Търсене в текстове за 'Тревога'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 85 резултата в 70 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Един факир в Париж - Реймонд Но Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога.
Светлина върху пътя Аз вървях по пътя на незнанието, който няма нито посока, нито светлина. И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми.
към текста >>

Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах.
И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест.
към текста >>

2. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор.
Един ден Херхор с царицата и свещениците молеха господаря да разреши да изследват неговото тяло. Той се съгласи, лекарите го прослушваха и чукаха, но освен голямото отслабване, не намериха никакви опасни симптоми. – Какво чувства ваша светост? – попита най-после най-мъдрият лекар.Фараонът се усмихна. – Аз чувствам – отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща. – Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор. – Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят. И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света. Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание. Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората.
към текста >>

И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си.
Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си. Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си. И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше сляпата съдба и случая. Внезапно фараонът чу женски глас: – Немирнико! Немирниче мое! Върни се скоро, върни се вече за молитва.
към текста >>

3. ЕКЛЕКТИЧЕСКАТА КОЛОНИЯ В МЕКСИКО - А. Б. Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

" извика певецът на зората във своето възхищение и с тревога в сърцето си очакваше думите ù.
ВЕЛИКИЯТ КОПНЕЖ Една пролетна утрин на неговия живот той видя вечно влюбената зора, облечена в разноцветна коприна и накитена с украшения от мораво сребро и червено злато; тя стоеше на изток и с трепет очакваше слънцето, вечният извор на творческата светлина, която носи живота. „О! Научи ме да обичам като тебе с вечна любов! " извика певецът на зората във своето възхищение и с тревога в сърцето си очакваше думите ù. Но в този миг слънцето я погледна и зората побледня от любовен копнеж при неговия поглед. Младият певец гледаше любовта на зората и на слънцето и в душата му се роди неприкривания копнеж да намери онзи, чието дихание е животът на творенията и словото, на когото е тяхното начало. Но ето, когато го повика с думи и го диреше с погледа си, той не се отзова на виковете му и не се показа на очите му. Скръб се роди тогава в сърцето на певеца и той го повика със скръб на сърцето си. „Кого дириш с виковете си в този живот?
към текста >>

4. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В същото време са се правили опити да се унищожи самия този въпрос, да се постави край на тази тревога на ума, който пита: „какво ще бъде там зад гроба?
Какво в живота е призрак, какво действителност? Една из многото поетически части на Упанишадите, Ката-Упанишада, започва с въпроса: „всеки път, когато умира човек, възниква спор: едни казват, че той си е отишъл завинаги, други, че той все още живее. Къде е Истината? " На този въпрос са се давали всякакви отговори. Областите на метафизиката, философията и религията са пълни с отговори на този въпрос. В същото време са се правили опити да се унищожи самия този въпрос, да се постави край на тази тревога на ума, който пита: „какво ще бъде там зад гроба? Какво е призрак, какво действителност? " Но до това време, откак съществува смъртта, всичките опити да се отстрани този въпрос са останали безуспешни. Ние можем свободно да брътвим за това, че не виждаме нищо от онази страна на гроба, за това, че всички наши надежди, всички цели трябва да бъдат в пределите на този земен живот, ние можем изцяло да влезем в жизнената борба; всичко, що ни заобикаля, целия свят може би, ще ни пречи да излезем из тесните рамки на личния мимолетен живот, но стига само да се вслушаме в приближаването на смъртта, отново и отново застава пред нас въпроса: „какво е смъртта? Не е ли край на всичко, за което тъй жадно сме се свързали, като да е било всичко това най-действително из действителността? " В един миг, светът се мерне и изчезне.
към текста >>

5. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа.
Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс. Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване. Тишината и търпението, с които се отличава концепцията на техните намерения са в рязък контраст с онази обърканост, която те внасят в тяхното практическо осъществяване. Те са предпазливи, хитри, послъгват, ловко измислят разни разкази и са изкусни разказвачи. Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа. Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите. Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи. Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано.
към текста >>

6. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас.
Животът трябва да протече през вас с всичката си сила и красота. Имайте винаги добро разположение; не поглеждайте назад в миналото с тъга и с мисълта, че трябваше по-добре да действувате. Живейте за бъдещето. Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът. Всичко друго е растеж, даже и там, гдето не можете да го разпознаете. Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас. Чувство на щастие Мислете върху доброто на другите, стремете се да допринесете нещо за това, дето можете. Това е първата ти най-важна задача; не за себе си да питаш, но всичко, що имаш, да отдадеш за облекчение страданията и нуждите на ближните си. За да си сам щастлив, трябва да си готов, всичко, що притежаваш, да делиш с другите. Само в това се състои щастието. Концентрирай съзнанието си върху това да намалиш жестокостта и невежеството в света.
към текста >>

7. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни.
* * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек. Това са на първо място събитията в Съюза на Съветските републики и тия в Индия. Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота. Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна. Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни. Тая тревога бе донякъде оправдана. Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави.
към текста >>

Тая тревога бе донякъде оправдана.
Това са на първо място събитията в Съюза на Съветските републики и тия в Индия. Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота. Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна. Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни. Тая тревога бе донякъде оправдана. Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда.
към текста >>

Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят.
през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници. Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия.
към текста >>

8. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и безлюбие, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш.
Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен слуга, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака. Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив. Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост. Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование. Богът на рибите е водата, на птиците – въздухът, на млекопитаещите – земята, а на човека? Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и безлюбие, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш. Фактът, че всеки човек е склонен да мисли, че всичко знае и всичко може показва, че онази Първопричина, от която е произлязъл, всичко знае и всичко може и по закона на наследствеността в човека са се предали тези стремежи. И онези свръхчовеци (големите деца на Бога), които всичко знаят и всичко могат, са се свързали с тази Първопричина, която всичко знае и всичко може. Няма условия, при които сме поставени и които като използуваме и разберем, да не се запълни душата ни тъй, като че ли всичко сме придобили.
към текста >>

9. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си.
Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии.
към текста >>

10. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Още с навлизането на прашинката или мушицата в територията на окото, войниците са нащрек и тревога; те моментално отделят голямо количество поток от сълзи, които сами подемат и налагат без чужда помощ възвръщането на неприятелската войска от мястото, дето е предприето настъпление по незаконен път.
Не е ли това природата на самия организъм? Не е ли това превръзката на вътрешния лекар на организма? Та рядък ли е случаят, когато прашинка или мушица, попаднала в окото на човека, сама по себе си да излезе навън? Чака ли този орган, този уд, „сеизмограф” на човека, идването на някой „лекар” да даде първа помощ? Не, самият орган изпреварва всяка външна помощ, макар и дадена най-бързо. Още с навлизането на прашинката или мушицата в територията на окото, войниците са нащрек и тревога; те моментално отделят голямо количество поток от сълзи, които сами подемат и налагат без чужда помощ възвръщането на неприятелската войска от мястото, дето е предприето настъпление по незаконен път. Нещо повече: всяко животно, растение и човек знаят точно срока на заздравяването. Когато раната е излекувана и заздравяла, превръзката сама пада от мястото си и след това става естествена промяна в стомашната система на организма; вкусът се възстановява, апетитът се възвръща. Всичко това не е ли едно богатство и една тайна, която за голямо съжаление, човекът още не знае, или по-право не иска да знае? И засега все още е нужен лекарят отвън. Лекари винаги ще има, но за бъдеще лекарите ще имат грижа повече за здравите хора, да ги учат, как да не загубват здравето си, докато още не са се разболели, а по-малко да ги учат, как да премахнат една или друга болест.
към текста >>

11. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всяка тревога се отразява върху ларинкса.
Божественият Дух работи всякога музикално. Ще започнете от музиката и само така ще се облагородите и ще създадете характера си. Без музика всички усилия, в каквото и направление да са отправени, ще бъдат напразни и парализирани. Музиката е едно спомагателно средство за развиването на нашите способности. За развитието на нашия ум, за развитието на нашето сърце е потребна музика. Всяка тревога се отразява върху ларинкса. И когато действуват низшите чувства, страстите, гласните органи загрубяват. И забележете, ония хора, които са груби, и гласът им съответствува на техния характер. Музиката и говорът са брат и сестра, те излизат от един и същи център. Гласните струни трябва да бъдат винаги готови за пеене. А едно от големите заблуждения, което внушава черната ложа на хората е, че те не трябва да пазят, не трябва да се веселят.
към текста >>

12. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От друга страна се доказа, че много животни няколко часа преди земетресението, когато наглед всичко е спокойно, дохождат в голяма тревога, вълнение, страх и бягат вън от градовете и селата на открито.
Доскоро се мислеше, че изворът на вулканическите и земетръсните явления се крие в чисто механичните причини вътре в земята. Това отчасти е вярно. Но напоследък се доказа чрез многогодишни наблюдения, че слънчевите петна имат голямо влияние върху тези земни явления. Това вече ни навежда за съвсем друг характер на причините на тези явления. Значи земетресенията имат връзка с електромагнитните влияния, които ни идат от слънцето. От друга страна се доказа, че много животни няколко часа преди земетресението, когато наглед всичко е спокойно, дохождат в голяма тревога, вълнение, страх и бягат вън от градовете и селата на открито. Значи те са доловили вълнението на електромагнитната аура на околността, още когато земните пластове са в покой! Наблюдавани са светлинни явления в земетръсната област няколко часа или минути преди земетресението. Това показва електромагнитната основа на земетресенията. От друга страна се знае, че когато човек мисли, изпраща радиовълни във всички посоки. Според мисълта тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер.
към текста >>

13. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Да схванеш, че всякаква тревога е излишна, когато другите не могат да разберат и направят нещо, това е първа здрава крачка към широтата на духа.
Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване. Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди. Той е път на себеконтрол и самообладание. Път на човешко достойнство и зачитане на другите, отдаване внимание на другите. Само с широта на духа може да схване човек пътя на другите, уровена на тяхното развитие, техните умствени способности и творчески възможности. Да схванеш, че всякаква тревога е излишна, когато другите не могат да разберат и направят нещо, това е първа здрава крачка към широтата на духа. Днешният век е прекомерно нервен, сприхав. Наистина, много са причините за това. Главната, обаче, седи в туй, че човек не се занимава с себе си. Той се е изоставил спокойно на своите страсти, на своите чувства, които лесно се дразнят. Много неща биха се изменили, ако човек би почнал да разсъждава, да гледа спокойно на всичко около себе си, ако би дал място в себе си на широтата на духа.
към текста >>

14. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно.
Ние, учениците от България, се радваме на тяхното дело и пожелаваме словото на Учителя да принесе обилен плод в тяхната родина. Из отвъдния свят. Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него. Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно. Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния свят". Защото той, наистина, прекарал известно време в другия свят и се възвърнал от него. Тон запазил спомена за няакъв полет, през време на който той изгубил теглото си, както и усещането, че има тяло. "Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае. Може би секунда, може би няколко години.
към текста >>

15. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия свят, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява.
То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах. Тоя, който разчита на желязото, разчита тъкмо на неговия краткотраен, външно заразяващ ефект. Народ, който разчита на желязото за своя възход, е подхвърлен на чести смущения, трусове и неговото влияние над другите народи се изразява в брутално, външно надмощие, но не и в спокойната, силно заразяваща и непобедима власт, каквато има културата. Такъв народ строи мечове, оръдия, танкове, сипе дъжд от снаряди и куршуми, но се бои от бавната и неумолима власт на времето, което съсипва ефекта на всяка грубост и на всяко насилие. Който разчита само на желязото, той не познава възможностите на утрешния ден, когато това желязо ще бъде погребано пак под земята, и народите едва умили кръвта от ръцетев си, ще бъдат отново жадни за оная храна, която насочва човека към творческо дело и възход. Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия свят, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява. Хората и народите, които славословят желязото, се намират пред прага на един конфликт. Макар и да печелят външни ефекти, те не са. утвърдени и се намират над бездната на катаклизми. Такива народи ще трябва да се новородят за нови ценности, а това новораждане значи да минат през очистителния огън на много страдания. Народите които печелят бързо, стихийно и с насилие, бързо и стихийно поопадат под ударите на чуждо насилие, което неминуемо, по закона на равновесието, идва върху тях.
към текста >>

16. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Никой сега не може да ни бъде свидетел за тоя далечен живот на нашата прамайка, освен сладката и неукротима тревога в сърцата ни, която сме наследили от нея.
По нея са пропътували като кервани отдалечените от нас геологични епохи, но ето над пламналата ù в руменината на моминство гръд, се изливат първите дъждове, които буйно се изпаряват и отново падат над нея. Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство. Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето. Каква бурна младост! С каква стихийна сила лумват из топлата ù снага необятните сили на живота! Никой сега не може да ни бъде свидетел за тоя далечен живот на нашата прамайка, освен сладката и неукротима тревога в сърцата ни, която сме наследили от нея. Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла влага, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове. След това неописуемите катастрофи, наводнения и вулканически ерупции, които погребват несметните растителни богатства, с които ние днес насищаме огнените уста на парните машини. Ако преминем бързо, стихийно през тия епохи на земята, край адския рев и тътнеж, излязъл от грамадните уста на чудовищно големите млекопитаещи, ще дойдем до края на третичната ера, когато из тия лесове - космато, грамадно, възправено на двата си крака, крета между стволовете едно странно същество, в което съвременното природознание сочи нашите далечни роднини. Дали южните области на Азия, където е намерен питекантропусът, или северните полярни области, за които се предполага, че са по-рано изстинали и затвърдили в земна кора, са прародината на човека, това не се знае с положителност. Сред грандиозната природа - стихийна и неумолима, всред грамадните дървета, срещан често от дивите слонове, хипопотами, носорози и други зверове, човекът търси и проправя пътя си към своето превъзходство над тях, с малката, едва блещукаща искрица разум, която неизменно му помага и го напътва.
към текста >>

17. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Друго едно явление, което се забелязва при земетресенията е, че много животни още преди труса, когато външно всичко е спокойно, идват в голяма тревога и бягат от населените центрове, дето ще се разрази земетресението, бягат вън на полето.
Културното общение между народите ще допринесе най-много за тяхното действително сближение и взаимно опознаване. Още по-голяма сила за истинско сближение на народите имат новите идеи, понеже те посочват и новите пътища на международния живот. Някои особени явления при последните земетресения Печатът изтъква, че при последните земетресения в Мала Азия и в Италия имало светлинни явления. Но и по-рано, много пъти се е изтъквало, че при някои земетресения се забелязват светлинни явления. Тия светлинни явления са от електромагнитен характер. Друго едно явление, което се забелязва при земетресенията е, че много животни още преди труса, когато външно всичко е спокойно, идват в голяма тревога и бягат от населените центрове, дето ще се разрази земетресението, бягат вън на полето. Тия две явления показват, че земетресението не може да се обясни така просто, както се опитват някои да направят. Те показват, че земетресенията имат връзка с електромагнитните процеси; те имат и други по-дълбоки причини, върху които не е место да се спирам тук. Д-р Чакъров за днешното образование н възпитание Известният педагог Д-р Чакъров е излязъл напоследък в ежедневния печат със статия „Обучение и възпитание", в която казва между другото: „Лозунгът „повече възпитание" е повеля на нашето време, на българската общественост, която от ден на ден все повече се просмуква от елемента на морално безразличие, на груб егоизъм, нравствена индиферентност, липса на доблест. Важно е, че тая морална апатия не е чужда и на ръководните среди, които в момента на изпитание не намират у себе си нужната нравствена енергия и кураж да се опълчат срещу изкушението и моралния упадък. Верно е, че днес, благодарение на науката и техниката, големи и чудни завоевания се правят в областта на материалната култура.
към текста >>

18. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл.
Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива свята. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: Да го наречем „Житно зърно". То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувства, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен.
към текста >>

19. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Обичта внася разположение, а не тревога.
Ако човек оценява Любовта, тя сама идва. Смущенията в човека произтичат от безлюбие. Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена. Тя идва отвсякъде. Да обичаш някого, значи да работиш за него като за себе си. Обичта внася разположение, а не тревога. Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека. Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Любовта прави човека мощен. Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави.
към текста >>

Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога.
Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение.
към текста >>

20. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Кръвните телца се разрушават при тревога.
Установено е, как притеснението и душевното вълнение причиняват болестта копривна треска. Карел цитира един такъв случай (стр. 173): „Една жена при уплашване от силна бомбардировка добива копривна треска и при всека нова бомбардировка обривът се е увеличавал и ставал още по-червен. Жолтрен доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Някои лекари казват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак. Кръвните телца се разрушават при тревога. Възпалението на задното черво и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са далечен резултат на душевни и морални смущения". Психологът Крепелин разказва следния случай: един затворник тъй тежко заболял, че лекарите предвиждали най-близка смърт. Те му давали живот най-много един-два дена. Той бил без близки и знаел, че съгласно традицията, тялото му ще бъде дадено на дисекция в университета, а никак не искал това. Оставали му още два месеца срок за излизане от затвора.
към текста >>

21. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Хуани-Омъ е в тревога.
Какво е всичко това пред една проста и чиста любов, която познава, що е жертва. Познаваш ли ти нейния многолик образ? Корабът носи О-Хен по развълнуваното море, нейните очи са пламенни и горящи, но тя е доволна и щастлива, че е подарила живота му. Не ти му даде живот, а тя. Ти му готвиш робство! Хуани-Омъ е в тревога. в нейното сърце се надига буря. Какво искат от нея? Какво е тя? Не носи ли и тя сърце като всичките, или нейното сърце, сърце на царкиня, трябва да бъде друго — Може би като това на О-Хен! Тя спа много лошо.
към текста >>

22. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр.
Вътрешните причини създават предразположение за действието на външните. Оня, който изучава живота повърхностно, вижда само външните причини, но при по-дълбо¬кото изучаване на живота се виждат ясно и вътрешните причини, кои¬то са съществени, понеже без тях външните причини не биха имали поле на действие. На много места в беседите и лекциите Учителят изтъква важността на вътрешните причини на болестите. Той казва: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на този песимизъм, който съществува у хората" (Лекция от Учителя, държана на 4. III. 1942 г.). тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр. Същата идея е вложена и в сладните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойство. Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Както всяка мисъл или чувство си има свои треп¬тения, тъй и всеки орган. Има съответствие между трептенията на дадена мисъл и известен орган. Човешките органи не са само физически форми, но всеки орган на човешкото тяло е свързан с из¬вестна категория психични сили.
към текста >>

