Търсене в текстове за 'Съжаление'

Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна рамене със съжаление, че не е искала по-голяма цена за Учителя.
Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви, и да дойде краят на певческата й кариера. По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов". И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. Попита я само: "Колко ти платиха? " "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата. Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна рамене със съжаление, че не е искала по-голяма цена за Учителя. Това ние всички наблюдавахме и всички бяхме свидетели на това кощунство срещу Учителя. И което е най-важното, мнозина пригласяха, че сме жертви на Дънов, смееха се, подиграваха ни се, беше жалко да се гледа тоя народ в неговото падение. Никой нямаше в себе си сили да каже: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат", защото ние всички виждахме и бяхме убедени, че те знаят много добре какво вършат и за какво го вършат. Така беше не година-две, така беше през цялото време на Школата - двадесет и две години. А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства.
към текста >>

2. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но това за съжаление не се записа.
След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя. Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури. На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста. Беше казал кои песни да се дадат с подходящи движения. Но това за съжаление не се записа. В салона бе поставена черна дъска, на която, по текст даден от Учителя, музикантите бяха записали някои песни. Фотографите направиха снимки на тези песни и ние притежаваме две такива. Но имаше повече песни записани там. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулката. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар.
към текста >>

3. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Борис Рогев беше верен брат, имаше много срещи и опитности с Учителя, които за съжаление не описа.
Това е Борис Рогев, който беше директор на военната печатница. Той подписа заповедта да се отпечатат песните на Учителя. Благодарение на него се получи това разрешение. Той бе наредил печатането на песнопойката да става през нощта. И така тя бе напечатана през нощите. Борис Рогев беше верен брат, имаше много срещи и опитности с Учителя, които за съжаление не описа. Но той написа и за пръв път даде на българите един голям свой труд за прабългарския календар, от който водят начало всички днешни календари по света. Така че той има две заслуги: едната - към Братството, за издаването на песните, а другата - пред българския народ, с която му отвори очите за славното му минало, за това, че в онази епоха българите са дошли със знание, което е превъзхождало знанието, намиращо се в Европа. След като напечатаните материали бяха укрити на нашия таван, дойде време да организираме група от верни братя и сестри, които да ги свиват на коли. Направиха отделни книжки. По-късно ги дадохме на верни братя от "Изгрева" да ги подвържат.
към текста >>

4. 5_46 Продавачът на Библии

" Тодор не можа да привлече този така наречен духовен човек към духовната Синархическа верига на Учителя, за най-голямо негово съжаление.
На следващия ден Тодор Стоименов отива при Учителя и чака Неговия отговор: "Ходих при Бога и Го питах за този човек. Бог ми каза: "Не е от нашите! " Тодор мига, мига. Как така не е от нашите? Учителят му повтаря само това: "Не е от нашите! " Тодор не можа да привлече този така наречен духовен човек към духовната Синархическа верига на Учителя, за най-голямо негово съжаление. След години този продавач на книги и Библии, се опълчи срещу Учителя и пишеше статии във вестниците срещу Него. Този книжар се казваше Козлов. По-късно замина за Америка и не се върна оттам, а се затири по широкия и далечен свят. Така Тодор не можа да доведе съмишленик на Учителя. Но научи един закон за разпознаване на Духа на Истината от Духа на заблудата.
към текста >>

5. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр.
Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси." Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учетелю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах в къщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна.
към текста >>

6. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

ТОМ 2

Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми.
А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено.
към текста >>

7. ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ

Галилей Величков

До ден днешен те са верни на структурните формулировки на битието, които, за съжаление, не включват нито Образа, нито дейността на УЧИТЕЛЯ!
Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции. Теософите и до ден днешен не могат да си обяснят отказа на УЧИТЕЛЯ да бъде сътрудник на движението им. До ден днешен те са верни на структурните формулировки на битието, които, за съжаление, не включват нито Образа, нито дейността на УЧИТЕЛЯ! Настоящето, а и бъдещето правят образа и дейността на УЧИТЕЛЯ все по-разбрана и по-достъпна до съзнанието на всяка душа, готова да отвали камъка на традиционните разбирания за живота и се радва като малката тревичка на живота и слънчевите лъчи, в единство и хармония с любовта на битието.
към текста >>

8. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Летопис Вергилий Кръстев

За най-голямо съжаление тези няколко човека не бяха подготвени за това.
107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ След заминаването на Учителя, още на 1 януари 1945 година бе избран Братски съвет, който да движи братските работи. Аз бях избран в Просветния съвет. Постепенно с времето всички въпроси се движеха и се разрешаваха от няколко човека. За най-голямо съжаление тези няколко човека не бяха подготвени за това. Първо - нямаха ценз за образование, нямаха ценз за специалността, която трябваше да защитават и накрая се дойде до една драма-тична развръзка. Сега ще разкажа няколко последователни епизода, за да се види, че тези, които трябваше да решават някои проблеми на Братството, не спазиха основни окултни закони в Школата на Бялото Братство. А последиците накрая станаха известни. Днес Изгревът е разрушен и вече го няма. И което е най-важното - също и историята му не е написана.
към текста >>

9. 3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар

Разбира се той има постоянна връзка с Учителя, но за съжаление съпругата му няма отношение както към Словото на Учителя, така и въобще към Братството.
" Учителят му отговаря и казва следното: „1. Добре си направил. Браво, че си завършил медицина. 2. Да дойдеш в България е моето мнение. 3. Да не се ожениш, и да работиш за Господа." Завръща се, обаче оженва се и има две дъщери и работи в Ямбол като лекар. Разбира се той има постоянна връзка с Учителя, но за съжаление съпругата му няма отношение както към Словото на Учителя, така и въобще към Братството. След години, той заболява тежко, не е могъл нито той да си помогне, нито лекарите от Ямбол, от Сливен, от Бургас и от Пловдив да му помогнат. Тогава той изпраща съпругата си при Учителя в София да каже на Учителя, какво му е положението. Съпругата пристига в София, отива при Учителя, почуква на вратата. Излиза Учителят и пита - какво има. "Учителю, съпругът ми ме изпраща при Вас, да Ви кажа, че неговото здравословно положение е тежко, не може както той, така и другите лекари от Бургас, Варна, Пловдив и Сливен, да му помогнат.
към текста >>

10. 3.14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта?

По време на II-та Световна война, ще ви разкажа един много интересен случай, как Учителят съдейства да останат евреите в България и да не бъдат евакуирани и изселени от страната, както бе с много други страни, окупирани от германците и изпращани по лагерите в Полша, Освиенцим, Требленка, и по другите лагери, за съжаление и за срам на Европа по това време.
14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? По време на II-та Световна война, ще ви разкажа един много интересен случай, как Учителят съдейства да останат евреите в България и да не бъдат евакуирани и изселени от страната, както бе с много други страни, окупирани от германците и изпращани по лагерите в Полша, Освиенцим, Требленка, и по другите лагери, за съжаление и за срам на Европа по това време. Макар че България е малка страна, бе окупирана от германците, разбира се, пак "доброволно", имайки предвид мощта и силата на Германия. Така съществувахме ние, българският народ, но по едно време, както евреите от Гърция, Македония, Югославия, така и от другите окупирани от германците страни, бяха изпращани в тези лагери в Полша. След известни разисквания тука, в Народното събрание и от опозиционните народни представители, пледираха от нашата страна да не бъдат изселвани евреите, а да си останат тук, тъй като ние, по принцип, нашият българският народ е толерантен към всякакви, всички националности, независимо какви са. Особено като виждахме последиците от изпращането им в тези, не искам да кажа грозната дума - в тези „лагери на смъртта" в окупираната Полша. Но след голямо давление, и то категорично, от германските власти върху цар Борис, цар Борис се принуждава и прави декрет, според който да бъдат изселени евреите от България в Полша.
към текста >>

11. 3.16. Бръснарите

Разбира се, за съжаление, България влезна през 1915 г.
От една страна беше Англия, Франция и другите страни, които взеха участие на тяхна страна, а от другата страна беше Германия. Обаче Учителят знае как ще протече войната и кой ще спечели, и кой ще загуби. Учителят изпраща поръчение на цар Фердинанд да му каже, България да не влиза в нито една от тези коалиции, нито с Англия, нито с Германия, а да пази неутралитет, като по този начин повече ще придобие за националните изяви, отколкото, ако се присъедини към някоя от тези коалиции, разбира се, да оставим настрана жертвите. Обаче вместо да се вслуша в този съвет, цар Фердинанд интернира Учителя от София във Варна. И така Учителят прекарва във Варна повече от две години. Разбира се, за съжаление, България влезна през 1915 г. на страната на Германия и с катастрофата, със загубата на войната от страна на Германия и България пострада - и в жертви, и репарации и т.н. По това време Учителят, когато пребивава във Варна, е в хотел „Лондон", в таванския етаж. Подчертавам - Учителят най-скромно е живял през целия си живот. Там Той си е готвил, там Той се е хранил, на таванския етаж на хотел „Лондон" във Варна. Наши приятели често са го посещавали и са му предлагали да отиде да живее у тях, но Той от деликатност не искал никого да притеснява и така е пребивавал в хотел „Лондон".
към текста >>

12. 3.35. Среща с Учителя

Тогава за пръв път това чух, тъй като в Белград, където съм живял 9 години, нищо не съм знаел и съм ял месо, за голямо съжаление.
„Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе; и аз наистина отидох, като ми каза, че в неделя от 10 - 11часа има там беседа. И аз отидох. Още първият път като отидох, аз съм разбира се от православно семейство, пял съм като ученик в отделенията, в църквата в нашето село, но това, което чух от Учителя Петър Константинов Дънов, не бях чул такова нещо от никой друг пастор или свещеник. Разбира се, не беше без значение и това за мен до тогава. Аз бях месоядец, без да зная нищо за вегетарианството и за етичната страна на живота и за храненето. Тогава за пръв път това чух, тъй като в Белград, където съм живял 9 години, нищо не съм знаел и съм ял месо, за голямо съжаление. Но оттогава - 1940 до 1944 г. до края, докато беше Учителят, до 27 декември, имах възможност да слушам лекциите, беседите на Учителя и разбира се душевно да се радвам, че имам тази привилегия, слава на Бога. Нямам думи да изразя моята благодарност към Бога, че дойдох в България да видя Учителя, да чуя Неговото Слово и така, през целия живот, да ми се осмисли моят земен живот. Моят брат и приятел настоява да кажа още нещо. Разбира се - датата на рождението ми - 1915 г., на 25 април.
към текста >>

13. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие.
има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му?
към текста >>

В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение.
към текста >>

14. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие.
има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му?
към текста >>

В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение.
към текста >>

15. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

За съжаление такава бе истината за наше най-голямо учудване, които бяхме около Учителя и за негово най-голямо огорчение.
Словото трябваше да се изрече от Учителя на човешки език и на човеци. А че това бе българския език и се говореше на български глави, това бе една привилегия за този народ, който не прие Учителя и не му създаде необходимите условия. Беше споменал веднъж: „Българите нямат право на държава и на земя, но онези българи, които са в Духовния свят и за техните представители в Божествения свят, получиха земя и условия и те ги освободиха от турците заради Бялото Братство, което трябваше да дойде между тях. Това е Божие благословение". Но това не се разбра от българския народ по времето на Учителя. За съжаление такава бе истината за наше най-голямо учудване, които бяхме около Учителя и за негово най-голямо огорчение. Бяхме отишли с Учителя на обществена изложба на художници. Вървим с Учителя, придружавахме го аз и Боян Боев. Вървим в изложбената зала и наблюдаваме картина след картина. По едно време идва наред едно платно с голо женско тяло. Боян Боев като видя какво следва обърна се с гръб към платното и ребром пресече бързо пред картината и избяга напред.
към текста >>

16. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже.
Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки пред вид горното, в съгласие с г. столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение.
към текста >>

Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си.
На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки пред вид горното, в съгласие с г. столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение. От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване.
към текста >>

17. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа," (п.) Ив. Толев Показанията писал сам. А сега ще цитирам изцяло опровержението на Иван Толев за защита на списанието си от стр. 190, кн. VIII, год.
към текста >>

18. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал.
Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който Ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в в читалищния салон. Вие не можахте да попречите на събора. На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото". Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора", „психопати", „блудници", „рушители на семейството и морала". Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал. На това най-вече се дължи и пустотата в черквата, причината на която вие търсите от вън. Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов Ви каза, че неговото Учение не е учение на диспута, а на опита. Той Ви пита: „Защо 2000 години до сега това Учение не е приложено?
към текста >>

