Търсене в текстове за 'Тишина'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 142 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното.
Често при изгрев Учителя държеше беседа. След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят. И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете.
към текста >>

2. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

На Изгрева розите царуваха в тишина и мир.
ОРГАНИЗИРАНЕ НА ДУХОВНОТО ТЯЛО На Изгрева розите царуваха в тишина и мир. Те имаха вълшебен вид и аромат. Мълчахме и се вглеждахме в тяхното разпукване под слънчевите лъчи. Неусетно се подхвана разговор. В разговора Учителя каза: Окултният ученик трябва да мълчи.
към текста >>

3. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Каква тишина цареше!
Има нещо в строежа ѝ, което не достига, но за в бъдеще ще се постигне. Решихме да обядваме при езерото „Окото“. Тръгнахме в 10 ч. и през целия ден до 18 ч. стояхме там. Каква тишина цареше! Леки вълни играеха по синята езерна повърхност. Духът на Вечното изпълваше душите ни. При това свещено езеро Учителя каза: Изучавайте психологически планините. Това става като на всяка местност в планината ще прекарвате известно време и ще видите какво разположение ще имате, какви идеи и подтици ще се родят във вас.
към текста >>

4. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи.
“ Студентите забелязали, че по някое време Петър Дънов се изгубвай нейде. Веднъж след дълго търсене, го намерили на една полянка всред гората, дето прекарвал в молитва и размишление. Веднъж Учителя беше при пианото в големия салон и дълго свири. След това ни разказа, че когато бил студент, един професор го поканил да изсвири нещо на цигулката си. Импровизирал пред самата публика в момента като излязъл на сцената и изсвирил „Песента на блудния син“. Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи. Чак като се опомнила, започнала да ръкопляска. После поискали партитурата на „Песента на блудния син“, но Учителя никога не я е нотирал. Подарил я на сърцата им така, внезапно съчинена на сцената. *** Всеки има своя път към Учителя.
към текста >>

5. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се правят тези опити, трябва тишина, каквато трябва, когато ще роди бременна жена.
Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло и трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин. Трябва да се вземат някои мерки при събуждането им: задължително е човек да има един изправен живот, инак той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, каквато трябва, когато ще роди бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което сега ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на Висшите същества. А висшите чувства на Разумните същества човек възприема като мисли. Там процесът е обратен.
към текста >>

6. 19) Дванадесетте врати на живота са отворени - Боян Боев (1883 – 1963)

Второто упражнение на Паневритмията означава мир, тишина.
вечерта запалихме силни електрически лампи на полянката и под светлината им доста пъти играхме „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“. Отначало няколко малки групи, които ги знаеха добре, ги представиха пред нас, и след това всички взеха участие. После се събрахме около Учителя и започна разговор. При първото упражнение на Паневритмията вземаш и даваш. Когато туриш ръцете си, свити върху рамената, това значи вземане, а когато са настрани, хоризонтално, това значи даване. Второто упражнение на Паневритмията означава мир, тишина. Когато се пее „Аум“ с движения и едната ръка се вдига нагоре, а другата се изнася назад, човек трябва да се издигне на пръсти, защото те са свързани с умствения свят. Издигането на пръсти е повдигане в умствения свят. Един брат запита: „Какво е значението на думата „Евера“? “Еве“ е принципът на раждането, „Ра“ е Слънцето. „Евера“ значи роден от Слънцето.
към текста >>

7. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук тишината е пълна, само понякога се обажда гласът на някоя от редките птички, населяващи ниските клекове.
След известен престой на върха започнахме да се спущаме отвъд Мусалла към Маричините езера и посетихме местността, наречена „Олтаря“. Бавно се спуснахме по склона и прекосихме все още тясната река. Край нея нежно се люлеха от най-малкия ветрец красивите морави камбанки, малко приведени и заслушани в бълбукането на водата. Установихме се при първото от двете Маричини езера и решихме да прекараме пет-шест часа сред величествените стени на циркуса. Това място наподобява на храм, на светилище и ненапразно е наречено „Олтаря“. Тук тишината е пълна, само понякога се обажда гласът на някоя от редките птички, населяващи ниските клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура и надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на река Марица. Тази долина е наречена Царство на безмълвието. На мръкване се спряхме близо до двореца Сара-гьол. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове, които дежурни братя поддържаха през цялата нощ.
към текста >>

8. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

След като помълчаха, един от семинаристите наруши тишината: „Аз повече бих желал да ни говорите за Любовта.“
За Любовта трябва всички да имаме само едно убеждение. Въпрос: Как ще го постигнем това? Как цигуларите постигат нещата? Постепенно, с упражнения, като свирят. Учителя взе цигулката си и им изнесе един концерт. След като помълчаха, един от семинаристите наруши тишината: „Аз повече бих желал да ни говорите за Любовта.“ Днес съм зает. Може да четете онова, което съм говорил за нея. Ако има някой, който да е говорил толкова много за Любовта, това съм аз, и желая вие да разцъфнете и узреете и хубавото, което Бог е вложил във вас, да се прояви. Както един скулптор взема един камък и извайва от него статуя, така и във вас да се изяви онова, което Бог е вложил. Ако ме питате какво да правите, ще ви кажа да дишате Любов!
към текста >>

9. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Тишината, която цари тук, ни поглъща.
Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи.
към текста >>

10. Изгрев, 25 септември, 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Като почнах да свиря - абсолютна тишина.
Той свиреше на пианото. Почна разговор за музиката. Учителя между другото в този разговор каза: „Като бях студент даде се на студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика песента на блудния син как се разделя с баща си и после как се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като почнах да свиря - абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни почна да ръкопляска. После почнаха да идват при мене и ми казваха: „Дайте това парче и ние да го имаме.” А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на сцената.” След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на сцената импровизирана работа на цигулка.”
към текста >>

11. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот.
Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка. Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка. На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето.
към текста >>

Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка.
Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка. На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето. Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна.
към текста >>

12. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна.
Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов". Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага. Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна. Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти.
към текста >>

13. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук цари тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на Вечното, което ти говори.
Често при изгрева Учителя държеше беседа. След Паневритмията водехме интересни разговори или почвахме обща работа по обзавеждането на лагера. Вечерният огън, на който винаги присъствуваше и Учителя, беше красив завършек на деня. Яворови присои се намират на доста голяма височина - около 2000 м - и от тук се открива просторна панорама: виждат се цялото Софийско поле, Стара планина, Лозенската планина, Плана, чак до Рилския масив. Над Присоите се издигат величествено Резньовете, мощно надвиснали като покровители и пазители на тия свещени места. Тук цари тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на Вечното, което ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на Витоша. Тук човешкото съзнание се издига в един висок и чист свят. Тук има Мир. Над стана наблизо намерихме прекрасно място -Морените. Това са грамадни каменни блокове, разхвърляни от древните ледници като каменно море.
към текста >>

14. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Каква тишина цари тук и човек се чувствува тук далеч от всичко земно.
Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото. Измихме си лицето, косата, казвайки: "Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели". После, като застанахме на снега под Окото, Учителят каза: Тук е светилището на Рила, то обхваща местността от Окото до Маричините езера. Тази местност значи е много чиста. Каква тишина цари тук и човек се чувствува тук далеч от всичко земно. Тук искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Има нещо грандиозно и хубаво. Тези места съдържат много магнетизъм. Наоколо тези скали са складирали много енергия. Реалността на човека не е в тялото му, а е в целия човек (вътре).
към текста >>

15. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите бури и гръмотевици.
5. Петото — Махабур, Причинния свят. 6. Шестото — Сърцето, Нирвана или Будическия свят. 7. Седмото — Шемхаа, Главата - Божествения свят. На екскурзия, преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. Каквато и да е планината, тя е красива. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите бури и гръмотевици. Човек само трябва да се освободи от ненужните неща и да вижда красивото и хубавото. Любовта създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме Любовта. При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си. Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области.
към текста >>

Там цари пълна тишина.
Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло. В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя. Тук в тая долина е Царството на Безмълвието. Там цари пълна тишина. Тук много рядко идват туристи, също и овчари. Само понякога се чува гласа на редки птички, населяващи тук. * * * Човек ако има само винаги Будно съзнание, ще може да издържи на изкушенията (греха), когато му дойдат известни изпитания и мъчнотии. Те са предметно учение за човека.
към текста >>

16. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Потопяваме се в тишината на тези места!
Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по- нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми. Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята. Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им.
към текста >>

При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук!
Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи. Също тъй и снежнобелите "цветя на ангелите" ни говорят на своя небесен език: "Бъдете чисти като нас! " Пред нас се разкрива чудна гледка. На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове! При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук! Боим се да проговорим, за да доловим туй, което ни говорят всички неща, които ни заобикалят. Затварям за малко очи. Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата. Аз съм вече при него и виждам: край него на голям блок седи някой. Как не съм го видял по-рано?
към текста >>

17. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гърмове.
Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Всички са изпълнени със светло ожидание. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори планината, е добро. Нещо повече. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гърмове. Тя само иска да ни каже разни неща! Че как ще се запознаеш с нея, ако я виждаш винаги в една и съща дреха! Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Потегляме нагоре. Лампичките са разпределени на равни интервали, за да помагат по цялата линия.
към текста >>

Тук тишината е пълна.
Ясно е, че се намираме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Какви величествени стени заобикалят Маришките езера! Това не наподобява ли някой храм, светилище? И не напразно това място е наречено „Олтарът". Ето „Манчо" със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Тук тишината е пълна. Много рядко идат тук туристи, също и овчари. Чуваш само понякога гласа на някоя от редките птици, населяващи тия места. Около нас ниски клекове. Прекарваме няколко часа всред тая стара величествена архитектура. Поемаме Маришката долина - истинска „Велика Рилска пустиня" - „Царство на Безмълвието.
към текста >>

18. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина!
Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе?
към текста >>

Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър?
Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят!
към текста >>

19. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Искаш ли да чуеш това, което ти говори мълчанието, вечната тишина, иди на Морените.
Нощни птици разнасят своя писклив крясък. Тук-там покрай теб се появи и изгуби някой язовец. Из клоните долавяш шума на катериците. Тук-там се движат невестулки! Гората живее нощем своя особен тайнствен живот. Искаш ли да чуеш това, което ти говори мълчанието, вечната тишина, иди на Морените. Те са скъпата украса на Яворовите присои. Вървиш по една горска пътека известно време и изведнъж ненадейно пред тебе се разкрива море от грамадни скали, наглед разхвърлени безразборно, но всъщност можеш да откриеш в това чудна красота и хармония! Какъв вълшебен кът и толкоз близо до Присоите - само на 10 минути разстояние! Морените са така скрити и затулени, че човек може да е най-близко до тях и пак да не подозира присъствието им! Отидеш към средата на Морените и седнеш на някоя скала.
към текста >>

20. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

И главното: каква вечна тишина царува тук!
Ние сме вече на горното било. Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори! Чували ли сте вие гласа на тишината? Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще! Чудно хубав белоснежен кварц срещаме по пътя си. С голямо вдъхновение се залавяме на работа.
към текста >>

Чували ли сте вие гласа на тишината?
Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори! Чували ли сте вие гласа на тишината? Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще! Чудно хубав белоснежен кварц срещаме по пътя си. С голямо вдъхновение се залавяме на работа. Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме
към текста >>

21. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.
Из въздуха се носи нежният аромат на хиляди цветя. Отделни разговори за преживяното през деня, обмена на мисли, на опитности, проекти за работа и пр. Няколко часа по-късно. Утихнал е целият стан. Той е на почивка. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина. Всички вие, които сте дошли тук от близки и далечни места, за да се опознаете и за да получите ново прозрение за живота и нов подтик за творчество! Вие жадувате за един нов ред на земята, вие работите за една култура на любовта! Това, за което са копнели всички пророци и вдъхновени души, вие искате да стане плът и кръв на земята. Вие искате да работите, за да направите живота радостен, пълен със светлина, с музика, с поезия, с дух на братство, с дух на взаимопомощ, проникнат от едно небесно сияние. Бъдете ведри, със светли лица, понеже бъдещето е ваше.
към текста >>

22. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието.
24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА 10 часа сутринта. Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, койтоутрешният ден ти носи? Стана дума за величествената картина пред нас.
към текста >>

23. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна.
Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов”. Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага. Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна. Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти.
към текста >>

24. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

И после в настаналата тишина някой повдигна въпрос за вътрешната работа на ученика.
Бяхме насядали около нашия обичан Учител под дърветата на двора. През клоните се виждаха звездите, чуваха се тихите подсвирквания на щурчетата. Има часове, които Великият Разумен свят отдалече подготвя. Те звучат като пълен, многозвучен акорд. Изпяхме няколко песни. И после в настаналата тишина някой повдигна въпрос за вътрешната работа на ученика. Учителят каза: - Молитвата е най-силния акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса.
към текста >>

25. 042 СВЕЩЕНОТО ИМЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато то се спомене, моментално трябва да стане абсолютна тишина в сърцата и душите.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] СВЕЩЕНОТО ИМЕ – Свещено е Името Божие. Когато то се спомене, моментално трябва да стане абсолютна тишина в сърцата и душите. Всички трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. Вън от Името Божие и Волята Божия, всичко друго е преходно в света. Дръжте Името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. В богатство и сиромашия, в здраве и болест, в щастие и нещастие, Той всякога е бдял над вас. Онзи, който не изпълнява Волята Му, ще страда, не поради желанието на Бога, но поради това, че нарушава основните закони на Живота.
към текста >>

26. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят обичаше тържествената утринна тишина - мига на благословението преди да се събуди Земята.
[[Изворът на доброто]] ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ Сутрешните разходки бяха правило в малкото общежитие. Учителят излизаше обикновено с малка група приятели в ранните часове, когато на изток зората трепти с най-нежни краски, високите облаци се накичват със златисти и пурпурни зари, а на запад гаснат последните звезди. По бледото небе светлините се менят, като че се обръщат листата на голяма книга. Учителят обичаше тържествената утринна тишина - мига на благословението преди да се събуди Земята. В тези часове въздухът е най-чист, опреснен и прохладен от докосването на звездния мир. Учителят не пропущаше часовете, които принадлежат на големия Живот, не пропускаше първия лъч на изгряващото Слънце. При една утринна разходка, в разговор, Учителят каза: - Човек иде на Земята като на училище, със специална програма, определена за него. Почти за всеки ден е определено какво трябва да се учи.
към текста >>

27. За магнетизма - Боян Боев (1883 – 1963)

Като започнах да свиря, абсолютна тишина.
Като бях студент, даде се от студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика. Песента на блудния син: Как се разделя от баща си и после пак се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като излязох на сцената, всички бяха в очакване. Като започнах да свиря, абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свирих парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни, започна да ръкопляска. После започнаха да идват при мен и да ми казват: „Дайте това парче и ние да го имаме. “ А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на сцената.
към текста >>

28. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Каква тишина цари тук!
Там стояхме малко време. Решихме да обядваме при Окото. От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед. Това е едно от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза:
към текста >>

29. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се правят тези опити, трябва тишина, както когато трябва да роди една бременна жена.
И те трябва да се събудят, да се отхранят по един много естествен и правилен начин. Трябва да се вземат мерки при събуждане на тези центрове. Човек трябва да има един много изправен живот. Другояче той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, както когато трябва да роди една бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на висшите същества. А висшите чувства на тия същества човек ще възприеме като мисли. Там процесът е обратен.
към текста >>

30. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове.
Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро. Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха. Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете.
към текста >>

Тук, при Маричините езера, тишината е пълна.
Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар. Тук, при Маричините езера, тишината е пълна. Много рядко тук идват туристи, също и овчари. Чуваш само някога глас на някоя от редките птички, населяващи тия места. Около нас ниски клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура. Надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на р. Марица.
към текста >>

31. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

На Изгрева царуват тишина и мир.
Любезни брат, Днес сме на обед на външните маси. Пред нас е градината с цъфналите рози, чиито аромат достига и до нас. Розите са с разни краски - бели, розови, червени, жълти. Всичко тук има приказен вид, като че сме в един неземен свят. На Изгрева царуват тишина и мир. Когато някой от града дойде тук, прави му впечатление мирът, който е тук. Учителя веднъж каза: „Изгревът е оазис в пустинята“. Една сестра запита: „Защо нашият събор става през месец август? “ Учителя каза:
към текста >>

32. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Тишината, която цари тук, ни поглъща.
Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички.
към текста >>

33. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете.
към текста >>

34. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тишината и спокойствието, нарушавани само от звънките тонове на пойните птички, допълваха мига.
След беседата всички, изпълнени с надежда и упование, тръгнахме обратно към равнините." Гледката от Изгрева към Витоша беше с особено приятна и неземна красота. Една беше тя, когато слънцето изгряваше в утринта и друга, когато се прибираше привечер. Косите слънчеви лъчи някак особено се плъзгаха по гънките на планината и леките възвишения пред нас. Те създаваха чудна феерия от приятно преливащи се багри в тъмни и по-светли тонове. Тишината и спокойствието, нарушавани само от звънките тонове на пойните птички, допълваха мига. Градът със своите пушеци, изпарения и миризми, беше далеч. Хора почти не се мяркаха наоколо. Този чуден кът стана постоянен обект на разходките ми, когато бях свободен.
към текста >>

35. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина.
Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи.
към текста >>

Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа".
Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов? " – "Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне". Той идва точно навреме, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните:
към текста >>

Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина.
Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. "Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!
към текста >>

36. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там.
Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието.
към текста >>

В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот.
По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа!
към текста >>

37. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно.
Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода". По-късно, до този "Параход" беше направена постройчица, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност!
към текста >>

38. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Навсякъде тишина.
Измъчен и с подкосени крака, Саваот седнал на Земята. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този, който бил създал планети, слънца, галактики, бил безсилен да направи вещество, с което да облече, и с това да засели на красивата Земя, своята любима Аум. „Господи - простенал Той, - има ли край Твоята мъдрост, Твоето знание - не, няма! “ И разбрал колко малък и нищожен бил той пред Бога. „Дай ми, Господи, светлина да проумея и да разбера тази мъдрост и това знание, за да мога да помогна, да облека моята любима, да стане и тя жител на тази Божия градина.“ Но небето мълчало, мълчала Вселената, мълчал Бог. Навсякъде тишина. Саваот бил сам. Страшна мъка свивала душата му, безкрайно страдание го притискало. Защото Той, Великият, бил изправен пред най-голямото страдание и изпитание, които се дават на едно същество - да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапали от очите му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на любимата Аум.
към текста >>

39. 84 ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Прекарахме пет или шест дни сред чудна тишина, чистота, въздух и слънце.
Така прекарахме пет-шест дни в друг свят. Шестият ден, привечер бяхме определили за слизане. Учителя се приближи към мен, бяхме пред хижата и като гледаше хубавата земя при тъй спокойно падащата вечер, рече: „Може да останем още няколко дни, че вече няма да дойдем.“ За провизии пратихме хора в Мърчаево, а ние се преместихме в хижа „Еделвайс“. Една хубава алея водеше към тази малка хижа, скрита в гората. Там също бе останал само пазачът и хижата беше изцяло на наше разположение. Прекарахме пет или шест дни сред чудна тишина, чистота, въздух и слънце. Имаше пълна хармония между всички. Вечер пеехме песни, разговаряхме, Учителя се освежи и ободри. Сутрин отивахме на една поляна; четвърт час по на изток, заобиколена от млада борова гора. Едно приказливо поточе прекосяваше поляната и създаваше чудна прелест със своето чуруликане. Сочни треви и пъстри цветя се разстилаха наоколо ни.
към текста >>

40. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство.
Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в града, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура.
към текста >>

За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в града, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая.
към текста >>

41. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта.
към текста >>

42. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина" (8:23-24).
В осма глава се говори за плаването на учениците по езерото. "А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха, така щото бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го, казвайки: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина" (8:23-24). Тук пак ни е показана Силата на Словото на Христа, Който заповядва на вятъра и на морските вълни. С това също ни е показано, че вятърът и морските вълни се произвеждат от живи същества, за да може да им заповядва и да се смъмрят. Защото на един чисто механичен процес не може да се заповядва, не може да се смъмря. На него трябва да се противопоставя по-силен от него процес. Но тук се казва, че Христос смъмрал вятъра и водата, и те утихнали.
към текста >>

43. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра?
С това Той записа ясно тази цел в душите на учениците, в тяхното съзнание. Колкото учениците са по-мощно обхванати от идеала, толкова по- ясно долавят разстоянието, което ги дели от Него. Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето. Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях". Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните. Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата. Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата.
към текста >>

" (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина.
Колкото учениците са по-мощно обхванати от идеала, толкова по- ясно долавят разстоянието, което ги дели от Него. Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето. Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях". Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните. Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата. Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата. Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий".
към текста >>

44. 3.7. Укротяване на вятъра и морето - Влад Пашов (1902- 1974)

И вятърът престана и настана голяма тишина.
След пътуването по езерото с ладия, Христос е на задния край на ладията, заспал. В това време се явява буря и водата навлиза в ладията. Учениците се уплашват и Го събуждат. "И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Млъкни! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. И рече им: Защо се страхувате? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе. И те си казваха един на друг: Кой е прочее Този, че и вятърът, и морето да Му се подчиняват." (4,35-40) Тук имаме едно окултно явление - Христос, въплътеният Логос, е в морето с ладия и се повдига буря.
към текста >>

45. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

За да го чуем, трябва да въдворим в нас спокойствието, Тишината, дълбокият Мир, защото Бог говори с тих Глас".
Колкото сме по-внимателни, с по-будно съзнание, толкова по-ясно ще долавяме тези подтици. Това е насъщният всекидневен Хляб." При друг разговор Учителят казва: "Бог постоянно говори на човека отвътре. Ако човек се вслушва, ще чуе говора на Бога. Всички красиви желания и стремежи, които ни идват отвътре, това е говорът на Бога. За да го чуем, трябва да въдворим в нас спокойствието, Тишината, дълбокият Мир, защото Бог говори с тих Глас". Учителят продължава: "Аз ще определя как действа тихият Глас на Бога. Когато чуеш тихия, нежен Глас на Бога, душата ти се отваря, като че ли в дадения случай ти можеш да обхванеш всички хора, вън от тебе няма нищо чуждо, ти си навсякъде - и между ангелите, и между светиите, и между Божествата. Душата ти започва да трепти като светлина на Божествения Огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога." Така че, когато произнасяме думите: "Хлябът наш насъщний, дай ни го нам и днес", ние искаме да кажем между другото и следното: Господи, давай ни винаги Словото Си и ни помагай да станем способни да чуваме това, което ни говориш отвътре. Този въпрос има и друга страна.
към текста >>

46. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Исихазъм е гръцка дума и значи спокойствие, тишина, безмълвие.
ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ Както казва Учителят, третата вълна на Бялото Братство, излизайки от Египет, отива в Индия, където стимулира някои духовни идеи, за чиято дейност няма никакви сведения, затова само споменавам, че вълната е минала оттам. След това преминава в Персия, където поражда манихейството, след което заминава в Арабия, където поражда мохамеданството, после отива в Сирия, където поражда гностически и мисти-чески общества, след което преминава в Мала Азия, където създава ред мистични групировки, които имат за задача да обновят християнството, което се било отклонило от правия път на своето развитие, най-познати между които са, така наречените исихасти, след което преминава в България. Ще кажа няколко думи и за тяхното развитие. Исихазъм е гръцка дума и значи спокойствие, тишина, безмълвие. Това е едно религиозно учение, зародило се през ранната византийска епоха в Сирия и Палестина през 4 век и после възобновено през 11 век от Симеон Нови, след това продължено от византийския мистик Григорий Синаит в началото на 14 век. Разпространение получава в 14 и 15 век във Византия и България. Оказва значително влияние върху културния живот в България през втората половина на 14 век, поради това че негови привърженици са едни от изтъкнатите просветни дейци на епохата: Теодосий Търновски, Роман Търновски, Евтимий Търновски и Григорий Мних. Общественото му влияние обаче не е силно. В България получава разпространение само всред духовенството.
към текста >>

Думата исихасти произлиза от гръцката дума исихи, която значи мир, спокойствие, тишина.
Киселков в работата си върху исихазма "Григорий Синаит - представител на мистицизма във Византия през XI V век", издадена през 1928 година, а също и в списанието "Просвета" година 3, страница 267 казва следното за практиката на исихастите: "Приковаването на погледа е било необходимо условие, за да не се дава възможност на вниманието да се разсейва насам-натам и да не се пораждат в съзнанието на молещия се разни мисли, които нямат нищо общо с настроението на молитвата и очакването му да види Бога. Най-малкото движение и най-малкият шум са били в състояние да отклонят мисълта от желаната цел и да я насочат по пътя на изкушението и но волята на дявола да разстро-ат хармонията в онзи възвишен момент, когато молещият се при силно вътрешно напрежение, с притаен дъх и с втренчен поглед, жадно очаква да види пред себе си Бога, озарен и потънал в сияние. Този момент от психологическо гледище представя едно от най-съществените и най-характерните изживявания на исихастите. За да не го отбегне, ако би имал възможност, молещият се напълно би спрял своето дихание и биенето на сърцето си и би се превърнал в мъртва статуя. Най-обикновените природни явления - като гръм, светкавица, вятър, шумолене на дърветата и листата, са били схващани от исихастите като средства на злите духове или на дявола за да отклони вниманието на молещия се от пряката му цел и да се наруши покоя на неговата молитва". Думата исихасти произлиза от гръцката дума исихи, която значи мир, спокойствие, тишина. Защото те са се стремели да се изолират чрез концентрация от всички външни впечатления за да могат да видят Бога. Исихастите, както и всички мистици са се стремели чрез пречистване, физическо и психическо, на мислите и чувствата да видят Бога в себе си, своята душа. Затова се наричали исихасти, т.е. хора които се стремят да постигнат вътрешен мир и тишина при подобна външна обстановка за да могат да се вглъбят в себе си, където да видят Бога. След смъртта на Григорий Симаит се пръснали навред из Балканския полуостров, където пренесли учението му.
към текста >>

хора които се стремят да постигнат вътрешен мир и тишина при подобна външна обстановка за да могат да се вглъбят в себе си, където да видят Бога.
Най-обикновените природни явления - като гръм, светкавица, вятър, шумолене на дърветата и листата, са били схващани от исихастите като средства на злите духове или на дявола за да отклони вниманието на молещия се от пряката му цел и да се наруши покоя на неговата молитва". Думата исихасти произлиза от гръцката дума исихи, която значи мир, спокойствие, тишина. Защото те са се стремели да се изолират чрез концентрация от всички външни впечатления за да могат да видят Бога. Исихастите, както и всички мистици са се стремели чрез пречистване, физическо и психическо, на мислите и чувствата да видят Бога в себе си, своята душа. Затова се наричали исихасти, т.е. хора които се стремят да постигнат вътрешен мир и тишина при подобна външна обстановка за да могат да се вглъбят в себе си, където да видят Бога. След смъртта на Григорий Симаит се пръснали навред из Балканския полуостров, където пренесли учението му. Познати са две съчинения на Григорий Синаит на български: "Житие и служба на св. Петка" и още едно. Учението на Григорий Симаит придобило широко разпространение. Някои византийски духовници се уплашили и обявили исихазмът за ерес, отъждествявайки го дори с бо-гомилството.
към текста >>

47. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

„И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни."
„... Но Боян, великият предшественик на руския Бард, не е могъл да принадлежи на друг славянски народ, освен на този, който много преди русите вкусил от плодовете на образованието и просветата, т.е. българите. Изглежда, че нашият певец е чел песните на Бояна, тъй като той с кратки думи е изобразил характера на неговите съчинения. Говори се, че той, със своето въображение се е разливал по върховете или е пълзял като сив вълк на земята и се е реел като орел в небесата, т.е. че въображението на. Боян било изключително горещо и живо, увличащо и омагьосващо неговите слушатели и читатели." „И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни." Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците. И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае." „Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити писатели." „По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци.
към текста >>

48. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие.
В този Принцип, Втория, не съществува смърт. В Първия принцип съществува смърт и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и техните сили и енергии, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога. Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие.
към текста >>

49. Дисциплината на ума - Влад Пашов (1902- 1974)

За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства – пълна хармония се изисква за това.
• 325 • Дисциплината на ума. За да дойде до състоянието да влиза в Божествения свят, човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите и ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и с нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства – пълна хармония се изисква за това. За да направите един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо което е невъзможно за градовете. Това е възможно само на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза.
към текста >>

За да направите един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
За да дойде до състоянието да влиза в Божествения свят, човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите и ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и с нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства – пълна хармония се изисква за това. За да направите един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо което е невъзможно за градовете. Това е възможно само на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо, никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая.
към текста >>

50. Метод за намиране на светлата точка в съзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова ще се поставите в състояние на вътрешна тишина и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен ред и порядък.
• 393 • Метод за намиране на светлата точка в съзнанието. Ако мислите, че ще намерите светлата точка чрез концентрация на мисълта, лъжете се. Затова ще се поставите в състояние на вътрешна тишина и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен ред и порядък. Само по този начин ще можете да забележите тази малка точица, тази малка светлинка в себе си. Вие ще намерите тази точка само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата. Само тогава ще блесне в съзнанието ви тази едва мъждееща точица. И единственото нещо, за което може да се държите в този момент, е светлината на тази малка точица на хоризонта на вашето съзнание. Вие сте в развълнуваното море; към тази светла точка ще се стремите, тя да бъде ваш фар.
към текста >>

51. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие.
В Скорпион прави човека заядлив. Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна и интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона ми. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие между мисли и чувства. Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния. Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни към многобройни връзки и отношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни. ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр.
към текста >>

Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа.
Като господар на низшия Аз той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център. Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн. Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха. Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово. Сатурн е планетата на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека.
към текста >>

Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово.
Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн. Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха. Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово. Сатурн е планетата на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчните способности.
към текста >>

52. ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При залез слънце седях на пейка пред салона на Изгрева, вдишвайки тишината на вечерта.
ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ Това се случи преди много години, може би през 1935 или 1936 г. При залез слънце седях на пейка пред салона на Изгрева, вдишвайки тишината на вечерта. Всичко наоколо беше красиво и чисто, като в детска приказка. Целият двор беше преметен: под лешниците, точно срещу салона, бяха наредени белите маси за общите обеди. Около плочките пред салона и приемната на Учителя имаше многоцветен килим от разцъфнали калдъръмчета. Вляво две големи лехи с рози и анемонии изпълваха въздуха с аромата си. Всичко беше така тихо, така красиво, така въздигаше душата!
към текста >>

53. ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Тишината на нощта и на близката гора успокояваше и отморяваше душата ми.
Още същия ден, неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място. Пред нея сковаха малка дървена масичка и малка пейка. Никога преди не бях спала в такива условия и в бялата палатка ми се струваше, че плувам с ладия в морето на живота. Вечерникът играеше в дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла „ладийка". Беше чудно! Тишината на нощта и на близката гора успокояваше и отморяваше душата ми. Първата нощ, преди да си легна, завързвах връзките на входа на палатаката и изведнъж трепнах: точно отпред, напряко, беше легнало голямо куче, вълча порода. После ми стана смешно: как е намерило място да легне точно пред входа на палатката ми? ... Сигурно ме пази! Легнах си спокойна. На сутринта кучето го нямаше.
към текста >>

Душата ми се поеше от тишината на нощта, в която можеше да се долови шепота на невидими същества.
Легнах си спокойна. На сутринта кучето го нямаше. Бодро и отморена отидох на работа. Вечер бързах да се прибера в моята „ладийка". Дълго стоех на пейката пред палатката и наблюдавах далечните звезди. Душата ми се поеше от тишината на нощта, в която можеше да се долови шепота на невидими същества. Когато вечерницата се преместваше доста на запад, влизах в палатката да спя. И, завързвайки връзките на входа, винаги виждах същото голямо куче, легнало напряко пред него. Същото съвпадение толкова много нощи? Това вече съвсем не беше случайно! Сутрин кучето никъде не се виждаше.
към текста >>

54. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Нощната тишина ме унесе.
Как тогава да му поискам пари? Поздравявахме се като съидейници, но не бяхме си чули гласовете. Как ще повярва, че ще му ги върна? ... Кучето, моят пазач, изръмжа нещо насън и ме подсети, че трябва да заспивам. Беше вече твърде късно. Нощната тишина ме унесе. И с тези мисли заспах. Сутринта набързо се приготвих и тръгнах през гората за игрището, където ме чакаха децата. Преди да вляза в гората, покрай мене мина брат Стоименов, за когото предишната вечер се бях сетила. Отново ми мина мисълта да поискам от него на заем, но нямах кураж. Поздравих го и се разминахме.
към текста >>

55. АНГЕЛСКИЯТ ХОР - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост.
Влязох в салона и седнах до печката. Оттук не чувах нищо, но в съзнанието ми продължи да звучи ангелският хор около балкона на Учителя. Минаха години. Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост. Седнах на една скала точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото. Там, около снежната преспа, вкаменели „духове" мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и благодарност. Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния.
към текста >>

Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния.
Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост. Седнах на една скала точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото. Там, около снежната преспа, вкаменели „духове" мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и благодарност. Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния. Душата слуша гласа на безмълвието и в размишление лети между земята и небето. И през тези свещени минути, там горе, пред „Олтаря", където белотата на снега и твърдостта на скалите бяха в непрекъсната молитва, отново прозвучаха ангелските гласове на същия хор, който бях чула през оная нощ около балкона на Учителя! Изправих се. Слушах и благодарях за благоволението на Небето да повдигне мъничко пред мен края на завесата към невидимия свят. Там, край това езеро, Близнака, за втори път чух ангелския хор ...и никога вече.
към текста >>

56. КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Аз стоях успокоена в тишината на неговата палатака.
Той четеше, а аз плачех. Не зная колко време продължи това. По едно време сълзите ми престанаха. В мен се проясни и като през чист прозорец погледнах Учителя. Той продължаваше да чете. Аз стоях успокоена в тишината на неговата палатака. Когато престана да чете, погледна ме и рече: - Слушай какво ще ти кажа: Когато приемаш услуга, внимавай! Сестрата, в чиято палатка пребиваваш, е имала дъщеря. Тя се е самоубила. Нейната мъка и страдание са преминали в тебе.
към текста >>

57. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В момента запяваме или засвирваме дадена мелодия, която сме приели като знак за тишина.
Учителката или най-често едно от децата (когато имат навик) започва песен, която подемат всички. Непрекъснатата песен през време на работа отегчава групата, погубва ефекта и нарушава най-обикновената дисциплина. Обаче от време на време тиха песен или изсвирване на нещо е чудесно тониране и постигане на хармония. Наш дълг е да следим изпълнението: да се пее общо, тихо, вярно и на време. Възможно е през свободните занимания група от децата, въодушевени или незаинтересувани да дигат шум и да говорят високо. В момента запяваме или засвирваме дадена мелодия, която сме приели като знак за тишина. Резултатите са отлични, ако сме съумели да предадем .знака с нужното внимание, за да бъде приет от децата като сериозен момент, като решителен знак за умиряване при даден случай. От нас зависи дали ще държим за точното изпълнение на знака да си служим с него не по навик, а при нужда. Ето, че се чува песента —„Всяко дете умничко." Всеки се оглежда, контролира себе си и се чува шепнене: „По-тихо, другарче, не чуваш ли, че учителката пее (свири) за повече тишина! " Почти час децата се занимават свободно, едни рисуват, други пътуват, трети изрязват и пр.
към текста >>

Ето, че се чува песента —„Всяко дете умничко." Всеки се оглежда, контролира себе си и се чува шепнене: „По-тихо, другарче, не чуваш ли, че учителката пее (свири) за повече тишина!
Наш дълг е да следим изпълнението: да се пее общо, тихо, вярно и на време. Възможно е през свободните занимания група от децата, въодушевени или незаинтересувани да дигат шум и да говорят високо. В момента запяваме или засвирваме дадена мелодия, която сме приели като знак за тишина. Резултатите са отлични, ако сме съумели да предадем .знака с нужното внимание, за да бъде приет от децата като сериозен момент, като решителен знак за умиряване при даден случай. От нас зависи дали ще държим за точното изпълнение на знака да си служим с него не по навик, а при нужда. Ето, че се чува песента —„Всяко дете умничко." Всеки се оглежда, контролира себе си и се чува шепнене: „По-тихо, другарче, не чуваш ли, че учителката пее (свири) за повече тишина! " Почти час децата се занимават свободно, едни рисуват, други пътуват, трети изрязват и пр. Но преди да се наруши дисциплината, което е и знак за умора, редно е да сменим заниманията. Напомняме поотделно да привършват. Минават се няколко минути и засвирваме или запяваме установената мелодия за прибиране.
към текста >>

58. Човек - Георги Радев (1900–1940)

какъв Мир, каква тишина, каква Радост царуват в него?
За този човек, за роденият от Бога, е казано в Писането, че грях не прави. И наистина, роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв Мир, каква тишина, каква Радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и Духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници.
към текста >>

59. МАГИЯ ЗА ДЪЖД - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина.
Дори Елена Андреева ми разправяше, когато той й изпратил своите писания-екепозета напечатани на френски език, за да се предадат на Учителя, то Учителят ги е захвърлил на земята като непотребни вещи. Аз имам също една такава опитност. И то каква? Аз, жена ми Райна и Иван Кисьов отиваме тримата на Витоша. Горе на Бивака сварваме Михаил Иванов. А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина. Сядаме и се разполагаме. Михаил започна да говори и да философствува. Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христос са били порицани на времето на първите събори от Учителя в Търново, то затова нямах никакво доверие в тях. Михаил говори и по едно време с висок глас каза: „Аз имам постижение, мога да владея природните сили, мога да спра дъжд, да докарам бури и дъждове". Ние го слушаме и мълчим.
към текста >>

60. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

А какви обеди, какъв ред, каква тишина!
А отделни разговори - много! В петък, последният ден на събора, пак в 5 часа - молитва и упражнения, в 10 часа беседа и в 16,30 - за общите задачи на школата. Но вече част от сестрите и братята, тези, които бързаха, си тръгваха или се приготовляваха да си тръгнат. Обедните маси редееха заедно с хората по тях. А какви обеди, какъв ред, каква тишина! Аз не мога да ти опиша цялата приказка! Всеки споделя чутото и отбелязва пропуснатото. И с каква лекота мисли умът, как се радва сърцето. Събор! - Заедно с Учителя седем дена! Три часа сутринта е!
към текста >>

61. 22 март - Теофана Савова

Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония.
Тихичко ще излезе човек, а вън е приказка! Виолетови воали се разстилат по земята и небето, запълват простора и трептят още звездите, и леко бледнеят пред вълшебната гледка. Човекът се отправя към центъра. Спира се пред боровата гора, която е в двора, и се обръща към изток. И се слива с мълчанието на утринта. Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония. Ранобудна птичка се обажда. Невидима ръка прибира виолетовите воали. После ги разстила - сиви, синкави и светли. Невидима ръка рисува изтока. Друг човек пристига.
към текста >>

62. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни редове, и то без никакъв видим или главен разпоредител; и че там владееше невъобразима за това множество пълна, тайнствена тишина.
I и мк- хубава нощ, обещаваше ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да блестят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други прииждаха едновременно с нас на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни редове, и то без никакъв видим или главен разпоредител; и че там владееше невъобразима за това множество пълна, тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави стоят отдясно, а жените с пребрадки си поделяха лявата половина на поляната. Всички с лице към изток стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи.
към текста >>

Над тях трепетливо блестеше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един не висок, спокоен глас отпред наруши половинчасовата тишина - колкото разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд.
- Къде е господин Дънов? - Той още не е тук, отговори господин С., но е вече време да пристигне. Той идва точно навреме, излизащ измежду боровете пред нас. Натам именно бяха обърнати в сериозен взор всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройните борики. Над тях трепетливо блестеше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един не висок, спокоен глас отпред наруши половинчасовата тишина - колкото разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд. В същата минута гласът на брат С. (когото нека наречем повторителя) гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга, повтори произнесените от Учителя думи: - Благославяй, душе моя, Господа! Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел. Дължим, може би, на ранното утро, на горската обстановка под небесния свод, на тисящогласният хор от клеветени и угрозявани люде - не зная на какво се дължи, но ефектът на изпетия псалом бе за мене несравним, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана.
към текста >>

63. ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ' - Теофана Савова

Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си.
То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища. Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост. Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка. И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
към текста >>

64. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Абсолютна тишина предшества раждането на новия ден.
Някои от хората целунаха ръка на Учителя, другите останаха смирено встрани. Копнежът на всяка човешка душа е да срещне своя Учител. Когато го намери, застанала пред него смирена и щастлива, тя е удивена от обаянието, което гой излъчва. Сърцето тръпне от възторг, докоснато от Любовта на един велик дух. Всички са обърнали лице на изток в очакване на изгрева. Абсолютна тишина предшества раждането на новия ден. Слънцето наистина ги „почака". И сега ги погали с тържеството на първия си лъч. После сноп от лъчи го последваха и заиграха по треви и цветя. Слънчевият диск бавно се издигна над хоризонта и показа цялото си великолепие. Това събитие, избликът на светлината, която носи радост и живот, бе ознаменувано с песен.
към текста >>

Както винаги, обядвахме в тишина, което се препоръчваше от Учителя, за да се свържем с елементите и силите на храната.
После взе с лъжица от насипаната гозба. Дали ще му хареса, се питаха дужурните сестри. Но Учителя замълча и започна да се храни. Приятна атмосфера на взаимно уважение и почит цари около него. Благ, но и взискателен, с личния си пример той ни въвежда в настроението на един възвишен свят, който осезателно чувствахме, но и все още малко познавахме. Както винаги, обядвахме в тишина, което се препоръчваше от Учителя, за да се свържем с елементите и силите на храната. Накрая обаче се случи нещо по-необичайно. Пристигна един брат и с влизането си поздрави: - Само Божията Любов е Любов! Любезно му предложиха стол и той седна редом с хранещите се. - От далече ли идвате, обядвали ли сте?
към текста >>

65. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

В стаята настана необикновена тишина.
Подът е застлан с домашен килим, подарен от една сестра. Върху него на специално място стоят само чифт стайни обувки. * Часовникът показва два часа сутринта. Учителя повдигна завивките и изгаси лампата. В стаята настана необикновена тишина. Високо горе на небосклона звездите следваха своя дълговечен път, планетите и слънцата летяха в пространството, а долу големият град спеше под завивката на нощта. В три часа, когато градът все още спеше, един прозорец светна и се очерта върху тъмносинята завеса на сумрака. Една жена го отвори и отправи поглед към звездното небе. Тя си помисли за Учителя и съзнанието й се озари, защото в същия момент чу благия му глас. Неотдавна той бе казал: „Щом се събудиш, стани!
към текста >>

66. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

В настъпилата тишина отчетливо се чуха стъпки.
След тези събития тя започна приготовленията за звездния си покой. В дома на братството Всички едновременно казаха няколко пъти: „С любов! " - сдържано, топло отправиха призив за постигане на пълна хармония. Лицата им бяха съсредоточени в очакване на едно вълнуващо събитие. В настъпилата тишина отчетливо се чуха стъпки. Учителя слизаше от „горницата". - Учителя! Всички станаха прави и го поздравиха с вдигане на ръка. Картината беше великолепна и завладяваща, най-хубавото, което човек можеше да преживее! Кой би предпочел описанието на този момент вместо в действителност да го преживее.
към текста >>

Обядът премина в тишина, в естествената обстановка под леските, които при лекия повей на вятъра се раздвижваха и шепнеха неразбираеми слова; участтваха и те в този мил празник.
- Учителю, заповядайте на обяд! - каза една дежурна сестра. Учителя се обърна към придружаващите го: - Сестрата ни кани на обяд, заповядайте и вие! Те приеха поканата и седнаха край красиво наредената трапеза. Обядът премина в тишина, в естествената обстановка под леските, които при лекия повей на вятъра се раздвижваха и шепнеха неразбираеми слова; участтваха и те в този мил празник. Понякога се чуваше потракване на лъжица или глас на дежурна, която се тревожеше да не би някой да е забравен, та да остане гладен. След обяда се изпяха песни и започнаха разговори. Едва към четиринадесет часа Учителя се качи горе, в стаята си. В шестнадесет часа той е в приемната. Посещават го гости от провинцията, негови ученици и симпатизанти, които търсят съвет или помощ.
към текста >>

67. ДЕНЯТ НА ВЕЧНОТО СЛОВО - Теофана Савова

" - каза един от учениците, след което в класа отново се възцари тишина.
Но тя не видя по-възрастните братя и сестри, които в сряда и в неделя идват първи. Сега тя поздрави младите, онези, които Учителя бе поканил лично в Младежкия окултен клас. В петък точно в пет часа сутринта програмата беше съобразена за работа с младежите от специалния младежки клас. Тази сутрин обаче Учителя не излезе от стаята си. - „Зает е! " - каза един от учениците, след което в класа отново се възцари тишина. Един от младежите започна да чете беседата, която Учителя бе посочил. Другите слушаха, но не със същия възторг и същата радост, които изпитваха, когато техният духовен баща бе между тях. След беседата излязоха на поляната и направиха утринните упражнения, а после тихо, почти незабелязано си тръгнаха. Тази сутрин никой не наруши тишината, дори и птиците се бяха скрили и по-навътре в гората даваха сутрешния си концерт. Към десет часа Учителя излезе на балкона, каза нещо на стоящите долу и отново се прибра.
към текста >>