Ето защо, известен вид отрицателно психично състояние въздействува върху черния дроб, друг вид — върху сърцето, трети — върху белия дроб, четвърти — върху слуха или зрението и пр... Мога да посоча един очебиен пример: Една моя позната преживява силна тревога, душевно вълнение и изгубва зре¬нието си — не вижда никак.
Същата идея е вложена и в сладните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойство. Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Както всяка мисъл или чувство си има свои треп¬тения, тъй и всеки орган. Има съответствие между трептенията на дадена мисъл и известен орган. Човешките органи не са само физически форми, но всеки орган на човешкото тяло е свързан с из¬вестна категория психични сили. Ето защо, известен вид отрицателно психично състояние въздействува върху черния дроб, друг вид — върху сърцето, трети — върху белия дроб, четвърти — върху слуха или зрението и пр... Мога да посоча един очебиен пример: Една моя позната преживява силна тревога, душевно вълнение и изгубва зре¬нието си — не вижда никак. Тя успява да превъзмогне това душевно вълнение, възстановява своя мир, и зрението ù се възвръща. После отново минава през душевна криза, и веднага зрението ù се изгубва съвършено. То се възвръща пак след повторно превъзмогване на тревожното състояние, Голямата зависимост между физичното и психичното Учителят изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулса на вашето сърце. Има връзка между вашето отношение към ближните и пулса на вашето сърце.” Знае се от окултната физиология, че през сърцето минава електромагнитна струя и тя е, която причинява пулсирането на сърцето. А чувствата и изобщо душевното състояние оказва влияние върху правилността на това електромагнитно течение, което минава през сърцето. Напр.
към текста >>

при страх, тревога и пр.
Тя успява да превъзмогне това душевно вълнение, възстановява своя мир, и зрението ù се възвръща. После отново минава през душевна криза, и веднага зрението ù се изгубва съвършено. То се възвръща пак след повторно превъзмогване на тревожното състояние, Голямата зависимост между физичното и психичното Учителят изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулса на вашето сърце. Има връзка между вашето отношение към ближните и пулса на вашето сърце.” Знае се от окултната физиология, че през сърцето минава електромагнитна струя и тя е, която причинява пулсирането на сърцето. А чувствата и изобщо душевното състояние оказва влияние върху правилността на това електромагнитно течение, което минава през сърцето. Напр. при страх, тревога и пр. това електромагнитно течение ста¬ва неправилно и това се отразява върху сърцето физиологически и даже върху анатомичния му строеж. Ето защо, при лекуването на сърцето, преди всичко трябва да се премахнат психичните причини. Аналогична идея се съдържа и в следните думи на Учителя: „Не могат да бъдат гърдите ви здрави, ако не сте добри. Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако Те не са живели с добри чувства, ще се получи едно поколение със слаби гърди" (Лекция от 11. III.
към текста >>

23. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42).
6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31). Според коментатора, това е още едно указание за маневриране: за да се получи първият резултат (fructus) на това управление, трябва да се отнесем до принципа (princeps) на Peschiera, т.е. да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на Наполеон III в Италия. Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари): 7| Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88). 8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100). 9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42). 10) И изместена близо до арденската гора (V 45). Това е крайната точка на втората империя, която е изместена, премахната от своето място близо до арденската гора, при Седан. Маневрата продължава след детронирането на Наполеон III (4. септ. 1870): 1) Голямо поражение се приближава и твърде люта борба (IV, 4). Това е голямото поражение и страшната борба, за да се устои на нахлуването.
към текста >>

24. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тези, които са край мен, надават викове от радост, но те не разбират моята дълбока тревога и моето вълнение.
Тя не мисли вече за дребните радости, които моята топла снага щедро ù даряваше. Нейният син се намира пред една трудна задача. Аз правя първата си стъпка, за да уловя дирята на моя път. Нищо друго не задържа моето внимание и моя горящ поглед. Само аз разбирам важността на тоя обикновен акт. Тези, които са край мен, надават викове от радост, но те не разбират моята дълбока тревога и моето вълнение. Незнайна сила ме крепи и тласка към моя път и аз се мъча да уловя невидимите ръце, които нежно се простират към мен... И ето, моите освободени нозе се движат така ловко, както моите ръце. Аз завладявам земята .Коя сила може да ме спре? Бащиният дом кънти от моя смях. Пътник съм вече по незнайния друм. Родих се само с тоя копнеж, да го обходя, да го позная и да отнеса във вечността нейния дар на моя жаден дух.
към текста >>

25. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всяка тревога изкарва човека от нормалния път.
То е в Любовта! Безлюбието ражда смъртта, а Любовта ражда живота. Тя даже изменя и човешкия глас. Като обикнете, ще се развие и гласът ви. Много хора остаряват преждевременно от грижи и от неестествени тревоги. Всяка тревога изкарва човека от нормалния път. — Как да не се тревожат? — При физическата любов, когато някой, когото обичаш, ти говори лошо, ти си свиеш веждите. При духовната любов ти си отваряш очите, чудиш се. При най-високата любов на земята, при Божествената Любов, той ти говори, а пък теб ти е приятно, че слушаш гласа му и не го упрекваш в нищо. При Любовта всичко е красиво.
към текста >>

26. АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В тревогата на едно художествено търсене гениалният майстор понякога е небрежен и в рисунъка и в изискаността на някои подробности, но той остава все пак завладяващ и силен, защото е верен на себе си и на истината.
Движението, което е замръзнало за миг, да се събуди във вас, да продължи в следните минути, в дните, в годините и вековете. Такава сила в творбите си може да вложи само художникът, който обича истината, който има любов в света, към хората и към своята творба, художникът, който живее с трепетите на висшия живот. Днес мнозина рисувани се наричат художници, но тая лъжа се разобличава в съзнанието на тия, които гледат с просветено духовно око на творбите, които имат изработен вкус към истината. Вярно е, че не се става майстор преди да си научил всички сръчности, но не и всеки, който ги притежава, става такъв. Може да познаваш линейната и въздушна перспектива, може да си отличен рисувач и колорист, може ръката ти да прави музикални линии, но това, което създава художникът творец, то е богатството на неговата душа, която търси средства сама да се прелее в творбата. В тревогата на едно художествено търсене гениалният майстор понякога е небрежен и в рисунъка и в изискаността на някои подробности, но той остава все пак завладяващ и силен, защото е верен на себе си и на истината. Ако някога един художник събере в едно всички тия качества, това би бил един рядък случай на съвършенство, но ние всякога предпочитаме могъществото на идеята пред голото и смешно съвършенство на изразното средство, зад което нека дълбочина, няма копнеж към вечната истина.
към текста >>

27. Възприемане на словото - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За човека е по- важно как той ще възприеме тази мисъл - като светлина, или като тревога.
ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ В ума на всеки човек, рано или късно, още в млади години или в късна старост, в момент на размисъл или внезапно идва ключовата мисъл: "Кой съм аз и защо съм се родил тук на земята? " Откъде идва тази мисъл едва ли някой с точност знае, а и не това е същественото. За човека е по- важно как той ще възприеме тази мисъл - като светлина, или като тревога. Ако тя го разтревожи и той махне с ръка да я пропъди, това значи, че неговият час за духовно пробуждане още не е дошъл Но ако тази мисъл блесне в ума му като светлина и събуди неговия интерес към дълбоките тайни на живота, тогава той е отворил вече вратата към Познанието - вратата, която до този момент е била заключена за него. Веднъж отворил тази врата, той вече се е събудил за реалния живот, за живота на Светлината. Посветените определят този момент в живота на човека с израза "раждане изново". Човешката душа, откликнала на този зов "отвътре", поема един нов път - път към светлината на Знанието. Търсейки отговор на житейските въпроси, тя усеща лъчите на едно духовно Слънце, които осветяват пътя й нагоре.
към текста >>

28. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов.
Борис Николов предчувства това. Веднъж на Рила, през лятото на 1949, той отива при брат си Николай и споделя: “Сънувах един сън нощес, и искам да ти го разправя. Сънувам, че група приятели се намираме в една постройка. Поглеждам навън и виждам към нас връхлита мътен порой, буйна, мътна вода. Тя дойде около постройката, която се клатеше, тресеше се, но устоя, не се събори. Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов. Той предусеща тихия тътен на задаващата се буря за Братството. На 12 януари 1950 г. записва в личния си бележник: “Обични ми, Учителю! Ако през огън трябва да мина, и ако през кръст трябва да мина, ще мина с радост заради Тебе - защото Ти си с мен всякога. Господи, да бъде Твоята воля за мен, не моята воля.
към текста >>

29. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трескавата бързина, с която власт, сила и богатство имащите гледат да използват днешния ден, скритата тревога в душите им, страхът пред бъдещето, казват: не!
Насити ли се на удоволствия? — Цялата съвременна действителност казва: не! Зачестилите навсякъде самоубийства казват: не! Охраненото лице на капиталиста, по което се чете неутолимата жажда за все повече и повече богатства, казва: не! Изпитите очи на експлоатирания, в които се мяркат пламъчетата на злобата и жаждата за отмъщение, казват: не! Трескавата бързина, с която власт, сила и богатство имащите гледат да използват днешния ден, скритата тревога в душите им, страхът пред бъдещето, казват: не! Даже и в песнит, в увеселенията, в различните удоволствия и забавления ще намерите скрита дълбоко една неудовлетвореност, един постоянен духовен глад. И в смеха ще чуете да прозвучават нотките на болезненост и неискреност. И в усмивките ще намерите фалш. Защо? Защо тази липса на щастие? Защо тази липса на истинска, пълна радост и тази болезнена жажда за опиващи удоволствия?
към текста >>

30. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Служанките шетат в тревога.
На гости в непристъпните дворци на Рила! ... А гледка ... А простор! ... А красота! ... Царкинята е седнала смирено. Прибулила глава с лек, копринен воал, тя чака да почука на портите й нейния всекидневен приятел — слънцето. Служанките шетат в тревога. И бързо затихват и те. Че той отдавна е изпратил на хвърковати коне прислужниците си да вдигнат от земята нощната покривка. И отдавна неговата ранобудна сестра озари с розовата си усмивка пътя по който щеше да дойде. И ето! За миг е той при тях!
към текста >>

31. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Предпочитайки несъщественото пред същественото, вий ще бъдете нещастни, живота ви ще бъде изпълнен с борби, ще изпитате разочарования, тревога, големи страдания.
Ако искаме да освободим живота, необходимо е да го обичаме. Но вий предпочитате да се прекланяте пред изображението на живота, а не пред самия него. Не отклонявайте, свивайки рамене, това, което аз ви говоря; слушайте внимателно, и тогава във вас ще се разкрие дълбокото разбиране. Вий не ще намерите Истината, ако сте пълни с предубеждения, ако сте решили да извратите живота, приспособявайки го към вашите особени вярвания, към вашата собствена сфера на неговото проявление. За да освободите извора, който ще се превърне в поток и ще ви понесе към свободата, която е Истина и увенчание на живота, нужно е да разберете, кое именно е важно, и да отхвърлите всичко, което има второстепенно значение. Предпочитайки несъщественото пред същественото, вий ще бъдете нещастни, живота ви ще бъде изпълнен с борби, ще изпитате разочарования, тревога, големи страдания. Вий така и постъпвате; за вас живота и неговата свобода не представляват ценности. Ако обичате живота, вий ще въстанете срещу скръбта, съмнението и всяко ограничение, за да го победите и разкъсате оковите, наложени на вашия живот. За да намерите Истината, трябва да се откажете от поклонението на образи и да възлюбите живота. Само тогава можете да придобиете безсмъртие. Който наистина обича живота и го вижда в очите на ближния, той е свободен от страха пред смъртта.
към текста >>

32. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няколко месеца светът беше в тревога от опасността този конфликт да не се разрази в световна буря.
големи ножици са нужни ! Но нужни са също така и големи хора, които да могат да си послужат с тях! Тия хора трябва да дойдат! Иначе — България е загубена. В чужбина Японско-китайската война се приключи, но преговорите още се водят без де са достигнали пълно съгласие. Няколко месеца светът беше в тревога от опасността този конфликт да не се разрази в световна буря. За сега тая опасност като че ли е избегната, но все още има нещо, което постоянно дими в Далечния Изток. Империализма, желанието за разширение на японците, може утре да извика нов конфликт със Съветска Русия, а от там до избухването на обща антисъветска или всесветска война не е далече. Поуката, която извличаме от спирането на японските военни действия в Китай е тази. че когато всички останали държави са против войната, не много трудно да се наложи, на този, който я е почнал, да я спре. Днес икономическият живот има такова първенствующо значение навсякъде, та достатъчно е да се обяви един пълен бойкот на една държава от страна на другите, за да бъде тя веднага принудена да отстъпи.
към текста >>

33. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние викаме: Тревога!
Тя може утре да избухне. Ако пламне в някой кът на света, тя не ще може до се локализира. В няколко седмици, в няколко дена, огънят ще унищожи всичко. И това нещо ще бъде нечувано, смърт на цивилизацията. Цялата цивилизация, целият свят е в опасност. Ние викаме: Тревога! Всички на крак! Ние апелираме към всички народи, към всички партии, към всички мъже, към всички жени. Не се касае тука до интереса на един народ, на едно класа, или на една страна. Всички са засегнати. Спасението е в ръцете на всички.
към текста >>

Желателно е такива общограждански комитети да се основат навсякъде и да останат постоянни, бидейки готови във всеки момент да издигнат гласа си, да забият тревога и да се противопоставят на всяка опасности за война, от където и да иде тя.
Във връзка с този конгрес, Алберт Айнщайн, намирайки се в Женева, е подчертал още веднъж пред представителите на печата своето мнение, че „достатъчна е дейността само на 2 на сто от гражданите на един народ, за да се парализира целия правителствен апарат“ пристъпващ към подготовката на войната. Инициативата на Р. Ролан обещава да се разрасне в една голяма всенародна акция в световен мащаб против войната. В България също така е образуван централен общограждански комитет за антивоенната акция, начело с проф. Ас. Златаров, писателката Ана Карима и др., а образуват се и местни комитети за същата цел в различните градове на страната. Желателно е такива общограждански комитети да се основат навсякъде и да останат постоянни, бидейки готови във всеки момент да издигнат гласа си, да забият тревога и да се противопоставят на всяка опасности за война, от където и да иде тя. Нека се заяви високо пред всички решението на народните маси да не взимат участие и да се противопоставят на всяка война. Войната заплашва всички ни, и затова желателно е всички, които съзнаван своя дълг и своята отговорност, да си попадат ръка за нейното осуетяване. * * * През време на голямата световна война са паднали убити само по бойните полета 13 милиона войници. Войната е струвала толкова много, че за убиването на всеки отделен войник са изразходвани по 2.492,000 лева. Ако войната не е лудост, тогава тя е побесняване на една група от хора, които я обявяват.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога.
1932 г., Свещен трепет) Книжнина Принципите на новият живот Живота на съвременното човечество претърпява един голям материален и духовен кризис. Днес ние сме свидетели на едно твърде печално явление — именно на нравственото и физическо разложение на целия почти цивилизован свят. Впрочем, не сме само неми зрители, но и актьори в тази грандиозни драма на разложение. Защото всеки индивид представлява една клетка от всеобщия организъм на света и колкото и да се струва някому, че със своето поведение не взима участие и не оказва влияние върху обществения живот, в същност той носи върху себе си дял от отговорноста за целокупния живот, както на обществото, в което се движи и живее, тъй и за живота на цялото човечествo. Но, пита се, кои са причините за съвременния хаос в света? Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога. Търсят начини, средства и пътища, за да облекчат тежкото положение на народите. Събират се непрестанно на конференции, днес в един град, утре в друг, говорят, философстват, разсъждават, кроят, докато се поизморят, па хайде всеки обратно в своето отечество, без да са могли да направят нищо съществено за подобрението на живота. Ето, конференцията за разоръжението заседава вече близо година време но, уви без никакъв резултат. Нещо по-жалко: тъкмо в това време, когато бележитите държавици разискват, пледират уж каузата на разоръжението почти във всички по-големи страни, като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, се правят маневри с ней-новите военно технически изобретения. Явно е че всичко ще остане, може би, празен блъф!
към текста >>

35. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но какво постигаме, когато същите ние, които бием тревога, нямаме морал и не знаем що е морал?
Тия, които създадоха кризата в света, имат в ръцете си и силата да я отстранят, но те не ще направят това, защото носят някогашните си умове и разбирания, а на хора с други умове и разбирания не дават път. И така, не остава друго, освен да чакаме войни и революции, които да коригират световния ред на нещата. Против войната сме, защото при разрушителните и смъртоносни средства с които разполага военната техника, тя е еднакво страшна за всички участници в нея. И затова свикваме конференция след конференция, а в същото време усилено се въоръжавеме по последната дума на военната наука и техника. Надаваме вик за спасяване морала, защото вследствие на неговото изгубване са пропадали държави и цивилизации, изграждани дълги векове. Но какво постигаме, когато същите ние, които бием тревога, нямаме морал и не знаем що е морал? Днес една наука поддържа, че има Бог, а друга — че няма. Професори от два факултета на един и същи университет взаимно се опровергават. Днес една наука доказва че алкохолът е полезна и необходима храна, а друга наука доказва че той е страшна отрова. И ние в нашата малка страна, верни на тая наука с две лица, сме уредили и седмица на виното и седмица ма въздържанието. Е добре.
към текста >>

