НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
124
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна
тревога
чрез свирене и прекъсване на сирените.
Това е първата акция на американските въздушни сили в континента. Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно.
На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна
тревога
чрез свирене и прекъсване на сирените.
Над София се вече чува предварително воят на сирените. Това е новият шлагер в София. Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял. Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир. Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше.
към текста >>
Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма
тревога
проследява полета на самолетите.
На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ. Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите.
Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма
тревога
проследява полета на самолетите.
Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен. Какъв строг поглед има Той. Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си. Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед.
към текста >>
2.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с
тревога
.
Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество.
Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с
тревога
.
Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре?
към текста >>
3.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Тази бележка събужда в нея
тревога
и опасение, че ще й се искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов.
Нещата ги изстрелваше направо в упор. Така че, ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на министерството на просветата Борис Йоцов.
Тази бележка събужда в нея
тревога
и опасение, че ще й се искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов.
Кога точно, в коя година, Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка,като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов. Оттук следва да се приеме, че Милка Периклиева е получила тази бележка някъде към края на 1939 или в началото на 1940 година. Защото на 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан Филов става министър-председател, а секретарят на просветата Борис Йоцов става министър на просветата.
към текста >>
4.
7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Жертви и разрушения имаше навсякъде, а хазайката постоянно с
тревога
ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището.
И Асен разбира, че има закрилата на Учителя. Той заминава. По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години, когато аз учех арфа.
Жертви и разрушения имаше навсякъде, а хазайката постоянно с
тревога
ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището.
Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойни, аз тук ще остана". Така че покрай мене и къщата остана здрава и читава и стърчеше сред развалините и разрушенията като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини и познати. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното и непознатото явление, поради което не можаха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но с такава дефиниция и категоричност, както бе казал на Асен, аз не познавам и не съм чувал досега. Така Асен Арнаудов завърши курс по арфа.
към текста >>
5.
9_04 Салоните на Бялото Братство
,
,
ТОМ 1
До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква
тревогата
си, че в техния град също са ги заплашили, че ще им вземат салона и всички дъновисти щели да ги разпръснат по майната им.
"Салоните на Бялото Братство" Ние сме в клас. Учителят дава своята поредна беседа. После излизаме и разговаряме с Него. Един брат е разтревожен и запитва Учителя какво да правим, защото са ги заплашили, че ще махнат салоните им от провинцията.
До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква
тревогата
си, че в техния град също са ги заплашили, че ще им вземат салона и всички дъновисти щели да ги разпръснат по майната им.
Имаше тогава един такъв израз, което означава, че ще те затирят натам, където нито се види, нито се чува, нито се живее. Ето това е светът на майната. Учителят се спира и казва: "Не се страхувайте. Когато те разберат кои сме ние, тогава ще ни дадат салони, по-големи от този на "Изгрева". Но тогава няма да има кому да ги дадат.
към текста >>
6.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Метеорологът Игнат Котаров и въздушната
тревога
167.
Огнената пещ в Обществената безопасност. 162. “Една духовна работа” 163. Подпалвачите 164. Войнишката шапка 165. Време е 166.
Метеорологът Игнат Котаров и въздушната
тревога
167.
Обърнатата кола 168. Разходка във въздуха 169. Свръхсъзнанието 170. Силата на Псалмите 171. Наполеон Бонапарт 172.
към текста >>
7.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ КОТАРОВ И ВЪЗДУШНАТА
ТРЕВОГА
По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943-44 г.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ КОТАРОВ И ВЪЗДУШНАТА
ТРЕВОГА
По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943-44 г.
гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки. По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта.
към текста >>
По време на въздушна
тревога
, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ КОТАРОВ И ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943-44 г. гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки.
По време на въздушна
тревога
, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града.
Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели. Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките.
към текста >>
Когато е имало
тревога
през нощта те видяли светлина на наблюдателницата на Черни връх и помислили, че това е сигнал, който се дава на самолетите, за да се ориентират къде е Черни връх и къде е София.
След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания. А те са необходими на противовъздушната отбрана в София, която следеше какво е времето, защото при лошо време самолетите не бомбардираха понеже те се придвижваха от своите бази в Гърция на едно голямо разстояние. Ако е денем Игнат записва. Ако е тъмно Игнат с фенер отива и проверява. По това време на Витоша има една зенитна батарея на германците, които обстрелваха самолетите.
Когато е имало
тревога
през нощта те видяли светлина на наблюдателницата на Черни връх и помислили, че това е сигнал, който се дава на самолетите, за да се ориентират къде е Черни връх и къде е София.
Самолетите пътуват нощем. България е планинска страна и ориентацията на самолетите в онези времена е била трудна. Сега техниката е друга - пилотите управляват самолетите без да се съобразяват дали долу под тях се вижда или не се вижда. Тогава германците отиват, арестуват Игнат и го водят в тяхната база, за да го разпитат и след това разстрелят. Към тях има и българска противозенитна част.
към текста >>
8.
191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По едно време бе дадена въздушна
тревога
, чуваха се сирените, народа бягаше, улиците бяха задръстени от народ.
На 11.1.1944 г. един брат Славчо Печеников предостави една кола, за да бъде откаран Учителят в Мърчаево. Седнахме в колата и тръгнахме. Но колата не беше заредена с бензин и Славчо започна да върти и да обикаля от склад на склад, за да закупи бензин. Учителят бе недоволен от това разкарване.
По едно време бе дадена въздушна
тревога
, чуваха се сирените, народа бягаше, улиците бяха задръстени от народ.
Всеки буташе някаква количка натоварена с багаж или мъкнеше и влачеше толкова колкото може да носи. Цвилеха коне от задръстените каруци, мучаха крави от волските коли. Цяла суматоха и олелия, а и ние с колата попаднахме в едно такова задръстване. Учителят беше крайно недоволен от това забавяне. Запита: „Какво става?
към текста >>
9.
10. ПЕТНАДЕСЕТИ АВГУСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отива брата и докладва на Учителя: „Всичко извърших както ми поръчахте." Ама като се приближава до Учителя, вижда в погледа Му голяма
тревога
и съчувствие.
10. Петнадесети август Веднъж Учителят възложи на един брат да свърши една работа за Братството. Той му каза строго: „До 15 август ще свършиш тази работа! " Братът обаче, който беше експедитивен, сръчен, силен извърши работата веднага. Извърши я с готовност, с любов. Извърши я добре, така както вървеше всичко за Учителя.
Отива брата и докладва на Учителя: „Всичко извърших както ми поръчахте." Ама като се приближава до Учителя, вижда в погледа Му голяма
тревога
и съчувствие.
Учителят го гледа с такова безпокойство, страх, даже ужас. След това Учителят затваря очите си за малко време, задълбочава се в себе си и като поглежда пак брата, на лицето Му има усмивка. Той само казва: „Всичко ще мине добре! " След това брата отиде по своята работа. Работата му беше такава, че точно на 15.
към текста >>
10.
98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше в
тревога
и вълнение.
Питат го: „Къде е Дънов? " Ради казва: „Елате! " завежда ги в салона където беше изложено тялото на Учителя. Бояджиев казва: „Този човек си замина, за да не се яви при нас! " Последните дни и часове Учителят преживя тревожно, като че го бяха изправили на съд.
Беше в
тревога
и вълнение.
В кризата Той каза: „Втори път по този път не желая да мина." След това се унесе в друг свят. Към два часа през нощта, като си отвори очите каза: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши". Беше вече доволен и спокоен. Погледна към сестра Мария и мене и каза: „Благодаря ви за нежността, която проявихте към Мене! " Това е истината.
към текста >>
11.
79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Целият Изгрев е в
тревога
.
Другите като виждат това как ще бъдат освободени, една след друга се натрътват. Показват си трътките и брат Ради ги налага по задника и ги освобождава. През това време мъжете са хванати и с извити ръце се изгонват през вратника. Те си заминаха. Ние отиваме да се мием на чешмата.
Целият Изгрев е в
тревога
.
Някои са наблюдавали боя. Излиза Учителя, идва и казва: „Нека видят и знаят как Белите братя могат да бият". Всички се успокоихме след тези думи и се прибрахме. На следващият ден сестрите питаха брат Ради как се казвали хватките, които приложи на мъжете. Една сестра си ги записа.
към текста >>
12.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна
тревога
, нито бомбардировка.
Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината.
Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна
тревога
, нито бомбардировка.
А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички. Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"!
към текста >>
13.
ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Но никой от нас не мислеше да наказва часовоите, защото, ако те бяха дали
тревога
, щяха да обърнат внимание на минаващата партизанска колона и тя щеше да ни помете за броени минути.
Всеки си опипва шията и се смее. Но това е горчив смях. Живи сме и здрави сме. Никой не упрекна заспалите часовои, защото сме потресени от случилото се. При други случаи часовоите щяха да бъдат дадени на военен съд.
Но никой от нас не мислеше да наказва часовоите, защото, ако те бяха дали
тревога
, щяха да обърнат внимание на минаващата партизанска колона и тя щеше да ни помете за броени минути.
Ние бяхме около 30 човека. А по следите по снега се виждаше, че са минали стотина души. Дойде време и ето, аз съм на Изгрева и разказвам на Учителя за този случай. Изслуша ме и каза: „Аз затова те изпратих там, за да може чрез теб да се спасят тези българи." Аз останах смаян. Не очаквах такъв отговор.
към текста >>
14.
3.10. Чорапите и бомбите
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Но при всяка една
тревога
те разказваха как веднага търсят чорапите и отиват в скривалището.
А сестрата е от крехка възраст, от детски години в Братството. И когато го командироват в Мюнхен, в тези бурни години на войната, те се явяват при Учителя и казват: „Може ли да отидем? " „Да, може да отидете, но почакайте малко". Отива Учителят в другата стая и им дава едни чорапи, мъжки чорапи. Вземете ги, казал, чорапите, може да заминете." Отиват те в Мюнхен, а там е вече войната, големи бомбардировки, разрушения, жертви.
Но при всяка една
тревога
те разказваха как веднага търсят чорапите и отиват в скривалището.
И разбира се, след известно време, в определения срок на пребиваването си, те се връщат в България по живо и здраво. Връзката на ученика с Учителя се осъществява по много начини. Има физически, има духовни, има Божествени. Най-идеалната връзка е молитвата.
към текста >>
15.
6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Още нямаше сигнал за
тревога
.
Неговият кабинет беше близо до двореца. Винаги ми изпращаше един работник, да ми съобщи кога ще има бомбардировка, защото техните предни постове, разположени в България, съобщаваха по телефона накъде се насочват самолетите. Един ден, на 30 март 1944 г. идва един работник и ми казва уплашено: „Твоят братовчед казва, че нещо страшно идва насам". И аз, движейки се под интуицията, взех началника на противовъздушната охрана на печатницата и наредих всички работници да бъдат изпъдени вън от печатницата.
Още нямаше сигнал за
тревога
.
Казах им: „Всеки от вас ще бъде уволнен, ако не напуснете печатницата." Там имаше петстотин човека и те щяха да станат поредната жертва. Имаше някакво подземие и при тревога там се криеха. Но то не можеше да ги спаси от бомбите. То беше само да пази страх. Всички напуснаха, само онези седем човека, които бяха от противопожарната охрана останаха.
към текста >>
Имаше някакво подземие и при
тревога
там се криеха.
Един ден, на 30 март 1944 г. идва един работник и ми казва уплашено: „Твоят братовчед казва, че нещо страшно идва насам". И аз, движейки се под интуицията, взех началника на противовъздушната охрана на печатницата и наредих всички работници да бъдат изпъдени вън от печатницата. Още нямаше сигнал за тревога. Казах им: „Всеки от вас ще бъде уволнен, ако не напуснете печатницата." Там имаше петстотин човека и те щяха да станат поредната жертва.
Имаше някакво подземие и при
тревога
там се криеха.
Но то не можеше да ги спаси от бомбите. То беше само да пази страх. Всички напуснаха, само онези седем човека, които бяха от противопожарната охрана останаха. След като ги изпъдих, отидох до къщата на Гръблашева, за да ги предупредя да бягат. Върнах се в печатницата и започна тревогата, но работниците бяха я напуснали вече.
към текста >>
Върнах се в печатницата и започна
тревогата
, но работниците бяха я напуснали вече.
Имаше някакво подземие и при тревога там се криеха. Но то не можеше да ги спаси от бомбите. То беше само да пази страх. Всички напуснаха, само онези седем човека, които бяха от противопожарната охрана останаха. След като ги изпъдих, отидох до къщата на Гръблашева, за да ги предупредя да бягат.
Върнах се в печатницата и започна
тревогата
, но работниците бяха я напуснали вече.
Ако беше ги заварила тревогата, те тутакси щяха да се напъхат в скривалищата, както всеки път и след това всички щяха да загинат от бомбите. И в този момент, в суматохата, аз трябваше да отида в скривалището на Народната банка както всеки път. Но отидох в скривалището на Д-р Лонг, където можеха да се скрият 200 човека. Успяхме да се скрием преди бомбардировката. Какви чудеса!
към текста >>
Ако беше ги заварила
тревогата
, те тутакси щяха да се напъхат в скривалищата, както всеки път и след това всички щяха да загинат от бомбите.
Но то не можеше да ги спаси от бомбите. То беше само да пази страх. Всички напуснаха, само онези седем човека, които бяха от противопожарната охрана останаха. След като ги изпъдих, отидох до къщата на Гръблашева, за да ги предупредя да бягат. Върнах се в печатницата и започна тревогата, но работниците бяха я напуснали вече.
Ако беше ги заварила
тревогата
, те тутакси щяха да се напъхат в скривалищата, както всеки път и след това всички щяха да загинат от бомбите.
И в този момент, в суматохата, аз трябваше да отида в скривалището на Народната банка както всеки път. Но отидох в скривалището на Д-р Лонг, където можеха да се скрият 200 човека. Успяхме да се скрием преди бомбардировката. Какви чудеса! Аз стоя пред една врата и тихичко интуицията ми нашепва: „Махни се оттук!
към текста >>
16.
6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА Атмосферата около Учителя се сгъстяваше от дълбоките въздишки и
тревога
, които се изтръгваха от гърдите на приятелите, от великото страдание, което произтичаше от неизвестността.
62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА Атмосферата около Учителя се сгъстяваше от дълбоките въздишки и
тревога
, които се изтръгваха от гърдите на приятелите, от великото страдание, което произтичаше от неизвестността.
