Търсене в текстове за 'Съзнателност'

Погледът му съдържаше освен всичко друго и един странен синтез между концентрирана мисъл и висока и широкообхватна съзнателност.

(По-късно възнамерявам да се спра специално на обществото - Братството, защото главната ни тема е Учителят.) Винаги, когато съм срещал Учителя, виждал съм го в изрядна външна изисканост: добре вчесан (въпреки дългата коса и брада), облечен в чисти огладени дрехи, най-често в светли меки тонове, широко и свободно стоящи на тялото му, среден ръст или малко под средния ръст на българина. Тази англосаксонска изисканост често контрастираше с небрежно облечени и с отпуснато държане ученици или „ученици", движещи се около него. Този въпрос заслужава специално третиране, но може би не е толкова важен, за да му отделяме повече място и внимание. Считам за невъзможно човек да не знае как се стопанисват обувки, дрехи, коси, а да стопанисва правилно вътрешните си притежания! Можем с голяма увереност да кажем, че Учителят беше изряден и внимателен във всичко и към всичко. Погледът му съдържаше освен всичко друго и един странен синтез между концентрирана мисъл и висока и широкообхватна съзнателност. С тези бележки не желая да се спирам тук сега на този въпрос, а само го споменавам във връзка с изрядността към външността си, която Учителят имаше. Когато трябваше да реша какво да следвам, посъветвах се с Учителя. Той ми каза: „Ако се заемеш с медицината, цял живот ще се занимаваш с болни хора." Тогава се определих да следвам химия. Той не възрази нищо против тази дисциплина. Оставяше човек сам да решава; не даваше съвет в императивна форма, освен при важни и съдбоносни въпроси.
към текста >>

Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумеваеми за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал.

Гете казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието”. В нашия материален век самото значение на термините, означаващи духовни сили и състояния, се е загубило и извратило: „Бог” се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено съзнание вън от природата. „Вяра” е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда” е станала лична корист. „Любов” се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумеваеми за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията. Философите на средните векове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемтепланети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия. Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър, отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли, че той е умен, ала умният знае, че той е глупав”. Когато древните учени говореха „за седемте планети”, те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това, което виждаме, е само едно проявление на един принцип, наречен „земя”.
към текста >>

Когато проявяват в работата амбиция или инат, те не се ръководят от съзнателност, добро чувство или висша идея, а следват своето низше честолюбие или тщеславие.

Люде с такива влияния се отличават с много отрицателни, разрушителни, противоестествени качества и прояви. Те откриват нечистота, липса на съзнание за отговорност и дълг, трайна нетърпеливост, привързаност, припряност, непостоянство в идеи, мисли, чувства, стремежи, неустойчивост в обещанията, несправедливост към другите и нападателност. Възгледите на такива люде са материалистични. Те считат низшето за най-висша добродетел. Непокорни, недисциплинирани, неизпълнителни и недобросъвестни, те не са надеждни в никоя работа. Когато проявяват в работата амбиция или инат, те не се ръководят от съзнателност, добро чувство или висша идея, а следват своето низше честолюбие или тщеславие. Люде с дисхармонично влияние на Слънцето и Марс считат за свой най-висш идеал да станат военни, защото само там могат да проявят своята физическа сила и своите груби наклонности и качества. Люде под дисхармоничното влияние на Слънцето и Марс, когато достигат висок военен пост, се прославят като големи военноначалници. Наполеон е типичен представител на дисхармоничното влияние между Слънцето и Марс. Люде с дисхармонично съчетание от Слънцето и Марс са нарушители на всякакъв порядък. Те са своенравни, следват своя низш импулс и непреодолими желания, не зачитат никакъв морал и никакви обичаи.
към текста >>

Когато Слънцето и Сатурн нямат никакво съчетание, това показва, че такъв човек още не е бил подлаган на големи изпити и изкушения, не е минал през Сатурновото училище и няма още съзнателност да разграничава правдата от неправдата.

