Търсене в текстове за 'Сянка'

До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си.
Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева". Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година. Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве. На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор. В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията.
към текста >>

Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации.
За доказателство - на този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски. Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41. По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина". В тези статии Ватралски съобщава, че на 26 август 1926 година, към 17 часа, той пристига на "Ваучер", т.е. на "Изгрева", и вижда, че цялото място от 14 декара, е обградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации. Значи Небето е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора. Отвътре стои млад човек, който пропуска само онези, които познава и които имат покани. Това е Николай Дойнов. Отбелязва се, че на събора е имало 1 460 човека. Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце.
към текста >>

2. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво.
Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й. При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите.
към текста >>

3. 5_34 Къде е Изгревът?

Наоколо - дървета, които хвърлят приятна сянка.
"Къде е "Изгревът"? " Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя. Наоколо - дървета, които хвърлят приятна сянка. Навън е топло, а прохладно. От чешмата от време на време идват приятели, след като са утолили жаждата си със студената вода. Времето е тихо, а въздухът трепти от слънчевите лъчи. Чистота е наоколо - и на поляната, и във въздуха. Изведнъж се чу говор, той се засили и се превърна в караница.
към текста >>

4. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка.
Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни! Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен! Само Бог в нас може да направи това. Ние се стремим да придобием Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Обикновените неща не съществуват за нас. Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка. Дойде ли Божественият Живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот. Той носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива Реалния, Вечния, Съществения живот - живота на Безсмъртието. Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм!
към текста >>

5. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

6. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.
Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето?
към текста >>

7. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон.
Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява. Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума. Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума. Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази.
към текста >>

8. 33. МАЛАРИЯТА

А онзи, който го тресеше лежеше на сянка през деня, потеше се, бълнуваше и охкаше.
Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целия се друсаш. Слабост и безсилие. Легнаха двамината на легло. Един ден те тресе, следващия ден почиваш и после пак те тресе. След това треската се яви и у други. А онзи, който го тресеше лежеше на сянка през деня, потеше се, бълнуваше и охкаше. Това разстрои работата ни на хармана. Останахме малко хора. Едни прекарваха снопите, други работеха на хармана, трети трябваше да отвяват. Това беше нашия план. Но сега болните паднаха и разстроиха работата.
към текста >>

9. 141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Използвахме ги лятно време, там обядвахме на сянка под клоните на лешниците.
141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ На Изгрева отпред пред салона имаше пространство около 30-40 м .широко и този двор се заграждаше от лешници, които ги бяха посадили приятелите. До тези лешници бяха направени пейки от двете страни, а по средата изковани дълги маси. Използвахме ги лятно време, там обядвахме на сянка под клоните на лешниците. След време те надвиснаха над масите и ни пречеха, тогава един приятел отиде при Учителя и предложи да се отсекат лешниците, защото само пречели. Учителят го изгледа строго. „Няма да ги сечете. Те не ни пречат, а ни помагат. Помагат ни и ни пазят от лошите духове.
към текста >>

10. 180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ

Той изсъхна на сянка, запази се като снопче хербарий и тя го пазеше свещено.
" „На едно кътче от Рая". Сега пък Боян се запали да разбере къде сме ходили ние с Учителя и непрекъснато ме молеше да го заведа на същото място, макар че му бях обещал. След години тези места бяха заети от разни служби и оня хубав дух, който царуваше тук беше изгонен и местата бяха развалени от човешката ръка. Минахме след години с Мария и искахме да отидем там, където сме ходили с Учителя, но нямаше вече помен от тази чистота и оная святост, която царуваше по тези места, когато бяхме с Учителя. Мария запази букета на Учителя. Той изсъхна на сянка, запази се като снопче хербарий и тя го пазеше свещено. След време при нас дойде един млад брат и ние го заведохме на онези места, та му показахме къде сме били с Учителя и какви планове сме кроили за тези хубави места. След това у дома Мария му връчи най-тържествено букета-хербарий на Учителя в свидетелство на това, за времето когато сме били там с Учителя.
към текста >>

11. 12. МЪГЛИ И МОЛИТВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

И всяка човешка сянка е обкръжена като ореол с пълния спектър на слънцето.
Вървим и търпим и понасяме лошото време. Но понякога се помолим за хубаво време и тогава Невидимия свят е бил винаги отзивчив към нашите молитви. Имали сме и други случки и преживявания. През време на мъгли ние сме наблюдавали тъй нареченото Брокерово явление. Когато имаш мъгли от едната страна, а от другата страна слънцето грее, изгрее почти хоризонтално, тогава нашите сенки се проектират като на екран в мъглите. И всяка човешка сянка е обкръжена като ореол с пълния спектър на слънцето. Имали сме случаи да наблюдаваме Брокеровото явление при слизане от връх Мусала. Сутринта сме на връх Мусала и слизаме към „Окото". Слънцето е на изток, почти хоризонтално грее, зад нас са мъглите, които се оттеглят и върху тях се проектират нашите сенки. Така сме виждали и наблюдавали Брокеровото явление в разстояние на минути дори до половин час.
към текста >>

12. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Сянката на типа „хулиган" пада върху съвременното човечество.
Добрите хора вършат своята работа. И злите хора вършат своята работа. Разумният свят използва работата на едните и на другите. Ала има и трета категория хора, покварени, за тях няма закон, няма ред, няма отговорност, няма задължения. Те развалят всичко. Сянката на типа „хулиган" пада върху съвременното човечество. Този тип е явен и скрит. По-опасен е вторият. Тези три типа се срещат и в социалистическия и в капиталистическия свят. Човекът трябва да се подобрява. Бялото Братство работи за това.
към текста >>

13. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ето, това е реалността от една страна и сянката от друга страна. 11.
Задача на Бялото Братство. Братството има за задача да запази живота на Словото, което Учителят ни предаде. Ще чуем един ден гласът на ангела: „Върни се, защото измряха онези, които търсиха да погубят детето". Новото в живота, това е образа на Божият Син. А Неговото отражение и противоположност е свръх-човека. Ето, това е реалността от една страна и сянката от друга страна. 11. Братството и проекцията Му в живота. Не става въпрос за едно малко общество в България или другаде някъде по света. Ние говорим за великата идея, за Братството вложено в душата на всеки човек. Нашето Братство тук е само една безкрайна малка проекция на тази идея. Някои се страхуват от властта.
към текста >>

14. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

Още веднъж бяхме потопени в „долината на смъртната сянка".
Необходима й е жизнена сила на животинския свят. Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи. Кажи й, че аз казвам това. Последва тъжно мълчание. Още веднъж бяхме потопени в „долината на смъртната сянка". И на УЧИТЕЛЯТ не бе приятно да преживява страданията на приятелите, попаднали в неприятната прегръдка на смъртта. На пейката все още бяхме тримата. Пръв проговори УЧИТЕЛЯТ. Той смени гамата на мъчителния разговор и се обърна наново към доктора: - Дай да погледна твоята лекарска ръка! Искам да проверя какво е писала разумната природа, какви са нейните пълномощия през този живот!
към текста >>

15. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Галилей Величков

ТОМ 4

Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона.
По моя преценка нямаше особено основание за това необяснимо сдържано отношение! Но принципа за свободата на всяка душа не ми позволяваше да давам тон на неговия живот, нито да се бъркам в неговия път. Дълго очаквах деня на неговите първи стъпки към Изгрева. Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата дреха. Бях на неговото погребение... На връщане от гробищата, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа. Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона. С очи затърсих УЧИТЕЛЯ. Ето че Той, изправен, вглежда се в мен и вдига ръка за поздрав. Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да целуна десницата Му. В този момент Той отговори: - Станах да поздравя твоя заминал приятел, когото водиш. Той те поведе към Изгрева.
към текста >>

16. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО Мъгливите декемврийски дни един след друг се нижеха и отминаваха в сянката на миналото.
61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО Мъгливите декемврийски дни един след друг се нижеха и отминаваха в сянката на миналото. Тези къси дни, когато слънцето много рядко показваше своя лъчезарен образ, за Братството бяха напоени с чувства на едно велико страдание. Слънцето наближаваше да влезе в знака Козирог - знак на високата планина, на усамотението, върха на най-висшата философия, знак на чистотата, на самообладанието и търпението - така го наричаха древните астролози. В електромагнитното поле на този зодиакален знак душата влиза навътре в себе си, в своята светая светих, където душата почерпва нови сили от дълбоките извори на живота, подобно на слънцето, което започва своя възходящ път, приближава се към равноденствието на зодиакалния кръг. Всички братя и сестри, които така обичаха Учителя, така трептяха да чуят Неговото Слово, което ги изваждаше от света на „Мая", за да преминат безкрайните предели на ония вечни ценности, които излизаха от света на формите и влизаха в света на метапсихичното съзерцание. Учителят държеше последните Си беседи.
към текста >>

17. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

А тя е такава, когато няма сянка от съмнение.
Тя, Любовта внася: светлина, топлина и свобода. Любовта не прави никога зло. В нея зло няма. Каквото направи, все е за добро. Любовта ти трябва да бъде непреривна, тогава тя е духовна. А тя е такава, когато няма сянка от съмнение. Всяко съмнение спъва любовта. Като се усъмниш тя си отива или ти се отдалечаваш от нея, а щом повярваш ти пак се свързваш с нея. За да не се съблазняваш, мисли, че в света съществуват само двама души - два пола: мъж и жена и си живеят сами. Ако мислиш за много хора ще се объркаш. Когато слънцето грее питаш ли защо то грее над всичките хора?
към текста >>

18. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Човек на земята е като една сянка.
Ако чуеш църкането на птиченца в полозите трябва ли да отидеш ти да ги храниш? Не се меси в работи, които не ти принадлежат. Ще трябва любовта ти да стане непреодолима. Човек трябва да добие свещената Любов - да остане само един свещен образ. Като отидеш при един човек може да го слушаш, да говориш, но пред теб да остане само един Образ. Човек на земята е като една сянка. От сянката ти топлина не можеш да извадиш, а хладина - можеш. Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде. Ако направиш механична кола и я изпратиш - няма да го изяде. Само Разумното същество може да не направи погрешка. Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш.
към текста >>

От сянката ти топлина не можеш да извадиш, а хладина - можеш.
Не се меси в работи, които не ти принадлежат. Ще трябва любовта ти да стане непреодолима. Човек трябва да добие свещената Любов - да остане само един свещен образ. Като отидеш при един човек може да го слушаш, да говориш, но пред теб да остане само един Образ. Човек на земята е като една сянка. От сянката ти топлина не можеш да извадиш, а хладина - можеш. Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде. Ако направиш механична кола и я изпратиш - няма да го изяде. Само Разумното същество може да не направи погрешка. Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш. Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на Божественото.
към текста >>

19. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

Слънцето може да прави сенки, но в него сянка няма.
По такъв начин тя влезнала вътре в него. Коя е била по-близо до него? Сега ти си внесла едно богатство и си казваш: „Ще ми го върне ли или ще ми го задигне". Невъзможно е аз да излъжа. То е немислимо нещо. Слънцето може да прави сенки, но в него сянка няма. В Любовта смърт няма. Аз съм ти запалил една свещ. После ако я изгася две ще ти запаля. Ако изгася двете свещи, три ще ти запаля. Кой е по-силен - с двете или с трите свещи?
към текста >>

20. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ти Си надеждата ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа, молим Ти се Господи, извора на живота, смили се на нас и братята ни на бойното поле: /имената им/, които са изложени на хиляди опасности и огнени изпитания.
Учителят изпраща приятелите на фронта, а на останалите дава следната молитва, която да изричат всеки ден. Молитва във войната 1912 г. „Всесилний и Всеблагий Господи Боже наш, заради големите Твои Милости и щедрости, които непрестанно изпращаш на нас, ние се осмеляваме да се явим пред Твоето лице, като недостойни Твои раби и просим Твоята милост и помощ. Благодарим Ти за голямата любов, коюто Си показал към нас; Ти Си ни призвал от светия Си престол, посочил Си ни Истината, осветил Си ни пътя на Живота и Си ни дал Царство. Ний Ти се обещаваме, Господи, Боже наш, че ще следваме пътя, който Си ни посочил и останалите дни на нашия живот ще посветим на Тебе; Отче на Виделината, ще Ти служим с радост. Ти Си надеждата ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа, молим Ти се Господи, извора на живота, смили се на нас и братята ни на бойното поле: /имената им/, които са изложени на хиляди опасности и огнени изпитания. Прости волните им неволни прегрешения. Простри на тях мощната Си десница и ги запази от видими и невидими неприятели. Възвърни ги по домовете им здрави, обнови ги, за да свършат останалото време от живота си в мир и покаяние и с делата си да прославят Твоето Име на земята. Разруши със силата Си крепостите на тия, които враждуват, направи смущение в лагерите им, заслепи очите им, за да не могат да вършат зло на Твоите раби. Покори Господи под нозете Си всички враждуващи души и пре-бъди с всички тия, които се надяват на Тебе.
към текста >>

