Търсене в текстове за 'Събота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 115 резултата в 74 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се образува една група от трима души, чийто събрания да стават в 24 ч., два пъти през седмицата – петък срещу събота и събота срещу неделя.
И там ще има среща с Бога. Човек учи Любовта във време на бедствие. Тогава най-добре развива прозрение за същността ѝ и вижда осезателно как тя работи в света, как се изявява Любовта на Бога към нас. Човек трябва да има отворена душа за Любовта, понеже тя е навсякъде. Човек трябва да има отворен слух да слуша песента ѝ. Да се образува една група от трима души, чийто събрания да стават в 24 ч., два пъти през седмицата – петък срещу събота и събота срещу неделя. Тези дни ще бъдат временно и после ще кажа окончателно в кои дни. На тези събрания ще се размишлява върху Любовта и ще се пожелае Божията Любов да протече през всички сърца. Братът каза: „В 17-та глава от Евангелието от Йоана Христос е казал: „Отче, Ти Си в Мене и Аз в тях.“ Значи Любовта на Отца ще мине през Христа и от Него ще дойде до нас.“ Това е така, но колко души могат да разберат тези мистични неща? Във време на събранията няма предварително да се умува много, но ще оставите да заговори във вас Божественото, да ви упъти какво да правите и как да размишлявате върху Любовта.
към текста >>

2. 5_27 ) Дарбите идат след плача - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек се роди, всеки ден ще му бъде събота – ден на Господа.
Сега трябват по-големи крушки, за да се изяви Любовта и за да се издържи при нас, трябва по-голям волтаж. Някои хора могат да проявят Любовта, но други – след хиляди години. Мъжете и жените са преходни състояния; на Небето няма мъже и жени. Днес ще стане вътрешна промяна в някои хора, които са работили и които са готови. Наближило е време да се роди нещо във вас и всеки от вас трепери дали ще издържи. Когато човек се роди, всеки ден ще му бъде събота – ден на Господа. Убитите в политически и военни събития работят от Невидимия свят за смекчаване на режима, а големите престъпници, които умират, те пречат, понеже са слезли в една по-низка среда и са опасни. Когато дойде Царството Божие на Земята, всеки ще бъде щастлив и ще има какво да работи. Ще има простор и в изкуството, и в музиката и във всяко друго направление, ще има условия да се достигнат най-възвишени идеи. Всеки момент носи своите възможности, а ти си недоволен. Бог приготвя все нови работи, за да те направи доволен и после като зърне, че си недоволен, пак приготвя нови и нови работи, докато почнеш да се чудиш.
към текста >>

3. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще ще си направите седем костюма: един за Месечината – за понеделник, един за Марс – за вторник, един за Меркурий – за сряда, после за Юпитер – за четвъртък, за Венера – за петък, за Сатурн – за събота, и за Слънцето – за неделя.
Дрехите трябва да бъдат не като сегашните, но широки и тънки.Трябва да има трояка хигиена: физическа, умствена и духовна. Една сестра каза: „Учителю, Вие нали бяхте посочили образец за костюми, в които да сме облечени при Паневритмия. Те наподобяват ли до известна степен на бъдещите облекла? ” Да. Единствените цветове за облеклото, които съответстват на сегашното развитие на хората, са ясносиният и ясножълтият. В бъдеще ще си направите седем костюма: един за Месечината – за понеделник, един за Марс – за вторник, един за Меркурий – за сряда, после за Юпитер – за четвъртък, за Венера – за петък, за Сатурн – за събота, и за Слънцето – за неделя. Колкото пъти боледуваш, толкова пъти се преоблечи с нови дрехи. Ако си боледувал дълго време, каквито дрехи имаш, изгори ги, не ги носи, купи нови и даром не ги давай никому. Някой умрял; да не дават дрехите му никому. Не трябва да се носят дрехите на умрял човек. Всички хора страдат, че носят все стари дрехи, стари обичаи и стари вярвания.
към текста >>

4. 29) Завета на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Събота: виолетови лъчи
Понеделник : зелени лъчи Вторник: червени (портокалени) лъчи Сряда: жълти лъчи Четвъртък: сини лъчи Петък: розови лъчи Събота: виолетови лъчи Неделя: аметистови лъчи За лекуване с портокалови лъчи – обливане с тях. Силни думи при обливане с портокаловите лъчи, във връзка с горните стихове, са: „Воада куста ваевофор калаиви.“ Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина и ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем нейните стихове от страниците 15, 16, 17, 49, 50, 51 и 60.
към текста >>

5. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз ще ви дам отделни наставления, кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или ясносиня, събота – виолетова, неделя – портокалена.
Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят; умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си.“ Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение: „Без тази краска не може ли? “ За да бьдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие. На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята – съзнанието, морето – подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тези стихове, у вас ще се образува нова Сила и ще започнете да ги прилагате; разбира се, тези, които можете, защото има стихове за крас¬ки, за които някои от вас не са готови. Аз ще ви дам отделни наставления, кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или ясносиня, събота – виолетова, неделя – портокалена. При помагане на други хора пак може да си служите с краските. Когато искаме да помогнем някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тия Същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. Когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до Мъдростта. Тя може да изглади догматически или други видове спорове.
към текста >>

6. 50) Неговата благост - Боян Боев (1883 – 1963)

После вие се съберете в сряда и петък, на 25 и 27 октомври, в поредната седмица – в четвъртък и събота, на 2 и 4 ноември, и накрая – в петък и неделя, на 10 и 12 ноември.
Казано е, че гняв Божий се излива върху хората, които не слушат. Най-първо се говори на човечеството, но като не слуша, излива се гневът Божий, докато то се разкае. След това пак се проявява Божията благост, но като дойде тя, хората пак забравят и пак идва гневът Божий. И така нещата се преповтарят постоянно, докато човечеството добие опитност – да не се мени отвътре. Мъчно се поправя съществото човек, много мъчно. После вие се съберете в сряда и петък, на 25 и 27 октомври, в поредната седмица – в четвъртък и събота, на 2 и 4 ноември, и накрая – в петък и неделя, на 10 и 12 ноември. Първото събрание ще има продължителност 21 минути, второто събрание – 22 минути, и така увеличавайте времетраенето, докато стигнете до 28 минути. Като се съберете, ще отправите ума си нагоре към Невидимия свят, за да може доброто да заработи във вас. Хората на Земята трябва да бъдат съработници на Невидимия свят и нека извършат всичко онова, което Светлите същества искат от тях. Молете се на Бога висшите същества, които ръководят съдбите на народите, да работят върху тях и да ги упътват към Божественото. Молете се да се отложат и смекчат изпитанията и страданията, които идат върху човечеството.
към текста >>

7. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта?
Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ.
към текста >>

8. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Като изучавате влиянието на цветовете, започнете по следния ред: понеделник - червения цвят, вторник - портокаловия, сряда - жълтия, четвъртък - зеления, петък - ясносиния, събота - тъмносиния, неделя - виолетовия.”
Синият цвят е среда за духовния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнетичните и електричните течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Който иска да расте и здрав да бъде, той трябва да се свързва със зеления цвят. Виолетовият цвят има отношение към волята на човека. Като изучавате влиянието на цветовете, започнете по следния ред: понеделник - червения цвят, вторник - портокаловия, сряда - жълтия, четвъртък - зеления, петък - ясносиния, събота - тъмносиния, неделя - виолетовия.” (с. 105-106 от томчето „Жива реч”, Лекции от Учителя пред Младежкия окултен клас, година V (1925-1926), том III, изд. 1937 г.)
към текста >>

9. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта?
Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ?
към текста >>

10. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, Константин Дъновски, като младеж е тръгнал за Света гора, за да се покалугери. Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца. Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея Го приготовляват за погребението Му. Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба. Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала.
към текста >>

11. 31 БАСТУНЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите.
През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в село Желява, Софийско. Учителствах само една година. Селото е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града. Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун.
към текста >>

12. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Блажен онзи человек, който пази съботата да не я оскверни и държи ръката си да не стори никакво зло." (1-2 ст.) И каза Господ по-нататък, че всеки човек и всеки народ, който се обърне към Него, ще го благослови и ще приеме молитвата му.
Това се отнася и за всички, които любят Бога. В 55-та глава Бог приканва всички жадни и наскърбени да дойдат при Него и Той да ги напои и утеши. И всеки, който е съгрешил и се разкае, Бог ще го помилва. Към края на главата Бог казва: „Словото, което излиза от устата Ми, не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще бла- гоуспее в каквото го провождам." Петдесет и шеста глава започва по следния начин: „Така говори Господ, пазете съд и правете правда, защото наближава да дойде спасението ни и правдата ми да се открие. Блажен онзи человек, който пази съботата да не я оскверни и държи ръката си да не стори никакво зло." (1-2 ст.) И каза Господ по-нататък, че всеки човек и всеки народ, който се обърне към Него, ще го благослови и ще приеме молитвата му. И казва: „Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи." (7 ст.) Петдесет и седма глава започва със следните силни думи: „Праведният загива и никой не туря на сърце и благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумява някой, че праведният се взима преди злото и ще влезе в мир. Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела. А след това казва: „А който уповават на Мене, ще наследят земята и ще придобият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи и свети места, още със съкрушения в сърце и смирения духом, за да оживявам духа на смирени и да оживявам сърцата на съкрушените. Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил."
към текста >>

13. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

11, София, събота, 11 април 1970г./
Равноапостолка Мария Магдалина, която е пропътувала до Рим, явила се пред Тиберий и му предала червено яйце, приветствайки го с победния християнски поздрав: "Христос възкресе". (Съдебното решение на Пилат е било намерено през 1509 година в град Амкула, Италия. Виж Ив. Визирев - "Три писма от езичници за Исуса Христа и Пилатовата присъда за Него", Пловдив). /Преписано от "Църковен вестник" 71 г., бр. 11, София, събота, 11 април 1970г./
към текста >>

14. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И незабавно в съботата Исус влиза в синагогата и поучаваше.
И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден. И учудваха се на Учението Му, защото Неговото Слово беше с власт". В Евангелието на Марко, след като в няколко реда се разказва за изкушението от дявола, казва се: "А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието Благовестие, казвайки: Времето се изпълни и Царството Божие наближава. Покайте се и повярвайте в Благовестието". И след като говори за призоваването на първите ученици, в 21 стих на първа глава, се казва: "И дохождат в Капернаум. И незабавно в съботата Исус влиза в синагогата и поучаваше. И те се чудеха на поучението Му, защото ги поучаваше като един, Който има власт, а не като книжниците". След това изгонва нечистия дух от един човек, като начало на знаменията. В Евангелието на Матей, след като надълго се описва изкушението от дявола и след като дяволът Го оставя, се казва: "Тогава дяволът Го остави и Ангели дойдоха и Му прислужваха. А когато чу Исус, че Йоан е предаден на властта, оттегли се в Галилея. И когато напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум".
към текста >>

15. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота.
Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението. Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си.
към текста >>

Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово.
Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението. Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония.
към текста >>

И всяка събота той разисквал в синагогата с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди.
И както се казва в Евангелието, слънцето потъмняло. След това той отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението и станал един от видните му проповедници. От Атина Павел заминал за Коринт, където отседнал при един юдеин Акила и жена му Прискила, които скоро били дошли от Италия. И понеже имал същият занаят като тях, седял у тях и работел заедно с тях. Занаятът им бил да правят шатри. И всяка събота той разисквал в синагогата с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди. И мнозина от евреите и гърците повярвали в Учението. И Господ казал на Павел във видение през нощта: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти причини зло, защото имам много люде в този град". Той останал в този град година и половина и ги поучавал в Божието Слово. Пак под влияние на противници и юдеи се подига гонение, но минава благополучно. След като се простил с учениците, заминал за Сирия с Акила и Прискила.
към текста >>

