НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
146
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 ) Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А другото възкресение – физическото, то е
сянка
, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога.
“ Два вида възкресение няма. Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога. Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение. А познанието на Бога става чрез Любов към Бога.
А другото възкресение – физическото, то е
сянка
, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога.
Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически. В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя.
към текста >>
2.
2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А като намериш човешкото в човека, ти си намерил
сянката
.
Не можеш да имаш Божествена Любов, ако не се стремиш към центъра, към Бога. Ако отивате двама към Бога, вие сте приятели. Като се отдалечавате от Бога, ставате неприятели. Любовта има съвсем особено качество и като влезе в човека, го подбужда да чете, да учи, да работи за Господа, да се възхищава и да вижда възвишеното навред. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек.
А като намериш човешкото в човека, ти си намерил
сянката
.
Братът попита: „Вие вчера казахте, че можем да обичаме както Христос обича.“ Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас.“ Можем да обичаме като Христа или по-точно – да дадем ход да се прояви Христос в нас. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен.“ Любовта е проява на Бога в Живота. Който се е домогнал до тоя велик закон, той е придобил всичко. Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в Живота.
към текста >>
Разликата между влюбване и Божествена Любов е в следното: ако любовта, която имаш към някого, не хвърля
сянка
върху Любовта ти към Бога, тогава тази Любов е Божествена.
Братът попита: „Вие вчера казахте, че можем да обичаме както Христос обича.“ Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас.“ Можем да обичаме като Христа или по-точно – да дадем ход да се прояви Христос в нас. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен.“ Любовта е проява на Бога в Живота. Който се е домогнал до тоя велик закон, той е придобил всичко. Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в Живота.
Разликата между влюбване и Божествена Любов е в следното: ако любовта, която имаш към някого, не хвърля
сянка
върху Любовта ти към Бога, тогава тази Любов е Божествена.
Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху Любовта ти към Бога, тогава тази любов има примес. Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи. В Божествения свят не може да влезе едно неразумно същество. Там всички неща са разумни. За да можеш да имаш висока връзка с Любовта на едно същество, то трябва ти да го разбираш и то да те разбира.
към текста >>
Но ако твоята любов към някого хвърля
сянка
върху Любовта ти към Бога, тогава тази любов има примес.
Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас.“ Можем да обичаме като Христа или по-точно – да дадем ход да се прояви Христос в нас. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен.“ Любовта е проява на Бога в Живота. Който се е домогнал до тоя велик закон, той е придобил всичко. Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в Живота. Разликата между влюбване и Божествена Любов е в следното: ако любовта, която имаш към някого, не хвърля сянка върху Любовта ти към Бога, тогава тази Любов е Божествена.
Но ако твоята любов към някого хвърля
сянка
върху Любовта ти към Бога, тогава тази любов има примес.
Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи. В Божествения свят не може да влезе едно неразумно същество. Там всички неща са разумни. За да можеш да имаш висока връзка с Любовта на едно същество, то трябва ти да го разбираш и то да те разбира. В Любовта има обмяна.
към текста >>
3.
3_06 ) Правата мисъл
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти сядаш на някой камък на
сянка
под дърветата и казваш, че са глупави.
Почни да мислиш право и ще станеш красив, силен и паметта ти ще се подобри. Имаш някаква болка; почни да мислиш право и тя наполовина ще се намали, после – на една четвърт и най-после ще изчезне. Да повярваш в Бога, това значи да мислиш право. Бог е Баща ти, който е създал целия свят. Мисли за Името на Баща си.
Ти сядаш на някой камък на
сянка
под дърветата и казваш, че са глупави.
Мисли за тях! Като почнеш да мислиш за тях, ще видиш, че те не са глупави. Камъкът също мисли; нали като носиш един диамант, няма да боледуваш. Простите камъни са по-невежи, а скъпоценните камъни мислят, само че не както хората. Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл.
към текста >>
4.
3_08 ) Възвишеното в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Както рисуват сега светиите, то е
сянка
.
Черната раса е развила съзнанието до известна степен. Червената и Жълтата раса са продължили развитието. Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде Раса на сърцето. Вечерно време от хората на тази раса ще излиза приятна мека светлина – ореол и лицето ще изпъква в светлина.
Както рисуват сега светиите, то е
сянка
.
Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: „Кога ще бъде това? “ Има вече родени от тази раса, има вече готови типове от нея. Към това бъдеще се стремят хората.
към текста >>
5.
7_05 ) Чистота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато един мъж върви и
сянката
на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление.
Казано е „Бъдете чисти и свети! “ и трябва да се създаде една чиста атмосфера, в която влиянията да бъдат добри. С примес на лоши мисли Черната ложа иска да разстрои мозъчните органи и тогава от Божествения свят не може да се приемат Божествени мисли. Хората от света не могат да приемат Божествените мисли, понеже мозъкът им постоянно се занимава с обикновени работи. На един прост инструмент не може да се свири нещо грандиозно.
Когато един мъж върви и
сянката
на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление.
Когато един мъж върви, той винаги трябва да гледа сянката на жената да бъде настрани, да не пада върху него. Трябва Чистота. Един ученик видял, че една жена минава от лявата му страна, и се пазел да не хвърля сянка върху него, но не видял, че друга жена вървяла от дясната му страна и го скъсали. Това ти го казвам, за да разбереш: човек трябва да се очисти, да бъде като дете, съзнанието му да се освободи от всичко нечисто. Който е чист, един низш живот не може да го яде, защото трептенията на чистия са силни.
към текста >>
Когато един мъж върви, той винаги трябва да гледа
сянката
на жената да бъде настрани, да не пада върху него.
“ и трябва да се създаде една чиста атмосфера, в която влиянията да бъдат добри. С примес на лоши мисли Черната ложа иска да разстрои мозъчните органи и тогава от Божествения свят не може да се приемат Божествени мисли. Хората от света не могат да приемат Божествените мисли, понеже мозъкът им постоянно се занимава с обикновени работи. На един прост инструмент не може да се свири нещо грандиозно. Когато един мъж върви и сянката на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление.
Когато един мъж върви, той винаги трябва да гледа
сянката
на жената да бъде настрани, да не пада върху него.
Трябва Чистота. Един ученик видял, че една жена минава от лявата му страна, и се пазел да не хвърля сянка върху него, но не видял, че друга жена вървяла от дясната му страна и го скъсали. Това ти го казвам, за да разбереш: човек трябва да се очисти, да бъде като дете, съзнанието му да се освободи от всичко нечисто. Който е чист, един низш живот не може да го яде, защото трептенията на чистия са силни. Човек докато пази своята Чистота, той е в безопасност.
към текста >>
Един ученик видял, че една жена минава от лявата му страна, и се пазел да не хвърля
сянка
върху него, но не видял, че друга жена вървяла от дясната му страна и го скъсали.
Хората от света не могат да приемат Божествените мисли, понеже мозъкът им постоянно се занимава с обикновени работи. На един прост инструмент не може да се свири нещо грандиозно. Когато един мъж върви и сянката на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление. Когато един мъж върви, той винаги трябва да гледа сянката на жената да бъде настрани, да не пада върху него. Трябва Чистота.
Един ученик видял, че една жена минава от лявата му страна, и се пазел да не хвърля
сянка
върху него, но не видял, че друга жена вървяла от дясната му страна и го скъсали.
Това ти го казвам, за да разбереш: човек трябва да се очисти, да бъде като дете, съзнанието му да се освободи от всичко нечисто. Който е чист, един низш живот не може да го яде, защото трептенията на чистия са силни. Човек докато пази своята Чистота, той е в безопасност. За Кръщението се приготовляваме с Чистота. Ако човек е чист, идва Духът и става Кръщението.
към текста >>
6.
7_14 ) При страданието остава божественото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Погледнете сливите край полянката, покарали всред боровете – нали са на
сянка
, израсли са тънки и високи, чак до върха на боровете; понеже са в утеснено състояние, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода.
Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя казала: „Аз макар и да плача, вие ме водете.“ Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: „Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граница, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към Духа. Те не трябва да ви плашат. Като страдате, трябва да знаете, че вече сте близо до Царството Божие.
Погледнете сливите край полянката, покарали всред боровете – нали са на
сянка
, израсли са тънки и високи, чак до върха на боровете; понеже са в утеснено състояние, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода.
Като излязат над боровете, тези сливи ще се разширят, ще се разклонят, ще се освободят. Така е и с хората: в света хората, които са при добри условия, в охолен живот, растат физически, нашироко, а тези, които са в утеснение, растат нагоре, към Бога, растат духовно. Ще ви разкажа следната случка: един момък вървял дълго време подир забулена мома и искал да види лицето ѝ; най-сетне тя се обърнала, ала му зашлевила две звучни плесници. Но като направила движението с ръката си, булото се отдръпнало и момъкът видял лицето ѝ. Той останал така удивен от дивната красотата на нейното лице, че когато един негов приятел му казал: „Каква голяма обида ти е нанесена!
към текста >>
7.
3) Болести на кръвоносната система
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Главата да бъде на
сянка
.
10.2. Може да се употреби и следното средство: сварена бамя с мляко и захар се налага на местото. 11. Скрофули Една сестра имаше скрофули на врата си. Учителя ѝ даде следния съвет: Да прави слънчеви бани преди обяд.
Главата да бъде на
сянка
.
Скрофулите се лекуват чрез слънце. Ще почне с петнадесет минути и постепенно ще увеличава времето на слънчевите бани. 12. Артериосклероза 12.1. Болният да употребява чесън: няколко скилидки да се счукат, да се смесят с дървено масло и да се вземат вътрешно. Може да се употребява и чеснова есенция.
към текста >>
8.
7) В Твоята Любов намирам аз покой
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
температурата на Бивака беше 40 градуса на слънце и 32 градуса на
сянка
и имаше малко спадане на барометъра.
В ТВОЯТА ЛЮБОВ НАМИРАМ АЗ ПОКОЙ На 23 август 1933 г.
температурата на Бивака беше 40 градуса на слънце и 32 градуса на
сянка
и имаше малко спадане на барометъра.
Учителя каза в разговора: Всяка болест е дисхармония, която може да се лекува чрез съответна музика. За всяка болест си има особена музика, особен ритъм. Учителя изсвири на цигулката си една мелодия с особен ритъм и каза, че е за сърцето, и изсвири друга мелодия и каза, че тя е за белия дроб. После изпя думите:
към текста >>
9.
12) Всичко е за Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А ние се плашим от
сянката
си.
Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Не осигурявай човека, понеже този човек, който се осигури, губи вяра в себе си. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? “ Казвам: на Земята ще прекараш живота си много хубаво. Толкова милиона зайци са осигурени, че какво има да се плаши човек?
А ние се плашим от
сянката
си.
Искаш да служиш на Бога, ала завърши ли Неговото училище? Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене. У човека има дарби, които той не съзнава. Някой път човек е в голяма опасност и тогава се развиват дарбите му. Случват се такива неща: например, намираш се някъде в една засада, у теб се събуди разумното и изведнъж, за една десета от секундата, ти дойде един план как да се измъкнеш оттам.
към текста >>
10.
18) Да я събуди навреме
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като говорим за духовния живот и за Ангелите, то това, каквото ние мислим, е
сянка
.
За да го види, човек трябва да се издигне високо в своето развитие. Нали и Даниил, когато видял едно Напреднало същество, се почувствал безсилен? Един Ангел изчислява траекторията на Земята – откъде ще мине тя след милиони години, колко хора ще живеят на нея и пр. Има работи, които Ангелите не знаят, но те са с богати познания. Един Ангел не знае що е лъжа, защото в Ангелския свят не може да има изкушение.
Като говорим за духовния живот и за Ангелите, то това, каквото ние мислим, е
сянка
.
Животът е много велик и мисълта на Висшите същества е толкова подвижна, че ние даже не можем да я сравним с нищо. Освен това с нашите възможности схващаме един много медлен живот, в неговата най-груба проява, а не онзи всемирен Живот. Животът е красив и за онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма. Ангелите искат да дойдат тука, понеже тук идва нещо ново, което те не знаят, и този живот тук за тях е чуден. Един брат попита: „Ангелите имат ли скръб?
към текста >>
11.
22) Други болести
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Главата да се покрие, за да бъде на
сянка
.
Те показват, че нервната система и кръвообращението не са в добро състояние. Щом се подобрят те, белите петна изчезват. Препоръчват се следните средства: 8.1. Обливане на цялото тяло със слънчева вода един месец. 8.2. Да се пече на слънце лицето един час или час и половина, сутрин, от седем и половина до девет часа.
Главата да се покрие, за да бъде на
сянка
.
