НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
151
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и
тишина
и безопасност.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и
тишина
и безопасност.
Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
към текста >>
2.
Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”
, 20.09.1898 г.
Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в
тишина
.
Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение.
Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в
тишина
.
Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.
към текста >>
Там, в тая свята и славна
тишина
, се въздават слава и хваление Богу нашему.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина.
Там, в тая свята и славна
тишина
, се въздават слава и хваление Богу нашему.
Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа.
към текста >>
3.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 1.11.1898 г.
Засега има
тишина
.
Времето тук е хладно. За къщата нема никакви сведения още. Турчина нищо не е говорил на г-н Пенко. Ако за по-нататък се укажи нещо, аз ще Ви осведомя върху работата. Ако се изисква нещо отгоре ще Ви съобщя.
Засега има
тишина
.
Стават велики приготовления във вишите светове относително до съдбата на тоя свет. Разглеждат се делата на всички человеци и се зема решение кои ще бъдат из помежду избраните и кои ще требва да се отстранят от лицето на тая земя. И щом стигне до настоящето поколение ще ни се даде сигнала, че всичко е вече близо. При това забелязвам, че се развива особена вътрешна деятелност помежду духовните сили които ни заобикалят. Действително каква чудна картина представя сега света.
към текста >>
4.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Тишина
.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята.
Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота. Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид. Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя. Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват.Ясен покой се спуща над стана. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе.
Тишина
.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята.
Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество. "Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
към текста >>
5.
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”
, 21.04.1903 г.
Трябваше да пазим голяма
тишина
, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов.
Една вечер поканих в дома семейство Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата. Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас.
Трябваше да пазим голяма
тишина
, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов.
След няколко минути стаята се освети. Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило? ” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши.
към текста >>
6.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1910 г.
Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в
тишина
и внимание.
От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук. Засега, понеже часът е девет, а нашите приятели от Горе ще дойдат в десет, то дотогава, до 10 часа, сте свободни.В този свободен един час — между 9 и 10 часа — между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 часа следобед. На мене се падна бдение от ... подир пладне.
Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в
тишина
и внимание.
Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза: — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден.
към текста >>
След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата
тишина
и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество.
А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук. Засега, понеже часът е девет, а нашите приятели от Горе ще дойдат в десет, то дотогава, до 10 часа, сте свободни.В този свободен един час — между 9 и 10 часа — между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 часа следобед. На мене се падна бдение от ... подир пладне. Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват.
След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата
тишина
и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество.
Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза: — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила.
към текста >>
7.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Бурята, гърбът са за проветряване, а
тишината
за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните.
Радвайте се на чистите извори, които текат. Поздравявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Стремете се да осъществите Вашето назначение. Във всичко схващайте Божията мисъл, която работи.
Бурята, гърбът са за проветряване, а
тишината
за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните.
Слабото е силно, а силното е слабо. От земята излиза всичко В. В. Ж. К. В. О П. К. Дънов
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна
, 9.02.1918 г.
а
тишината
за работа приятна.
Благославяйте плодовете, които зреят. Градете и нагоре вървете. Стремете се да осъществявате вашето назначение. Във всичко схващайте Божията Мисъл, която работи. Бурята, гърмът са за проветряне.
а
тишината
за работа приятна.
Помнете: Бог във всичко работи и помага на бедните: на страждующите, на немощните. Слабото е силно, и силното е слабо. От земята излиза всичко. Ж. К. В. О. В. В.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до група приятели, Варна
, 9.02.1918 г.
Бурята, гърмът са за проветряване, а
тишината
за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните.
Радвайте се на чистите извори, които текат. Поздравлявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Стремете се да осъществите вашето назначение. Във всичко схващайте Божията мисъл, която работи.
Бурята, гърмът са за проветряване, а
тишината
за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните.
Слабото е силно, а силното е слабо. От земята излиза всичко. В. В. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
10.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
Владее
тишина
.
ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА Изгревът - Том 10 6. ИЗГРЕВЪТ От всички посоки пристигат хора, тъй че върхът за няколко минути е обсаден отвсякъде. Всички пристигащи бързо си оставят настрани багажа и тихо и безшумно се нареждат на близката поляна за утринна молитва.
Владее
тишина
.
Всички са обърнати на изток и с молитвен трепет чакат изгрева на слънцето. Усещат едно мистично настроение, догадка за Новото, непознатото, което идва с раждането на деня. Пурпурна руменина залива целия хоризонт на изток. Чуват се звуците на тиха молитвена песен. Ето, настъпва върховният момент и с него се подава първият слънчев лъч.
към текста >>
Само след няколко часа на върха се възцарила отново
тишина
, мир и покой.
ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА Изгревът - Том 10 9. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА При слизането от върха се спазвал известен ред. Най-първо тръгвали тия, които са дошли от най-далече, после които ще пътуват с влака и най-после айтозлии.
Само след няколко часа на върха се възцарила отново
тишина
, мир и покой.
А там долу, по пътеките, веселата глъчка се сливала с шума на каруците и с песните на приятелите. Когато по-голяма част от приятелите се оттеглили от върха, Учителят и брат Куртев тръгнали по една странична пътека към Балар-чешме. Наричали я още лозарската чешма. Вървели мълчаливо, вглъбени в себе си. Откъм върха се чували възторжените песни на останалите най-накрая ученици.
към текста >>
11.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места.
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете.
към текста >>
Цареше една
тишина
, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното.
Често при изгрев Учителя държеше беседа. След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места.
Цареше една
тишина
, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното.
Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят. И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете.
към текста >>
12.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Цареше една
тишина
, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното.