Учителят все повече и повече навлизаше вътре в Себе Си. Той почти започна да не говори. Приятелите пазеха пълно мълчание. Брат Борис, със своя благ поглед, със своите меки обноски и изискано държане, тонираше атмосферата. Аз исках да питам нещо Учителя.
към текста >>
17.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Отивам при него и споделям
тревогата
си, че работя по онова време, когато другите слушат неговите беседи.
Но трябваше да се озвучават немите филми и във всеки салон имаше пиано, а до него стол и пианист, който свиреше съобразно сюжета на филма съответни избрани за това мелодии. И кината тогава работеха по вечерно време. Аз също работех по това време и не можех да посещавам Школата и се намерих във вътрешно противоречие със себе си. Това ме затрудни много. Или трябваше да свиря и да си изкарвам някой лев за прехраната, или трябваше да напусна и да посещавам само беседите на Учителя.
Отивам при него и споделям
тревогата
си, че работя по онова време, когато другите слушат неговите беседи.
Попитах го защо не се премести беседата и да бъде рано сутрин преди работа, а да се преустанови вечерната беседа. Обясних му всичко, което преминаваше през главата ми и че се страхуваме да се връщаме у дома късно. Той ме погледна, втренчено ме огледа и каза: „Хубаво". Така аз станах причината да се прехвърлят школните лекции сутрин. Учителят ги направи от 5 часа сутринта и те продължаваха до 6 часа и след това всички си отиваха на работа доволни и предоволни от това разрешение.
към текста >>
18.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше
тревогата
си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
И от тогаз почна това изпитание. Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една реакция срещу мене. И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш". Но не винаги можех да се справя с този товар и да го нося с радост. Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен.
Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше
тревогата
си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав. Учителят ме погледна с укор: „Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: „Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: „Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка, който означаваше, че и този път минава от него. Учителят се съгласи.
към текста >>
19.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше
тревогата
си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
И от тогаз почна това изпитание. Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една реакция срещу мене. И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш". Но не винаги можех да се справя с този товар и да го нося с радост. Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен.
Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи, предаваше
тревогата
си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав. Учителят ме погледна с укор: „Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: „Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: „Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка, който означаваше, че и този път минава от него. Учителят се съгласи.
към текста >>
20.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
Той усети моята
тревога
, обърна се и ме попита: „Какво има?
Изведнъж, о ужас за мен измежду книгите изскочи една голяма черна хлебарка. Аз изпитах такава голяма погнуса и отвращение смесено със страх, че дори и изкрещях и мигом напуснах работата, която той ми беше посочил. Побягнах на двора пребледняла и разтреперана. На плочника пред къщата Учителят приказваше с един брат. Приближих се до него без да имам кураж да проговоря.
Той усети моята
тревога
, обърна се и ме попита: „Какво има?
" „Там в книгите има хлебарки", казах аз. Той нищо не ми отговори и продължи разговора си с брата. Аз погледнах, огледах се и леко се измъкнах и си отидох у дома. Не посмях да се върна. Та него ден се провалих.
към текста >>
21.
165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА
,
,
ТОМ 5
Това беше знак за
тревога
.
Представете си 30 коня се движат на разстояние 10 м един от друг и всички звънчета звънят. Ако Янчо чуеше, че някъде звънците започват тревожно да звънят, това означаваше, че товара е паднал от самара на земята или се е изхлузил, или се е наклонил от самара. Тогава коня спира и започваше с глава да дава знаци. Вдигаше нагоре главата си, след това я спускаше надолу многократно и звънчетата биеха тревожно. Другите коне поемаха същия знак, спираха и си навеждаха главите.
Това беше знак за
тревога
.
Янко със своите помощници търчаха нагоре, търсеха онзи кон, който е загазил и му оправяха багажа. Имаше много интересни случки с тези коне, но багажа се качваше винаги невредим. В София багажа се поставяше на строго определено място на Изгрева с надписи. Той се натоварваха на камиона и същия ден се изкарваше до Самоков. Младежите взимаха живо участие.
към текста >>
22.
168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Така отивам аз при него да споделя една моя дребна
тревога
, но той ме спря и каза: „Първо аз ще ти разкажа, че после ти.
По-добър завършек на екскурзията от тези думи едва ли има. Щяхме да се срещнем отново през вековете, но не в тази човешка форма, а като души и като част от живота на великия Божествен порядък. Учителят понякога разказваше за някои случки през това време на екскурзията на някои от онези, които по една или друга причина не бяха присъствували. Обикновено това беше някоя тема, която интересуваше Учителя и беше свързано с някакво преживяване на онзи,комуто Учителят разказваше. Този метод беше много удачен за работа.
Така отивам аз при него да споделя една моя дребна
тревога
, но той ме спря и каза: „Първо аз ще ти разкажа, че после ти.
Съгласна ли си? " Аз се съгласих. Той започва да разказва така сладко и увлекателно, че аз прихвах да се смея след всяка случка. Ето едни от тях. На една от редовните екскурзии на Витоша приятелите седнали около Учителя, почиват и чакат да заврят чайниците, за да пият чай.
към текста >>
23.
285. ВЕРКА КУРТЕВА
,
,
ТОМ 5
когато предварително сирените огласяваха града, вдигаха
тревога
и предупреждаваха за идващите самолети.
Той може да се учи от опитностите на другите като ги изживява вътрешно и преминава по вътрешен път онова да кажем за пет минути, което другият минава за пет години". Така се печели време и се спестява част от енергията, която е предназначена за тези случаи. Верка Куртева лично разказваше няколко интересни случая по време на бомбардировките над София, които са я заварвали на Изгрева и когато Учителят е бил също там. Аз по това време живеех на пет километра от Изгрева затова ще преразкажа онова, което съм запомнила. През време на една от бомбардировките през 1943/44 г.
когато предварително сирените огласяваха града, вдигаха
тревога
и предупреждаваха за идващите самолети.
След известно време идваха самолетите и изсипваха своят смъртоносен товар над града. Като чуват сирените приятелите уплашени се запътват към Учителя. Той излиза от стаичката си и накарва всички да влезнат в салона на Изгрева, да коленичат в кръг, да се хванат за ръце и да се молят. Учителят е присъствувал и е подавал молитвите една след друга, коя след коя да следва. После Учителят излиза на полянката, направил е няколко кръга около полянката пешком като непрекъснато се молел и от време на време произнасял някакви формули, изнасял е ръцете напред и нагоре и после ги е свалял така както Учителят е показал когато трябва да се издухат чрез устата и чрез ръцете онези сили на разрушението, които връхлитат понякога върху ръцете.
към текста >>
24.
285. ВЕРКА КУРТЕВА
,
,
ТОМ 5
когато предварително сирените огласяваха града, вдигаха
тревога
и предупреждаваха за идващите самолети.
Той може да се учи от опитностите на другите като ги изживява вътрешно и преминава по вътрешен път онова да кажем за пет минути, което другият минава за пет години". Така се печели време и се спестява част от енергията, която е предназначена за тези случаи. Верка Куртева лично разказваше няколко интересни случая по време на бомбардировките над София, които са я заварвали на Изгрева и когато Учителят е бил също там. Аз по това време живеех на пет километра от Изгрева затова ще преразкажа онова, което съм запомнила. През време на една от бомбардировките през 1943/44 г.
когато предварително сирените огласяваха града, вдигаха
тревога
и предупреждаваха за идващите самолети.
След известно време идваха самолетите и изсипваха своят смъртоносен товар над града. Като чуват сирените приятелите уплашени се запътват към Учителя. Той излиза от стаичката си и накарва всички да влезнат в салона на Изгрева, да коленичат в кръг, да се хванат за ръце и да се молят. Учителят е присъствувал и е подавал молитвите една след друга, коя след коя да следва. После Учителят на поизлизалянката, направил е няколко кръга около полянката пешком като непрекъснато се молел и от време на време произнасял някакви формули, изнасял е ръцете напред и нагоре и после ги е свалял така както Учителят е показал когато трябва да се издухат чрез устата и чрез ръцете онези сили на разрушението, които връхлитат понякога върху ръцете.
към текста >>
25.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
" Аз съм се затворила в своята стая в
тревога
: Но днес е Великден!
Оставаше да дочакам Великден, който не закъсня да дойде. Хубаво, пролетно, светло утро! Ние сме от рано на крак. Къщата е почистена, подредена, прозорците и врати разтворени. Пролетната свежест влиза в стаите и подканя: „Хайде, по-скоро, по-скоро!
" Аз съм се затворила в своята стая в
тревога
: Но днес е Великден!
Аз не мога да се облека с моята извехтяла ученическа престилка. Как не ми е дошло на ума до сега? Имам хубава бяла якичка, но престилката, престилката! И тя е чиста и изгладена, но вехтичка, поизбеляла и даже пооръфана тук-там. А нямам нищо по-хубаво какво да облека.
към текста >>
26.
35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ
,
,
ТОМ 6
35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Вечерта простира бавно своето теменужено крило над земята и приютява всичко уморено от дневния труд, шум и
тревога
.
35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Вечерта простира бавно своето теменужено крило над земята и приютява всичко уморено от дневния труд, шум и
тревога
.
Звездите се нареждат една по една на небесния свод по местата си. Из различни алейки и пътечки излизат сестри и братя да починат на пейките пред стаята на Учителя. Защо именно там? Там се най-хубаво почиваше. То беше един кът където се потопявахме в такъв мир и тишина, каквито никъде не се намираха.
към текста >>
27.
65. ДАН ЗА БЕДНИТЕ
,
,
ТОМ 6
Цялото семейство било в
тревога
, а най-вече той.
65. ДАН ЗА БЕДНИТЕ Разказа ми веднъж нашата добра и многоуважавана и обична сестра Милева следният случай на изцеление: Един ден отишла да посети едно свое близко роднинско семейство. Заварила съпругът внезапно заболял тежко и не бил на работа.
Цялото семейство било в
тревога
, а най-вече той.
Той заемал някаква висша длъжност, а и на следващия ден щял да има ревизия. Той трябвало да бъде на всяка цена здрав и на поста си, иначе можела да пострада службата му. Като видял сестра Милева първата му дума била: „Вашият Учител нали казваш, че можел да лекува моментално. Моля ти се иди при Него и Го помоли да ми помогне веднага да оздравея и утре да бъда в службата си". Тя казала: „Добре, щом искаш и щом вярваш, ще отида, но дали ще ти помогне не зная.
към текста >>
28.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
Точно какъв не знаех, но чувствувах
тревога
, необяснима
тревога
.
Най-после Той е доловил нуждата ми, истинската ми нужда да остана някога сама с Него, за да Го питам и да Му кажа неща, които пред всекиго не бих могла. И ми подари такива случаи. Кога душата се разкрива пред Учителя си, те трябва да бъдат сами. Тогава Му казах и чух много неща. И разбрах, че ми предстои голям изпит, че ме чака още по-голям изпит.
Точно какъв не знаех, но чувствувах
тревога
, необяснима
тревога
.
А външно всичко беше много хубаво. Учителят идва през ден, сестрите се трупат по няколко във всички ча- 85 сове на деня, пък и през нощта и се надпреварват да ми услужват и носят кой каквото има и може. Отвориха се сърцата и на много братя, които досега бяха затворени за мене, отвори се и моето за тях. Идваха да ми услужват, да ме навидят, да ми посвирят на цигулка, на цигра или да разговорят с мен. Аз бях трогната и възхитена от всичко това.
към текста >>
29.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
Това ме хвърляше в
тревога
.
Защо понякога ми се струва, че не е Той? Тъй далечен и чужд! Сякаш го няма Учителят! Сякаш е останала само фигурата Му. А онова Силното, Мощното, Божественото, сякаш Го нямаше.
Това ме хвърляше в
тревога
.
Но това бяха само мигове. Аз разсъждавах, че това е от обстановката и обстоятелствата. Те не можеше да не Му се отразят. И се утешавах, и се успокоявах сама. Нали войната скоро ще свърши?
към текста >>
30.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
Имам голяма
тревога
, голяма мъка.
Той не умира! Ние вярваме в това! " „И аз вярвам! И аз вярвам! Ей сега пак отидох и 130 Му се помолих.
Имам голяма
тревога
, голяма мъка.
Мислех тези дни пак да идвам при Него. Не знаех, че е болен. Но и сега Му се помолих преди малко. И вярвам, Той ще ме послуша пак и ще ми помогне както ми е помагал толкова пъти. Имам дъщеря в Германия.
към текста >>
31.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
стане голяма
тревога
(дойде началника на гарнизона и други подобни), да дойде и да ми съобщи.
Вечерта се настаних в ротната канцелария. Пратих доверен войник при телефона с поръчение, ако ме потърсят веднага да изтича и ми съобщи. Към полунощ дойде войника и ми съобщи, че ме търсят по телефона. Казах му, че ще отида на площадката на показвачите на брега на морето. Той 155 да се навърта при телефона и само ако.
стане голяма
тревога
(дойде началника на гарнизона и други подобни), да дойде и да ми съобщи.
Иначе, само да следи. Останах на площадката до три часа. Излязох и тръгнах да проверя караулите. Посрещнаха ме полицаи и ме помолиха да отида веднага на пристанището. Аз, обаче, започнах проверката от затвора.
към текста >>
32.
10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В КИЛИЯ
,
,
ТОМ 6
Когато се върнах с
тревога
от направеното откритие, отидох при Учителя и Му го казах.
10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В КИЛИЯ След три години крайно тежък и угнетен живот, открих неочаквано, че нещо у мен беше убито, безвъзвратно изчезнало. По-рано когато се намерех сред природата, особено на някой планински връх, аз се забравях от възторг. А сега, само след няколко години измъчен живот, когато се бях изкачила на върха Камен дел на Витоша душата ми беше като окована в ледове. Стоях там бездушна като че ли бях със завързани очи без нищо да 164 трепне в мен.
Когато се върнах с
тревога
от направеното откритие, отидох при Учителя и Му го казах.
Той ми отговори: „Нищо не се е изгубило във вас, всичко е пак там, само, че вие не можете да го видите, защото сте като човек зазидан в килия без прозорци". И наистина, аз така се бях зазидала и продължавах да се зазиждам още 15 години наред след това в отрицателни мисли, чувства и преживявания, че в паметта ми нещо започна да се обърква и да ми преки както при лекторските ми курсове, в които работех така и в най-обикновената работа в домакинския ми живот. При писане обърквах местата на буквите, а при говорете местата на думите. Веднъж казах на момичето си: „Отрежи си ръцете, че умий хляба! " Друг път видях, че съм си подписала името, като съм пропуснала една буква в него.
