Търсене в текстове за 'Събота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ДРУГАТА СЪБОТА - ДОБРАТА СЪБОТА Съботата представлява една завършена епоха, когато хората са готови да чуят, да слушат, да разберат великата Истина, която природата им открива.
ДРУГАТА СЪБОТА - ДОБРАТА СЪБОТА Съботата представлява една завършена епоха, когато хората са готови да чуят, да слушат, да разберат великата Истина, която природата им открива. В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е. лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро. Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто.
към текста >>

В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е.
ДРУГАТА СЪБОТА - ДОБРАТА СЪБОТА Съботата представлява една завършена епоха, когато хората са готови да чуят, да слушат, да разберат великата Истина, която природата им открива. В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е. лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро. Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл.
към текста >>

лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро.
ДРУГАТА СЪБОТА - ДОБРАТА СЪБОТА Съботата представлява една завършена епоха, когато хората са готови да чуят, да слушат, да разберат великата Истина, която природата им открива. В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е. лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро. Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека.
към текста >>

Тя е съботата на Божествения ден.
ДРУГАТА СЪБОТА - ДОБРАТА СЪБОТА Съботата представлява една завършена епоха, когато хората са готови да чуят, да слушат, да разберат великата Истина, която природата им открива. В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е. лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро. Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро.
към текста >>

Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро.
ДРУГАТА СЪБОТА - ДОБРАТА СЪБОТА Съботата представлява една завършена епоха, когато хората са готови да чуят, да слушат, да разберат великата Истина, която природата им открива. В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е. лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро. Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро. С това Бог си починал от физическия труд.
към текста >>

Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто.
ДРУГАТА СЪБОТА - ДОБРАТА СЪБОТА Съботата представлява една завършена епоха, когато хората са готови да чуят, да слушат, да разберат великата Истина, която природата им открива. В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е. лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро. Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро. С това Бог си починал от физическия труд. И за Христа се казва, че влязъл в една от тия съботи, в която животът се осмисля.
към текста >>

В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл.
В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е. лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро. Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро. С това Бог си починал от физическия труд. И за Христа се казва, че влязъл в една от тия съботи, в която животът се осмисля. И всеки един човек трябва да намери такава една събота в живота си, с която да го осмисли.
към текста >>

Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека.
лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро. Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро. С това Бог си починал от физическия труд. И за Христа се казва, че влязъл в една от тия съботи, в която животът се осмисля. И всеки един човек трябва да намери такава една събота в живота си, с която да го осмисли. Това е необходимо за всеки човек, понеже той вижда, че работите не се уреждат така, както е мислил.
към текста >>

След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро.
Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро. С това Бог си починал от физическия труд. И за Христа се казва, че влязъл в една от тия съботи, в която животът се осмисля. И всеки един човек трябва да намери такава една събота в живота си, с която да го осмисли. Това е необходимо за всеки човек, понеже той вижда, че работите не се уреждат така, както е мислил. Хората на земята не са дошли по своя воля.
към текста >>

И всеки един човек трябва да намери такава една събота в живота си, с която да го осмисли.
В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро. С това Бог си починал от физическия труд. И за Христа се казва, че влязъл в една от тия съботи, в която животът се осмисля. И всеки един човек трябва да намери такава една събота в живота си, с която да го осмисли. Това е необходимо за всеки човек, понеже той вижда, че работите не се уреждат така, както е мислил. Хората на земята не са дошли по своя воля. Те нито се раждат, нито умират по своя воля. Това абсолютно не зависи от тях. Те представляват обикновени чиновници, които постоянно се назначават и уволняват.
към текста >>

Значи, съботата е начало на Божествения ден.
Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин. В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея. Значи, съботата е начало на Божествения ден. Христос учил учениците си на науката на доброто. Той ги учил на разни методи и начини, как да отварят своите сърца и умове, както и тия на другите хора. Не е мъчно да се отвори сърцето на един богат човек, но трябва да знаеш, как да го отвориш; трябва да намериш ключа на неговото сърце. Само с неговия ключ ще можеш да отвориш сърцето му. Ключът на сърцето и ключът на ума, това е разковничето на всеки човек.
към текста >>

Съботата е начало на Божествения ден - начало на доброто в света.
Със злото Той ограничава хората, а с доброто ги освобождава. Следователно, с това Бог иска да каже на човека: „Ако вървиш по пътя на доброто, всякога ще те освобождавам; ако вървиш по пътя на злото, всякога ще те ограничавам". И тъй, доброто, това е съботният ден, Христос не е разбирал съботния ден по буква, но Той е разбирал съботния ден по дух, когато човек трябва да прави добро. Добро, обаче. е позволено на човека да прави всеки ден, всеки момент. Съботата е начало на Божествения ден - начало на доброто в света. _____________________________________ Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука дължи на тия хора, които са заминали от земята. Аз подразбирам, че те живеят в друга сфера, по-висока от земята.
към текста >>

2. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога".
Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и уважение. Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина. В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност. Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога". Кажи: „Искам да чувствам духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята. Искам просветление и озарение на моите духовни чувства, за да мога да позная най-могъщото откровение на Божествения и вечния закон в слънцето. Искам да получа сила от всичките форми на природата, от цвят, и дърво, и животно, които както самия мен са сгрети за живот от лъчите на слънцето. Искам да ми се открие и да позная реалността на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво." Тая е молитвата по отношение на слънцето на съвременния човек, който иска да се моли в дух и истина.
към текста >>

3. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

" Вечер срещу събота е това, не е шега.
Никой никога не можеше да ù обясни това. Мълчеше, гледаше и сякаш чакаше. Но когато идваше петък, тоя предпразничен ден тя се изпълваше с такова негодувание, с такава мъка. Тогава за нищо не искаше да знае. Махаше с ръце, удряше с юмруци и още от пътната врата питаше майка си: „Сложи ли трапезата за вечеря? " Вечер срещу събота е това, не е шега. Велик празник,по-голям от петък, та нали тогава можело да се пържат мекици, а в събота не? Тя знаеше че у всички ей там, които бяха заможни, се готвеше като за сватба. „Стига вече майко, стига! " Няма ли да станеш, кога ще готвиш. Кога? ” И гласчето ù, което беше толкова гласовито, караше клетата майка да трепка от смут и срам.
към текста >>

Велик празник,по-голям от петък, та нали тогава можело да се пържат мекици, а в събота не?
Мълчеше, гледаше и сякаш чакаше. Но когато идваше петък, тоя предпразничен ден тя се изпълваше с такова негодувание, с такава мъка. Тогава за нищо не искаше да знае. Махаше с ръце, удряше с юмруци и още от пътната врата питаше майка си: „Сложи ли трапезата за вечеря? " Вечер срещу събота е това, не е шега. Велик празник,по-голям от петък, та нали тогава можело да се пържат мекици, а в събота не? Тя знаеше че у всички ей там, които бяха заможни, се готвеше като за сватба. „Стига вече майко, стига! " Няма ли да станеш, кога ще готвиш. Кога? ” И гласчето ù, което беше толкова гласовито, караше клетата майка да трепка от смут и срам. „Рано е още миличка, погледни, слънцето още не е залязло.
към текста >>

4. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Другата събота.
Той е чешки ботаник и е известен добре всред българските учени със своя капитален труд върху българската флора! Голямото благо, беседи от Учителя, 12 серия, том III, София, 1936, стр. 207. Цена 30 лева. Доставя се от Стоян Русев, улица ,,Опълченска", № 64, София. Този том съдържа 12 беседи: Голямо благо. Другата събота. Огън да запаля. Достоен. Да изпълня. Разумните кротки. Илия вече дойде. Що трябва да речете.
към текста >>

5. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус като я вид повика я и рече ù: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял свят. Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност.
към текста >>

в деня на Сатурн, от Сина Човешки, който е „господар и на съботата".
Разложено, това число ни дава 3 шесторки: 18 = 3.6 = 6+6+6. От друга страна 18 = 2.9 = 9+9. Като припомням на ония, които са чели Откровението, какво означава там числото 666 = 3.6=18, без какви да било по-нататъшни обяснения, ще направя, изхождайки от кабалистичното тълкуване на горните две разложения на числото 18, следните изводи: гърбавата жена е минала през тия „18 години" през всички илюзии на трите свята: физически, сърдечен и умствен. В резултат на това тя е добила два плода на горчивия опит и е изплатила две полици на „Сатана". Едва тогава тя е могла да бъде развързана от връзките на съдбата – освободена от веригите на Сатурн в „съботен ден", т.е. в деня на Сатурн, от Сина Човешки, който е „господар и на съботата". Още един последен извод: Само оня човек, който ходи прав, който е без гърбица, може да „слави Бога", да разбира живота и дълбокия му смисъл. Всички ония груби материалисти, в които животинският живот с неговите елементарни нагони и груби желания има надмощие, са все „гърбави". За тях съществуването на едно разумно начало в Битието, на един мъдър всеобщ план, по който живота се развива, е нещо хипотетично. Мнозина дори явно отхвърлят съществуванието на това разумно начало. Очевидно, аз не говоря тук за онова словесно отхвърляне разумността на Битието, а за едно отрицание на тая разумност в живота и чрез живота на тия люде.
към текста >>

6. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Сънувам заминалата си баба, която ми каза на сън: — Утре е събота.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Предсказателен сън. Бях учителка в с. С. Това беше на 18 октомври 1930 год. вечерта. Сънувам заминалата си баба, която ми каза на сън: — Утре е събота. Иди си в града, защото малката ти снаха ще има бебе в неделя в 10 ч. в. Тя те обича и твоето присъствие е необходимо. Куриерът, който носи пощата, ще дойде утре в село точно в 12 ч. на обяд. Ти недей тръгва с колегите си, които тръгват по-рано, но чакай куриера, защото той ще ти донесе едно писмо от странство.
към текста >>

7. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви. А ангелът рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че търсите Исуса разпятия. Не е тука, защото възкръсна” ... Почти със същите думи е предадено събитието и в четирите евангелия.
към текста >>

8. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Другият ден бе велика събота преди възкресение.
Старецът отново се взря и сега по-внимателно с чистите си, светнали от въодушевление очи в лицето на Констатина - устовския родопчанин - и рече: - Млади момко, имам желание да се видя с тебе утре на това място и по същото време. Желая да те попитам нещо и сам да ти кажа някои думи. Ще дойдеш ли? - Как не, отче. Ще дойда с всяко благодарение за тази покана. Другият ден бе велика събота преди възкресение. Премина нощта. Константин все още размисляше за тази среща. Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор. Църквата "Св. Димитър" в Солун Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на свети Димитрий, запали свещица и се помоли.
към текста >>

9. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота сутринта от 4-7.
Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си. Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други народи и идването на Царството Божие. Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота сутринта от 4-7. Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен П. К. Дънов Пеню Киров си заминал на 27 януари 1918 г. В гр. Бургас. В наследство ни оставя: “Да имаме добродетелта, тя е основа, тя носи.
към текста >>

10. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Трябваше да работя по 13 часа и половина на ден, и събота и неделя, за да я издам сам.
СЕЯТЕЛИ НА СЛОВОТО НЯМАМЕ ДРУГ ИДЕАЛ, ОСВЕН ДА СЕ ОТДАДЕМ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ, ДА СЛУЖИМ БЕЗКОРИСТНО НА ВОЛЯТА БОЖИЯ! ГЕОРГИ КУРТЕВ Редове от писмата на художника 2 юни 1992 Превел съм цялата книга „Наука и възпитание“, но е много трудно да се издаде, понеже тук всичко е търговия. Как страдахме при издаването на „Учителя от Изгрева“. Не желаеха да я печатат, поради това, че Аида била непозната. Трябваше да работя по 13 часа и половина на ден, и събота и неделя, за да я издам сам. Чак тогава си дадоха сметка, че книгата е търговски изгодна. След като видяха, че книгата се продава, приеха трите нови книги. 27 юни 1992 От български на испански е лесно да се превежда, но от испански на български е трудно, защото всичко е мислено на испански. Не намирам подходящи думи в нашия език. Говорил съм 31 години български, и 43-44 години испански.
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Конгреса на есперантистистите в Оряхово В събота пристигат делегатите и гостите на есперантския конгрес едни по Дунава от Русе и Лом, други по дековилкате, която се отделя от главната линия София — Варна и пресича равното северобългарско поле.
Труко, основател на нова финансова система, която, с помощта на особени чекове за внос и износ, ще се стреми да премахне митническите и валутни ограничения, да съживи търговията и производството за общо благоденствие на всички. Системата на проф. Труко, доколкото сме я проучили по изпратената ни литература, е наистина гениално обмислена, но от там до приложението й има грамадно разстояние. Ние възнамеряваме в един от следните броеве на „Братство“ да дадем кратко изложение на основните положения на системата. Интересуващите се могат да получат литература на разни езици отъ: (Jfficio Centrale Propaganda, via della Finanze 14, Roma, Italia. Конгреса на есперантистистите в Оряхово В събота пристигат делегатите и гостите на есперантския конгрес едни по Дунава от Русе и Лом, други по дековилкате, която се отделя от главната линия София — Варна и пресича равното северобългарско поле. По пътя още ние се опознаваме едни с други. На гарата ни посрещнаха със зелени знамена и песни, а след това ни разпределиха на квартири по домовете. Пристигнахме най после в Oряхово. Малко но красиво градче. Прилича на град-градина, понеже зеленината в него е повече от постройките Къщите са наредени амфитеатрално върху стръмната височина край Дунава.
към текста >>

