога да приема, че Лулчев не е казал това на царя.“ По това време Милка е учителка в детските градини на София. Един ден тя получава бележка да се яви при секретаря в Министерството на просветата - Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, като предполага, че ще й искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новия си и последен министерски кабинет, в който министър на Просветата става професор Богдан филов, а секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да приемем, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 година или в началото на 1940. На 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министьр-председател, а секретарят на Просветата Борис Йоцов - министър на Просветата. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъ-ществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание и отлагане от страна на Милка, за да не се реализира то. И така, тя отива в Министерството, изчаква реда си и се явява при Йоцов.
към текста >>

21. 79 СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Демонът на войната вече тържествуваше и всички с тревога се заозъртахме.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ Беше 1939 година. Демонът на войната вече тържествуваше и всички с тревога се заозъртахме. Помня по това време, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: „Тази война ще продължи години, години наред.“ И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт.
към текста >>

22. 87 'ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тревогата около здравето и положението на Учителя растеше с всеки изминат час.
Прие ни много любезно, както винаги имахме кратък разговор. Видяхме, че действително е отслабнал. На следващия ден му приготвихме и занесохме закуска - трахана, каквато още през есента сами бяхме приготвили. Знаехме, че Учителя обича трахана. В последствие разбрахме, че въобще не е хапнал от тази закуска, както е ставало с всичко, което братята и сестрите са Му донасяли. Тревогата около здравето и положението на Учителя растеше с всеки изминат час. Ние редовно посещавахме салона, когато имаше лекции и беседи. Последния път Учителя говори на 20 декември, но беше толкова слаб! Онези ценни мисли са записани в беседата „Последно слово“, том трети от „Завета на Любовта“. Онези, които бяха близо около Учителя прибегнаха до всички възможности, за да Му се внесе известно облекчение. Повикахме лекари от нашите среди и лекари отвън, за да го прегледат.
към текста >>

23. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения.
Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние. Най-първо лицето на човека трябва да има линия. Линията от ухото към врата трябва да се очертава. Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух.
към текста >>

24. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

съобразявал с това, че имало въздушна тревога и не гасял лампите. Германците
По време на бомбардировките през 1943 г. един брат бил наблюдател в метеорологичната служба в София. Понеже бил много ревностен при изпълнение на службата си, когато трябвало да прави наблюдения не се съобразявал с това, че имало въздушна тревога и не гасял лампите. Германците забелязали, че свети по време на тревога и взели това за сигнал за противниците. Арестували го и се готвели веднага да го разстрелят. В този момент притичал един български майор и застанал между германците и Игнат - така се казвал братът-наблюдател.
към текста >>

забелязали, че свети по време на тревога и взели това за сигнал за
един брат бил наблюдател в метеорологичната служба в София. Понеже бил много ревностен при изпълнение на службата си, когато трябвало да прави наблюдения не се съобразявал с това, че имало въздушна тревога и не гасял лампите. Германците забелязали, че свети по време на тревога и взели това за сигнал за противниците. Арестували го и се готвели веднага да го разстрелят. В този момент притичал един български майор и застанал между германците и Игнат - така се казвал братът-наблюдател. Майорът им казал, че има български
към текста >>

25. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

без да изразят пред него тревогата си за лошото време.
пропастта." Една година братя и сестри тръгвали да слизат от Рила, но времето било много лошо - облачно и мрачно. Готвело се да вали. Те се сбогували с Учителя, без да изразят пред него тревогата си за лошото време. Но той ги успокоил: „Не се плашете за времето. Нито една капка няма да падне върху вас. Като се качите в автобуса, чак тогава ще завали поройният дъжд." И действително те слезли
към текста >>

26. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

мъртва. Съпругът ù - също наш брат - в тревога отишъл при Учителя и му
" „Защото иска разрешение да те види. Ти си му светнала, на духовете не им е позволено всякога и всичко да виждат." Това научих чрез сестра М. О. Тежко болна била една сестра. Изгубила съзнание и изглеждала като мъртва. Съпругът ù - също наш брат - в тревога отишъл при Учителя и му съобщил, че жена му си заминала. Учителят станал сериозен, замислил се дълбоко и отправил поглед в пространството. Постоял така известно време, после се обърнал към брата и му казал: „Иди си, сестрата ще се оправи." Като се
към текста >>

27. МЕТОД ЗА УСИЛВАНЕ НА ПАМЕТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-малката тревога и безпокойство
Анормалното състояние е студът в Живота. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да е свободно от тревожни мисли. Като станеш сутрин от сън, освободи ума си от вътрешно безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх, който парализира паметта.
към текста >>

28. ЗДРАВЕ, ИЗЦЕЛЕНИЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Тревогата и страхът също са отрови.
* Има мисли отровни, но има и чувства отровни. Има мисли, от които най-малката доза може да измени целия ви живот. Има отровни чувства, които, влезли веднъж във вас, цял живот ще са ви препятствие. Има отрови в мисловния свят, в духовния свят и най-много в човешкия свят. Нервни сте - това е отрова. Тревогата и страхът също са отрови. Ето откъде идват разни заболявания - душевни, сърдечни, умствени, телесни. * Ще си избирате такава храна, която е най-чиста. Пазете се от пищната храна, но и от прекаленото гладуване. * В мозъка намалява фосфорът, защото любовта е намаляла. Всичките елементи, които съществуват на физическото поле, които трябва да ги има в тялото, се подчиняват на любовта.
към текста >>

29. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Дадоха тревога.
И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови, сини обувки. Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града. Сутринта на 10 януари 1944 г. се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция. Посвирих на пианото и още веднаж се възхитих от хубавия му тон. Дадоха тревога. Станах, огледах спокойно стаята и бързо излязох. Мама беше болна и сама, и трябваше да бързам за вкъщи. Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката. Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го.
към текста >>

Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка.
Станах, огледах спокойно стаята и бързо излязох. Мама беше болна и сама, и трябваше да бързам за вкъщи. Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката. Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото. Бях много недоволна от невниманието им.
към текста >>

30. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Майка ми с тревога попита: „Кой ще готви на децата ти?
Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе. Аз отговорих: „Нищо, от днес съм вегетарианка! “ – „Ти все ме изумяваш с нещо. Яж сега, пък от утре стани вегетарианка.“ – „Не, майко, това е волята ми, заклех се вече, няма да наруша клетвата. Истина ти казвам, не съм много гладна, ще си приготвя някакъв аламинут.“ Обелих си три средни картофа, нарязах ги на по-тънки филийки и ги изпържих, чукнах едно яйце, и с малко туршийка си хапнах много добре. Майка ми с тревога попита: „Кой ще готви на децата ти? “. – „Засега ти, майко, през деня те се хранят в столовете, където работят, а за вечер ще видим какво ще приготвяме“ – отговорих аз. Майка ми каза, че е съгласна с моето решение и разговорът приключи. През нощта сънувах същия разговор: аз отивам за молитва, изваждам пилето от хладилника и го поставям на масата. Казвам на майка ми да вземе голямата тенджера и цялото да го свари. Тя ми отвръща малко ядосано: „Ти не виждаш ли, че то не се побира в тази тенджера!
към текста >>

31. 24. Спомените на Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

Като си отидох, намерих моите приятелки в голяма тревога.
Като ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Кажи ми, що за мома си и с какво се занимавате ти и твоите приятелки? ". Аз му обясних, че нищо лошо не правим, а само добро вършим за хората: като разберем, че някъде има болен човек, отиваме да му помогнем - насечем му дърва, почистим, приготвим му храна и му услужваме с каквото можем. Това сме правили аз и моите приятелки. Началникът ме погледна, известно време помисли, пък ми каза: „Хайде, отивайте си, но внимавайте да не попаднете пак при мене! " Като си отидох, намерих моите приятелки в голяма тревога. Те се събрали заедно и целия ден се молили за мен. Така аз се прибрах, но след това вече бяхме много внимателни.
към текста >>

32. И ДНЕС - Теофана Савова

Може и да не е страшна, но защо ни обзеха тревога и смущение?
Виждахме само тревичките и малките камъчета пред нас и се сбогувахме с тях. Тъжно ни беше, че не можем да поздравим красивите езера и върхове, с които ни свързваха толкова радости, възторзи и песни. Мъглата проникна и в душите ни. Скръбта ни от раздялата се смеси с чувството зa неопределеност, поради неизвестността, в която се движехме вече цял час. Страшна ли е планината в мъгла? Може и да не е страшна, но защо ни обзеха тревога и смущение? Може би, защото в хубав и слънчев ден тук човек се чувства господар, докато гъстата мъгла го прави неспокоен и слаб. Изведнаж, като из невиделица, в мъглата пред нас се появи езеро. Заплискаха вълни - бяхме при Махабур. Познавахме добре кристалните му води. Изненадата ни беше голяма, но повече от всичко беше ясно, че сме объркали пътя.
към текста >>

33. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Малко по-късно един брат с изписана тревога на лицето се приближи и почука на вратата.
Няколко чаши топла вода на глътки — с чаена лъжичка. Нали знаете! И вечер да си измивате краката под колената с топла вода, без да ги киснете. Сестрата благодари и се оттегли, а Учителя влезе в стаята си. Както често се случваше, двете сестри като ангели хранители се изправиха пред вратата на стаята му с намерение да не напуснат поста си, докато не се уверят, че е завършил закуската си. Малко по-късно един брат с изписана тревога на лицето се приближи и почука на вратата. Вратата на Любовта се отвори широко. Учителя го посрещна и с внимание го изслуша. Имаше тежко болен в семейството му, а той бе силно разтревожен и не знаеше какво да прави. - Очистително - каза Учителя - първо да се освободят червата от утайките. - А какво да яде, Учителю?
към текста >>

34. УРОЦИИ ИЗПИТИ - Теофана Савова

Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в душата, когато липсват цел и смисъл в живота.
Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта. Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта. Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред. Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в душата, когато липсват цел и смисъл в живота. Но часът е десет и Учителя вече започва своята неделна беседа. Ученикът се заслушва и постепенно се успокоява. Словото внася нови сили и бодрост в духа му. Дали така му се струва или наистина Учителя отговаря на въпроса, който го измъчва. Но тук вече няма съмнение, защото всичко му се казва пределно ясно, покорява го със силата на дълбокия смисъл.
към текста >>

35. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала.
Бараката отскача на няколко метра, тя отваря вратата и излиза от нея невредима. На Изгрева няма жертви от бомбардировките. При една от поредните бомбардировки над София Учителя нарежда на братята и сестрите да влязат в салона и там да се молят на колене с молитви и формули, които им казва. Той отива на полянката. Обикаля я няколко пъти и я обгражда с молитви и формули, като създава бяла аура, в която включва целия Изгрев. Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала. При следващата тревога Учителя кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната. По време на бомбардировката един самолет се отделя от ятото, минава над Изгрева и пуска голяма, двутонна бомба. Благодарение на южния вятър, който духа в момента, тя се отклонява и пада на 5 метра от северната страна на салона, без да го засегне и избухне. Сапьорите, които идват на другия ден да я обезвредят, се чудят защо е пусната такава голяма бомба, когато наоколо няма никакъв важен военен обект. Ако бомбата беше ударила салона и без да избухне, пак щеше да му нанесе голяма вреда.
към текста >>

При следващата тревога Учителя кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната.
На Изгрева няма жертви от бомбардировките. При една от поредните бомбардировки над София Учителя нарежда на братята и сестрите да влязат в салона и там да се молят на колене с молитви и формули, които им казва. Той отива на полянката. Обикаля я няколко пъти и я обгражда с молитви и формули, като създава бяла аура, в която включва целия Изгрев. Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала. При следващата тревога Учителя кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната. По време на бомбардировката един самолет се отделя от ятото, минава над Изгрева и пуска голяма, двутонна бомба. Благодарение на южния вятър, който духа в момента, тя се отклонява и пада на 5 метра от северната страна на салона, без да го засегне и избухне. Сапьорите, които идват на другия ден да я обезвредят, се чудят защо е пусната такава голяма бомба, когато наоколо няма никакъв важен военен обект. Ако бомбата беше ударила салона и без да избухне, пак щеше да му нанесе голяма вреда. Англичаните са недоволни от Учителя, за провала им с Кришнамурти.
към текста >>

Тревогата трае повече от час, а Учителя остава съсредоточен на своя пост.
Формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход. В нея всеки може да работи много леко и удобно.) Учителя, сериозен и съсредоточен, заедно с Гавраил Величков застава в средата на поляната. Минават ята самолети и се отправят към Румъния да бомбардират. Учителя е в молитвено състояние и голямо напрежение. По лицето му се стичат струи пот. Тревогата трае повече от час, а Учителя остава съсредоточен на своя пост. След като тя свършва и дават отбой, той избърсва с кърпа лицето си. Гаврил Величков го пита: „Учителю, защо сте толкова напрегнат и сериозен, та по цялото ви лице тече пот? Нали сега самолетите няма да бомбардират България? " Учителя отговаря: „България няма да я бомбардират, а Румъния. Аз се излъчвам и отивам при командирите на ескадрилата и им внушавам да не избиват хората, да не пускат бомби върху жилищата им.
към текста >>

Тревогата преминава, самолетите си отиват и следобед с повече от 100 братя и сестри от София и Изгрева Учителя пристига в Мърчаево.
При завързалия се въздушен бой самолетът на командира е свален, а той е пленен и дава показания за преживяното от него. Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина. Той изпълнява тази заповед. Военните проявяват тактичност и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция. Там той заема ръководна длъжност и издава заповед повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане. Тревогата преминава, самолетите си отиват и следобед с повече от 100 братя и сестри от София и Изгрева Учителя пристига в Мърчаево. Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в средата на селото, срещу кръчмата, Учителя решава да отиде в дома на Темелко Стефанов, който е най-подходящ за неговото пребиваване.
към текста >>

36. 7.5 Георги Куртев - Светозар Няголов ( -2013)

През една тъмна мъглива нощ обявяват тревога и частта, в която служи Георги Куртев, трябва веднага да се измести.
Свърших работата и сега правете с мене, каквото искате." Началниците се споглеждат, съветват се, усмихват се и разрешават отпуск на двамата — Георги и Боян Боев. Дават им даже и своя файтон да ги закара на гарата, да потеглят с влака за София. Пристигат в София и се отправят към „Опълченска" 66, при Учителя. Той ги посреща и им казва: „Дойдохте ли си вече. Аз ви очаквах." През една тъмна мъглива нощ обявяват тревога и частта, в която служи Георги Куртев, трябва веднага да се измести. В създалата се суматоха той загубва раницата си, в която е книжката „Заветът на цветните лъчи". Брат Георги се спира, моли се усърдно и живо си представя образа на Учителя пред себе си. Връща се назад в мъглата и скоро раницата попада под краката му. Той я взима и горещо благодари на Учителя за оказаната му навременна помощ. След свършване на войната и заминаването на Пеньо Киров Георги Куртев поема с любов неговия завет да ръководи работата на братството в Бургаския край.
към текста >>

37. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

При всяка въздушна тревога Райна и Найден слагат багажа си на някоя площадка в жилището, отгоре поставят книгата, портрета на Учителя и чорапите и бягат в скривалището.
През 1943 г. сключват брак. Изпращат Найден да следва морско строителство в Мюнхен, Германия. При сбогуването си Учителя им дава книгата „Учителят говори", едни вълнени чорапи и свой портрет. С много перипетии те пристигат в Мюнхен, където точно по това време започват интензивни бомбардировки на съюзниците над Германия. При всяка въздушна тревога Райна и Найден слагат багажа си на някоя площадка в жилището, отгоре поставят книгата, портрета на Учителя и чорапите и бягат в скривалището. След края на бомбардировката намират всичко наоколо разрушено, а собственият им багаж и стълбата до него стоят здрави. Германците виждат това и към техния багаж започват да прибавят и свой багаж. Други българи, които научават как се запазва багажът от бомбардировките, взимат единия от чорапите и той действа също така силно и запазва всичко оставено. Райна и Найден много пъти се спасяват така, след което отиват в едно село в планината, над град Дрезден, където Найден подготвя изпитите си и завършва образованието. Завръщат се в България.
към текста >>

38. 7.72 Сава Симеонов - Светозар Няголов ( -2013)

Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си.
в Мърчаево. Основно образование завършва в с. Владая. Рано се включва в обработването на земята заедно с цялото си семейство. По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност. Поделението му се намира в квартал Лозенец. Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата? Не знаеш ли, че отгоре те пазят?
към текста >>

Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си.
Основно образование завършва в с. Владая. Рано се включва в обработването на земята заедно с цялото си семейство. По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност. Поделението му се намира в квартал Лозенец. Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата? Не знаеш ли, че отгоре те пазят? " Като излиза от стаята на Учителя, Йорданка Жекова го вижда и пита Учителя: „Учителю, кой е този млад войник?
към текста >>

Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата?
Поделението му се намира в квартал Лозенец. Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата? Не знаеш ли, че отгоре те пазят? " Като излиза от стаята на Учителя, Йорданка Жекова го вижда и пита Учителя: „Учителю, кой е този млад войник? " Учителя й отговаря: „Като дойде на Изгрева да живее, тогава ще го познаеш." По-късно, при честите посещения при Учителя, Савата споделя своя идея — да си направи барака в с. Мърчаево. В нея да чете беседи и да се подвизава като отшелник. Учителя му възразява: „Тук ще ти одерат кожата.
към текста >>

39. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Аз и не подозирах, че съм причинил такава голяма тревога на родителите си.
Често Учителя купуваше по една тава мекици и пращаше някоя сестра да ги раздаде на всичките деца. През 1937 г. по време на лагеруването ни на езерата, един ден аз изчезвам от палатката. Моите родители разтревожени започват да ме търсят усилено при кухнята, изворчето, конете, но никъде не ме намират. Най-после баща ми решава да се качи при Учителя и да го пита къде може да ме намери, идва и вижда, че аз съм седнал в коленете на Учителя и той ми разказва приказки. Аз и не подозирах, че съм причинил такава голяма тревога на родителите си. През 1939 г. представители от цял свят дойдоха в София и на Рила. Бяха над 80 чужденци, които постоянно придружаваха Учителя. Ние, децата, всеки петък правехме супата за обяд. Всеки си имаше задача, която изпълняваше точно.
към текста >>

40. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

На този свят всякога и навсякъде се намират люде, които живеят в непрестанна тревога около неразрешения въпрос за безсмъртието на душата.
Из дневника на сестра Е. И. На този свят всякога и навсякъде се намират люде, които живеят в непрестанна тревога около неразрешения въпрос за безсмъртието на душата. Има натури, духовното развитие на които е доста изостанало. Те живеят своето биологично битие и дори да имат някаква култура, все още не са се доближили до вечния парещ въпрос за смъртта и безсмъртието. За тях дните се редуват безбурно и без никакви конфликти. Животът, разбира се, и на тях сервира всевъзможни задачи, но те ги решават с подръчните конвенционални методи и най-често така, както повеляват интересите им. Други натури обаче живеят по-трудно, защото дълбоко в тяхното съзнание се е пробудил един неспокоен огън, който трепти, пари от време на време душата им и държи тяхната размисъл будна и напрегната.
към текста >>

41. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

разбрал, че полкът се вдигнал в тревога и заел позицията си.
Една нощ - точно в дванадесет часа, нашият брат Г. Р. бил на пост. По едно време нашият пост при скалата открил огън. Изстрелите били насочени към мястото, където бил Г. Р. Нищо не се виждало в тъмната нощ, но брат Г. Р. разбрал, че полкът се вдигнал в тревога и заел позицията си. Нищо повече не последвало. На следната вечер брат Г. Р. е бил пак на пост до една скала, висока колкото човешки ръст. Изгряла луна и той се замислил за това, колко е далече от своя дом и какво нещастие за човечеството е войната. Замислил се за приятелите в Ямбол, както и за това, колко е далече човекът в своето развитие от идеите на Бялото Братство.
към текста >>