към текста >>
33.
10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Обичта ми към Учителя и
тревогата
ми към Него, че е станало нещо, ме накара да отида веднага при Него в салона.
Това бяха все сестри. А вътре в салона една суматоха. Питам, какво е станало? Питам, какво има? Никой не можеше да каже от уплаха и от страх.
Обичта ми към Учителя и
тревогата
ми към Него, че е станало нещо, ме накара да отида веднага при Него в салона.
Аз бях напълно свободен към Него и можех да се приближавам към Него напълно свободно и да Му задавам въпроси. Затова аз не се маех, а направо застанах пред Него. Той с една кърпичка си бършеше лицето, излизайки от салона. Вената на челото Му отляво бе наранена и тя пускаше кръв и излизаше от нея кръв. С носната си кърпичка Той я притискаше и едновременно си бършеше кръвта по лицето.
към текста >>
34.
1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА
,
Богдана Николова
,
ТОМ 6
Семейството Ковачеви, състоящо се от 4 дъщери и един син, от които раненото е най-малкото дете, тогава на 10 години, изживяваше голяма
тревога
.
БОГДАНА НИКОЛОВА 1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА През време на Владайските събития, през есента на 1918 г. Верка Николова Ковачева, най- малката дъщеря на Никола Ковачев, живущ в Княжево, ул, „Св, Кирил и Методий" № 108, бе ранена в лявата ръка над лакета от снаряд.
Семейството Ковачеви, състоящо се от 4 дъщери и един син, от които раненото е най-малкото дете, тогава на 10 години, изживяваше голяма
тревога
.
Малката Верка, след 9-месечно лекуване и 4 несполучливи операции в Александровската болница беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето правеше температура. По това време в Княжево имаше италианска лекарска мисия. Заведоха малката Верка с превързана на дъска ръка при тях. Те я прегледаха и казаха, че ръката трябва незабавно да бъде отрязана, иначе детето ще умре. Роднините се събраха разтревожени около цялото семейство.
към текста >>
35.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Някои идваха с колелата (велосипеди) след като засвири
тревога
.
Бомба падна срещу нашето лозе на отсрещния баир. От детонацията стъклата на нашата колиба се изпотрошиха. Бомбардировката беше през нощта. Иначе денем ние отивахме при брат Ватев и правехме молитви. Там идваха и някои приятели от града или се криеха както всички в скривалищата.
Някои идваха с колелата (велосипеди) след като засвири
тревога
.
Така например брат Петър по това време идваше и вземаше урок по математика от Васил Константинов, който се беше евакуирал на лозе с брат си. Брат Петър можеше да работи при всякакви условия - а това бяха вродени качества, дошли от миналото.
към текста >>
36.
1. ПРОДАЖБАТА НА САЛОНА. БОЯН КОВАЧЕВ
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
ставаха бомбардировките над България и сирените много често свиреха за
тревога
, той се криеше в окоп изкопан в собствения му двор.
ПРОДАЖБАТА НА САЛОНА. БОЯН КОВАЧЕВ Боян Ковачев беше син на Тодор Ковачев, който построи салона в Русе. След заминаването на баща му Боян присвои салона и го направи дърводелска работилница, по който начин лиши приятелите от възможността да се събират в салона. Той смяташе, че това е лична собственост на баща му и той може да разполага така както му е угодно, като не познаваше един основен окултен закон за Дома Господен. Когато през 1944 г.
ставаха бомбардировките над България и сирените много често свиреха за
тревога
, той се криеше в окоп изкопан в собствения му двор.
Обаче както той така и много други хора, които си бяха направили окопи, за да се крият разбраха, че е много опасно да се крият в такива окопи и че могат да бъдат живи заровени при някоя бомбардировка. Така след един изживян ужас при бомбардировка той го прие като възмездие, че е отнел салона на братството и реши да се коригира като освободи салона, който беше направил на дърводелска работилница. Той освободи салона като го предостави за братски нужди. Но той не си реши правилно задачата понеже прие една голяма сума пари заради салона, с която си построи в същия двор работилница. Сумата му беше дадена от Петър Филипов и Йордан Новаков, която сума той впоследствие възстанови.
към текста >>
37.
24. Самолетнатат бомба и втората плоча
,
Лиляна Младенова
,
ТОМ 7
И останах дори когато имаше противовъздушна
тревога
и виеха сирените аз не се страхувах.
Бях решила да отива и да питам Учителя дали да остана в София или да се евакуирам. Той ни прие с баща ми в малката стаичка. Попита го дали аз да остава в София. Учителят се усмихна и рече: „Е, рекох, щом искате да опитате - останете". Аз разбрах, че щом се усмихна значи може да остана.
И останах дори когато имаше противовъздушна
тревога
и виеха сирените аз не се страхувах.
Дори при едно въздушно нападение се скрих в италианската гимназия на ул. „Шейново". И отгоре падна върху нас самолетна бомба. До мене имаше един военен. Каза: „Ако бомбата пробие втората плоча - загубени сме". Аз се помолих на Учителя.
към текста >>
38.
25. Докъде се разтегля един ластик
,
Лиляна Младенова
,
ТОМ 7
Мина една седмица докато се подготвим и като забие
тревога
вече изпитвах страх.
Каквото кажете - това ще е". Той си затвори очите и една сянка премина през лицето му: „Рекох, по-добре заминете. Един ластик се тегли, тегли и..." Учителят спря. Обръщам се: „Татко, сега разбра ли. Учителят каза да си замина".
Мина една седмица докато се подготвим и като забие
тревога
вече изпитвах страх.
Страх от ластика, който се е разтеглил. Тогава със страх заминах. А на връх Великден на нашата улица всички къщи почти бяха разрушени и само нашата остана невредима. София бе бомбардирана по Великден. Засегна и нашата улица „Тракия".
към текста >>
39.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Днес на обед имаше предупреждение за
тревога
.
Георги относно шумците каза: „Е, нали има там гарнизон. То Сливен е последен, където ще додат, ако додат“. Искаше да каже, че е по- опасно от тях в селата, които са далеч от града и че не ще рискуват да додат чак до самия град. Тука какво да ти кажа. Снощи имаше над София, но единични самолети и това ни кара да мислим, че днес-утре може да очакваме нещо.
Днес на обед имаше предупреждение за
тревога
.
Лиляна не би ли могла да си намери някоя работа там в Сливен. Говори с Кольо да й потърси. Дотук спрях снощи, защото ми се спеше и си легнах в 10.30 ч., но в 12 ч. имаше тревога и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби. Мен не ме чакай по-рано от десет дни, защото има да ходя в Лъджене, после Черни Вит и чак тогава при вас, ако е живот и здраве.
към текста >>
имаше
тревога
и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби.
Снощи имаше над София, но единични самолети и това ни кара да мислим, че днес-утре може да очакваме нещо. Днес на обед имаше предупреждение за тревога. Лиляна не би ли могла да си намери някоя работа там в Сливен. Говори с Кольо да й потърси. Дотук спрях снощи, защото ми се спеше и си легнах в 10.30 ч., но в 12 ч.
имаше
тревога
и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби.
Мен не ме чакай по-рано от десет дни, защото има да ходя в Лъджене, после Черни Вит и чак тогава при вас, ако е живот и здраве. Вие как сте, Кольо и Цвета идват ли при вас за спане, или пак не им се качва. Сега за Гергьовден ще бъде при вас весело и съжалявам, че не ще мога да бъда. Поздрави на всички. Целувам ви.
към текста >>
Днес имахме на обед
тревога
и летяха самолети, но пуснаха само няколко бомби.
Учителят не е казал сега да си почива още, а ми каза, ако е вътре в себе си раздвоена, да не остава в София, ако ли е спокойна и не е раздвоена за работата си да продължи работата. Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно. Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата, мляко има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв. Зеленчук има в изобилие, хляб има. Сега вече тук там има трамвай, а и улиците започнаха да ги почистват и да запълват ямите от бомбите.
Днес имахме на обед
тревога
и летяха самолети, но пуснаха само няколко бомби.
Изглежда, че имаха друг обект за бомбардиране, а едно ято обърка се в облаците и доде над София. В това време започна дъжд и гръмотевица, та се омесиха гръмотевица, дъжд, стрелба на оръдията и експлозиви от бомби, но само няколко. Защото сме свикнали вече та не ни прави впечатление. Аз казах на Лиляна щом като няма да работи, да си замине за Сливен, но тя иска още да седи. Какво прави сладката ми Анжелика, да я караш да чете и да пише, защото всичко е забравила.
към текста >>
40.
1. Сирак и чирак
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
После като пораснахме разбрахме каква
тревога
сме създавали на майка си.
Баща ми е бил ранен и след това пленник в Русия. Няколко месеца след това дойде съобщение в общината, това бе писмо от Русия, че баща ми е убит, за да пенсионират жена му. Но никога няма да забравя каква скръб сме причинявали на майка си тогава, защото пущаха войниците, които се връщат от фронта, а те се завръщаха парцаливи, кой по бели гащи, кой гол, кой бос, неприятна картина. Не зная защо не са им давали военните дрехи, с които да се върнат вкъщи, ами са ги пущали тъй окъсани по бели гащи и фланелки. Ние живеехме на една височина и виждахме от баира как слизаха войниците и ние двамата с брат ми като ги видим, първата ни работа беше да идем при майка си, да й кажем да излезе, да види дали баща ни не е между тях.
После като пораснахме разбрахме каква
тревога
сме създавали на майка си.
Когато чичовците ми и баща ми ги викали на фронта и те били седнали на обед ли или на вечеря, чичо ми Драган се обърнал към баща ми и казал: „Бате, ние отиваме на фронта. Ние знаем какво ще стане с нас. Ние не сме женени, а ти имаш семейство: жена и две деца. Затова ще знаеш, че аз през целия си живот, ако остана жив, ще се интересувам за твоя дом и твоите деца“. И тъй, както се помня от дете, докато си замина за оня свят чичо ми Драган на 24.VI.1975 г., той винаги е писал на майка ми и запитвал дали децата я слушат.
към текста >>
41.
26. Калфата
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Много ми домъчня тогава, тежко ми стана и като си отидох вечерта не можах да спя почти от
тревога
.
Канцеларията ми е срещу театър „Иван Вазов“. Там имаше една постройчица, която още се седи. Точно срещу нея на третия етаж насреща има „Дом на композиторите“ сега. После пак продължих работата си при брат Бертоли. Но стана така, че един ден той дойде и за нещо други бяха виновни, обаче другите лесно се оправдават и всичката вина падна върху мене.
Много ми домъчня тогава, тежко ми стана и като си отидох вечерта не можах да спя почти от
тревога
.
И по едно време се сетих за инженера Камен Великов. Той беше от с. Видбол, Видинско. На другия ден вместо да отида на работа при брат Бертоли, викам си, чакай, ще отида при инженера. Той нали така и така ми каза, да отида при него.
към текста >>
42.
37. Учителят си замина от този свят
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Всички бяхме в
тревога
и на 27.декември 1944 г., сутринта рано, Учителят си замина от тоя свят.
Аз заминах с мама за София и като пристигнах на Изгрева първата ми работа беше да ида при Учителя, обаче при Него беше дежурен брат Борис и още някой. Брат Борис не ме пусна да влезна при Учителя. На мене ми стана много тежко, но какво можех да направя. Предадох това, което ми беше дал брат Георги Куртев и се прибрах. Минаха няколко дни, през които научавах от други братя и сестри, че Учителят не е добре.
Всички бяхме в
тревога
и на 27.декември 1944 г., сутринта рано, Учителят си замина от тоя свят.
Всички братя и сестри бяхме много разтревожени от станалото и не знаехме какво да правим в тревогата си. Плачове и ридания се носеха по целия Изгрев. Ще ви предам доколкото мога разсъжденията на някои братя през време на тая тревога, която обхвана всички ни. Брат Трифон Кунев, бивш директор на театър „Иван Вазов“, писател и поет предлагал ако не разрешат да го положим на Изгрева, да бъде пренесен на Рила. Брат Кръстю Трифонов например, Бог светлина да му даде, той вече отдавна е в Невидимия свят, казваше: „Сега ще трябва да направим един стъклен ковчег на Учителя.
към текста >>
Всички братя и сестри бяхме много разтревожени от станалото и не знаехме какво да правим в
тревогата
си.
Брат Борис не ме пусна да влезна при Учителя. На мене ми стана много тежко, но какво можех да направя. Предадох това, което ми беше дал брат Георги Куртев и се прибрах. Минаха няколко дни, през които научавах от други братя и сестри, че Учителят не е добре. Всички бяхме в тревога и на 27.декември 1944 г., сутринта рано, Учителят си замина от тоя свят.
Всички братя и сестри бяхме много разтревожени от станалото и не знаехме какво да правим в
тревогата
си.
Плачове и ридания се носеха по целия Изгрев. Ще ви предам доколкото мога разсъжденията на някои братя през време на тая тревога, която обхвана всички ни. Брат Трифон Кунев, бивш директор на театър „Иван Вазов“, писател и поет предлагал ако не разрешат да го положим на Изгрева, да бъде пренесен на Рила. Брат Кръстю Трифонов например, Бог светлина да му даде, той вече отдавна е в Невидимия свят, казваше: „Сега ще трябва да направим един стъклен ковчег на Учителя. Брат Бертоли предложи да направим гробница на Учителя.
към текста >>
Ще ви предам доколкото мога разсъжденията на някои братя през време на тая
тревога
, която обхвана всички ни.
Предадох това, което ми беше дал брат Георги Куртев и се прибрах. Минаха няколко дни, през които научавах от други братя и сестри, че Учителят не е добре. Всички бяхме в тревога и на 27.декември 1944 г., сутринта рано, Учителят си замина от тоя свят. Всички братя и сестри бяхме много разтревожени от станалото и не знаехме какво да правим в тревогата си. Плачове и ридания се носеха по целия Изгрев.
Ще ви предам доколкото мога разсъжденията на някои братя през време на тая
тревога
, която обхвана всички ни.
Брат Трифон Кунев, бивш директор на театър „Иван Вазов“, писател и поет предлагал ако не разрешат да го положим на Изгрева, да бъде пренесен на Рила. Брат Кръстю Трифонов например, Бог светлина да му даде, той вече отдавна е в Невидимия свят, казваше: „Сега ще трябва да направим един стъклен ковчег на Учителя. Брат Бертоли предложи да направим гробница на Учителя. Аз, Гради казах: „Смятам, че не е редно. Учителят ни е говорил против паметници, гробници, а ние сега ще Му направим гробница“.