19. 226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА

И което за голямо съжаление точно така стана.
Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове. Хранеха ги като селски жребци. Обикновено по селата селяните държаха по един жребец и по един бик и всички взимаха участие при изхранването им. Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето ги, всичките са такива". И което за голямо съжаление точно така стана. Още тогава Учителят обърна внимание, че Кръстю и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа". Това нещо не можа да се разбере от възрастните приятели въпреки че Учителят им поръчва да разкажат това на всички. По онова време Учителят бе препоръчал на възрастните приятели да мълчат и да не разказват своите опитности, нито пък да изнасят на показ своята кореспонденция, която имаха с Учителя. Тогава възрастните приятели пишеха писма на Учителя и получаваха отговори, а тази кореспонденция не само че е обемиста, но представлява изключителна ценност за онази епоха и за това, че там Словото на Учителя е автентично. Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и Кръстю използват общото течение на Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели.
към текста >>

20. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

Тя ни разказа възхитена за Него и за това, което е говорил, но аз слушах равнодушно, без завист, без съжаление.
Почувствувах се утешена, успокоена и насърчена. С Милка нищо не споделих. Скоро ние се увлякохме в пролетната красота на парка, в цветята, в пеперудките, в пчелите и забравихме всичко. Върнахме се весели и ободрени вкъщи. Върна се и г-жа Танева. Тя ни разказа възхитена за Него и за това, което е говорил, но аз слушах равнодушно, без завист, без съжаление. Аз знаех: Животът е пред мен. Аз скоро ще го хвана с двете си ръце и ще му дам направление, каквото искам. Аз ще постигна онова, за което копнея! 4 За какво копнеех? Какво желаех?
към текста >>

21. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Обаче, за съжаление, никой от неговите другари, които чуха не си взеха бележка от това, не се трогнаха, не се умилостивиха, да се застъпят за този салон изграден с такава любов от бедни и прости хорица из народа на майка република България.
Преди 10-15 години, когато Изгревът не беше още похитен от властта, но може би беше вече нарочен от нашите недоброжелатели, в малкия салон-трапезария на Братството, на едно О.ф. събрание стана един непознат на мене човек - военен, партиец и се изказа неочаквано, много интересно и в защита на Изгрева, на салона. Даде ни за пример на присъстващите техни хора. По онова време, когато се е строял салонът той е минавал от тука, може би е имал място наблизо и се заинтересувал и наблюдавал как се е изградил набързо салона с общи усилия. Направило му неизгладимо впечатление, той разказа на всички това, което е видял и го разказа с възторг и възхищение. Обаче, за съжаление, никой от неговите другари, които чуха не си взеха бележка от това, не се трогнаха, не се умилостивиха, да се застъпят за този салон изграден с такава любов от бедни и прости хорица из народа на майка република България. На 19Л/Ш.1927 г. - Преображение в 5 ч. сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове. С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива като поток, като река сутринта в 5 часа и в 10 ч. преди обед и в 4 часа след обед щедро, щедро по 2-3 часа непрекъснато, което е събрано в томчето „Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г.
към текста >>

22. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Всеки по-културен, по-буден човек щом влезеше във връзка с Учителя оставаше възхитен, и възтрогнат от Него и се разделяше със съжаление.
Те след като се запознаха с Учителя се установиха при нас. Направиха си палатката на брега на езерото, близо до палатката на Учителя. Те така се приобщиха към нас, че целия си престой прекараха между нас и от тук предприемаха разните си излети из Рила. Той много често разхождаше Учителя из езерото с малката си гумена лодка. Тогава още ние нямахме нашата дървена лодка. Всеки по-културен, по-буден човек щом влезеше във връзка с Учителя оставаше възхитен, и възтрогнат от Него и се разделяше със съжаление. Той не се сещаше, че не ще се раздели никога вече с Него. Така бяха попаднали между нас две чужденки-художнички - едната шведка, другата финландка. И дълго след това те кореспондираха с Учителя и с някои от нашите братя и сестри. Той помни всички добри хора, които са влизали в контакт с Него и следи за живота им. И се отзовава щом Го позоват, когато са в нужда.
към текста >>

23. 79. В МЪРЧАЕВО

Така и направих, за съжаление.
Превозваха се войски български и руски, превозваха се шумкари, народ от селата към градовете, от градовете към селата - цяла военна България беше в движение. Аз, разбира се, приех на драго сърце тъй като на 22.септември имаме празника на есенното равноденствие. Приготвих се за десетина минути и след един час бях в София,.а на другия ден 21.септември - в Мърчаево. На тръгване приятелката ми изрично ме помоли да не се бавя много, защото не й се стояло без мене в село. Аз й обещах, че като мине празника ще си дойда веднага. Така и направих, за съжаление. Но нека кажа няколко думи за празника. Той мина по програма, както всеки празник с две беседи: в 5 ч. сутринта и в 10 ч. преди обед, с посрещане на слънцето, с Паневритмия, с общ обед. Но по дух беше нещо ново и особено.
към текста >>

24. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

За съжаление, обаче, из между нас се яви предателя Никола Бързаков - таен агент на властта, бивш наш предан другар.
Започнаха да излагат убити партизани и насила караха гражданите да ги гледат за назидание. Това ужаси народа и го възмути. Той временно сви своите бойни знамена и наново започна да се организира за реванш. Запристигаха от София инструкции. Партията в Сливен наново заживя конспиративно. За съжаление, обаче, из между нас се яви предателя Никола Бързаков - таен агент на властта, бивш наш предан другар. Той през всичкото време на пребиваването си между нас е шпионирал. Когато организацията ни обхвана и селата, властта започна своите действия. Първи бе арестуван Иван Георгиев - студент-юрист, секретар на организацията. Не можейки да издържи наложените му изтезания, той разкрива цялата организационна мрежа. Чорапът се разнищва, арестите започват.
към текста >>

25. 1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)

МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ

За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др. През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона. За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др. Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето също бяха родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали действително Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: „Учителю, салонът е препълнен, не е ли вече време да започнеш сказката?
към текста >>

26. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Петър Камбуров

За съжаление, там не се оказа нито един стенограф, който да ги запише.
А в отговорите на Учителя видяхме как говори Мъдрецът. Езикът на мъдростта е изчерпателен, категоричен. При отговор, получен по пътя на обикновеното човешко знание и наука, може да се появи съмнение, недоразумение, спор, защото това знание още не е достатъчно крайните предели на своята зрелост, а при отговор, получен по пътя на мъдростта, две мнения не може да има: там няма място за спор, затова и Кириловски не намери нито една дума, която да го подтикне към спор. Напротив, той си извади бележника и си и записваше оригиналните мисли в отговорите на Учителя, които наистина в никоя книга човек не би могъл да намери и прочете. Специална беседа Учителят този ден не изнесе, но отговорите на зададените въпроси бяха толкова интересни, че напълно замениха една цяла беседа. За съжаление, там не се оказа нито един стенограф, който да ги запише. От всички отговори аз съм запомнил само примера за „вятъра" революция и него записах, а подобни имаше не по-малко от 15-20 отговора. След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя-цигулари. Изпяха се и няколко братски песни общо от всички присъствуващи. Късно привечер всички се разотидоха. Отпътува и Учителят.
към текста >>

27. 31. НЕСПОЛУКИ

Петър Камбуров

Курсът тръгна добре, но за съжаление, Йорданка предаде само 5-6 урока и отпътува за София.
Тя ползуваше своята зимна ваканция. Била есперантистка. От нея за първи път чух за международния език есперанто и я помолих, докато трая ваканцията да проведе един кратък курс по есперанто, колкото да ни запознае отчасти с този език. Аз напечатах големи афиши. Разлепихме ги и в резултат се записаха около 50 души. Курсът тръгна добре, но за съжаление, Йорданка предаде само 5-6 урока и отпътува за София. Доколкото зная от този курс не излязоха други есперантисти освен единствен аз. След курса аз сериозно се заех и продължих ученето. Усвоих езика в общи линии, за да израсна по-късно като есперантист - ръководител на много есперантски курсове, че дори и до съавтор на есперантски учебник (1948 г.)
към текста >>

28. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

Аз имах много разговори с Учителя, които за съжаление не ги записах, а и не ги разказах по-рано, да кажем преди двадесет години, когато бях на шестдесет години, когато спомените бяха много по-свежи и ясни.
Понеже имах завършено средно образование аз реших да послушам съвета на Учителя, отидох и се явих на изпит за дякон. И понеже ме познаваха много добре как пеех, знаеха за моите познания по богословието и всички църковни обреди, то изпита го положих с отличие и така аз станах дякон. Наметнах расо и станах дякон. Понякога на „Изгрева" съм пристигал цивилен, а понякога и с расото си. Всички ме знаеха и се обръщаха към мене с думите „дякон Симеон". Аз имах много разговори с Учителя, които за съжаление не ги записах, а и не ги разказах по-рано, да кажем преди двадесет години, когато бях на шестдесет години, когато спомените бяха много по-свежи и ясни. Но аз тогава не послушах онзи брат, който сега ги записва с мен. Много пъти съм говорил с Учителя за църквата и религията. За църквата Учителят веднъж ми каза: „Тя свърши вече и след 10 ^ 20 години тя ще отпадне. А за това, че църквата се опита да воюва срещу Божественото Учение и срещу мен, то тя в бъдеще ще бъде ограничена от държавата". Аз доживях и бях свидетел, че стана точно така както каза Учителят.
към текста >>

29. 5. БЕЛЕЖКИ

Жеко Вълканов

Марийка Великова Марашлиева

Ние изразяваме съжалението си, че не можахме да запишем и другите негови опитности.
Събираше бутилки и ги трупаше вкъщи. Останалите дрехи от починалата му майка ги пазеше като неприкосновени. В такива случаи той беше объркан за себе си, едвам поносим за семейството си и особняк за останалите. Това беше последица от отклонението му от Школата. Това нещо е описано и от апостол Павел, описано е и от Учителя, защото това е закон на Бялото Братство за чистотата на Школата. Ние изразяваме съжалението си, че не можахме да запишем и другите негови опитности. Те си заминаха с него. Изпитваше невероятен страх от онези сили, които го атакуваха и които сили бяха противници на Учението на Учителя. Накрая благодарим на Жеко и на съпругата му за онова, което успяхме да запишем. То остава документ за нас и един символ на неговата душа. Марийка Марашлиева 22.V.1990 г.
към текста >>

30. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

В това ръкостискане той изразяваше своето съжаление, че ми е създал тия тревоги и същевременно благодарност за това, което съм била сторила за него.
Около година след това, а междувременно беше починало и детето (на 1.VI.1969 г.) дойде у нас ясновидеца Влайчо Жечев и стоя десетина дни. През това време правехме всеки ден молитви за Иван. Последния ден когато Влайчо щеше да си заминава, аз сънувах следния сьн: Няколко души бяхме застанали на една височина. По едно време някъде по-отдолу идва Иван, моят другар, спретнат и избръснат, облечен в черния си работен костюм с барета на главата и като наближи ми подава ръка за поздрав. Ръкостискането му беше като че в действителност, така го почувствувах. В това ръкостискане той изразяваше своето съжаление, че ми е създал тия тревоги и същевременно благодарност за това, което съм била сторила за него. В това време приятелите, с които бях, започнаха нещо да негодуват от присъствието му. В тоя момент някой извика „Молитва" и аз се събудих. Сутринта разказах сънят си на брат Влайчо, а той отговори: „Може да сме му помогнали нещо с нашите молитви! " Молитвата е светлина за душата и живот за духа човешки!
към текста >>

31. 2. СПОМЕН ОТ СИНА МУ ПЕТЪР ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

За съжаление дойде 1944 г.
Показах го на Учителя и Той го одобри. И работеше. Баща ми беше започнал да се занимава с отпечатването на беседите в Русе. Аз се занимавах с коректурите им и разпространението им в цялата страна, където имахме кръжоци. Една млада сестра пък обикаляше селата да ги продава. За съжаление дойде 1944 г. Комунистите отчуждиха земята. Завладял я бе Ловно-рибарския съюз и я бе превърнал в стопанство за развъждане на фазани. От идеята за братски комунален живот и за идване Царството Божие на земята остана само стопанство за развъждане на фазани. А на членовете му бяха раздадени ловно-рибарски билети - едни да бъдат рибари, а други -ловци. Опорочението трябваше да има окончателна развръзка.
към текста >>

32. 23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА

Люба Стойкова

И за съжаление изгубих вяра у мнозина.
Макар и да бяха около Беинса, останаха си на онова ниво, което са имали преди да отидат при Него. Нали сам виждаш - как са? Нито риба, нито рак. И моето впечатление, че отделни единици ще израснат и са израснали твърде много, а другите ще си останат назад, въпреки че непрекъснато говорят за Словото. Те не можаха да се споразумеят за едно ръководство и да го посочат по надлежния ред. И за съжаление изгубих вяра у мнозина. Затова съм се и затворил у нас и без това сърцето ми не ми позволява голямо движение из града, а камо ли вън от него? Ние с теб, а и други дойдохме до това състояние, че да се крепим, за да се държим над водата на живота. Има дни, особено, когато е мъгливо и влажно и студено да не се чувствувам никак добре и предпочитам да съм у нас като под ключ и да не изживявам повече страдания. Сърце е - боли често." „7 юни 1976 г., Ямбол За отговора на „петицията" научих и от другаде. Ти знаеш моето становище - да не се рови много, но кой да чуе?
към текста >>