16. 3.3. ТРЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ДИГНИ ОДЪРА СИ И ХОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

А този ден бил събота.
В петия стих е казано: "И там имаше един човек, болен от 38 години". Исус го вижда, че лежи и го пита иска ли да оздравее. Той Му обяснява, че няма кой да го спусне във водата, когато се размътва. Исус му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи". И на часа човекът оздравял, дигнал постелката си и почнал да ходи. А този ден бил събота. Много тайни са скрити в този разказ. Ще цитирам едно изказване на Учителя. Той казва: "Стани, дигни одъра си и ходи. - Това се отнася до всички съвременни хора. Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват.
към текста >>

Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията обикновено в събота.
Христос постоянно минава покрай тях и им казва: Дигни одъра си, откажи се от прислугата на вашите ближни". Схванатият, който е лежал 38 години, е бил с парализирана воля. И Христос като му казва "стани", въздейства на неговата воля, придава й нова енергия, за да придобие сила да стане и да ходи. Така с излекуването на този болен, Христос въздейства на всички хора да усили волята им, която е парализирана вследствие на минали грехове. Затова Христос му казва: "Ето, ти си здрав, не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо". Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията обикновено в събота. Това не е случайно явление. И при изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества. А Сатурн е планета, противна на живота, планета, която отнема живота, защото тя, като планета, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота. С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота.
към текста >>

И при изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак в събота.
И Христос като му казва "стани", въздейства на неговата воля, придава й нова енергия, за да придобие сила да стане и да ходи. Така с излекуването на този болен, Христос въздейства на всички хора да усили волята им, която е парализирана вследствие на минали грехове. Затова Христос му казва: "Ето, ти си здрав, не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо". Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията обикновено в събота. Това не е случайно явление. И при изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества. А Сатурн е планета, противна на живота, планета, която отнема живота, защото тя, като планета, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота. С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота. Понеже нищо от дейността на Христос в Евангелието не е случайно и произволно, то и изцелението в събота не е случайно явление. С това ни се показва, че Христос противодейства на сатурновото влияние в света, което парализира човешката воля и отнема живота на хората, който е проява на Слънцето, което е Христос.
към текста >>

Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества.
Така с излекуването на този болен, Христос въздейства на всички хора да усили волята им, която е парализирана вследствие на минали грехове. Затова Христос му казва: "Ето, ти си здрав, не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо". Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията обикновено в събота. Това не е случайно явление. И при изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества. А Сатурн е планета, противна на живота, планета, която отнема живота, защото тя, като планета, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота. С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота. Понеже нищо от дейността на Христос в Евангелието не е случайно и произволно, то и изцелението в събота не е случайно явление. С това ни се показва, че Христос противодейства на сатурновото влияние в света, което парализира човешката воля и отнема живота на хората, който е проява на Слънцето, което е Христос. След това изцерение Христос е изказал много интересни мисли за отношението на Сина към Отца.
към текста >>

С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота.
Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията обикновено в събота. Това не е случайно явление. И при изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества. А Сатурн е планета, противна на живота, планета, която отнема живота, защото тя, като планета, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота. С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота. Понеже нищо от дейността на Христос в Евангелието не е случайно и произволно, то и изцелението в събота не е случайно явление. С това ни се показва, че Христос противодейства на сатурновото влияние в света, което парализира човешката воля и отнема живота на хората, който е проява на Слънцето, което е Христос. След това изцерение Христос е изказал много интересни мисли за отношението на Сина към Отца. Той казва: "Отец Ми работи досега и Аз работя". Работата и дейността са резултат на волята.
към текста >>

Понеже нищо от дейността на Христос в Евангелието не е случайно и произволно, то и изцелението в събота не е случайно явление.
Това не е случайно явление. И при изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества. А Сатурн е планета, противна на живота, планета, която отнема живота, защото тя, като планета, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота. С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота. Понеже нищо от дейността на Христос в Евангелието не е случайно и произволно, то и изцелението в събота не е случайно явление. С това ни се показва, че Христос противодейства на сатурновото влияние в света, което парализира човешката воля и отнема живота на хората, който е проява на Слънцето, което е Христос. След това изцерение Христос е изказал много интересни мисли за отношението на Сина към Отца. Той казва: "Отец Ми работи досега и Аз работя". Работата и дейността са резултат на волята. С тази мисъл Христос дава импулс на волята на човека, за да противодейства на сатурновото влияние, което в своето низходящо влияние предразполага човека към леност, към мързел, отпуснатост и песимизъм.
към текста >>

17. 3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И тъй той отиде, оми се и дойде прогледнал... , а беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите".
Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят над него Божиите дела. Ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден. Иде нощ, когато никой не може да работи. Докато съм в света, Светлина съм на света. И като рече това, направи кал от плюнката си и намаза с калта очите му и му рече: Иди и се омий в къпалнята Силоам, което значи, пратен. И тъй той отиде, оми се и дойде прогледнал... , а беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите". В тези няколко стиха ни е разказано шестото знамение, което е шестата стъпка в пътя на човешкото развитие. На първо място това е един исторически факт. На второ място, това е един мистичен факт, който става в пътя на развитието на душата. В развитието на душата идва един момент, когато тя прониква в духовния свят, но е, така да се каже, сляпа още и я среща Христос, Който й отваря очите. Това е вече съзнателно проглеждане на човека в духовния свят.
към текста >>

18. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата".
Той казва: "Стани и ходи" и болният става и почва да ходи съвършено здрав. След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота. Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата.
към текста >>

И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота.
След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота. Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е.
към текста >>

Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето.
Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота. Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата.
към текста >>

И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие.
да им покаже правия Път на Живота. Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата. И като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата. Защото кармата е, която връзва болните и Христос, чрез Живота и Любовта, които носи в Себе Си, поема кармата в Себе Си и я трансформира, а на хората дава Живот и импулса на Любовта, които ги оздравяват.
към текста >>

Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата.
Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата. И като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата. Защото кармата е, която връзва болните и Христос, чрез Живота и Любовта, които носи в Себе Си, поема кармата в Себе Си и я трансформира, а на хората дава Живот и импулса на Любовта, които ги оздравяват. Защото Животът и Любовта винаги носят здраве и сила, а болестите са резултат на противодействащите сили на Сатурн, т.е.
към текста >>

До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е.
И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата. И като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата. Защото кармата е, която връзва болните и Христос, чрез Живота и Любовта, които носи в Себе Си, поема кармата в Себе Си и я трансформира, а на хората дава Живот и импулса на Любовта, които ги оздравяват. Защото Животът и Любовта винаги носят здраве и сила, а болестите са резултат на противодействащите сили на Сатурн, т.е. на съдбата и затова, изцелявайки болните, Христос казва: Аз съм господар на съботата, т.е.
към текста >>

И като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата.
Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата. И като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата. Защото кармата е, която връзва болните и Христос, чрез Живота и Любовта, които носи в Себе Си, поема кармата в Себе Си и я трансформира, а на хората дава Живот и импулса на Любовта, които ги оздравяват. Защото Животът и Любовта винаги носят здраве и сила, а болестите са резултат на противодействащите сили на Сатурн, т.е. на съдбата и затова, изцелявайки болните, Христос казва: Аз съм господар на съботата, т.е. на съдбата. От 7 до 11 стих в шеста глава се говори, как в присъствието на фарисеите Христос излекувал човека с изсъхналата ръка.
към текста >>

на съдбата и затова, изцелявайки болните, Христос казва: Аз съм господар на съботата, т.е.
До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата. И като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата. Защото кармата е, която връзва болните и Христос, чрез Живота и Любовта, които носи в Себе Си, поема кармата в Себе Си и я трансформира, а на хората дава Живот и импулса на Любовта, които ги оздравяват. Защото Животът и Любовта винаги носят здраве и сила, а болестите са резултат на противодействащите сили на Сатурн, т.е. на съдбата и затова, изцелявайки болните, Христос казва: Аз съм господар на съботата, т.е. на съдбата. От 7 до 11 стих в шеста глава се говори, как в присъствието на фарисеите Христос излекувал човека с изсъхналата ръка. Той казва на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. Тогава Исус попита фарисеите: "Какво е позволено да прави човек в събота?
към текста >>

Тогава Исус попита фарисеите: "Какво е позволено да прави човек в събота?
на съдбата и затова, изцелявайки болните, Христос казва: Аз съм господар на съботата, т.е. на съдбата. От 7 до 11 стих в шеста глава се говори, как в присъствието на фарисеите Христос излекувал човека с изсъхналата ръка. Той казва на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. Тогава Исус попита фарисеите: "Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот, или да погуби? И като ги изгледа всичките, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така и ръката му оздраве". Тук пак ни е показана Силата на Словото, че думите на Христос имат Сила и носят Живот.
към текста >>

В 13-та глава се говори за гърбавата жена, която той излекувал в събота.
Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са изписани на небесата" (10;17-20). Тук пак ни е подчертано, че Христос има власт да раздава сила и власт над цялата сила на врага. Но по-важно за учениците е, че имената им са написани на небето, т.е., че те са граждани на небето, а не това, че имат власт над духовете. И това е важно, но второто е още по-важно. Да бъде името на някого изписано на небето, това предполага, че неговото съзнание е пробудено в духовния свят, да има известна степен на посвещение. В 13-та глава се говори за гърбавата жена, която той излекувал в събота. Тя била схваната от 18 години. "А Исус като я видя, повика я и рече: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръцете си на нея и тя се изправи, и славеше Бога" (13:12-13). Значи, само с една дума и полагане на ръцете си върху жената, тя е освободена от своя недъг. От Учителя има цяла беседа върху този случай, озаглавена "Гърбавата жена".
към текста >>

19. 3.1. Изгонването на нечистия дух - Влад Пашов (1902- 1974)

Така от 21-ви стих на първата глава се казва: "И дохожда в Капернаум, и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше.
3.1. Изгонването на нечистия дух Когато един нов импулс влиза в живота, той навлиза последователно на етапи, тъй както изгрява Слънцето - най-напред леко се зазорява и после все повече се усилва светлината, докато се покаже и самото Слънце. В този смисъл и знаменията, които ни описва Марко, ни показват етапите на навлизането на Новия импулс в живота на човечеството. Всяко знамение, при каквато и обстановка да е извършено, има отношение към цялото човечество. С него се внася една нова енергия в живота, прави се нещо, което има отношение към цялото човечество. Така от 21-ви стих на първата глава се казва: "И дохожда в Капернаум, и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше. И те се чудеха на поучението Му, защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците". Тук ни е показано различието между един посветен, в когото Духът говори, и един обикновен книжник, който само от книгите е получил своето знание. Този, у когото Духът говори, в неговото слово се чувства сила, мощ, живот. Той дава нещо от себе си на слушателите и затова те чувстват, че тук говори един, който има власт. Над какво има власт?
към текста >>

20. 3.4. Изцеление на парализирания - Влад Пашов (1902- 1974)