към текста >>
43.
10. Тръбата
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
А да знаете само моряците имат най-малко 15-20 позивни с тръбата: за ставане, за закуска, за обяд, за вечеря, за
тревога
, за пожар, за бой, за отбой и какви ли не още.
Още предната година Той се беше преместил да живее на Изгрева. Но когато окончателно остана на Изгрева, Той нареди беседите в новия салон да стават в 5 часа сутринта. На Изгрева нямаше още много наши братя и сестри, а бяха малцина. Но колкото и да бяха, те не бяха свикнали да стават толкова рано, затова аз ставах преди пет часа и с една военна тръба свирех, да ги събуждам когато имаше беседи. В Морското училище аз бях тръбач на ротата.
А да знаете само моряците имат най-малко 15-20 позивни с тръбата: за ставане, за закуска, за обяд, за вечеря, за
тревога
, за пожар, за бой, за отбой и какви ли не още.
Аз им бях избрал и с тръбата свирих позивна за ставане. Събуждах ги и те отиваха на беседа. А другите идваха от града пеша. Когато започна зимата, трябваше да се пали печка за беседа и аз трябваше да я паля още в 12 часа през нощта, за да може до 5 часа салонът да се затопли. Печката беше пернишки тип, не много горлива, много пушеше и аз не бях опитен в паленето й.
към текста >>
44.
1. Първи духовни сбирки
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Като си отидох намерих моите приятелки в
тревога
, разказаха ми, че целия ден били в молитва.
С какво се занимаваш ти и твоите приятелки? “ Аз казах, че с нищо лошо не се занимаваме, а правим само добро на хората. Където има болен човек отиваме да му помогнем, насечем дърва, почистваме, приготвяме храна и помагаме с каквото можем. Това съм правила аз и моите приятелки. Началникът ме погледна, известно време помисли пък ми каза: „Хайде, отивайте си, но внимавайте да не ми попаднете пак“.
Като си отидох намерих моите приятелки в
тревога
, разказаха ми, че целия ден били в молитва.
към текста >>
45.
4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Какви ли ще са тия психични качества, мислех си аз с
тревога
, и ако ми липсват?
Настъпи лятната ваканция, аз с прискърбие признах, че не мога, че не искам да се върна в дома на баща си, където считах погазена паметта на майка ми, то значеше да се изложа да се гази сърцето ми. Отидох в Русе, в едно близко познато семейство, където майката, една мила, добра жена, искаше, стараеше се да запълни някак голямата празнина в сърцето ми от загубата на майка ми, но не успяваше. В средата на август приятеля ми писа и съобщи, че братството, за което аз вече имах що годе представа ще има събор в Търново, който се открива на 19.август и ще трае цяла седмица. Обаче тези, които ще присъствуват трябва да отговарят на три условия - и той ги изреждаше: присъствуващите да се вегетарианци, да са посещавали беседите на Учителя най-малко една година и да имат някои психически качества. На първото условие отговарях, на второто - аз съм чела вече беседи и това е равностойно на посещаване, отсъдих аз, но третото условие ме озадачи.
Какви ли ще са тия психични качества, мислех си аз с
тревога
, и ако ми липсват?
Това пораждаше тревогата. А в писмото се казваше, че аз мога да посетя събора в последния ден като гостенка. Не мислих много, нито изпаднах в колебание, а бързо взех определеното решение - да отида в началото още на събора. Че защо ще чакам последния ден, когато "трапезата" се дига и аз ще намеря само трохи? Не, аз ще отида в самото начало, като всички други и то ще отида направо при Учителя.
към текста >>
Това пораждаше
тревогата
.
Отидох в Русе, в едно близко познато семейство, където майката, една мила, добра жена, искаше, стараеше се да запълни някак голямата празнина в сърцето ми от загубата на майка ми, но не успяваше. В средата на август приятеля ми писа и съобщи, че братството, за което аз вече имах що годе представа ще има събор в Търново, който се открива на 19.август и ще трае цяла седмица. Обаче тези, които ще присъствуват трябва да отговарят на три условия - и той ги изреждаше: присъствуващите да се вегетарианци, да са посещавали беседите на Учителя най-малко една година и да имат някои психически качества. На първото условие отговарях, на второто - аз съм чела вече беседи и това е равностойно на посещаване, отсъдих аз, но третото условие ме озадачи. Какви ли ще са тия психични качества, мислех си аз с тревога, и ако ми липсват?
Това пораждаше
тревогата
.
А в писмото се казваше, че аз мога да посетя събора в последния ден като гостенка. Не мислих много, нито изпаднах в колебание, а бързо взех определеното решение - да отида в началото още на събора. Че защо ще чакам последния ден, когато "трапезата" се дига и аз ще намеря само трохи? Не, аз ще отида в самото начало, като всички други и то ще отида направо при Учителя. Той ще разбере, дали от любопитство отивам или от сериозен интерес.
към текста >>
46.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ
,
,
ТОМ 8
Ние не сме спали няколко нощи от
тревога
.
Аз не съм чул да каже една лоша дума за някой колега също. Така особено, но този случай посочих. Някакви инжекции му бяха ударили в гърба и бяха засегнали някакъв нерв. В: На кой? Д: На Юри Буков лекарите и казват, че ако не се оперират той ще се парализира.
Ние не сме спали няколко нощи от
тревога
.
Такъв хубав, грамаден човек и му правят операцията. В: Къде това? Д: В Париж. Там има една зала Плеал, в която всеки един голям музикант френски трябва поне един концерт да даде на годината, да се представи на френската публика. Това е във всички столици, както и у нас, музикалната публика е една и съща, която ще я видиш по концертите.
към текста >>
47.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Това по начало е една
тревога
.
А Божественото, там няма вече компромиси. Компромиси там няма. Щом е Божествено, то ще успее. Затова и това спокойствие на Учителя, та това са 7000 беседи. 7000 беседи остават в едно време, когато материализма и ста-линизма нахълтват в тая страна, тука където Учението се ражда.
Това по начало е една
тревога
.
Той нямаше тази тревога и аз съм уверен, че то ще се съхрани в края на краищата. Щом е Божествено, както и притчите на Христос след колко време се написаха. Тогава нямаше машинописци, нямаше стенографи, но всички знаем какво е казал Христос. Не е всичко, защото в самото Евангелие пише и много, много други неща станаха Ама нали, сега Учителя идва в по-благоприятно време, а може би и при по-подготвени хора.
към текста >>
Той нямаше тази
тревога
и аз съм уверен, че то ще се съхрани в края на краищата.
Компромиси там няма. Щом е Божествено, то ще успее. Затова и това спокойствие на Учителя, та това са 7000 беседи. 7000 беседи остават в едно време, когато материализма и ста-линизма нахълтват в тая страна, тука където Учението се ражда. Това по начало е една тревога.
Той нямаше тази
тревога
и аз съм уверен, че то ще се съхрани в края на краищата.
Щом е Божествено, както и притчите на Христос след колко време се написаха. Тогава нямаше машинописци, нямаше стенографи, но всички знаем какво е казал Христос. Не е всичко, защото в самото Евангелие пише и много, много други неща станаха Ама нали, сега Учителя идва в по-благоприятно време, а може би и при по-подготвени хора.
към текста >>
48.
44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
и като че ли не можеше да се говори и не можем да откъснем съзнанието си от
тревогата
на времето, а да се слуша една беседа си иска своята атмосфера.
При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя Школата без песните на Учителя. Това действително беше един метод за духовна работа. Много нещо се вършеше с тези песни. Ние сме имали някой път трудности, имаше някой път трудности, в които поради събития и т.н.
и като че ли не можеше да се говори и не можем да откъснем съзнанието си от
тревогата
на времето, а да се слуша една беседа си иска своята атмосфера.
Тези песни нас ни тонираха и ни извеждаха до онова състояние, при което можем да чуем, да вникнем и да участваме в една беседа. Това бяха тревожни времена. Бомбардираха се градове, водеше се в Европа война, страшни работи ставаха и ние имахме купонни системи, не знам какво си, трудности и в това време Школата си продължаваше своя дух. Музиката в такива моменти вършеше много голяма работа. В: Колко цигулки имаше Учителят?
към текста >>
49.
47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ
,
,
ТОМ 8
Право да ти кажа, ние нямахме
тревога
, от друга страна някои от нашите братя и сестри, които не издържаха финансово на тази евакуация се върнаха и Той каза: "Събирайте се на молитва в малкия салон".
Аз останах с много голямо съзнание и с много голямо вътрешно спокойствие. И бай Ради остана, градинаря, а когато Учителят напусна Изгрева, Той като че ли остави нещо много хубаво. Така хубаво беше на Изгрева, това беше. Мина лятото, дойде пролетта също бомбардировките продължаваха, а тази градина, която се беше разцъфтяла, една тишина имаше. Имаше нещо много хубаво.
Право да ти кажа, ние нямахме
тревога
, от друга страна някои от нашите братя и сестри, които не издържаха финансово на тази евакуация се върнаха и Той каза: "Събирайте се на молитва в малкия салон".
Той каза: "Това е най-сигурното място". А това сигурно място беше покрито отгоре с един шперплат и една керемида само. Никой от нас не отиваше в скривалището Виларов, където имаше специална кабина и за книги на Евдокия и се криеха всички там, ние си стояхме в малкия салон на молитва през време на бомбардировката. Това беше много интересно положение, когато отвънка всичко се тресе, хвърчат дървета, щото и ние вътре си пеем и се молим. Имаше нещо много възвишено в смисъл, това са как да кажа, това са неповторими неща.
към текста >>
50.
11. ПОГЛЕДЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Аз бях в постоянна
тревога
.
11. ПОГЛЕДЪТ НА УЧИТЕЛЯ Ще разкажа един случай с погледа на Учителя, който никога няма да забравя. Работите се развиваха така, че за мен не беше още сигурно дали ще остана в София или на Изгрева.
Аз бях в постоянна
тревога
.
После рабо- тите ми се поуредиха и влезнах като певица в операта, но да се осигуря с квартира беше много трудно. Имах предложение да живея в града, но за мен беше безусловно нежелателно това. Исках да бъда на Изгрева. Един ден Учителят слиза от горе и долу пред вратата на долната стая Му казвам: "Учителю, моля ви се, нека да бъде най-малкото местенце, в което да живея, но да бъда при вас, да бъда на Изгрева". Това беше една моя молба гореща, излязла от глъбините на душата ми.
към текста >>
51.
19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП
,
,
ТОМ 8
19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ТЕЛЕСКОП Един приятен слънчев ден след обед се отправих към Изгрева, но там заварих братята и сестрите в
тревога
, сновяха смутени около къщичката на стенографките.
19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ТЕЛЕСКОП Един приятен слънчев ден след обед се отправих към Изгрева, но там заварих братята и сестрите в
тревога
, сновяха смутени около къщичката на стенографките.
Разбрах, че тревогата им се отнася до сестра Савка Керимидчиева, една от стенографките, която беше пострадала. Този ден, четвъртък, те бяха ходили на екскурзия на Витоша, сестра Савка решила да се придвижи със своя велосипед, но на връщане паднала в една канавка край пътя, една спица на велосипеда се забила в бедрото й, а освен това при падането си беше наранила челото. Отправих се към нейното жилище, където се бяха струпали доста от приятелите, но на пътечката между боровете видях Учителя идващ откъм къщичката на сестра Савка, много сериозен. Приближавайки се да Му целуна ръка, чух думите Му: "Не се доближавайте! " Той беше много... В: Възбуден или много ядосан?
към текста >>
Разбрах, че
тревогата
им се отнася до сестра Савка Керимидчиева, една от стенографките, която беше пострадала.
19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ТЕЛЕСКОП Един приятен слънчев ден след обед се отправих към Изгрева, но там заварих братята и сестрите в тревога, сновяха смутени около къщичката на стенографките.
Разбрах, че
тревогата
им се отнася до сестра Савка Керимидчиева, една от стенографките, която беше пострадала.
Този ден, четвъртък, те бяха ходили на екскурзия на Витоша, сестра Савка решила да се придвижи със своя велосипед, но на връщане паднала в една канавка край пътя, една спица на велосипеда се забила в бедрото й, а освен това при падането си беше наранила челото. Отправих се към нейното жилище, където се бяха струпали доста от приятелите, но на пътечката между боровете видях Учителя идващ откъм къщичката на сестра Савка, много сериозен. Приближавайки се да Му целуна ръка, чух думите Му: "Не се доближавайте! " Той беше много... В: Възбуден или много ядосан? Веска: Ще ви кажа после.
към текста >>
А брат Методи Константинов, който също констатира тази
тревога
на Учителя около Савка със своя мъжки ум, астрален мъжки ум да го кажа направо, казва: "Учителю, Вие с Вашата
тревога
около Савка внасяте някакси съблазън", такова нещо Му казал.
" За мене беше ясно. Аз веднага си обясних психологически всичко. Учителят е бил в друго поле и е търсил може би причината за нейното страдание. Впоследствие обаче когато с други е разговарял. Аз го чух от други наши приятели, Учителят е казал, че Савка е била прицел на нападение на Черната ложа, което е вече едно указание, че и българския цар Борис III и той ще бъде точно така прицел на такива едни нападения и затова Савкиното състояние Го е държало в голямо напрежение.
А брат Методи Константинов, който също констатира тази
тревога
на Учителя около Савка със своя мъжки ум, астрален мъжки ум да го кажа направо, казва: "Учителю, Вие с Вашата
тревога
около Савка внасяте някакси съблазън", такова нещо Му казал.
"Учителят казал: "Как няма един астроном да се тревожи, когато загуби астрономическата си тръба". Значи за Него съзнанието на Савка е било един поглед, било едно огледало и отражение чрез което Той е изучавал, проучавал и е следял живота в един свят. В: Какво ще ми кажете за Савка? Веска: А-а, за Савка искам специално да разкажа. Това беше за мене изключителен ученик на Учителя. Несравним.
към текста >>
52.
20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ
,
,
ТОМ 8
20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91.ПСАЛМ Есента настъпваше и заедно с нея растеше
тревогата
от неочаквано посещение на самолети и бомбардировачи.
20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91.ПСАЛМ Есента настъпваше и заедно с нея растеше
тревогата
от неочаквано посещение на самолети и бомбардировачи.
