Търсене в текстове за 'Същност'

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на всемирното братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв начин условията за идването на Царството Божие на земята.

186. 71. „Учението на Бялото Братство”. Статията „Учението на Бялото Братство” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 27, 10.01.1931, с. 1-2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Любовта - това е тази същност, която ще се прояви в живота, на земята, чрез братството, чрез пълното духовно, економическо и политическо обединение на човечеството, чрез превръщането му в един жив организъм, в който кръвта-храна ще се разнася еднакво по всичките части, в който ще бъде изключено всяко насилие, всеки егоизъм и зла воля.

Това е самото учение - неговата същност.

187. 75.1. Статията „По повод гоненията срещу Бялото Братство” / С. Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 41, 1.12.1931, с.3

Вестник „БРАТСТВО”, Севлиево. Год. 7, бр. 103, 7.11.1934- Год. 17, бр. 322, 1.12.1944

Дънов, за да се види, че неговото понятие за Бога, като космична същност, далеч нахвърля идеята за някакъв Бог в човешка форма.

188. IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота.

189. 102. Полемика с проф. Стефан Консулов. Бележки на съставителя д-р Вергилии Кръстев. Статията „Научни и ненаучни обяснения на живота“

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Той си остава за нас само една основа за разработка на достъпното в живота, но с него не можем да се доберем до крайната същност на живота.

190. 103. Статията „Науката и живота“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 221, 26.06.1938, с. 1.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Това е тази област на живота, въз основа на чието изследване, професора, от Дублинския университет Сър Уйлям Барет, в своята книга „На прага на невидимото” ясно и категорично заявява: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала, по експериментален път, съществуването на една нематериална същност, на една душа у човека.

191. 108. Окултната литература. Статията „Що е окултизъм” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10. Притурка.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука.

192. 112. Кой движи световните събития? Статията „Кой движи световните събития“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г.11, бр. 240, 14.05.1939, с.1

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси -това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях.

193. 117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ОТРИЦАНИЕ НА ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ЖИВОТА

По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването на безброй загадки и непознати истини в него; по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили; по-скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения.

Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а значи да отречеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и изобщо, да превърнеш живота на една непонятна безмислица, каквато той не е и не може да бъде.

Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни там, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът, в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видят с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарят до самата си основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена.

194. 1.5. Славянската стихия / Георги Томалевски. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 268, 15.11.1940, с.3

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност.

195. 1.8. Статията „Русия, славянството и човечеството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Изчерпва ли се с това нейното съдържание и характеризират ли тия откъслечни сцени истинската същност, истинския смисъл и истинската цел на революцията?

Отделните, стихийни, необуздани прояви на тъмни човешки инстинкти, дремещи винаги в глъбините на нисшето човешко естество, и дебнещи всеки момент възможност за свободна проява, по никакъв начин не могат да бъдат отъждествявани с истинския дух, с истинската същност на революцията, по никакъв начин те не могат да лепнат срамно петно върху нейното чисто и свято чело.

Да, може би е така, може би това е символ, но този символ не е нещо измислено, той не е нещо без всякаква връзка с действителността - с извънсветовната, с извънземната, с върховната реалност, - с истинската същност и съзнание на Христа.

196. 1.12. Славянската стихия / Георги Томалевски. Из книгата „Сигнали”: есета. София: Хемус, 1940. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 320 (5), 15.11.1944, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност.

197. 23. Златен век / Пламен, В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 277, 6.05.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Днес много малко са тия, които могат да видят това, защото близостта по време и по място пречи на огромното мнозинство да обхване нещата в техния истински размер и в тяхната истинска същност, така, както преди две хиляди години не можаха да схванат силата и значението на Исусовото слово.

198. 26. Мълчание / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 280, 7.07.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Дори и тогава, когато не разбираме нейния смисъл, нейната същност, нейната необходимост и справедливост, дори и тогава присъдата на Бога си остава праведна Ще отмери всекиму точно това.

199. 30. Изграждай само върху правдата / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 286, 15.11.1941, с. 1.

Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат.

200. 1.5. Учителят.

Следователно, ние нямаме мярка, нямаме определена човешка мярка, с която да измерим неизмеримото - да измерим духовния ръст, духовната сила и същност на Учителя.

201. 2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!