Често при изгрев Учителя държеше беседа. След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места.
Цареше една
тишина
, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното.
Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят. И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете.
към текста >>
13.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
След прочитането на писмото, в салона настъпва
тишина
.
Той отваря плика. Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения:"Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее."
След прочитането на писмото, в салона настъпва
тишина
.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух.
към текста >>
Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее".Писмото бе прочетено и в салона настъпи
тишина
.
През това време пеехме песни. Но Той не дойде. Вместо да дойде, Учителят изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик и той го прочете пред целия клас. Писмото беше в три реда и гласеше:"Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее".Писмото бе прочетено и в салона настъпи
тишина
.
Приятелите са споглеждаха и мълчаха. Ако Учителят беше дошъл, щяха да се повдигнат всички въпроси, които бяха в главите им. Щеше да се получи неразбория и смут и едва ли щяха да разберат какво щеше да им каже Учителят. Но с това писмо Той им отговори така, както трябва. На всички техни въпроси бе отговорено с писмо от три изречения.
към текста >>
14.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
Потъваме в чудната
тишина
и мълчание на природата.
Лъкатушим полека. Заставаме, гледаме бялото море от сняг около нас, упиваме се от Божествената гледка и пак поемаме нагоре. Ето ни веч под Резньовете. Сега те отрупани със сняг гледат към нас застрашително. Приличат на заключено съкровище, що едничка пролетта може да отключи.Сядаме върху снега.
Потъваме в чудната
тишина
и мълчание на природата.
Той е с нас. Как зорко бди за всички дали са добре пристигнали и дали всекиму е дадена и тук порция вряла вода - мощен предпазител от всички видове простуда. Когато всички пиха, Той ни каза да се наредим в 4-5 дълги редици един зад друг и по 2 метра разстояние. Обърнати към изток, ние зачакахме. Изведнъж ни обви мека мъгла.
към текста >>
15.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 23.02.1923 г.
Наднича из зад бялата кадифяна завеса на Стара планина, усмихва се на природата и бавно, бавно се издига по своя път.
Тишина
.
Преваляваме селото. То спи дълбок сън, не го будят ни псетата, излезнали да ни посрещнат с весело извити опашки.Кичурите по пропукания воденичарски улей станали още повече и по-големи. Колко са хубави! Приличат на черковни полюлеи, блеснали от рубиновия изгрев. Ето го Слънцето, цяло веч.
Наднича из зад бялата кадифяна завеса на Стара планина, усмихва се на природата и бавно, бавно се издига по своя път.
Тишина
.
Не, не - чудна горска песен. Пее вятърът, пеят водните струи, чучулигите, блясъкът на снега, голите напъпили вейки, цели прострени към Слънцето.Възлизаме. Вятърът се усилва. Той се превръща на стихия, на буря, на ураган. Грижа ли го е него, че ни поваля доле и ни търкаля по снега.
към текста >>
16.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Тишина
и покой.
Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.Заспалият град остава под нозете ни. Ние пъплим по голия гръб на планината, а над нас се разстила Божественото небе.
Тишина
и покой.
От тук като че ли се чува говорът на златните звезди. Цялата природа се вслушва в техния нежен шепот и слухти за чудните слова.Внезапно една от присъединилите се към нас туристка запява с топъл мощен алт:Аз се чудя на земята Колко хиляди души, Ражда храни и отглежда Като майка най-добра.Аз се чудя на небето
към текста >>
Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая
тишина
и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче.
Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица.
Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая
тишина
и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче.
Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави
към текста >>
Тишина
и покой.
Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
Тишина
и покой.
Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста
към текста >>
Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и
тишина
, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана,
Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе.
Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и
тишина
, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана,
В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак
към текста >>
Но каква
тишина
!
Кой би разбрал тия шарки подобно кабалистични и йероглифични писма по скали и дървета да ги разчете? Тук-там - скали надиплени от времето се издигат всред планината като огромни библиотеки с наредени по тях книги и тефтери. Измежду тях майка природа кокетно е набучила зелен здравец и риган, сякаш с това да покаже своята обич към знание и просвета. Но може би, само тази, която така обичливо ги кичи да разгръща и чете в тях, да прелиства каменните папируси, да разумява хилядолетните скрижали.Това са величествените паметници на времето. Навярно тук е написана историята на целия човешки род от началото, и може би и до веки веков.Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от дъжда, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби на древен приказен дворец.
Но каква
тишина
!
Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии.
към текста >>
17.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с
тишина
е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове.
Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с
тишина
е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове.
Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха. Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете.
към текста >>
Тук, при Маричините езера,
тишината
е пълна.
Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар.
Тук, при Маричините езера,
тишината
е пълна.
Много рядко тук идват туристи, също и овчари. Чуваш само някога глас на някоя от редките птички, населяващи тия места. Около нас ниски клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура. Надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на р. Марица.
към текста >>
18.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с
тишина
е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове.
Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с
тишина
е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове.
Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха. Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете.
към текста >>
Тук, при Маричините езера,
тишината
е пълна.
Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар.
Тук, при Маричините езера,
тишината
е пълна.
Много рядко тук идват туристи, също и овчари. Чуваш само някога глас на някоя от редките птички, населяващи тия места. Около нас ниски клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура. Надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на р. Марица.
към текста >>
19.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с
тишина
е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове.
Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с
тишина
е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове.
Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха. Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете.
към текста >>
Тук, при Маричините езера,
тишината
е пълна.
Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар.
Тук, при Маричините езера,
тишината
е пълна.
