Търсене в текстове за 'Сянка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 104 резултата в 88 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Той трябва да приеме първото място в твоето сърце.Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице.
Киров,Писмото ви съм приел. Мен ме радва, като ми съобщавате, че у вази се извършва една промяна. Това е Божията благодат, която работи за вашето усъвършенствувание във вярата. Време е, когато трябва да се облечете в Господа Исуса. Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му. Той трябва да приеме първото място в твоето сърце.Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице. Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш.Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

3. Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА

Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.
И какво ти е нужно за Живота? – Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото Слънцето на деня. Що са тревогите, смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава, бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, когато ти причинява вреда?
към текста >>

4. Учителя получава от Духа „Трите неща”

Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.
Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето?
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар

Но Господ е верен, в Него няма сянка на промяна.
„Опитайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. " Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той. Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са три наши врагове. Но Господ е верен, в Него няма сянка на промяна. Ний ще се осланяме на Него и на Неговата сила и Той ще ни изведе победоносно. Помни, че си крепен от благодат. Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвам се, че твоят Дух [в]се повече се приближава при Бога. Оставяй се напълно Той да те ръководи.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар

Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно.Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото способностите; а в духовното висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка.
Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно.Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото способностите; а в духовното висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Важното е дървото, не сянката.
Не се занимавайте с грешките си един на друг. Ако речем да приложим Божията правда и да почнем да търсим кой е крив и кой е прав, тя ще иде надълго и нашироко. Времето и животът ще Ви научи всички как да разбирате Истината. При това ще Ви научи и как да се обхождате и със себе си, и с другите. Важното е душата да се развива и усъвършенствува. Важното е дървото, не сянката. Кой какво казва, оставете за негова сметка. Хорските уста не са чувал, да ги свържеш. Хора са това - и говорят, и хапят. Всякой има по един навик. Някой гледа главата си, друг — корема си.
към текста >>

8. Писмо на Учителя до Никола Ватев, Търново

Човек не трябва да се плаши от своята сянка.
Не се обезсърчавайте. Всичко, което ви се случи, благодарете на Бога. В това се изпитва вашия живот. Трудностите трябва да се преодоляват с вяра и непоколебимо упование. Злото, което постига някого в тоя свят е нещо временно. Човек не трябва да се плаши от своята сянка. Бъдете смели и решителни и лукавия ще побегне. На лошите внушения ухо не давайте. Знайте, че който върши волята на своя Господар ще се благослови. Изхвърлете навън всичката ваша дряхлост. Великите Божии планове ще се завършат, тъй както е Неговата Воля.
към текста >>

9. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август

А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним.
Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог, Който е съвършен в Себе си, всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във вечния живот първо се заражда желание да живее, да съществува, да създава. Децата, например, вземат нещо, строшат го и после се мъчат да го направят. Те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека - да твори Тази материя, която ние ще изработим, ще я препратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове, на по-висок свят. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които ще са в бъдещите светове, ще се ползуват. Вие сега живеете и се ползувате от това, което други духове преди вас са работили.
към текста >>

На вас ви трябва да имате абсолютна вяра в Бога, вяра, която няма нито сянка от съмнение, и тогава ще видите как действува законът.
Вашата несполука ето на какво се дължи: мнозина от вас не сте включили вашите токове гдето трябва. Вместо да ги включите с Божествените токове, включили сте ги там, гдето не трябва. Вие сте искали от человеци, а не от Бога. Ако молитвите ви не отидат най-малко 10 километра над Земята, то ги възприемат хората - те чувствуват, че някой иска нещо. Молитвата, която получава отговор, е отправена с всичкото желание и отговорът е моментален. На вас ви трябва да имате абсолютна вяра в Бога, вяра, която няма нито сянка от съмнение, и тогава ще видите как действува законът. И когато се молим, отговорът се дава не за нашето достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможното удовлетворява всякога.Но разни теории има за молитвата и затова вие се разколебавате и не знаете как точно да се молите. Истинската молитва е, когато душата и умът се слеят, чисто, ясно, просто се иска нещо, без колебание и съмнение. На такава молитва се отговаря.Господ казва „Опитайте Ме в ден скръбен" - това значи не само да Го призовем и да Го развържем и събудим в себе си, защото Той у нас спи. Ние сме Го затворили и Го викаме, но Той не ни чува. Камъка трябва да отмахнете от гроба.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Человеците често на земята търсят своето нещастие за някаква си мнима слава, за някаква привидна сянка, а забравят своя дълг към Бога, человеците и своята душа.
Работите ще се уредят по най-добрия начин. От горе засега имат пред вид МИРА И НАПРЕДЪКА НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Благоприятното време за полезна работа трябва да се използува. Ако прегрешенията на хората станат навсякъде нетърпими, тогава мирът може да се наруши. Засега се има голяма надежда за един общ обрат на работите в това направление и работят да спрат едно голямо зло, което може да разруши много человешки сърца и да сломи много души, които едва се повдигат. Человеците често на земята търсят своето нещастие за някаква си мнима слава, за някаква привидна сянка, а забравят своя дълг към Бога, человеците и своята душа. Но има и души напреднали, които разбират за благото на човешкия род. Моят поздрав на К. и брат ви, и вам. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

11. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз.
Светът се е изменил много от Павловото време. По дух светът е същият, както е бил по онова време.Тази вечер присъствува г-жа Казакова, присъствува и д-р Миркович; и Павел присъствува, защото той е един от любещите духове на Казакова, която обичаше неговите послания и затова той я придружава. Сега ще ви дам някои мисли на г-жа Казакова.„Мъчно е - казва Казакова - да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща нещата по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния свят - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед.Що е бил моят живот между вас? Каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество.Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие.
към текста >>

Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност.
И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща света по един начин, а извън тялото – по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки – също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла?
към текста >>

12. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка.
— За синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. Синята краска е на Духа и истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално — това размишлявайте! “ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален“ аз считам нещо изменчиво, а нещо което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на природата. Щом ние й противодействуваме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения.
към текста >>

Сянката е нещо временно.
Синята краска е на Духа и истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално — това размишлявайте! “ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален“ аз считам нещо изменчиво, а нещо което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на природата. Щом ние й противодействуваме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения. Тук, например, четем: „Очите ти ще видят Царя на красотата.“ Защо ние страдаме в тоя свят?
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август

Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута.
Ние сега слизаме от планината отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи. А ние нека сме умни да се обръщаме към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава и нашите радости, и униния. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели.
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина.
Извор, това е сладка дума на Небето, извор, това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е мощна дума, която разхлажда разсъхналата уста, която утолява жаждата на душата. „Жаден съм", казва Господ ваш на кръста. Каква велика дума е извор, какъв велик оригинал е тя в Небето. Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл. Извор, Извор, Извор. При планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота, далеч.
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме.
Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари; а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите.
към текста >>

17. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Тия църкви, които ги виждате, не са нищо друго освен сянка на миналото.
Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо сега Христос именно подир 2000 години възкръсва наново и то възкресява много и много милиони.И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега аз питам ви: готови ли сте да слушате тези елини? В църквата? Не, те са във вашите сърца, във вашите умове и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които ги виждате, не са нищо друго освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици, трябва да се върнат в своето място - в сърцето и в ума на човека. Тези кандилници и тамяни трябва да заседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно тамяни и кандилници в ума и сърцето вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашият ум, сърце и воля са кандилницата, която е задържана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян.Сега ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от тях.
към текста >>

18. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме.
Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари: а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите.
към текста >>

19. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния свят.
Значи всички тези черти у нас да изявят славата Божия, да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше при какви страдания има да мине, казва: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави името Ти." Ако се беше отказал да страда, ние нямаше да бъдем тука. Страданията и любовта са, които съединяват човешките души. Сега вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете в Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния свят. А духовният живот разбира хора живи, а не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкова вие доближавате до славата Божия.Сега необходимо е да се запознаем с това име, с което се спасява. Всички стари мистици, кабалисти никога не са произнасяли това име. Човешкият език не е толкова гъвкав да го произнесе правилно, всякога са Го съзерцавали и се чудели например на любовта. Обичате човека, но щом му се изкаже любовта, тя загубва своята сила.
към текста >>

20. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Нашият живот често хвърля сянка на Божието лице.
Вашата вяра да бъде всякога жива. Временните промени, които стават в душата ви, да ви не смущават. В Господа няма промяна. Той всякога е Един и същи. Ако слънцето се затулва или потъмнява, то причината е вън от него. Нашият живот често хвърля сянка на Божието лице. Аз мисля наскоро да ви пратя една беседа, да си я препишете под заглавие „Братът на най-малките". Сега д-р И." ще ви донесе две книжки, които ще ви бъдат полезни. От моята беседа ще научите нещо ново и полезно, когато я получите. Тя ще бъде Моето обширно писмо, което държах на Новата година. Поздрав и привет на всички приятели и особено на К.
към текста >>

21. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна

Христос Царува да се слави името на нашия Небесен Отец, Бог в Когото няма ни сянка на измяна.
(получено на 17 декември 1917 г.) Обични М. Сотиров, Получих твоето писмо. Любовта ни свързва с Бога; Вярата с Ангелите и надеждата с всички добри и свети хора по лицето на Земята. Вложете великата мисъл в душата си да изпълните Волята на Господа Бога тъй както е Нему угодно и не бойте се. Христос Царува да се слави името на нашия Небесен Отец, Бог в Когото няма ни сянка на измяна. Добре сте схванали мисълта. Бог е бил всякога с нас през всичките векове. Той единия е, Който ръководи всичко. Всичко е възможно Нему. Той повдига мъртвите, оживява ги и ги възкресява.
към текста >>

22. Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата

Когато наближило време за обедната беседа, по указание на брат Куртев всички се събрали в полукръг под сянката на голяма кичеста дивачка.
Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев идеята за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но затворено за амбулантни търговци. 02 - 07. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА Изгревът - Том 10 8. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА Когато наближило време за обедната беседа, по указание на брат Куртев всички се събрали в полукръг под сянката на голяма кичеста дивачка. Учителят седял на импровизиран стол. По-възрастните братя и сестри седели, а по-младите стоели около тях. Изпели се няколко духовни песни, казали „Добрата молитва. " Беседата почнала със стих от Библията. Върху кой стих е говорил Учителят, никой не запомнил.
към текста >>

23. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

И те това не знаят, но вдигна се една сянка от пространството и всички се успокоиха.
Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от дървото. Стоях и вече спокойно размишлявам, благодаря за случая, който ми се даде възможност да бъда свидетелка да видя, да чуя, да наблюдавам и да се поуча, да зная как да постъпвам при всички случаи със своя брат, със своя ближен. Някаква светла мисъл ме посети, но аз се запитах: Не стана ли нещо друго в Горницата? Стана нещо друго и то пак велико. Учителят се моли за ония 1200 души братя и сестри, за да изправи погрешката им. И те това не знаят, но вдигна се една сянка от пространството и всички се успокоиха. Вече никакво брожение не остана и наоколо настана пълно спокойствие. Наведе се Той и пишеше на земята. И написа Той в сърцето на човека Великия Божи закон, закона на Любовта. Сега той не се наведе и не писа на замята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими с нищо написа закона на Любовта. Няма по-голямо благо за човека да дойде някой и да те окъпе от твоя грях, нито има по-голямо нещо от това да дойде някой да заличи погрешките ти и да ги изкупи.
към текста >>

24. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
към текста >>

25. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото.
След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат.
към текста >>

26. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
към текста >>

27. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Невидима тъмна сянка се приближава към тази картина като крадец и иска да я помрачи.
Пред мен за миг се слива древното минало в настоящето в един едничък миг, който ми разкрива една чудна тайна... Че Този, Който тогава водеше своите ученици из природата и ги учеше за Бога, е пак Този същия... И ние сме същите.Няма хиляди векове - няма Христос и Петър, и Павел, и Йоан - има само един Вечен Дух, Който през всички времена е един и същ, само че расте, расте.Ти, който не вярваш, ела и виж! Гледай тази картина и кажи що мислиш? Погледни тия будни очи на стари и на млади, които тичат след Него да се учат, да понасят мъчнотии - да носят тежести. Погледни и Него, как се грижи за тях, как тихо ги учи, как мигновено взима върху си всичките им горчивини и тежести. Ето ги древните ученици: стари и млади, старци и деца, учени и прости, богати и сиромаси.Сепвам се. Невидима тъмна сянка се приближава към тази картина като крадец и иска да я помрачи. Кой е той? Нима и той е дошел след Него? О! Тогава... тогава той беше един и познато беше името му и отде е дошел, а сега, дали не са повече - дали не носят други имена и други облекла, в други роли? Миг, но двете вечности се сляха в една и аз вече не можех да отличавам лицата и нещата.Доле е също един голям каменен град, който подучен от книжниците и фарисеите и сега хвърля камъни срещу избраниците.Внезапно всички ставаме.
към текста >>

28. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце.
Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд...Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани. Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина? ” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата. Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори.Наближаваме Сливенските минерални бани. Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път.Свършва се вече Средна Гора. Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка.
към текста >>

29. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли

Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи.
Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера. Решихме тук да прекараме нощта и на другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев. От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала. Около нас високи върхове. Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.
към текста >>

30. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли

Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи.
Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера. Решихме тук да прекараме нощта и на другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев. От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала. Около нас високи върхове. Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.
към текста >>

31. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли

Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи.
Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера. Решихме тук да прекараме нощта и на другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев. От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала. Около нас високи върхове. Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.
към текста >>

32. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Тази страна, която се грее на Слънцето е топла, а тази, която е на сянка, е студена.
Туй не е само до нас, туй е едно общо състояние в цялата природа. Туй трябва да го знаете. И у растенията, и у мушиците, които съществуват на Земята, след 24 часа стават смени. Следователно, тогава у вас става една смяна в настроението ви, едновременно и във всички клетки става една смяна. Това става едновременно в цялата природа, тъй щото във всички същества става една промяна вътре. Тази страна, която се грее на Слънцето е топла, а тази, която е на сянка, е студена. Слушайте какво правило ще ви дам: Не позволявайте отсега нататък теляци да ви мият тялото. Буквално ви казвам. Даже аз ви препоръчвам като ученици даже и на баня да не ходите. Аз ще ви препоръчам един метод за миене.
към текста >>

33. Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София

Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае
Изследвай вътрешните състояния на Новия живот. Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа. Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората. Да прочете беседата „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Аз ви имам в ума си. Не се колебайте, не се поддавайте на лошите внушения.
към текста >>

34. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Пеем и ние, защото Учителят е с нас, защото Той и всред зиме е нашето пролетно небе и всред знойно лято прохладна сянка, наша вечна пролет.
Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон на небето. Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла. Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли върхове затаен копнеж. Стара планина, с продран кожух привлича по целия си гръб бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници.Всички планини пеят. Пеят, защото е пролет, защото тъй нам се чини може би, дошли тука и вкусили райския й чар. Пеем и ние, защото Учителят е с нас, защото Той и всред зиме е нашето пролетно небе и всред знойно лято прохладна сянка, наша вечна пролет. Блещят реките в долината. Слънчеви лъчи ги целуват и те издигат сребърни знамена в знак на радост. Въздухът свеж и приятен, като лека синкава мъгла се разстила на длъж и на шир. Облаци бели, рохкати, ту се събират, ту се разпиляват. Понякога скриват слънцето и хвърлят лека сянка върху цялата пролетна картина.Правим три кръга.
към текста >>

Понякога скриват слънцето и хвърлят лека сянка върху цялата пролетна картина.Правим три кръга.
Пеем и ние, защото Учителят е с нас, защото Той и всред зиме е нашето пролетно небе и всред знойно лято прохладна сянка, наша вечна пролет. Блещят реките в долината. Слънчеви лъчи ги целуват и те издигат сребърни знамена в знак на радост. Въздухът свеж и приятен, като лека синкава мъгла се разстила на длъж и на шир. Облаци бели, рохкати, ту се събират, ту се разпиляват. Понякога скриват слънцето и хвърлят лека сянка върху цялата пролетна картина.Правим три кръга. Двата вътрешни от братя, а големият външен от сестри. В средата - Учителя. Сядаме на тревата. С особени движения на шъпите към земята, почваме да събираме животворна прана. Тайнствени, плавни и красиви движения, в допир със земята, които не се подават на описание.
към текста >>

35. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си.
Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева". Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година. Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве. На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор. В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията.
към текста >>

Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации.
- на този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски. Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41. По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина". В тези статии Ватралски съобщава, че на 26 август 1926 година, към 17 часа, той пристига на "Ваучер", т.е. на "Изгрева", и вижда, че цялото място от 14 декара, е обградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации. Значи Небето е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора. Отвътре стои млад човек, който пропуска само онези, които познава и които имат покани. Това е Николай Дойнов. Отбелязва се, че на събора е имало 1 460 човека. Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце.
към текста >>

36. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

А ние се плашим от сянката си.
Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Не осигурявай човека, понеже този човек, който се осигури, губи вяра в себе си. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? “ Казвам: на Земята ще прекараш живота си много хубаво. Толкова милиона зайци са осигурени, че какво има да се плаши човек? А ние се плашим от сянката си. Искаш да служиш на Бога, ала завърши ли Неговото училище? Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене. У човека има дарби, които той не съзнава. Някой път човек е в голяма опасност и тогава се развиват дарбите му. Случват се такива неща: например, намираш се някъде в една засада, у теб се събуди разумното и изведнъж, за една десета от секундата, ти дойде един план как да се измъкнеш оттам.
към текста >>

37. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

То е инертно състояние, търсят сянка, лениви са, мнителни са.
Трябва да ни преведете през моста, наводнение има.Учителят: Ще чакате да премине наводнението, но ще ви пренесеме, това ще стане. Примери имаме много от наши приятели оздравели от сериозно боледувание. Гърдоболните хора най-лесно се лекуват като работят в горите, в лозята. Тя е психична болест, която мъчно се лекува - трябва урегулирвание на чувствата. Иска се режим спартански. То е инертно състояние, търсят сянка, лениви са, мнителни са. Метод за лекувание: Всяка сутрин да ходи с две стомни вода на един километър разстояние. Това усилие, опнати ръце е гимнастика и дава сила на дробовете. Водата е добър проводник на електричеството и слънчевата енергия, и дава сила на организма. Ще се омият на извора, чешмата и ще си носи самичък вода. Втори метод: Болният от туберкулоза трябва да прави топли промивки - топла вода сутрин 5-6 чаши да изпие и измие вътрешностите си, да разшири дробовете си и получи свободно дишание, да се изпоти и да прави разходки.
към текста >>

38. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

В тоя ден на екскурзията трябва да си намерите работа за през целия ден: четение, пение, беседвание, там ще видите и научите кой обича да стои на сянка.
Това е един свещен акт в живота.След като ги опитате може да ги предадете на други.За екскурзиитеВсички свободни дни сега през лятото използувайте в излети, екскурзии. Ще прекарате един-два дни в свобода. 5-10 души, колкото се събират, ще излезете. Поне десетина екскурзии през лятото трябва да направите. Можете 2 седмици в месеца да има събрание на закрито, в салона ви и два неделни дни да имате събрание на открито - той ще бъде и ден на екскурзията. В тоя ден на екскурзията трябва да си намерите работа за през целия ден: четение, пение, беседвание, там ще видите и научите кой обича да стои на сянка. Като правило: Никой да не ляга на сянка. На които съзнанието е будно, ще използува, на които не - нищо не ще придобие. И болните там ще станат здрави. Тия работи, които ви дадох, са достатъчни, за да няма претоварвание. Като се иска много някой път, та нищо не се прави.Животът има известен терен, гдето ражда противоречие.
към текста >>