Ако ги събуди, те ще почнат да стрелят и ще вдигнат полка в тревога.
По едно време погледнал на юг и в далечината забелязал хора, които правели прибежки към склона, на който се намирал постът. Въпреки това от Петреник не се чули изстрели. Хората там били заспали. В този момент Г. Р. не можел да прецени какво да направи. Ако ги събуди, те ще почнат да стрелят и ще вдигнат полка в тревога. Ако пък не ги събуди, може, тръгналите по склона неприятелски групи, да ги заловят живи. И в единия, и в другия случай ще има жертви, а Г. Р. не искал да стане причина за това. Положението му било много тежко. Същинско изпитание, от което трудно би излязъл, без да наруши своите принципи на ученик.
към текста >>

42. Отложената репетиция - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Цялата ми тревога отлетя.
Останах смаяна от отговора на Учителя. Той продължи: – Няма нищо, ще пееш тази роля. Те после ще те освободят от нея. Ти приемай с благодарност всичко, което Бог ти праща там и по-скоро ще ликвидираш кармата с тях. Цялата ми тревога отлетя. Успокоих се! Щом Учителят ми казва... Аз му напомних, че бързам за репетиция и го попитах колко е часа. Когато ми каза, извиках, че съм закъсняла вече: – Ще ме глобят, Учителю! – Няма да те глобят!
към текста >>

43. Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Засвири зловеща въздушна тревога.
След това ми подаде дълги написани листчета с различни немски думи и значението им на български и каза: – По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин. Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че до вечерта ще изнесат концерт в салона. Яви се вятър. Светкавици пронизаха небето. Засвири зловеща въздушна тревога. Те дълго време чакали на спирката, да мине тревогата... Вечерта изнесоха великолепен концерт. Брат Христо и аз бяхме седнали от двете страни на Учителя, пред катедрата. Зад нас бяха седнали майката на братя Янкови, леля им и баща им. Концерта беше изнесен под знака на едно божествено вдъхновение. Учителят сияеше от радост.
към текста >>

Те дълго време чакали на спирката, да мине тревогата... Вечерта изнесоха великолепен концерт.
– По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин. Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че до вечерта ще изнесат концерт в салона. Яви се вятър. Светкавици пронизаха небето. Засвири зловеща въздушна тревога. Те дълго време чакали на спирката, да мине тревогата... Вечерта изнесоха великолепен концерт. Брат Христо и аз бяхме седнали от двете страни на Учителя, пред катедрата. Зад нас бяха седнали майката на братя Янкови, леля им и баща им. Концерта беше изнесен под знака на едно божествено вдъхновение. Учителят сияеше от радост. Той ни покани в стаята си и ни поднесе на всички по една голяма праскова.
към текста >>

44. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато се мръкна и се появи луната (имаше пълнолуние), свирнаха сирените за тревога.
През тези 40 дни той не прекъсна изнасянето на беседите. Това излизане на Учителя не предвещаваше нещо добро. Атмосферата беше твърде напрегната. След една бомбардировка в покрайнините на София, аз малко се простудих, въпреки че се пазех много за предстоящата премиера. Един ден, след обяд Венцислав беше у дома, заедно с брат Христо. Когато се мръкна и се появи луната (имаше пълнолуние), свирнаха сирените за тревога. Венцислав отклоняваше най-спокойно многократните покани на хазайката ми, бързо да слезем в мазето. Тримата останахме в стаята ми и Бог ни опази! Лампите угаснаха. Луната светеше между облаците студено и тайнствено. Бомбите затрещяха.
към текста >>

Аз целунах ябълката, радвах ѝ се дълго време и тъкмо отхапах от нея две хапки, и засвириха зловещите сирени за тревога.
Премиерата на "Лучия ди Ламермур" излезе блестящо. Артистът-режисьор Стефан Македонски ме целуна по челото пред всички и каза: "Такъв образ на Лучия никой не е дал тук, в България". На 10 януари, към 10 часа преди обяд, дойде брат Христо и ми донесе ябълка от Учителя. Вечерта трябваше да имам спектакъл. Мама вече беше дошла при мен и ми беше донесла обичайното ядене преди пеене. Аз целунах ябълката, радвах ѝ се дълго време и тъкмо отхапах от нея две хапки, и засвириха зловещите сирени за тревога. Доста се позабавихме, докато се облека и точно когато слизахме по стълбището, бомбите заудряха. Най-напред се счупиха стъклата и отпреде ни светна, поради срутилото се здание пред нас. Долу мазето беше пълно с хора и от съседната къща, където живеех по-рано. Бившите ми хазаи се бяха скрили в нашето мазе, въпреки че и те си имаха хубаво мазе. Гледаха ни с почит.
към текста >>

Към полунощ, още по-силно засвириха сирените за тревога.
Брат Христо излезе да разгледа околните квартали. След малко се върна и на въпроса ми – ще има ли опера тази вечер, той се усмихна с почуда и каза: "София е доста бомбардирана. По улиците е невъзможно засега всякакво движение, от скъсаните и заплетени електрически жици, ями и др." Вечерта пак тъй зловещо и студено светеше на небето. Всички заедно – мама, татко, брат Христо и аз, налягахме с дрехите в моята стая. Към полунощ, още по-силно засвириха сирените за тревога. Всички бързо слязохме в мазето. През нощта бомбардирането беше още по-силно и по-продължително. Ние всички се вкопчихме пак за светлия, чистия, светия брат Христо. Аз още държах в ръката си недоядената ябълка от Учителя, като нарочно не я доизяждах, за да имам нещо от него в ръката си и от време навреме я целувах. Когато и нощното бомбардиране мина, решихме всички да отидем заедно с братя Янкови на Витоша, на някоя хижа.
към текста >>

