НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
143
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_17 Идилията и брат Георг и Куртев
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
В
събота
вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица".
Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда".
В
събота
вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица".
Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива.
към текста >>
2.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
На 28 декември 1991 година, ден
събота
, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат Върховен братски съвет.
Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя. Ученикът в Школата на Учителя изучава Словото на Учителя, което е Слово на Бога и го прилага в живота си като създава вътрешни и външни връзки с Бога. А Бог чрез тях създава хармоничните съотношения на човешките души, дошли и родили се като човеци на земята. Бележк а на редактора.
На 28 декември 1991 година, ден
събота
, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат Върховен братски съвет.
На събранието не бяха допуснати техните опоненти и съперници за ръководство в Братството. Влязоха само онези, които носеха специални пропуски, написани от човешка ръка и връчени на подбрани личности. Пропуските бяха подпечатани с печат, на който бе сложен ликът на Пентаграма. Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика. Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса.
към текста >>
3.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Каквото сме изработили през цялата седмица в свободните часове, Бертоли ни плащаше в
събота
.
Най-после се запознахме с нашия брат Бертоли, италианец, който беше мозайкаджия и работеше и изработваше мозайките на новостроящите се къщи в София. Той се разположи към нас и ни даде работа на парче, което беше изгодно за нас. Ние нямахме свободно време и не разполагахме с него. Имахме свободно време след лекции и упражнения. Работата на парче беше изгодно, тъй че когато и да идем да работим, ни се плаща каквото сме изработили.
Каквото сме изработили през цялата седмица в свободните часове, Бертоли ни плащаше в
събота
.
А това беше много трудно. Ходехме пеша. Как сме извървявали толкова километри път. Отиваш там, работиш, връщаш се обратно у дома и след това трябва да учиш. Така се издържахме.
към текста >>
Събота
преброят чувалчетата и ти плащат.
След туй вече не обръщах внимание на общественото мнение. Не ме интересуваше. И така почнах да работя. Плащаше Бертоли съботен ден на чувалче. Ние ще начукаме мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета.
Събота
преброят чувалчетата и ти плащат.
Можехме да работим по няколко часа. След университета отивахме там да чукаме камъни. Като разбра майка ми, ми написа писмо. „Ти сега чукаш камъни. Дано с това чукане ти дойде акъла в главата.
към текста >>
4.
71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това беше
съботата
.
71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА Учителят приемаше всеки ден посетители, които идваха по най-различен повод при Него - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха помощ от Него, било хора, които искаха да поговорят с Него или по тяхна лична работа. Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само в един ден не приемаше посетители.
Това беше
съботата
.
Съботния ден Учителят не приемаше никого. Това знаеха всички и не допускаха да Го безпокоят никакви хора, колкото и да беше нуждата голяма, при Учителя не допускаха никого. Той бе казал: „Съботния ден е определен за Господа. Него съм определил и за това съботния ден не приемам." В Школата на Учителя, човек като влезе в нея почва да работи върху себе си, върху своят характер и своя мироглед, върху своето минало и наследство от минали поколения. Всичко това е една много сложна работа.
към текста >>
5.
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Връщам се от работа в
събота
.
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ Късна есен, дъждовно, мокро, студено.
Връщам се от работа в
събота
.
Тъкмо сме получили заплатата си. Гледам на ъгъла на Оборище и Кракра седи изправен човек. Висок, за ръката си държи момченце. В цялата фигура на човека, в позата му имаше такава безпомощност. При това той беше от руските емигранти „калмик", самотен, в чужда страна и момченцето до него.
към текста >>
6.
69. РУСКИТЕ ВОЙСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Изпращат сестрата при Учителя да го пита, а денят беше
събота
.
69. РУСКИТЕ ВОЙСКИ Руските войски дойдоха в България, дойдоха и на Изгрева. Един ден поискаха от Учителя да им отпусне салона да си дадат забава, като обещаха, че друг път няма да искат салона.
Изпращат сестрата при Учителя да го пита, а денят беше
събота
.
В събота Учителят никого не приема. Но сестрата е настойчива. Казва: „Учителю, те само за един път го искат. После вече няма." Учителят е малко ядосан и казва: „Но ако ме излъжат, и те и който ги защитава ще има да видят." Наистина те излъгаха и го взеха още няколко пъти. А в онази събота Учителят не приемаше, защото беше ден за Господа.
към текста >>
В
събота
Учителят никого не приема.
69. РУСКИТЕ ВОЙСКИ Руските войски дойдоха в България, дойдоха и на Изгрева. Един ден поискаха от Учителя да им отпусне салона да си дадат забава, като обещаха, че друг път няма да искат салона. Изпращат сестрата при Учителя да го пита, а денят беше събота.
В
събота
Учителят никого не приема.
Но сестрата е настойчива. Казва: „Учителю, те само за един път го искат. После вече няма." Учителят е малко ядосан и казва: „Но ако ме излъжат, и те и който ги защитава ще има да видят." Наистина те излъгаха и го взеха още няколко пъти. А в онази събота Учителят не приемаше, защото беше ден за Господа. И така дойдоха в деня на Господа да вземат салона.
към текста >>
А в онази
събота
Учителят не приемаше, защото беше ден за Господа.
Изпращат сестрата при Учителя да го пита, а денят беше събота. В събота Учителят никого не приема. Но сестрата е настойчива. Казва: „Учителю, те само за един път го искат. После вече няма." Учителят е малко ядосан и казва: „Но ако ме излъжат, и те и който ги защитава ще има да видят." Наистина те излъгаха и го взеха още няколко пъти.
А в онази
събота
Учителят не приемаше, защото беше ден за Господа.
И така дойдоха в деня на Господа да вземат салона. Взеха го. Дойде време, че го разрушиха същите тези хора. Е, ще дойде време и да отговарят за това. Ако не аз, то вие ще проверите това.
към текста >>
7.
126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
,
,
ТОМ 2
В
събота
след обед пристига друга сестра и взема участие и тя при завършване вече на работата.
126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ Истинското възнаграждение е духовно. Ако някой не е готов да му се заплати духовно, плаща му се в материалния свят. Една сестра - Мария Тодорова работи при Учителя цяла седмица. Чисти библиотеката Му, нарежда книгите Му.
В
събота
след обед пристига друга сестра и взема участие и тя при завършване вече на работата.
Помага половин ден. Като завършват работата си, сестрите се готвят да си тръгват. На втората сестра Учителят щедро заплаща. Дава й много работи. Оказва й голямо внимание, като че тя е свършила всичката работа.
към текста >>
8.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А всяка
събота
с пълна раница с хранителни продукти тръгвах с влака за Белово и от там 18 км до Юндола с тежка раница на гърба.
Оставих го и след 10 дни той се връща в София. Георги Радев бе в последната степен на туберкулозата и се оплаква: „Нямам въздух! " Споделям с Учителя: „Заведете го в Родопите." С Неделчо Попов го заведохме в Юндола, наехме под наем една горска хижа и прекарахме там един месец. Трябваше да се върна в София да работя. Оставих го на един помак, платих му да се грижи за него.
А всяка
събота
с пълна раница с хранителни продукти тръгвах с влака за Белово и от там 18 км до Юндола с тежка раница на гърба.
А от Юндола до Куртово още два часа. Отивам при Жорж, оставям продукти и се връщам. От Куртово се спускам до Юндола, до света Петка с теснолинейката като се прибирам до Пловдив и оттам с влака до София. А в понеделник съм на работа. Седмици наред прекарвах при този режим.
към текста >>
9.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И всяка
събота
излизах на Куртово, от гара Белово през Юндола и му занасях продукти и му оставях пари за разходи.
Наоколо вода, дърва, хубав въздух, хубави изгледи. Аз живях там с Жорж един месец. Но после трябваше да слеза в града, за да работя. Нямаше кой да ме издържа. Тогава намерих един помак да се грижи за Жорж докато ме няма.
И всяка
събота
излизах на Куртово, от гара Белово през Юндола и му занасях продукти и му оставях пари за разходи.
От седмица на седмица той западаше и бе обезсърчен. Той, който имаше силен дух и издържаше на всичко видях, че отчаянието му се прокрадва в душата му. Дойде денят, в който той си замина. Със Жорж изживяхме цял живот. Бяхме неразделни приятели, наедно учехме в клас, наедно правехме упражненията си.
към текста >>
10.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В
събота
ни плащаше на парче, което си бяхме изработили.
Разбираше работата си добре. Тръгна му и си закупи къща в София, имаше средства и поддържаше връзка с Учителя. Когато започна да се устройства Изгрева, той даваше условия на нас студентите да изкараме по някой и друг лев в неговата работилница. Той ни даде условия да научим неговия занаят. Той имаше работилница на Орханийското шосе и ние отивахме там и работехме.
В
събота
ни плащаше на парче, което си бяхме изработили.
Беше много акуратен, дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор.
към текста >>
11.
58. ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО ДО ВИТОША
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
26 август 1944 г.,
събота
, 6 ч.
66 до 83. 2. 25 август 1944 г., петък, в 6 часа сутринта на връх Острец. Беседите са отпечатани в „Завета на Любовта", том I от стр. 114 до стр. 136. 3.
26 август 1944 г.,
събота
, 6 ч.
сутринта на връх Острец. Разговорите са в същия том от стр. 137 до 148. 4. 27 август 1944 г., неделя, 6 ч. сутринта на поляната пред хижа „Еделвайс" на 1820 м.
към текста >>
1944 -
събота
24.ХII.
започва да изнася беседи в салона на Изгрева, които са отпечатани в том II и том III на томчето „Завета на Любовта" до 20.12.1944 г., сряда, в 5 ч. ПОСЛЕДНИ ДНИ 20.XII. 1944 - сряда - Последно слово на Учителя 21 .XII. 1944 - четвъртък 22.ХII. 1944 - петък 23.ХII.
1944 -
събота
24.ХII.
1944 - неделя 25.ХII. 1944 - понеделник 26.ХII. 1944 - вторник 27.ХII. 1944 - сряда, сутринта, 5.45 мин. Учителят си заминава.
към текста >>
12.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Защото се бяхме споразумели и аз всяка
събота
предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв.
аз и Бертоли започнахме голяма мозаична работа. Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м. Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли?
Защото се бяхме споразумели и аз всяка
събота
предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв.
А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв. за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили.
към текста >>
Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка
събота
на Лучия.
Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец.
Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка
събота
на Лучия.
И така й бяха предадени 450 000 лв. за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили. Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа. А той знаеше много добре, защото Лучия му пишеше редовно, че ние изплащаме уговорената вноска.
към текста >>
13.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Учителят сам е изпращал всяка
събота
и неделя група братя и сестри, които са можели да пеят хубаво и задължително придружаващ ги цигулар там по селата и малките градове, където е имало поне един Негов последовател.
Само онези, които са изпратени от Небето. Но има нещо друго, което не се познава и не се знае. И да искат да знаят, няма от къде? Онези, които знаеха си заминаха, а приемствеността не бе осъществена. А случаят е много обикновен за разбиране.
Учителят сам е изпращал всяка
събота
и неделя група братя и сестри, които са можели да пеят хубаво и задължително придружаващ ги цигулар там по селата и малките градове, където е имало поне един Негов последовател.
Приятелите са пристигали и са започвали братската среща с молитви и песни. Песните са продължавали една след друга и през деня, та и през нощта. Така музиката на Учителя и песните Му са били занасяни там, научавали са ги и на някоя и друга песен от Учителя. Но друго е важното, което не се знае. Когато са изпълнявали песните на Учителя, те са сваляли от Небето живият огън от песните на Учителя.
към текста >>
14.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Събота
– ден за Господа 12.
Цветове – лъчи за песните на Учителя, изпълнени с “Призванието към народа ми” 9. ЕЛИ-БОГ, БОГ ВСЕВИШНИЙ. ЕЛОХИМ – ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА БОГОВЕТЕ. ЕЛОХИЛ – АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН 10. Рождената дата на Учителя Петър Дънов 11.
Събота
– ден за Господа 12.
Денят неделя – Възкресение 13. Денят на пролетното и есенното равноденствие 14. Ден на равноденствието 15. Съботната година / Вергилий Кръстев II. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО, София (1970–1980 г.) ГАЛИЛЕЙ (ГАВРАИЛ) ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ (21.ХI.1909 г., гр.
към текста >>
Събота
– денят на Господа 19.
Изгонената болест 14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? 15. Дърводелец и сладко 16. Бръснарите 17. Д-р Стефан Кадиев 18.
Събота
– денят на Господа 19.
Брат Ради и патриарх Ефтимий 20. Дядо Благо и Климент Охридски 21. Пеню Киров 22. Брат Темелко иска прошка 23. Болшевиките и България 24.
към текста >>
15.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Киров на: 30 май,
събота
вечер, 1 юни, понеделник вечер и 3 юни, сряда вечер, 1915 година, гр. Бургас.
Идете при тях и им изповядвайте прегрешенията си, и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз СЪМ ЕЛОХИЛ, Ангел на завета Господен. Съобщено на 8 октомври 1898 година Варна - България Дадено чрез Учителя Петър Дънов (16). Преписано от печатни за корекция коли (страници 5) на брата П.
Киров на: 30 май,
събота
вечер, 1 юни, понеделник вечер и 3 юни, сряда вечер, 1915 година, гр. Бургас.
Преписал: М. Сотиров
към текста >>
16.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
На генералната репетиция, в
събота
, салонът беше заключен и нямаше кой да ни отвори.
Това бяха Седемте Духове и Седемте Лъча и Седемте Съзвучия в пълнотата на Божието Единство. Това е Заветът на Бога Елохим. А Елохил, ангелът на Завета Господен, чрез Словото, оповести "Призванието". Подготовката на този концерт-рецитал бе свързано с много противодействия. Трудно откупихме салон, следваха празници около 24 май и персоналът на театъра бе пуснат в отпуск.
На генералната репетиция, в
събота
, салонът беше заключен и нямаше кой да ни отвори.
След един час случайно дойде един от второстепенните служители, който си миеше колата. Платихме му една надница, за да ни отвори салона. Успяхме да влезем в салона и на сцената, а тя бе неустроена и пуста, и се движехме в полутъмнина. Така, както е отбелязано и започва Първа глава на Битието. По-късно дойде уговореният осветител и включи на сцената една бледа светлина.
към текста >>
17.
11.СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА
,
,
ТОМ 4
СЪБОТА
- ДЕН ЗА ГОСПОДА Според Писанието, Бог сътвори света в шест дни и почива в седмия ден.
СЪБОТА
- ДЕН ЗА ГОСПОДА Според Писанието, Бог сътвори света в шест дни и почива в седмия ден.
А това е събота и означава почивка. Тя произлиза от еврейската дума „ша-бат", което значи - почивка. Евреите са празнували съботния ден от петък вечер до събота вечер. „Помни съботния ден, да го осветяваш". (Изход гл.
към текста >>
А това е
събота
и означава почивка.
СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА Според Писанието, Бог сътвори света в шест дни и почива в седмия ден.
А това е
събота
и означава почивка.
Тя произлиза от еврейската дума „ша-бат", което значи - почивка. Евреите са празнували съботния ден от петък вечер до събота вечер. „Помни съботния ден, да го осветяваш". (Изход гл. 20, ст.
към текста >>
Евреите са празнували съботния ден от петък вечер до
събота
вечер.
СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА Според Писанието, Бог сътвори света в шест дни и почива в седмия ден. А това е събота и означава почивка. Тя произлиза от еврейската дума „ша-бат", което значи - почивка.
Евреите са празнували съботния ден от петък вечер до
събота
вечер.
„Помни съботния ден, да го осветяваш". (Изход гл. 20, ст. 8; Второзаконие, гл. 5, ст. 12).
към текста >>
Събота
е ден на Сатурн.
20, ст. 8; Второзаконие, гл. 5, ст. 12). Той се освещава с благотворителност, с молитви, славословия, изучаване на Божието Слово. В този ден не се работи.