Хармонията между Слънцето и Сатурн показва, че човек е минал през големи изпитания, издържал е сполучливо своите изпити и природата му има доверие да разполага с нейните блага. Когато между Слънцето и Сатурн има дисхармония, в зависимост от нейната сила се съди за нарушенията на човека спрямо Божествената справедливост, направени от него в минали животи. Следователно дисхармонията между Слънцето и Сатурн свидетелства за кармата - задълженията, които човек е направил в миналото с мислите, чувствата, словата и делата си. Такъв човек е изгубил доверието на природата и тя вече не му дава необходимите блага, условия и възможности да постигне своите мисли, защото в минали животи този човек е нарушил Божията воля и Божиите закони. Такъв човек е бил подлаган на изпити и изкушения, които не е издържал, а е пропаднал. Когато Слънцето и Сатурн нямат никакво съчетание, това показва, че такъв човек още не е бил подлаган на големи изпити и изкушения, не е минал през Сатурновото училище и няма още съзнателност да разграничава правдата от неправдата. Такъв човек е още млад дух, поради което Сатурн още не се е занимавал с него. УРАН е застъпник на ангелската премъдрост. Хармонията между Слънцето и Уран, в зависимост от неговата сила, показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелския свят, който е служител на Божествената мъдрост. Хармонията на Слънцето с Уран показва още до каква степен човек е в състояние да възприема, разбира, усвоява и проявява (прилага) ангелската мъдрост по отношение на личния си живот и по отношение на обществото и цялото човечество, т. е. до каква степен човек е носител, изявител и служител на Божествената премъдрост с мислите си, чувствата, желанията, словата и делата си.
към текста >>

Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и целесъобразност.

Липсата на всякакъв аспект между Луната и Меркурий говори, че такъв човек още не е правил усилия за изграждане на постоянна връзка между мисли и желания. Луната може да приема благотворни влияния от Меркурий, когато самият Меркурий има преобладаващи хармонични съчетания с другите светила, особено с добротворците. Когато, обаче, Меркурий има преобладаващи съчетания с другите светила, особено със злосторниците, в такъв случай хармоничното съчетание на Луната с Меркурий не придава нищо от неговите положителни качества. Когато между Луната и Меркурий има хармонично съчетание, а поотделно и Луната и Меркурий имат преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай благотворното влияние на Меркурий върху Луната бива най-силно и най-благотворно. Луната управлява впечатлителността, въображението и желанията. Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и целесъобразност. Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и целесъобразност. 8.2. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта. Венера дава семената на щастието, а Луната е почвата, където семената на щастието се посяват, израстват и дават своите плодове. Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията.
към текста >>

Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и целесъобразност. 8.2.

Луната може да приема благотворни влияния от Меркурий, когато самият Меркурий има преобладаващи хармонични съчетания с другите светила, особено с добротворците. Когато, обаче, Меркурий има преобладаващи съчетания с другите светила, особено със злосторниците, в такъв случай хармоничното съчетание на Луната с Меркурий не придава нищо от неговите положителни качества. Когато между Луната и Меркурий има хармонично съчетание, а поотделно и Луната и Меркурий имат преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай благотворното влияние на Меркурий върху Луната бива най-силно и най-благотворно. Луната управлява впечатлителността, въображението и желанията. Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и целесъобразност. Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и целесъобразност. 8.2. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта. Венера дава семената на щастието, а Луната е почвата, където семената на щастието се посяват, израстват и дават своите плодове. Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията. Колкото е по-голяма хармонията между Луната и Венера, толкова по-големи са вероятностите за придобиване на щастие в семейния живот чрез любовта и толкова по-големи биват условията и възможностите за успех в изящните изкуства.
към текста >>

Съмнението се пораждаше от две обстоятелства: първо, че те може да са дадени в състояние на подсъзнателност, т.

Експертът обаче пояснява, че и най-опитният криминалист не би могъл да установи идентичността между двете стъпки, когато едната от тях му е дадена само в описание, какъвто е случаят. Освен това размерите на отпечатъците на една стъпка зависят от ред обстоятелства: хода на лицето, плоскостта на мястото, наклона на повърхността и пр. ОБВИНИТЕЛНАТА РЕЧ НА ПРОКУРОРА Преди да пристъпи към същността на обвинението, той посочи причините, които предизвикали тъй големия интерес на обществото към това дело. Считайки, че възбуждането на духовете не е само резултат на едно булевардно любопитство, той изтъкна като особена причина за повишения интерес факта, че дейците на престъплението са жени, действуващи без каква да е мъжка помощ - нещо рядко в аналите на криминалната история и обстоятелството, че обикновеното средство на жените-престъпнички - отровата, е заменено със секущо оръжие, което също е много рядко. Господин прокурорът по-нататък спря вниманието си, да махне СЯНКАТА НА СЪМНЕНИЕТО върху показанията на подсъдимите, дадени от тях като обвиняеми пред полицията и следователя. Съмнението се пораждаше от две обстоятелства: първо, че те може да са дадени в състояние на подсъзнателност, т. е., когато постъпките на дееца не се диктуват от разума, а от скрит подсъзнателен механичен процес, за който деецът, след като добие отново съзнание, не може да си припомни нищо; и второ, че техните показания са изтръгнати с насилие. Обвинителят отрече наличността на първото обстоятелство, като се позова на труда на проф. Попов: „Основа на общата психология”. Когато действува подсъзнанието, човек извършва известни действия, за които не помни, когато се възстанови нормалното му състояние. Малина обаче не само помни и разказва работи, станали отдавна, но при разпита й от съдебния следовател пита за часовника си, който останал в полицията.
към текста >>

Срещат се на Земята души с висока съзнателност, слезли, за да се учат и да помагат на хората.

