Търсене в текстове за 'Тишина'

Настъпва тишина, която се помни.
В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата. Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му. След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди. Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове. Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър. Той пее.
към текста >>

Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика.
Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество. Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението. Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа. След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика. "Изгревът" има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни.
към текста >>

2. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

След настройката на цигулката настъпи тишина.
Реших да остана и да наблюдавам. По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си. Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова песен. Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение. Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках. След настройката на цигулката настъпи тишина. А след това Учителят започна да свири. Наострих уши и слух, взех молива да записвам. До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя. Тя се изливаше чрез цигулката - тези мотиви се извисяваха високо като Хималаите и се снишаваха, както са ниски долините им. Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя.
към текста >>

3. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Ние сме замрели. Тишина.
Мълчи - нищо не говори. Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов. А Петър Дънов умря на деветнадесет години". Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината! " Думите са изречени. Ние сме замрели. Тишина. Неземна тишина. Не се чува нищо. "Изгревът" е замрял. Чувам вечността как се откроява от Небитието. И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен.
към текста >>

Неземна тишина.
Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов. А Петър Дънов умря на деветнадесет години". Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината! " Думите са изречени. Ние сме замрели. Тишина. Неземна тишина. Не се чува нищо. "Изгревът" е замрял. Чувам вечността как се откроява от Небитието. И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен. Това трае миг.
към текста >>

4. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина.
Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера. Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа. Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него. Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина. Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия. Тишина, мълчание. Само сутрин ние излизахме на Молитвения връх, посрещахме изгрева с молитви към Бога. Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени. Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си.
към текста >>

Тишина, мълчание.
Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера. Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа. Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него. Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина. Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия. Тишина, мълчание. Само сутрин ние излизахме на Молитвения връх, посрещахме изгрева с молитви към Бога. Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени. Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си. Учителят отначало не можеше да се храни и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна. Не можеше да преглъща - беше трудно и мъчително.
към текста >>

5. 2_18 Кой управлява света?

Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори.
Беше властна и динамична фигура. На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата. А какво ставаше по-рано? Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно. И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне. Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори. Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане? Но да бъде пазач до края на Школата." Целият салон мълчи. Изведнъж Иван Антонов става и казва: "Аз ще бъда този пазач! " И наистина, той беше този пазач. Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому.
към текста >>

6. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Ние мълчим. Тишина.
Всички изтръпват. Никой не си е позволявал да се обърне към Учителя така, както сега. Дори старите приятели на времето, преди двете войни - Балканската и Европейската - са се обръщали към него с думите "господин Дънов". А така, както сега Го назова Игнат, никой не бе се обръщал. Той беше първият в Школата. Ние мълчим. Тишина. Учителят спира да говори и го поглежда: "Да, ти Игнате, не можеш да станеш музикант. Твоят път не минава през музиката. Твоят път минава през джунглата. Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата." Беседата продължава, а Игнат седи като на тръни на своя стол. Не се примирява.
към текста >>

7. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

В стаята е тишина.
" Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената. Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията! Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях.
към текста >>

8. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Тишина и космическо мълчание.
Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици. Ето, идва уреченият час и Учителят се задава. В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка.
към текста >>

9. 2_50 Учителят

Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът.
" Той не обичаше да отлага нещата. Всяко нещо Той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин. "Каквото работите, работете го за Господа! " "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало! " Той използуваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове. Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва. И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ. Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ." Небесни пратеници посещаваха Учителя.
към текста >>

Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание.
Вън от Бога се създава грехът. Аз всякога се моля. Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа! Всеки ден! Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние. Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание. "Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено!
към текста >>

10. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката.
Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта. След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката. Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво. Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен.
към текста >>

11. 3_20 Души в почивка

Замряхме. Тишина.
Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка". Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползува Изворът.
към текста >>

12. 3_23 Окултната музика на Учителя

С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина.
Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята. Равновесие се иска. Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа. Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина. Един човек, който пее окултно, то е заразително. Ти не можеш да се избавиш. У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си. В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие." "Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика.
към текста >>

13. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха.
Тогава беше дошла и една друга сестра, Василка, от Айтоския край. Тя се зае да помага в този дом. Тук имаше непрекъснато движение на хора: едни идваха, други си отиваха, трети оставаха да се нахранят, четвърти - да се подслонят за известно време. Беше необходим човек да прислужва в това домакинство: да се пере, да се чисти, да се подготвят продукти за храна, да се готви, да се мете, да се подрежда - това бяха онези неща от обикновения бит на един дом. Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив. Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя. По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя. Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие.
към текста >>

14. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Светлината, която го е завела, изведнъж угасва. Тишина.
Сега преживява същото. Така, в размишление за онези исторически библейски години и за огнения стълб, който е водил евреите, той е вече в подстъпите към върха. След два-три часа той е горе, на връх Мусала. Снопът от светлина го води и спира на едно точно определено място. Методи застава на определеното за него място. Светлината, която го е завела, изведнъж угасва. Тишина. И тъмнина. Изведнъж чува във висините над главата си песнопения и музика. А той много обича да пее и да свири, дори в млади години е участвувал- в църковен хор и много добре знае какво значи песнопение и хорово изпълнение. Но чува и музика. Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика.
към текста >>

15. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

След това настана необикновена тишина.
В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли. Запяха нова песен. След нея последваха още няколко. След това настана необикновена тишина. Всички се изправиха и зашепнаха молитва. След свършването й, някои отново седнаха на пейките. Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо. В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят.
към текста >>

16. 5_06 Песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна тишина.
Всеки по различен начин пречупваше песните на Учителя. Не само онези, които трябваше да ги запишат, но и другите, които ги научаваха, след време ги пееха и внасяха свои елементи. Това вече не е музиката на Учителя! Това е вече големият въпрос за чистотата на песните на Учителя. Как се даде песента "Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него. По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна тишина. Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината.
към текста >>

Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си.
Не само онези, които трябваше да ги запишат, но и другите, които ги научаваха, след време ги пееха и внасяха свои елементи. Това вече не е музиката на Учителя! Това е вече големият въпрос за чистотата на песните на Учителя. Как се даде песента "Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него. По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна тишина. Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": "Странник съм във този свят.
към текста >>

И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо.
Това е вече големият въпрос за чистотата на песните на Учителя. Как се даде песента "Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него. По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна тишина. Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": "Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене.
към текста >>

"Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее?
Как се даде песента "Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него. По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна тишина. Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": "Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе.
към текста >>

17. 5_34 Къде е Изгревът?

От тяхната караница цялата тишина се превърна в дим и смрад наоколо.
Чистота е наоколо - и на поляната, и във въздуха. Изведнъж се чу говор, той се засили и се превърна в караница. Две сестри се караха за оградата, която делеше мястото им, където бяха техните бараки. Карат се, че пушек се вдигна. Голяма врява. От тяхната караница цялата тишина се превърна в дим и смрад наоколо. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев", поляната, салона и малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! " Ние седяхме стреснати от тази караница и изведнъж тези думи на Учителя ни освободиха вътрешно от цялото това подпушено състояние - ние задишахме свободно.
към текста >>

18. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

НЕСТОР ИЛИЕВ

Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина.
Със затаен дъх всички чакат. Той отваря плика. Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения: "Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух.
към текста >>

19. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Писмото бе прочетено и в салона настъпи тишина.
Но Той не дойде. Вместо да дойде, Учителят изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик и той го прочете пред целия клас. Писмото беше в три реда и гласеше: "Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Писмото бе прочетено и в салона настъпи тишина. Приятелите са споглеждаха и мълчаха. Ако Учителят беше дошъл, щяха да се повдигнат всички въпроси, които бяха в главите им. Щеше да се получи неразбория и смут и едва ли щяха да разберат какво щеше да им каже Учителят. Но с това писмо Той им отговори така, както трябва. На всички техни въпроси бе отговорено с писмо от три изречения.
към текста >>

20. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина.
Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.
към текста >>

Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа.
към текста >>

21. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

Всичко минава в тишина и ред.
Това беше желязно правило. Тогава Учителят седне на катедрата. Обикновено кара да се изпее някоя песен, след това се каже общата молитва. Учителят държи своето Слово. Завършва класа и после не се допускаха никакви спорове. Всичко минава в тишина и ред. Тихо, бавно отиваме на поляната, правим нашите шест упражнения и играем Паневритмия. Това беше едно богато разнообразие и красота на общия братски живот. Така се развива идеята за общ братски живот. Но не съвсем тъй ограничено както си го представяхме отначало. Времето се източваше и часът отиваше към седем.
към текста >>

22. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Тогава на Изгрева имаше ред и тишина.
67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА Един ден на Изгрева беше богато изживяване. В първите години в пет часа приятелите бяха събрани на поляната. Всеки си избере място между боровете, прави размишление, прави своята лична молитва. Тогава на Изгрева имаше ред и тишина. Нямаше ходене насам-натам, всеки тихичко идваше и заемаше едно място. Обстановката беше красива. Мълчаливи млади борове, голямо небе, простор наоколо, хубав въздух и тишина. Изгревът беше далеч от града и нямаше постройки наоколо. Всичко наоколо беше ниви.
към текста >>

Мълчаливи млади борове, голямо небе, простор наоколо, хубав въздух и тишина.
В първите години в пет часа приятелите бяха събрани на поляната. Всеки си избере място между боровете, прави размишление, прави своята лична молитва. Тогава на Изгрева имаше ред и тишина. Нямаше ходене насам-натам, всеки тихичко идваше и заемаше едно място. Обстановката беше красива. Мълчаливи млади борове, голямо небе, простор наоколо, хубав въздух и тишина. Изгревът беше далеч от града и нямаше постройки наоколо. Всичко наоколо беше ниви. По поляната прекарвахме в размишление докато дойде и наближи изгрева на слънцето. Някои идваха много по-рано в три часа сутринта, кой както си намери за добре по вътрешен път. Изгрева стана място за размишление и молитва.
към текста >>

23. 22. МОРАЛИЗИРАНЕ

Ето как постъпват учениците на Окултната школа: - онези, които чувствуват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не.
Братът направи това от ревност, от най-хубави подбуди. След беседата сестрите разправят на Учителя какво е направил и как се опомниха приятелите. Очакваха, че Учителят ще го похвали. Но Учителят като взема повод от случката каза: „Този маниер е маниер на света. Не е маниер на Окултната Школа, не е метод на ученика. Ето как постъпват учениците на Окултната школа: - онези, които чувствуват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не. Една духовна вълна ще се разлей и в салона ще настане тишина. Това е метод на учениците - без насилие, без забележки. Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не утвърждава отрицателните сили." На следващият ден от града бе изпратена една жена подкупена от духовенството да направи скандал в салона. Дойде и извика отначало: „Ти лъжеш! " Ние приложихме този метод от Учителя.
към текста >>

Една духовна вълна ще се разлей и в салона ще настане тишина.
След беседата сестрите разправят на Учителя какво е направил и как се опомниха приятелите. Очакваха, че Учителят ще го похвали. Но Учителят като взема повод от случката каза: „Този маниер е маниер на света. Не е маниер на Окултната Школа, не е метод на ученика. Ето как постъпват учениците на Окултната школа: - онези, които чувствуват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не. Една духовна вълна ще се разлей и в салона ще настане тишина. Това е метод на учениците - без насилие, без забележки. Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не утвърждава отрицателните сили." На следващият ден от града бе изпратена една жена подкупена от духовенството да направи скандал в салона. Дойде и извика отначало: „Ти лъжеш! " Ние приложихме този метод от Учителя. Тя се усмири, заслуша се и до края стоя смирена.
към текста >>

24. 70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ

Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка.
70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ Бяхме с Учителя на Ел Шадай. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели до сега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдълбочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента: „Странник съм на този свят, никого не познавам освен Тебе, Ти Господи Боже мой си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе, на Тебе Господи възложих своето упование.
към текста >>

