НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
42
резултата в
37
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за
съжаление
почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота.
Дънов забелязва и подчертава едно качество на Вулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин на живот". Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в. - Салвиан. Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни". Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство.
Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за
съжаление
почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота.
Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос).
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка
, 23.01.1895 г.
(за
съжаление
снимката не е на разположение в момента)
Тъй като презокеанското пътуване е продължавало обикновено 7 дена, то се предполага, че тръгването от САЩ е било на 15 януари 1895 г. 1. Снимка на дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.) 2. Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов Снимка на дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.)
(за
съжаление
снимката не е на разположение в момента)
Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов Отново в. „Сионски вестител“, вероятно от края на 1894 или началото на 1895 г., в графата си за чуждестранни мисии пише: „България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П. Дънов от Свищов] от тази страна до България и сто долара за заплатата му до края на настоящата година.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Постоянното ти падане и ставане произведе милост и
съжаление
в Духа ми.
А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия.
Постоянното ти падане и ставане произведе милост и
съжаление
в Духа ми.
Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари.
към текста >>
4.
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”
, 21.04.1903 г.
За
съжаление
тези карти са изгубени с изключение на две - на семейство Иларионови.
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда” Приблизителната дата на посещението в Търново е опредена от писмото, написано до П.Киров - 22 април 1903 г., Търново. В спомените на Елена Иларионова се разказва за изнесената сказка по фрренология. При почти всички гостувания на Учителя в даден град е имало сказка от него и по френология, както са правени френологични карти на много хора.
За
съжаление
тези карти са изгубени с изключение на две - на семейство Иларионови.
При това гостуване на Учителя в Търново, Елена Иларионова все още не се запознава с него лично. Споменът й е от 1903 г., според книгата: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 1. Писмо до Пеню Киров, 22 април 1903 г., Търново 2. Спомени на Елена Иларионова Писмо на Учителя до Пеню Киров
към текста >>
5.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - трети ден
, 14.08.1906 г.
Духът на д-р Миркович поздрави всички ни и изказа
съжаление
, че не е работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете ".
7, cm. 16; Деяния: гл.18, гл. 22, cm. 14 и 15.Духът на д-р Миркович говори чрез П. К. Дънов.
Духът на д-р Миркович поздрави всички ни и изказа
съжаление
, че не е работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете ".
Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем.Приживе д-р Миркович обещал да се яви на г-жа Анастасия д-р Желязкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя. „Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете " - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Желязкова, дойде на гости д-р Рашев; тя му подала едно цвете.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 3.03.1914 г.
Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотверженост, безкористие,
съжаление
, низхождение, радост.
Да бъде като добър Извор, от който да можем всякога да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте всички блага. Гледайте на живота с окото на вярата. Животът отсега иде.
Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотверженост, безкористие,
съжаление
, низхождение, радост.
Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената Воля на Земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на всички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на всички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил, следвайте Великите Истини, които сте чули. Ваш В.
към текста >>
7.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
ляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат
съжаление
към първоначалните им автори.
Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замис-
ляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат
съжаление
към първоначалните им автори.
Друго няма какво да кажа," (п.) Ив. Толев Показанията писал сам. А сега ще цитирам изцяло опровержението на Иван Толев за защита на списанието си от стр. 190, кн.
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
В категория разум влизат: разсъждение,
съжаление
, съображаване, внимателност, стремление.
Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум.
В категория разум влизат: разсъждение,
съжаление
, съображаване, внимателност, стремление.
На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала.
към текста >>
9.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
Между тях, за
съжаление
, има доста високопоставени дами и мъже.
Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени.
Между тях, за
съжаление
, има доста високопоставени дами и мъже.
Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки пред вид горното, в съгласие с г. столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение.
към текста >>
Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа
съжалението
си.
На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него.
Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа
съжалението
си.
Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки пред вид горното, в съгласие с г. столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение. От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Гина Гумнерова, Варна
, 17.12.1917 г.
Имай
съжаление
към тях, те са невежи и слаби.
Ще ме видиш когато очите на твоето сърце се отворят.Да! Няма смърт. Колко малко разбирате небесният живот, Божествения живот. Теб те безпокоят хората. Ти често се сърдиш на другите.
Имай
съжаление
към тях, те са невежи и слаби.
