Търсене в текстове за 'Същност'

143. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Така се стига и до безпрецедентното по своята същност решение на Св.

На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на ББ у нас, да представят изкривен, гротесков образ на моралната му същност.

Нещо повече - върху фона на лъжата истинската същност на Учителя П.

А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.

А именно: по своята същност сектата представлява религиозна общност от хора, която в определен момент от времето, под чуждо влияние, се е отделила от Христовата

"Учението за любовта и братството (неговата същност - процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.

144. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Използвайки езика на езотеричното познание, следва да изтъкнем, че ние, земните хора, в най- високата си Божествена същност произхождаме от Слънцето - центъра и животодателя на нашата звездна система.

Може би най-съществено от гледна точка на духовното познание е да подчертаем, че без всякакво съмнение Петър Дънов е един от най-великите Учители на Христовия импулс, който е еволюционен по своята същност и насоченост.

145. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мислещите и с подчертана демократична настройка на съзнанието наблюдатели като дворцов преврат на върха, който твърде несполучливо имитира цялостна демократична промяна в България.

Дънов е избрал за своето въплъщение през втората половина на XIX век България, но ББ като същност, цели и проявление не е и не може да бъде ограничено в пределите на отделна държава или народ.

146. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

" Като възвишен резултат от творческата дейност на една всеобхватна, вселюбяща и всемогъща Същност човекът винаги е получавал решаваща подкрепа за отговора на тези съдбоносни въпроси от своя Създател - Небесния Отец, Бога, посредством великите духовни Учители на човешкия род.

Моята мисъл е мисълта на Бога." Учителят като същност е етап и цел от бъдещото духовно развитие на всеки ученик от великата Школа на Божественото: "Човек, който вече е научил всичко на Земята, Бог го праща да учи другите.

З.)." Осъзнавайки невъзможността да представи пред съвременниците си действителната си същност, той споделя: "Аз не се боря да оставя име между хората.

Той не заобикаля въпроса за изконната си същност.

147. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец.

Този ден, в който ида да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.“ В този заключителен откъс думите „втори път ида“ свидетелстват, че това е второто въплъщение на духовната Същност, която познаваме като Учителя Беинса Дуно, сред българския народ, в българско тяло.

Цитираното по-горе изявление на българския Учител на ББ, както и духът, и цялостното звучене на Възванието, ни дават право да заключим, че физическото същество, историческата личност Петър Константинов Дънов, Учителят с духовно име Беинса Дуно наистина е еманация (проявление, излъчване) на една велика Същност от Божествения свят, оставила в езотеричната история на човечеството знак за присъствието си под няколко различни названия.

148. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Нужно е нейната дълбока същност да се прояви свободно.

149. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им е диктувал да пишат.

Неговата императивна същност отговаря най-точно на манталитета на старозаветния човек.

А какво в същност представлява животът на Христос от гледна точка на Учението на ББ?

В същност величието на човека се заключава в неговия живот.

Той представлява по своята същност синтез на величавата Мъдрост, вложена в Божието послание към нас: „Изпитвайте Писанията, изпитвайте тази свещена Книга!

150. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Трето, приемаме, че съществува една обективна Истина, която обхваща по същност, съдържание, смисъл и основни компоненти света – като цяло, и неговите безбройни форми и проявления, в частност.

Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и относително самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост).

Дънов познание – като система от идеи, теоретически постановки и методи за тяхното приложение – в същност се явява най-актуалната разновидност на Божественото учение за епохата, в която живеем.

Тя се живее.“ Той изяснява ролята на Любовта и Истината като начало и край на хипотетичното пространство, в което се „движи“ Мъдростта, и добавя безценни езотерични сведения за дълбоко мистичната същност на Истината: „Любовта е начало на всяко битие.

2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието.

151. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, Той подразбира великия, единия Учител.“ Следователно сам Бог изразява Себе Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение.

вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността.

Дънов следва, че да разпознаеш в лицето на една земна личност истинен Пратеник на Бога, означава същевременно да познаеш в дълбочина своята собствена същност.

Когато Учителят на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта отправи взора си към някое същество, той го вижда такова, каквото е в дълбоката си същност.

Особено любопитно е за изследователя на проблема, че българският духовен Учител разкрива сам (макар и с няколко думи) една от най-дълбоките тайни на собствената си същност: „Аз съм вселен.