Събота
е ден на Сатурн.
През втория век от новата ера римският император Адриан забранил на християните да празнуват в събота. Денят за почивка бил пренесен следващия ден от седмицата, в деня на Слънцето. А това е неделя. През 321 г. римският император Константин, след като приел християнството, узаконил неделята от седмицата като държавен празник.
към текста >>
През втория век от новата ера римският император Адриан забранил на християните да празнуват в
събота
.
8; Второзаконие, гл. 5, ст. 12). Той се освещава с благотворителност, с молитви, славословия, изучаване на Божието Слово. В този ден не се работи. Събота е ден на Сатурн.
През втория век от новата ера римският император Адриан забранил на християните да празнуват в
събота
.
Денят за почивка бил пренесен следващия ден от седмицата, в деня на Слънцето. А това е неделя. През 321 г. римският император Константин, след като приел християнството, узаконил неделята от седмицата като държавен празник. Неделята означава ден, в който не се работи.
към текста >>
Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е
събота
, и е разрешавал някой техен въпрос.
А „не" „деля" означава "не" "работя". Учителят, по време на Школата, в съботния ден не е приемал гости и посетители както от Изгрева, така и от града. Казвал е: „Това е ден за Господа". Обикновено е бил в Горницата, стаичката Си и не е приемал никого. Сестрите са Му оставяли блюда с храна, които Той не винаги е докосвал.
Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е
събота
, и е разрешавал някой техен въпрос.
Защото и Христос казва, че Син Божий е Господар и на съботата. А Учителят е Господар не само на съботата и неделята, но и на цялата седмица.
към текста >>
Защото и Христос казва, че Син Божий е Господар и на
съботата
.
Учителят, по време на Школата, в съботния ден не е приемал гости и посетители както от Изгрева, така и от града. Казвал е: „Това е ден за Господа". Обикновено е бил в Горницата, стаичката Си и не е приемал никого. Сестрите са Му оставяли блюда с храна, които Той не винаги е докосвал. Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е събота, и е разрешавал някой техен въпрос.
Защото и Христос казва, че Син Божий е Господар и на
съботата
.
А Учителят е Господар не само на съботата и неделята, но и на цялата седмица.
към текста >>
А Учителят е Господар не само на
съботата
и неделята, но и на цялата седмица.
Казвал е: „Това е ден за Господа". Обикновено е бил в Горницата, стаичката Си и не е приемал никого. Сестрите са Му оставяли блюда с храна, които Той не винаги е докосвал. Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е събота, и е разрешавал някой техен въпрос. Защото и Христос казва, че Син Божий е Господар и на съботата.
А Учителят е Господар не само на
съботата
и неделята, но и на цялата седмица.
към текста >>
18.
12.ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ
,
,
ТОМ 4
ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ Неделята е бил празник на първите християни, понеже Синът Божий -Исус - след разпятието на кръста, и след полагането Му в гроба, възкръсва в
събота
срещу неделя.
ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ Неделята е бил празник на първите християни, понеже Синът Божий -Исус - след разпятието на кръста, и след полагането Му в гроба, възкръсва в
събота
срещу неделя.
Според евреите събота е бил почивен ден и в него не се работи. А неделята е бил първият ден от седмицата. Първите християни започват да се събират всяка седмица в неделя, първият ден след съботата, за молитви и да пресъздават всяка седмица Господната Вечеря и да преломяват хляба за Пасхата Господня. Така неделята е определен за Господен Ден. По времето на Учителя всяка неделя от 10 часа Той държи своите неделни беседи още от самото начало.
към текста >>
Според евреите
събота
е бил почивен ден и в него не се работи.
ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ Неделята е бил празник на първите християни, понеже Синът Божий -Исус - след разпятието на кръста, и след полагането Му в гроба, възкръсва в събота срещу неделя.
Според евреите
събота
е бил почивен ден и в него не се работи.
А неделята е бил първият ден от седмицата. Първите християни започват да се събират всяка седмица в неделя, първият ден след съботата, за молитви и да пресъздават всяка седмица Господната Вечеря и да преломяват хляба за Пасхата Господня. Така неделята е определен за Господен Ден. По времето на Учителя всяка неделя от 10 часа Той държи своите неделни беседи още от самото начало. От 1912 г.
към текста >>
Първите християни започват да се събират всяка седмица в неделя, първият ден след
съботата
, за молитви и да пресъздават всяка седмица Господната Вечеря и да преломяват хляба за Пасхата Господня.
ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ Неделята е бил празник на първите християни, понеже Синът Божий -Исус - след разпятието на кръста, и след полагането Му в гроба, възкръсва в събота срещу неделя. Според евреите събота е бил почивен ден и в него не се работи. А неделята е бил първият ден от седмицата.
Първите християни започват да се събират всяка седмица в неделя, първият ден след
съботата
, за молитви и да пресъздават всяка седмица Господната Вечеря и да преломяват хляба за Пасхата Господня.
Така неделята е определен за Господен Ден. По времето на Учителя всяка неделя от 10 часа Той държи своите неделни беседи още от самото начало. От 1912 г. той започва да държи редовни неделни беседи от 10 часа, които са стенографирани и отпечатани. По време на Школата от 1930 г.
към текста >>
19.
ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Днес е
събота
.
„Какво се е случило там при баща ти? " „Не зная. Но трябва да е важна домашна причина. Ще ми разрешите ли домашен отпуск? " „Тръгвай веднага!
Днес е
събота
.
В понеделник, рано сутринта, искам да си тук. Дай си военния билет, да ти подпиша отпуската". Той се подписа и аз бързо се отправих за влака. В купето прочитах много пъти пощенската картичка. Това беше почеркът на стенографката Савка Керемидчиева.
към текста >>
20.
3.18. Съботата - денят на Господа
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
18.
Съботата
- денят на Господа Питат ме много хора, имаше ли Учителят приемни дни?
18.
Съботата
- денят на Господа Питат ме много хора, имаше ли Учителят приемни дни?
Аз им отговарям - нямаше. Нямаше приемни дни. „Е, как така? " Но това им казвам, на всекиго, защото Той приемаше денонощно. „Но всеки ден?
към текста >>
Разбира се, имаше Той ден
събота
, при който ден не приемаше, но когато някой настоява, веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото, казваше: „Господ мен ме понася, и Аз ще понасям, който и да дойде".
Нямаше приемни дни. „Е, как така? " Но това им казвам, на всекиго, защото Той приемаше денонощно. „Но всеки ден? " Не само всеки ден. Денонощно.
Разбира се, имаше Той ден
събота
, при който ден не приемаше, но когато някой настоява, веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото, казваше: „Господ мен ме понася, и Аз ще понасям, който и да дойде".
При един такъв случай един млад момък идва при Учителя и така си обяснявам аз, Нестор, който давам тези сведения, малко тенденциозно пита Учителя: „Учителю, мога ли да си правя, каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: „Разбира се, момко, ти имаш право да правиш всичко, каквото си искаш, само че ще понасяш това, което не искаш." Един подобен случай, тъкмо в събота - почуква на вратата младо момиче, около 20-тина години и Учителят й отговаря: „Извинете, занят съм! " и затваря вратата. След пет минути пак чука същото момиче. Отваря Учителят: „Занят съм!
към текста >>
" Учителят най-сериозно му казва: „Разбира се, момко, ти имаш право да правиш всичко, каквото си искаш, само че ще понасяш това, което не искаш." Един подобен случай, тъкмо в
събота
- почуква на вратата младо момиче, около 20-тина години и Учителят й отговаря: „Извинете, занят съм!
" Но това им казвам, на всекиго, защото Той приемаше денонощно. „Но всеки ден? " Не само всеки ден. Денонощно. Разбира се, имаше Той ден събота, при който ден не приемаше, но когато някой настоява, веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото, казваше: „Господ мен ме понася, и Аз ще понасям, който и да дойде". При един такъв случай един млад момък идва при Учителя и така си обяснявам аз, Нестор, който давам тези сведения, малко тенденциозно пита Учителя: „Учителю, мога ли да си правя, каквото си искам?
" Учителят най-сериозно му казва: „Разбира се, момко, ти имаш право да правиш всичко, каквото си искаш, само че ще понасяш това, което не искаш." Един подобен случай, тъкмо в
събота
- почуква на вратата младо момиче, около 20-тина години и Учителят й отговаря: „Извинете, занят съм!
" и затваря вратата. След пет минути пак чука същото момиче. Отваря Учителят: „Занят съм! ", по-кротко й казва и затваря вратата. След петнадесет минути пак чука.
към текста >>
21.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Събота
- ден за Господа - 44 12.
Заветът на Бога - Елохим, Единнаго Бога - 25 7. Цветове-лъчи за „Призванието ми" от Учителя - 30 8. Цветове лъчи за песните на Учителя с „Призванието" - 33 9. Ели-Бог, Елохим, Елохил - 36 10. Рождената дата на Учителя Петър Дънов - 42 11.
Събота
- ден за Господа - 44 12.
Денят неделя - Възкресение - 45 13. Денят на пролетното и есенното равноденствие - 46 14. Ден на равноденствието - 47 15. Съботната година - 47 II. Галилей Величков По неговите стъпки, част I 1.
към текста >>
Събота
- денят на Господа - 254 19.
Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? - 251 15. Дърводевец и сладко - 252 16. Бръснарите - 253 17. Д-р Стефан Кадиев - 253 18.
Събота
- денят на Господа - 254 19.
Брат Ради и патриарх Ефтимий - 254 20. Дядо Благо и Климент Охридски - 255 21. Пеню Киров -256 22. Брат Темелко иска прошка - 256 23. Болшевиките и България - 256 24.
към текста >>
22.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
То е закон много добре основан." А сега ще ви покажа как действуваше закона на съответствията: На 8 август 1914 година в
събота
в 10 часа сутринта идват представители от местното комендантство на град Търново и разтурят събора поради това, че в страната е обявено военно положение.
Ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда, за да расте то трябва да краде от друго място". „Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Всеки, който прави Зло значи обича Злото, мрази Виделината и ще остане вързан, а онзи, който прави Добро отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят.
То е закон много добре основан." А сега ще ви покажа как действуваше закона на съответствията: На 8 август 1914 година в
събота
в 10 часа сутринта идват представители от местното комендантство на град Търново и разтурят събора поради това, че в страната е обявено военно положение.
Подир обяд започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден вечеряли на обща трапеза. Властите узнали това и към 9 часа вечерта Учителят и няколко приятели са арестувани в града от военните власти, задържани в комендантството и са пуснати в 12 часа през нощта. Нареждат на Учителя да напусне Търново и той сутринта отпътувал за Казанлък. Този, който разтуря събора е полковник Стойко Радойков заедно с митрополит Йосиф Търновски. Години след това Стойко Радойков - вече генерал загива в атентата в църквата „Света Неделя" на 16 април 1925 г.
към текста >>
23.
206. ПЕНКА БЕЛЕВА
,
,
ТОМ 5
На 7 май,
събота
, 1916 г.
Стаята бе пълна с братя и сестри, там беше и брат Тодор Стоименов, а ние бяхме в стаята на сестра Анастасия Янакиева. В един час тялото ми се стопи, огън пламна от вътре в мен и за няколко минути отслабна тялото ми, но сила добих преизобилно. Чрез мен говореше, аз не бях, а беше друг Ангел говорящ. В пълно съзнание бях аз, но ангелският глас произнесе думите: „Господин Дънов Петър, чрез него действува, живее в него Христовия Дух. Той е Христос, Живият Христов Дух".
На 7 май,
събота
, 1916 г.
ми се даде друго откровение: в особено състояние и неописуема радост ме обзе и тялото ми олекна. Гласове слушам сутрин рано: „Вземи от другата стая в сиртара листа от тетрадка, вземи също и книгата „Завета на цветните лъчи на светлината". Слушам гласа да ми говори: „Отвори страница 40, сложи ръката си над страницата, помоли се с „Добрата молитва" и с „Царю Небесни". Диктуват ми гласно всяко изречение с обяснение, Започвам диктовката на гласа с молитвата „Царю Небесни". Не виждам никого, но гласно ми се диктува: „Духът Христос, Който развързва седемте печата".
към текста >>
24.
34. НА ВЕЛИКДЕН
,
,
ТОМ 6
Един ден преди това, в
събота
, ми се случи един малък инцидент с една стара, болнава и капризна сестра.
34. НА ВЕЛИКДЕН Имам и друга подобна малка, но интересна опитност - мил спомен, който говори какво правеше Той, най-големият, Братът на най-малките за тях. Беше Великден.
Един ден преди това, в
събота
, ми се случи един малък инцидент с една стара, болнава и капризна сестра.
Не зная защо, въпреки разбирането ми, въпреки че я извинявах и й прощавах, постъпката й към мене ми подействува много зле. Чувствувах се смазана, отъпкана, изпразнена, демагнетизирана. Където и да ходех, каквото и да вършех, не можех да сдържам сълзите си, въпреки усилията, които правех. Не можех да си обясня как и защо стана това, но стана. Да отида при Учителя срещу Великден, на великата събота, да Го моля да ме освободи от това състояние, не смеех.
към текста >>
Да отида при Учителя срещу Великден, на великата
събота
, да Го моля да ме освободи от това състояние, не смеех.
Един ден преди това, в събота, ми се случи един малък инцидент с една стара, болнава и капризна сестра. Не зная защо, въпреки разбирането ми, въпреки че я извинявах и й прощавах, постъпката й към мене ми подействува много зле. Чувствувах се смазана, отъпкана, изпразнена, демагнетизирана. Където и да ходех, каквото и да вършех, не можех да сдържам сълзите си, въпреки усилията, които правех. Не можех да си обясня как и защо стана това, но стана.
Да отида при Учителя срещу Великден, на великата
събота
, да Го моля да ме освободи от това състояние, не смеех.
Надявах се, че ще мине. Не мина. Великден! Светъл, блестящ празник. Всички тържествени и радостни. Тържествен и радостен и Той.
към текста >>
25.
67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ
,
,
ТОМ 6
Най-после на другия ден -
събота
, към 10 ч.
" Тя ревна и избяга вън и повече не се върна. После дойдоха Катя Грива и Анна Каназирева, Бог да им дава дълъг, здрав и щастлив живот. Цяла нощ прекараха при мене. Утешаваха ме, забавляваха ме. Казаха ми, че нищо не знаят, но че утре ще пратят човек в града да провери какво се е случило.
Най-после на другия ден -
събота
, към 10 ч.
дойде милата и обична сестра Ана Динова, изпратена от Учителя, майчински нежно, просто и естествено ми съобщи, че брат ми си е заминал. Настъпи едно мигновено успокоение. Аз се успокоих от двудневното напрежение, в което бях, чувствувайки, че се е случило нещо страшно, но какво, именно, не знаех. После започна оная мъка, която познават всички, които са загубили скъп и обичен човек. Разбрах, изведнъж разбрах всичко: каква пита се е печела, защо боледувах и взех дълга отпуска, защо счупих крака си и защо съм вързана на леглото сега.
към текста >>
26.
78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ
,
РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА
,
ТОМ 6
Имах възможност да си идвам всяка
събота
и да слушам беседи и да забележа този ускорен темп на дейност.
Тогава ние не разбирахме защо толкова бързо и толкова щедро дава, но по-късно разбрахме, че Той е знаел, че времето Му е малко. Той, Който се грижеше за всички, се погрижи и за мен. През лятото на 1940 г. ми каза да напусна онова далечно село - Каменна река, в което отстоях 17 години и да се приближа към София. И тогава дойдох на 25 км от София.
Имах възможност да си идвам всяка
събота
и да слушам беседи и да забележа този ускорен темп на дейност.
А Паневритмията се играеше доде падне сняг, особено в годината 1943 г., от когато започнаха бомбардировките над София. „Тя, Паневритмията - казал тогава Учителят, - огражда Изгрева". И наистина на Изгрева не е паднала нито една бомба. Той знаеше това, че на Изгрева няма да падне бомба, но въпреки това, заради другите, които имаха слаби нерви, пък и Той сам беше толкова фин и чувствителен, се евакуира в с. Мърчаево с една малка група.