Много рядко тук идват туристи, също и овчари. Чуваш само някога глас на някоя от редките птички, населяващи тия места. Около нас ниски клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура. Надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на р. Марица.
към текста >>
20.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази
тишина
и покой.
Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме.
Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази
тишина
и покой.
Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички. Ето ги Родопските върхове: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ. Чаровна звездна нощ.
към текста >>
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места.
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете.
към текста >>
21.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази
тишина
и покой.
Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме.
Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази
тишина
и покой.
Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички. Ето ги Родопските върхове: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ. Чаровна звездна нощ.
към текста >>
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места.
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете.
към текста >>
22.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази
тишина
и покой.
Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме.
Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази
тишина
и покой.
Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички. Ето ги Родопските върхове: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ. Чаровна звездна нощ.
към текста >>
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места.
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете.
към текста >>
23.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази
тишина
и покой.
Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме.
Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази
тишина
и покой.
Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички. Ето ги Родопските върхове: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ. Чаровна звездна нощ.
към текста >>
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места.
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете.
към текста >>
24.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
Методи остава известно време в тъмнината и
тишината
, вглъбен в себе си.
Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира, кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва.
Методи остава известно време в тъмнината и
тишината
, вглъбен в себе си.
По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика. Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение. Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството. *Вж Изгревът, т.
към текста >>
По едно време абсолютната
тишина
се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика.
Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си.
По едно време абсолютната
тишина
се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика.
Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение. Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството. *Вж Изгревът, т. I, с.
към текста >>
25.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
Методи остава известно време в тъмнината и
тишината
, вглъбен в себе си.
Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира, кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва.
Методи остава известно време в тъмнината и
тишината
, вглъбен в себе си.
По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика. Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение. Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството. *Вж Изгревът, т.
към текста >>
По едно време абсолютната
тишина
се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика.
Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си.
По едно време абсолютната
тишина
се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика.
Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение. Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството. *Вж Изгревът, т. I, с.
към текста >>
26.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската
тишина
.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската
тишина
.
Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
към текста >>
Тишина
и покой.
Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
Тишина
и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
към текста >>
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед.
Тишина
.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед.
Тишина
.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
27.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската
тишина
.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската
тишина
.
Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
към текста >>
Тишина
и покой.
Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
Тишина
и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
към текста >>
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед.
Тишина
.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед.
Тишина
.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
28.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската
тишина
.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската
тишина
.
Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
към текста >>
Тишина
и покой.
Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
Тишина
и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
към текста >>
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед.
Тишина
.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед.
Тишина
.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
29.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската
тишина
.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската
тишина
.
Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
към текста >>
Тишина
и покой.
Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
Тишина
и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
към текста >>
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед.
Тишина
.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед.
Тишина
.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
30.
Учителя дава песента Аум- гр.София
, 2.12.1925 г.
Навсякъде
тишина
.
Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този който беше създал планети, слънца, галактики, беше безсилен да направи вещество, с което да облече и засели на красивата Земя своята любима „Аум". Господи, простена Той, има ли край твоята Мъдрост, твоето знание - не няма! И разбра, че въпреки грамадното си величие, мъдрост и знание, колко малък е той и нищожен пред Бога. „Дай ми Господи Светлина, да проумея и разбера и тази Мъдрост, и това знание да мога да помогна, да облека моята любимка, да стане и тя жителка на тази Божия градина! " Но, небето мълчеше, мълчеше Вселената, мълчеше Бог.
Навсякъде
тишина
.
Саваот беше сам. Страшна мъка сви Душата Му. Безкрайно страдание го притисна. Защо Той, Велкият беше изправен пред най-голямото страдание, пред най-голямото изпитание, което се дава на едно същество. Да бъде сам и безпомощен.
към текста >>
31.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
След прочитането на писмото, в салона настъпва
тишина
.
Той отваря плика. Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения:"Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее."
След прочитането на писмото, в салона настъпва
тишина
.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух.
към текста >>
Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее".Писмото бе прочетено и в салона настъпи
тишина
.
През това време пеехме песни. Но Той не дойде. Вместо да дойде, Учителят изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик и той го прочете пред целия клас. Писмото беше в три реда и гласеше:"Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее".Писмото бе прочетено и в салона настъпи
тишина
.
Приятелите са споглеждаха и мълчаха. Ако Учителят беше дошъл, щяха да се повдигнат всички въпроси, които бяха в главите им. Щеше да се получи неразбория и смут и едва ли щяха да разберат какво щеше да им каже Учителят. Но с това писмо Той им отговори така, както трябва. На всички техни въпроси бе отговорено с писмо от три изречения.
към текста >>
32.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Една малка, едвам видима фибра само в гърдите, диша, мисли, трепти.
Тишина
и простор.
С особени движения на шъпите към земята, почваме да събираме животворна прана. Тайнствени, плавни и красиви движения, в допир със земята, които не се подават на описание. Дишаме най-благодатен въздух, огрени от благите майски лъчи.Ставаше нещо чудно. Всички чувствувахме, че не сме същите и, че мястото на което седим не е Витоша, ами кой знае къде в най-красивия земен край. Какво излиза от земята, какво се излъчва от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически тела.
Една малка, едвам видима фибра само в гърдите, диша, мисли, трепти.
Тишина
и простор.
Наистина, това е магическата „Сезам”. Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница на неоценими блага. Лицата в сияние. Очите горят в чист, светъл пламък, излъчващи божествена усмивка.Кой е Тоз, що умее планини да разтваря и неоценими богатства които нам, залутани земни пътници, така щедро раздава. Бихме ли могли ние сами да налучкаме тия Врата към планинското сърце и подобно днес да се насладим от това неземно щастие!
