Търсене в текстове за 'Съблазън'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти!
„Отвърнала се от предишния живот – истина ли ? – станала християнка..." Мълвата дълго се беше лутала в недоумение по изгубените дири на Серафиа и не смогнала да утоли ненаситното си любопитство, спеше по запустелите улици на града... А слънцето завари Серафиа далеч от града, на път към пустинята, седнала до един кладенец. Завари я в безпътица. Де да отиде сега? Вчера тя обходи всички християнски църкви в Александрия, похлопа на толкова врати – и никой не я прие, никой не иска да ù даде кръщение. Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти! " – така си думаше всеки. Като прокажена я отритнаха отвред и няма ни един, който да я пригледа, ни една ръка да ù привърже раните. Тя бе извадила навън опетнената дреха на своите грехове и всякой се чуждееше от нея. В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея. И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец.
към текста >>

2. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Отрова на съблазън вляха в твоята душа.
" „Аз те очаквах, служителю мой. Ти, пак се завърна и паднал пред нозете ми, молиш ме с горестен вопъл за твоята стара длъжност. Но тя е заета. Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените слънца, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени камъни от твоята душа и китеше косите ми. Но щастието не остана дълго да трепти в сърцето ти. Отрова на съблазън вляха в твоята душа. Тъма засени светлия ти взор. Тогава, ти напусна моя дом и тръгна да странствуваш по света.” „Не помня... Отдавна е било и бремето на земните страдания удавили са красотата на миналите дни. Чуй моя скръбен стон, царице? Позволи ми да остана в дома ти"! „Познавам твоята печал.
към текста >>

3. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена".
За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе. Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума. В нейното изкуство е имало нещо магично, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея. В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство". Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите. Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена". В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи. Колко Иродовци, впрочем, са били улавяни в мрежите на "астралната жена", колко корони, колко тиари са се търкулвали в нея, колко глави на пророци са падали окървавени в тия мрежи, колко военачалници са попадали в тази флуидна паяжина, без да могат да я съсекат, макар да са носели меч! Защото, колкото може да се съсече вода с меч, толкова може да се разкъса с меч и, нежната, ала флуидна паяжина на "астралната жена". И ето, Саломе, живо въплъщение на стилизираното в игра изкуство на съблазънта - най-тънкото изкуство на астралната жена - очарова и Ирод и всички участвуващи в пира. Виното - един от възбудителите на астралното тяло - прави последното особено възприемчиво за токовете на Саломе, проектирани чрез движенията на нейния танц.
към текста >>

И ето, Саломе, живо въплъщение на стилизираното в игра изкуство на съблазънта - най-тънкото изкуство на астралната жена - очарова и Ирод и всички участвуващи в пира.
Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите. Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена". В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи. Колко Иродовци, впрочем, са били улавяни в мрежите на "астралната жена", колко корони, колко тиари са се търкулвали в нея, колко глави на пророци са падали окървавени в тия мрежи, колко военачалници са попадали в тази флуидна паяжина, без да могат да я съсекат, макар да са носели меч! Защото, колкото може да се съсече вода с меч, толкова може да се разкъса с меч и, нежната, ала флуидна паяжина на "астралната жена". И ето, Саломе, живо въплъщение на стилизираното в игра изкуство на съблазънта - най-тънкото изкуство на астралната жена - очарова и Ирод и всички участвуващи в пира. Виното - един от възбудителите на астралното тяло - прави последното особено възприемчиво за токовете на Саломе, проектирани чрез движенията на нейния танц. Чудно ли е тогава, че и Ирод, и всички пируващи изпадат в такова опиянение? Само едно същество на тоя пир е останало с непомътен взор и бистър мозък. Само едно същество е останало незасегнато от чара на Саломе. Това е била Иродиада, нейната майка.
към текста >>

