НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
83
резултата в
76
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_23 ) Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
ние сме свикнали със стария ред на нещата.
Ако орачът оре и пее песни на Бога, всеки, който яде това жито, ако е болен, ще оздравее, ако е здрав, ще се подмлади. Вземете един декар земя и я обработвайте по новия начин – през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите какво жито ще изкарате. Можеш да посееш четири-пет декара и да изкараш колкото от сто декара. Посей една нива, стой при нея да ѝ говориш мило, така че всеки клас да се налее с 250 зърна. И тогава с малко труд, но с Любов ще имаш много.
За
съжаление
ние сме свикнали със стария ред на нещата.
В бъдеще растенията ще се наторяват най-хубаво с електричество. Днес околността на много села е гола, няма никакви дървета, всичко е сиво и непривлекателно, но в бъдеще всички голи хълмове ще бъдат насадени с плодни дървета. Залесяването, вместо да става с декоративни растения, трябва да става с плодни дървета (разбира се, там, дето височината над морското равнище позволява) и тогава Земята ще бъде една плодна градина.
към текста >>
2.
3_29 ) Човек е микрокосмос
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
, сега изучават астрологията като геометрия и не влагат живот в нея.
Всяка планета има три влияния върху човека: физическо, астрално и умствено. Венера, като Зорница и като Вечерница, има две различни влияния върху човека. После, и фазите на Венера оказват влияние. Венера има четири фази: при изпразване – две и при пълнене – две. При изпразването фазите са низходящи, а при пълнене – възходящи.
За
съжаление
, сега изучават астрологията като геометрия и не влагат живот в нея.
Един брат запита: „По какво се отличават слънчевите типове? “ В чистите слънчеви типове има изобилие, те са носители на Живота и отиват от планета на планета като екскурзианти, а после ще се върнат на Слънцето. Всеки слънчев тип, като мине през Земята, оставя отражение на Земята. Много слънчеви типове, които имаме на Земята, са отражение на слънчевите типове, които са минали през нея.
към текста >>
3.
4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
, много малко от сегашните хора са на своето място.
Във всички държави трябва да се въведе кооперативен труд и трябва да се даде работа на всички. Да няма човек, за когото да няма работа. В света има само едно Братство, което Бог е установил, и няма никой, който да не е в това Братство; ако някой не го съзнава, то е поради ограниченост. В света трябва да влезе нов метод – всеки да работи работа, за която е роден. И като работи работата, за която е роден, няма да се изкушава.
За
съжаление
, много малко от сегашните хора са на своето място.
Всички европейски държави ще се съединят в една федерация. Държавите имат толкова дългове, но в новия порядък ще ликвидират с тях, ще ги опростят и ще започнат наново. Има два начина за превъзпитание, които ще действат един след друг, и чрез тях ще се разреши съдбата на хората. Единият начин действа отвън: първо, Мойсеевият закон трябва да превъзпита хората – чрез революции и пр., а на втори план ще дойде Христовият закон. В бъдеще мъжът и жената трябва да бъдат абсолютно свободни от материалните условия.
към текста >>
4.
7) В Твоята Любов намирам аз покой
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дълбоките причини създават условия за проява на тези неща и за
съжаление
днешната медицина лекува само следствията, а не причините.
А можем да кажем и така: болестта произхожда от физически, астрални и умствени причини. Когато човек е в разногласие с Божествения свят, идват едни болести; когато е в разногласие с Духовния свят, идват други болести, а когато е в разногласие с физическия свят, идват съвсем други болести. И тези болести си имат свои разклонения. Хората определят, че при болестта кръвта е нечиста, сърдечният ритъм е изменен, черният дроб не функционира добре, нервите са разстроени, или пък казват, че има в тялото някои микроорганизми. Това са само прояви във физическия свят или, когато по-дълбоките причини са налице, тези неща се проявяват и действат.
Дълбоките причини създават условия за проява на тези неща и за
съжаление
днешната медицина лекува само следствията, а не причините.
Екскурзиите сред Природата са здравословни. След всяка екскурзия първата ни и неотложна работа беше да се преоблечем и да измием нозете си с топла вода. След това се събирахме в малкия салон, а лятно време – на външните маси за вечеря с картофена супа. След вечерята обикновено изпявахме няколко песни и някои музиканти изпълняваха кратка музикална програма. След това обикновено започваше разговор.
към текста >>
5.
25) Един педагогически разговор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някои музикални педагози са приготвили за децата песни с движения, но за
съжаление
някои от движенията са неестествени.
След време децата ще засаждат цветни, зеленчукови и плодни градини. Когато децата почнат да засаждат плодни дървета в околните голи места, тогава Земята ще бъде рай. Чрез дихателни упражнения се влиза в интимно общение с Природата и затова децата всяка сутрин трябва да дишат дълбоко, преди да почнат занятие. Могат да се правят дихателни упражнения, придружени с движение. Когато ръцете се отдалечават от гърдите настрани, ще се прави вдишване, а когато се приближават към гърдите, ще се прави издишване.
Някои музикални педагози са приготвили за децата песни с движения, но за
съжаление
някои от движенията са неестествени.
Трябва да извадим и българските затворени тонове и движения и да ги превърнем в отворени. Трябват движения, които да дадат творчество на детските сили. Паневритмията и Слънчеви лъчи могат да се въведат в училищата. Ще се почне с първите десет упражнения на Паневритмията. Движенията, които ние даваме, са сила.
към текста >>
6.
27) Жилище, облекло, красота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Америка хората са за най-голямо
съжаление
: има вътрешни стаи, дето не прониква никаква слънчева светлина, и там лягат и стават, без слънце.
Всички съвременни хора усещат, че трябва една промяна. В една културна страна хората се събират, после всеки ще си отиде, за да остане вечер сам в своята стая, и на сутринта пак ще се съберат. Както днес са устроени нашите градове, това е човешки порядък, все още не е наложен Божественият порядък. Сега хората живеят във високи кооперации и нямат двор, не могат да работят в градина, понеже нямат такава, само гледат през прозорците като затворници, нямат и достатъчно слънце. Някои апартаменти са хигиенични, но други съвсем не са.
В Америка хората са за най-голямо
съжаление
: има вътрешни стаи, дето не прониква никаква слънчева светлина, и там лягат и стават, без слънце.
Иначе имат хубави села, но в градските многоетажни здания едва към обед ще влезе лъч слънце. В сравнение с Ню Йорк, тук в София ние сме като в Рая. Казах на американците, че домовете им не са хигиенични, понеже нямат комини, докато българинът има голямо огнище, чрез което става промяна на въздуха, то служи за естествена вентилация. Къщите нека да имат горе на покрива полегати прозорци. Препоръчвам ви стаи четири на четири метра и доста високи.
към текста >>
7.
58) Песента „Красив е животът”
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
при сегашните условия няма материя, за да се направи добър ларингс, и затова рядко има добри певци.
След това почна разговор. Певицата трябва да пее за нещо, което затрогва. Умът ѝ трябва да разбере идеята на песента, а сърцето ѝ да я почувства и чак тогава да пее. Певица, която има дарби, трябва да пее за своя идеал и всички други желания да бъдат на второ място. Гласът на един певец се разнася по целия свят!
За
съжаление
при сегашните условия няма материя, за да се направи добър ларингс, и затова рядко има добри певци.
Певецът пее добре, когато почувства нещо хубаво, и това чувство ще му помогне да вземе добър тон. Трябва да примирите ум и чувства, за да пеете органически; с кисели чувства не може. Човек трябва да има много голяма самоувереност. Това важи не само за пеенето, но и за другите области. Певецът трябва да има Любов и когато обикне, ще се развие гласът му.
към текста >>
Най-важното е да не изпитва
съжаление
, че не е като този напреднал музикант, тъй като това чувство е една спънка за постижение.
При такъв опит тяхната музикалност и тяхното вдъхновение ще се предават на теб. Пеем ли, трябва да достигнем до излъчване, за да можем да придадем нещо на другите чрез музиката. Хората не разбират творчеството на музиката, но тя се взема от висши светове. И един музикант, за да напредва в нея, трябва да спазва следното правило: да има способност да идва във възприемателно състояние, когато слуша някой виден музикант. И слушайки, да остава последен, скромен и смирен, без да критикува, за да бъде възприемчив и да получава вдъхновение.
Най-важното е да не изпитва
съжаление
, че не е като този напреднал музикант, тъй като това чувство е една спънка за постижение.
Когато пееш нещо, ти не можеш да придадеш музиката на другите, ако съответно не се намираш в музикално приповдигнато състояние; не преживяваш ли тези музикални състояния, не можеш да ги предадеш на другите. Мога да направя някоя жена певица, но тя трябва да посвети живота си за служене на човечеството. Трябва да изведем напред от Изгрева някоя голяма певица, някой голям музикант. Има много работи да ви казвам, но по малко. Езиците са добри за говорене, но за пеене не са така музикални.
към текста >>
8.
77) Усилени обертонове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
, като ви се каже един опит, вие го разгласявате, преди да го направите.
Някои от вас сте работили в областта на музиката още в миналото, на други им куца усетът за време – не са работили върху време и ритъм. Някои от вас имат хубави гласове, но не се упражняват. Има музикални часове, които трябва да различавате. Като пипнете гърлото си по особен начин, така му предавате нещо. Също така музикалният човек, като ви пипне по гърлото, може да предаде нещо на гласа ви.
За
съжаление
, като ви се каже един опит, вие го разгласявате, преди да го направите.
Например, когато се готви ядене и когато то ври, изпейте три песни и на онзи, който го яде, ако има някаква болка, може да му мине. Също така, който носи дреха от музикален шивач, ще почувства нещо хубаво. Докато не почнете да правите всичко музикално, работите ви не могат да потръгнат. Ако имате меланхолия, почнете да пеете и тя ще из¬чезне. В бъдеще ще пеете по-добре и ще постъпвате по-добре.
към текста >>
9.
4) Бурята иде, но Бог не е в бурята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
хората приличат на син, който взема пари от баща си и отива право в кръчмата, за да ги изпие.
Сега е епохата, когато Господ почва да се проявява в нас и ни чака работа за Него. Да не се допуща страх. Гледайте да придобиете духовно богатство, за да бъдете силни духом. Силните духом ще издържат. Имайте придобивки в душата, понеже само това ще занесете, като идете горе.
За
съжаление
хората приличат на син, който взема пари от баща си и отива право в кръчмата, за да ги изпие.
В света иде огън, ще засегне и вас, но нека всеки да тури на престол в сърцето си Бога и всичко друго – на второ място. Някои от бялата раса ще изостанат, за да си поправят живота, и няма да влязат в Шестата раса. Лошите хора ядат и пият на гърба на другите, те няма да докарат до никакво бъдеще човечеството и затова им се отнема властта. Сега всичко е в ръцете на Светлите същества. Победата е на Светлите.
към текста >>
10.
14) Вярата е едно истинско положение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
сегашното богатство не служи за добро, не се харчи за повдигане и възпитание на човечеството.
Сега цялото човечество преживява една криза, една неизбежна фаза. Човечеството е като една жена, която трябва да роди. Остават няколко дни до раждането. Нека да роди, но да не умре детето. Ще има известни страдания, докато се родят добрите хора.