Кметът на града бе наредил леки коли да извеждат артистите извън града, на безопасно място, по време на тревога.
На гарите, посрещачи от града се надпреварваха, кой да ни вземе по домовете си, да им гостуваме. Хотелите бяха препълнени и брат Христо бил понякога с по 6-7 души в малка стая. Случвало се, през дъждовните вечери, да спи в гората под мокрите дървета, в скривалищата и в чакалнята на гарата. Аз после узнах това, защото той криеше от мен, за да не ме тревожи и да си гледам спокойно пеенето и сцената. Аз се чудех, защо той се явява пред мен все по-изтощен. Кметът на града бе наредил леки коли да извеждат артистите извън града, на безопасно място, по време на тревога. Те не искаха да се качва с нас и брат Христо. Аз се отказвах от такъв вид "спасяване" на моя живот и когато техните коли прехвърчаваха покрай нас, ние с брат Христо се движехме пеша с народа извън града, което ставаше много бавно и изморително за мен, ако трябваше да пея същата вечер. Зимата прекарахме във Вършец. С мама живеехме в една стая. Брат Христо живееше в друга стая, в съседната вила.
към текста >>

45. Последна среща - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Беше смутен и някаква тревога имаше в погледа му.
24.12.1944 година – Изгрева – София. В операта усилено репетирахме за предстоящата премиера на "Лучия ди Ламермур" от Доницети. Брат Христо криеше от мен, какво е състоянието на Учителя, за да не попречи на работата ми. Все ми отговаряше: "Учителят е много добре, има само малко хремичка." Днес, неделя, 24 декември, сутринта, необичайно рано братът дойде при мен, за да ме заведе на Изгрева. Беше смутен и някаква тревога имаше в погледа му. Аз се зарадвах на поканата. Минахме през горичката, отрупана със сняг. Зимното слънце ни галеше с лъчите си. Колкото повече наближавахме салона, усещах в атмосферата някакво напрежение. Вратата беше широко отворена.
към текста >>

46. РОЗИТЕ - Борис Николов

“ Сестрата се сепва и цял ден е в тревога.
Човек би трябвало да знае, че чрез цветята един Велик Свят изявява Любовта си към него. И тъй, едно лято сестрата трябваше да отиде със семейството си на Хисарските бани. Не ѝ се разделяше с цветята, но като ги повери на сигурни хора, донякъде успокоена, отиде. Минават няколко дни. Една сутрин, както си почива, тя чува в себе си тихичък глас: „Ела си по-скоро, защото сме застрашени! “ Сестрата се сепва и цял ден е в тревога. През нощта сънува: вижда градината си, розите и магарето на съседите, което настъпва към тях. Още сутринта тръгва за София. И наистина, сварва магарето в градината, вече опасло половината рози. То изяжда няколко лопати по гърба и останалите рози са спасени. Разбира се, сестрата не мръдна вече от градината си и не се върна на баните.
към текста >>

47. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
Дънов в практически аспект. Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение? Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П. Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа.
към текста >>

48. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята.
Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност. Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
към текста >>

49. Двете природи на човека - Павел Желязков

Днес ние сме очевидци и с тревога констатираме резултатите от това упорство.
Това разнообразие, избликващо навсякъде в оригинални форми на живота, не може да се владее и направлява от човека. Разнообразието в природата е проява на безграничните й творчески сили, чийто проекти се осъществяват независимо от техниките на влияния, внушения и манипулации. В природата богатството и силата на Духа се проявяват в цялата си пълнота, мащабите на която са неизмерими. Стремежите да се владее природата, които са с чисто материални подбуди на интелектуално и духовно ограничени люде, се сблъскват с неумолимата сила и строгост на природните закони, за да претърпят в крайна сметка пълен провал. Въпреки своята ограниченост, замаяна от откритията си, човешката воля продължава да упорства. Днес ние сме очевидци и с тревога констатираме резултатите от това упорство. Стремежите на онези, които се считат призвани да владеят обществата и народите, са най-вече да опростят задачите си, защото е много лесно да се владее стадо, докато да се владеят индивиди със свободна воля е невъзможно. Оттук се е породило изкушението голямото разнообразие в обществото да се трансформира и сведе до еднообразие и монотонност. Всяка по-силна власт, която се е оказвала извън влиянието на колективния дух в обществото, се е изкушавала да сведе многообразието на индивидите до еднообразието на тълпата. Всичките усилия и надежди в това направление обаче са оставали разбити и напразни. В тази борба между природата и човека, между Великата Майка и неблагоразумните й деца, Божественото винаги е вземало връх, за да спаси децата си.
към текста >>

