Търсене в текстове за 'Сърдечност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот.
След нея последваха още няколко. След това настана необикновена тишина. Всички се изправиха и зашепнаха молитва. След свършването й, някои отново седнаха на пейките. Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо. В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят. Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност. Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец.
към текста >>

2. І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!

Галилей Величков

Израз на безмерна топлота и чистосърдечност.
9. ЕЛАТЕ С МЕН! Зов! повик! Израз на безмерна топлота и чистосърдечност. Израз на обич и любов, каквато само Той можеше да изяви. Тези думи бяха отправени към нас в ранните часове на един неделен ден, събрани в салона на Изгрева, да чуем утринното слово - така наричахме първата беседа. Няколкократно прозвуча бащинският зов вплетен в мъдрото и истинно утринно слово. Да, Той поиска с очи да видим как живее и твори, как работи, колко изключително тежки са ежедневните приеми, как помага на здрави и на болни, на умни и недосетливи, как раздава правда на малки и големи, объркали взаимните си отношения, как изтрива сълзите на разплакани с години очи, как вдъхва вяра в живота на обезверените, как изтръгва от лапите на безлюбието в своята ненавист амбициозни мъже и жени, как въздига от калта потъпканите и онеправданите, как отрива приспаната душевност на онези, които не знаят що е душа, и не приемат духа, как вдига завесата на очите на заслепените, които не искат да знаят, че има друг, незрим свят, пълен с обитатели - добри и просветени, как предпазва духовните от заблудени и изостанали в развитието си духове, как разчита с вещина миналото, за да извлече от него поуката на съдбата, как разбива всякакви илюзии и заблуди, как повежда с бащинска закрила повлечени от вълните на противоречията невръстни и упорити люде, как призовава всички към по-разумен, по-хармоничен, по-буден живот, как насажда добродетели, как изтръгва из корен злите прояви, как лекува безлюбието, как съзира плодовете на любовта в най-малките прояви на ежедневието, как вижда мъдростта в добрата и светла мисъл, как подава ръка на всеки, потърсил Бога в себе си, или в ближните си, или в разумната природа, как се радва на малкото добро, как пожелава то да бъде начало за нов живот, как скърби за сторената неправда, как съжалява носителите на насилие и зли прояви, как страда, когато другите страдат, какви усилия прави, за да облекчи настоящето и изтръгне от оплитането на тежки кармични завръзки не само отделни личности, но ратуваше за доброто на цели общества, на цели народи. Погледът на УЧИТЕЛЯ проникваше в дълбините на живота.
към текста >>

3. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и целуна ръката на благословението.
Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания. А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития. УЧИТЕЛЯТ като че ли ни чакаше. Посрещна ни усмихнат, преди да пристъпим последното стъпало. Докторът имаше силни и крепки ръце. С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и целуна ръката на благословението. Последвах доктора. С бащинска топлота УЧИТЕЛЯ ни попита: - Имате ли малко свободно време?... Да слезем в приемната и да се видим! Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества.
към текста >>

4. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

Каква сърдечност, си мислех.
Покани ме пак да отида. „Всеки ден, всеки ден идвай и в книжарницата, и вкъщи. Винаги, винаги идвай като у дома, като при сестра си, като при майка си. Ти нямаш сестра, нямаш майка." Каква жена. Как говори, каква топлота. Каква сърдечност, си мислех. „Ти нямаш сестра, ти нямаш майка! " Да, на мене ми трябваше сестра, трябваше ми и майка! Аз много остро чувствувах нуждата от майка да се съветвам с нея и от сестра да споделям с нея. Тя ме пипна на болното място и успя да ме спечели още първия ден и за винаги да ме спечели и за себе си и за идеята, на която служи. Като пиша тези редове чувствувам, че ще оскърбя паметта на две близки мен същества, които имах тогава и които ме обичаха.
към текста >>

5. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Е.А.: Не, не, не, аз мисля, че това беше така от сърдечност.
Всичко беше минало и езикът Му беше развързан, и краката, и ръцете Му бяха развързани. Тъй че събора бе на 19 август и нещо, което Учителят не го беше правил, Той се ръкуваше с нас с двете си ръце, така. Не, хващаше нашите ръце. Ние подавахме ръката, Той ни хващаше с двете си ръце. В.К.: Дали да не е имал сила? Е.А.: Не, не, не, аз мисля, че това беше така от сърдечност. Нали като хванеш една ръка. В.К.: При положение, че Той е бил парализиран, с дясната ръка не може да се здрависва, ще си помогне с лявата ръка. Е.А.: Ама Той нямаше вече това нещо. Той нямаше, но на някои, не с всички го правеше. На някои хващаше и с двете ръце така ръката на другия.
към текста >>