За
съжаление
сегашното богатство не служи за добро, не се харчи за повдигане и възпитание на човечеството.
Тази литература трябва да се разпространи сред българския народ: нека той приеме трезва храна. Един журналист запита: Има ли някои допирни точки между богомилството и Вашето Учение? Вчера се повдигна спор в нашата среда, едни казаха, че има, а други казаха, че няма. Богомилите станаха подкладка на европейската реформация, като занесоха в Европа идеи. Това, което трябваше да дадат на българите, се прие от европейците и се роди Ренесанса.
към текста >>
11.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
съвременните хора дишат плитко и бързо.
Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител. III. Характеристика на дълбокото дишане
За
съжаление
съвременните хора дишат плитко и бързо.
Известно е, че белият дроб събира повече от 3 500 см3 въздух, а в някои случаи – и до 4 000-4 200 см3. При дълбоко издишване в белия дроб остават около 800 см3 въздух, който се смесва с новопостъпилия и го затопля; по този начин организмът е предпазен от простуда. При обикновеното дишане, което е доста плитко, човек вдишва и издишва само около 350-500 см3 въздух и голямо количество въздух остава необновен. Как при такова дишане човек би могъл да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум? При непълноценно дишане всички органи обедняват откъм прана, затова настъпва и преждевременно остаряване на организма.
към текста >>
12.
48) На границата между две култури
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
всички тълкуватели разглеждат Библията много буквално и невярно.
Но светът може да се победи само чрез оръжието на Любовта и ако човечеството продължи да си служи с обикновените оръжия, ще има все същите резултати като досегашните. Хората живеят в тъмнина и нечистота и Бог праща в света светли души, за да бъдат като кандило в тъмнината и да подадат ръка. Светът е поставен на големи изпитания и го чакат също големи страдания. Трябва да се работи между всички души. За важните предстоящи събития прочетете от книгата на пророк Езекиила, глава 38-а.
За
съжаление
всички тълкуватели разглеждат Библията много буквално и невярно.
Казано е: „Който отнеме или притури на тази свещена книга, анатема.“ Във всеки човек има една свещена книга, в която Бог е писал, и който отнеме или притури в нея нещо чуждо, небожествено, прави грях, нарушава Божествения закон. Една сестра попита: Какво ще кажете за 7-а гл. от Даниил? Там се говори, че идва един, който е подобен на Сина Человечески, и още – за светиите на Всевишния, на които ще се даде Царството, владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе. Това са тези, които ще приемат новите идеи.
към текста >>
13.
55) Новото ще дойде по един естествен начин
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
те не знаят, че в тая кална вода рибата ще умре.
Те не успяват, понеже нямат съдействието на Божествения свят. Като не изпълнят известни мероприятия, които да осъществяват целите на живота, тогава идва анархията. Консервативните елементи не се интересуват от водата, която изтича, но от рибата, и се страхуват да не би, като отворят бента, заедно с водата да отиде и тя. И докато ги убедиш, че рибата няма къде да ходи, а ще изтече само мътната вода, те противодействат. А като ги убедиш, че ще дойде прясна вода, те няма да противодействат.
За
съжаление
те не знаят, че в тая кална вода рибата ще умре.
Сегашната култура е в своя краен предел и казвам, че за излюпването на новото яйце остава още малко и, ако не го турят под квачката навреме да се измъти, то после, и да го турят, ще бъде късно. Новото ще дойде по най-естествен начин.
към текста >>
14.
83) Разумност в Природата и в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората.
Временните, плитки връзки лесно отпадат. Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази. Новото отношение един към друг ще събуди силите и дарбите на душата. Животът на личността е безплоден. Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие душата, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане.
За
съжаление
съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората.
Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.
към текста >>
15.
95) Смени съдбата си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
лошите хора се обединяват повече, отколкото добрите.
Тези две души имат връзка помежду си и са винаги в борба. Както се казва: борба между Духа и плътта. Тази, която надвива, проявява своите качества. Като говорим лошо, проявява се черната душа; като говорим добро, дава се ход на бялата душа. Трябва да има една вътрешна връзка между всички души, които са събудени.
За
съжаление
лошите хора се обединяват повече, отколкото добрите.
У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава. Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията. Щом има вътрешна връзка, лесно стават връзките и отвън. В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите.
към текста >>
16.
98) Същинският човек
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В него няма омраза, даже има
съжаление
.
Това, което сме създали, можем да го превъзмогнем. Ако хората могат да се отучат да мразят, светът ще бъде почти уреден. Най-първо да се отстрани омразата. Понеже тя носи много отрицателни последствия, обезсилва човека. Само слабият мрази, силният човек не мрази никога.
В него няма омраза, даже има
съжаление
.
Човек трябва да бъде силен, защото в противен случай той не може да се противопостави на омразата. Вие сте били и князе, и графове, и какви ли не сте били, и сте стигнали до днешното положение. Човек да не повтаря старото. Всичката погрешка на хората е дето не са изпълнили Волята Божия и после се чудят как са дошли до това положение. Трябва да се завърти вече колелото.
към текста >>
17.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя казва, че не се нуждае нито от благодарност, нито от
съжаление
, че не иска да работи за име.
Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмех, презрение, обиди, болести и самата смърт, може би, пълно отчуждение и самотност. Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички страдания, всички удари. Гласът след това й казва, че може би тези удари ще бъдат не само от враговете, но и от своите. Тя казва, че знае и това. Гласът след това я пита, готова ли е за жертва, за жертва безименна, тъй че никой, никой да не знае, чия памет да почете.
Тя казва, че не се нуждае нито от благодарност, нито от
съжаление
, че не иска да работи за име.
Гласът после й казва, че тя може би ще се разубеди в това, в което сега вярва, може би ще разбере, че се е лъгала. Тя отговаря, че знае и това, и при все това иска да влезе. И тя прекрачва прага. Един глас й извиква: „Глупачка! ”, но друг глас долита в отговор: „Светица!
към текста >>
18.
Любовта освобождава
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Здравейте .Запознах се с публикацията в тази тема .Много бих искала да прочета целите беседи ,от които са извадени горните мисли.Но за
съжаление
не е посочен източник.Моля за съдействие.Датата също леко ме обърква -20.12.1947 година.Знаем,че на 20.12.1944 година Учителят изнася своята последна беседа ,преди да си замине.Тези мисли обаче не са от тази беседа.Ще се радвам да уточним детйла -от къде точно са горните мисли-беседи,година и т.н.
Това състояние на Велика Мирова Любов, когато го имаш, тогава посети болния, докосни се до него и след 2-3 дни ще чуеш, че той оздравял. Трябва да знаеш, че тази Школа на Великото Бяло Братство, която Учителят е основал, е на Любовта. От Любовта се започва. Този е пътят на ученика. 20.12.1947 г.
Здравейте .Запознах се с публикацията в тази тема .Много бих искала да прочета целите беседи ,от които са извадени горните мисли.Но за
съжаление
не е посочен източник.Моля за съдействие.Датата също леко ме обърква -20.12.1947 година.Знаем,че на 20.12.1944 година Учителят изнася своята последна беседа ,преди да си замине.Тези мисли обаче не са от тази беседа.Ще се радвам да уточним детйла -от къде точно са горните мисли-беседи,година и т.н.
Благодаря предварително.
към текста >>
19.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
съжаление
, в навечерието на настоящото издание не успяхме да осъществим пълноценен контакт с Борис Николов.(Борис Николов не дочака излизането на книгата и прекъсна земния си път през декември 1991 година) Имаме основание да подозираме, че някои от разговорите са стенографирани по време на последните излети на Бялото Братство край Седемте рилски езера, а не в Мърчаево.
Не след дълго (декември 1944 година) Учителя напуска земята. През настъпилите след 1956 година трудни за българската духовност времена стенограмите се съхраняват нелегално и постепенно се дешифрират от Боян Боев (до кончината му през 1964 година) и от друг мъченик на Словото - Борис Николов. Едва през 1977 година последният съставя "Изворът на доброто". В няколко ръчно отпечатани екземпляра книгата е разпространявана неофициално в България. Блажени са спасителите на записаното Слово; с евангелисткия си подвиг те се благословиха през вековете.
За
съжаление
, в навечерието на настоящото издание не успяхме да осъществим пълноценен контакт с Борис Николов.(Борис Николов не дочака излизането на книгата и прекъсна земния си път през декември 1991 година) Имаме основание да подозираме, че някои от разговорите са стенографирани по време на последните излети на Бялото Братство край Седемте рилски езера, а не в Мърчаево.
Този факт, немаловажен като документ, не променя идейната претенция на книгата - да бъде заключителен, обобщаващ акорд на цяло едно Учение. Нито една дума от късите текстове на съставителите не е променена, въпреки че читателят може да ги намери твърде наивни и нелитературни. Убедени сме, че те носят своеобразна автентичност, изразявайки характера на Учителовото обкръжение - детински чисто, смирено и вярващо. Със съвсем малки изключения, изнесените в разговорите идеи не носят конкретно документално съдържание и би било погрешно да се търсят в тях или да им се приписват някакво директни политически внушения. ЗА ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ (12.07.1864 - 27.12.1944).
към текста >>
20.
076 ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По-право, ще гледаш на тях със
съжаление
, отколкото с отвращение.
Като влезеш във всеобемащата Любов, ако си всред Природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, летенето на пеперудите и ще се радваш. После ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод, към Слънцето, което грее и ще се радваш. И най-после, като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. При всеобемащата Любов всички Същества ще ти станат приятели. И влечугите, и жабите, на които гледаш с отвращение, ще ти станат приятели.
По-право, ще гледаш на тях със
съжаление
, отколкото с отвращение.
Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на гърба си, защо змията се влече, защо жабата е студена. Да приложиш тази обич, това знание, значи да бъдеш възвишен, велик дух. Според мен, всяко сърце, което от сутрин до вечер не се отваря, за да даде всичко, каквото има, и да приеме всичко, което му се пада, е анормално сърце. Като влезеш във всеобемащата Любов, ти влизаш във връзка с цялата Вселена. Тогава ще почувстваш страданията на всички живи Същества.
към текста >>
21.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но за
съжаление
в човека освен една разумна има и една дива природа, които са в непрекъсната борба.
След Първата световна война именно се създаде и общочовешкият институт - Общество на народите, който имаше за задача да провежда на първо място справедливостта. По времето на Учителя много често се събирахме на общи обеди и вечери, в много случаи давани от братски семейства по различни поводи. Често се случваше да бъда седнал до Учителя. И докато траеше неизбежната суетня около подреждането на трапезата, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение. При един такъв разговор за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: "Уилсън (тогавашният президент на Съединените американски щати) беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите." С това Учителя ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в света.
Но за
съжаление
в човека освен една разумна има и една дива природа, които са в непрекъсната борба.
Колко красиво и нагледно създателят на Персийската култура от древността Заратустра е изразил тази борба с една ожесточена схватка между Бога на светлината Митра и дивия разярен бик Зурос. Сцена, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове. Още през време на войната въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя са за всички и че те трябва да бъдат справедливо разпределени, без омраза и лакомия.
към текста >>
22.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За
съжаление
сега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо?
Следователно, като ученици на Бялото Братство, трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя. Изучавали ли сте техния живот, за да знаете как са дошли до това знание, до тази Любов? Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път.