Тревога весела — за накит и за пир — тръбач невидим свири из гората.
Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а праната — към органическото състояние на материята, към живота. И. И. Ф. Слънчев празник Вълни се носят във въздуха от нежна песен, И, тихо—кротки, къпят дух в тъги унесен. Тревога весела — за накит и за пир — тръбач невидим свири из гората. Отърсва стара дреха веч разбуден мир. окитва се със зюмруди и позлата. Кат минзухари — смех просветва във очи. В душа криле раздвижва птица плаха: аз болник жаден бях за топли тез лъчи, що нявга жизнен пулс у мен създаха. О, слънце, утоли протегнати ръце — със злат елексир си напълни ми ваза!
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова аз надавам вик: Тревога!
Той се скрива под лъжливи маски, които нагодява към лицето на всеки народ. Той знае много добре да свири но всички корди не себелюбието и на лъжливия идеализъм, на възбуждането срещу чуждото. Той се дори осмелява понякога да застава като борец за подтиснатите маси. В действителност, навсякъде той е демагожко оръдие на капиталистическата и военна реакции, на тъмните и удушваши сили на миналото. И понеже последните не могат да покажат истинския си лик без да предизвикат бунта, не само на масите но и на духовния елит, тези тъмни сили на реакцията изправят пред себе си (за да се прикрият зад техните гърбове) всевъзможни демагози, надарени с красноречие и енергия, разни Мусолиновци и Хитлеровци, които заявяват, че действат в името на народа и имат безсрамието да се олицетворят с него, за да го погубят и поробят отсетне. И затова аз надавам вик: Тревога! ... Защото зная с какви парични средства, печат, софизми, официална и полуофициална дипломация тяхната ловка и безсрамна пропаганда разполага, за да опие младежта и да измами заслепените народи. Вие не знаете вие не виждате, както ние на Запад виждаме, на какао отвратително насилие и на какви престъпления се крепи в Европа тяхната власт. Отворете очите си, бдете над дремещите, будете заспалите! Защитете се! Мрежата на империалистическата диктатура в тоя час е надвиснала над народите в света.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения.
Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние. Най-първо лицето на човека трябва да има линия. Линията от ухото към врата трябва да се очертава. Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гърми света в тревога: Дамоклев меч се вий.
На благ живот и сила плени ме висша цел. Видех зад тоз предел да трепка златокрила речта на Спаса мил. Опазихте я чиста през бурни векове, вий, будни синове. та бляска тя лъчисто над време, в мрак безспир. — „Ела, любов на Бога, сърце ми, що гори, в кристал го претвори! Гърми света в тревога: Дамоклев меч се вий. От адски вой разтресен, опитал кървав пир, смирено най подир той твоя лик небесен с целувки ще покрий.“ Auroro Усилията Усилието е начало на всяка съзнателна човешка дейност. В него се крие магическа сила за превъзмогване и побеждаване на мъчнотиите, които човек среща на всека стъпка в живота. Без усилия живота и напредъка са немислими, а с тях всичко се постига. Ето защо вероятно, на надгробната плоча на един велик човек намираме написано следното: „Посей усилие, ще пожънеш навик,, „Посей навик, ще пожънеш характер“ „Посей характер, ще пожънеш съдба“. Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* * * Скъсаш ли си връзката със Бога, иде страх, смущение, тревога.
Подир един час, обаче, той се съвзе, а до другия ден съвършено изправи и изпълни. Изправи се, изпълни се, но зеленината на листата му вече не беше като първен. Сега те не бяха ясно-зелени, а — тъмнозелени. Черната боя се усилила. Сянка го беше овладяла, тъмнина избиваше и дъхът му стана тежък и груб. * * * Скъсаш ли си връзката със Бога, иде страх, смущение, тревога. И, като тоз босилек, в черна сянка, ще потъне твоята осанка. Дядо Благо Книжнина Получиха се в редакцията следните книги: Избрани стихотворения от Ф. И. Тютчев, превел Йордан Ковачев, стр. 66, цена 20 лв. Изпуснати хора, драма в 5 действия от Йордан Ковачев, стр.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В страдания и голяма тревога минала зимата, а мишката не искала и да чуе за излизане.
Тука скоро се стоплила, подсушила, ободрила. Но нали мишката е един безподобен разбойник, забравила думи и обещания, веднага почнала господарски да разполага с восъка и меда, който трудолюбивите пчелици си събирали за настъпващата зима. Не стигало това, ами и изпражненията си оставяла на пода в кошера. Образувала се нетърпима миризма, която тровила бедните пчелици. Появила се болест, от която те една по една падали мъртви. В страдания и голяма тревога минала зимата, а мишката не искала и да чуе за излизане. Нито молбите, нито силите на пчелите били в състояние да я изгонят. Не само, че из ден в ден се устроявала по-добре, но народила си и шест мишлета, образувала отвратително разбойническо семейство. Овладяла целия кошер. където всеки ден си устройвали пиршества и всевъзможни игри. Всички пчелици, заедно с царицата измрели от глад и смрад.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Останах за момент без да дишам, обзет от внезапно тревога и страх, но веднага аз открих, че мога да виждам детето и че то се смееше.
Камен бе по-близо до нас, той гледаше към затворената врата на Светилището и устните му се движеха, като че ни повтаряше някакви думи. Никой не изглеждаше недоволен от мен и аз отправих пак погледа си към детето. То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз. То ми хвърли топката, аз я хванах с ръце, но. преди да мога да й я повърна обратно, целият коридор бе потопен в пълна тъмнина. Останах за момент без да дишам, обзет от внезапно тревога и страх, но веднага аз открих, че мога да виждам детето и че то се смееше. Подхвърлих му топката, то я хвана и почна да се смее отново. Аз погледнах наоколо и видех, че всичко останало беше само мрак. Мислех за ужасната фигура, която бях видел по-рано в тъмнината и бях извикал от страх без детето. То дойде при мен и сложи ръката си в моята. „Страхуваш ли се,“ каза то.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия симптоми са понякога много обезпокоителни, но не бива да причиняват тревога.
Пречистването може да става само с един вид сок, или с 2—3, пак в зависимост от сезона, за разнообразие. Например, сутрин ябълков сок, на обед доматен и вечер — гроздов. По тоя начин се избягна еднообразието. В течение на едно такова късо гладуване, мнозина имат главоболие, изриви по кожата, облажен език. замайване, горчив вкус в устата и други подобни неприятности. Тия симптоми са понякога много обезпокоителни, но не бива да причиняват тревога. Щом тялото се види освободено от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване. И то почва. Отровите, задържани до тогава, биват изхвърлени през кожата във виц на изриви, през бъбреците и през всички канали, които служат за тая цел. По същата причина се облага и езикът. Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правата мисъл е като прав път — най скоро стига към целта без излишна умора и тревога.
Де възприемаш мисли, които искаш само — да влизаш и излизаш от тяхното мощно течение, както влизаш и излизаш в морето, когато се къпеш. Само правата мисъл внася мир светлина и свобода. Ако ги нямаш в душата си — смени мисълта си! Правата мисъл води към поставената цел, дава очаквания резултат. Но ако заедно с това дойде безпокойствието, тъмнината и ограничението — мисълта ти не е права, смени я. Правата мисъл е като прав път — най скоро стига към целта без излишна умора и тревога. Проверете себе си. Ключ е това, ключ и талисман. Който го има, истински цар е на безкрайно царство. Смени дишането си — задръж го — и мисълта ти скоро ще се смени. Мисли както гледаш — отправи мисълта си към друг предмет, както отправяш погледа си.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там дето има тревога, там се проявява нисшата част на сърцето, което наричаме още конкретен, нисш ум.
Не, в мисълта няма нищо неспокойно. Който се без покои, това не показва, че той мисли. В мисълта няма нищо безпокойно. Мисълта е нещо трезво, нещо спокойно. Щом мислиш нещо, ти започваш работа. Там дето има тревога, там се проявява нисшата част на сърцето, което наричаме още конкретен, нисш ум. Напр.. вие се безпокоите, че някои неща не са станали както сте очаквали, но това не е мисъл, това е чувстване. Когато се радвате и скърбите, това не е живота на мисълта, но това е живот на чувствата. В мисълта има нещо повече от радостта на чувствата. Тя е носител на светлина, а светлината ще ви донесе мир. Мисълта е онзи творчески принцип, който освобождава човека от робството, в което се намира сега.
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На сутринта настанала голяма тревога в царските палати.
— Ти все още настояваш, казал мъдреца на младия цар, че парите и богатството ще премахнат нещастията, скърбите и страданията на твоя народ. Тогава опитай. Ти ще имаш толкова злато и богатства, колкото никой земен цар не е имал — раздай ги на твоя народ и виж плодовете на твоята мисъл. Младият цер възсиял от радост, грабнал ръката на мъдреца и я целунал, а от очите на мъдреца капнали две едри капки сълзи . . . На сутринта настанала голяма тревога в царските палати. Младата царица кършела белите си пръсти и се превивала от мъка и скръб — младия цар го нямало. Слугите тичали, пратеници кръстосвали цялата страна, но никъде нито следа не се намерило от младият цар. Най различни слухове се носели за неговото изчезване, до като най-после всичко притихнело и мълвата за него престанала да се носи от уста на уста . . . Един ден пристигнал незнайно от где непознат човек, влизал в бедните къщи и там оставял злато и богатства.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Франция е в тревога от това и прави и тя същото, укрепява с китайска стена границата откъм Белгия.
Погледнете навред по света и ще се уверите в това. Ето в Испания вече няколко месеца се води страшна междуособна война — брат с брат се избиват по улиците с нечувана жестокост. Преди известно време в Съветска Русия избиха първенците на революцията и се готвят нови процеси против други подобни. В Германия увеличиха военната служба. Хитлер въоръжава своя народ да запази „мира“ в Европа. Франция е в тревога от това и прави и тя същото, укрепява с китайска стена границата откъм Белгия. В Италия — Мусолини възстановява Римската империя, чрез потисничеството и робството на беззащитните чернокожи в Африка. Малкото Съглашение прави разчет на своята военна мощ и заявява на всеослушание, че то притежава 20 милиона войници, които, в случай на нужда, може да мобилизира и ги принесе в жертва на кръвожадния бог на войната. В далечния изток — непрестанни конфликти и борби . . . И пр.
към текста >>

47. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Тревога!
. . ще пламне огромният пожар, който ще направи света на пепелище. Само една крачка, сако една минута ни делят от катастрофата! И все пак, тъкмо тази крачка и тази минута могат да ни спасят. Хей! Има ли там машинист на бясно летящия влак на човечеството!?! ... Тревога! S. О. S.! Загиваме! . . Спрете! Ще спре ли машинистът пъкления бяг към пропастта? . . .
към текста >>

48. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има смисъл човек да бърза да постигне нео, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал.
Така ще слиза човек и ще се качва. И тъй, от какво зависи щастието на човека? Щастието на човека зависи от неговото разбиране. За да бъде щастлив, човек не трябва да бърза. Да бърза, това значи да се стреми да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза да постигне нео, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойствия. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито със секунда. Има случаи, когато щастието ви ще дойде например след 20 години. Това се дължи на разстоянието, от гдето иде. Понякога то иде от някоя звезда.
към текста >>

49. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист.
Малко по-нагоре с петото езеро, което е най-голямото в Седемострунната арфа на Рила. Когато седнеш на неговия бряг при плискащите в крайбрежните камъни вълни, ти чувстваш стихията и красотата на седемте езера. Ти чувстваш сякаш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума. — Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах.
към текста >>

50. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Боже, отиваше им трудът толкова очаквания, толкова надежди I И при всеки грохот на бурята, при всека светкавица, неволно всички се прививаха като под камшик, и тревогата от неизвестността стискаше по-силно сърцата им.
Сякаш земята и небето се трескаха. — Боже, помислиха си старците, края на земята ли наближи? Светкавици всяка минута кръстосваха небето и дъжд валеше като из ведро. Чуваше се страшен рев и грохота на свличащи се води. Някъде из полето бурята опустошаваше всичко, което срещнеше и селяните тревожно гледаха към лозята и кукурузите. — Боже, отиваше им трудът толкова очаквания, толкова надежди I И при всеки грохот на бурята, при всека светкавица, неволно всички се прививаха като под камшик, и тревогата от неизвестността стискаше по-силно сърцата им. Най-после бурята премина. Плъзнаха селяните по лозя, по овощни градини и кукурузи, да видят какво е направила бурята. Смаяха се селяните; само лозята, кукурузите и овощните градини на Бояна бяха съсипани, избити, отвлечени. Сам Боян стоеше на нивата, гдето беше някога кладенеца, и гледаше отвлечения и затрупан с тиня кукуруз с наведена глава, дълбоко замислен. Селяните го поизгледаха, поизгледаха от далече и никой не му проговори нищо.
към текста >>

51. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По добре хич да не беше я водил на пазар... Децата ги гледали като втрещени, а по челото на чичо Радой капали едри капки пот от мъка и тревога.
— Как тъй? —стреснала се жена му, — я прегледай по добре! Виж по джебовете си, че то можели? Толкова пари!... Гледал чичо Радой, търсил, — няма — Ох Божичке, че то как може такова нещо, завайкала се жена му.— Божичке, отиде и кравата, и телето и парите. По добре хич да не беше я водил на пазар... Децата ги гледали като втрещени, а по челото на чичо Радой капали едри капки пот от мъка и тревога. Цел се претърсил той, но кърпата с парите не намерил. — Ще се върна назад, рекъл той, може да съм ги извадил някъде из пътя. Ще се върна да ги потърся. —Ех, върни се, казала плачешком жена му, върни се, ама то толкова хора от пазар се връщат, до сега може да ги е намерил някой. —Ще се върна, пък какъвто ни е късмета!
към текста >>

52. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Nichоll МИР И ЛЮБОВ Когато е изправен пред мъчнотии, когато търси пътя с наболяло от тревога сърце, блуждающ над пропастите на безнадеждността, само това човек може да намери и оцени онова просто, но ефикасно средство, да намери пътя в краката си, подсказан му от дълбочината на интуицията.
Те заключили, че културата на Тихуанацо е била разцвета си преди около 14,003 години. По нататък техните изследвания доказали, че загатнатите племена са имали дълбоки познания по астрономия и математика и са употребявали особена азбука и календар, които са били много по-точни, отколкото нашите. Те са били вероятно извора на великите култури на Толтеките и Маите. Керамичните изделия, намерени между развалините на Тихуанацо са украсени с рисунки, които понякога изобразяват изчезналите животни от предисторическата епоха. Това показва голямата възраст на Титицакската раса и нейната култура. S. Nichоll МИР И ЛЮБОВ Когато е изправен пред мъчнотии, когато търси пътя с наболяло от тревога сърце, блуждающ над пропастите на безнадеждността, само това човек може да намери и оцени онова просто, но ефикасно средство, да намери пътя в краката си, подсказан му от дълбочината на интуицията. Такива моменти се създават под въздействието на мъчителното търсене, тъй като страданието е метода на природата. Думите „мир и любов“ изговорени преди две хилядолетия близо, изгряват днес като светла зорница и велика надежда за искрените души. Много теории са паднали, много доктрини са изпитани и противоречия със скъпа заплата изживени, докато човек проумее и оцени простите средства. Тези средства се състоят в осъзнаването на човека като творец на своя, а от там и на целокупния живот. За да бъде творец, човек трябва да бъде единен.
към текста >>

53. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една смътна и неразбрана тревога не му даваше покой.
Дано молитвата бъде чута! Ставало е. Столетниците помнят такива случаи. Запомниха всички това, което стана тогава; запомни го най-вече и Стойко. Нея нощ той не можеше да заспи. Една смътна и неразбрана тревога не му даваше покой. Едно мъчително чувство го терзаеше: през деня, то не го остави и през вечерта, с него си легна. Един до друг те лежаха на двора из постлани черги. През нощта сякаш някоя фурна бълваше огън; задухата се чувстваше през ония нощи, които други години биваха тъй прохладни и спокойни, така чудни с еднообразния напев на щуреца. Стойко лежеше с морна глава, жадни за сън очи и мъчителна болка, сякаш го разпъваха. Сподавено той се питаше — да отиде ли, или не.
към текста >>

Дигаха се млади гърди, почиваше си младо тяло, забравил мъка и тревога.
През нощта сякаш някоя фурна бълваше огън; задухата се чувстваше през ония нощи, които други години биваха тъй прохладни и спокойни, така чудни с еднообразния напев на щуреца. Стойко лежеше с морна глава, жадни за сън очи и мъчителна болка, сякаш го разпъваха. Сподавено той се питаше — да отиде ли, или не. Известно време той се бори, мята се, ту на една, ту на друго страна, докато най-после притихнал, с избистрен глас, си рече: „Ще отида, че каквото ще да става, нека се смее цяло село“. Едва тогава той заспа спокоен сън. Дигаха се млади гърди, почиваше си младо тяло, забравил мъка и тревога. И никой от домашните му, нито от село не видя и не разбра, че нататък по прашното шосе, призори, се движеше един човек, който бързаше и искаше да вземе пътя преди да са започнали ония да се молят. Ходжата го видя и позна. „От друго село, от друга вяра“, — си помисли той. Приближи се до него и с мек глас му каза: — Пред Аллаха всички сме равни, за Него няма народ и вяра. Дано той чуе молитвата ни!
към текста >>

54. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ръце простирам без тревога, с възторзи пълен съм.
* Изчезва тъмното съмнене . . . Настъпва светъл, мощен ден! — Кат ново свято откровене и аз отново съм спасен . . . * Ръце простирам без тревога, с възторзи пълен съм. с копнеж . . . И шепна радостното „мога“, светът за мене тъй е свеж! . . . * Разбирам бавно твойте тайни, Животе, свят и многолик!
към текста >>

55. -

Тревога, олелия, пази Боже, никому да не дава Господ!
Нашите натискали здравата. Какво, Прокупле ли?... Смутиха се сърбите чуваше се през пробитите стени. Турим ухо, слушаме. Бягат сърбите, товарят се хората, не е шега. Тревога, олелия, пази Боже, никому да не дава Господ! Един ден вратата се отваря, груб глас извика: — Изигите сви на полье! Излезнахме всички — бледи, посърнали, измършавели, да те е страх да гледаш. Вън чакат войници с пушки на рамо. Подкарват ни извън града в една нива. — Стойте!
към текста >>

56. -

Под мощното влияние на Духа, който работи в света и внася първите потици на новото, хората изпитват известна тревога и безпокойство.
Космичната Любов винаги се е проявявала в живота. Тя е давала и дава първия потик на всяка нова култура Досега проявата й в живота се е изразявала като стремеж в сърцето, като чувство в душата и като сила в ума. Но днес. според учението на Учителя Дънов, любовта започва да действа като принципа в духа. Затова настъпващата епоха е особено важна. Под мощното влияние на Духа, който работи в света и внася първите потици на новото, хората изпитват известна тревога и безпокойство. В това безпокойство и безпътица те напразно се лутат да намерят път, връщайки се отново към старите отживели форми, които принадлежат миналото. Такъв е характера на всички съвременни социални опити — плодове на колективния егоизъм — въпреки привидната новост, на която претендират. Те са, обаче, нови само за духовно слепите. А най-същественото, най-важното е да се долови онова ново, което сега идва в света. То е неуловимо за обикновеното око, защото обхваща отвътре света, трансформира го, за да се прояви отвън ония форми, в които може да се разрасне.
към текста >>

57. -

Разбирам колко много в живота бил съм сляп, живеех сред тревога забравил бях за Бога, — освен злато и хляб.
* Единствен в нашто време Учител и мъдрец — Той смъква нашто бреме И служи като жрец Обкича ни с венец. * С венец с думи святи Той среща ни всегда И учи, че сме братя И сочи свобода. . . Пенчо Руссенов РАЗБИРАМ . . . Разбирам колко много в живота бил съм сляп, живеех сред тревога забравил бях за Бога, — освен злато и хляб. * Съзнавам: днес съм буден отхвърлям тоз товар — и радостно пробуден поемам пътя труден и Той ми е другар! . . . * О. има живи сили. . . О.
към текста >>