21. 198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

Сегашното положение е сянка на бъдещето.
Ний знаем добре, че човешките работи по човешки свършват. Божиите по Бога. Градете живота си върху Любовта на Господа, следвайте ръководството на Негова Свят Дух и Той ще Ви изведе на видело. В Любовта има едно отлично качество, че тя пропъжда вън страха. Времената са назрели, Царството Божие иде и то ще премахне всичко от сърцата на хората. Сегашното положение е сянка на бъдещето. Някой ще останат като буби, други обвити в пашкули, а трети като пеперуди. На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите спокоен сън, а на пеперудите соковете на красивите цветя. Нам са познати всички лукави пътища на дявола. Само, че неговите лъжи в Царството Божие не минават. Висок трябва да бъде идеала на човешката душа, да не се задоволява само с краставичките и лукът на Египет, но да се стреми към обетованата земя, ще има препятствия, ще има мъчнотии, но питам, где ги няма в светът?
към текста >>

22. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине!
" Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св. Архангел Михаил".
към текста >>

23. 10. НАЙ-ХУБАВАТА ПРОФЕСИЯ

Борчетата бяха ниски и не можеха да хвърлят сянка, а августовското слънце жареше.
Яйцето беше едно елипсовидно кътче в началото на полянката, заградено също с млади борчета. По-късно се направиха пейки, които го обградиха елипсовидно пак и чешмата с 12-те зодиакални знаци. Сега бяха насядали на земята. Пред всички имаше бели кърпи с остатъци от яденето. До едно борче беше седнал Учителят. Борчетата бяха ниски и не можеха да хвърлят сянка, а августовското слънце жареше. Всички бяха с бели кърпи на главата. Само Той беше без нищо на главата. Една сестра - с. генерал Стоянова случайно или нарочно не зная се беше изправила до Него и малко отзад и беше разперила бялата си копринена кърпа да се пази от силното слънце, а по такъв начин правеше сянка и на Него. Той не обичаше сенките, Той обичаше слънцето и не се пазеше от него, както по-късно разбрах, но тогава това ми се видя толкова мила и трогателна картина, че тя се отпечата завинаги в мене и колчем минавах и минавам от там аз винаги я виждам.
към текста >>

генерал Стоянова случайно или нарочно не зная се беше изправила до Него и малко отзад и беше разперила бялата си копринена кърпа да се пази от силното слънце, а по такъв начин правеше сянка и на Него.
До едно борче беше седнал Учителят. Борчетата бяха ниски и не можеха да хвърлят сянка, а августовското слънце жареше. Всички бяха с бели кърпи на главата. Само Той беше без нищо на главата. Една сестра - с. генерал Стоянова случайно или нарочно не зная се беше изправила до Него и малко отзад и беше разперила бялата си копринена кърпа да се пази от силното слънце, а по такъв начин правеше сянка и на Него. Той не обичаше сенките, Той обичаше слънцето и не се пазеше от него, както по-късно разбрах, но тогава това ми се видя толкова мила и трогателна картина, че тя се отпечата завинаги в мене и колчем минавах и минавам от там аз винаги я виждам. Тогава излезе сред „яйцето" сестра Люба Радославова и изпя за пръв път посветената на Учителя нова песен „О, Учителю благи", тест и мелодия от нея. Песните, разговорите, обстановката, всичко ме плени и аз не знаех къде се намирам и как съм попаднала в това кътче от рая, след онзи сив и еднообразен живот, който съм водила до сега. Някакво блаженство ме изпълваше. Но часовете течаха.
към текста >>

24. 39. ПОЛЯНКАТА

Когато за пръв път посетих поляната преди 47 години тези борове бяха малки, крехки, нежни борчета, които не можеха и сянка да хвърлят, под която да се подслониш.
Обръщам се към него: Имате ли вие, знаете ли вие нещо скъпо, свидно, чисто, свято нещо, за което като помислите, душата ви се разширява и изпълва с радост, сърцето запява, а стъпката ви става бодра, лека и подвижна? Стъпката. Не, вие не стъпвате, вие се носите леко над тревите и цветенцата между тях. Те не бива да се стъпчат. Околовръст са борове, кипариси, ели, плодни дървета. Те така са преплетени, че образуват един живописен борд1ор достоен за четката на голям майстор. Когато за пръв път посетих поляната преди 47 години тези борове бяха малки, крехки, нежни борчета, които не можеха и сянка да хвърлят, под която да се подслониш. С каква любов бяха посадени, с каква грижа бяха поливани през сухите лета. Всеки свещенодействуваше тука. Един полива, друг изкоренява трънчета, друг сади здравец в някой кът, друг сковава скамейки, боядисва с блажна боя и т.н. Тука всичко е бяло, бяло, слънчево. Тука за пръв път Учителят ни позова към природата.
към текста >>

25. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

" Аз, разбира се, нито за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине!
Така се случи веднъж и с мене. Малко преди времето за младежкия събор, връщайки се от село аз се отбих в Стара Загора. Там по една случайност се простудих и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време. Като си отидох в София и почнах да се приготовлявам за Мусала моите близки - брат, снаха и леля, ахнаха: „Ти луда ли си? Къде ще вървиш с тази кашлица? " Аз, разбира се, нито за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине! " Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва. Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я. Щом има вяра, нека върви.". Така, обаче, и стана. Не там, но още на средата на пътя за Мусала кашлицата ме остави.
към текста >>

26. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Заобиколено от високи върхове, които са много наблизо и които хвърлят сянка почти през целия ден.
Може би, то е, както се казва за децата „дошло е с името си". То само си носи, определя името, то представлява две отделни езера съединени помежду си с тесен и плитък провлак. Външният близнак е по-широк и открит, разлял водите си между поляната на третото езеро и рида, който се възкачва към петото, то е слънчево и се посещава от любителите на баните и рибарите. Но вътрешният Близнак е нещо съвсем друго. Дълбоко, тъмно и тихо и сякаш страшно, тайнствено. Заобиколено от високи върхове, които са много наблизо и които хвърлят сянка почти през целия ден. От едната страна стърчи Харамията със своите харамии плъзнали по него със сивите си ямурлуци, калпаци и пушки, от другата страна - Езерният връх и между тях двата, високо било, което ги съединява. И по склоновете на тези върхове винаги има преспи сняг. Към него мъчно можеш да намериш пътечката, то е недостъпно - оградено с големи блокове камъни, изронени от околните върхове. И ти скачаш от блок, на блок, ако искаш да навлезеш по-навътре или да го заобиколиш. Колкото отиваш по-навътре, то става по-недостъпно, по-страшно и тайнствено, мистично.
към текста >>

Но сянката прилазя близо до тебе.
Спираме само за 8. Изгревът..., т. 6 113 почивка, когато правим по-дълги екскурзии. Тук е място само за малка група или за един, двама души за съзерцание. Тук можеш да потънеш в съзерцание с часове и ще се издигне духът ти до шеметни висини. Но сянката прилазя близо до тебе. Ти потръпваш от хлад и прекъсваш съзерцанието. По ронлива пътечка се изкачваме към седмото езеро - главата -Шемхаа. То е по-малко, по-плитко и по-топло, макар че е на по-голяма височина. Но е открито и цял ден е огрявано от слънцето. От тук се ширва безкрайна поляна.която неусетно води до връх Дамга, от дето се открива хоризонт до Пирин.
към текста >>

27. 77. ЛЯТО 1939-то

Нито едно облаче не хвърля сянка по него.
Всичко е весело, доволно, щастливо. Всичко се движи с такава енергия и лекота и сякаш не работи и не се уморява, но сякаш се носи леко, леко над земята с песен и вдъхновение - и чужденци, и ние. Природата и тя знае важността на тази година. Последната, хубава, свободна, щастлива година в братския живот. Слънцето грее от сутрин до вечер. Нито едно облаче не хвърля сянка по него. Понякога само за украса, може би, по синия небосвод се появяват и заплуват малки, бели, пухкави облачета подобни на лебеди и се оглеждат в кристалните води на езерото. О, в него се оглежда приказно и целият град от бели палатки-чайки. И вечерите са тихи, звездни и нашепват приказки за неизмеримата дълбочина на Вселената, за неизбродимата Мъдрост на Битието и за безграничната Любов на Любещия, чието име е Бог! И Неговият Син - пратеник на земята да свидетелствува за Него се раздава денонощно като неизчерпаем извор на Мъдрост и вдъхновение, като неугасващо слънце на светлина и радост, като нестихващ поток на песен и Любов. Неговият Син!
към текста >>

28. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Велик Георгиев Константинов

Никакво лукавство не трябва да има, ни сянка от лукавство, което да е в подсъзнанието на човека.
И знание без работа и то е немислимо. И Любовта без живота е немислима; и живота без работа е немислим и работа без знание и тя е немислима. Окото не трябва да бъде лукаво. Ти искаш да лекуваш очите си. - Не трябва да бъде лукаво окото ти. Никакво лукавство не трябва да има, ни сянка от лукавство, което да е в подсъзнанието на човека. През целия си живот вие сте закъсали на много места и сега сте дошло тука да се учите. Младите ще любят и ще живеят, старите ще работят и ще се учат. Ако не люби младият, няма да има живот. Старият ако не работи, то невежа ще остане. Щом старият не работи и младият не може да го обича.
към текста >>

29. 6. НЕОЧАКВАНО ПРЕМЕЖДИЕ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка.
Като погледнах нагоре 4 метра стръмно, почти отвесно, не мога да се изкача и целия ми живот, най-хубавите случки от детинството ми минаха като на филм пред очите ми. Това е за да ме привържат към живота. Разбира се аз си направих заключението, че трябва много внимателно да постъпя, първо да се успокоя, да получа така голямо спокойствие на нервната система и да обсъдя как да стане слизането ми от този връх и реших. Имаше един теч, който тече така по скалата и издълбава тук- там където е по-слаба почвата и скалата и остават така само малки издатинки, по които аз с голяма бавност и с опитване, дали ще ме удържат, така изпробвах ги, натисках ги и слязох може би, не мога да кажа, нямах часовник още, не мога да кажа колко часа съм бил, но ми се стори цяла вечност, тъй като беше много опасно и много уморително за нервната система. Получих после преумора. Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка. Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и скалата и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове. След това вече не беше проблем от там да се насоча вече към II езеро, където беше лагерът на Бялото Братство. Пристигайки заварих пред майка ми, заварих двама по-големи братя единия Славчо Печеников, другия Крум Въжаров, и двамата сега покойници, които майка ми беше убедила, тъй като успяла вече да забележи, че Анина, с която бяхме се е върнала, а мен още ме няма, за да отидат да ме търсят, тъй като тя им казала, че съм тръгнал между скалите там да се подвизавам. На двамата аз им разправих къде долу-горе съм слизал и какво е било положението с всички подробности и те казаха, че е невъзможно от там да се слезе. Само алпинисти могат със съответните въжета и такива инструменти на краката за слизане, за по-сигурно слизане и че аз не мога от там да слезна.
към текста >>

30. 2. ДА НЕ СЕ БОИШ

Ако аз се позабавя и сянката пред мен се забавя да върви.
Аз се обръщам и поглеждам дали има да върви друг след мен. Няма никой. Вървя нагоре и започвам да чувствувам страх. Непрекъснато съм в молитва. Ако аз побързам и онзи бърза. Ако аз се позабавя и сянката пред мен се забавя да върви. Едва когато сянката се доближи до една лампа на „Малинов дом" виждам, че това е наш Цеко с шапката си. „Абре, Цеко, защо не се обаждаш, как не разбрах, че си ти, та що страх брах от тебе." „Аз мислих, че може да е наш човек." „А защо не затананикаш наша песен, че да разбера, че си наш и да не бера страх напразно, когато ти винаги вървиш и си свиркаш." С този страх отивам на беседа. Тя завършва и Учителят излиза с една група да правят упражнения на поляната. Аз също излизам. Както Учителят върви с групата, минава покрай мен и казва: „И смъртта да срещнеш, да не се боиш!
към текста >>