към текста >>
27.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
Но нали скоро ще се върнете в София, аз ще си идвам тогава всяка
събота
.
Не можех да Му се нагледам и нарадвам. След като поприказвахме малко, ме попита: „А защо бързаш толкова да си отиваш? Нали нямате още занятия? Защо не останеш още? " Но аз, въпреки че на драго сърце бих останала си спомних за обещанието и казах: „Обещах'на приятелката си да се върна веднага.
Но нали скоро ще се върнете в София, аз ще си идвам тогава всяка
събота
.
Само не зная как ще пътувам сега. Пътуването е много трудно! " И какво стана тогава, Боже мой, за един миг?! Стори ми се, че леглото, на което беше седнал Той се отдалечи, отдалечи и Той стана мъничък, мъничък, също както се вижда от обратната страна на бинокъл, но светещ, мил, хубав, прекрасен, но се отдалечава, отдалечава, като че ей сега ще се скрие и ще Го изгубя и няма вече да Го видя. Аз се уплаших и исках да се хвърля в краката Му, да ги прегърна и да извикам: „Не Те давам, не Те давам, Учителю".
към текста >>
28.
80. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ПЪРВИ НОЕМВРИ 1944 г.
,
,
ТОМ 6
На другия ден -
събота
трябваше да бъда на училище.
До обед не слезе, даже и за обед не слезе. Но до обед бяха освободени всички арестувани братя с изключение на Лулчев, този враг на Учителя, за който ще пиша нещо, може би, по-нататък. Той не слезе за обед. И целият ден повече не Го видях. Надвечер беше слязъл към стенографите и аз Го причаках да се сбогувам.
На другия ден -
събота
трябваше да бъда на училище.
Не бях си взела отпуска за този ден, защото току-що бяхме почнали занятия и ми беше неудобно. Той подаде ръката си, да я целуна, някак набързо, небрежно, но енергично, то как леко ме чукна по носа и изхвърча по стълбите нагоре. Беше тъжен, затворен, като че сърдит и недоволен. Толкова радостно ме посрещна сутринта, тъй мило ми поговори преди да дойде онази жена, а сега защо така? Мислех си аз.
към текста >>
29.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
Само дано не е това неудоволствие от мене, задето не останах онази
събота
- последната, за дето не останах на 22.
Но това е само мое 127 мнение. Та Той и не очакваше оценка от земните жители. Имаше Кой да Го оцени - при Когото Той беше отишъл сега. Може би това отвращение беше от страданията, които очакваха човешкия род, не приел Неговото учение, което би ги намалило в крайна мяра? Не зная.
Само дано не е това неудоволствие от мене, задето не останах онази
събота
- последната, за дето не останах на 22.
септември в Мърчаево, задето не се отказах от Кюстендил, задето си отидох много рано на 1-ви септември, а Той не искаше да ме пусне. Сега разбрах защо е било всичко това. Сега разбрах, защо не ме е пускал - искал е да бъда близо до Него повече време, да Му се радвам и да Го слушам, защото е знаел, че времето Му е малко. Но късно! Не!
към текста >>
Стоя до главата Му в
събота
вечер заедно със Стоянка Илиева и си мисля: „Как ще бъде сега, от сега нататък без Тебе, Учителю?
- Учителят? Къде е Учителят сега? Вижда ли ме, чува ли ме? Ще ми помогне ли, както ми помагаше досега? С мене ли ще се занимава сега в този важен и съдбоносен ден?
Стоя до главата Му в
събота
вечер заедно със Стоянка Илиева и си мисля: „Как ще бъде сега, от сега нататък без Тебе, Учителю?
" По-рано заболи ме нещо, отида при Него, кажа Му, Той ми даде съвет какво да направя и минава или просто, без да правя нещо в същия миг минава. Ами сега? Ето аз съм болна и смазана от скръб. А във вторник на училище. Ако не бях поне на училище!
към текста >>
Особено сега, при тази скръб не искам да чуя да ме подиграят, че съм останала зарад Тебе, а не че съм болна." Така шепнеше душата ми край Него в
събота
вечер след 10 часа, след като бяхме направили общата молитва и всички си бяха разотишли.
Аз няма да позволя да хвърлят кал върху Него, заради мене, но ако ще и да умра. Аз винаги в живота си и в училище съм се старала да бъда съвестна и изправна и в работата си и в отношенията си с колегите, с децата, с родителите им, за да не хвърля петно върху Учението на Учителя, да не кажат с презрение: „Дъновистка". И Бог ми е помагал. И винаги и навсякъде съм се ползвала с най-добро име. „Учителю, помогни ми, моля Те, както по-рано да оздравея и да си отида, за да не хвърлям петно на Името Ти.
Особено сега, при тази скръб не искам да чуя да ме подиграят, че съм останала зарад Тебе, а не че съм болна." Така шепнеше душата ми край Него в
събота
вечер след 10 часа, след като бяхме направили общата молитва и всички си бяха разотишли.
Бяхме останали само Стоянка й аз да бдим край Него до 12 часа, след което щяха да ни сменят други. Какво си мислеше Стоянка, какво се молеше, не зная. Но аз, малката, ней-малката ученичка на Учителя, ето това се молеше и искаше пак помощ от Него. И, о, чудо! В миг се смъкна всичко от мене, както някога е ставало.
към текста >>
30.
82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС
,
,
ТОМ 6
82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС Въпреки, че още в
събота
на 30.ХII.1944 г.
82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС Въпреки, че още в
събота
на 30.ХII.1944 г.
вечерта от 10-12 часа през нощта като бяхме край Учителя със Стоянка Той ми даде знак, че е близо до нас, като ми чу молитвата и ми помогна, въпреки че след една седмица сънувах прекрасен сън, че се върнал вече и ще живее пак при нас, разбира се духом, дните, които настанаха бяха наистина тъжни. Ние бяхме така свикнали с тази физическа форма, в която се прояви този велик Божествен Дух, така я бяхме обикнали, че тя ни липсваше много и ние страдахме, плакахме дълго за Нея. Ами сега, като се върна от село, на коя врата ще ида да почукам, да се обадя, че съм си дошла? Кой ще излезе да ми се зарадва, да ми подаде топла ръка, да ми се усмихне мило и да ме попита грижовно: „Как си? Добре ли си?
към текста >>
31.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
По щастлива случайност бях получил парол за постъпване дежурен по караулите в
събота
.
Оставих яденето, позамислих се малко и си казах: „Една глава е по-малко от 50 глави, да става каквото ще". Бях ерген, нямах задължения към никого, от смърт не се боях. Поисках служебната книга и видях, че дежурен по караулите трябва да постъпи капитан Шукаров. Изтичах до тях. Сварих го, че обядва.
По щастлива случайност бях получил парол за постъпване дежурен по караулите в
събота
.
Казах му: „Шукри, моля ти се, в събота имам много важна работа,'нека да постъпя сега за дежурен по караулите, а ти в събота". Той се ухили и извади пликчето с парола, даде ми го и аз му дадох моето. В,14 часа направих развода. Подчертано припомних на войниците, да не се дават никакви хора от вагоните през нощта. Вечерта се настаних в ротната канцелария.
към текста >>
Казах му: „Шукри, моля ти се, в
събота
имам много важна работа,'нека да постъпя сега за дежурен по караулите, а ти в
събота
".
Бях ерген, нямах задължения към никого, от смърт не се боях. Поисках служебната книга и видях, че дежурен по караулите трябва да постъпи капитан Шукаров. Изтичах до тях. Сварих го, че обядва. По щастлива случайност бях получил парол за постъпване дежурен по караулите в събота.
Казах му: „Шукри, моля ти се, в
събота
имам много важна работа,'нека да постъпя сега за дежурен по караулите, а ти в
събота
".
Той се ухили и извади пликчето с парола, даде ми го и аз му дадох моето. В,14 часа направих развода. Подчертано припомних на войниците, да не се дават никакви хора от вагоните през нощта. Вечерта се настаних в ротната канцелария. Пратих доверен войник при телефона с поръчение, ако ме потърсят веднага да изтича и ми съобщи.
към текста >>
32.
19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
В
съботата
й дошло на ума да отиде в Стара Загора при някоя от старите сестри да попита не знаят ли нещо от Учителя, което да й помогне в случая.
Струвало й се, че кръвта в жилите й е станала на бучки. Голямата й дъщеря имала тримесечен отпуск поради раждането на детенцето й. След изтичане на отпуска й сестрата трябвало да поеме гледането на детето, а това било невъзможно. Отпускът изтичал в неделя и в понеделник дъщерята трябвало да отиде на работа. Сестрата се чудела какво да прави.
В
съботата
й дошло на ума да отиде в Стара Загора при някоя от старите сестри да попита не знаят ли нещо от Учителя, което да й помогне в случая.
Като пристигнала не им казала защо е дошла, а само казала, че на другия ден, в неделя, трябва без друго да бъде в Димитровград. Те я попитали къде иска да я заведат на заранта - в кръжок ли, дето ще четат беседа от Учителя или иска да дойде с тях на екскурзия на братското място. Тя казала, че иска да отиде с тях. Като стигнала до мястото, 'извадили да четат беседа, резюмета от беседи и моите спомени от Учителя, които бях изпратила няколко години по-рано на един брат в Стара Загора. Когато те започнали да четат, те не започнали нито от беседите, нито то резюметата, а от спомените ми.
към текста >>
33.
30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
В
събота
телефонирах на приятелката си да се приготви на другия ден в неделя заранта в 4 часа, че ще се опитам да отида да я взема и я заведа на Изгрева.
Два месеца мъжът ми ме гледа на легло, а изгледи за оздравяване никакви нямаше. При това положение на нещата мисълта ми се обърна пак към Учителя, който от четири години вече не беше между нас на земята. Казах си така: Ако Учителят в 1940 година в 3 часа през нощта чу като извиках от мъка и в миг прекрати болките на момиченцето, Той и сега е толкова досегаем за моята мисъл колкото беше и тогава. Реших да помоля Учителя да ми помогне, като обещах четири неща, като оздравея: да водя сляпата си другарка всяка сряда и неделя на Изгрева за беседа и Паневритмия, както правех това преди да се разболея; второ - да постя всеки петък, нещо, което бях спряла да правя поради крайно трудните ми тогавашни условия; трето - никога вече да не хапвам царевица в какъвто и да е вид и четвърто - да употребя в специално направление останалата част от живота си. Молитвата си направих в петък вечерта.
В
събота
телефонирах на приятелката си да се приготви на другия ден в неделя заранта в 4 часа, че ще се опитам да отида да я взема и я заведа на Изгрева.
Знаех, че вкъщи ще сметнат това за невъзможно безумие тъй като от два месеца не мога дори да седна в леглото си. Но аз казах, че съм изгубила вече всякаква надежда и че сега искам да ме оставят свободна да се лекувам по духовен начин. Помолих да не ми препятствуват. Казах, че не знам дали ще мога да го направя, но че ще се опитам-за което преди всичко ми е необходимо да отида на Изгрева. Понеже и домашните ми бяха изгубили вяра в лекуването на професора, оставиха ме да правя каквото искам.
към текста >>
34.
7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Един съботен ден кръчмарят впрегна каруцата си, качихме се и тръгнахме за града, където освен, че кръчмарят щеше да получи 300 лева от тати, но щеше и да купи някои стоки от пазара, тъй като
събота
беше пазарен ден в Нова Загора.
И какво се получи накрая? През време на тютюневата кампания,която продължи три месеца освен трите ми месечни заплати, които отидоха в касата на кръчмаря, задлъжнях му още 300 лева. А кампанията привърши и аз трябваше да си заминавам. Но няма как да платя на кръчмаря. Затова му предложих да отидем заедно с него до Нова Загора при тати, който тогава работеше в печатницата на чичо ми Слави и се надявах, той ще плати задължението ми.
Един съботен ден кръчмарят впрегна каруцата си, качихме се и тръгнахме за града, където освен, че кръчмарят щеше да получи 300 лева от тати, но щеше и да купи някои стоки от пазара, тъй като
събота
беше пазарен ден в Нова Загора.
Пътят до Нова Загора е около 20 километра. През време на пътуването какви ли не тревожни мисли ми минаваха: „Ами ако тати откаже да ми плати задължението? Ако като повечето бащи ме изругае, изгони и ме изпрати да отида там, дето съм ял и пил и да си плащам дълговете сам? " Щях да бъда осъден на провал. Сега всичко зависеше от тати.
към текста >>
35.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Борис и Жорж миналата
събота
бяха на Витоша (до Резньовете).
Гледката става особено красива от новата трева, която поникна. Учителят каза, че наесен винаги има нов прилив на слънчева енергия, както през пролетта, макар и по-слабо. Борисови от няколко деня се радват на електричество. Учителят живее вече в горната стая. Той каза, че през зимата събранията ще стават в градския салон.
Борис и Жорж миналата
събота
бяха на Витоша (до Резньовете).
Интересно е следното: вие се интересувате от линията на щастието и даже ми писахте по това и тъкмо за тая линия говори Учителят в миналата неделна беседа. Ще ви кажа една интересна формула, която миналата година Учителят беше дал да изговаряме всеки ден: „Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя заради Тебе". Поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б.
към текста >>
Най-добре е да потеглите и пристигнете в
събота
на 1 юли, за да не пропуснете двете беседи на Учителя в неделя на 2 юли.
Такива ще са Славчо, Крумчо и други някои братя. Те ще питат няколко пъти за времето. Предлага се (още не се знае сигурно), че към началото на втората половина на юли ще отидем на езерата. Вече мнозина си приготовляват палатките. Така че вие веднага тръгнете, за да сте тук за Витошката екскурзия.
Най-добре е да потеглите и пристигнете в
събота
на 1 юли, за да не пропуснете двете беседи на Учителя в неделя на 2 юли.
Вчера имаше екскурзия на Витоша. Има три нови гимнастични упражнения с нови хубави мелодии. Ще ви изложа тук основните мисли на днешната лекция. „Има една свещена област в природата. Тя не е тук на земята.
към текста >>
Така, че хубаво ще бъде да дойдете в
събота
с някого от домашните, например майка ви или ако не й е възможно - сама.
Ако някой обича някого това е от Бога. Горко на онзи, който не обича. За светията е определено 1 час, физ. работа на ден, 3 часа за сърцето, 7 часа за ума, а останалото време за развлечение, за спане, за разходки, за това-онова. Ще ви оставя със следния стих от Писанието: „Бог ще обърше всяка сълза от очите ви".
Така, че хубаво ще бъде да дойдете в
събота
с някого от домашните, например майка ви или ако не й е възможно - сама.
Разбира се, хубаво ще бъде и тя да дойде. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев За всичко това съобщете на Папазова. Изгрев, 16.XII.1934 г.
към текста >>
36.
8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Сънувам сън през великата
събота
.
И като си спомням как съм го обучавал и въвеждал и като си спомням, че от мен нищо не стана, а той стана светило, започва да ми се плаче от жалост към самия себе си, че не проявих никакво послушание към Учителя. Това е за моята мина по билколечението и медицината. След време правих и други опити. Отначало бяха успешни, а след това ставаха неуспешни и главно поради моето непостоянство. Ето това е.
Сънувам сън през великата
събота
.
Намирам се в една голяма стая и виждам един голям дух и почвам да се боря с него. А Учителят стои на страна и ме гледа, наблюдава ме. Родната ми майка ме гледа, наблюдава в борбата ми, която е на живот и смърт. Майка ми се обажда: „Защо се бориш с него, няма смисъл. Кажи му трите формули по Учителя и той ще се предаде".
към текста >>
Беше
събота
, срещу неделя - Възкресение.
Видях звездното небе. Каза ми: „Христос естес! " После видях картина на хубави и високи планини. „Христос естес", Следу[ощата картина бе на вълнуващи се морета и океани, после картина на зреещи плодове и накрая последната картина „Христос естес" зреещи ниви от жита пожълтели и аз се събуждам. Свърши се съня.