58. -

ЛЕДОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ Страшния вихър на събитията внесе тревога и хаос в много ведри умове и благородни сърца, разколеба много съвести.
Мислите са слънчевата светлина в нашия душевен живот. Чувствата са топлината, а постъпките — плода. Болен ли си, измени мисълта си! Не успяваш ли в нещо, измени мисълта си! Измени чувствата си, измени постъпките си, измени начина на досегашното си живеене и ще се оправи всичко. ЛЕДОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ Страшния вихър на събитията внесе тревога и хаос в много ведри умове и благородни сърца, разколеба много съвести. Смутено те се питат: — Какъв ще бъде края на всичко това? Дали ще се приключи най-сетне кървавия цикъл на човешката история, за да се отвори една нова, светла страница? Дали най-сетне човечеството ще напусне омагьосания кръг на насилието и егоизма, за да поеме своята еволюция по една отворена безкрайна спирала, където винаги ще му се предлагат сочните плодове на висша Правда, Любов и взаимопомощ? — може би — отговарят те всред мрака на своето съмнение. А друго едно множество — кресливото стадо на суетността и безпътието, люшнато между различни „ветрове“ и без туй вървящо в безредие и бъркотия, не доловило никаква по определена цел и смисъл на живота, продължава по старому и многозначително произнася вековната присъда на глупците: „Животът няма смисъл!
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* И хиляди въпроси дочувах в самотата Шъпнещи от тревога, съмненье и любов, Очите й се виждат тревожно в тъмнината, През сълзи и риданья дочувам нейни зов .
Но тамо, майко свидна, на гробищата ваши Самотен гроб ще найдеш и там си поплачи. * Къде и да отида, о майко ненагледна, За тебе все си спомням и все си ти при мен, Аз все те гледам кротка, замислена и бледна И ти ме гледаш с обич и майчин жар свещен * Аз виждам ти косите без време побелели, Челото ти със бръчки на грижи и печал, Очите ти със жалби по мене овлажнели И чувам как ме викаш измъчена от жал. * А ти шептиш: „по тебе копнея аз, горкана, И бдя по цели нощи и искам туй да знам.“ Като преди, безгрижна, честита ли остана, Все тъй ли пълна с вера към Бога си и там? * Все тъй ли във съня си усмихваш ми се сладко, Все тъй ли чуруликаш със звънкия си глас, Челото ти все тъй ли е хубаво и гладко, Тъй както го целунах в прощалния ни час? . . * И хиляди въпроси дочувах в самотата Шъпнещи от тревога, съмненье и любов, Очите й се виждат тревожно в тъмнината, През сълзи и риданья дочувам нейни зов . . . * И аз, дете безумно, отлъчено от нея, От мойта мила мама — страдалница в света, Във изповед поисках душа си да излея, Разтуха да намеря и мир в изповедта . . . * Но лудо разридах се и бързо смачках листа: Защо и тя — и мама, горкана, да страдай За мойта участ тежка, за мойта радост чиста, С тъга сега сменена? — Защо и тя да знай?
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Другарят ми продължаваше да бъде в тревога.
Беше много разтревожен. Той ми разправи подробно съня си: получил от сестра си писмо, в което тя му съобщава, че по-големият му брат бил тежко болен. В писмото се съобщаваше и самата болест, но сега не си я спомням. Сред свършването на занятията, отидохме в студентския клуб. Сред като обядвахме, излязохме в градската градина и поседнахме. Другарят ми продължаваше да бъде в тревога. Най-сетне той каза: „Хайде да отидем към квартирата ми; може да съм получил писмо от дома.“ Отиваме у тях и на масата намираме затворено писмо, което той разпечата и прочете в мое присъствие: същото съдържание, което прочел на сън. Не само приблизително същото съдържание, но, — както каза другарят ми, — буквално същите думи, същите изрази. Ако бяхме намерили на масата разпечатано писмо, никой път не щях да повярвам, че той по-рано не е чел писмото. Щях да си помисля, че е забравил прочитането му. И ако аз сам не бях отишъл в къщи, пак щях да се съмнявам.
към текста >>

Той заловил не само мисълта, но и вълнението, тревогата на баща си.
Но благодарение на това, че бил лек, пъргав, и имал присъствие на духа, направил един скок и паднал в близкия дол, дето се хванал за шипките и се убол малко. Файтонджията останал под файтона. Игуменът пострадал в краката си; счупена кост нямало, но краката му отекли. Стражарят, който бил на капрата, рипнал напред и се спасил.“ — В момента на катастрофата през ума на доктора е минала мисълта, че животът му е изгубен. Именно тази мисъл телепатически доловил неговия син. Той заловил не само мисълта, но и вълнението, тревогата на баща си. Умрял прави съобщение чрез сън. Достоверността на съобщението се доказва. Този и следният факти са ни разправени от един наш добър приятел, г. М.: „Аз и жена ми сме от Габрово. Баба ми умря в Габрово в наше отсъствие, понеже аз бях студент в София, а жена ми — селска учителка.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна работа предприех един излет на кон до Кеюгебридж.
След кратко пребивание в Ню Йорк аз се установих като лекар в затвора Аубърн, който, може би да знаете, се намира в щата Ню Йорк. Аз имах лекарския надзор в една част от затвора, в която се намираха най-лошите престъпници, хора, или по-добре човешки хиени, чиято кръв беше престанала „да бъде един особен сок“, както я нарича Мефистофел. Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите. Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане. Разделиха вагабонтите да не бъдат заедно, оковаха ги в тежки вериги, но въпреки това една сутрин единият безследно изчезна заедно с тежките окови, а след неколко дни и другият. Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна работа предприех един излет на кон до Кеюгебридж. Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си. С възхищение наблюдавах прелестната околност, която се разкриваше пред мене. Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота. Между стръмните, урвести и скалисти брегове, които като тъмни противници стояха един срещу друг, се провличаше тесният продълговат сребрист поток с приятна бистрота, като че искаше да склони на мир неприятелите, които от хиляди година упорито стоят един срещу друг. Над езерото, което е дълго около четиридесет английски мили и на това място около една английска миля широко, минава железницата Буфало и Атика по един грамаден висящ мост, едно чудно творение на американската смелост, а една станция на тази железница се намира в незначителното селище Кеюгебридж.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика.
Тук аз имах случай! отблизо да разгледам тези странни инструменти, на които свирят на дърво с дърво и на метал с метал. Странни и вълшебни бяха звуковете. Когато във време на представлението се изпълняваше сцена на насилие, бръмченето и трясъкът на тези инструменти произвеждаха особено внимание на зрителите и можеше да се види, как вълна от потрепване пробягваше по внимателните лица. Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно. Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука. Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи. Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
към текста >>

Малко преди края на седмия месец имало голяма тревога Г-жа с.
Просто невероятно! И така до петия месец на бременността си жена ми въпреки хубавите пророчества живееше в сълза, постоянно неверие, душевни мъки, макар че малкото невидимо същество в своите последни изявления беше я заклело да бъде спокойна, като прибави: „внимавай, мамо, ако продължавани, все тъп да живееш в скръб, ние и двете ще добием слаби тела“. На съмнението, което изказа жена ми за възможността да се върне Александрина в такова тяло, каквото е било първото, веднага отговори Джанина: „и това ще бъде, Аделе. Детето ще се роди също такова, каквото е било първото, по-скоро ще бъде дори малко по-хубаво“. В петия месец г-жа Самона била прегледана от лекаря д-р Виченто Кордаро, който изказали мнение, че тя е бременна с близнета, но с положителност той още не могъл да твърди това. Малко преди края на седмия месец имало голяма тревога Г-жа с. получила едно известие, което много силно я развълнували. Тя почувствала болки в кръста и се появили симптоми на преждевременно освобождение от бременност, в какъвто случаи се раждат деца, неспособни да живеят. Против всяко очакване, обаче, опасността пак преминала. Д-р Самона се върнал с жена си в Палермо, където тя била прегледана от прочутия професор Джиглио, който констатирал с положителност двойната бременност. Разбира се, че трябвало да се дочака потвърждението и на други интересни факти, а именно, от какъв пол са близнаците и да ли едното действително ще прилича физически и психически на малката Александрина.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите.
Теорията на Айнщайна . Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите. И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не!
към текста >>