След това се говори, че като вървял Исус с учениците Си през полето, където имало ниви с жито, учениците късали класове и изяждали зрънцата, а било събота.
Старата дреха и старите мехове, това е старото човешко съзнание, старото човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света. Трябва да се преобрази съзнанието на хората, да се изменят техните разбирания, за да могат да приемат новото, за да могат да приемат новия импулс, който влиза в света. Новото вино е новата космична енергия, която Христос носи и излива върху човечеството, за да може с течение на времето да го преобрази и подмлади. Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест. И сега Христос, с новата енергия, която внася в живота, с новия импулс, който дава, иска да подмлади човечеството, като внася нова жизнена струя в остарелия организъм на човечеството. След това се говори, че като вървял Исус с учениците Си през полето, където имало ниви с жито, учениците късали класове и изяждали зрънцата, а било събота. Фарисеите като видели това, започнали да роптаят и Христос им казал: " Съботата е направена за човека, а не човек за съботата. Така щото Човешкият Син е господар и на съботата". Като се казва, че Човешкият Син е господар и на съботата, Христос е подразбрал, че Той, като Дух на Слънцето, е господар на енергиите на съботата, които са енергии на Сатурн, и които противодействат на слънчевите енергии на Живота, идващ от Слънцето. Това е подчертано на много места в Евангелието.
към текста >>

Фарисеите като видели това, започнали да роптаят и Христос им казал: " Съботата е направена за човека, а не човек за съботата.
Трябва да се преобрази съзнанието на хората, да се изменят техните разбирания, за да могат да приемат новото, за да могат да приемат новия импулс, който влиза в света. Новото вино е новата космична енергия, която Христос носи и излива върху човечеството, за да може с течение на времето да го преобрази и подмлади. Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест. И сега Христос, с новата енергия, която внася в живота, с новия импулс, който дава, иска да подмлади човечеството, като внася нова жизнена струя в остарелия организъм на човечеството. След това се говори, че като вървял Исус с учениците Си през полето, където имало ниви с жито, учениците късали класове и изяждали зрънцата, а било събота. Фарисеите като видели това, започнали да роптаят и Христос им казал: " Съботата е направена за човека, а не човек за съботата. Така щото Човешкият Син е господар и на съботата". Като се казва, че Човешкият Син е господар и на съботата, Христос е подразбрал, че Той, като Дух на Слънцето, е господар на енергиите на съботата, които са енергии на Сатурн, и които противодействат на слънчевите енергии на Живота, идващ от Слънцето. Това е подчертано на много места в Евангелието.
към текста >>

Така щото Човешкият Син е господар и на съботата".
Новото вино е новата космична енергия, която Христос носи и излива върху човечеството, за да може с течение на времето да го преобрази и подмлади. Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест. И сега Христос, с новата енергия, която внася в живота, с новия импулс, който дава, иска да подмлади човечеството, като внася нова жизнена струя в остарелия организъм на човечеството. След това се говори, че като вървял Исус с учениците Си през полето, където имало ниви с жито, учениците късали класове и изяждали зрънцата, а било събота. Фарисеите като видели това, започнали да роптаят и Христос им казал: " Съботата е направена за човека, а не човек за съботата. Така щото Човешкият Син е господар и на съботата". Като се казва, че Човешкият Син е господар и на съботата, Христос е подразбрал, че Той, като Дух на Слънцето, е господар на енергиите на съботата, които са енергии на Сатурн, и които противодействат на слънчевите енергии на Живота, идващ от Слънцето. Това е подчертано на много места в Евангелието.
към текста >>

Като се казва, че Човешкият Син е господар и на съботата, Христос е подразбрал, че Той, като Дух на Слънцето, е господар на енергиите на съботата, които са енергии на Сатурн, и които противодействат на слънчевите енергии на Живота, идващ от Слънцето.
Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест. И сега Христос, с новата енергия, която внася в живота, с новия импулс, който дава, иска да подмлади човечеството, като внася нова жизнена струя в остарелия организъм на човечеството. След това се говори, че като вървял Исус с учениците Си през полето, където имало ниви с жито, учениците късали класове и изяждали зрънцата, а било събота. Фарисеите като видели това, започнали да роптаят и Христос им казал: " Съботата е направена за човека, а не човек за съботата. Така щото Човешкият Син е господар и на съботата". Като се казва, че Човешкият Син е господар и на съботата, Христос е подразбрал, че Той, като Дух на Слънцето, е господар на енергиите на съботата, които са енергии на Сатурн, и които противодействат на слънчевите енергии на Живота, идващ от Слънцето. Това е подчертано на много места в Евангелието.
към текста >>

21. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово.
и Исус, като издаде силен вик, издъхна. И завесата на храма се раздра отгоре до долу. А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина. "И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово. Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде го положиха". Цялата тази глава е изпълнена с окултни факти и процеси. Тук най-напред ни са представени три процеса: един исторически - съденето и разпъването на Исус от Назарет, който е преплетен от много окултни факти.
към текста >>

22. 10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС - Влад Пашов (1902- 1974)

"И като мина съботата, Мария Магдалина и Мария, дъщерята на Яков и Саломея, купиха благоухания, за да отидат да Го помажат.
свободен от всичко, което човечеството притежава от миналото. Той не носи в себе си нищо от миналото на човечеството. Казано е в Евангелието, че той следва Исус от Назарет и когато го хващат за дрехата, той оставя дрехата в ръцете им и избягва гол. Този младеж, този Нов космичен импулс ни е представен и в 16-та глава, с която завършва Евангелието. Там е казано: "И като мина съботата, Мария Магдалина и Мария, дъщерята на Яков и Саломея, купиха благоухания, за да отидат да Го помажат. И рано в първия ден на седмицата те дойдоха на гроба, когато изгря слънцето. И говореха помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба. И като погледнаха, видяха, че камъкът беше отместен и отвален, защото беше твърде голям. И като влязоха в гроба, видяха едного юноша, че седеше от дясната страна, облечен в бяла одежда и се изплашиха. А той им каза: Не се плашете.
към текста >>

23. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е било на същия страстен петък преди събота.
Дванадесета глава е важна с това, че по времето, което описва, стават важни събития. По това време, през 44~та година, настава голям глад, избухва бунт, в течение на който Ирод заповядва да обезглавят Якова, брата на Йоана. Това е било през страстната седмица, може би на страстен петък, когато апостолите и общностга били вглъбени в спомена за смъртта на Христа. Скръбта за Христа била повишена чрез една настояща скръб. Не само това, но Ирод заповядва да хвърлят Петра в тъмница. Това е било на същия страстен петък преди събота. През нощта срещу Възкресение общността е била събрана в дома на майката на Марко. Това събитие през нощта на Възкресение е било с разнообразно съдържание. Радостта за Възкресението се примесва с тъгата за смъртта на Якова и грижата за съдбата на Петра. Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя. Рано на Възкресение Петър, освободен по чудотворен начин от тъмницата, влиза в събранието.
към текста >>

24. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В 13-та и 14-та глава се разказват последователно две изцеления, които Христос извършва в събота, при протеста на книжниците и фарисеите.
Човек ще се отнесе в бъдещето или чрез мощното одушевление на Светия Дух, или чрез нечистото, прибързано егоистично желание на Луцифер. Разбирането на Триединетвото, било Небесно, съставено от Отца, Сина и Светия Дух, било земно, съставено от Ари-ман, Христос и Луцифер, било някакъв образ, стоящ между тези двете, не е работа само на интелекта. Тук имаме едно от местата, където Християнската мисъл трябва да приеме в себе си художествено-образния елемент, когато всяко говорене за Троицата е като едно рисуване, всяко разбиране на Троицата е като едно виждане. Тогава Триединетвото ще стане един образен ключ за по-дълбоките области на Творението, а също и на Евангелието. Евангелието на Лука ни дава един пример, където са подчертани проявите на тези два принципа на Злото - ариманическия и луциферическия принципи. В 13-та и 14-та глава се разказват последователно две изцеления, които Христос извършва в събота, при протеста на книжниците и фарисеите. Първото било в синагогата, а второто - в дома на един висш фарисей. Христос изцелява една схваната жена /Лука 13;10-17/ и един красничав мъж /страдащ от воднянка/. Двете болести имат полярен характер. Ние виждаме тук действието на ариманическото и луциферическото начало, не като морално заблуждение, а като физическо заболяване. Жената страда вече от 16 години от изсушаващата и вцепеняващата я болест, която изкривява и вкостенява нейното тяло и го прави неподвижно.
към текста >>

25. Размишление за планетите - Влад Пашов (1902- 1974)

на мисълта; четвъртък – на Юпитер, на благородните работи; петък – на Венера, на Любовта; събота на Сатурн – на философията; неделя ще посветите на Слънцето, от което иде Животът.
Понеделник посветете на Луната, да се проявявате като нея. Тя е бистра, без никакви облаци. Тя има широки възгледи, гледа весело на нещата. Всеки един ден ще размишлявате за характера на планетата, която отговаря на този ден и на Възвишените същества, свързани с нея. Вторник ще посветите на Марс, сряда – на Меркурий, т. е. на мисълта; четвъртък – на Юпитер, на благородните работи; петък – на Венера, на Любовта; събота на Сатурн – на философията; неделя ще посветите на Слънцето, от което иде Животът. Ако можете да попаднете и на съответния планетен час, работата ви ще бъде още по-успешна.
към текста >>

26. Упражнение за приложение на закона на внушението - Влад Пашов (1902- 1974)

Във вторник ще вземете друга дума, в сряда – трета дума, в четвъртък – четвърта, в петък – пета, в събота – шеста и в неделя – последната, с която ще свършите.
Ще казвате: “Ще ида, ще ида, ще ида! Ще се моля, ще се моля, ще се моля! ” и т. н. Вземайте ред силни думи и ги повтаряйте много пъти. Ето какво ще направите през следната седмица: ще си изберете една дума за понеделник – ден на Луната. Във вторник ще вземете друга дума, в сряда – трета дума, в четвъртък – четвърта, в петък – пета, в събота – шеста и в неделя – последната, с която ще свършите. Ще повтаряте много пъти тези думи, които сами ще си изберете. Аз искам да видя какви думи ще изберете. Ще започнете упражнението от сутринта. Избраната от вас дума ще я произнесете сутрин сто пъти, на обед – сто пъти и вечер – сто пъти. Вие още не сте започнали да работите със закона на внушението.
към текста >>

27. Упражнение за наблюдение на Луната - Влад Пашов (1902- 1974)

Така в понеделник ще наблюдавате Луната; във вторник – Марс; в сряда – Меркурий; в четвъртък – Юпитер; в петък – Венера; в събота – Сатурн; в неделя – Слънцето, когато изгрява.
• 489 • Упражнение за наблюдение на Луната. През цялата седмица наблюдавайте Луната като си записвате първата мисъл, която мине през ума ви. Ще наблюдавате Луната цяла седмица, а всеки ден от седмицата ще спирате вниманието си върху онази планета, която е свързана със съответния ден. Така в понеделник ще наблюдавате Луната; във вторник – Марс; в сряда – Меркурий; в четвъртък – Юпитер; в петък – Венера; в събота – Сатурн; в неделя – Слънцето, когато изгрява. Като наблюдавате тези планети, същевременно ще си записвате първата мисъл, която е минала през това време през ума ви. Ще отбелязвате и времето дали е ветровито, облачно или ясно. Като правите тези наблюдения, вие ще придобиете нещо, ще увеличите знанията си. Като ученици вие трябва да изучавате влиянието на планетите върху себе си, върху ума, сърцето и волята си.
към текста >>

28. ШЕСТО ЧЕТИРИСТИШИЕ: ЗА ЖИВОТА. - Влад Пашов (1902- 1974)

Второто полугодие започва от 21 февруари 1931 г., събота. През
на Небето, за да Му служим всякога”. Четене: ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици, и страниците от беседата, четени през третата седмица. Горните духовни опити са за първото полугодие на 1930/31 г. Второто полугодие започва от 21 февруари 1931 г., събота. През второто полугодие ще се повтори всичко, преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите във всяко четириседмичие, ще следват по реда на седмичните дни: през първото четириседмичие – в съботните дни, през второто четириседмичие – в неделните дни, през третото четириседмичие – в понеделничните
към текста >>

29. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите.
Който може да използва условията и възможностите от гледището на божествените закони, той може да постигне всичко, което душата му желае. Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека. Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено.
към текста >>

В сляпата събота няма никаква любов.
Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека. Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен.
към текста >>

Сляпата събота подразбира безлюбието в света.
Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен. Любовта не може да се дели на първа и втора.
към текста >>

30. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв.
аз и Бертоли започнахме голяма мозаична работа. Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м. Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв. за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили.
към текста >>

Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия.
Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв. за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили. Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа. А той знаеше много добре, защото Лучия му пишеше редовно, че ние изплащаме уговорената вноска.
към текста >>

31. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Въпреки всичко, те говорили с най-важния шеф на групата на Михаил и днес ще преминем с мъжа ми Християн през бариерата, за да чуем репетицията, която двете девойки подготвят, за концерта, който ще се състои в събота.
Казах му още, че никой няма право да ги променя и коригира. Той ми обясни още, че те искат да направят мост между двете братства. Отговорих му, че тук е "гнездо". Казах му още, дали Учителят ще е съгласен за това, което правят. Той ми отговори, че досега всичко добре се било нареждало - значи Учителят е съгласен. Въпреки всичко, те говорили с най-важния шеф на групата на Михаил и днес ще преминем с мъжа ми Християн през бариерата, за да чуем репетицията, която двете девойки подготвят, за концерта, който ще се състои в събота. А ние си тръгваме в други ден. Какво е моето мнение, Вергилий! Аз съм с истинския Учител, който слезе от Духовния свят, за да предаде Словото на Бога. За мене няма никакъв втори Учител! Ако Христос беше възлюбления Син на Бога, Учителят беше Бащата - Отец, в който се изяви с пълна Сила и власт, Духът на Истината.
към текста >>

Надежда и Елена ни свириха програмата от музика на Учителя, която ще изнесат на концерта в събота.
Отпред на огромните стени има Пентаграм, триъгълници, картини на дъгата и др. много хубави табла. Има и уредба за слушане на музиката. Има и разни малки зали с пиана, където се преподаваха уроци на малки деца. Има и хор 120 души. Надежда и Елена ни свириха програмата от музика на Учителя, която ще изнесат на концерта в събота. Ние си заминаваме утре. Още като пристигнали в хотела си, българите намерили малки книжки, издадени на български език. Отпред с портрета на Учителя, а отзад на Михаил. Вътре има кратка биография на Учителя, както и на Михаил, как той бил намерил Учителя и как през 1937 г. Учителят го изпратил във Франция.
към текста >>

32. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

В петък ходех при сестрите Люба и Драга и брат им Иван, а в събота и неделя – у сестра Йорданка.
Огънят в мене се запали, помислих: „Ще отида пак при Йорданка Жекова.“ Когато за втори път отидох при Йорданка, тя беше самичка, останах при нея един час. Тя пак ми даде една беседа и каза да реша дали да отворя книжката по мое желание и да прочета само този текст, или цялата беседа. Отговорих, че ще прочета цялата беседа, това бяха единични беседи, но от първите – много, много хубави. Тези беседи тя ми даваше да чета не вкъщи, а само при нея. В петък ходех при сестрите Люба и Драга и брат им Иван, а в събота и неделя – у сестра Йорданка. Работех и гледах всичко да върви добре, нищо да не куца, майка ми също помагаше вкъщи. * Започнах всеки петък да ходя редовно на беседи при Иван Антонов Михайлов и сестрите му, приеха ме много добре, аз се отнасях с внимание към всички, които присъстваха у тях на беседите. Един петък брат Иван след беседата се обърна към мен и ме помоли да остана, защото искал да поговорим за нещо. Казах, че ще остана, и се върнах пак в стаята, за да изчакам, докато той си изпрати гостите.
към текста >>

33. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

В събота беше пак при мене, каза ми в 10 часа в неделя да съм готова, ще дойде да ме вземе, за да отидем в църквата.
Тогава Учителя ми каза: „Ти ме питаш, аз ти отговарям. Не се омъжвай, Катя, той ще те нарани жестоко! Не искам да страдаш.“ Аз не послушах Учителя, а слушах обещанията на човека, когото обичах. Прибрах се вкъщи и се чудя какво да направя, пристигна приятелят ми и вижда, че още се колебая, каза ми: „Слушай, тази седмица не, но другата се женим.“ Отидохме да купим рокля за сватбата, обувки и каквото е необходимо за булка. Разбрахме се да не правим голяма сватба, а да поканим само най-близките, определихме и дата – в неделя да бъде сватбата. В събота беше пак при мене, каза ми в 10 часа в неделя да съм готова, ще дойде да ме вземе, за да отидем в църквата. Но неговата бивша приятелка, като разбрала, че той сериозно има намерение да се ожени за мен, отишла при него, сдобрили се и веднага избягали от София някъде, където не могат приятелите да ги намерят. В неделя аз се приготвих, облякох роклята, натъкмих се, дойдоха близките. Стана 10 часа, нито той идва, нито някакво известие от него. Отиде един приятел да го потърси и разбере защо се бави, но не намерил никого у тях. Чакахме го два часа – никакво известие.
към текста >>

34. 12 Запознанството ми със сестра Йотка - Радка Левордашка (1920-2014)

Една събота отидох при Йорданка, както се събирахме винаги.
Запознанството ми със сестра Йотка Една събота отидох при Йорданка, както се събирахме винаги. Тя каза, че днес сестрите няма да дойдат, защото ги предупредила, че ще има друга работа. Донесе ми пак една малка беседа и каза: „Прочети я и след това ще те заведа при една сестра, ти познаваш съпруга ѝ – евангелиста, който, като мине покрай нас, се отбива. Аз те запознах с него.“ – Отговорих: „Ти знаеш какво е моето мнение за тях.“ – Йорданка продължи: „Съпругата му е наша сестра, той не е лош човек, но евангелистите не вярват в Учителя.“ – „Точно това не ми харесва – че говори отрицателни неща за Учителя“ – отговорих аз, а тя натърти: „Пак ти казвам, съпругата му е наша сестра, тя настоява да те запозная с нея. Аз ѝ обещах и ето, днес ще отидем при нея.“ – Отговорих: „Виждала съм я на Рила, не сме разговаряли. Тя тичаше непрекъснато след три деца – две момиченца и едно много палаво момче, непрекъснато беше мокър от тичане.“ Йорданка ми обясни: „Това са децата на дъщерите ѝ, певицата има едно момиче, а Мина има момче и момиче.“ Казах ѝ, че щом е обещала, ще отидем.
към текста >>

35. 13 Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка - Радка Левордашка (1920-2014)

Една събота отидох при Йорданка и занесох сготвена от майка ми леща.
Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка Една събота отидох при Йорданка и занесох сготвена от майка ми леща. Като ме посрещна, тя каза: „Имам малко хляб, но ядене не съм готвила – и ето, манджата ми пристигна! “ Както винаги ми подаде книжка да прочета нещо. Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме. Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов.
към текста >>

Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов.
Една събота отидох при Йорданка и занесох сготвена от майка ми леща. Като ме посрещна, тя каза: „Имам малко хляб, но ядене не съм готвила – и ето, манджата ми пристигна! “ Както винаги ми подаде книжка да прочета нещо. Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме. Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов. Слушай как стана. Сипах си една чиния от лещата и я сложих на масата, но тя така ухаеше..., в този момент Учителя ми каза: „Йорданке, я сипи и на мен от лещата.“ – Отговорих: „Добре! “ – и сипах една чиния и на него. Отидох до бюфета и си говоря: ха, да видим какъв хляб ще съберем, имаше парчета от изрезки хляб и си мисля: ще ги дробим, Учителю. В този момент се звъни на вратата, отворих и видях Влад Пашов – държи в ръката си един топъл хляб.
към текста >>

36. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

Една събота Йорданка каза на мен и на Янка от кв.
Разходката до Алеко Една събота Йорданка каза на мен и на Янка от кв. Бъкстон (те бяха приятелки): „Утре ви искам в 8 часа да сте при мене, ще сте на мое разположение! “ Нищо не каза, какво ще правим. Станах сутринта рано, омесих моята традиционна питка с пентаграма, изписана както винаги. Взех едно голямо парче кашкавал, сирене от хладилника, едно бурканче лютеница и конфитюр. Аз имам голямо семейство и с майка ми правехме много зимнина.
към текста >>

Обикновено в събота аз ходех при Йорданка и четяхме беседа.
Качихме се на рейса и се прибрахме в София. Тръгнахме си за домовете, Йорданка каза: „Не, отиваме у дома, аз съм приготвила много вкусен райкин боб.“ Отидохме у тях, прочетохме една малка беседа, хапнахме си и се прибрахме доволни. С Йорданка имам смайващи неща. Бог благославя, но и жестоко наказва, когато го похулиш. Ето един такъв случай със същата сестра Янка, приятелката на Йорданка. Обикновено в събота аз ходех при Йорданка и четяхме беседа. Една събота пристигам у нея, за молитва и беседа, чакаме и Янка да дойде. Пристига тя, но много разтревожена, и казва: „Йорданке, сърцето ми плаче от малкия ми син! “ – „Какво е направил? “ – попита Йорданка. „Като грабна вчера портрета на Учителя и иска да го изхвърли от балкона!
към текста >>

Една събота пристигам у нея, за молитва и беседа, чакаме и Янка да дойде.
Тръгнахме си за домовете, Йорданка каза: „Не, отиваме у дома, аз съм приготвила много вкусен райкин боб.“ Отидохме у тях, прочетохме една малка беседа, хапнахме си и се прибрахме доволни. С Йорданка имам смайващи неща. Бог благославя, но и жестоко наказва, когато го похулиш. Ето един такъв случай със същата сестра Янка, приятелката на Йорданка. Обикновено в събота аз ходех при Йорданка и четяхме беседа. Една събота пристигам у нея, за молитва и беседа, чакаме и Янка да дойде. Пристига тя, но много разтревожена, и казва: „Йорданке, сърцето ми плаче от малкия ми син! “ – „Какво е направил? “ – попита Йорданка. „Като грабна вчера портрета на Учителя и иска да го изхвърли от балкона! Почна да се кара с мене: „Стига си ги събирала тия дъновисти тука, че някой ден ще ме изхвърлят от работа!
към текста >>

37. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Наближаваше 22 септември, отидох при Йорданка в съботата преди празника и тя ме попита дали съм говорила със съпруга ми за предстоящото пътуване до Мърчаево.
ГЛАВА ВТОРА ЗАПОЗНАНСТВОТО МИ С БРАТЯТА В МЪРЧАЕВО Наближаваше 22 септември, отидох при Йорданка в съботата преди празника и тя ме попита дали съм говорила със съпруга ми за предстоящото пътуване до Мърчаево. Отвърнах: „Да, говорих и той каза, че не възразява и с тебе мога да бъда навсякъде, където ме заведеш. Той знае много за тебе, защото аз му разказвам всичко, за което говорим, той също те обича, както аз те обичам." Тя ми обясни, че в петък ще преспим в брат Симо, сутринта на 22 септември ще станем рано за сутрешната молитва, която започва в 5 часа, след това ще отидем в местността Бачище, определена от Учителя за Паневритмията, докато са били в Мърчаево. Както се уговорихме, в петък пристигнахме в Мърчаево: двете с Йорданка и една нейна приятелка - Янка, от кв. Бъкстон. Голямата дъщеря на Симо - Верка, бе приготвила всичко и ни чакаха. Вечеряхме, поприказвахме и Верка си отиде в нейната къща.
към текста >>