Беше
събота
, срещу неделя - Възкресение.
В неделя отидох на беседа на Изгрева. Аз имах служба в църквата и каквото трябваше да изпея го изпях и бързам да отида на Изгрева. И влизам в салона. Учителят завършваше своята беседа. Оставаше малко.
към текста >>
37.
19. ДЕЦАТА ИДВАТ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Тя имаше обичай в
събота
да си приготви всичко за неделя и в неделя да ходи на черква.
" Пък аз никога не съм се къпала с него и никога не съм влезнала в банята с него. Така че никога не успях да й угодя. Бях много притеснителна и никога не можех да си представя, че мога да влезна с него в банята. А тя се чудеше. Те имаха други разбирания за тези неща.
Тя имаше обичай в
събота
да си приготви всичко за неделя и в неделя да ходи на черква.
В 10 часа бяха винаги на „Солунска" в евангелската черква. Ние по-рядко ходехме там, защото си предпочитахме Изгрева. Баща му не се сърдеше. Беше доволен, че и там е религиозно общество и се говори за Бога и Христа и беше щастлив, че не сме в света, а сме при Бога. През 1938 г, накрая свекърва ми се разболя и постъпи в болницата при д-р Темелков.
към текста >>
38.
2. БОЛНАТА РЪКА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Но нали непрекъснато работят с цимент и гипс напукал му се пръста, палеца на дясната ръка и той решава да отиде на баня в
събота
да се изкъпе и да си натопли по такъв начин пръста, защото го болял.
Тогава - 1932 г. работиха при Университета „Климент Охридски". Та там тия мрамори мъжът ми е работил с други работници. Работил е и изкуствен мрамор, вътрешната облицовка също. Те я работеха.
Но нали непрекъснато работят с цимент и гипс напукал му се пръста, палеца на дясната ръка и той решава да отиде на баня в
събота
да се изкъпе и да си натопли по такъв начин пръста, защото го болял.
И той го сложил на чучура да го напари, но то била станала инфекция на дясната ръка. И тъй боли го в неделя и понеделник и Георги не може да отиде на работа. Отекла му ръката. Отиваме при Учителя двамата с него, обяснихме му къде го боли ръката. Още като отидохме при Учителя Той леко се усмихна и каза: „Рекох, герой ще бъдете!
към текста >>
39.
1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ
,
Райна Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Петък вечерта отидохме,
събота
след обед по някое време седим до лешниците там на скамейките и идват от провинцията, въобще големи хора и военни имаше и цивилни дойдоха и така с ненавист викат: „Да излезе Дънов!
Знам аз вече кой е Учителят. Благоговеех, в страхопочитание бях към Него, обаче нито Го познавах, а само от книгите. И през 1929 г. ние работихме, взимахме така работа да изработим, за да спечелим пари, за да отидем да видим Учителя. Отидохме през август месец.
Петък вечерта отидохме,
събота
след обед по някое време седим до лешниците там на скамейките и идват от провинцията, въобще големи хора и военни имаше и цивилни дойдоха и така с ненавист викат: „Да излезе Дънов!
" Един брат излезе и им каза: „Кажете какво искате, аз ще ви кажа". „Не, той да излезе. Да излезе Дънов, да му видим бялата брада! " И той, брата казал на Учителя. Учителят излезе, но такъв строг не го видях никога вече.
към текста >>
40.
8. НА ИЗГРЕВА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
А денят беше
събота
и Той се беше къпал, което разбрах по-късно.
Бонбони трудно се намираха. Та те не бяха от добро качество, но все пак сложих ги на една чинийка и ги поднесох на Учителя да го почерпя. Дали имаше и нещо друго не си спомням. После си казвах, как не съм се сетила да купя някакви хубави плодове вместо бонбони, но това беше вече минало. Като почуках и постоях (защото Ганка ми беше казала да чакам) излезе Учителят.
А денят беше
събота
и Той се беше къпал, което разбрах по-късно.
Та аз бях с тънка копринена рокля, а Той излезе с вълнен бял костюм, с вълнена шапка на главата и не помня добре, но дали нямаше и шал на врата, което облекло ми направи силно впечатление. По-късно след това аз си давах сметка, че човек след като се изкъпе не трябва да се облича леко, а да гледа да запази топлината си, а аз не правех така и често пъти съм се простудявала. Учителят може би е искал и да се изпоти? Или пък се е облякъл така, за да не се простуди. Също по това време аз се хранех на братския стол на обед.
към текста >>
41.
13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Един ден в
събота
вечерта се бяха събрали у дома седем души професори от различни специалности по мъжки на разговор.
Вместо да ме води неделен ден в Борисовата градина на езерото, на ресторант, той пак ме водеше в Борисовата градина, но вместо на ресторант, започна да ме води в 10 ч. на Изгрева да слушам беседи. Пък на мен не ми беше приятно. След беседата си отивахме вкъщи. И знаете ли как се случи това?
Един ден в
събота
вечерта се бяха събрали у дома седем души професори от различни специалности по мъжки на разговор.
Между другото един от професорите се обади:" Абе този Дънов привлече цялата ни студентска младеж. Не може така. Трябва да направим нещо", Мислили, мислили и решили всеки от тях да си намисли по някой въпрос, но доста труден и на другия ден - неделя да отидат на Изгрева и след като Дънов свърши беседата, да му зададат по един въпрос и да го сложат натясно. Така младежите ще се разочароват и ще се отделят. На другия ден точно в 10 ч.
към текста >>
42.
22. Магията
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Било
събота
вечер.
Започва да се втвърдява, да не може да мърда и да говори. По едно време влиза Ангел, тя едва успяла да проговори: „Деветдесет и първи псалм". Той се уплашил и започнал да чете 91.псалм. Щом започнал да чете и постепенно тя се оправя. На никой не му минавало през главата, че това е магия направена от братята му.
Било
събота
вечер.
А в неделята отишли сутринта в салона да слушат беседа. Брат му се приближил и запитал как е жена му. Той разказал всичко. Тогава той се уплашил и казал: „Братко, какво щяхме да направим". И тогава братята му разказали греха си.
към текста >>
43.
5. Уважението
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Бяхме стояли само 17 дена и една
събота
Илия пристига.
5. УВАЖЕНИЕТО През 1939 г. бяхме на Рила с майка ми и трите деца. Тази година имаше много гости от Франция, Литва и други страни.
Бяхме стояли само 17 дена и една
събота
Илия пристига.
Разправяха му, че трябва да поздрави и целуне ръка на Учителя. Казах му, че това място ни е подарено на всички братя и сестри от всички краища на България и от целия свят трябва да се събираме общо, да се опознаем едни други и да изучаваме всичките закони на природата. Отговори ми: „Мене не ме интересува никой, дошъл съм да видя семейството си“. Аз не настоявах повече. На сутринта в неделя се измъквам тихичко и отивам на първата беседа в 5 ч.
към текста >>
44.
1. Първата среща и първото непослушание
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
И този същия Бъчваров, понеже аз си отивах на село
събота
и неделя, ми каза: „Като си дойдеш в понеделник, да дойде и баща ти като донесе тази полица“.
Там аз преседях две години където исках да уча шивачество. След това този човек ми предложи да ми купи шевна машина. Той беше представител на шевни машини. Обаче баща ми нямаше никаква възможност за това. Аз му разказах, че баща ми е продал един кон, който бяха взели срещу полица и са го излъгали и не са му върнали парите.
И този същия Бъчваров, понеже аз си отивах на село
събота
и неделя, ми каза: „Като си дойдеш в понеделник, да дойде и баща ти като донесе тази полица“.
Така и направихме. Баща ми даде на Бъчваров полицата и той можа срещу нея да вземе 5000 лв. на времето, за което пък ми даде една шевна машина. Но аз не се задоволих с това. Прибрах се на село.
към текста >>
45.
3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Понеже учех вече в село Бата където имаше прогимназия,
събота
след обед и неделя си отивах на село.
От време на време даваха по някоя закуска. Това ни направи добро впечатление, защото нито преви това, нито след това биваха раздавани нито закуски, нито подаръци - само през времето на Янко Андонов, тогава имаше. А пък училището имаше фонд, имаше ниви, доходи, но къде отиваха тия средства, не зная. През 1923 г. бях в четвърто отделение.
Понеже учех вече в село Бата където имаше прогимназия,
събота
след обед и неделя си отивах на село.
Веднъж като си отивам на село гледам селото оградено с войска. Можеш да влезеш в селото, но не можеш да излезеш. То пък се случи него ден събота, нали аз съм цяла седмица в село Бата и уча. Ние нали живеехме до кръчмата, а началниците бяха в кръчмата. На другият ден неделя ще правят обиск на цялото село, да търсят Янко Андонов.
към текста >>
То пък се случи него ден
събота
, нали аз съм цяла седмица в село Бата и уча.
През 1923 г. бях в четвърто отделение. Понеже учех вече в село Бата където имаше прогимназия, събота след обед и неделя си отивах на село. Веднъж като си отивам на село гледам селото оградено с войска. Можеш да влезеш в селото, но не можеш да излезеш.
То пък се случи него ден
събота
, нали аз съм цяла седмица в село Бата и уча.
Ние нали живеехме до кръчмата, а началниците бяха в кръчмата. На другият ден неделя ще правят обиск на цялото село, да търсят Янко Андонов. Същият беше взел участие във възстанието 1923 г., а то е било в с. Св. Влас до Несебър. Даже сега като се отиде в Св.
към текста >>
46.
18. Крадецът
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
В
събота
като ни пуснат и неделя изкарвахме вкъщи.
18. КРАДЕЦЪТ Като ме взеха войник 1934 г. и служех в Сливница, първоначално седяхме 15-20 дена и ни учеха как да даваме чест на някой офицер например и други работи, които трябва да знае един войник и щом добре се представим тогава ни пущаха в отпуск. Почнаха да ни пущат всяка седмица.
В
събота
като ни пуснат и неделя изкарвахме вкъщи.
Правеха икономия на хляба, на храната изобщо. Така аз си дойдох няколко пъти в София. Един път като дойдох чух, че в парахода-бараката, в която живееха стенографките, ставали кражби. Чудехме се кой може да е крадеца. Един неделен ден отидох на беседа, но не зная как стана, че сестра Надя, сестрата на стенографката Паша Тодорова ми каза, че ще дежури, за да хванат крадеца.
към текста >>
47.
28. Чичо Драган - дезертьора
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Работих в
събота
до обед.
28. ЧИЧО ДРАГАН - ДЕЗЕРТЬОРА Аз бях получил писмо от чичо ми Драган, да отида в Трявна, понеже той имал приятел там още от времето, когато е бил във Франция. Тогава те били пленници с тоя човек от Трявна. В писмото беше сложил и една хубава снимка. Пък аз нали съм турист.
Работих в
събота
до обед.
В събота имаше пазар в Габрово. Вземах си раницата и едно друго и тръгнах за Трявна през село Калпазаните. По пътя настигнах селяни и ги питам за Трявна.. Аз мислех, че Трявна е на десетина километра път, а се оказа, че е на двадесет и няколко километра Габрово-Трявна. А пък то почваше вече да се смрачава. Как ще намеря пътя?
към текста >>
В
събота
имаше пазар в Габрово.
28. ЧИЧО ДРАГАН - ДЕЗЕРТЬОРА Аз бях получил писмо от чичо ми Драган, да отида в Трявна, понеже той имал приятел там още от времето, когато е бил във Франция. Тогава те били пленници с тоя човек от Трявна. В писмото беше сложил и една хубава снимка. Пък аз нали съм турист. Работих в събота до обед.
В
събота
имаше пазар в Габрово.
Вземах си раницата и едно друго и тръгнах за Трявна през село Калпазаните. По пътя настигнах селяни и ги питам за Трявна.. Аз мислех, че Трявна е на десетина километра път, а се оказа, че е на двадесет и няколко километра Габрово-Трявна. А пък то почваше вече да се смрачава. Как ще намеря пътя? Те ми препоръчаха да вървя по електрическите стълбове, да не загубя посоката.
към текста >>
48.
29. В Русе и по Дунава
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
След един или два дена беше някакъв празник и й казах, че в
събота
вечер ще пристигна в Русе с кораба и че в неделя може да я заведа на „Свирчовица“.
Като работех в Никопол-Свищов през 1938 г. се видяхме със сестра Веса, другарката на Колю Йорданов от София. Дори пътувах с нея от Никопол до Свищов. Двама предприемачи от Свищов казваха, че видели една софиянка, но не могли да се сприятелят с нея и какво мислите, като слизаме в Свищов тя пред мене. А тя абонирана за списание „Жена и дом“.
След един или два дена беше някакъв празник и й казах, че в
събота
вечер ще пристигна в Русе с кораба и че в неделя може да я заведа на „Свирчовица“.
И така стана, че тия предприемачи ме гледат, зяпат и после ме разпитват. Аз останах много доволен, че те въпреки, че са правили големи усилия, не са могли да се докоснат до нея. След като бях станал вегетарианец се отказах от месо и от риба. Служих войник, върнах се, почнах да работя тук-таме по Дунава. По едно време работех в Силистра.
към текста >>
49.
38. Вила под наем
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
38. ВИЛА ПОД НАЕМ През време на войната липсваха сирене, масло и други някои продукти и аз почти всяка
събота
или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София.
38. ВИЛА ПОД НАЕМ През време на войната липсваха сирене, масло и други някои продукти и аз почти всяка
събота
или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София.
Една вечер (събота) сънувам сън, че отивам в Бургас в семейството на Сийка и Димитринка Калканджиеви, сестри на брат Иван Калканджиев. Аз бях много близък с тях. Посреща ме Сийка, Бог светлина да й дава, тя си замина, и ме въвежда в стаята. Гледам на сред стаята нещо като нар покрито на височина на една операционна маса, но покрито с една черна покривка. Сийка ми казва тихичко: „Майка ми спи“.
към текста >>
Една вечер (
събота
) сънувам сън, че отивам в Бургас в семейството на Сийка и Димитринка Калканджиеви, сестри на брат Иван Калканджиев.
38. ВИЛА ПОД НАЕМ През време на войната липсваха сирене, масло и други някои продукти и аз почти всяка събота или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София.
Една вечер (
събота
) сънувам сън, че отивам в Бургас в семейството на Сийка и Димитринка Калканджиеви, сестри на брат Иван Калканджиев.
Аз бях много близък с тях. Посреща ме Сийка, Бог светлина да й дава, тя си замина, и ме въвежда в стаята. Гледам на сред стаята нещо като нар покрито на височина на една операционна маса, но покрито с една черна покривка. Сийка ми казва тихичко: „Майка ми спи“. „Как ще спи“, викам, тука нали... И гледам черния плат посипан с прах, като че от месеци спи.
към текста >>
50.
19. При възрастните приятели
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
При бараката на Влад Пашов беше изкопана една голяма дупка и се слагаха там картофите и
събота
вечер аз отивам и напълвам една голяма раница с картофи.
На Витоша имаше една колиба от камъни, аз съм един от участниците в строежа на тая колиба и така бяхме го направили, че през зимата да има някъде човек да се преоблече и т.н. Тя беше трагедия, една катакомба, но все пак на възрастните им създаваше някакъв покрив, да не ги духа вятъра. Аз не влизах вътре, но аз пренасях картофите. На Бивака се беше образувал такъв обичай, че неделята, нали няма къде да ходим, взеха салон, взеха всичко, няма къде да се събираме и на Бивака се събираме и носим картофи. Най-напред всеки носи по 2-3 картофа, но после се организира така, че се купуваха картофи предварително.
При бараката на Влад Пашов беше изкопана една голяма дупка и се слагаха там картофите и
събота
вечер аз отивам и напълвам една голяма раница с картофи.