Но не се обезсърчавай от това. Корените на всяко дърво трябва да се поразкопаят наоколо и полеят. Ти си това дърво. Праведните са дървета насадени и при изворите. Да! Кой ти е казал това?
към текста >>
11.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Със
съжаление
към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действували скрити зад авторитета на това правителствено учреждение.
5 (XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика Вести
Със
съжаление
към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действували скрити зад авторитета на това правителствено учреждение.
Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и
към текста >>
Но, за
съжаление
, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа.
Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички.
Но, за
съжаление
, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа.
Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави.
към текста >>
учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат
съжаление
към първоначалните им автори.
Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д.
учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат
съжаление
към първоначалните им автори.
Друго нема какво да кажа. (п.) Ив. Толев - Показанията съм писал сам. 28. Иван Толев в „Изгревът" 1. За Иван Толев при различни случаи са поместени факти от различните застъпени автори в „Изгревът".
към текста >>
12.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
Много пъти след това изказвал
съжаление
за пропуснатия съборен ден.
" - „Ние тук имаме Учител, какво има да умуваме и от какво ще се страхуваме? " - отговорил му братът домакин. А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща. Като слушал как плющи дъждът, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм. Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило.
Много пъти след това изказвал
съжаление
за пропуснатия съборен ден.
Когато часовникът показвал 3 без пет след полунощ, брат Куртев, верен на дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още на пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: „Идвате ли? " - „Да, Учителю", бил отговорът на брат Куртев. „Готов съм, Учителю! " А дъждът продължавал да вали, все тъй проливен. „Виж небето на север, Георге!
към текста >>
Отишъл той при тях, поздравил ги и им изказал
съжалението
си, дето са дошли от толкова далече в дъжд и кал.
Всеки от тях хвалел стоката си и чакал купувачи. Какво да се направи, че да се пресече веднъж завинаги пътят на тия търговци към срещите и съборите? Умът му заработил светкавично. Да им забрани, няма право. Единственото, което може да се направи - да не се купува нищо от тях и втори път те вече няма да дойдат.
Отишъл той при тях, поздравил ги и им изказал
съжалението
си, дето са дошли от толкова далече в дъжд и кал.
„Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене. " После свикал ръководителите и им казал да предадат на хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо. До вечерта никой нищо не купил и амбулантните търговци, като видели, че стоката им не се харчи, прибрали я и поели обратно пътя за града като си думали: „Той, бай Георги право ни каза, че техните хора всичко си носят и нищо не купуват. " Така завинаги брат Куртев отбил потока на амбулантните търговци към срещите и съборите на Бялото Братство в Айтос. Попречено било на опорочаването им.
към текста >>
13.
Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново
, 12.02.1921 г.
И което за голямо
съжаление
точно така стана.
Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове. Хранеха ги като селски жребци. Обикновено по селата селяните държаха по един жребец и по един бик и всички взимаха участие при изхранването им. Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето ги, всичките са такива".
И което за голямо
съжаление
точно така стана.
Още тогава Учителят обърна внимание, че Кръстю и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа". Това нещо не можа да се разбере от възрастните приятели въпреки че Учителят им поръчва да разкажат това на всички. По онова време Учителят бе препоръчал на възрастните приятели да мълчат и да не разказват своите опитности, нито пък да изнасят на показ своята кореспонденция, която имаха с Учителя. Тогава възрастните приятели пишеха писма на Учителя и получаваха отговори, а тази кореспонденция не само че е обемиста, но представлява изключителна ценност за онази епоха и за това, че там Словото на Учителя е автентично. Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и Кръстю използват общото течение на Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели.
към текста >>
14.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, цярове, билки или треби, било с ножове и губерки; там няма
съжаление
, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни.
В този случай злото от никого не може да се предпочете, защото то съкратява живота. Това е Истината. Няма и смърт, защото Бог прониква всичко и не може да става прекъсване. Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно. Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто.
Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, цярове, билки или треби, било с ножове и губерки; там няма
съжаление
, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни.
Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва: “Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът на човека закрепва, а в резултата явява се и доброто.
към текста >>
15.
Учителя е в София, Събор, 1924 (?)
, 24.08.1924 г.
За
съжаление
късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя.
Това е непослушание брат мой. В братството по време на Учителя имаше една комисия, която се занимаваше с общите работи на братството. Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия. Учителят дали план, какви постройки да бъдат построени там. Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни сгради.
За
съжаление
късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя.