33. 43. Младежкият клас и женитбата

Георги Йорданов Добрев

Един ден може да стане да се приложи от други, но за съжаление във времето на Учителя не стана.
Аз го чух, помня го, но туй аз Го чух от Учителя и ми е мингиш на ухото. Знам го и съм го казвал много пъти на наши приятели. Да. А Школата е създадена именно за младите, да не се женят, да работят, да се просвещават, да общуват. Животът на Братството, той се отличава, тази окултна школа, Божествена школа, тя се отличава от всички други школи и животи към стремеж за изучаване туй Божествено учение, чрез него да се стремят към един нравствен, чист, братски, изобщо да живеят като братя, като едно семейство въобще. Тази Школа беше тука, но нямахме подготвени души - хора, които да подемат и да приложат това, което Учителят проповядваше в беседите си и го искаше. Един ден може да стане да се приложи от други, но за съжаление във времето на Учителя не стана. Дори тъй го каза: „Аз щях да се радвам ако имах поне един ученик. Един ученик подготвен и готов както Аз знам. Но нямам“. В.К.: Сега понеже разглеждаме въпроса за женитбата на Изгрева, значи така стоят нещата. Имало е много семейни, народиха деца и всеки си мина по своя път.
към текста >>

34. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

И вместо да изкаже някакво съжаление или нещо друго, почва да ми се кара, защо съм дошъл и т.н.
„Не ми се е обадила“, казва леля й. Минаха часове, ходих тук, там и все отивам, но няма я. По едно време почва вече да се мръква и аз отивам у брат Петър. Тъкмо приближих къщата на брат Петър, пък понеже беше студено и плъзгаво, лед, плъзнах се и си ударих доста зле главата. Отидох при брат Петър, те там ме посрещнаха, нали и там лежах няколко дни с ударената глава и по едно време пристига Елена, научила, че аз съм в Русе и понеже знае, че няма къде другаде да бъда, ще бъда при брат Петър и идва там. И вместо да изкаже някакво съжаление или нещо друго, почва да ми се кара, защо съм дошъл и т.н. Викам й: „Дойдох да те видя, нали сме божем годени. Питах мама и тя си даде съгласието“. Както и да е минаха няколко дена, мене ми се подобри състоянието и после се събрахме пак у нея заедно. Излязохме двама с Елена и първия път отидохме у леля й. Леля й я пита, къде е била.
към текста >>

35. 17. Вестникарската защита

Даже знам, че веднъж, но за съжаление трябва в потвърждение на това къде е сега бай Иван да ми каже за това как Учителят се е изразил за Хитлер.
17. ВЕСТНИКАРСКАТА ЗАЩИТА Искам да разкажа за случката с реагирането във вестниците. Наистина както Галилей Величков в своите спомени разказва, че ние Братството сме били обект на атаки от вестниците по линия на поповете, на официалната религия явно, но по отношение на това, на реакцията на бай Иван и на реакцията на Учителя той нещо бърка. Затуй аз ще я разкажа,а пък неговото разказване ще остава. Аз от бай Иван съм го слушал много пъти и си го знам как е. Учителят е четял вестници, носили са му ги, а пък особено през военните години е държал да следи събитията как се поднасят чрез вестниците. Даже знам, че веднъж, но за съжаление трябва в потвърждение на това къде е сега бай Иван да ми каже за това как Учителят се е изразил за Хитлер. Имало е в един вестник на първа страница Хитлер, снимката му на цялата първа страница. Учителят я гледа, а бай Иван през това време минава край Учителя и Го вижда. Учителят го вика и му казва: „Виждаш ли го тоя“, и сега точно туй не мога да си спомня каква дума е употребил Учителя, но тя е била негативна по отношение на Хитлер. И то свръхнегативна. Обаче тая дума ми се е изличила, знам че е негативна, но сега колкото и да търся негативните думи, не мога да я намеря в паметта си.
към текста >>

За съжаление ето това съм го забравил.
Представям си бай Иван как ми го разказваше, представям си как ми изобразяваше колко строг е бил Учителят и като че ли бай Иван е виновен. Бай Иван така ми казваше: „Като че ли аз съм виновен, че Хитлер така прави и така постъпва. Строго ми казва, ти знаеш ли аз какво ще го правя тоя? “ Какво ще го прави. Какво ще го прави не знам, но знам, че изказването е в негативна форма, че Учителят е много недоволен от това, което е направил Хитлер. За съжаление ето това съм го забравил. Но го знаех... Та това е във връзка с вестниците. Учителят е четял вестници и е искал да знае събитията, които са ставали. Сега по повод на едно описание срещу него във вестниците. Учителят е прочел, видял, а при какви обстоятелства, как е станало, така че бай Иван е бил там и той прочита какво е писано срещу Учителя във вестника. И като прочита и коментират с Учителя, бай Иван казва: „Учителю, да взема да напиша аз една статия-опро- вержение на това!
към текста >>

36. 21. Отнемане на жизнения кредит

Васко Искренов

Въобще едно рядко дарование, обаче отиде си съвсем млад за голямо съжаление.
И: Познавам го като едно голямо изключение, уникален. В: В какъв смисъл? И: Ами Учителят толкова много го обичаше, че когато той идва в София, Учителят го вижда, излиза от стаята си и отива извън мястото ни навън от Изгрева да го срещне. Той идва от града пешком. Той държеше беседи в своя град, говореше за окултизма между Изток и Запад и имаше език, мисъл издържана, строго научна и духовна. Въобще едно рядко дарование, обаче отиде си съвсем млад за голямо съжаление. В: В онези години много млади си заминаха. И: Той не представляваше едър човек, той беше като сянка, с едно нежно тяло такова, движи се така като че вятър го носи. Нямаше жизнен кредит, беше го изразходвал или му го спря Небето. Ето това е загадката. В: За Георги Радев да ми кажете нещо за него?
към текста >>

В Англия направиха експеримент, обърнаха въглена в злато, това което беше мечта на химиците, обаче за голямо съжаление на световните спекуланти не можа да се използва това откритие, защото масрафа, който се прави, за да се получи златото е по-голям от придобитата стойност на златото.
Тя ми помогна много да разбера какво е материя, какво е дух, превръщане на елементите и т.н. В: Това сте разбрали от него, какво е материя и какво е дух? И: Ами неделимата частичка на материята беше атома, два милиона част от милиметъра. И науката казваше, че превръщането на елементите ще си остане само като блян за химиците. Обаче след откритието на радия от двойката Пиер и Мария Кюри този блян стана научна действителност. В Англия направиха експеримент, обърнаха въглена в злато, това което беше мечта на химиците, обаче за голямо съжаление на световните спекуланти не можа да се използва това откритие, защото масрафа, който се прави, за да се получи златото е по-голям от придобитата стойност на златото. Учените се интересуват от наука, а пък спекулантите и военните се интересуват от друго. Светът узря най-после да разбере, че по пътя на насилието има само зло и сега големите сили си подадоха ръка да сътрудничат, нали? В: Вие щяхте да ми разкажете нещо за Георги Марков. И: Да. В очите на съгражданите ни бе фанатик.
към текста >>

37. 5. Михаил Иванов в Париж

Анина Бертоли

Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно.
Тя изхвърлила бележката през прозореца. Прави се клопка от полицията. В момента хващат ги там, гдето се казва на местопрестъплението. В: Значи това, което сме чували тук в София всичко е истина, не е лъжа. А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали? Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно. Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен.“ Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж. А: След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно. В: Той бил получил документ, че всичко било лъжа.
към текста >>

38. 8. Биографията, която не се написа

Анина Бертоли

А: Задържах малко за съжаление.
Трето това Слово не е редактирано и не е обработено. Значи е точно Словото на Учителя. Поради тези съображения тия тетрадки са важни. А: Да. В: Как могат да се запазят тези неща? А: Задържах малко за съжаление. Не бях се запознала с вас, доста изгорих. В: Могат ли да се върнат в България обратно? Да ги запазим. А: Могат разбира се. Как да не могат.
към текста >>

39. 14. Взаимопомощта

Анина Бертоли

И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича.
А: А то е в Париж, но то ще стане много дълго всичко това да разкажа. В: Понеже имаме още 10-15 минути да приключим касетката. В: Този случай в Париж за котката? А: Е, за котката. Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила. И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича. Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше. Седях колко два месеца ли, колко ли беше на легло и понеже беше лято, бяха отворени вратите. Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“. Като виждах тая котка просто я приемах като най-скъпия приятел, като че ли ми идва на гости, сядаше на краката ми, аз лежах и седеше така около половин час и си отиваше.
към текста >>

40. 3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ

Аз прочетох само заглавието, което изведнъж ми подсказа богато съдържание и изказах съжаление, че не мога сега да прочета тази книга (а тя трябваше да се върне скоро) тъй като бях в разгара на сериозни изпити, завършвах института.
3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ През втората година на моето следване в института през юни, в града ни (живеехме тогава в Шумен) бе дошъл Учителя и отседнал у ръководителя на малката братска група, каквато тогава съществувала в града. Аз бях дочула нещо, но нямах възможност да проявя интерес, пък и имах може би и известно предубеждение, допущах, че се касае за спиритуализъм. Дъщерята на ръководителя на тази малка духовна група бе съученичка на сестра ми и тя бе й дала един том беседи, доколкото си спомням, трябва да е бил тома първа или втора серия "Сила и живот". Сестра ми донесе книгата у дома, а трябва да отбележа, че и двете ние бяхме любознателни, обичахме да четем. Аз прочетох само заглавието, което изведнъж ми подсказа богато съдържание и изказах съжаление, че не мога сега да прочета тази книга (а тя трябваше да се върне скоро) тъй като бях в разгара на сериозни изпити, завършвах института. Обаче в себе си казах: "Аз ще подиря тази книга по-късно". В същото време, при една набързо станала среща с моя преподавател, последния сподели впечатлението, което получил от личната среща с Учителя, която имал. Бил поканен като идеен човек в дома на ръководителя на духовната група на вечеря и разговор. Така възторжено бе ми предал впечатленията си, че у мен се създаде представа, че Учителя е необикновен човек и у мен се зароди желанието да го видя. Три месеца след това аз бях вече прогимназиална учителка в едно голямо село в Търновско.
към текста >>

41. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

При светлината, с която озаряваше съзнанието, ставаше някакво подсъзнателно припомняне за нещо далечно, изгубено, идеше съжаление, скръб, после - подем с всички сили, които Той умело и тихичко раздвижваше, подем към нещо по-възвишено.
Той посрещна нашата младост, обгърна я с любовта си, насочи я с мъдростта си, насити я със своето неотразимо, дълбоко очарование, защото у Него живот и Слово се покриваха напълно. Не вярвам друг човек на земята да е видял в живота си толкова сълзи, колкото Той видя. Кой не бе плакал пред Него? Плачат всички деца, когато се събуждат. Плаках и аз и много понятно. При светлината, с която озаряваше съзнанието, ставаше някакво подсъзнателно припомняне за нещо далечно, изгубено, идеше съжаление, скръб, после - подем с всички сили, които Той умело и тихичко раздвижваше, подем към нещо по-възвишено. И само това ли е причинявало сълзите? А неуспехите при вътрешните усилия да изскубнеш някой плевел? А съзнанието, че не разбираш още Божията любов, че не я живееш? Да, имаше много причини за сълзи, но те са били необходими да смекчат коравата почва на сърцето, за да могат да поникнат и растат посетите семена. Един път аз Му казвам: "По-рано се чудех на Божието дълго търпение, сега се учудвам на вашето търпение.
към текста >>

42. 12.ТЕЛЕФОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Защо тъй много исках да следвам медицина и не един път бях изказала съжаление, че това не стана.
Един следобед сме край охлюва, каменното изградено построение във вид на спирала, Той беше дал идеята, ние бяхме градили в миналите лета тоя охлюв, който имал отношение или по-скоро символизирал еволюцията на българския народ. Разговаряме на разни теми, денят е топъл, езерните води синеят и блестят, огреяни от слънце. Изведнъж Учителя повдига за малко завесата и заговорва за мен, но в трето лице като, че аз не съм там: "Тя, Стоянка в миналото, последния, който я обичал, искал тя да следва медицина, но тя се уплашила и побягнала в манастир. Там се научила да служи на Луната, но после съжалявала, че не е учила медицина, затова сега ходи, наднича, интересува се от билки, но тя ще завърши медицина". Завесата се спусна, а аз останах да мисля и разбрах защо още като дете говорех, че ще стана монахиня, а като гимназистка украсявах стаята си с картини все с монашески сюжети. Защо тъй много исках да следвам медицина и не един път бях изказала съжаление, че това не стана. Но разбрах и друго, че дадено желание може да се отложи, да се изпълни в друг живот. Нека да разкажа и за един случай, който ме озадачи и по който УЧителя не ми даде никакво обяснение. В един летен ден прекосявам по диагонал площадката пред приемната на Учителя, виждам вратата отворена и едва стъпила на прага, слушам телефонен звън. Учудено възклицавам: "А, вие имате телефон, Учителю! " "Да, рекох, телефон, обаждат се мъртвите." "Как?
към текста >>