към текста >>
33.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Тишина
й покой.
Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво! Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки.
Тишина
й покой.
Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода.
към текста >>
Всред
тишина
и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Каква наслада за духа са понякога те, когато ги преодоляваме.Горе сме вече върху белите плещи на Мусалла. Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан. Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост.
Всред
тишина
и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
към текста >>
Нашата песен ехти всред царствената природна
тишина
.
В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем.
Нашата песен ехти всред царствената природна
тишина
.
Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас. Спираме на Орловия мост.
към текста >>
34.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Всред
тишина
и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Горе сме вече върху белите плещи на Мусалла. Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан. Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост.
Всред
тишина
и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.
към текста >>
Тишина
й покой.
Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво! Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки.
Тишина
й покой.
Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода.
към текста >>
Всред
тишина
и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Каква наслада за духа са понякога те, когато ги преодоляваме.Горе сме вече върху белите плещи на Мусалла. Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан. Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост.
Всред
тишина
и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
към текста >>
Нашата песен ехти всред царствената природна
тишина
.
В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем.
Нашата песен ехти всред царствената природна
тишина
.
Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас. Спираме на Орловия мост.
към текста >>
35.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Тишина
й покой.
Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво! Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки.
Тишина
й покой.
Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода.
към текста >>
Всред
тишина
и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Каква наслада за духа са понякога те, когато ги преодоляваме.Горе сме вече върху белите плещи на Мусалла. Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан. Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост.
Всред
тишина
и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
към текста >>
Нашата песен ехти всред царствената природна
тишина
.
В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем.
Нашата песен ехти всред царствената природна
тишина
.
Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас. Спираме на Орловия мост.
към текста >>
36.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Каква
тишина
!
Почивката е само 5 минути. Правим огромен кръг. Правим красиви упражнения, приличащи на нежна музика. Пак тъй в кръг - сядаме пак. Отдаваме се на размишление.
Каква
тишина
!
Като че ли не сме на земята. Като че ли сме една душа - една - единна с душата на природата. Всичко се слива в една светла точка - Началото - Творецът, който всичко това е създал. И макар да се чувствуваш „нищо” в този миг, това „нищо” е пълно с толкоз щастие, че човек не би го сменил с никое земно щастие, което е „много нещо”, но често пъти е само суетен шум и празна глъчка.Сега пък заставаме на две редици. Команда от Учителя за ритмичен ход.
към текста >>
37.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
Каква
тишина
цари тук и човек се чувствува тук далеч от всичко земно.
Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото. Измихме си лицето, косата, казвайки: "Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели". После, като застанахме на снега под Окото, Учителят каза: Тук е светилището на Рила, то обхваща местността от Окото до Маричините езера. Тази местност значи е много чиста.
Каква
тишина
цари тук и човек се чувствува тук далеч от всичко земно.
Тук искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Има нещо грандиозно и хубаво. Тези места съдържат много магнетизъм. Наоколо тези скали са складирали много енергия. Реалността на човека не е в тялото му, а е в целия човек (вътре).
към текста >>
Каква
тишина
цари тук!
Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера. Там стояхме малко време. Решихме да обядваме при Окото. От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места на Рила.
Каква
тишина
цари тук!
Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза:
към текста >>
38.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
Каква
тишина
цари тук!
Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера. Там стояхме малко време. Решихме да обядваме при Окото. От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места на Рила.
Каква
тишина
цари тук!
Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза:
към текста >>
39.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
Каква
тишина
цари тук!
Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера. Там стояхме малко време. Решихме да обядваме при Окото. От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места на Рила.
Каква
тишина
цари тук!
Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза:
към текста >>
40.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
Каква
тишина
цари тук!
Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера. Там стояхме малко време. Решихме да обядваме при Окото. От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места на Рила.
Каква
тишина
цари тук!
Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза:
към текста >>
41.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
Каква
тишина
цари тук!
Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера. Там стояхме малко време. Решихме да обядваме при Окото. От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места на Рила.
Каква
тишина
цари тук!
Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза:
към текста >>
42.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Ту през самота и
тишина
се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи.
Отгоре на всичката пищност, далечни и близки хоризонти блестят под едно лазурно небе.Слънцето ни огрява над Перник. Автомобилите летят безспирно сякаш ободрени от красивите картини. От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна дреха без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък. Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи].
Ту през самота и
тишина
се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи.
Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека. Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша! Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша! Скъп роден краю!
към текста >>
Бавно се отправя нагоре, за да може да се огледа и тя в тихото огромно езеро.
Тишина
.
Те тихо отразяват блестящите си образи в спокойните води на второто езеро Ел-Бур. Песни. Песни без край. Цигулки. Бах, Григ, Шуман бидоха изпълнени тук в сърцето на Рила. Каква чаровност! Луната изгрява.
Бавно се отправя нагоре, за да може да се огледа и тя в тихото огромно езеро.
Тишина
.
Само песента на мощния бистър поток, който се влива в езерото, изтичащ от горните - които още не сме видели. Слушат ни звездите и Рилските върхове. Слушат ни и изворите на Рила, и чудните, чаровни езера, същински Божии дарове, дарове от най-избраните, най-скъпите на земята. Спим върху нарязана мека трева, като в люлки.Още в 5 часа сме будни и се катерим по скалите. Горе ще посрещнем Слънцето.
към текста >>
Тишината
, която цари тук, ни поглъща.
Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието.
Тишината
, която цари тук, ни поглъща.
Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи.
към текста >>
Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в
тишината
, която цареше там.
Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение.
Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в
тишината
, която цареше там.
Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието.
към текста >>
В
тишината
на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот.
По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя.
В
тишината
на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот.
Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа!
към текста >>
43.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
Каква
тишина
!
Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание.
Каква
тишина
!
Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот. Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят капките на снощния дъжд. Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света. Слънце блещи в езерото, като да изгрява от самото него. Тихо, тихо е.
към текста >>
Тази
тишина
ти внушава да понижиш гласа си, дори да шепнеш...Какъв дъжд ни окъпа тази нощ.
Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот. Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят капките на снощния дъжд. Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света. Слънце блещи в езерото, като да изгрява от самото него. Тихо, тихо е.
Тази
тишина
ти внушава да понижиш гласа си, дори да шепнеш...Какъв дъжд ни окъпа тази нощ.
Онези от шатрите останаха незасегнати, но да пази Бог нас малцинството! Наредихме се в кръг около шатрата на русенци. Там е пълно. Учителят говори. Огнището пращи във високи пламъци, които дъждът не може да угаси.Някои си направиха колибки от клек, върху които хвърляха по едно платнище.
към текста >>
44.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
Каква
тишина
!
Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание.
Каква
тишина
!
Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот. Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят капките на снощния дъжд. Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света. Слънце блещи в езерото, като да изгрява от самото него. Тихо, тихо е.
към текста >>
Тази
тишина
ти внушава да понижиш гласа си, дори да шепнеш...Какъв дъжд ни окъпа тази нощ.
Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот. Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят капките на снощния дъжд. Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света. Слънце блещи в езерото, като да изгрява от самото него. Тихо, тихо е.
Тази
тишина
ти внушава да понижиш гласа си, дори да шепнеш...Какъв дъжд ни окъпа тази нощ.
Онези от шатрите останаха незасегнати, но да пази Бог нас малцинството! Наредихме се в кръг около шатрата на русенци. Там е пълно. Учителят говори. Огнището пращи във високи пламъци, които дъждът не може да угаси.Някои си направиха колибки от клек, върху които хвърляха по едно платнище.
към текста >>
45.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
Тишината
, която цари тук, ни поглъща.
Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието.
Тишината
, която цари тук, ни поглъща.
Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички.
към текста >>
46.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение
, 29.05.1930 г.
За миг се прибират шапки, тояги, чайници, прострените дрехи, раници.
Тишина
.
Лъкът й прилича на вълшебна пръчица. Ах, как майсторски свири тя! Тя прилича на нежен цветец, излеко полюляван от вълните на Тартини, Бах, Шуберт.Колко тържество този ден! Райско блаженство къпе сърцата ни, сякаш милвани от Самаго Бога.Към 5 ч. сме вече на път.
За миг се прибират шапки, тояги, чайници, прострените дрехи, раници.
Тишина
.
Гологлави братята застават до сестрите, близо до Учителя. Молитва. След това бързо се спускаме надолу. Неусетно се намираме към юзината. Слънцето засяда. Ръж, висока, златна ръж!
към текста >>
47.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август
, 3.08.1930 г.
Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в
тишината
на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си.
Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат.Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!
Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в
тишината
на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си.
Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град.
към текста >>
48.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 4 август
, 4.08.1930 г.
Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в
тишината
на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си.
Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат.Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!
Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в
тишината
на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си.
Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град.
към текста >>
49.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август
, 18.08.1930 г.
Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в
тишината
на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си.
Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат.Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!
Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в
тишината
на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си.
Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град.
към текста >>
50.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 13.04.1931 г.
Дълбока
тишина
.
Даже и Цеко днес яде като Лукула. [Лукул - Римски консул, известен с банкетите си] Лицето му широко и алено руменее от слънцето. Малките му сини очички сияят от здраве и доволство.После се отдадохме на почивка. Покачих се върху висока канара и се заслушах. Никакъв глас: ни плисък на вода, ни чуруликане на птичка, ни говор, ни шумолене на клонка.
Дълбока
тишина
.
Слизам към дефилето. Навеждам се над бистрия поток и се оглеждам в кристалните му води. По него плават клечици, тревички, сухи листенца. Минзухарче накичило бреговете му като копринена тантела по моминска дреха. Водата се плиска, пада, клокочи.
към текста >>
51.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Отгърмя, отщрака машината му надоле и за миг изчезна.Отново настъпи
тишина
.
Така изреждам доста листи, от които лицето ми се мокри и гърлото уталожва.Отсреща ми фучи мотоциклет. Как се е засилил! Едвам ме погледна и като стрела прифуча край мене. Я, това е принц Кирил! Как го опалило слънцето!
Отгърмя, отщрака машината му надоле и за миг изчезна.Отново настъпи
тишина
.
Обгърна ме пак прелестта на храстите, поточетата и цветята.Притискат ме мъгли. Сякаш искат да ме полюлеят в бяла люлка. Това са горски духове, които обичат да си играят... О, елате, разходете ме! Колко е хубаво! Навярно те виждат страшното ми сгорещяване и се спуснаха да ме разхладят.
към текста >>
52.
Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври
, 15.10.1931 г.
Орион засвирил на брилянтните си корди, пее с багри и
тишина
.
2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар] Тръгваме 90 души от Изгрева. Три часа след полунощ. Звездите, сякаш кълбета навити със златна прежда, трепкат над нас.
Орион засвирил на брилянтните си корди, пее с багри и
тишина
.
Алдебаран -подобно лъчиста порта пропуща да мине под нея неизмеримото време на Всемира.90 души! Та това е цял поход! Вървим, не просто се надбягваме към Витоша. Шест часа сме точно там. Слънцето изгрява голямо, червено, първом елипсовидно, после се закръгли, после заприлича на гъба с тънка дръжка... Облаците не пощадиха и цялото небе.