Закупиха се места за частни жилища и то не по един декар място, както Учителят беше посъветвал, а по 200-300 кв. метра. Всичко се строеше без план според възможностите на отделните лица. В.К.: Въпрос: Във връзка с тези места са разказвали, че точно на гърба на големия салон е имало кръчма. Е.А.: Тя кръчмата беше и преди, и след 9.IX.1944 год. До 9.IX.1944 год.
към текста >>
16.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо
съжаление
.
Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд.
Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо
съжаление
.
Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
към текста >>
17.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо
съжаление
.
Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд.
Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо
съжаление
.
Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
към текста >>
18.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо
съжаление
.
Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд.
Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо
съжаление
.
Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
към текста >>
19.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Но за
съжаление
последен.
Някои софиянци си водеха гости. Съборът беше тържествен. Учителят си изля богато Слово и още повече се повдигна радостното състояние на всички. Тогава си спомням думите в салона: „Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие". Това беше голям тържествен събор.
Но за
съжаление
последен.
Следващата година 1928 год. пак се реши да има събор на Изгрева. Властта даде разрешение затова, но когато нашите приятели дойдоха на гарата, от самата гара ги върнаха обратно и не им позволиха да дойдат на Изгрева. Това беше през 1928 год. На следната 1929 год.
към текста >>
20.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
Когато от
съжаление
искахме да слезем, конярчето ни казва: „Те се преструват, знаете ли колко тегличи са!
И тя, като че ги викаше, защото на главата си тъмен облак е накачулила -бойния си шлем, а това е знак, че войната е обявена.За миг ведрото синьо небе изчезна и на негово място ни притисна мрачен връшник от дъждоносни облаци.Тръгваме от пладне. Ще нощуваме горе, горко ни! Ето ти празна кермиджийска каруца към Драгалевци. Качваме се вътре неколцина, приветливо приети от младото кермиджийче. Горките му „Дорчо” и „Белчо”, дръгливи стари коне обтягат шии, едвам пристъпят напред.
Когато от
съжаление
искахме да слезем, конярчето ни казва: „Те се преструват, знаете ли колко тегличи са!
” Взимаме думите му за истина и весело запяхме, зер, нозете ни си почиваха. В каручката се возехме само четирма души; покрай нас профучаха няколко автомобила с наши хора, а и пешеходци не малко минаха край нас.Дъждът ни заплиска още по шосето. Тънките ни рокли залепнаха по нас, чадъри и мушами нямахме никакви. ,Да става каквото ще, думаме си, не сме захар да се стопим; все Петровден е, нищо няма да ни стане.И наистина кратък бе този дъжд и бързо изсъхнаха дрехите по гърбовете ни, но колко силен, проливен бе! Мътилката се оттегли и от небето, като че и не била.
към текста >>
21.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
А ония на „Песъко” просто заслужаваха
съжаление
със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети.
Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”.
А ония на „Песъко” просто заслужаваха
съжаление
със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети.
Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища! Кое бързокрило птиче дойде и каза да се приготви така „Изгрев” и да ни посрещнат като свои братя и сестри. Господи, Ти Единни във всички същи, Ти, който ни водиш чрез Учителя, Ти благи Боже, стори всичко за нас. Ние вярвахме в твоята благост, въпреки че ти нахмури вежди от небето, ние не се уплашихме от това, защото знаехме, че Ти си благ Господ, баща наш.Никаква умора. Никаква!
към текста >>
22.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
А ония на „Песъко” просто заслужаваха
съжаление
със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети.
Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”.
А ония на „Песъко” просто заслужаваха
съжаление
със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети.
Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища! Кое бързокрило птиче дойде и каза да се приготви така „Изгрев” и да ни посрещнат като свои братя и сестри. Господи, Ти Единни във всички същи, Ти, който ни водиш чрез Учителя, Ти благи Боже, стори всичко за нас. Ние вярвахме в твоята благост, въпреки че ти нахмури вежди от небето, ние не се уплашихме от това, защото знаехме, че Ти си благ Господ, баща наш.Никаква умора. Никаква!
към текста >>
23.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
За
съжаление
по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди.
Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила.
За
съжаление
по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди.
Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна. Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва.
към текста >>
24.
Учителя закрива лятната духовна школа. Слизане от Рила - 12 август
, 12.08.1931 г.
Смущение, но и радост от ненадейната среща,се смесиха със
съжаление
, но накрая смехът поправи всичко.Учителя ни ободри и насърчи.