Заради мен не желая никой да страда.“ Познавайки великолепно психологическата настройка на средния човек, Учителят на Новата Култура на VI раса не рискува да го въведе и в най-малкото изкушение относно собствената си същност: „Аз не искам да знаете кой съм.

152. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

В смисъла на неговото теоретично наследство Правдата е космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност.

Ще разгледаме по отделно тяхната същност, съдържание и действие в светлината на решаването на този проблем.

За неговата същност и проявление Учителят П.

153. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

И в езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе си (cauza sui).

От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло) душата проявява само част от своята същност, т.е.

Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек.

В същност противоречие няма.

3. Същност и качества на душата:

Затова в рамките на настоящата подтема насочваме вниманието си главно към най-съществените елементи, разкриващи природата на душата – нейната същност и качествата ў.

В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие.

154. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Любовта е Неговата най-глъбинна същност.

“ В същност това е призив на Мировия Учител като институция, а не като личност, и този факт обуславя неговата универсалност и всеобхватна приложимост.

А какво в същност се е случило?

155. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

1. Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото:

Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество.

А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот.

Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец.

Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение (курсивът мой – К.З.).“ Което означава, че на днешното си ниво на развитие науката не е в състояние да проникне до тайната за действителната същност на светлината.

Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо.

Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса.

Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем.

Според него тази същност е разумна, а степента на разумност е право пропорционална на количеството и качеството на излъчваната или отразявана светлина: „Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества (курсивът мой – К.З.), които изпращат своята светлина.“

Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност.

Той самият като същност е изтъкан от най-фина Божествена светлина.

В тяхната дълбока, безсмъртна същност пулсира животворяща светлина – сама по себе си жива и вдъхваща живот: „Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.

Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител.

В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“

Смисълът на тези негови думи е съсредоточен в езотеричното схващане, че ако човекът по духовния Път съблюдава абсолютна чистота в мисли, чувства, думи и дела, той – в същност неговата аура – започва да излъчва по-ярка светлина в съответна цветова гама.

Дънов, че в същност познатата ни светлина в материалния свят представлява излъчването на безброй напреднали Същества, които са израснали в съвършена праведност.

Тя стимулира скритите сили в представителите на всички природни царства за оптимално проявление и за реализиране на разумната програма, заложена в най-дълбоката им същност: „Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин.

156. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

А суеверията – това са неща неразбрани.“ Душата – искра от изначалната Божия същност – носи у себе си лъч от Първообраза, полъха на Неговото присъствие.

Той ще помага.“ Помощта е не отвън, а отвътре.“ Казано с други думи, който чака наготово небесният свод да се разтвори и легион ангели да му се притекат на помощ, ще има да почака... Не потърсиш ли упование у самия себе си, в Божественото, съставляващо твоята най-дълбока същност, значи нищо не си разбрал от истините, в които вярваш и които изповядваш.

157. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

В същност тогава ставаш цар на самия себе си.

Тогава и само тогава вътрешният мир ще се настани трайно в дълбоката ни същност и ще ни импулсира да продължим устремно похода си към Истината.

158. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

В своята най-дълбока същност човекът също е дух.

Към тях – незаинтересуваните или невълнуващите се от проблема, които в същност са преминали този етап от личната си духовна еволюция – бихме могли да отнесем единствено великите Посветени, духовните Учители на човечеството.

Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния.

Жената е сърцето, чувството, мекият принцип, любовта.“ В случая „дясната половина“ означава преди всичко функциите на дясното мозъчно полукълбо, което като проводник на духовната същност на човека представя именно чувствата, емоциите, интуицията, съхраняването на придобитото.

Съществените различия помежду им в някоя от тези области на личностната същност и еволюция биха могли да предизвикат непреодолими противоречия и нетрайност на връзката.

Наличието на хармонично съчетание в тези области на човешката същност и изява полага основите на брачно съжителство между мъжа и жената, което бихме могли да наречем творческо съдружие.

159. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

В същност за говор в приетия от нас обичаен смисъл и дума не може да става.

За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната Божествена Правда и Любов.

160. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик.

161. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

1. Жертвата като същност и съдържание:

За да може духовната същност на великите Учители на човечеството да се прояви посредством материално тяло, те трябва да се „смалят“ (както се изразява Учителят П.

