Търсене в текстове за 'Сърдечност'

Той имаше детска чистота, едновремешно с голям ум и с голяма преданост и голяма духовност, едновременно носеше в себе си една така детска чистосърдечност.

Той беше такъв човек. Представи си само човек, който изобщо за себе си не мисли, само за учението. Такива личности имаше и други в Братството, не само той. Обаче брат Боев беше, който беше спечелил сърцата на всички до един. Щото той беше толкоз безкористен, беше една негова доброта такава, че в известно отношение можеш да го отнесеш, туй, което Христос казва: „Ако не станете като децата”. Той имаше детска чистота, едновремешно с голям ум и с голяма преданост и голяма духовност, едновременно носеше в себе си една така детска чистосърдечност. Знаем какво ми е казвал той, лично на мене, аз съм контактувал с него, той е живял и в Севлиево, писал е книгата си за възпитанието на учениците в нашето жилище. Но туй ми го е казвал той в квартирата си на Изгрева.„Аз, казва, когато дойдат тук да ми се оплакват от някого и да ми говорят отрицателни работи, аз все едно, че слух нямам, все едно, че ушите ми са затулени, не го приемем в съзнанието си. Не искам да слушам. Не го държа, не го приемам просто в съзнанието си, когато някой говори за друг някой нещо и го обвинява”.Туй един случай ти казвам, но той беше така една чиста душа и с такава преданост, с такава духовност, че не можеш така просто да не благоговееш, да не го обичаш, да не го уважаваш, да не го слагаш много високо. И знаеш какво, мен са ми казвали, това са думи на Учителя вече, то не ще е в беседа, но Учителят нали има антураж около Него там: Борис Николов, Паша Тодорова, трети, четвърти, Боян е един от тези.Учителят е казвал така пред някои, разбира се, Боян не е бил там, казал им: „Искате ли да видите ангел в гащи, това е Боян Боев”.
към текста >>

Атмосферата на братство и сърдечност достави радост на всички.

Песните на Марин Камбуров са вдъхновени от Словото на Учителя. Тематиката им е разнообразна, но основно се очертават няколко направления: песни за Бога, песни, посветени на Учителя, песни молитви, песни за Природата, песни – послания към слушателите. Посланията са житейски мъдрости, философски прозрения, от които всеки може да намери нещо за себе си. В концерта участваха приятели – почитатели на песните на Марин Камбуров: Добринка Ставрева, Петър Ганев, вокална група от Сливен с ръководител Благовеста Кирилова; хор “Дъга” от Пловдив с ръководител Надежда Табакова; Вяра Блажева – студентка от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, специалност “Народно пеене”; Иво Бонев – музикален редактор на песенния сборник “Един живот с песен”; семейството на автора: Стефка Делкинова – дъщеря, Бояна Андреева – внучка, и Даниела Делкинова – правнучка. Концертът завърши с песента “Братство, единство”, изпълнена вдъхновено от всички участници в концерта и от публиката. Атмосферата на братство и сърдечност достави радост на всички. Стефка Делкинова Източник: Вестник Братски живот бр.70
към текста >>

В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот.

В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот.
След нея последваха още няколко. След това настана необикновена тишина. Всички се изправиха и зашепнаха молитва. След свършването й, някои отново седнаха на пейките. Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо. В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят. Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност. Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец.
към текста >>

В думите му имаше сърдечност, топлота, която прониква дълбоко в душата и събужда някакъв отдавнашен, хубав, сякаш забравен спомен от забравен живот.

В думите му имаше сърдечност, топлота, която прониква дълбоко в душата и събужда някакъв отдавнашен, хубав, сякаш забравен спомен от забравен живот.
Косите и брадата му бяха леко прошарени, а очите – меки, топли. Последваха нови песни. След това настана необикновена тишина.Всички се изправиха и зашепнаха молитва. Някои отново седнаха. Мъжът в сивия костюм заговори тихо, меко. В думите му имаше сърдечност, топлота, която прониква дълбоко в душата и събужда някакъв отдавнашен, хубав, сякаш забравен спомен от забравен живот. Колкото повече го слушах, толкова повече словото му внасяше живителни струи в самата ми същност. Да отивам да слушам това слово за мен стана насъщна необходимост. Светлината на това слово сочеше верния път в живота. За Паневритмията Паневритмията се изучаваше на части в салона и вън от салона, на малки групи.
към текста >>