По пътя си през мъглата бяхме направили завой и два часа по-късно се връщахме там, откъдето бяхме тръгнали. Искрено се зарадвахме, че сме намерили нашия стар познат Махабур, който ни показа пътя, който трябваше да следваме. Благодарихме и продължихме пътя си в планината. Не бяхме отишли далече, когато се намерихме пред нова, още по вълнуваща изненада. На поляната пред езерото се натъкнахме на наши приятели, които правеха утринните си упражнения.
Смущение, но и радост от ненадейната среща,се смесиха със
съжаление
, но накрая смехът поправи всичко.Учителя ни ободри и насърчи.
„Тази група - каза той - и да се отклони от Бога, пак ще го намери! "Второто ни пътуване беше по-щастливо. Мъглата вдигна воалите си, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта на планината.Минахме през красивия свят на изгрева, а после потънахме в мъгли, за да видим по-добре в контрастите на един ден красотата на нашия живот в планината. И така между многото забележителни дни, пътуването ни в мъглите на този ден, които ни върнаха при Учителя, го отличава от всички други. Теофана Савова:
към текста >>
25.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август
, 23.08.1933 г.
Дълбоките причини създават условия за проява на тези неща и за
съжаление
днешната медицина лекува само следствията, а не причините.
А можем да кажем и така: болестта произхожда от физически, астрални и умствени причини. Когато човек е в разногласие с Божествения свят, идват едни болести; когато е в разногласие с Духовния свят, идват други болести, а когато е в разногласие с физическия свят, идват съвсем други болести. И тези болести си имат свои разклонения. Хората определят, че при болестта кръвта е нечиста, сърдечният ритъм е изменен, черният дроб не функционира добре, нервите са разстроени, или пък казват, че има в тялото някои микроорганизми. Това са само прояви във физическия свят или, когато по-дълбоките причини са налице, тези неща се проявяват и действат.
Дълбоките причини създават условия за проява на тези неща и за
съжаление
днешната медицина лекува само следствията, а не причините.
Екскурзиите сред Природата са здравословни. След всяка екскурзия първата ни и неотложна работа беше да се преоблечем и да измием нозете си с топла вода. След това се събирахме в малкия салон, а лятно време – на външните маси за вечеря с картофена супа. След вечерята обикновено изпявахме няколко песни и някои музиканти изпълняваха кратка музикална програма. След това обикновено започваше разговор.
към текста >>
26.
Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд
, 25.12.1944 г.
Сега той не го разбра така за
съжаление
.
Сега, дали ако беше направил връзка можеха и него да убият? Не знам. И това беше мое предчувствие, че без да искам го задържах, разбирате ли. Или приятели негови от Невидимия свят чрез мене го задържаха, това не мога да кажа. Но това е за мене така.
Сега той не го разбра така за
съжаление
.
Той по-другояче го изтълкува. Не го изтълкува така. Негова работа. Сега нали всеки има право както иска да тълкува. Той беше отишъл при царя и много дръзко му е казал: „Ако Вие сте цар на българите, Вие сте цар и на комунистите, защо ги убивате?
към текста >>
27.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93
, 19.09.1905 г.
Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със
съжаление
отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост.
Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П.
Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със
съжаление
отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост.
И не го харесахме...“. В. Узунов напуска този свят на 7 септември 1948 г. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
28.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
За
съжаление
9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове".През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др.През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона.
За
съжаление
9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето също бяха родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали действително Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: „Учителю, салонът е препълнен, не е ли вече време да започнеш сказката?
към текста >>
29.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Но за голямо
съжаление
, казаха ми че Той е тръгнал рано за хижа “Алеко” на Витоша.
Урокът за това тепърва ще се учи... Весела Несторова често ходи на Изгрева, нуждата да се зарежда с енергията на Новото постоянно я влече към Поляната зад боровата гора. Там е Изворът. За един такъв ден тя си спомня в своята книга: “Имах непреодолимо желание да се срещна с Учителя.
Но за голямо
съжаление
, казаха ми че Той е тръгнал рано за хижа “Алеко” на Витоша.
Веднага се върнах, приготвих се и тръгнах сама за хижата. В планината имаше гъста мъгла. Седнах на един камък и се помолих, ако е определено да намеря горе Учителя, да се вдигне мъглата и видя пътя. След малко се яви голям процеп в мъглата и ми показа пътя на доста голямо разстояние. Вървях ободрена и в очакване да стигна горе преди здрачаване.