Имаше нареждане прозорците да се затъмняват с черна хартия. Оскъдица мореше народа. Хляба се месеше от нехранителни някакви второстепенни съставки на житното зърно. Липсваха много продукти на пазара и всичко купувахме с купони. Бях започнала и моето учителство в III.Софийска девическа гимназия.
към текста >>
53.
21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 8
Имало е
тревога
, сирените са свирили, но аз нищо не съм чула.
Но в това време диригента промени решението си и ми казва: "Няма да свирите сама, но ще свирите дует с един виолист". И ето идва виолиста и с него започваме дуета. Същата нощ, на 30 срещу 31 март 1944 г. неприятелски самолети запалителни са летели над София. Сега аз това нещо не съм го усетила.
Имало е
тревога
, сирените са свирили, но аз нищо не съм чула.
А майка ми като ме видяла, че спя дълбоко не ме и събудила. А пък ние бяхме в една едноетажна къща при леля ми, на сутринта тя ми казва: "Нощес имаше силна бомбардировка, запалителни бомби се хвърляха над София, иди и виж какво е станало с къщата на Апостол", брат ми, чието семейство беше се евакуирало, а жилището им беше на ул. "Цар Борис I" 76. Аз тръгнах към града и за мое успокоение разбрах, че жилището, в което живееше брат ми е останало невредимо. Спокойно се отправих по ул.
към текста >>
Поуспокоени и тримата: моят ученик, Стоил Стефанов и аз влязохме в скривалището, където непрекъснато прииждаха хора в
тревога
.
Поуспокоих се. В: Иначе вие познахте ли кой е виолончелиста, например дадоха ли ви образа? Веска: Не, не, не. Сега се яви като виолист. Просто лице, виолист.
Поуспокоени и тримата: моят ученик, Стоил Стефанов и аз влязохме в скривалището, където непрекъснато прииждаха хора в
тревога
.
Веднага се мобилизирах вътрешно и на полуглас започнах да се моля. Прочетох "Отче наш", след това 91.псалм. Чух, че някои се подиграваха и казваха: "Тая калугерка, калугерка ли е там, та чете молитви? " А други казваха: "Молете се, молете се, така внасяте успокоение! " Започна бомбардировката, която трая дълго време.
към текста >>
54.
2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Наблюдаваше ме с растяща
тревога
- дали не съм се побъркала.
2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО? Като студентка в Музикалната Академия свирех редовно пиано. Един ден, както свиря, чувам ясно един вътрешен глас: „Причести, причести организма си." Започнах да правя топли бани, да налагам на стомаха си компреси от сварени билки и да се храня само с хляб, пресен лук със зехтин и лимон. Горката ми майка!
Наблюдаваше ме с растяща
тревога
- дали не съм се побъркала.
Тя ме заведе при три различни лекари. След техните обстойни изследвания - физически и психически, те успокоиха майка ми, че съм здрава и нормална. Аз продължих моя необикновен режим, но след три месеца започнах да взимам и друга храна, но никакво месо. Аз бях вече вегетарианка. Мама се примири.
към текста >>
55.
7. СПИРИТИЧЕСКИЯТ СЕАНС
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Една нощ, в моя сън, летя през пространството с моето „друго" /етерно/ тяло, изведнъж почувствувах една
тревога
за моето физическо тяло.
Но скоро аз отидох на Рила. Когато се завърнах вкъщи заварих сестра ми напълно изтощена. Сега тя замина на почивка. Останах сама с мама. Тя продължаваше да пее и пише проповеди на стар религиозен език.
Една нощ, в моя сън, летя през пространството с моето „друго" /етерно/ тяло, изведнъж почувствувах една
тревога
за моето физическо тяло.
Бързо се плъзнах по една тънка жица за да се върна в тялото си, но то бе обсебено от някаква друга еманация. Почнах да произнасям формулите от Учителя, една след друга. Най-после аз успях да се върна в моята „къща". На сутринта опитах се да убедя мама да се молим заедно, тя отказа. Тогава аз реших да я имитирам, почнах да пея химни, отказах да се храня.
към текста >>
56.
130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Те изявиха
тревога
, че може Учителят да си замине горе.
Искаш да разкажа как братството се отзова към това. Някои от приятелите като видяха, че Учителят така не е добре, дойдоха да Го вземат с кола, щото мислеха че Учителят ще си замине. Сега, младите братя тогава и сестри ще го кажа, абсолютно не проявиха недоверие. Всички повярваха, че Учителят ще оздравее. По-възрастните братя така се усъмниха.
Те изявиха
тревога
, че може Учителят да си замине горе.
Даже бяха дошли веднъж със Славчо Печеников с кола до Вада долу, за да Го вземат и да Го свалят. Аз не знам, те предложили ли са на Учителя, не са ли предложили, виж това не мога да кажа. Но много от приятелите, например пред Него плачеха като виждат, че не може да говори, че не може да ходи. Така проявиха едно малодушие ще кажа. Когато младите бяха по-положителни.
към текста >>
57.
01 - 12. С ПУШКА ИЛИ БИБЛИЯ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Тревогата
на брата се увеличила многократно.
На търга се явили няколко души между заможните хора от града. Явил се и брат Куртев, който си мислел, че тържната комисия, като знае, че той живее в къщата, ще възложи търга на него, но не станало тъй. Друг наддал и взел търга. Това много огорчило брат Куртев, като виждал как нехайно богатите се отнасят към неволите и трудностите на бедните. Новите собственици пуснали слух, че ще го принудят да освободи къщата, като отидат и почнат да свалят керемидите.
Тревогата
на брата се увеличила многократно.
Вечерта се върнал от работа много обезпокоен, затова влязъл в спалнята и там останал сам. Докато жена му се занимавала с децата в кухнята, той посегнал и взел пушката, която висяла закачена над леглото, смазал я и пак я оставил на мястото. Късно вечерта си легнал, но сънят бягал от очите му. Като почнало да се разсъмва, станал и се приготвил за работа, но преди да излезе, поръчал на жена си: „Дойдат ли стопаните и почнат да разпокриват, прати едно от децата да дойде да ми каже" - и след това заминал на работа. Работил той, но цял ден бил като на тръни.
към текста >>
58.
02 - 16. РАЗШИРЯВАНЕ НА СГРАДАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
Тогава един брат, участник в специалната служба за дъжд, без
тревога
казал: „Братя и сестри, ние тук цяло лято се молим за дъжд и ето, дъждът дойде.
Сутрин, обед и вечер, в определен час се събирали, пеели специално подбрани духовни песни, правели молитви и казвали формули, после плискали вода на високо, за да привлекат дъждовните облаци. След десет дни съставът на групата се сменял. Това продължило през цялото лято. Една привечер, когато сградата била разпокрита, за да се поправи покрива, заваляло. Присъстващите се смутили, не знаели какво да правят.
Тогава един брат, участник в специалната служба за дъжд, без
тревога
казал: „Братя и сестри, ние тук цяло лято се молим за дъжд и ето, дъждът дойде.
Но тъй като цялата сграда е разкрита, ако дъждът се усили, ще падне цялата мазилка от тавана, ще се намокрят картините по стените, а освен това няма и къде да нощуваме. Ето защо, да се изправим за молитва и да поискаме да се отложи дъждът за 24 часа, за да можем утре да сложим покрива. " Всички се изправили в сърдечна молитва. Молбата им била чута: Дъждовните облаци, които идвали откъм река Тополница, се разделили на два ръкава, като единият поел на юг и минал през село Пирня, а другият поел по посока на север и минал по билото на връх Караманица. Градината била заобиколена и отмината от дъждовните облаци, в Айтос те пак се слели в едно и се излели в пороен дъжд.
към текста >>
59.
05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Когато усещаш страх, унилие или
тревога
, ще казваш: Слушам Господа, Ставам, когато Той иде, Здрав съм, защото Бог е при мене.
Орелът, това е полетът на човешкия дух - Вярата. Човекът, това е човешката разумност в човека. Който се обръща за помощ към Бога, веднага ще я има. Да се чете Данаил и живота на Аврама, Исака, Якова, Йосифа. ФОРМУЛА ЗА ЗДРАВЕТО: „СЛУШАМ, СТАВАМ, ЗДРАВ СЪМ, СИЛЕН СЪМ" Тази формула като се изговаря и ще се марширува, когато я изговаряш седнал или легнал, ще маршируваш мислено.
Когато усещаш страх, унилие или
тревога
, ще казваш: Слушам Господа, Ставам, когато Той иде, Здрав съм, защото Бог е при мене.
Силен съм, защото обитавам в Неговата Сила. Каквато работа и да работите, трябва да отделяте 10 минути, за да се изпраща по една добра мисъл в пространството. „Господи, да се изпълни Твоят план на земята. Да се изпълни Небесният план на земята. " 12 август 1948 г.
към текста >>
60.
07 - 65. БОЛНА ОТ ДЕЗИНТЕРИЯ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Ето защо отиват при Учителя със скрита
тревога
и му казват: „Учителю, сестра Катя е много болка.
65. БОЛНА ОТ ДЕЗИНТЕРИЯ Една сестра от Изгрева бе болна от дезинтерия. Положението й се влошаваше. Сестрите, които я обслужваха, вече се страхуваха за живота й.
Ето защо отиват при Учителя със скрита
тревога
и му казват: „Учителю, сестра Катя е много болка.
Какво да правим? Може и да умре."- „Че какво като умре", казал Учителят едва ли не с безразличие. След малко й пратил порция имамбаялдъ. Болната, като видяла яденето, казала, че това ядене не е благоприятно за нейната болест, но щом Учителят го праща, ще го изяде. След като тя изяла яденето, положението й започнало да се подобрява и за скоро време напълно оздравяла.
към текста >>
61.
08 - 06. КАК СЕ РАЗВЪРЗВА КАРМИЧНИЯ ВЪЗЕЛ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Майка ми обаче си изживяваше една
тревога
: „То, казва, е добре, синко, като караш край нас, ама ще порастнеш, ще идеш войник, там ядат месо, какво ще правиш?
Трябва да кажа. че моите родители бяха свободолюбиви хора. Те ме оставяха свободен, както си разбирам, така да си живея. За себе си баща ми се утешава така: Той, като порастне, ще му стигне акъла и ако иска - ще яде. Ако не иска - няма да яде.
Майка ми обаче си изживяваше една
тревога
: „То, казва, е добре, синко, като караш край нас, ама ще порастнеш, ще идеш войник, там ядат месо, какво ще правиш?
Ще дойде време да се жениш, де ще вземеш такова момиче? " Викам: „Майко, ако намеря такова момиче, ще се оженя, ако не намеря пък, няма да се оженя." И тъй и стана. В 1929 година, когато се връщахме от Мусала, се събрах с едно такова момиче, дъщерята на брат Георги Куртев. В рейса се запознахме, след туй седем години кореспондирахме и след туй се оженихме. Това е Донка - средната, не е най-малката, нито от най-големите.
към текста >>
62.
08 - 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Тя не им се меси на техния живот и те не се месят на нейния живот, обаче момиченцето по своя инициатива става вегетарианка, а майката, като се отказало то да яде месо, майката изпада в
тревога
.
И други има, които са превеждали на есперанто. Брат Пампоров е превеждал на есперанто. Сестра Петра Шелингозова живее в провинцията. Той, брат й е женен, има деца. Има момиче, на коетозабравих името, 10-12 годишно.
Тя не им се меси на техния живот и те не се месят на нейния живот, обаче момиченцето по своя инициатива става вегетарианка, а майката, като се отказало то да яде месо, майката изпада в
тревога
.
И се върнала, и на кавга е готова така не само да избухне, ами така и на саморазправа, защо тя накарала дъщеря й да не яде месо. Пък сестра Петра й казала: „Бульо, нито съм й говорила - какво може да се говори на такова дете? Нито съм й говорила, нито нищо. Пък. като е решила, това е нейна работа." - „Ти си я убедила, ти си я накарала да не яде месо." - „Аз нито съм я накарала да не яде, нито ще мога да я накарам да яде", й казала Петра. Обаче родителите казали: „Сутринта ще заколим кокошка и ще и кажем да яде." И легнали с това решение.
към текста >>
63.
08 - 17. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Ние бяхме в
тревога
.
У тях се бяха събрали и аз отидох да я видя. Бяха се събрали много хора. Помолиха я да разкаже нещо. Тя разказа една случка с Учителя: Един път Учителят дълго време не слезе долу. Цяла седмица не слезе долу.
Ние бяхме в
тревога
.
Не слиза. Нито храна получава, нито нищо. И следихме кога Учителят ще слезе долу и когато слезе, всеки бърза да отиде да му целуне ръка, да вземе неговото благословение. По едно време видял, някой слиза, отивам, посягам, искам да му целуна ръка. Той се държи строго и казва: „Аз не съм вашият Учител." Тогава аз се сетих да питам: „Ами кои сте?
към текста >>
64.
09 - 66. ОВЧАР-УЧИТЕЛ ПО ЧЕСТНОСТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Тревогата
на сънародницата ни била голяма.
Изтръпнала от ужас, че остава без стотинка в чужда страна и помолила водача си да се върнат, за да я потърсят, но водачът й не се съгласил по две съображения: първо, че вече наближили върха, на който искали да се качат и че връщането е неразумно, и второ, за това, че не е сигурно дали ще могат да намерят изгубената кесия. Съгласила се тя и продължили пътя. Скоро стигнали върха. Оттам се открили нови гледки, нова красота, но нямали повече време да се радват и поели пътя за връщането. По пътя гледали и двамата, взирали се, но нищо не намерили.
Тревогата
на сънародницата ни била голяма.
Помрачила се радостта от екскурзията. Кесията с цялото й състояние не се намерила. „Защо ми трябваше екскурзия, защо ми трябваше да идвам в Швейцария? " Вайкала се тя, но нищо не помагало. На следния ден завели пострадалата при пастора.
към текста >>
65.
09 - 124. РАЗПЛАТИЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Нека да се разплатиме, докато имаме пари", казваше бай Желязко на съпругата си, а дребните им дечица слушаха и не разбираха защо бе това бързане, защо беше тая
тревога
.
Всички бързаха сериозни, замислени, да поуредят домашните си работи и да отпътуват. Бързаше и бай Желязко, кротък и добър човечец. Искаше да се раплати тук, там, към близки и познати, на които дължеше по някой лев. „Жена, война е. Всичко става.