Тази сутрин никой не наруши тишината, дори и птиците се бяха скрили и по-навътре в гората даваха сутрешния си концерт.
- „Зает е! " - каза един от учениците, след което в класа отново се възцари тишина. Един от младежите започна да чете беседата, която Учителя бе посочил. Другите слушаха, но не със същия възторг и същата радост, които изпитваха, когато техният духовен баща бе между тях. След беседата излязоха на поляната и направиха утринните упражнения, а после тихо, почти незабелязано си тръгнаха. Тази сутрин никой не наруши тишината, дори и птиците се бяха скрили и по-навътре в гората даваха сутрешния си концерт. Към десет часа Учителя излезе на балкона, каза нещо на стоящите долу и отново се прибра. Новината бързо стигна до чакащите в салона, където настроението бързо се подобри. След малко Учителя слезе по стълбата и влезе в салона. - Учителя! - съобщиха в един глас две сестри, които бяха останали да го чакат след часовете на Младежкия клас.
към текста >>

68. 5.13 Възприемане и създаване на паневритмията - Светозар Няголов ( -2013)

Светлината го довежда до определено място и угасва и той стои, изчаквайки зората в тъмнината и тишината.
Вървейки нагоре, над него се появява сноп светлина, който осветява пътя му. Той се оглежда нагоре-надолу, но не разбира кой свети. Понеже има много вътрешни опитности с Учителя, проумява, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-леко. При умора светлината спира да се движи и той почива. Така за няколко часа се изкачва на върха по тъмно. Светлината го довежда до определено място и угасва и той стои, изчаквайки зората в тъмнината и тишината. По едно време чува над себе си песни и музика. Методи повдига глава нагоре и вижда голяма светлина във форма на елипса. В нея той различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг особен танц. Те движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от необикновена небесна музика и песни. Повече от час той наблюдава тази чудна игра.
към текста >>

69. 7.70 Велин Темелков - Светозар Няголов ( -2013)

В нашето съзнание остават много хубави спомени от тези общи срещи, проведени на тишина и чист въздух.
Всички от селото го обичат и особено управниците. Той отговаря положително и те правят една стълба с 50 стъпала, по които и сега може лесно да се качва стръмнината. Всяка неделя от София в село Мърчаево идват група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа. След свършване на беседата зимно време правим общ обяд в голямата стая, а лятно време — на пейките в двора. Всеки носи по нещо за хапване и слага на общата трапеза, а и любезните домакини готвят някакво ядене. В нашето съзнание остават много хубави спомени от тези общи срещи, проведени на тишина и чист въздух. Повечето от възрастните приятели в Мърчаево си заминават и Темелко започва да се тревожи и споделя с мен — кой ще го замести. Казвам му, че Учителя има грижа за всичко. През 1991 г. започват да се подуват краката му. На беседата на 17 март 1991 г.
към текста >>

70. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Движех се с котки на краката при пълна тишина.
Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха. Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг. Движех се с котки на краката при пълна тишина. Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата, като малка мравчица в огромния кулоар. Тогава осъзнах величието на Бога и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях. „Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!... Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си." („Нашето място", стр. 16) „Вие се качвате по високите планински върхове, но се запъхтявате.
към текста >>

Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си.
Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира ,че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си. По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика. Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни. Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение. Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството.
към текста >>

По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика.
Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира ,че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си. По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика. Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни. Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение. Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството. Зазорява се, методи посреща хубавия изгрев, но музиката продължава да звучи ясно в ушите му.
към текста >>

Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става.
Изведоха ме и мен с брат ми Костадин. Беше студена, тъмна .ветровита нощ. Вятърът беше много силен и на импулси минаваше покрай нас, като раздвижваше косите ни и напълно ни събуди от дрямката, която все още ни държеше поради краткия сън. Ние бяхме готови за тръгване нагоре. Майка ни се двоумеше - да ни вземе ли нагоре, или да ни остави в хижата. Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става. Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва ли са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителя рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева.
към текста >>

Най-после абсолютната тишина се наруши от скърцането на врата на долния етаж.
Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото (Учителя ни го каза това при един случай), започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори и посоката, в която тя се намира. Аз предложих да изчакаме да се съмне и щом някои туристи излязат от хижата и тръгнат нагоре, да ги проследим и видим накъде отиват и ние веднага да тръгнем след тях. Приготвихме всичкия багаж, напълнихме торбите и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна да просветва на тавана от зората, но никой от спящите не се сещаше, че 2 деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, така мечтан от тях. Най-после абсолютната тишина се наруши от скърцането на врата на долния етаж. Разбрахме, че спасението ни е дошло. Някои станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни забележат. Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отиват, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре.
към текста >>

71. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

А има и места с дълбока тишина, в която нечут глас говори на душата.
Край на героичната отбрана на българската църковна независимост е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски6. Тези бележки привеждаме за характеристика на патриотичната среда, в която се ражда и израства юношата Константин Дъновски. Природата в Устово е чудесна. На могъщата Родопа са дадени всички красоти на Божието творение. Огромни планински масиви, вековни гори и шум на обилни води. А има и места с дълбока тишина, в която нечут глас говори на душата. Намереше ли малко свободно време между катадневната си работа, Константин ходеше из гората, чуваше провикванията на бързо прелитащите птици, унисаше се в говора на потока. В такива часове на размисъл още повече се усилваше у него жаждата да направи живота си смислен и да го подари за някое добро дело. Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно народно противопоставяне срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционен бунт и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два революционни фронта - единият, насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на отоманските турци, който се изразява във въоръжената борба, и другият фронт, въставащ срещу гръцката цариградска патриаршия и народностното потискане на българщината.
към текста >>

72. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Влязоха те във величествения църковен кораб и останаха слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също и от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед.
Благодариха му за това, че излезе верен другар и не ги остави на някой пристан, а дойде дотук. След това четиримата разгледаха града, пазара, големите маази, пристанището и решиха да запалят по една свещица в църквата „Свети Димитрий" - Солунския светец, и да благодарят за това, че оцеляха след голямото премеждие. Църквата „Свети Димитрий" е прочута и великолепно украсена. Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град. Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата, наречена Кассъма джамиси, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останаха слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също и от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед. Мълчаливо тържество изпълни душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтаря, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше погребение Христово. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата. Младежите приближиха до пангаря1, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Исусе Христе, Богородице майчице, и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живот.
към текста >>

Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока.
- Господи, Исусе Христе, Богородице майчице, и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живот. Сега ви моля да ми помогнете да сторя туй, което съм намислил и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги. За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител в някой от манастирите на Света Гора. Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не саде в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протягат ръце към вас, незащитени от никого и само затова, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява добре думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още съвсем осветена преди литургията, тръгнаха. Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи. Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте млади люде?
към текста >>

73. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Тишината на нощта и на близката гора успокояваше душата ми и отнемаше от мене всяка умора.
Пред нея сковаха малка дървена масичка и също такава малка пейка. Никога не бях спала в такава обстановка. Палатката, бидейки бяла, струваше ми се, че е ладия, с която плавам по някакво море. Вечерникът танцуваше из дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла ладия. Чудесно беше! Тишината на нощта и на близката гора успокояваше душата ми и отнемаше от мене всяка умора. Първата нощ преди да си легна, когато завързвах връзките при входа на палатката, трепнах, защото видях, че напреко беше легнало голямо куче - вълча порода. Миг след това ми стана смешно. Как е намерило точно това място пред палатката ми, сякаш да ме пази помислих аз. Легнах си спокойно. На утринта кучето го нямаше.
към текста >>

Душата ми беше сякаш опиянена от тишината на нощта, в която едва се долавяше тайнствения й шепот.
Как е намерило точно това място пред палатката ми, сякаш да ме пази помислих аз. Легнах си спокойно. На утринта кучето го нямаше. Бодра и отморена отидох на работа. Вечер бързах да се прибера в моята „ладийка“, дълго седях на пейката пред палатката и наблюдавах звездите. Душата ми беше сякаш опиянена от тишината на нощта, в която едва се долавяше тайнствения й шепот. Когато вечерницата скланяше доста на запад, влизах в палатката да си легна. Завръзвайки връзките на входа, аз винаги виждах същото голямо куче, легнало напреко пред него. Странно съвпадение и през толкова много нощи! Случайно ли бе това? Цял месец, докато аз спях в палатката, кучето идваше вечер, лягаше пред входа, а сутринта, когато отварях палатката си, него го нямаше.
към текста >>

74. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят Беинса спря, погледна ме кротко и аз видях спокойната тишина в очите му и косите, които падаха от двете страни на лицето му.
- Заведи детето при Учителя. Той се върна с група ученици от градината, където е помогнал на една млада фиданка да не изсъхне. Той ще помогне и на момчето. Отведнъж като отхвърлена от пружина аз скочих, приближик се до групата, бутнах напред детето и казах развълнувано: - Учителю, болно е! Учителят Беинса спря, погледна ме кротко и аз видях спокойната тишина в очите му и косите, които падаха от двете страни на лицето му. После той протегна ръка, помилва главата на Христо и отмина мълчаливо. След половин час ние се връщахме. Детето беше много бодро и съвсем здраво. Очаквах, когато стигнем у дома, да вдигне температура, но за моя голяма радост, такова нещо не се случи. Лицето му беше зачервено и свежо, а термометърът показваше 36,4 градуса.
към текста >>

75. Разговори с Учителя. Разговор осми - Георги Томалевски (1897-1988)

Настъпи за няколко минути тишина.
Да, можем, но без мъдростта знанията ни ще бъдат такива, че не ще ни предпазят да вършим глупави неща. А без истина можем ли да живеем? Да, можем, но без истината ще имаме такава свобода, която не ще се отличава от кое и да е друго робство. Ето защо, когато някой от учениците се индивидуализира толкова много и в гордата си самонадеяност отрече Любовта, Мъдростта и Истината, не трябва да роптае, когато дойдат неминуемите резултати, тъй като самият той ги е предизвикал. Когато го налетят неприятности, трябва да каже: В положение съм, защото отрекох трите велики основи на живота. Настъпи за няколко минути тишина. Всеки размишляваше за нещо във връзка с това, което каза Учителят. Ученикът: Аз ще Ви помоля от името на братята, с които приказвах преди два дни. Ние искаме да ни зададете една тема, която всеки ще развие по начин, който той намира за най-добър. Но искаме темата да бъде във връзка с това, което най-напред трябва да развием и което според Вас липсва на нас, младите. Учителят: Пишете за търпението.
към текста >>

76. СЪРНИЧКАТА - Борис Николов

Прекарваше в тишина и мълчание, разговаряше с Времето и Пространството – за него те бяха живи.
СЪРНИЧКАТА Моят приятел Мартин понякога прекарваше зимата в Мечата долина. Тъй правеше той, когато имаше да разрешава някои мъчни въпроси на живота. Уединяваше се, извикваше силите на душата си, търсеше подкрепата на Големия Живот. Прекарваше в тишина и мълчание, разговаряше с Времето и Пространството – за него те бяха живи. Искаше да чуе Тихия глас, да узнае Неговата воля, и тогава постъпваше според нея. В Мечата долина хора не идваха. Горите от клекове бяха тъй гъсти, че само мечки и глигани можеха да минават. Мартин си построи колиба от камък и клек, яка като крепост. Тя беше прислонена до голяма канара, която я пазеше от северния вятър.
към текста >>

77. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

" Настъпила пълна тишина.
Той отговорил: "Търся краля! " Пред удивлението в очите на войниците, примесено със съмнение и насмешка, той допълнил: "С него сме роднини." Съобщили на краля за странния му "родственик". В желанието си да прогони скуката монархът заповядал да го въведат. След като просякът се явил пред него, той го запитал: "По каква линия сме роднини ние с тебе, непознати човече? " И между стените на тронната зала прозвучал достойният отговор: "От Адам, Ваше величество! " Настъпила пълна тишина. А после кралят се усмихнал и наградил госта си с дебела кесия жълтици заради проявеното остроумие. б) Доброто е първата връзка в живота "Доброто е първата връзка между хората. То е единствената материална връзка, която истински свързва хората. Нещо повече - доброто е първата истинска връзка между душите на всички хора, все едно дали са те на земята, или на небето."
към текста >>

78. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

В тишината на планината (буквално и преносно - като връх в духовните търсения на личността) тайните се откриват най-лесно и най-точно.
Животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране за нещата" (Учителят П. Дънов). И така, знанието обхваща външното и вътрешното, повърхностното и дълбокото, привидното и истинското. И едното, и другото са предмет на узнаване, на намиране, но същественото е скритото. Природата работи със скритите неща. Ние питаме за тях с езика на мълчанието. В тишината на планината (буквално и преносно - като връх в духовните търсения на личността) тайните се откриват най-лесно и най-точно. Ала преди да узнае тайните, човек трябва да опознае себе си...
към текста >>

79. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Учениците си наставлява по следния начин: " Човек разрешава най-мъчните си въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." Извършената от него работа е титанична по своя обем и значимост.
Един от заветите му към учениците е: "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало." Той не знае почивка. Работи през всички часове на денонощието. Дори и в нощна доба или в най-ранна утрин той често е буден и използва времето за неспирен духовен труд. Малката му стаичка на "Изгрева" нерядко е огряна от бледата електрическа светлина в мигове, когато всички останали бродят из царството на съня. Учениците си наставлява по следния начин: " Човек разрешава най-мъчните си въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." Извършената от него работа е титанична по своя обем и значимост. Неговото жизнено дело промени света и резултатите от него тепърва ще бъдат осъзнавани от земните хора. Да работиш с Любов, значи да служиш на Божия План за света: "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най-голямата благодарност на човека заради живота е работата." Учителят П. Дънов е носител на духовно знание, обладаващо заряда на възраждане и обновление на всички равнища в действителността.
към текста >>

Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в усамотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на размисъл, концентрация, съзерцание и медитация.
И след приключването й също отправя благодарност чрез молитва. Той обяснява това правило: "Разумният, невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме неговата помощ. Благодарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ. Тя е израз на нашите хубави чувства." Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в усамотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на размисъл, концентрация, съзерцание и медитация. След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи. За тези мигове на контакт с най-фините зони на Битието той споделя: "Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. ...В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен."
към текста >>

80. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

В тишината на вътрешния си мир той открива всички велики истини на Вселената.
Духовният Учител живее пълноценно и неизменно според закона на Божествената Любов. Независимо че той има достъп до всички тайни на Битието, никога не заема позицията на господар по отношение на другите хора. Напротив, Учителят знае, че е изпратен между тях да им служи, така както служи и на Небесния Отец – беззаветно, безусловно, до край. Единствената воля, която следва, е тази на Създателя. Единственият глас, който слуша, е този на безмълвието. В тишината на вътрешния си мир той открива всички велики истини на Вселената. В мълчанието си се огражда с непробиваема броня спрямо козните на врага и празната суета на невежеството. Неподвластен на времето и пространството, надмогнал всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на Бога. Няма сила, която може да го отклони от пътя му. Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце. Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си.
към текста >>

81. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Вътрешният мир е такова състояние на съзнанието, при което човек потъва в дълбините на Божествената тишина.
Свят, в който хората формират ценностната си система под въздействието на една хищническо-потребителска цивилизация, загърбила отдавна повика на Божествената Истина. И все пак светът е това, което е. Не можем да го променим. Можем да променим единствено себе си. Оттам и трябва да започнем. Вътрешният мир е такова състояние на съзнанието, при което човек потъва в дълбините на Божествената тишина. Същата, която някои посветени в езотеричното познание наричат „Гласът на безмълвието“. Тя няма равна на себе си по степента на своята красноречивост. Без думи, дори без звук тя казва всичко. Който успее да проникне в нея, чува гласа на Всевишния. Следователно, да постигнеш вътрешен мир, означава да слушаш във всеки един миг гласа на Божественото у себе си.
към текста >>

Търси Истината в тишината!
В мига, в който си помисля, че съм постигнал нещо – някаква добродетел, качество, въобще ценно завоевание, – в същия този миг може да го изгубя безусловно. И след това ще се наложи да започна отначало. Старите хора казват: „Да не чуе дяволът! “ Дяволът е ни повече, ни по-малко набъбналото до исполински размери его на духовно незрелия. На онзи, който е изкачил само първото стъпало, а си въобразява, че върхът е вече в краката му. Търси Истината в тишината! Заключителната реплика на Учителя на ББ у нас притежава характера на безценно обобщение: „Една капитална грешка е, че се стараете да разберете външния живот, без да разберете вътрешния.“ В тези няколко думи е скрита езотеричната истина, че всяко истинско постижение в Духа има посоката отвътре-навън. Понеже в човешкото сърце е стаено цялото богатство на Божествената съкровищница от красота и добродетели. А те разцъфтяват и дават плод единствено в благодатно тихите води на вътрешния мир...
към текста >>

82. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

В неговата космическа тишина се раждат откровенията, които като урагани помитат старото и издигат знамето на Духа над отмалялата от копнеж и очакване многострадална Земя.
Без думи той е в състояние да каже много повече и далеч по-важни неща дори и от най-надарения оратор. Освен красноречие в мълчанието на напредналия по духовната пътека се крие и непоклатимо достойнство, искряща вяра в правотата на жизненото му кредо и несъкрушима убеденост в Истината, от чиито светлинни фибри е съграден високият му идеал. Мълчанието е естествената среда за съзряването на всички духовни постижения. В неговите най-дълбоки недра е скрито ядрото на съзидателното Слово, което очаква своя миг, за да се прояви. Мълчанието е благословение за зрящия и проклятие за слепия. В неговата космическа тишина се раждат откровенията, които като урагани помитат старото и издигат знамето на Духа над отмалялата от копнеж и очакване многострадална Земя. Сърцето на мълчанието е ядро на вечната Истина. В него именно открива тя своя най-уютен, най-сигурен дом. Мълчанието на всемирното познание разпръсква във всички посоки към безкрая посланията на Божествената Любов и Мъдрост. Когато Бог проговори, букет нови вселени изпълват необятното Пространство на Творението. Когато Бог замълчи, те вкупом се връщат в Неговата всеобхватна утроба, за да отдъхнат в мировата почивка Пралайя и да усвоят уроците на последния Цикъл на Проявеното Битие.
към текста >>

83. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Когато в късна есен с раница на гръб възлиза сам по поляните над иглолистните гори, тишината кънти под стъпките му.
Огледалната ледена кора под снега го изненадва и той се устремява неудържимо към дълбоката пропаст. Присъствието на Духа обаче му подсказва спасителната идея камъкът, който е надигнал леда трябва да убие скоростта, за да насочи ските си в друга посока. Когато го съзира, другият му шанс е да отиде върху спасителното препятствие. Секунда, две отлитат във вечността... и той успява. Близката реалност на вечността остава долу, в сенките на пропастта. Когато в късна есен с раница на гръб възлиза сам по поляните над иглолистните гори, тишината кънти под стъпките му. Ненадейно пред него излизат четири вълка и, настръхнали, жадно се взират в него. Вечното предизвикателство на дивата природа стои пред Вено на около петдесетина метра. Време за размисъл няма. Някаква първична сила се надига в него, той й се доверява, оставя я тя да действа вместо него. Тогава бойният вик на индианците се изтръгва из гърдите му и отеква в планинските простори.
към текста >>

84. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тишина и мир цареше на това свято място, което се намира само на три километра от София.
Занимания в салона на Изгрева Като духовен център мястото на Изгрева не беше случайно избрано. Основен принцип на нашето учение е природосъобразният начин на живот. Учителят ни учи да живеем в хармония с природата и да черпим богато от нейните дарове. На Изгрева имахме прекрасни условия за това - великолепни изгреви, наситен с боров аромат въздух, чудна панорама. Тишина и мир цареше на това свято място, което се намира само на три километра от София. Ние предпочитахме да живеем на прекрасния Изгрев и всеки един от нас ежедневно отиваше в града, където вършеше работата, с която беше свързан. В кипежа на градския живот ученикът се сблъскваше с редица трудности, които се налагаше да решава. Вечер, връщайки се в тишината и уединението на Изгрева, в съзерцанието на което се отдаваше, му се разкриваха пътищата и методите за разрешаване на трудностите, които бе срещнал през деня. Школата на Учителя се различава коренно от другите окултни школи в миналото и сега. В Египет например, за да получи един ученик посвещение, е трябвало да мине през редица изкуствени изпитания.
към текста >>

Вечер, връщайки се в тишината и уединението на Изгрева, в съзерцанието на което се отдаваше, му се разкриваха пътищата и методите за разрешаване на трудностите, които бе срещнал през деня.
Учителят ни учи да живеем в хармония с природата и да черпим богато от нейните дарове. На Изгрева имахме прекрасни условия за това - великолепни изгреви, наситен с боров аромат въздух, чудна панорама. Тишина и мир цареше на това свято място, което се намира само на три километра от София. Ние предпочитахме да живеем на прекрасния Изгрев и всеки един от нас ежедневно отиваше в града, където вършеше работата, с която беше свързан. В кипежа на градския живот ученикът се сблъскваше с редица трудности, които се налагаше да решава. Вечер, връщайки се в тишината и уединението на Изгрева, в съзерцанието на което се отдаваше, му се разкриваха пътищата и методите за разрешаване на трудностите, които бе срещнал през деня. Школата на Учителя се различава коренно от другите окултни школи в миналото и сега. В Египет например, за да получи един ученик посвещение, е трябвало да мине през редица изкуствени изпитания. При Учителя изпитанията са неразривно свързани с живота. Влизайки в школата, ученикът не се откъсва от своята работа и среда. Трудностите и проблемите, с които ученикът се сблъсква в живота, са задачи на школата, а знанията, които получава в школата, му помагат правилно да разрешава тези задачи.
към текста >>

85. 15. Един ден без ново - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След закуската всяко дете внимателно постави столчето си в кръг и имахме една минута тишина (обща почивка за концентрация).
В стаята останаха само дежурните да сложат закуските. Втория час. *) При влизане всяко дете измиваше ръцете си и сядаше пред сложената закуска. Когато всички бяха готови, изпяхме молитвичката и закуската започна. През време на последната грамофонът свиреше приятен майски валс. След закуската всяко дете внимателно постави столчето си в кръг и имахме една минута тишина (обща почивка за концентрация). Ще забележа за дълга на дежурните, които трябва да свършат първи.. Докато децата едно по едно стават, те трябва да приберат трохите, салфетките и масичките. Най-добре знаят децата какво им трябва и най-често сами ни подсещат. — Г-це, нека да си изиграем вчерашната песен! — обади се Любка, а след нея подеха и други. — Да играем майската песничка. Това беше съвсем навреме.
към текста >>

86. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След закуската имаше три минути тишина. 7.
При даден знак всички изпяха с движения „Пляс-плис". След това всички изправени изпяха „Добре дошли" към родителите си. 4. Рибките изиграха с песен „Веселите рибки", След играта моряците спуснаха мрежите и ловиха риби. Последните преместиха столчетата и седнаха в парахода. 5. Момиченцата рибки станаха млади девойки и сервираха закуски (и тук имаше какво да видят родителите). 6. След закуската имаше три минути тишина. 7. Започнахме концерта. Всяко дете каза по един номер: песен, стихотворение или игра. И по този начин минахме преговора на ученото през годината. 8. Следваше последният номер — балет на морските феички. Грамофонът засвири валс и феичките заиграха.
към текста >>

87. Иисус на Планината - Николай Райнов

…А когато след полунощ Иисус и единадесетмината пееха псалми, в тишината на топлата нощ блеснаха факли, разпалена борина и светилници с елей.
Той мисли дълго. Двоумеше се що да направи. Много мисли се кръстосваха в ума му — както пчелите кръстосват своите пътища пред кошера. Накрай каза: „Блазе на облака, който носи мълния! Ако Иисус е Месия, за Него не ще има ни съд, ни смърт. Но ако не е …“ И стана, та отиде при синедриона. …А когато след полунощ Иисус и единадесетмината пееха псалми, в тишината на топлата нощ блеснаха факли, разпалена борина и светилници с елей. И мъже вървяха крадешком между маслините. Излезе Иисус измежду апостолите и се запъти към ония, които бяха дошли да Го заловят и поведат на съд. И срещна го Иехуда, поздрави Го и Го целуна. А Иисус го погледна тъжно и кротко, па изви ръце — да ги свържат. …А единадесетмината Го напуснаха.
към текста >>

88. Книга на загадките - Николай Райнов

*** Плътта ми спи, отново примирена с тишината на безмълвни нощи.
Раненият нададе вик, килна се и падна. Притече се жена му и го намери грохнал, със счупена глава. Той умря. Конят изцвили, стисна със зъби жената за дрехата, па я понесе. На съмване стражите видяxa пред двореца жена, стъпкана от конски копита, а надалеч се топеха звуците на победен конски цвилеж. *** Плътта ми спи, отново примирена с тишината на безмълвни нощи. Безкрайна е моята ледна нощ. Аз оставих своята цевница пред прага на гроба — и непознати моми внесоха бялата ми снага в мрака зад ледния камък. Още! Още! — Над девствената ми снага, целувана само от майка и сестри, лежат, като кървави петна от луди прегръдки, пръстите на ония, що ме внесоха тук. Te ме целунаха на излизане — и влажните следи от киприте им устни топлят моята застинала плът. Още! Още ! — Целувайте, непознати моми, снагата ми, която не бe обречена пред ничий олтар! Целувайте бялото цвете, което росно повехна, за да занесе в мрака на забравата само свенливия спомен за вашите пръсти и устни! Звезди греят, може би, над моя склеп, но аз ги не виждам.
към текста >>

И ето — плътта ми спи, отново примирена с тишината на безмълвни нощи.
Да оплаквам ли насладата, която участта ми не отдели? Или е горчива тази радост, — или е отровна тая наслада, мои незнайни сестри ? Още! Още! — Вашите стъпки плуват в каменното безмълвие на моята нощ. Вие дирите нечий склеп, за да разлеете елей по урната над железния капак. Вие ме отминахте и забравихте вече, както се забравя всичко мъртво. И ето — плътта ми спи, отново примирена с тишината на безмълвни нощи. Пред прага на моя гроб лежи в прах цевницата ми. Безкрайна е моята ледна нощ. *** Земята бавно изгражда своя зелен дворец. Пролетта морно диша и сънува. Ангели с песни носят шарките, с които земята ще накичи снагата си.
към текста >>

89. Човек - Сава Калименов (1901 - 1990)

Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир суетата на земното, разтвори душата си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен.
Човек Дигни нагоре очите си и се опитай с един поглед да обгърнеш безкрайната звездна нощ, в която милиарди и милиарди светила като златни точки сияят далече над тебе... За какво ти говорят звездите?. . . Имаш ли слух да дочуеш техния глас?... Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир суетата на земното, разтвори душата си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен. Както радиоапарата долавя думите, речите, звуците, изпращани от хиляди и хиляди километри, така и ти ще доловиш тяхната песен, ще доловиш техните думи, отправени към тебе. В теб има същия този апарат, и даже много по-съвършен от радиоапарата. Твоята душа е този жив, съзнателен и неразрушим апарат. За какво ти говорят звездите? — Виж, милиарди златни точки трептят в безкрайните пространства, пращайки ти своя привет.
към текста >>

90. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.
Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия.
към текста >>

91. Животът и жената - Георги Радев (1900–1940)

Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее.
Ни символът, ни поетичният образ, ни строгото понятие са в състояние да го изразят. Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва. Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер. В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор. И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет. За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм.
към текста >>

92. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

Метърът-първообраз В Бретьой, близо до Севр, има един особен научен храм, В една от залите на тоя храм се пази всред пълна тишина, несмущавана от суетния житейски шум, една от най-големите научни светини.
Метърът-първообраз В Бретьой, близо до Севр, има един особен научен храм, В една от залите на тоя храм се пази всред пълна тишина, несмущавана от суетния житейски шум, една от най-големите научни светини. Веднъж в няколко години поклонници от всички страни на света се стичат в Париж, за да отидат на поклонение в този храм. Тогава железните врати на залата тържествено се отварят, и с помощта на твърде деликатни механизми спящото божество се открива и изважда на показ. Тутакси започва тържествената церемония: проверка на донесените от официалните пратеници нормални метри с първообразния метър, по чийто образ и подобие те са направени. Това е то светинята, която се съхранява в този храм от учредената на 20 май 1875 г. „жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките".
към текста >>

93. Действие първо. - Велко Петрушев

В този момент настана голяма тишина.
Ала най-интересен бе разказът на един от слънчевите синове — Исаян, за царството на ненаситните желания. Там, разправя той, безгранична е свободата на желанията; техният девиз е: „опитай и знай“. Имало много прелести, ароматична природа, сърдечни приключения, душевни вълнения и пълно излияние на чувствата. Когато той разказваше за това, сякаш е вълшебно царство. От очите му се отрониха горещи сълзи и дълбока скръб развълнува сърцето му. В този момент настана голяма тишина. Всички се вгледаха в него. Той подигна очи и, развълнуван, каза: светяща Дева от плеядите е измамена и пленена там. Тя тъгува за лазурните простори и великата красота. А р и я н а. Значи, там знаят за нея.
към текста >>

Ще изпия, тия светлинни сокове, които се изливат от прекрасните му устни, - те са слънчева светлина! Ей, чужденецо, кой ти даде правото да се осмелиш и нарушиш нощната тишина?
Устните му са ароматична роза. И аз трябва да пия от този сок на сладост. 3емон вече е можал да го отвори с горещото вино. Затова, лесно е вече да си създам удоволствие през нощта. Моите омайни обятия са тъй дълбоки и скриват всекиго, който се докосни до живия жар на моята страст. Ще изпия, тия светлинни сокове, които се изливат от прекрасните му устни, - те са слънчева светлина! Ей, чужденецо, кой ти даде правото да се осмелиш и нарушиш нощната тишина? Отговаряй бързо докато още нощния вампир не е изпил светлите ти очи! Д е в о р . Кой си ти, тъмен призрак? Махни се, не смущавай пламенния унес на Девор! 3емон, царят на ненаситните желания, ми позволи да бъда тук и ми даде да пия до насита. А р и я н а.. Значи, 3емон ти даде да пиеш! Тогава ела в топлите ми обятия и аз ще те възлюбя и ще бъда твоя майка, която ще те роди отново, като син законен в царството на ненаситните страсти. Доближи устните си да те целуна и запаля пламъка на сладострастието в твоето сърце.
към текста >>

94. Действие трето. - Велко Петрушев

Жалният апел се разнася, като молния, всред нощната тишина.
3 е м о н. Това какво значи? Ти обичаш повече Девора, — този беглец! Знай, Славяна, твоите очи никога не ще го видят веч. И не ще можеш дари сърцето си, защото пламъците на кладата са готови да затворят очите ти завинаги! Явление осмо. Той отвежда Славяна за кладата. Жалният апел се разнася, като молния, всред нощната тишина. Страстният сън, уплашен, побягна от Девора. Той се свести, блеснаха очите му. Той видя трептящите зари и вихрената конница, летяща из светлия лазур. Трепна сърцето. Страстните пламъци огасват Той удивително се изгледа.
към текста >>

95. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Вървите из селото и титаничната тишина ви изпълва гърдите, и се ядосвате на глупавите сълзи, които напират.
По пладне си казват молитвата в един глас и сядат в сянката на братски обяд, сготвен от жените. Тази чешма е оцеляла, тя е поддържана, никой не е откраднал бронза на дъновистките символи, въпреки че е извън селото, въпреки че в Тополница вече кажи речи няма дъновисти. Вековният дъб е мъртъв, увиснал на клоните си като корени от небето. Духът му е жив! През онова лято преди осемдесет години Борис Николов се покатерва в короната, присажда няколко ябълкови калема на върха, и един от тях се хваща. Трийсет метра висок вековен дъб - на пролет с две китки бели ябълкови цветове. Вървите из селото и титаничната тишина ви изпълва гърдите, и се ядосвате на глупавите сълзи, които напират. На пиринчената ръкохватка на Лъвската чешма до училището виси чаша да отпиете, и никой не я е откраднал. Училищния двор е като цар Фердинандовата ботаническа градина: вековни дъбове, тополи, смърчове, ели, чемшири. Дъновистите, които са садили и строили всичко това, ги няма. Селото е населено с турци и помаци от Родопите. Но няма защо да се чуди човек.
към текста >>

96. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три! Че толкова хора самоволно бяха там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрически правилни редове и то без никакъв видим, или гласен разпоредител, и че там владееше невъобразима за такова множество пълна тайнствена тишина.
Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветливо, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко след четири часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакване гледка. Може би по право е да се кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три! Че толкова хора самоволно бяха там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрически правилни редове и то без никакъв видим, или гласен разпоредител, и че там владееше невъобразима за такова множество пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил. Редът беше тъй правилен, щото от където и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци поединично отстояващи равномерно два метра един от друг. Мъжете гологлави стояха от дясно, а жените в забрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице на изток стояха прави, и неподвижни като статуи.
към текста >>

Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел.
Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах тихо на английски брат „С“ къде е Дънов! - Той още не е тук отговори „С“, но е вече време да пристигне. Той идва точно на време, излизащ измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел. Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек. А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения.
към текста >>

Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина.
Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек. А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина. А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение. Песните и изреченията си повтаряха част от тях трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш“ и 91-ви псалом, изговаряни дружно от всички. Тъкмо тогава след седмото упражнение се зададе Слънцето. С появяването на крайчеца на светилото, множеството се раздвижи.
към текста >>