25. 44. „ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Настъпва тишина.
Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен. Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: „Аз този евреин Ели-езер ще го оправя, аз ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят го слуша и мълчи. Накрая Методи млъква след като се изкряск-ва изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: „Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: „Любете враговете си! " Започни това от мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека. След време той разказва този случай и се смееше.
към текста >>

26. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота.
Семейството му живееше в Дупница и отначало някои от нашите приятели преспиваха в дома му. Още през 1930-31 г. той пое грижата за изнасянето на багажа. Така започнахме да излизаме след 1932 г. през Говедарци и постепенно се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място. Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас. Правеше впечатление тази непокътнатост на природата.
към текста >>

27. 26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота.
Той може да бъде на 2000 години, а дебелината на стеблото може да достигне колкото дебелината на една човешка ръка. Понеже вегетационния период тука е кратък, растежа му е много бавен. Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо. Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай. От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме постепенно и с които ние вътрешно забогатявахме. Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление.
към текста >>

28. 46. БЛИЗНАЦИТЕ

Тука тишината е непроницаема.
46. БЛИЗНАЦИТЕ Това са две езера, които се намират в подножието на Харамията. Вторият Близнак навлиза в скалиста долина скалиста и сенчеста, заобиколена от отвесни скали. Те са изсечени като с нож. Тука тишината е непроницаема. Слънцето грее кратко време. До езерото има такова мълчание, че човек не може да не се замисли върху тези неща, върху които не е мислил до тогава. При вътрешния близнак това езеро някои братя и сестри са имали преживяване, при някои моменти на вглъбяване са им се отваряли вътрешните очи и уши и те са виждали и слушали същества, които са изнасяли концерти и са играели танци. Други пък само са чували музика и хор, което обикновеното ухо не чува. Това са опитности на наши приятели по времето на Школата.
към текста >>

29. 52. НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС И НАЙ-ВАЖНИЯТ ОТГОВОР

Настъпва тишина.
" Аз отговарям така: „Как искате да Ви отговаря? Конкретно или обширно? " Отговарят ми: „Конкретно, конкретно! " И аз започвам конкретно така: „Тревата за вълкът е нищо, но за овцата е храна." Млъкнах. Все едно, че падна гръм посред бял ден от Небето. Настъпва тишина. В залата никой не смее да шавне и да се усмихне. Отговорът е унищожителен. Съдът е прикован, не мърда, ни шава. Защита и обвинители не смеят да се погледнат. Това е заканата на онези Невидими Сили, които воюват срещу Братството и искат да го унищожат.
към текста >>

30. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка.
УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата. Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко? А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха! " Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха. Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност. Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка. Видение на Богомилски времена! Напред с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо. Той носеше и Неговата раница, грижливо подготвена още от София от Савка Керемидчиева - стенографката на Изгрева. По средата на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно. От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите.
към текста >>

31. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Още когато движехме пешком по шосето, със Савка мълчаливо се разбрахме, че днес УЧИТЕЛЯТ предпочита преди всичко тишината.
През пролуките на разпокъсаната облачност, сегиз-тогиз слънцето се заглеждаше в нас. Напомняше ни за отминали дни на обилна топлина. Макар и по-рядко да се спираше във висините, пестеливото оглеждане на слънцето бе приятно и желано. Когато стъпихме на все още зелената поляна над боровата гора до село Симеоново, УЧИТЕЛЯТ посочи добре израснал бор и предложи при него да се спрем за почивка. Облечен с топлия сив лоден, загърнат с белия вълнен шал, Той се облегна на бора, седна на застланото одеало и навлезе в своя необозрим и неръкотворен свят, необезпокояван дори и от нашето присъствие. Още когато движехме пешком по шосето, със Савка мълчаливо се разбрахме, че днес УЧИТЕЛЯТ предпочита преди всичко тишината. По пътя не разговаряхме. В страни от бора, до голям камък подредихме огнище. От борови съчки стъкнахме малък огън. От близкото изворче, разположено над брега на реката, слизаща от канарите на Ел Шадай (бивака) наляхме чайника. От водите на малкото изворче неведнъж сме пили.
към текста >>

32. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание.
Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание. Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор. Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло.
към текста >>

33. ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ

Тишина. Мир.
С изискани пианисими и лекота, източният мотив се носеше в пространството. Малка пауза. Нов мотив в типичен източен стил озвуча. Унесен, слушах концерта, макар и неканен. Пак пауза. Тишина. Мир. Само пулсът ми напомняше за света на формите. Но и сърцето тупаше в пианисимо! Наново опитване на квинтите. Те звучаха чисто, прецизно. УЧИТЕЛЯТ запя в полуглас.
към текста >>

34. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Настъпва тишина, която се помни.
В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив, принос към голямото песенно богатство на школата. Обикновено, УЧИТЕЛЯТ започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза от катедрата, за да отвори кутията, където, загъната в мек кадифен плат, е цигулката Му. След леко, едвам чуто настройване, лъка почва да извлича от нежните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпежи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо и лъка едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди. Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове. УЧИТЕЛЯТ придружава цигулката си със своя мек, баритонен тембър. Той пее.
към текста >>

Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкнат, за да роди тишината новата музика.
Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото мнозинство. Повторното изпълнение на дадената песен УЧИТЕЛЯТ прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението. Понякога изпълнението продължава до пълна достоверност на нотописа. След завършване на лекцията, събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и да я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкнат, за да роди тишината новата музика. Изгревът има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време, достатъчно ограмотените музиканти оформяват оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни.
към текста >>

35. ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Настъпи тишина.
" „Да, Учителю, видях го и чух го. Но видях го само аз, защото не спях нарочно и чаках да се случи нещо. Исках нещо да се случи, което да чуя и видя само аз." Учителят се усмихна. Не каза нищо повече. Аз също замълчах. Настъпи тишина. В тази тишина усетих великият Небесен океан, който стоеше над мене в Могъщество и Сила. И моето човешко изражение беше една капка, която се мъчеше да се слее с Него. Най-много, което можех да направя, беше да мълча. Една сълза се отрони от очите ми. Защо една?
към текста >>

В тази тишина усетих великият Небесен океан, който стоеше над мене в Могъщество и Сила.
Но видях го само аз, защото не спях нарочно и чаках да се случи нещо. Исках нещо да се случи, което да чуя и видя само аз." Учителят се усмихна. Не каза нищо повече. Аз също замълчах. Настъпи тишина. В тази тишина усетих великият Небесен океан, който стоеше над мене в Могъщество и Сила. И моето човешко изражение беше една капка, която се мъчеше да се слее с Него. Най-много, което можех да направя, беше да мълча. Една сълза се отрони от очите ми. Защо една? Не можах да разбера.
към текста >>

В мене беше настанала тишина и бях навлезнал в един свят на безкраен мир и аз се чувствах прашинка, която бе в съзвучие и хармония с този океан.
Най-много, което можех да направя, беше да мълча. Една сълза се отрони от очите ми. Защо една? Не можах да разбера. Целунах ръка на Учителя и се отдалечих. В мене беше настанала тишина и бях навлезнал в един свят на безкраен мир и аз се чувствах прашинка, която бе в съзвучие и хармония с този океан. Тогава разбрах думите на Учителя, че „Божият Мир превъзхожда всяко знание." Учителят ме бе поставил временно в този мир, за да усетя и почувствам величието Му, за да разбера, че този Мир се населява от други същества, по-напреднали в своята еволюция, за което ние имахме смътна представа. Този случай съм го разказвал много пъти. За старите приятели това не им правеше впечатление - те имаха сходни опитности и познаваха Учителя от времето, когато Той се е откроявал със своето необикновено присъствие много повече към тях, отколкото към нашето поколение от Школата. За нашето поколение, за младежите от Школата Той бе по-затворен, работеше с нас с други методи. Но за вас, които не сте виждали Учителя, за вас оставяме Неговото Слово и някои от нашите опитности.
към текста >>

36. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Летопис Вергилий Кръстев

Няколко тържествени акорда и разказа завърши. Тишина.
Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо, с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце. В разложени акорди с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля. От светове в светове преминаваше пътят на блудния син. Съдбата му бе един голям живот, разказан с езика на тоновете, изтръгнати със завидно майсторство от подвижните пръсти на Учителя. Няколко тържествени акорда и разказа завърши. Тишина. Диханието на голямото мнозинство бе спряло. Учителят не продума. Прибра цигулката Си. Качи се на катедрата. Прочетохме „Добрата молитва".
към текста >>

37. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Ето вечер, в стаята ми настана тишина, всичко спи.
Целувам ви, ваша с. Тереза. 2. Писмо от 5.II.1948 г. Обична Драга и Цвета, С тези редове искам да изпълня обещанието си. Макар че не разполагам с време, но обещанието си е обещание и не бива да се не изпълни. Ето вечер, в стаята ми настана тишина, всичко спи. Вън снежи много приятно, утре сигурно ще има една бяла покривка. Доста е късно, но за мене -най-приятното време да влезна в разговор с моите приятели далеч и близо. Часът за общение с Бога и там, при Бога, ги намирам всички, колко хубаво. Вечер, след като всичко заспива, като че ли аз тогава се събуждам, оживявам и почвам да работя. Има ли нещо по-хубаво от това, да си в разговор с Бога, с Учителя и с нашите мили там.
към текста >>

38. 5.39. Молитва за дъжд

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Ето, земята изгоря." А в стаята тишина.
От месеци няма облаче." „Ясно е небето, но ние ще се помолим на небето, за да се отвори и да навали дъжд! " „Но ние не знаем да се молим". „Аз ще ви науча." И започвам с "Отче Наш", псалом 91, а учениците след мене повтарят дума по дума. Накрая казвам: „Боже, дай на тези момичета дъжд. Нека чуят и видят, че Бог е този, който дава дъжд! Ето, земята изгоря." А в стаята тишина. По едно време се отваря вратата, влиза директорът и пита - каква е тази тишина. Казах, че разговаряме за сушата. Излезнахме от час. Беше ударил звънецът. Тръгнахме си за селото.
към текста >>

По едно време се отваря вратата, влиза директорът и пита - каква е тази тишина.
" „Но ние не знаем да се молим". „Аз ще ви науча." И започвам с "Отче Наш", псалом 91, а учениците след мене повтарят дума по дума. Накрая казвам: „Боже, дай на тези момичета дъжд. Нека чуят и видят, че Бог е този, който дава дъжд! Ето, земята изгоря." А в стаята тишина. По едно време се отваря вратата, влиза директорът и пита - каква е тази тишина. Казах, че разговаряме за сушата. Излезнахме от час. Беше ударил звънецът. Тръгнахме си за селото. Не извървяхме 100 метра и започна да вали.
към текста >>

39. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Настъпи една велика тишина... В това мълчание се раждаше в душата ми нещо странно, непознато, недоловимо до този момент в моя живот.
Излезе една стара жена, която ме въведе в двора. Там всичко беше тъй чисто и просто. По малка каменна стълба се качих със затаен дъх към стаята на Учителя. Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син. Настъпи една велика тишина... В това мълчание се раждаше в душата ми нещо странно, непознато, недоловимо до този момент в моя живот. Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка. Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота. След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат. Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката бяла къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора. За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен.
към текста >>

40. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Едната е на абсолютното въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя живота си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината на своята душа. 2.
Беше добра изпълнителка. Учителят е изказал една велика мисъл, върху която още мисля: „По-добре човек да си извоюва свободата по негативен път, отколкото да му бъде наложена. Не е престъпление да паднеш, но да станеш и да се изправиш." Той не беше за този глупав аскетизъм, който се развива през средните векове. Той имаше и своя положителен смисъл, защото се яви като противодействие на разложението на римската империя. За мен съществуват три кардинални идеологии: 1. Едната е на абсолютното въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя живота си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината на своята душа. 2. Другата - когато хората живеят в абсолютна невъздържаност. Те вървят по широкия път на живота. За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в другия полюс, на отшелничество по принуда. 3. Третата е най-интересна, и която за мен беше стимул. Аз познавах една такава жена.
към текста >>

41. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша.
В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собствения си опит са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите.
към текста >>

42. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

ТОМ 5

Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността.
Те всички носеха името ученици. Вие сега вече разбирате, че думата ученик има съвсем друго значение и че едва ли в Школата на Учителя да е имало един ученик в онзи смисъл, който го разбираше Учителя и смисъла, който влагаше в това име. Спомням си, че в един разговор с него с голямо огорчение пред група приятели каза: „Ако имах десет истински ученика бих преобърнал Света". Ние се свихме, сгушихме се от такова определение, защото беше казано с такъв тон, който изключваше възможността онези, които бяха около него и го слушаха да попаднат в тази десетки. След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча. Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността. Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа. Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и пространството, в което оперираше Духа на Учителя. Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по пространство и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление. И тогава разбрахме, че не сме и не можехме да бъде ученици в онзи смисъл, в който разглеждаше нещата Учителя. Не се обезхрабрихме, но в нас се вля един подтик за работа върху себе си.
към текста >>

43. 136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

ТОМ 5

Всички заемат местата си десет минути преди определеното време и пазят пълна тишина.
Съзнание, което всеки трябва да има за значението на срещата - да работим за възстановяването Царството Божие на земята. II. Абсолютна чистота: физическа, в чувства и в мисли. III. Във всичко да има разумност IV. За неотложни нужди срещата с Учителя ще става чрез комисия. V. При сутрешните молитви всекой запазва реда, който е заел първи ден. Всички заемат местата си десет минути преди определеното време и пазят пълна тишина. Закъснелите застават най-подир. Предаванието ще става от 12 души, които ще предадат нареждането на Учителя. VI. По даден сигнал за закуска, обяд и вечеря всички се нареждат по определените си места и с песни очакват Учителя. Вън от столовата носене на храна се забранява. VII. Пушенето на тютюн се забранява. VIII.
към текста >>

44. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

ТОМ 5

Влизайки в стаята тук атмосферата бе особена, чувствуваше се една космическа тишина и усещахме как всеки един от нас като че ли се намира в центъра на Вселената, как ние обхващахме с нашето естество цялата Вселена вътре в нас и вън от нас.
През време на съборите Учителят в тази стаичка канеше групи от десет човека, всички влизаха при него и той заедно с тях се молеше в тази стаичка пред онези символи, които бяха окачени на стената. Тук имаше и кандила - седем на брой, имаше и портрет на Учителя. Цялата тази символика трябваше да представи, че тук се намират скрижалите на Бялото Братство и че тук човек застава пред светая светих на Божествения Дух. Състоянието на братята и сестрите по съборите беше необикновено, то бе приповдигнато и особено възвишено. Тяхното съзнание тук бе приповдигнато под въздействието и присъствието на Учителя. Влизайки в стаята тук атмосферата бе особена, чувствуваше се една космическа тишина и усещахме как всеки един от нас като че ли се намира в центъра на Вселената, как ние обхващахме с нашето естество цялата Вселена вътре в нас и вън от нас. Стояхме изправени и се молехме и молитвите ни възлизаха като светлина от нас и заедно с тази на Учителя обхващаше, озаряваше и като че ли цялата Вселена дишаше и живееше с нас. Тук разбирахме какво означава състояние на Божествения Дух и какво означава формулата „Мирът Божий превъзхожда всяко знание". Само тук можеше да се разбере. Това го схванаха и останалите. Веднъж Учителят ме заведе в стаичката, в светая светих и ме остави само да се помоля, а той остана вън, стоеше отвън вратата и ме чакаше.
към текста >>

45. 20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

Тишина и мир се разливаха наоколо.
Учителят е на двора и ни покани с кимане на глава още отдалеч. Вечерта беше синя с розови отсенки, а земята бяла. Витоша се очертаваше красиво на хоризонта. В полите й трептяха електрическите лампи, а на небето - тук-там звезди. Имаше нещо величествено и светло. Тишина и мир се разливаха наоколо. От Него вееше благост и бащинска нежност. Благ, приятен глас и приветлива усмивка ни посрещнаха. „Защо сте толкоз закъснели? Чака ли файтонът? Изпратете го.
към текста >>

46. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

Настана мир и тишина.
Какво има? Какво сте се разтревожили? Няма нищо, няма нищо. Успокойте се", чувах нежен, топъл, бащин глас, когато разказвах през сълзи съмненията и обвиненията, които бушуваха в мене против Него. Той не остави до край да се изкажа, но сякаш с някаква магическа пръчица разнесе бурята в мене, разпръсна облаците, олекна ми, просветна ми. Настана мир и тишина. И като най-добри приятели седяхме два часа \/13 а \ЛЗ и разговаряхме. Разбира се, повече говореше Той. Разказа ми няколко приказки и анекдоти, от някои, от които тогава аз нищо не разбирах. По-късно ги разбрах. А от някои разбрах, че човек е изложен на външни и вътрешни изпитания и врагове, които целят да го отклонят от правия път и да му причинят страдания.
към текста >>

47. 31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

И тишина, тишина.
31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА Дълбока зима е прегърнала здраво земята. Ние - аз и Буча (приятелката ми) газим сняг до колене докато дойдем от града на Изгрева. А Изгревът е приказен. Бял и чист. Тук-там се вият тънки пътечки край сведените от сняг борове. И тишина, тишина. Ни звън от трамвай, ни сирена от фабрика, ни глъч от тълпа. Душата си почива в тази тишина и белина. Сестрите ни канят в трапезарията. Там е топло и приветливо, чисто. Печката е запалена от сутринта.
към текста >>

Душата си почива в тази тишина и белина.
А Изгревът е приказен. Бял и чист. Тук-там се вият тънки пътечки край сведените от сняг борове. И тишина, тишина. Ни звън от трамвай, ни сирена от фабрика, ни глъч от тълпа. Душата си почива в тази тишина и белина. Сестрите ни канят в трапезарията. Там е топло и приветливо, чисто. Печката е запалена от сутринта. Макар и рано още да е за обяд в трапезарията има вече дошли с ръкоделие, с книжки, сестри и братя. Едни четат, други работят и тихо се разговарят.
към текста >>

48. 35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

То беше един кът където се потопявахме в такъв мир и тишина, каквито никъде не се намираха.
35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Вечерта простира бавно своето теменужено крило над земята и приютява всичко уморено от дневния труд, шум и тревога. Звездите се нареждат една по една на небесния свод по местата си. Из различни алейки и пътечки излизат сестри и братя да починат на пейките пред стаята на Учителя. Защо именно там? Там се най-хубаво почиваше. То беше един кът където се потопявахме в такъв мир и тишина, каквито никъде не се намираха. Неговият мир и тишина заливаха този кът и ние се чувствувахме тъй добре. И не само ние чувствувахме това. Чувала съм и по-рано и после, когато Той вече не беше между нас, чужди, външни хора да казват: „Ах, какъв мир, каква тишина влада там на Изгрева. Когато ида там и седна на пейките, отдъхвам си, отморявам се, потопявам се в такъв мир и тишина. Но да не се отвличам.
към текста >>

Неговият мир и тишина заливаха този кът и ние се чувствувахме тъй добре.
Звездите се нареждат една по една на небесния свод по местата си. Из различни алейки и пътечки излизат сестри и братя да починат на пейките пред стаята на Учителя. Защо именно там? Там се най-хубаво почиваше. То беше един кът където се потопявахме в такъв мир и тишина, каквито никъде не се намираха. Неговият мир и тишина заливаха този кът и ние се чувствувахме тъй добре. И не само ние чувствувахме това. Чувала съм и по-рано и после, когато Той вече не беше между нас, чужди, външни хора да казват: „Ах, какъв мир, каква тишина влада там на Изгрева. Когато ида там и седна на пейките, отдъхвам си, отморявам се, потопявам се в такъв мир и тишина. Но да не се отвличам. Учителят е в стаята си.
към текста >>

Чувала съм и по-рано и после, когато Той вече не беше между нас, чужди, външни хора да казват: „Ах, какъв мир, каква тишина влада там на Изгрева.
Защо именно там? Там се най-хубаво почиваше. То беше един кът където се потопявахме в такъв мир и тишина, каквито никъде не се намираха. Неговият мир и тишина заливаха този кът и ние се чувствувахме тъй добре. И не само ние чувствувахме това. Чувала съм и по-рано и после, когато Той вече не беше между нас, чужди, външни хора да казват: „Ах, какъв мир, каква тишина влада там на Изгрева. Когато ида там и седна на пейките, отдъхвам си, отморявам се, потопявам се в такъв мир и тишина. Но да не се отвличам. Учителят е в стаята си. Вечеря или е приел някой закъснял посетител. После идва при нас безшумно и сяда на средната маса.
към текста >>

Когато ида там и седна на пейките, отдъхвам си, отморявам се, потопявам се в такъв мир и тишина.
Там се най-хубаво почиваше. То беше един кът където се потопявахме в такъв мир и тишина, каквито никъде не се намираха. Неговият мир и тишина заливаха този кът и ние се чувствувахме тъй добре. И не само ние чувствувахме това. Чувала съм и по-рано и после, когато Той вече не беше между нас, чужди, външни хора да казват: „Ах, какъв мир, каква тишина влада там на Изгрева. Когато ида там и седна на пейките, отдъхвам си, отморявам се, потопявам се в такъв мир и тишина. Но да не се отвличам. Учителят е в стаята си. Вечеря или е приел някой закъснял посетител. После идва при нас безшумно и сяда на средната маса. Цял ден е приемал посетители.
към текста >>

49. 68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ

Първото нещо е дълбоката тишина, второто тъмнината, която те обгръща отвред и тъмносиния купол с блестящи, искрящи звезди.
Тръгвала съм. Много пъти, но защо толкова се вълнувах сега? Тогава нямаше автобус и тръгвахме рано, за да посрещнем слънцето някъде над с. Симеоново. Но какво нещо е да станеш среднощ. Нощта винаги ме е вълнувала. Първото нещо е дълбоката тишина, второто тъмнината, която те обгръща отвред и тъмносиния купол с блестящи, искрящи звезди. Това е такова съчетание, сякаш е някаква особена хармония, особена песен. Ти изтръпваш и се вълнуваш и се питаш: Какво има в това съчетание, в тази тишина, в тази тъмота, в тези звезди. Има нещо, ти го чувствуваш, но какво е то? Приготвяш се набързо и се отправяш към салона. Там вече чакат неколцина по пейките или се разхождат.
към текста >>

Ти изтръпваш и се вълнуваш и се питаш: Какво има в това съчетание, в тази тишина, в тази тъмота, в тези звезди.
Тогава нямаше автобус и тръгвахме рано, за да посрещнем слънцето някъде над с. Симеоново. Но какво нещо е да станеш среднощ. Нощта винаги ме е вълнувала. Първото нещо е дълбоката тишина, второто тъмнината, която те обгръща отвред и тъмносиния купол с блестящи, искрящи звезди. Това е такова съчетание, сякаш е някаква особена хармония, особена песен. Ти изтръпваш и се вълнуваш и се питаш: Какво има в това съчетание, в тази тишина, в тази тъмота, в тези звезди. Има нещо, ти го чувствуваш, но какво е то? Приготвяш се набързо и се отправяш към салона. Там вече чакат неколцина по пейките или се разхождат. Всичко е в мълчание. Прииждат нови сестри и братя.
към текста >>

50. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Аз тръгвам по алеите на Изгрева да се радвам в привечерната тишина на предпролетната красота и блясък на Изгрева.
Закъсняла съм. Чудно. Не е останало нито едно местенце за последния гост. Аз съм последният гост. Не се умъчнявам, но се радвам. Радостно ми е, че толкова много хора са дошли от провинцията. Аз тръгвам по алеите на Изгрева да се радвам в привечерната тишина на предпролетната красота и блясък на Изгрева. (Тогава нямаше улици и нямаше огради. Имаше дворове-градинки и алеи между тях.) Каква тишина! Въпреки, че в пазвите му са приютени стотици хора. Каква красота! Вечерна красота, въпреки че светилото дневно е залязло.
към текста >>

Имаше дворове-градинки и алеи между тях.) Каква тишина!
Аз съм последният гост. Не се умъчнявам, но се радвам. Радостно ми е, че толкова много хора са дошли от провинцията. Аз тръгвам по алеите на Изгрева да се радвам в привечерната тишина на предпролетната красота и блясък на Изгрева. (Тогава нямаше улици и нямаше огради. Имаше дворове-градинки и алеи между тях.) Каква тишина! Въпреки, че в пазвите му са приютени стотици хора. Каква красота! Вечерна красота, въпреки че светилото дневно е залязло. Какъв блясък! Вечерен блясък от грейнали прозорци и врати.
към текста >>

51. 73. НА МУСАЛА

И какво мълчание, каква тишина.
" Наистина, неповторима, незабравима нощ. На другия ден продължаваме своя път със същия бавен темп, със всичките му почивки. Надвечер сме в подножието на Мусала, при първото Мусаленско езеро. Тук всичко е така грандиозно, така величествено, така мистично. Комуто не харесва последната дума, нека намери друга по-подходяща, която да изрази онова впечатление на душата, което добива човек дошъл от низините за пръв път тук, при тези синкави чукари, тъй чисти, тъй мощни, тъй величави, обгръщани, затулвани и пак откривани всекиминутно от по-леки и по-плътни воали мъгли. И какво мълчание, каква тишина. И каква прозрачност на езерото. Би могъл да преброиш плочите, с които е постлано дъното му. Побиват ме тръпки! Сякаш е храм! И в този храм ние ще нощуваме.
към текста >>

52. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Шумът от бумтенето на потока, който се влива в езерото е същия, монотонен, особено някакъв, който нарушава иначе мистичната тишина.
Гледаш в почуда широко отворени очи, вдъхваш лекия, но резлив въздух и не ставаш. Много е още студено. Утрото пристъпва бавно, защото изтока от дето ще дойде светлината е забулен от тъмнозелен връх. Ти лежиш с широко отворени очи, гледаш, мислиш, чудиш се. Дрезгавината полека-лека се разпилява, върховете, които те потискат сякаш се отдалечават, стават по-светли, по-приветливи, добиват сякаш друг вид. Шумът от бумтенето на потока, който се влива в езерото е същия, монотонен, особено някакъв, който нарушава иначе мистичната тишина. Бухти и бухти. Сякаш е до главата ти, до ушите ти. Ставаш най-после да го видиш. Той е доста далеч, не можеш веднага да отидеш до него. Само отдалеч го виждаш разпенен и бял.
към текста >>

53. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Когато се събудиш - тишина, тишина, тишина.
Да не те е страх и да не ти е студено да стоиш и да им се любуваш. Ако ли е пък облачно и вали, тогава тежко ти. Увиваш се победен в разпарцалената палатка и чакаш да спре бурята. Най-после, уморена тя спира. Уморен и ти заспиваш. Когато се събудиш - тишина, тишина, тишина. Такава контрастна тишина! Ни помен от бурята, ни лъх от ветрец. И светлина, светлина, светлина... Небето е тъй прозрачно синьо! И слънцето тъй светло, като че по-светло грее и топли и милва! Боже, колко е прекрасна планината след бурята и колко сме жалки ние!
към текста >>

Такава контрастна тишина!
Ако ли е пък облачно и вали, тогава тежко ти. Увиваш се победен в разпарцалената палатка и чакаш да спре бурята. Най-после, уморена тя спира. Уморен и ти заспиваш. Когато се събудиш - тишина, тишина, тишина. Такава контрастна тишина! Ни помен от бурята, ни лъх от ветрец. И светлина, светлина, светлина... Небето е тъй прозрачно синьо! И слънцето тъй светло, като че по-светло грее и топли и милва! Боже, колко е прекрасна планината след бурята и колко сме жалки ние! Тук, там стърчат някои по-здрави и яки, и добре закътани палатки, а другото е повалено.
към текста >>

И тишина!
И по склоновете на тези върхове винаги има преспи сняг. Към него мъчно можеш да намериш пътечката, то е недостъпно - оградено с големи блокове камъни, изронени от околните върхове. И ти скачаш от блок, на блок, ако искаш да навлезеш по-навътре или да го заобиколиш. Колкото отиваш по-навътре, то става по-недостъпно, по-страшно и тайнствено, мистично. И чистота! И тишина! Като във храм! И ти неволно сключваш ръце за молитва и чакаш някое неземно същество да ти се изяви, защото тъй осезателно чувствуваш нечие неземно присъствие. Тука няма рибари, няма къпещи се. И мислиш, и разсъждаваш, и съзерцаваш. Поглеждаш и в себе си, в дълбочината на своята душа, където е също тъй тайнствено и чисто.
към текста >>

54. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

Беше настанала такава тишина.
преди обед. За пръв път в 10 ч. Учителят не говори, а слуша беседа. След беседата две сестри и един брат дадоха малък прощален концерт на Учителя: Асен Арнаудов - арфа, Мария Златева - цигулка и Катя Грива -пеене. Изсвириха и изпяха няколко песни тихо, задушевно, топло, сърдечно. Беше настанала такава тишина. Те бяха застанали пред краката Му. Там на един стол бяха поставени хубави ябълки в една дълбока чиния. Като се свърши концертът, три ябълки се търколиха сами от чинията и паднаха в краката им. Кой ги бутна? Лоши ли бяха сложени?
към текста >>

55. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Пълна тишина и спокойствие цареше тогава.
Това се повтаря всяка нощ по няколко пъти от всички вагони с редки изключения. Казвам с редки изключения, защото имаше един от дежурните по караулите офицер, който не позволяваше през неговото дежурство да вземат арестанти от вагоните. А как узнавахме, кога ще бъде той дежурен по караулите? Това ни известяваше малкото конспиративно кокалче със скритата в него бележчица. Това бе за нас единствената отрада. Пълна тишина и спокойствие цареше тогава. Само морето неспокойно разбиваше вълните си в брега. През малката дупка-прозорче се виждаше полюлява-нето на високите мачти на гемиите, закотвени недалеч от брега. Чуваше се как градския часовник със своите удари отмерва времето и уплашени чайките със своите писъци нарушаваха нощната тишина. Обаче, не винаги ни носеше добри вести нашето малко конспиративно кокалче. 16 април 1925 година.
към текста >>

Чуваше се как градския часовник със своите удари отмерва времето и уплашени чайките със своите писъци нарушаваха нощната тишина.
Това ни известяваше малкото конспиративно кокалче със скритата в него бележчица. Това бе за нас единствената отрада. Пълна тишина и спокойствие цареше тогава. Само морето неспокойно разбиваше вълните си в брега. През малката дупка-прозорче се виждаше полюлява-нето на високите мачти на гемиите, закотвени недалеч от брега. Чуваше се как градския часовник със своите удари отмерва времето и уплашени чайките със своите писъци нарушаваха нощната тишина. Обаче, не винаги ни носеше добри вести нашето малко конспиративно кокалче. 16 април 1925 година. Паметна дата. Чувствуваше се нещо зловещо. Атмосферата натегната.
към текста >>

Градът е потънал в тишина, а ние чакаме, чакаме притаили дъх.
Палачите са все на същото място, войниците са също с пушки в ръце. Търпението се изчерпа, зъбите тракат от студ, а те все там. Навярно кроят нещо адско. Чуват се два удара. Часът е едва два, на нас ни се струва, че е изминала цяла вечност. Градът е потънал в тишина, а ние чакаме, чакаме притаили дъх. Часовникът бие три, мрачината се усилва, уличните лампи губят сякаш от своята светлина. Близко някъде в квартала изкукурига петел, последва го втори, трети, а ние все чакаме, чакаме развръзката на тая нощна драма. А те - палачите са все на същото място, издавайки своето присъствие с малките светлинки на цигарите си. Най-после към четири часа, от към града се чуват тихи стъпки. Стъпките все повече се приближават, все по-близо и по-близо и, о чудо!
към текста >>

56. 8. ОРИСНИЦИ НА СЪДБАТА

Цанка Екимова

" Каза това и замълча. Тишина.
Бури, урагани се изсипваха върху главата ми. Градушки ме брулиха и аз се олюлявах в своя път. Веднъж не издържах и отидох на Изгрева да се оплаквам на Учителя от всичко това, което ме връхлита. Учителят ме изслуша внимателно, после се усмихна и ми каза: „Сестра, защо се оплаквате? Нали вие такъв път си избрахте пред орисниците? " Каза това и замълча. Тишина. Космическа тишина. Пред мен се завъртя цялата Вселена. Бях отново там, в онези млади го¬дини и над мен орисниците, които пророкуваха. Да, това беше един реален свят, не в образи, а в действие. А сега, аз бях поела своят път, който сама си бях избрала.
към текста >>

Космическа тишина.
Градушки ме брулиха и аз се олюлявах в своя път. Веднъж не издържах и отидох на Изгрева да се оплаквам на Учителя от всичко това, което ме връхлита. Учителят ме изслуша внимателно, после се усмихна и ми каза: „Сестра, защо се оплаквате? Нали вие такъв път си избрахте пред орисниците? " Каза това и замълча. Тишина. Космическа тишина. Пред мен се завъртя цялата Вселена. Бях отново там, в онези млади го¬дини и над мен орисниците, които пророкуваха. Да, това беше един реален свят, не в образи, а в действие. А сега, аз бях поела своят път, който сама си бях избрала. Учителят бе пред мен.
към текста >>

57. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Велик Георгиев Константинов

Когато правим това, нали част от техния Мир, от тяхната Мистична Тишина, от тая Радост, Светлина, в която живеят, проникват в нас!
Този Учител само допълнил и потвърдил това, което Сент-Ив е изучил сам от своето астрално посещение на Агарта. След това Сент-Ив написал „Мисията на Индия" и когато я напечатал взел я от печатницата и я унищожил като казал, че не иска да изложи живота на един свят човек, който го е обучил. Но един екземпляр от нея бил запазен и след смъртта му се обнародвала в 1910 година. Вие като я прочетете ще си припомните почти всичко от френския език и ще знаете да се ползувате доста свободно от него. Колко е хубаво да си спираме често мисълта върху Белите Братя! Когато правим това, нали част от техния Мир, от тяхната Мистична Тишина, от тая Радост, Светлина, в която живеят, проникват в нас! Учителят каза веднъж, че е хубаво да мислим често върху съвършенствата, които имат, върху техните благородни качества, чиста и неизменима любов, Вяра, Милосърдие, готовност за жертва и пр. Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев „Мисията на Индия" струва 165 лева. София, 28.Х.1927 г.
към текста >>

58. 2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ

Рекох, то най-добрите условия за мене са студа и тишината.
При тях се съблякох по фланелка, по потник, но не може да се учи. Те не могат да се въздържат, говорят, приказват, а аз искам да се съсредоточавам страхотно, а иначе в моята стаичка имаше коридор и не ги чувах, даже и да се смеят нещо да говорят. И отказах се. В стаичката съм пак. Но когато да се откажа, казах им, че много е топло, домързява ме един вид, то бе вярно, че така ми се отразяваше. Рекох, то най-добрите условия за мене са студа и тишината. Казвам, тогава нямаше химикалки, да ми дадат една тяхна перодръжка и мастилница и това реши първи изпит. Те казаха: „И линия". Рекох: „Защо линия? " „Ами защото по този предмет обезателно се дава задача: Погасяване на държавен заем, нали на периоди". Рекох: „Този въпрос развий ли се, получаваш ли три?
към текста >>