Сутринта в неделя с бай Иван отиваме първи. Бай Иван беше и готвач, много добър готвач и на него му беше задължението да направи картофената супа. А пък сутринта да посрещнем всички приятели, аз имах задължението и Благи, и Христо, да заварим всички чайници с вода и да посрещнем хората като идват с вряла вода. И така и правехме. Една сутрин бай Иван бели картофите, аз глася чайниците, вода, дърва и Христо тича натъй, натъй и виждам, че Олга Славчева пристига.
към текста >>
51.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Сега
събота
на пазар отиват те - или Петър, или баща му.
Т.: Ами работим по малко. В.: Около къщата копаеш, правиш това онова? Т.: Сега зимно време не копая. В.: Няма какво да правиш. Т.: Отивам за хляб.
Сега
събота
на пазар отиват те - или Петър, или баща му.
А другите дни аз съм тук. От понеделник та чак цялата неделя все отивам аз. И там намирам такива възрастни хора като мене, разговарям с тях ей така да минава времето. А пък днеска не ходим, пък ето ти дойде да си поприказваме. Все изпраща Учителя по някой и друг човек.
към текста >>
Вие кога правехте екскурзиите - в
събота
или в неделя?
Т.: Да, дето е плажа. Направиха там здания, бирария, плаж. Не знам още какво. Много работи направиха и се развали онова дето беше по-рано. В.: Сега понеже видях една снимка, на която се вижда, че сте ходили на връх Острец.
Вие кога правехте екскурзиите - в
събота
или в неделя?
Т.: А, не, ходехме през седмицата. В неделя имаше беседа. Тогава идваха много хора от София на гости при Учителя. В.: И вие ставате сутрин рано и с раниците тръгвате полека-лека нагоре? Т.: Да, с раниците тръгваме.
към текста >>
Винаги в
събота
не идват хора.
Да те намеря в добро здраве. Ей, добре, че се случи хубаво време посред зима. Виж колко трудно е да се каниш, каниш, каниш и да дойде тоя момент, много е трудно време да намериш, много е трудно небето да ти отвори път. Т.: Но дойде си сам и мен ме има! Е, това е най-важното!
Винаги в
събота
не идват хора.
Идват към 3-4 часа след обед, после си отиват. Двама има тука да спат та сутрин за беседа да са у неделя. Неделя сутрин. Тука се чете беседа. В.: То сега е хубаво времето, то се оправя.
към текста >>
52.
2. Дългият път към първата беседа
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Една вечер,
събота
се събираме у кръчмата да пием и Симеон каза: „Сега няма да пием тая вечер.
Веднъж когато е на занятие в училището той взема шперц и отваря вратата на стаята й. Намира там беседи от Учителя. Започнал той да чете. веднъж той я проследил като отива в София при Учителя на беседа и тъй той научил къде живее и къде държи беседи Учителят. Но за това никому не казвал, само он си знае.
Една вечер,
събота
се събираме у кръчмата да пием и Симеон каза: „Сега няма да пием тая вечер.
Утре ви сакам в три часа през нощта горе при черквата и че идеме у София. Ама рано, трябва у три часа да сме там“. И ние на определеното време и място събрахме се при черквата и тръгнахме. Тогава нямаше превозни средства. До Княжево се ходеше пеша.
към текста >>
53.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Ама имаше една учителка тука от нашите сестри Елена Григорова и тоя брат, богатио Симо земе с шперц, кога оная е на занятие, отваря й вратата и зима беседите, прочита ги, после по нея, по нея, проследява я къде ходи, иде у София, без да ни казва, без нея, научи всичко и една
събота
се събираме всички в кръчмата да пиеме и той казва: „Сега тая вечер няма да пиеме.
И като дойдох тука намерих ги у кръчмата, не си идем дома, право у кръчмата идем, да не е дено или вечерта загубена. Намерих ги четиримата пияни. Пропаднахме. Направихме въздържателно дружество. Направихме и стари, и млади написахме - пак пропаднахме. Най-после - нищо не ни помага, какво да правиме.
Ама имаше една учителка тука от нашите сестри Елена Григорова и тоя брат, богатио Симо земе с шперц, кога оная е на занятие, отваря й вратата и зима беседите, прочита ги, после по нея, по нея, проследява я къде ходи, иде у София, без да ни казва, без нея, научи всичко и една
събота
се събираме всички в кръчмата да пиеме и той казва: „Сега тая вечер няма да пиеме.
Утре у три часа заминаваме за София“. А щом каже за София, ние знаеме, че ни води някъде да пиеме. Нещо е продал баща му“. „И определеното место горе при черквата ви сакам у три часо сутринта.“ И събрахме се и тръгнахме. Пеша се ходеше до Княжево.
към текста >>
54.
19. Заминаването на Учителя
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Това беше всеки ден до
събота
.
Аз си дойдох вкъщи, защото имам работа. Тия четири деца, това не е едно дете, имам грижи около тях. Всяка вечер отивахме в големия салон край Учителя, но нали не бива да се пали печка, бе студено. Ние насядвахме на столовете, пеехме и се молехме. Спомням си, че един брат беше дошъл от някъде и свиреше на цитра, но не го познавах.
Това беше всеки ден до
събота
.
В неделя като че се пооткри небето. Разрешението го имахме, гроба беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя. На поляната, на която играехме Паневритмия направиха три кръга като носеха тялото на Учителя, а ние вървяхме след Него. Накрая спряха на местото където беше изкопан гроба до лозичката. Братята бяха сложили дъски на дъното на гроба, върху които поставиха ковчега с тялото на Учителя.
към текста >>
55.
7. Истинският хляб
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Аз казвам, може в
събота
да ходят на Витоша, щото в
събота
сега не се работи, но в неделята требва да бъдат на беседа.
Това беше. А в четвъртък ходехме на Витоша. Само в четвъртък, а не както сега в неделя бягат по Витоша. Некога сме по 10-15 баби като мене. Нема ги младите.
Аз казвам, може в
събота
да ходят на Витоша, щото в
събота
сега не се работи, но в неделята требва да бъдат на беседа.
Неделя, много държеше Учителя на това нещо. В неделя изпечения хляб от седмицата се разчупва, раздава се и се яде. Това е хлябът. Това е Словото на Учителя. Това е истинския хляб.
към текста >>
56.
9. Обсебване
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
После последния ден, беше
събота
, Учителят каза: „Тази година много братя и сестри ще си заминат за другия свят.
Беше и сестра ми. Тя вървеше все така с мене. В една от беседите Учителят измежду другото каза: „Една сестра гледа през прозореца на брата си! “ И за миг ме погледна. Разбрах, че се отнася за мене.
После последния ден, беше
събота
, Учителят каза: „Тази година много братя и сестри ще си заминат за другия свят.
Ще ги пратим мисионери в България“. След като се върнахме от събора, след някой и друг месец сестра ми почина. И действително в това число на бъдещите мисионери влезе и моята сестра. А как ще стане това, тука вече думата има Учителят.
към текста >>
57.
33. Евакуацията
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Много са били гостите, които са идвали особено
събота
и неделя.
“ Учителят влезнал първо в голямата стая докато Темелко приготви малката за Учителя. Щом Му я подредили Той станал и влезнал в нея. Така е прекарал 10 месеца. В голямата стая се настанили братята и сестрите. Вечерно време Темелкови постилали на пода черги и там на пода се опъвали всички на земята да спят.
Много са били гостите, които са идвали особено
събота
и неделя.
Те били от различни градове и села на страната. Тук Учителят е продължил с беседите Си и са ходили на Паневритмия в местността „Бачище“. А беседи имало всяка сряда и неделя. Така тук преминали 10 месеца с Учителя и Братството.
към текста >>
58.
2. Среща със Словото на Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Събота
прекарах в размишление, привечер ми дойде на ум да посетя утре сутринта, неделя, семейство Ставреви и на другия ден, неделя, към 9 часа преди обед аз се запътих към домът на брат Ставрев.
Погледнах иконите, помолих се, запалих свещи и си излязох. Откровено казано църквата не ме привличаше никога. Аз съзерцавах икони отдавна отминали. Исках да видя живи икони в света. Да ми проговорят.
Събота
прекарах в размишление, привечер ми дойде на ум да посетя утре сутринта, неделя, семейство Ставреви и на другия ден, неделя, към 9 часа преди обед аз се запътих към домът на брат Ставрев.
Като приближих домът им, почуках на вратата. Веднага се появи брата. Пак тъй лъчезарен, усмихнат и покани ме да отидем в горния етаж. „Дойдох при вас да ми гледате на ръка, нещо съм умъчнена.“ Като взе брата ръката ми рече: „Не се отчайвайте. През пролетта ще идвате в нашия салон на Бялото Братство и там ще си говорим повече“.
към текста >>
59.
8. Като воин на Бялото Братство
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Тогава Александрина се обади на брат ми в Италия, на Кармело, на Джилю в Женева и брат ми от Италия ходи два пъти да я види, а Джилю всяка
събота
и неделя с жена си от Женева взимаха един бърз влак, който за 4-5 часа отиваше от Женева до Париж и той се грижеше нали за сестрите да им носи нещо.
„Отидох да видя какво става. Виждам вратата отворена, заварвам я, масата пълна с беседи на Учителя, телефона затрупан с книги и тя паднала долу. Щеше просто да си умре така от болки.“ Александрина веднага вика бърза помощ, носят я на болница, нали там малко я позакрепват и й направиха всички изследвания, даже я отвориха малко, но видяха, че вече е късно, имала рак в панкреаса, има метастазии навсякъде и тогава я сложиха в един институт много хубав, в отделна стая, телевизор, отделно сервизни помещения, баня, телефон до нея и много хубави грижи. За всичко се грижеше персонал срещу медицинската помощ, нали, това което и ние имахме уж едно време. Тя плащаше само 20%, а 80% плащаха социални грижи.
Тогава Александрина се обади на брат ми в Италия, на Кармело, на Джилю в Женева и брат ми от Италия ходи два пъти да я види, а Джилю всяка
събота
и неделя с жена си от Женева взимаха един бърз влак, който за 4-5 часа отиваше от Женева до Париж и той се грижеше нали за сестрите да им носи нещо.
Нали все пак трябва. Въобще той се грижи после за погребението. И там е също много трудно да се намери място в гробището, но тука помогна на Росица Янчева съпругът, който беше за щастие кмет в квартала, в който живееше Ана. И той живееше там. А там всеки квартал си има гробище, та той помогна да се намери място и после брат ми се грижи паметник да й направи.
към текста >>
60.
38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА
,
,
ТОМ 8
Марче, обичам пред неделя (
събота
вечер) да оставя настрана всекидневната работа и да си мисля хубави неща: за Рила, за Изгрева, за Него, за тебе и пр., и пр... Тази вечер пак отидох да се разхождаме с тебе двете край изворчето.
Затова небето е толкова синьо. Затова слънцето тъй ослепително грее. - И всичко и вред загадъчно и нежно се усмихва! А там, край бялото и приказно изворче, отдъхва тихо и спокойно Той, всред своите любящи и верни ученици. И най-младият от тях леко и унесено свири.
Марче, обичам пред неделя (
събота
вечер) да оставя настрана всекидневната работа и да си мисля хубави неща: за Рила, за Изгрева, за Него, за тебе и пр., и пр... Тази вечер пак отидох да се разхождаме с тебе двете край изворчето.
До "Близнаците" не можахме да стигнем, защото там край изворчето ме спряха няколко светли, вдъхновени картини, които се опитах да възпроизведа на лист. Отворила бях и рилската си тетрадка и там прочетох: "Той отдъхваше тихо и спокойно всред своите любящи и верни ученици и най-младият от тях свиреше". Видях цялата обстановка, нашата групичка, и чух да ми нашепваш: "Запиши си го". И сега разширих това споменче и го подарявам на тебе, ако и мъничко и скромничко. Бъди снизходителна към грешките!
към текста >>
61.
17. ВЪТРЕШНИЯТ МЕТОД ЗА РАБОТА
,
,
ТОМ 8
Вторник: "В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребъдва, грехът и беззаконието изчезват." Сряда: "В преддверието на Божията Мъдрост, гдето Светлината цари." Четвъртък: "Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Петък: "Осветени чрез Истината, ние ще имаме Мир с Бога."
Събота
: "Милосърдието седи на първото място в живота." Неделя: "Твоят Дух да ме озари, Господи.
17. ВЪТРЕШНИЯТ МЕТОД ЗА РАБОТА Един ден съм при Учителя и поисках от Него да ми покаже нагледно как един ученик трябва да работи при нозете на Учителя. Той взе едно свое тефтерче, отвори една страница от него и ми каза: "Препишете си от тук до тук". Аз седнах на стол и на масата Му записах следното: "Люби Бога, Обичай ближния си, Търси Съвършенството! В.И.Ч.Б.В.Б. - Верен, Истинен, Чист и Благ, Всякога Бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини." ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ ПРЕЗ ДЕНЯ Понеделник: "Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува.
Вторник: "В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребъдва, грехът и беззаконието изчезват." Сряда: "В преддверието на Божията Мъдрост, гдето Светлината цари." Четвъртък: "Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Петък: "Осветени чрез Истината, ние ще имаме Мир с Бога."
Събота
: "Милосърдието седи на първото място в живота." Неделя: "Твоят Дух да ме озари, Господи.
Да позная Твоята Любов, да получа Вечния Живот." ЕДНА ЗАДАЧА Когато станете сутрин, помислете две минути за Бога, че е Вселюбящ, Всемъдър и Всеблаг. Веднага силите на мозъка ви ще се регулират и вие ще сте готов да работа. Този е първият и най-лек метод. След това следва упражнение за две седмици, като по три пъти на ден сутрин, на обед и вечер ще кажете: "Бог е Любов. Бог е Всемъдър.
към текста >>
62.
33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ
,
,
ТОМ 8
/Изпята в
събота
на 7.Х.1934 г.
в големия салон/ НИВАТА РОДИ ИЗОБИЛНО Нивата ми тази година роди изобилно. Ще се поблагодаря на Бога, че имам една щастлива година. Хамбарът е пълен. Децата ми са облечени, слава Богу. Жената ми е здрава, на църква ходи и пее.
/Изпята в
събота
на 7.Х.1934 г.
в 5 ч. сл. об./ ПРИ ВСИЧКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА При всичките условия на живота не губи своя мир. Ако времето е влажно, това не е за теб нещастие. Ако пък вятърът вее, това не е буря, която ти да не можеш да устоиш. Ако играе земетръс, пак земята си играе, макар и да причинява скръб.
към текста >>
63.
63. ПРАЗНОТО ВРЕМЕ
,
,
ТОМ 8
Ето дошла е
съботата
.
"Вярно ли е, Учителю? " Той поклаща глава и потвърждава. Преминава покрай мене, а аз оставам и се радвам като дете. Понеже стоях без работа, реших поне да измета алеята, т.е. сама си намерих работа.
Ето дошла е
съботата
.
Отново мета пред салона около дългите дървени маси. Учителят слиза по дървените стъпала. Няколко сестри отдолу го пресрещат и тръгват след Него. Това са онези сестри, които непрекъснато висяха или горе пред вратата Му или долу на стълбите. Чакаха да се яви, да Го зърнат и да поприказват с Него.
към текста >>
64.
72. БЛАГОСТ
,
,
ТОМ 8
Прилагайте всичко с любов, работете съзнателно.
Събота
.
Вашите мисли и чувства са първите ви неприятели. Малко ще говорите, много ще работите. Животът е красив, когато се изявява. Бог е оставил хората сами да решават задачите си. Той остава невидим за хората.
Прилагайте всичко с любов, работете съзнателно.
Събота
.
Нарушават ли законите на справедливостта, работите на хората се развалят. Когато иска да постигне нещо, човек трябва да бъде търпелив. Изкуство е за човека да търпи. Не се спъвайте от противоречията, но ги изправяйте. Толкова години сте на земята, какво сте направили за любовта?
към текста >>
65.
4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
,
ТОМ 8
Често пъти отивахме и на Витоша, като сме тръгвали
събота
срещу неделя рано сутринта.