Замина си една събота за София, обикновено се връщаше в неделя след обяд.
Като минаваме по двора, виждаше се в стаята й, защото етажът е приземен, а дворът е с голям наклон. Ние след обяда излизахме на пейката до портичката, пред нас спират рейсовете от София за Перник и Рударци. Ние сме в центъра на селото, събирахме се съседите на пейката - да разменим някои мисли, канехме я при нас, тя винаги отказваше. Сядаше си в стаята, взимаше си читанките или пишеше. Поставих си за цел, при пръв удобен случай, да проверя какво толкова интересно чете и не го оставя. Замина си една събота за София, обикновено се връщаше в неделя след обяд. Имах ключ от стаята, вечерта, като си легнаха всички и децата, аз станах и отидох. Пуснах пердето и запалих лампата, прегледах книгите по масата, малки и по-големи, но от един автор, търся романи - няма. Отворих една от тези книжки, зачетох се и не мога да я оставя, тя толкова интересна! Прочетох един разказ, прочетох втори - и той също така хубав. Оставих всичко на масата така, както беше подредено.
към текста >>

38. 23. Сестра Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

При сестра Йорданка започнах да ходя всяка седмица, по един път, обикновено в събота, а само когато тя предложеше, и в неделни дни.
СЕСТРА ЙОРДАНКА При сестра Йорданка започнах да ходя всяка седмица, по един път, обикновено в събота, а само когато тя предложеше, и в неделни дни. При нея прекарвах най-много по два часа, но се чувствах особено щастлива от това, което ми разказваше, и то ме караше да се замислям и разсъждавам. Ще започна да разказвам за нея от първите й духовни преживявания като младо момиче.
към текста >>

39. 57. Евакуацията - Радка Левордашка (1920-2014)

Много са били гостите, които идвали от цялата страна - особено в събота и неделя.
Семейството му било излязло пред вратата, зарадвани му целунали ръката, а Учителя казал: „Водя ви много гости! " Темелко ги поканил да влязат и казал, че ще се намери място за всички! Учителя влязал първо в голямата стая, докато домакините приготвят малката стая, и щом я подредили, той влязал в нея. Там Учителя прекарал 10 месеца. В голямата стая настанили братята и сестрите, като вечерно време на пода постилали черги, на които спели. Много са били гостите, които идвали от цялата страна - особено в събота и неделя. Тук Учителя е продължил беседите си - всяка сряда и неделя, а в местността Бачище са играели Паневритмия.
към текста >>

40. 72. За вселяването - Радка Левордашка (1920-2014)

Като ме видя, Никола Нанков каза: „Сестра, ела в събота във Веса, ще правим 40 дена на баба Марийка, нали знаеш колко държеше на твоето приятелтво." Разбира се, отидох у тях в събота, там бяха най-близките й приятелки.
Вечерните събрания, които Учителя е правил с разумните сили, за да спаси света, е видял и описал полковник Георги Божков - който се интересува, може да потърси книгата му за извършеното от него по заповед на Учителя. * През март 1980 г. се навършиха 40 дена от заминаването на баба Марийка. Никола Нанков и Веса, нейната племенница, ме поканиха за помена в квартирата й на Изгрева - вече бяха съборили къщичките им. Като ме видя, Никола Нанков каза: „Сестра, ела в събота във Веса, ще правим 40 дена на баба Марийка, нали знаеш колко държеше на твоето приятелтво." Разбира се, отидох у тях в събота, там бяха най-близките й приятелки. След помена Нанков ме попита дали ще се съглася да изрежа розите на градината. Отговорих му: „Никога не съм рязала рози, но съм рязала лозе, защото имахме 10 дка лозя и съм помагала. Ще ми покажеш и ще го направя." Той каза: „Ела в неделя сутринта, аз ще ти дам ножица и ще ти покажа. Досега Лазар Опрев режеше розите, но отиде при сина си, който е наел хижата в Плана планина." Съгласих се да отида в неделя, макар че имах покана за сватба в хотел „Москва" - женеше се внукът на леля ми. На тази сватба бяха поканени посланици, министри и все отбрани хора, аз дадох поканата на дъщерите и зетьовете - да отидат без нас.
към текста >>

41. Събота, 29 август - Теофана Савова

Събота, 29 август, 5 часа сутринта:
Събота, 29 август, 5 часа сутринта: 1. Добрата молитва. 2. Благословен Господ Бог наш (песен). 3. Отче наш. Лозинка: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат". Четиво за през деня: 22 гл.
към текста >>

42. 28 август, събота, 5 часа сутринта - Теофана Савова

28 август, събота, 5 часа сутринта
28 август, събота, 5 часа сутринта За размишление през деня: Милосърдието седи на първо място в живота. 1. Благославяй, душе моя, Господа ( песен)! 2. Добрата молитва. 3. 91 псалом.
към текста >>

43. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Следната беседа - „Братя в единомислие" - чухме в събота - 20 август, в 7 часа сутринта.
Учителя говори още много върху тези четири категории хора, даде много ценни знания и обяснения, а милите слушатели поглъщаха всяка дума и се радваха, че са в салон, че са приютени в приятен скут, а не както миналата година, когато беседите се слушаха само на открито. А Учителя благ говори, говори. Струи знанието из него. Струи Любовта из него и пълни умове и сърца. Същия ден в 4 часа след обед Учителя говори по темата „Духът на Господа". Следната беседа - „Братя в единомислие" - чухме в събота - 20 август, в 7 часа сутринта. „Ще се превърне в радост" беше беседата, която Учителя изнесе на 21 август, неделя, в 7 часа сутринта, а втората в 20 часа - „Обич към знанието". Беседата „Пробуждане съзнанието на ученика" Учителя изнесе на 22 август, понеделник, в 7 часа сутринта. „Дойде глас" - на 23 август, вторник, също в 7 часа сутринта. В сряда, на 24 август 1927 г., сутринта Учителя изнесе една от най-назидателните си беседи - „Явно говорих", а същия ден вечерта, в 8 часа - „Свещеният час". Само Божията Любов носи пълния живот!
към текста >>

44. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

26 юли, събота
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя. През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво. 26 юли, събота Сутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделя
към текста >>

2 август, събота
Посрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов. 2 август, събота В 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

45. ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ - Теофана Савова

Лекция: „Един удар" - събота в 5 часа сутринта.
Учителя казва: „Общото се благославя." Днес ние сме свидетели на това благословение. 1 септември Имаме събор. Лекция: „Бъдещето верую на човечеството" - петък в 5 часа сутринта. 2 септември: Лекция: „Един удар" - събота в 5 часа сутринта. 3 септември Лекция: „Великата формула" - 5 часа сутринта. Словото на Учителя: „Казвате: Как ще стигнем до Бога? Ето сега идат трите неща, които всеки трябва да направи:
към текста >>

46. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Събота - ден за почивка.
Понеделник - ден за освещаване на този ден; Вторник - ден за рабата; Сряда - ден за наука; Четвъртък - ден за връзка с Бога; Петък - ден на Любовта; Събота - ден за почивка. (при огъня, Рила) Бог е вложил всичко в моята душа. Аз искам да изпълня волята Божия. Аз искам да изпълня Божия план, каквото Бог е намислил заради мене. Да бъде волята Божия!
към текста >>

47. ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА - Теофана Савова

Съботата е ден за служене на Бога.
През този ден ще обиколите своите приятели. Четвъртък е отличен ден за облагородяване на сърцето. В петък ще се занимавате малко с Любовта. Петъкът е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Съботата е ден за служене на Бога. В събота ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи. Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи, обувки. Ще мисли само за светли и велики неща, които не се отнасят за него. Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота.
към текста >>

В събота ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи.
Четвъртък е отличен ден за облагородяване на сърцето. В петък ще се занимавате малко с Любовта. Петъкът е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Съботата е ден за служене на Бога. В събота ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи. Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи, обувки. Ще мисли само за светли и велики неща, които не се отнасят за него. Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката.
към текста >>

В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи, обувки.
Петъкът е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Съботата е ден за служене на Бога. В събота ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи. Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи, обувки. Ще мисли само за светли и велики неща, които не се отнасят за него. Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употребява неделята. Когато искаш да си изобретиш нещо принципно, някоя добродетел, избери неделята, тя е ден на прогреса.
към текста >>

48. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Денят на заминаването е събота - ден на българите и тяхната карма.
В беседата, държана от Учителя на 25 август 1943 г.- сряда, Учителя казва: „ Сега Борис III е много болен и ако има някой да му даде да изпие две чаши гореща вода ще оздравее, иначе ще си замине от този свят." При болният Борис, лежащ в двореца не пускат никого, включително и неговия съветник Любомир Лулчев, когото Евдокия извиква в двореца в последния момент, когато царят е в агония. Лулчев иска да помогне на царя и нарежда да му дадат едно сурово яйце, което да сложи на стомаха на царя за да отнеме отровите, събрани в него. Оказва се, че в този момент няма яйце в целия дворец. Борис си заминава на 28 август 1943г. Два дена преди това той предсказва деня и часа на своето заминаване. Денят на заминаването е събота - ден на българите и тяхната карма. Това е Голяма Богородица, която е ангелът на завета Господен Елохил, който е първият представител на българския народ в Божествения свят. Борис е свързан пряко с този благ дух и с негова помощ опазва България от всички политически катаклизми. След заминаването на Борис, Учителя каза : " Сега Борис отиде да даде отчет пред Бога за живота на българите. Молете се да даде добър доклад за България, за да може тя в бъдеще да разреши правилно задачите си." В беседата на 1 септември 1943 г. Учителя казва:" Сега Борис е тук ,в салона, и ми каза, че никога вече няма да пожелае да стане цар на която и да е държава и да носи всичките кармични тежести на един народ."
към текста >>

49. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

На другия ден, 11 април 1854 година — Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли.
Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, той се обръща към Константин и му казва: Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? — С всяко благодарение — отговаря Константин. На другия ден, 11 април 1854 година — Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? - Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява.
към текста >>

50. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Идва 19 август 1922 г., събота — ден на Бога.
Казват това на Учителя, а по лицата на братята и сестрите не се забелязва никакво смущение. Те разбират добре положението и вземат решение хората от братството първи да влязат в салона. Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона? " Всички отговарят, че искат да отидат преди закуска. „Тогава — казва Учителя, ще станете по-рано." И определя часа, когато всички да са готови за тръгване. Идва 19 август 1922 г., събота — ден на Бога. Утрото е светло, ведро, небето чисто, без никакво облаче. Рано, в уречения час, наредени по особен начин, в редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл според указанията на Учителя, всички потеглят за сградата на читалище „Надежда". Пред сградата заварват да чакат много приятели, пристигнали от града. Братът ръководител отключва вратата и всички влизат в салона. Започват да пеят братски песни и очакват идването на Учителя.
към текста >>

51. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

В събота, 23 декември, на посещение при Учителя идват брат Емануил Иванов, Петър Димков и Лиляна Табакова.
По-късно през деня на Изгрева пристигат ръководителите на братствата от провинцията, влизат при него и провеждат дълъг разговор. Идва и Георги Куртев от Айтос, замислен и мълчалив. Когато тръгва за София, дъщеря му Надка го пита кога ще се върне. Той отговаря, че може да се забави месец, два, а и повече. Вечерта срещу 27 декември Надка Добрева сънува заминалата си майка, която й казва: „Баща ти отиде да изпрати Любовта." Сутринта тя разказва на мъжа си Добри съня, а няколко часа след това пристига телеграма за заминаването на Учителя. В събота, 23 декември, на посещение при Учителя идват брат Емануил Иванов, Петър Димков и Лиляна Табакова. Те са много настойчиви и чакат дълго пред вратата на приемната. Тогава Учителя се обръща към сестра Савка и казва: „Пусни ги да влязат, но какво ще искат? " Тримата влизат, брат Димков преглежда с лупа очите на Учителя и казва: „Няма нищо, всичко е чисто и ясно." Стоят известно време, сбогуват се с Учителя и си излизат. Учителя пита: „Е, какво видяха? " На другия ден, неделя, 24 декември, сутринта Учителя не отива на утринната беседа.
към текста >>