Едва когато сянката се доближи до една лампа на „Малинов дом" виждам, че това е наш Цеко с шапката си.
Няма никой. Вървя нагоре и започвам да чувствувам страх. Непрекъснато съм в молитва. Ако аз побързам и онзи бърза. Ако аз се позабавя и сянката пред мен се забавя да върви. Едва когато сянката се доближи до една лампа на „Малинов дом" виждам, че това е наш Цеко с шапката си. „Абре, Цеко, защо не се обаждаш, как не разбрах, че си ти, та що страх брах от тебе." „Аз мислих, че може да е наш човек." „А защо не затананикаш наша песен, че да разбера, че си наш и да не бера страх напразно, когато ти винаги вървиш и си свиркаш." С този страх отивам на беседа. Тя завършва и Учителят излиза с една група да правят упражнения на поляната. Аз също излизам. Както Учителят върви с групата, минава покрай мен и казва: „И смъртта да срещнеш, да не се боиш! " Така Той разреши един много важен въпрос.
към текста >>

31. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

Изпрати своя приближен Сливен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на 2 езеро.
Значи други се явиха да бият и убиват. Та аз разбрах какво значи думата на Учителя. Бяхме на Рила. Цар Борис III беше дошъл на първото езеро и беше се скрил в клековете, там при реката откъдето водата отива в първото езеро. Беше дошъл инкогнито. Изпрати своя приближен Сливен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на 2 езеро. Лулчев ми нареди да взема чайника и ние двамата отидохме при царя. Там накладохме огън, сварихме вода и брат Лулчев каза: „Сипи му вряла вода да пие! " Аз му сипах, а Лулчев по-късно ми каза: „Сипахме му вряла вода да пие, защото врялата вода е символ на чист живот. А царя няма чист живот. Сипи му вряла вода да му се прочисти стомаха и кръвта и да добие чист живот".
към текста >>

32. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Пред трапезарията имаше една площадка с черничеви дървета, които хвърляха сянка на това място, на което имаше няколко маси и пейки от обикновени дъски, на които сядахме лятно време в неделен ден или когато е било празник.
Софка Явашева, съпругата на Иван Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско. Носеше се твърде оригинално с едноцветни рокли в светли тонове, дълги до една педя от земята в различни тонове, нашити с разни цветове конци с разни фигурки и звездички, с фистони и т. н. Тя посрещаше братя и сестри много приветливо. До къщата, в която живееше със съпруга си, която беше паянтова имаше прилепена една дълга кухня-трапезария с дълга маса и пейки и столове, където първоначално са се хранили и братя Маркови, а по-късно те са се отделили и са се хранили отделно. Тя ги канеше когато сме отивали при нея, но тя хранеше някакво огорчение към тях. Пред трапезарията имаше една площадка с черничеви дървета, които хвърляха сянка на това място, на което имаше няколко маси и пейки от обикновени дъски, на които сядахме лятно време в неделен ден или когато е било празник. Наедно закусвахме или обядвахме, четяхме или пеехме. Сестра Софка приемаше всички усмихнато и с разположение. Всеки си носеше по нещо, но и тя предлагаше или супа някаква, или чай или нещо друго. Борис Малджиев е роден в Шумен и е починал в Русе през 1949 г. Екатерина, жена му е родом от Варна.
към текста >>

33. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Човек не трябва да се плаши от своята сянка.
Не се обезсърчавайте. Всичко, което ви се случи, благодарете на Бога. В това се изпитва вашия живот. Трудностите трябва да се преодоляват с вяра и непоколебимо упование. Злото, което постига някого в тоя свят е нещо временно. Човек не трябва да се плаши от своята сянка. Бъдете смели и решителни и лукавия ще побегне. На лошите внушения ухо не давайте. Знайте, че който върши волята на своя Господар ще се благослови. Изхвърлете навън всичката ваша дряхлост. Великите Божии планове ще се завършат, тъй както е Неговата Воля.
към текста >>

34. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Той си затвори очите и една сянка премина през лицето му: „Рекох, по-добре заминете.
Отиваме и питаме Учителя дали да остана в София. Каза: „Е, по-добре е да заминете". Но баща ми разбрал, че трябва да остана. На следващата седмица отново сме в Мърчаево и аз вече питам: „Учителю, не разбрахме дали да останем в София или да заминем в София. Каквото кажете - това ще е". Той си затвори очите и една сянка премина през лицето му: „Рекох, по-добре заминете. Един ластик се тегли, тегли и..." Учителят спря. Обръщам се: „Татко, сега разбра ли. Учителят каза да си замина". Мина една седмица докато се подготвим и като забие тревога вече изпитвах страх. Страх от ластика, който се е разтеглил.
към текста >>

35. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Религията е сянка.
Войната е спряла, но по инерция се движи още малко както се движи по инерция големият параход още известно време след като са спрели машините му да работят. Отговор на въпрос: Ще върви още 1-3 месеца по инерция войната за Европа, но за Далечния изток остава сериозно положението. Гдето пише в Евангелието, че Ерусалим ще бъде обсаден, сега целият християнски свят е обсаден. Тази война е отражение на войната от Далечния изток. Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край. Религията е сянка. Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите. Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпрбсът не се решава, а трябва да се намерят изворите. Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а Божественото не е тези щерни, а самите извори. Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири според сърдцето си“ е казано в Евангелието. Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна.
към текста >>

Сянката идва от реалността.
Старият човек обаче ако ще и на 120 години да е, това значи умен човек - тогава почва да учи той в училището на живота. Едно време езичниците считаха християните за безбожници. Сега свързването ни с формите е идолопоклонство. Светиите не са в иконите, а те са вън от тях и за в бъдеще ще има не мъртви икони, а живи такива. Вън между хората има икони, но трябва да ги потърсим, да ги намерим къде са и да ги почистим. Сянката идва от реалността. Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност. Но сянката не храни хората. Едно време искаха аз да се махна от София, но им казах, че ако се махна и вие ще се махнете. Ако не тръгнете по Божествения път от София нищо няма да остане. Това беше преди 15 години.
към текста >>

Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност.
Едно време езичниците считаха християните за безбожници. Сега свързването ни с формите е идолопоклонство. Светиите не са в иконите, а те са вън от тях и за в бъдеще ще има не мъртви икони, а живи такива. Вън между хората има икони, но трябва да ги потърсим, да ги намерим къде са и да ги почистим. Сянката идва от реалността. Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност. Но сянката не храни хората. Едно време искаха аз да се махна от София, но им казах, че ако се махна и вие ще се махнете. Ако не тръгнете по Божествения път от София нищо няма да остане. Това беше преди 15 години. Казах им, че трябва да бъдат строги, но справедливи.
към текста >>

Но сянката не храни хората.
Сега свързването ни с формите е идолопоклонство. Светиите не са в иконите, а те са вън от тях и за в бъдеще ще има не мъртви икони, а живи такива. Вън между хората има икони, но трябва да ги потърсим, да ги намерим къде са и да ги почистим. Сянката идва от реалността. Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност. Но сянката не храни хората. Едно време искаха аз да се махна от София, но им казах, че ако се махна и вие ще се махнете. Ако не тръгнете по Божествения път от София нищо няма да остане. Това беше преди 15 години. Казах им, че трябва да бъдат строги, но справедливи. Свещениците искаха да ме гонят.
към текста >>

„Когато дървото хвърля сянка на земята хората казват, че дървото прави сянка.
Цялото Учение на Бялото братство ще бъде прието и приложено в Русия. След векове ще дойде време когато ще се смята за велика привилегия да се допре някой до едно парцалче от моята дреха. Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях,, но за всяка една моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега с това ускорявате вашата еволюция, защото получавате на готово всичко и се иска само да го приложите. ПЕТИ РАЗГОВОР ВОДЕН НА 14.VII.1944 Г. „Когато дървото хвърля сянка на земята хората казват, че дървото прави сянка. Не е дървото, което прави сянката, а слънцето. Сянката ни показва, че има дърво, а не дървото показва, че има сянка. Ако нямаше дърво, нямаше да има сянка. Така е и в живота. Слънцето обаче е първоизточника на всичко.
към текста >>

Не е дървото, което прави сянката, а слънцето.
След векове ще дойде време когато ще се смята за велика привилегия да се допре някой до едно парцалче от моята дреха. Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях,, но за всяка една моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега с това ускорявате вашата еволюция, защото получавате на готово всичко и се иска само да го приложите. ПЕТИ РАЗГОВОР ВОДЕН НА 14.VII.1944 Г. „Когато дървото хвърля сянка на земята хората казват, че дървото прави сянка. Не е дървото, което прави сянката, а слънцето. Сянката ни показва, че има дърво, а не дървото показва, че има сянка. Ако нямаше дърво, нямаше да има сянка. Така е и в живота. Слънцето обаче е първоизточника на всичко. Без слънце и да има дърво, няма да има сянка.
към текста >>

Сянката ни показва, че има дърво, а не дървото показва, че има сянка.
Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях,, но за всяка една моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега с това ускорявате вашата еволюция, защото получавате на готово всичко и се иска само да го приложите. ПЕТИ РАЗГОВОР ВОДЕН НА 14.VII.1944 Г. „Когато дървото хвърля сянка на земята хората казват, че дървото прави сянка. Не е дървото, което прави сянката, а слънцето. Сянката ни показва, че има дърво, а не дървото показва, че има сянка. Ако нямаше дърво, нямаше да има сянка. Така е и в живота. Слънцето обаче е първоизточника на всичко. Без слънце и да има дърво, няма да има сянка. Има един закон в света по силата на който Бог е винаги на страната на слабия.
към текста >>

Ако нямаше дърво, нямаше да има сянка.
Вие сега с това ускорявате вашата еволюция, защото получавате на готово всичко и се иска само да го приложите. ПЕТИ РАЗГОВОР ВОДЕН НА 14.VII.1944 Г. „Когато дървото хвърля сянка на земята хората казват, че дървото прави сянка. Не е дървото, което прави сянката, а слънцето. Сянката ни показва, че има дърво, а не дървото показва, че има сянка. Ако нямаше дърво, нямаше да има сянка. Така е и в живота. Слънцето обаче е първоизточника на всичко. Без слънце и да има дърво, няма да има сянка. Има един закон в света по силата на който Бог е винаги на страната на слабия. Добро не го чака силния.
към текста >>

Без слънце и да има дърво, няма да има сянка.
Не е дървото, което прави сянката, а слънцето. Сянката ни показва, че има дърво, а не дървото показва, че има сянка. Ако нямаше дърво, нямаше да има сянка. Така е и в живота. Слънцето обаче е първоизточника на всичко. Без слънце и да има дърво, няма да има сянка. Има един закон в света по силата на който Бог е винаги на страната на слабия. Добро не го чака силния. Планината е само резервоара, от който полето черпи, за да принася полза на човечеството. Планината не е който принася ползата, а полето. Планината живее за полето.
към текста >>

36. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна.
Изследвай вътрешните състояния на Новия живот. Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа. Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората. Да прочете беседата „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Аз ви имам в ума си. Не се колебайте, не се поддавайте на лошите внушения. Всичко в живота работи за добро.
към текста >>

37. 1. Сирак и чирак

Гради Колев Минчв

А ония дълги чакъни - няма сянка, няма люлки, няма нищо.
Те жънат или копаят, а аз бавя децата. Първото дете беше едно момиченце. С него долу-горе беше добре. То беше едно дребничко. Обаче втората година се случи едно момченце, дълго кросно такова, а пък беше горещо, знаете какво е по морския край. А ония дълги чакъни - няма сянка, няма люлки, няма нищо. Детето трябва да го държиш на ръце. Просто отмалявах и нямаше какво да правя и тогава се сетих да го щипна малко. То като запищя и в това време пристига майка му и вика: „Ех детето ми, добре, че изплаща, че и мама да си почине малко“. Тя освен детето е и майка-кърмачка, а като почнат ония дълги чакъми, не може да се отърве от тях. А пък аз си казах: „Е, добре, ще зная аз какво да правя, та да може тя да си почива.“ Но идваше ми на ума да не го щипна така, че да почервенее или да посинее детето, защото после тоягата ще играе.
към текста >>

38. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

Преместихме се под навеса на беседката където свиреха музикантите през дъждовно време или при силно слънце сядаха на сянка.
Целунах Му ръка и с Него отидохме до средата на полянката и седнахме на пейката, която беше до електрическия стълб. Учителят ме разпитваше за войниклъка и какво мисля да правя. Направи ми впечатление, че Учителят беше облечен в едно кожухче с ръкави, имаше силна хрема и кашлица и аз като че за пръв път така го виждах и си казах на ума си, все едно, че отивам при най-обикновен човек, така като го виждах здравословно как е. Казах Му дори: „Учителю, нещо не сте добре със здравето! “ „Ами настинал съм много“, отговори Той и после ми каза: „Хайде да се преместим, че тука има вятър“. Преместихме се под навеса на беседката където свиреха музикантите през дъждовно време или при силно слънце сядаха на сянка. Учителят пак ме запита: „Какво мислиш да правиш? “ Казах Му: „Учителю, ще отида на село да прибера майка си“. Не съм и помислял, че това може да бъде последния ми разговор с Учителя. Направи ми впечатление, че Той така ме запита, кога ще се върна и т.н. Аз Му казах, че ще отида и ще се върна.
към текста >>