За
съжаление
сега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо?
Защото той не може да намери такива красиви образи, нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път. За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство. Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре. Вдигането на грамадните каменни блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване, посредством законите на електричеството и магнетизма.
към текста >>
23.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За
съжаление
днес този дивен кът от Витоша е подложен на замърсяване от външни хора, които имат пренебрежително отношение към всичко свято.
Скалите отпред като стена, водата на прекрасния извор там, южното разположение на полянката, създават много благоприятни условия за осъществяване на такава задача. По-късно, през прелеза между Витоша и Люлин, той се насочва към Македония в градовете Мъглен, Преспа и спира в град Охрид, където основава и своята столица. И сега на "Ел-Шадай" е хубаво. Но красотата в природата не седи само във външните форми, които тя ни предлага. В тези форми, в тези изяви има и съдържание, което се усеща като един трепет от духовно пробудените хора.
За
съжаление
днес този дивен кът от Витоша е подложен на замърсяване от външни хора, които имат пренебрежително отношение към всичко свято.
При това положение не само природата страда, но и съдържанието започва някак да чезне. Сестра Олга Славчева, една много симпатична и пъргава като гумена топка сестра, описа с поетичен талант екскурзиите, в които тя е участвала. Тук помествам описанието на една екскурзия състояла се на 4 март 1922 година. "Вечер е. Разфуча се буен вятър и донесе дъжд, студ, влага.
към текста >>
24.
13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За
съжаление
тези Негови думи се плъзнаха в съзнанието ми и не можаха да произведат необходимия ефект там, за да им обърна внимание и да взема мерки за спиране на замисления план.
В една от последните вечери някой даде идеята като си тръгнем, двама от нас да избързат напред, да отидат до Чам Кория, да закупят зарзават и всичко необходимо за голям и хубав гювеч. Да дадат продуктите на фурнаджията да направи гювеч и като пристигнем да можем да се нахраним до насита. По това време като студенти бяхме с много скромни средства и за да посрещнем изчислените разноски, стана нужда да изметем от джобовете си и последните монети. На сутринта тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за огъня, ето Го Учителя пред мен, спря се, погледна ме и каза: "Отложете гювеча за София." Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа. Останах крайно изненадан как и откъде Учителя знаеше за нашия план с гювеча в Чам Кория.
За
съжаление
тези Негови думи се плъзнаха в съзнанието ми и не можаха да произведат необходимия ефект там, за да им обърна внимание и да взема мерки за спиране на замисления план.
В деня, в който Учителя нареди да се вдигне бивака и да тръгнем, избраните двама братя за уреждането на въпроса с гювеча, изхвърчаха напред към Чам Кория, а ние другите останахме да помогнем за трудния път на връщането. При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнем, за да направим прекрасния обяд. Бяхме се уговорили къде точно да се съберем, обаче доста почакахме на уреченото място. Най-после гледаме, пристигат двамата, но с посърнали лица и празни ръце. Изненадани всички ги запитахме в хор какво стана.
към текста >>
25.
23 ДРЪВЧЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Гледах го със
съжаление
и ми беше много мъчно за него, но беше вече късно.
Вкъщи имах лимоново дръвче, което растеше в голяма саксия. През една година даде неимоверно много цветове и всички завързваха плодове. Материалните ми работи вървяха много добре. Погълнат от работа, аз не можах да се грижа за него. През зимата, поради нехайство и на близките ми, то измръзна.
Гледах го със
съжаление
и ми беше много мъчно за него, но беше вече късно.
През пролетта на следващата година цялото ми материално състояние беше конфискувано. Лимончето беше измръзнало през декември, а само няколко месеца след това, материално бях ликвидиран. А то не беше малко богатство - тридесет милиона лева. Между нашите по-възрастни братя имаше един много мил и симпатичен, наричаха го дядо Благо. Той също живееше на Изгрева в малка скромна къщичка.
към текста >>
26.
31 БАСТУНЪТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Попитах за бастун, сестрите ми отговориха, че за
съжаление
нямат.
Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения. Освен своята работа да дешифрират и коригират беседите на Учителя, които се пускаха за печат, те играеха и ролята на информационно бюро, бяха осведомени за всичко, защото всеки, който идваше на Изгрева, особено приятелите от провинцията, първо отиваха при тях. Даваха всестранна информация по всички въпроси за живота на Изгрева, а пък от своя страна приемаха новините от външния свят. Тази осведоменост им даваше възможността при разни нужди да бъдат в услуга, което правеха с най-голямо удоволствие. Като влязох при тях, те си работеха както всякога върху стенограмите, но малко се изненадах, че и Учителя беше там.
Попитах за бастун, сестрите ми отговориха, че за
съжаление
нямат.
Учителя слушаше, и когато свърших и си взех сбогом с Него, той нищо не ми каза, но ме погледна с особено изражение. Нямах време повече да търся другаде и потеглих без бастун. На гара Новоселци от влака слязох само аз. Влакът замина и гарата опустя. Тъкмо да поема пътя за селото, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там.
към текста >>
27.
33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но за
съжаление
, всички отговаряха отрицателно.
Още щом се прибрах, се залепих до радиото. Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Очаквах някаква голяма новина, но все нищо и нищо, война и само война вилнееше по света и никакви признаци за нейното прекратяване. На другия ден със същото усърдие въртях копчето на радиото, но нищо успокоително. Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински танец върху гърба на хората.
Но за
съжаление
, всички отговаряха отрицателно.
Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание. Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом.
към текста >>
28.
51 ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Закупуването на места около Изгрева за
съжаление
ставаше стихийно.
Да има само една ограда, около всички братски места. Желанията си Учителя всякога е изказвал във възможно най-мека форма, без да има в тях най-малката отсянка на твърдост или заповеднически характер. Материалните въпроси на Братството се уреждаха от група по-възрастни братя, с опит по стопанските въпроси. Някой с подчертан хумор ги беше нарекъл "Синедриона". Тези братя пристъпиха към изпълнение на взетите решения, но не се постараха да следват точно това желание на Учителя.
Закупуването на места около Изгрева за
съжаление
ставаше стихийно.
И когато по-късно потърсихме възможности за изпълнение плана на Учителя, който искаше да приложим, те вече не бяха налице. Веднъж сестра Елена, стенографката, запитва един от членовете на Синедриона защо не са послушали да закупят онези места, които Учителя посочваше. Братът с искрено съжаление отговорил: "Ние се смятахме за много умни, мислехме, че много разбираме и си казахме кой ще закупува и ще дава пари за такива пущинаци? " Освен поляната, Братството успя да закупи само някои съседни места до нея.
към текста >>
Братът с искрено
съжаление
отговорил: "Ние се смятахме за много умни, мислехме, че много разбираме и си казахме кой ще закупува и ще дава пари за такива пущинаци?
Някой с подчертан хумор ги беше нарекъл "Синедриона". Тези братя пристъпиха към изпълнение на взетите решения, но не се постараха да следват точно това желание на Учителя. Закупуването на места около Изгрева за съжаление ставаше стихийно. И когато по-късно потърсихме възможности за изпълнение плана на Учителя, който искаше да приложим, те вече не бяха налице. Веднъж сестра Елена, стенографката, запитва един от членовете на Синедриона защо не са послушали да закупят онези места, които Учителя посочваше.
Братът с искрено
съжаление
отговорил: "Ние се смятахме за много умни, мислехме, че много разбираме и си казахме кой ще закупува и ще дава пари за такива пущинаци?
" Освен поляната, Братството успя да закупи само някои съседни места до нея. Учителя е посочвал да се закупи също така и цялото място зад линията - до рекичката, където сега е къпалнята "Дианабад". Това място беше пусто, занемарено, почти празно, цялото буренясало. То беше собственост на някакъв софийски богаташ, който си бе построил там вила, но при пожар, тя изгаря до основи и оттогава той всичко изоставил.
към текста >>
29.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За
съжаление
по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди.
Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила.
За
съжаление
по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди.
Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна. Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва.
към текста >>
30.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От този доклад, за
съжаление
, не можахме да намерим нито един екземпляр.
И сериозно допълни: „От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклада и ми го донеси“. „За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия. Вие ще ми помагате да напиша най-добрия доклад“ - отговорих аз и горда, загрижена, с чувството на голямата отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно, а след това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра.“
От този доклад, за
съжаление
, не можахме да намерим нито един екземпляр.
В него, доколкото Милка си спомня, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията, а след това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения могат да се въведат в училищата. Най-напред да се почне в едно училище, като утринна гимнастика, преди занятията, а в последствие да се разшири по всички училища. За тази цел ще бъде необходимо, да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Те ще имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се преподава. „След два дни занесох доклада на Учителя - продължава Милка, - прочетох Му го и Той го одобри.
към текста >>
31.
78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За голямо
съжаление
успя.
Обаче интересът към това наше светилище се събуди у мен с известно закъснение. И тъй като онези, които бяха взели пряко участие в неговата съдба, вече не бяха между нас, аз трябваше да получа от втора ръка сведения. Всичко, което научих ми го предаде сестра Паша Теодорова (една от трите стенографки, в която имам пълна вяра за казаното). Около годините 1925-1926, в братските среди се забелязваше един висок, строен и с изразителна осанка човек, който се представи като предприемач на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мен по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек е сред нас с едно користно желание да ни използва за своя изгода.
За голямо
съжаление
успя.
Със своите приказки за грандиозни планове на строеж и обзавеждане на Братството, създаде впечатление, че е човек с много големи възможности, с широк замах и щедра ръка. С него имах допир два пъти. Първия път Учителя и аз, застанали на изгревската поляна, разговаряхме по братските работи. Идва този човек към нас и без да чака да свърши нашия разговор, вмъкна се и започна да ни занимава с някакви грандиозни планове за строеж и обзавеждане на Братството. Учителя слушаше и леко се усмихваше, слушах и аз.
към текста >>
32.
САТУРН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той подсилва благоприятното влияние на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита, но точните му качества, за голямо
съжаление
, не могат да бъдат определени, защото липсват ефемериди за неговото положение спрямо Планетата.
Затова влиянието на Сатурн, като високо организирано тяло, върху живота на Земята и върху хората, е изключително добро: на живите форми дава всички разумни подтици, а на самия човек - знания, мъдрост и устой в постигането на всяко начинание. Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената планета. Влиянието им е много лошо и неприятно, създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората имат. Изследванията на космическите станции са установили, че тези спътници поглъщат или, казано образно, помитат пространството около себе си от силовите частици на Доброто, поради което влиянието им се изразява в безсилие, отнемане на силите, даващи живот, безплодие, забавено развитие на живите форми, чести боледувания (особено в началото на земния живот), страх, прикритост, затвореност, телесни деформации на крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица) и зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, създаваща всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки и доносничество, злобни и прикрити действия към близките и околните и пр. Истинският спътник на Сатурн, Титан, е по-голям от Меркурий и има, заедно с атмосферата, диаметър 5 120 километра.
Той подсилва благоприятното влияние на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита, но точните му качества, за голямо
съжаление
, не могат да бъдат определени, защото липсват ефемериди за неговото положение спрямо Планетата.
Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември. С просто око в него могат да се видят до 50 звезди, но общо взето, те са много слаби, защото са много далече от нас и съгласно принципа на Доплер до нас достигат само силови те течения с къси вълни. Последните действат върху мозъчните центрове в горната част на челото и дават възможност за задълбочено търсене на причините и последствията във всички явления, усет за ред и порядък във всяка дейност, за да се стигне до истински резултат.
към текста >>
33.
ФАЕТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За голямо
съжаление
, в ефемеридите липсват данни за Астероидния пръстен и дешифрирането на тяхното влияние е почти невъзможно.
Хороскопите на психично болни хора или на такива с тежки вродени деформации на тялото, са редовни и в тях липсват белези за такива анормалности, защото Слънцето, Луната и Планетите създават влияния чрез своите положения и аспекти, но поставените в безпорядък мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетават, за да ги изразят като качества, способности, подтици за творчество и хармонично развито тяло. Влиянията на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се възприемат в безредие, изопаченост, мрак и смърт. Ето защо, по хороскопа не може да се разбере дали даден човек е нормален или психично болен. Последното може само да се подразбере. По различни причини личността в миналия си живот може да е станала проводник на подтиците на Черното слънце към разединение, разрушение, обсебване, мрак и смърт, а при настоящото си раждане попада под влиянието на Астероидния пръстен и проявява някои от аномалиите, за които споменахме.
За голямо
съжаление
, в ефемеридите липсват данни за Астероидния пръстен и дешифрирането на тяхното влияние е почти невъзможно.
към текста >>
34.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за
съжаление
развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас.
"Будапести хивлар", бр. 96, 1899г. ) До Императора Тиберий, Здравейте, Ваше Величество! През последните дни на верноподанната Вам Юдейска страна, се случиха събития, за които считам за длъжност да уведомя Ваше Величество.
Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за
съжаление
развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас.
Мога само да кажа: Да е проклет оня час, в който поех от Гратис Валериус управлението на Юдея! Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци. Обаче, никой не се отзова на поканата ми и не присъства на обяда, което урони моя престиж като прокуратор. Но подир няколко дни ме посети главният първосвещеник. Колкото той и да се мъчеше да се представи за искрен, явно проличаваше неговата престореност и лицемерие.
към текста >>
35.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за
съжаление
." /15;19/
"Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите." /14;22/. "Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поу чават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци." /14;31-32/. "Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир." /14;33/. "Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа." /14;37/. "Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, го празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра." /15;13-14/.
"Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за
съжаление
." /15;19/
"Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресение на мъртвите. Защото както в Aдама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос, първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови." /15;20-23/ "Тогава ще бъде краят, когато ще предаде Царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство, и всяка власт и сила.
към текста >>
36.
14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А за голямо
съжаление
, сега вечерно време се раждат повече хора, отколкото денем.
Защото не е въпросът да напуснем Земята, а да изучим всички условия и закони, при които можем да бъдем щастливи на нея. Сега съществува едно заблуждение в света по отношение органическите закони на живота, заблуждение, което пречи на хората да разберат, че където и да са, за да бъдат щастливи, трябва да разбират и изпълняват тези закони. Това заблуждение в човешкия ум е причинено от съществуването на земята на деня и нощта. Понеже сега едни хора се раждат денем, а други се раждат нощем, затова и толкова противоречиви възгледи има за живота. Тези хора, които се раждат през нощта, колкото и да ги възпитават, пак не могат да се възпитат.
А за голямо
съжаление
, сега вечерно време се раждат повече хора, отколкото денем.
Та затова се е създал един органически свят на учени хора, които са родени през нощта; те пишат и работят в тъмнина. Техните възгледи за нощта са отлични, но като дойде да се приложат за дневния живот, вижда се тяхната погрешност. Едно от условията да се оправи светът е това, хората да започнат да се раждат само денем. Ако това не може да се направи от страна на всички хора, то светът ще си остане все в това положение. Каквито учители и да дойдат, каквито религии и учения да се проповядват, нищо не ще бъде в състояние да поправи сегашния свят.
към текста >>
37.
Правда
 
- Георги Радев (1900–1940)
В теб ще се зароди готовност всичко да дадеш, без капка
съжаление
. Ти
същества в Своята хармония! Освети Името Му, защото Той е, който се е жертвал безброй пъти за всички същества. Чуеш ли веднъж гласа Му, в теб ще се зароди желание и ти да се жертваш за Него.
В теб ще се зароди готовност всичко да дадеш, без капка
съжаление
. Ти
ще си кажеш: “Много малко съм дал, желал бих още милиони години да живея, за да давам”. Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, където няма Правда, няма Любов.
към текста >>
38.
ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
За
съжаление
обаче той се появи отново, особено подчертан в лицето на самите велики сили.
Сложната обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки и институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции за защита на справедливото им икономическо и културно общуване. След пробването на различни проекти, днес са налице стотици обществени и международни институции, организации и креации, работещи като международни институционни форми за осъществяване на сътрудничество между отделните държави. Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи. В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите[1]. Първата световна война трябваше да разреши една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм.
За
съжаление
обаче той се появи отново, особено подчертан в лицето на самите велики сили.
Дори и в този висш международен институт - Обществото на народите - великите сили успяха да прокарат мандатната система, която сега представлява един анахронизъм.[/left] За реализирането на тази трайна международна институция с правна обособеност е бил изминат дълъг път на множество международни съвещания, конференции и договаряния. Обществото на народите не можа да даде окончателно разрешение на редица актуални международни проблеми. То бе заменено с днешното Общество на Обединените нации. Последното се оформи идейно през Втората световна война чрез Московската декларация на трите воюващи велики сили - СССР, САЩ и Великобритания и бе дооформено чрез решенията на техните конференции в Техеран, Ялта и Сан Франциско.
към текста >>
39.
МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За
съжаление
всичко е вярно.
Тя изхвърлила бележката през прозореца. Прави се клопка от полицията. В момента хващат ги там, гдето се казва на местопрестъплението. В: Значи това, което сме чували тук в София всичко е истина, не е лъжа. А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали?
Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За
съжаление
всичко е вярно.
Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен." Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна Франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж. А; След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно. В: Той бил получил документ, че всичко било лъжа.
към текста >>
40.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
За
съжаление
някои от тези братя и сестри сметнаха, че тези реликви от времето на Учителя са тяхна собственост!...
В хола на Йотка беше сложен големият роял от Братския салон, на него свиреха понякога на празници, когато се събирахме. Йотка не даваше нищо да се сложи върху рояла, пазеше го като очите си. „Трябва да го предам така, както съм го приела“ – казваше тя. Пазител на имуществото беше брат Гради. Като получиха братята жилища, където имаше място, се разнесоха нещата на Братството и най-вече на Учителя.
За
съжаление
някои от тези братя и сестри сметнаха, че тези реликви от времето на Учителя са тяхна собственост!...
Искрено вярвам, че ще се върнат някои неща! У Петър Филипов също имаше един роял. Аз съм го виждала два пъти в неговия хол. На него свиреше Дина – архитектката, а Мичето Златева свиреше на цигулка и се пееха песни с аранжимент на Петър Филипов. Той не беше музикант, за да си купи роял, нито пък племенникът му, знам от Мичето Златева, че роялът в неговия дом е братски.
към текста >>
41.
73. Невена Неделчева
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
За
съжаление
имаше хора, които идваха да засаждат дръвчета в лъчите на градината (за помен на техни заминали си близки), заставихме тези хора да си извадят дръвчетата.
Закупих розите и ги посадихме заедно с Юлия, Данчо и Пешо от Марчаево. Градината стана приказна, смениха и пейките. Използвахме дъските от тях, за да направим малката барака, в която да прибираме инструментите, с които работим. По-късно от общинския съвет отпуснаха средства да се направи масивна ограда, тези средства бяха дарени лично от Брежнев за градината на Учителя - като жест на благодарност към лечителя Петър Димков. Този случай на благотворителност подробно съм описала в главата за срещата ми с Петър Димков.
За
съжаление
имаше хора, които идваха да засаждат дръвчета в лъчите на градината (за помен на техни заминали си близки), заставихме тези хора да си извадят дръвчетата.
Късно през есента се посадиха три бора в трите лъча. Тогава почина майка ми и аз не можех да идвам често в градината. Като ги видях, много се ядосах. Скоро двата бора изсъхнаха, но третият остана и той изсуши лозичката - любимата лозичка на Учителя! Няколко пъти казвах: „Махнете този бор, той ще унищожи розите!
към текста >>
42.
ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
- каза със
съжаление
сестра ми, защото файтонът отмина, докато тя разбере накъде да погледне.
Аз пък не бързах, но „случаят" бързаше. Пресичайки ул. „Търговска", извиках: „Ето го! " Учителя във файтон минаваше по същата улица. - Само косата му видях!
- каза със
съжаление
сестра ми, защото файтонът отмина, докато тя разбере накъде да погледне.
Докато отидем в къщи, тя констатира: - Знаеш ли, че болката премина? - И продължи: Аз знаех, нали и на тебе казах: "Само да го видя и ще ми мине". От този момент моята сестра се изпълни с радост и още на следния ден беше при него. Аз бях ходила вече на „66". След моето идване в София наскоро дойде и моят брат.
към текста >>
43.
И ДНЕС
 
- Теофана Савова
Смущение, но и радост от ненадейната среща,се смесиха със
съжаление
, но накрая смехът поправи всичко.
По пътя си през мъглата бяхме направили завой и два часа по-късно се връщахме там, откъдето бяхме тръгнали. Искрено се зарадвахме, че сме намерили нашия стар познат Махабур, който ни показа пътя, който трябваше да следваме. Благодарихме и продължихме пътя си в планината. Не бяхме отишли далече, когато се намерихме пред нова, още по вълнуваща изненада. На поляната пред езерото се натъкнахме на наши приятели, които правеха утринните си упражнения.
Смущение, но и радост от ненадейната среща,се смесиха със
съжаление
, но накрая смехът поправи всичко.
Учителя ни ободри и насърчи. „Тази група - каза той - и да се отклони от Бога, пак ще го намери! " Второто ни пътуване беше по-щастливо. Мъглата вдигна воалите си, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта на планината.
към текста >>
44.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
За
съжаление
непослушанието ни е съпътствало и още ни съпътства.
„Не изгониха човека от Рая, че съгреши, а го изгониха за непослушание. Преди 6000 години вие сте били в Египет, където сте учили египетската мъдрост. Пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте се, то затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се проявили в непослушание." (3, с. 64 — 1912 г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници.
За
съжаление
непослушанието ни е съпътствало и още ни съпътства.
Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса.
към текста >>
45.
Средното евангелско училище в Свищов
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
За голямо
съжаление
на това място ние трябва да останем единствено със заглавието, макар че този период от живота на Учителя крие в себе си много ценни истини, които биха очертали неговия образ с релефността на ония постъпки, които са характерни за тази възраст.
Средното евангелско училище в Свищов
За голямо
съжаление
на това място ние трябва да останем единствено със заглавието, макар че този период от живота на Учителя крие в себе си много ценни истини, които биха очертали неговия образ с релефността на ония постъпки, които са характерни за тази възраст.
Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителят се приобщи за известно време към методистките евангелски среди не да прави кариера като духовник от някоя деноминация, но да изучи техния живот и да види кое е по-добро и по-приемливо за едно по-малко помпозно богослужение в сравнение с други църкви и обряди. Освен това известно е, че при методистите от евангелските църкви съществува един строг порядък, повече въздържание, по-сурова дисциплина. Много от наставленията на методистката църква насочват човека към природосъобразен живот. Учат го на понасяне несгодите на живота и строго изпълнение поетите обещания и обязаности. Разбира се, и при всяка друга църковна организация се поставя като основна задача изпълнението на тези неща, но това тук остава някак незабелязано в течение на самия граждански живот.
към текста >>
46.
Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова)
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Когато се събудих, изпитвах само
съжаление
, че свърши той, че видението изчезна.
Отначало аз се смутих да не ме видят възседнала кон с този млад човек, но в мен отведнъж стана някаква промяна, паднаха всички условности и човешки порядки. Обърнах се към младежа и някак доверчиво му казах: „Води ме, където желаеш! “ Тръгнахме. Бодро се понесе белият кон по пътя и аз се почувствувах като фея от някое вълшебно сказание, а слънцето така светеше, толкова беше лъчезарен този ден и този сън!...
Когато се събудих, изпитвах само
съжаление
, че свърши той, че видението изчезна.
В душата ми имаше празник. Радост бе изпълнила тази душа. Аз силно пожелах да видя какво ще стане по-нататък и за щастие отново заспах. Сънят продължи. Намерих се в една малка бяла стая, някъде зад боровата гора.
към текста >>
47.
Разговори с Учителя. Разговор четвърти
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тук аз искам да обърна вниманието ви върху едно качество, което за
съжаление
липсва в достатъчно количество у българина.
А за да се роди един учител, неговото идване в света трябва да бъде предшествувано от десет светии. „Да се живее по Бога“ казват често верующите хора. Но те разбират това по свой начин и дори някои от тях мислят, че да живееш по Бога ще рече да извършиш необикновени дела. Всъщност някои много малки на вид дела, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по Бога“. Услужливият, благородният и внимателният човек дори само с тези свои качества живее по Бога.
Тук аз искам да обърна вниманието ви върху едно качество, което за
съжаление
липсва в достатъчно количество у българина.
То е взаимното почитание. Българите притежават много добри качества, но имат един недъг, който много пречи за духовното им развитие. Това е липсата на почитание един към друг. Моите дългогодишни изследвания показват, че и религиозното чувство у българина е слабо развито. А без това чувство трудно се създава благороден човек.
към текста >>
48.
36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Но за
съжаление
думата самовъзпитание рядко се чува у нас.
Нужно ни е съзнателно възпитание. Самообслужване стана популярна дума у нас. Нрави ми се и така съм свикнала с този процес, че в летовището в Несебър, където младежи ни прислужваха в трапезарията, често си прибирах съдовете след ядене и ги понасях, за да ги върна отново на масата. Бих желала да придобие същата популярност и думата самовъзпитание. Като дългогодишна учителка, наблюдавах каква сила има думата само, като самодейност например сред учениците, самостоятелност при обучението и пр.
Но за
съжаление
думата самовъзпитание рядко се чува у нас.
Какво е всъщност самовъзпитанието? Съзнателен контрол над всички прояви и уместни задръжки на индивида. У нас не съществуват изсушени от времето традиции, като например у англичанина, който не смее дори да заговори на човек, с когото не е запознат, и всеки притежава значителна порция суха вежливост, но пък не бива да стигаме дотам, че да отричаме добрите традиции. В трамвая е често явление да видиш стари хора правостоящи край много насядали младежи. А да ти се извини някой, че те е блъснал в главата, когато си седнал под апарата за самотаксуване?
към текста >>
49.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита
съжаление
, угризение и отвращение от себе си.
Така тя надминаваше с една глава голям човек. Тогава Йосиф видя всичкото ѝ великолепие. Той я дочака да се приближи на двайсетина крачки и стреля. Мартината гърми като топ – балканското ехо повтори многократно гърмежа ѝ, възвестявайки: „Падна Господарят на планината, свърши се робството на страха! “ Мечката направи още две-три крачки и рухна на земята.
Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита
съжаление
, угризение и отвращение от себе си.
Какъв живот прекъсна! Той метна мартинката, обърна се рязко и се отдалечи с големи крачки, след него вървеше Улф, като още ръмжеше от възбуждение. Същият ден пристигнаха на мястото три коли и дванадесетина селяни. Церемонията около мечката беше сложна – цял обряд. Ръководеше се от Васия и баба Руна – биляри.
към текста >>
50.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Дънов, но и на личности като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др.) - за
съжаление
познат повече в чужбина, отколкото в родината си, живописец и график, ненадминат майстор на портрета; Цветана Щилиянова (автор на един от най-известните портрети на П.
Дънов са Мара Белчева, Георги Томалевски и Георги Радев. Измежду медиците - преди всичко прочутият народен лечител Петър Димков, както и д-р Георги Миркович и Михаил Стоицев. Философи: д-р Методи Константинов, Боян Боев, Ангел Томов. Между политиците (по-скоро - замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност). Xудожници: гениалният Борис Георгиев (рисувал портрети не само на П.
Дънов, но и на личности като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др.) - за
съжаление
познат повече в чужбина, отколкото в родината си, живописец и график, ненадминат майстор на портрета; Цветана Щилиянова (автор на един от най-известните портрети на П.
Дънов, завършен на 14.02.1934 г.). Музиканти: Цветана-Лиляна Табакова (примадона на Софийската опера преди 09.09.1944 г.), Димитър Грива (композитор и диригент). И още множество държавни чиновници, актьори, музиканти, драматурзи, учители, стенографи и т.н., чиито имена се съхраняват с обич в паметта на Братството. Най-изявените средища на движението в онази епоха са София, В. Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Айтос и околните му села, Казанлък, Севлиево, Русе.
към текста >>
51.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
За
съжаление
обратното също е вярно - когато извършваме зло, то, малко или много, също засяга всички.
Дънов, че когато някой се повдига в духовно-нравствено отношение, с това той повдига и всички останали. Както вече изтъкнахме в предидущото изложение, всички живи същества в Космоса представляват елементи, частици от едно единно Цяло. Щастието (респективно благосъстоянието) на всеки елемент зависи от щастието (благосъстоянието) на Цялото. И когато извършеното от някого добро се разпростре във всички посоки, радиално от него като център на тази добродетелна постъпка, с това той повишава степента на щастие и благоденствие за целия Космос. Колкото и нищожна по своите мащаби да е тази постъпка, въплътила в себе си Доброто, тя допринася по своему за щастието на всички.
За
съжаление
обратното също е вярно - когато извършваме зло, то, малко или много, също засяга всички.
И доброто, и злото, които сме сътворили, рано или късно се завръщат отново при нас. Такава е безпощадната логика на кармичния закон. Имайки на въоръжение това безценно езотерично познание, нека творим само и единствено Добро! 8. Доброто основа за духовно-нравственото усъвършенстване на човека По своята същност и според последствията от своето проявление Доброто създава условия за човека да напредва по пътя на съвършенството.
към текста >>
52.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
За
съжаление
немалка част от българското население възприема безкритично клеветите и хулите срещу Учителя П.
Синод (което ще разгледаме по- подробно впоследствие) за отлъчване на П. Дънов от БПЦ. Формулировката е, че "Петър Дънов се е самоотлъчил от Църквата". Паралелно с отлъчването бива подета страшна клеветническа кампания - чрез жълтата преса, чрез подкупени автори на пасквили, от църковните амвони. Като резултат идва разтурянето на събора на ББ в София през 1926 г.
За
съжаление
немалка част от българското население възприема безкритично клеветите и хулите срещу Учителя П.
Дънов и ББ. Екзарх Стефан - тогавашният духовен глава на БПЦ - проявява двуличие по отношение на П. Дънов. Пред близки на Учителя на ББ хора изразява интерес към учението му и уважение към личността му. В други случаи, сред други обществени слоеве, се изказва отрицателно и дава нареждания за борба срещу него и Братството. Но когато ВМРО осъжда на смърт екзарх Стефан, той изпада в ужас и решава, че единственият, който може да му помогне, е именно Учителят П. Дънов.
към текста >>
53.
Къде е щастието?
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Такива книги, които могат да ни приведат в трептение, в хармония с околните, са за
съжаление
твърде малко.
Ето някои от тях. Четене на боговдъхновени книги, които карат сърцето на човека да се разтупти в любов към героите. Четене, при което ние се вживяваме в героите, страдаме и се радваме с тях, вдъхновяваме се от техните идеали, негодуваме заедно с тях против неправдите. И когато идеалите на героите са високи, когато героите са възпламенявани от любов към человечеството, то и ние се запалваме от пламъка на техния огнен дух. И следователно правим крачка напред в еволюцията си.
Такива книги, които могат да ни приведат в трептение, в хармония с околните, са за
съжаление
твърде малко.
Противните на тях изобилстват, ето защо трябва да бъдем много внимателни при избора на книги за нас и за другите. Ето някои книги, които можем да четем с полза за нас и които можем без страх да препоръчаме на жадните за истинска духовна храна: „Възкресение“ от Лев Толстой; „Братя Карамазови“, „Идиот“ от Достоевски, „Дейвид Копърфийлд“ и „Приключенията на Оливър Туист“ от Чарлз Дикенс. Друго средство за подпомагане, ускоряване растенето ни в любов е музиката. При музиката и при любовта има нещо общо. Това общо е хармонията.
към текста >>
54.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Когато бях на девет години, за мое най-голямо
съжаление
напуснах родния си град, за да отида да живея в София.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
Когато бях на девет години, за мое най-голямо
съжаление
напуснах родния си град, за да отида да живея в София.
В София, след като присъствах на представленията на Операта, желанието ми да танцувам стана по-властно. Възможността да се изразя чрез танца ме очароваше все повече и повече най-вече защото намирах, че това изкуство криеше в себе си повече изразни средства, отколкото всички други изкуства: цветове, движения, музика, архитектура. Ярмила Ментцлова в Париж, 1933 г. През 1935 година в Париж участвах в групата на танцьора композитор Хейнц Ренкел, където срещнах Шилд - също танцьор. Моите контакти с двамата, силно повлияни от Модерната изразителна школа на Германия, ми бяха много полезни.
към текста >>
55.
Паневритмията
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
За
съжаление
тази книга не е била напълно завършена и последно прегледана от Ярмила поради нещастния случай с нея.
Тя отговори: „Аз само по вдъхновение на Учителя дадох текста на песните, но не съм описвала движенията. Вероятно това описание е от Боян Боев.“ Крум Въжаров работи много сериозно и създаде подробни диаграми за изпълнението на Пентаграма. Аз, Мария, му помагах само в техническото оформление. Антония и Крум преведоха от френски език „La Paпeurythmie“ от Ярмила Ментцлова.
За
съжаление
тази книга не е била напълно завършена и последно прегледана от Ярмила поради нещастния случай с нея.
Крум уважаваше професионалните й дарби като хореограф и танцьор, а също така и нейното описание на паневритмичните движения. Въпреки това описанието на движенията в нейната книга е било внимателно и подробно обсъдено и с други ученици на Учителя, очевидци на даването на Паневритмията. Крум правеше всичко по високия идеал и не се съмнявам, че той е поканил най-добрите в тази област. Тъй като по това време всичко ставаше в пълна тайна, за съжаление не зная имената на тези, които са участвали в това обсъждане. Зная само, че е участвал Галилей Величков и предполагам, Димитър Грива.