с пълно унищожение - този човек е изгубил способността да погледне нагоре, той е изгубил съзнанието за своята Божествена същност, за своето безсмъртие - за безкрайното величие на своята душа, за безкрайното съвършенство, което му предстои: той—живата човешка безсмъртна и Божествена душа - я е принизил в съзнанието си до състоянието на поменатото животно: мисли само за ядене и пиене, мисли, че е само животно и че нищо повече, нищо по-реално от това на земята не съществува.

202. 3.2. Светлината. Любовта на Бога.

губим представа за тяхната цялост, за тяхната същност.

Нейното съдържание, истинската същност на светлината, не е

в нейните форми и прояви, така, както истинската същност

се крие истинската същност, истинското съдържание на светлината:

203. 3.5. Да се превърнеш в светлина!

В твоята истинска същност, в твоята най дълбока, велика,

като същество, което в своята истинска същност,

- в твоята истинска същност, в твоята върховна Реалност,

204. 3.10. Животът е толкова хубав!

Защото неговата същност, неговото съдържание,

205. 5.4. Познай себе си!

Познай себе си като същност - частица от същността на Бога: Познай себе си като Любов!

206. 5.8. Яж с любов!

Само от тази база като тръгнем, ний можем да Го узнаем, да Го открием и в Небесата - милиардите Слънца, като Безкрайност, като Вечност, като Слънце на Слънцата, като непроявена Същност, като Дух.

207. 5.15. Светът не е материален!

Във всяка видима, осезаема, ясно и категорично изразена, неоспоримо доказана материална частица, трепти нейната същност, нейната есенция, нейният скрит живот - светлината.

Това, което виждаме с очите си, което осезаваме с тялото си, това, което изучаваме, опитваме, доказваме с опитите си, в епруветките, с микроскопа и телескопа, е само една плътна, тежка, непрозрачна завеса, една красива, художествено нарисувана Маска, зад която стои истинската същност, есенцията на живота и света: -Духът, чиято външна, видима изява е светлината, и чието вътрешно съдържание е Любовта.

208. Бялото братство

2. Човек и Бог

Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на Всемирното Братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето на такъв начин условията за идването на Царството Божие на земята.

209. Съзерцание

2. Човек и Бог

Съществуват много предразсъдъци и заблуждения по отношение истинската същност и стойност на съзерцанието.

210. Един Бог

2. Човек и Бог

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски!

211. 5.3. Предговор на книгата на Купър, Ървинг С. Прераждането, надеждата на човечеството. Севлиево: книгоизд. Братство, 1941. 112 с.

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на тайнствеността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелствуващи ясно, в своята съвокупност, че „душата" съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта на тялото, тя се възвръща отново на земята, въплощавайки се в ново, детско тяло, за да започне отново своята еволюция.

212. 6.4. Човек е безсмъртен. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37,20.10.1931.

психична и физична същност, ще бъде

213. 4.14.3. Кражбите на чуждоземците към музиката и молитвите, дадени от Учителя Дънов

В този вид, словото на Учителя хвърля светлина върху много въпроси, свързани с философската същност на музиката, с проблеми на изпълнението й, и ползата от съзнателната работа с нея.

214. 8.4. Учителят Дънов и българите от 1989 г. до 2005 г. и до 2035 г.

В същност, въпросът е поставен другояче.

215. 11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци. 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.)

Днес турят ръка на собствеността, без да се замислят, какво в същност е собственост.

216. 13.3. Какво казва Господ на българите чрез Учителя Дънов?

I. В кабинета на подполковника

Ако ме питате, кой съм в същност, и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: Аз съм един екскурзиант.

217. 1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

(Уран в перихелий опозиция Плутон ретрограден.) Роденият ще има много умствени и духовни противоречия, голяма борба между духовната и материалната си същност, между любовта към всичко велико и прекрасно и лошите, атавистични неща, които той носи от миналите инкарнации.

218. Спомени и стихове за Светозар

Георги Иванов

ТОМ 32

В началото и края, сега и завинаги, споменът за теб, Светозаре, ще бъде гравиран в нашата памет, синтезирал твоята истинска същност в едно кратко определение, както е синтезиран в семката целият живот:

219. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та

д-р Вергилий Кръсте

Събори 1926 -1927г.

Лицето още внушава силна воля и железни нерви, а изпод дългите вежди, полуприкрито, гледат две уж равнодушни очи; но в същност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терезия.

В същност, аз го намерих много по-християнско, отколкото, поради слухове, очаквах.

220. 18. Доставчикът на гешефтите

ТОМ 33

Въпреки, че беше облечен най-изискано по европейски и прояви похват на възпитан човек, не закъсня тук-таме да покаже и Ганьовската си същност.