Нашето семейство полека, лека пожела да се включи в неговата група и той с много големи трудности ни прие в групата си. Не беше лесно да се влезе в тази негова група и имаше големи изисквания за това. Трябва да кажа, че аз никога не съм работила толкова усилено духовна работа както в групата на брат Петър. Той беше незаменим организатор, вдъхновител и много предан на идеите на Учителя, но много сериозен брат. Отивахме сутрин рано в 5 часа на беседа и на посвещение и много често пъти той ни говореше, че трябва да посипем с пепел главите си и да скъсаме с миналото.
Често пъти отивахме и на Витоша, като сме тръгвали
събота
срещу неделя рано сутринта.
Имаше един персонален рейс, който минаваше по Дървенишкото шосе и сме ставали 1 и 1/2 - 2 часа през нощта и сме чакали докато мине персоналния рейс и с него отивахме до Бистрица, а оттам поемахме нагоре по поляните с цел да можем да посрещнем слънцето някъде нагоре на височина. Прекрасни бяха тия прекарвания с брат Петър Филипов, просто незаменими. Той много добре ръководеше дейността, духовната работа през целия ден и целия ден прекарвахме отлично в една хармонична атмосфера от сутринта до вечерта. Изкачвахме се обикновено до върха "Купена" и там имахме огнище, четеше се беседа в 10 часа. Там си правехме много хубав чай, понякога слагахме и боровинки, когато имаше наоколо и на обед обядвахме заедно, почивахме си чак до 3-4 часа и след това слизахме обратно, отново по баирите, за да слезем до Бистрица и да вземем отново рейса за връщането.
към текста >>
66.
11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА
,
ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА
,
ТОМ 8
Въпреки всичко, те говорили с най-важния шеф на групата на Михаил и днес ще преминем с мъжа ми Християн през бариерата, за да чуем репетицията, която двете девойки подготвят, за концерта, който ще се състои в
събота
.
Казах му още, че никой няма право да ги променя и коригира. Той ми обясни още, че те искат да направят мост между двете братства. Отговорих му, че тук е "гнездо". Казах му още, дали Учителят ще е съгласен за това, което правят. Той ми отговори, че досега всичко добре се било нареждало - значи Учителят е съгласен.
Въпреки всичко, те говорили с най-важния шеф на групата на Михаил и днес ще преминем с мъжа ми Християн през бариерата, за да чуем репетицията, която двете девойки подготвят, за концерта, който ще се състои в
събота
.
А ние си тръгваме в други ден. Какво е моето мнение, Вергилий! Аз съм с истинския Учител, който слезе от Духовния свят, за да предаде Словото на Бога. За мене няма никакъв втори Учител! Ако Христос беше възлюбления Син на Бога, Учителят беше Бащата - Отец, в който се изяви с пълна Сила и власт, Духът на Истината.
към текста >>
Надежда и Елена ни свириха програмата от музика на Учителя, която ще изнесат на концерта в
събота
.
Отпред на огромните стени има Пентаграм, триъгълници, картини на дъгата и др. много хубави табла. Има и уредба за слушане на музиката. Има и разни малки зали с пиана, където се преподаваха уроци на малки деца. Има и хор 120 души.
Надежда и Елена ни свириха програмата от музика на Учителя, която ще изнесат на концерта в
събота
.
Ние си заминаваме утре. Още като пристигнали в хотела си, българите намерили малки книжки, издадени на български език. Отпред с портрета на Учителя, а отзад на Михаил. Вътре има кратка биография на Учителя, както и на Михаил, как той бил намерил Учителя и как през 1937 г. Учителят го изпратил във Франция.
към текста >>
67.
20. „ПАРАХОДЪТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В
събота
вечер идвах, в неделя присъствах на двете беседи и си отивах.
Да, затуй. В.К.: Значи Паша продължаваше да работи сама. Е.А.: И аз когато идвах, пак работех. В.К.: Вие къде учителствахте? Е.А.: В село Макоцево учителствах.
В
събота
вечер идвах, в неделя присъствах на двете беседи и си отивах.
Обикновено през неделя идвах. А някога и всяка неделя.
към текста >>
68.
35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Даже помня брат Радославов като разбра че съм учителка: „Ами кога, аз всякога виждам че си тука", защото аз си идвах всяка
събота
.
Е.А.: Да. От 1921 год. до 1931 год. редовно. Ама аз и след това като идвах пак си стенографирах. Аз не напуснах мястото си.
Даже помня брат Радославов като разбра че съм учителка: „Ами кога, аз всякога виждам че си тука", защото аз си идвах всяка
събота
.
И аз го преживях много тежко. Защото, Учителят ме гони, разбираш ли? Това беше все едно, че аз дойдох до самоубийство тогава във вътрешните си борби. Но слава Богу не направих тая глупост. Щото, ако я бях направила е грешка непоправима.
към текста >>
Е.А.:
Събота
и неделя идвах.
И наистина, че само мисълта ми за баща ми и за Учителя ме спряха да не направя това нещо. Аз обичах баща си. Казвам как ще го наскърбя така жестоко и Учителя обичам и уважавам. Как казвам, как мога, най-добрите същества, да направя това и затова не казах, но си понесох наказанието близо четири години в село Макоцево - затвор. В.К.: Бяхте учителка.
Е.А.:
Събота
и неделя идвах.
Много рядко прескачах събота. В.К.: Това е от 1931 год. до 1935 год. Е.А.: Докато ме уволниха -1935 год. В. К.: 1935 год.
към текста >>
Много рядко прескачах
събота
.
Аз обичах баща си. Казвам как ще го наскърбя така жестоко и Учителя обичам и уважавам. Как казвам, как мога, най-добрите същества, да направя това и затова не казах, но си понесох наказанието близо четири години в село Макоцево - затвор. В.К.: Бяхте учителка. Е.А.: Събота и неделя идвах.
Много рядко прескачах
събота
.
В.К.: Това е от 1931 год. до 1935 год. Е.А.: Докато ме уволниха -1935 год. В. К.: 1935 год. вече си продължихте?
към текста >>
69.
57. ОТХОДНОТО МЯСТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Той идваше, понеже нямаше при Него баня и в
събота
палехме печката, то беше самовар.
И за нас имаше клозет и баня. В.К.: За стенографките? Е.А.: Да. После, не, за нас стенографките. А пък Учителят идваше да се къпе в нея баня.
Той идваше, понеже нямаше при Него баня и в
събота
палехме печката, то беше самовар.
Палехме печката и Той там идваше да се къпе. В.К.: Всяка събота. Е.А.: Всяка събота, да. Ама разбира се понеже беше и клозет, винаги преди това всичко измивахме, изчиствах и тогава идваше Той. В.К.: Ама беше и клозет.
към текста >>
В.К.: Всяка
събота
.
Е.А.: Да. После, не, за нас стенографките. А пък Учителят идваше да се къпе в нея баня. Той идваше, понеже нямаше при Него баня и в събота палехме печката, то беше самовар. Палехме печката и Той там идваше да се къпе.
В.К.: Всяка
събота
.
Е.А.: Всяка събота, да. Ама разбира се понеже беше и клозет, винаги преди това всичко измивахме, изчиствах и тогава идваше Той. В.К.: Ама беше и клозет. Е.А.: Имаше и клозет. В.К.: В същото помещение ли?
към текста >>
Е.А.: Всяка
събота
, да.
После, не, за нас стенографките. А пък Учителят идваше да се къпе в нея баня. Той идваше, понеже нямаше при Него баня и в събота палехме печката, то беше самовар. Палехме печката и Той там идваше да се къпе. В.К.: Всяка събота.
Е.А.: Всяка
събота
, да.
Ама разбира се понеже беше и клозет, винаги преди това всичко измивахме, изчиствах и тогава идваше Той. В.К.: Ама беше и клозет. Е.А.: Имаше и клозет. В.К.: В същото помещение ли? Е.А.: Дето беше банята, там беше и клозета.
към текста >>
70.
58. ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ
,
Елена АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
-
събота
, държа беседата „Свещеният огън".
Имаме празник. И точно тогава започна да се издига голям дим от кебапчийницата и да се разстила върху съборяните. Срам и позор за учениците. Тогава Учителя посочи пивницата и каза: „Там е големият пушек и дим, а при нас е свещения огън". И тогава на 27 август 1939 год.
-
събота
, държа беседата „Свещеният огън".
Ние я стенографирахме, дешифрирахме и се направи резюме на тази беседа, която ще включиме тук. Нали от едната страна е Черната ложа, а от другата е Бялата ложа.
към текста >>
71.
86. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МЪРЧАЕВО И В СОфИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
В.К.: Сега, това беше в сряда, четвъртък, петък,
събота
, нататък как се развиха нещата?
Е.А.: Той тогава си отиде. След това си отиде. В.К.: Да. Е.А.: Учителят не остана да не ни дава беседи. Да, държеше.
В.К.: Сега, това беше в сряда, четвъртък, петък,
събота
, нататък как се развиха нещата?
Е.А.: Ами продължихме да се събираме. Младежкият клас си се събираше отделно. Общият клас отделно, неделя сутрин пак, както - продължихме си работата. Ние продължихме работата си доста дълго време и след това. Нас ни засегнаха когато почнаха да правят преобразованието от новата комунистическа власт.
към текста >>
72.
120. РОДОВАТА КАРМА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И Гела си търси ключа, Малина как е решила, какво е направила, мисля, че една
събота
вечер отива с теслата, както Гела се навела да търси ключа, почва да я удря с теслата и Гела викала: „Мила, защо ме убиваш!
От тъмно до тъмно. Даже някога по тъмно, ако съм се случила там съм отивала с нея да не е сама на гробищата. До такава степен една такава привързаност. Това е фанатизъм, нищо друго. Баща й беше онзи, който разтури един от съборите на Бялото Братство в Търново.
И Гела си търси ключа, Малина как е решила, какво е направила, мисля, че една
събота
вечер отива с теслата, както Гела се навела да търси ключа, почва да я удря с теслата и Гела викала: „Мила, защо ме убиваш!
" Тя е викала. Не знам кой ми го беше казал това, но всеки случай я уби. На другия ден имала глупостта да отиде пак там и по този случай я хванаха нея и тя в първото разследване си призна. То беше срещу неделя когато я убила, а до вторника я хванаха и тя си призна всичко. И тогава мен ме арестуваха в неделята на обед и аз понеже дешифрирах в сряда лекциите и си казах така, като бях арестувана в неделя, понеделник и вторник.
към текста >>
73.
122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Да отидеме понеделник на екскурзия, после вторник, сряда, четвъртък, петък,
събота
, неделя, така последователно всяка седмица в следващия ден.
Учителят бе дал задача на Младежкия клас. Имаше няколко групи, научни и други някакви групи, и може би това в беседите ще се види. А пък имаше една друга група, която беше наречена духовна, тя се занимаваше само с духовни въпроси. Тази духовна група си поставяше всякакви задачи. Помня имахме една задача, но ние си ги поставяхме.
Да отидеме понеделник на екскурзия, после вторник, сряда, четвъртък, петък,
събота
, неделя, така последователно всяка седмица в следващия ден.
И други задачи си поставяхме и не знам това кой измисли тая задача, да отидеме на Мусала. Това беше през февруари. Ще отидеме духовната група на Мусала. В нея влизаха: Борис Николов, Георги Радев и Никола Каишев от братята. А от сестрите бяхме ние трите стенографки, Мария Тодорова, Сийка Динова, Василка Иванова - шест.
към текста >>
74.
184. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Значи сряда, четвъртък, петък,
събота
, неделя Го погребаха.
На 31.XII.1944 год. Го погребахте? Е.А.: Та той имаше възможност да нарисува тия ръце. В.К.: Учителят си замина. Е.А. На 27 - сряда.
В.К.: Значи сряда, четвъртък, петък,
събота
, неделя Го погребаха.
Значи на31? Значи той нарисува ръцете на одъра. В.К.: Друг, който е Борис Шаров. Е.А.: Е, Шаров е художник. В.К.: Той какво е...?
към текста >>
75.
07.Когато 60 години ме делят
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
За да се срещнат, той в
събота
следобед, когато се освобождавал от службата, от Самоков отивал в София и оттам вземал влака за Видин.
Било за връзки, които е имал, било други някакви опитности. Той ми разправи една история от ранната си възраст. Като млад офицер и имал връзка с разни момичета. Разказвал ми е различни случки, но един случай ми направи силно впечатление, заради характера му. Разказа ми, че едно момиче се влюбило в него, то живеело във Видин, а той е бил поручик или подпоручик в Самоков.
За да се срещнат, той в
събота
следобед, когато се освобождавал от службата, от Самоков отивал в София и оттам вземал влака за Видин.
Срещал се с нея и на другия ден се връщал в Самоков. Не ми беше ясно как е успявал да прави това, но казваше, че го е правил. След време са се разделили. Минали доста години и той чул, че е заболяла от туберкулоза. Той отишъл да я посети, тя била на легло.
към текста >>
76.
17.В 1931 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
След като прекарах един месец в Макоцево, една
събота
отидох на Изгрева.
Отговорих си: Имам само едно желание, искам да бъда ученик. Така аз си дадох сметка какво искам в живота си. Отговорът беше да следвам пътя на ученичеството. Така кристализираха в съзнанието ми какво аз желая в живота си. От този момент у мене започна едно вътрешно изясняване и едно успокояване.
След като прекарах един месец в Макоцево, една
събота
отидох на Изгрева.
Срещнах се с Учителя. Той ме прие много внимателно. Докато бях учителка и идвах на Изгрева, Учителят беше много внимателен с мене. Така постъпваше може би, защото го послушах. Вътрешното ми състояние много бавно се избистряше.
към текста >>
77.
18.Когато идвах в свободните дни
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато идвах в свободните дни
събота
и неделя на Изгрева, аз ги прекарвах при Паша.
Когато идвах в свободните дни
събота
и неделя на Изгрева, аз ги прекарвах при Паша.
Още първата година след като отидох учителка, Паша и Савка се разделиха. На Савка разшириха една малка лятна кухничка, за която аз бях се наела да я построя до „Парахода". Ние трите стенографки живеехме в една стая с три легла и три маси и беше доста тясно. Аз бях намислила да направя една палатка до „Парахода", която да я покрия с импрегниран плат, за да можем там да се храним през летните месеци. Аз бях поръчала бичмета и бяха до „Парахода".
към текста >>
78.
ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА
,
,
ТОМ 9
/ Изгрев,
Събота
, 7 ч.с. Св.Варвара, 17.X1L1932 год.
Савка. „ Оставете Любовта, която носи живота, свободна, не я ограничавайте; не ограничавайте Мъдростта, която носи знанието и светлината; не ограничавайте Истината, която носи свободата и простора, ако искате да не си създадете най-голямото нещастие в света! "/От Учителя/. * * * Н. А. К. Б. А. ! /Няма Любов като Божията Любов!
/ Изгрев,
Събота
, 7 ч.с. Св.Варвара, 17.X1L1932 год.
Драга Еленуца, В този момент, когато ти пиша, „Параходът" е в празнична премяна. Всичко е бяло, чисто, спретнато, наредено. След един час Учителят ще бъде на чай в „Парахода", по случай предстоящия Савкин ден, понеже утре, неделя, това е невъзможно почти. И ти ще опиташ малко от този празник. Четох писмото ти до Аня.
към текста >>
79.
ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Саранци миналия петък и
събота
.
А колко лесно се чака! Но нали ще се възпитаваме. Друго удобно нещо ще бъде, ако както ти казвам, се пребереш в София, ще мога поне в неделя да идвам. Е, ако, ако... Колкото, ако написах, но те са все таки успокоителни, по-добре с ако, отколкото без нищо. Да ти кажа няколко думи за учителската конференция, която имахме в с.
Саранци миналия петък и
събота
.