Една пациентка, която страдаше от безсъница през много последователни нощи, без някаква видима физическа причина, но като следствие от тревога и „нерви“, се реши да опита хипнотическото лечение.
Нека почна с хипнотизма. Когато почнах изучването на този предмет, главното ми желание бе да намеря един път, чрез който умът или волята, без прилагане на физически средства, да могат да произведат действителни физически явления, които биха могли да се мерят или опитват с обикновените научни методи. Исках да видя, дали хипнотизмът може да даде некои доказателства за съществуването на една връзка между старите противници — умът и материята. Главните явления на хипнотизма са двойни: физически и ментални, но в действителност мъчно е да се каже, къде почват едните и къде свършват другите. Няколко типични случаи ще ни покажат това. Една пациентка, която страдаше от безсъница през много последователни нощи, без някаква видима физическа причина, но като следствие от тревога и „нерви“, се реши да опита хипнотическото лечение. Тя седна на един стол с лицето си към светлината и гледаше решително в оператора, който след кратко време й каза: „сега ви се спи. Клепачите ви се затварят. Затворете си очите. Сега не можете да ги отворите. Заспете“. Пациентката не можеше да отвори очите си в тази стадия и парализата на орбитните мускули бе единственото действително физическо явление.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лицето й, обаче, показваше силна тревога и неразположение, без видима за това причина.
А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин. И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „Борис“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“. Сутринта, в деня на тръгването ни, аз взех куфарите и ги отнесох на пристанището, но пристанищният стражар не ме пускаше, макар и да му заявих, че аз съм прокурор и че трябва да си замина, защото службата ме чака. В това време капитанът ми разреши и аз влязох в пристанището, оставих куфарите и се върнах да взема семейството си. Докато се върна в къщи, балдъзата ми изпуснала и строшила едно шише с газ в коридора и казала: „това не е на добро, но трябва да изтрия газта, да не би Стоян да се подхлъзне като се върне.“ А заранта, когато събуждах жена ми да стане и се приготви за път, тя отвори очите си и ми каза: „будна съм“. Лицето й, обаче, показваше силна тревога и неразположение, без видима за това причина. Отпосле узнах от сестрите й, че тя сънувала, как половината от къщата ни в Л. се срутила и тя била затрупана. А когато пристигнахме на пристанището, тя влезе с детето преди мен, но не искаше да слезе в долния етаж на парахода. Аз й намерих, след това, място и тя слезе там, държейки на ръце спящото ни дете. Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нея сутрин, тя пак дойде, та ми описа трогателно страховитите демонстрации на невидимия им гостенин, от които джуките нейни и на домашните й, се изпопукали от страх и тревога, през нощта Обясни, че понеже възрастният И син направил известно „заклинание“ вечерта, за прогонването на тоя неизвестен „таласъм“, както го наричали те, последният в отговор па това, започнал да нанася на вратите на спалнята им такива силни удари, като с брадва или чук, щото те от ефекта на тия удари се стреснали всички и вдървили на местото си, до като престанали след известно време ударите.
Към средата на ноември 1908 г. вдовицата на Плевенския покоен гражданин Маринчо Арабов, ми се оплака, че от две години непрекъснато, всяка нощ, в дома й ставали необясними и чудновати явления; чуване стъпки от ходене на невидимо същество, което, при лягане за спане, ходело по тях, при чувствителна тежест, отваряне и затваряне на вратите вътрешни, дълговременно люлеене на нощвите за месене на хляб, които се допирали с ударите си до преградната стена на спалнята им стая, събаряне на керемиди от покрива върху главите им, при вечерно излизане от къщи, шум от търкаляне на голяма камъни пред прозорците, без да има такива и пр., а при това, някой от семейството виждали няколкократно, нощем, на двора черна сянка на човек, която изчезвала при отиване към нея. Въз основа на разбиранията си, казах й, че всичко това е работа на някой неспокоен дух, който има силно желание да им съобщи нещо, затова обещах, че при свободно време, ще отида у тях, да вляза в разбирателство с него. До 26/XI с. г. около две седмици, не намерих време да изпълня обещанието си. Нея сутрин, тя пак дойде, та ми описа трогателно страховитите демонстрации на невидимия им гостенин, от които джуките нейни и на домашните й, се изпопукали от страх и тревога, през нощта Обясни, че понеже възрастният И син направил известно „заклинание“ вечерта, за прогонването на тоя неизвестен „таласъм“, както го наричали те, последният в отговор па това, започнал да нанася на вратите на спалнята им такива силни удари, като с брадва или чук, щото те от ефекта на тия удари се стреснали всички и вдървили на местото си, до като престанали след известно време ударите. С плач ме замолиха да им услужа за отстранение на това „зло“, от което цялото семейство от 6 — 7 члена (синове, дъщери и снаха) се поболели от страх и безсъние. Обещах и вечерта отидох, придружен от един интелигентен приятел. В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на покойния стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад гроба, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада. При това настоятелно иска от семейството си, да му устроят молитви, защото от смъртта му не се сетили да направят това. След достатъчни обяснения с него и с други духове на познати теч сродници и съграждани, които се явиха, аз обещах от името на семейството му, че волята му ще бъде изпълнена, но за доказателство, и той повече да не ги безпокои.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Моят брат, при все че се трудеше да скрие тревогата си от мене, бе много смутен от мисълта, как ще срещне негодуването на султанската любимка, която бездруго ще бъде грозно разочарована от загубата на прекрасното си огледало.
Аз съм сигурен, че ти не искаше да ми сториш зло; но разкажи ми как стана всичко това“. Додето Саладин говореше, аз чух същия вид шум, който ме бе събудил от килера. Като погледнах нататък, аз видях един чер гълъб, който хвръкна към мене, без да подозира пакостта, която бе причинил. Вчера, за нещастие, аз бях донесъл този гълъб в къщата и го бях хранил, и се трудих да го опитомя, та да го подаря на моя малък братанец. Когато го купих, аз и не подозирах, че той ще стане причина за такова злощастие. Моят брат, при все че се трудеше да скрие тревогата си от мене, бе много смутен от мисълта, как ще срещне негодуването на султанската любимка, която бездруго ще бъде грозно разочарована от загубата на прекрасното си огледало. Аз видях, че ще стана причина за разорението на брата си, ако продължавам да живея в къщата му. Моят щедър брат, като видя, че съм решил да си вървя, ми каза: „Едно лице, което от преди няколко години бях наел, за да ми продава стоката, се помина миналата седмица. Не би ли желал ти да заемеш неговото место? Аз съм достатъчно богат, за да понасям последиците от малките грешки, които ти може да на- правиш от невежество в търговията, пък и по гоя начин ти ще имаш и съдружник, който е в състояние и е готов да ти помогне“. Аз бях покъртен от тази добрина, особено дето бе проявена в такова време.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Докторът гледаше вече с тревога на непознатия.
Аз се явих тука да ви предложа. Да се заменим. Вие разполагате със смъртта, а аз — с живота. И тъй, дайте ми малко от вашата кръв, и аз ще ви дам капка от еликсира. Съгласни ли сте? Докторът гледаше вече с тревога на непознатия. Очевидно, пред него се намираше един болен от неговата специалност. Но още не успял да съобрази, какво да направи в този случай, когато изведнъж странният посетител се разсмя тъй високо и откровено, че докторът се почувства много неловко. — Успокоете се, мой млади приятелю. Аз съм напълно здрав с ума си. Колкото и да ви се струва невероятно това, което ви казах, но то е неопровержима истина.
към текста >>

Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя водач в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча.
Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини. Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня. Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя. Като прехвърлиха една островръха височина, те неочаквано излязоха на една неголяма, гола каменна площадка, от едната страна на която се спускаха в дълбока теснина правилни стъпала, като че нарочно изсечени от човешка ръка. В края на този опасен спусък те се озоваха в един ледник и по-нататък, след четвърт час вървеж, стигнаха до входа на една голяма пещера, осветена с ясно синкава светлина. Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя водач в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча. Тази плоча безшумно се завъртя на невидими пружини, когато непознатият натисна една едва забележима светла точка, скрита в една от пукнатините. Сега те се намериха в един тесен, изсечен в скалата коридор, щом непознатият завъртя едно копче, поставено в стената, коридорът силно се освети от електрическа светлнна. — Вие имате тук електричество? — промълви Ралф не вярвайки на собствените си очи. — Боже мой!
към текста >>

Преди няколко века аз седях на същото кресло, на което вие седите сега и също така с тревога и вълнение слушах разказа за живота на моя предшественик, който владееше великата тайна, която искам да поверя на вас.
Всред стаята приготвена маса с два прибора и грамаден златен свещник. Непознатият тури сандъчето на стола и запали свещите. След това той извади от бюфета няколко бутилки вино, голяма баница, плодове и покани гостенина да седне до масата. Необикновената разходка възбуди апетита на Ралфа· Когато и двамата се навечеряха, непознатият приближи креслото си до огнището и предложи на гостенина да последва примера му. — Настана минутата да обсъдим сериозно и подробно работата, която ни доведе тука. Преди няколко века аз седях на същото кресло, на което вие седите сега и също така с тревога и вълнение слушах разказа за живота на моя предшественик, който владееше великата тайна, която искам да поверя на вас. Сега слушайте историята на моето минало, както и аз някога слушах животописа на оногова, който ме до веде тука. „Моето официално име е Нарайяна Супрамати, индуски принц. Това име и всички документи, които го потвържда- ват, както и всички предимства, свързани с него, получих от оногова, който ми завеща жизнения еликсир. Истинското ми име е Архезилай. Аз съм се родил в Александрия, във времето на Птоломея Лага, на когото остана Египет след смъртта на Александра Велики.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Събудих се в тревога. "Сън!
Ако ти не промислиш, аз ще умра от глад. Последният къс хляб от вчера изядох. Господи, изпрати ми храна. Възвърни по-скоро изгубеният ми син." И почна да се кръсти и прави метани. Изтръпнах. Аз се взрях в нея и познах майка си. Събудих се в тревога. "Сън! Чуден сън! ", казах си аз. "Това не може да бъде. Бащината ми къща е голяма и хубава. Татко е имотен.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както и във всичките други български села в Македония, населението, измъчено от предшестващите режими и въстания, и тук живееше в постоянна тревога и лишения, толкоз повече че не можеше да предвиди изхода на кървавата борба, която се водеше неколко километра по на юг.
Архангел Михаил“ и Трескавец при прочутите Mapкови кули и, след няколко почивки, стигнахме надвечер в дълбоката долина, в „която бе се сгушило селото Богомила, под един от склоновете на планината Бабуна. Село Богомила (Македония) Неговия изглед даваме на снимката, която моят другар, поручик С., направи на другия ден. В левия край на снимката се вижда ясно църквата „Св. Атанаси велики Патриарх“, с камбанарията й, за която ще говорим по-долу. Вечерта намерихме квартира малко трудно. Както и във всичките други български села в Македония, населението, измъчено от предшестващите режими и въстания, и тук живееше в постоянна тревога и лишения, толкоз повече че не можеше да предвиди изхода на кървавата борба, която се водеше неколко километра по на юг. По тази причина, то не беше разположено да приема външни гости по това време, па било и с чисто научна цел. Но благодарение на тогавашния кмет, г- Андрея п. Арсов, един високо-интелигентен и дългогодишен народен труженик в Македония, ние скоро бихме настанени в едно двуетажно здание, в центъра на селото и наблизо до общинското управление. Домопритежателите ни приеха твърде радушно и ни услужиха във всичко. Уморени от пътуването, ние скоро заспахме върху дебелите македонски постелки, пълни с бълхи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39999508857727