59. 21. МАГИЯ ЗА ДЪЖД

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина.
Дори Елена Андреева ми разправяше, когато той й изпратил своите писания-експозета напечатани на френски език, за да се предадат на Учителя, то Учителят ги е захвърлил на земята като непотребни вещи. Аз имам също една такава опитност. И то каква? Аз, жена ми Райна и Иван Кисьов отиваме тримата на Витоша. Горе на Бивака сварваме Михаил Иванов. А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина. Сядаме и се разполагаме. Михаил започна да говори и да философствува. Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христос са били порицани на времето на първите събори от Учителя в Търново, то, затова нямах никакво доверие в тях, Михаил говори и по едно време с висок глас каза: „Аз имам постижение, мога да владея природните сили, мога да спра дъжд, да докарам бури и дъждове". Ние го слушаме и мълчим. После го поканихме на трапезата ни.
към текста >>

60. 13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ

Баща ми обичаше да си почива след обед и трябваше да му се пази голяма тишина.
Милка завърши трети клас и повече не й се учеше. Линчето се беше вече омъжила за Атанас Билдирев. Бяхме останали значи: баща ми, Милка и аз. Баща ми ни държеше много строго, защото бяхме вече момета. Сашка си ходеше в Статистиката на работа. Баща ми обичаше да си почива след обед и трябваше да му се пази голяма тишина. Веднъж аз и Милка искахме да го събудим, за да излезем и започнахме да си пукаме пръстите над главата му. Че той като скочи и като ни подгони, смях, но той беше излязъл вече. Вечерта Милка закъсня и се върна след 8.30 ч. А той не даваше да се прибираме след осем часа през август месец. Беше още светло, но ние трябваше да си бъдем вкъщи.
към текста >>

61. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Стажантите от другите дисциплини имаха право да прекарват свободните си часове там при абсолютно спазване на тишина.
СТЕФАНКА ПЕТРОВА ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА Учебната 1942-43 г. стажувах в Учителския институт, намиращ се в III-та мъжка гимназия. В голямата стажантска стая бе роялът на гимназията, където учителят г-н Терзиев провеждаше занятията си със стажантите по пеене. Стажантите от другите дисциплини имаха право да прекарват свободните си часове там при абсолютно спазване на тишина. Седях винаги в първите банки и с голяма лЬбов към музиката следях г-н Терзиев и стажантите му, мислейки си: да завършиш германска филология не е трудна работа. Трябва ти само добра памет и любов към книгата. Обаче, да завършиш пеене в музикалната академия ти трябва още и талант, а да бъдеш преподавател на завършилите музикална академия, ти трябват и още много други качества. И така бях въздигнала г-н Терзиев в култ. Пролетта на 1943 г.
към текста >>

62. 5. Уважението

ТОМ 7

След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща.
На сутринта в неделя се измъквам тихичко и отивам на първата беседа в 5 ч. В неделя има и втора беседа в 10 ч. на полянката сред борчетата при палатката на Учителя. Помолих го повторно да отидем заедно на втората беседа. Той пак отказа и останахме. След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща. Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение. От това езеро може да се отиде на „Езерото на чистотата“. Път няма и е доста трудно да се изкачиш. Илия почна да търси нов път. Ние чакахме с детето, далеч от него при поточето.
към текста >>

63. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Когато в училищната стая влезе учителят всичко замлъква, сяда на мястото си и настъпва тишина, така и сега когато доде учителят (Бог) всичко ще млъкне и ще отиде на мястото си.
Не току така е казано: Глас народен, глас Божи. Като поставят народът да бъде господар, всичко ще е в ред. Човек няма нужда да го учат как да яде. Дайте му хляб той знае как да яде. Отговор на въпрос: Този мир е от Бога. Когато в училищната стая влезе учителят всичко замлъква, сяда на мястото си и настъпва тишина, така и сега когато доде учителят (Бог) всичко ще млъкне и ще отиде на мястото си. Пример за един американски университет... Отговор на въпрос за шумците: В гората бягат от несправедливостта независимо в каква форма е. Сега правителството ще трябва да премахне условията, които съществуват, да даде чрез народното събрание амнистия за тях и ще се върнат по домовете си. Преди 3 години Германия настъпи в Русия и караше последната с цената на много жертви да брани страната. Сега Русия се научи от Германия как трябва да се бие и кара сега Германия да защищава страната си. Руснаците се научиха от германците и сега русите знаят, как да отидат в Германия.
към текста >>

64. Съдържание

Тишината на нощта 45.
Как и кому се пише поезия 40. Безлюбието от човека, когото обичах 41. Периодичност в живота 42. Любовта в живота 43. Вярата 44. Тишината на нощта 45. Недоимъкът и изобилието 46. Формите на любовта 47. Най-великата работа 48. Песен за детето 49. Свещеният трепет на любовта 50.
към текста >>

65. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Лагерният живот тъй просто организиран, ранното ставане сутрин под звуците на цигулка, когато на небето светеха още звезди, мистичната тишина, в която стоеше потопено това множество от хиляда и повече души, очакващо в размисъл идването на Учителя.
Впрочем, тази първа среща бе кратка на крак, на двора, няколко минути само. Насочи ме към ръководителя на Търновското братство към когото ще се отнасям, било за книжнина или някакви разпоредби. Защото бях учителка в Търновско - значи негласно Учителят ми даде да разбера, че съм приета и като ми подаде ръка, все тъй усмихнат добави: "Ще говорим още". Заредиха се богати, вълнуващи дни. Да, всичко беше много красиво, необикновено, всичко говореше на душата. Лагерният живот тъй просто организиран, ранното ставане сутрин под звуците на цигулка, когато на небето светеха още звезди, мистичната тишина, в която стоеше потопено това множество от хиляда и повече души, очакващо в размисъл идването на Учителя. Неговото Слово всеки ден бе все ново, песните, молитвите, срещи и запознанства с толкова много хора, всичко това ми говореше така, че аз се чувствувах необикновено раздвижена. Бях разтърсена, като че не бях на себе си, като че не бях и на земята. Нови мисли, чувства и отношения се пораждаха и аз се питах с тъга, къде бях досега, като че бях закъсняла за този живот, като че бях пропуснала нещо - свещени завинаги паметни дни. Но те се изнизаха и след края на седмицата на групи, на групи сестри и братя се разотидоха по градове и села. Учителят изпращаше всички, обгръщаше ги с неизменната си топлота и даваше благословението си.
към текста >>

66. 20. ПЪРВАТА ЛЯСТОВИЦА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

В салона бе пълна тишина.
Тя викаше и крещеше. По едно време вдигна ръка и посочи Учителя: "Ти си виновен за еди какво си, ти си виновен за еди що си! " Всички нещастия, които бяха сполетели този народ и всички страдания, които минаваха българите бяха прехвърлени от нея върху Учителя. За нея и за онези, които бяха в нея като сили и онези, които я бяха изпратили, тя изразяваше в една дума: "Ти си виновен за всичко! " Като каза това тя спря. В салона бе пълна тишина. Имаше 300 човека. През цялото това време Учителят седи и слуша внимателно. След като свърши своята обни-вителна реч срещу Учителя, Той каза: "Да, сестра, аз съм виновен за всичко, защото аз съм първата лястовица, която идва да оповести духовната пролет на човечеството". Като чу това, тя се изненада. Изненадаха се онези сили и същества, които бяха в нея и които чуха, че Учителят се признава за виновен.
към текста >>

67. 50. ТОАЛЕТНА ЗА ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА

Космическа тишина.
" Обръщам се и не виждам никаква сграда построена от една година. А латвийката ми посочва с ръка новопостроения клозет, който по височина се изравняваше с бараките. Само, че латвийката този път ми говореше на руски и каза: "У вас ест новий дом! " Аз извиках и се ужасих. Да, нашият нов дом се белеше, извисяваше се до бараките и беше наистина наш дом. Космическа тишина. Тази латвийска приятелска се казваше Анна Мазурс. Тя преведе от български на руски книгата "Пътят на ученика" и ми я донесе и положи върху корицата своят автограф за мен. Беше интелигентна сестра, радвам се, че се сприятелихме. Отдавна изгубихме следите си. Ще се срещнем отново в нашата прародина като човешки души, които жадуват за Словото на Учителя.
към текста >>

68. 3. ПЛАХИ СТЪПКИ

Моето плахо сърце затихваше пред тишината на Светлия дом.
3. ПЛАХИ СТЪПКИ Моите плахи стъпки спряха пред Белия дом. Моето плахо сърце затихваше пред тишината на Светлия дом. Аз очаквах. Аз се смущавах. Но все пак аз пристъпвах. Аз бях дошла за разговор с Учителя. Аз бях видяла Учителя в "66".
към текста >>

69. 9. ОБУВКИТЕ

Часът беше следобеден и почивката се долавяше... Една сестричка наруши тишината.
9. ОБУВКИТЕ По двора беше тихо. Пред стаята на Учителя, пред салона - безшумно. Часът беше следобеден и почивката се долавяше... Една сестричка наруши тишината. Тя влезе в двора и с хубави равномерни стъпки го премина. На площадката беше само Учителят и аз, току-що пристигнала. Сестричката поздрави Учителя и отмина, а аз се загледах в обувките й, и възкликнах: "Колко хубави обувки! " Учителят погледна обувките и нищо не каза, а аз продължих: "Учителю, колко хубав цвят. Започнаха да променят цветовете в по-светли".
към текста >>

70. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Ние не сме мобилизирани насила, но все пак една задача имаш и в стаята ми, пианото ми и тая тишина, която имаш!
Канят ме да остана да спя там. А Учителят казва: "Не, той си има работа". И тръгнах от Мърчаево, отиваше се пеш до Княжево и като наближих Изгрева сирените засвириха и почнаха бомбардировките. И аз бях толкова доволен, че се върнах, щото щеше да ме човърка за бай Ради, че останал сам и какво сега ще стане. Ако си войник, ако си мобилизиран и те поставят да стоиш пред един погреб, ще стоиш ли? Ние не сме мобилизирани насила, но все пак една задача имаш и в стаята ми, пианото ми и тая тишина, която имаш! Чудна тишина! Няма ги хората. Да. От друга страна как да ти кажа. В мене някакъв център беше неразвит. Аз по-късно го разбрах.
към текста >>

Чудна тишина!
А Учителят казва: "Не, той си има работа". И тръгнах от Мърчаево, отиваше се пеш до Княжево и като наближих Изгрева сирените засвириха и почнаха бомбардировките. И аз бях толкова доволен, че се върнах, щото щеше да ме човърка за бай Ради, че останал сам и какво сега ще стане. Ако си войник, ако си мобилизиран и те поставят да стоиш пред един погреб, ще стоиш ли? Ние не сме мобилизирани насила, но все пак една задача имаш и в стаята ми, пианото ми и тая тишина, която имаш! Чудна тишина! Няма ги хората. Да. От друга страна как да ти кажа. В мене някакъв център беше неразвит. Аз по-късно го разбрах. Аз нямах чувство на самосъхранение.
към текста >>

