Търсене в текстове за 'Съблазън'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 29 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Не трябва да изпада в съблазън при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, пропаднал е на изпита.
Професорът се обърнал спокойно към крадеца и казал: „Ти искаш от мен тези неща, добре, давам ти ги, вземи.“ Крадецът хванал електродите, а професорът завъртял колелото и така го вцепенил. После го разхождал из разните стаи и като го пуснал, му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога будно съзнание, ще може да издържи. Един човек опитва силата си в три неща: пари, власт и жени. Не трябва да изпада в съблазън при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, пропаднал е на изпита. Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. Всичко, което е вътре в човека, ще премине през изпит и ще блесне. На Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от Любов към Бога, без да мислят за себе си. Човек трябва да различава Вяра от лековерие. Мнозина приятели са лековерни и когато им се говори за някои проекти, те повярват, а не знаят, че там се крие нещо користно, което кога да е ще се изяви, понеже не може да не се разкрие това, което е вътре в човека.
към текста >>

2. Изгрев, 19.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Във властта да не изпадне в съблазън.
С радости може ли? - Може! Живей чист живот. Един човек изпитва силата си в три неща: пари, власт и жени. При тези неща той трябва да се пази. Във властта да не изпадне в съблазън. Също при жените и при парите. Ако той уповава на парите, пропаднал е на изпита. Някои си търсят белята. Някой ме пита: „Дали прогресираме или не? ” - Ако му кажа, че е добър, то щом излезе, ще го атакуват много.
към текста >>

3. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно от качествата на Божествената Любов е: човек, който има тази Любов, не пада в съблазън и изкушение.
Трябва да считате мислите и желанията на своите братя като ваши собствени и те да бъдат свещени за вас. Дайте път на Любовта в себе си. Това значи, да поставите Бога на най-високото място в душата си. Основната ви идея трябва да бъде: да обичате, както Бог обича. Ако влезете в Божествения Свят с човешката любов, нищо няма да постигнете. Едно от качествата на Божествената Любов е: човек, който има тази Любов, не пада в съблазън и изкушение. Никой не може да изкуши онзи, в чиято душа е Любовта. Който има Божествената Любов, е абсолютно неуязвим. И зверовете познават Любовта - като я срещнат, отстъпват. Когато Любовта минава от един свят в друг, създава страдание. Който разбира този закон, никога не се обезсърчава.
към текста >>

4. 050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито е съблазън за другите.
Запалиш ли се веднъж от огъня на Любовта, вечно ще гориш. Всички връзки може да изчезнат, само една не може да изчезне - връзката на Любовта. Дето има Любов, всичко става. Дето няма Любов, всичко се руши. Човек трябва да живее в Любовта така, както живее в светлината и във въздуха. Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито е съблазън за другите. Когато слабият стои на пътя на Любовта, тя го заобикаля, за да не го прегази. За всички, които не познават Любовта, Бог има особени реторти. Той ще ги възпитава. Дървото, като те обикне, ражда по-сладки плодове, изменя се. Като отидеш при един извор, ако те обича, той почва да клокочи, да тече по-силно.
към текста >>

5. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Във властта да не изпадне в съблазън.
С радости може ли? Може, живей чист живот. Човек изпитва силата си в три неща. Пари, власт и жени. При тези неща той трябва да се пази. Във властта да не изпадне в съблазън. Също при жените и при парите. Ако той се уповава на парите, пропаднал е на изпита. Някои си търсят белята. Някой ме пита дали прогресира или не? Ако му кажа че е добър, то щом излезе, ще го атакуват много.
към текста >>

6. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл.
Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата. Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод". Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години. Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие на лежане в затвор. Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение.
към текста >>

7. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките".
В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча. В 16-та глава Той запитва учениците Си, за кого Го мислят и Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". И Христос му отговаря: "Плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небеса. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да я надделеят. Ще ти дам ключовете на Небесното Царство и каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на Небето; и каквото развържеш на Земята, ще бъде развързано на Небето". След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките". В тези няколко мисли е казано много и те могат да бъдат разбрани само в светлината на окултната наука. Канарата, на която Христос основава Своята църква, е човешкият аз. Този човешки аз още не е укрепнал. Той от една страна е свързан с Божественото, той казва " Ти си Христос" ;от друга страна - със света, на когото Христос казва: " Махни се от Мене, Сатано". В заключение на тази мисъл и сцена, следва мисълта: "Истина ви казвам - има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син, идещ в Царството Си".
към текста >>