39. 1. Запознаване с Учителя

Йотка Василева Младенова

А тука живееше нашия брат Андрей, Аню му викаме, гдето лекуваше и беше близък на брат Лулчев.и той му беше сянката.
Почнали са от четвърто отделение като са завършили до края пансиона. Още до Коледната ваканция те са знаели вече да говорят.А единия от тях искал да се върне, но баща му го нашляпал и му казал: „Там! “ И така беше станал френски възпитаник. А пък тука е интересно как стана връзката. Значи на моя съпруг сестра му е омъжена за един гдето ви казвам, че френския пансион е завършил в Пловдив. А тука живееше нашия брат Андрей, Аню му викаме, гдето лекуваше и беше близък на брат Лулчев.и той му беше сянката. Аню има сестри. Една от сестрите, учителка бе там в този край към Саранци и бе омъжена за един от братята, по право за братът за когото е оженена моята зълва. И от там значи ние имаме сватовство. А майката на Аню, която наричаха леля Марийка шуменката, тя беше разкошен човек, един предан ученик на Учителя. Тя ми е тъй да се каже кръстницата в Братството.
към текста >>

40. 20. Целувание

Йотка Василева Младенова

И сега при брат Лулчев от света много мадами отивали за хороскопи, за това ти, онова ти и некога е по- късно, през гората трябва да минат, а па Аню Андреев беше сянката на брат Лулчев.
Тя е на 91 години. Тука срещу нас живее в хубавата къща. Не на ъгъла, а до ъгъла, другата къща. Тя е на Белеви къщата. На Паша Белева майката е много болна, скелет. И сега при брат Лулчев от света много мадами отивали за хороскопи, за това ти, онова ти и некога е по- късно, през гората трябва да минат, а па Аню Андреев беше сянката на брат Лулчев. Той ги вика, за да ги изпрати. Приятели бехме поради това роднинство, дето там имахме сватовство, гдето неговата сестра и сестрата на моят мъж беха се оженили за двама братя. И, разказва: „Да ги изпратя, аз ги изпращам, полека-лека почвам така, малко пускам си ръка, така като не се дърпат, движим се, на-на-стигна ги като ги нацелувам накрая. А-а, добре, ама те се не дърпат. Ама идат после при брат Лулчев и ме клеветят.
към текста >>

41. 21. Отнемане на жизнения кредит

Васко Искренов

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

И: Той не представляваше едър човек, той беше като сянка, с едно нежно тяло такова, движи се така като че вятър го носи.
И: Ами Учителят толкова много го обичаше, че когато той идва в София, Учителят го вижда, излиза от стаята си и отива извън мястото ни навън от Изгрева да го срещне. Той идва от града пешком. Той държеше беседи в своя град, говореше за окултизма между Изток и Запад и имаше език, мисъл издържана, строго научна и духовна. Въобще едно рядко дарование, обаче отиде си съвсем млад за голямо съжаление. В: В онези години много млади си заминаха. И: Той не представляваше едър човек, той беше като сянка, с едно нежно тяло такова, движи се така като че вятър го носи. Нямаше жизнен кредит, беше го изразходвал или му го спря Небето. Ето това е загадката. В: За Георги Радев да ми кажете нещо за него? И: За Георги Радев, какво може да се каже. Когато той почина, Учителят каза: „Светът загуби един учен“.
към текста >>

42. 11. Братски къщи

Тази братска постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми.
Един ден един брат от провинцията ме помоли да запитам Учителя получил ли е сумата три хиляди лева, която е изпратил по брат Епитропов. Като чу това, Учителят стана сериозен, защото не му бе предадена тази сума. Значи брат Петко Епитропов беше присвоил тази голяма сума. След някоя година нашия съсед и брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че Учителят бе предупредил, че на Изгрева трябва да се правят само малки дървени бараки. За да реализира големия си строеж брат Епитропов без да се посъветва и да поиска разрешение от нас, засегна нашата къщичка и почти разруши втория етаж. Тази братска постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми. Но беше причина и за много разправии. Един ден когато дежурех в кухнята дойде Учителят и ме извика да отида в Неговата стаичка където приемаше посетителите. Когато отидох, за моя изненада там беше брат Епитропов. Като го видях сърцето ми трепна смутено. Но Учителят застана между нас и ни помири.
към текста >>

43. 38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА

Има дни, когато се дири сянка, поради голямата топлина.
Блажени всички, които викат към Господа! И чийто Господ е сам Бог! " Има дни когато щастието е толкова голямо, че уморява. Има дни когато радостта прелива, като пълноводна река и застрашава да направи пакост. Има дни, когато светлината е толкова голяма, че човек полупритваря очи. Има дни, когато се дири сянка, поради голямата топлина. Това са редките дни в живота! Редките дни в годината! Днес може би е един от тези дни. Затова въздухът тъй благоухае. Затова небето е толкова синьо.
към текста >>

44. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Молитвата е реалност, а не сянка.
При молитвата човек получава известни енергии от Божествения свят.-Законът за яденето е както за молитвата. Като се лишава от ядене, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това,което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа, е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моля, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата е подобна на простиране крачето на амебата, за да хване храната си.
към текста >>

45. 52. ОТРИЧАНЕ

Една сянка мина покрай лицето Му, така не одобри това нещо, защото Той очаквал от мене нещо, което да напиша, но сега не се направи.
Сайбии бяха малко, господари бяха на списанието. Решиха да не може да влезе. Младите момци се заяждаха, но с момата. То имаше и такива работи, нали чувства, че се развихриха от млади хора.И като излязох и отивам и Учителя ме посреща там, към Него отивам. Казвам: "Учителю, не го приеха". Една сянка мина покрай лицето Му, така не одобри това нещо, защото Той очаквал от мене нещо, което да напиша, но сега не се направи. И когато излезе списанието на корицата, на задната корица беше поставено моето стихотворение, което бях дала. Значи не можа да се събере вътре, но на корицата бяха го напечатали. Значи Той им подействувал на тези. В: Значи на корицата, все пак на корицата. Т: На корицата от вътрешната страна на корицата беше там напечатано.
към текста >>

46. 16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

Аз останах в сянката, незабелязан от българите.
Мина филма при втората комисия с музиката заедно и той самия Волков после ми стисна ръцете. Казах му, че съм се страхувал много. А той ме успокои и каза: "Старата наша култура е свързана с църквата и ние се страхуваме да не вземем да направим някаква църковна история, а ти си написал духовна музика, не църковна". Излезна много интересен филм. Ако един композитор, друг в България беше направил тази музика, при тези отзиви, които имаше, щяха да го направят лауреат. Аз останах в сянката, незабелязан от българите. В: И филмът харесаха ли го? Д: 144 държави са го разпространили, всички членки на Юнеско го преведоха на колко езици. Минава за най-голямото мероприятие на Юнеско за онази година. А нашите тук в София с няколко реда отбелязаха събитието. Мълчаха. Не им изнасяше, искаха да бъдат по правоверни от комунистите в Москва, от политическия Кремъл.
към текста >>

47. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

А те започват молитва с 91.псалм "Който живее под покрива на Всевишнаго, ще прибивае под сянката на Всемогъщаго." Молят се тези хора в Дух.
Но в народа, в братствата гдето са били някога богомили, там като отидеш, там е друго нещо. Ако си ходил там в Айтос и т.н. Тия с червените пояси като се съберат тука. При един събор на Изгрева са дошли на едно място гдето е до гората, гдето е била къщата на Иван Антонов. Събират се тия стари братя с ямурлуците, с червените пояси на молитва утринна и пристига полицията конна, приближават се и офицерите с извадени саби и войниците с наденати щикове на пушките. А те започват молитва с 91.псалм "Който живее под покрива на Всевишнаго, ще прибивае под сянката на Всемогъщаго." Молят се тези хора в Дух. Тресе се земята. Дух и Сила е това. И онези си отиват обратно. Не ги погледнали дори. Ето, вижда ли каква духовност е имало тогава.
към текста >>

48. 28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

София, 5 май 1966

Не остана нито сянка, нито помен от малкото горчиво.
Така стават Божествените неща. Преди слънцето да залезе, да се махнат и най-малките сенки около него. Ако желаем изтокът да е чист и без сенки, защо да не желаем същото и за запада, за залязващото слънце? Това желаеше интимно душата на Катя, и така стана. Още този момент аз забравих всичко. Не остана нито сянка, нито помен от малкото горчиво. Днес, като си задавам въпроса, наистина, какво беше казано, нищо, абсолютно нищо не помня. Така става, когато нещата се уреждат по Божествен начин. Катя си отиде на Изгрева, аз пък си останах вкъщи и мислих, много мислих. Бях много разположена, препълнена от хубаво чувство към Катя и започнах да мисля, какво да й подаря, какво да й дам за спомен, но всичко ми се видя дребно, нищожно, слабо, за да изрази чувството и разположението ми, което ме изпълни. И, като проверих, че нямам подходяща материална вещ, с която да изразя чувството, взех да мисля, с каква нематериална да го заместя.
към текста >>

49. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

Те са привидната сянка, която няма нищо зад себе си.
И какво ти е нужно за живота? - Знание, храна, облекло? Помни, Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чеда. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот? Те са привидната сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли направено сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта; според стремлението и настроението. Какво те смущава?
към текста >>

50. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Една нощ сънувам: баща ми се яви при мене казвайки: „Виола, приготви моя официален костюм." Неговата сянка премина през вратата и влезе в стаята на майка ми.
Но след всяко посещение, все по-силно и по-силно ме гнетеше мисълта, че ако баща ми се помине, този благороден човек ще бъде изличен от цялата вселена. Това бе общоприетото мислене резултат на материалистическата философия. Не посмях да споделя моя гнет с никого. Обаче тази мисъл толкова ме разтревожи, че аз започнах да слабея, заприличах на вейка. Мама се уплаши за моето здраве и ми забрани да отивам в болницата. Една нощ сънувам: баща ми се яви при мене казвайки: „Виола, приготви моя официален костюм." Неговата сянка премина през вратата и влезе в стаята на майка ми. Събудих се силно разтревожена и гласно заплаках. Имах чувството, че баща ми се е поминал. Сестра ми се събуди. Тя започна да ме увещава, че моят сън е резултат на тревожните ми мисли за татко. На сутринта, след като разказах моя сън на майка ми, тя веднага тръгна за болницата.
към текста >>

51. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

Тя не искаше никаква сянка да се хвърли върху Учителя, не искаше пропуски в поведението си, във всичко, стараеше се да постъпва правилно.
Щото си спомням както пишеше. Лявото го загуби, щото така пишеше, с едното както виждаше наведена. Сега, аз каквото можах да й кажа, казах й че трябва да остане, щом Учителя е тука и че няма защо да слиза, тя по този начин ще създаде и неприятности на Учителя, а тя никога не желаеше да прави неприятности брат, и понеже сега имам възможност да говоря за Паша, ще Ви кажа, че преди да си замине Учителя й е казал нещо много хубаво: „Ти казва, си ми създала най-малко тревоги". Аз не съм чула друг човек на когото Учителя това да е казал. Но на Паша й е казал това и то е било заслужено, защото тя много съзнателна беше по отношение така задълженията си към хората, а към Учителя още по-будна беше. Тя не искаше никаква сянка да се хвърли върху Учителя, не искаше пропуски в поведението си, във всичко, стараеше се да постъпва правилно. Аз като казвам това трябва да кажа, че и Савка също се е стараела, но Савка друг темперамент беше, другояче беше нейното. В.К.: А очила носеше ли? Е.А.: Да носеше Паша, но после ги остави. Щото Учителя нещо беше казал за очилата и тя ги остави. И до края на живота си не тури очила и с това око, което малко виждаше, цял живот работи Словото на Учителя, да.
към текста >>

52. 41. СТЕНОГРАФСКИТЕ СТАИ И БАРАКИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