43. 17. ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА

Тогава прочетох в очите им истинско съжаление.
Наблюдавах реакцията им. Беше невероятно. Преди няколко дни те не можеха да ме понасят, а сега скочиха всички и извикаха: "Не те пускаме, учителко! " "Ще ме пуснете. Аз имам вече заповед и си тръгвам". Тогава прочетох в очите им истинско съжаление. Тогава разбрах, че аз 10 години съм ги хранила с моите молитви, поила съм ги с моите песни, наторявала съм нивите им с моите сълзи и съм носила на гърба си всички техни проблеми. Аз изведнъж се освободих. Излезнах от този грамаден похлупак и връшник, който подпирах с главата си и с раменете си. Измъкнах се и започнах да дишам вече свободно и то пред тях, в тяхното село. А целият товар, който носех аз се стовари върху тях.
към текста >>

44. 84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ

Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те?
Две сълзи от очите му! Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи. Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи? Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те? Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те? Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те? Изворите, цветята и птичките пак пееха като всяка пролет. Сега те разказваха в песента си: човекът напусна земята доволен и благодарен. Пъпката на чудния цвят на копнежа, разтворила листенца в един миг, нежно ухаеше. София, 30.1Х.1973 г.
към текста >>

45. 20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА

За съжаление тогава гръцкият милиардер Онасис беше закупил терени в Монте Карло, правеше строежи, беше променил града, чуваше се шум навсякъде.
"Като платя на диригента, остават ми 15 хиляди франка. Нека при това положение да съкратим оркестъра! " "Имате ли материала? " "Да." "Можете ли да почнете утре? Давам ви филхармонията без да я съкращаваме." Аз бях много изненадан. За съжаление тогава гръцкият милиардер Онасис беше закупил терени в Монте Карло, правеше строежи, беше променил града, чуваше се шум навсякъде. Понеже града е притеснен между скалата и морето, той навлиза в морето, за да строи. До операта се строи денонощно. И там където се правеха хубавите записи не можахме да ги направим качествени поради шума. Тогава го направихме горе на Радиото Монте Карло в не много акустични условия. Работихме на 21.
към текста >>

46. 2. ПАША ТЕОДОРОВА И РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

За съжаление той и днес властвува, владее всичко и направлява така наречените последователи на Учителя Дънов.
А защо става това ли? Защото Духът на Заблуждението не стои празен и без работа и отива да работи там, където има тъмнина в съзнанието на хората. Това води началото си от времето на Христа. Апостол Йоан го нарича Духът на Заблуждението, а апостол Павел - Духът на Антихриста. Днес го наричаме с думата Духът на Опорочението. За съжаление той и днес властвува, владее всичко и направлява така наречените последователи на Учителя Дънов. Време е Духът на Истината да се изяви и прояви. Но това може да стане само в едно свободно съзнание. Целта на поредицата "Изгревът" е именно такава, да покаже на онези, които неволно са подведени или които целенасочено са заблудени и вкарани в погрешна посока, че след като прочетат "Изгревът" да изгрее в техните умове Духът на Истината. И тогава ще се върнат от там, от където са се отклонили и ще поемат по пътя на Словото на Учителя Дънов, който е път на Истината.
към текста >>

47. 4. УЧИТЕЛЯТ И ПЪРВИЯТ МИ УЧЕНИК

Забравих за съжаление, как е протекъл този разговор, но помня, че той е трябвало да се подпише за нещо и поставил подписа на Учителя.
Той много се смял, разпитвал дали наистина е бил толкова строг и отново взел парите й, за да ги съхранява. Друг път след време сестра Катя е имала нужда пак от пари и отишла при Учителя да си поиска. Почукала на вратата, Учителят се показал и казал: "Учителят Го няма! Тук е Неговият пръв ученик". Тя поискала пак пари. Забравих за съжаление, как е протекъл този разговор, но помня, че той е трябвало да се подпише за нещо и поставил подписа на Учителя. Когато сестра Катя се срещнала отново с Учителя, разказала Му всичко. Той пак много се смял и на строгостта на първия си ученик и поискал да види, как Го е подписал. Сестра Катя показала подписа и Учителят казал, че добре го е подписал.
към текста >>

48. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

Веска: За съжаление.
В: Аз си спомням, че са ми разказвали възрастните приятели, че Учителят на времето е казал: "Трябваше да дойдат много хора, учени, интелигентни хора, те бяха дошли в България, за да дойдат на Изгрева, но се страхуваха от общественото мнение". Веска: Мнение, да. Сега аз знам такъв случай, че Той, Учителят, на много от нашите културни, събудени така, даровити хора е отправил послание, писма, покана. Но не дойдоха. В: Консулов има написана книга срещу Учителя и беше издигната като знаме в борбата им срещу Учителя. Веска: За съжаление. Това е пътят на отклонената душа, заблудената душа, тръгнала по погрешен път. Преминава през страдания, разочарования, докато му се пробуди съзнанието за Истинския път. А той е в Словото на Учителя.
към текста >>

49. 40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ

И това действително винаги е създавало у мене един голям стремеж, копнежа и даже и съжалението, че не съм живяла във времето на Христа.
Това се дължи именно, вероятно на тази грижа на небето, да ми даде условия чрез това възпитание да мога да срещна и да видя в лицето на Учителя Христа. Защото аз още като малко дете в нашия дом, Библията беше настолна книга. И ние започвахме деня и свършвахме деня с Библията или със стихчета от Библията. А в черквата имахме неделно училище, при което след служба поотделно възрастните, младите и малките деца изучаваха Евангелието и Библията вече според тяхната възраст. Нашето неделно училище беше ръководено от много добри учителки, където освен, че прочитаха живота на великите характери от Библията и от Евангелието, но в много красиви художествени илюстрации, ние можехме да видим образи на Христа, на Неговите апостоли и на Неговите съвременници. И това действително винаги е създавало у мене един голям стремеж, копнежа и даже и съжалението, че не съм живяла във времето на Христа. А моята баба, на мама майка й, с нейния баща Захари Доспевски, те са живели в Ерусалим, където той е изографисал българските черкви. В: Вашата баба? Веска: По майчина линия, мама Ефтимия. Тя именно е живяла в Ерусалим и баща й изографисал там черквите, дори той се казва Захарий. Той дори ги е водил на реката Йордан и ги е кръстил, тука нашият Спасител се е кръстил, така ги е завел, даже поръсил главиците им с вода от реката Йордан.
към текста >>

50. 12. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА

Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността

За съжаление си замина преждевременно без да успее да свърши своята си работа.
Но тя не можа да я коригира. Затова и много се зарадвах, че всъщност тази, нейната Паневритмия била коригирана в България от Крум Въжаров и Мария Митовска и всъщност е била преиздадена след това на български език. С Ярмила бяхме много близки и с нея много често, почти всяка неделя излизахме в парка и тя винаги ми е показвала Паневритмията с много голяма любов и желание. Много примери за Учителя ни е разказвала, но аз всъщност не можах, нищо не записах. Тя си замина преждевременно и тъй като беше с много спортно тяло и досега щеше да бъде все още жива. За съжаление си замина преждевременно без да успее да свърши своята си работа.
към текста >>

51. 25. ПОДЛОСТТА

Това е Истината за съжаление.
Те това го знаят вътрешно, защото Жан-Луи Гобо е интелигентен французин и познава окултизма. Безкрайно уважават Учителя. И ето какво направили? Просто се учудвам, защото ги познавам и обичам тези хора. Значи - на никого не може да се има доверие. Това е Истината за съжаление. Ще ти преведа, разбира се, и това писмо на Жан-Луи до мене. Ще ти изпратя и разписката за препоръчаното писмо, което аз им изпратих. Ще пратя и моето дълго писмо, което им написах. Ти прави каквото знаеш. Жалко, че трябва в "Изгревът" да се публикуват и такива долни истории!
към текста >>

52. 26. КЛОПКАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

На някои им се иска всичко да е предадено по-идеализирано, но това за съжаление не е реалността.
Кръстев е човекът в Братството, който е посветил целия си живот на събиране и публикуване на архивни материали относно Учителя и обкръжението Му. Той има доста недоброжелатели заради острия си характер и най-вече заради неудобната за някои информация, която публикува. Книгите му са голяма ценност, но заради някои техни несъвършенства, излишни или скандални неща, някои ги отричат. Но това съвсем не омаловажава огромния труд на Вергилий да съхрани и предаде на поколенията безценните опитности и знания на душите, които Учителят е приел да бъдат негово обкръжение. И те са падали и ставали, и понякога и ние се оглеждаме в техните грешки. На някои им се иска всичко да е предадено по-идеализирано, но това за съжаление не е реалността. Само светиите и Великите Учители са чисти проводници на Божественото. Всички хора, колкото безкористни и духовни да са, смесват Божественото и човешкото, не са свободни отличното и преходното. Мили Арлет и Жан-Луи, аз дълбоко ви уважавам и вярвам, че вие сте трезви хора, които ще успеят правилно да се ориентират в лабиринта на сложния път на човешката душа към Истината. Като се видим на Рила ще поговорим повече по всички въпроси. Независимо от различието на нашите мнения аз оставам винаги ваша сестра." Йоанна Бележка на редактора: Всичко е казано и написано.
към текста >>

53. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

От по-младото поколение особено даровити са децата на Гита Стратева - Йоанна и Георги Стратеви, отлични цигулари, но за съжаление те много години вече не вземат участие в сведения до минимум музикален живот на Братството поради забраната: младежи да не участват в Бялото Братство.
Искам да спомена всички други участници музиканти: Мария Тодорова, Кирил Икономов, Ангел Янушев, Асен Арнаудов, Лиляна Табакова, Мария Златева, Гавраил (Галилей) Величков, Симеон Симеонов, Данко Симеонов, Филип Стоицев, Ирина Кисьова, Весела Несторова, Емилия Михаиловска, Тодор Маринчевски, Любка Стефова, Юлия Минчева, Таня Икономова, Митко Сотиров, Дора Карастоянова, сем. Капитанови, Атанас Минчев, Гита Стратева, Ружинка и Данчето Кисьови, Георги Сотиров, Иван Хантов, Верка Куртева, Възкресен Анастасов - извинявам се ако към забравил някого. - Това са музикантите, които са вземали малко или повече участие в изнасяните концерти на Изгрева. От този списък четирима души са вече покойници, друга част отдавна напуснаха Братството и вървят по свой собствен път в живота. От 19 години, откакто загубихме слънчевия си салон, всякаква музикална дейност е преустановена - една тежка загуба за нас. От по-младото поколение особено даровити са децата на Гита Стратева - Йоанна и Георги Стратеви, отлични цигулари, но за съжаление те много години вече не вземат участие в сведения до минимум музикален живот на Братството поради забраната: младежи да не участват в Бялото Братство. Всички гореизброени музиканти са наши съвременници и вие малко или повече знаете за тяхната музикална дейност и принос за музиката на Учителя. По-голяма част от тях са само изпълнители, а 6-7 души са изпълнители и композитори. С композиция, хармонизация и аранжировка на Учителювите песни се занимават: Ирина Кисьова - пианистка и добра певица. Тя свиреше редовно в салона при беседи на Учителя. Тя оставя много хармонизации на братски песни.
към текста >>

Някои наши приятели, за съжаление, не дооценяват тази благородна дейност на музикантите в Братството.
Той остави голямо, богато наследство, което предполагам се намира в неговите две дъщери. Мога да спомена и Мария Тодорова, която също свиреше в салона и правеше хармонизации на пиано. Трябва да кажа специално няколко думи за Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но като седнеше на пианото много умело веднага майсторски хармонизираше песните на Учителя. Тази музикална дейност на нашите музиканти е била за тях едно сериозно задължение, към което те са пристъпвали с голямо чувство на отговорност и със съзнанието, че стават съучастници в една велика работа - доофор-мянето на песните на Учителя, за да могат те да бъдат представени на интересуващите се от Учението и музиката на Учителя нови хора. Някои наши приятели, за съжаление, не дооценяват тази благородна дейност на музикантите в Братството. Изпълнени от убеждението, че музиката на Учителя сама по себе си, едногласно, е нещо изключително, те са показвали на външни музиканти, даже на професори в Консерваторията, новата песнопойка и са очаквали да чуят с положителност от тях признание и възхвала на музиката на Учителя, но са оставали горчиво разочаровани. Преценката на тези музиканти е била отрицателна или индиферентна. Естествено при едно повърхностно разглеждане песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен. Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика. Тези неща са свързани едно с друго.
към текста >>