9. Средство за усилване 10.1. Смесват се 200 г прясно краве масло и 200 г мед. Всяка сутрин се взема по една супена лъжица от тази смес. За да бъде материалът винаги пресен, може дозата да се вземе на четири пъти, т. е. да се забърква по 50 г масло и 50 г мед.
към текста >>
12.
36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гръбнакът да се излага на слънце, а главата да бъде на
сянка
.
Сутрин, обед и вечер – дълбоко дишане с по седем вдишки и да се задържа въздухът колкото се може по-продължително време. 18.3. Пиене на гореща вода. 18.4. Всяка сутрин болният да прави слънчеви бани на гръбнака. Гръбнакът е акумулатор на слънчевите енергии. Ранните слънчеви лъчи действат лечебно при тази болест.
Гръбнакът да се излага на слънце, а главата да бъде на
сянка
.
Почва се от половин час и времето се увеличава постепенно, докато се стигне до час и половина. Начален час е 7 ч. сутринта. 18.5. Вегетарианство. 18.6. Болният да бъде тих и спокоен, без тревога и нервиране. Да се моли, да му четат Евангелието, беседите и лекциите.
към текста >>
13.
48) Някои заразни болести
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
4.2. Денем да се прави слънчева баня на мястото, като се държи главата на
сянка
.
3.1. Да се ядат лимони с корите – по няколко лимона на ден без захар. 3.2. Избягване на мазнини. 4. Заушка 4.1. Счукани маслини се налагат на мястото. Да стоят цяла нощ.
4.2. Денем да се прави слънчева баня на мястото, като се държи главата на
сянка
.
5. Шарка 5.1. Да се пази болният на топло. Да живее в топла стая. 5.2. Болният да приеме очистително – рициново масло. 5.3. Болният да пие гореща вода три пъти на ден по три чаши.
към текста >>
14.
52) Окото, Мусалла, Олтарят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Слънцето вече се наклоняваше в своя залез и някои от скалите бяха потънали в дълбока
сянка
, а други, ярко позлатени от слънчевите лъчи, се устремяваха напред.
потеглихме от София и още същия ден, надвечер, бяхме при хижа „Мусалла“. Групата беше голяма, наброявахме сто и петдесет души и едни от нас пренощуваха в хижата, други – в палатки, а някои – под навеси. На следния ден прекарахме при долните Мусалленски езера, но преди мръкване започнахме възлизане към върха и се установихме при средното, най-голямото от Мусалленските езера, където да прекараме нощта. Оттам се наблюдаваше чудна картина. Мусалла, заел своето място в мълчаливата високопланинска верига от върхове, ни очакваше.
Слънцето вече се наклоняваше в своя залез и някои от скалите бяха потънали в дълбока
сянка
, а други, ярко позлатени от слънчевите лъчи, се устремяваха напред.
Но тези контрасти на сенки и светлини бяха забулени от гъстата мъгла, която пропълзя по склоновете и скоро ни обгърна. Мръкна се, запалихме десетина огньове и се събрахме около тях. Започна да ръми ситен дъжд, който скоро престана, а мъглата ставаше все по-гъста. Намирахме се в едно вълшебно царство – царството на Чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работеха тук, и се вслушвахме в нощната симфония на планината.
към текста >>
15.
55) Островът на блажените
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като влезеш в Природата, най-първо ще вярваш, нито
сянка
от съмнение да няма.
Ако няма предмети вън в света, няма кой да стимулира човека, няма как той да прояви дейност. Най-малкото нещо, което става с теб, е стимул. Та велик е животът в Природата – всяка година все нови неща има. Когато говориш на Природата на обикновен език, тя не отговаря, но когато ѝ говориш на нейния език, тя отговаря. Природата не търпи съмнения, колебания и отрицания, тези неща са несъвместими с нейния живот.
Като влезеш в Природата, най-първо ще вярваш, нито
сянка
от съмнение да няма.
Каквото тя ти каже, вярвай. Като влезем в общение с Природата, ние влизаме в един свят на всички възможности. Събрали се веднъж най-учените хора – светски и религиозни. Дошъл и един ученик от отделенията на Божествената школа. Всеки разправил всичкото си знание, а този ученик бил на последно място.
към текста >>
16.
37) Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И ако не се разговаря с вас, то е само
сянка
.
Той като рече да погледне с шестото си сетиво, дрехите изчезват и вижда вътрешните процеси в дробовете, стомаха, кръвоносната система. Щом се усили вътрешното му зрение, изчезват и дробовете, мускулите, костите, нервите и той вижда само пара. При по-ясно зрение тази пара се сгъстява, оформя една светла форма и вече ясновидецът вижда същинския образ. Тази светла форма му проговорва – тя е разумна и така той разбира толкова много неща, като че ли е живял милиони години на Земята. Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално.
И ако не се разговаря с вас, то е само
сянка
.
Когато говориш с него, между твоето и неговото съзнание има връзка. Влезеш ли във висшите светове, ще видиш миналите си съществувания, развитието на цялото човечество и на ангелите: ще видиш всичко, което поискаш. Влезеш ли в тези светове, можеш да имаш развлечения и почивка, и каквото поискаш – става, а и можеш да стоиш там, докогато искаш. Една сестра запита: Какво да правя сега, след заминаването отвъд на дъщеря ми? Обръщайте се към Бога, молете се, пазете истинските връзки с дъщеря си.
към текста >>
17.
40) Който разбира времето, той е маг
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това агентът излязъл от
сянката
на своето прикритие и казал: „Ти си спаси живота.
Действието се развило вечерта към девет часа. Връщал се през Борисовата градина. Спрял се вледенен и си помислил дали да върви напред, или да се върне. Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума. Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му.
След това агентът излязъл от
сянката
на своето прикритие и казал: „Ти си спаси живота.
Аз мислех, че си апашът, и щях да гръмна по теб, но ми падна шапката.“ Случката разтърсила и двамата – имало намеса от Невидимия свят. Агентът се изплашил от постъпката си – насреща му стоял невинен човек. Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало. Човек трябва да бъде в постоянна връзка. Казано е: „Бдете и молете се.“ Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи.
към текста >>
18.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Реал¬ност¬та е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е
сянка
.
Синята краска е на Духа на Истината. Хората не са още готови за синята краска и само когато са в нещастие, гледат към нея. Само синята краска може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тази краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално – това размишлявайте.“ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате. Защото под думата реален аз разбирам не нещо неизменчиво, а нещо, което се изменява; първото не е реално.
Реал¬ност¬та е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е
сянка
.
Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на Природата. Щом ние Ă противо¬действаме, получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения.
към текста >>
Сянката
е нещо временно.
Хората не са още готови за синята краска и само когато са в нещастие, гледат към нея. Само синята краска може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тази краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално – това размишлявайте.“ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате. Защото под думата реален аз разбирам не нещо неизменчиво, а нещо, което се изменява; първото не е реално. Реал¬ност¬та е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка.
Сянката
е нещо временно.
Ние сме носители на желанията на Природата. Щом ние Ă противо¬действаме, получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения. Тук например четем: „Очите ти ще видят Царя в красотата Му.“ Защо страдаме в тоя свят?
към текста >>
19.
47) На границата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Женевският химик Циглер регистрира биолъчение в растението
росянка
и нарича това явление зоизитет.
Д-р Люис като поставя пръстите си на 6-7 мм разстояние от плочите, те светват; тогава той фотографира светлината, която излиза от пръстите му. И още, в тъмна стая той фиксира с поглед флуоресциращата плоча в течение на 30 мин, при което фотографира сиянието, което излиза от очите му. Този резултат е в синхрон с твърдението на окултната наука, че очите, ушите и други центрове на организма изпушат снопове светлина. Ученият Каан изследва лъчите, които изпущат мозъкът, сърцето, черният и белият дроб. Оказва се, че най-много лъчи изпуща мозъкът; сърцето и черният дроб изпущат еднакво, а белият дроб – в някои случаи по-малко, а в други – повече от мозъка.
Женевският химик Циглер регистрира биолъчение в растението
росянка
и нарича това явление зоизитет.
После отъждествява тези биолъчения с одичните лъчи на Райхенбах. Но те не са ли и същите митогенни лъчи на Александър Гурвич? Д-р Гастон Дюрвил, след като държи ръката си над някои растения, ускорява растежа им. Същите опити са правени и от Манен, и от Гравие. Забележителен факт е, че здравето на експериментатора има влияние върху резултата на опита.
към текста >>
20.
101) Четири ценности
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес хората имат само
сянката
на Любовта, но като дойде същинската Любов, ще настъпи преврат у тях и ще се зароди желание да се обичат.
Хората са изгубили връзките, които съществуват в човешкия живот. Вследствие на това се явява една дисхармония, която не могат да определят откъде иде. В Природата има три порядъка: идеален, или Божествен, Духовен и материален. Злото произтича от материалния порядък на нещата. Сега се коват закони, които ограничават човека: те сковават неговите мисли, чувства и воля и с това се поражда големият дисонанс, който съществува.
Днес хората имат само
сянката
на Любовта, но като дойде същинската Любов, ще настъпи преврат у тях и ще се зароди желание да се обичат.
Всички религии в света трябва да се обединят. Те учат идеите за Бога, а при това изпадат в разногласия. Защо братята в едно семейство се стълкновяват? Но човешкият порядък е временен и той е само спомагателно средство. Човек има четири ценности.
към текста >>
21.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега хората имат само
сянката
на любовта.
Психичната музика говори на възвишеното в човека и преобразява човека. Музиката може да накара човека да заживее за един висок идеал. Ако музиката може да направи човека готов за една велика любов и за една велика жертва, то тая музика е психична.” „Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в оная музикална форма, която е дадена от класиците. При органичната музика, а още повече при психичната, едно музикално парче събужда у човека вяра, друго - любов, трето - милосърдие и пр. Трябва да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любов, какво нещо е да не съдим.
Сега хората имат само
сянката
на любовта.
А пък като дойде същинската любов, ще стане преврат у тях и ще се зароди желание да обичат. Музиката може да съдейства на това.” Който знае да пее, той може да работи успешно. Който не знае, не може. Най-хубавите работи в света са създадени чрез музиката.
към текста >>
22.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като че чувствала някаква тъмна
сянка
да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие.
Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено. Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш. Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка. Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят. Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние.
Като че чувствала някаква тъмна
сянка
да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие.
Тя отива в столицата и там намира как да служи на човечеството. Решава се да отиде в Сибир при заточениците и там да ги утешава, да им служи. И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо същество. - За мен ли плачеш? - продумала Вера с ясна усмивка.
към текста >>
23.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека си припомним за крилатите семена на клена, за скачащите семена на растението Ecbalium и хиляди други неочаквани механизми, които ни поставят в учудване, защото можем да кажем, че няма почти ни един вид семе, което да не е измислило някакъв начин, за да се отдалечи от
сянката
на майка си.
Разбира се, съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тия доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към духа и светлината. Няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да постигнат своите задачи. Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр.
Нека си припомним за крилатите семена на клена, за скачащите семена на растението Ecbalium и хиляди други неочаквани механизми, които ни поставят в учудване, защото можем да кажем, че няма почти ни един вид семе, което да не е измислило някакъв начин, за да се отдалечи от
сянката
на майка си.
Водното растение Trapa natans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете му се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напълват с лигава течност, която е по-тежка от водата, и затова целият апарат отново влиза във водата, дето узряват плодовете. Едно карамфилово растение Silene italica, едно скромно бяло цветенце, което се намира в голямо количество под маслиновите дървета, е насочило своята мисъл в друго направление. Повидимому твърде страхливо, твърде загрижено, да не би нечисти и нежелателни насекоми да посетят цветовете му, то е покрило стъблото си със звездести косми, които отделят лепкав сок. Чрез последния паразитните насекоми се спират на пътя си.
към текста >>
Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата
сянка
, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята
сянка
!
И ще му кажете: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват.” По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко. Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията! Да не се мисли, че у тях няма съзнание.
Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата
сянка
, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята
сянка
!
Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически. Не, всичко в света е свързано. Когато човек посади в Земята три царевични зърна, да не ги счита, че са мъртви същества, но да ги наглежда като свои малки братчета. Като отива човек при някоя слива или ябълка, да се спре при тях.
към текста >>
24.
08.Методи за развитие на любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако нямаш този резултат, твоята любов е човешка,
сянка
на любовта.
Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете. Всеки ден изпращайте към тях своите мисли и пожелания. Тази задача се нарича стажуване на Любовта. Правете това няколко години подред и гледайте дали с тези хора ще стане някаква промяна. Този, когото обикнеш, ако започне да става по-добър, твоята любов е Божествена.
Ако нямаш този резултат, твоята любов е човешка,
сянка
на любовта.