6. 20.Щом останах на работа при Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Жадувала съм за сърдечност, за нежност, за топлота.
Когато аз му предложих да я прати в университета да следва не ме послуша, защото беше ревнив. При един разговор с Учителя преди години, той ме попита защо съм се съгласила на тази връзка. Казах му, че той ми е казал: „Като обичаш трябва да дадеш всичко". Учителят ми каза: „Ами той даде ли всичко? " Аз само замълчах, защото почти всякога съм излизала от неговия дом вътрешно неудовлетворена. Жадувала съм за сърдечност, за нежност, за топлота. Това не получих, нито имах свободата, аз да се проявя към него така. Много пъти ми се искаше да допра главата си до гърдите му, но си спомням, че само веднъж съм го направила. Не съм си позволявала. Може би усещах, че той нямаше такова желание към мене. Може би споменът, когато ме целуна и когато той се отдръпна, когато аз пожелах да направя същото, остави нещо в подсъзнанието ми, което не можах да превъзмогна.
към текста >>

7. 07 - 24. КАТО ТЕМЕНУЖКАТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Ето защо отива при Учителя и го пита с най-голяма сърдечност и откровеност дали не е дошло вече време да тръгнем и проповядваме Словото Божие?
24. КАТО ТЕМЕНУЖКАТА Един ревностен в Божието дело брат, като четял словото на Учителя, се ентусиазирал и пожелал да стане активен работник на Делото. Ето защо отива при Учителя и го пита с най-голяма сърдечност и откровеност дали не е дошло вече време да тръгнем и проповядваме Словото Божие? Да вземем Библията под една мишца и беседите под другата и да обикаляме градове, села и паланки, че да стигнем до най-отдалечените кътчета на родината. Докога ще чакаме, Учителю? Ето как отговорил Учителят: „Този начин на проповядване вече е опитан от пастирите и проповедниците на Евангелието. Обаче не е дал резултат. Светът не се е променил." -„Е, как тогава?
към текста >>

8. 09 - 148. БЕЗ РАНИЦИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

" „Учителю" - пита една сестра с детска простота и чистосърдечност, „ами какво ще ядем, щом като оставим раниците си?
148. БЕЗ РАНИЦИ Бяхме на екскурзия в прекрасната Рила на лагер край второто езеро. Еднаж при разговор Учителят каза: „Вие като идвате на планината, трябва да идвате без раници. Оставяйте раниците си долу, да не ви тежат. Защо ви са тия тежки раници? " „Учителю" - пита една сестра с детска простота и чистосърдечност, „ами какво ще ядем, щом като оставим раниците си? " - „Освободете умовете и сърцата си от непотребния товар, от тези невидими раници," казаУчителят. „Само тогава ще можете да възприемете нови сили и да се обновите в планината."
към текста >>

9. Наряди за 1945 г.

" Петровден, именният ден на обичния ни Учител, тук се отпразнува с голяма сърдечност и красота.
Тя е единственото място, дето се примиряват нещата. Когато говорим, че хората трябва да се примирят, подразбираме, че трябва да влязат в любовта. Пътят на любовта е осеян с всички възможности и постижения. Единственото нещо, което обединява всички души, това е любовта. Всеки човек, който ви обича, ви показва пътя към Бога! " Петровден, именният ден на обичния ни Учител, тук се отпразнува с голяма сърдечност и красота. На работа! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 18. VII.
към текста >>

10. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

Милка Говедева

Между тях, така какво - сърдечност, се прояви - сто лева ми събраха и ми дадоха.
Той отива и на пазара, там има тоалетни, нали? Той си мята шинелата, ние нали сме с карирани такива шинели, аз не съм била, но той беше и мята си шинелата, и Байчето влиза в други и устройва му бягство, и избяга у Франция и край. Та Байчо беше малко внимателен с мене, но по-късно се случи това, след мене. Аз отивам при леля ми в къщи. Тя живеше на тоя апартамент, гдето го купи на Толбухин и отиваме в „Анани" и в „Анани" колежките като ме виждат с Байчето, викат: „А-а-а." И за нула време ми събраха сто лева. Между тях, така какво - сърдечност, се прояви - сто лева ми събраха и ми дадоха. Аз отидох в съда на една Пенка Сечанова да лъжесвидетелствувам, че е бита, че има такива и такива петна и т.н. Тя имаше петна, вярно, ама... И отидох и в къщи. И в къщи с Байчето и леля казва; „Ах." Тогава ми каза: „Учителят каза за тебе, добре е, че си в затвора. Как ще е добре за тебе там, ма Милке? " Ха-ха-ха, това го научих тогава от нея.
към текста >>

11. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

Повече гласни, повече мекота и повече сърдечност.
Надвишават меките гласни и съгласни и 3. Малко думи свършват със съгласна - от 195 думи едва 27 свършват с „ъ". „Ъ" се среща в цялата молитва само 42 пъти, при наличност на 860 букви. Общото ми заключение е: когато подбираме думи, дето гласните се повече преповтарят, дето има повече меки букви, тогава говоренето е по-звучно, по музикално и по-изразително. И възвишеността на молитвения език, седи именно в това. Повече гласни, повече мекота и повече сърдечност. Молитвата прочетох бавно, спокойно и с подигната мисъл за 3 минути. Преписах я за 12 минути, също бавно и със съсредоточено внимание. А работата ми с изчисляването на буквите, гласни и съгласни ми взе 9 часа, като измежду загубих 15 букви. 23.02.1927 г. сряда в.
към текста >>

12. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Истинска идеална дружба межд у брат и сестра може да съществува, да се крепи, отглежда, развива и нараства само при наличност на пълна взаимна чистосърдечна искреност, разумна откровеност, естественост в държанието,топла сърдечност, дълбока безкористна задушевна привързаност, абсолютна чистота в желания, чувства, помисли и святост в постъпки, дела и всякакъв вид междулични отношения . 159.
Но оня , който е вкусил по-възвишена Любов, разбира дълбоката смисъл на думите: „Бог толкоз възлюби света, че даде единородния си син жертва, за да спаси человечеството. " Блазе на оня, който от Любов с е жертва за другите . 155. Който усвои и приложи мълчанието, търпението и смирението, заслужено ще влезе в горните класове на окултната школа . 156. В абсолютната вяра, любов и страх към Бога, в безогледната вярност, преданост и послушание на Учителя, в непрестанното съзнателно и горещо молене, в постоянното естествено и боголюбовно с децата сближение и общение, в строгата ежеминутна себеконтрола и себекултура и в неуморната смирена и безкористна дейност е залога на прогреса, мира и радостта в живота . 157. Господи на безграничната Любов,който оросяваш със светлозарната капка най-малката тревичка и се грижиш за всяко творение да диша в твоя Дух, така излей твоята светяща велика и неизчерпаема Божествена Мъдрост в мен, с която да се прослави Твоето свято име на вечни времена и душата ми да те възпява в химн на великите ти творения във вечното Битие, като благоволяваш да ми изявиш красотата, прелестите и благозвучието на твоя тих нежен и благ глас, и лъчезарността ти, в която сияющ ти ни вливаш лъчи, и озари в тази благодат нашите души . 158. Истинска идеална дружба межд у брат и сестра може да съществува, да се крепи, отглежда, развива и нараства само при наличност на пълна взаимна чистосърдечна искреност, разумна откровеност, естественост в държанието,топла сърдечност, дълбока безкористна задушевна привързаност, абсолютна чистота в желания, чувства, помисли и святост в постъпки, дела и всякакъв вид междулични отношения . 159. От всички задачи, дадени за правилно решение, предназначението на мозъка, предназначението на ума, езика, чувствата, волята, само вътрешният подтик като зациркулира тока на любовта, в които няма отмъщение и гняв, като го съединява, инсталира и бетонира здраво, заедно с моя учител, който е в мен. Тогава, само тогава всички ще вършим и както и желаем волята на Бога . Любовта, Мъдростта и Силата . Както казва и Писанието, не от този, който знае и пита, но от този, който милва. С. Б. Л. Е. Л. 2.І.1922 г.
към текста >>

13. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

Когато стигат в Мърчаево, Учителят ги посреща и без нищо да запита пратеника, с най-голяма топлота и сърдечност поканва другият, подостреният да дойде в стаята при него.
След една голяма бомардировка, Учителят предлага, някой да отиде на Изгрева, за да види какво става там. Един приятел с велосипед, с готовност тръгва. Идва на Изгрева и среща, най-напред този приятел, който между другото е в създадената тогава противовъздушна охрана. Нашият приятел, пратеникът, е готов вече да се връща, когато другият му казва: „И аз ще дойда в Мърчаево при Учителя, ето ми велосипеда, заедно ще отидем. Всичко е спокойно и невредимо" - казво той. Когато стигат в Мърчаево, Учителят ги посреща и без нищо да запита пратеника, с най-голяма топлота и сърдечност поканва другият, подостреният да дойде в стаята при него. Групата, която е всякога около Учителя и пратеника са изненадани от това изключително внимание, но разбират всичко, когато този всякога подострен и жлъчен опонент - Игнат, излиза след известно време от стаята, целият светнал, да казва с възторг: „Братя, аз вече съм друг човек. Аз разбрах Учителя". В.К. Какъв беше този Игнат? Н.Д. Той беше иначе симпатичен човек, много активен и динамичен и беше с комунистически влияния. Не знам дали съм ти разправял една случка, която той ми разправя.
към текста >>

14. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

15. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

Когато влиянието на виолетовия цвят е чрезмерно, това предразполага човека към диктаторство, насилие, към загуби на обществени влечения, към ограниченост, фанатизъм, студенина, безсърдечност, тираничност, омраза.
Умереното хармонично влияние на тъмносиния цвят дава на човека стремеж към добротворство, прави го тих, кротък, нежен, любезен, миролюбив, сговорчив, приспособяващ се, с добра обхода, с любов към реда, чистотата, почтеността, нравствеността, хармонията, красотата, прави го дружелюбен, общителен, любвеобилен, състрадателен, милосърден. Когато силите на тъмносиния цвят преобладават, тогава се получава чрезмерна дейност на чувствата, разточителност в чувствените изживявания, разпуснатост, лекомислие, повърхностност, липса на съзнание за отговорност и дълг, пресита, отегчение, преумора, изобщо неразграничаване на доброто от злото. Недостатъчното влияние на тъмно-синия цвят прави човека нечист, безпорядъчен, лишен от естетичност, миловидност и любезност, недружелюбен, неотзивчив, несъстрадателен. Виолетовият цвят е свързан с Правдата. Когато неговото влияние е умерено и хармонично, човек е смел, решителен, безстрашен, справедлив, има любов към обществения ред, към обществената дейност, към спазването на законите, прави го много оригинален, предприемчив, предвидлив, интуитивен, прозрителен в полето на истината, гениален, прометеевски благодетелен. Когато влиянието на виолетовия цвят е чрезмерно, това предразполага човека към диктаторство, насилие, към загуби на обществени влечения, към ограниченост, фанатизъм, студенина, безсърдечност, тираничност, омраза. Слабото влияние на виолетовия цвят у човека го прави малодушен, безидеен, неопределен, непредприемчив, страхлив, нерешителен, безразличен към живота на околната среда. Влиянието на черния цвят се проявява у човека тогава, когато отслабне у него влиянието на червения цвят, жълтия и ясносиният цвят, т. е., когато човек направи редица нарушения спрямо принципите на Любовта (червения цвят), Мъдростта (жълтия цвят) и Истината (синия цвят). В такъв случай човек се лишава от жизнедателните сили на червения цвят, от светлината на жълтия цвят и от благословението на ясно-синия цвят. Черният цвят е резултат на стремежа у човека да скрие своите погрешки.
към текста >>

16. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

Дисхармонията между Меркурий и Сатурн влияе на ума с редица пакостни качества: подозрителност, недоверчивост, мнителност, ревнивост, скъперничество, егоизъм, безсърдечност, ограничени схващания и разбирания, фанатичност, лъжовност, демагогство, всякакви умствени изопачавания, разрушителност.
Дисхармонията между Меркурий и Марс е твърде лоша, защото придава на ума низшите Марсови качества: прибързаност, припряност, грубост, побойническа избухливост, безредност, нечистота, лакомия. Хармонията между Меркурий и Юпитер придава на ума положителните Юпитерови качества: умствена и духовна широта, философски дарби и способности, религиозни схващания и разбирания, любов към Бога и Богопознанието, стремеж за служене на Бога, любов към обществото и обществената дейност, към социалните науки, към хуманитарните идеи и учения, към всичко ново и ползотворно за цялото човечество. За значението на хармоничното и пълно проявено влияние на Юпитер върху ума, Учителят казва: „Люде с това влияние са образци в изпълнението на волята Божия, каквито за в бъдеще ще се проявяват”. Хармонията между Меркурий и Сатурн придава на ума редица положителни Сатурнови качества: дълбочина и сила на мисълта, идеите и замислите, дълбочина и сериозност на характера, търпеливост и устойчивост, постоянство в идеи, убеждения и начинания, съзнание за дълг и отговорност пред човеците и Бога, стремеж за довършване на всяка започната работа, тактичност и внимателна и предпазлива обхода. Такива люде са създали всички ползотворни закони и обществени системи. Дисхармонията между Меркурий и Сатурн влияе на ума с редица пакостни качества: подозрителност, недоверчивост, мнителност, ревнивост, скъперничество, егоизъм, безсърдечност, ограничени схващания и разбирания, фанатичност, лъжовност, демагогство, всякакви умствени изопачавания, разрушителност. Това са най-жестоките човешки умове, създатели на най-пакостни идеи и учения, изпълнени от край докрай със заблуди. Хармонията между Меркурий и Уран, в зависимост от нейната сила, дарява човешкия ум с повечето положителни Уранови качества. Между митологичните герои, най-типичен представител на Урановото влияние е Прометей. Следователно, колкото по-силна е хармонията между Меркурий и Уран, толкова повече и по-силни са Прометеевските дарби, способности и качества у човека: независимост, самостоятелност, оригиналност, изобретателност, всестранни творчески и реформаторски способности и дарби, ненавист към установеното и обикновеното, висша социална нравственост. Хармонията между Меркурий и Уран дава дарби и способности за изучаване и разбиране на всички окултни науки и особено на АСТРОЛОГИЯТА.
към текста >>

17. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

Положителен полюс: сърдечност, откровеност, благородство, милосърдие, обществена популярност на артистичния и управленския свят.
Управлява раменете, ръцете и нервите. Четвъртият дом е под знака Рак. Управлява се от Луната в този дом Сатурн е в изгнание. Юпитер - в екзалтация, Марс - в падение Природа: този знак е воден, кардинален, пасивен, женски, плодоносен знак. Астросоциологическо значение: народът, тълпите, обществените места, изворите, реките, вътрешните морета, изобилните реколти, семейното огнище, родината, обществените традиции, развлеченията, жените. Положителен полюс: сърдечност, откровеност, благородство, милосърдие, обществена популярност на артистичния и управленския свят. Отрицателен полюс: народни бунтове, наводнения, нервност суеверие. Управлява гърдите и стомаха. Петият дом е под знака Лъв, чийто управител е Слънцето. Този знак е неподвижен, огнен, положителен. Природа: слава, амбиция и благороден устрем, обучението, изкуствата във всички области, дипломацията, творчеството в широкия смисъл на думата. Стр.
към текста >>

18. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

Положителен полюс: сърдечност, откровеност, благородство, милосърдие, обществена известност на артистичния и ръководен свят.
Четвъртият дом е под знака на Рака. Управител - Луната. Сатурн е в заточение, а Юпитер – е екзалтация, Марс е в падение. Природа: воден знак, кардинален, пасивен, женствен, плодоносен. Астросоциологично значение: народът, тълпите, публичните места, реките изворите, вътрешните морета, плодородието, семейното огнище, отечеството, обществените традиции, развлеченията, морските лица, жените. Положителен полюс: сърдечност, откровеност, благородство, милосърдие, обществена известност на артистичния и ръководен свят. Отрицателен полюс: народни вълнения, наводнения, нервни избухвания и суеверия. Управлява: гърдите и стомаха. Петият дом се управлява от Лъва -фиксиран, огнен, положителен; управител - Слънцето. Природа: слава, благородни пориви и амбиции; учебното дело изкуството във всичките му области, дипломацията, творчеството, в широк смисъл на думата. Стр. 123/943 Астросоциологично значение: държавният суверенитет, върховната власт - лична или колективна, аристокрацията, придворните и дипломатическия свят, а също и висшата бюрокрация.
към текста >>

19. 14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА

Когато стигат в Мърчаево, Учителят ги посреща без нищо да запита пратеника, с най-голяма топлота и сърдечност поканва другия, подострения, да дойде в стаята при него.
След една голяма бомбардировка, Учителят предлага някой да отиде на Изгрева, за да види какво става там. Един приятел с велосипед с готовност тръгва. Идва на Изгрева и среща най-напред този приятел, който между другото е в създадената тогава противовъздушна охрана. Нашият приятел, пратеникът, е готов вече да се връща, когато другият му казва; „И аз ще дойда в Мърчаево, при Учителя, ето ми велосипеда, наедно ще отидем. Всичко е спокойно и невредимо” - казва той. Когато стигат в Мърчаево, Учителят ги посреща без нищо да запита пратеника, с най-голяма топлота и сърдечност поканва другия, подострения, да дойде в стаята при него. Групата, която е всякога около Учителя и пратеникът са изненадани от това изключително внимание, но разбират всичко, когато този, всякога подострен и злъчен опонент, излиза след известно време от стаята, целият светнал, да казва с възторг: „Братя, аз вече съм друг човек. Аз разбрах Учителя”. * Бележка на съставителя: Казваше се Игнат Котаров. Виж „Изгревът” т. I, с.
към текста >>

20. 18. Характерология (продължение от бр. 175)

(В. «Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр. 4)

В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност.
4) Ако вземем трите основни форми на носа и в двете от тях прекараме линията «А», тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифицирание общото направление на характера. Така, хората, на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своя ум. Когато при това самият гръб на носа е остър, показва че е следвана известна школовка в ума, а ако е дебел, закръглен, това показва, че при опитностите, които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1, 2, 3) фиг. 1-ва. Колкото се отнася за формите 2 и 3, зачертаните плоскости са мярката на въздействие в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъванието е най-силно в чувствения свят (средата на линията). А физическият върхът на носа дохожда на своето място (допира се до правата линия), което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка, и като вторични белези приказливост (словоохотливост), обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действуващи повече инстинктивно, отколкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежател ката на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело (развит ум), тогава той е услужлив, но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр., контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя «женски нос» и фактора на мъжа умът.
към текста >>

А физическият върхът на носа дохожда на своето място (допира се до правата линия), което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка, и като вторични белези приказливост (словоохотливост), обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр.
Когато при това самият гръб на носа е остър, показва че е следвана известна школовка в ума, а ако е дебел, закръглен, това показва, че при опитностите, които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1, 2, 3) фиг. 1-ва. Колкото се отнася за формите 2 и 3, зачертаните плоскости са мярката на въздействие в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъванието е най-силно в чувствения свят (средата на линията). А физическият върхът на носа дохожда на своето място (допира се до правата линия), което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка, и като вторични белези приказливост (словоохотливост), обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действуващи повече инстинктивно, отколкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежател ката на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело (развит ум), тогава той е услужлив, но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр., контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя «женски нос» и фактора на мъжа умът. Във всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действува върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже (често преувеличено в самосъзнанието им), резултатите винаги може да бъдат положителни. Зачеркнатата плоскост в 3-тия нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното.
към текста >>

21. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

Цар Борис застана сред войниците и заговори с такава топлота в гласа, с такава сърдечност, че думите му дълбоко засегнаха най-нежните струни на техните измъчени души.
Едва на 17 ноември 1918 г. бе освободена една малка част от Първа пехотна Софийска дивизия. Царят се отправи за гара Сараньово и там лично посрещна героите. Когато Софийци пристигнаха на гара Сараньово и с неизразима изненада видяха Августейшия посрещач, те се ободриха, бърже слязоха от влака и се построиха в четириъгълник. Техният бодър дух развълнува Царя и той едва удържа сълзите си. Цар Борис застана сред войниците и заговори с такава топлота в гласа, с такава сърдечност, че думите му дълбоко засегнаха най-нежните струни на техните измъчени души. Младият Цар каза: «Достойни българи! От страна на България, от страна на всички български сърца дойдох аз да ви кажа «добре дошли» и да ви уверя, че днес няма честен българин, който да не иска да стисне юнашката ви десница и да приветствува от сърце тия, които с велико себеотрицание носиха тежкия кръст за свободата на своя брат и изпиха горчивата чаша, за да спасят България. Юнаци! Вие докрай изпълнихте дълга си. С високо дигнати чела идете сега сред вашите близки; те ви чакат с трепетни сърца. Бог вижда, че вие честно служите на святото дело за родната свобода.
към текста >>

22. СЪДЪРЖАНИЕ

Сърдечности между англ.
IV, № 7 (IX. 1925), с. 6-8. 4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски. Лондон и Красно село. Сърдечности между англ. министър и един скромен бълг. писател. //Зорница, Г. XLIX, № 28, (10.VII.1929), с. 3 4.3.13. Човека, общественика, учителя, писателя, идеалиста и родолюбеца Ватралски на 70 години.
към текста >>

23. 4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски

4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски Лондон и Красно село Сърдечности между английски министър и един скромен български писател Зорница, Г.
4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски Лондон и Красно село Сърдечности между английски министър и един скромен български писател Зорница, Г. XLIX, бр. 28, (10.VII.1929), с. 3. Става вече един месец откак Ноел Бъкстон е министър. Това събитие за нас, българите, е най-интересната и значителна из външния свят новина. Особено за нещастните малцинства.
към текста >>

Следващата размяна на сърдечности между тоя именит англичанин и един скромен български писател не е, мислим, лишена от обществен интерес.
Ето по тоя път на християнско състрадание - както бе случая с Гладстона - и ний, българите, се морално сродихме с това ангелоподобно семейство. Наричат ги понякога българофили. Ала, по-право, те са правдофили. Семейството се състои днес от пет братя и пет сестри, с не зная колко деца и внучета. Наследник на баронетския титул (Сър), е най-стария брат Томас Фауел Виктор Бъкстон; ала най-отличилия се от тях е втория: Ноел Едуард Бъкстон, днешния министър в кабинета на Макдоналд. Следващата размяна на сърдечности между тоя именит англичанин и един скромен български писател не е, мислим, лишена от обществен интерес. Красно село, при София. 8.VI.1929 г. До Високоуважаемия Министър Ноел Бъкстон, Лондон, Англия Драги Г-н Бъкстон, Личният Ви портрет, подарен ми от Вашата светица майка, стои пред мене сега, като Ви пиша. Аз пиша, за да Ви поздравя и да кажа: Всички ний се възрадвахме като прочетохме в днешните утренни вестници, че Вие сте пак министър. Бедна България никога - никога от дните на Гладстона - не се е тъй радвала на човек, че станал Британски министър, както днес за Вас.
към текста >>

24. 13. Слави Василев Гюдеров

Освен интелигентност Слави Гюдеров притежава и сърдечност, готов е винаги да се отзове на молбата за помощ и подкрепа.
Като дойде време до мозайките, ти ще ги работиш". Това беше добре дошло за мене."[19-226] Слави Гюдеров е широко скроен човек, с разностранни интереси. Голямата му любов са литературата и изобразителното изкуство. Общува не само с авторите от неговата богата за времето си библиотека съдържаща най-известните руски и западно европейки класици той поддържа приятелски връзки с художници, писатели и поети.. Дружи с преподавателите от Стопанската академия "Димитър Апостолов Ценов" в Свищов професорите Димитър Бъров, Александър Бешков, Стефан Стефанов. Според племенницата му Фанка Мушмова имал е интерес към хиромантията и се е снабдил с такава литература. Освен интелигентност Слави Гюдеров притежава и сърдечност, готов е винаги да се отзове на молбата за помощ и подкрепа. След срещата му с Учителя е бил почти непрекъснато с Него или са си писали. Бидейки подготвен по стенография в Търговската гимназия Слави е направил е много стенограми на изнесените от Учителя беседи. По спомени на племенницата му Елисавета, Слави е направил стенограми на Словото в цял куп добре подвързани в черно и красиво изписани тетрадки, "като че сиглите в тях са напечатани". По-късно той е разчитал тези стенограми с един учител от Свищов. Този учител е бил Боян Боев, който през учебната 19231924 година е назначен в гимназията в Свищов.
към текста >>

25. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Този великан плаче от сърдечност към мене.
Сините му очички светнаха. Как ме прегърна! Усещам, че ребрата ми пукат. Но той е благодарен, че не лъжа. Даже плаче като дете. Този великан плаче от сърдечност към мене. Не ми е казал, че ме обича, но то си личи. Приятно ми е, когато ме гълчи от ревност. Не е хубав, има широк разлят нос, но има такава хубава стоика и такива мили, добри, сини очички. Освен, че се виждаме често, но той ми пише почти всеки ден дълги, сърдечни писма. Иска винаги да мисля за него - винаги.
към текста >>

Каква топлота и сърдечност!
Но Бека е при нас, защото мъжът й е мобилизиран и моята помощ е повече от нежелана. Сестра ми не иска и да погледне моите книги, макар и тя самата чете романи. Гледа ме с насмешливост и мълчи като дявол. Писмо от д-р Гологанов. Онзи туберкулозен офицер, с когото се запознах в боровата гора. Каква топлота и сърдечност! Неговото обръщение към мене е високо човечно и братски чисто, Той не забравя онази чудесна среща в слънчевото утро в гората, когато болен и отчаян, срещнал една светла душа, една сестра, едно добро момиче - самата пролет за измъчената му душа. Не съм се отвратила от него - болния човек; вдъхнала съм в душата му вяра и надежда и то без да му говоря, ей тъй просто, само с присъствието си. Радвам се на писмото! Ето светли и насърчителни думи за мен от един умирающ човек. Г-н Михайловски също ми пише.
към текста >>

26. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Облечен тоз път с мек кафяв костюм, топлота и сърдечност излъчва цялата му фигура.
6 АВГУСТ [1924 г.] Пак дойде. Какъв ти немец - чистокръвен италианец, само тъй рус, изгорял от слънцето. Очите му дяволити. Обича да се шегува. С учудване се гледаме - като че ли сме били и пребили стари приятели и сега наново се срещаме. Облечен тоз път с мек кафяв костюм, топлота и сърдечност излъчва цялата му фигура. И аз съм облечена с кафява плисирана поличка, бяла блузичка и розова копринена жилетка, подарена ми от Олга Блажева. Тя пише чудесни стихове. Но аз я обичам за нещо още по-необикновено - тя е голяма говорителка - пленява с речта си. Тя ми подари коприната и аз си я уших. Изглеждам цяла студентка така хубаво облечена, ала уви, още съм ученичка и то скъсана по алгебра.
към текста >>

27. 8. Невидимото слънце

Глава 6. Разкриване на реалността

Къде са изворите на тия велики блага, които направляват нашата мисъл, нашата сърдечност, нашия духовен живот?
Учителят казва: “В материалния свят няма Слово. В материалния свят няма любов, няма мъдрост, няма истина.” Велики неща са те и тяхната родина не е Земята. Следователно Земята не е в състояние да предложи онова, за което човешката душа никога нямаше да престане да копнее. Онова, с което човек храни душата, сърцето, ума не вирее на Земята, то идва от другаде, както светлината на слънцето, както въздуха както и водата не идват от Земята, така също и всичко, което влиза в строежа на духовния живот на човека, не идва от Земята. Не се живее на Земята без тези четири елементи - агенти на живота, но не се живее и без светлина, без любовта, без мъдростта, без истината, без правдата. Къде са изворите на тия велики блага, които направляват нашата мисъл, нашата сърдечност, нашия духовен живот? Откъде идва този първичен тласък, който движи нашата кръв, за да усетим ритмичния пулс? Кой пълни нашето сърце с живот, с топлина, с красота и го вдъхновява за велики дела? Животът е израз на Великата любов, която човек не може да обхване с обикновените сетива. Вечното и Незнайното мълчи, скрито и непознато и ежеминутно ни поднася не само светлината и топлината на видимото слънце, но това и на Невидимото, чийто лъчи подхранват великите мисли и чувства - елементи на духовния ни живот, за да прави от човека истински човек. Без това слънце човек не би познал света на изкуството, на науката и никога не би се домогнал до върховете на духовния живот и радостта и красотата никога не биха станали достъпни за него.
към текста >>