8. 5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

"Който люби братята си, той пребъдва в Светлината; и в него няма съблазън." /2,10/.
"Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е и Истината не е в него." /2;4/ "Но ако някой пази Словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него." /2;5/. "Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос." /2;6/. "Който казва, че е в Светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнина." /2;9/. "Който люби братята си, той пребъдва в Светлината; и в него няма съблазън." /2,10/. "А който мрази братята си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му."/2;10/. "Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота - не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията Воля, пребъдва до века." /2;15-17/. "Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време." /2;18/.
към текста >>

9. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

си причинява съблазън." /14;20/.
"Защото Божието Царство не е ядене и пиене, но Правда, Мир и радост в Светия Дух. Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците." /14;17-18/. "И тъй, нека търсим това, което служи на мир и за взаимно назидание." /14;19/. "Заради ядене и пиене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън." /14;20/. "Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/. "Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява." /14;22/. "Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях." /14;23/. "Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.
към текста >>

10. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Не ставайте съблазън..." /10;31-32/.
Тъй и ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в Единия Хляб участваме... Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." /10;20-21/. "Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго." /10;23-24/. "И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава. Не ставайте съблазън..." /10;31-32/. "Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог... Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа." /11;3,11/. Това има свой мистичен и езотеричен смисъл, макар че може да се вземе и буквално. "Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи го, и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете, всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание." /11;23-25/. "Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
към текста >>

11. 3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват.
С това ни е показано, че силите на тази епоха са били едно изострено слово, което е от такъв характер, че прилича на меч с две острия. Египтяните са проучили Тайните на силите на Словото и са развили магията на Словото, с което може да се прави както добро, така и зло, според характера на този, който го употребява. Затова то прилича на меч с две острия, т.е. може да прави и добро, и зло. В Апокалипсиса тази епоха е описана по следния начин: "До Ангела на Пергамската Църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч: Зная где живееш, там, гдето е престолът на Сатана; и държиш здраво Името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее Сатана. Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват. Така също имаш и ти някои, които държат подобно на ония, учението на Николаитите. Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с Меча, който излиза от устата Ми. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. На тогова, койго победи, ще дам от скритата манна; и ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."/2;12-17/. Мечът, който излиза из устата, показва, че в тази епоха са работили със силите на Словото, с магията.
към текста >>

12. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

От друга страна животът на управляващата класа е също така една съблазън за народа и той търси изход от това положение и го намира в учението на богомилите, които вече си поставя за задача не да бунтува народа, а да го просвещава, да му даде учение, което да осмисли живота му, като сами живеят това, което проповядват.
Пак тогава Гавраил Лесновски изпраща два преписа от своите две книги: За пътищата на прозрението, чиста мистика, напомняща есейските книги. След това нищо не е било написано от богомилски учител или ученик. Условията при зараждането на Богомилството са интересни. От една страна Боян е основател на Братството на Богомилите и разпространява учението чрез своите ученици и лично, а от друга страна той е в двореца и е един вид като съветник на цар Петър и е в контакт с висшите духовници, патриарх Данаил и презвитер Козма, които научават, че той е ръководител на новото учение, което те наричат ерес и стигат до там, че го питат той ли е водител на този народ, който се бунтува. Той им казва, че причината за това положение не е той, а самите църковници с техния лек живот — едно говорят на народа, а живеят съвсем не според учението, което проповядват. От друга страна животът на управляващата класа е също така една съблазън за народа и той търси изход от това положение и го намира в учението на богомилите, които вече си поставя за задача не да бунтува народа, а да го просвещава, да му даде учение, което да осмисли живота му, като сами живеят това, което проповядват. Голяма част от болярите са под влиянието на Бояна и го разбират. Но по едно време, под давлението на патриарха и на презвитер Козма, арестуват някои от най-видните богомили, но Боян по това време не е бил в България, и ги убиват. Това още повече възбужда народа и се явяват тенденции за бунт, за преврат, за свалянето на цар Петър. Той се организира от недоволни другари, които лансират брата на Боян Иван да поеме короната — но не успяват. След това бунт вдигат други, за да поставят на престола първия син на Симеона — Михаила, но и този бунт не успява.
към текста >>

13. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота.
И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. По беседа, държана от Учителя на 19 ноември 1933г.
към текста >>

14. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате.
Разбирам човека не само като личност, но целокупният човек, който е израз и въплъщение на космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява. Цялото нещастие на хората иде от това, че те не вярват и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация. И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват.
към текста >>

15. Съблазън - Влад Пашов (1902- 1974)

• 837 • Съблазън.
• 837 • Съблазън. Една от големите погрешки се крие именно в това, че някой път ние можем да съблазним и другите. Именно от това трябва всички да се пазите.
към текста >>

16. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е съблазън.
Аз, най-малкия, искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал. Да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, брата на най-малките, искам да му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да вземат първо място. Това е съблазън. Христос казва: Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. И аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате, важното е как ще изпълните дълга си към Господа".
към текста >>

17. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Горд, това значи да не се поколебаеш, да не се подкупиш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, верен към Истината.
Само хора без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Горд, това значи да не се поколебаеш, да не се подкупиш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, верен към Истината. Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не зная къде седи неговото величие. Който издържи смело всички изпити, неговите по-големи братя го поздравяват и му казват: "Не бой се, ние ще превърнем тия плесници на благословение. Те са само по лицето ти, твоята душа не е засегната. Божествените плесници са хубави! ” Ако Господ някога ни прати своето благословение, да не Го подозираме.
към текста >>

Тяхната мисъл е насочена да действа разрушително, да вселява съблазън, съмнение.
Ако Бог те остави на власт, ние нямаме нищо против, но когато Той те снеме, ние няма да те поддържаме. Дойде дяволът и те пита: Ако Господ ме свали от власт, ще гласуваш ли заради мене? - Няма да гласувам. Там е туй дълбоко разбиране на живота. Не мислете, че вие може да избегнете от тия по-висши интелигентни сили, наречени "адепти на злото, на тъмните сили". Тяхната мисъл е насочена да действа разрушително, да вселява съблазън, съмнение. А има Братя, които носят мир, радост, съзнание. Тъй че в света съществува голяма борба между тия две сили, т.е. борба между светлината и тъмнината.
към текста >>

18. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

Тя е магьосницата, която обсебва чрез петте сетива: най-напред чрез зрението, като го излага на съблазънта, после чрез слуха, като го обсипва с ласкателства, след това чрез осезанието, подбуждайки чувствената страна на човешката природа, и не по-малко чрез вълшебните отвари от треви, които опияняват, отнасят в нереалните светове на мечтания и забрава.
Лицето й е набраздено не толкова от следите, които е оставила мъдростта, а от въздействието на силните чувства, т. е. от върховете на екстаз и стремителните падения в безумието. Знае се, че набразденото лице свидетелства за богати емоционални преживявания. Многото стихийни бури и поройни дъждове върху склоновете на планината отварят дълбоки ровини, край които се настанява безплодието. Както при тъмния шаман, това безплодие е причината за дейността на старата вещица. Тя е магьосницата, която обсебва чрез петте сетива: най-напред чрез зрението, като го излага на съблазънта, после чрез слуха, като го обсипва с ласкателства, след това чрез осезанието, подбуждайки чувствената страна на човешката природа, и не по-малко чрез вълшебните отвари от треви, които опияняват, отнасят в нереалните светове на мечтания и забрава. Накрая идват и парфюмите, които отвличат вниманието, като имитират свежия дъх на розата или нежния полъх от теменугата и карамфила. Когато опиват силно и упойват до забрава, те приспиват ума чрез обонянието. Очевидно е, че старата вещица на емоционалните внушения разполага с много богат арсенал от средства. Който се интересува от изкуството на магията, става ученик на старата вещица. Ние ще насочим нашия читател към възпитанието на чувствата и към запознаване със смисъла и действието на онези методи и закони, които ще му помогнат да види себе си и живота в нова светлина.
към текста >>

19. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

В низините на чувствените удоволствия, на съблазънта, светлината на разума угасва по-рано, а в сенките им се крият крадци и разбойници.
Широк е пътят на безотговорните, които вярват, че в живота всичко им е позволено. По този път лесно се върви, но бързо се загубват идеалът, целта и смисълът на живота. Тесният път ни предпазва от лошите влияния и ни извежда към високите върхове на познанието. Такива се чистите планински пътеки, които извиват нагоре към девствените гори и високите върхове. Те са трудни, но колкото повисоко ни извеждат, толкова кръгозорът ни се разширява, а умът ни се просвещава. В низините на чувствените удоволствия, на съблазънта, светлината на разума угасва по-рано, а в сенките им се крият крадци и разбойници. Ученикът трябва добре да мисли и да избере най-добрия път. Това е пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината, който започва с изпитания, но е най-безопасният път, по който се постига реализация на всичко онова, което Бог е вложил в душата на човека. Според Учителя това е път на смелите, които са готови да следват своя идеал без колебание и без съмнение. „Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път.
към текста >>

20. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

Горд това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква съблазън; да останеш верен на Бога в любовта си, верен към Истината.
Той казва: „Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спестите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Горд това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква съблазън; да останеш верен на Бога в любовта си, верен към Истината. Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не знам къде седи неговото величие. Който издържи смело всички изпитания, неговите по-големи братя го поздравяват и му казват: „Не бой се, ние ще превърнем тия плесници на благословения. Те са само по лицето ти, твоята душа не е засегната." Божествените плесници са хубави! Ако Господ някога ни прати Своето благословеше, да не Го подозираме. Най-мъчното нещо в света е да изтърпим всички изпитания без докачение."
към текста >>

21. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

11. Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазън за тебе.
8. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се оправи със себе си. 9. На ученика му е потребно малко уединение, за да уякне вътрешно. 10. Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата! Ученикът, като люби, трябва да придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата. 11. Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазън за тебе. 12. Ученикът на окултната школа не бива да допуска никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че Пътят, в който е влязъл, е прав. 13. Съмнението е една задача за ученика, която той трябва да разреши правилно. 14. По закона на Любовта, щом повярваш, всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в полето на Любовта — там съмнение няма.
към текста >>

22. Духовни закони - Влад Пашов (1902- 1974)

Съблазън 837
Специалната Светлина 839 Справедливостта като метод за работа 700 Страданията като необходимост за растенето 734 Стремеж към Доброто 594 Стремежът към идеала продължава живота 708 Съблазън 837 Съзнаване на противоречията 951 Три важни правила 958 Три метода за работа - искайте, търсете, хлопайте 638 Трите класа 965 Трите основи за градеж 801
към текста >>

23. Вавилонска кула - Николай Райнов

И заставаха дъщерите Каинови голи пред олтарите на черните богове: като жива съблазън заставаха те там; защото тъй им бяха поръчали.
Сплитаха се там денонощно димящи благовония и разнасяше се миризма на мирсина, разводниче, стипца и черен ладан А жреците на Левия Път произнасяха високо заклинания към Четиритях и Седмината. Те бяха научили тайни, които не трябваше да знаят. И дохождаха там дъщерите Каинови, та принасяха жъртви за любов и за лека рожба. А дъщерите на Греха приемаха образ на сенки — и примамливи слова шъпнеха те на дъщерите Каинови. И на грях ги учеха. И заставаха дъщерите Каинови голи пред олтарите на черните богове: като жива съблазън заставаха те там; защото тъй им бяха поръчали. И жреците им вземаха чистотата в чест на богинята от Сунам, та опорочени си отиваха дъщерите Каинови; но те се радваха, че са принесли на богинята онова, което никой не може вече да им върне. И весели си отиваха. И песни пееха по своя път. И ето че съблазън премрежи очите на синовете Евельови, та не послушаха гласа Божи — да се пазят от дъщерите на Греха. Много бяха гиздави дъщерите Каинови — снажни и примамливи наглед.
към текста >>