Този човек, когото обичаш с Божествена любов, ако е бил болен, ще оздравее, ще стане по-добър, по-умен, ще развие известни дарби, способности и пр. Така като практикуваш любовта, тя ще расте в тебе." Единадесети метод. Този метод е малко по-мистичен. С проучването на Евангелието ще дойдеш до Любовта.
към текста >>
25.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние се плашим от
сянката
си.
Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши!
Ние се плашим от
сянката
си.
У хората има дарби, които те не съзнават. Някой път са в голяма опасност и тогава се развиват дарбите. Например случват се такива неща: намираш се някъде в засада, У теб се събуди Разумното и изведнъж, в една десета от секундата - дойде ти един план как да се измъкнеш от засадата. Иначе с години не би намерил този план. И по най-изкусната стратегия го изпълниш.
към текста >>
26.
Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Другото възкресение - физическото - то е
сянката
, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога.
Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога.
Другото възкресение - физическото - то е
сянката
, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога.
Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически. В съзнанието му стана промяна и тогава тялото му оживя.
към текста >>
27.
Любовта в новата епоха
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А човешкото е
сянка
.
Любовта има съвсем особено качество. Когато влезе в човека, тя му дава подтик да чете, да учи, да работи за Господа. Човек се възхищава от всичко красиво, във всичко вижда възвишеното. Това, което хората проявяват като любов, не е Любов, то е едно обикновено чувство. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек.
А човешкото е
сянка
.
При Божествената Любов ти виждаш и обичаш Бога в човека. А това, което наричат в света любов - човешката любов - това не е никаква любов. Това е както, когато турят парче примамка в капана. Братът попита: - Вие вчера казахте, че можем да обичаме, както Христос обича.
към текста >>
Разликата между влюбването и Божествената Любов е в следното: Ако любовта ти към някого не хвърля
сянка
върху любовта ти към Бога, тази любов е Божествена.
Небето е навсякъде, където има любов, дето има разумен живот. Дето Любовта отсъствува, там е адът. Който не люби, той е в смъртта. Любовта носи Божествените дарби. Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в живота.
Разликата между влюбването и Божествената Любов е в следното: Ако любовта ти към някого не хвърля
сянка
върху любовта ти към Бога, тази любов е Божествена.
Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тогава тази любов не е Божествена, има нещо нечисто в нея, има примес. Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи. В Божествения свят не може да влезе едно същество неразумно. В Божествения свят всички същества са разумни. За да може да има висока връзка на любов, двама души, които се обичат, трябва да се разбират.
към текста >>
Но ако твоята любов към някого хвърля
сянка
върху любовта ти към Бога, тогава тази любов не е Божествена, има нещо нечисто в нея, има примес.
Дето Любовта отсъствува, там е адът. Който не люби, той е в смъртта. Любовта носи Божествените дарби. Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в живота. Разликата между влюбването и Божествената Любов е в следното: Ако любовта ти към някого не хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тази любов е Божествена.
Но ако твоята любов към някого хвърля
сянка
върху любовта ти към Бога, тогава тази любов не е Божествена, има нещо нечисто в нея, има примес.
Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи. В Божествения свят не може да влезе едно същество неразумно. В Божествения свят всички същества са разумни. За да може да има висока връзка на любов, двама души, които се обичат, трябва да се разбират. Когато дойде Любовта, тя ще те постави във връзка с напредналите души, с душите, които са като скъпоценните камъни.
към текста >>
28.
Екскурзия на Витоша на 23 юли 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес температурата на Бивака е 40 градуса на слънце и 32 градуса на
сянка
.
Екскурзия на Витоша на 23 юли 1943 г.
Днес температурата на Бивака е 40 градуса на слънце и 32 градуса на
сянка
.
Има малко спадане на барометъра. Учителя каза в разговора: - Всяка болест е дисхармония, която може да се лекува чрез съответна музика, чрез особен ритъм. Учителя изсвири една мелодия с особен ритъм и каза, че тази музика е за сърцето. Изсвири друга мелодия и каза, че тя е за белия дроб.
към текста >>
29.
03. КЪМ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Слънцето не е още залязло, нонякои от скалите са вече потънали в дълбока
сянка
, а други са тъй ярко позлатени от слънчевите лъчи!
Отивай при нея като дете и ще получиш много! Преди да се възкачваш по свещените ù склонове, прости на всички, примири се с всички, възлюби всички дълбоко в сърцето си, разтовари се от всичките си скърби и тревоги - те са привидни - и иди на планината. Планината ще ти говори много тихо и, ако не е притихнал шумът в теб, не ще можеш да чуеш нейния говор. Още преди мръкване почваме възлизането и се спираме при средното езеро. То е най-голямото от всичките тия езера.
Слънцето не е още залязло, нонякои от скалите са вече потънали в дълбока
сянка
, а други са тъй ярко позлатени от слънчевите лъчи!
Какъв контраст на сенки и светлини! Около нас стръмни върхове, между които се издига най-високо Мусала - върхът, от който утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето. Такъв е нашият план. Но вижте; слънцето още не е залязло и ето, гъста мъгла почва да забулва околните върхове. Но ето, че те се движат надолу, пропълзяват по склоновете и скоро ние всички сме обгърнати от нея.
към текста >>
30.
05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ниските места са потопени вече в дълбока
сянка
, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи.
С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите. По-големите дънери се нареждат край огъня за седалища. Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове.
Ниските места са потопени вече в дълбока
сянка
, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи.
Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан. Тук е и Учителят.
към текста >>
31.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те са ту осветени, ту потъват в дълбока
сянка
.
Това трае само няколко мига. След това пак пред нас е лазурната небесна шир. Небето е напълно ясно и ние изобилно сме облени от слънчевите лъчи. Но по едно време облаци се раздвижват по небето. Каква чудна игра на светлини и сенки по върховете и полянките!
Те са ту осветени, ту потъват в дълбока
сянка
.
Това не наподобява ли смяната на скърбите и радостите в човешкия живот! Обаче над облаците там горе във висините няма вече тая смяна. Там е винаги слънце. Човек не може ли да намери тия сфери и в глъбините на своята душа! Надвечер искаме да слезем, за да занесем долу това, с което ни дариха тук.
към текста >>
32.
12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил
сянка
!
Спираме се. Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот.
В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил
сянка
!
Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка.
към текста >>
33.
23. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Сега хората имат само
сянката
на любовта.
Някого с години трябва да го обичаш, за да намериш някакъв резултат, един плод. Първият дар на Любовта е музиката. Любовта е наука за музиката. Да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любовта, какво нещо е да не съдим! – Какво носи новата епоха, която иде?
– Сега хората имат само
сянката
на любовта.
А пък като дойде същинската любов, ще стане преврат и у всички хора ще се зароди желание да обичат! Иде едно колективно събуждане на човечеството. И тогаз хората ще разберат, че едничкият път е духовният път, че няма друг път освен духовният. Вие сте излезли от рая. За да се върнете в рая, какво трябва?
към текста >>
34.
32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, което има сега, е само
сянка
на любовта.
– С кое трябва да се започне сега при преустройството на живота. – С любовта! Докато хората не почнат да се хранят с любовта, ще имат стария живот. Всички хора са носители на Божествената любов, само че у едни изворите не са още протекли. Сега любовта не е приложена в живота.
Това, което има сега, е само
сянка
на любовта.
В любовта не може да има раздори, понеже в нея не може да има деление. Тя е, която урегулирва всички неща. Тя като дойде, задоволява всички нужди на човека: и ума му, и живота му, и свободата му. Защото на човека му трябват три неща: живот, светлина, знание и свобода. Няма по-голяма основа от основата на любовта.
към текста >>
35.
41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се знае, че Божественото в човека — това е истинският човек, а низшето в човека — това е
сянката
му.
– Как може да се осмисли животът на днешния човек? – Зад живота, който хората живеят днес, има нещо скрито. Този живот, който живеят хората, не е още реален. Докато се карат и пр., те не са в реалния живот, а в живота на сенките. В реалния живот се влиза чрез любовта.
Трябва да се знае, че Божественото в човека — това е истинският човек, а низшето в човека — това е
сянката
му.
Вие сте даровити, но не сте проявени още. Гледайте да откриете нещо хубаво в човека. Това е пътят, който води към любовта. Всякога, когато обикнете някого, трябва да знаете, че сте обикнали Безграничния. Ето защо, когато обичате някой човек, трябва да имате абсолютно доверие в него.
към текста >>
36.
43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Нали вие говорите за една слънчева любов, в която няма нито едно петно, никаква
сянка
?
Тя е единственото Божествено, което е основа на всичко. Тя е единна. Единственото нещо, което не се дели, е любовта. Единственото реално нещо в света, което не се мени, е само любовта. Един от лекарите, като че ли в момент на едно прозрение, каза:
– Нали вие говорите за една слънчева любов, в която няма нито едно петно, никаква
сянка
?
Щом има сянка, щом има петно, това не е любов. – Да. Човекът на любовта е най-силното същество на света. Какво разбирате под „свръхчовек"? – Човек, който носи светлина, топлина и сила в себе си.
към текста >>
Щом има
сянка
, щом има петно, това не е любов.
Тя е единна. Единственото нещо, което не се дели, е любовта. Единственото реално нещо в света, което не се мени, е само любовта. Един от лекарите, като че ли в момент на едно прозрение, каза: – Нали вие говорите за една слънчева любов, в която няма нито едно петно, никаква сянка?
Щом има
сянка
, щом има петно, това не е любов.
– Да. Човекът на любовта е най-силното същество на света. Какво разбирате под „свръхчовек"? – Човек, който носи светлина, топлина и сила в себе си. Един от лекарите, като че ли в едно вътрешно просветление от целия разговор, каза:
към текста >>
37.
53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, което не те смущава, е реалното, а това, което те смущава, в същност е
сянка
.
Когато някой ти каже или сам си кажеш: "Не си способен", кажи си: "Не, способен съм, Бог ме е направил способен". Когато някой ти каже: "Не си красив", кажи си: "Не, Бог ме е направил красив". Когато някой ти каже или си кажеш: "Не си умен", кажи си; "Бог ма е направил умен". Ако някой човек те обижда, разкопал е градината ти. Какво лошо има в това?
Това, което не те смущава, е реалното, а това, което те смущава, в същност е
сянка
.
Велики закони управляват живота. Този, който освобождава, го освобождават. Този, който ограничава, го ограничават. Ние се намираме сега в преддверието на златния век на човечеството. Това е тъй нареченото идване Царството Божие на земята.
към текста >>
38.
Методи за развитие на любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако нямаш този резултат, твоята любов е човешка,
сянка
на любовта.
Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете. Всеки ден изпращайте към тях своите мисли и пожелания. Тази задача се нарича стажуване на Любовта. Правете това няколко години подред и гледайте дали с тези хора ще стане някаква промяна. Този, когото обикнеш, ако започне да става по-добър, твоята любов е Божествена.
Ако нямаш този резултат, твоята любов е човешка,
сянка
на любовта.
Този човек, когото обичаш с Божествена любов, ако е бил болен, ще оздравее, ще стане по-добър, по-умен, ще развие известни дарби, способности и пр. Така като практикуваш любовта, тя ще расте в тебе.” Единадесети метод. Този метод е малко по-мистичен. С проучването на Евангелието ще дойдеш до Любовта.
към текста >>
39.
033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Молитвата е реалност, а не
сянка
.
При молитвата човек получава енергии от Божествения свят. Законът на молитвата е същият, както законът на храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата.
Молитвата е реалност, а не
сянка
.
Това, което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата наподобява простиране крачето на амебата, за да хване храната си.
към текста >>
40.
079 ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но като говоря това, разбирам Реалния Свят, а физическият свят е
сянка
.
Онзи свят и този свят са един свят. Този един свят е един малък сектор, една малка проекция на онзи свят. Ангелският свят е по-реален от нашия. Как е създадена Вселената? Самият този въпрос е неуместен, понеже Вселената съществува.
Но като говоря това, разбирам Реалния Свят, а физическият свят е
сянка
.
Ако се говори за създаването на физическия свят, това не е създаване, а проявление. Защото реалната Светлина, която съществува вечно, е над физическия свят. Сянката може да се яви, да изчезне, пак да се яви и т.н. Ние живеем сега в един преходен свят. Някой спи седем часа, сънува, че свършва университет, взема диплом, назначават го за учител и се събужда.
към текста >>
Сянката
може да се яви, да изчезне, пак да се яви и т.н.
Как е създадена Вселената? Самият този въпрос е неуместен, понеже Вселената съществува. Но като говоря това, разбирам Реалния Свят, а физическият свят е сянка. Ако се говори за създаването на физическия свят, това не е създаване, а проявление. Защото реалната Светлина, която съществува вечно, е над физическия свят.
Сянката
може да се яви, да изчезне, пак да се яви и т.н.