В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство.
Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение. И сега, при Ирод, те отново се сблъскват. И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти. Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада. Една вечна борба в света, която е родила кладата, разпятието, посичането с меч, инквизицията. В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство. Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на драматични конфликти. Саломе - съблазнителката, която владее със своите чарове "Иродовци" и всички, които го окръжават, се чувствува привлечена от девствения Йоан, като атлет, с който иска да премери силите си. И понеже той я отблъсква, понеже я побеждава чрез своята непреклонна воля на аскет, в нея се заражда желанието за отмъщение, за обладаване на Пророка, дори по пътя на смъртта. Така поставен проблемът, от него лесно произтича разрешението на борбата - Саломе пожелава на всяка цена смъртта на Йоана, неговата глава, било защото е накърнена нейната гордост на всепобеждаваща жена-съблазнителка, било защото е обхваната от садистичната жажда да обладава по някакъв начин девственото тяло на Пророка. В евангелието, обаче, е казано, че Саломе пожелава да отсекат главата на Кръстителя и да й я поднесат на блюдо, по внушение на нейната майка.
към текста >>

Пророка, човекът на вдъхновението, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта.
С това и някои други стълкновения, в които Илия и Езавел влизат отпосле, като чели се свършва враждата между Илия и Езавел. Но ако проследим невидимите пътища на техните отношения, те ще ни доведат на оная историческа повърхност, дето се развива борбата между Йоан и Иродиада. И някои искат да кажат, че със своята смърт чрез обезглавяване Иоан Кръстител е изплатил своя - "Илиин грях" - обезглавяването на 450-те пророци. Това става тъкмо по волята на Иродиада, която задоволява по такъв начин своята неутолена никога Езавелина жажда за мъст. Така се гонят през вековете. Пророка, човекът на вдъхновението, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта. Гонят се и се стълкновяват, като вечни, непримирими противници. Рече ли пророкът, аскетът, войнът на духовния подвиг, да обладае "грешницата", да я покори и "обърне", той негли ще преживее съдбата на Пафнутий, героя на Анатол Франс в "Таис". "Аскетът" и "грешницата" са два непримирими полюса. Илия и Езавел, Йоан и Иродиада - Саломе вечно ще враждуват. Това са два свята на противоположни сили.
към текста >>

4. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън!
Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание.
към текста >>

5. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>

6. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и слуга на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога!
И ще разбереш скрита мъдрост в словото Ми: Ти живей в света, но светът не трябва да живее в тебе! Ти бъди между злото, но злото да живее в злото, а ти над него! Защото да живееш, значи да надживееш света. А да победиш смъртта, значи да си гражданин на Царството Божие, като прозреш и пребъдеш в Бога. Ала да види, прозре и познае Бога в човека е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта! Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и слуга на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога! Да служиш на Бога, значи, да Го изявиш в себе си, като Любов, Мъдрост и Истина, и с това да дадеш в света най-пълния образ на Богочовека. Върви смело към съвършенството! " * И чух в дълбочината на духа си гласа Му, който ми каза: "Изтокът светна, изтокът на твоите Небеса – Източникът на духовната светлина! Нека Царят на Живота, който изгрева вънка от тебе и когото живата природа така тържествено поздравява в този момент, да изгрее и вътре в тебе! Аз ти давам запалката на духовната светлина!
към текста >>

7. КЪМ ВЪТРЕШЕН ДИНАМИЗЪМ - Д-Р Е.Р.К. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това значи: блажени са ония, за които земните блага и богатства не са съблазън.
Трябва да се научи да различава доброто от злото, светлината от тъмнината. В това различаване е началото, което води човека в пътя на доброто, на светлината. Различаването е истинска работа. А който работи, ще наследи Царството небесно. "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно". Това значи: блажени са ония, за които земните блага и богатства не са съблазън. Какво ще научи, какво ще придобие човек, ако в ума му постоянно стои мисълта за забогатяване? Тази мисъл ще го застари. Ще загуби красотата и младостта си. От живота на човека зависи да бъде външно и вътрешно млад, да се радва на живота, да се ползува от добрите условия. Не оставяйте ума и сърцето си в застой.
към текста >>

8. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ако погледът ти за света внася съблазън в тебе, изостави го); и ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я (т.е.
Защото няма да излезеш от нея, докато не изплатиш всичко — до като не обикнеш ближния си в пълнота” (21 — 26 ст. свободно предадено). „Казано е още: Не прелюбодействувай. А аз ви казвам, че който гледа на жена, за да я пожелае, той е прелюбодействувал вече в сърцето си. Ако дясното око те съблазнява, извади го (т.е. ако погледът ти за света внася съблазън в тебе, изостави го); и ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я (т.е. ако твоите дела внасят съблазън в света, престани да ги вършиш). Защото по-добре е да погине един от твоите удове, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада. Или другояче казано — по-добре е да изхвърлиш от себе си всички криви идеи, които те крепят и поддържат фалшивия ред на нещата, да останеш сакат и гол за света — да не можеш да вървиш по пътя на лъжата, а да влезеш чист и цял в света на Новото, на новите, божествени идеи" (Свободно — 27 — 30 ст.). „Аз ви казвам: Който си напусне жената, прелюбодействува" (31, 32 ст.). „Чули сте, че е речено: Не престъпвай клетвата си.
към текста >>