В събота вечерта имаше опознавателна вечер в ресторант „Македония“.
От там се открива голям хоризонт и се вижда обширната дунавска равнина в Румъния. В дрезгавината тя дава илюзия, че пред теб се открива широко море, чиито граници се губят н хоризонта. От височината се вижда блясъка на реката, от гдето от време на време се чува шума на някой параход, влачещи няколко шлепа след себе си, а към източния край реката е нарязала земята и е образувала четири острова, единия от които принадлежи на есперантското д-во в Oряхово. Колко красива гледка представлява всичко това. Погледа на човека не може да се откъсне от там така лесно, нещо го привлича и той гледа в захлас. В събота вечерта имаше опознавателна вечер в ресторант „Македония“. И колко прозаично прозвуча тя и колко блудкава но вкус излезе при звуковете на чукащите се чаши. Под тяхното вдъхновение се изпяха, няколко песни и се изпълниха няколко музикални парчета. Най-хубава, обаче, остана песента на едно малко момиченце, декламация и поздрав от същото. Това именно само дава потик и остава като скъп спомен за дълго време. А този, който подтикнат от висок идеализъм и любов към идеята, която ни е завещал Д-р Заменхов, за любов и братство между всички човеци, като вижда това.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

докогато дискът на луната се пълни, като се избягват дните вторник и събота, като свързани с други планети, които в тези дни лошо влияят на земята.
Известно е, че земята се влияе от другите небесни тела: разните електрични и магнетични бури, трусове и пр. са във връзка със слънчевите петна, а приливите и отливите на морето се дължат на луната и т. н. Небесните тела влияят понякога добре, а по-някога — зле. За сеитбата, и саденето, от особено значение е влиянието на луната. Мъдрите хора препоръчват да се сее през първите 14 дни, след новолунието, т. е. докогато дискът на луната се пълни, като се избягват дните вторник и събота, като свързани с други планети, които в тези дни лошо влияят на земята. През тях и останалото време (когато луната се разсипва) да се вършат подготвителни работи. Но освен космичното влияние, за добро плодородие влияе и настроението на човека — неговите мисли, чувства и постъпки, както при сеитбата, така и през останалото време. Човек поверява живота си, свързан с храната, на Бога и затова мислите му трябва да са отправени към Него: да бъде весел, радостен, с добри мисли и обноски към ближните си, и към добитъка, който му помага да изкара прехраната си. Да избягва всякакви лоши мисли, гняв, псувни и др. подобни, защото това са живи сили, които се връщат на този който ги изпраща!
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние сме ги заместили, като сме сложили неделята на местото на еврейската събота и понеделникът на мястото на неделята.
Да знаеш влиянието на планетите, на 12-те зодии, това е от голямо значение. Какво носи първият ден? Този ден се намира под влиянието на месечината. Първият ден е ден на светлината. Но в същност, първият ден не е понеделникът, а е неделята. Ние сме ги заместили, като сме сложили неделята на местото на еврейската събота и понеделникът на мястото на неделята. От астрологическо гледище, който иска да се избави от болестите, той трябва да разбира влиянието на първия ден. Който иска да се освободи от всички болезнени състояния, той трябва да разбира законите на светлината. Защото организмът ни всякога страда по две причини — или от недоимък, или от изобилие. Преди години имах случай да наблюдавам няколко стари баби, по на 80 години, които се бяха събрали да лекуват един болен. Като наблюдавах лицата им, направи ми впечатление, че в същност, тия баби съвсем не приличат на баби: челата им, носовете им, устните им, носовете им, бяха правилни, добре устроени.
към текста >>

14. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В събота вечерта 4. VI.
Близо 300 делегати из цяла Югославия и трима гости от странство — а именно г. X. Якоб от Женева, г. Блайер - ред. на Literature mondo, от Будапеща и П. Г. Пампорсв — от София. В събота вечерта 4. VI. се състоя вечер на взаимно опознаване. В неделя в 7 ч. посещение на гроба на видния есперантист — поета Марко Нешич от Нови Сад, умрял т. г. през м. април. В 10 ч.
към текста >>

15. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

събота 1939 год.
От хиляди години цялото човечество ги очаква и те ще дойдат. Това религиозните го наричат второ пришествие, но не разбират какво значи. Наричат го още свършек на света, което също не разбират какво значи. А ние го наричаме начало на новия живот, пробуждане на космичното съзнание, зазоряване на новата епоха. Беседа от Учителя, държана на 12. VIII. събота 1939 год. при 7-те езера на Рила АЗ ВИЖДАМ Един саван от кръв, заблуди и лъжа, покрива цялата земя. Един сребристо ткан вуал, плачът, молитвите на тез, които си избрал, възпира огненият меч — на твойта свята правда! * Аз виждам: един последен, властен порив на злото, руши, раздира — на кървави бразди земята. Един всесилен, всевластен порив от небето разпалва нетленната искра, в сърцата на всички конто си рекъл: да ся начало на Твойта слава и величие! * О, иде края на царя на таз земя!
към текста >>

16. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Събота, януарий, студ, сняг виелица. Вървят.
В единия дисаг баба попадия бе сложила самун хляб, суденце с ракия, подпиперена солена сланина, половин суджук, а в другия — торбата с парите. Мустафа му помага да сложат дисагите върху седлото. Но вижда той, че единият дисаг тежи като олово, а другия — лек. Дедо поп се огледа, па отиде под навеса и донесе от там голям камък и сложи в по-лекия дисаг.— Така те се изравниха, и дедо поп се качи на коня. Мустафа го последва, отби се у дома, взе си коня и препусна след него. Събота, януарий, студ, сняг виелица. Вървят. Минаха селото, поледения друм, ето ги в гората. А тя отрупана със сняг. Клоните увиснали до земята, натежали от белина. Ха тоз завой, ха другия, полека . . .
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Четенето на Моисеевите книги ставало публично, всяка събота.
3) Тези драми, както и окултните драми на френския окултист Едуард Шуре: „Елевзински мистерии" и „Децата на Луцифер" се представиха с голям успех в Мюнхен. 4) Наскоро излиза от печат в български превод. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ (Продължение от кн. 1). От книгата Изход се знае, че Мойсей бил поверил на Исус Навин ключовете на устното предание, но тия „Ключове“, както казва Saint-Yves d’Alveydre, ръждясали от ужаса на войните и гражданските междуособици, които са вълнували Израиля до времето на Ездра. При все това, те били запазени, вместо в светилището на храма, в средата на светското общество, на ясновидците и пророците, от които най-известен е Есей. Четенето на Моисеевите книги ставало публично, всяка събота. Коментарите, които се правили върху тях, отначало устно, били записани под названието Таргум. Цялата тази казуистична и схоластична литература, натрупана след връщането на евреите от робството, до разрушаването на третия храм, е била наречена Мидрахим, т. е. Коментарии. Във втората част на тая литература известна под име Хагада, езотерическите кръжоци полека-лека са обявили науката си Шемата, т. е. Кабала, макар последната дума да има друга етимология.
към текста >>

Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота.
Ако човек би се подчинявал, единението между двамата Адамовци, божественият и телесният, би се свършило за винаги. Същото нещо би станало и в цялата природа. Веднъж укрепен в Бога, Адам би могъл да продължава без егоизъм външното си развитие. Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Беше петък срещу събота След като си легнахме, към 11 часа вечерта се събудих от страшните викове на сина си.
ни съобщи следното свое преживяване, което й е направило дълбоко впечатление и което тя разправя винаги, когато иска да докаже на слушателите си, че има — както тя се изразява — „Провидение“: „Това, което ще ви разправя, се случи през месец септември 1911 год. Мъж ми е околийски лекар в гр. Т. Отидох в София на разходка и за баните, само с едно от децата. Мъж ми с другите деца остана у дома. Слязохме в хотел „Континентал“. Беше петък срещу събота След като си легнахме, към 11 часа вечерта се събудих от страшните викове на сина си. Той беше се събудил, цял треперейки, и викаше: „Тати ми умря“. Проверих, дали няма температура. Температурата му беше нормална. Детето само повтаряше тези думи, съвсем уплашено. То казваше, че видяло нещо грозно на сън, и искаше веднага да заминем за дома.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На третия ден, 2 август, събота, към 11 часа преди обед ръцете му бяха студени и цветът на лицето силно променен.
Бургас, 7 сеп. 1919. Съобщава: Ж. П. Загадъчната птичка Неколко дни преди смъртта на моето дете, на едно низко дърво в градината ни забелязах сиво, мъничко птиченце с голяма червеникава човка. В това време детето ми Николайчо дойде при мене и ме изненада с желанието си да си легне. След два дни, въпреки успокояванията на лекаря, детето беше вече зле. На третия ден, 2 август, събота, към 11 часа преди обед ръцете му бяха студени и цветът на лицето силно променен. Неколко минути минаха само, детето като че ли се ободри и заприказва неочаквано умно, като възрастен човек — а то беше едва в четвъртата си година. Изненадата ни беше голяма, когато то разправяше, че ще умре, че ще живее в едно влажно място и пр. неща, които никога не е чувало. То приказваше тъй много и за тъй необикновени неща, че ние почнахме страхливо да се поглеждаме и да го молим да не приказва. Беше явно, че болестта се обърна в менингит.
към текста >>