Е.А.: Знаете ли, когато аз влязох да живея в стаята на Савка, тя макар че имаше прозорци и на изток, и на юг беше много тъмна защото беше между боровете и те хвърляха сянка на прозорците и не беше светла.
41. СТЕНОГРАФСКИТЕ СТАИ И БАРАКИ В.К.: Къде живеехте по това време на Изгрева? Е.А.: Знаете ли, когато аз влязох да живея в стаята на Савка, тя макар че имаше прозорци и на изток, и на юг беше много тъмна защото беше между боровете и те хвърляха сянка на прозорците и не беше светла. И когато на мен ми предложиха да живея в нея стая, аз само помолих Братския съвет, след Учителя беше, на Паша казах това, тя да каже, защото тя беше в Братския съвет, да каже един прозорец да ми направят отгоре, повече светлина да има. И наистина стаята ми стана прекрасна. Едно че и слънце имах повечко, но светлина имах. И когато Паша дойде в стаята ми след това, разплака се и каза: „Савка в тъмница живя". В сравнение със стаята която на Савка беше.
към текста >>

53. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

Само че, това „Само че" внасяше сянка.
Но факта, че все пак не само Учителя, те всички окултисти казват, че човек трябва да носи дълга коса, нали, защото магнетизма се запазва. А не стригана както ние я носехме. В.К.: Какво казваха духовете за Учителя? Е.А.: Те казаха че Учителят е представител на Бялото Братство. Това вече не внасяше противоречие. Само че, това „Само че" внасяше сянка. „Всеки, който дойде на земята в плът може да се излъже". Видите ли, това беше сянката която искаха да хвърлят. Е добре, аз после когато си размишлявах, ами ние какво получаваме чрез децата? И те са написани от дете. Защо да смятаме че чрез децата като ни говорят, това ще бъде истинското слово, пък за Учителя може да се оспори от тях.
към текста >>

Видите ли, това беше сянката която искаха да хвърлят.
В.К.: Какво казваха духовете за Учителя? Е.А.: Те казаха че Учителят е представител на Бялото Братство. Това вече не внасяше противоречие. Само че, това „Само че" внасяше сянка. „Всеки, който дойде на земята в плът може да се излъже". Видите ли, това беше сянката която искаха да хвърлят. Е добре, аз после когато си размишлявах, ами ние какво получаваме чрез децата? И те са написани от дете. Защо да смятаме че чрез децата като ни говорят, това ще бъде истинското слово, пък за Учителя може да се оспори от тях. Това бяха такива примки с които да отвлекат съзнанието ни в друга посока в която те искаха да ни заведат. Не беше всичкото светло и бяло което ни учиха там, не беше.
към текста >>

54. 2.Гласът на Учителя

Изключително умение имаше да влиза в съзнанието на другия човек, да засегне един или друг въпрос, без да нарани, без да хвърли сянка на съзнанието на човека, а човекът сам се чувстваше като че е бил огрян от слънчева светлина, която го е осветила и стоплила.
Когато свърши беседата и запяха необикновена лекота той можеше да представи всеки от забъркано душевно състояние на когото и да е, в някой конкретен образ. Учителят имаше някакви невидими фарове, с които можеше да освети всяко кътче на човешкото съзнание и да не остане най-малкото място неосветено. Затова всеки, който отиваше при него с отворено сърце се чувстваше, че е разбран и му е показан път да излезе от каквото и да е объркано положение. Той така правеше това, без да засегне личността, без да унижи когото и да е. Човек сам трябваше да види погрешката си, за да я изправи. Изключително умение имаше да влиза в съзнанието на другия човек, да засегне един или друг въпрос, без да нарани, без да хвърли сянка на съзнанието на човека, а човекът сам се чувстваше като че е бил огрян от слънчева светлина, която го е осветила и стоплила.
към текста >>

55. 9.Учителят следеше процесите

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Сянка от колебание не се е забелязвало в изказванията му.
Учителят казваше, че светът се ръководи от разумни същества и закони. Нашата земя и свят е част от големия разумен свят. Всичко в природата е подчинено на разумни закони. Учителят вярваше във великата разумност в природата, той беше убеден в това и тази убеденост почиваше на известно знание, за което само е загатвал. Убедеността, с която Учителят говореше беше непоколебима. Сянка от колебание не се е забелязвало в изказванията му. С абсолютна сигурност ни уверяваше във Великата Разумност. Тази сигурност и увереност ни въздействаше и завладяваше. Той не ни увещаваше да вярваме, оставяше ни свободни и всеки сам, когато почувствува истинността на Словото му да приеме по свобода. Никога не спореше, само поучаваше. Непрестанно обогатяваше учението, което донесе в света, без да задължава никой да му вярва.
към текста >>

56. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

И като наближило време вече малката да стига голямата и да почнат да идват годежари, нали и кандидати да взимат малката, решават голямата да я пратят на манастир, болната да пратят на манастир, да не хвърля сянка върху младото момиче, да.
В.К.: He. Е.А.: Щото майката беше малко перка, така да се покаже, че е нещо повече от това, което се вижда. Тя има две дъщери. Едната е ненормална, а другата е нормално същество. По-малката е нормална, другата е така не е за пред хора. И като наближило време вече малката да стига голямата и да почнат да идват годежари, нали и кандидати да взимат малката, решават голямата да я пратят на манастир, болната да пратят на манастир, да не хвърля сянка върху младото момиче, да. Но все пак преди да я пратят в манастир решили все пак да питат Учителя. И отива тя сестрата при Учителя, пита Го и Той й казва: „Това е едно същество, което се е пожертвало за вас и е в това състояние, за да ви е добре на вас! " Е, сега, ако им държи да я пратят в манастир. Учителят така казал само, но те не посмяли да я пратят в манастир. В.К.: После годежарите дойдоха ли?
към текста >>

57. 06.Кой бе Любомир Лулчев и откъде дойде?

Някъде в мене остана една сянка.
Той беше внимателен с мене, любезен, разположен. Това още повече ме радваше. Той започна да ме посещава и в новата ми квартира. По това време Учителят изпрати Савка при мене да ми каже: „Кажи на Еленка, че ако търси любов, има кой да я обича". Това ме стресна дълбоко. Някъде в мене остана една сянка. Питах се: Защо Учителя изпрати да ми кажат това? От една страна бях поласкана, че Учителят се грижи за мене, показва внимание към мене, но някъде в мене остана и една тъмна точка, за която аз във влюбването си скоро забравих. Аз. не отидох при Учителя да му кажа, че наистина само обич търся, че нищо не очаквам друго за себе си, освен чисто приятелство. Даже това, че той е женен намирах, че е по-хубаво, защото на нас ни оставаше да имаме само чисто приятелство. Аз не можех да помисля нито да допусна някакви други отношения.
към текста >>

58. 07.Когато 60 години ме делят

Сянката, която тези думи на Учителя хвърли в съзнанието ми остана.
Разбира се, че аз нищо не можах да предвидя. Мислех си, че като не искам нищо друго освен обич, няма защо да се страхувам. Аз вместо да отида и да питам Учителя какво искаше да ми каже с тези думи, споделих с Любомир това, което Учителят ми е казал. Той малко се озадачи, почти нищо не каза, дори останах с впечатление, че се смути малко от думите на Учителя. Тогава аз никак не разбрах, че Учителя ме предупреждава, че там, където съм сега насочена аз няма да получа обич. Сянката, която тези думи на Учителя хвърли в съзнанието ми остана. И когато споделих това с Любомир, почувствувах, че и той помисли, че тези думи засягат и него. Останах с впечатление, че се смути и леко помрачаване видях на лицето му. Тези думи на Учителя бяха първият белег отвън, който ме предупреждаваше, но аз в увлечението си не отдадох нужното внимание, не се спрях да мисля и да анализирам защо Учителя ми е казал това. Аз не помислих, че ако съм на правата посока Учителя няма да ме предупреждава чрез тия думи. В тези думи „има кой да я обича", ясно се вижда, че от другаде ще дойде обичта.
към текста >>

59. 17.В 1931 година

Махна се сянката, която временно беше хвърлена върху него.
Те бяха като мъгла, в която бях потънала и тя се вдигна и всичко стана по-светло. Уважението и обичта, която имах към Учителя се възстанови. Избистри се и образът на Учителя, стана по-ясен и по-чист. Мракът и тъмнината, в която живях доста дълго време изчезнаха, просветна мисълта, че Учителят е единственото същество в този ми живот, което ми дава знание и светлина и че само оттам идва радостта ми. Дори преживяното под чуждото влияние на мисълта ми, като противовес на моето решение подсили чистият образ на Учителя. Махна се сянката, която временно беше хвърлена върху него. Аз го видях по-ясен и по-светъл. В мрака и съмнението никой въпрос не може да се разреши. Само светлината дава условия за решаване и разбиране на неразбраните въпроси. За мене беше ясно какво искам, нямаше противоречия вече. Това преживяване беше оставило нещо като пепел в съзнанието ми, което трябваше да се почисти.
към текста >>

60. 19.Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи

Докато бях учителка много съм внимавала в обходата си, към учениците, към селяните, да не би да дам лош пример или лошо поведение, което да хвърли сянка върху Учителя.
Аз нищо не му отвърнах, но останах изненадана от поведението му. Винаги съм се отнасяла внимателно с попа, той много пъти е идвал да иска бяло брашно, ако няма да си меси просфорите, също е идвал да иска и зехтин за маслосвет. Винаги съм му услужвала и намирах, че не бях дала никакъв повод да се нахвърли срещу мене така грубо и вулгарно. Затова не се изненадах, когато впоследствие при разговор с Учиетля, той ми каза, че попът е зъл човек. Аз не съм чула Учителя да се произнесе така за друг човек. Докато бях учителка много съм внимавала в обходата си, към учениците, към селяните, да не би да дам лош пример или лошо поведение, което да хвърли сянка върху Учителя. Изглежда, че и селяните бяха оценили това мое поведение, защото след уволнението ми направиха изложение с много подписи, в което искаха връщането ми като учителка. Даже друга една група от селяните, които бяха подофицери, направиха второ изложение от тяхна страна, пак за връщането ми. Спомням си, че след като свърших стажа си и вече трябваше да си търся работа като учителка, при следването си в Университета от 1921 год. аз бях стенографка при Учителя и през цялото време до 1928 год. дешифрирах лекциите на Общия клас.
към текста >>

61. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Като чели сянката ти е останала тук, особенно по скалите горе гдето стоеше и когато ги гледам, сърцето ми неволно те чака ей сега да се завърнеш оттам.
Снощи пак имаше песен край огъня, но струва ми се беше всичко по традиция и аз съм си заспала всред песните им. Дали Елена е ходила незная. Старая се да бъда само горе и да чувствувам присъствието на Бога. Ако ти не дойдеш, мен не ми се стои тук - празно е. И когато гледам мястото гдето бяхме миналата година, струва ми се, че ти стоиш там самичък и тъй си тъжен и знаеш, виках те и струваше ми се, че ако отидех там щях да те видя полулегнал и тъй ми бе скръбно. Като чели сянката ти е останала тук, особенно по скалите горе гдето стоеше и когато ги гледам, сърцето ми неволно те чака ей сега да се завърнеш оттам. Знаеш колко силно се чувствува, че ти стоиш там, гдето ни бяха палатките миналата година. Стоиш и гледаш от там и мен ми е тъй мъчно, че съм тука всред тези. Мисля, ако дойдат Недкини, да сиизместа палатката, ако те са по-далеко, защото тъй не мога да понасям тая атмосфера. Ето започнаха да се разправят за тенекии, за къпане. Моля ти се, много ти се моля, ако обичаш кажи ми ще дойдеш ли, ако и ти сам знаеш разбира се.
към текста >>

Напротив много внимателен и както така слушах, изведнъж почувствувах черна сянка зад мене, обърнах се и пак видях тоя черния.
Много се измъчих и плаках и сега като ти пиша ми е черно. Отгде накъде той тъкмо тук дошъл да се мие. Казвам на Елена „ Мен ми казват нахална и невъзпитана, ама аз по-голямо нахалство от това не съм виждала". Вчера Учителя ей тук пред палатката ни говори, бяха само сестри и аз го слушах, но по право все питах за теб. Той се обърна няколко пъти и ме погледна, но продължително, но аз не разбрах нищо друго, освен че не е зле разположен към мен. Напротив много внимателен и както така слушах, изведнъж почувствувах черна сянка зад мене, обърнах се и пак видях тоя черния. Скочих веднага и си се прибрах вътре в палатката. Онзи ден им чел от Тагор нещо и Елена искаше да ми го дава да го чета, че бил хубав разказ. Не, не искам, аз само Учителеви беседи чета. Очаквам с нетърпение идването на Недка, чеда се измъкна оттук, а теб как очаквам само Бог знае. Пращам Елена да пита дошлите и веднага да дойде да ми каже няма ли нещо от теб.
към текста >>

62. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

" Сянка мина през лицето на госпожицата, която беше вече седнала на мястото си, без да му подаде ръка.
Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си! " И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше, там където се явеше. Вместо да разбере своята нетактичност, този господин й каза още по-натъртено: „Г-це, малко искам да зная. Длъжен съм, обаче да Ви кажа, че Вие се смеете, но във Вас вътре всичко е разрушено. Вие Ще скитате от град на град, но мир на душата си никъде няма да намерите и най-после ще свършите с катастрофа! " Сянка мина през лицето на госпожицата, която беше вече седнала на мястото си, без да му подаде ръка. Цяла зачервена от яд, тя стана малко виолетова и му каза много сърдите: „Господине, повтарям Ви, не Ви познавам и не Ви позволявам да ми говорите по този начин. Дръжте Вашите предсказания за тия лековерни, които могат да ги приемат. Аз не съм от тия, на които може да се внушава, разберете това. Думите Ви са крайно неуместни". Той стоеше още прав и изглеждаше доста разсърден, а може би и на мен така да се струваше.
към текста >>

63. РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ

Докато аз не добия ум светъл без никаква сянка, докато и зад най-голямото зло не видя доброто, за което Бог го е допуснал, аз съм в стария живот.
Знанието не иде от преживяната опитност, а от светлината, която Бог ми е дал, след като съм преживяла една скръб, която е намалила, скъсала една верига на миналото. Безпощадна да съм към всички мисли и чувства, които ме свързват, повръщат към старото. Никаква мисъл за това, което е било, защото не може да го измениш. Да не мисля и за бъдещето, защото и то не е в моите ръце. Бъдещето е в ръцете на напредналите същества, на тия, които ме обичат - те ще ми дадат само светло, добро и благо. Докато аз не добия ум светъл без никаква сянка, докато и зад най-голямото зло не видя доброто, за което Бог го е допуснал, аз съм в стария живот. Докато не добия сърце чисто, докато при всички положения в живота и при най-големите скърби и най-големите радости сърцето ми не е тихо и спокойно, когато трепти от благодарност към Бога, тогава съм направила първата стъпка на ученика. Всяко нещо, което нарушава моя светъл ум е сянка - не ми е потребно. Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно. В живота само без Бога не мога. И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия.
към текста >>

Всяко нещо, което нарушава моя светъл ум е сянка - не ми е потребно.
Никаква мисъл за това, което е било, защото не може да го измениш. Да не мисля и за бъдещето, защото и то не е в моите ръце. Бъдещето е в ръцете на напредналите същества, на тия, които ме обичат - те ще ми дадат само светло, добро и благо. Докато аз не добия ум светъл без никаква сянка, докато и зад най-голямото зло не видя доброто, за което Бог го е допуснал, аз съм в стария живот. Докато не добия сърце чисто, докато при всички положения в живота и при най-големите скърби и най-големите радости сърцето ми не е тихо и спокойно, когато трепти от благодарност към Бога, тогава съм направила първата стъпка на ученика. Всяко нещо, което нарушава моя светъл ум е сянка - не ми е потребно. Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно. В живота само без Бога не мога. И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия. Във всички прояви в живота да виждам разумността - изявление на Божията Мъдрост. Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство.
към текста >>

64. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

Една сянка е направил.
Той не мисли за това, но мисъл рлед мисъл, съгражда нещо. Нишка по нишка се образува. Та, сега по някой път вие искате да знаете, защо работите така станали или инак станали, или не станали както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва един човек. Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността. Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви.
към текста >>

65. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

предстои пълно слънчево затъмнение, което означава, че Луната застава между Слънцето и земята, засенчва слънцето и хвърля своята сянка на земята.
Да прилагат Словото му, за да влезе без дългове стари в Новата епоха. 13, Учителят веднъж казва: „Използвайте малкото време, което ви остава, не ви заплашвам, но ви казвам: Малко време ви остава. Когато слънцето, Луната и звездите угаснат на 11 август 1999 год., тогава ще се яви Христос. Дано не дойде скоро това време, горко на този, който не вярва в Бога". Наистина на 11.VIII.1999 год. предстои пълно слънчево затъмнение, което означава, че Луната застава между Слънцето и земята, засенчва слънцето и хвърля своята сянка на земята. Това означава, че се прекъсва временно връзката между Слънцето и земята, която е денонощна, независимо коя страна от земята то огрява. Нарушената връзка означава прекъсване и спиране на онова, което идва от Слънцето към земята. Прекъсва се връзката между слънчевите жители и същества от земята, със земните й жители. А с пълна сила се включва онова, което идва от Луната към земята. А какво е то?
към текста >>

66. 01 - 45. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ГОСТ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

" Поканила го да седне под асмата, на сянка.
45. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ГОСТ През лятото на 1926 г., привечер, преди залеза на слънцето, на пътната врата на брат Куртев се почукало. Непознат пътник запитал жена му, която го посрещнала: „Мога ли да се отбия и да си почина във вашия дом? " - „Да, може, заповядайте. " Поканила го да седне под асмата, на сянка. Предложила му столче, а тя продължила къщната си работа. Едва изминали 20 минути и брат Георги Куртев пристигнал, поздравил госта, завързали раздумка. Било време за вечеря, а в къщи нямало нищо за ядене. Брат Куртев изтичал до близкия дюкян и купил от бакалина халва и маслини. Седнали да похапнат, като си разменяли по някоя дума.
към текста >>

67. 01 - 71. ПОСЛЕДНОТО СЛОВО НА БРАТ КУРТЕВ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

земята, слънцето и луната бяха на една линия и луната хвърляше сянка върху земята.
След като те си заминели, се обръщал към присъстващите и ги запитвал нещо или им отговарял на зададени въпроси. Когато бил положен в ковчега, лицето му си било възвърнало предишната свежест, сякаш бил заспал. Това се случи на 14 февруари 1961 г. в 2 часа и 45 минути. В същия ден в 9 часа и 30 минути имаше пълно слънчево затъмнение, т. е. земята, слънцето и луната бяха на една линия и луната хвърляше сянка върху земята. Автомобилите в него ден и час, които се движеха по Карнобатското шосе, се движеха със запалени фарове, за да осветяват пътя си.
към текста >>

68. 02 - 08. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

8. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА Когато наближило време за обедната беседа, по указание на брат Куртев всички се събрали в полукръг под сянката на голяма кичеста дивачка.
8. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА Когато наближило време за обедната беседа, по указание на брат Куртев всички се събрали в полукръг под сянката на голяма кичеста дивачка. Учителят седял на импровизиран стол. По-възрастните братя и сестри седели, а по-младите стоели около тях. Изпели се няколко духовни песни, казали „Добрата молитва. " Беседата почнала със стих от Библията. Върху кой стих е говорил Учителят, никой не запомнил.
към текста >>

69. 04 - 01. СЕЛО ТОПОЛИЦА - КАВАК МАХЛЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Преди да влезете в Тополица, вие ще минете покрай голям, вековен дъб, който ви предлага дебела прохладна сянка, където може да си отпочинете, ако се случи да пътувате през горещ летен ден.
Айтоската река, макар и малка, пресича пътя за разклоняване на юг и затова те продължават безпрепятствено на изток, докато стигнат морето при нос Емине. Красива е айтоската долина. Това е забелязал всеки, който за първи път пътува по този край. Няколкото малки и големи склонове правят пейзажа по-разнообразен. Ако преди тридесет или четиридесет години пътувахте по пътя Айтос - Тополица, вие щяхте да минете по кален между селски път и след около два часа бихте стигнали малкото подбалканско село Кавак-махле, сега прекрасно курортно село Тополица. Преди да влезете в Тополица, вие ще минете покрай голям, вековен дъб, който ви предлага дебела прохладна сянка, където може да си отпочинете, ако се случи да пътувате през горещ летен ден. Спрете ли се под сянката на стария дъб, вслушайте се в тихия шепот на неговите листа, и ако разбирате езика им, ще чуете неговата интересна история, свързана с това място и с извора, който извира от самите му корени. Старият дъб ще ви разкаже на свой език за ония отдавна минали времена, когато тук е било вековна гора, из дебрите на която са се разхождали диви свине и глигани на цели стада, както и всякакъв друг дивеч.
към текста >>

Спрете ли се под сянката на стария дъб, вслушайте се в тихия шепот на неговите листа, и ако разбирате езика им, ще чуете неговата интересна история, свързана с това място и с извора, който извира от самите му корени.
Красива е айтоската долина. Това е забелязал всеки, който за първи път пътува по този край. Няколкото малки и големи склонове правят пейзажа по-разнообразен. Ако преди тридесет или четиридесет години пътувахте по пътя Айтос - Тополица, вие щяхте да минете по кален между селски път и след около два часа бихте стигнали малкото подбалканско село Кавак-махле, сега прекрасно курортно село Тополица. Преди да влезете в Тополица, вие ще минете покрай голям, вековен дъб, който ви предлага дебела прохладна сянка, където може да си отпочинете, ако се случи да пътувате през горещ летен ден. Спрете ли се под сянката на стария дъб, вслушайте се в тихия шепот на неговите листа, и ако разбирате езика им, ще чуете неговата интересна история, свързана с това място и с извора, който извира от самите му корени. Старият дъб ще ви разкаже на свой език за ония отдавна минали времена, когато тук е било вековна гора, из дебрите на която са се разхождали диви свине и глигани на цели стада, както и всякакъв друг дивеч.
към текста >>

70. 09 - 08. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В тази моя вътрешна радост имаше една сянка, сърдя се на приятелите, дето не бяха ми казали досега за тяхните събрания и техните идеи.
душата ми изпита едно чувство на пълнота. Ето защо аз същия ден и миг реших никога вече да не се отделям от тези хора, от това общество, което има по-висок морал, по-голяма взаимна любов и по-широко разбиране за живота. Песните, молитвите, топлите братски чувства и искреността в отношенията ми направиха силно впечатление и ме привлякоха завинаги да стана и аз член на това общество. От много години душата ми бе копняла за такъв живот и ето аз вече го намерих тук, при тия прости, добродушни и чистосърдечни хора. Доволен, предоволен бях, че намерих учението на Учителя. В тази моя вътрешна радост имаше една сянка, сърдя се на приятелите, дето не бяха ми казали досега за тяхните събрания и техните идеи. В отговор на това брат Владимир Калудов ми отговори тъй: „Брат Васил, ето, ти вече видя и чу. На когото искаш, на него казвай от сега нататък." Наскоро след като почнах да посещавам събранието, случи се тъй, че се запознах с брат Георги Куртев от Айтос, който беше и си остана докрай ръководител на Айтоския район. Попаднал в ръцете на добър духовен ръководител, аз неусетно навлизах все по-дълбоко и по-дълбоко в Учението и го опознавах все по-пълно, доколкото това ми бе възможно. През 1930 година се преселих в с. Каблешково, което преселване стана по вътрешно ръководство на духа.
към текста >>

71. 09 - 226. ГОСПОД МЕД НЕ ЯДЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат.
226. ГОСПОД МЕД НЕ ЯДЕ Първите години, когато Учителят живеел в град Варна, един летен ден тръгнал на екскурзия с още няколко души из златна Добруджа. Денят бил горещ и пътуването уморително. Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели и се вглеждали напред и встрани, забелязали далеч от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Стопанинът на пчелина бил там и ги приел с разположение. След като си отпочинали и наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина.
към текста >>

72. 09 - 245. НА ЕДНА ЖЕТВАРСКА БРИГАДА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Работи според силите си, без да бяга и да се застоява под сянката, както правеха някои от вас.
" - „Добре е да съм, но знам ли? " - й казах аз. Целият ден крак не подвих. Най-после дойде обяд и седнахме да обядваме. Тогава главният отговорник на бригадата стана и каза: „Тази другарка - каза той, като ме погледна - дали слънцето или месеца посреща, не знам, но наблюдавах я, цял ден не спря. Работи според силите си, без да бяга и да се застоява под сянката, както правеха някои от вас. Не е важно в какво вярваш, а какво правиш"-каза той и обядът почна. Разказала: Т. Кайрякова.
към текста >>

73. 09 - 283. В НЕБРАНО ЛОЗЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Нашата група бе една от най-големите, насядали удобно под сянката на големия орех.
283. В НЕБРАНО ЛОЗЕ През лятото на Братската градина в Айтос по Петровден стана голяма сбирка. Традиционна среща. След като бяха минали сутринната молитва, гимнастическите упражнения и Паневритмията, последва закуска. След закуската се състояха свободни срещи и разговори за взаимно опознаване. Съвършено свободно и непринудено се бяха образували групи, в които се разискваше по различни въпроси. Нашата група бе една от най-големите, насядали удобно под сянката на големия орех. Но ето че един брат /Стефан Марков/ стана, обърна се към мене по име и ми каза тъй: „Брат, ще позволите ли да ви задам един въпрос. Не ви ли се струва - каза той - че Учителят много внезапно си замина и ни остави, тъй да се каже, в необранолозе? " Като каза това, братът си седна в очакване на моя отговор. Но в същия миг стана брат Димитър от село Горица и поиска да отговори „Позволено ти е. Говори," -му казах аз.
към текста >>

74. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Аз седя, не спя, гледам, една сянка в полунощ идва към мен, аз разбрах, че е Борис и казвам, че не съм спала и той също не е спал.
Тръгнахме натам и те го вземаха, ние го оставихме, щото неговите дойдоха и ние се качихме на леката кола и слизаме в Солу Дервент. Там останахме една вечер с Борис. Аз цяла нощ не спах. Една стая, само двамата, Слави и Жоро Кьосев. Обаче Слави и Жоро ги видяхме как спят. Аз седя, не спя, гледам, една сянка в полунощ идва към мен, аз разбрах, че е Борис и казвам, че не съм спала и той също не е спал. Ние, казва, изпращаме приятеля си. Двамата. А пък Слави и Жоро, като ги видяхме, легнали, хъркат, спят. Това е. Да. Всичко което както е било. И после трябваше вечерта да си отидем.
към текста >>

75. 18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./

Включвам нарочно неща на Мария, защото тя беше все в негова сянка, а според мен тя го превъзхождаше - това ще видиш в нейните опитности за брат Георги Куртев.
Ти си подготви твоя материал и ми го изпра ти на моя адрес препоръчано. Твоето авторство ще бъде запазено - аз държа на тия неща! 11. С настоящето издание на Георги Куртев аз имам няколко цели: а/ Да пусна твоя материал, за да се публикува най-напред, защото ти заслужаваш това според мен. б/ Включвам неща на Надка Боева и Дора Куртева, защото идеята беше тяхна за отпразнуване на 120-годишнината. в/ Включвам на Борис неща, според твоя съвет, да се омекотят нещата, макар че аз вече не ходя при него и нашите отношения са скъсани изобщо. Включвам нарочно неща на Мария, защото тя беше все в негова сянка, а според мен тя го превъзхождаше - това ще видиш в нейните опитности за брат Георги Куртев. г/ Нарочно не включвам материал на Надка Куртева, който аз съм записал от нея, за да не се обезличава твоя материал и защото тя застана на страната на Борис, когато знаеше, че той не е прав, защото аз им свърших цялата работа. д/ На Верка Куртева също не включвам, защото тя прави скандали - не е добре сега. е/ Аз имам мой материал, който съм записвал от Борис за Георги Куртев, но той ще остане за след години, когато това поколение си отиде и дойде друго, защото аз съм много огорчен от положения си труд и отношението им към мен, което няма нищо общо с идеите на Бялото Братство. Голяма сила е огорчението. Така че и аз държа един голям изпит и искам да си го издържа както трябва, защото полагам усилия и труд вече над 20 години.
към текста >>

76. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

По това време покрай потъващото параходче се спуснала сянката на непознат калугер, явява се на Константин, и казва: „Не бой се, никой от вас няма да загине." Параходчето продължавало да потъва, но военната гемия спуснала лодка и ги прибрали.
Това не го задоволило и на 24 години тръгва с трима свои другари за Света гора, за да става там монах и да се посвети на служба Богу. Качват се на парахода от Цариград, но претърпяват корабокрушение в Мраморно море. Пътувайки на едно малко корабче, появила се буря и насреща им налетяла военна гемия, тласкана от силен вятър. Параходчето се опитало да се отклони, но военната гемия го удря с носа и го пробива. Започнало да потъва заедно с пътниците. По това време покрай потъващото параходче се спуснала сянката на непознат калугер, явява се на Константин, и казва: „Не бой се, никой от вас няма да загине." Параходчето продължавало да потъва, но военната гемия спуснала лодка и ги прибрали. После ги стоварили на Солунското пристанище. Тримата другари били спасени, но някои от другите пасажери са се удавили. Вероятно помощта е била само за тримата пътници. Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си.
към текста >>

77. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

В тоя критически момент младият Константин вижда, че край баржата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине!
" Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младият Константин вижда, че край баржата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св. Архангел „Михаил".
към текста >>

78. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

Вървете под сянката на това знаме!
Отдалеч, през цялата руска земя, то е донесено от нас вам, като живо свидетелство на това, че то ви се дава не от някое кътче на Русия, а от цялата руска земя." На това знаме е написано „1876 г.", т.е. тази година, в която цяла Русия затрепери при вида на вашите непоносими страдания, на тази година, в която се изчерпа дълготърпението на нашия велик Господар, който днес за възстановяване отнетите права на вашата свобода, предаде мечът си в ръката наавгустейшия си брат. „Да воскреснеть Бог и разточаться врази его" - писахме ние на вашето знаме, когато не знаехме още дали е било съдено това знаме да се развява над вас, но което е жадувало вашето сърце. И ето - то се развява! Часът на възкресението настъпи! Вървете под сянката на това знаме! Нека то бъде залог на любовта към вас на Русия и нейния могъщ отец. Нека пред това знаме, както пред лицето на възкръсналия Бог, да се разпръснат вековните ваши врагове. Нека то бъде знамение на въдворяване във вашата многострадалческа страна завинаги мирът, тишината и просвещението. Нека това знаме остане на вашите потомци и в памет на император Александър II, та вашият народ е длъжен во веки веков да го зове така, както и ние го зовем: „Цар Освободител". Последните думи на Алабин са заглушени от мощно „ура", На 7 май 1877 г.
към текста >>

79. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски.
Хърсово, Разградско, съставна част от Преславската епархия) и др. Ето някои заемки от програмата за началните училища, от онази за главните училища и от устава за селските училища, от които може да се направи основателно заключение за сериозността на подхванатото дело. От програмата на началните училища: „Целта на тези училища е: да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от земеописание, закон Божий и от народната ни история. Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска граматика, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение. За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас.
към текста >>

Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона).
От програмата на началните училища: „Целта на тези училища е: да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от земеописание, закон Божий и от народната ни история. Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска граматика, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение. За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година.
към текста >>

80. IV.10 август, неделя

А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним.
Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог, Който е съвършен в Себе си, всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във вечния живот първо се заражда желание да живее, да съществува, да създава. Децата, например, вземат нещо, строшат го и после се мъчат да го направят. Те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека - да твори Тази материя, която ние ще изработим, ще я препратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове, на по-висок свят. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които ще са в бъдещите светове, ще се ползуват. Вие сега живеете и се ползувате от това, което други духове преди вас са работили.
към текста >>

На вас ви трябва да имате абсолютна вяра в Бога, вяра, която няма нито сянка от съмнение, и тогава ще видите как действува законът.
Вашата несполука ето на какво се дължи: мнозина от вас не сте включили вашите токове гдето трябва. Вместо да ги включите с Божествените токове, включили сте ги там, гдето не трябва. Вие сте искали от человеци, а не от Бога. Ако молитвите ви не отидат най-малко 10 километра над Земята, то ги възприемат хората - те чувствуват, че някой иска нещо. Молитвата, която получава отговор, е отправена с всичкото желание и отговорът е моментален. На вас ви трябва да имате абсолютна вяра в Бога, вяра, която няма нито сянка от съмнение, и тогава ще видите как действува законът. И когато се молим, отговорът се дава не за нашето достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможното удовлетворява всякога. Но разни теории има за молитвата и затова вие се разколебавате и не знаете как точно да се молите. Истинската молитва е, когато душата и умът се слеят, чисто, ясно, просто се иска нещо, без колебание и съмнение. На такава молитва се отговаря. Господ казва „Опитайте Ме в ден скръбен" - това значи не само да Го призовем и да Го развържем и събудим в себе си, защото Той у нас спи.
към текста >>

81. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.
Тази вечер присъствува г-жа Казакова, присъствува и д-р Миркович; и Павел присъствува, защото той е един от любещите духове на Казакова, която обичаше неговите послания и затова той я придружава. Сега ще ви дам някои мисли на г-жа Казакова. „Мъчно е - казва Казакова - да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща нещата по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния свят - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас?
към текста >>

82. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка.
След прочитане на „Добрата молитва" и изпяване „Тебе поем", г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза, че тези са основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на Земята. По-нататък г-н Дънов каза, че за синята краска още хората не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. - Синята краска е на Духа на Истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е праведно, което е любезно, което е доброхвално - това размишлявайте." Има неща положителни в тоя свят и вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален" аз смятам нещо неизменчиво, а неща, които се изменят, те не са реални. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията и на природата. Щом ние противодействуваме, ние получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лошо чувство и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположение.
към текста >>

Сянката е нещо временно.
По-нататък г-н Дънов каза, че за синята краска още хората не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. - Синята краска е на Духа на Истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е праведно, което е любезно, което е доброхвално - това размишлявайте." Има неща положителни в тоя свят и вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален" аз смятам нещо неизменчиво, а неща, които се изменят, те не са реални. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията и на природата. Щом ние противодействуваме, ние получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лошо чувство и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположение. Тук, например, четем: „Очите ти ще видят царя на красотата." Защо ние страдаме в тоя свят?
към текста >>

83. IV.21 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

И нито сянка от съмнение в душата ви да не става нито за минута.
Ние сега слизаме от планината, от при Господа, и отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат, защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, децата ви и всички ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, нека иска от Господа. И нито сянка от съмнение в душата ви да не става нито за минута. Искайте от Господа всичко. Ако умът зи се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък а себе си правят дълги прошения до разни министри за служба и работа. А ние нека сме умни да се обърнем към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава нашите радости и усилия. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние.
към текста >>

84. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.
Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука. Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари; а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.
към текста >>

85. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Тия църкви, които ги виждате, не са нищо друго освен сянка на миналото.
Ето защо сега Христос именно подир 2000 години възкръсва наново и то възкресява много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега аз питам ви: готови ли сте да слушате тези елини? В църквата? Не, те са във вашите сърца, във вашите умове и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които ги виждате, не са нищо друго освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици, трябва да се върнат в своето място - в сърцето и в ума на човека. Тези кандилници и тамяни трябва да заседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно тамяни и кандилници в ума и сърцето вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашият ум, сърце и воля са кандилницата, която е задържана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян.
към текста >>

86. IV.16 август, събота 1914г.

Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.
Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука. Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари: а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.
към текста >>

87. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния свят.
Значи всички тези черти у нас да изявят славата Божия, да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше при какви страдания има да мине, казва: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави името Ти." Ако се беше отказал да страда, ние нямаше да бъдем тука. Страданията и любовта са, които съединяват човешките души. Сега вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете в Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния свят. А духовният живот разбира хора живи, а не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкова вие доближавате до славата Божия. Сега необходимо е да се запознаем с това име, с което се спасява. Всички стари мистици, кабалисти никога не са произнасяли това име. Човешкият език не е толкова гъвкав да го произнесе правилно, всякога са Го съзерцавали и се чудели например на любовта.
към текста >>

88. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова

Молитвата е реалност, а не сянка.
При молитвата човек получава енергии от Божествения свят. Законът за молитвата е същия, както закона за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което дава в даден момент сила на ума, сърцето и душата, и Духа е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата е първият метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език.
към текста >>

89. V.II.VII 62 Псалом 23

И даже в дола на смъртната сянка, ако ходя, Не ще се уплаша от зло: Защото Ти си с мене: Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. 5.
VII 62 Псалом 23 1. Господ е Пастир мой: Не ще бъда в лишение. 2. На зелени пасища ме упокоява: При тихи води ме води. 3. Възвръща душата ми: Води ме през пътеки на правда заради името си. 4. И даже в дола на смъртната сянка, ако ходя, Не ще се уплаша от зло: Защото Ти си с мене: Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. 5. Приготвяш пред мене трапеза срещу враговете ми: Помазал си с елей главата ми: Чашата ми се прелива. 6. Наистина благодат и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми, И ще живея в домът Господен на дълги дни.
към текста >>

90. НАРЯД за 1901 година

Но Господ е верен, в Него сянка и промяна няма, на Него ще се уповаваме, на Неговата Сила, Той няма да ни остави.
Пазете тази молитва като зеницата на очите си, защото е продиктувана от Духа Светаго. „Опитай Ме, и ще ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защото съм благ и благоутробен." Приех писмото ви, подвизавайте се в Добрия подвиг. Каквото и да мислят хората за нас, то е маловажно, нашето призвание е любовта Божия. Да се молим за всички, да ги просвети Бог. Трябва да знаем: Грехът, Плътта и Светът са три наши врагове. Но Господ е верен, в Него сянка и промяна няма, на Него ще се уповаваме, на Неговата Сила, Той няма да ни остави. Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Временните промени в живота са преходни. В живота ни става това, което става и в природата. Днес може да е бурно, облачно, дъждовно, утре пък ще е слънчево и ясно. Вярата, Надеждата, Любовта - те са основата.
към текста >>