Нека да се разплатиме, докато имаме пари", казваше бай Желязко на съпругата си, а дребните им дечица слушаха и не разбираха защо бе това бързане, защо беше тая
тревога
.
Когато бай Желязко се върна привечер, каза на жена си, че се разплатил на попа, на даскала и на бакалина. Доволен, че благополучно бе свършил работата си, легнали да спят. Сутринта станал рано, приготвил се за път, ръкува се с майката, прегръща и целува децата и отпътува. Отдалечавайки се, той на два пъти се обърнал, за да ги види още веднъж, като че за последен път. Тогава, по време на Балканската война, ние живеехме в с.
към текста >>
66.
09 - 125. ДОБРИЯТ УРОК
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Това обстоятелство създавало
тревога
в нейното любещо майчино сърце.
125. ДОБРИЯТ УРОК Една от възрастните сестри от София, твърде ревностна в Божието дело, имала две дъщери, които не проявявали никаква наклонност към делото.
Това обстоятелство създавало
тревога
в нейното любещо майчино сърце.
Но каквито усилия и да правила добрата майка, всичко отивало напразно. Една вечер добрата майка се помолила и поискала Учителят да й помогне. Същата нощ тя сънувала, че Учителят идва при нея, като носи в ръка една розова пъпка и й казал: „Направете я да цъфне! " - „Не, не може, Учителю! " - „Рекох, опитайте се, накарайте я да цъфне, да се развие, да ухае." - „Учителю, ако аз взема насила да я разтварям лист по лист, ще се изхаби цвета и пак нищо няма да стане", казала сестрата, - „Е, добре.
към текста >>
67.
09 - 127. ОТКРАДНАТИТЕ ДОКУМЕНТИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Длъжностното лице е в
тревога
.
127. ОТКРАДНАТИТЕ ДОКУМЕНТИ През 1964 година на отговорен партиен работник в София се загубват важни документи.
Длъжностното лице е в
тревога
.
Употребило всички възможни средства за дирене, но без резултат. Негови близки го посъветвали да потърси помощта на ясновидеца от Конево - брат Влайчо. Отива той при Влайчо и му казва мъката си. „Ти не знаеш ли, че ми е забранено да гледам? Защо ме караш да нарушавам закона и да си навлека неприятност", му казал брат Влайчо.
към текста >>
68.
09 - 150. РАЗДАЙТЕ ГО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Дежурните отиват при Учителя и го питат какво да правят яденето, споделяйки
тревогата
си, че има опасност да остане.
Дежурните очакваха, че завръщащите се излетници ще потърсят ядене и тъй ще се оползотвори. Но ето, че никой не идваше. Дойде време за вечеря. Слънцето вече се закриваше зад върха, който се оглежда всяка заран в петото езеро, наречено от Учителя Махабур. На всички приятели тази вечер бе предложено от обедното ядене и няколко души вземаха ядене за вечеря, но болшинството предпочитаха чай за вечеря.
Дежурните отиват при Учителя и го питат какво да правят яденето, споделяйки
тревогата
си, че има опасност да остане.
„Раздайте го", казал Учителят. - „Няма желающи, Учителю. Почти всички предпочитат чай за вечеря." В този момент някой се бе сетил за брат Цеко и каза на Учителя. „Повикайте го", казал Учителят. Брат Цеко дойде, както винаги усмихнат.
към текста >>
69.
12 - 45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Но той в голямата
тревога
не се сеща и цяла нощ.
И Добри вика: „Наде, отивай ти, нали милиционерът ни срещна." -,,Е, бай Добри, ела малко." - „Отивайте, аз ще дойда." Отидохме ний, поседяхме малко, връщаме се, няма го. 9 часа, 10 часа, 11 часа вечерта, няма го Добри. Аз сетревожа По едно време идва ама толкова смутен, толкова разтревожен, легна. И му казали: „Няма да казваш на женаси защо си бил в милицията. А на другия ден му съобщават, че трябва да отиде в Сливен, да получава платове и точно за този плат, който са върнали като неподходящ.
Но той в голямата
тревога
не се сеща и цяла нощ.
Става рано, ще отива в Сливен да взема платове от фабриката. И аз викам: „Добри, кажи бе." - „Няма да ти кажа, не, няма дати кажа." И застанахме на молитва, и се помолихме и изведнъж в мене, казвам: „Твоята честност ще блесне в града." Ама аз не зная защо му казвам, тъй просто: „Твойта честност ще блесне в града. " И той си замина. Като отива във фабриката, получава плата и пак не се сеща. Складира други материали и ги дава на влака и той отива до Калканджиеви да се види с тях и сяда в градската градина разтревожен, защото честен човек, нали го обвиняват, а това е подсъдно.
към текста >>
70.
IV.13 август, събота
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Но в душата ни, когато остане един малък грях, нам ще е мъчно, също както когато в окото влезе една прашинка, която произвежда цяла
тревога
в организма.
В света има два вида хора: едни са способни да знаят истината, а другите - не. Виждате, че когато водните капки падат върху канарите, те отскачат, но когато паднат върху рохка земя, те се попиват - така е и с истината. Когато отива у хората, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре в тях е тъмно, а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в живота си. Един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне "истината в себе си, да постави себе си на съд и да не се плаши.
Но в душата ни, когато остане един малък грях, нам ще е мъчно, също както когато в окото влезе една прашинка, която произвежда цяла
тревога
в организма.
Когато не възприемате истината всецяло, няма да ви върви нито духовно, нито материално. Виждате, аз свързвам и материалното благословение с възприемането на истината. После, друго важно нещо трябва да знаете: а то е, че краят на работата е важен, а не началото. Може да започнем зле, но ако свършим добре, само тогава работата ви ще се приеме. По-добре е да се върнем към Бога като слуги послушни, като чада послушни, които са готови да искат от Бога да им прегледа сметките.
към текста >>
71.
12. ТОВА УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
Когато някоя ваша сестра се намира в скръб, в
тревога
, нека 5-6 до 12 сестри отидат вкъщи и се помолят за оправяне на работата.
Казвате: „Тогава ще умрем.“ Да, втори път като се върнете, децата ще умрат, а вие ще живеете. Смъртта подразбира самопожертвуване. Всички трябва да гледате един на друг тъй, както майките на децата си. Христовото учение е да се не цапате. Друго нещо ще ви препоръчам.
Когато някоя ваша сестра се намира в скръб, в
тревога
, нека 5-6 до 12 сестри отидат вкъщи и се помолят за оправяне на работата.
Ако някой е болен, ще се съберете у него на молитва, макар и да сте скарани някои от вас. Ще кажете: „Господи, ние сме решили да работим тъй, както Ти искаш, затова сме се събрали да ни научиш как да живеем.“ Така искам да посрещнете Великдена. Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди, границите на Божествената любов са безпределни. Когато кажете за някого, че той е лош, той е вратата, през която ще мине злото, през него ще минат всички нечистотии. Когато видите, че вашият мъж е неразположен, да знаете, че той изхвърля сметта навън.
към текста >>
72.
18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 12
Тази работа с
тревога
не става.
От Божествения Дух зависи всичко. Той се различава от всички други духове. Много други духове има. Нещата и се казват, и се посяват, но за всяко нещо си има определено време. Аз казвам да не мислите, че не е дошло времето.
Тази работа с
тревога
не става.
Не мислете, че ако седнете да плачете, да се окайвате, всичко това ще ви помогне. Няма да ви помогне нищо. Когато плаче човек, плачът има съвсем друг смисъл. Когато отидете при някой жесток човек, плачете, за да го смекчите. Нали сухата почва има нужда от вода, от плач, а мократа няма нужда от вода.
към текста >>
73.
20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Тогава аз му казах, че съм мировият съдия Тошев - началник на Съдебно-контролния отдел при комитета на СГОП и че всички търговци в града са в
тревога
от моята заповед, да сложат етикети за цените на всички стоки.
Рано заранта отидох в най-голямата сладкарница и запитах съдържателя може ли да ми продаде един шоколад, че ще го нося на тежко болен човек. Той ми отговори: „Не обичам да лъжа. Имам три шоколада, но не ги продавам. Нужни ми са при направата на сладки." Запитах го познава ли ме. Отговори, че не ме познава.
Тогава аз му казах, че съм мировият съдия Тошев - началник на Съдебно-контролния отдел при комитета на СГОП и че всички търговци в града са в
тревога
от моята заповед, да сложат етикети за цените на всички стоки.
„Наистина много се говори за Вас, но аз не Ви познавах. Много се извинявам. Заповядайте един шоколад." И ми подаде един голям шоколад. Попитах го колко струва, а той ми каза: „Щом е за болен, не искам пари." Платих му шоколада и отидох в Съдилището. Дадох пакета с кашкавала и шоколада на разсилния си и му казах да отиде много бързо в болницата и да го даде лично на Четвъртаков.
към текста >>
74.
3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Виждах
тревогата
у едни и злорадството у други.
Хаджисотиров, М. Дашин, В. Малчев и др., които в онези дни се събираха и в нашия дом, долавях, че се е извършило нещо лошо. Изтръгната беше властта от ръцете на народа, обезглавена беше управляващата земеделска партия, започнали бяха арести на земеделци и комунисти. Почнах да се вглеждам в лицата на хората.
Виждах
тревогата
у едни и злорадството у други.
Детското ми сърце сякаш предчувствуваше най-лошото. Над града надвисваше нещо страшно, смъртно и неясно... Тази година за последен път с обичайната тържественост посрещнахме Петровден. У дома се събраха татковите другари, заедно с големия ни род на обяд по случай именния му ден. Пяха се бойни, революционни песни. Късно след обяд се отправихме към нашата ливада, която се намираше вляво от шосето за София.
към текста >>
Легнахме си, подтиснати от
тревога
пред неизвестността.
Затичах се и аз с две стомни. Войникът, който беше на пост срещу нас, се опита да ме спре, но при укорителните думи на баба, която стоеше до портата, ме пусна. До вечерта баща ми прави опити да се свърже с партийните си другари. Отправи се към градината, където имаше укрито оръжие, огледа се и отиде към минаващата край нашата къща река, но и там го посрещна въоръжен войник. Когато се свечери, той поднови опитите си за връзка с с другарите си, но и този път безуспешно.
Легнахме си, подтиснати от
тревога
пред неизвестността.
Призори тежки удари по портата разбудиха всички ни. Беше 12 септември. Чичо Павел, брат на баща ми, отвори. В хслчето, където спяхме с баба, нахлуха въоръжени войници. - Що сакате, бре?
към текста >>
Отново се заредиха дни на неизвестност и
тревога
... Един ден играех на улицата, а баба седеше пред портата на големия камък.
- При татко ми. Петър Говедев - казах аз. - Петър Говедев не е вече тук - отвърна той вече по-меко. Узнахме, че затворниците бяха преместени в горните казарми. Не разрешиха повече да се носи храна.
Отново се заредиха дни на неизвестност и
тревога
... Един ден играех на улицата, а баба седеше пред портата на големия камък.
Изведнъж от горния край се зададоха войници с щикове. Между тях вървеше баща ми с почерняло и изсъхнало лице. Отстрани, недалеч от войниците, го следваше втората ми майка. - Бабо, тате! - развиках се аз, а баба като недовиждаше, стана и отвори портата, мислейки, че си идва вече свободен.
към текста >>
Заредиха се тежки дни и безсънни нощи, изпълнени с
тревога
... Баба ту нареждаше като на умряло, ту се молеше горещо пред иконите.
Затичах се да го прегърна, но войниците ме отблъснаха с приклади. В очите на баща ми съзрях напиращи сълзи. Тръгнах с групата донякъде. Когато спрях, той изви глава, за да ме види, но конвоиращите му попречиха. Улицата се изпълни с писъците на баба... Беше 23 септември 1923 година.
Заредиха се тежки дни и безсънни нощи, изпълнени с
тревога
... Баба ту нареждаше като на умряло, ту се молеше горещо пред иконите.
Аз и сестра ми Вера стояхме сгушени до нея. Свършили се биха за нас детските игри, безгрижните ни дни... На 27 септември през нощта картечни изстрели процепиха зловещата тишина... Тръпки на ужас обхванаха всички ни. Скочихме от леглата полуоблечени. Излезли бяха чичо, стринка, децата им, съседите... Лунни лъчи обгръщаха в сребърна паяжина града. А долу, към нашата ливада, край шосето, проблясваха червени огньове, следвани от чести картечни залпове... Баба с необичайна за възрастта си бързина се втурна в къщи и коленичи пред иконите, молейки се гласно... В голямото си отчаяние и мъка тя търсеше опора в своята вяра... Над града се носеше синкав призрачен дим, примесен с дъх на изгоряло месо... След няколко дни дойде втората ни майка и каза: „Свърши се вече!
към текста >>
75.
6. НЕЛЕГАЛНАТА ПЕЧАТНИЦА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Настъпиха дни на
тревога
и напрежение.
Трябваше да се правят нелегалните срещи в околните села или в горичките на Витоша. На една среща научих тревожната вест - на 19 май 1934 година печатницата на „Комсомолска правда", преместена в квартирата на Йоско, била разкрита, а Тошко и Йоско били арестувани. В тази квартира беше отпечатан брой 4 на в. „Червен септемвриец", а брой 7 на в. на „Комсомолска правда" останал недовършен.
Настъпиха дни на
тревога
и напрежение.
Безпокойни мисли ме обзеха - не един път бях се движила с младите печатари. Полицията вероятно подозираше връзката ми с тях и сега ме търсеше... С тези мисли наближих квартирата си на ул. „Шар планина". От тротоара видях, че буренцето го нямаше на уреченото място. Реших да отида във фабриката, където работеше сестра ми и да разбера какво е станало.
към текста >>
76.
7. ОФИЦЕРЪТ НА КЕСАРЯ И СЛУЖИТЕЛЯТ БОЖИЙ - Никола Гръблев
,
Никола Гръблев
,
ТОМ 13
Той да се навърта при телефона и само ако стане голяма
тревога
(дойде началникът на гарнизона и други подобни) да дойде и ми съобщи.
Подчертано припомних да не се дават никакви хора от вагоните през нощта. Вечерта се настаних в ротната канцелария. Пратих доверен войник при телефона с поръчението, ако ме потърсят веднага да притича и да ми съобщи. Към полунощ дойде войникът и ми каза, че ме търсят по телефона. Казах, че ще отида на площадката на показвачите на брега на морето.