В събота вечерта, на 26 април Хелдман се върнал от работа и в обикновеното за него време си легнал да спи.
Сънят на горския работник На 20. април 1913 год. в Касел (Германия) се издигнал балонът „Илза“ и изчезнал. Вероятно е попаднал във вихрушка и е бил разрушен, защото в края на април остатъците на изгорелия балон, и на неговия управител, търговеца Франц Вайланд от Касел, били намерени от горския работник Хелдман, който работел от около четиридесет години в горите при Малка Алмерода. Той разказва, че един сън срещу неделя го накарал да отиде да търси балонът „Илза“. В събота вечерта, на 26 април Хелдман се върнал от работа и в обикновеното за него време си легнал да спи. Дълго лежал, без да заспи, и най-сетне едва на разсъмване заспал. Но скоро се стреснал от един страшен сън; събудил се, потънал в пот, той почнал да мисли върху съня си. Постепенно си възпроизвел цялата картина: той видел в гъсталака балонът „Илза“, балонът изгорял и управителят му мъртъв. Помислил малко и решил веднага да отиде да дири балона на присъненото му място. Той помолил жена си да му приготви закуска и отишъл в гората.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

всеки ден от 9 до 12 часа и от 4 до 7 часа, с изключение „ на неделните дни и на събота след обед.
Присъстващите студенти били от разни специалности. Лекторите били специалисти то разни научни клонове. Чели са лекции: математици, химици, физици, философи, педагози, Историци, филолози, поети, музиканти, хора из практическия живот и пр. Лекциите се чели непрекъснато 21 ден, от 26 септ. до 16. окт. всеки ден от 9 до 12 часа и от 4 до 7 часа, с изключение „ на неделните дни и на събота след обед. Всички държани лекции били около 100. Редовни слушатели имало около 1200 души, от които една част били студенти. По-долу на кратко ще изложа хода на курса. ОБЕДИНЕНИЕ НА РЕЛИГИЯ, НАУКА, ФИЛОСОФИЯ И ИЗКУСТВО Курсът се откри на 26. септ. от Д-р Р.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мактавиш, главен секретар на дружеството за свободно възпитание, говори в събота на тема: „Неколко мисли върху трудовата проблема".
„The Manchester Guardian“ от 31. VIII. 1922 год. за образуването на този съюз: „Конференцията върху духовните ценности във възпитателния и социален живот, държана в Манчестерския колеж на Оксфордския университет днес пред обед се завърши със заключителна сказка от Д-р Щайнер, която беше последна от трите му сказки по социалния въпрос. По-рано той говори по педагогически въпроси. Социалният въпрос беше оставен към края на конференцията. Мактавиш, главен секретар на дружеството за свободно възпитание, говори в събота на тема: „Неколко мисли върху трудовата проблема". Тогава беше говорил и Д-р Щайнер на тема: „Социалната еволюция на човечеството“. Конференцията беше следена с голям интерес от посетителите до последния ден. У строителите са твърде доволни от резултата. Вчера след обед вместо сказка, каквато се държеше в другите дни по същото време, се състоя събрание за вземане резолюции по разискваните въпроси. В това събрание слушателите изказаха благодарността си от сказките.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На следния четвъртък положението станало по-сериозно, а в съботата осъденият бил вече мъртъв.
Дъщеря й, която дойде с нея да ми разкаже тази необикновена халюцинация, е сега, когато пиша тия редове (юни 1918 год.), красива мома на 17 години. Обяснява се онова вълнение на г-жа Маришал. Тя имала еднаква привързаност към двамата, Най-после, победена от една воля, по-силна от нейната и която настоявала да получи отговор, тя свършила, като казала на себе си, че майчината любов трябва да надвие и че тя би пожертвала по скоро мъжа си, отколкото детето си. Пет дни след това, г-н Маришал, комуто тя не е разказала за този свой кошмар и който не е боледувал никога през живота си, се почувствал уморен и като се завърнал от канцеларията си (на подводния кабел), разболял се на легло. Повиканият на другата заран лекар не е констатирал признаци на никаква болест, а определил, че това е лека настинка. На следния четвъртък положението станало по-сериозно, а в съботата осъденият бил вече мъртъв. „Спиране на сърцето“, заявил лекарят, но до тогава никаква сърдечна болест не е била отбелязана. Аз разпитах, по отделно и заедно, за очна ставка по тази странна история, г-жа Маришал и дъщеря й и се уверих, че няма никакво съмнение в нейната автентичност. Можем да прибавим този предвещателен сън към 76-те подобни сънища, публикувани в Тайнственото. Но колко злокобна форма! И как да се обясни?
към текста >>