71. 47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ

Мина лятото, дойде пролетта също бомбардировките продължаваха, а тази градина, която се беше разцъфтяла, една тишина имаше.
" "Не ме е страх." "Щом не те е страх, стой тука и си гледай работата! " И действително, Школата не можем да оставим без присъствие. Аз останах с много голямо съзнание и с много голямо вътрешно спокойствие. И бай Ради остана, градинаря, а когато Учителят напусна Изгрева, Той като че ли остави нещо много хубаво. Така хубаво беше на Изгрева, това беше. Мина лятото, дойде пролетта също бомбардировките продължаваха, а тази градина, която се беше разцъфтяла, една тишина имаше. Имаше нещо много хубаво. Право да ти кажа, ние нямахме тревога, от друга страна някои от нашите братя и сестри, които не издържаха финансово на тази евакуация се върнаха и Той каза: "Събирайте се на молитва в малкия салон". Той каза: "Това е най-сигурното място". А това сигурно място беше покрито отгоре с един шперплат и една керемида само. Никой от нас не отиваше в скривалището Виларов, където имаше специална кабина и за книги на Евдокия и се криеха всички там, ние си стояхме в малкия салон на молитва през време на бомбардировката.
към текста >>

72. 50. ТИШИНАТА НА НОЩА

50. ТИШИНАТА НА НОЩТА 9.11.
50. ТИШИНАТА НА НОЩТА 9.11. Аз съм на село учителка. Селото се казва Безден. Вън една овца блее. Оная нощ, когато се е раждал Христос са блеели овце. Струва ми се, че в тая нощ ще се роди Христос.
към текста >>

На тишина, на лекота.
Струва ми се, че в тая нощ ще се роди Христос. Но къде и в кого? Ето там е въпросът. 10.11. Печката гори. Особено вътрешно състояние. На тишина, на лекота. Чета: ... Ангелът казва на Петър: "Стани и бъди свободен! " Никога не съм чув-ствувала Учителя така близко. Особено чувство, когато е вечер. Като че се намирам някъде далеч, много далеч. Откъсната, в някоя пустиня, където няма никой и където Бог ще ми проговори. Тишина.
към текста >>

Откъсната, в някоя пустиня, където няма никой и където Бог ще ми проговори. Тишина.
На тишина, на лекота. Чета: ... Ангелът казва на Петър: "Стани и бъди свободен! " Никога не съм чув-ствувала Учителя така близко. Особено чувство, когато е вечер. Като че се намирам някъде далеч, много далеч. Откъсната, в някоя пустиня, където няма никой и където Бог ще ми проговори. Тишина. Никога не съм чувствала тишината така. Като една стена. Аз пробивам стената и от дупката протича нещо. Мляко. Тук в тази стая вечерите, нощите са чудни. Ако ме запитат: "Кое е най-хубавото, най-чудното от твоя живот в Безден?
към текста >>

Никога не съм чувствала тишината така.
Чета: ... Ангелът казва на Петър: "Стани и бъди свободен! " Никога не съм чув-ствувала Учителя така близко. Особено чувство, когато е вечер. Като че се намирам някъде далеч, много далеч. Откъсната, в някоя пустиня, където няма никой и където Бог ще ми проговори. Тишина. Никога не съм чувствала тишината така. Като една стена. Аз пробивам стената и от дупката протича нещо. Мляко. Тук в тази стая вечерите, нощите са чудни. Ако ме запитат: "Кое е най-хубавото, най-чудното от твоя живот в Безден? " Ще кажа: нощите.
към текста >>

Наоколо е тишина, никой не ме познава.
С часове, с часове бих седяла тука. Заслушана, като че се возя на един влак. Безкрайно и дълго пространство, което трябва да премина. Никой не е с мене. Пътувам сама. Наоколо е тишина, никой не ме познава. Защо трябва да вървя през тази пустиня? Сложена съм, не зная защо. Като че светът умира. Като че е станало нещо и сега иде друго, за което още се пази тайна. В мен се крият някакви писма, които трябва да предам някъде.
към текста >>

Забранено е да говоря, трябва да мълча... Но от всичко най-особена е тишината.
Като че светът умира. Като че е станало нещо и сега иде друго, за което още се пази тайна. В мен се крият някакви писма, които трябва да предам някъде. Стража, невидима и за мене, ме придружава. Не аз съм важната тука, но писмата. Забранено е да говоря, трябва да мълча... Но от всичко най-особена е тишината. За мен тя сега е като едно живо същество, с което мога да разговарям лице срещу лице. И мисля, никога няма да се наситя да я слушам, макар да зная, че векове да стоя пред нея, тя не ще отрони ни дума. Аз също. Но може би тя ще иска да ме накара да говоря. Затова тя ще мълчи.
към текста >>

Защото досега аз пред всички съм говорела, но никога пред тишината.
За мен тя сега е като едно живо същество, с което мога да разговарям лице срещу лице. И мисля, никога няма да се наситя да я слушам, макар да зная, че векове да стоя пред нея, тя не ще отрони ни дума. Аз също. Но може би тя ще иска да ме накара да говоря. Затова тя ще мълчи. Защото досега аз пред всички съм говорела, но никога пред тишината. Какво е тишината? Звънците, които чувам сега? Не, това не са звънците на овцете, това са звънците на тишината. И те не идват тук от съседния двор. Не, те се отронват далече, много далече, но аз ги чувам, защото въздухът, който ме обикаля, има свойството да предава звуците на далечни разстояния.
към текста >>

Какво е тишината?
И мисля, никога няма да се наситя да я слушам, макар да зная, че векове да стоя пред нея, тя не ще отрони ни дума. Аз също. Но може би тя ще иска да ме накара да говоря. Затова тя ще мълчи. Защото досега аз пред всички съм говорела, но никога пред тишината. Какво е тишината? Звънците, които чувам сега? Не, това не са звънците на овцете, това са звънците на тишината. И те не идват тук от съседния двор. Не, те се отронват далече, много далече, но аз ги чувам, защото въздухът, който ме обикаля, има свойството да предава звуците на далечни разстояния. Спрях се преди малко и се запитах, кое е това, което ме прави да се чувствам добре?
към текста >>

Не, това не са звънците на овцете, това са звънците на тишината.
Но може би тя ще иска да ме накара да говоря. Затова тя ще мълчи. Защото досега аз пред всички съм говорела, но никога пред тишината. Какво е тишината? Звънците, които чувам сега? Не, това не са звънците на овцете, това са звънците на тишината. И те не идват тук от съседния двор. Не, те се отронват далече, много далече, но аз ги чувам, защото въздухът, който ме обикаля, има свойството да предава звуците на далечни разстояния. Спрях се преди малко и се запитах, кое е това, което ме прави да се чувствам добре? Живота е това! Струва ми се, че не съм в малката стая, осветявана от едно кандилце, но на брега на едно голямо море и аз непрекъснато слушам плясъка на вълните, които се разбиват о брега.
към текста >>

Това е тишината.
И те не идват тук от съседния двор. Не, те се отронват далече, много далече, но аз ги чувам, защото въздухът, който ме обикаля, има свойството да предава звуците на далечни разстояния. Спрях се преди малко и се запитах, кое е това, което ме прави да се чувствам добре? Живота е това! Струва ми се, че не съм в малката стая, осветявана от едно кандилце, но на брега на едно голямо море и аз непрекъснато слушам плясъка на вълните, които се разбиват о брега. Това е тишината. Зная, че съм сама, но зная и друго. Река ли да извикам, ще ме чуят отвсякъде, ще се откликнат милионни гласове. Това е тишината. Ето тя казва: "Толкова отдавна те чакам! " Тишината ме води някъде. Къде?...
към текста >>

Това е тишината.
Живота е това! Струва ми се, че не съм в малката стая, осветявана от едно кандилце, но на брега на едно голямо море и аз непрекъснато слушам плясъка на вълните, които се разбиват о брега. Това е тишината. Зная, че съм сама, но зная и друго. Река ли да извикам, ще ме чуят отвсякъде, ще се откликнат милионни гласове. Това е тишината. Ето тя казва: "Толкова отдавна те чакам! " Тишината ме води някъде. Къде?... Тя ми казва да мълча. И все пак ще го кажа: последната станция, от която никога назад не ще се върна към живота, който напускам. Заминавам някъде, заминавам.
към текста >>

" Тишината ме води някъде. Къде?...
Това е тишината. Зная, че съм сама, но зная и друго. Река ли да извикам, ще ме чуят отвсякъде, ще се откликнат милионни гласове. Това е тишината. Ето тя казва: "Толкова отдавна те чакам! " Тишината ме води някъде. Къде?... Тя ми казва да мълча. И все пак ще го кажа: последната станция, от която никога назад не ще се върна към живота, който напускам. Заминавам някъде, заминавам. За нищо не съжалявам. Ще се завия с този шал, който ми поднася животът и ще заспя.
към текста >>

Това е тишината.
Тя ми казва да мълча. И все пак ще го кажа: последната станция, от която никога назад не ще се върна към живота, който напускам. Заминавам някъде, заминавам. За нищо не съжалявам. Ще се завия с този шал, който ми поднася животът и ще заспя. Това е тишината. Портрета на Учителя на масата. С Него съм тръгнала, няма връщане назад. Което написах горе, така е. Един завой прави животът ми сега. "Крайно време", казва този, който ме води.
към текста >>

73. 82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Любезна сестра Димитрина Антонова, Изгрев, 4.октомври 1954 г.

И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина. 3.
Благодаря за тези златни чашки с нектар на капчици налян; и вътре в мен, и в кръвта и мисълта ми чрез пламъка на чудото прелян. По мистичната пътечка 1. На небето със усмивка август метнал е воал. От горичката лещакът пълни клонки е подал. 2. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама. И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина. 3. Някой ли ти е разправил, или спомняш си го ти. По пътечката нагоре към Бивака Той върви. 4. На полянката отдясно седнал е и пие чай. Групичката ученици слушат Словото безкрай. 5. Думи някакви не помниш, Помниш само, че е бил.
към текста >>

И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина.
На полянката отдясно седнал е и пие чай. Групичката ученици слушат Словото безкрай. 5. Думи някакви не помниш, Помниш само, че е бил. Чак лещакът оттогава спомени е съхранил. 6. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама. И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина. На Ел-Шадай 1. На Ел-Шадай, когато бях, веднъж видях: при изгрев слънце образ свят, в лъчи порой -то беше Той! 2. С цигулка, дигната в ръка за песента на багри рой и на лъчи на сутринта -То беше Той! 3. То беше Той. При изгрев тих на Ел-Шадай.
към текста >>

На Твойта арфа аз потрепнах в мълчание и тишина.
Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? Песен 5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти? Защото само Ти си арфа през вековете, що трепти. 6. Във звезден свят ме Ти намери, оттам ме кротко призова. На Твойта арфа аз потрепнах в мълчание и тишина.
към текста >>

74. 85. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ

Вярвам да сте доволни от красивото: от цветята, горите, реките, от мистичната тишина на планината.
В неделя в 10 ч. "Да възлюбиш Господа", в сряда, 5 ч. "Начало на мъдростта", в петък "Съразмерност в природата", на 22.1Х. се чете беседата "Късият и дългият път". Вие живеете там в поетична местност. Вярвам да сте доволни от красивото: от цветята, горите, реките, от мистичната тишина на планината. Там имате условие за съзерцание, размишление и вдъхновение. Сигурно пишете поезия и като си дойдете ще ми я прочетете. Използвайте условията там, за да пишете. Като срещнеш Благой, наблюдателя на Юмрук чал, поздравете го сърдечно от мен. Ние станахме близки.
към текста >>