Той да се навърта при телефона и само ако стане голяма
тревога
(дойде началникът на гарнизона и други подобни) да дойде и ми съобщи.
Иначе само да следи. Останах на площадката до три часа. Излязох и тръгнах да проверя караулите. Посрещнаха ме полицаи и ме молеха веднага да отида на пристанището. Аз обаче започнах проверката от затвора.
към текста >>
77.
1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Жена ми Иванка един ден отнесла
тревогата
си до Учителя и го запитала за мен.
Намирах несъвместимост между диктаторското и колективното съзнание. Получих този отговор: „Ще се мине през механичната организация, за да се стигне до вътрешната, психичната организираност, която предполага колективно съзнание или съзнание за общото благо." През годините на тази война Учителят беше почти винаги сериозно замислен, явно за съдбата на народите. Не му поставих през тези години никакъв по-конкретен въпрос относно фронтовете и военните събития, не желаех да го безпокоя със свое малко или много дребно любопитство. В края на войната бурни събития ме бяха поставили в неизвестност за близките ми домашни. Повече от месец не са знаели нищо за мен - къде съм и как съм.
Жена ми Иванка един ден отнесла
тревогата
си до Учителя и го запитала за мен.
Той й казал, че след няколко дни ще разбере къде съм и какво правя. Така и станало - след 2-3 дни се свързахме и тя се изпълни с доволство и признателност към Учителя, когото също много уважаваше, въпреки че не хранеше същите чувства към някои хора от това общество, които намираше за твърде разпуснати в едно или друго отношение. Прекарването с Учителя на планината представляваше за съпровождащите го винаги едно важно, интересно и радостно събитие. По-дълго време прекарах с Учителя и братя и сестри една година на седемте езера, когато се започваха някои мероприятия там за улеснение на бивакуващите - заслон и каменна пътека-мост над мястото, където изтича второто езеро (там минава пътеката, идваща от първото езеро). Имаше нужда от много и силни ръце да изваждат, преместват и нареждат всякакви камъни, големи и малки.
към текста >>
78.
5. ТРУДНИ ДНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НИ, ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ПЪТ КЪМ НОВИЯ ЖИВОТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
За тази му съдба допринесе
тревогата
при мобилизирането му, неудачи през годината от неговата търговия и т.н.
България се опасяваше да не би Турция да ни обяви воина, затова мобилизира войските си. Свако ни Андон също постъпи войник в запаса. Война, разбира се нямаше, свако ни се върна, но ето че заболя от болестта „червен вятър". Отиде на лечение в Сливен, гдето живееше негов роден брат. Там набързо почина от тази тежко-излечима болест.
За тази му съдба допринесе
тревогата
при мобилизирането му, неудачи през годината от неговата търговия и т.н.
Може би и организмът му отслабна от употребата на алкохол, не можа да противостои. Ето ти вече и леля ни Анастасия вдовица - едва бяха минали две години от вдовството на майка ни. Разрешението на въпроса бе, да се прибереме всички в Сливен. Една помощ ни остави само свако ни Андон, които се беше застраховал при застрахователно дружество „Балкан" в размер на 2000 лева. Като наследници на застраховката, беше определил леля ми и мен.
към текста >>
79.
49. ЗАВРЪЩАНЕ НА ИЗГРЕВА
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
През втората половина на юли, неприятелски самолети минаваха над нас, но въпреки даваната
тревога
, те не се занимаваха с България, а отиваха към Румъния - нападаха петролните инсталации в гр. Плоещ.
Веднага изказах пред шефа на фирмата желание да се върна в София, като пренеса и канцеларията. Казах му и съображенията ми, като в писмо му цитирах думите на Учителя - „Войната за България е свършена! " Той беше интелигентен човек, в контакт бе с военни и други високопоставени лица, но едва ли е имал подобно уверение от някого. Явно, че беше му дотегнало сам да се справя с належащите текущи работи на фирмата, затова връщането на двама-трима служащи, би го улеснило. В Кричим останахме още 15-20 дена, докато поставя в ред някои счетоводни работи.
През втората половина на юли, неприятелски самолети минаваха над нас, но въпреки даваната
тревога
, те не се занимаваха с България, а отиваха към Румъния - нападаха петролните инсталации в гр. Плоещ.
Погледнато и политически, това облекчение на българската съдба е наложено от Съветския съюз, основавайки се на споразуменията в Техеранската конференция. /Сталин, Рузвел и Чърчил се събраха в гр. Техеран от 29.XI. до 1 .XII. 1943 г.
към текста >>
80.
82. 91 ПСАЛОМ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Преживяхме тази
тревога
3-4 минути и едва тогава се почувствува постепенно намаляване на бързината.
Влакът пътуваше през нощта, препълнен с войници като мен. Бяхме пътували около два часа, може би стигнали към Шумен. Тогава от локомотива се зачуха тревожни сигнали за спиране, но въпреки това, усещаше се, че влакът ускори движението. Локомотивът пищи, влакът бърза и не може да спре. войници, които познаваха пътя, се разтревожиха и казват: „Тук е голям наклон, тия хора изпуснаха влака, опасно е да не изскочи от релсите!
Преживяхме тази
тревога
3-4 минути и едва тогава се почувствува постепенно намаляване на бързината.
Отдъхнахме си спасени. Спомних си тогава, защо Учителя така настоятелно искаше да узнае, имам ли със себе си 91 Псалом. Оня, който е определен да се спаси сред големи катастрофи и бедствия, за него се казва от Ангела-ръководител, че само ще гледа и ще види заплатата, която нечестивите хора приемат т.е. - кармата, която спохожда в такова време и останалите длъжници на тая карма. „Понеже си направил Господа /моето упование/ Вишнаго, свое прибежище, Няма да ти се случи никакво зло, И язва няма да се приближи до жилището ти." С тези думи Ангелът напомня Великия закон, че щом ученикът е намерил прибежище в Господа, за него няма да се случи никакво зло.
към текста >>
81.
41. ДАФИНКА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Никаква
тревога
не ме вълнуваше.
Тъкмо навлязох в гората, изведнъж изгубих възможност да се движа. Силите ми някак изчезнаха. Почувствувах се като балон, който бързо се изпразва. Едва можах да се присвия до един бор. Нямах никакви болки преди или каквито и да било признаци за нещо нередно в моя организъм.
Никаква
тревога
не ме вълнуваше.
Така седях може би половин или един час. Изведнъж, почувствувах как бързо се изпълвам със сила. Балонът се наду до крайни предели и аз хукнах към Изгрева. Когато стигнах там, пред мене е отново сестра Василка. „Какво стана?
към текста >>
82.
50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Колкото пъти обаче отивах там, всякога се срещах с Учителя и Той все така унило, с мъка и
тревога
, ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка.
След излизането на закона, своята търговска дейност продължих с голямо внимание. Самите производители обаче, поради липса на материали, не всякога можеха да се придържат, до определения грамаж и качество на даден артикул. Това все пак беше подсъдно, но вината не беше моя. Пример. Един метър плат американ трябва да тежи 150 грама, а той го прави на 100 грама, а цената му е същата. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията.
Колкото пъти обаче отивах там, всякога се срещах с Учителя и Той все така унило, с мъка и
тревога
, ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка.
Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже, пропастта, към която отивах. Сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те, само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава това и продължих.
към текста >>
83.
51. ОСКУБАН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
" С нарастваща
тревога
запитах аз - „пак ли ще мина през нови изпитания, като тези, които преминах с бесилката?
Той ме погледна и с тих глас рече. „Спазвай законите, бе Николай! " От думите му нищо не разбрах, за какви и кои закони да спазвам. Не го запитах за пояснение. После разбрах, че ставало въпрос, за законите, които ще дойдат в страната ни след септември 1944 г. „Защо?
" С нарастваща
тревога
запитах аз - „пак ли ще мина през нови изпитания, като тези, които преминах с бесилката?
" - „А, не, не, този път ще бъдеш оскубан". Добави Учителят със същия тон, в който се четеше мъка. Помълчах в недоумение задълбочен, да разбера думите му и какво да правя. Разбрах само, че думите и предупреждението Му се отнасят до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него и този път не Го запитах да ми поясни казаното.
към текста >>
84.
52. ХАМАЛИН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Тревогата
пред мрачните изгледи за моята съдба, беше вече здраво залегнала в мене.
Минаваха дни, седмици, месеци все в засилващо се тревожно очакване, тъй като в тази сделка бях вложил почти всичкия си капитал. Взех да мисля, че всичко е загубено. За този, от жизнено за мене случай ме глождеше мисълта да отида при Учителя и да го запитам, какво да очаквам и какво да правя, ако всичко е загубено. Но не обичах да го безпокоя за моите материални работи. Не го запитах, когато исках да направя сделката, не се реших и сега да го запитам.
Тревогата
пред мрачните изгледи за моята съдба, беше вече здраво залегнала в мене.
Един ден, така разтревожен и посърнал съм застанал пред салона, където Учителят държеше своите беседи, гледам Той излиза от стаичката си и тръгна към мене, спря се на близко разстояние и някак въпросително ме погледна, разбрах, че иска да му разкажа за това, което ме подтискаше. Приближих се до Него и като отприщен бент, набързо му изложих целия случай и мъката, която тегнеше над мене. Накрая заключих: „По всичко личи, че след загубата, не ще имам друга възможност освен да стана хамалин". Той ме погледна помълча малко и каза: „Ти хамалин няма да станеш". В думите му имаше бащинска загриженост и мекота, а лицето му светеше.
към текста >>
85.
60. КРАЯТ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В този момент, както седях на стола, в мене се породи смътна
тревога
, че Учителят изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа.
Организирането на такова едно производство, би било много сполучлива работа, още повече, че идваше зимата. Влезнах в работилницата, там ме посрещна един приветлив човек, собственика, с черти на лицето показващи природна интелигентност, предприемчивост и умение в ръководене на по-големи и отговорни дейности. Това ме окуражи, да пристъпя направо и откровено към целта на моето посещение. След като му изложих своя план, той отговори: „Да всичко това, което предлагате, да се организира едно производство на кожуси е много добро, но в момента нито имам работници по-подходящи за такава работа, нито пък материали имам". Явно нямаше условия за голяма сделка.
В този момент, както седях на стола, в мене се породи смътна
тревога
, че Учителят изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа.
Тогава се обърнах към занаятчията и го запитах, дали няма поне един готов кожух. Да, отговори ми той, имам един много хубав с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите, ако почакате до половин час, ще ви го приготвя. Разбира се останах. След уреченото време, кожуха с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох по обратния път.
към текста >>
Тревогата
за съдбата на Учителя, здраво беше залегнала в мене и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесет километров път до Габрово.
Да, отговори ми той, имам един много хубав с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите, ако почакате до половин час, ще ви го приготвя. Разбира се останах. След уреченото време, кожуха с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох по обратния път. По това време в Орешака ходех с велосипед от Габрово, където също имах много сериозни връзки с производителите.
Тревогата
за съдбата на Учителя, здраво беше залегнала в мене и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесет километров път до Габрово.
Оттам, без да губя време още същия ден вечерта тръгнах за София. Пристигнах сутринта на Изгрева и помолих една сестра да предаде кожуха на Учителя. Тогава всякога бързах, живеех в едно трескаво и непрекъснато напрежение. После разбрах, че Той приел кожуха и го облякъл пред нея с голямо удоволствие. В София не се задържах.
към текста >>
86.
84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Тази бележка събужда в нея
тревога
, предполагайки, че ще и се искат обяснения във връзка с .нейните убеждения, като последователка на Учителя Петър Дънов.
Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа". Ние ще трябва да приемем, че Лулчев е казал това на царя. По това време, Милка е учителка на детска градина в София. Един ден тя получава бележка, да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов.
Тази бележка събужда в нея
тревога
, предполагайки, че ще и се искат обяснения във връзка с .нейните убеждения, като последователка на Учителя Петър Дънов.
Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 г. Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новият си и последен министерски кабинет, в който като министър на просветата става ^професор Богдан Филов и за секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да се приеме, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 г. или в началото на 1940 г. тъй като на 15 февруари 1940 г.
към текста >>
87.
92. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Всички с
тревога
се заозъртахме.
92. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ Дойде и войната, Втората световна война, първи септември 1939 г. Демонът тържествуваше.
Всички с
тревога
се заозъртахме.
Помня, по това време нещо правех на Изгрева, Учителят дойде при мене. Често, когато работех нещо Той идваше и нерядко помагаше, щом имаше нужда. Виждайки тревожното ми лице, със загриженост ми каза: „Тази война ще продължи години, години наред". Тревогите и неприятностите за народа и живота на Изгрева, растяха от ден на ден със задълбочаването на това човешко безумие. Дойде и вестта за гонението на евреите от хитлеристите в Германия в държавите, в които те бяха навлезли, а също и в държавите, които им симпатизираха, каквато беше и България, която беше подписала тристранният пакт.
към текста >>
88.
96. ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ С УЧИТЕЛЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Тревогата
, около здравето и положението на Учителя растеше с всеки изминат час.
Прие ни любезно както винаги, имахме кратък разговор. Видяхме, че действително е отслабнал. На следният ден Му приготвихме и занесохме закуска, трахана, каквато още през есента сами си бяхме приготвили. Учителят обичаше трахана. Впоследствие разбрахме, че Той от тази закуска, въобще не е вкусил, както е ставало с всичко, което братята и сестрите са му донасяли.
Тревогата
, около здравето и положението на Учителя растеше с всеки изминат час.
Ние посещавахме салона редовно, в дните когато имаше лекции и беседи. Последният път Учителят говори на 20 декември, но беше толкова слаб... Чудно, как толкова изнемощял, говореше онези ценни мисли записани в беседата: „Последното слово" - том трети от „Завета на Любовта". Онези, които бяха най-близко около Учителя, прибягнаха до всички възможности, за да му помогнат и внесат известно облекчение в положението му. Повикаха наши приятели лекари, братя и сестри, повикаха и външни лекари за да го прегледат. Те се произнесоха, че Учителя страда от пневмония, а други - че от сърце.
към текста >>
89.
106. ЗЛОКОБНО ЗНАМЕНИЕ - 1949 год.
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Потънал в
тревога
, замислен, някой ме побутна по рамото, беше брат Михаил Влаевски и сподели: „Николай, виждаш ли тези облаци, посочвайки към тях, те показват, голяма, страшна депресия, дъжд, студ, вятър, сняг.