т. г., събота, в 10 часа вечерта склопи очи за винаги.
От дълго време боледуваше тежко баба Санта, майка на един мой добър приятел, Ст. Б. Ходил бях веднъж да я видя, как се измъчва, горката, заедно с дъщеря си, в една малка и нехигиенична стая на ул. „Дебър“ в София. След дълги и отчаяни тичания по жилищните комисии, най-сетне бе дадена на туй семейство по-хигиенична квартира на ул. „Алабинска“, но тук баба Санта, вече 80-годишна, не можа да се съвземе, тя се парализира, изгуби способността си да говори и на 16 февр. т. г., събота, в 10 часа вечерта склопи очи за винаги. Много пъти се канех да отида поне още веднъж, да посетя баба Санта, докато беше жива, но не можах. Болната си отиде, без да ме дочака. Дълбоко скърбя за това: тя бе много умна, разговорлива и весела жена. Но важното в случая е, че ако аз, по моя вина, пропуснах да я видя, преди да премине в другия мир, тя, обаче, не пропусна да ме посети при заминаването си ... На 16 февр. — дата, която споменах по-горе — в 10 часа вечерта, аз легнах да спя.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всека събота, д-р Хансман отивал, към 10 часа преди пладне, у д-ра Килъра.
Но нека си спомним казаното от Галилей: „при все това, земята се върти“, истината е непобедима от мрака и невежеството на духовенството . . . * * * Д-р Тео Хансман, от Уашингтон (Съединените Щати), почти постоянно се занимава с психична фотография, като оперира обикновено с медиума-яснозидец Д-р Уйлямс Килър. С негова помощ, той е получил фотографии на много заминали в другия свят знаменитости, като Грент, Жана д’Арк и др., както и ръкописи върху плочи. В съчинението по трансцендентална фотография, в което са описани всички по-интересни случаи, са дадени подробни сведения и за способите, с които той си е служел. Всека събота, д-р Хансман отивал, към 10 часа преди пладне, у д-ра Килъра. Когато последният обявявал, че вижда достатъчно материализирани духове в тъмната стаичка, той насочвал обектива и винаги плаките отбелязвали разни човешки образи. Веднъж се получила една много чудна фотографическа снимка. На път за дома на д-ра Килъра, д-р Хансман купил нови плочи за писане и, когато почнал сеанса, наредил ги две по две с по една писалка между тях. Едни от тях били поставени на земята, други — върху едно легло, а д-р Хансман седнал на един стол, като турил две плочи на колените си и стъпил на другите. Тутакси едно дълго съобщение се получило от невидимия свят, написано върху всичките плочи.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разправих им цялата история с моето предчувствие, и роднините ми разправиха, че действително покойния ми баща, от събота, на 20 септември м.
Отидох си в къщи и прочетох телеграмата, в която се казваше, че баща ми тази сутрин се поминал. Наредих да се телеграфира, че вечерта ще замина, да ме чакат. На другия ден пристигнах в Лясковец, дето заварих и брата си Васил, който същия ден беше пристигнал от с. Кнежа, само 3 часа по-рано от мен, и можах да сваря покойния непогребан и да го изпратим до „вечното му жилище“. След погребението на покойния, бяхме се събрали в къщи, да му се отдаде последната почит, според местните обичаи. Разправих им цялата история с моето предчувствие, и роднините ми разправиха, че действително покойния ми баща, от събота, на 20 септември м. г., е почнал да бере душа и на няколко пъти е запитвал за мен и за брата ми, като е питал така: „няма ли Никола да си дойде, ами няма ли и Василя? “ Това състояние е прекарал до призори на 21.IX. и се поминал. — Като не е можал да ни види за последен път и навярно духът му ни е обикалял. Но ние не сме биле в състояние да го видим или да схванем неговото присъствие.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези хора народът нарича съботнинци вместо ясновидци, защото вярва, че те са хора, родени в събота.
Ето едно предание, слушано в Демир-хисарско, за съдбата на убит човек2): „Когато убият некого с нож или с пушка, то около местото, дето е бил убит човекът, ноще вика върколак, трещи и прави голем смут. Той вика по имена познатите нему лица; също показва и имената на убийците“. В Министерския сборник, том XIII, стр. 159, Ципонков съобщава една македонска приказка за търговец, който след смъртта си съобщил на домашните си къде му са книжата и парите. В народа има загатвания и за ясновидството: в народните приказки се загатва за хора, които могат да виждат в невидимия свят. Тези хора народът нарича съботнинци вместо ясновидци, защото вярва, че те са хора, родени в събота. В една народна приказка се разправя, че един човек разбрал добрата вяра и желаел да се покръсти, но по-рано искал да види ада и рая. Тогаз светците ходели по земята. Един светия го завел на една планина и му показал ада и рая, и след това го кръстил. Тук е интересно, че се допуща възможно да се видят ада и рая (ясновидство). Интересно е, от друга страна, че това се вижда от планина (символ на духовния мир в окултизма).
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че тук се касае за едно въздействие от чисто граалов характер, ни сочи факта, че това става в събота, т. е.
В песните и химните на Новалис можем да почувстваме тия сили в цялата им пълнота. Все по-ясно и по-ясно изпъква Грааловия характер в делата и чудесата, описани в по-нататъшните глави от Йоановото евангелие. Къпалнята във Витесда с петте си притвора, със светата вода и лежащия там разслабен, веднага ни напомня картината на болния Амфортас при брумбанското езеро. Сходството е поразително, очебиеще и ясно. .Защото Христос, след изцелението, казва на човека: „ето, ти оздравя, не греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“. Че тук се касае за едно въздействие от чисто граалов характер, ни сочи факта, че това става в събота, т. е. сатурнов ден. Христос побеждава смъртоносните сатурновн сили чрез всеживотворните сили на слънцето. Силата на Грааля, на Христовото име, придават целебността на водата, както и на целата природа. За кръщението на Файрефис в замъка на Грааля се разправя, че водата за самото кръщение била ниспослана от Св. Граал. Старият Треврицент разправя на Парсифал, че влиянието на Сатурна и луната особено влошават състоянието на раните на Амфортас.
към текста >>