Намират се, за съжаление, немузикални сестри и братя, особено при Паневритмията, които казват, че "втория глас им пречи да чуват мелодията и да играят правилно".
Може би не сте чували скоро как звучи тази песен добре хармонизирана и засяга най-дълбоките фибри на душата. Наистина, Бах, Изаи, Паганини и др. са писали сонати и капричии за соло цигулка, които звучат прекрасно, но казвам пак, хармонията е по-високо стъпало от едногласието. Както се забелязали, при общото пеене някои по-музикални наши приятели се опитват да пеят втори глас. Същото нещо наблюдаваме и между цигуларите на Паневритмията. Намират се, за съжаление, немузикални сестри и братя, особено при Паневритмията, които казват, че "втория глас им пречи да чуват мелодията и да играят правилно". На такива некомпетентни изявления не трябва да се обръща внимание. Може би същите тези приятели ще са доволни ако на един концерт на щрайха всички инструменти: първи и втори цигулки, виоли, чела, контрабаси, а и певецът, всички до един свирят и пеят в унисон на три-четири октави та душата им да се насити само от мелодията. Това значи да нямаш елементарно чувство за хармония. Не отричам, че унисонът, употребен на място в една композиция има своеобразна красота и въздействие. Чуват се нападки против участието на акордеона при изпълнението на песните и Паневритмията.
към текста >>

Очаквах много от една среща с Асен Арнаудов, но за съжаление, тя не можа да се състои не по моя вина.
Правейки сравнение между старите песнопойки и новото издание и вземайки предвид как всеки от нас си спомня, че е пята дадена песен, ние установихме, кой нотен текст би трябвало да се приеме за верен. За още по-пълно уточняване на въпроса аз имах допълнителни срещи с братята Кирил Икономов, Гавраил (Галилей) Величков, Пеньо Ганев. Съжалявам искрено ,че едва сега се заех с този въпрос, когато брат Симеонов е вече покойник. Иначе бих получил от него подробна информация относно песните. Той дълги години свири в салона и под неговото ръководство те са били разучавани. Очаквах много от една среща с Асен Арнаудов, но за съжаление, тя не можа да се състои не по моя вина. Мога да отчета като мой пропуск, че не се обърнах още от самото начало за съвет и съдействие към сестра Мария Тодорова, под чиято редакция е печатана новата песнопойка. Тя можеше да ни обясни най-добре какво е наложило промените в някои песни. Все пак този въпрос би могъл да бъде решен окончателно от един общ форум, на който да присъстват: Мария Тодорова, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, Филип Стоицев, Гавраил (Галилей) Величков, Пеньо Ганев, Мария Златева, евентуално и Асен Арнаудов. Но поради здравословното състояние на една част от изброените музиканти, това би било трудно, почти невъзможно начинание. Засега въпросът с тези различия в някои песни остава открит, защото неоспорим факт е, че те съществуват.
към текста >>

54. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

Дори и съвременните Германски историци за съжаление не знаят къде е била тази зала - наскоро небезизвестния български изследовател Петър Константинов получил от директора на Историческия музей сведения, които не отговарят на действителността.
Зад него е австрийският външен министър, граф Андраши, който счита себе си за главен печеливш от споразумението. Втората по важност група в огромната картина, вляво от средата, е събрана около княз Горчаков и лорд Дизраели, който също счита, че е изтеглил голямата печалба. Най-вдясно са "загубилите": турската делегация, начело с Али паша - както е известно, България не е била представена на конгреса. Във всичко това, нарисувано върху картината, не би имало нищо, което да направи на зрителя по-особено впечатление, ако той не е запознат със следващите действия от тази пиеска. 3. Непознатият в хода на тези събития посетител на Берлин напразно ще търси зданието, в което се е намирала залата - място на действието. Дори и съвременните Германски историци за съжаление не знаят къде е била тази зала - наскоро небезизвестния български изследовател Петър Константинов получил от директора на Историческия музей сведения, които не отговарят на действителността. Същия въпрос зададох и аз преди четвърт век на участниците в една конференция на българо-немската (ГДР) комисия на историци, без да получа някакъв отговор. По-нататъшните ми разследвания показаха, че в действителност това е бил дворецът Радзивил, където по това време се е намирала Държавната канцелария на Германската империя. Получил силни разрушения по време на военните действия през последните дни преди падането на Берлин през май 1945 г., дворецът, или по-точно останките му, биват взривени от властите на ГДР малко след 1961 г. тъй като са били в непосредствена близост с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4. Значи почти точно на мястото на ръкостискането между представителите на Германия и Русия, се водиха най-ожесточените боеве между наследниците на двете империи, а Германия беше разделена точно на това място също така през средата, както беше разделена България в резултат на това споразумение. 5.
към текста >>

55. 05. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ

Големият й брат беше за съжаление пияница, а по-малкия й брат, когато умира бащата, той застава до майката, защото те са били малки.
Разбрал че ще го лъжат. Изгубили в търговията която почнали. Той заболява и умира. Оставя две момчета и три сестри. Паша е третата. Големият й брат беше за съжаление пияница, а по-малкия й брат, когато умира бащата, той застава до майката, защото те са били малки. Паша е била пеленаче когато баща й умира и другите момичета са били малки, защото те пък са тука родени. А пък момчетата били там родени. Майката, сама жена останала, нали тогава жените не работеха, освен да станат перачки или слугини. Нямаше за тях друга работа. Брат им бил много интелигентен, Сергей се е казвал.
към текста >>

56. 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

За съжаление, някои смятаха, че за да не си цапат дрехите, отиваха с по-вехтичко, някои сестри бяха по- небрежни към тоалета си.
Били до 100-150-200 човека. Беше върволица, но гражданството знаеше. Ние сме първите, които правехме такива масови екскурзии, да. И да ви кажа, тогава нямаше така екип туристически. Ходехме си с каквото имаме. За съжаление, някои смятаха, че за да не си цапат дрехите, отиваха с по-вехтичко, някои сестри бяха по- небрежни към тоалета си. В това отношение малко ни се подсмиваха софиянци. Особено, когато виждаха самоварите, които като заврят, започваха да пищят като локомотивна свирка, но тях една или две години най-много ги употребихме. После ги захвърлиха и се търкаляха по тавана. Не ги употребявахме, защото нямаше смисъл. Ние като стигнем, някои отиваха по-рано, накладат огън, тези които бяха по-млади на времето, избързат, отидат, накладат огън и като пристигнем чайниците врат.
към текста >>

57. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

Някой ми ги взе и не ми ги върна за съжаление.
Мислят, че Той е поръчал. Художникът кой е, не мога да кажа. Някакъв руснак, художник. А Пентаграмът е даден 1912 год., това мисля че пише в протоколите, кога е дадена. Има и упътване за работа с а и аз ги имах. Някой ми ги взе и не ми ги върна за съжаление. Но аз имам нещо от тях. В.К.: На едно място бях срещнал Учителят си изказваше недоволството относно Пентаграмата не трябва да стои на стената открита, трябва да се сложи едно бяло платно, за да не се вижда, освен от този който влиза в стаята. Слушал съм да казват, че е поръчал да не се изнася от България. Знаете ли нещо по тоя въпрос? Е.А.: Не, не съм чувала такова нещо.
към текста >>

58. 49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ

Имай съжаление към тях, те са невежи и слаби.
Ще ме видиш когато очите на твоето сърце се отворят. Да! Няма смърт. Колко малко разбирате небесният живот, Божествения живот. Теб те безпокоят хората. Ти често се сърдиш на другите. Имай съжаление към тях, те са невежи и слаби. Но не се обезсърчавай от това. Корените на всяко дърво трябва да се поразкопаят наоколо и полеят. Ти си това дърво. Праведните са дървета насадени и при изворите. Да! Кой ти е казал това?
към текста >>

59. 90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША

Тя със съжаление ли го разказваше?
Е.А.: Тя трябва да се развърже, да. В.К.: Дава й метод Учителя, но тя трябва да го направи. Е.А.: Тя трябва да го направи, да. В.К.:Ха, много трудна работа. Значи тя разказваше. Тя със съжаление ли го разказваше? Е.А.: Не, вече беше примирена. Примирена беше. В.К.:Не се ли упрекваше? Е.А.: Не. В.К.: Просто не е имала сили.
към текста >>

60. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Сега той не го разбра така за съжаление.
Сега, дали ако беше направил връзка можеха и него да убият? Не знам. И това беше мое предчувствие, че без да искам го задържах, разбирате ли. Или приятели негови от Невидимия свят чрез мене го задържаха, това не мога да кажа. Но това е за мене така. Сега той не го разбра така за съжаление. Той по-другояче го изтълкува. Не го изтълкува така. Негова работа. Сега нали всеки има право както иска да тълкува. Той беше отишъл при царя и много дръзко му е казал: „Ако Вие сте цар на българите, Вие сте цар и на комунистите, защо ги убивате?
към текста >>

61. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

Оттам нататък нямаше други за съжаление.
Имаше приятели, които спазваха това правило. Един от тях беше Боян Боев. Аз брат Боев не го чух да каже за някого нещо. В това отношение той имаше изработена черта, много красива черта. Сестра Попова, тази старата Попова и от нея също не съм чула. Оттам нататък нямаше други за съжаление. Казвам ви, двама души. Радвам се, че е имало. Щото като го има един, може да се надяваме и другите да го развият и добият, но хубавото беше това, че го видях че го имаше. В туй отношение Учителят ни е дал много правила: „Никога не говорете отрицателно. Като видите погрешката, като видите една погрешка у някого смятайте, че е ваша и вие я изправете".
към текста >>

62. 114. ЦАРЯТ И ЛУЛЧЕВ

За съжаление той се бори с Учителя.
В.К.: А Лулчев не възприемаше ли Учителя като Учител? Е.А.: Абе възприемаше Го, абе непрекъснато четеше беседите Му. Имаше мигове когато го възприемаше. Но виж какво, той си държеше една отворена вратичка за самостоятелност. Сега не съм го казвала друг път това, ще ти го кажа, той ми каза, че иска да е свободен дух, да не прави връзки така с Учител, щото като направи връзката с Учител, той се връзва, трябва да е в единство със своя Учител, не да се бори с Него. За съжаление той се бори с Учителя. Аз при други случаи съм го казвала това, как се е борил. В.К.: Как се е борил? Е.А.: Ами виж какво, един път бяхме на бивака, Учителят държа беседа, защото беше свободен ден, ден на беседа, но празник ли беше или делник не знам, но бяхме там и Той говори една беседа. По едно време почти прекъсна беседата и казва: „Вие казва не слушате, вие правите каквото си искате и аз каза не съм доволен от вас и ще ви оставя". И Учителят стана, взе си бастуна и шапката и тръгна да си отива.
към текста >>

63. 134. ХУДОЖНИЦИТЕ НА ИЗГРЕВА

Аз ходих от нея да искам една картина, която за съжаление е унищожена.
В.К.: Има ли наследници? Е.А.: Има наследници, дъщеря има. Казва се Елисавета. В.К.: А дали ги съхранява? Е.А.: Не мога да ти кажа. Аз ходих от нея да искам една картина, която за съжаление е унищожена. Учителят беше дал на Цветана Гатева, картините, когато описвахме нещата ги дадох на някои хора да ги съхраняват нали. Някои бяха оценени, някои не бяха оценени. Портретите бяха оценени, но картините знам, че не са. Имаше една картина на съвършения човек. Учителят беше дал по Негови наставления да се рисува.
към текста >>

64. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

Е.А.: Едно ще ти кажа, много неточно говорят приятелите за съжаление.
Е.А.: Не е на Черната и не мога да кажа на Черната ложа ли е. Той е Учител на Мъдростта. А от това, което Учителят казваше, разбирам, че нашият Учител е Учител на Любовта. Учителят на Мъдростта има други методи. В.К.: Защото аз съм чул, че бил Учител на Черната Ложа. Е.А.: Едно ще ти кажа, много неточно говорят приятелите за съжаление. В.К.: Трябва да го намерим. Е.А.: Сега как Учител ще бъде на Черната Ложа? Нали Учител е и той бе брат? В.К.: Ама виж, сложил е негови картини и Учителят казва, той иска да разруши Изгрева ли? Сложил негови картини.
към текста >>

65. 173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА

Е.А.: За съжаление, да.
Е.А.: Тя него ден решила да отиде на Изгрева за да види Учителя, да чуе Учителя. Преди да отиде на Изгрева Учителят й се явява. В дома й, в стаята й. Е това е език на Учителя нали, защо Го е направил, Той си знае. В.К.: Вие ми казахте как са я ограбили нея. Е.А.: За съжаление, да. За съжаление. Имахме един брат, не му помня името вече. Абе много елегантен беше винаги, много фин, много такъв, но по същият начин такъв фин и нечестен е бил, защото тя на доверие дава си вноската, но срещу това не можа да получи апартамент. И естествено, че се огорчи, естествено, че тя остана излъгана, че нямаше как да й се помогне. В.К.: Сега тя си продава имуществото.
към текста >>