Ние живеем сега в един преходен свят. Някой спи седем часа, сънува, че свършва университет, взема диплом, назначават го за учител и се събужда. Как може за седем часа да свърши и да стане учител? В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На земята има илюзорни неща.
към текста >>
41.
083 ВЛИЗАНЕ В ЕДИН ВЕЛИК СВЯТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие сте още в
сянката
на Любовта.
Когато обикнете някой човек като душа, няма да обръщате внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да достигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи на живота си, вие сте дошли до положението да изпълните Волята Божия. Божествената Любов се отличава по това, че каквото придобиеш в нея, никой не може да ти го отнеме. При това, колкото си по-далече от онзи, когото обичаш, толкова си по-близо, толкова е по-силна Любовта ти. При човешката любов е обратно: само когато си близо до този, когото обичаш, любовта ти е силна, а когато си далеч, тя изчезва.
Вие сте още в
сянката
на Любовта.
Необикновената Любов е нужна на хората. Има един велик, свят Живот, който вие не подозирате. Има нещо велико и славно, за което даже на ум не ви е дохождало. Чрез Божествената Любов вие влизате в този велик свят.
към текста >>
42.
085 ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие сте
сянка
на този свят.
Слънцето заливаше с радостна светлина земята, затопляше скалите, обкръжаваше всичко със сияние. Като разговаряхме, стана въпрос за истинския човек.'' ''Учителят каза:'' – Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите.
Вие сте
сянка
на този свят.
Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля.
към текста >>
43.
112 КРАСОТАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме
сянка
и виждаме образа на Бога мрачен.
Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което виждаме. Образът на Бога се изразява в Природата. Някога Природата ни се вижда по-хубава, небето и Слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли, по-красиви. Друг път Природата ни изглежда мрачна и сериозна. Стават ли тези промени в Природата?
Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме
сянка
и виждаме образа на Бога мрачен.
Съвършената красота е идеал на човека. Човек ще бъде красив в бъдеще.
към текста >>
44.
В училището на планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Както рисуват сега светиите, то е
сянка
.
Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина.
Както рисуват сега светиите, то е
сянка
.
Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза: Има вече родени от тази раса.
към текста >>
45.
За чистотата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато един мъж върви и
сянката
на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление.
Също така, когато човек с любовта си и с чистотата си прилича на океана, не може да загуби своята чистота. Черната ложа иска с примесването на лошите мисли да разстрои мозъчните органи. И тогава човек не може да приема Божествените мисли. Мозъците на хората от света не могат да приемат Божествените мисли, защото мозъкът им се занимава с обикновени работи. Не може да се свири нещо на един прост инструмент.
Когато един мъж върви и
сянката
на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление.
Когато един мъж върви, той трябва да гледа сянката на жената да пада настрани, да не пада върху него. Трябва чистота. Един ученик минал, видял, че една жена минава от лявата му страна и се пазил да не хвърли тя сянка върху него, но не видял, че друга жена върви от дясната му страна. И го скъсали. Това ти го казвам, за да разбереш: Човек трябва да се очисти като дете.
към текста >>
Когато един мъж върви, той трябва да гледа
сянката
на жената да пада настрани, да не пада върху него.
Черната ложа иска с примесването на лошите мисли да разстрои мозъчните органи. И тогава човек не може да приема Божествените мисли. Мозъците на хората от света не могат да приемат Божествените мисли, защото мозъкът им се занимава с обикновени работи. Не може да се свири нещо на един прост инструмент. Когато един мъж върви и сянката на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление.
Когато един мъж върви, той трябва да гледа
сянката
на жената да пада настрани, да не пада върху него.
Трябва чистота. Един ученик минал, видял, че една жена минава от лявата му страна и се пазил да не хвърли тя сянка върху него, но не видял, че друга жена върви от дясната му страна. И го скъсали. Това ти го казвам, за да разбереш: Човек трябва да се очисти като дете. Съзнанието му да се освободи от всичко нечисто.
към текста >>
Един ученик минал, видял, че една жена минава от лявата му страна и се пазил да не хвърли тя
сянка
върху него, но не видял, че друга жена върви от дясната му страна.
Мозъците на хората от света не могат да приемат Божествените мисли, защото мозъкът им се занимава с обикновени работи. Не може да се свири нещо на един прост инструмент. Когато един мъж върви и сянката на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление. Когато един мъж върви, той трябва да гледа сянката на жената да пада настрани, да не пада върху него. Трябва чистота.
Един ученик минал, видял, че една жена минава от лявата му страна и се пазил да не хвърли тя
сянка
върху него, но не видял, че друга жена върви от дясната му страна.
И го скъсали. Това ти го казвам, за да разбереш: Човек трябва да се очисти като дете. Съзнанието му да се освободи от всичко нечисто. Който е е чист, един нисш живот не може да го владее. Защото:| трептенията на чистия са силни.
към текста >>
46.
Разговори при Седемте Рилски езера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е било
сянката
на любовта.
Учителя каза: Че как може да плаче? Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов.
Това е било
сянката
на любовта.
И в началото те не са имали любов. Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност. Когато много хора обичат един човек, обича го само един Бог Бог го обича чрез тях. Като говорите, вие трябва да знаете, че сте ученици. Някои казват:“Защо не говорите за себе си?
към текста >>
Сянката
всякога може да се унищожи, а не самата реалност.
Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов.
Сянката
всякога може да се унищожи, а не самата реалност.
Когато много хора обичат един човек, обича го само един Бог Бог го обича чрез тях. Като говорите, вие трябва да знаете, че сте ученици. Някои казват:“Защо не говорите за себе си? “ Отговорът е: Ако говоря за себе си, аз ставам изменник. Аз съм пратен да говоря за друг.
към текста >>
47.
Слънце в мъглите на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя държа беседата“
Сянка
и реалност“.
Любезни брат, Ще продължа описанието на шестдневната екскурзия до Седемте Рилски езера с Учителя през 1940 година. Четвърти ден (17 август, 1940 г.) Сутринта преди изгрев слънце се събрахме на Молитвения връх. Небето беше чисто, синьо и розовите краски на изток всеки миг се меняха.
Учителя държа беседата“
Сянка
и реалност“.
След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор: Какво нещо е правда? Изгряващо слънце.
към текста >>
48.
Когато хората страдат
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те са на
сянка
и са израсли тънки и високи до върха на боровете.
Но тя им казала: “Аз макар и да плача, вие ме водете“. Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: “Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граници, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Погледнете сливите, покарали сред боровете в горичката край полянката.
Те са на
сянка
и са израсли тънки и високи до върха на боровете.
Понеже са в стеснително положение, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода. Като излязат над боровете, тези сливи ще се разширят, ще се освободят. Така е и с хората. Един момък върви подир забулена мома и иска да види лицето й. Като вървял известно време подир нея, тя се обърнала и му зашлевила две плесници.
към текста >>
49.
Последните времена
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние се плашим от
сянката
си.
Усилете това желание още повече. Някои питат:“Как ще прекараме живота си? “ Казвам: Ще прекараш живота много хубаво на земята. Толкова милиона зайци са осигурени. Че какво има да се плаши човек.
Ние се плашим от
сянката
си.
Искаш да служиш на Бога. Ами свършил си неговото училище. Този, който иска да служи на Бога, най-напред се учи в училище. След това го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек, трябва да посвети живота си на учение.
към текста >>
50.
Силата на Безграничния
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока
сянка
, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи.
Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера. Решихме тук да прекараме нощта и на другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев. От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала. Около нас високи върхове.
Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока
сянка
, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи.
Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.
към текста >>
51.
В реалността на Божествения живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Докато ти се безпокоиш в живота си за това-онова, ти не си в реалността, ти си в
сянката
на живота.
При връзка с Бога Той ни учи как да живеем. Единственото същество, което може да ни научи как да живеем, това е Бог. Когато почнеш да мислиш за някой лош човек, свързваш се с него и веднага ще се смени твоето състояние, ще придобиеш неговото настроение. Същият закон важи и за Бога. Щом отправиш своята мисъл към Бога, ще стане една промяна в тебе, ще дойде отнякъде нещо, което ще смени твоето разположение.
Докато ти се безпокоиш в живота си за това-онова, ти не си в реалността, ти си в
сянката
на живота.
Когато си в съприкосновение с реалността, ти усещаш в себе си едно благо чувство, една мекота, спокойствие. Ако искаш да познаеш любовта на ангелите, трябва да държиш в ума си един ангел. Ако искаш да познаеш любовта на Бога, трябва да държиш в ума си Бога. Като познаеш Бога, ти не можеш да бъдеш обикновен човек, да те блазнят дребнавостите на живота. От тебе ще лъха живот, без да знаеш.
към текста >>
52.
Земята е Господня
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В невидимия свят това, което няма
сянка
, то е реалното, а това, което има
сянка
, не е реално.
Праведните ще управляват.-Мина времето на лъжата, кражбата и на всички други престъпления, тези хора нямат вече бъдеще. На вашите квартиранти ще кажете:. „Заради любовта на Христа няма вече да лъжете и да крадете. “ Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни. Една погрешка лесно може да изправите, има закон: През гдето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - Бога, че всичко идва от един извор.
В невидимия свят това, което няма
сянка
, то е реалното, а това, което има
сянка
, не е реално.
Защото там предметите се осветяват отвътре. Висшите духове, когато слизат на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела, свършват си работата, освобождават се и си отиват. Учителя и скалата на материализма, която той разклати с пръст
към текста >>
53.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Не ми мина и
сянка
от мисъл, че могат да станат големи събития и то само на моята глава.
". "А не, не! " - със същия съкрушен глас отговори Учителя. Погледна ме с измъчения си поглед и си влезе. Наведох глава със смътни предчувствия, но мисълта ми литна пак към големите исторически събития, които по това време раздрусваха света. И помислих, какво ли особено голямо събитие ще стане дотогава?
Не ми мина и
сянка
от мисъл, че могат да станат големи събития и то само на моята глава.
Слизам набързо от стълбата и веднага отивам при нашия приятел от "Гранитоид". Намерих го там и най-настоятелно го помолих да направи всичко възможно вагонът с въглищата да дойде час по-скоро. Лицето му имаше чертите на честен човек и направи всичко възможно, за да удовлетвори молбата ми. След няколко дни получих известие, че вагонът е пристигнал на гара Перловец. Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всички каруцари и работници, които имаше там, с поръчението да закарат и разтоварят въглищата на Изгрева, а и да ги наслагат в бараката, която имахме за тази цел.
към текста >>
54.
51 ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Желанията си Учителя всякога е изказвал във възможно най-мека форма, без да има в тях най-малката
отсянка
на твърдост или заповеднически характер.
Разбра се от всекиго, че Изгрева, разположен на доминираща над София и софийското поле височина, и намиращ се в непосредствена близост до борова гора, която беше стена за вредните градски изпарения, е много хигиенично и приятно място за живеене. Учителя насърчаваше закупуването на места. Той е и съветвал да се закупят от Братството всички места в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше под Изгрева. Също така е искат онези от приятелите, които ще си закупят места в тези граници, да не ги ограждат всеки поотделно, да не ги обособяват като нещо строго определено свое, а да бъдат общи места, без частни огради. Да има само една ограда, около всички братски места.
Желанията си Учителя всякога е изказвал във възможно най-мека форма, без да има в тях най-малката
отсянка
на твърдост или заповеднически характер.
Материалните въпроси на Братството се уреждаха от група по-възрастни братя, с опит по стопанските въпроси. Някой с подчертан хумор ги беше нарекъл "Синедриона". Тези братя пристъпиха към изпълнение на взетите решения, но не се постараха да следват точно това желание на Учителя. Закупуването на места около Изгрева за съжаление ставаше стихийно. И когато по-късно потърсихме възможности за изпълнение плана на Учителя, който искаше да приложим, те вече не бяха налице.
към текста >>
55.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Двама конни стражари, разположени на
сянка
срещу входа, стоят, готови за възможна длъжност.
Беше август, към 17 часа, на 26-ти, когато, поизпотен под слънцето, стигнах на "Баучер" (Изгрева), където по случай годишния му събор беше разположен лагерът на Бялото Братство. Те наричат местността "Изгрева", а не "Баучер". Мястото, състоящо се от 14 декара, бе обградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари, разпрострели като на панаир, за показ, своите книги. По-нататък навалица любопитни надзъртат навътре и споделят своите впечатления.
Двама конни стражари, разположени на
сянка
срещу входа, стоят, готови за възможна длъжност.
А при входа, отвътре, един човек прецежда влизащите. За пускане вътре трябвало парола или ходатайство на някой брат. Тъкмо когато един младеж протестираше, че не го пускат вътре, приближихме се и ние. "Какво желаете, моля? " – "Искаме да влезнем, канени сме." – "Кой брат ви е поканил?