към текста >>
За
съжаление
не са запазени копия до нас.
търсена като такава. В годините ок. 1975 г., заедно с Петър Ганев, прави документален запис на цялата песнарка. Като обем песните излизат ок. 8 аудио касети.
За
съжаление
не са запазени копия до нас.
През 1977 г. издателство „Народна младеж” отпечатва книгата „Островът на съкровищата” на Р. Л. Стивънсън преведена от В. Несторова. В периода 1979-1989 г. тя участва в т. нар.
към текста >>
30.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
За мене най-удобното място всякога е била последното, но за
съжаление
това място беше заето.
Останалото е човешко тщеславие. За някакво първенство ли дойдох да работя? - И за това не дойдох. Първенство, т.е. първо място заема онзи, който може и знае да сяда на последно място така, както сяда и на първото.
За мене най-удобното място всякога е била последното, но за
съжаление
това място беше заето.
От кого? - От Учителя. Той сядаше и на първото, и на последното място съвсем незабелязано, без никакво парадиране. На кое място е седнал, това ще видиш, само ако ти се отворят очите. Следователно, поех работата с беседите по нито една от предполагаемите причини, а единствено от любов към тази работа, от вътрешен трепет към нея, в което се убедих от ред опитности и изпити около нея.
към текста >>
31.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
За мене най-удобното място всякога е била последното, но за
съжаление
това място беше заето.
Останалото е човешко тщеславие. За някакво първенство ли дойдох да работя? - И за това не дойдох. Първенство, т.е. първо място заема онзи, който може и знае да сяда на последно място така, както сяда и на първото.
За мене най-удобното място всякога е била последното, но за
съжаление
това място беше заето.
От кого? - От Учителя. Той сядаше и на първото, и на последното място съвсем незабелязано, без никакво парадиране. На кое място е седнал, това ще видиш, само ако ти се отворят очите. Следователно, поех работата с беседите по нито една от предполагаемите причини, а единствено от любов към тази работа, от вътрешен трепет към нея, в което се убедих от ред опитности и изпити около нея.
към текста >>
32.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
След няколко месеца си тръгнали от Ачларе с големи опитности, но за
съжаление
не всички здрави.
По това време в главите на младежта се ширила толстоистката идея за комунален живот. Борис бил обхванат от ентусиазма на малка група братя решили да осъществят тази идея в с. Ачларе. Заминал с тях за карнобатското село, занесъл и куфара, с който пътувал до виена. Приготвените от майка му дрехи за сносен студентски живот, станали част от инвентара на комунарите. Самите те в кратко време се уверили, че идеята за комунален живот е хубава, но приложението й не зависи само от вложения ентусиазъм.
След няколко месеца си тръгнали от Ачларе с големи опитности, но за
съжаление
не всички здрави.
Неудобствата на селския живот, пълен с лишения и тежък физически труд измъчил повечето от тях до такава степен, че маларията твърде лесно се настанила в изтощените им организми. От Ачларе потеглили през Балкана към велико Търново за августовския събор с една биволска кола. Дълго време след това всеки от тях си спомнял с каква топлина ги е посрещнал там Учителят. Приел ги, настанил ги и поръчал на сестрите да се грижат за тях, докато се съвземат. Опитността им била едно духовно богатство, скътано за бъдещето.
към текста >>
33.
Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя
, 11.09.1902 г.
За
съжаление
, идеята на неговия инициатор Георги Томалевски, просветния съвет да прерасне в Духовен университет, не се осъществява.
Астрологията е наука, към която Влад Пашов е проявил най-голям интерес. Плод на задълбочаването му в нея е поредица от статии, издадени във в-к “Братство” под името “Астрологията като увод в херметичната наука и философията”. По-късно тези статии оформят съдържанието на издадената от него книга “Астрология”. Тя е първия издаден труд по астрология, написан от български автор. Може би и затова след заминаването на Учителя, Влад Пашов ръководи секцията по астрология в новорганизирания Просветен съвет в Братството.
За
съжаление
, идеята на неговия инициатор Георги Томалевски, просветния съвет да прерасне в Духовен университет, не се осъществява.
Настъпват тежки години за Братството в София и всяка духовна дейност там малко по малко замира. Но само външно. През следващите години Влад Пашов продължава своята неуморна духовно-изследователска дейност в малкия си дом. Прозорецът на дървената му къщичка до самата гора най-рано светва. Да развива своя ум, да го обогатява с все нови и нови страни от окултната наука - това е основна цел в живота на Влад Пашов.