За съжаление.
Преди да отиде на Изгрева Учителят й се явява. В дома й, в стаята й. Е това е език на Учителя нали, защо Го е направил, Той си знае. В.К.: Вие ми казахте как са я ограбили нея. Е.А.: За съжаление, да. За съжаление. Имахме един брат, не му помня името вече. Абе много елегантен беше винаги, много фин, много такъв, но по същият начин такъв фин и нечестен е бил, защото тя на доверие дава си вноската, но срещу това не можа да получи апартамент. И естествено, че се огорчи, естествено, че тя остана излъгана, че нямаше как да й се помогне. В.К.: Сега тя си продава имуществото. Е.А.: Имуществото тя го беше продала, тя си беше продала къщата, която имала от мъжа си, от Белчев.
към текста >>

66. 179. ДОВЕРИЕ И НЕДОВЕРИЕ

Е.А.: Накрая така излезе за съжаление наше.
В.К.: Това изказване на Руменов по време на процеса съм го чул най-малко от 10 човека, които са били на заседанията на самия процес. Всички се питаха, как и защо Руменов говори това. Накрая предположиха, че той е имал кореспонденция с Учителя преди това. Учителят е писал на мнозина външни хора. Накрая се оказаха, че са вътрешни хора. Е.А.: Накрая така излезе за съжаление наше. Да за съжаление наше!
към текста >>

Да за съжаление наше!
Всички се питаха, как и защо Руменов говори това. Накрая предположиха, че той е имал кореспонденция с Учителя преди това. Учителят е писал на мнозина външни хора. Накрая се оказаха, че са вътрешни хора. Е.А.: Накрая така излезе за съжаление наше. Да за съжаление наше!
към текста >>

67. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 1.Походката на Учителя

За съжаление ще кажа, че малцина от приятелите можеха да наблюдават показването и предаването на упражненията.
Когато правехме обща Паневритмия и Учителят играеше заедно с нас, той играеше хубаво, правилно, но изяществото не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава и ние се увличахме. Всеки искаше да направи същото движение, но на малцина се удаваше. Като наблюдавах другите виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи и така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво. За съжаление ще кажа, че малцина от приятелите можеха да наблюдават показването и предаването на упражненията. Това ставаше по някакъв повод или по-право по някакво вътрешно разположение на Учителя, някакъв вътрешен ритъм у него. И който се случеше там, той можеше да види - разбира се, ако има очи да вижда. Другите приятели трябваше да ги учат от тези, които са били в момента, когато той ги е показвал. Обикновено след като веднъж ги е показал, той не ги повтаряше, а ни караше да се учим от тези, които са ги научили веднъж. При редки случаи ги е повтарял.
към текста >>

68. 20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

За съжаление, българското духовенство има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя.
Учителят е неподражаем, за това, което той понесе от българския народ. При всички положения той само поучаваше, помагаше, при всички клевети и хули срещу него. Веднъж сестра Паша имала една опитност - тя ми я разказа. Усещала, че отгоре на главата си като, че има изсипана жарава и усеща като огън да гори на главата й.Тя споделила това с Учителя и той й казва, че той така усеща онова, което говорят срещу него. Не зная друг случай да се е изказал как преживява онова отрицание Учителя, което се изпраща към него. За съжаление, българското духовенство има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя. Вместо да се ползват от духовната светлина, която той донесе, те го хулиха и преследваха, пък и досега пречат на неговите последователи. Всякога невежеството и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината. Освен критиките от света, от българското общество, които Учителят трябваше да понесе, не по-малко трудности му донесохме и ние, неговите последователи. Учението, в което той ни въвеждаше беше високо морално. Това учение изискваше големи морални качества.
към текста >>

69. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Четем: „За съжаление ще кажа, че малцина от приятелите можеха да наблюдават показването и предаването на упражненията на Паневритмията." Е.А.: Да.
Той като мина това ограничение, което беше дошло, абсолютно нормално си се движеше. И с лекота. На 14 август 1936 год. в 9 часа тръгнахме от Рила и в 5 часа след обяд бяхме на Изгрева. Все едно, че не стъпваше. В.К.: Четем: „За съжаление ще кажа, че малцина от приятелите можеха да наблюдават показването и предаването на упражненията на Паневритмията." Е.А.: Да. В.К.: Сега, аз съм виждал снимки нали как се разучават упражненията в самия салон. И обикновено са 10-15 сестри там, построени пред пианото. Значи Той отначало даваше ги, показваше ги. Е.А.: Не всякога, не всички. Има упражнения, които отведнъж ги е дал.
към текста >>

70. 11.В началото на нашата дружба

От този случай се вижда, че Любомир е имал някакви развити духовни сили, с които се можел да си служи, но за съжаление той ги е използувал за да изпитва Учителя.
Разбрах, че тази енергия била пакостна и могла да увреди на Учителя и затова, като отишъл Любомир да говори с Учителя, той се върнал. Казал му също - но не зная мислено или физически му е казал: „От бесният бик бяга и пияния". Това предавам само по памет, но разбрах, че бягането е от бесния бик, а бикът е Любомир. Питах го: „Ами ти защо направи това? " - „Исках да опитам, да видя как ще постъпи Учителя". От този случай се вижда, че Любомир е имал някакви развити духовни сили, с които се можел да си служи, но за съжаление той ги е използувал за да изпитва Учителя. Това не го препоръчва. За да си позволи да направи това, показва, че той не е познавал духовно Учителя, не е имал правилно отношение към него, като изпратил тези сили към Учителя, показва, че той не е имал уважение и почит към него. Ако е за възможности убедена съм, че Учителят е могъл да изпрати много по-голяма енергия към него, но Учителят не постъпва насилнически. Той не упражнява насилие. Спомням си смътно и друг един случай, но понеже не съм сигурна, няма да го описвам.
към текста >>

71. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Той поклати глава: - За съжаление - да.
А, може би и да е усетил, защото той тутакси си взе чантичката и отпътува за София, като че ли беше дошъл само да смути вниманието ни. Тук учителят се замисли, като че ли искаше да си спомни нещо. „После, после? Случи ли се нещо? " - запитаха всички присъствующи, които бяха следели с внимание разказа. Той поклати глава: - За съжаление - да. След около месец и десетина дни сестра ми си закачи тока на едно от стъпалата. Много лошо изви стъпалото си и трябваше да пази леглото дълго време, а след една година и нещо, вий си спомняте как свърши живота си секретарката на г-н Чапрашиков във Виена". Своите ясновидски дарби г. Л. Лулчев е развил чрез големи и продължителни усилия, като е разширявал и своите знания, своята опитност и е упражнявал тия свои дарби. От много години той не само е „въздържател" и вегетарианец, но се е отказал изобщо от всякаква храна, която е от животински произход.
към текста >>

72. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

За съжаление късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя.
Това е непослушание брат мой. В братството по време на Учителя имаше една комисия, която се занимаваше с общите работи на братството. Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия. Учителят дали план, какви постройки да бъдат построени там. Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни сгради. За съжаление късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя. Закупиха се места за частни жилища и то не по един декар място, както Учителят беше посъветвал, а по 200-300 кв. метра. Всичко се строеше без план според възможностите на отделните лица. В.К.: Въпрос: Във връзка с тези места са разказвали, че точно на гърба на големия салон е имало кръчма. Е.А.: Тя кръчмата беше и преди, и след 9.IX.1944 год. До 9.IX.1944 год.
към текста >>

73. V. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВА

Но за съжаление последен.
Някои софиянци си водеха гости. Съборът беше тържествен. Учителят си изля богато Слово и още повече се повдигна радостното състояние на всички. Тогава си спомням думите в салона: „Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие". Това беше голям тържествен събор. Но за съжаление последен. Следващата година 1928 год. пак се реши да има събор на Изгрева. Властта даде разрешение затова, но когато нашите приятели дойдоха на гарата, от самата гара ги върнаха обратно и не им позволиха да дойдат на Изгрева. Това беше през 1928 год. На следната 1929 год.
към текста >>

74. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Със съжаление трябва да се признае, че се отзоваха едва 35 абонати и са внесени от тях 3500 лв.
На всички, които продават нашите издания, ще се прави 25 на сто отстъпка от цената показана в каталога. Тази отстъпка ще се прави и на книгите от школата, описани в изпратения Ви отделен списък, за набавяне само от школниците. Поръчки на книги, молим да се правят само от настоятеля, който е във връзка с нас. Молим по-често да ни уведомявате за хода на абонирането като подписката продължава непрекъснато; желателно е да знаем броя на редовните абонати, а внесените от тях абонаменти, ще очакваме да ни се внасят своевременно. В началото на годината беше открита подписка за абонати на лекциите от Младежкия клас - пета година. Със съжаление трябва да се признае, че се отзоваха едва 35 абонати и са внесени от тях 3500 лв. можахме да издадем 3 лекции, които се изпратиха на всички. При това положение, апелираме особено към младежите и към всички останали братя и сестри, да се абонират за тия лекции, по този начин да ни се даде възможност да издадем останалите лекции от годишнината. Приятно ни е да Ви съобщим, за сведение, че внасяните за книжнината помощи, досега възлизат кръгло на 17 000 лв. Мнозина от братята и сестрите са си определили в месеца „Ден за Бога" и спечелените суми внасят в този фонд. Други пък, са възприели препоръчения начин - чрез обработване и засяване ниви и градини, да внасят прихода в този фонд, чрез който се цели да се осигури издаването на беседите. 10.
към текста >>

75. 02 - 04. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден.
" - „Ние тук имаме Учител, какво има да умуваме и от какво ще се страхуваме? " - отговорил му братът домакин. А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща. Като слушал как плющи дъждът, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм. Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило. Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден. Когато часовникът показвал 3 без пет след полунощ, брат Куртев, верен на дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още на пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: „Идвате ли? " - „Да, Учителю", бил отговорът на брат Куртев. „Готов съм, Учителю! " А дъждът продължавал да вали, все тъй проливен. „Виж небето на север, Георге!
към текста >>

76. 02 - 07. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Отишъл той при тях, поздравил ги и им изказал съжалението си, дето са дошли от толкова далече в дъжд и кал.
Всеки от тях хвалел стоката си и чакал купувачи. Какво да се направи, че да се пресече веднъж завинаги пътят на тия търговци към срещите и съборите? Умът му заработил светкавично. Да им забрани, няма право. Единственото, което може да се направи - да не се купува нищо от тях и втори път те вече няма да дойдат. Отишъл той при тях, поздравил ги и им изказал съжалението си, дето са дошли от толкова далече в дъжд и кал. „Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене. " После свикал ръководителите и им казал да предадат на хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо. До вечерта никой нищо не купил и амбулантните търговци, като видели, че стоката им не се харчи, прибрали я и поели обратно пътя за града като си думали: „Той, бай Георги право ни каза, че техните хора всичко си носят и нищо не купуват. " Така завинаги брат Куртев отбил потока на амбулантните търговци към срещите и съборите на Бялото Братство в Айтос. Попречено било на опорочаването им.
към текста >>

77. 08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

За съжаление не съм стенограф.
И заради туй много от работите, които сега разказваме, са били веднъж разказани и след туй по памет са възстановени. Не са били от него диктувани и записани веднага. Тъй че всичко по принцип е верно, но някъде може да има някоя неточност, нали, когато втори и трети път са били разказвани. Така че може да има някоя малка неточност. Но по начало нещата са верни за Георги Куртев. За съжаление не съм стенограф. Ако бях стенограф, щях да стенографирам може би по някакъв начин, но нямах тази възможност. Той от скромност не искаше да разказва. Той до 80-тата си година не разказа никому нищо, да не го смятат за самохвалство, но като видя вече, че старостта напредва, той тогава взе да разказва отделни случки. Еди-кога си, еди-какво направихме, еди-кога тъй стана, еди-кога тъй стана... И тогава видяхме колко е богат неговият вътрешен живот, неговият духовен опит. Почти до 80 години той не разказваше.
към текста >>

78. 09 - 13. ПРОБУЖДАНЕ ОТ ЛЕТАРГИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

У мене се зароди желание по- отблизо (да се запозная) с него, за което търсех подходящ момент, но за голямо съжаление такъв все не ми се удаваше.
След завършване на висшето си образование бях назначена за гимназиална учителка в град Троян, града, в който се установих да живея и се задомих. Повлече ме течението на живота и аз загубих воля да се съпротивлявам. По-късно ме преместиха по мое желание в град Б. като учителка по биология на бъдещите прогимназиални учители. Като преподавателка в института еднаж случайно научих, че един от студентите-курсисти бил вегетарианец. У мене се зароди желание по- отблизо (да се запозная) с него, за което търсех подходящ момент, но за голямо съжаление такъв все не ми се удаваше. Веднъж, през лятото, бяхме на излет. Случи се тъй, че ние за един момент останахме сами и аз се възползвах от случая да го попитам: „Научих се, че не сте ядели месо, верно ли е? " - „Да, другарко, верно е! " - „Добре, но можете ли да ми кажете защо." - „Да, мога и ще ви кажа. Родителите ми са от Бялото Братство и у дома никой не яде месо, аз също." Тази му откровеност ми подейства стимулиращо.
към текста >>

79. 09 - 282. МАЛКАТА ВРАТИЧКА

В мене се яви съжаление, че твърде малко говорихме с бай Георги.
282. МАЛКАТА ВРАТИЧКА Една нощ сънувам следния сън: Аз и бай Георги Куртев се намираме в дома на брат Иван Коларов по някаква работа. След това картината се смени и се намерихме у дома. Тогава той се обърна към мене и ми каза: „От тебе искам едно легло и един дюшек." Събудих се и размишлявам върху съня. Разбрах, че това трябва да занеса на Братската градина. В мене се яви съжаление, че твърде малко говорихме с бай Георги. Тогава наново заспивам. Намираме се на Братската градина /Айтос/. Бай Георги пак ми се яви и ми говори: „От тебе искам да направиш малката вратичка на градината, но така, че да не се пукне нито една дъска и вратата да не скърца." притеснението ми и може би да ме успокои каза: „Не бой се; Не се npитеснявай! Аз нали съм тук, ще намеря дъска." Той веднага отиде и намери гладка, хубава дъска, която ми даде и аз я поставих на мястото на пукнатата, но вече без да се пукне. Разказал: Слав Д.
към текста >>

80. 14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО

Надка Боева

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Мария Тодорова Попова.