221. Разрушителите / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

ТОМ 33

Учителя е духовна същност, а не тяло.

222. 15. Посвещението. (19.10.1941, неделя, София - Изгрев)

ТОМ 34

Ти, рекох, във всичко, което виждаш, имаш видения, защото виждаш истинската същност на нещата.

Ти виждаш живата същност в Природата.

223. 254. Как бе дадено „Новото битие”?

ТОМ 34

В.К.: Влизаме в самата същност на проблема.

224. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

В тия подробни автобиографични спомени, написани под вид на отговор на Стоян Заимов за неверни негови исторически сведения и които се съхраняват ведно с цялата му архива в Народната библиотека в София, се разкрива, че анонимното писмо, за което се споменава по-горе е в същност адрес-изложение и е написано от самия Миркович, а връчването му на чуждестранните посолства и Високата порта е станало чрез софийския владика Доротея, който се е намирал тогава в Цариград.

225. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

Последните тези, за възнаграждение на техните трудове и жертви, се наричат от автора не само безверници, подкупници, изменници, но и предатели; коги, в същност, те бяха сърцето и душата на черковното движение.

Всичкото негово черковно движение, както казах, беше повече формално, отколкото в същност религиозно.

Тая последнята той до толкова хвали, до колкото и осъжда и това прави впечатление на безпристрастно разглеждане; в същност, той мери работите с личен аршин и в оценката си не излага основите на мненията си-

226. 2.6.1.3. Подбуди на Д. Цанков за унията. Случката в Кукуш

Ако надделее западната дипломация, подкрепена от Рим, българската народност ще бъде припозната, макар и под лоното на другата черква; ако надделее Русия - патриаршията ще трябва да отстъпи, което, в същност, значи пак официално припознаване на българската народност със свои собствени интереси и тежнения.

227. 2.6.1.5. Край на унията. Ролята на Цанков

А в същност нито едното, нито другото е било вярно.

228. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

Веднага след това в църквата на папското представителство оповестяват, че са снабдени с пълномощия на народа - в същност те се позовават на дотогавашните униатски събрания - подписват акт за отричане от православието и за присъединяване към католицизма.

В същност Римската църква дотогава му била съвършено чужда.

Този документ показва ясно, че негов автор е в същност Цанков, защото немислимо би било на крайно ограничения дядо Йосиф да си приписва подобно съавторство.

Шишманов след редица проучвания стига до извода, че този документ е в същност апокриф с цел да бъдат злепоставени Цанков и Щросмайер.

В същност от първия ден на унията между нейните привърженици започват дезертирания, още повече, че част от последователите й се включват в движението поради чисто лични интереси.

В същност съобщението им за възможността да се присъединят 25,000 семейства от Сливенската епархия било чиста измислица.

Независимо, че след разискванията си за уточняване на единна позиция спрямо Цанков, католическите мисионери възприемат цензуриране на „България” в същност те се различават в подхода си към българската уния.

В същност се цели чрез създаване на трудности за униатите при снабдяването им с тескерета и други документи да бъде наложен Малчински като техен духовен началник.

Но неговият орган по значение в същност далеч надминава отбелязаното от Цанков в прощалните му слова с читателите.

229. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

В същност те имаха право.

230. 2.15.1.2. Д-р Георги Миркович.

В същност ръководството на униатските църковни дела не е било в ръцете на духовните лица, а на Мирския съвет (Цанков, Миркович, Манол Иванов, Никола Сапунов и др.).

231. 2.15.1.9. Боян Пенев.

Спрял е вниманието си на църковната борба, понеже до него тя била разглеждана твърде повърхностно, погрешно и едностранчиво, без да се подчертае онова, което съставля-вало нейната същност.

232. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.

То в същност означавало, според официалното турско схващане, гражданско достойнство на патриарх или представител на гражданските интереси на религиозната общност.306 В такова гражданско достойнство на патриарх е бил облечен на два пъти и арменокатолическия архиепископ Хасун.

233. 3.6.4. Преселването на сливенци.

Селимински казва, че всяко сливенско семейство натоварвало туй, което се побирало само на една кола, когато в същност, добавя той, всяко семейство притежаваше движим имот за десет и повече коля.

234. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

Били обнародвани и привилегиите на колонистите, които в същност съществували отдавна съгласно указите на Екатерина II (1762-1796) и Александър I (1801-1825).

235. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.