52. 7.12 Стоян Русев - Дядо Благо - Светозар Няголов ( -2013)

След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев — Дядо Благо, един от най-преданите ученици.
Тогава Учителя му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа. Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте." След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев — Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителя казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 ч. Учителя за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителя обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик." Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката.
към текста >>

53. 7.39 Георги Сотиров - Светозар Няголов ( -2013)

При салона го среща Мария Савова и му казва, че денят е събота и Учителя не приема никого.
Георги Сотиров Георги Петров Сотиров е роден на 4 ноември 1902 г. Той свири добре на китара и участва редовно в оркестъра на паневритмията. Германците нахлуват в Гърция, завземат я и Георги отива един съботен ден при Учителя, за да се информира за положението на своите близки, които живеят по това време в град Ксанти. При салона го среща Мария Савова и му казва, че денят е събота и Учителя не приема никого. Той остава при стълбата и седи известно време. Марето отива някъде по работа и наоколо няма никой. Тогава Георги се престрашава, качва се по стълбата и чука на вратата на горницата три пъти. Вратата се отваря, но пред него няма никой. Той поглежда нагоре и вижда, че Учителя слиза от тавана и застава пред него, като му казва да не се докосва още до него.
към текста >>

54. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

В събота вечерта Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и Теофана пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време?
В него свири и млад челист, който скоро се оженва за една норвежка. Когато отиват на репетиция у тях, жената ги посреща много мило и всички ги целува наред. Галилей се оплаква на Учителя от нейното поведение, а той му казва: „Северните народи се управляват главно от ангелите и там се раждат предимно ангели. Понеже разумът им е силно развит, те могат да управляват и контролират чувствата си и запазват детинските си отношения към хората през целия си живот." Така тази жена изразява своята най-чиста любов към приятелите. Гавраил Величков, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. В събота вечерта Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и Теофана пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време? " Той им отговаря, че ще ходи на Рила, и се качва горе при Учителя, като оставя ските до стълбата. Чука на вратата, влиза при Учителя и му казва намерението си да отидат на Рила, на гости на съществата. Учителя го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тука, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас. Съществата ще бъдат тук." Тримата остават на Изгрева и отиват на беседа.
към текста >>

55. 7.52 Петър Филипов - Светозар Няголов ( -2013)

По характер е много гостоприемен и при него постоянно има гости, а всяка събота се провеждат духовни вечери.
През 1952 г. бригадата е командирована в Русе, Варна и други градове. След завръщането в София Петър, като строител, става софийски жител. През 1956 г. купува място от Васил Славов и построява къща. По характер е много гостоприемен и при него постоянно има гости, а всяка събота се провеждат духовни вечери. Ние с Елена Симеонова участваме навсякъде в този братски живот, особено след заминаването на брат му Илия и моето отиване да живея при него. Всяка неделя посещаваме големия Купен, където прекарваме целия ден. Зимно време ходим до Белия извор. Милицията постоянно ни следи. Много вечери на шосето до къщата ни идва военна кола с пеленгатори, за да следи да не би да имаме радиостанция и да предаваме шпионски сведения.
към текста >>

56. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

Следващата събота, след като са пили в кръчмата, Симеон казва на приятелите си, че иска да ги заведе сутринта рано в София.
Решава да проследи къде ходи Елена Григорова в неделния ден. Една неделя той става много рано и когато тя излиза от дома, той тръгва след нея и я проследява по пътя. Стига Княжево, взима трамвая, слиза на една спирка, минава по улица „Опълченска" и влиза в един малък салон на N 66. Между приятелите Симеон Костов е най-богатият, той ги ръководи и обикновено той плаща пиенето. Другарите му го считат за свой водач и го слушат за всичко. Следващата събота, след като са пили в кръчмата, Симеон казва на приятелите си, че иска да ги заведе сутринта рано в София. Те мислят, че ще отидат в някоя кръчма на пиене. Той определя да се съберат в 3 ч. при черквата и оттам да тръгнат към София. Всички са точни и тръгват пеш за Княжево. По пътя ги завалява пороен дъжд.
към текста >>

57. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 часа бях в Боровец.
Всяка екскурзия крие в себе си своя специфична черта. Щом тръгна от Боровец за Мусала, върхът ме привлича със своята сила като силен магнит и аз не усещам нито тежестта на раницата, нито умората, нито капризите на времето. Вървя с пълен устрем и разположение. В един период от живота си аз посещавах Мусала всяка седмица, зиме и лете. Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 часа бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мен по посока на Средния чукар.
към текста >>

Преспахме на станцията и на другия ден (24.09.) посетихме Малка Мусала и на 25, събота се прибрахме в София.
Аз определих точно от кое място ще дойде Емилия и тръгнах да я посрещна, но с мен дойде и Валентина, понеже я беше страх да остане сама в тази голяма безлюдна планина. Точно от това баирче, откъдето очаквах, се появи Емилия и продължихме пътя си към Безименния връх. Слънцето влизаше в нулевия градус на зодиакалния знак Везни в 14 часа и 31 минути. Изкачихме се с Валентина на Мусала, където имаше десетина наши приятели. Дойде и Емилия и заедно с нея и приятелите посрещнахме есенното равноденствие. Преспахме на станцията и на другия ден (24.09.) посетихме Малка Мусала и на 25, събота се прибрахме в София. Емилия напълно се възстанови от психическото си разстройство. На 18 март 2000 година отидохме в Боровец, качихме се с лифта до Ястребец и минахме по зимния път до хижата, където пихме чай, преоблякохме се и тръгнахме нагоре. Валентина правела житен режим и още ядеше жито, започнат при новолуние. Не беше пила достатъчно вода и при Палеца й прилоша и припадна. Разтрих й малкия мозък и постепенно се върна - отвори си очите, въздъхна и стана.
към текста >>

На 9 август 2003 г., събота, след големи дъждове в София и по планините, тръгнахме за Мусала голяма група: сестра ми Величка, мъжът й Истиян, Костадин, Любомир, Павел, Еленка, Росица Янчева, Христина Точева, Красимира, Емилия и аз.
Павел ми взе раницата, Красимира се хвана за него, а аз за нея, и така се движехме бързо към лифта, където стигнахме в 15 часа и 30 минути. Оказа се, че лифтът не работи. Отидохме на хижа Ястребец, където ни настаниха в голяма стая с легла, тоалетна и баня. През цялата нощ духаше силен вятър, а на сутринта утихна и лифтът тръгна. Слязохме до Боровец и оттам с колата в София. На 9 август 2003 г., събота, след големи дъждове в София и по планините, тръгнахме за Мусала голяма група: сестра ми Величка, мъжът й Истиян, Костадин, Любомир, Павел, Еленка, Росица Янчева, Христина Точева, Красимира, Емилия и аз. Стигнахме Боровец с пикап и колата на Косьо. Небето беше облачно, качихме се на лифта до хижа Ястребец и тръгнахме по лятната пътека за хижа Мусала. Срещнахме група от хора, които се намокрили предишния ден и бързаха да слязат и се изсушат. Казаха ни: „Вчера тук беше ад. Изливаше се дъжд сякаш с кофи се изсипваше." Наистина по пътя имаше дълбоко изровени корита на текла вода.
към текста >>

Решихме да си слезем на 16 август, събота.
Излизахме пред източната стена, където беше сравнително завет да посрещаме изгрева. Излизахме и на слънце и на малки разходки. Кръвното на сестра ми и зет ми станаха нормални - 80/130 и 70/120. Излизахме вечер и гледахме красивото звездно небе. Навсякъде святкаха светкавици - на запад, юг, изток и север, където по ниско от нас валеше дъжд. Решихме да си слезем на 16 август, събота. Казах им, че вятърът ще утихне, докато слизаме. Утихна докато минахме до завоя към улея и пак продължи да духа силно. Минахме покрай заслона и продължихме към хижата, където се нахранихме, починахме и продължихме по лятната пътека към лифта. Слязохме до Боровец и благополучно се прибрахме в София. На хижата към нас се присъедини Христина Точева.
към текста >>

58. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

В събота вечерта брат Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и сестра Теофана Савова пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време?
Братята веднага го намират и го довеждат до трапезата. Сипват му една пълна чиния с ядене и тогава Учителя казва молитва и обядът започва. След свършването на обяда и прочитането на молитвата Учителя се обръща към дежурните и им казва: „От днес нататък всеки обяд ще сипвате ядене първо на този брат и след това на всички други." Така братът изкарва отлично на Рила. Учителя всичко вижда и има грижа за всички. Гаврил Величко, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. В събота вечерта брат Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и сестра Теофана Савова пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време? " Той им отговаря, че ще ходи на Рила. Оставя ските си до стълбата и се качва пред горницата на Учителя. Почуква, Учителя му отваря, той влиза при него и споделя решението на тримата до отидат на Рила - на гости на съществата. Учителя го поглежда много строго и му казва: ,Дз ще ви спестя едно ходене, останете тук, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас." Тримата остават и отиват на беседа.
към текста >>

На 14 август, събота следобед към лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град.
От уроки детето цялото се изрина и аз я накарах да събере урина от детето, да я стопли и с нея да го намаже и пъпките му изчезнаха, заедно със сърбежа и детето престана да плаче. Присъстваха Ивелина, която живееше на квартира при Косьо и сестра й Пепа, заедно с децата, мъжът и майка й. 1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата заповед за това. Попитах го: „Какво да правим тогава? " Той ми отговори - по старият начин, като си събирате дърва. На 14 август, събота следобед към лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град. Веднага отидохме на Молитвения връх с цигулката, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец. Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята. Стигнаха ни до 19 август, останалите ги хвърлихме на север от пътеката за Молитвения връх да останат за следващата година. На 21 август си слязохме от езерата и се прибрахме спокойно в София. На 8 август 2000 година, вторник, отидохме на езерата със сестра ми Величка, Истиян, Емилия, Елена и аз с Павел, който по-късно слезе за кандидат-студентски изпити.
към текста >>

Тогава реших да пробия абцеса и на 16 август, събота, обгорих игла и пробих голямата подутина - абцеса, и изтекоха няколко лъжички гной.
От ледените зърна ми изстина гърлото и ми се поду зъб, който загноя и цяла седмица ме болеше. Всички екстрасенси ме познаваха и ми дадоха лекарства ,но те не ми помогнаха. Зъбът ми се поду много. Не можех да се храня и накарах Елена да ми свари супа картофи и горещи ги слагах върху абцеса. Аз спрях града, който дойде в резултат на лошия живот, който приятелите водеха на езерата и скъпо платих. Тогава реших да пробия абцеса и на 16 август, събота, обгорих игла и пробих голямата подутина - абцеса, и изтекоха няколко лъжички гной. Веднага ми олекна, мина болката и зъбът ми се запази в устата ми. За 19 август ръководството ми каза - Грива, че гласът ми е слаб и няма да може да се чува от многото хора, които ще напълнят и двата върха. Аз му казах, че аз съм направил наряда и аз ще го проведа. Атакуваха ме и на 18 получих разстройство. На 19 август имаше отличен изгрев и тихо време.
към текста >>

59. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Другият ден бе великата събота преди Възкресение.
Защо тъкмо към него се обърна този стар човек с пленителните си очи? Какво видя у него? А тримата останали младежи дори и не заприказваха за това. Може би си помислиха, че свещеникът ще заръча нещо за манастира и искаше да възложи това на едного от тях. Разходиха се малко край морето - край утихналото вече Бяло море, и все с това чувство на благодарност, че съдбата беше благосклонна към тях и ги избави от бурята. Другият ден бе великата събота преди Възкресение. Премина нощта. Константин все още размишляваше за тази среща. Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор? Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на Свети Димитрий, запали свещица и се помоли. После отиде горе и разгледа църквата с голямо внимание.
към текста >>

Първата служба станала в светия град Иерусалим на самия ден на велика събота със следното приложение:
След свършването на Божествената литургия, като излезли от черквата хората научили, че през нощта мълнията изгорила три турски къщи с живущите в тях, а хората си думали: „Бог наказва злодеите". Отец Теофани, въодушевен от ревност Илиева по Бога, макар и в преклонна възраст, предприел да извърши всичко, което искал Бог и, без да се бави, се отправил за Иерусалим и се срещнал със самия патриарх от Светаго Сиона. След като се разговорил с него, отишъл в Константинопол и приказвал за станалото и с тамошния патриарх. Като се посъветвали помежду си, духовните лица приели като верен знак писаното в Евангелието за рибите, тъй като на елински език буквите на думата риба носят знаците: Исус Христос Божий Син, Спасител. Тогава в Константинопол бидоха отпечатани сто петдесет и три образа Божествени жертвеници според установения обичай и се нарекоха Антиминс. Първата служба станала в светия град Иерусалим на самия ден на велика събота със следното приложение: „Мерзкое, Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд благочестивим". Всичко това е станало съвсем тайно поради страх. Отведнъж на Константин дойде на ум това, което четоха върху пергамента във Варна. Види се хора бяха научили нещо за това Божие обещание, а някой благочестив българин бе написал това на пергамента, за да го четат поколенията и да живеят с вяра, че ще дойде избавлението. Така то е попаднало у дядото на Тодор Хаджимаврудиев.
към текста >>

Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово.
Отведнъж на Константин дойде на ум това, което четоха върху пергамента във Варна. Види се хора бяха научили нещо за това Божие обещание, а някой благочестив българин бе написал това на пергамента, за да го четат поколенията и да живеят с вяра, че ще дойде избавлението. Така то е попаднало у дядото на Тодор Хаджимаврудиев. Преподобний Теофан, след като ходил на свети Синай, отишъл и в Антиохия и до островите Патмос, Кипър и след двадесет годишно скитане се върнал в Света гора, където и починал. Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род. Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово. Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден. С него заедно пострадали и други архиереи и свещеници - също избесени и изклани. Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие. Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си.
към текста >>

60. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Това започнало да се практикува всяка събота от март 1860 г.
По-будните българи все по-тясно се сплотявали, за да осъществяват своите патриотични мероприятия. Нещо повече, Рачински се включва много активно в общуване с българите и най-вече с Атанас Георгиев Чорбаджи, като му става едно от най-доверените лица. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглата на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитва да направи нещо във връзка със свещенослуженето на български език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкия митрополит Порфирий позволява на свещеник Константин Дъновски да служи в църквата „Свети Георги" на славянски език, където се черкувал руският консул. Това започнало да се практикува всяка събота от март 1860 г. Бил избран съботния ден, тъй като са разчитали на заетостта на гражданите и се е смятало, че няма да има голямо посещение в църквата. За голяма изненада обаче на гръцкия владика точно през съботните дни църквата „Свети Георги" се препълвала с черкуващи се българи. Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването на параклис, където да се черкува консулът. За този параклис намираме сведения, дадени от Георги Димитров в книгата му „Княжество България"3, където се казва: „През 1861 г. със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на убития в руско-турската война от 1828-1929 г.
към текста >>

61. Писмо, написано от свещеник К. А. Дъновски до сестра М. Казакова - Георги Томалевски (1897-1988)

в деня на велика събота.
Вероятно сестра Казакова, която е ревностна последователка на Учителя, е задала писмено въпроси на свещеник Константин А. Дъновски. В бележките, които са взети от един препис на това писмо, свещеник К. Дъновски отговаря на сестрата със следните редове: 1. Антиминсът ми е даден при гроба на Св. Димитрий в град Солун в 1854 г. в деня на велика събота. След десет дни, когато се върнах в Цариград, научих, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали Одеса. 2. В 1860 г. дойде за консул във Варна Рачински. Аз му казах, че в морето между Св. Димитрий и Св.
към текста >>

62. Необикновени прояви - Георги Томалевски (1897-1988)

Този ден, в който сестрата се яви при Учителя, беше събота.
На няколко места в настоящата книга споменахме за голямата и мъдра въздържаност на Учителя да покаже нещо повече от това, което можеше да изкаже и направи, тъй като той изяви само толкова от своята богата същност, колкото ние учениците можехме да проумеем и приложим. Но въпреки тази сдържаност, имаше случаи, когато някои неща не можеха да останат незабелязани от очите на много от учениците му. Да споменем тук най-напред за един любопитен на вид простичък случай. Преди години една от сестрите, която по-късно стана квалифициран работник във висш научен институт, пристигна от Търново и се яви при Учителя да му съобщи със задоволство, че е завършила курса на гимназията и е освободена от цялата матура поради висок успех. По това време и най-големите отличници трябваше да се явят на зрелостен изпит по български език и литература. Този ден, в който сестрата се яви при Учителя, беше събота. Тя трябваше да замине за Търново на другия ден - в неделя, тъй като изпитът щял да се състои в понеделник. Учителят я изслушал най-спокойно и доволен от нейния успех, казал, че не е необходимо тя да заминава в неделята, а може да остане още един ден при своите близки. - Но, Учителю, как мога да остана в неделя, когато в понеделник рано в осем часа започва изпитът? Ако не отида, то значи да загубя годината. - Може да останеш и утре при вашите - добавил съвсем спокойно Учителят и си продължил работата.
към текста >>

63. Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

В събота мама ме посети.
Канарчето хвръкна из стаята, после кацна на върха на къщичката си и започна да пее своите трели. По-късно уших калъф от плат, за да увия къщичката му и всички мислеха, че носим радиоарапат. След десет дни Венцислав и Любомир се завърнаха от Рила. Няколко дни след тяхното завръщане, отидохме с такси, да ги видим. Гледам от терасата на стаята си прекрасната, величествена Витоша и чакам с нетърпение следващото утро, пак да посетя великия Учител. В събота мама ме посети. Поседяхме на терасата. След няколко дена тя дойде пак и след беседата се качихме с нея и брат Христо горе, целунахме ръката на Учителя и мама му поднесе една книжна кесия сливенска трахана. Той я прие с любов. Господи, Учителю, помогнете ми да заслужа Вашата Любов и с песента си да славя Небесата!
към текста >>

64. Най-хубавата цигулка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови.
Най-хубавата цигулка 22.09.1943 год. В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийската филхармония да изнесе "Брамс – концерт", който ще се състои след три месеца, в зала "България". Те ме помолиха да поискам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския княз), която Любчо много харесал. Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята душа. Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка, непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше, най-малко три месеца, да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката.
към текста >>

65. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Вчера, 16 (събота) имах репетиции и сутринта, и следобяд, в операта.
Трите съня 7.12.1944 година – Изгрева – София. Вчера, 16 (събота) имах репетиции и сутринта, и следобяд, в операта. Обикновено с брат Христо винаги заедно се помолваме, преди да отида на репетиция и той ме изпраща до ъгъла на операта. Днес той не дойде. През всичкото време, докато траеше репетицията, аз се молех и си мислех за него и за Учителя. Върнах се у дома, обядвах сама и към 3 и половина часа се готвех да тръгна за втората репетиция, която почваше от 4 часа. Очаквах го да се появи.
към текста >>

66. Планината - Крум Въжаров (1908- 1991)

Винаги зиме и лете в събота и неделя излизахме в планината, така както Учителят съветва: „Екскурзии, екскурзии нагоре по планината!
Планината Крум много обичаше планините. Той казваше, че е прекарал една трета от живота си по високите места. Винаги зиме и лете в събота и неделя излизахме в планината, така както Учителят съветва: „Екскурзии, екскурзии нагоре по планината! А тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се изкачвате на високи места.“[124] Крум Въжаров, Славчо Славянски и други приятели на ски От ляво на дясно: Славчо Славянски, Крум Въжаров и приятели „Всички свободни дни сега през лятото използвайте в излети - екскурзии.
към текста >>

67. Последни дни - Крум Въжаров (1908- 1991)

Една събота, след като го изкъпахме, Крум ме погледна и каза: „Всички светове обиколих и не ме приемат, още не е дошло времето.“ Аз се зарадвах и започнах много да се моля, може би пък да се оправи.
Тя казва за Крум: Из няма да забравя неговия светъл лик и голямата му благост и любезност Макар и в немного добро здравословно състояние, Крум всеки ден питаше какво става с Братството. Като социолог и психолог за него беше ясно, че Братството сега е в една нова обстановка на демокрация и е необходимо методите на работа да се съобразят с това. Намирахме се в момент на преход, който изискваше основно познаване на принципите, изложени в учението на Учителя. Беше много радостно, че разпространението вече е свободно и то трябва да бъде направено предимно от хора, които познават тези принципи и живеят според тях. Една събота, след като го изкъпахме, Крум ме погледна и каза: „Всички светове обиколих и не ме приемат, още не е дошло времето.“ Аз се зарадвах и започнах много да се моля, може би пък да се оправи. Отворих една беседа и там пишеше: „Как искате да ви приемат в по- висшите светове, вие трябва да сте абсолютно чисти. А как ще се пречистите? Чрез страдание.“ (Цитатът е предаден по смисъл). Крум беше изключителено чист човек, той владееше изкуството да превръща негативното в положително, да се трансформира и да превръща страданията в радост. И в последните дни му бяха дадени още малко страдания на физическото тяло, за да може да изнесе товара на другите и да замине за Божествения свят.
към текста >>

68. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Десет пъти провери историята и така, и иначе, и попита дори добрия си познат, гръцкия консул Вретос - най-големия учен тук, дето и в Италия е признат даже! А Вретос се учуди на наивността му и призна, че е вярно, голяма лъжа е бил походът на Владислав Варненчик, като имаш предвид, че е бил под сянката на кръстове връз кръстове и църковни хоругви връз хоругви, но да не се тревожел така, защото в историята имало и по- големи лъжи сред християнските църкви, и искаше да му разкаже за най- големите византийски и римски поразии, и започна с историята как българският християнски цар Калоян навръх Страстната събота заровил в окопите на разсипаната от него Варненска крепост всички бранители на града, но Константин махна с ръка и не искаше да слуша.
Бе искал сам Бог да благослови оръжието му, за да освободи Божи гроб. И когато бе повярвал, че има Божата подкрепа, бе тръгнал не към същия този Божи гроб, а да коли из земите на север от Балкана - де когото свари, - за да превземе най-близкото до полската си държава черноморско пристанище. Варна. Бе излъгал! И султанът, огънат от оръжието му и силата на християнските войски, повален на колене, призовал Бог за свидетел, че Владислав обещал едно нещо на християнския Бог, а направил друго; повикал султанът християнския Бог за свидетел на лъжата и тогава Бог се отвърнал от християните и не само Владислав и армията му били обезглавени, но и Варна си върнали мохамеданите, и Цариград им дал Бог да го превземат от още по-лъжливите, надути и развратни византийци. Какъв учител во Христе щеше да бъде? Душата му изгаряше. Десет пъти провери историята и така, и иначе, и попита дори добрия си познат, гръцкия консул Вретос - най-големия учен тук, дето и в Италия е признат даже! А Вретос се учуди на наивността му и призна, че е вярно, голяма лъжа е бил походът на Владислав Варненчик, като имаш предвид, че е бил под сянката на кръстове връз кръстове и църковни хоругви връз хоругви, но да не се тревожел така, защото в историята имало и по- големи лъжи сред християнските църкви, и искаше да му разкаже за най- големите византийски и римски поразии, и започна с историята как българският християнски цар Калоян навръх Страстната събота заровил в окопите на разсипаната от него Варненска крепост всички бранители на града, но Константин махна с ръка и не искаше да слуша. Божичко мой, светли мой Исусе Христе, накъде отивам окаяникът аз? Само двадесет и три годишен... И мисли, но дори и не може да мисли... Майка му винаги му е казвала да се отдаде на Бога, да запази слънцето в душата си далеч от този лъжлив свят! Мила майчице моя!... * Според окултните науки родените под знака на Лъва мъже са особени хора. Раждат се и умират седемнайсетгодшнни. Детунчовци. Ако не става нещо особено в живота им, пълно със слънце, с красота, без значение какви усилия изисква - лягат и умират! И ако няма накъде - не се учудвай изобщо накъде ще избият, но ще е нещо, дето си го бива! Нея 1853 година - отвъд океана - тридесет и една годишният Джеймс Стронг от градчето Флъшинг на зарзаватчийския остров Лонг Айлънд до Ню Йорк е в същата такава криза като поп Константин. И той е едряга по дух, и той е постигнал всичко, за което всички да му завиждат.
към текста >>

Другия ден, на Велика събота, Константин отива в черквата и запалва свещ там, дето е бил гробът на св.
Маврудиев и Петър Атанасов Константин отива да се поклонят на гроба на св. Димитър в храма, който някога е бил на св. Димитър, а сега е джамията Касъма Джамиси. Покланят се и на излизане ги среща странен свещеник, среден на ръст, със сухо бяло лице, дълга бяла брада и светли пленителни очи. Той ги благославя, поговорват за Варна и старецът поканва Константин утре да дойде на същото място, защото иска да му поговори насаме. Другия ден, на Велика събота, Константин отива в черквата и запалва свещ там, дето е бил гробът на св. Димитър, за да се помоли (след години архимандрит Инокентий оспорва възможността да се знае къде е бил гробът, но ние предаваме разказа на самия Константин). И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре.
към текста >>

Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост.
Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост. Есето, което става програма на гражданските стълкновения за човешки права в САЩ срещу Маккарти и по-късно, по времето на Мартин Лутер Кинг. Дотук добре, но още дори не сме започнали да разправяме за него, защото този вулкан от духовна сила, който винаги остава външно кротък и тих, още не се е заизлъчвал с пълния си капацитет. На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“. Космическите проекции на този зов за влизане във вътрешна хармония с Всемирното съзнание и при него са така очевидни, както при Стронг и при Дъновски. Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост. На 4 юли той е под вековните дървета на брега на езерото Уолдън. Стоварва си багажа на тревата, вдъхва дълбоко, докато се вслушва в гласовете на птиците и стъпките на животните по съчките под ланшната дъбова шума, и започва да сече материал за колибата, в която ще живее. Непосредствената цел е да види дали може да поддържа живота си на минимално ниво с лек ръчен труд и по този начин да му остане максимум време за писане. Идеята е чрез природата и природосъобразното да открие параметрите на живота на духа. Строен, тънък, само двадесет и осем годишен него лято, той е поразително як - свикнал е да се изхранва с ръчен труд.
към текста >>

69. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Останалите дни: събота, неделя и понеделник сутрин са за работа, за прехрана, за изкарване на три-четири долара, които са нужни на студентите за храна.
Разбира се, не е като по времето на първите преселници, които веднъж заселени и дигнали къща сред фермата си, ще гледат как в края на строежа бащата забива най-дебелите пирони по стената на голямата семейна стая, дето се яде и се готви, и се чете Библия. И сутрин, като закусят, закача столовете от масата на тези пирони, за да се знае, че сега е ден и време за работа, и чак като се свечери и всички се приберат от полето, сам ще ги свали и ще ги нареди около масата да се чете, да се пише, да се вечеря - и утре пак на стената! Така или иначе, няма: „Чакай да ти кажа, дядо Либене!... Тъй шъ’й то, Хаджи Генчо!... Булка, дай още една шишя!“ Иска се труд и се иска празно да не се стои. Ешбъри Хол, където Петър Дънов прекарва три учебни години в университета Дрю, Медисън Учебните часове са от девет до три часа от вторник до петък. Вечерта е за учене. В понеделник професор Силвърнейл провежда упражнения по красноречие и техники на проповядване. Останалите дни: събота, неделя и понеделник сутрин са за работа, за прехрана, за изкарване на три-четири долара, които са нужни на студентите за храна. Вече казахме, че дали това ще е проповядване в църквите на Медисън и околните градчета, дали ще е работа в библиотеката или по работилниците и другите сгради, или нещо извън семинарията - това е вече до студента да го уреди с помощта и съвета на преподавателите, разбира се. Учат се следните задължителни предмети: текстологична теология, Нов завет, историческа теология, систематична теология и практическа теология, което включва реторика, проповед от амвона и история на проповядването, пасторски задължения, литургия, катехизис, църковна политика, мисионерство и пр. В читалнята на библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите (с изключение на Бъц) дискутират различни теми, свързани с изящната литература, философията и общата история. Особено силно са застъпени религиозните упражнения. Всеки ден има служба в църквата, провеждана от някой от членовете на преподавателското тяло, но сряда сутрин има специален час за най-младите, по време на който студентите, каращи последната си година, проповядват в присъствието на учителите си.
към текста >>

Студентите са разделени на групи за часовете по религия и групите провеждат молитва в четвъртък вечер, а събота рано сутрин отново има обща молитва за всички в църквата.
Вече казахме, че дали това ще е проповядване в църквите на Медисън и околните градчета, дали ще е работа в библиотеката или по работилниците и другите сгради, или нещо извън семинарията - това е вече до студента да го уреди с помощта и съвета на преподавателите, разбира се. Учат се следните задължителни предмети: текстологична теология, Нов завет, историческа теология, систематична теология и практическа теология, което включва реторика, проповед от амвона и история на проповядването, пасторски задължения, литургия, катехизис, църковна политика, мисионерство и пр. В читалнята на библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите (с изключение на Бъц) дискутират различни теми, свързани с изящната литература, философията и общата история. Особено силно са застъпени религиозните упражнения. Всеки ден има служба в църквата, провеждана от някой от членовете на преподавателското тяло, но сряда сутрин има специален час за най-младите, по време на който студентите, каращи последната си година, проповядват в присъствието на учителите си. Студентите са разделени на групи за часовете по религия и групите провеждат молитва в четвъртък вечер, а събота рано сутрин отново има обща молитва за всички в църквата. Редовният курс е тригодишен: Младежки клас, Среден клас и Старши клас. Завършилите този курс получават бакалавърско звание по теология и проповедническо право. Такъв по време на нашия разказ е Делчев. Освен това се приемат и специални (или би могло да се каже, „извънредни“) студенти. Те вече имат образование в някой колеж или университет и постъпват в Дрю извън редовната програма, само да присъстват на отделни занимания и да се специализират в някоя област.
към текста >>

70. Съдържание - Георги Христов

- София 7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г.
Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [гр. Септември] 31 август [сряда] 1921 год. - Търново 8:45 ч., 21 юни [сряда], 1922 г. - София 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София 7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. - София 20:00 ч., 25 март [неделя], 1923 г. - София 5:30 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София 20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София 27 март [сряда], 1923 г.
към текста >>

71. III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига - Георги Христов

- София 7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г.
III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [гр. Септември] 31 август [сряда] 1921 год. - Търново 8:45 ч., 21 юни [сряда], 1922 г. - София 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София 7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. - София 20:00 ч., 25 март [неделя], 1923 г. - София 5:30 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София 20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София 27 март [сряда], 1923 г.
към текста >>

72. 7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. - София - Георги Христов

7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г.
7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. - София Законът на развитието се обуславя от две положения: I. Първото положение се обуславя от слънчевата енергия; II. Второто - от растителното - от техните пъпки. Същото положение е и в религиозно отношение. Набира се потенциална енергия, след това дохожда Духът и обработва.
към текста >>

73. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

В събота - за справедливост; 7.
В четвъртък - за да се отмахне честолюбието; 2. В сряда за бързината, то е Меркурий; 3. Във вторник - за малодушие и страх; 4. В понеделник - за променчивостта; 5. В петък - за коравосърдечието; 6. В събота - за справедливост; 7. В неделя - за недъг или неиндивидуа- лизиране; За развиване на положителни качества има други дни. Ще ви препратя някоя мисъл да вземете и вие някой пост. Дълги пости не взимайте, ще ги увеличавате с по един ден. Тоя пост ще го прекараме за 1, 2, 3 до 7 години. Ако не сте в състояние, ще станат неприятности, защото ще се предизвикат сили Отгоре и отдолу.
към текста >>

74. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

145 Вероятно пристигането на Учителя е на 21 юли, събота и той остава до 29 юли, като сутринта в 10 ч.
Алан Кайряк (дн. Ясна поляна). 143 Кузман Кузманов е ученик в Школата на Учителя, но си заминава твърде рано от този свят - ок. 1930 г. 144 Кумулус - Cumulus (Cu) от латински - купест. 145 Вероятно пристигането на Учителя е на 21 юли, събота и той остава до 29 юли, като сутринта в 10 ч. държи неделна беседа, за която ние засега нямаме данни. Петър Камбуров разказва в своите спомен, че в началото на август Учителя е пристигнал в Търново. Едва на 26 август - неделя, Учителя изнася беседата „Здравият ум“ на Витоша. 146 Всичките пет сестри и по-късно присъединилата се Паша Тодорова участват в Класа на добродетелите. От Сийка - друг участник в този клас, става ясно кога точно те са заминали за Русе: „Всички сестри, които вървяхме заедно, си говорехме така върху Добродетелите и изведнъж тъй или иначе всички ме оставиха и аз продължих сама пътя си.
към текста >>

На следния ден [7 юли, събота] узнах, че те без да се обадят някому заминали за Русе и там ще правят комуна...“ (Клас на добродетелите).
държи неделна беседа, за която ние засега нямаме данни. Петър Камбуров разказва в своите спомен, че в началото на август Учителя е пристигнал в Търново. Едва на 26 август - неделя, Учителя изнася беседата „Здравият ум“ на Витоша. 146 Всичките пет сестри и по-късно присъединилата се Паша Тодорова участват в Класа на добродетелите. От Сийка - друг участник в този клас, става ясно кога точно те са заминали за Русе: „Всички сестри, които вървяхме заедно, си говорехме така върху Добродетелите и изведнъж тъй или иначе всички ме оставиха и аз продължих сама пътя си. На следния ден [7 юли, събота] узнах, че те без да се обадят някому заминали за Русе и там ще правят комуна...“ (Клас на добродетелите). 147 Борис Николов разказва интересни факти за тази фина сестра и за нейното ранно заминаване от този свят: „Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и, въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея, той предпочете да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши. Случи се така, че той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове. А тогава охтиката бе бич за всички млади хора, умираха като мухи, нямаше още лекарства за тази болест.
към текста >>

НАГОРЕ

0.57554912567139