И ето че съблазън премрежи очите на синовете Евельови, та не послушаха гласа Божи — да се пазят от дъщерите на Греха.
И на грях ги учеха. И заставаха дъщерите Каинови голи пред олтарите на черните богове: като жива съблазън заставаха те там; защото тъй им бяха поръчали. И жреците им вземаха чистотата в чест на богинята от Сунам, та опорочени си отиваха дъщерите Каинови; но те се радваха, че са принесли на богинята онова, което никой не може вече да им върне. И весели си отиваха. И песни пееха по своя път. И ето че съблазън премрежи очите на синовете Евельови, та не послушаха гласа Божи — да се пазят от дъщерите на Греха. Много бяха гиздави дъщерите Каинови — снажни и примамливи наглед. И те знаеха тайните на всеки чар и пътищата на хубостта познаваха добре, както ковач познава своя чук и своята наковалня. И изкусни бяха те с поглед да омаят — и с движение, и с дума. Видяха синовете на Евеля дъщерите Каинови — и премалняха от страст. Че знаеха да ги заплетат дъщерите на Греха в мрежа от песен и миризма — и чуваха синовете Евельови вечер звуци на кинор, псантер и рог.
към текста >>

24. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух.
И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея? Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове. И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!“ А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне. И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух. …И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки! В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя! …Прощавайте — настъпва моят час!… Прощавайте — настъпва моята дълга — дълга Вечер!“ И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината. И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му. И мина Моисей по път от пламъци. — И, застанал на върха, видя Моисей Ханаан — всичкото величие и гиздост на Ханаан. И съжали избраните, които отиваха там: „Тежко им, ако се не върнат, преди да влезат!“ И като каза това, обърна се към Слънцето, сърцето му почна да студенее — и той умря.
към текста >>

25. Иисус на Планината - Николай Райнов

Но на онези, които не са ни слепи, ни глухи, ни паднали, които знаят съблазънта на звънтящо злато, гънките на висона и разкоша на пурпура — нима за тях нямаше у Тебе слова на вечен живот?
Прогледналите отиваха все там, дето пее сластта и вие разблудни хора човешката похот… Цериш Ти, Господи… Но щом умреш и Слънцето угасне за човека — отново ще се роди болката из сърцето, защото е пълно с язви. …На падналите даваш Ти опора, за да паднат утре пак — пред страх от изтезание или смърт… И грозно Ти ще бъде падането им тогава… И бедните вървяха след Тебе, Господи — че Ти даваше на гладни хляб от небето, а на жадни — вода на живот. Но — що стори за другите, Рави? — За плачещите по кръстопътищата Ти донесе утеха — и тръгнаха след Тебе уморените, просяците и разпътните жени. Защото знаеше слова на вечен живот. Но на онези, които не са ни слепи, ни глухи, ни паднали, които знаят съблазънта на звънтящо злато, гънките на висона и разкоша на пурпура — нима за тях нямаше у Тебе слова на вечен живот? За тези, които заспиват при музика, събуждат се в благоухания и минават по цветя, не стори нищо Ти. Тези, които имат дворци за наслада и празници на любов, които служат с тънка мисъл на своя вкус — тях проклинаше Ти … Не клетва, не клетва, Господи — а път и скрижали трябва да им дадеш. …И за онези, които имат книги н философи, тънки измами на ума и сладости на чувствата — за тях Ти не каза дума. Те не слязоха при Тебе, защото Ти общуваше. с просяци и разпътници.
към текста >>

26. Книга на загадките - Николай Райнов

А ти си нарекла свет пътя на съблазънта и си полетяла към опасния мрак.
В погледа ти се диплят коварни чарове. Не знам, отде идеш, непозната сестро. Не знам, наистина. Бог те е обрекъл на майчинство. Дал ти е чиста кръв, яка снага и жили, за да родиш и откърмиш исполин. А ти си нарекла свет пътя на съблазънта и си полетяла към опасния мрак. Виждам, къде отиваш, непозната сестро. — Тъй й казах аз. — Но тя ме погледна смаяно и ми рече : Не съм ти сестра: аз съм майка ти. Всуе ме похули, като ме назова блудница. Ти ме не позна.
към текста >>

27. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.
имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството.
към текста >>

0.25931906700134