към текста >>
53.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
54.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
55.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
56.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
57.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
58.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
59.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
60.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
61.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
62.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
63.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
64.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
65.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
66.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
67.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
68.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
69.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
70.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
71.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
72.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
73.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
74.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
75.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
76.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
77.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
78.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
79.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
80.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
81.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
82.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит
тишина
!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
към текста >>
83.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
Така безспирно към върха.
Тишина
.
Колко радост и смелост породи това у нас! Трябваше триъгълникът да си остане ненарушен - строг, равностранен триъгълник. Някъде газиме вода, някъде нахълтваме в гъсти лещаци, някъде стъпваме по безредно разхвърляни скали. Всеки 5 минути правехме смяна. Водач-връх идваше към левия ъгъл, този минаваше към десния, а десният ставаше връх-водач.
Така безспирно към върха.
Тишина
.
Срещат ни овчари с големи стада и учудено ни гледат, заедно с рунтавите си псета, размахали опашки, скимтят нещо помежду си. Може би се чудят на безкрайната върволица люде, колкото и на мълчанието ни, из което се движим.Ето ни на големия горски улей се срещаме с братската колона. Сега те минават от ляво, а ние отдясно. Сега ние се движим по десния склон на планината, а те - по левия.Като че нещо тайнствено става. В душата ни се възцари някаква чудна магическа сила, която ни прави мъдреци.
към текста >>
84.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои (началото на август)
, 08.1934 г.
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места.
Тук цари една
тишина
, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете.
към текста >>
85.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1935 г.
В лагера владее пълна
тишина
.
4. Над Махабур 5. Разговор за храненето. Събота, 10.VIII.1935 г. На планината Рила, при второто езеро, Елбур, е разположен лагерът на Всемирното Братство начело с Великия Учител. В 3.40 ч сутринта излизам от планинското ми жилище - палатката, и тръгвам към Молитвения връх.
В лагера владее пълна
тишина
.
Всички сладко спят. Тъмно е. Тихо е навред. Само шумът на текущата езерна вода нарушава утринната тишина. Този шум беше молитвата на Елбур в най-ранния час на зората.
към текста >>
Само шумът на текущата езерна вода нарушава утринната
тишина
.
В 3.40 ч сутринта излизам от планинското ми жилище - палатката, и тръгвам към Молитвения връх. В лагера владее пълна тишина. Всички сладко спят. Тъмно е. Тихо е навред.
Само шумът на текущата езерна вода нарушава утринната
тишина
.
Този шум беше молитвата на Елбур в най-ранния час на зората. Небето бе украсено с безброй звезди. Те се оглеждаха в тихите води на езерото и му разправяха чудни приказки. Тайнствено! Изпълнена с дух на благодарност за щастливия случай, че съм на планината по това време, когато Учителят е между нас, доволна и щастлива, потеглих по тясната пътека на върха. Тя възвива и води нагоре.
към текста >>
86.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Сякаш пазят
тишина
, всред тази дивна планинска
тишина
.Срещу „Близнака” има сняг.
Един български поет ги нарича „Очите на Рила”, а Учителят им даде друго име: „Седмострунната арфа на Рила”. Над тях скали, а над скалите се вият орли. Край брега на Елбур и Бал-дер-да-ру - цъфнал едър здравец, а всред тях бели сладкодъхни цветовце се люлеят на тънките си подводни корени. Като че нимфа там седи и хвърля в езерото бели букети от своя скут - невидимата нимфа. Малки безгласни кафяви птички, колкото един орех, прехвръкват тук и там.
Сякаш пазят
тишина
, всред тази дивна планинска
тишина
.Срещу „Близнака” има сняг.
Също и „Махабур” - Бъбрека. Но „Сърцето” е цяло вковано в лед. Някога, Учителят го подари мен. Седиме всички над Махабур и той каза: „На всички вас подарявам цяла Рила - с всички върхове, долини, поточета, езера. А на теб - той се обърна към мене, като ме назова по име - „давам сърцето на Рила.” Не разбрах и тогава, и до сега този символ.
към текста >>
87.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова
, 1.05.1937 г.
Което започва с буря, свършва с
тишина
.
Ще мине някой да му даде ябълка и тя си пули очите. Това е изобретение на света. Има нещо, което хората не могат да изсекат. Светлината не могат да изсекат. Туй място, дето са камъните, е слязло надолу, затова сега е по-нисък купът на камъните.
Което започва с буря, свършва с
тишина
.
Мил, кротък, любящ, Учителят ни разказа следната приказка: Един дервишин се преселил с една магарица и магаренце. Магарицата умряла. Всички отивали на гроба й и се лекували. „Като умре магаренцето, ще ти го дам" - казал той на другия дервишин.
към текста >>
Той отговори: „Туй, което започва с буря, свършва с
тишина
.
Ана (Шишкова) са... (прилича на майка си). У българите суеверието е: като намери петало, пази го, да му върви. Учителят погледна с благоговение към небето и каза: - Тази сутрин един художник изложил една картина на небето. Питах го защо.
Той отговори: „Туй, което започва с буря, свършва с
тишина
.
Това е заглавието на картината." Изгревът - Том 17 52. Разговор с любимия ни Учител на Витоша Спомен на Ана Шишкова 122. Многоженството
към текста >>
88.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Движех се с котки на краката при пълна
тишина
, Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата като малка мравчица в огромния кулоар.
Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне". Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха.Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг.
Движех се с котки на краката при пълна
тишина
, Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата като малка мравчица в огромния кулоар.
