Търсене в текстове за 'Сърдечност'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Това показва неговата чистосърдечност.
Всеки човек напредва по пътя към съвършенството. Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане. Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят." Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат." В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен. Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен. Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство. Той е винаги доволен от момента, в който е поставен. Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност.
към текста >>

2. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Това показва неговата чистосърдечност.
Всеки човек напредва по пътя към съвършенството. Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане. Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят.” Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат.” В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен. Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен. Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство. Той е винаги доволен от момента, в който е поставен. Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност.
към текста >>

3. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност.
Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия. Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт.
към текста >>

4. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта на възгледите и толерантност - това е тайната на избора на славянството от Небето.
Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта на възгледите и толерантност - това е тайната на избора на славянството от Небето. Избор, потвърден категорично от редица велики адепти и представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който трябва да се реализира! По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение - утвърждаването на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой - К.
към текста >>

5. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето.
Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите водещи световни етноси – сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето. Избор, потвърден категорично и от основателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер, и от други видни представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на Новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран! Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“
към текста >>

6. Пръв контакт и жестове - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Продължително ръкостискане при ръкуване, показва несдържана проява на чувствата или излишна сърдечност, която може да бъде и неискрена.
Хубавото ръкостискане не е твърде силно, но не и твърде слабо, и ако го приемем като приятно, то човекът пред нас е искрен, естествен, непринуден, без скрити мисли и идеи. Твърде силното ръкостискане е характерно за хората, които искат да ни направят впечатление. Това показва също силно изразена емоционална природа. Твърде лекото и слабо ръкостискане показва безхарактерност и безразличие към околните. Ръкуване само с крайчеца на пръстите означава гордост, високомерие, небрежност и разпуснатост, а също и неуважение. Продължително ръкостискане при ръкуване, показва несдържана проява на чувствата или излишна сърдечност, която може да бъде и неискрена. Настроението в даден момент много често оказва влияние при самото ръкуване, затова трябва да се вземе под внимание в какъв момент се прави то. Когато човек говори и жестикулира с ръце, трябва да се обърне внимание коя страна на ръката си най-често обръща към слушателите си. Колкото по-често показва дланта си, толкова той е по-откровен, по-достъпен за разбиране. Скритите хора, когато говорят, не показват дланта си. В това отношение е характерен жестът на много търговци от Ориента, които затулват палеца си и крият дланите си при разговор с клиента.
към текста >>

7. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако ръцете се отварят добре, като пръстите се отдалечават, показват сърдечност, любвеобилие, естественост в отношенията към хората.
Такива хора имат философска мисъл и са праволинейни, открити в своите съждения. Изобщо твърдата, здрава, стегната ръка говори за работоспособност, деятелност, икономия, внимателно и разумно използуване на средствата за постигане на поставената задача, волевост и твърдост. Ако е обаче дебела, показва егоистичен, себичен, жаден за придобивки човек, а ако е по-груба, жаждата му за придобивки носи елементите на безогледност. Много твърдата ръка, особено ако пръстите са закривени навътре, показва липса на интелигентност, бруталност, скъперничество, човек, поддаващ се на суеверие. Много нежни ръце, изпъстрени с линийки, показват финес, благоговение, доброжелателство. Ако ръцете се отварят добре, като пръстите се отдалечават, показват сърдечност, любвеобилие, естественост в отношенията към хората. Ако върховете на пръстите са извити навътре, показват скъперничество. Криви ръце и пръсти показват човек без морални принципи. Тънки и плоски ръце показват ограничена интелигентност, слабо мислене, липса на дълбочина в характера, липса на енергия и морална сила. Колкото коничните ръце са по-тесни, толкова хората с такива ръце са по-малко годни за физически и механичен труд. Отпуснатостта на ръцете (спящи ръце) показват отпуснатост на човека - липса на воля.
към текста >>

Топлите ръце са признак на жизнерадост, сърдечност, но и сприхавост.
Ако ръцете са гладки при допир, това са ръце на хора, които обичат да спорят и да се аргументират. Те са горди и непривикнали към физически напрежения. Тънки, костеливи ръце показват критичност, недоверчивост, скъперничество, оскъдност на чувства, липса на жизнерадост. Ако пък не са толкова сухи, имаме липса на интерес към материалното и към физическата работа. Имат слабо и деликатно здраве, липса на апетит. Топлите ръце са признак на жизнерадост, сърдечност, но и сприхавост. Хора с такива ръце винаги с жар се залавят за работа. Те са словоохотливи и сърдечни. Студените ръце са признак на външно безразличие, студенина и хлад в отношенията и обноските към хората. Те показват и едно по-сериозно отношение към всяка работа. Потните ръце показват свенливост, но често и сърдечни заболявания.
към текста >>

8. Хълмът на Венера – този под палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва веселост и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора.
Ако вътрешната част на ръката е по-равна и само Венериният хълм е силно изразен (изпъкнал), голям, месест и твърд, то ще имаме човек, при който половият нагон най-силно ще се изрази. В такъв случай индивидът всичко възможно ще прави, за да преживее сладострастни чувства. В любовния му живот еротиката ще бъде на първо място. Изключително голям и червен Венерин хълм показва буйни страсти, силен полов нагон, кокетство, грубост на чувствата. Гладък, без линии Венерин хълм показва малка чувствителност, липса на страсти, студенина, до пълен хлад. Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва веселост и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора. Ако при такъв хълм пръстите са по-твърди и кокалести, имаме същото, само че с по-голямо участие на разума. Такива са изобщо симпатични. Такъв Венерин хълм смекчава лошите влияния, които могат да дойдат от други белези на ръката. Много дълбоки линии върху Венериния хълм показват неблагодарност, а в по-елементарна ръка - животински наклонности. Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти.
към текста >>

9. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Животната линия, която минава далеч от палеца, огражда голям Плутонов участък и голям Венерин хълм, което показва способност за творчество, сила и енергия, дадени от големия Плутонов участък, също и сърдечност, плодовитост, топлота в отношенията с хората, дадени от големия Венерин хълм.
Когато в началото на животната линия умствената и сърдечната линии са събрани в една точка, това е много лош белег. Има вероятност този човек да загине от насилствена смърт, ако това е и на двете ръце. Това е, общо взето, белег за лоши черти в характера и израз на презрение към околните. Когато животната линия минава много близо до палеца, в такъв случай Плутоновият участък и Венериният хълм са тесни и малки. Това показва липса на енергия и сила за осъществяване на поставените задачи, неспособност за творческа работа, произлизащо от тесния Плутонов участък, а също така и безсърдечие, хладина, а при жените - безплодие, произлизащо от тесния Венерин хълм. Животната линия, която минава далеч от палеца, огражда голям Плутонов участък и голям Венерин хълм, което показва способност за творчество, сила и енергия, дадени от големия Плутонов участък, също и сърдечност, плодовитост, топлота в отношенията с хората, дадени от големия Венерин хълм. Когато краят на животната линия не се разклонява и завива нагоре, това е неблагоприятен признак. Според древните изследователи това означава опасност от удушаване, отравяне или зараза. Змиевидна линия на живота показва злост, лъжа, живот изпълнен с беди. Ако при това е и червена, показва авантюризъм, самохвалство. За наличието на линия, успоредна в Плутоновия участък на животната линия, вече отбелязахме.
към текста >>

Ако линията на сърцето е тънка като конец, без каквито и да било разклонения, показва липса на съчувствие, топлота, сърдечност, оскъдна емоционалност.
Ако линията на сърцето и ума са близки и успоредни една на друга, имаме човек състрадателен. Ако линиите на сърцето е прекъсната, има острови, напречни чертички по цялата си дължина или част от нея е във вид на верижка, то всички тези белези показват тревога, сърдечни сътресения и предразположение към сърдечни и бъбречни заболявания. Двойна сърдечна линия говори за изобилни чувства Клонки от сърдечната линия към умствената показват влияние на чувствата в работата на ума. Малки линийки, паралелни със сърдечната линия, показват едно подсилване на емоционалната природа. Липса на сърдечна линия показва лицемерие, безсърдечие, безбожие, липса на чувство за благоговение и почит. Ако линията на сърцето е тънка като конец, без каквито и да било разклонения, показва липса на съчувствие, топлота, сърдечност, оскъдна емоционалност. Ако от началото на сърдечната линия до средата се виждат клонки по посока напред, то имаме влюбчивост - младежко сърце. Ако имаме пречупване или прекъсване на линията на сърцето, това говори за едно органично смущение в бъбреците, а по отношение на преживяванията означава, че роденият ще преживее в живота си силна, мъчителна скръб. Ако това пречупване или прекъсване е под Аполоновия хълм, тази скръб ще дойде от едно нехайство, пренебрежение към добрите условия в живота. Ако това прекъсване или пречупване е под Сатурновия хълм, тази скръб ще дойде от прекален егоизъм и дребни материални сметки. ЛИНИЯТА НА СЪДБАТА (фиг.57, 4-4).
към текста >>

10. Асен Кантарджиев - Георги Христов

В звуците има проста сърдечност, която често ми напомня за моите домашни, за изоставената уютност на бащиния ми дом.
Той владее отлично немски език и е прочут със своите миловидни умозаключения. Макар че по-рядко приказва, той вината изрича умни приказки, полезни изводи и приемливи предложения. Както всеки един от нас, така и той познава много добре бай Жечо и винаги предугажда хитрите му намерения. Асен свири на цигулка. Неведнъж сред безредата на ачларския двор, сред разхвърляните сечива, сандъци, снопи, мотики и дрипи, когато на високото небе се палват първите звезди, Асен свири тихо и замечтано със своята цигулка. В звуците има проста сърдечност, която често ми напомня за моите домашни, за изоставената уютност на бащиния ми дом. Тя затрогва всички ни освен Жечо, който в това време си мисли дали не може под звуците на тая цигулка, в тия часове на вечерния здрач, да се свърши още някоя работа. Асен, макар тогава слабичък и нежен, вървя с всички ни до края на подвига, до един прекрасен незабравим ден, когато аз, Кръстю и Борис, като по-якички, пренасяхме чувалите с жито, изсипвахме ги в хамбара и чувахме тракането на златните зрънца като най-чудесна музика. Този ден аз нарекох празник на нашето усилие, положено под тежкия зной. Дали тези, които са яли хляба от тия зърна, не са сънували чудните ни видения, нашата обич към небето, белите облачета по него и звездните кервани? И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в хамбара на Ачларската комуна.
към текста >>

0.21855592727661