Тялото бива използвано за целите на това въплъщение или вселяване дотолкова, доколкото то е във възможностите си да издържи вибрациите на обитаващата го енергийна същност и да ў предостави шанса да се прояви в пълнота.

По своята същност окултната Школа представлява умален модел на земното човечество.

162. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост.

Да служиш, означава да вървиш по своя истински път в живота; означава да се издигаш в духовно-нравствено отношение и постепенно да се сливаш с идеалния образ за самия теб, заложен като потенциал от Твореца в безсмъртната ти духовна същност: „Всеки, който иска да се повдигне в света, да служи с любов на Бога“ (Учителят П. Дънов).

Истината е път за всички, които се учат да служат на Бога.“ Трите пътя – на Любовта, Мъдростта и Истината, в същност са един път, който обединява Божественото извън човека с неговата изначална вътрешна Божественост.

163. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Реална същност ли е то или само плод на нашите илюзии и мечти?

И ако веднъж си пробудил щастието, което отвека е пребивавало стаено в най-дълбоката ти същност, и си му предоставил шанса да се изяви в целия си блясък, превръщайки го в неразделна част от себе си, то ще бъде твой спътник по всички пътеки на живота.

В същност то не би могло и да бъде наречено щастие, защото случаят би се отнасял до задоволяване на материални потребности на хората.

Проблемът е разгледан по същност и в дълбочина от Учителя П.

И когато се завърне там, тя ще бъде вече достатъчно зряла и мъдра, за да прозира действителната същност на своето вечно отечество и незаменимите по качество условия за извисяване, които осигурява то.

164. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Християнинът приема Христос за свой Господ и Спасител, въплъщение на Второто Лице на Единия по същност и троичен по Лица Бог.

Така и научените от него уроци оставят завинаги своя златен отпечатък в безсмъртната му същност.

165. Съдържание - Павел Желязков

Произход и същност на влиянията и внушенията

166. Предговор - Павел Желязков

Атакувано от всички страни от чужди на неговата същност агенти с голяма сила на въздействие, то или устоява във възходящия път на развитие и укрепва в растежа си, или се огъва, деформира и принизява до ниво, при което престава да бъде ефикасна бариера за вредните външни влияния.

167. Лъжата не е от вчера - Павел Желязков

ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА

168. Грехопадение на съзнанието - Павел Желязков

ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА

169. Силата на мисълта - Павел Желязков

ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА

170. Работа на съзнанието и психическо чистене - Павел Желязков

ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА

Тяхното голямо предимство за добрия човек е, че, когато се намира с лице към опасност или внушение, той нито за миг не се заблуждава относно тяхната същност.

Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: „Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин." Какво става в същност?

171. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца.

172. ВЪЗПИТАНИЕ НА МИСЪЛТА. ЕМОЦИОНАЛНИ КАПАНИ - Павел Желязков

Някои дейности накърняват основни нейни качества или причиняват деформации в проявата на творческата й същност.

173. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

Резервите на живота са толкова големи и недосегаеми, скрити в глъбините на Вселената и същевременно универсални, за да са застрашени неговата същност и дълговечността му.

Внушително е величественото спокойствие на природата в нейната дълбока същност, въпреки че в океаните и на континентите се вихрят драматични събития.

174. РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ - Павел Желязков

В своята дълбока същност обаче животът е бил и е останал реален, т.

175. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

Затова именно Учителя казва: „Моите ученици са в живота." Поради значението, което отдава на практическата проверка на духовните знания и умения, Новото Учение, чиято същност е приложението на християнството в съвременния живот, се различава основно от онези духовни школи, които отдалечават своите адепти от външния свят, считайки го за порочен.

176. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Способността да се концентрираме е резултат не само от познаване на нейната същност като състояние на ума и на съзнанието, но и от придобиването на това качество в резултат на целенасочена работа и постоянство в хармония със силите на природата.

За да бъде наистина добър и да остане верен на своята духовна същност, той разчита на своя устойчив характер.

177. РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА - Павел Желязков

Не трябва да забравяме, че в своята дълбока същност животът е единен.

178. МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

Така ще разберете, че нещо чуждо на вашата същност бавно, но прогресивно се настанява във вас, създава безредие и руши свещената връзка с природата.