28. 8. Недялчо

Глава 2. Образи и идеи

Нямаше човек, приближил се до него да не усеща неговата преливаща чистосърдечност.
Той беше много млад. Имаше жив младежки вид - цяло момче. В Братството дойде пълен с ентусиазъм. Обичаше да се шегува, да се смее и на пръв поглед правеше впечатление, че е лишен от голяма дълбочина и като, че ли чу липсваше сериозан поглед за реалността. Сега, когато си спомняме за него и се опитваме с няколко линий да обрисуваме портрета му, отсреща ни се усмихват неговите очи, и думите му тутакси звучат пълни с незлоблива шега. Нямаше човек, приближил се до него да не усеща неговата преливаща чистосърдечност. Не вярваме, че някой от ония, които се смятаха негови приятели и другари да са били някога оскърбявани или обидени от него. Недялчо беше добър наш брат и късно разбрахме, че беше работник, достатъчно задълбочен, за да разбере през най-тревожното време, какво трябва да се направи за Братството. Нашата цел не е да разказваме неговия живот, нито да снимаме неговия портрет. Имаше нещо друго, една багра и един звук премного значими - животът на ученика винаги опира до Учителя. Над ученика винаги бди една грижа - две очи го следят и две ръце винаги са готови да орегулирват движението и посоката на учениковия път.
към текста >>

Неговата чистосърдечност грее в очите му.
С една дума поставен е много добре и общественото му положение е на висота. Но един ден той се явява при Учителя с малко вързопче дрехи и Му казва: “Реших вече да тръгна из страната. Напущам службата си, взима само една дреха, по евангелски. Тръгвам Учителю да разнасям учението." Недялчо е жив пред очите ни. Ние го виждаме и го слушаме. Неговата чистосърдечност грее в очите му. Учителят също го гледа и вероятно се усмихва. И както винаги с малко думи му казва: “Какво ще стане с тебе? Освен, че няма кому да проповядваш, но ти ще обеднееш толкова, и ще се напълниш с гадове. Познаваш ли днес света? Върни се в службата.
към текста >>

29. 23. Боян Боев. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Той имаше детска чистота, едновремешно с голям ум и с голяма преданост и голяма духовност, едновременно носеше в себе си една така детска чистосърдечност.
Той беше такъв човек. Представи си само човек, който изобщо за себе си не мисли, само за учението. Такива личности имаше и други в Братството, не само той. Обаче брат Боев беше, който беше спечелил сърцата на всички до един. Щото той беше толкоз безкористен, беше една негова доброта такава, че в известно отношение можеш да го отнесеш, туй, което Христос казва: „Ако не станете като децата”. Той имаше детска чистота, едновремешно с голям ум и с голяма преданост и голяма духовност, едновременно носеше в себе си една така детска чистосърдечност. Знаем какво ми е казвал той, лично на мене, аз съм контактувал с него, той е живял и в Севлиево, писал е книгата си за възпитанието на учениците в нашето жилище. Но туй ми го е казвал той в квартирата си на Изгрева. „Аз, казва, когато дойдат тук да ми се оплакват от някого и да ми говорят отрицателни работи, аз все едно, че слух нямам, все едно, че ушите ми са затулени, не го приемем в съзнанието си. Не искам да слушам. Не го държа, не го приемам просто в съзнанието си, когато някой говори за друг някой нещо и го обвинява”.
към текста >>

30. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

Спомените за тия някогашни добри отношения между българи и ромъни са още живи всред българския народ отвъд и отсам Дунав; с чувство на сърдечност те се отбелязват и в нашата литература.
С този закон, както изрично се отбелязва в чл. 7, се унищожаваха „завинаги всички права и привилегии”. След него, може би, щеше да последва друг - за отнемане и на другите правдини - административни, църковни и училищни, обаче настъпилите събития отнеха от Ромъния южната част на Бесарабия и я повърнаха на Русия. В това, очертано по-горе, общо състояние ромъните предадоха на русите българските колонии. И както виждаме, макар и да не мина без борби, нашите бесарабски сънародници се ползуваха през този ромънски режим с всичката възможност да се държат в духовно единение с народа си; радваха се на свободата за национално-културно развитие и напредък чрез свои църкви, училища, сдружения, събрания и книжнина; запазиха си правото на вътрешно самоуправление, за избор на депутати, за национално-обществена и частна собственост. Спомените за тия някогашни добри отношения между българи и ромъни са още живи всред българския народ отвъд и отсам Дунав; с чувство на сърдечност те се отбелязват и в нашата литература. Тъй познатият, неотдавна починал, български писател П. Кисимов, ето какво пише в своите „Исторически работи” (София, 19 февруарий, кн. IV, с. 33): „Но аз предпочетох тихия български ъгъл - Болград. В тази българска средина аз реших да се останова; в нея виждах, че ще намеря второ отечество и обаянието, от което бях се лишил, а го имах в изгубеното вече отечество, Българя: по население, език, обичаи и песни народни, по църквите и училищата, по облеклото на хората и по всичко тук беше българска страна... В нея се намираха, тъй да кажа, представители от всички краища и всички ъгли на оная страна, която по-сетне, в 1878 год.
към текста >>

0.67857098579407