Като правило: Никой да не ляга на сянка.
Ще прекарате един-два дни в свобода. 5-10 души, колкото се събират, ще излезете. Поне десетина екскурзии през лятото трябва да направите. Можете 2 седмици в месеца да има събрание на закрито, в салона ви и два неделни дни да имате събрание на открито - той ще бъде и ден на екскурзията. В тоя ден на екскурзията трябва да си намерите работа за през целия ден: четение, пение, беседвание, там ще видите и научите кой обича да стои на сянка. Като правило: Никой да не ляга на сянка. На които съзнанието е будно, ще използува, на които не - нищо не ще придобие. И болните там ще станат здрави. Тия работи, които ви дадох, са достатъчни, за да няма претоварвание. Като се иска много някой път, та нищо не се прави.Животът има известен терен, гдето ражда противоречие. Теренът са условията.
към текста >>

39. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Майка послала бяла кърпа, закусва с детето си под широката сянка покрай чешмата.
Младежи си правят снимки. Жадни хора чакат за ред да наквасят гърлата си от тънкия бистър чучур, насядали около новата чешмичка. А там доскоро дълбоки кални блата едвам се изгазваха. Сега тук е красиво - няма кал, няма мътно блато,а гладки червени и бели циментови плочи по които можеш безгрижно да стъпваш. Някоя мила ръка е турила на подставката саксия с кичест розов карамфил... Наблизо младо момче замислено над отворена книга. Майка послала бяла кърпа, закусва с детето си под широката сянка покрай чешмата. Но, но, поповете се мусят. Заканили се, че „ще очистят” от тука тия „глупости” (тъй казват някои тук). Ядосват се хората, но кой ги пита. Силни са днеска те, много са силни и омразата им към Учителя няма край. Изгревът - Том 26
към текста >>

40. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Ние се плашим от сянката си.
Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши! Ние се плашим от сянката си. У хората има дарби, които те не съзнават. Някой път са в голяма опасност и тогава се развиват дарбите. Например случват се такива неща: намираш се някъде в засада, У теб се събуди Разумното и изведнъж, в една десета от секундата - дойде ти един план как да се измъкнеш от засадата. Иначе с години не би намерил този план. И по най-изкусната стратегия го изпълниш.
към текста >>

41. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Тоз ден, пазени от облаците, речи на сянка, ние почиваме истински изпод храстите край огъня, или върху топлите скали.На поляната огромен кръг.
Тъй е хубаво, тъй е хубаво! Ето го и слънцето се показа. Усмихна ни се, обля ни с топли лъчи, после покапаха няколко радостни сълзи от очите му и - толкоз. Скри се пак зад облаците, изчезна, като помоли небесните шегаджии този път да ни пощадят от баня. Наистина, хубаво е пролетна баня, но пък и цял ден да ни вали и то не си струва. Тоз ден, пазени от облаците, речи на сянка, ние почиваме истински изпод храстите край огъня, или върху топлите скали.На поляната огромен кръг. Всеки развърза раницата си. Доволство, радост и здраве се четяха по лицата. Сипаха ни по малко копривена чорба. Колко хубава беше тя с млад чесън, репончета, салатка! Ний сме тъй весели, щастливи, доволни!
към текста >>

42. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Както рисуват сега светиите, то е сянка.
Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса.
към текста >>

43. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Както рисуват сега светиите, то е сянка.
Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса.
към текста >>

44. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

Както рисуват сега светиите, то е сянка.
Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса.
към текста >>

45. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Както рисуват сега светиите, то е сянка.
Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса.
към текста >>

46. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Както рисуват сега светиите, то е сянка.
Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса.
към текста >>

47. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост.
Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния свят. Те са живи сили, които рушат и градят. Най-висшите строителни сили, това са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов. Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало. Природата – това е самата, проявена външно, висша реалност, проявената висша разумност; природата обаче е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили. Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата. Човекът е проявление на единното битие: в него това битие разкрива своето естество. Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие.
към текста >>

48. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

На сянка имаме 23°, а на слънце 29°.
После друго упражнение, което не мога да опиша. Но тъй се сгорещяваме и развеселяваме, че непрекъснато смеха е по лицата ни. Почивка. Учителят повелява всеки сам да е. Постиламе дреха върху снега и се унасяме в блажена почивка. Слънцето напича. На сянка имаме 23°, а на слънце 29°. Омая, рай. Някои почти заспиват. Аз си избирам един нисък храсталак от смрика, постилам го с връхната си дреха и се отдавам на блянове - блажени размишления. Като че съм в рая, даже точно в средата на рая. Чува се само шума от чешмичката и прехвръкване на някоя птичка.
към текста >>

49. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

Слънцето го облива.Шубраките се развили, пуснали свилени листенца, хвърлят гъста сянка.
Те пеят за слънцето, за росата, за извори и цветя, за треви и поточета. Песента им се носи далеко, далеко.Учителят седи върху голям камък. Задълбочен в някаква книга на чужд език. Цялото му внимание е съсредоточено там. Мисля, че това са Тагоровите поеми на английски. Слънцето го облива.Шубраките се развили, пуснали свилени листенца, хвърлят гъста сянка. Нежно зелените листенца като зелени пеперуди излитат от пухкавите пашкулчета на роговата обвивка на пъпките.Слънцето е в своя зенит. Възвестяват обяд. Днес Георгьовците ще ни гощават с прясна коприва. Домъкнали са чак тука голям бакърен казан - това им е почерпушката за именния ден.Всички в кръга. Молитва. Още не раздигнали трапезата, дъждецът ни наплиска.
към текста >>

50. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий

Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци, животни, птички и мушички.Пътуваме с Милка Периклиева - другарка от пансиона.
[Витоша, бивака Ел Шедар] Вредом зеленина. Изкпасилата ръж се е люшнала като развълнувано изумрудено море. Майските дъждове я напоиха добре - таз година тя ще бъде изобилна и едра. Цялата природа е развила своите празнични знамена и ликува под топлите слънчеви лъчи. Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци, животни, птички и мушички.Пътуваме с Милка Периклиева - другарка от пансиона. Измъкваме се незабелязано и припущаме по Драгалевския път. Наближава изпита ни в детските градини и по целия път коментираме върху известни положения, създадени от нашите американски и поамериканчени педагози... Сериозното и смешното се преплитат, но по-често второто надделява и тя, със свойствения й хумор, ме прави да се превивам от смях и да се провиквам като луда.Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото! Изглежда едро птиче, защото още голичко, изпълва шъпата ми. Жал ми е да го отмина... Що да чиня? Че умея ли пък аз да отглеждам птички!?
към текста >>

51. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух

Леките облачета ни правят сянка и ни пазят от прижурящите юнски лъчи.
Но точно в този час, вратата се отваря и при него се озовала една наша добра сестра (Мария Златева). Влиза при него и с майчински думи успокоява душата му, поразтрила мъртвите му нозе и обещала пак да го посети. Тя наистина сторила това, даже питала и Учителя за това „горко” момченце. Той послушал и оздравял.След обяд пак спане. Никога не сме спали на Витоша тъй много. Леките облачета ни правят сянка и ни пазят от прижурящите юнски лъчи. Здравецът е цъфнал. На розови кичури украсява той треви и храсти. Цветчетата му издават упоителен мирис. Изворът блика в чешмичката и пее своята благодарност. Пеперудите прехвърчат, птички чуруликат, кацат по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде.
към текста >>

52. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

35° на сянка.
А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2" глава "Животът". 2.Спомени от Олга Славчева 1 август 1930 г., четвъртък [петък]Горещо е. 35° на сянка. Какво ли е из низините! Трудовата продължава. Пак изравняване пътеки, пак мостове и безопасни бродове. Сега конярите не бият вече добичетата си... Идват и с широко усмихнати лица казват: -Ето, това се казва хора! Дали добичетата схващат промяната около нашия бивак!?
към текста >>

53. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 13 август

Езерата тъмнеят още в сянка.
Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева 13 август 1930 г., срядаОт Махабур посрещаме слънцето. После правим гимнастика. После се отправяме към Дамка. Езерата тъмнеят още в сянка. Точим се по стръмния път, като тайнствени поклонници. На Дамка стануваме стан. Слънце грее. Обядваме и лежим на припек, даже поспиваме. Чуват се цигулки.
към текста >>

54. Разговор с Учителя ('Земята е Господня'), записан от Боян Боев, 7 август 1933 г.

В невидимия свят това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално.
Праведните ще управляват.-Мина времето на лъжата, кражбата и на всички други престъпления, тези хора нямат вече бъдеще. На вашите квартиранти ще кажете:. „Заради любовта на Христа няма вече да лъжете и да крадете. “ Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни. Една погрешка лесно може да изправите, има закон: През гдето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - Бога, че всичко идва от един извор. В невидимия свят това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветяват отвътре. Висшите духове, когато слизат на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела, свършват си работата, освобождават се и си отиват. Учителя и скалата на материализма, която той разклати с пръст Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: Земята е Господня
към текста >>

55. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август

температурата на Бивака беше 40 градуса на слънце и 32 градуса на сянка и имаше малко спадане на барометъра.
Тази екскурзия е описал в свой спомен Боян Боев: Спомен на Боян Боев: В Твоята Любов намирам аз покой Спомен на Боян Боев В ТВОЯТА ЛЮБОВ НАМИРАМ АЗ ПОКОЙ На 23 август 1933 г. температурата на Бивака беше 40 градуса на слънце и 32 градуса на сянка и имаше малко спадане на барометъра. Учителя каза в разговора: Всяка болест е дисхармония, която може да се лекува чрез съответна музика. За всяка болест си има особена музика, особен ритъм. Учителя изсвири на цигулката си една мелодия с особен ритъм и каза, че е за сърцето, и изсвири друга мелодия и каза, че тя е за белия дроб. После изпя думите:
към текста >>

56. Разговор с Учителя - май 1937 г.,записан от Ана Шишкова

Яж му орехите, но бягай му от сянката.
Човек, който не люби Бога, не може да търпи този, който Го люби. С плодните дървета е тъй. Отначало почва вътрешна борба, а като растат-борба между клониша и корени. Едно цвете иска да се премести от друго. Орехът има тежка аура. Яж му орехите, но бягай му от сянката. За цветята: Слънцето им е Учител - да растат хубаво, да се обличат хубаво, да ухаят хубаво. Те разбират езика на Слънцето. Обръща се слънчогледът към Слънцето, чака. Съвременните естественици не знаят това. Жените образували южния полюс, мъжете - северния.
към текста >>

57. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота.
Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес. Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство. Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов. Любовта познава само оня, Който живее в нея. Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте. Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота. Имай вяра жива, неизменна, постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Любов, която непреривно не расте – отпада. Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ. А само когато се роди човек отново, той не греши.
към текста >>

58. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Нито едно облаче не хвърля сянка по него.
Всичко е весело, доволно, щастливо. Всичко се движи с такава енергия и лекота и сякаш не работи и не се уморява, но сякаш се носи леко, леко над земята с песен и вдъхновение - и чужденци, и ние. Природата и тя знае важността на тази година. Последната, хубава, свободна, щастлива година в братския живот. Слънцето грее от сутрин до вечер. Нито едно облаче не хвърля сянка по него. Понякога само за украса, може би, по синия небосвод се появяват и заплуват малки, бели, пухкави облачета подобни на лебеди и се оглеждат в кристалните води на езерото. О, в него се оглежда приказно и целият град от бели палатки-чайки. И вечерите са тихи, звездни и нашепват приказки за неизмеримата дълбочина на Вселената, за неизбродимата Мъдрост на Битието и за безграничната Любов на Любещия, чието име е Бог! И Неговият Син - пратеник на земята да свидетелствува за Него се раздава денонощно като неизчерпаем извор на Мъдрост и вдъхновение, като неугасващо слънце на светлина и радост, като нестихващ поток на песен и Любов. Неговият Син!
към текста >>

59. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 14 август

Това е било сянката на любовта.
Братът каза: “В такива случаи има хора, които плачат.“ Учителя каза:Че как може да плаче? Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов. Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност. Когато много хора обичат един човек, обича го само един Бог Бог го обича чрез тях. Като говорите, вие трябва да знаете, че сте ученици. Някои казват:“Защо не говорите за себе си?
към текста >>

Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност.
Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов. Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност. Когато много хора обичат един човек, обича го само един Бог Бог го обича чрез тях. Като говорите, вие трябва да знаете, че сте ученици. Някои казват:“Защо не говорите за себе си? “ Отговорът е: Ако говоря за себе си, аз ставам изменник. Аз съм пратен да говоря за друг.
към текста >>

60. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 15 август

Това е било сянката на любовта.
Братът каза: “В такива случаи има хора, които плачат.“ Учителя каза:Че как може да плаче? Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов. Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност. Когато много хора обичат един човек, обича го само един Бог Бог го обича чрез тях. Като говорите, вие трябва да знаете, че сте ученици. Някои казват:“Защо не говорите за себе си?
към текста >>

Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност.
Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов. Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност. Когато много хора обичат един човек, обича го само един Бог Бог го обича чрез тях. Като говорите, вие трябва да знаете, че сте ученици. Някои казват:“Защо не говорите за себе си? “ Отговорът е: Ако говоря за себе си, аз ставам изменник. Аз съм пратен да говоря за друг.
към текста >>

61. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 16 август

Това е било сянката на любовта.
Братът каза: “В такива случаи има хора, които плачат.“ Учителя каза:Че как може да плаче? Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов. Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност. Когато много хора обичат един човек, обича го само един Бог Бог го обича чрез тях. Като говорите, вие трябва да знаете, че сте ученици. Някои казват:“Защо не говорите за себе си?
към текста >>

Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност.
Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов. Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност. Когато много хора обичат един човек, обича го само един Бог Бог го обича чрез тях. Като говорите, вие трябва да знаете, че сте ученици. Някои казват:“Защо не говорите за себе си? “ Отговорът е: Ако говоря за себе си, аз ставам изменник. Аз съм пратен да говоря за друг.
към текста >>

62. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август

Учителя държа беседата“Сянка и реалност“.
Изгрев, 15 юни 1954 г. Любезни брат, Ще продължа описанието на шестдневната екскурзия до Седемте Рилски езера с Учителя през 1940 година.Четвърти ден (17 август, 1940 г.) Сутринта преди изгрев слънце се събрахме на Молитвения връх. Небето беше чисто, синьо и розовите краски на изток всеки миг се меняха. Учителя държа беседата“Сянка и реалност“. След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор:Какво нещо е правда? Изгряващо слънце. Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва.
към текста >>

63. Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 17 август

Сянка и реалност, 17.08.1940 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа 17 август 1940 г. Сянка и реалност, 17.08.1940 г.
към текста >>

64. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август

Учителя държа беседата“Сянка и реалност“.
Изгрев, 15 юни 1954 г. Любезни брат, Ще продължа описанието на шестдневната екскурзия до Седемте Рилски езера с Учителя през 1940 година.Четвърти ден (17 август, 1940 г.) Сутринта преди изгрев слънце се събрахме на Молитвения връх. Небето беше чисто, синьо и розовите краски на изток всеки миг се меняха. Учителя държа беседата“Сянка и реалност“. След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор:Какво нещо е правда? Изгряващо слънце. Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва.
към текста >>

65. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август

Учителя държа беседата“Сянка и реалност“.
Изгрев, 15 юни 1954 г. Любезни брат, Ще продължа описанието на шестдневната екскурзия до Седемте Рилски езера с Учителя през 1940 година.Четвърти ден (17 август, 1940 г.) Сутринта преди изгрев слънце се събрахме на Молитвения връх. Небето беше чисто, синьо и розовите краски на изток всеки миг се меняха. Учителя държа беседата“Сянка и реалност“. След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор:Какво нещо е правда? Изгряващо слънце. Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва.
към текста >>

66. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, м. септември

Сега навсякъде е сянка, затова хората нагоре да вървят.
Те разбират законите, дебнат като във военно време. На обед, септември 1940 г. В човешката мисъл има нещо криво. Като се изправи мисълта, и животът ще се изправи. Които си шетат сами, са по-здрави. Сега навсякъде е сянка, затова хората нагоре да вървят. Страхливи са, които нямат вяра. Изгревът - Том 17 78. Мъчнотиите
към текста >>

67. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 октомври

Сянката му не е опасна.
Възлюбленият ви посещава само когато позадремете и се отдалечава. А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица! Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично. Сянката му не е опасна. 1942 г., Петров ден- Той иде да оправи света. Казва: „Няма да се биете, че като дойда, тояга ще има и за малки, и за големи. Всичките хора да турят за задача да изпълнят Волята Божия, всеки както разбира, но да бъде честен! "Посветете главата си, сърцето си, тялото си в служба на Бога. Пазете вашето тяло чрез Любовта, пазете вашия ум чрез Любовта и пазете вашето сърце чрез Любовта.
към текста >>

68. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 24 август

Сянката му не е опасна.
Възлюбленият ви посещава само когато позадремете и се отдалечава. А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица! Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично. Сянката му не е опасна. 1942 г., Петров ден- Той иде да оправи света. Казва: „Няма да се биете, че като дойда, тояга ще има и за малки, и за големи. Всичките хора да турят за задача да изпълнят Волята Божия, всеки както разбира, но да бъде честен! "Посветете главата си, сърцето си, тялото си в служба на Бога. Пазете вашето тяло чрез Любовта, пазете вашия ум чрез Любовта и пазете вашето сърце чрез Любовта.
към текста >>

69. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 септември

Сянката му не е опасна.
Възлюбленият ви посещава само когато позадремете и се отдалечава. А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица! Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично. Сянката му не е опасна. 1942 г., Петров ден- Той иде да оправи света. Казва: „Няма да се биете, че като дойда, тояга ще има и за малки, и за големи. Всичките хора да турят за задача да изпълнят Волята Божия, всеки както разбира, но да бъде честен! "Посветете главата си, сърцето си, тялото си в служба на Бога. Пазете вашето тяло чрез Любовта, пазете вашия ум чрез Любовта и пазете вашето сърце чрез Любовта.
към текста >>

70. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 10 юли

Сянката му не е опасна.
Възлюбленият ви посещава само когато позадремете и се отдалечава. А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица! Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично. Сянката му не е опасна. 1942 г., Петров ден- Той иде да оправи света. Казва: „Няма да се биете, че като дойда, тояга ще има и за малки, и за големи. Всичките хора да турят за задача да изпълнят Волята Божия, всеки както разбира, но да бъде честен! "Посветете главата си, сърцето си, тялото си в служба на Бога. Пазете вашето тяло чрез Любовта, пазете вашия ум чрез Любовта и пазете вашето сърце чрез Любовта.
към текста >>

71. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 12 юли

Сянката му не е опасна.
Възлюбленият ви посещава само когато позадремете и се отдалечава. А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица! Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично. Сянката му не е опасна. 1942 г., Петров ден- Той иде да оправи света. Казва: „Няма да се биете, че като дойда, тояга ще има и за малки, и за големи. Всичките хора да турят за задача да изпълнят Волята Божия, всеки както разбира, но да бъде честен! "Посветете главата си, сърцето си, тялото си в служба на Бога. Пазете вашето тяло чрез Любовта, пазете вашия ум чрез Любовта и пазете вашето сърце чрез Любовта.
към текста >>

72. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август

Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето.
Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта. Красота без Любов, Мъдрост и Истина не е красота. Красота, която произтича от Любовта, от Мъдростта, от Истината, това е красота. Любящите от какво се нуждаят? Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето. Човек е направен по образ и подобие Божие. Какво по-велико благо от това Любовта да се всели в сърцето му и да му даде движение и живот; Мъдростта да се всели в ума му и да даде знание и светлина; Истината да се всели в душата му и да му даде свобода и работа. Живота е най-хубавата песен. Твоята душа трябва да изпее тази песен както трябва. В движенията трябва да има красота.
към текста >>

73. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август

Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето.
Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта. Красота без Любов, Мъдрост и Истина не е красота. Красота, която произтича от Любовта, от Мъдростта, от Истината, това е красота. Любящите от какво се нуждаят? Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето. Човек е направен по образ и подобие Божие. Какво по-велико благо от това Любовта да се всели в сърцето му и да му даде движение и живот; Мъдростта да се всели в ума му и да даде знание и светлина; Истината да се всели в душата му и да му даде свобода и работа. Живота е най-хубавата песен. Твоята душа трябва да изпее тази песен както трябва. В движенията трябва да има красота.
към текста >>

74. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август

Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето.
Днешният ден определя бъдещето. Щом можеш да ядеш, можеш да приемеш Любовта. Красота без Любов, Мъдрост и Истина не е красота. Красота, която произтича от Любовта, от Мъдростта, от Истината, това е красота. Любящите от какво се нуждаят? Слънцето да ги грее, никой да не им хвърля сянка - да им закрива слънцето. Човек е направен по образ и подобие Божие. Какво по-велико благо от това Любовта да се всели в сърцето му и да му даде движение и живот; Мъдростта да се всели в ума му и да даде знание и светлина; Истината да се всели в душата му и да му даде свобода и работа. Живота е най-хубавата песен. Твоята душа трябва да изпее тази песен както трябва. В движенията трябва да има красота.
към текста >>

75. Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София

Туй, което за нас е добро, а за ангелите не е добро, то е сянка.
Право е туй, което е право за тебе и за всичките хора в даден момент. Право е туй, което е право и на небето, между ангелите, и на земята, между хората. То е пълното право. Добро е туй, което и в Божествения, и в ангелския свят е добро. Не само за нас да е добро, но да е добро както за нас, така и за другите. Туй, което за нас е добро, а за ангелите не е добро, то е сянка. Доброто трябва да е добро в три свята: и в ума, и в сърцето, и в човешката воля. Право е това, което е право в мисълта, право в сърцето и право в човешката воля. Казвам: Тия мерки, трябва да ги имате като вътрешни правила, да знаете кое е право. Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни?
към текста >>

Ако се хвърля тъмна сянка върху един човек, то е заблуждение.
Ще нарисуваш една картина. Някой път художникът лесно рисува. Ти искаш някой път да ги оцапаш, да ги нарисуваш лесно. Това не е художество. Има едно заблуждение. Ако се хвърля тъмна сянка върху един човек, то е заблуждение. Ако се хвърля [черна][3] сянка на лицето на един човек, то е заблуждение. Трябва да намериш естествения цвят, като туриш този цвят, лицето да изглежда естествено. Някой път има сянка по лицето. Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални.
към текста >>

Ако се хвърля [черна][3] сянка на лицето на един човек, то е заблуждение.
Някой път художникът лесно рисува. Ти искаш някой път да ги оцапаш, да ги нарисуваш лесно. Това не е художество. Има едно заблуждение. Ако се хвърля тъмна сянка върху един човек, то е заблуждение. Ако се хвърля [черна][3] сянка на лицето на един човек, то е заблуждение. Трябва да намериш естествения цвят, като туриш този цвят, лицето да изглежда естествено. Някой път има сянка по лицето. Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте.
към текста >>

Някой път има сянка по лицето.
Това не е художество. Има едно заблуждение. Ако се хвърля тъмна сянка върху един човек, то е заблуждение. Ако се хвърля [черна][3] сянка на лицето на един човек, то е заблуждение. Трябва да намериш естествения цвят, като туриш този цвят, лицето да изглежда естествено. Някой път има сянка по лицето. Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте. Ние говорихме за трите цвята и вие сте ги взели вече. Питам: Какъв метод да употребим, че да направим заека герой?
към текста >>

Когато видите някой лош човек, той е сянка.
Има едно заблуждение. Ако се хвърля тъмна сянка върху един човек, то е заблуждение. Ако се хвърля [черна][3] сянка на лицето на един човек, то е заблуждение. Трябва да намериш естествения цвят, като туриш този цвят, лицето да изглежда естествено. Някой път има сянка по лицето. Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте. Ние говорихме за трите цвята и вие сте ги взели вече. Питам: Какъв метод да употребим, че да направим заека герой? Заекът герой не може да бъде.
към текста >>

76. Беседа изнесена от Учителя на Витоша - х. 'Еделвайс'. 28 август

Сянка и реалност, 28.08.1944 г., над х.
Беседа изнесена от Учителя на Витоша - х. "Еделвайс" 28 август 1944 г. Сянка и реалност, 28.08.1944 г., над х. "Еделвайс" на Витоша
към текста >>

77. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника.
От 1911 г. семейството на художника се премества в София. Тук Франц Шламбора работи като художник на свободна практика. Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година – цикъл от отделни картини под общото заглавие „Българска велика слава”. Илюстрирал е книги с патриотична тематика на поета Любомир Бобевски. В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф.
към текста >>

78. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи.
През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното. Той успява да им разкрие стойността на изключителното време в което са живяли. Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма. Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита. Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот! След заминаването на Учителя Весела Несторова продължава своя подвиг.
към текста >>

79. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте: “светлина, която не хвърля сянка.”
Етимологически думата “окултизъм” или “окултно” значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латинския език. И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното - това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте: “светлина, която не хвърля сянка.” Окултизмът разгледан по същина, проучава живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, затова тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука “окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата - скрити за известна степен на съзнание, а явни за други - и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. И животът, в който всички живеем е една такава сила.
към текста >>

80. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Има отсянка от общата скръб по лицето му.
Спомням си за Анатол Франс, който каза, че езикът най-добре изразява лъжата, която ласкае света, а не истината, от която се тъй много нуждаем. Говорим и за починалите в храма „Св. Неделя". Техните души като откуп- на жертва ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат. Тука ме извикват при Учителя. Има отсянка от общата скръб по лицето му. Но как e тихо и приветно при него. Друг мир витае тук. И веднаж през прага, чувствуваш всички най-мъчни въпроси разрешени. Иде ти да се върнеш, да го не безпокоиш. Но нещо по-силно те влече.
към текста >>

81. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Има отсянка от общата скръб по лицето му.
Спомням си за Анатол Франс, който каза, че езикът най-добре изразява лъжата, която ласкае света, а не истината, от която се тъй много нуждаем. Говорим и за починалите в храма „Св. Неделя". Техните души като откуп- на жертва ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат. Тука ме извикват при Учителя. Има отсянка от общата скръб по лицето му. Но как e тихо и приветно при него. Друг мир витае тук. И веднаж през прага, чувствуваш всички най-мъчни въпроси разрешени. Иде ти да се върнеш, да го не безпокоиш. Но нещо по-силно те влече.
към текста >>

82. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Архитектът им казал: „За външната ограда имаме архитектурен план, а за вътре, какво вие ще садите, това си е ваша работа." И така, съветът си свърши добре работата, но това е дело на нашия многообичан брат Димков, който е в сянка.
През зимата в студ и дъжд не искаме пързалки, а нашите хора са повече възрастни. Учителя беше скромен, той не е по външния блясък. Павета пб може." Но хората от съвета искали да се срещнат с ръководството. Като разбрах това, щом си отидох у дома, веднага се обадих на брат Георги Йорданов, той имаше телефон. Обеща да отидат с Драга в съвета, така и направили. Архитектът им казал: „За външната ограда имаме архитектурен план, а за вътре, какво вие ще садите, това си е ваша работа." И така, съветът си свърши добре работата, но това е дело на нашия многообичан брат Димков, който е в сянка. И това, което стана, беше наредено свише, но после някои неща станаха снише. Отидоха любимите лозички на Учителя, които бяха пълни с грозде. Насадиха чемшири, борове, та заприлича на софийските гробища... Отидоха и любимите „каламфири" (така ги е наричал Учителя). Той е казал: „Най-ароматните цветя идват от най-далечните планети, които ограждат Бога. Засадете ги тук, и с цветята ще се доближите до Бога.
към текста >>

83. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза...
Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: Да го наречем „Житно зърно". То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувства, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата", неговият мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие що го почувствате в цялото му богатство и финес.
към текста >>

Сянка ще премрежи нашия поглед, топла влага ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем:Светли часове за теб, мили наш брат!
През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре, какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение.Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба – загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло – крехък съсед, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми.Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички.Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия – каквото беше за него – математика, поета и човека Георги Радев.Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник на духа, свят на красота, на човещина и свобода.Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали, обаче, здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон.Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак.Житно Зърно, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г". Сянка ще премрежи нашия поглед, топла влага ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем:Светли часове за теб, мили наш брат! ____________________ Източник: ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ - БУЧА БЕХАР "Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр.
към текста >>

84. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

Като чели сянката ти е останала тук, особенно по скалите горе гдето стоеше и когато ги гледам, сърцето ми неволно те чака ей сега да се завърнеш оттам.
Снощи пак имаше песен край огъня, но струва ми се беше всичко по традиция и аз съм си заспала всред песните им. Дали Елена е ходила незная. Старая се да бъда само горе и да чувствувам присъствието на Бога. Ако ти не дойдеш, мен не ми се стои тук - празно е. И когато гледам мястото гдето бяхме миналата година, струва ми се, че ти стоиш там самичък и тъй си тъжен и знаеш, виках те и струваше ми се, че ако отидех там щях да те видя полулегнал и тъй ми бе скръбно. Като чели сянката ти е останала тук, особенно по скалите горе гдето стоеше и когато ги гледам, сърцето ми неволно те чака ей сега да се завърнеш оттам. Знаеш колко силно се чувствува, че ти стоиш там, гдето ни бяха палатките миналата година. Стоиш и гледаш от там и мен ми е тъй мъчно, че съм тука всред тези. Мисля, ако дойдат Недкини, да сиизместа палатката, ако те са по-далеко, защото тъй не мога да понасям тая атмосфера. Ето започнаха да се разправят за тенекии, за къпане. Моля ти се, много ти се моля, ако обичаш кажи ми ще дойдеш ли, ако и ти сам знаеш разбира се.
към текста >>

Напротив много внимателен и както така слушах, изведнъж почувствувах черна сянка зад мене, обърнах се и пак видях тоя черния.
Много се измъчих и плаках и сега като ти пиша ми е черно. Отгде накъде той тъкмо тук дошъл да се мие. Казвам на Елена „ Мен ми казват нахална и невъзпитана, ама аз по-голямо нахалство от това не съм виждала". Вчера Учителя ей тук пред палатката ни говори, бяха само сестри и аз го слушах, но по право все питах за теб. Той се обърна няколко пъти и ме погледна, но продължително, но аз не разбрах нищо друго, освен че не е зле разположен към мен. Напротив много внимателен и както така слушах, изведнъж почувствувах черна сянка зад мене, обърнах се и пак видях тоя черния. Скочих веднага и си се прибрах вътре в палатката. Онзи ден им чел от Тагор нещо и Елена искаше да ми го дава да го чета, че бил хубав разказ. Не, не искам, аз само Учителеви беседи чета. Очаквам с нетърпение идването на Недка, чеда се измъкна оттук, а теб как очаквам само Бог знае. Пращам Елена да пита дошлите и веднага да дойде да ми каже няма ли нещо от теб.
към текста >>

85. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме.
Девизът на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си. Лицето му бе открито и чувствително, лице на изключително активен човек. Погледът му чист и проницателен. Този вътрешен мир, чистотата и проницателността му позволяваха да вижда по-далече и да предвижда събитията. Самият той наблюдаваше редовно лицето си. Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме. Кожата на тялото му бе фина и витална. Духовното му име идваше от Овен огнения астрологичен знак. Беше роден на трети април, а брат Кирчо Лъвчето на четвърти април. Честваха им рождения ден почти в едно и също време. Тази близост пораждаше приятелство, но не и подобие в темперамента и характера.
към текста >>

Уви, не му остава време да вкуси сладкия къшей хляб, защото в този миг откъм гърба му внезапно се появява неговият стар познат, сянката, която иска да знае всичко за него.
Той си е купил приятно ухаещ ръчен хляб. В хляба са вкусът и силата на живота, който лъха от него, когато е пресен. В една слънчева алея на парка „Заимов" Вено наблюдава игрите на светлината, която трепти в короните на дърветата. После отчупва къс от хрупкавата кора на топлия хляб. Кой може да наруши тихата му радост, спокойната му съвест. Уви, не му остава време да вкуси сладкия къшей хляб, защото в този миг откъм гърба му внезапно се появява неговият стар познат, сянката, която иска да знае всичко за него. Вено спокойно поднася отчупения къшей на цивилния полицай: „Заповядайте топъл е! " И го кани да седне до него. Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта. Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят. Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено.
към текста >>

86. Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел

Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението".„Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение".„На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока.
" Какво по-голямо и по-пълно християнство от това? По-нататък, в приложението към книгата под заглавие „Към траен мир" равин Даниел Цион казва следните трезви истини:„Разумът през време на война престава да служи на истинското си предназначение".„Победителите сеят семето на една нова война, отнемайки правата и свободата на народите".„В кръвопролитните борби за власт и отмъщение или в защита на интересите на отделни нации, класи и съсловия, мир се не ражда".„Преди всичко участниците на мирната конференция трябва да решат унищожението на всички видове арсенали, произвеждащи за целите на войната. На мястото им трябва да изникнат фабрики за мирновременно производство".„Във връзка с това, необходимо е да се прекрати всякакво военно обучение. Военното обучение е една трагедия за съвременното човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд. Младежите жертвуват най-хубавата си възраст, за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд. Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението".„Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение".„На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа. Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина".„Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си. Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир".Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой.За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите.
към текста >>

87. Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника.
От 1911 г. семейството на художника се премества в София. Тук Франц Шламбора работи като художник на свободна практика. Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година – цикъл от отделни картини под общото заглавие „Българска велика слава”. Илюстрирал е книги с патриотична тематика на поета Любомир Бобевски. В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф.
към текста >>

88. Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя

Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво.
Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й. При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26442909240723