Събират се от околните села учители до 60-70души. Срещнах и някои мои съученички и ученички от стажа ми. Всички поразява, че съм отишла учителка в село, като имам ценз за гимназия. Те не знаят бедничките, че аз бягах от София, не търсех и не избирах място. Впечатлението ми от всички е, това са чиновници, като не намерили по-удобен занаят, взели учителството.
към текста >>
80.
XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-3
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
,
ТОМ 9
В.К.: Колко дена стоя четвъртък, петък,
събота
.
Е.А.: Виж, повдигна Го. В.К.: В последните мигове на Учителя, той Борис какво, пое Го с ръцете. Е.А.: Повдигна Го от кръста нагоре и Той направи няколко издишки и свърши. В.К.: И после вас ви изгониха и вече Го измиха, изкъпаха и Го приготвиха за обличане. Е.А.: Да Го облекат, да.
В.К.: Колко дена стоя четвъртък, петък,
събота
.
Учителят къде беше? Е.А.: И неделя. В.К.: И неделя в салона така ли? Е.А.: В салона беше. Ти виж сега, много бяха смутени всички, много бяха смутени и да ти кажа аз се изненадах, че аз предложих в големия салон да бъде тялото.
към текста >>
Е.А.: А не сме правили по-специално защото, ако на другия ден е клас, нали
събота
срещу неделя е Бъдни вечер, ако да речем Коледа е в ден на клас, ние си взимаме класът и Учителят даже казваше: „Хайде сега ще свършим, че утре ще дойдем на клас".
Е.А.: Е, не, или картофки, или каквото беше сготвено там. Дежурните каквото приготвят. В.К.: По-специален ритуал и по-специално отпразнуване? Е.А.: Моля? В.К.: По-специално отпразнуване?
Е.А.: А не сме правили по-специално защото, ако на другия ден е клас, нали
събота
срещу неделя е Бъдни вечер, ако да речем Коледа е в ден на клас, ние си взимаме класът и Учителят даже казваше: „Хайде сега ще свършим, че утре ще дойдем на клас".
В.К.: Това е за Коледа. Е.А.: За Коледа. В.К.: Значи имало е и такива случаи. Е.А.: Такива случаи сме имали. В.К.: Значи да свършиме, че утре трябва да имаме клас.
към текста >>
81.
01 - 55. МОЛИТВАТА НА БАДЕМЧЕТО
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Една
събота
, само един ден преди сечта, пристигнала една сестра от далечно балканско село на братската градина, но нямало кой да я посрещне, защото на градината нямало никой.
55. МОЛИТВАТА НА БАДЕМЧЕТО От няколко години бадемите на братската градина не раждат, а те са почти единственият източник за дохода, необходим за издръжка на градината. Налагало се бадемите да се отсекат и на тяхно място да се посадят други плодни дървета. Решението било взето и се чакал само уреченият ден. Бадемите сякаш чували всичко, което се говори и чакали своя последен ден, тръпнейки от страх, свеждайки мълком клони един към друг.
Една
събота
, само един ден преди сечта, пристигнала една сестра от далечно балканско село на братската градина, но нямало кой да я посрещне, защото на градината нямало никой.
Тогава тя отишла между бадемите и се спряла при едно малко бадемче. След като постояла при него, сестрата сякаш доловила мъката му, което на своя език й проговорило. Ето и думите: „Моля ви се, не ме отсичайте. Аз всяка година ще ви давам бадеми. Пощадете ме!
към текста >>
82.
03 - 02. БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ 1968
,
АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.
,
ТОМ 10
Още от предния ден,
събота
, обширната Братска градина е изпълнена с хора, братя и сестри, дошли от околността на Айтос и от други, по-далечни градове и села.
2. БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ 1968 Днес, в неделния ден, ще се празнува тук деня на Учителя, за да могат повече братя и сестри да дойдат на празника.
Още от предния ден,
събота
, обширната Братска градина е изпълнена с хора, братя и сестри, дошли от околността на Айтос и от други, по-далечни градове и села.
Колко светлина в очите на братята и сестрите! Колко топлина в техните сърца! Каква чиста, небесна, Божествена радост изпълва всички! Ето, събрани сме отново тук всички заедно. Като огромен кошер е днес Братската градина, като малки пчелици са братята и сестрите, всяка от които носи събрания от нея мед... Това е Любовта, това е Братството, това е единството, това е Светлината, донесена от Учителя.
към текста >>
83.
07 - 10. ЯСНОВИДЕЦЪТ ОТ ИНДИЯ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Денят бил
събота
, когато Учителят не приема посетители.
" - питал той. - „Между нас няма такъв. Или има един Учител, но той е обикновен." - „Искам да ме заведете при него." Отишли на Изгрева. Учителят бил горе в стаята си. Показал се през отворената врата.
Денят бил
събота
, когато Учителят не приема посетители.
Ето защо му казал, че ще го приеме в понеделник, в 15 часа. Ясновидецът не отишъл на определената среща, защото бил разочарован, тъй като видял Учителя в матова светлина. Той си представял Мировия учител, че ще свети като слънце и тъй като не видял такава светлина, отпътувал, без да се срещнат. Дошъл до вратата на Учителя, но не го познал и си отишъл разочарован. Големият ясновидец бе забравил, че Великият Учител може да скрие лъчението си.
към текста >>
84.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Един ден, в
събота
, отива в Мърчаево да се види с Учителя.
В. К.: Пишеш за брат Цеко Ятугов, че в невидимия смят му готвят апартамента. Какъв е случаят, знаеш ли? Г. С.: Зная го. Брат Цеко беше един от хората, които не бяха евакуирани в Мърчаево. Беше останал на Изгрева.
Един ден, в
събота
, отива в Мърчаево да се види с Учителя.
Като се срещнал с Цеко, Учителят му казал така: „Брат Цеко, готвят ти апартамент." Цеко разбира, че става дума за невидимия свят. Цеко се усмихнал и казал: „Няма да гобъде." Или, с други думи, искал да каже, че самочувствието му е добро. „Няма такова нещо." И се върнал на Изгрева. На другия ден. когато Учителят бил на масата вън, в Мърчаево, тъкмо били свършили обеда и Учителят казал: „Брат Цеко дойде!
към текста >>
85.
08 - 03. НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Може ли в
събота
вечер?
През това време съм имал срещи с Учителя, когато съм имал някаква нужда. Аз съм може би от ония хора, които са имали най-малко срещи с Учителя. Смятах, че сам трябва да разрешавам задачите си и няма какво да обременявам Учителя с това, докато всеки ден пред вратата на Учителя имаше цяла върволица, опашка имаше, да чакат за среща с Учителя. Аз съм отивал само в такива случаи, които са били много важни за мене. Един случай имах, когато през 1936 година завърших свободния университет, отидох приУчителя и му казах: „Учителю, по случай завършването на университета искам да дам една вечеря на братството тука.
Може ли в
събота
вечер?
" - ,.Не, рекох, отложете за неделя вечер, защото събота вечер съм зает." И така направихме вечерята в неделя вечерта. Беседата беше на обед, а вечерята - вечерта. На вечерята бяха към 120 души. Искам да кажа тогава колко евтино струваше. 120 души с половин заплата, 600 лева, можах да ги нахраня.
към текста >>
" - ,.Не, рекох, отложете за неделя вечер, защото
събота
вечер съм зает." И така направихме вечерята в неделя вечерта.
Аз съм може би от ония хора, които са имали най-малко срещи с Учителя. Смятах, че сам трябва да разрешавам задачите си и няма какво да обременявам Учителя с това, докато всеки ден пред вратата на Учителя имаше цяла върволица, опашка имаше, да чакат за среща с Учителя. Аз съм отивал само в такива случаи, които са били много важни за мене. Един случай имах, когато през 1936 година завърших свободния университет, отидох приУчителя и му казах: „Учителю, по случай завършването на университета искам да дам една вечеря на братството тука. Може ли в събота вечер?
" - ,.Не, рекох, отложете за неделя вечер, защото
събота
вечер съм зает." И така направихме вечерята в неделя вечерта.
Беседата беше на обед, а вечерята - вечерта. На вечерята бяха към 120 души. Искам да кажа тогава колко евтино струваше. 120 души с половин заплата, 600 лева, можах да ги нахраня. Имаше сирене, халва, чай, такива работи.
към текста >>
86.
08 - 06. КАК СЕ РАЗВЪРЗВА КАРМИЧНИЯ ВЪЗЕЛ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Ти знаеш, че аз бях църковна, аз бях вярзаща, ходех на църква, после: сряда, петък, велики пости, богородични пости, петрови пости, еди-какво си, всякакви пости съм постила, ама в
събота
си заколвах пиленце.
Значи по-горе нямат достъп. Значи баща ми има някакви скрити добродетели, които тя не е знаела и заради тях той се намира на по-високо стъпало. „Майко, ами доволна ли си? " Продължавам да я питам и да разговарям с нея. „Доволна съм, много съм доволна, синко.
Ти знаеш, че аз бях църковна, аз бях вярзаща, ходех на църква, после: сряда, петък, велики пости, богородични пости, петрови пости, еди-какво си, всякакви пости съм постила, ама в
събота
си заколвах пиленце.
А пък твоето е било по-хубаво, синко, ама аз не го знаех. То е било по-хубаво, ти си познавал Учителя. Той казва да не колим, да не убиваме, ама аз туй нещо не го знаех. Ама само дето не съм ти пречила, благодаря на небето, че ме даде член на това хубаво място, само дето не съм ти пречила." Значи е много важнс да не ти пречат. Да, щото не ми е пречила.
към текста >>
87.
08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
ПЕНЮ КИРОВ /1968-1918/ Пеню Киров е роден на 13 юли,
събота
, 1868 година в гр. Карнобат.
Д-р Георги Мрикович се е поминал на 29 септември 1905 година в родния си град, като е живял осемдесет години. Пояснение: Този кратък доклад е изготвен по случай 74 години от смъртта му и 154 години от рождението му. Литература: Сборникът „Той не умира" - Сливен на безсмъртните борци. Сливен 1935 година, Ст. Гидиков. 10 май 1979 г.
ПЕНЮ КИРОВ /1968-1918/ Пеню Киров е роден на 13 юли,
събота
, 1868 година в гр. Карнобат.
По-важни фази от неговия живот са следните: 1. Той произлиза от четири поколения религиозни хора, с начало от село Рахово, Котелско. После живял в Сливен и Карнобат. 2. На 8-годишна възраст бил посетен от светло същество. Това ще да е било през 1875 година.
към текста >>
88.
08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Синко, ти знаеш, че и аз бях вярваща в Бога и като такава ходех редовно на църква, палех свещи и кандила, постех всички пости, сряда и петък не блажах, но в
събота
си закалах пиленце и ядях.
Такъв е тук законът. Защото той е на по-високо място и когато му разрешат, идва на свиждане." - „Доволна ли си, майко, от положението си? " - „Много съм доволна. И това място, синко, го имам, само дето не съм ти пречила да следваш Божия път, който ти още от малък пое. Ти беше малко момче още, когато намери този път и отказа да ядеш месо, но нито аз, нито баща ти искахме да ти пречим и те оставихме свободен.
Синко, ти знаеш, че и аз бях вярваща в Бога и като такава ходех редовно на църква, палех свещи и кандила, постех всички пости, сряда и петък не блажах, но в
събота
си закалах пиленце и ядях.
Твоето разбиране, твоето убеждение било по-право, но аз толкова съм разбирала. Само дето не съм ти пречила да следваш този път, съм на това хубаво място, ето защо аз благодаря на Бога и за неговата голяма милост и благост. Да бъде благословено Името Му." Събудих се. Сънят свърши. И аз се заех с работата си. 4.
към текста >>
Мястото, денят и часът определени - в
събота
вечер в работилницата, която ще послужи за салон.
Тогава в селото му нямаше негов връстник, който толкова много да е чел, че да може да го разубеди. С постоянна и упорита работа беседва. Но сега нека продължим за малкия бъчвар. Една от книгите, които прочете наскоро, бе и тая: „Животът и учението на Буда", не помни автора. Мислите, които намери изложени в тази книга, му се видяха интересни и той реши да ги сподели със своите приятели - съмишленици, като им изнесе реферат /първият реферат в живота му/ - ноември 1922 година.
Мястото, денят и часът определени - в
събота
вечер в работилницата, която ще послужи за салон.
Без Георги да знае, другарите му бяха разгласили за предстоящия реферат. Когато дошло времето, ето че работилницата почнала да се пълни с публика. Дошли всички негови съученици от гимназията. Имало и по-големи. „Салонът" скоро се напълнил.
към текста >>
89.
09 - 139. ЧУДОТО В АЙТОС
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
В
събота
ще направите същото, и другата сряда пак.
„Сега вие ще си отидете в Айтос", каза Учителят. „Утре е понеделник, ще го повдигнете да седне и ще го подпрете с възглавници, а вторник ще слезе от леглото да походи из двора. В сряда вие с майка си и Костадин ще отидете на Чортлен / изворче/, ще си носите ракиена чашка, ще отидете преди изгрева на слънцето. Слънцето да ви свари там. Ще си гребнете и ще пиете по три глътки, а след това ще помогнете на Костадин сам да се наведе и да си пие три глътки.
В
събота
ще направите същото, и другата сряда пак.
Аз след тоя срок ще дойда в Айтос, но ти няма да идваш на гарата да ме срещаш. Ще ме срещнат Куртев и Сапунов. Те ще ме доведат във вашия дом." На определеното време Учителят дойде. Беше неделя. Взехме да слагаме масата за обяд.
към текста >>
90.
09 - 166. ЗАМЕСТНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Този ден бе
събота
.
Една нощ същият тоя старец ми се яви насън и ми каза: „Ела с мене." И тръгна по едно шосе, и аз го последвах. Вървяхме доста през една гора. След като свърши гората, видяхме там квартал. Старецът ми каза, че този квартал се казвал „Изгрев" и че там ще намеря утеха. Той продължи да ми говори: „Аз сега не съм на земята, но аз тук имам заместник." Събудих се.
Този ден бе
събота
.
Привечер аз тръгнах по същия път, по който насън ме преведоха. Стигнах до Изгрева и отидох пред салона, като разглеждах тук-там, понеже всичко тук бе ново за мене. Тогава се приближиха към мене някои сестри от Изгрева, запознахме се и виждайки, че аз търся нещо, те предложиха услугите си. „Търся един човек, когото сънувах, но кой е и как се казва, не зная." - „Остани да нощуваш тук. Утре сутрин в пет часа ще има беседа, ще дойдат много братя и сестри, та дано познаеш човека, когато търсиш" , ми казаха любезно сестрите.
към текста >>
91.
09 - 337. И ГОСПОД ДА СЛЕЗЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Когато пристигнахме на Изгрева, беше
събота
, в който ден Учителят не приема никого.
Тогава писах писмо на Учителя, като му изложих състоянието на жена ми, казах му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекуваме. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичк което бе придружено с формула. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София - Изгрева, да му го поднесем.
Когато пристигнахме на Изгрева, беше
събота
, в който ден Учителят не приема никого.
Помирихме се, но още стоим пред стълбището до стаята му. Учителят слезе отгоре и ми прие в гостната, като веднага след нас заключи вратата. Ние паднахме на колене пред него и му благодарихме за излекуването на жена ми. Тогава Учителят каза, че било определено тя да си замине и всичко било готово, но Бог, който е любов, я кредитирал с 20 години. След като изтекоха определените години, тя си замина от земята.
към текста >>
92.
11 - 3. НА ГРАДИНАТА В АЙТОС
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Един ден Нено Ганев, учител беше, аз тогава току-що бях оздравяла и дойде на градината,
събота
беше.
Сега казват, че на Витоша имало змии. Пак се навъдили змии. Защо ли? Когато ги избиват, те се въдят, змиите. Сега един ден пак аз бях там, беше минало време.
Един ден Нено Ганев, учител беше, аз тогава току-що бях оздравяла и дойде на градината,
събота
беше.