За съжаление, замина си рано от този свят, но остави светъл спомен след себе си.
Приятна личност беше. Ползваше се с голяма обич сред приятелите и всички го обичаха. Почти всяка неделя ходеше на градината. Виждахме го усамотен някъде да се моли. Мила картина беше. За съжаление, замина си рано от този свят, но остави светъл спомен след себе си. Дано там, отвъд, е намерил заслуженото си място. Амин! ИРИНКА СЛАВОВА В ония далечни години - около 1949 година, на градината живееше едно братско семейство - Слави Тодоров, дошли от село Габерово, жена му Комна и дъщеря им Иринка. Те бяха скромни и тихи хора, научени на всякакъв труд. Работеха усърдно и най-важното - с любов. Тогова с тях на градината живееше и Георги Куртев и много добре се разбираха, Двамата - бай Слави и жена му, Комна, не бяха много млади и си заминаха скоро след като бяха дошли.
към текста >>

81. 19 - 00. ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

В ямболската група имаше много млади хора, за съжаление някои от тях си заминаха рано.
Веднъж излязох пред къщи, те бяха на улицата, поканиха ме, показаха ми портрета на Учителя, дадоха ми беседи. Това беше първата ми връзка с това общество. Като ученичка в Сливен живеех у чичо си - братът на баща ми. Негов кум беше доктор Миркович, който беше кръстил не само неговите деца, но и мен. В тяхния дом се намираха броеве от неговото списание „Виделина", които с интерес преглеждах, една годишнина пазя и досега. В ямболската група имаше много млади хора, за съжаление някои от тях си заминаха рано. Един от младежите - Иванчо, при съобщението, че Учителят ще посети нашето братство, съчини песента „Поздрав на Учителя". Излязохме вън от града и Го посрещнахме с тази песен. Беше вълнуващо преживяване. Записах се студентка по славянска филология в София и веднага се озовах на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>

82. 20 - 1. СИНЬОТО ОКО

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

След малко майка ми въздъхна със съжаление и каза: „Хайде, вдигни си главата, окото се затвори." Колко пъти след това, та и до днес се взирам в него.
Всяка вечер майка ми ме изправяше пред тях, за да си кажа молитвичката, с уговорката, че ако съм била послушна, дядо Сънчо ще дойде, ще ме вземе за ръчичка и ще ме заведе в една градина, където има много деца. Бях само дете в къщи и ми беше скучно. Една вечер, изправяйки се за молитва, видях, че от портрета на дядо Сънчо ме гледа едно хубаво, засмяно синьо око. Майка ми, изненадана, седна на стола, а аз захлюпих лице в полата й. Вдигнах глава, окото продължаваше да гледа и се усмихва. След малко майка ми въздъхна със съжаление и каза: „Хайде, вдигни си главата, окото се затвори." Колко пъти след това, та и до днес се взирам в него. Нищо не помръдва. Около 1938 година отидохме на събор в София, бяхме на квартира у брат Бертоли. Всичко ми беше много интересно, нямах още 10 години. Майка ми помоли Учителя за среща и той ни прие. След като сподели с него семейни проблеми, попита го каква ще стана.
към текста >>

83. 20 - 9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пък може и баща ми да е дообяснявал, За съжаление, той почина внезапно, и въпреки че ми казваше, че ще ми разкаже много и интересни неща - не можа.
Днес Ви изпращам дължимата сума. Моите отзиви, струва ми се, не Ви са предадени съвсем точно. Не бих си позволила при наличието на такъв огромен дългогодишен труд да отправям критика. Мога само да Ви поздравя! Забележката, която направих, не беше по Ваш адрес, а по адрес на Мика Тодорова, която уважавам - мир на духа й, светлина вечна на душата й - че тя, в желанието си да обясни причината за заболяването на баща ми е поразширила обяснението. Пък може и баща ми да е дообяснявал, За съжаление, той почина внезапно, и въпреки че ми казваше, че ще ми разкаже много и интересни неща - не можа. А и нашата къща приличаше на клуб, идваха много гости. Радвам се, че имах възможността, когато събирането беше невъзможно, организирано искам да кажа, да се радвам на изключително интересна та компания на приятелите и съидейниците на баща ми, изтъкнати наши братя, които идваха през летата у дома като Томалевски, Н. Нанков, Кирил Икономов, когато това беше все още възможно, макар и трудно за него, а и много други-брати сестра Грива. Та Учителят, който е бил много често в такива случаи лаконичен, много строго е казал на баща ми: „ Застанал си между две мощни течения, ще те унищожат. Или само тук, или само долу." Баща ми казал и на останалите от групата, всички отишли при С.
към текста >>

И аз, за съжаление, попаднах в това число.
От него ще получите, мисля, ценни сведения. Предполагам, че е още във форма, въпреки многото години. * * * 08.02.1994 г. град Ямбол Здравейте, брат Кръстев, Въпреки няколкократните ми напомняния към две-три по-възрастни сестри, досега почти нищо не е направено. Ние винаги много приказваме и обещаваме, но работа малко вършим. И аз, за съжаление, попаднах в това число. Винаги сме с добри намерения, и макар да знаем, че пътят към ада е покрит с неизпълнени обещания, прибавяме още към тях. Няма шега - започваме. Тук живее една ясновидка, Янка Грънчарова, и тя и семейството на съпруга й бяха близки с Учителя, но както у нас, така и у тях при няколко обиска пропаднаха много неща. Иззеха кореспонденцията, портрети, макар че за това платиха с живота си. Ще опиша този случай с брат Пани, който имаше също доста преживявания и съвети от Учителя.
към текста >>

84. IV.Трето събрание, 14 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

ТОМ 11

Духът на Миркович поздрави всички и изказа съжаление, че не работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минувах за умен и мъдър, а тука съм като малко дете." Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват.
18, гл. 22, cm. 14 и 15. Духът на д-р Миркович говори чрез Учителя П. К. Дънов. Духът на Миркович поздрави всички и изказа съжаление, че не работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минувах за умен и мъдър, а тука съм като малко дете." Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе Миркович се обещал да се яви след смъртта си на приятелката си г-жа А. д-р Желязкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13. VIII. в неделя: „Аз дойдох у Вас и Вие ми подадохте цвете" - каза духът.
към текста >>

85. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление.
Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала.
към текста >>

86. VII.6. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА АРХИВА НА БРАТСТВОТО, ПАЗЕН ОТ ФАМИЛИЯТА ГОБО ВЪВ ФРАНЦИЯ - АЛПИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Той ми разказа всичко, и съжалението на родителите си, че са се излъгали да предадат материала „в ръцете на неподготвени хора".
Още допълни, че те са „некомпетентни", за да разберат и оценят стойността на присвоения материал и камо ли да го издадат. И така, филмът остава „консервиран" у тях. Борете се този ваш Братски съвет да влезе в ролята си и да изиска целия материал както у Никол и Павел Желязков, така и от семейство Гобо, защото той има юридическо право за това. Когато Никол вижда Пиер на Рила, подскача цяла от ужас, че той ще разкрие Истината. И така и става. Той ми разказа всичко, и съжалението на родителите си, че са се излъгали да предадат материала „в ръцете на неподготвени хора". Но нали и те ни изиграха, като бяха приготвили да върнат материала на Братството и сутринта се промениха? И как аз изживях това голямо разочарование от поведението им? Щях да си замина. И вече ги познавам добре тези хора, които са „иезуите" и врагове на Братството. Сега си измиват ръцете като Пилат, стези компакт-дискове, които раздават.
към текста >>

87. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

ТОМ 12

Лицата, които ви гледам, на вид строги, те не са такива от истинска сериозност, но от съжаление за изгубени младини.
Казвате: „Какво да направим, за да се спасим? “ Как да се спасиш? Че, като ти са отворени очите, ти си спасен. Всеки, който не намигва, той е спасен, а който намигва - той се дави. Затова не обезсърчавайте никого. Лицата, които ви гледам, на вид строги, те не са такива от истинска сериозност, но от съжаление за изгубени младини. Казвате си: „Едно време колко бях хубава, млада! “ Не си остаряла, не се лъжи. Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада. Когато остарее твоето тяло, не е способно вече да предава твоите мисли, Господ казва на ангелите: „Иди съблечи това Мое дете, чиито дрехи са много нечисти, не може да се перат.“ Казвам: „Братко, ще те съблекат“ - или, казано на ваш език, значи: „Ти трябва да заминеш и втори път пак ще дойдеш.“ Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто. Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло.
към текста >>

88. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

ТОМ 12

“ У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете, от това място, дето сте паднали, дето стоите, да започнете да подигате другите същества нагоре или поне да им облекчите мъченията.
Има някои от вас, които, и да искат, не са определени за мъчение. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени. Всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите. То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде, за друг път.“ Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. И първото нещо, което ще почувствувате, когато започнете да слизате в дъното на мъчението, е една тишина; ще прониквате в душата на страдуще същество, ще започнете да разбирате колко много страда то и ще си кажете: „Толкова криво съм мислил досега! “ У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете, от това място, дето сте паднали, дето стоите, да започнете да подигате другите същества нагоре или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се на тях и казва: „Слез долу, аз ще възляза нагоре.“ Учението, което Христос е учил, е: да почувствуваш, че всички същества се мъчат. То е разбиране на великото християнство. Когато излезем от мъчението, ние ще дойдем до други методи, а именно ще учим методи как да обработваме, как и за какво да използуваме окултните сили. Ако вие приемете мъчението, светлината ще дойде във вас от вътре, т.е. Божественият Дух, Който е у вас, ще се събуди и ще подигне вибрациите на вашия мозък и на вашето сърце.
към текста >>

89. ПЪРВИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

И днес, като седнах да направя един отчет за през целия месец дали и аз съм извършила нещо, което да нарека поне отчасти с думата Добродетел, трябваше за съжаление да констатирам факта, че това не ми се е отдало.
Често пъти някои хора правят добро, за да се прославят и да изпъкнат пред другите, а не от доброто желание да помогнат. Всяко добро дело трябва да бъде от полза както за околните, така да задоволи морално и самия човек. Тук е необходимо вече Благоразумието. То винаги ще контролира всички дела и постъпки на човека. Добродетелта е искрена, чиста, непринудена и не търси отплата. И днес, като седнах да направя един отчет за през целия месец дали и аз съм извършила нещо, което да нарека поне отчасти с думата Добродетел, трябваше за съжаление да констатирам факта, че това не ми се е отдало. Но изобщо дали аз обичам да правя добри дела - виждам, че това чувство не е чуждо за мен. Марийка 22. VII.1923 г. София I 2 Правда Никога не съм чувствала такава пустота и такава празнота в душата си, както в онзи момент, в който започнах да работя върху Добродетелите. Аз бях в ужас, когато направих по-щателен анализ на себе си и не намерих нито една Божествена Добродетел.
към текста >>

90. I. СПОМЕНИ - ПРЕДГОВОР

А той живя повече от 91 години... За съжаление, много наши братя и сестри, включително и баща ми, свързани с Учителя още в ранния период на Братството, не написаха свои автобиографични спомени, най-вероятно от скромност, от което загубихме всички ние.
Те са били духовно подготвени и свързани с Него, отпреди това си прераждане. От спомените им, могат да се научат и разберат неща, които не са известни - свързани с Учението и живота на Учителя. От личностите им може да се съди, какви хора от българското общество са били учениците Му. Баща ми беше Ръководител на кръжока на Бялото братство в Севлиево, определен от Учителя пожизнено. И в зависимост от това, кога е бил поканен на Събора на Бялото братство от Учителя, той доста години беше „Старши брат" в Братството. А той живя повече от 91 години... За съжаление, много наши братя и сестри, включително и баща ми, свързани с Учителя още в ранния период на Братството, не написаха свои автобиографични спомени, най-вероятно от скромност, от което загубихме всички ние. Брат Петър Пампоров през март 1961 година му пише: „Вчера получих от брат Михаил Стоицев няколко Ваши съчинения... Много ценни мисли... Поздравявам Ви! Имаме важна задача: Да предадем Божественото учение на българския народ. Това е велика привилегия и велика мисия... Дойде ми наум, да Ви помоля да напишете своите спомени: как сте се запознали с Учителя и всичко, свързано с лични спомени за нашето движение и за първите ученици и последователи на Учителя. Всеки от нас има опитности ценни, а особено по- възрастните братя... " В същия дух има писма и от други братя и сестри. Баща ми издаде през 1937 г.
към текста >>