50. Психотерапия на уязвимата психика - Павел Желязков

Ако в резултат на едно силно преживяване изпитваме несигурност и тревога, трябва да сложим в действие мисълта си и да анализираме своето състояние.
Който има любов и достатъчно волеви качества и добродетели, за да я прояви, е добър проводник на живота. Бъдещето принадлежи на носителите на любовта, на добрите й проводници, които са способни да я проявят. Добрата мисъл отприщва силите на Любовта. Такова вдъхновение идва при произнасяне на кратката молитва: „Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот." Изобилието, разнообразието, цялото богатство и пълнота на живота изтичат от Божествения извор в безброй потоци, които носят живот навсякъде в природата. Учителя дава един много ефикасен метод за излизане от болезнените тревожни състояния. Ако в резултат на едно силно преживяване изпитваме несигурност и тревога, трябва да сложим в действие мисълта си и да анализираме своето състояние. Ако разкрием причините и намерим смисъла на своето тревожно състояние, ще успокоим чувствата си, ще сменим състоянието сц и една мека и приятна светлинка ще затрепти в съзнанието ни. И ще си кажем: „Нищо още не е загубено, животът тепърва ще ни предложи нови и дори по-добри възможности." Така ние извършваме един морален акт на вътрешно преобразуване и превъзмогване на депресия, след като сме претърпяли нездраво чуждо влияние или вследствие на неуспех в някакво начинание. Разнообразието е закон на младостта, на бликащия живот, докато еднообразието е закон на старостта, на пресъхналия извор. Чрез приложението в живота на законите, принципите и методите на духовните науки, окултният ученик може да поддържа богат вътрешен живот и устойчивост спрямо драмите и конфликтите в света. Това е обширна наука, неизчерпаема съкровищница на знания, с които днес хората разполагат.
към текста >>

51. Ако срещнеш една неутешена, отегчена душа, помолете се на Бога за нея и с нея... - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато усещате страх, униние, тревога, ще кажете:
• 1146 • Ако срещнеш една неутешена, отегчена душа, помолете се на Бога за нея и с нея. Ако срещнете беден, помогнете му. Господ не иска да се събират богати с богати, а богати – със сиромаси, учени – с невежи. Когато усещате страх, униние, тревога, ще кажете: Слушам, Господи! Ставам, когато Той иде! Здрав съм, защото Бог е при мене. Силен съм, защото обитавам в Неговата Сила. Каквато работа да работите, трябва да отделите десет минути, за да изпратите по една добра мисъл в пространството.
към текста >>

52. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те и при най-малкото неразположение или каквато и да била нередност в своето тяло отделят голямо внимание и грижа, съпроводени с голяма тревога.
Центърът в Централната част на челото е оформен и създаден от силовите течения на Луната, а тези в края на челото, на самия ръб - от силовите течения на Венера. Когато централната част на челото е добре оформена и изпъкнала, имаме човек с добре изразена механична памет, която дава възможност за спомняне на стихове, молитви, действия, явления, събития, обстоятелствата, при които те са станали или стават, всичко, което сме преживели в най-малки подробности, стремежа за учене, за обогатяване със знания при по-издигнатите хора, а при обикновените - за любопитство. Автори, които умеят добре да описват предметите и в най-малки детайли, имат добре развит този център, като често пъти всичко това умеят да го изразят и в стихове. Този е центърът, който определя и ни дава възможност да чувствуваме себе си, нашето съществувание, или, както някои се изразяват, Самосъзнанието: да се приемаме като една ясно изразена и отделна величина и оттам стремежът да запазим тази индивидуалност. Затова хората, у които този център е добре развит, имат особено грижливо отношение към себе си, към всичко, което засяга тяхната личност, особено що се отнася за здравето им и за живота им. Те и при най-малкото неразположение или каквато и да била нередност в своето тяло отделят голямо внимание и грижа, съпроводени с голяма тревога. Органът, мозъчните центрове, които дават възможност на човек да разбира, разпознава и правилно да схваща тоновете, да има отношение към тях, да мери интервалите и такта в музиката, се намира в ъгловите части на челото, непосредствено над мозъчните центрове на реда. Когато центърът на тона е много развит, тази част на челото бива изпъкнала и закръглена. Ако при едно лице центърът на реда е силно развит, то този на тона може да не личи така добре. При хората на музиката органът на тона е силно развит, особено у тези, които имат изкуството да пеят. Този център ни дава възможност да изпитваме удоволствие и да ценим мелодиите, затова той е необходим за всеки човек.
към текста >>

53. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако линиите на сърцето е прекъсната, има острови, напречни чертички по цялата си дължина или част от нея е във вид на верижка, то всички тези белези показват тревога, сърдечни сътресения и предразположение към сърдечни и бъбречни заболявания.
Ако цялата сърдечна линия се приближава до пръстите, това показва ревност, ограниченост, консерватизъм. Колкото сърдечната линия е по-далече от хълмовете на пръстите, толкова този човек е по-свободен в своите разбирания, в отношенията си към хората, с по-голяма широта, отхвърля всякакъв консерватизъм и тесногръдие. Ако цялата сърдечна линия е близо до умствената, това показва, че чувствата и умът се влияят един от друг. Такъв човек е доверчив, лесно се поддава на измама. Ако линията на сърцето и ума са близки и успоредни една на друга, имаме човек състрадателен. Ако линиите на сърцето е прекъсната, има острови, напречни чертички по цялата си дължина или част от нея е във вид на верижка, то всички тези белези показват тревога, сърдечни сътресения и предразположение към сърдечни и бъбречни заболявания. Двойна сърдечна линия говори за изобилни чувства Клонки от сърдечната линия към умствената показват влияние на чувствата в работата на ума. Малки линийки, паралелни със сърдечната линия, показват едно подсилване на емоционалната природа. Липса на сърдечна линия показва лицемерие, безсърдечие, безбожие, липса на чувство за благоговение и почит. Ако линията на сърцето е тънка като конец, без каквито и да било разклонения, показва липса на съчувствие, топлота, сърдечност, оскъдна емоционалност. Ако от началото на сърдечната линия до средата се виждат клонки по посока напред, то имаме влюбчивост - младежко сърце.
към текста >>