Рекох: „Нено, остани тази вечер тук." Пък имаше много приятели там. Баща ми ги лекува в Айтос и му подариха една каручка, мои роднини, защото баща ми е един човек, който на целия град услужва. Направи, Илия се казваше, направи му една каручка и му купи една конче, за да може от Айтос да дойде на градината и от градината в Ченге, в Тополица - да лекува наши приятели, да. И целият град, и нашите приятели обикаля и така баща ми идва с каручката там, но аз вече казах: „Тате, искам да отида", с Нено отиваме горе. Сега легнахме, една рекичка, и аз съм се излегнала, и той.
към текста >>
93.
12 - 4. БРАТСКАТА НИВА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Да кажем от понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък,
събота
и неделя.
И служи за образец тази сестра в духовния път на нашето Братство. Така постепенно, постепенно се завършва градината и започват да ходят на Школа. Много хубаво се събират. Събирания, вместо да ходят на Петровския връх, правеше се празникът на градината, срещи на градината, закипя един истински хубав духовен живот. В.К.: В разстояние на една седмица как се изразяваше животът на градината?
Да кажем от понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък,
събота
и неделя.
Надка: Виж какво, на градината в неделен ден се правеха събранията. Сряда вечер в Айтос. Всяка неделя преди обед всички отиваха на градината. Построи се постройката и за нас стана двуетажна къща, отзад имаше пещ за печене на хляб. Борчета сме сели там и със сестра Габровска, мъжът й беше лесничей, той даде борчета.
към текста >>
94.
12 - 24. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
И
събота
, и неделя, понеделник, а срядата получаваме телеграма от брат Боев: „Учителят се влошава, извикайте брат Георги за цяла зима да бъде при него.
Даже го е лекувал с методите, които тати е чел в беседите и Учителят казал: „Георге, ти откъде ги знаеш тези методи? " - „Учителю, ама това са вашите методи в беседите." - „А, така ли? " И казал: „Василка и Савка обърнаха колата, ти я повдигна," И до неделя Учителят се подобрил. Тати казал: „Учителю, моля ви в сряда недейте идва сутринта на лекция, още не сте напълно укрепен." - „Ще видим, Георге, не ти обещавам." Учителят тогава държи последната си беседа. Тати се върна в Айтос.
И
събота
, и неделя, понеделник, а срядата получаваме телеграма от брат Боев: „Учителят се влошава, извикайте брат Георги за цяла зима да бъде при него.
Да стои повече, необходимо е." И тати дойде у дома. Пак приготвих багажа и плаках. Всичко приготвих за отиване при Учителя, тръгна, но той, както някой път му е тъжно, наведе глава, много умъчнен излезе тати. И мина един ден. тати още на влака в Пловдив със Стоицев се виждат на гарата и вика: „По случая ли отиваш, брат Георге?
към текста >>
95.
12 - 54. ЛЕЧИТЕЛЯТ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Края на месеца всяка
събота
в градината се събират 70-80 души.
Те си отидоха вече и няма ги, почти няма, не остана никой, та и Спаска си отиде. В.К.: А в неделя в 10 часа в Салона в Айтос. Надка: Има там събрание. Не сутрин, не. Само в 10 часа и сряда вечер.
Края на месеца всяка
събота
в градината се събират 70-80 души.
Всеки месец се прави в края на месеца, а това е срещу неделя, вечерта. Щото в неделя беседата, всяка неделя. Там са всички приятели и много с коли отиват и се прекарва. А заранта стават и правят Паневритмия. В.К.: Е да, понеже са там от селата, има превозни средства.
към текста >>
96.
16 - 12. ЗАБРАНАТА НА СЪБОРА В АЙТОС
,
Желю Танев Николов
,
ТОМ 10
Може да се случи на 15 или у
събота
или неделята.
А дъждът кога стана? Ж.Т.: Ами и той е през юли. В.К.: Сега понеже дъждът е станал през юли, а тогава вие май празнувахте по стария стил, на 30 юни, или каке? Ж.Т.: Аз точно си спомням, това се даде за поука на всички, за управниците и за нас. Да, да, на Петровден го празнувахме.
Може да се случи на 15 или у
събота
или неделята.
То може да е у петък, 12 юли. В.К.: Да, те забраниха събора и на следващия ден почнаха дъждовете. Ж.Т.: Те започнаха вече. Те, дъждовете може да са започнали преди 12 юли. Те са започнали предварително.
към текста >>
97.
17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
" Отново погледът му се стрелна нагоре и след секунди каза: „Искаме: -„Аз предлагам да го направим последната
събота
от месеца, когато тук се събирате." Отново погледът му отправен нагоре, но така естествено, че на никому не би хрумнало, че това е нещо необикновено.
Посрещна ме беловлас старец. Седнахме и се представих и в няколко изречения аз представих плана си. Слушаше ме спокойно и внимателно. Запитах го: „Искаш ли да правим чествуване? " В миг леко обърна поглед с очите си нагоре, без да помръдва главата си и след няколко секунди каза: „Искаме." - „Имаш ли нещо против да го направим в градския салон?
" Отново погледът му се стрелна нагоре и след секунди каза: „Искаме: -„Аз предлагам да го направим последната
събота
от месеца, когато тук се събирате." Отново погледът му отправен нагоре, но така естествено, че на никому не би хрумнало, че това е нещо необикновено.
Биха го приели за нещо напълно естествено. „Аз предлагам да го направим в петък следобед, привечер. Приятелите, които ще дойдат, ще останат за следващия ден, за съботата, когато ние се събираме всеки месец и си правим своя наряд." - „Добре, съгласен съм. Уточняваме се за петък. Аз ще докарам музикантите от София и ще го разгласим с покани.
към текста >>
Приятелите, които ще дойдат, ще останат за следващия ден, за
съботата
, когато ние се събираме всеки месец и си правим своя наряд." - „Добре, съгласен съм.
Запитах го: „Искаш ли да правим чествуване? " В миг леко обърна поглед с очите си нагоре, без да помръдва главата си и след няколко секунди каза: „Искаме." - „Имаш ли нещо против да го направим в градския салон? " Отново погледът му се стрелна нагоре и след секунди каза: „Искаме: -„Аз предлагам да го направим последната събота от месеца, когато тук се събирате." Отново погледът му отправен нагоре, но така естествено, че на никому не би хрумнало, че това е нещо необикновено. Биха го приели за нещо напълно естествено. „Аз предлагам да го направим в петък следобед, привечер.
Приятелите, които ще дойдат, ще останат за следващия ден, за
съботата
, когато ние се събираме всеки месец и си правим своя наряд." - „Добре, съгласен съм.
Уточняваме се за петък. Аз ще докарам музикантите от София и ще го разгласим с покани. А вие оттук ще го организирате, като съобщите на приятелите по селата." - „Добре, съгласен." - „Значи се разбрахме. Тогава давайте да пием чай." Седим и пием чай. След малко дойдоха и онези, които трябваше да съдействуват и да присъствуват на разговора ни и да кажат също какво мислят.
към текста >>
98.
18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
Уговорено е и съм получил съгласието на всички музиканти, че ще дойдат на чествуването на 13 юли в
събота
и ще дадат голям концерт в салона в Айтос, градския салон, който трябва да се наеме за следобед от 17 часа, защото музикалните групи са няколко състави на Ина Дойнова, Йоанна Стратева и Петър Ганев.
Целта е да се пуснат, да се продадат и да се върнат парите по най-бързия начин, за да платим с него следващото издание, което ще прочетеш в обявата, която ти изпращам. Дали ще ме упрекнат в търговия, защото много хора това чака т от 20 години, като непрекъснато ми пречеха и плашеха, онези с които работих, че ги правя тези неща с цел да печеля след време. И сега идва времето, когато мога да бъда упрекнат в това, затова аз ще направя протокол с работната група и издателя да ми се подпишат колко струва и ще се определи по колко да се продава. Това много ме смущава. И ме плаши. 6.
Уговорено е и съм получил съгласието на всички музиканти, че ще дойдат на чествуването на 13 юли в
събота
и ще дадат голям концерт в салона в Айтос, градския салон, който трябва да се наеме за следобед от 17 часа, защото музикалните групи са няколко състави на Ина Дойнова, Йоанна Стратева и Петър Ганев.
Това са три отделни формации, като всяка една отделно има свой репертоар от музиката на Учителя. На следващия ден, на 14 юли, неделя, този концерт ще се повтори на градината на открито, да кажем от 10 или 11 часа - това ще се реши от организаторите. Като главен координатор на цялата тази работа съм аз, но Весела Маркова ще поеме тази организация след 1 юни, когато аз излизам в годишен отпуск. Така че ние ще си дойдем с книгата за Георги Куртев и музикантите, а наемането на салона трябва да се уреди от вас от Айтос. Могат да го отстъпят и безплатно, а ако не желаят, тогава ще се заплати.
към текста >>
Има възражения защо ще се чествува Куртев в
събота
, на 13 юли и защо в салон в града.
Изпращам такова съобщение и до теб, нарочно изчаках една седмица, защото чаках други събития. След като пуснах съобщението, веднага бях атакуван, а не критикуван, защо ще се прави на Куртев, а не се прави на Боян Боев. Казах им: Когато ми предадете нещата на Боян, тогава ще го чествуваме. Но са недоволни само за това, защото аз съм задвижил нещата за Куртев. Ти ги беше започнал преди 30 години, аз сега ги довършвам - ние сме верига: един върши едно, друг довършва започнатото. 2.
Има възражения защо ще се чествува Куртев в
събота
, на 13 юли и защо в салон в града.
Казват, че било по-удачно да стане в градината в събота, а не в града. Аз им казах, че това е съображение на Дора Куртева и Надка Боева: първо да бъде в града, да се поканят освен нашите, но и градска общественост и второ се иска да стане празненството отделно от деня на Учителя, да не се смесват и да не обвинява т, че се издига Куртев по-високо от Учителя. Възразяват, че било трудно предвижването на толкова възрастни хора от градината в града. Казах им, че ще наема т градски автобус и с няколко курса ще ги превозят и всеки ще плати по 2лв. Казаха ми, че няма кой да се занимава с това.
към текста >>
Казват, че било по-удачно да стане в градината в
събота
, а не в града.
След като пуснах съобщението, веднага бях атакуван, а не критикуван, защо ще се прави на Куртев, а не се прави на Боян Боев. Казах им: Когато ми предадете нещата на Боян, тогава ще го чествуваме. Но са недоволни само за това, защото аз съм задвижил нещата за Куртев. Ти ги беше започнал преди 30 години, аз сега ги довършвам - ние сме верига: един върши едно, друг довършва започнатото. 2. Има възражения защо ще се чествува Куртев в събота, на 13 юли и защо в салон в града.
Казват, че било по-удачно да стане в градината в
събота
, а не в града.
Аз им казах, че това е съображение на Дора Куртева и Надка Боева: първо да бъде в града, да се поканят освен нашите, но и градска общественост и второ се иска да стане празненството отделно от деня на Учителя, да не се смесват и да не обвинява т, че се издига Куртев по-високо от Учителя. Възразяват, че било трудно предвижването на толкова възрастни хора от градината в града. Казах им, че ще наема т градски автобус и с няколко курса ще ги превозят и всеки ще плати по 2лв. Казаха ми, че няма кой да се занимава с това. Може да е така.
към текста >>
Може накрая да го направят в
събота
в градината за Георги Куртев, а в неделя да бъде денят на Учителя.
Накрая й казах, че този въпрос аз го решавам, защото аз съм свършил работата на дъщерите на Куртев и че ти си ме упълномощил да разполагам с твоя труд - така че този, който свърши работата на всички, той решава. Подскачат и не могат да се примирят, че аз съм задвижил тази работа и че нещо ще излезе. Затова ти се срещни първо с Дора Куртева и се уточни с нея. Освен това Надка Боева ще дойде по-рано в Айтос, за да задвижи нещата. Но както вие ги решите на място - нека така да бъде.
Може накрая да го направят в
събота
в градината за Георги Куртев, а в неделя да бъде денят на Учителя.
Искам да те предупредя, че това е Вашата последна възможност от Вашето поколение, което е целувало ръка на Учителя и е познавало Куртев! 3. Книгата, която трябваше да излезе до 15 юни, ще се забави и ще излезе до 30 юни. Така че за събора ще я имате в Айтос и тя ще бъде донесена там. Аз също много се ядосах, защото бях пуснал съобщението и исках да атакувам във фронт, но и другата ложа има право на атака, затова аз съм в отстъпление сега, докато много злорадстват, че няма да излезе книгата за 15 юни! Още от самото начало бях решил, че книгата ще се покаже първо в Айтос, защото тук софиянци не заслужават, но после промених решението си за чествуването.
към текста >>
99.
18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
На 13 юли,
събота
, в 17 часа в градския салон гр.
Тези приятели, които желаят да получат ст сборника, трябва да направят по места своите заявки и да ги изпратят на адрес: д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София, код 1505. А събраните суми да ги донесат на 15 юни в София, тъй като закупуването на книгата и представянето на събраните суми ще става на 15 юни в зала „България" - София, по време на чествуването. Книгата ще се продава и на 13 и 14 юли в Айтос по време на съборните дни. Парични суми няма да се приемат по пощата и книги също няма да се изпращат по пощата. 6.
На 13 юли,
събота
, в 17 часа в градския салон гр.
Айтос тържествено ще бъде ознаменувана 120-годишнината на брат Георги Куртев, при същата Софийска програма, но с разширено участие и на други музиканти и артисти. Поканваме всички приятели да зачетат паметта на един достоен ученик на Учителя със своето присъствие на тържеството. Онези, които имат свои спомени и материали за брат Георги Куртев и за братския живот по времето на Школата на Учителя, както и за Айтоското братство, така и за останалите съвременници на брат Георги Куртев, могат да ги донесат и при подходяща обстановка и време да споделят с нас своите материали, като могат да бъдат включени в едно второ издание след известно време. Всеки материал и приносителят му ще запазят името си в бъдеща публикация. Поради икономическите затруднения, умоляваме приятелите да си носят за събора в град Айтос храна за два дни.
към текста >>
Георги Куртев, който ще се състои на 15 юни,
събота
, от 11 часа в камерна зала „България".
От организационния съвет за чествуването на 120-годишнината на брат Георги Куртев. Гр. София - гр. Айтос. Координатор - Вергилий Кръстев. 27 май 1991 година София. ПОКАНВАТЕ СЕ ДА ПОСЕТИТЕ КОНЦЕРТА Посветен на 120-годишнината от рождението на бр.
Георги Куртев, който ще се състои на 15 юни,
събота
, от 11 часа в камерна зала „България".
В програмата: Музика от БЕИНСА ДУНО. Вход свободен ГЕОРГИ КУРТЕВ /По случай 120-годишнината/ По време на робство в източен Балкан, в Айтос роди се духовен великан. В домът на Вълчо проплака дете, с дарби големи и с добро сърце. Сред деца то беше третото по ред. По ум то израстна, излезе напред.
към текста >>
100.
18 - 4. КОНЦЕРТ В ЧИТАЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ, АЙТОС, ПО СЛУЧАЙ 120-ГОДИШНИНАТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
На следващия ден имаше обичайната среща в
събота
, всяка последна
събота
на месеца приятелите от околията и съседните градове се събираха на братска среща.
Посрещнаха ни и ме закараха в салона. Аз останах сам и започнах да монтирам цялата апаратура. За четири часа бях готов. Окачихме портрети на Учителя и Георги Куртев, които носехме от София. 4. Концертът бе сполучлив, Състоя се в петък, на 25 октомври 1991 година.
На следващия ден имаше обичайната среща в
събота
, всяка последна
събота
на месеца приятелите от околията и съседните градове се събираха на братска среща.
Четяха наряди, пееха песни, разговаряха. 5. На следващия ден натоварихме багажа и се върнахме в София. Бях организирал чевствуването през месец юни в София, както това и в Айтос. Не беше никак малко. Дори бе непосилно за един човек. 6.
към текста >>
НАГОРЕ