към текста >>
34.
Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя
, 01.01.1913 г.
За
съжаление
това не се осъществило до неговото заминаване през 1944 година.
За обяснение на неговата поява той казва: “Бог сега сътворява света по нов начин. Бог създава нов, друг свят по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината.” Този цикъл от седем песни - Божествени дни от Сътворението, съдържа в себе си особена творческа мощ. В продължение на три години Учителят е свирил и пял тази съвършена музика на Лиляна Табакова, чиято музикалност е била на нужната висота, за да я възприеме и усвои трайно. Учителят наистина е имал намерение да изпълни тази музика на братята и сестрите.
За
съжаление
това не се осъществило до неговото заминаване през 1944 година.
За първи път Лиляна Табакова изпълнила Новото Битие в Салона на Изгреба на 27 декември 1947 година, на концерта по повод годишнината от заминаването на Учителя. По време на работата над Новото Битие Лиляна Табакова често е задавала въпроси на Учителя за музиката. Неговите отговори тя е записвала старателно в тетрадката си. Нейното примерно ученичество е причина, сега и ние да научим отговорите на част от тези въпроси: Въпроси на ученика към Учителя:
към текста >>
35.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
“ Тя ми отговори: „За
съжаление
не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се.
Сутрин рано тя ставаше в 3 ч., слагаше една възглавница под пишещата машина, за да не се чува шумът, и преписваше неиздаваните беседи. Тя написва над 10 000 страници от неиздаденото Слово на Учителя - абсолютно безкористно, от любов към Учителя и делото му. Лалка изцяло беше посветила живота си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора. За да отвори вратата, трябваше да звъниш със специален договорен сигнал. Питала съм Лалка: „Когато препишеш беседите, сверяваш ли ги с оригинала?
“ Тя ми отговори: „За
съжаление
не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се.
Тъй като много хора от Братството искали да четат и неиздаваното Слово, Елена Андреева и Лалка решават да издават „Мисли за всеки ден“ от неиздаваното Слово. Години наред Лалка усърдно, с дълбоко разбиране на Словото ги подготвяше и раздаваше на приятелите. През ноември 1997 г. получих писмо от Питър Шерър, в което ми съобщаваше, че Учителят Петър Дънов му се явил и продиктувал едно писмо за Лалка Кръстева. Молеше ме да й го предам.
към текста >>
36.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
За
съжаление
, тия стихотворения са на брой твърде малко, за да ни очертаят релефно една недостатъчно застъпена в нашата поезия област.
нагоре - и изчезва едва съзиран там, на слънчевия плам, в огреяната бездна. В тая пейзажна лирика, изпъстрена със свежи образи и топли акварелни тонове, Мара Белчева проявява богата творческа фантазия.
За
съжаление
, тия стихотворения са на брой твърде малко, за да ни очертаят релефно една недостатъчно застъпена в нашата поезия област.
По отношение на художествените средства Мара Белчева не се отличава твърде много от останалите поети - нейни съвременници. В стихосложението тя следва традиционните форми, без да постигне нещо значително в областта на неговата музикалност и вътрешна динамика. Макар и не напълно оригинални по дух, съдържание и строеж, стиховете на Мара Белчева заемат особено място в поезията на жените-писателки. Петър Горянски _________________________
към текста >>
37.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
За
съжаление
, тия стихотворения са на брой твърде малко, за да ни очертаят релефно една недостатъчно застъпена в нашата поезия област.
нагоре - и изчезва едва съзиран там, на слънчевия плам, в огреяната бездна. В тая пейзажна лирика, изпъстрена със свежи образи и топли акварелни тонове, Мара Белчева проявява богата творческа фантазия.
За
съжаление
, тия стихотворения са на брой твърде малко, за да ни очертаят релефно една недостатъчно застъпена в нашата поезия област.
По отношение на художествените средства Мара Белчева не се отличава твърде много от останалите поети - нейни съвременници. В стихосложението тя следва традиционните форми, без да постигне нещо значително в областта на неговата музикалност и вътрешна динамика. Макар и не напълно оригинални по дух, съдържание и строеж, стиховете на Мара Белчева заемат особено място в поезията на жените-писателки. Петър Горянски _________________________
към текста >>
НАГОРЕ