Лагерът е устроен и заживя своя приказен живот. Спокойно течаха дните в този чуден, пълен със светлина и стремеж към чистота живот. Дойде и 19 август, първият съборен ден останал по традиция, още от времето на Учителя. Още в зори, гъсти плътни облаци покриха небето, облаци наредени като люспите на някакво допотопно чудовище. Изправен до кухнята, тревожно гледах все по-бързо притъмняващото небе.
Потънал в
тревога
, замислен, някой ме побутна по рамото, беше брат Михаил Влаевски и сподели: „Николай, виждаш ли тези облаци, посочвайки към тях, те показват, голяма, страшна депресия, дъжд, студ, вятър, сняг.
Познавах Михаил, този симпатичен наш брат, художник и фотограф по професия и знаех, че е добър метеоролог. Но не като човек чел и учил дебелите книги по тази дисциплина, а като практикант. От дълги наблюдения, а художниците са наблюдателни хора. Той си беше направил правилни изводи за промените на времето от облаците, вятъра, неговата посока и скорост, и още по много други признаци, които само той си знаеше. Изслушах го с внимание, но... В такива тревожни моменти, оставах напрегнат и готов да реагирам срещу всяка изненада, която дойде.
към текста >>
Цял бях обзет от
тревога
и се събудих".
За да ти го разправя дойдох най-вече. Сънувам, че се намираме група приятели в една постройка. Поглеждам навън и виждам, че към нас връхлита мътен порой, буйна мътна вода, тя дойде около постройката и все повече и повече се усилваше. Прииждаше с голяма сила мътният порой. Постройката се клатеше, тресеше, но устоя, не се събори.
Цял бях обзет от
тревога
и се събудих".
Поприказвахме още нещо и се разделихме. Идваха след това някои да питат какво да се прави, казах им всеки да се прибере в палатката си, да се загърне в топли дрехи и да чака до утре, сега е късно и нищо не може да се предприеме. А снегът продължаваше да вали. По-юначни братя и сестри обикаляха палатките и помагаха, ако имаше нужда за нещо. До вечерта снега наваля не по-малко от половин метър.
към текста >>
Това беше нова и голяма
тревога
за мене.
Тъй увитите крака имаха вид като че ли си бяха обули руски валенки. Това беше едно добро и сполучливо разрешение на този въпрос. Хвърлих поглед и към пътя, по който трябваше да минем. Платото на първото езеро, покрито с дебел сняг с нищо не издаваше и не се разбираше, къде точно почваше пътеката за хижа „Вада". Имаше голяма опасност, да вземем погрешна посока ида затънем някъде из клековете и скалите към хижа „Ловна", а това щеше да бъде много лошо, ако не и с гибелни последици за нас.
Това беше нова и голяма
тревога
за мене.
Но, разчитах на опитните наши планинари, между които на първо място и по- малкият ми брат Стефан, който като голям планинар, отлично познаваше Рила и пътищата по нея, пък и съм се убедил, че има много остро чувство за ориентация. Повиках него и още някои добри познавачи на пътя и ги помолих, като тръгнем да вървят пред групата с най-голямо внимание за пътя, особено при първото езеро. Дойдоха при мене и десетина братя и сестри, здрави, смели, юначни, които доброволно си предложиха услугите, да останат да пазят багажите до неговото прибиране - отпадна и тази грижа. Към девет часа всички бяха готови, събрани на площадчето пред кухничката за тръгване. Водачите първи, напред поведоха групата.
към текста >>
90.
1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Тогава бяха бурни времена тогаз, разбираш ли,
тревогата
беше над главата ми. В.К.
Спомняш ли си го този случай?. Н. Д. Не мога да си го спомня. Забравил съм го. Туй Галито ми го е разправил този случай, но съм го забравил.
Тогава бяха бурни времена тогаз, разбираш ли,
тревогата
беше над главата ми. В.К.
Да, това другото съм го записал. Ти вече си го писал. „Ние веднъж загубихме битката при Атлантида, защото не проумяхме в най- дълбоките тайни на злото. Но втори път не може да стане. Този път ние ще победим.
към текста >>
91.
3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе
тревога
у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
Сега човечеството претърпява таково деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си.
Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе
тревога
у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
към текста >>
92.
11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните" държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна
тревога
и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите.
1-2 (I.1921), с. 1-3 Цели две години се изминаха от свършека на Общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скор още се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, не червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги", препускат от столица на столица, посрещат се и се изпращат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват" се с щедри обещания, „малки" и „големи" съглашения, съюзи, споразумения и пр.
Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните" държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна
тревога
и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите.
Стари хора със стари идеи -това са водителите на съвременното човечество. Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е - вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите! И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия!
към текста >>
93.
47. ДЪРВА ЗА ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
,
ТОМ 16
А целият лагер вече бил в
тревога
, че Учителят е изчезнал и не са Го видели къде е отишъл.
А клекът има туй свойство, че тук му е коренът, а пък самият клек на десет метра нататък се разклонил и дигнал клони нагоре. Навлязох между клековете и и започнах да сека, изобщо, да разширявам периметъра на сеченето на дървата. Както сечах, погледнах - Учителят взел една брадва, дойде и хвърли горното Си палто. „Сечеш ли, Пеньо? " Рекох: „Сека, Учителю." Започна и Той да сече.
А целият лагер вече бил в
тревога
, че Учителят е изчезнал и не са Го видели къде е отишъл.
Но кой знае как, някоя сестра се навря при нас, в гъстия клек, където плющяха брадвите, и като видя, че Учителят сече дърва, отишла и казала: „Срамота е, бе, Учителят сам сече дърва! " И надойдоха тогава 360 души, дето се казва. Насякохме много дърва и натрупахме една камара, може да има десет метра висока. И имаше вече за няколко вечери бол дърва, да правим вечерните огньове. Те бяха толкоз необходими, защото сред нашите братя и сестри имаше доста поети.
към текста >>
94.
85. ЗАВЪРЗАНИТЕ ДУХОВЕ И ЗАТВОРЕНИТЕ ДУХОВЕ
,
,
ТОМ 16
Помислили да е до клозета, почакали, почакали, отишли, погледнали, няма Го и там; и дадоха
тревога
, че Учителят Го няма, да не ни е напуснал.
И не са видели кога Учителят е излязъл от палатката Си. Кой знае, може да са отишли до своите си палатки нещо да свършат или пък по други свои нужди. И поглеждат - Учителят Го няма в палатката. Като Го няма, казали: „Ах, Учителят ходи всякога при чешмичката." Той се радваше много на чистата вода, на чешмичката. Отишли при чешмичката, обаче Учителят и там Го няма.
Помислили да е до клозета, почакали, почакали, отишли, погледнали, няма Го и там; и дадоха
тревога
, че Учителят Го няма, да не ни е напуснал.
И тогаз целият лагер се разтревожи много. ВК: А защо помислиха, че ги е напуснал? Предния ден какво е имало? ПГ: Беседа имаше и беше казал, като се ядоса: „Аз ще ви напусна! Такива ученици не искам.
към текста >>
И веднага нададоха
тревога
: „Станете, Учителят сам сече дърва с Пеню!
Ние ги освобождаваме, тези духове." Значи, с изсичането на клековете ние не нанасяме поражение, а ги освобождаваме, тези духове, които са затворени в клековете. Те били отпреди милиони години, обаче били извършили престъпление и затова били вързани в клековете. А ние ги освобождаваме сега, като ги сечем и ги горим. Това го каза Учителят не само на мене, но на всички. Когато търсеха Учителя, приятелите не Го намериха, а после Го намериха при мене.
И веднага нададоха
тревога
: „Станете, Учителят сам сече дърва с Пеню!
" Тогава надойдоха всички. Станаха от леглата си и като почнаха да носят! Тогава направиха фотографии и на Учителя как носи дърва. И така натрупахме за вечерта много дърва, а имаше и за цяла седмица насечени дърва, защото дойдоха всички да носят. Нашите братя мислят, че някои от братята и сестрите са родени за физическа работа, а други са за духовна работа.
към текста >>
95.
97. СПАСЕНИЯТ ПАРАХОД
,
,
ТОМ 16
И той бил дал
тревога
да му помогнат.
Той само се облегна на мене и настана гробна тишина. Всички бяха като гръмнати: на Учителя лошо ли Му стана, какво - и мълчат. А клековете пращят, горят много силно. И всички мълчим и се чудим какво да правим. След малко Учителят се раздвижи и каза: „Спасихме един параход от погиване." Значи, Учителят седи при нас, но се излъчва духом и отива при капитана на кораба и го упътва как да обърне кораба, защото морето било развълнувано и имало опасност корабът да загине.
И той бил дал
тревога
да му помогнат.
Учителят, значи, му помага, като му внушава как да възвие парахода и спасил хората от удавяне. А ние през това време бяхме пред огъня на Рила и тялото на Учителя беше полегнало на моето коляно.
към текста >>
96.
Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.
,
Пеню Ганев
,
ТОМ 16
Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква
тревога
за домашните, каква изненада!
И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля?
Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква
тревога
за домашните, каква изненада!
Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен. 14.VII.1932 год., четвъртък Станахме от сън.
към текста >>
97.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Госпожицата, която стоеше при мен и разговаряше, не прояви
тревога
никаква, а някак си спокойно и весело ми говореше и седейки на стола, си дигнала краката до неприличност, та килотите й се виждаха чак до колана.
След като водихме много разговори, не знам по каква причина, но тъкмо като щяха да си отиват вече, на Угърчинска й стана лошо и тя легна на гърба си и замаха крака. Килотите й, с цвят жълт, се откриха, обаче тя бе в много тежко състояние и не се сеща да се закрие. Заобиколиха я някои наши сестри, които не знам от где се явиха в момента. Тук бе Еленка, която най-вече се грижеше за Угърчинска. Аз не отидох при нея, защото я вече бяха разгалили.
Госпожицата, която стоеше при мен и разговаряше, не прояви
тревога
никаква, а някак си спокойно и весело ми говореше и седейки на стола, си дигнала краката до неприличност, та килотите й се виждаха чак до колана.
Тя в това положение се изви и погледна Угърчинска и ми каза: „Не се бой, Угърчинска е пометнала преди малко, затова сега й прилошава, но ще се поправи, ще й мине." Стоящите жени при Угърчинска я нещо свестяваха. Из утробата й се подал навън голям мехур като плацента. Не помня що стана после, но Угърчинска се свести, но ми съобщи, че рано не иска да си отива, да не я виждат познатите й, че се връща от моето село. Като че аз ще ги откарам с нашата каруца. Но с каруцата ми предстоеше да купувам вар, гасена вар в един сандък - училищния за вар.
към текста >>
Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в
тревогата
и яда си се събудих.
1.IV.1935 год., понеделник Сън: Макар че не можах да спя, поради неудобното легло, но все съм сънувал един сън, който характеризира състоянието ми на в дадения момент безсистемност и план на живот. Сънувах, че съм с една кола, впрегната и теглена от две крави, слаби. Вървят колата, теглени от кравите, но понеже нагорният път ги много мъчи, те се отбиват ту отляво, ту отдясно. Къде намерят път да се отклонява, те тутакси се кривват и признавайки, като че ли, виновността си, започват да бягат. Изпреварвам ги и ето, пак ги насоча нагоре - ето, друг път се отклонява надясно и те хукват надясно, из него.
Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в
тревогата
и яда си се събудих.
* Не се обадих на Манов. Станах и си потеглих за Равна. Вятърът вее, сега пък от запад сняг вали, но бавно. В Годеч по-малко сняг, а в Равна е навалял вече до половин коляно. До обед мъчно учих, защото бях изморен, а следобед, понеже си поспах, бях добре.
към текста >>
98.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Неотпочиването, преумората,
тревогата
, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло.
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа. След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа за багажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец. Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви.
Неотпочиването, преумората,
тревогата
, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло.
Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото. Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата. Дойдат в училището и млади, и стари, и като луди се гонят. Нехармонична среда. В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В.
към текста >>
99.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
Стана после голяма
тревога
, коментарии и що ли не, но затворникът сърбин избяга.
Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът. Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда. Часовоят го съпровожда с празна пушка. Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга. Няколкото вистрела по него не го улучиха от трима стрелящи войника.
Стана после голяма
тревога
, коментарии и що ли не, но затворникът сърбин избяга.
Той бе хванат в момент, когато щял да поставя бомба на железопътната линия под релсите. След повече от час заминаха войници да блокират местността, но бе късно. Войникът, който го отпусна, бе арестуван и бит от ескадрения командир. 25.VI.1943 год., петък, Кралево Тая заран станах рано. Четох от „Учителят за възпитанието".
към текста >>
100.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
Рожанство Снощи с лягането в 7 ч войниците забелязали някакви светлини и дадоха
тревога
всички да бъдат готови по окопите.
" След тоя сън пак сънувах други сънища, пак за нашата къща, нехигиенична, пълна със свини, кокошки и нечистотии. Сънувах майка си и пр. Също и с баща си имах нещо среща, но не запомних в какво се състоеше работата ни. * Следобед ходих на чешмичката и измих главата и нозете със студена вода. 22.ХI.1943 год., понеделник, с.
Рожанство Снощи с лягането в 7 ч войниците забелязали някакви светлини и дадоха
тревога
всички да бъдат готови по окопите.
След половин час дадоха заповед да се оттеглят войниците в палатките, но да бъдат готови. Така и премина нощта. Докъде 12 ч аз почти не можах да заспя. Тази сутрин времето бе полуоблачно. Прочетох лекцията „Природна хигиена".
към текста >>
След това се даде въздушна
тревога
.
Около 2 часа прекарах при тях в свирене и пеене. В 10 ч си легнах. 12.ХII.1943 год., неделя, гр. Ужица Сънувах, че съм във Водица в махала Маркоолу. Разговарях с фамилията в Маркоолу, с Колю Ралев и др.
След това се даде въздушна
тревога
.
Аз побягнах и се скрих в някакви стари здания. Попаднах над една река, в една цепната голяма скала. Ужас ме обзе, че грамаден отломък от скалата, тежащ няколко хиляди тона, само от едно побутане се строполи и камък ме застига, за да ме смаже. Извиках за помощ към Бога. В ума ми се яви мисълта, че ще бъда спасен, като призова Бога, но се яви и втора съмнителна мисъл, че и без молитва ще бъда спасен, но мигновено се противопоставих на тая смъртоносна мисъл и си казах: „В Бога е спасението ми!
към текста >>
НАГОРЕ