Тъкмо за това Христос трябвало да изцери в събота болния от 38 год.
сатурнов ден. Христос побеждава смъртоносните сатурновн сили чрез всеживотворните сили на слънцето. Силата на Грааля, на Христовото име, придават целебността на водата, както и на целата природа. За кръщението на Файрефис в замъка на Грааля се разправя, че водата за самото кръщение била ниспослана от Св. Граал. Старият Треврицент разправя на Парсифал, че влиянието на Сатурна и луната особено влошават състоянието на раните на Амфортас. Тъкмо за това Христос трябвало да изцери в събота болния от 38 год. При това се разкрива великата мистерия за прехода на силите на Отца върху Сина: „до сега действаше Отец ми, а от сега нататък аз“, говори Христос в същата глава (5, 17). Йудеите, обаче, схващаха само това, което ги засягаше като пазители на съботата, защото след това се говори: „За това Йудеите още повече го гонеха и искаха да го убият“. Упадащите сатурнови сили — окървавеното копие — се обръщат срещу самия Син на слънцето. Но Христос, като господар на Грааля и на храма, предизвиква открито смъртта, за да може да я победи. Той казва: „Истина, истина ви казвам: ще дойде часа и дошъл е вече, в който мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят, ще оживеят“.
към текста >>

Йудеите, обаче, схващаха само това, което ги засягаше като пазители на съботата, защото след това се говори: „За това Йудеите още повече го гонеха и искаха да го убият“.
Силата на Грааля, на Христовото име, придават целебността на водата, както и на целата природа. За кръщението на Файрефис в замъка на Грааля се разправя, че водата за самото кръщение била ниспослана от Св. Граал. Старият Треврицент разправя на Парсифал, че влиянието на Сатурна и луната особено влошават състоянието на раните на Амфортас. Тъкмо за това Христос трябвало да изцери в събота болния от 38 год. При това се разкрива великата мистерия за прехода на силите на Отца върху Сина: „до сега действаше Отец ми, а от сега нататък аз“, говори Христос в същата глава (5, 17). Йудеите, обаче, схващаха само това, което ги засягаше като пазители на съботата, защото след това се говори: „За това Йудеите още повече го гонеха и искаха да го убият“. Упадащите сатурнови сили — окървавеното копие — се обръщат срещу самия Син на слънцето. Но Христос, като господар на Грааля и на храма, предизвиква открито смъртта, за да може да я победи. Той казва: „Истина, истина ви казвам: ще дойде часа и дошъл е вече, в който мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят, ще оживеят“. В легендата за Св. Граал се говори,, че тоя, който я погледне, не може да умре в следните 8 дни.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде.
“ и като въздъхна няколко пъти, свърши — издъхна. Чак сега — след толкова години — ми дойде на ум да търся разяснението на това събитие. А колко ли такива събития минават незабелязани за нашия прост ум! Не вярвам, че фантазията на детето е била толкова силна, та е видяло то някой въображаем неприятел, а по за вярване е, че някое невидимо същество се е представило пред момичето, за да приеме неговата душа. Сън. Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо. През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде. Тоя сън ме стресна: аз обичах Батенберга. Посрещал съм го като ученик в Пловдив и то с такава радост, каквато изпитваха хилядите български сърца във време на съединението. Но нали бях младеж, малко внимание обърнах на съня. Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай! — Така.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40589594841003