Една приятна мелодия дава полет на мисълта, докато натрапващото се присъствие на ударните инструменти, твърде агресивно и материално по своята същност, е в състояние да разруши тънката възприемчивост на съзнанието за най-деликатните послания на природата.

179. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Те засягат дълбоката интимна същност на човека, основния му тон, на който откликва душата, и го стимулират за духовен растеж.

И понеже естеството на силата, нейната същност определя характера на проявлението й, в случая тази силата се проявява разрушително.

Благородната по своята същност сила носи радост, обновление и растеж за всички същества във физическия план на живота.

180. Божествената дистанция - Павел Желязков

Свободата се движи и проявява според своята същност, в абсолютна хармония със законите на Любовта и върви по път, който човекът няма власт да промени.

181. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Връщането назад и падението са опасни, защото рефлектират в базата на живота и рушат онова, което е вече изградено в течение на редица прераждания и представлява органическа част от нашата същност.

182. Предговор - Крум Въжаров (1908- 1991)

Благодарение на всеотдайността и предаността на учениците писменото Слово е съхранено, но приемствеността, духовната същност на традицията и братският живот са значително ограничени.

183. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

При тази светлина за нашата същност нека пристъпим към разглеждане на въпроса: Защо сме щастливи само тогава, когато даваме, когато жертваме, а не когато вземаме?

184. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той бе самата същност на благост и свобода.

185. Паневритмията - Крум Въжаров (1908- 1991)

Помагаше ни, учеше ни как да израснем, да се повдигнем, за да може да разберем и дълбоко да осмислим духовната същност на Паневритмията.

186. Послеслов - Крум Въжаров (1908- 1991)

Крум Въжаров живееше и работеше така, а нас, по-младите, с много любов напътстваше и учеше в този дух, при всички условия на живота да отделяме от времето си, за да съграждаме нашата духовна същност, защото: „Като работи съзнателно и разумно върху себе си, човек придобива качествата на ученика." [137] И когато станем ученици, ще можем да изпълним завета на Учителя:

187. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След като споменахме вече за астрологичното мислене, много по-лесно можем да се прехвърлим от древността на астрологичната ентелехия към Сартъровата „открита възможност” или към „отворената същност” на Хайдегер, различни както от същността, така и от детерминизма, а още по- малко от фатализма, за да стигнем до скандалното наглед понятие за АСТРОЛОГИЧНА ЕКЗИСТЕНЦИЯ.

188. Предговор - Сава Калименов (1901 - 1990)

От друга страна, той ни повежда много интимно през своето нелеко житейско битие: от родовите корени и училището с незавършената гимназия до авантюрите на анархизма и увлеченията по комунистическите идеи, за да стигне животворната същност на Бялото братство на Дънов, да стане негов най-верен съратник и следовник и да се отдаде чрез съзидателната сила на словото на културно- просветното поприще.

189. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Това е етично! Даже някъде в беседите си нашият Учител казва: „...Появява се чрез вас, диктува ви и накрая се подписвате.“ Има много напреднали хора, които са осъзнали този процес в неговата същност.

190. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

„Аз съм напълно убеден, че психичната наука е вече доказала по експериментален път съществуването на една нематериална, трансцедентна същност или душа в човека.

„Целта на тези изследвания е да узнаем дали човешката душа съществува като същност, независимо от тялото и дали тя преживява неговото разрушение.

Думата душа, дух, психична същност, е по-подходяща за тия явления.

А в същност, ние имаме тук, пред очите си, не един, а стотици такива факти“, (стр. 574)

191. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Паралелно с това и отделните народи ще разберат, че са свързани с неразривни връзки помежду си, че са части на едно цяло и че злото, което един от тях прави на другите, прави го в същност на себе си, защото по-рано или по-късно ще му се възвърне от закона на Правдата.

192. Предварителни стъпки - Сава Калименов (1901 - 1990)

Животът е една единна същност, неделима и неунищижима.

193. Отворените двери - Сава Калименов (1901 - 1990)

Земята (в същност дадено място), в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема.

194. Дишането и молитвата - Сава Калименов (1901 - 1990)

Днес молитвата е станала за присмех на мнозина, които мислят, че са стъпили на здрава почва — че се опират само на „реални“ неща, макар, в същност, кръгът на реалностите, които те познават, да е крайно ограничен Днес молитвата е станала синоним на губене на време и на безрезултатно самозалъгване.

