НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
17
резултата в
14
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на
съзнателност
, които човекът никога не е изпитал.
Отражението на Абсолюта. Гьоте казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието." В нашия материален век самото значение на термините означаващи духовни сили и състояния се е загубило и извратило; „Бог" се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено съзнание вън от природата. „Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда" е станала лична корист. „Любов" се предполага да е себелюбиво пожелание и пр.
Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на
съзнателност
, които човекът никога не е изпитал.
В това именно се съдържа мистерията. Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия. Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли че той е умен, ала умният знае, че той е глупав". Когато древните учени говореха „за седемте планети", те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя".
към текста >>
2.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна
съзнателност
, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето.
Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна
съзнателност
, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог.
към текста >>
3.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна
съзнателност
.
Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове.
То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна
съзнателност
.
Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност?
към текста >>
Когато човек достигне до пълна
съзнателност
на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект.
Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност.
Когато човек достигне до пълна
съзнателност
на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект.
В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност? " Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя.
към текста >>
4.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно
съзнателност
в известни области на подсъзнателния живот.
Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие. Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства.
Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно
съзнателност
в известни области на подсъзнателния живот.
Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени.
към текста >>
5.
ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на
съзнателност
.
Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята. И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми. Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре. Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата.
Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на
съзнателност
.
Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно.
към текста >>
6.
DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Така за детето природата оживява, тя е пълна с разумност, със
съзнателност
, с мисъл.
Детската душа се отваря пред нас като велика съкровищница с големи богатства. Трябва само да владеем ключа, чрез който тя се отваря. Тоя ключ Виолино Примо го изтъква в своята книга. Това е любовта към детето. Той свързва детето не механически с природата, но с вътрешния й живот.
Така за детето природата оживява, тя е пълна с разумност, със
съзнателност
, с мисъл.
Виолино въвежда във възпитанието художествения елемент като първостепенен фактор — усета към красивото. Развитието на този усет у детето е важна точка при възпитанието. Много поколения учители са израснали и откърмени с неговите идеи и са ги вложили в своята практика. „В зората на освобождението" никога няма да изгуби своята ценност. Тя е рудница, богата с идеи.
към текста >>
7.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата
съзнателност
в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията.
Айнщайн Ирвинг С. Купър ПРЕРАЖДАНЕТО (продължение от бр. 35) Прераждането обяснява защо се появяват наново характерните черти на древните раси. Изучавайки темперамента на разните народи, взети в тяхната цялост, ние сме понякога учудени от голямото сходство с известни древни цивилизации. Например, има голяма прилика между Британската Империя и древния Рим.
У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата
съзнателност
в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията.
Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди.
към текста >>
8.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дисхармонията, несъгласуваността и несъизмеримостта имат причината си в
безсъзнателността
.
1934 г. („Оставете да растат наедно и двете! „) (Следва) КОСМИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО Съзнателното космично сътрудничество е следующата стадия на човешката еволюция. От първия ден на своето съществуване, земното човечество е било една от действащите сили в световната творческа работа. Но плодовете на несъзнателната дейност стоят много по-назад по сила, определеност и разумност, от резултатите на съзнателните действия.
Дисхармонията, несъгласуваността и несъизмеримостта имат причината си в
безсъзнателността
.
Несъзнателността ражда и неотговорността, а с това и низкото качество и малоценността на действията. Да съзнаваме — това значи да знаем съотношенията между общото и частното. между цялото и частта му, или — между субекта и обекта. 1. За съзнателното космично сътрудничество е нужно да познаваме: а) ролята и целта на човечеството в космичното строителство, в) координацията но нашата работа а връзка с тези цели. c) отношението на нашите стремежи към общочовешкия план на историческото развитие.
към текста >>
Несъзнателността
ражда и неотговорността, а с това и низкото качество и малоценността на действията.
(„Оставете да растат наедно и двете! „) (Следва) КОСМИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО Съзнателното космично сътрудничество е следующата стадия на човешката еволюция. От първия ден на своето съществуване, земното човечество е било една от действащите сили в световната творческа работа. Но плодовете на несъзнателната дейност стоят много по-назад по сила, определеност и разумност, от резултатите на съзнателните действия. Дисхармонията, несъгласуваността и несъизмеримостта имат причината си в безсъзнателността.
Несъзнателността
ражда и неотговорността, а с това и низкото качество и малоценността на действията.
Да съзнаваме — това значи да знаем съотношенията между общото и частното. между цялото и частта му, или — между субекта и обекта. 1. За съзнателното космично сътрудничество е нужно да познаваме: а) ролята и целта на човечеството в космичното строителство, в) координацията но нашата работа а връзка с тези цели. c) отношението на нашите стремежи към общочовешкия план на историческото развитие. 2) Съзнателното космично сътрудничество може да се установи само при наличността на чувството за пълна отговорност на всекиго за самия него и за цялото, към което той принадлежи.
към текста >>
9.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на
несъзнателност
, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят.
Макс Хайндел (10) ТАЙНАТА НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 114) След като завърши пребиваването не човека, Аза или троичния Дух в първото небе, той влиза във второто небе. Той е облечен сега в дрехата на ума, — умственото тяло, което съдържа в себе си трите атома-семена, — квинтесенцията на трите изоставени носители-тела на човека. Когато човек умира и изгубва своите физическо и етерно тела, той е при същите условия, както когато човек заспива. Астралното тяло няма готови за действие органи. Тъкмо сега, след окончателното разделяне с физическото тяло, астралното тяло започва да се преобразува като от една яйцевидна фигура почва да взема формите на физическото тяло.
Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на
несъзнателност
, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят.
Нерядко се случва, обаче, че подобни хора за дълго време нямат точна представа за това, което е станало с тях. Те не могат да разберат, че са умрели. Те виждат ясно, че могат да се движат и да мислят. Понякога е много трудно да се накарат да повярват, че наистина са „умрели“. Те виждат че има, никаква разлика от по рано, но не могат ясно да схванат в какво се състои тя.
към текста >>
10.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната
съзнателност
; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи.
Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа.
Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната
съзнателност
; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи.
Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето. Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека. Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение.
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Защото съвестта в него, резултат от миналата опитност, е научила разликата между правото и кривото, и за
съзнателността
в новия мозък единственото нещо, което е нужно, то е да проговори вътрешното „аз“ и да отговори на питането, отправено към мозъка.
Момичето можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен. Прераждането сега разрешава всичките тези проблеми веднага.. Взели сте една млада душа, която е имала твърде малка опитност, която няма нищо отвътре, което да е отзивчиво на възпитанието, което иде отвън , и не е имала опитността да проявява съвест. Защото, що е съвест у децата ви? Не е ли отзивчивостта им към един висок идеал? Детето отговаря на една велика и вдъхновена мисъл, но защо?
Защото съвестта в него, резултат от миналата опитност, е научила разликата между правото и кривото, и за
съзнателността
в новия мозък единственото нещо, което е нужно, то е да проговори вътрешното „аз“ и да отговори на питането, отправено към мозъка.
Не е нужно да аргументирате на детето: то го вижда веднага. Но младата душа, която не е минала през опитности, не може да види и, следователно, не може да отговори. Истината е, че можете да учите едно дете само на това, което е вече в него. Ако способността да разбира не е вътре в него, възпитанието ви не успява, защото необходимо е да има отговор вътре, както и обучение отвън. Това, обаче, е необяснимо по теорията за „специалното творение“ осян ако припишем на Бога една несправедливости което пък би било богохулство, ако е своеволно направено.
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка
съзнателност
: воля, знание и посвещение.
Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“.
Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка
съзнателност
: воля, знание и посвещение.
Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка.
към текста >>
Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху
несъзнателността
; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр.
Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г. Юриевич, от психологическия институт в Париж, руски делегат, е проучил проходимостта на лъчите У — радиа- тдии, които излизат от медиума и правят проводници на електричеството средите, през които минават, на известно разстояние от субекта: лъчи по-проникващи отколкото лъчите X и еманациите на радия, лъчи, които по някога са видими и мотат да се фотографират. Един берлински инженер, г. Фриц Грюнвалд, е построил редица инженерски уреди, които могат да записват електрически физическите манифестации на медиумите и които отстраняват всяка възможност на измама или халюцинация. Везните доказват ясно, че в материализациите, загубата в теглото на медиума съответства точно на теглото на образувалото се видение.
Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху
несъзнателността
; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр.
По предложението на професор Алруц, от университета в Християния(Осло), е било взето решение, според което метапсихистите трябва да се ограничат, до ново разпореждане, да изучва, чрез всичките способи и източници на науката, свръхнормалните явления, с оглед да ги присъединят, колкото е възможно по-скоро, в голямото семейство на научните факти. След живи разисквания по въпроса за евентуалното основаване на една постоянна организация, натоварена да продължи делото на конгреса, признало се, че международният метапсихически институт в Париж е вече отговорил на тия desiderata и както чрез организацията си, така и чрез ресурсите си, постепенно ще се закрепи като общ център, открит за всички експериментални издирвания. Най-сетне било решено, че един постоянен комитет от трима членове, избрани измежду най-видните научни психисти, ще бъде образуван в всяка държава, за да събира най-забележителните факти и да приготви програмата на идещия конгрес. Датският комитет е получил изключителния мандат да учреди един временен секретариат, натоварен да осигури връзката между разните национални комитети. Прието било по принцип, че идещият конгрес ще се събере в Париж, през пролетта на 1923 год.
към текста >>
13.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От седмата си година детето не подражава просто, но приема качествата на околните в себе си с известна степен на
съзнателност
.
Особено важно е да не се пропусне периода от 7 до 14 година. Неразвитието на това чувство у детето има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и спазването на всички други педагогически принципи. Ето как Д-р Щайнер рисува разликата в това отношение между първия и втория периодъ9): „В периода от 7 до 14. година детето има стремеж да върши или мисли това, което върши или мисли лицето, което е за него авторитет. Преди тая възраст детето подражава на околните, стреми се да се превърне в тяхно копие.
От седмата си година детето не подражава просто, но приема качествата на околните в себе си с известна степен на
съзнателност
.
При все това, подражателността продължава да си съществува до 9 годишна покрай стремежа към следване на авторитета“. Значи, детето до 7 година подражава сляпо на всички околни, а от следната година — на онези, които то счита за авторитети. Обаче, има авторитет и авторитет. Принудения авторитет е плод на строгост, наказания, страх и пр. Той е израз на насилие и робство.
към текста >>
14.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно
съзнателност
в известни области на подсъзнателното.
Известни движения с ръце, напр. баране на главата, положението на ръцете, краката и пр. имат връзка с известни вътрешни, душевни процеси, но всичко това става подсъзнателно. Такива подсъзнателни движения срещаме и у растенията и животните. Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека.
Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно
съзнателност
в известни области на подсъзнателното.
Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили. 2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това.
към текста >>
НАГОРЕ