Тогава осъзнах величието на Бога и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях.„Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!... Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си." /"Нашето място", с 16/„Вие се качвате по високите планински върхове, но се запъхтявате. Краката ви се пресекват/подкосяват/, не можете да ходите. Защо? Защото бързате, надпреварвате се, искате да покажете, че сте добър турист. Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен, първо ще си направите молитва, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможност да се разходите.
към текста >>
89.
Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939
, 7.07.1939 г.
Ето вечер, в стаята ми настана
тишина
, всичко спи.
Целувам ви, ваша с. Тереза. 2. Писмо от 5.II.1948 г. Обична Драга и Цвета, С тези редове искам да изпълня обещанието си. Макар че не разполагам с време, но обещанието си е обещание и не бива да се не изпълни.
Ето вечер, в стаята ми настана
тишина
, всичко спи.
Вън снежи много приятно, утре сигурно ще има една бяла покривка. Доста е късно, но за мене -най-приятното време да влезна в разговор с моите приятели далеч и близо. Часът за общение с Бога и там, при Бога, ги намирам всички, колко хубаво. Вечер, след като всичко заспива, като че ли аз тогава се събуждам, оживявам и почвам да работя. Има ли нещо по-хубаво от това, да си в разговор с Бога, с Учителя и с нашите мили там.
към текста >>
90.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма
тишина
- да видят какво става.
Преди 3,00 часа Учителят става, облиза се, намята гълъбовата си пелерина, излиза пред хижата, където са се събрали всички приятели, готови за тръгване към върха.Изведоха ме и мен с брат ми Костадин. Беше студена, тъмна, ветровита нощ. Вятърът беше много силен и на импулси минаваше покрай нас, като раздвижваше косите ни и напълно ни събуди от дрямката, която все още ни държеше поради краткия сън. Ние бяхме готови за тръгване нагоре. Майка ни се двоумеше - да ни вземе ли нагоре, или да ни остави в хижата.
Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма
тишина
- да видят какво става.
Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева.
към текста >>
Най-после абсолютната
тишина
се наруши от скърцането на врата на долния етаж, Разбрахме, че спасението ни е дошло.
Посрещнаха ни студеният източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен. Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото /Учителят ни го каза това при един случай/, започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори посоката, в която тя се намира. Аз предложих да изчакаме да се съмне и щом някои туристи излязат от хижата и тръгнат нагоре, да ги проследим и видим накъде отиват и ние веднага да тръгнем след тях.Приготвихме всичкия багаж, напълнихме торбите и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна да просветва на тавана от зората, но никой от спящите не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, така мечтан от тях.
Най-после абсолютната
тишина
се наруши от скърцането на врата на долния етаж, Разбрахме, че спасението ни е дошло.
Някои станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни забележат. Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отидат, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре. По пътеката отляво и дясно на завоите бяха завити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя към върха.
към текста >>
Сегиз-тогиз
тишината
бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка.
Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко? А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха! " Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха. Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност.
Сегиз-тогиз
тишината
бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка.
Видение на Богомилски времена! Напред с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо. Той носеше и Неговата раница, грижливо подготвена още от София от Савка Керемидчиева - стенографката на Изгрева. По средата на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно. От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите.
към текста >>
91.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма
тишина
- да видят какво става.
Преди 3,00 часа Учителят става, облиза се, намята гълъбовата си пелерина, излиза пред хижата, където са се събрали всички приятели, готови за тръгване към върха.Изведоха ме и мен с брат ми Костадин. Беше студена, тъмна, ветровита нощ. Вятърът беше много силен и на импулси минаваше покрай нас, като раздвижваше косите ни и напълно ни събуди от дрямката, която все още ни държеше поради краткия сън. Ние бяхме готови за тръгване нагоре. Майка ни се двоумеше - да ни вземе ли нагоре, или да ни остави в хижата.
Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма
тишина
- да видят какво става.
Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева.
към текста >>
Най-после абсолютната
тишина
се наруши от скърцането на врата на долния етаж, Разбрахме, че спасението ни е дошло.
Посрещнаха ни студеният източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен. Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото /Учителят ни го каза това при един случай/, започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори посоката, в която тя се намира. Аз предложих да изчакаме да се съмне и щом някои туристи излязат от хижата и тръгнат нагоре, да ги проследим и видим накъде отиват и ние веднага да тръгнем след тях.Приготвихме всичкия багаж, напълнихме торбите и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна да просветва на тавана от зората, но никой от спящите не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, така мечтан от тях.
Най-после абсолютната
тишина
се наруши от скърцането на врата на долния етаж, Разбрахме, че спасението ни е дошло.
Някои станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни забележат. Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отидат, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре. По пътеката отляво и дясно на завоите бяха завити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя към върха.
към текста >>
92.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма
тишина
- да видят какво става.
Преди 3,00 часа Учителят става, облиза се, намята гълъбовата си пелерина, излиза пред хижата, където са се събрали всички приятели, готови за тръгване към върха.Изведоха ме и мен с брат ми Костадин. Беше студена, тъмна, ветровита нощ. Вятърът беше много силен и на импулси минаваше покрай нас, като раздвижваше косите ни и напълно ни събуди от дрямката, която все още ни държеше поради краткия сън. Ние бяхме готови за тръгване нагоре. Майка ни се двоумеше - да ни вземе ли нагоре, или да ни остави в хижата.
Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма
тишина
- да видят какво става.
Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева.
към текста >>
Най-после абсолютната
тишина
се наруши от скърцането на врата на долния етаж, Разбрахме, че спасението ни е дошло.