към текста >>
Тъй като по това време всичко ставаше в пълна тайна, за
съжаление
не зная имената на тези, които са участвали в това обсъждане.
Антония и Крум преведоха от френски език „La Paпeurythmie“ от Ярмила Ментцлова. За съжаление тази книга не е била напълно завършена и последно прегледана от Ярмила поради нещастния случай с нея. Крум уважаваше професионалните й дарби като хореограф и танцьор, а също така и нейното описание на паневритмичните движения. Въпреки това описанието на движенията в нейната книга е било внимателно и подробно обсъдено и с други ученици на Учителя, очевидци на даването на Паневритмията. Крум правеше всичко по високия идеал и не се съмнявам, че той е поканил най-добрите в тази област.
Тъй като по това време всичко ставаше в пълна тайна, за
съжаление
не зная имената на тези, които са участвали в това обсъждане.
Зная само, че е участвал Галилей Величков и предполагам, Димитър Грива. Така е бил оформен текстът с описанието на паневритмичните упражнения за книгата на български език. Основно движенията са описани според„La Paпeurythmie“, 1984 г., от Ярмила Ментцлова. Ръкописът на този текст ми беше предаден от Крум Въжаров с молба да го издам, когато е възможно. Също така той ми остави една малка сума за това.
към текста >>
56.
Лалка Кръстева
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
“ Тя ми отговори: „За
съжаление
не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се.
Сутрин рано тя ставаше в 3 ч., слагаше една възглавница под пишещата машина, за да не се чува шумът, и преписваше неиздаваните беседи. Тя написва над 10 000 страници от неиздаденото Слово на Учителя - абсолютно безкористно, от любов към Учителя и делото му. Лалка изцяло беше посветила живота си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора. За да отвори вратата, трябваше да звъниш със специален договорен сигнал. Питала съм Лалка: „Когато препишеш беседите, сверяваш ли ги с оригинала?
“ Тя ми отговори: „За
съжаление
не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се.
Тъй като много хора от Братството искали да четат и неиздаваното Слово, Елена Андреева и Лалка решават да издават „Мисли за всеки ден“ от неиздаваното Слово. Години наред Лалка усърдно, с дълбоко разбиране на Словото ги подготвяше и раздаваше на приятелите. През ноември 1997 г. получих писмо от Питър Шерър, в което ми съобщаваше, че Учителят Петър Дънов му се явил и продиктувал едно писмо за Лалка Кръстева. Молеше ме да й го предам.
към текста >>
57.
Юпитер
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За голямо
съжаление
не разполагаме с таблици, които да определят разположението на истинските му четири спътника.
Тези четири спътника имат един общ белег: те бавно се въртят около своята ос и при обиколката си около Юпитер винаги имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят. Това са разни чорбаджии, аги, помешчици; това също е лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори (непочтените дипломати), жаждата да се присвоява чуждото но непочтен начин. От всичко това трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и поради това за силното и ясно изразено влияние на Юпитер не може да се даде определен външен и психологически тип.
За голямо
съжаление
не разполагаме с таблици, които да определят разположението на истинските му четири спътника.
Но все пак, макар и с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания Зодиакалното съзвездие СТРЕЛЕЦ, което най-добре се вижда през нощите на юли и август. Голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но, общо взето, те са слаба Само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей - получовек от кръста нагоре, който държи лък с изпъната корда и поставена стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение. Всичко това показва какво давай какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача.
към текста >>
58.
Сатурн
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За голямо
съжаление
не можем да определим точното му влияние, защото нямаме подръка таблици за положението му спрямо Планетата.
Така например, констатирано е от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или. както добре се изразил един учен, помитат около себе си пространството от силови частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото с безсилие (отнемане на силите, които дават живот), безплодие, закъсняване в развитието на дадена форма, носеща живот, чести боледувания, особено в началото на индивидуалния живот, страх, прикритост, затвореност, деформиране на тялото в крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица), зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки, доносничество, злобни скрити действия към близките и околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра и атмосфера. Той подсилва благоприятните влияния на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита.
За голямо
съжаление
не можем да определим точното му влияние, защото нямаме подръка таблици за положението му спрямо Планетата.
Както за другите Планети, така и за Сатурн, Саабей е определил, че за създаването и оформянето й са взели участие небесните образувания в Зодиакалното съзвездие КОЗИРОГ. Това съзвездие се намира малко на юг от Небесния Екватор и може да се наблюдава най-добре през месеците август до октомври. В него с просто око могат да се видят до 50 звезди, но, общо взето, те са много слаби. И тук, както и при другите случаи, отбелязваме, че те в действителност нямат слаб блясък, но ги виждаме слаби, защото са много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Д о п л е р, до нас достигат само силовите течения, които имат къси вълни.
към текста >>
59.
Разрушената планета Фаетон
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За голямо
съжаление
, в таблиците, с които работим при съставяне на хороскоп, липсват данни за този Астероиден пръстен, чрез които да се определи нещо в тази насока.
Слънцето, Луната, Планетите реализират своите влияния (аспекти), но поставените в безредие мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетаят. Всички тези подтици за създаване на качества, способности и форми на човешкото тяло, които влиянието на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия дават, се възприемат в едно безредие, потиснатост, мрак и смърт. Мозъчните клетки като най-съвършено вещество, са способни да приемат силови течения от Звездния мир и на първо място от членовете на Слънчевото семейство и от Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия само тогава, когато човек притежава организиран и облагороден мозък, издигнат в интелектуално и морално отношение. По ред причини обаче даден човек в миналия си живот е дал път, т.е станал е проводник на подтиците на Черното слънце (които Астероидният пръстен носи и дава) към разединение разрушение, обсебване, мрак и смърт. При сегашното раждане този човек ще попадне под влиянието на Астероидния пръстен и ще има всичките тези или някои от аномалиите, за които споменахме.
За голямо
съжаление
, в таблиците, с които работим при съставяне на хороскоп, липсват данни за този Астероиден пръстен, чрез които да се определи нещо в тази насока.
към текста >>
60.
Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За
съжаление
, в третата си задача той се провали.“ Така че Наполеон всъщност е бил пратеник на Разумния свят, чиито дом е Слънцето.
ОКУЛТНОТО НЕВЕЖЕСТВО НА ПОЛИТИЦИТЕ МОЖЕ ДА ИМА УЖАСНИ ПОСЛЕДСТВИЯ На пръв поглед между политиката и окултизма едва ли може да се открие нещо общо, но в действителност те са дълбоко свързани. Знаете ли, че процесът на мир, разбирателство и обединение на Европа отдавна е планиран от Висшите разумни сили? Водил съм безброй разговори с Учителя Бейнса Дуно (Петър Дънов) и в един от тях той каза: „Изпратихме Наполеон Бонапарт в Европа с три задачи: да премахне светската власт на папата (по това време Инквизицията тероризираше хората, особено в западната част на континента); второ - да премахне феодализма, и трето - да създаде съединени щати в Европа.
За
съжаление
, в третата си задача той се провали.“ Така че Наполеон всъщност е бил пратеник на Разумния свят, чиито дом е Слънцето.
Друг подобен политик от по-новата история е Уилсън, дошъл с мисията да създаде Обществото на народите. Сега звани и незвани астролози и гадатели вещаят на човечеството катаклизми, войни, земетресения, изригвания на вулкани. Най-често те се базират на предсказанията на Нострадамус. Разбира се, това е прорицател, достоен за уважение. Но кой знае защо всички забравят, че той е живял в 1500-ата година, когато все още не са били открити новите планети, а те са от много голямо значение.
към текста >>
За
съжаление
политиците, които сега са се събрали в Парламента, излъчват много лоша енергия и влияят несъзидателно на целия народ.
И обратното - озлоблението, лошите мисли и чувства са най- добрата среда за развихряне на разрушителните сили. За примери не е необходимо да се връщаме далеч в историята - спомнете си какво се случи и в Грузия, и в Армения, когато там започнаха военните конфликти... Така че ако ние, хората, искаме да няма вулкани и земетресения, да живеем в спокойна и мирна обстановка, не бива да допускаме никакви лоши мисли, чувства и постъпки. Това особено важи за онези, които управляват държавата - крайно време е те да се разбират помежду си и да решават всички въпроси чрез разумно и търпеливо, добронамерено обсъждане - без да се карат и оскърбяват, без да разделят и противопоставят хората от народа. Самият аз съм страдал много от комунистическия режим, зная, че 500-годишното турско робство е било изкупление за гоненията на богомилите, а сегашните ни страдания за отплата за това, че наред с престъпниците по време на Народния съд загинаха и хиляди невинни - само защото са били богати или интелигентни... Но този порочен кръг на престъпления и изкупление най-сетне трябва да се затвори. Въпреки страданията ми аз никога не бих допуснал в душата си озлоблението или желанието за мъст, защото знам, че всички плуваме в една малка лодка, като черупка в огромния Вселенски океан.
За
съжаление
политиците, които сега са се събрали в Парламента, излъчват много лоша енергия и влияят несъзидателно на целия народ.
Това е много опасно. Защо все още не могат да разберат, че само по пътя на Доброто може да дойде спасението на България? Нима тези уж учени хора не знаят, че красивата Витоша, надвиснала над столицата, е угаснал вулкан, който всеки момент може да се събуди от кресливите им викове! Кого ще виним тогава-Бог, съдбата, Нострадамус, Сатаната? Вината ще е само наша - на човеците. САМО И ЕДИНСТВЕНО НИЕ САМИТЕ МОЖЕМ ДА СЕ СПАСИМ ИЛИ ДА СЕ ПОГУБИМ
към текста >>
61.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
За голямо
съжаление
при моето освобождаване беше ранен един стражар, а друг беше убит.
От тази акция резултатът беше моето първо отиване в затвора. Аз бях тогава на 17 год., току що влязъл в 18-та. Моите другари не ме изоставиха. При едно мое и на Стефан Табаков изпращане в Русенския апелативен съд те пресрещнаха стражарите, които ни водеха, и при една схватка ни освободиха, макар да бяхме с белекчета (белезници). Носеха клещи и всичко друго и бързо ни разкрепостиха, тъй да се каже, и тръгнахме - избягахме към с. Дебелец.
За голямо
съжаление
при моето освобождаване беше ранен един стражар, а друг беше убит.
В с. Дебелец в една маза стояхме до пролетта. Наши другари от Севлиево решиха да ни изпратят извън България. Да не се разкрият другите участници и най-вече тайната поща, защото нашето освобождаване имаше една доста дълга процедура. Една нощ ни прекараха през Русе и отидохме в Румъния.
към текста >>
62.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Когато имат възможност, когато победата и силата е в техни ръце, те нямат ни най-малко
съжаление
за по-слабия, победения, или за своя „враг“, който случайно е попаднал в ръцете им, нито пък помислят за никаква справедливост.