195. Дишането и красотата - Сава Калименов (1901 - 1990)

В същност, истинската красота не зависи от чуждото мнение.

Какво, в същност придобиват жените от всичките тия безбройни кремове, помади, пудри и т.н.

196. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

Какво са в същност те, може би ще ни стане по-ясно след като вземем пред вид, че слънцето е един също такъв жив и съзнателен организъм, каквито са и всички други небесни тела.

197. Новият Човек - Сава Калименов (1901 - 1990)

Егоистичните интереси на отделната личност ще се стопят, ще останат на заден план пред върховните интереси на колектива, които в същност представляват добре разбраните и върховни интереси на индивида.

198. Бялото Братство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на Всемирното Братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв на- чин условията за идването на Царството Божие на земята.

199. Съзерцание - Сава Калименов (1901 - 1990)

Съществуват много предразсъдъци и заблуждения по отношение истинската същност и стойност на съзерцанието.

200. Един Бог - Сава Калименов (1901 - 1990)

Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи.

201. Към природата! - Сава Калименов (1901 - 1990)

Към тях най-после ще трябва да при- бавим егоизма, — стремежа към отделност и лично добруване за сметка на другите, който в същност е основата, върху която е станало цялото отдалечаване на човека от природата.

202. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

Ала в същност има само една жива драма — животът на Христа.

203. Когато говорим за Петър Дънов... - Атанас Славов

„Става дума за връщане към отхвърлената същност на българското, така както то се формира е средновековието и с което винаги се мъчим да се идентефицираме.

И направо нека оставя академик Лихачов да ви опише тази същност, защото на мен може и да не повярвате:

204. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Същност, аз го намерих много по-християнско отколкото очаквах според слуховете.

Това вече е трайно втъкано в нейната същност.

205. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание).

206. От издателя - Атанас Славов

„За тоя ви недостатък аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата същност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да се създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено.”

207. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Това, което е той в космическата си същност, не започва с раждането на ефимерното му тяло от утробата на майка му.

И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята.

Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност.

Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог.

208. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус.

Личността, която господства над живота ти като реалност (или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности).

За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея: реалността в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното.

209. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

essentia - същност) - същински, основен, първичен, незаменим.

substantia - основа, същност) - това е философски термин, с който се обозначава първоосновата на битието, която поражда всичко останало.

210. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Импулсът да осмислим собствената си същност е онова рекурсивно завихряне, което ни превръща в азови същества.

И обратно: изследваме ли работата на Христовите посланици - Учителите на човечеството, ще познаем в дълбочина и собствената си същност.

Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен - най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява.

Не по-малко важен принцип е споменатата закономерност от Рудолф Щайнер: обикновено едва приблизително сто години след изявата на един могъщ духовен Учител човечеството осъзнава частично или в пълнота неговата същност и учение - това е един вид мярка за настоящата степен на развитие на хората.

Ние сме длъжни да попитаме: ако се допуска, че тъмните сили са били толкова силни, че да спрат мисията на един Бодхисатва, защо не се допуска също, че сияещата виделина на Светия Дух, която е аура и вътрешна същност на Посланика на Ложата на Великите Учители на Мъдростта, е многократно по-силна от всичките машинации, взети заедно, на медиумичните посредници на псевдомахатмите?

Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани идеи, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни органи и сетива.

Първото основно различие в сравнение със словото наРудолф Щайнер, което вероятно ще направи впечатление на антропософския изследовател, е фактът, че Словото на Учителя Беинса Дуно има преди всичко езотерико-християнски морален акцент и едва на втори план окултно-гносеологична същност.

И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно.

211. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Земята постепенно става труп, а духовната ii същност прехожда към бъдещото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим.

Безант обявява, че тялото на индийския младеж Кришнамурти е избрано за проява на Бодхисатва Майтрея и Христос, основава се орденът „Звездите на Изтока"; основната заблуда в тази дейност е смесването на индивидуалността на Бодхисатвата с космичната същност на Христос.

В последната, трета, фаза на издишване се произнася формулата: „Този Божествен Живот ме укрепява и аз го проявявам навън чрез моята деятелност"; така микрокосмичната същност на Аз-а се вгражда в макрокосмоса.

НАГОРЕ

2.492133140564