Търсене в текстове за 'Съзнателност'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 16 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот.
Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране.
към текста >>

2. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува.
Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан. Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел. Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще.
към текста >>

3. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път.
Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син.
към текста >>

4. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В смисъла на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза. Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност. Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител.
към текста >>

5. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува.
Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла. Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие. Силите, които оживяват душата на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните. Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения. Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува. Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще.
към текста >>

6. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената.
Други са виждали тази Реалност в материята. Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна Реалност с херметичното име Всичкото, Цялото. Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения. Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо. То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената. Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане. Как може Цялото да е несъзнателно, а частите да бъдат съзнателни? Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие.
към текста >>

Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане.
Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна Реалност с херметичното име Всичкото, Цялото. Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения. Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо. То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената. Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане. Как може Цялото да е несъзнателно, а частите да бъдат съзнателни? Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие. Ще предам някои от техните мисли и идеи по този въпрос.
към текста >>

7. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието.
Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител." г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане на висшето духовно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия.
към текста >>

8. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото".
Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес. Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството. И всичко това - за Общото благо.
към текста >>

9. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

В това свое проявление Любовта има отношение към старозаветния човек, към неговото равнище на съзнателност.
Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов свидетелства, че Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея българският духовен Учител заявява: "Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към Любовта", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на великата Божествена Любов. В това свое проявление Любовта има отношение към старозаветния човек, към неговото равнище на съзнателност. Той посреща изпитанията в живота предимно с ожесточаване и озлобление. Водещият мотив в действията му е "борбата за живот", а заветът му е: "Око за око, зъб за зъб! " Житейската среда на старозаветния човек е ограничена в мащабите на семейството, рода или племето. Основната му цел е придобиването и увеличаването на материалните блага, в името на които той е готов да употреби сила. Така че той не се спира пред използването на насилие, особено ако е засегнат личният му интерес.
към текста >>

10. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П.
Крайният резултат е този, че се превръщаш в равнобожествен и съработник на Бога в цялото Битие. б) външна: Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло. Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее. Неговата пробудена душа му нашепва тихо, ала достатъчно ясно, че всичко, което му се случва по време на съществуването му в материята, е урок – по-малък или по-голям, но винаги важен за неговата духовна еволюция. Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П. Дънов формулира специфично наставление към него, наречено „Закон на жертвата“: „Раздай всичко! Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.“ В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на Върховното Божество. Изискването за хармоничност е съвършено задължително. То се явява следствие от действието на Втория херметичен принцип – за съответствието (аналогията). „Каквото горе, такова и долу!
към текста >>

11. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Щастието в тази негова интерпретация предполага разумно използване на човешката съзнателност, на мисловния, интелектуалния потенциал на човека – за целите на всемирното Добро.
Ако не го извършиш сам и съзнателно, тогава – по силата на духовните закони – невидимият свят ти го сервира в подходяща опаковка. Сиреч поставя те в такива житейски обстоятелства, в които – щеш не щеш – научаваш уроците, преподавани от Небето. За онези, които имат уши да слушат, Учителят на ББ продължава разсъжденията си на глас: - На Земята по-щастливо същество от човека няма. Всички същества под човека са нещастни. Щастието в тази негова интерпретация предполага разумно използване на човешката съзнателност, на мисловния, интелектуалния потенциал на човека – за целите на всемирното Добро. - Когато човек е сляп и му се отворят очите, знаете ли каква радост изпитва той? Същият закон е и когато нещо ново се открие на човешкия ум. Избавлението от слепотата в духовната лексика означава пробуждането на човешката душа, новорождението, поемането с пълни сили по пътеката на окултното ученичество. - Човек трябва да има това чувство да оценява храната и всичко, което получава. Вие сте били на небето и не сте го оценявали и затова са ви лишили от това благо.
към текста >>

12. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Той все още се лута между огромното мнозинство хора с непробудена съзнателност и истинските ученици.
Той е изпълнен със смирение и дори на мравката път прави, но когато става дума за неговия висок идеал, не би отстъпил даже и на милиметър! По начина, по който използва правото си на избор, проличава принадлежността му към общността на окултните ученици. Той знае, че всяка жертва е достойна и оправдана, когато е принесена пред олтара на вечната му цел – пробуждането на Божественото, затаено в сърцето му, и неговото разширяване, докато обхване цялата Вселена. Дали окултният ученик е придобил висок идеал и доколко твърдо го отстоява, проличава от отношението му към изпитанията по земния му път. Ако те го прекършват и го принуждават да изневерява на своето верую, на убежденията си, значи още е далеч от осъществяването на високия идеал в живота си. Той все още се лута между огромното мнозинство хора с непробудена съзнателност и истинските ученици. Необходима му е непреклонна воля, за да остане верен на жизнения си избор. В противен случай ще продължи да робува на условията, както повечето от своите ближни. Разсъжденията на Учителя П. Дънов в тази насока изпъкват със своя обобщителен характер: „Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията.
към текста >>

13. Палецът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Къс, но добре устроен палец означава съзнателност, праволинейност в мисълта и бърза реакция в действията.
Степента на стегнатост определя силата на тези качества. Ако при отваряне на ръката палецът е прав, това показва крайна самостоятелност - човек, който не позволява да се месят в неговите работи, със силна, подчертана индивидуалност. При някои хора палците се отклоняват от дланта на 90 и повече градуса, а при други се отклоняват малко - до 30 градуса. Колкото повече палците без затруднение се отклоняват, толкова повече човек е богат на качества и е свободен от предразсъдъци. Тези качества са: независимост, самостоятелност, деятелност, умение да разрешава всички въпроси при условията, при които се намира, възможност да използува тези условия най-добре. Къс, но добре устроен палец означава съзнателност, праволинейност в мисълта и бърза реакция в действията. Дебел, тежък палец показва упоритост на волята за постигане на желанията и евентуално жестокосърдечие. Широк палец показва устой, якост и здравина. Човек без палец е страхлив, без всякакви направления. Ако палецът е малък, деликатен, имаме човек безотговорен, неспособен към съпротивление, преживява разочарования, губи лесно надежда и ентусиазъм, изпаса често в тъжни настроения, но също и в безпричинни изблици на веселост. Такива хора обаче са, общо взето, с добро сърце.
към текста >>

14. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.
Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда. Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало.
към текста >>

15. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Човечеството ще си отдъхне завинаги от съсипателните войни и вражди, и мирът, щастието, красотата и свободата на небето ще слезнат и ще зацаруват завинаги на земята! ____________________________________ 1) Според окултизма няма нищо неодушевено, няма мъртва материя, а има само степени в нейната съзнателност и одухотвореност.
Човечеството е едно цяло, и само чрез спазване закона за единството то ще дочака щастливи дни. Националният егоизъм, шовинизма, митническите стени, автархията и всичко, което разделя народите, е осъдено на изчезване, защото е спънка за развоя на живота, защото повече разрушава, отколкото създава. Както днес общите интереси на народа или на държавата, стоят над частните интереси на отделния град или село, също така интересите на човечеството, като цяло, ще бъдат поставени над тия на отделните нации. Ограниченията, спънките, които сега съществуват за общуване между народите и за широка културна дейност, ще се премахнат, границите ще се превърнат в едни географически и административни понятия и цялото човечество ще представлява едно семейство — един широк простор, в който свободно ще може да се развива всяка полезна и благородна дейност. Тогава ще се сбъдне великия блян на ясновидци и пророци за бъдещето на човечеството, когато „лъвът и агнето ще лежат заедно“ и оръжията за взаимно изтребление ще бъдат превърнати в средства за мирен, творчески труд. Човечеството ще си отдъхне завинаги от съсипателните войни и вражди, и мирът, щастието, красотата и свободата на небето ще слезнат и ще зацаруват завинаги на земята! ____________________________________ 1) Според окултизма няма нищо неодушевено, няма мъртва материя, а има само степени в нейната съзнателност и одухотвореност. 2) Преди да навлезе във фазата на самосъзнанието или на индивидуализма, в която се намира днес, човечеството е преживяло фазата на друг един по нисш вид колективно или по-право стадно съзнание, което се характеризира със своята неясност, ограниченост, инстинктивност.
към текста >>

0.37305593490601