Посрещнаха ни студеният източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен. Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото /Учителят ни го каза това при един случай/, започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори посоката, в която тя се намира. Аз предложих да изчакаме да се съмне и щом някои туристи излязат от хижата и тръгнат нагоре, да ги проследим и видим накъде отиват и ние веднага да тръгнем след тях.Приготвихме всичкия багаж, напълнихме торбите и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна да просветва на тавана от зората, но никой от спящите не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, така мечтан от тях.
Най-после абсолютната
тишина
се наруши от скърцането на врата на долния етаж, Разбрахме, че спасението ни е дошло.
Някои станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни забележат. Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отидат, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре. По пътеката отляво и дясно на завоите бяха завити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя към върха.
към текста >>
93.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна
тишина
.
Не само онези, които трябваше да ги запишат, но и другите, които ги научаваха, след време ги пееха и внасяха свои елементи. Това вече не е музиката на Учителя! Това е вече големият въпрос за чистотата на песните на Учителя. Как се даде песента "Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него.
По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна
тишина
.
Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината.
към текста >>
Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва
тишина
- приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си.
Това вече не е музиката на Учителя! Това е вече големият въпрос за чистотата на песните на Учителя. Как се даде песента "Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него. По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна тишина.
Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва
тишина
- приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си.
В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят":"Странник съм във този свят.
към текста >>
И се уплашихме - и от
тишината
, и от гласа на Неделчо.
Как се даде песента "Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него. По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна тишина. Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме.
И се уплашихме - и от
тишината
, и от гласа на Неделчо.
"Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят":"Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене.
към текста >>
"Сега ли точно, в тая
тишина
да кара Учителя да пее?
Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него. По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна тишина. Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо.
"Сега ли точно, в тая
тишина
да кара Учителя да пее?
" Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят":"Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе.
към текста >>
94.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската
тишина
и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша.
В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собствения си опит са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце.
Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската
тишина
и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша.
Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите.
към текста >>
95.
Формула
, 20.12.1944 г.
На Изгрева настъпи необикновена
тишина
.
През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения. (от тук) 18. Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев
На Изгрева настъпи необикновена
тишина
.
Всички се движехме от тихо по- тихо, на пръсти. Учителят не си лягаше през нощта, а седеше на стола в размисъл. На 22 декември, петък срещу събота - 23 декември 1944 г. останах цяла нощ на бдение в малката трапезария и разбрах, че положението на Учителя беше съвсем необикновено. Тревога цареше в душата ми, виждах, че сме пред прага на някакво голямо нещастие.
към текста >>
96.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93
, 19.09.1905 г.
Трябваше да пазим голяма
тишина
, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“.
Дънов и В. Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
Трябваше да пазим голяма
тишина
, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“.
По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост. И не го харесахме...“. В. Узунов напуска този свят на 7 септември 1948 г.
към текста >>
97.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
На една разходка до „Вътрешния близнак” в дълбоката
тишина
, тя чува пеене на някакъв висок тенор пеещ възходяща мелодия, следван от множество гласове.
Той й казва: „Вие сте готова, седнете и пишете.” След като се връща от Рила сяда една вечер и започва да пише. Стиховете идват без усилие и се диктуват направо и така на другия ден вече е готова цялата поема от 112 четиристишия. На въпрос какво значи името Амунда, Учителя отговаря: „А – това е една душа, която идва с някаква мисия, мун – е силата, която освобождава душата и да – влизане в положението.” По-късно в писма до приятели В. Несторова се подписва с псевдонима Амунда. (следват стихове от Амунда)
На една разходка до „Вътрешния близнак” в дълбоката
тишина
, тя чува пеене на някакъв висок тенор пеещ възходяща мелодия, следван от множество гласове.
Това продължава само няколко минути, след което изчезва. Тя е изненадана и неподготвена и като пита Учителя за това преживяване, той отговаря, че това е природна музика. На събора през същата година Учителя я подтиква да прочете нещо от Сведенборг. Това тя го приема като един прекрасен увод към изясняване учението на Учителя. Тъй като до този момент няма нищо преведено на български тя превежда една малка част, която е публикувана през 1938 г.
към текста >>
98.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на
тишината
, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония.
Тихичко ще излезе човек, а вън е приказка! Виолетови воали се разстилат по земята и небето, запълват простора и трептят още звездите, и леко бледнеят пред вълшебната гледка. Човекът се отправя към центъра. Спира се пред боровата гора, която е в двора, и се обръща към изток. И се слива с мълчанието на утринта.
Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на
тишината
, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония.
Ранобудна птичка се обажда. Невидима ръка прибира виолетовите воали.После ги разстила - сиви, синкави и светли. Невидима ръка рисува изтока. Друг човек пристига. Друго птиченце се обажда.
към текста >>
99.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и
тишина
и безопасност.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и
тишина
и безопасност.
Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
към текста >>
100.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена
тишина
, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето.
Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз. Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас.
Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена
тишина
, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето.
Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел.
към текста >>
Минават часовете: десет, единадесет, дванадесет, един... Наоколо пълна
тишина
.
Боже, какво съм направила за Тебе, за Твоето велико Дело? Материалът е тъй огромен, трябва много, много да се работи. Нощ е. Савка и Еленка спят. Моето перо скърца, скърца.
Минават часовете: десет, единадесет, дванадесет, един... Наоколо пълна
тишина
.
Целият Изгрев спи. Внезапно се почуква тихичко на вратата. Стряскам се. Кой може да бъде в този късен час? - Сестра, отвори, шепне гласът на един брат.
към текста >>
НАГОРЕ