В такъв случай те групово, общо ще отговарят за своитe дела. Създадената при такава обща дейност карма се казва колективна карма. Да вземем за пример един народ, който побеждава друг като при това се отнася съвършено жестоко и несправедливо с победения. С това той си създава лоша карма, която рано или късно му приготвя такова разорение и унижение, каквото той е причинил на победения по-рано от него народ. В това отношение народите са тъй-слепи и тъй-неразумно постъпват, както и отделните личности, класи и съсловия.
Когато имат възможност, когато победата и силата е в техни ръце, те нямат ни най-малко
съжаление
за по-слабия, победения, или за своя „враг“, който случайно е попаднал в ръцете им, нито пък помислят за никаква справедливост.
Te правят злото без да мислят, отдавайки се на своите животински инстинкти, обаче не закъснява да дойде ден, в който колелото на съдбата така се извива, че донася на тях същото зло, същите страдания и несправедливости, които тe са причинили на другите. Следователно, Bcяко зло, което един човек прави на другите, прави го и на себе си, защото рано или късно ще му се възвърне. Също така вcяко зло, което един народ прави на другите, прави го на себе си, защото ще му се възвърне. Затова, когато един човек или един народ е поставен в притеснено положение, е потискан и измъчван от другите, първият негов дълг е да си спомни, че това е злото, което сам той е причинил на себе си, защото го е направил някога на другите. Тогава той ще се смири и в смирението си ще намерите най-сигурният път за по-бързото и по-лекото ликвидиране с тежката си съдба.
към текста >>
63.
Молитва
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
За
съжаление
, те донякъде са прави.
Молитва Мнозина от съвременните интелигентни хора гледат на молитвата като на един предразсъдък т. е. като на едно средство, което не води към никаква цел.
За
съжаление
, те донякъде са прави.
Днес, за днес, молитвата, у болшинството хора, които си служат с нея, е така изродена, до такава степен е опразнена от вътрешно съдържание, че смело може да се каже — днес с молитвата, с малки изключения, се само проституира. Нема по-свещен акт за човешката душа от този на прямото й обръщане и свързване с Бога, което може да се достигне и чрез молитвата. Обаче, това, което обикновено се прави, е светотатство, а не молитва. Поради това ние виждаме, че днес молитвата е в упадък, тя е станала една фалшива монета, на която не отговаря никаква реална стойност. Не напразно, следователно, болшинството от интелигентните хора посрещат със смях този, който им заговори за молитвата.
към текста >>
64.
Предговор
 
- Георги Радев (1900–1940)
За
съжаление
, ние хората до голяма степен сме още в плен на масовия личностен и трансграничния егоизъм.
Предговор Необходимостта от духовно обновление на целокупния човешки живот е постоянна. В тези изключително динамични и съдбовни времена, всяко спиране на движението към усъвършенстване е вече застой. Интензитетът на живота се повишава ускорено. Положителните енергии и вибрации се увеличават, но успоредно с тях и отрицателните.
За
съжаление
, ние хората до голяма степен сме още в плен на масовия личностен и трансграничния егоизъм.
Разбира се, пробудените души и непокварената Природа се организират в живот за Цялото. Обновлението, настройката към правилните мисли, чувства и дела са така необходими за нас, хората, както и за водата, която ако не се движи достатъчно бързо – заблатява. Навлизаме в период на причинно-следствена развръзка, съдба на земята от страна на движещите сили на битието и отговорността за правилния избор нараства. Мировият Учител Петър Дънов ни е дал и завещал изключително ценни органични методи и критерии за приложение и подражание в дух и в истина. Вдъхновяващи изяви на всемирова Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към текста >>
65.
Има ли безработица въ Природата?
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ако при толкова блага и възможности има хора, които гладуватъ, ако при такава оживена дейностъ има милиони безработни, това показва, че хората сѫ, за
съжаление
, още много, много далечъ отъ разумностъта.
“ Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която сѫществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлика така голѣма, както между тъмнината и свѣтлината. И тогава чудно ли е, че при наличностъта на толкова хора съ спящо съзнание, въ човѣшкия животъ има толкова противоречия, че човѣшкиятъ редъ страда отъ толкова недѫзи, че се разпокѫсва отъ толкова кризи и се раздрусва изъ основи отъ толкова сътресения? Едно отъ най-голѣмитѣ бедствия въ живота на съвременнитѣ народи е безработицата. Безработнитѣ — това съ огромния дефицитъ въ равносмѣтката на човѣшкия общественъ животъ, равносмѣтка, която природата прави въ наши дни, при ликвидиране на съвременната култура. Показвайки на хората тоя дефицитъ, природата иска да имъ даде да разбератъ, колко сѫ далечъ тѣ отъ едно правилно и разумно стопанисване на ония блага, които тя така щедро имъ отпуща.
Ако при толкова блага и възможности има хора, които гладуватъ, ако при такава оживена дейностъ има милиони безработни, това показва, че хората сѫ, за
съжаление
, още много, много далечъ отъ разумностъта.
А природата, която не търпи „праздни пространства“, която не търпи „праздни рѫце“, сигурно е впрегнала на работа и безработните… Нѣкои, може би, ще попитатъ, каква е работата на човѣка въ великата работилница на природата? И кой е този невидимъ работодатели? Невидимиятъ работодателъ, това е Духътъ — върховното разумно начало, което движи всичко въ свѣта. Като слънчевата свѣтлина той слиза въ човѣка, работи у него и му дава работа. Всѣки вѫтрешенъ импулсъ, колкото малъкъ и да е той, всѣка мисълъ, всѣко чувство, които подтикватъ човѣка къмъ работа, произтичатъ отъ божествения Духъ.
към текста >>
66.
Притчата за самарянина
 
- Георги Радев (1900–1940)
И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за
съжаление
, магарето язди единия и другия.
Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин. Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва. А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан.
И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за
съжаление
, магарето язди единия и другия.
И то отвътре - „през четвърто измерение". Който има очи - да види. Всичкото нещастие на хората е там, че те не могат да проектират навън „магарето", което живее у всеки човек. То все още упорито живее вътре в човека, отказвайки се да служи на своя господар. При това, нито свещеникът, нито левитът имат „елей" и ,,вино" - като извори, които изтичат из сърцето.
към текста >>
67.
Метърът-първообраз
 
- Георги Радев (1900–1940)
За
съжаление
, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост".
Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий. Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър.
За
съжаление
, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост".
Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше. Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите. Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка.
към текста >>
68.
Предговор
 
- Георги Радев (1900–1940)
Но тъй като то не се отпечата под мой непосредствен наглед, допуснаха се за
съжаление
сума печатни погрешки, които и до днес ми тежат на съвестта.
Братство се беше дигнала страшна врява, чиято цел бе да внуши на обществото, че те са някакви „слънцепоклонци“. Понятно е тогава, дето в някои пасажи вибрира нескривано негодувание срещу ония нелепи измислици, които систематически се внушаваха на широката публика. Не ще и дума, че тия „лирични отклонения“ нямат нищо общо със самото съдържание на сказката, която си беше поставила за цел да отбележи някои от последните научни изводи и хипотези за слънцето и неговата дейност — изводи, които водят неизбежно към оня източник на познание и опит, от който произлиза страната на пръв поглед практика у учениците на В. В. Братство да използуват енергията на слънцето предимно сутрин, на ранина, и през пролетния сезон. Тук му е мястото да спомена, че първото издание на сказката, от 1927 г., биде отпечатано в един провинциален град, по желанието на един добър приятел и на негови разноски.
Но тъй като то не се отпечата под мой непосредствен наглед, допуснаха се за
съжаление
сума печатни погрешки, които и до днес ми тежат на съвестта.
Ползувам се от случая сега да поискам извинение от ония читатели, които притежават първото издание на „Живите сили на слънцето“. Изгрев, септември 1938 г. Г. Р.
към текста >>
69.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
За
съжаление
в този етап на живота му водеща роля играят освен полски и турски аристократи, и един български сметкаджия.
Върхът на образованието му обаче е следването му на медицина във Франция, където става дипломиран доктор, като при завършването си получава специална награда от Наполеон Трети. Става лекар в България. Пише научни, окултни, и духовни трудове. С Драган Цанков се включва в униатското движение, чиято цел е да освободи българската църква от парализиращото духовно господство на гръцката патриаршия. С помощта на поляка Чайковски в Сливен и борецът за модернизацията на Турция, Мидхад паша в Русе, Миркович дава рамо на идеята за обособяването на свободна от гръцко влияние българска екзархия.
За
съжаление
в този етап на живота му водеща роля играят освен полски и турски аристократи, и един български сметкаджия.
Става дума за софийския митрополит Доротей, който е запален туркоман и туркофил, доносник на властите. В истерията си да се добере до екзархийски сан - Доротей оклеветява доктора в политическо заговорничество, и Миркович бива осъден на смърт. С огромните усилия и влиянието на брат му и други представители на българската тежка артилерия смъртната присъда бива сменена с вечна каторга. След две години затвор в Цариград Миркович е препратен на заточение в Мерден (Диарбекир). През 1875 г., фигуративно казано, напълно му махат оковите, и той започва да лекува местното население.
към текста >>
70.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
За
съжаление
не успяват да се преборят с маларията, и двама от тях умират.
Около вършитбата им се отварят 15 свободни дни и комунарите тръгват на екскурзия в Коджа-Балкан. Шестдесет-седемдесет километра път! Пак почти боси. Пренощуват край Камчия. Разболяват се от остра малария! Връщат се напълно съсипани, когато идва време за реколтата. Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където славата им на комунари се разнася с голяма обич.
За
съжаление
не успяват да се преборят с маларията, и двама от тях умират.
На следната година създават комуна в Русе, която върви по-добре. Когато си получават продуктите, а и започва да идва припечеленото от Ачларе, те се приютяват при Гумнерови, но сега пък ревниви възрастни братя и сестри нахълтват да се хранят с тях и Учителя, и ги изтласкват от там. Учителят не може да се примири с този хаос, и разтурва комуните. Никой не беше се съобразил с думите му: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света!“ Започват да излизат с по-малък, или по-голям успех нови окултни периодични издания. Разпространява се списание „Нов Живот“ под редакцята на Методи Константинов и Петър Пампоров.
към текста >>
Излиза и елитното списание „Всемирна летопис“, което за
съжаление
, според някои братя, бива провалено от издателя си поради користни подбуди.
Разпространява се списание „Нов Живот“ под редакцята на Методи Константинов и Петър Пампоров. На поредния събор се взима решение да се издава списание под заглавието „Житно Зърно“, което да не бъде елитарно, а достъпно за всички братя и сестри. Много голям успех се постига с отварянето на школата на Сава Калименов от Севлиево. Той е високо образован, владее няколко западни езика и е запален пропагандатор на международния език Есперанто. Калименов има елитна книжарница, добре подредена печатница, и започва издаването на седмичният вестник „Братство“.
Излиза и елитното списание „Всемирна летопис“, което за
съжаление
, според някои братя, бива провалено от издателя си поради користни подбуди.
Братството расте, покритият от него терен се разширява, и с това тук там пръкват временни недостатъци в устременото му предвижване напред и нагоре. За пръв път се появяват вътрешни търкания от неконтролирани лични амбиции, завист, ревност, и заедно с това расте и предишния външен натиск това развитие да бъде спряно. На 21 юли 1925 година Учителят е призован на разследване по искова молба на бивш свой последовател. В сградата на Обществена безопасност той написва протокол по направеното дознание. Телескопичен блик Протокол за разпит на свидетел.