Моята приятелка ми обясняваше: - Ангел значи същество с по-високо съзнание. Светлината, която блика от съзнанието, определя степента му. Думата датира от едно време, когато хората са възприемали и най-отвлечените същности чрез образи. Днес науката и философията приучават човека да мисли с понятия. Преведена на съвременен език, думата «ангел» означава висшето, вечното в човека, светлината на съзнанието. Срещат се на Земята души с висока съзнателност, слезли, за да се учат и да помагат на хората. Ако не успеят в своята мисия, те се оплитат в съблазните на материята и после, чрез страданието, намират отново верния Път на Живота. Една такава душа си и ти. Това е искал да ти напомни Учителят с думите: «Ти си ангел.» (Забележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: Случка с една колежка на Милка Периклиева, описан от нея)
към текста >>

Когато, достатъчно е само да споменем названието на новата наука, Бионика, за да разберем, че този план, тази цел, тази разумност, тази съзнателност в процесите на природата, тази целесъобразност, тази велика наука, съществуват, и то - безкрайно, по-велики, по-съвършени и могъщи в сравнение с всичко човешко, в сравнение с всичко, което човек може да си въобрази.

Ние сме малки частици от Божието Всеединство. Животът на Бога изпълва телата ни, душите ни, сърцата ни. Бог е единствената велика, всеобхватна, непреходна Реалност, Всичко друго е временно съществуващо, временна проява на Бога във време и пространство - безкрайното Божие творчество, на което е съдено отново да се върне някога в своя Първоизточник. Да не вярваш в Бога - значи да не вярваш в живота, във Великата Разумност, която е създала този живот, която е създала всичко; да не вярваш в Бога, това значи да не вярваш в доброто, в истината, в любовта; да не вярваш в Бога. това значи да отречеш всякакъв смисъл, всякакъв Разум, всякаква хармония, план, цел - във Вселената, в живия организъм, в човека, в безграничния живот. Когато, достатъчно е само да споменем названието на новата наука, Бионика, за да разберем, че този план, тази цел, тази разумност, тази съзнателност в процесите на природата, тази целесъобразност, тази велика наука, съществуват, и то - безкрайно, по-велики, по-съвършени и могъщи в сравнение с всичко човешко, в сравнение с всичко, което човек може да си въобрази. Достатъчен е един-единствен съзнателен поглед към Безкрайността, за да разберем, колко сме смешни и жалки с нашите претенции за материалистическо и механистично обяснение на великата действителност, която е пред очите на всички. Да не вярваш в Бога - това значи да престанеш да мислиш, да престанеш да виждаш, да престанеш да чувствуваш -да затвориш съзнателно очите си, ума си, съзнанието си, за безкрайно великата Разумност, която прониква всичко в света, която е написана, изразена ясно, очебийно, върху всеки листец, върху всяко растение, върху всяко плодно дърво, върху всяко животно, всеки човек, всяко същество, върху всичко което ни заобикаля, тук, близо до нас, и в безкрайните далечини, върху всичко видимо и невидимо, което съществува. Да не вярваш в Бога - това значи да се отречеш от способността си да мислиш, да виждаш, да разбираш; да се отречеш от себе си, да ослепееш духовно - да ослепееш със страшната, много по-страшна, по-опасна от физическата слепота - слепотата на тия, които не виждат Великата Разумност, великата Любов, великата Истина на живота. А това не би сторил никой разумен, съзнателен, мислящ човек, ако не беше огромната, страшна хипноза на невидимите тъмни сили, които действуват с всички средства върху съзнанието на хората, които са си поставили за задача да държат в мрак, в незнание, в заблуда човечеството, да го отдалечат от Бога, за да могат по-лесно да го тласнат към гибелта. Но близък е вече края на тъмнината, на лъжата, на омразата, на безверието, на злото.
към текста >>

Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.

Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си”, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота - в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко - от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност.
към текста >>