към текста >>
Едни седяха по пейките или под дърветата на
сянка
– четяха, други с молив в ръка пишеха, трети спокойно разговаряха.
А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора имало 1460 души.
Едни седяха по пейките или под дърветата на
сянка
– четяха, други с молив в ръка пишеха, трети спокойно разговаряха.
Една голяма група слушаше разискването на не знам що си от общ интерес. Други се занимаваха или почиваха из палатките. А още други, където се намирахме и ние, било единично, било на двойки или тройки, се разхождаха, приказвайки си, по широката поляна. Поведоха ни да ни запознаят с брат Б. и сестра Х., срещнахме и познати.
към текста >>
56.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра
сянка
, но създаваха приятна за окото гледка.
Един по-предприемчив брат, запознат с продоволствените проблеми, който вече си беше построил и къща по-солидна, зидана, обзаведе по-пълно продоволствен магазин, като за тази цел посвети и цялото си време. Така и продоволственият въпрос беше разрешен. Устройването и необходимите грижи около Изгрева бяха сериозна работа за малкото хора с умения и възможности. Цялата дейност, пък и какво ли още не, извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона бяхме направили дълги маси, с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хранехме.
Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра
сянка
, но създаваха приятна за окото гледка.
В единия край на поляната, където имаше млада борова гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духовен характер. В последствие, този кът се преустрои в една своеобразна, заоблена къщичка от едно помещение, в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки, наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Заоблената форма на постройката даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода". Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот.
към текста >>
57.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Нейната
сянка
отбелязва съвсем точно зимното и лятно слънцестояние, а също и пролетното и есенното равноденствие.
Тогава Земята отстои от Слънцето на 147 000 000 километра. Строителите на пирамидите са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята спрямо Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на пирамидите откриват в тях въплътени още много астрономически и математически познания: диаметъра на Земята, дължината на меридиана й и още много други нейни данни. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора на пирамидата много добре е можело да се наблюдават звездите не само нощем, но и през деня, особено Полярната звезда и най-вече Сириус, който играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар.
Нейната
сянка
отбелязва съвсем точно зимното и лятно слънцестояние, а също и пролетното и есенното равноденствие.
Изследванията продължават и по-нататък, като се отбелязва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори е съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отделение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, са без особено и определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. Разбира се, много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес, Великият жрец и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са построили пирамидите, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошла в Египет малко преди потъването на Атлантида.
към текста >>
58.
СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
"Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и
полусянка
около него.
Трябва да приемем по безспорен начин, че животът в тази му форма, която имаме сега, е невъзможен без слънчевата радиация като най- важен източник на енергия, а всички изключително благоприятни условия, които тя дава за земния живота, са израз на един високо организиран свят. Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които нямаме представа. Тяхната задача е да пазят, управляват, организират и облагородяват както самите планети, членове на Слънчевото семейство, така и Звездното тяло (Двойника) на човека. Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност). Ето какво казва този гениален астроном: "Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо подобно на Земята." Хершел предпазливо отбелязва, че то може би е населено.
"Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и
полусянка
около него.
Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар. "явление на Уилсън". Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен.
към текста >>
Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а
полусянката
около ядрото са стените на фунията.
Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които нямаме представа. Тяхната задача е да пазят, управляват, организират и облагородяват както самите планети, членове на Слънчевото семейство, така и Звездното тяло (Двойника) на човека. Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност). Ето какво казва този гениален астроном: "Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо подобно на Земята." Хершел предпазливо отбелязва, че то може би е населено. "Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него.
Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а
полусянката
около ядрото са стените на фунията.
През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар. "явление на Уилсън". Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен. За съвременните учени естеството на Слънчевите петна и причината за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно изяснени.
към текста >>
Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в
полусянката
; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от
полусянката
, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен.
"Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него. Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар. "явление на Уилсън".
Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в
полусянката
; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от
полусянката
, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен.
За съвременните учени естеството на Слънчевите петна и причината за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно изяснени. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, през които Великите разумни същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, подкрепящи живота на планетата. Централното ядро не е тъмно, а само поради контраст спрямо голямата яркост на фотосферата, която ние виждаме, изглежда така. Установено е, че яркостта на слънчевия диск е 500 000 пъти по-силна от яркостта на лунния диск при пълнолуние, а яркостта на петната е 500 пъти по-силна, което съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно и петната не са студени. Докато температурата на слънчевата повърхност (фотосфера) е около 6 000°, температурата на петната възлиза към 4 800°.
към текста >>
59.
ЛУНЕН ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Кожата по тялото и лицето на лунните типове е бледа и страда от допир със слънчевите лъчи, затова те не могат да се излагат по плажовете и трябва да седят на
сянка
, т.е.
ЛУНЕН ТИП Главите на Лунните типове са валчести, със закръглени лица.
Кожата по тялото и лицето на лунните типове е бледа и страда от допир със слънчевите лъчи, затова те не могат да се излагат по плажовете и трябва да седят на
сянка
, т.е.
немогат да използуват облагите на слънцелечението. Очите на Лунните типове са големи, широко отворени и кръгли. Хората със силно лунно влияние стигат най-много до средна интелигентност. Такива личности обичат мек диван, чашка кафе, лек, спокоен и приятен разговор. Общителни са, любезни и разположени.
към текста >>
60.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в
сянката
на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана.
Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа.
Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в
сянката
на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му.
към текста >>
61.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Другите хора виждат само
сянката
на Светлината.
Но боговете се появяват само пред онези, които ги призовават. Какво нещо е Аполон? - Словото на Единния Бог, Който вечно се проявява в света. Истината е душата на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Само Мъдреците, ясновидците, пророците виждат тази Светлина.
Другите хора виждат само
сянката
на Светлината.
Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят.
към текста >>
След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под
сянката
на дърветата в градината.
Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика.
След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под
сянката
на дърветата в градината.
На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението.
към текста >>
62.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение,
сянка
на идеите, които единствено са реални.
В Тимей Платон казва, че Бог е създал света с помощта на даймоните - възвишените духовни същества. За Платон философията е съзнанието или проучването на свръхестественото. Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят.
Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение,
сянка
на идеите, които единствено са реални.
Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена.
към текста >>
63.
ПЛУТАРХ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вследствие на това, че техният живот е бил насочен почти изключително към външния свят и живот, затова и духовният живот е останал в
сянка
.
И затова окултистите казват, че Елена е човешката душа, а Ел е Божественото в нея, заради което става войната в света. Тъмните сили похитяват Божественото и го вплитат в материята, а Божествените сили воюват за неговото освобождение. И затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава в поетична форма теогонията и въобще митологията на Санхониатон от Финикия. Рим също не е останал без своите Посвещения и езотерични учения, но понеже там след духовната вълна, която премина през Елада последва отлив от духовното, затова малко сведения има за техния духовен живот. Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то поне е един от първите Посветени, който установява римската митология и който е бил Посветен в етруските мистерии.
Вследствие на това, че техният живот е бил насочен почти изключително към външния свят и живот, затова и духовният живот е останал в
сянка
.
Езотеричната доктрина е била в упадък и в чистия си вид и да не е съществувала, е била пазена в дълбока тайна, защото официално е съществувало неверието и скептицизмът. Към края на живота на империята под гръко-александрийско влияние се явяват някои автори, които се занимават с окултни въпроси. В пределите на римската империя е работил, както видяхме Аполоний Тиански, по-късно неоплатониците. Пак в границите на римската империя са работили есеите, също така там възниква и християнството.
към текста >>
64.
ПОРФИРИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази
сянка
.
Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове." В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен.
Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази
сянка
.
По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери.
към текста >>
65.
Преводът на Фабр д'Оливие
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата
сянка
, според закона на уподобяващите наши действия.
23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние. 24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри.
Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата
сянка
, според закона на уподобяващите наши действия.
Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята. 27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори. И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята.
към текста >>
27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя
сянка
, като своя Божествена
сянка
Той го сътвори.
И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята.
27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя
сянка
, като своя Божествена
сянка
Той го сътвори.
И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето.
към текста >>
3.И съществува Адам в течение на 130 онтологи- чески измерения на времената, когато му беше дадено да роди посредством своето асимилиращо свойство, в своята отразена
сянка
, своята еманация, същество, на което той даде името Шет, същество, назначено да бъде основанието на самата дълбочина на нещата.
Петата глава е озаглавена: „Символическото значение на поколението". Ще дам няколко стиха от тази глава. 1.Тази е книгата на символическите послания на Адам, на всемирния човек от този ден, в който го сътвори Елохим, според законите на своите уподобяващи действия Той определи неговото потенциално битие. 2.Той го направи като колективно битие, мъжко и женско, причина и следствие. Благослови го под тези колективни състояния и му даде вселенското име Адам в този ден, когато го създаде, за да бди над вселената.
3.И съществува Адам в течение на 130 онтологи- чески измерения на времената, когато му беше дадено да роди посредством своето асимилиращо свойство, в своята отразена
сянка
, своята еманация, същество, на което той даде името Шет, същество, назначено да бъде основанието на самата дълбочина на нещата.
Шеста глава е озаглавена: „Пропорционалната мярка". 1.И беше естествено следствие падението на Адам и разделението в този всемирен човек, щото чувствените и телесни форми да се родят от тия деления по лицето на Земята и да бъдат многочислени. 2.И видяха синовете Божии дъщерите на Адам телесните форми, и намериха ги за приятни и се съединиха с тях, като с качества родителски и именно с тези, които предимно им се харесаха. 3.И рече Йехова: Оживля- ващото мое дихание не ще да се прахосва отсега във всемирния Адам в продължение на вечността, защото неговото израждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана телесен, то да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на времената. 4.В това време Нефилимите, избраните между людете, благородните съществуваха на земята, те произлезли от съединението на духовните еманации с физическите форми, след като еманациите на Елохима са оплодотворили телесните раждания на всемирния Адам.
към текста >>
66.
Учителят за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя
сянка
той го сътвори.
В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е. според груповата си душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е. по груповата си душа. И най-после като венец на творението се явява човекът.
В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя
сянка
той го сътвори.
И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип." В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената трева и плодовете. В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми. В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е. в Ума на Бога.
към текста >>
67.
Щайнер за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба
сянка
от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи.
Щайнер за „Битието" Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей. При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане.
По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба
сянка
от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи.
Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия.
към текста >>
68.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната
сянка
, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми.
В осма глава също е преплетено мистичното с историческото. Мистичното е раждането на детето от пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го нарече Махер-Шалаш-Хаш База. Историческо е предсказанието за завладяването на Сирия и Самария от сирийците. След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми." Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа.
Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната
сянка
, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми.
И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата!
към текста >>
И направи устата ми като остър нож, под
сянката
на ръката си ме покри, и направи ме като лъскава стрела, в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той идва готов, предопределен за Божи помазаник, което показва, че той е един от великите Посветени на миналото.
Господ Еова ми отвори окото, и аз не се възпротивих, нито се върнах назад." (4-5 стих) Тук ясно е казано, че той е яснослушащ и чува Словото Господне и го предава на хората. Той се намира в състояние на инспирация, вдъхновен от Бога. Но той вижда и видения, значи очите му са отворени, ясновидец е, което се нарича в окултизма имагинация. Но той също се отличава и с голяма интуиция. В началото на 49-та глава казва: „Господ ме повика още от утробата на майка ми, още от утробата на майка ми спомена името ми.
И направи устата ми като остър нож, под
сянката
на ръката си ме покри, и направи ме като лъскава стрела, в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той идва готов, предопределен за Божи помазаник, което показва, че той е един от великите Посветени на миналото.
В 51-ва глава Бог се обръща към всички, които следват правдата, които търсят Господа и казва: „Слушайте ме, люде мои и дайте ми слушане, народе мой, защото закон ще излезе от мене и ще поставя съда си за видело на народите. Правдата ми наближава, спасението ми излезе и мишците ми ще съдят народите." (4-5 стих) Тук пак се загатва за идването на Христа. В 52-ра глава Бог говори за спасението на Израил и Ерусалим и казва: „Всички краища на земята ще видят спасението на Господа Бога Нашего." В цялата 52-ра глава се говори за Христа, който ще понесе греховете на света. Казва се: „Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари. И ние го видяхме уязвен, поразен от Бога и оскърбен.
към текста >>
69.
Пророк Йона
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Заради това Иона е недоволен от Господа, че не е изпълнил думата си и казва: „Аз знам, че Ти си благоутробен и многомилостив, и дълготърпелив, и ако се отвърнат хората от лошия си път, ще ги помилваш." Тогава Господ му дава урок с тиквата, която му пазила
сянка
, но червей я прояжда и тя изсъхва, и той е недоволен от това.
Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада. След това Бог изпраща Иона в Ниневия и той проповядва, че Бог казва, че градът ще бъде разрушен заради прегрешенията на всичките му жители. Но от тази проповед се стресват всички жители на града, заедно с царя. които издава заповед всички да се покаят и да се обърнат към Господа. И Господ отменя решението си за разрушаване на града.
Заради това Иона е недоволен от Господа, че не е изпълнил думата си и казва: „Аз знам, че Ти си благоутробен и многомилостив, и дълготърпелив, и ако се отвърнат хората от лошия си път, ще ги помилваш." Тогава Господ му дава урок с тиквата, която му пазила
сянка
, но червей я прояжда и тя изсъхва, и той е недоволен от това.
Тогава Господ му казва: „Ти жалиш за една тиква, а аз да не жаля толкова хора. които се отвръщат от лошия си път? " В цялата книга проличава честолюбието на Иона, той още не се е освободил от личното си чувство и достойнство.
към текста >>
70.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна
сянка
ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми.
води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна
сянка
ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие.
към текста >>
57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на
сянката
на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко.
съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата.
57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на
сянката
на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко.
Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците.
към текста >>
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под
сянката
на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си.
Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог.
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под
сянката
на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си.
В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи.
към текста >>
Человек прилича на суета, дните му са като
сянка
, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек.
Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми." 144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него?
Человек прилича на суета, дните му са като
сянка
, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек.
След това моли Божието благословение да се излее върху всички, които търсят Господа. 145-ти псалом е славословие към Господа за Неговите Велики и Мъдри дела и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ е Бог към всички и щедростите Му са върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си пътища и Благ във всички свои дела. Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с Истина ги призовават. Изпълнява желанията на тези, които Му се боят и вниманието им се слуша, и избавя ги.
към текста >>
71.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е
сянка
на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага".
Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7).
Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е
сянка
на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага".
Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани.
към текста >>
Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред
сянка
.
То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага".
Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред
сянка
.
Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих.
към текста >>
Но сега и Новият завет е само
сянка
и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят.
(За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички.
Но сега и Новият завет е само
сянка
и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят.
Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено".
към текста >>
Старият завет беше
сянка
на Новия завет, а този последният е също така в
сянка
на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан.
Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана.
Старият завет беше
сянка
на Новия завет, а този последният е също така в
сянка
на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан.
При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време.
към текста >>
Защото както чрез
сянката
на Евангелието беше изпълнена
сянката
на Закона, всеки закон е само образец и
сянка
на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие".
Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие.
Защото както чрез
сянката
на Евангелието беше изпълнена
сянката
на Закона, всеки закон е само образец и
сянка
на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие".
В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието".
към текста >>
Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято
сянка
съдържаше буквата, стои открито за познанието".
Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление.
Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято
сянка
съдържаше буквата, стои открито за познанието".
И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни".
към текста >>
Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа
сянка
на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството.
И доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което според буквата е невъзможно". "Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл.
Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа
сянка
на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството.
Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата. Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод".
към текста >>
72.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той бил и малък на ръст, както се говори в разказите за него, не е красив, във външността му нямало и
сянка
от благородство".
3. Целзиус, римски писател и философ, също дава оскъдни сведения за Христа. Той е от големите противници на християнството и е написал специална книга, озаглавена: "Истинско слово", в което е събрал всички измислици, хули, клевети и лъжи против християнството. Ориген сериозно, дълбоко и с факти разкритикувал и опровергал всички лъжи на Целзиус. В своята книга Целзиус казва буквално: "Би било съвършено недопустимо, щото такъв човек като Исус, който е предназначен да въплъщава в Себе Си Божествени добродетели и премъдрост, съвсем не се е различавал от останалата маса по някои свои изключителни качества. Заедно с това Исус бил толкова обикновен човек, както всички други.
Той бил и малък на ръст, както се говори в разказите за него, не е красив, във външността му нямало и
сянка
от благородство".
4. Писмо от Лентул Пилат до Римския император. Ваше императорско Величие, разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследването си първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о Царю, за Него много чудеса слушам всеки ден.
към текста >>
73.
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна
сянка
.
И всички, които чуха, пазеха това в сърцето си, казвайки: Какво ли ще е това детенце? Защото Господнята ръка беше с него". "Тогаз баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува за идването на Спасителя, на Христа... Да Му служим без страх със святост и правда пред Него през всичките дни на живота. Да, и ти детенце, пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа да изправиш пътищата за Него. За да дадеш на людете да познаят спасение чрез прощение на греховете им.
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна
сянка
.
Така щото, да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". В третата глава, втория стих се казва: "При първо- свещенството на Ана Каяфа Божието Слово дойде до Иоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение и покаяние за прощаване на греховете, както е писано и книгата с думите на пророк Исайя: "Глас, който вика и пустинята, пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.
към текста >>
74.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят казва, че физическият живот е само
сянка
на истинския живот.
Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение.
Учителят казва, че физическият живот е само
сянка
на истинския живот.
И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание.
към текста >>
Защото физическият живот е само
сянка
на Живота, той е реален колкото е реална
сянката
, но той няма самостоятелна реалност.
Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя.
Защото физическият живот е само
сянка
на Живота, той е реален колкото е реална
сянката
, но той няма самостоятелна реалност.
Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато
към текста >>
Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е
сянка
на истинския Живот.
Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато
Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е
сянка
на истинския Живот.
В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос.
към текста >>
Така щото даже изнасяха болни по улиците и ги поставяха на постели и легла, та като минаваше Петър, поне
сянката
му да засегне някои от тях".
След това се разправя историята на Анания и Сапфира, които като продали имота, скрили една част от парите и една част занесли на апостолите. И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? ". Значи Петър с ясновидски поглед е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и умира. След него и с жена му става същото. По-нататък се казва: "И чрез ръцете на апостолите станаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярваха в Господа, мъже и жени.
Така щото даже изнасяха болни по улиците и ги поставяха на постели и легла, та като минаваше Петър, поне
сянката
му да засегне някои от тях".
Понеже Петър правил много знамения и чудеса, говорил много и привличал народа към себе си, управниците се уплашили и "туриха ръце на апостолите и ги положиха в обща тъмница. Но Ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма, та говорете на людете всичките думи на този живот. Те като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха". И като ги потърсили на сутринта в тъмницата, не ги намерили. "Тъмницата намерили заключена твърде здраво и стражата стояла пред вратата, но когато отвориха, не намериха никого вътре.
към текста >>
75.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че, зад всички случаи, знамения и събития, които са действителни исторически факти, ние трябва да открием една духовна реалност, на която физическото е само една
сянка
и тази
сянка
ще ни заведе при предмета.
Това не са случайни и изолирани действия и събития на Христа, защото в Неговата дейност няма нищо случайно, а те са свързани в едно цяло и представляват един жив организъм. Или те представляват един път, който както всеки човек, така и човечеството като цяло трябва да измине. Както вече казах, аз нямам за цел да тълкувам Евангелието, защото това е една огромна и непосилна работа, която всеки сам трябва да направи за себе си. Аз искам само да посоча, че Евангелията са окултни съчинения и да посоча някои такива елементи и моменти в тях. При разглеждането на Евангелията изхождаме от принципа, че всичко преходно е само символ на проявяващата се духовна действителност.
Така че, зад всички случаи, знамения и събития, които са действителни исторически факти, ние трябва да открием една духовна реалност, на която физическото е само една
сянка
и тази
сянка
ще ни заведе при предмета.
Вече няколко пъти казах, че седемте чудеса или знамения на Христос са стъпки в един път, който всеки човек по отделно и човечеството като цяло трябва да измине. Тези знамения-стъпки са следните: 1. Сватбата в Кана Галилейска /2/ 2. Изцелението на сина на царския служител /4/ 3. Изцелението на схванатия в къпалнята Витесда /5/
към текста >>
76.
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже физическото е
сянка
, отражение на духовното, а реалността е в духовното, то и роденият сляп е
сянка
на духовно слепия човек, каквито са всички хора.
Отварянето на духовните очи, това значи да се явят на него делата Божии. Това се потвърждава от по-нататъшната мисъл на Христа - ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден, защото иде нощ, ксгато никой може да работи. Значи, тук става въпрос за една духовна работа, която се работи, докато е духовен ден. А този ден е обусловен от духовната Светлина, Която е Христос. Защото Той казва: "Докато съм в света, Светлина съм на света".
Понеже физическото е
сянка
, отражение на духовното, а реалността е в духовното, то и роденият сляп е
сянка
на духовно слепия човек, каквито са всички хора.
И Христос, изцелявайки този сляп, прави всички хора, които работят върху себе си, да прогледнат в духовния свят. Това се потвърждава и от думите, казани в 39 стих: "И Исус рече: За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят". В 10 глава се развива идеята за добрия Пастир и за Вратата на кошарата на овцете. В 7 стих е казано: "Тогаз Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм Вратата на овцете". И в 9 стих пак повтаря: "Аз съм Вратата, през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, ще влезе и ще излезе, и паша ще намери".
към текста >>
77.
4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Същевременно те отговарят на определени духовни процеси, защото физическите процеси, явления и неща са
сянка
на определени духовни реалности.
Евангелията са книги, които са свалени от духовния свят. Те са книги на духовния свят и ни описват и разкриват, преди всичко, духовни процеси и събития, които се извършват на физическото поле. Това не показва, че това, което се разправя като физически събития, не е вярно. Напротив, то е исторически вярно като факт. Но понеже всичко преходно е символ на Божественото, което се проявява в света, затова всички физически факти и събития, описани в Евангелието, са станали така, както ги описват.
Същевременно те отговарят на определени духовни процеси, защото физическите процеси, явления и неща са
сянка
на определени духовни реалности.
С този ключ, с това разбиране, трябва да се четат Евангелията. В 12 глава на Евангелието на Йоана, както и в цялото Евангелие, са разкрити много Тайни на Битието в образи и символи, които ни разкриват определени духовни събития и процеси. В тази глава се описва влизането на Исус в Ерусалим, където Го посрещат като цар. Народът Го посреща с палмови вейки, викайки: "Осанна, благословен, Който иде в Името Господне, Израилевият Цар". Исус влезе в Ерусалим, възседнал на осле.
към текста >>
78.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна
сянка
, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им.
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна
сянка
, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много.
към текста >>
79.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна
сянка
" (1;78-79).
Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия.
Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна
сянка
" (1;78-79).
Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е. хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим.
към текста >>
Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна
сянка
, т.е.
Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79).
Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна
сянка
, т.е.
хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим. Към тази поредица от думи са и думите на Христос, където казва: "Огън дойдох да хвърля на земята и какво повече искам, ако е вече запален".
към текста >>
80.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е
сянка
на истинския Живот.
В сърцето липсва Любов. Следователно тази велика сила - Любовта - трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. През сърцето минава Животът, който иде от Любовта. В сърцето са корените на Живота, а в ума са клонищата и плодовете". Като казваме, че Христос, християнството не е едно верую, а Живот, ние не разбираме обикновения живот, както днес се проявява.
Това е
сянка
на истинския Живот.
Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Любовта и прониква цялата Природа, и чрез сърцето се влива в човека, като дава своите плодове в неговия ум. В човека Животът има трояко проявление: физически живот, сърдечен живот и умствен живот. Това са три процеса, които вървят паралелно и последователно. Физическият живот има отношение към нашата воля, към нашата дейност; сърдечният живот има отношение към нашите чувства и желания, а умственият живот има отношение към нашата мисъл. Да изучим законите на нашата воля, на нашите действия; да изучим законите на нашите чувства и да изучим законите на нашата мисъл - това значи да разберем християнството като Наука за Живота.
към текста >>
81.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 12-ти стих е казано: "И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярвали в Господа - мъже и жени си прибавяха, така щото даже изнасяха болни по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне
сянката
му да засегне някого от тях.
Или най-малкото те са били съзнателни проводници на Възвишени духовни същества, на Светия Дух, който чрез тях извършва тези работи. Но и в единия, и в другия случай това показва, че те имат връзка с Разумни духовни същества и то съзнателна връзка, което показва, че те са Посветени. След това ги хващат, затварят ги и ги изпитват пред си- недриона, като им забраняват да говорят за Исуса и Неговото учение, но те дързостно казват: Бога ли ще слушаме или вас? И като ги заплашили, ги пуснали. 5. В пета глава се разказва, че Петър и Йоан са пак в храма, където изцеляват болни от различни болести.
В 12-ти стих е казано: "И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярвали в Господа - мъже и жени си прибавяха, така щото даже изнасяха болни по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне
сянката
му да засегне някого от тях.
Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните ог нечисти духове; и всички се изцеляваха."/5;12-16/. Вследствие на всичко това, което вършили апостолите, предизвикали свещениците и началствата на храма, които ги хванали и турили в обща тъмница. "Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе, и рече: Иде- тe, застанете в храма и говорете на людете всичките словеса на този живот. Та като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде, и ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшенство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
към текста >>
82.
2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или
сянка
на промяна." /1;17/.
По-нататък дава един метод за работа, като казва: "Но ако някому от вас не достига мъдрост, искайте от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде. Но да просите с вяра, без да се съмнявате ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища." /1;5-8/. В заключение на тази мисъл казва: "Блажен оня човек, който издържа изпитания, защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят."/1;12/.
"Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или
сянка
на промяна." /1;17/.
"От собствената Си Воля ни е родил чрез Словото на Истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания." /1;18/. В горните две мисли са формулирани две от най-великите окултни Истини. Първата мисъл ни показва, че всяка дарба, всяко добро е резултат на връзката на човека с Първата Причина - с Отца. Втората мисъл засяга най-дълбокия въпрос в Окултната наука - за Принципа, Който е родил човека и света. И този Принцип е Божествената Воля, Която чрез Словото на Истината е създала човека и света.
към текста >>
83.
I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дотогава то беше обърнато с гръб към Бога и Божествената Светлина, така да се каже, го огряваше в гърба и хвърляше
сянка
напред.
Друга е Неговата мисия и задача със слизането Му на Земята. До идването на Христа на Земята човечеството, както и цялата Земя, се намираше в своя инволюционен стадий, който се отличаваше по това, че човечеството, както и Земята, постепенно слизаха от Божествените висини във все по-гъста материя и се свързваха с все по-низши същества и сили. От това дойде и падението на човечеството, което е един от елементите на Голготската Мистерия. С две думи можем да кажем, че Христос дойде на Земята да спре инволюционния процес и да обърне земните сили и силите на човешкия живот в обратна посока - от посока към центъра на Земята, към центъра на Слънцето; от низходяща посока към възходяща посока, като същевременно вля нови сили в земното развитие на човечеството, с което стана едно обновяване както на Земята и нейните сили, така и на човечеството. Оттогава човечеството навлезе в нова фаза на своето развитие.
Дотогава то беше обърнато с гръб към Бога и Божествената Светлина, така да се каже, го огряваше в гърба и хвърляше
сянка
напред.
След слизането на Христа на Земята човечеството постепенно поема обратния път към Бога, към центъра на Слънцето и се обръща с лице към Бога и, като следствие на това, се събужда неговата мисъл, защото Божествената Светлина действа на предната част на неговата глава, на челото. Същевременно се изменя и съзнанието на човечеството, то навлиза постепенно във фазата на самосъзнанието, в душата му се пробужда съзнанието за Аза. Със спирането на инволюционния процес и даване импулс на еволюционния, възходящия процес, се извършва спасението на човечеството. И това е един от елементите на Тайната на Голгота.
към текста >>
84.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже ако в случая в тебе е останало макар и
сянка
от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно.
Изведнъж ученикът забелязва, че те са оградени от силна, червена жар, при все това не ги изоставя хладния розов аромат, който ги обгръща като було от мъгла. Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител. Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива. Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение. Тук, в това ужасно място, смеят и могат да слизат безопасно само чистите.
Понеже ако в случая в тебе е останало макар и
сянка
от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно.
Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място. Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме. Но онези, в които страстите, греховете и алчността още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита. Още ненапълно пречистените влечения и пожелания се съживяват от влиянието на това място. Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това.
към текста >>
85.
12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сухите и безплодни дървета, които държат напречната греда, на която е вързан обесеният, означават липса на
сянка
от зелени листа и на освежаващи плодове.
На когото възвишените същества са поверили магически сили за развитието му, на него скоро ще дадат възможност да ги използва, да се упражнява и да бъде достоен за тях. С други думи възвишените същества подлагат такъв човек на изпитание, да видят как ще употреби магическите сили. Напълно логично е след картината, изобразяваща магическите сили да стои такава, изобразяваща изпитанието, за да се провери как ще употреби тези сили. Както в целия ред от картини, така и тук се вижда силното вътрешно противоречие между стоящите в обратна връзка картини. В единадесета картина кротката и нежна девица, украсена с венец от рози, милваща лъва му затваря с това устата, а в дванадесета картина виждаме висящ, беззащитен мъж, вързан за единия крак надолу с главата.
Сухите и безплодни дървета, които държат напречната греда, на която е вързан обесеният, означават липса на
сянка
от зелени листа и на освежаващи плодове.
Безпомощен, изоставен от всички виси обесеният между небето и земята. Той ще победи, ако остави без внимание своето страдащо тяло и държи пред духовните си очи великата Цел, заради която той става жертва. Когато ученикът достигне до онази фаза на своето развитие, която е означена от 12-тия Аркан, той се намира в положението на обесения, в положението на човек, който притежава магическите сили, но той няма право да ги използва за себе си, за да се освободи от известни ограничения и спънки в живота, а трябва да ги употребява, за да служи с тях на другите, за да ги подтиква към доброто. Този Аркан показва, че достигнал до тази фаза на своето развитие, ученикът трябва да се откаже от своята личност и да пожертва всичко, каквото е придобил дотук за благото и повдигането на своите ближни. Идеята, която е изразена в дванадесетата картина има съотношение към девета картина - тази на Пилигрима, която е от Пътя на Хорус, от Пътя на Духа, който води все по-високо с орлови криле.
към текста >>
86.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна
сянка
ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий.
И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало.
Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна
сянка
ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий.
Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието.
към текста >>
Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар
сянката
й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано.
Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий.
Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар
сянката
й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано.
Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней.
към текста >>
Все пак кулминационната точка, най-мрачната
сянка
е вече преминала.
С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано.
Все пак кулминационната точка, най-мрачната
сянка
е вече преминала.
Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа.
към текста >>
Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и
сянката
.
Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци.
Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и
сянката
.
Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа. както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства. В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества.
към текста >>
Реакцията против спекулативния интелект на Изтока, който несъмнено рано или късно ще стане в опитния ум на Запада, ще разкъса ужасната маска на тези братя от Хималаите и ще покаже на света какви са обитателите на мрачната
сянка
и какви са децата на светлината.
Ако се разгледа извършеното в неговата истинска светлина, то това гигантско движение на черните маги е имало за цел да нанесе смъртен удар на спиритуализма, който бързо се разпространява по земята. Тези доктрини възприети навсякъде в този вид, както те са изтълкувани в будийския култ разрушават родените възможности да духовно общение на хората с безплътните същества. Обаче това движение е обречено на унищожение. Истината, спиритуализмът, без да се гледа на невежеството на неговите тълкуватели, на заблужденията и грубата измама на неговите привърженици не може да бъде угнетен от черната магия , нито задушен от източните теории. Тази истина е твърде очевидна за истинския ум.
Реакцията против спекулативния интелект на Изтока, който несъмнено рано или късно ще стане в опитния ум на Запада, ще разкъса ужасната маска на тези братя от Хималаите и ще покаже на света какви са обитателите на мрачната
сянка
и какви са децата на светлината.
Тук естествено ще се постави въпросът: Каква е пък личната изгода или егоистичната, които привличат обитателите на мрачната орбита да разпространяват тези заблуждения? Отговорът не е твърде прост. Това им доставя средство да продължат съществуването си. Докато са на Земята и им дава приток на живот в бъдещия свят, както ще видим това от херметическите закони на смъртта, които след малко ще изложим. Според тези закони смъртта не е това, което е известно като физическо разложение, но се явява като невъзможност да се поляризират атомите, съставящи душата, а следователно и да реализират безсмъртието.
към текста >>
87.
МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя е
сянката
, която духът хвърля на реалността и
сянката
върви винаги заедно с реалността.
Следователно, злото това е доброто от миналото, което като се пренесе в бъдещето се превръща в зло. Така че, когато човек иска да принесе миналото в настоящето и бъдещето, ражда се злото. Така че не става въпрос за абсолютност за доброто и злото в проявения свят, а за отношение на енергии и на същества. Доброто и злото са резултат на известно състояние на енергията. Материята е външната форма, външната страна на енергията.
Тя е
сянката
, която духът хвърля на реалността и
сянката
върви винаги заедно с реалността.
Те са неразделни. Колкото може да се отдели сянката от предмета, толкова може да се отдели материята от Духа, толкова може да се отдели доброто от злото. Доброто и злото, Духът и материята са една необходимост за развитието на света и живота. Ако не беше така, те не биха били допуснати, защото света се ръководи и направлява от една велика разумност, която, както вече казах, използва и доброто и злото като енергия, като полюси за постигане на своята върховна цел. Дуализмът се проявява навсякъде в живота и в природата - навсякъде царува една непрестанна борба, която е резултат на тези два принципа.
към текста >>
Колкото може да се отдели
сянката
от предмета, толкова може да се отдели материята от Духа, толкова може да се отдели доброто от злото.
Така че не става въпрос за абсолютност за доброто и злото в проявения свят, а за отношение на енергии и на същества. Доброто и злото са резултат на известно състояние на енергията. Материята е външната форма, външната страна на енергията. Тя е сянката, която духът хвърля на реалността и сянката върви винаги заедно с реалността. Те са неразделни.
Колкото може да се отдели
сянката
от предмета, толкова може да се отдели материята от Духа, толкова може да се отдели доброто от злото.
Доброто и злото, Духът и материята са една необходимост за развитието на света и живота. Ако не беше така, те не биха били допуснати, защото света се ръководи и направлява от една велика разумност, която, както вече казах, използва и доброто и злото като енергия, като полюси за постигане на своята върховна цел. Дуализмът се проявява навсякъде в живота и в природата - навсякъде царува една непрестанна борба, която е резултат на тези два принципа. Аз казах вече, че тази борба е необходима за динамизиране на силите и енергиите. Материята е енергия в потенциално състояние, която под въздействието на закона на полярността трябва да се превърне в активна енергия, което е естественото състояние на проявеното Битие.
към текста >>
88.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в
сянката
на манастирите и чрез методите на медитацията и посвещението основани па евангелието на Йоан.
Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението. Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св. Йоан от Ерусалим, които се пръснали по цяла Европа.
Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в
сянката
на манастирите и чрез методите на медитацията и посвещението основани па евангелието на Йоан.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията за идването на царството Божие чрез Любовта. Понеже споменах, че тамплиерите са работили с евангелието на Йоан, трябва да кажа, че то е било настолна книга на всички истински християнски мистици, с него са работели богомилите и розенкройцерите. И всички големи мистици и мислители винаги са гледали на евангелието на Йоан като най-дълбоко от четирите евангелия, като това, което съдържа Арканът на християнството. Между големите мислители, които са гледали така на това евангелие, трябва да споменем Гьоте. Последните години на неговия живот канцлерът Мю-лер един ден му казал: "Голяма новина има.
към текста >>
89.
ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друго мистично братство, което се развива под
сянката
на исляма е школата на така наречените Чистите братя.
ОРДЕНЪТ НА "ЧИСТИТЕ БРАТЯ"
Друго мистично братство, което се развива под
сянката
на исляма е школата на така наречените Чистите братя.
Школата на Чистите братя е енциклопедично учение, чието съдържание обхваща многообразните форми и видове на целокупното човешко знание. В този именно смисъл те преодоляват едностранчивостта на другите религиозно-философ-ски учения и показват сродни черти с енциклопедическата същност на античните философски системи. Чистите братя дават теоритична обосновка на идеите на исмаилството, което, както видяхме, по характер е неоплатонично. Орденът на Чистите братя възниква предимно през втората половина на X век в град Басора в Ирак. Те са написали една енциклопедия, която обхваща 52 трактата из областта на философията, теологията, етиката, астрономията, математиката и другите клонове на знанието.
към текста >>
90.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Напълно в духа на класическия платонизъм Ибън Туфаил смята външните неща за
сянка
на идеите.
Единставената зависимост, в която те влизат, е отношението им към Единното, Необходимото, Истинското Същество. Идеите, които съставят същността на конкретните, емпиричните неща и които определят тяхното Битие имат за свой източник Върховното Същество. Това именно обстоятелство определя в последна сметка тяхната вечност и безкрайност. Бидейки обективно съществуващи идеите определят същността на конкретните материални неща. Гибелта на вещите се определя от прекъсване на връзката с идеите.
Напълно в духа на класическия платонизъм Ибън Туфаил смята външните неща за
сянка
на идеите.
А светът на идеите притежава Божествена Същност. Той не само носи субстанцията на Необходимото Битие, но и зависи от него. Следователно, идеите, така наречение Божествени Същности са промеждутъчно звено между Първодвигателя, Първопричината от една страна и емпиричния свят от друга. Идеите са една сътворена от Божеството природа. Необходимото Битие ги извиква към живот и им осигурява продължителност на тяхното съществуване.