ако твоите дела внасят съблазън в света, престани да ги вършиш).
свободно предадено). „Казано е още: Не прелюбодействувай. А аз ви казвам, че който гледа на жена, за да я пожелае, той е прелюбодействувал вече в сърцето си. Ако дясното око те съблазнява, извади го (т.е. ако погледът ти за света внася съблазън в тебе, изостави го); и ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я (т.е. ако твоите дела внасят съблазън в света, престани да ги вършиш). Защото по-добре е да погине един от твоите удове, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада. Или другояче казано — по-добре е да изхвърлиш от себе си всички криви идеи, които те крепят и поддържат фалшивия ред на нещата, да останеш сакат и гол за света — да не можеш да вървиш по пътя на лъжата, а да влезеш чист и цял в света на Новото, на новите, божествени идеи" (Свободно — 27 — 30 ст.). „Аз ви казвам: Който си напусне жената, прелюбодействува" (31, 32 ст.). „Чули сте, че е речено: Не престъпвай клетвата си. Аз ви казвам: Никак да се не кълнете.
към текста >>

9. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е съблазън.
Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да заемат първо място. Това е съблазън. Христос казва: “Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си.” И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате. Важно е как ще изпълните дълга си към Господа.
към текста >>

10. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата.
Ние сме изворчета на любовта. И щом схванем своята единна същност по цялата земя и съзнаем своето велико предназначение — да оросяваме, да поим полята плодородни с своя мирен и разумен труд — тогава ще престанат диви, кървави борби, ще изчезне завинаги под слънцето всяко робство и навред ще бъдат пръснати все едни и същи хора братя, деца на все един и същ баща — Бог. Т. Ч. Шепот. Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство. приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина. Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата. Ще се срамувам за себе си, ако слава или по-чест или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още от сега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като построена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка.
към текста >>

11. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дошло е вече време блудните синове на нашия измъчен народ да напуснат удобствата на блестящите градове, да напуснат нашата шумна и суетна столица, да напуснат тия гнезда на съблазънта и разтлението, които изсмукват и убиват техните духовни сили, и да отидат при своя народ, който ги очаква с отворени обятия.
— Той чака само да му бъде посочен пътя, — истинския, варния път към спасение. Той чака само да бъда пръсната поне малко светлина в страшния хаос, дето се намира днес, за да може да съзре изхода. Народа е обезверен, той много пъти е бил лъган, много пъти е бил заблуждаван, много пъти е бил тласкан по гибелни пътища. Днес той очаква своите верни синове да отидат при него, да се приобщят към неговото дело и да го поведат по пътя на новото и спасителното. Ето защо, дошло е вече време за възвръщане. Дошло е вече време блудните синове на нашия измъчен народ да напуснат удобствата на блестящите градове, да напуснат нашата шумна и суетна столица, да напуснат тия гнезда на съблазънта и разтлението, които изсмукват и убиват техните духовни сили, и да отидат при своя народ, който ги очаква с отворени обятия. През трудности и изпитания, през свръхусилия и духовен героизъм, те ще го поведат към победи и творчество, към духовен и икономически разцвет, към щастливо бъдеще. Тогава нашата земя ще се превърне в източник на светлина и народа ни ще даде пример на целия свят! ... Чуйте, верни и достойни синове на народа; чуйте вий, които не търсите големи заплати, нито охолен живот, нито власт и богатство; чуйте вий, които поставяте над всичко своя дълг, които се чувствате едно с народа, които намирате смисъла на своя живот в служенето, чуйте: Народът ви зове, самият живот ви зове, — велика, свещена мисия ви е възложена от Небето. Приемете я, изнесете я достойно до край и вие ще запишете със златни букви имената си в страниците на Историята. Към духовно и икономическо възраждане на Българският народ.
към текста >>

12. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

- - - - - - - - Когато Съвършеният се унесе в своите радости присъщи на Неговото съвършенство, тогас кротко ще го подсетя и ще Му кажа: Аз се справих със страданията от вчерашния ден, — дай ми други за днес, защото те са път към съвършенство, а душата ми е в силна съблазън да стане съвършена.
Ако бях поет бих възпял страданията като дар безценен, като врата към Бога. И всички които изнемогват аз похвално бих погледнал, защото те са по път към свобода, когато мощно ще произнесат думите: „аз мога“! ... - - - - - - - - Господи, съзнах своята мисия в този живот и виждам, че си ми отредил да изпитам цената на страданията — да вкуся от тяxното благо, - - - - - - - - Най-малката от моите хубави песни ще бъде песента ми за страданията като израз на едно състояние на Бога - - - - - - - - Ако бях поет бих възпял страданията като врата към Бога. И с молитвен вик бих запял на Дарителя на вси дарове: „Дай страдания на тия що любя, а радости на тези, коит съм разлюбил“. Страдания и радости — алфа и омега, равноценни ценности за Съвършения. - - - - - - - - Когато Съвършеният се унесе в своите радости присъщи на Неговото съвършенство, тогас кротко ще го подсетя и ще Му кажа: Аз се справих със страданията от вчерашния ден, — дай ми други за днес, защото те са път към съвършенство, а душата ми е в силна съблазън да стане съвършена. Когато Съвършеният се унесе в своите радости аз кротко ще го подсетя да ми даде страдания и за днес, защото душата ми е в силна съблазън да стане съвършена. - - - - - - - - Да бъде благословена десницата от която приемам чашата на очищението. - - - - - - - - Когато душата пие от чашата последните утайки, които придават горчивина до най голяма висота, тогас тя в отчаяние вика за помощ пред страх от смъртта. Но Учителя, дочул последните въздишки на измъчена душа, в миг се явява пред нея и гальовно пише с пръста си думите: „Всичко ще се уреди! " И в миг се превършва последнята горчива капка, за да настъпи отдих преди да получа нова чаша пълна с елексира на несвършеното минало.
към текста >>

Когато Съвършеният се унесе в своите радости аз кротко ще го подсетя да ми даде страдания и за днес, защото душата ми е в силна съблазън да стане съвършена.
И всички които изнемогват аз похвално бих погледнал, защото те са по път към свобода, когато мощно ще произнесат думите: „аз мога“! ... - - - - - - - - Господи, съзнах своята мисия в този живот и виждам, че си ми отредил да изпитам цената на страданията — да вкуся от тяxното благо, - - - - - - - - Най-малката от моите хубави песни ще бъде песента ми за страданията като израз на едно състояние на Бога - - - - - - - - Ако бях поет бих възпял страданията като врата към Бога. И с молитвен вик бих запял на Дарителя на вси дарове: „Дай страдания на тия що любя, а радости на тези, коит съм разлюбил“. Страдания и радости — алфа и омега, равноценни ценности за Съвършения. - - - - - - - - Когато Съвършеният се унесе в своите радости присъщи на Неговото съвършенство, тогас кротко ще го подсетя и ще Му кажа: Аз се справих със страданията от вчерашния ден, — дай ми други за днес, защото те са път към съвършенство, а душата ми е в силна съблазън да стане съвършена. Когато Съвършеният се унесе в своите радости аз кротко ще го подсетя да ми даде страдания и за днес, защото душата ми е в силна съблазън да стане съвършена. - - - - - - - - Да бъде благословена десницата от която приемам чашата на очищението. - - - - - - - - Когато душата пие от чашата последните утайки, които придават горчивина до най голяма висота, тогас тя в отчаяние вика за помощ пред страх от смъртта. Но Учителя, дочул последните въздишки на измъчена душа, в миг се явява пред нея и гальовно пише с пръста си думите: „Всичко ще се уреди! " И в миг се превършва последнята горчива капка, за да настъпи отдих преди да получа нова чаша пълна с елексира на несвършеното минало. - - - - - - - - Да бъде благословена десницата от която душата приема чашата на очищението; да бъде благословен пръста, които пише по измъченото чело „Всичко ще се уреди!
към текста >>

13. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота.
И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате.
Разбирам човека не само като личност, но целокупният човек, който е израз и въплъщение на космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява. Цялото нещастие на хората иде от това, че те не вярват и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация. И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват.
към текста >>

15. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Силата си използваме за разрушение, умът — за лъжа и измама, красотата — за съблазън.
Какво правим с храната, какво правим с плодовете, какво правим с духовните дарове — силата, ума, чувствате? Какво правим и за какво използваме красотата, знанията, вътрешните потици, вътрешното изобилие на сили, които Той ни е дал? Ний горим житото, когато милиони хора умират от глад. Ний унищожаваме грамадни количества от различни хранителни и други продукти с цел да увеличим цената им. Ние превръщаме гроздето, сливите и други овощия и храни в убийствения отровител — спирт. Силата си използваме за разрушение, умът — за лъжа и измама, красотата — за съблазън. Да не бъде повече това! Да спрем вървежа си по-хлъзгавия пжг на отклонението, защото той ни носи само разочарования, скърби, болести и всякакви други физически и духовни страдания. Всред това изобилие на духовни и материални блага, които Бог дори и сега, при нашето непослушание, ни дава, да отправим благодарствен поглед към Него — към небето, към слънцето, и да тръгнем по пътя на изпълнението на Божия закон. Да благодарим на Бога за това, което ни е дал и ни дава. И да бъдем разумни да Го използваме мъдро и само за добро.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В сладостта и съблазънта на земните блага човек понякога напълно забравя своето предназначение и когато дойде време да види изчерпан земния си дял, провиква се, че всичко е глупост, като мухата в баснята.
* * * Вселената е цветна градина създадена от твореца за всички същества. Човек пристига във вселената и от само себе си се разбира, че той се заплита в сложните нишки на живота. Той се вплита в куп противоречия и всяко от тях му напомня за смъртта, която той схваща като ужас, а не като логичен край на нещо, сътворено от самия него. Противоречията на разните учения за живота още повече го объркват пред погледа на смъртта. И пред този ужас човек жадно се хвърля на земните блага, повечето от които са суети. В сладостта и съблазънта на земните блага човек понякога напълно забравя своето предназначение и когато дойде време да види изчерпан земния си дял, провиква се, че всичко е глупост, като мухата в баснята. Но над човешките умувания стои закона за божествеността, който разрешава всичко целесъобразно. Радиозо
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Можем ли ние да се издигнем до съзнанието, че сме души, а не тела, които се продават и които поради това трябва да бъдат окичени с всички примамки на съблазънта?
Не, аз съм за нейната независимост. Съгласие съм и желая от все сърце да я видя освободена, независима, но по дух по онези права на свобода, които естествено й се падат. Кажете ми, къде имаме ние онази свобода на творчество и мисъл, която мъжът така щедро е извоювал за себе си? Можем ли ние да мислим свободно, да се движим навсякъде свободно, да се чувстваме свободни? Можем ли да се освободим от робството си на тялото, на външността, на суетната мода? Можем ли ние да се издигнем до съзнанието, че сме души, а не тела, които се продават и които поради това трябва да бъдат окичени с всички примамки на съблазънта? Ето, това съзнание, това право на нравствена независимост, ако успее да си създаде жената, тя е създала най-великото условие да се сдобие с всички други права, които желае. Ако жената вътрешно не си помогне, то мъжът никога няма да направи това за нея. Значи, първото нещо, което тя трябва да направи, е да заработи върху себе си. Както мъжът има да се справи с хищничеството в себе си, тя пък трябва да се справи с желанието си да съблазнява. Мои скъпи сестри!
към текста >>

18. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още с освобождението на България, се е явила съблазънта към държавната трапеза.
Любовта, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават. Постепенно ще настъпи на земята мир и в человеците благоволение. Партизанството е лоша болест, родена повече от завистта и злобата. Ако някой не си гледа професията — специалността, ако не е добър стопанин, работник, земеделец и баща, ако не управлява добре своя дом, как ще оправи обществения дом? Това отбягване от прямите задължения, стремежа да се преселваме в големите градове и да живеем за сметка на държавната трапеза, води към усложнения и забъркване. Още с освобождението на България, се е явила съблазънта към държавната трапеза. А от там пък се явява завистта, демагогията, ежбите, партизанството и насилията. Благословена е ръката, която може да тури ред и порядък в духа на Христовата справедливост и да постави всекиго на своето подходящо място! И когато всеки заеме мястото, където може да принесе най-много полза за обществото и да бъде доволен от положението си, тогава наистина можем да кажем, че Царството Божие е близо — при вратата. Дим. Станев ______________________________ В какво се състои истинското величие на един народ? Дали в многото земя която той притежава?
към текста >>

19. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да си зададеш за цел да изпълняваш всеки ден и най-малките добри пожелания, който ти дойда, без никаква погрешка и без да се подадеш на никаква съблазън.
човек, който възприема това, което казвам, отколкото да работя за хиляди хора, които нищо не възприемат. Всеки който започва една работа, трябва да работи с присърце, а не да ходят по десет пъти в къщата му да го викат да направи едно или друго. Човек, който проповядва едно учение, трябва да разбира неговите закони и да прилага. Аз не вярвам в онова криво, външно възпитание, дресировка, която хората дават на своите деца, но вярвам в истинското възпитание, което дават двата велики закона в света. Не вярвам и в съвременната наука, но вярвам във великата божествена наука. Трябва да си зададеш за цел да изпълняваш всеки ден и най-малките добри пожелания, който ти дойда, без никаква погрешка и без да се подадеш на никаква съблазън. Ако биха ми предложили да стана министър, бих предпочел да отида да помогна на някоя бедна вдовица и по скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази жена без моята помощ. Вие се готвите за един голям бал, концерт или журфикс, но в това време идва при нас един беден човек и вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този велик закон, който е създаден от Бога. Ако бихме се научили да бъдем, да бъдем в мир със себе си, да разберем, че може да живеем сами със себе си, тогава светът би се оправил. Христос казва: „Който изпълни най малката заповед, най-велик ще бъде в Царството Божие.“ В какво се състои тази малка любящи заповед?
към текста >>

20. -

За тях то е по-голямо от всяка примка и всяка съблазън.
Нека приемем тяхното съчетание като неоспоримо и да преминем по-нататък, при все че редица наблюдения и проучвания ни подсказвал., че всеки един от милионите индивиди по лицето на нашата планета представлява единствен, неповторим образец и характерното у него е повече някаква метафизична даденост, чиито корени са почти неизследваеми. Всички хора мислят, всички чувстват, но онова, което отличава човек от човека, не е точно различната мисъл, различното чувство, но нещо много по-дълбоко, от материалната му същност, по далече от темперамента и от всичко, за което може да са говори с образи, сравнения и рационалност. Истинският пулс на аза начева там, където свършват, определителностите и обективацията и започва обширното царство на духа. Убеждението или светогледът на един човек е лост, който тласка целия му живот в дадена посока. При някои индивиди то е нещо толкова голямо и свято, че те лесно биха дали живота си за него. За тях то е по-голямо от всяка примка и всяка съблазън. Във взора на тия, които го имат, то сияе с блясък, пред който бледнее блясъкът на златото и драгоценните камъни и о по-силно от опияняващата власт на страстите. Ако не беше така, ако вярата в някоя избрана ценност на духа не беше по-силна от нагона към живота, тогава на света не би имало велики хора, които създавал, мрежата на историята и упованието на търсещите грядущи във всички времена. В такъв случай не би живял Галилей, нито Джордано Бруно, нито Хус, нито дори Единственият и най-лъчезарен от всички учители на човечеството, който излезе от Назарет. Ние не си спомняме често това, но трябва да не забравяме, че на земята дори, скрити от прожекторите на славата, са живели и са умирали хиляди и хиляди безименни герои, които са държали високо, по-високо от своя собствен живот идеалите си, вярата си и своята любов към човека. Много са пътищата, които способстват за формиране на светоглед у човека, но има един, който представлява най-прекрасния път, който води към красотата, величието и хармонията на света.
към текста >>

21. -

Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин.
Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен. За да изправи своя живот, за да се освободи от известни криви разбирания и заблуждения, за да избегне нещастието. което го грози, съзнанието на човека трябва да се пробуди. Човек с будно съзнание не прави грешки. Будно съзнание значи да знаеш и разбираш. Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.
към текста >>

22. -

Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите.
И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“. Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредъка. Учителят казва: „търпението е основа на човешкия характер“. С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов. Днешното човечество неизбежно ще дойде до нея.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