към текста >>
71.
Заключение
 
- Атанас Славов
За
съжаление
след Девети септември 1944 година стана точно това.
Братята и сестрите и те се върнаха по алеите между къщичките си. Учителят беше заместен от братски съвет, за да може нещата да продължат както винаги. Салонът беше там физически, това е така! Но Салонът такъв какъвто беше изграден десетилетия назад, беше мястото, където Учителят осъществяваше своята духовна дейност, и братята и сестрите сега трябваше да съхранят духът му на чист и непокварен молитвен дом! Беше място, където човек да има желанието да влезе в досег с извисеното му над ежедневието смирение, благоговение и почитание. За обикновени, делнични изяви тук нямаше място. Такива прояви съвсем очевидно щяха да разстроят и принизят атмосферата, за който беше предназначен.
За
съжаление
след Девети септември 1944 година стана точно това.
Още когато Учителят се прибра от Мърчево, Отечественофронтовската организация на квартала ръководена от брат Антов, запретна ръкави да подчини Салона на новата политическа обстановка. Както казахме инсталира се прожекционния апарат, за който споменах, и продължиха да се показват документални филми от войната, детски и забавни филми, и всичко което можеше да помогне на политизирането на обитателите на Изгрева. Антов всъщност, на висотата си на Отечествено-фронтовски активист, изпрати привържениците си да отправят покана към Учителя, на една от първите прожекции, която той, естествено, отклони. В салона винаги са се устройвали концерти, подходящи художествени прояви, рецитали. Сега обаче и тази традиция беше вулгарно разградена.
към текста >>
72.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Методистките епископи за
съжаление
пращат Макклинтък в своята църква в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне.
Започва като книгопродавец в една методистка книжарница на Крозби стрийт в Ню Йорк, учи в прочутия Уеслиянски университет, завършва в университета на Пенсилвания с всички възможни отличия, става професор по математика в Карлайл, пътува из средните щати да проповядва - какво ли не! Накрая, в средата на века, става известен с блестящите си статии срещу робството в методисткото списание „Кришчън Адвокейт“ и с това, че дори активно помага на „каналите“ за прехвърляне на роби на север. Така или иначе, Макклинтък е четиридесетгодишен, когато става президент на университета в Трой и вероятно там се запознава с Дрю, който по това време вече има отношение към благотворителността и дава помощи на този университет. Истинската им дружба обаче започва едва след 1857, когато професорът от Трой става пастор в „Свети Павел“ в Ню Йорк. В църквата има много столове, запазени от богати нюйоркчани като Дрю, и на Макклинтък му харесва тежката атмосфера тук, и в църквата, и в квартала, и в Манхатън. Интелектуалните му, убедителни проповеди, от друга страна, също пленяват сърцата на богатите богомолци.
Методистките епископи за
съжаление
пращат Макклинтък в своята църква в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне.
Така или иначе, в началото на 60-те години и през гражданската война той е обратно в „Св. Павел“ и това точно е времето, когато започват да се събират средства за централна методистка семинария, и г-н Дрю застава в центъра на картината. Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти.
към текста >>
Вярно, че Шишков пишел малко смешни стихове, но не по-смешни първи стихове от Вазовите: Ой Варна, Варна, Одесос стара близо Каварна ти се докара... Е, и! Васил Коларов, като го срещнел в коридора на училището с великите си съмислители, се фръцкал пред тях, като му изказвал
съжалението
си, че Ботев не го признал като поет навремето.
Когато се върнал в България, станал директор на класното училище в Сливен, издал аритметика, елементарна словесност, българска граматика, история и какво ли не! Всичко от каквото имало нужда. Спял със запретнати ръкави. Пишел и печатал наляво-надясно, тресял дядо-Петковото списание „Читалище“ в Цариград, дискутирал пламенно за културата и за образованието. Като дошло времето на колосаните яки и префърцунения социализъм, времето, когато приятелят му поп Константин спял самотен в стаичката си на тавана на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Ченгене махлеси, патриархът на българската словесност Иван Вазов се закачил по негов адрес в „Един бисер на Черно море“.
Вярно, че Шишков пишел малко смешни стихове, но не по-смешни първи стихове от Вазовите: Ой Варна, Варна, Одесос стара близо Каварна ти се докара... Е, и! Васил Коларов, като го срещнел в коридора на училището с великите си съмислители, се фръцкал пред тях, като му изказвал
съжалението
си, че Ботев не го признал като поет навремето.
А старият директор ги гледал, виждал колко са „величествени“ превзетите му ученици, знаел, че „какво знаят те“, какво да им каже и какъв лесен бил сега за тях пътят им и как щели да го омацат, и се усмихвал, и се правел на глупав: - Да, да, господин Коларов, Христо мъничък като беше, тичаше само по ризка, стегнатичък такъв, и аз го шляпках по голото „д“. Как да им обясни на тези напомпани вече с митове и легенди хлапаци, и на всичкото отгоре вече отровени от диктуваната отвън пропаганда на министерството, че трябва просто да се гледа на всичко - но не само да се гледа, но и да се вижда, че трябва по човешки да се живее, не трябва да се употребяват много главни букви - но кой от аргументите му за истински народно и близо до земята образование и култура по вестници и списания е бил чут? На тези хлапаци тогава какво да каже? Шумналията Димитър Станчев бил ученик на Добри Войников, сетне учил в Цариград, след това като учител в село Ботево, близо до Варна, се впуснал в утопичните социалистически идеи на Фурие - няма как! - това било векът на Брук Фарм до Бостън, на Фрут Фарм до Харвард, ето ти го и Станчов до Варна! Фердинанд Дечев, третият учител на Петър в реалката, бил от банатските българи - католик. Учил в Сегедин, в Унгария, учителствал край Букурещ.
към текста >>
73.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
За
съжаление
още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси.
Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година. Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи. И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара.
За
съжаление
още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси.
Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е. пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите. Като тутнел тренът, че иде завой, и като започнели да се наклоняват каруците на една страна - аха-аха да паднат! - смелчаците по седалките скачаш на крака и тичали разтреперани към другата страна. И не е за смях! Само една година след откриването на линията станала първата голяма катастрофа при гара Шейтанджик (т.е.
към текста >>
74.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Добави, че това за
съжаление
е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език.
Градът си беше град, но методистката академична традиция на дългите разходки с професора се спазваше. Дали щеше да е разговор по личен въпрос, дали щеше да е академична консултация или просто ей така за компания - случваше се около него да се съберат по двама-трима млади теолози и три-четирите километра от факултета до дома му бяха истинска наслада. При една такава разходка, в която участваше и Петър, професор Боун някак без повод и без да поглежда българина, спомена, че в града е звездата на методистките мисионери доктор Лонг, за да надзирава лично отпечатването на Библията на български език, след като преди години с конгрегационалиста доктор Ригс организирали и редактирали превеждането на Евангелието на български. На учудения въпрос на един от студентите това значи ли, че българите не са имали превод на Новия завет, Боун хвърли усмихнато око към Дънов и обясни, че съвсем не значи това и че е точно обратното. Българският е един от най- старите езици след латински и старогръцки, на който е преведена Библията - почти наред с арменски и грузински.
Добави, че това за
съжаление
е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език.
Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер. Ригс - между другото - обясни той, е написал за нуждите на преводите си в Цариград научна модерна граматика на българския съвременен език и на арменския съвременен език, докато Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Научил български и започнал да проповядва на този език е два два месеца след като се захванал с него, а в последния брой на списание „Методист“ пишело как за него се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически факултет в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън. Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране.
към текста >>
За
съжаление
по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в село Мърчаево, Учителят изгорил дневника.
И тук? Георги Чакалов вече завършваше, набираше вестника си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в пътя си на доктор. А той? Авторски блик В публикуваните спомени на някои ученици на Петър Дънов се разказва за запазените му бележници и дневника, който е водил по време на пребиваването си в Америка и веднага след завръщането си в България. Тези материали биха ни обяснили точно какво е било състоянието му, как и защо е Взимал решенията си да премине в ново учебно заведение и защо е прекъснал следването си в Медицинския факултет на Бостънския университет.
За
съжаление
по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в село Мърчаево, Учителят изгорил дневника.
Брат Галилей Величков обаче твърди, че дневникът след смъртта на Дънов е останал в братски ръце и че го е виждал. Що се отнася до тефтерчетата, те били запазени от неговите спътници с огромни жертви по време на гоненето на дъновистите след 1950 г. от тогавашния режим. Били скрити в специални хранилища в морените на Витоша, но с годините идва ново поколение дъновисти. Тласкани от смесени чувства на неориентираност и жажда за самочувствие и контрол над словесното наследство на Петър Дънов, наследниците на учениците му опразват витошките скривалища.
към текста >>
75.
Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
 
- Георги Христов
Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за
съжаление
без никаква конкретизация.
За отбелязване е, че на събрание на Братството в началото на месец април 1922 г. се говори за действащ магазин на братя Маркови. Така русенското комунално стопанство на „Бялото Братство“ получава възможността да реализира част от земеделската си продукция на местния градски пазар чрез магазина на братя Маркови. Следващият протокол със задна дата - от 1 януари 1922 г., отразява работата на Общото годиш- но събрание /б.с. - първото/.
Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за
съжаление
без никаква конкретизация.
Не са протоколирани и никакви изказвания на присъствалите членове. Констатира се обаче, че в резултат на натрупания вече първоначален опит се чувства нужда от „разширение целите на Обществото“ и следва да се направят някои промени в устава. На първо място се приема окончателният вариант на редакцията на чл. 1. От протокола не става ясно каква точно е била първоначалната му формулировка. Според нас именно на това първо годишно събрание към най-важния уставен член, определящ целта на сдружението, се включва като добавка - „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“.
към текста >>
76.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Подобен на този довод е изтъкнат още от Адолф Аренсон в неговата лекция за Бодхисатвата на XX век, но за
съжаление
по обективни причини той е нямал достатъчна и пълна информация за това дали някой друг, освен Рудолф Щайнер, е говорил за Второто пришествие на Христос, поради което стига до явно не много добре обоснован извод, застъпен частично и от Сергей Прокофиев.
с заглавие: „Розенкройцерството и Майтрея Бдаа. Бодхисатвата - бъдещият Майтрея Бзда" на интернет адрес: http://www.anthroposophy.org.au/articles.htm. „Rosicracianism and the Maitreya Buddha. The Bodhisattva - the future Maitreya Buddha". 52. Тук също може да се използва терминът инкорпорира или още по-добре: ще обхване духовните структури и ще промени личността. 53.
Подобен на този довод е изтъкнат още от Адолф Аренсон в неговата лекция за Бодхисатвата на XX век, но за
съжаление
по обективни причини той е нямал достатъчна и пълна информация за това дали някой друг, освен Рудолф Щайнер, е говорил за Второто пришествие на Христос, поради което стига до явно не много добре обоснован извод, застъпен частично и от Сергей Прокофиев.
Ще коментираме специално тази теза по-надолу в текста. 54. Повече на тази тема виж Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 5 5. Виж „Оккултьное замещение бодисаттвм" (стр. 84-85) в Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 56.
към текста >>
НАГОРЕ