97. От издателя - Атанас Славов

Реалната Школа на Учителя действува винаги в тишина и обхваща т.нар.
Вие, над които пожертвувах всичко придобито: Живот, Слава и Чест, сте злоупотребили с моята доброта и моята Любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. „Каквото направите на един от вашите най-малки братя, го правите на мене.” ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Школата на Учителя никога не е преставала да съществува тук в България, но тя не е била никога след неговото заминаване пряко свързана с нито една физическа организация, представяща се за неин наследник или следовник. Като Школа, която е част от Всемирното Бяло Братство, тя може да има временна проекция или изражение във всяка една организация тук на земята. Школата на Учителя продължава да работи без външни шумотевици, невидимо, като все повече и повече ще използва доближаването до научно-практическите площадки, модел за в бъдеще тук на земята. Реалната Школа на Учителя действува винаги в тишина и обхваща т.нар. тихи българи, българи по дух, родени тук специално в България. Изгревът е бил стъпката на Учителя в създаването на тази школа. Днес Изгревът е станал като понятие духовен, несвързан с физическия Изгрев. Каква е връзката между усмивката на Учителя и този бъдещ духовен Изгрев! Как ли изглежда духовния Изгрев в очите на Бога! * * * ИЗДАТЕЛСТВО ХЕЛИОПОЛ „СЛЕДВАЙ СЪРЦЕТО СИ!“ Книжарница „НОВОТО БИТИЕ“ София 1000, ул. Хан Крум 7А (до пл.
към текста >>

98. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Блажена тишина.
Една хубава циганка агитирала селяните да не гласуват за кмета, въпреки че нямало други кандидати, и той - като го избрали - павирал всички улици с изключение на нейната. И сега аз съм зад един пенджер от един квадратен метър с дванайсет джамчета, гладиоли, рози, лози, тор, гумно, коприва и ръждив тел между мен и изровената и затревена улица и пиша на новия си Macintosh Power Book 1200, но не ми се пише, защото от гледна точка на периода, за който ще пиша, сегашните българи са като тогавашните турци, а сегашните цигани са като тогавашните българи - борят се за правата си. А читателят ми е възпитан с представата, че турците са лоши, а българите - добри. Ами тогава? Ами като знам, че днес българите не са лошите и циганите не са добрите, как и за кого пиша! Не ми се пише. Блажена тишина. Насила си отворих очите, защото щях да се чувствам виновен, че съм такъв лентяй. Батерията на пауър-бука не беше заредена и я включих в контакта да се зареди, преди да седна на работната маса, и докато чаках, търкулих се на миндерчето, и печката в краката ми бумка с едни цепеници от двора, и таваните ниски, и топло, и заспах. Не мога да се събудя. Додето едно магаре не си пусна гласа. В гласоподавателните урни на небитието: „Гласувам за стегната магаричка.“ И пак: „С трепкав къч.“ И пак: „Със светли бърнички.“ И пак „С черни очи катранени навлажнени за магаре като мен.“ Четири пъти си пусна гласа, никой няма да подаде контестация до никаква комисия; магаричките им щръкват ушите само, виждам го аз с вътрешния си поглед - „Реви, братко, мисля си и аз за стегнатите им къчове и те разбирам.” Цигани, българи - какво ме интересува.
към текста >>

И когато последният червенокож умре и споменът за моето племе ще е станал мит сред белите хора, тези брегове ще гъмжат с невидимите мъртъвци на племето ми и когато децата на децата Ви си мислят, че са сами В полето или в магазина, или в дюкяна, или на пътя, или в тишината на лишената от пътека гора, те няма да са сами.
Ако го приемем, то ще бъде при едно условие - че няма да ни се отказва правото да посещаваме по всяко време гробниците на нашите деди, приятели и деца. Всяка част от тази земя е свещена в очите на моя народ. Всеки склон, всяка долина, всяко поле и гора са обитавани от някое тъжно или радостно събитие от отдавна изчезналите дни. Даже скалите, които изглеждат така неми, както се пекат на слънцето край безмълвните брегове, са пропити със спомени на вълнуващи случки от живота на народа ми и даже прахът, върху който стоите сега, откликва с повече любов на техните стъпки отколкото на вашите, защото е обогатен с праха на нашите деди, и босите ни ходила усещат неговото пълно с обич докосване. Отишлите си храбреци, чудесните майки, радостните весели девици и дори малките деца, които са живели тук и са се радвали тук през краткия си сезон, още обичат тези тържествено усамотени места и по време на отливите се покриват със сенките на Връщащите се духове. И когато последният червенокож умре и споменът за моето племе ще е станал мит сред белите хора, тези брегове ще гъмжат с невидимите мъртъвци на племето ми и когато децата на децата Ви си мислят, че са сами В полето или в магазина, или в дюкяна, или на пътя, или в тишината на лишената от пътека гора, те няма да са сами. По целия свят няма ни едно-едничко място, оставено за самота. През нощта, когато улиците на Вашите градове и села са мълчаливи и вие си мислите, че са пусти, те ще са препълнени с връщащите се множества, дето някога са ги изпълвали и които още ще обичат тази красива земя. Белият човек никога няма да е сам. Нека да бъде справедлив и да е добър с моя народ, защото мъртвите не са безсилни. Мъртви ли казах?
към текста >>

Цари свещена тишина, сред която се чуе рядък писък на лястовица изпод стрехата, тракане на нечии налъми по плочите, токането в пет часа сутринта на клепалото за първа молитва.
Ела да видиш ти как е сътворил Господ Бог земния рай за нас хората, братко мой во Христе, и как още го държи за нас верующите далеч от мръсотиите, където надменният Рим се е издънил и дето пияните гагаузи се рият из мъртвите му от хилядолетия карантии да бълват смрадта на пияните си побойнически нощи. Брегът описва огромна дъга да защити залива от северните ветрове. Не е открито като на „Св. Константин“, а тънката пясъчна ивица на залива е закътана на това приказно място. Дърветата висят с тежки мастилени сенки над тънката пясъчна ивица, а между върха, кажи го, без да наднича над него, и пясъците долу, сред вековните дървета са скрити стените на манастирския двор, църквата, сградите. Цари свещена тишина, сред която се чуе рядък писък на лястовица изпод стрехата, тракане на нечии налъми по плочите, токането в пет часа сутринта на клепалото за първа молитва. И пак тишина, в която усещаш Бог да мисли над теб, да се свежда, да те обгръща... и теб, и близките ти, които още не са мръднали от наровете, така са заспДли. Поп Константин е вън под дърветата. Огромният полумесец на залива лъска, пълен с всемирното спокойствие на това море, дето вече стана негово море, и е хубаво, че дойдоха сега, в последните дни преди да се обърне времето. И е готов да служи в църквата за всички братя, дошли тука с такава любов, на сладкото славянско слово да им служи, защото е мило на душите им. И защо ли някак знае, че вече нищо не може да ги спре, и оттук нататък ще бъде хубаво, и пътят към Бога ще е отворен за тях.
към текста >>

И пак тишина, в която усещаш Бог да мисли над теб, да се свежда, да те обгръща... и теб, и близките ти, които още не са мръднали от наровете, така са заспДли.
Брегът описва огромна дъга да защити залива от северните ветрове. Не е открито като на „Св. Константин“, а тънката пясъчна ивица на залива е закътана на това приказно място. Дърветата висят с тежки мастилени сенки над тънката пясъчна ивица, а между върха, кажи го, без да наднича над него, и пясъците долу, сред вековните дървета са скрити стените на манастирския двор, църквата, сградите. Цари свещена тишина, сред която се чуе рядък писък на лястовица изпод стрехата, тракане на нечии налъми по плочите, токането в пет часа сутринта на клепалото за първа молитва. И пак тишина, в която усещаш Бог да мисли над теб, да се свежда, да те обгръща... и теб, и близките ти, които още не са мръднали от наровете, така са заспДли. Поп Константин е вън под дърветата. Огромният полумесец на залива лъска, пълен с всемирното спокойствие на това море, дето вече стана негово море, и е хубаво, че дойдоха сега, в последните дни преди да се обърне времето. И е готов да служи в църквата за всички братя, дошли тука с такава любов, на сладкото славянско слово да им служи, защото е мило на душите им. И защо ли някак знае, че вече нищо не може да ги спре, и оттук нататък ще бъде хубаво, и пътят към Бога ще е отворен за тях. Има защо.
към текста >>

99. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора.
Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти. И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено. Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора. Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв път. От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни. Стотици студенти през миналия век са извървявали по няколко пъти седмично този път, защото каква наслада е това само! Вляво е желязната врата с железните колони; представлява извити арки, които се отварят в противоположни посоки встрани, където има две каменни стаички за пазача. Огромна колонада! Качваш се по стълбите и - никога не можеш да забравиш това, което виждат очите ти. С класическата си архитектура, с мащаба си и спокойствието си сградата изглежда много стара, но не е.
към текста >>

Трева. Тишина.
Там са плантациите от по десет хиляди декара за ориз и памук, там са петстотинте му негри на стойност - само негрите - от половин милион долара. Работата на Уилям е на юг, но не само в работата е въпросът, защото и душата му е на юг, а сърцето на Аби е на север. Тъжно е. Тъжни са и двамата. И така, по време на една мълчалива разходка с карета попадат на дивна вековна гора. Трева. Тишина. И гласове на птици, които правят тишината още по-магическа. Аби моли Уилям да спрат да походят и... скоро след това гората е купена. И тук в историята идва времето на строежа на прочутата жилищна сграда на имението, която физически е в американския Север, тиха, изолирана и тъжна, макар и пълна с достойнство, и Аби би трябвало да си е у дома в нея; но по дух и стил това е южняшка сграда - едва ли не копие на тази от Гибънсовото имение в Джорджия. И излъчва южняшка, сдържана гордост. Уилям прави това, което има да прави за жена си, както трябва.
към текста >>

И гласове на птици, които правят тишината още по-магическа.
Работата на Уилям е на юг, но не само в работата е въпросът, защото и душата му е на юг, а сърцето на Аби е на север. Тъжно е. Тъжни са и двамата. И така, по време на една мълчалива разходка с карета попадат на дивна вековна гора. Трева. Тишина. И гласове на птици, които правят тишината още по-магическа. Аби моли Уилям да спрат да походят и... скоро след това гората е купена. И тук в историята идва времето на строежа на прочутата жилищна сграда на имението, която физически е в американския Север, тиха, изолирана и тъжна, макар и пълна с достойнство, и Аби би трябвало да си е у дома в нея; но по дух и стил това е южняшка сграда - едва ли не копие на тази от Гибънсовото имение в Джорджия. И излъчва южняшка, сдържана гордост. Уилям прави това, което има да прави за жена си, както трябва. Тухлите са от тухларницата на Лъм край Чатъм.
към текста >>

100. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина.
В същото време дъното на Тихия океан се плъзга на северозапад. Наблъсква Япония. Стърже над отпушените комини с лава под Хавай, трупа се сгур и сгурта се подава под повърхността във вид на вулканични острови, и те се плъзгат с целия подокеански щит на северозапад и се рушат от дъждовете и изригват нови подводни вулкани на югоизток от тях, където комините от лава в по-дълбоките земни слоеве намират отдушник. Стърже щита на дъното на северозапад по протежение на Калифорния в катаклизмични трусове. Връхлита Курилските острови и кърти подземни планински масиви и когато те се дръннат на дъното на океана, раздвижили милиарди кубически метри водна маса, тежки по тон кубическия метър, лисва на повърхността това, което японците наричат цунами - смукващия и заливащ океан, от който няма спасение. Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина. И представете си, че освен безмълвна, тази подводна вълна остава и невидима, тъй като надига повърхността не повече от десетина-двайсет сантиметра - така че докато се уталожи (след като се отрази от леда на Антарктика), тя ще засегне до седем-осем процента от цялата маса на Тихи океан. И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора. Всичко, което се е случило на северните брегове на Хавайските острови в този неразбираем мигновен кошмар ту оголен, ту наводнен, ту всмукващ обратно на дъното; всичко, до което се.докосва. И тази „едновременност“ на станалото, видяна в цялостта й, няма ляво и няма дясно, няма сега и после. То е едно и също нещо и е само сега.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28470015525818