3) Мага е олицетворената съблазън, която действа чрез човешките пороци. Пр.
Преведе от френски; М. К, ________________________________________________________________________________________________ 1) Редакцията не споделя напълно някои от горните възгледи на покойния полкови. Олкът. Поместваме тази статия, само за да се знае мнението на теософите върху аскетизма. Въпросът заслужава по-дълбоко изследване. 2) Напреднал ученик в окултизма. Пр. 3) Мага е олицетворената съблазън, която действа чрез човешките пороци. Пр. 4) Муни — мъдрец. Пр. 5) Г-жа Блаватска. 6) Теософско списание. Пр. 7) Лъжеучители. Пр. 8) Велик Йоги.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ.
Екатерина, които несъмнено са били светиите покровители, на които тя се е молила пред олтарите на селската черква в Домреми. Кои са били те в действителност, не можем да кажем сега, но възможно е, нейният ангел хранител или некои добри, благосклонни духове да са били взели близки, фамилиярни форми, за да й внушат по-голямо доверие. Не може да има нито сянка от съмнение в ума на когото и да е, който е прочел отчетите за нейното съдене в Руан, че никакъв разпит, никакво заплашване с изтезание не са могли да разклатят дълбоката вяра на девойката в нейните доброжелателни духове, че никога не е живяло дете с по-чиста душа и с по-искрено сърце. Страшната, достойна за съжаление, трагедия на нейната сждба, уви! нейните приятели не са могли да отклонят, защото нейния час бе ударил, и понеже нищо в нашия живот не става случайно, нейния трагичен край трябва някак си и поради минали причини да е станал неизбежен. „Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ. В своите страшни часове, и дори в пламъците, Жана д’Арк е била подпомагана и подкрепяна от духовете чак до момента, когато отлетяла нейната чиста доблестна душа, вцепенена от ублажаващото видение. Ние не можем да се съмняваме, че същите тия доброжелателни духове са я очаквали наблизо да я посрещнат и подкрепят, тъй че нейната настръхнала душа да може скоро да се успокои в „мира, който превишава всяко разбиране“. И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия демон. Когато Сократ е бил запитан, защо да бъде допуснато това нещо, обяснението му бе — че бил настанал неговият час и че смъртта, гледана от по-високо, не била никакво зло. В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но това само показва, че е необходимо да се живее разумно, за да не бъдем и ние съблазън за другите.
Който не може да победи едно изкушение, доказва своята слабост. Той няма значи духовен гръбнак и затова нужно е да работи сериозно над себе си. А който устои на изпитанията и съблазните, усилва своята твърдост, енергия и смелост. В него расте съзнанието на духовната сила и свобода. Вярно е, че днес има много изкушения и съблазни. Но това само показва, че е необходимо да се живее разумно, за да не бъдем и ние съблазън за другите. Възпитай в себе си самоуважение, което ще ти попречи да служиш на подобни низости. Знай, че само онзи, който има чиста съвест, може да устои на атаките на неблагоприятната съдба. Защото непоколебимостта на една стоманена воля почива винаги на строгото изпълнение на нравствения закон. И всяка постъпка, за която ти можеш да кажеш, след внимателно вътрешно изпитване: „аз не мога другояче“, е справедлива и ти трябва без колебание да я извършиш. Как се познава напредъкът Имаш ли търпение, това е признак, че ти вече стоиш над посредствения човек.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Решетести линии върху юпитеровия хълм, които продължават и на юпитеровия пръст, свидетелстват за сангвиничен темперамент, а понякога показват и нецеломъдреност, съблазън и непостоянство (фиг.
За да може да се пресметне времето на означените на венериния хълм случки, старите хиромантици приемат указания на фиг. 74 способ. Линията, която води от основата на палеца към ъгъла, който той образува с дланта, и която е по-слабо или по-ясно изразена у всеки човек, разделят на две равни части и прокарват успоредни на расетата линии на равни от тия разстояния до края на ръката. По такъв начин венериният хълм се разделя на 4 части, всяка от които представя около 15 год. от живота на човека. Решетести линии върху юпитеровия хълм, които продължават и на юпитеровия пръст, свидетелстват за сангвиничен темперамент, а понякога показват и нецеломъдреност, съблазън и непостоянство (фиг. 67 d). N-образуваща линия на юпитеровия хълм показва щастие в търговията (фиг. 68 f). Две паралелни наклонени линии на тоя хълм (фиг. 69 е) показват добити с пот и труд богатства.
към текста >>

0.27297711372375