Много известни наши братя и сестри, с които си кореспондираше (брат Боян Боев, Петър Пампоров, Борис Николов, Д-р Михаил Стоицев и много, много други) го приканваха да напише спомените си от духовната си биография, но за съжаление тои не го направи.
След вандалските и противозаконни обиски и изземване на духовната литература от изявените последователи на Учителя на 6 декември 1957 г. (което ще разгледаме и документираме в изложението), включително и от баща ми, той успя да се снабди отново с беседите на Учителя. А и от запазените му тетрадки с ценни извадки от беседите и друга окултна литература, той „конспиративно" работеше и написа хиляди страници, които много години изпращаше ежегодно в братските кръжоци, където се преписваха и препращаха по график другаде. Тях той наричаше „Кратки духовни съчинения". Те заслужават да бъдат издадени в два тома, а и „Вечните истини" да бъде преиздадена. Много известни наши братя и сестри, с които си кореспондираше (брат Боян Боев, Петър Пампоров, Борис Николов, Д-р Михаил Стоицев и много, много други) го приканваха да напише спомените си от духовната си биография, но за съжаление тои не го направи. Във въпросните „Кратки духовни съчинения" по различни поводи е разказал някои спомени. Главно тях ще използувам в това изложение. Като „М.Б." (моя бележка) ще се опитам да допълвам или обяснявам, където се наложи. 5.IX.1998 г. Д-р Благовест Стефанов Тошев
към текста >>

91. 6. ПИСМО ОТ ПЕТЪР КАМБУРОВ

Стефан Тошев

За голямо съжаление не ще мога да ги прочета пред братството, освен на по-тесен кръг (от няколко души), тъй като ни отнеха салона и сега се събираме по няколко души тук-таме по къщите.
А това е наистина един ценен „труд", от който сегашните и бъдещите поколения ще черпят ценни материали за размишление, съзерцание и работа над себе. Ти си събрал най-хубавото от всякъде и като работлива пчеличка, го поднасяш в готов за възприемане вид (мед). Аз съм доволен. Чета твоите трудове с удоволствие и на утринната дата (14.12.) ще ги изпратя (препоръчано) на Жорж Кьосев - София. Съгласно циркулярното съобщение (в началото) би трябвало да го изпратя на Пампоров в Смолян, но следва да изпълня последното ти нареждане. За голямо съжаление не ще мога да ги прочета пред братството, освен на по-тесен кръг (от няколко души), тъй като ни отнеха салона и сега се събираме по няколко души тук-таме по къщите. Относно твоето съчинение у с. Власта спомням си, че навремето я питах, но тя не знаела къде може да бъде и обеща, ако не е отишло с иззетите беседи и др. да го потърси и да ми го даде да ти го изпратя. Но тя нищо не ми е предала и право да си кажа, и аз съм забравил втори път да я питам. Тия дни ще отида да я видя и пак ще я питам.
към текста >>

92. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Аз ще заместя думата „презрение " със „съжаление" и ще изменя ония думи, гдето е казано че кръвеничане ще отупат праха на Конова (да няма заканване).
Дънов на Кадемлията; приготви се да му задаваш въпроси. * * * Казанлък, 15.05.1911 г. Драгий г-н Тошев, Получих Вашата статия и ще я поместим в идния брой. Г-н Дънов, комуто разправих съдържанието на писмото, каза, че не правите добре, гдето излазяте с подписа си. Но аз му казах, че писмото е така надписано и свързано с вас, че не ще може без подпис. Аз ще заместя думата „презрение " със „съжаление" и ще изменя ония думи, гдето е казано че кръвеничане ще отупат праха на Конова (да няма заканване). Учителят ни съветва да избягваме личностите и да се борим на принципи. Вижда се, че Вий сте ги застъргали вече там. Ще трябва да имате там една група, която да действува. Ти сам много се трудиш и добре ще е да ти отнемат някои от товара. Този, Който нагласява всичко, ще нареди и това, аз съм сигурен за това.
към текста >>

93. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

За съжаление, при изземване на литературата ми, част от кореспонденцията ми бе иззета - записано в т.
Както и вие изтъквате, това е аналогично на изречението на Хермеса: „Каквото е горе, тъй е и долу"; само че другият полюс. Поздрав на с. Мария, на Светозар, на снахата и на всички други братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. Забележка към кореспонденцията от Стефан Тошев: Аз имам обширна архива, която между другото съдържа и стотици приятелски писма. За съжаление, при изземване на литературата ми, част от кореспонденцията ми бе иззета - записано в т. 118 на протокола за обиск и изземване от 6.12.1957 г. И все пак много се запазиха. Моята идейна кореспонденция започва още от 1907 г., когато бях учител. Притежавам отговори на мои писма от видни български теософи: от Софрони Ников и главните редактори на списание „Теософски преглед". Малко по-късно започна моята кореспонденция с нашия Учител.
към текста >>

94. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

За съжаление, обаче, едно от блюдата, а именно лявото блюдо малко наклонено и пак наляво...Възлиза нагоре с тях, носи ги в долината на живота към върха на изгряващото слънце, дето е мястото на Божията правда, дето и любовта цари.
Видях една сутрин как Учителят възлизаше нагоре по новопостроените стъпала сам, съвсем сам, нищо не носеше със себе си, било книга или друго нещо. Защо ли е нужна книга, когато друго, друго нещо носеше той на раменете си, нещо голямо, тежко носеше той на раменете си. Едва ли и най-големият юнак би могъл да помести тази тежест дори на един милиметър от едно място на друго. Какво носеше Учителят на раменете си? - Везни големи, тежки, масивни - везните на правото, на правосъдието, везните на Божията Правда. За съжаление, обаче, едно от блюдата, а именно лявото блюдо малко наклонено и пак наляво...Възлиза нагоре с тях, носи ги в долината на живота към върха на изгряващото слънце, дето е мястото на Божията правда, дето и любовта цари. Оттук пак се раздава правото и правосъдието. Жестока е правдата, ако нейните принципи не се ръководят от закона на Любовта. Големи бяха усилията на Учителя, на космическия човек да носи везните на раменете си, да ги пренесе по тия 52 планински стръмни стъпала, същевременно и да ги уравновесява. До едно време можах да следя тази колкото величествена картина, толкова и трогателна. Като се помисли, че аз, ти, той и всички ние сме станали причина да нарушим равновесието на тези везни и да ги оставим днес на раменете на един човек да ги носи, да ги уравновесява, за да ги постави на мястото, отдето незаконно са свалени и предоставени на ръката на човека, който е злоупотребил с тях и който е нарушил тяхната чистота и святост.
към текста >>

95. 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

За мене най-удобното място всякога е била последното, но за съжаление това място беше заето.
Останалото е човешко тщеславие. За някакво първенство ли дойдох да работя? - И за това не дойдох. Първенство, т.е. първо място заема онзи, който може и знае да сяда на последно място така, както сяда и на първото. За мене най-удобното място всякога е била последното, но за съжаление това място беше заето. От кого? - От Учителя. Той сядаше и на първото, и на последното място съвсем незабелязано, без никакво парадиране. На кое място е седнал, това ще видиш, само ако ти се отворят очите. Следователно, поех работата с беседите по нито една от предполагаемите причини, а единствено от любов към тази работа, от вътрешен трепет към нея, в което се убедих от ред опитности и изпити около нея.
към текста >>

96. 22. ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ

Паша Теодорова

Моята задача е да споделя с авторите на споменатата книга моето горчиво съжаление.
Питам се тогава: Как е станало, че в тази книга, издадена от приятели, да се вмъкне нещо непроверено? Да се е вмъкнало още в печатницата, това е невъзможно - всичко печатано минава през корекция. Да го е вмъкнал някой, който има лошо мнение за тия хора, без да държи сметка, че излага доброто име на покойния, за което име държат всички, които го познават, и това ми се вижда невъзможно. Цялата книга е работена от приятели на покойния, чиито имена са налице, и то приятели, които държат за доброто и чисто име на своя приятел. Моята задача с това писмо не е в това да търся виновници, нито да ги съдя, те знаят истината, и те, като възрастни хора сами носят отговорността си. Моята задача е да споделя с авторите на споменатата книга моето горчиво съжаление. Жал ми е за младежта, която, познавайки Истината, чете, гълта всичко, което й се попадне, съставя си криво мнение по някои въпроси и безмилостно се трови. И като жаля за младежта, пак абсолютно вярвам в Истината, която ще изведе всичко на добър край. Жал ми е за Българския народ, всред когото работят хиляди хора от тия, върху които се хвърля сянка. Но и това няма да закрие светлината на Истината. Тя е слънце, което ще премахне всички сенки, всички облаци и заблуди от пътя си.
към текста >>

97. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Бог да му прости, но... За съжаление, например, в младежкия клас трябваше да влизат само хора чисти, като Паша, нали, девици.
М.Г.: Ами хайде де! Петър ни свързва. В.К.: Значи такива ми ти работи. М.Г.: Да. Та затова аз към Петър нямам хубаво чувство. Бог да му прости, но... За съжаление, например, в младежкия клас трябваше да влизат само хора чисти, като Паша, нали, девици. Обаче в младежкия клас влизаше и Илия Узунов, който беше близък с неговата там, Стоянка Илиева и Борис Николов, който казват че бил също така живял с Мария, и Тодора и Ангел, не ги знам още кои бяха. И аз тогава си казах: аз съм разведена. Сега в момента нямам мъж. Защо да не влеза в младежкия клас? И по този повод аз казах, сънувах Учителя, той ми отваря вратата, но не ми казва „Влез." И аз не влезнах.
към текста >>

98. 27. КАК СЕ РАЗУЧАВАХА „ЛЪЧИТЕ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Нищо, ще мине и това." И действително това ми е на главата, за съжаление ще кажа още нещо.
Гонеха ме като комунистка. Казвам: „Учителю, докога ще ме гонят като комунистка? Дотука ми дойде! " - „Ами да ти кажа, ти едно време гонеше богомилите. Затова те гонят сега като комунистка. Нищо, ще мине и това." И действително това ми е на главата, за съжаление ще кажа още нещо. После започнаха да ме гонят като дъновистка. А сега пък нашите братя за съжаление пак: „Ах, остави я тая комунистка, какво имаме общо с нея? " Въпреки че си хвърлих билета, пак не ме приемат. В.К.: Значи през времето на Учителя те гонят като комунистка. След заминаването на Учителя комунистите те гонят като дъновистка и сега като си отидоха комунистите и тези нашите не ви приемат, защото сте комунистка.
към текста >>

А сега пък нашите братя за съжаление пак: „Ах, остави я тая комунистка, какво имаме общо с нея?
Дотука ми дойде! " - „Ами да ти кажа, ти едно време гонеше богомилите. Затова те гонят сега като комунистка. Нищо, ще мине и това." И действително това ми е на главата, за съжаление ще кажа още нещо. После започнаха да ме гонят като дъновистка. А сега пък нашите братя за съжаление пак: „Ах, остави я тая комунистка, какво имаме общо с нея? " Въпреки че си хвърлих билета, пак не ме приемат. В.К.: Значи през времето на Учителя те гонят като комунистка. След заминаването на Учителя комунистите те гонят като дъновистка и сега като си отидоха комунистите и тези нашите не ви приемат, защото сте комунистка. Нито при едните, нито при другите. М.Г.: Много неприятно, да, много.
към текста >>

99. 31. БИБЛИЯТА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Първо, Савка ми даде една Библия, но не ми я даде за моя, тя за съжаление остана в Мика Каишева, и то по повод на беседите, това не съм ли го казала?
31. БИБЛИЯТА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА В.К.: Спомняте ли си нещо за Савка Керемидчиева? М.Г.: Да, спомням си за Савка няколко случая. Първо, Савка ми даде една Библия, но не ми я даде за моя, тя за съжаление остана в Мика Каишева, и то по повод на беседите, това не съм ли го казала? Може би съм го казала, че когато взеха в 1956 година беседите... В.К.: В 1957 година. М.Г.: Мисля, че е 1956 година, защото аз ходих тогава на проверка в „Боклукпром", така й викахме на фабриката за отпадъци. В.К.: Аз имам точно датата, когато е бил обискът - 6/7.12.1957 година. М.Г.: Не знам. И главният инженер, аз имах работа все с главните инженери, беше Шаралиев, Шарл му викахме ние и тогава викаше: „Гледаш ли тоя куп?
към текста >>

100. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