91. НАРЯД за събора 1912 година

4 Ти си надеждата ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа.
То и за петъка благословенията, произтичащи от нашата помощ, ще видим какво ще се прави, стига да има излишъци. 7) МОЛИТВА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ЗА ВОЙНАТА 1912 г. 1 Всесилний и Всеблагий Господи, Боже наш,заради големите Твои милости и щедрости, които непрестанно изпращаш на нас, ние се осмеляваме да се явим пред Твоето лице като недостойни Твои раби и просим Твоята милост и помощ. 2 Благодарим Ти за голямата любов, която си показал към нас: Ти си ни призвал от светия Си престол, посочил си ни Истината, осветил си ни Пътя на живота и си ни дал Царство. 3 Ний Ти се обещаваме, Господи, Боже наш, че ще следваме Пътя, който си ни посочил и останалите дни на нашия живот ще посветим на Тебе, Отче на Виделината, ще Ти служим с радост. 4 Ти си надеждата ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа. Молим Ти се, Господи, извора на живота, смили се за нас и братята ни на бойното поле:... (имената им), които са изложени на хиляди опасности и огнени изпитания. 5 Прости волните им и неволни прегрешения. Простри над тях мощната Си десница и ги запази от видими и невидими неприятели. Възвърни ги по домовете им здрави, обнови ги, за да свършат останалото време от живота си в мир и покаяние и с делата сй да прославят Твоето Име на земята. 6 Разруши със силата Си крепостите на тия, които враждуват, направи смущение в лагерите им, заслепи очите им, за да не могат да вършат зло на Твоите раби.
към текста >>

92. НАРЯД за 1916 година

Само в милосърдието няма сянка.
Ако любиш доброто, ще мразиш злото; ако любиш злото, ще мразиш доброто. Ако любиш доброто, непременно ще се гнусиш от злото. Следователно Любовта не може да разрешава въпроса да донесе спасение на хората. Кой тогаз ще спаси света? Това е този ангел, той е Христос, той е думата „милосердие". Само в милосърдието няма сянка. Само в Божественото милосердие няма раздвоявание. Затова трябва да се учим на закона на Милосердието. Затова дойде този ангел при Корнелия, да го научи на закона на Милосердието. И когато хората на света се научат да бъдат милосердни и го приложат навсякъде, тогаз всички неща ще се примирят. Истината прави човека свободен, учи го кое е добро и кое е зло, кой е глупав, кой е мъдър, но Истината няма в себе си този елемент да примири нещата.
към текста >>

93. НАРЯДИ за 1917 година

" - „За да отиваме при Господа." -Когато кажете: „Добре спах", то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили оттам, е загладено: от него остава само една сянка на приятност.
Вие сега вървите, хвърлите една котва, уловите мъжа и го сваляте, тъй че нито той върви нагоре, нито вие. Спирате се на едно място и се гледате. Такива са съвременните жени - спират своите мъже и не ги пущат да се качват. Тази е причината, задето вие спите, задето не можете да отивате на дру тя свят, да слизате и да се качвате. Когато ви питат: „Защо спите? " - „За да отиваме при Господа." -Когато кажете: „Добре спах", то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили оттам, е загладено: от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах." То значи: „Спряла си мъжа си някъде." Това неестествено положение всякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие; нещастието ражда нещастие; скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта, като обвивка на Божествената истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват. Такива хапчета има: отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви.
към текста >>

Да няма никаква сянка от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго.
С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри. Всички, които ме слушате, направете следния малък опит, за който ви давам срок една година, след което време вие ще сте свободни. Първите шест месеца ще бъдат положителни: ще орете, ще сеете, ще жънете; а другите шест месеца ще бъдат пасивни: ще берете нова енергия. Да няма никаква сянка от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго. Смешно е да се каже, че не можете. Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит, и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по-голяма. Ще кажете: „Може да се излъжем." Може да се излъжете едната година, втората година няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. Там, гдето Господ работи, няма лъжа и ще знаете този стих: „Всичко, което ще се случи с ония, които обичат Господа, е за тяхно добро." Ще си турите това като мото: „Всичко, което ще се случи с нас, Господ ще обърне на добро" и след това нека дойдат всички лоши мисли, лоши желания, нека се опълчат всички хора, вие не се бойте.
към текста >>

94. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Щом има светлина, ще има и сянка.
Според тях това допринася за уронването на добрия имидж (казано на съвременен жаргон) на последователите на Школата. Нали събитията са станали, така, както са отразени в сборника. Така той е реален. Щом има огън, ще има и пушек. Не може да се сърдим на пушека. Щом има светлина, ще има и сянка. Така е на физическия свят. Когато Паисий Хилендарски пишел „История Славянобългарска", описал само възходящите периоди от нашата история. Така историята му била приятна за четене и слушане, но не била вярна. Но такава е била целта на Паисий. Затова пък сборникът „Изгревът" е верен и реален.
към текста >>

95. Наряди за 1942 г.

Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето.
Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта. Красота без Любов, Мъдрост и Истина не е красота. Красота, която произтича от Любовта, от Мъдростта, от Истината, това е красота. Любящите от какво се нуждаят? Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето. Човек е направен по образ и подобие Божие. Какво по-велико благо от това Любовта да се всели в сърцето му и да му даде движение и живот; Мъдростта да се всели в ума му и да даде знание и светлина; Истината да се всели в душата му и да му даде свобода и работа. Живота е най-хубавата песен. Твоята душа трябва да изпее тази песен както трябва. В движенията трябва да има красота.
към текста >>

96. 4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

“ - „За да отиваме при Господа.“ Когато кажете: „Добре спах“, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили оттам, е загладено, от него остава само една сянка на приятност.
Вие сега като вървите, хвърлите една котва, уловите мъжа и го сваляте, тъй че нито той върви нагоре, нито вие. Спирате се на едно место и се гледате. Такива са съвременните жени, спират своите мъже и не ги пущат да се качват. Тази е причината, задето вие спите, задето не можете да отивате на другия свят, да слизате и да се качвате. Когато ви питат: „Защо спите? “ - „За да отиваме при Господа.“ Когато кажете: „Добре спах“, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили оттам, е загладено, от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах.“ То значи: спряла си мъжа си някъде. Това неестествено положение всякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта, като обвивка на Божествената истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват.
към текста >>

Да няма никаква сянка от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго.
С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри. Всички, които ме слушате, направете следния малък опит, за който ви давам срок една година, след което време вие ще сте свободни. Първите 6 месеца ще бъдат положителни, ще орете, ще сеете, ще жънете, а другите 6 месеца ще бъдат пасивни, ще берете нова енергия. Да няма никаква сянка от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго. Смешно е да се каже, че не можете. Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по-голяма. Ще кажете: „Може да се излъжем.“ Може да се излъжете едната година, втората година няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. Там, гдето Господ работи, няма лъжа.
към текста >>

97. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

22 август - 22 септември 1922 г.

Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка.
Не обича мъжа си, обича друг някой. Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете: „Такива неща у нас няма.“ Законът е такъв; за да се избегне той, ще приложите всякога противното. Ще кажете: „Това е криво учение.“ Ако е криво, няма какво да се говори за него. Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка. От това може да се научите как да изправите настроението на мъжа си и как да поправите вашето настроение. А вие какво правите? Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мене вземи, да се освободя от него.“ Но вие не знаете, че и тогава няма освобождаване, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живял добре със жена си, се освободил от нея и се оженил за друга.
към текста >>

98. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Животът в сянката е миг за Бога, но за човека той е вечност.
Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем. Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и Чистотата. Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина. В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край? Животът в сянката е миг за Бога, но за човека той е вечност. Но тъй иска законът на твоето развитие. Тъй иска законът на мировото развитие. Но озарена от вътрешна светлина - светлината на Истината ти ще вървиш из пътя, ще кажеш в сянката: Б. С. И. Б. Т. В. Л. Б. и в мига живееш във вечността на неизброимите векове.И. К. Б. И.
към текста >>

Но озарена от вътрешна светлина - светлината на Истината ти ще вървиш из пътя, ще кажеш в сянката: Б.
Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина. В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край? Животът в сянката е миг за Бога, но за човека той е вечност. Но тъй иска законът на твоето развитие. Тъй иска законът на мировото развитие. Но озарена от вътрешна светлина - светлината на Истината ти ще вървиш из пътя, ще кажеш в сянката: Б. С. И. Б. Т. В. Л. Б. и в мига живееш във вечността на неизброимите векове.И. К. Б. И. [Няма Истина като Божията Истина] С. Б. И. Е. И. [Само Божията Истина е Истина] ЧИСТОТАПроявление на чистотата във физичния святПроявление на чистотата в астралния святПроявление на чистотата в умствения свят Туй понятие, което имам за чистотата, тази идея която имам вътре в ума си не е ли човешко?
към текста >>

Всяка проява е двойник на нещо, сянка.
Чистотата е краен резултат от един завършен процес. („Човек не се ражда чист. Той отпосле става чист.") Но първоначално душите са излезли от Бога чисти. Човешката душа слиза на земята, за да познае себе си - да стане силна, защото само силният може да познае себе си - да познае Бога. Тогава казваме: Бог се проявява, за да се познае. Всяка проява е двойник на нещо, сянка. Съзнанието заключено в сянката е [...] че тя е реалността. Заживяло в нея, потъмняло в нея. Но дохожда момент, когато Реалното Едно изпраща лъч в сянката, тогава съзнанието се пробужда и вижда себе си. В начало то почва борба с тъмнината. Но колкото повече се бори толкова повече пада.
към текста >>

Съзнанието заключено в сянката е [...] че тя е реалността.
(„Човек не се ражда чист. Той отпосле става чист.") Но първоначално душите са излезли от Бога чисти. Човешката душа слиза на земята, за да познае себе си - да стане силна, защото само силният може да познае себе си - да познае Бога. Тогава казваме: Бог се проявява, за да се познае. Всяка проява е двойник на нещо, сянка. Съзнанието заключено в сянката е [...] че тя е реалността. Заживяло в нея, потъмняло в нея. Но дохожда момент, когато Реалното Едно изпраща лъч в сянката, тогава съзнанието се пробужда и вижда себе си. В начало то почва борба с тъмнината. Но колкото повече се бори толкова повече пада. („Не противи се злому." „Когато човек иска да премахне злото, той се свързва с цяла йерархия тъмни сили, които го спъват.
към текста >>

Но дохожда момент, когато Реалното Едно изпраща лъч в сянката, тогава съзнанието се пробужда и вижда себе си.
Човешката душа слиза на земята, за да познае себе си - да стане силна, защото само силният може да познае себе си - да познае Бога. Тогава казваме: Бог се проявява, за да се познае. Всяка проява е двойник на нещо, сянка. Съзнанието заключено в сянката е [...] че тя е реалността. Заживяло в нея, потъмняло в нея. Но дохожда момент, когато Реалното Едно изпраща лъч в сянката, тогава съзнанието се пробужда и вижда себе си. В начало то почва борба с тъмнината. Но колкото повече се бори толкова повече пада. („Не противи се злому." „Когато човек иска да премахне злото, той се свързва с цяла йерархия тъмни сили, които го спъват. Злото е една потреба...") Тогава идва Божественият глас, който му казва: „Аз те събудих със светлината си. Ти имаш в сърцето си вече вложен кълн - лъч от правиделината." Мисли за Него, съедини се с Него и ще се раздени ден в тебе.
към текста >>

99. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Съчинения и писма на ученичките

Да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение.
През тази светлинка да видите присъствието на Господа. И в най-голямата тъмнина да слушате гласът да каже: „Не бой се, тук съм! “ Няма по-хубаво от туй състояние. И в гроба да си; и в пространството да си; и в дъното на замята да стоиш - не бой се, ще излезеш! Господ е толкова взискателен, вие не можете да имате Божието благоволение, ако не сте абсолютно чист, не външна чистота. Да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение. Да бъдете всякога готови да пожертвувате всичко заради Него. Един в света има, за когото всичко може да се жертвува моментално, да се не спираш нито една стотна от секундата. В такова едно състояние, Бог всичко ще ви направи и преди да пожелаете, Той ще го изпълни. То е Божествено, тъй го аз наричам. Но остане ли в някое кътче на вашата душа съмнение, тогава ще градите, ще се разваля, днес пак, утре пак и най-после ще кажете: „Не разбрах смисъла на живота.“ - Защо?
към текста >>

100. Класът на Добродетелите