75. 37. ТЕОСОФИТЕ

Като е заставал край брега на реката Ганг, когато весларите са го видели, че той пристига за медитация, те са се оттегляли от реката навътре, за да могат да го оставят в абсолютна тишина да съзерцава.
Те, казва, не са стигнали до трето поле, как ще говорят за четвърто? " Веска: Още повече, че те практикуват и прилагат методи на източните школи, които са абсолютно неприложими към европейския натюрел и аз ви казах за този брат Петър и много наши хора, които са си служили с тези системи за дълбоко дишане, си увреждат с това нервната система и здравето. Учителят казва: "Аз ви давам това, което е най-подходящо за вас. Един човек на изтока в онези години има време да съзерцава с часове". Бащата на Рабиндранат Тагоре, който бил един голям мистик, учен, един от техните големи издигнати духове, той съзерцавал по три часа сутрин, медитирал. Като е заставал край брега на реката Ганг, когато весларите са го видели, че той пристига за медитация, те са се оттегляли от реката навътре, за да могат да го оставят в абсолютна тишина да съзерцава. Кой европеец днеска има часове за такова съзерцание? Европеецът е човек на динамиката. Той е човека на дейното начало, той трябва във физическото да действа, да работи, да изучава минерали, растения, животни, звезди, цялата Вселена, да я проучи с нейните закони. Той няма време за такива дълготрайни, многочасови съзерцания. Затова нашия Учител ни даваше по една формула: по 2-3 минути, пет минути за размишление, когато Той изнася своите лекции, дава по пет минути за медитация, да се концентрираме.
към текста >>

76. 15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)

Вървим ний сред тази красота и тишина.
Пихме топъл чай и размишлявахме насядали край камъните. А сутрин рано, в ранни зори потегляхме нагоре Към Сфинкса, рилския пазач. Виждали ли сте някога в живота си Чудното небе на Рила в ранните зори, обсипано с безброй звезди? Млечния път свети във простора. Вега, небесната кралица, Сириус трепти на изток, Безброй слънца, звезди. Вървим ний сред тази красота и тишина. Изкачваме върха, о, Господи, И размишляваме за Тебе и Твоето Величие. Струи от светлина се сипят като бистър поток в ума ни И образуват светла нишка, Която ни свързва с Тебе, наш Баща. Ето ние вече сме на върха, изток цял розовей, смълчани в тоз тържествен миг заедно с природата и светлите разумни същества в молитва, тишина, ние чакаме слънцето да изгрей. О, прекрасен миг, най-тържествен, най-велик за човека. О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството.
към текста >>

Ето ние вече сме на върха, изток цял розовей, смълчани в тоз тържествен миг заедно с природата и светлите разумни същества в молитва, тишина, ние чакаме слънцето да изгрей.
Млечния път свети във простора. Вега, небесната кралица, Сириус трепти на изток, Безброй слънца, звезди. Вървим ний сред тази красота и тишина. Изкачваме върха, о, Господи, И размишляваме за Тебе и Твоето Величие. Струи от светлина се сипят като бистър поток в ума ни И образуват светла нишка, Която ни свързва с Тебе, наш Баща. Ето ние вече сме на върха, изток цял розовей, смълчани в тоз тържествен миг заедно с природата и светлите разумни същества в молитва, тишина, ние чакаме слънцето да изгрей. О, прекрасен миг, най-тържествен, най-велик за човека. О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството. Та както научавам, на 7-те рилски езера всяко лято за Великия събор се събират по хиляди души. Това разбира има предимството, че за тези, които действително с душата си отиват има това предимство, че молитвата на толкова много хора се чува. Но от друга страна това води до замърсяване на целия лагер, на цялата околност, тъй като от хигиенична гледна точка няма добри условия за запазване на чистотата.
към текста >>

77. 19. СТАРЕЦЪТ - САТУРН

Пазеше реда и тишината в салона, затова го наричаха Иван Салонски.
19. СТАРЕЦЪТ - САТУРН Започвам да разказвам за брат Иван Антонов. Познавам го още от дете. Той беше страшилище за нас. Пазеше реда и тишината в салона, затова го наричаха Иван Салонски. И когато имаше концерти, събрания, ние, децата се събирахме и играехме навън около салона на Изгрева. Тогава той ни респектираше да не шумим и пречим. Беше много авторитетен и строг. Всички се плашеха от него. А той беше добър астролог.
към текста >>

78. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

Това състояние продължи толкова, колкото продължи тишината в салона.
Каква борба водих през тази нощ и с каква вяра превъзмогнах всичко, за да се явя да пея пред Учителя. Едно от най-хубавите ми изпълнения пред публика беше разработката на песента "Бершитба" от брат Митко Грива за солист и пиано. Изпях песента в големия салон на Изгрева при препълнена зала и когато завърших песента в пианисимо в салона беше тъй тихо, като че ли нямаше никой. Изпитах едно особено чувство на разширение у мен, душата ми се отвори и обхвана всички в салона и като че и целия свят. Бях частица от безкрая на космоса и една всеобхватна чистота и светлина бе ме поела и аз бях потънал в блаженство на духът и душата. Това състояние продължи толкова, колкото продължи тишината в салона. После се разнесоха аплодисменти и аз се върнах на земята от това блаженство и се навеждах да приема поздравленията. Такава радост, каквато при това изпълнение на "Бершитба" не съм изпитвал в живота си, дори и досега 50 години след този случай. Кои песни съм пял пред Учителя? Това бяха "Шуми", "Добър ден", "В зорите на живота", "Киамет Зену", "Давай, давай", "Бершитба", "Абре, синко", "Скръбта и странникът" - аранжимент от Кирил Икономов. На Изгрева живееше един беден студент от музикалната академия, син на наша сестра-вдовица.
към текста >>

79. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

Много приятно беше на обед, седиш така, пече те слънцето, после една тишина, нищо няма, в планината е тихо нали, никакъв шум, много приятно беше.
Щото готвим, закуска, обед, вечеря, вечер огньове. Знаете ли най-беше приятно, когато всичко си отиде вече от огъня и остане една жарава. О, то беше така приятно, аз съм оставала много пъти. Много приятно беше. Седиш така, гледаш, тихо, някой път си печехме чушки за другия ден, картофи, пък и имаше разговор. Много приятно беше на обед, седиш така, пече те слънцето, после една тишина, нищо няма, в планината е тихо нали, никакъв шум, много приятно беше. Ако да не беше ранното ставане, може би щяхме да стоим много по до късно, но нали сутринта трябва да станем рано. Вечерта обикновено Симеонов ръководеше художествената програма. Най-напред пеят много песни, Учителят е седнал на столче или на някакво сандъче до огъня така. Избираха Му място, дето да не духа в очите Му дима. Седне там, то вятърът се върти понякога и към Него духа нали, седне и до Него се наредят вече, който вземе мястото до Него и после Симеонов почва да кани.
към текста >>

80. 46. ОПИТ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ В ШКОЛАТА

Но знам, че настъпи тишина и смут.
Изпрати писмото. Сега разбира се другите които не са го разбрали са останали разочаровани и са помислили, че Учителят не одобрява, или са помислили каквото те знаят. Но ученическото съзнание не изисква външни форми. И после, кой какво е направил не зная. Аз даже не зная кои са искали да се повдигне въпроса. Но знам, че настъпи тишина и смут. После пяхме песни на Учителя. Само песни.... И после всички се разотидохме, и после не знам дали четохме, защото когато не идваше Учителят ние четяхме беседи, пеехме песни и се разотидохме. И тогава какво е станало, ние не сме чакали Учителят да дойде. Всички го чакахме, но това така внесе, за тези които бяха готови една нова струя в разбиранията, а тези които не Го разбираха вече не знам какво са мислили. Лично на мене, този отговор на Учителя ми подейства повдигащо, защото това са стари форми, които искаме за които да се хванем.
към текста >>

81. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

Бурята, гърбът са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните.
Радвайте се на чистите извори, които текат. Поздравявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Стремете се да осъществите Вашето назначение. Във всичко схващайте Божията мисъл, която работи. Бурята, гърбът са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните. Слабото е силно, а силното е слабо. От земята излиза всичко В. В. Ж. К. В. О П. К. Дънов Варна 1918 г.
към текста >>

82. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

„Светла мисъл е тази, която носи радост, спокойствие и тишина в човека, и му дава свобода".
Защото лишавахме се от нещо много прекрасно и хубаво. Вярно, четяхме беседа. Негова от печатаните, не сме стояли, но нещо много хубаво имаше в това. Та Словото, което Учителят ни даваше, ние трябваше да се справяме с всички мисли, които носехме от миналото у нас, съзнателно и подсъзнателно. Верно е, че Той ни даваше готово нали, както казах, това е един от много хубавите методи, който| ни даде. „Светла мисъл е тази, която носи радост, спокойствие и тишина в човека, и му дава свобода". Значи, щом аз съм потисната, знам че не ми е светла мисълта. И ако искам нещо, да речем ако е от такъв характер, щото и в мислите човек може да се заблуди, да мисли, че мисли светло, пък всъщност то да е по посока на някакво лично чувство, нещо, което той желае и да реализира, пък то не е толкова от висш характер. Разбирате? Тъй че ние сме имали в живота си и да отличаваме постоянно красивото, отговорното, доброто от злото, това което е полезно за човека и което не е полезно. Същото се отнася и за чувствата. Чувствата са един свят и желанията един свят много мъчен за овладяване.
към текста >>

83. 2.Гласът на Учителя

Говореше тихо, но ясно - пазеше се пълна тишина.
Лицето беше спокойно, бледо. Понеже бях далече не можех да видя очите. Започна беседата си. Аз слушах много внимателно. При говоренето той се оживи, отвори се. Говореше тихо, но ясно - пазеше се пълна тишина. Всички слушаха внимателно. Аз разбирах това, което говореше. Не бях чувала така да говори никой, но ми харесваше, съгласна бях. Всичко, което чух ми се видя истинно, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и ме радваше. Когато свърши беседата и запяха необикновена лекота той можеше да представи всеки от забъркано душевно състояние на когото и да е, в някой конкретен образ.
към текста >>

84. 10.Учителят ни води по нов път

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни.
Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота? За кого природата е създала такава красота? Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота? Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата където да няма живот? Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени багри и форми, на тревицата, природата е надарила. Ако човек има очи навсякъде може да вижда красота и красота. За кого е създадена и кому е необходима? Животът се изразява в красотата.
към текста >>

85. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Само при условия, ако не шумяха, ако имаше пълна тишина.
Е.А.: Той не говореше високо, силно. В.К.: Но разправяли са ми, че и тези, които са били накрая, на последните редици. Е.А.: Пак се чуваше. В.К.: Все едно, че бяхме отпред. Е.А.: Да. В.К.: Само при условия, ако не шумяха, ако имаше пълна тишина. Е.А.: Абсолютно вярно. В.К.: Но онези, които шумяха, които приказваха нали, то не може да се чуе. Е.А.: Но те не приказваха много. Не приказваха. Учителят респектираше.
към текста >>

86. 02.Като завърших отделенията

от тефтерчето на Елена Андреева

Като, че някаква далечна топлина ме докосваше, сгряваше ме и у мен наставаше тишина и спокойствие.
При такова душевно състояние се запознах с теософията, с индуската философия и религия. Интересна ми се видя мистичната страна на тая религия. По това време се запознах с Евангелието, с Христовото учение, защото макар да бях християнка по кръщение, макар, че бях учила закон Божий, аз бях отхвърлила всички форми и догми, които учеше църквата. Интересуваше ме самото Христово учение, както е дадено в Евангелието. То събуди някакъв трепет в душата ми за нещо далечно, красиво, добро и истинно в живота. Като, че някаква далечна топлина ме докосваше, сгряваше ме и у мен наставаше тишина и спокойствие. Последните класове на гимназията ми попадна книжката на Кришна Мурти „При нозете на Учителя". През цялата година на последния клас от гимназията, аз живях с тая книга. Четях я, препрочитах я, проучвах я. Два месеца преди да завърша гимназия, баща ми се прежени. Аз нищо не му казах, не се намесих, но вътрешно го преживях тежко.
към текста >>

87. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

18.XII.1938 г./ Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден.
Бог ни обича, понеже се оглежда в нас. Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога. Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш. Бог ви обича, понеже се оглежда във вас, приятно му е. /10. Утринно слово. 18.XII.1938 г./ Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден. Тихият глас на Бога се чува само в тишината. Помни само едно: Ти си жива душа, която люби Бога. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе. Вашият възлюблен е Бог, Когото вие чакате да мине пред вашите прозорци, пред вашите очи.
към текста >>

Тихият глас на Бога се чува само в тишината.
Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога. Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш. Бог ви обича, понеже се оглежда във вас, приятно му е. /10. Утринно слово. 18.XII.1938 г./ Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден. Тихият глас на Бога се чува само в тишината. Помни само едно: Ти си жива душа, която люби Бога. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе. Вашият възлюблен е Бог, Когото вие чакате да мине пред вашите прозорци, пред вашите очи. Когато редовно минава пред прозорците ви вие го посрещате и след това започвате работата си.
към текста >>

88. VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

Вергилий Кръстев

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

Настъпи тишина.
За чуждите писатели важи закона, а не важи за Словото на Учителя Дънов. А тук това важи милион пъти повече защото изменят Словото на Бога. И когато всичко това изтъквах пред Борис Николов, той не можеше нищо да отговори. А Мария Тодорова, която седеше на плетения стол и слушаше каза: „Паша си правеше литературни разработки от Словото на Учителя". Тогава Борис млъкна да защитава Паша. Настъпи тишина. Дойде време и аз се убедих, че тя наистина е правила литературни обработки. А това ще се убедите сами от примерите, които ще дадем. Освен това всеки може да го провери лично и да се убеди, че това е така. 3. Ще ви разкажа и един смешен и трагичен случай. Борис Николов беше дал на Крум Въжаров една годишнина оригинално Слово, за да я подготви за печат, като я редактира.
към текста >>

89. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Тишина в залата след първата част.
А че е пял „Битието" - то всеки може да си го пее. И по-рано, и сега, и утре. И ето сега на концертния подиум на 27.IX.1998 год в 17.45 минути Симеон Симеонов пее „Битието". Залата го слушаше вече с други уши и го гледаше с други очи, защото беше променена обстановката и аурата поради нарушение на програмата. А след като започна да пее „Битието" всички изтръпнаха и седнали на тръни слушаха. Тишина в залата след първата част. Във втората част изпя някои песни от Учителя и залата вече искаше да му помогне да излезе от онова състояние, в което бе изпаднал. Започнаха да му ръкопляскат от време на време. Концертът свърши и единствената музикантка от времето на Учителя Мария Славова отиде зад кулисите да му прави забележка и дава съвети, за неговото изпълнение. Аз вече помагах да се прибере инструментариума. Симеон Симеонов дойде при мен и си призна „Не можах да изпея Битието, така както го знам".
към текста >>

90. 01 - 18. ПОСЛЕДНИЯТ СЕАНС В АЙТОС -1912 Г.

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Настъпила тишина.
Броят се ударите и се гледа в кръга. Ако се чука 3 пъти, значи буквата е „Д". След това буквите се съединяват и се идва до думата. Сеансът продължава обикновено дълго с това чукане. И така, нямало проявление. Настъпила тишина. Групата се чудела какво да прави. Тогава г-н Дънов, както го именували приятелите, извадил от джоба си един молив и почнал да чука леко на своята маса, както се чука при морзовата азбука. Първо той ги бил предупредил по време на сеанса никой да не говори и да не шава. Тогава горе на тавана в ъгъла се чуло чукането на будилник, което чукане сякаш било в движение по въздух. След това почнали да се явяват светли точки, които плавали по въздуха над главите им, приличащи на кичур череши.
към текста >>

91. 01 - 51. ТИ КОГА СИ ТЪКАЛ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

" Настъпила тишина.
" - „Защо? " - попитала жена му. - „Ами като я гледам от тука, много аджамия е бил онзи, който я тъкал. " Жена му тутакси троснато го попитала: „Ти кога си тъкал, че разбираш от тъкане и от покривки? " А брат Георги Куртев се изправил, поел дълбоко въздух и с висок глас отговорил: „А ти кога си превързвала пръсти, че се обаждаш? " Настъпила тишина. Болният въздъхнал дълбоко и с облекчение се обърнал към брат Г. Куртев и казал: „Благодаря ти, брат Куртев, за тая приказка за покривката. Вече знам, че ръката ми ще оздравее. " Брат Г. Куртев познаваше и знаеше как да използва разумните сили в живота, с които можеш да градиш.
към текста >>

92. 01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Замряхме. Тишина.
Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най- ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: „Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка. " Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: „Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при извора, трябва да отидете с празно шише или стомна, за да го напълните. Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползва изворът.
към текста >>

93. 02 - 06. ИЗГРЕВЪТ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Владее тишина.
6. ИЗГРЕВЪТ От всички посоки пристигат хора, тъй че върхът за няколко минути е обсаден отвсякъде. Всички пристигащи бързо си оставят настрани багажа и тихо и безшумно се нареждат на близката поляна за утринна молитва. Владее тишина. Всички са обърнати на изток и с молитвен трепет чакат изгрева на слънцето. Усещат едно мистично настроение, догадка за Новото, непознатото, което идва с раждането на деня. Пурпурна руменина залива целия хоризонт на изток. Чуват се звуците на тиха молитвена песен. Ето, настъпва върховният момент и с него се подава първият слънчев лъч.
към текста >>

94. 02 - 09. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Само след няколко часа на върха се възцарила отново тишина, мир и покой.
9. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА При слизането от върха се спазвал известен ред. Най-първо тръгвали тия, които са дошли от най-далече, после които ще пътуват с влака и най-после айтозлии. Само след няколко часа на върха се възцарила отново тишина, мир и покой. А там долу, по пътеките, веселата глъчка се сливала с шума на каруците и с песните на приятелите. Когато по-голяма част от приятелите се оттеглили от върха, Учителят и брат Куртев тръгнали по една странична пътека към Балар-чешме. Наричали я още лозарската чешма. Вървели мълчаливо, вглъбени в себе си. Откъм върха се чували възторжените песни на останалите най-накрая ученици.
към текста >>

95. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В пълна тишина десетки уста едновременно произнасят три пъти свещените слова: „Божията Любов носи изобилния, пълен живот.
Вслушайте се в стария дъб. Той говори, той пее, той непрестанно прожектира безсмъртния филм, той рисува безсмъртните картини на това, което е станало край него, на това, което, макар принадлежащо вече на миналото, си остава вечно живо: Незабравимите братски обеди, незабравимите братски вечери, незабравимите братски песни, незабравимите братски и сестрински чувства, чистия Божествен възторг. Един огромен кръг, една огромна трапеза заобикаля от всички страни стария, мощен, вековен дъб. Изморени от тежкия, усилен труд, братята са насядали. С радостно усмихнати лица сестрите разнасят яденето. В пълна тишина десетки уста едновременно произнасят три пъти свещените слова: „Божията Любов носи изобилния, пълен живот. " И обедът започва. След обеда, след вечерите, започват песните - братските песни. Това е кулминационната точка на братския живот! Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият дъб! Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента... Всичко материално е преходно.
към текста >>

96. 07 - 67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Мрак и тишина цареше около лагера.
Толкова много се бяха привързали към планините, особено към Рила, че животът им сякаш нямаше да бъде пълноценен, ако не се отиде поне за няколко дни на благословената Рила, която разтваряше двери за ония, които я обичаха и тъжаха за нея, когато бяхме далеч. Горещият летен ден вече отмина. Слънцето се закри зад величествения хребет на петото езеро. Мракът пълзеше по долините и постепенно се сгъстяваше. Лагерният огън бе запален. Мрак и тишина цареше около лагера. Едва се чуваше лекият плисък на второто езеро. Брат Цеко откри литературно-музикалната част край лагерния огън със своя композиция, посветена на първото езеро. Пеню Ганев изпя физкултурния марш „Дишай дълбоко", негова композиция. Брат Петър Камбуров изсвири на кавал „Овчарската идилия". Брат Марин - „Що е същността." Следваха разни случки и опитности. Край.
към текста >>

97. 08 - 07. НЕВИДИМИТЕ ПОМАГАЧИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

То е най-закътаното езеро, там една тишина, едно хубаво - денем да отидеш, като в храм се чувстваш.
На другите казала, ама които са спазили - спазили, които не могат да разрешат въпроса, то си остава за тях. За брат Михаил Стоицев един спомен, който той е разказал на брат Куртев на градината. Аз го чух от брат Куртев. Това било преди години, не много отдавна, малко преди да си замине Учителят. На обща екскурзия на езерата, както сме прекарвали, един ден Учителят решава да отидат всичките на езерото на Съзерцанието. То е най-закътаното езеро, там една тишина, едно хубаво - денем да отидеш, като в храм се чувстваш. И понеже ще отиват общо, пътуват бавно, а пък той пътува още по-бавно, защото той е от най-възрастните. Брат Михаил Стоицев рекъл: „Аз ще тръгна малко по-рано, няма да чакам другите. Ще отида по-рано, та да мога свободно да отивам." И вървял така, вървял и поглежда. А пък там път не се вижда. Тук-там има маркировка.
към текста >>

98. 09-05. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Красотата на езерото ги пленила с царствената тишина, която постоянно владее тук.
Мусала, Граничар, Рибните езера, Страшното езеро, Мальовица, Дамга, Седемте езера, ето това е маршрутът на нашите екскурзианти. Когато те се качили на билото срещу връх Дамга, били опиянени от величествената гледка, която се открила пред техния взор. Радвали се те като деца, като всеки от тях бързал да изкаже своето възхищение, да сподели своята радост с другите. Слънцето, със своята златна колесница бързало към залез, ето защо, за да не закъснее, групата се спуснала към езерото на Съзерцанието по стръмния източен склон - път труден и опасен, особено за неопитни планинари. Ту лазили, ту се спускали, ту се крепели един друг, за да не полети някой от тях към езерото, докато най-после се намерили на брега му. Красотата на езерото ги пленила с царствената тишина, която постоянно владее тук. Всички се умълчали, загледани в тихата и спокойна повърхност на езерото, сякаш потънали в друг свят, съвсем различен от тоя, който те досега са познавали. Потопени в тоя нов за тях свят, те не забелязали как времето минавало и взело да се спуска здрач от стръмните и скалисти урви. „Хайде да тръгваме, че закъсняхме", се обадил някой. „Хайде", съгласил се друг и всички тръгнали по маркирания път над Мечата долина към бивака. Макар че пътят бил маркиран, бързо спусналият се здрач пречел да се види маркировката и вероятността да се отклонят и забъркат не била изключена.
към текста >>

99. 09 - 25. ДВЕТЕ СЕСТРИ НА ГРОБИЩАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тишината и покоят тук ги радвали.
Можем ли да ги забравим? Може ли да не си спомним и спомняме за тях? Ето защо две от нашите сестри един съботен ден отиват на гробищата, за да посетят гроба на брат Неделчо, който беше най-новият покойник. Отишли на гроба, попели, помолили се, а след това си прочели нещо от една беседа. Приятно им било да стоят на гроба, защото и времето било хубаво и ги разполагало. Тишината и покоят тук ги радвали. По същото време вече имало и други хора на близките гробове, които очаквали свещеника да дойде да им прочете някоя молитва. Но макар и след доста дълго чакане, попът не дошъл. Тогава една от жените дошла при двете сестрички на Неделчовия гроб и ги помолила да отидат и на гроба на техния покойник, да прочетат някоя молитва. Те приели предложението, отишли на гроба, изпяли една-две молитвени песни, прочели някоя молитва и обредната част се свършила. Тогава близките на покойника разтворили чантите си и дарили щедро двете сестри, които бяха чели молитва на гроба на техния покойник.
към текста >>

100. 09 - 185. КАК СИ ИЗЛЕКУВАХ КОЛЕНЕТЕ