към текста >>
91.
ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази култура, която днес съществува в света, се е зародила в древен Египет под
сянката
на Сфинкса и пирамидите.
ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ Както всеки един човек, така и всеки един народ и раса имат своя мисия в пътя на историческото развитие. И всеки народ на своето време ще заеме своето място на историческата сцена. Историческото развитие върви по строго определени космични закони, които още не са проучени от съвременните историци.
Тази култура, която днес съществува в света, се е зародила в древен Египет под
сянката
на Сфинкса и пирамидите.
И тя е към своя край. Тя води своето начало още от по-рано, но се изявява в древен Египет, от където последователно преминава през всички народи на древния свят и има своя завършек в западноевропейската култура, която е плод на цялото това историческо развитие. Като говоря за историческото развитие от гледището на окултната наука, нямам предвид социалнополитическото развитие, което е последствие на развитие на съзнанието, но имам предвид развитието на съзнанието. То минава през различни фази и степени на развитие, които са важни, а социалнополитическата обстановка е следствие на това развитие на съзнанието. Сега се дава начало на един нов импулс, който ще роди една нова култура, която се заражда най-първо между славяните и към нея ще се присъединят всички пробудени души от цялото човечество.
към текста >>
92.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му — притча, а душата му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна
сянка
на отшелник, който се моли."
Йот — Хе — Bay — Хе — Цебаот! Халилуйя! " „И когато денницата разрежеше стената на ...*, пускаше магът покривало над младото лице и някъде скришом излизаше." „И не виждаше го никой.
И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му — притча, а душата му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна
сянка
на отшелник, който се моли."
Фактът, че Боян е наречен Боян Магесника показва, че е познавал магията и въобще окултната наука до съвършенство. В окултната история той не е единственият, който скрива своята личност. Още по-загадъчен в своята дейност е продължителят на неговото дело — Християн Розенкройц. Тук ще изкажа едно смело предположение, а именно, че Християн Розенкройц е превъплътеният Боян. Има подобие в живота и дейността им.
към текста >>
93.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но както всеки предмет има
сянка
, така и Проявеният Бог има своя
сянка
, говоря символично; тази
сянка
е това, което наричат Дявол и Сатана.
Следователно, според истинското богомилско учение, което се намира и в Евангелието на Йоана, и в Посланията на апостол Павел, Бог е Творецът на света и Той е единственият господар и управител на света, който царува с Любов, управлява с Мъдрост и освобождава с Истината. И ако съществува някаква друга сила, която наричат Сатана, това е един служител на Бога, натоварен със специална задача. Казано на езика на науката, той е отрицателният полюс на енергията. Словото, Синът, е това, което в окултната наука се нарича Проявения Бог. Той е Душата на света, който организира и одухотворява света.
Но както всеки предмет има
сянка
, така и Проявеният Бог има своя
сянка
, говоря символично; тази
сянка
е това, което наричат Дявол и Сатана.
Думата Сатана произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. Значи, Сатана е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят. Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите. Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към периферията, вследствие на което сгъстява материята. И ако богомилите са говорили за Сатана като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога.
към текста >>
94.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сатана е вече една
сянка
на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос.
Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление. Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят. Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. И когато се говори за Сатанаил, в случая се разбира Проявеният Бог.
Сатана е вече една
сянка
на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос.
За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на Сатана, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение. Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И всичко чрез него стана." Богомилите не може всеки ден да са четяли това и да са вярвали в противоположни неща. Оттук можем да извадим заключението за истинското учение на богомилите, че Словото е, което е създало всичко, а не Сатанаил. А като се говори за Сатанаил, трябва да се разбира проявлението на Проявения Бог чрез Първия принцип.
към текста >>
95.
ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
— В една апокрифна легенда се разправя, че той е роден от
сянката
на Бога.
ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО Ще скицирам най-първо накратко истината за дуализма, след което ще го разгледам по-подробно. Противниците на Богомилството, както и научните изследователи на Богомилството, наричат богомилите дуалисти, защото считали, че Сатанаил е творец на физическия свят. Да приемем, че това е така. Но кой е Сатанаил?
— В една апокрифна легенда се разправя, че той е роден от
сянката
на Бога.
Следователно, той е сянка на Бога, а не някаква реалност. Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава. Това е подчертано в много апокрифни легенди, ако ги приемем за богомилски. Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света. Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко.
към текста >>
Следователно, той е
сянка
на Бога, а не някаква реалност.
Ще скицирам най-първо накратко истината за дуализма, след което ще го разгледам по-подробно. Противниците на Богомилството, както и научните изследователи на Богомилството, наричат богомилите дуалисти, защото считали, че Сатанаил е творец на физическия свят. Да приемем, че това е така. Но кой е Сатанаил? — В една апокрифна легенда се разправя, че той е роден от сянката на Бога.
Следователно, той е
сянка
на Бога, а не някаква реалност.
Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава. Това е подчертано в много апокрифни легенди, ако ги приемем за богомилски. Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света. Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие?
към текста >>
А легендата казва, че Сатанаил е
сянка
на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ.
Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света. Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие? — Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява.
А легендата казва, че Сатанаил е
сянка
на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ.
Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие. Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира. Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс. Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия. Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията.
към текста >>
Като се казва, че Сатанаил е оживената
сянка
на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира.
А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие? — Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ. Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие.
Като се казва, че Сатанаил е оживената
сянка
на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира.
Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс. Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия. Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията. На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или манастир. Всеки разбира, че не лично царят е съградил тази църква, но той е дал идеята, дал е плана и материалите и средствата за съграждане на тази църква и е възложил на майстори строители да я съградят.
към текста >>
Сянката
на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс.
— Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ. Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие. Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира.
Сянката
на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс.
Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия. Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията. На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или манастир. Всеки разбира, че не лично царят е съградил тази църква, но той е дал идеята, дал е плана и материалите и средствата за съграждане на тази църква и е възложил на майстори строители да я съградят. Или се казва, че царят или президентът на държавата направи това и това.
към текста >>
96.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една
сянка
на Битието.
Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него. Щом се разедините в себе си, трябва да се дигнете над това разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете смисъла на тези сили, които действат във Вселената. Та онези, които са тръгнали в Пътя, Посветените, имат поголяма опитност. Защото те страдат повече отколкото светските хора, понеже в християнството едновременно с Втория принцип се усилва и Първия.
Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една
сянка
на Битието.
Под сянка разбирам Принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи вътрешна тъмнина, а Вторият принцип всякога носи светлина в ума. Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота. Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се. В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте създали.
към текста >>
Под
сянка
разбирам Принцип, който умъртвява.
Щом се разедините в себе си, трябва да се дигнете над това разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете смисъла на тези сили, които действат във Вселената. Та онези, които са тръгнали в Пътя, Посветените, имат поголяма опитност. Защото те страдат повече отколкото светските хора, понеже в християнството едновременно с Втория принцип се усилва и Първия. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една сянка на Битието.
Под
сянка
разбирам Принцип, който умъртвява.
Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи вътрешна тъмнина, а Вторият принцип всякога носи светлина в ума. Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота. Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се. В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте създали. Първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници.
към текста >>
И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една
сянка
, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността.
дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа. Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите, нито манихеите са имали такива разбирания, каквито им приписват техните врагове. Те са имали една окултна космогония, която е предадена в образна форма, за да бъде достъпна за широките народни маси, а техните врагове ги наричат дуалисти в култов смисъл на думата, т.е. признават двама богове в света, които са във вечна борба. Двата Принципа, както се изтъкна в горните мисли, са във вечна борба, докато Вторият принцип вземе надмощие, но тези два Принципа са само двете Ръце на Великата Разумност, Която ръководи всички световни процеси.
И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една
сянка
, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността.
към текста >>
97.
АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Авенир после хвърля своята
сянка
долу и се явява астралната светлина.
Те възвестяват началото на света. Те формират седемте Първообраза в идейния Божествен свят. Но тези Първообрази трябва да се въплътят долу за осъществяването на седемте идейни образи в седморната многообразност на земните форми. Така че, най-напред Всевишният излъчва от Себе Си Словото — Авенир — Бащата на творческата Светлина. Той излъчва седемте Лъча на творческата Светлина — седемте духове Божии.
Авенир после хвърля своята
сянка
долу и се явява астралната светлина.
По този начин светът е създаден горе в Божествения свят на Първообразите и трябва да се отрази долу, да се формира по Първообразите от Божествения свят. Затова Всевишният дава на Авенира седемте небеса, т.е. седемте архетипни сфери, които са Първообразите на седемте фази, през които ще мине космичното развитие. Това са седемте Деня от творението, седемте етапа на творческото Слово. Авенир търси проводник за творчество, точка на опора.
към текста >>
отражение,
сянка
на Бога, и творчеството е привършено.
Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят. Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака. Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния. В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и Сатанаил, като противоположен полюс, т.е.
отражение,
сянка
на Бога, и творчеството е привършено.
Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е. четирите елементарни стихии като основа на трите сили — Небесната, зодиакалната и планетарната светлини. Четирите реки представят четирите елемента. След като формира четирите стихии, Проявеният Бог с полюса Сатанаил създал от тях тялото на човека, като внася в него като централна монада зърното на Светия Дух.
към текста >>
98.
1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те живеят сега само с миналото, а миналото е
сянката
на реалността, но не и самата реалност.
Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея ще осакатим себе си и своите ближни - затова трябва да говорим Истината. Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът - забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само отличното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие.
Те живеят сега само с миналото, а миналото е
сянката
на реалността, но не и самата реалност.
Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това с което сме разполагали 6 миналото. Реалността, това е настоящето, туй което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме. Тази реалност е вътре в човека, това е човешкият „Аз“.
към текста >>
Реалността има
сянка
, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата Реалност.
Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме. Тази реалност е вътре в човека, това е човешкият „Аз“. В момента, когато съзнаваш че си „Аз“, тогава се ражда Христос вътре в тебе - това е новият човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което е вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие.
Реалността има
сянка
, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата Реалност.
Така външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Например буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия. Като се намалят чувствата и косата почва да се намалява. Така че чувствата са свързани с космите. Интелигентността на човека е свързана с гладкостта на лицето.
към текста >>
99.
10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но тогава питам -
сянката
реална ли е, като я виждаме и човешкият ум нереален ли е като не го схващаме с нито едно от петте си сетива?
Най-важното, най-ценното, най-реалното нещо за нас е животът. Но животът си има пътища и начини, по които се изразява, има си и методи, по които трябва да се възприема. Той върви по строго определени пътища. Само когато познаем тези пътища и живеем по тях, ще дойдем до познанието на реалността. Сега хората считат за реално само това, което виждат и въобще схващат с петте си сетива.
Но тогава питам -
сянката
реална ли е, като я виждаме и човешкият ум нереален ли е като не го схващаме с нито едно от петте си сетива?
- Ясно е за всеки мислещ човек, че това схващане за реалността е наивно и детско. После, хората говорят за вътрешен и външен живот, но нямат ясна представа за тези понятия. Тези условия, сили и елементи, които са вънка от нас, това са елементите на външния обективен живот, а елементите и силите, които действат в нас са нашият вътрешен живот. Външният живот е една среда за нас, от която ние черпим благата и соковете, за да поддържаме нашия живот. Една постоянна обмяна съществува между тия два живота.
към текста >>
100.
13. Свобода, братство, човещина, 26 февруари 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е порядък на свободата, в него няма нито
сянка
от насилие, нито
сянка
от това, което ние наричаме обществен живот.
За да даде правилно разрешение на въпросите, човек трябва да знае преди всичко, за какво е роден. - Човек се е родил в света, за да познае Истината ши казано на друг език, човек се е родил в света, за да стане свободен. А кой човек е свободен? - Който няма стълкновение с никого, който е в мир със себе си и се разбира с всички хора. Съществува в света един порядък на посветените, който се различава коренно от порядъка на обикновените хора.
Той е порядък на свободата, в него няма нито
сянка
от насилие, нито
сянка
от това, което ние наричаме обществен живот.
Днешният обществен живот е живот на затворници, а не на свободни хора; а общественият живот на посветените е живот на свободни човеци, свързани не с външни закони, а с вътрешна връзка на съзнанието за единството на живота. Сегашният наш порядък, каквото и да го правим, от него нищо добро не може да излезе, той е осъден безвъзвратно на загиване. Каквито и реформи и закони да се внесат в него - той си заминава. За да може обществото да бъде щастливо и разумно устроено, трябва членовете, които го съставят, да бъдат разумни и щастливи, трябва да имат преди всичко, условия за щастие в себе си. За да бъде щастлив човек, преди всичко трябва да бъде здрав.
към текста >>
НАГОРЕ