54. Видение на Ездра - Николай Райнов

И голи ще наскачат от легло жени и девици, за да дирят път в ужас и тревога, но не ще намерят пътя, както не са го намерили мъжете и братята им.
И всяка майка ще вижда децата си избити от незнайна ръка. И Той ще ги мъкне като плячка на победа бранна. И по стъгдите на вси големи градове ще се разнесат гласове на измама. Никой не ще знае тогава кого да вярва и кого да не вярва. Защото Истината ще скрие лицето си. И голи ще наскачат от легло жени и девици, за да дирят път в ужас и тревога, но не ще намерят пътя, както не са го намерили мъжете и братята им. Тогава ще се яви Врагът на Черния Цар — Белият Владика ще дойде. И ще поведе Той избраниците, за да ги спаси от кървавия потоп. Ще ги поведе търпеливо и кротко Силният към нови брегове — и нови небеса ще им разкрие. Истина, истина ви казвам: — с мед и жлъчка ще ги храни, с вино и отрова ще ги пои, но не ще видят смърт, ни острие на меч! И кръв ще оставят стъпките им по пясъка, а сърцето им ще възрасне като слънце — и лъчи ще пръсне по земята. И светото страдание на зачеване и раждане ще посети сърцето им — и нови вселени ще родят, защото слънчев сок ще оплоди душите им.
към текста >>

55. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Тя даде сигнал на тревога.
Огненитe езици доволно и радостно се издигат над голямото езеро; пламъка им освети тъмните усои. Ужасите смразиха Славяна; тя се изплаши; Девор и казва: Д е в о р . Ти, дъщеря на плеядите небесни, жрица на безсмъртния Аполон, достойна си да бъдеш отново в царството на светлите Деви! Защото, заради девството и чистотата си, ти днес победи смъртта и тъмнината! Сега, бързо да бягаме към планината! Явление четвърто. А р и я н а. чу писъците на 3емон и бързо се въоръжи и го потърсва. Тя даде сигнал на тревога. Блеснаха тъмните й очи. От ноздрите й изригваха тъмни облаци — и те замъгляваха всички пътища. Стоманената му шпага проблясва всред тъмнината и надаваше страшен звън! Тя бързо се отзова при кладата и намери черния прах от 3емон който потъваше в дълбочините на голямото езеро. Тя разбра за случката от пречупената шпага на 3емон. А р и я н а.
към текста >>

56. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град?
Сетне идват колко различни религии само, които вече ясно са стигнали до мъдростта, че Бог е един. И тук трудно ще видиш и трябва 'сигурно да се учи това внимателно, коя религия къде бърка, защото еднобожни са и израилтяните, и китайците имат една религия на Дао, и будистите, и ние християните, и последователите на Мохамед. И Мойсей, и Jiao Це, и Буда, и Исус, и Мохамед, и Конфуций са били велики учители. Колко огромна е картината на Томов! Къде са тук кавгите между тая и оная църква и това и онова училище? Гагаузите и гърците къде са и страха от мюсюлманите и тревогите на баща му и приятелите му? И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град? “ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере. * Какъв град наистина! Свищов има българско училище още през 1826 година, когато при Васкидович учат 13 свищовлийчета и 21 външни деца. През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище. Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в църквата „Св. Преображение“ в махалата на местните богаташи.
към текста >>

57. Георги Томалевски - Георги Христов

Аз съм поразен от вниманието, грижите и тревогата на тази странна селска жена.
Кръстю и някои други приятели трябва да заминат за Айтос, но аз в това състояние не мога да ги последвам. С големи усилия стигнах в къщата на един наш приятел - бай Мильо121 . Останах сам в една селска, непозната къща, легнал върху чергите на един диван. Болките са адски. Веднага при мен идва жената на Мильо - една сериозна, около четирдесет и пет годишна, висока селянка с необикновено дълбоки, замислени очи. Аз съм поразен от вниманието, грижите и тревогата на тази странна селска жена. Само моята собствена майка би могла да се грижи така, както жената на Мильо. Помолвам я да стопли вода в един съд и да ми даде една чаша. Врялата вода на малки глътки успокоява малко болките, но аз все не мога да се помръдна. Поставям си топла тухла на стомаха и така дочаках нощта. На няколко пъти усещах как с леки, нечути стъпки жената приближаваше до моето легло и слухтеше дали спя.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44189286231995