Търсене в текстове за 'Съблазън'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 73 резултата в 63 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Така изкушаваше - поставяше в съблазън и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка.
А защо ги е забравил? Има си причина за това. И аз ще ви я кажа. След заминаването на Учителя той си влезна в света така, както можеше. А знаете ли, че през време на Школата, той свободно се движеше по "Изгрева", пушейки цигари по поляната и пред приятелите - искаше да покаже с това, че стои над всякакви предразсъдъци. Така изкушаваше - поставяше в съблазън и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка. А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа? Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа?
към текста >>

2. 5_53 Учителят е болен

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

" Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън.
В Него още през 1912 година се бе вселил и Христовият Дух. Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло.
към текста >>

3. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

По-добре е външната форма да бъде скромна и да не бъде съблазън.
Учителят казва: "Ние не се кланяме на никакви религии, защото религиите са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви култури, защото те са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви идоли. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето." Ние вярваме в Божественото Начало в човека, което не може да бъде подчинено, ограничено и покварено. Духът е важен. По-добре е външната форма да бъде скромна и да не бъде съблазън. Важно е Духът да присъствува. Светът е пълен с мъртви форми - храмове, дворци, академии. Защо ви е всичко това, щом Божият Дух не присъствува? Във всяко общество има хора, които са духовни центрове, те са центрове на духовен живот. Божият Дух се проявява чрез тях.
към текста >>

4. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

ТОМ 5

Пък някой път служи и за съблазън.
Приятелското чувство спада към божествените. Той е най-нисшето от тех. Истинският приятел никога не може да направи нещо, което не е за твое добро. Следователно на този, единния твой приятел ти ще вярваш на всичко, което ти каже. Човек служи за пример без да иска. Пък някой път служи и за съблазън. Искам вие да бъдете силни ученици, та да показвате и на другите как да решават задачите". „Учителю, аз искам любовта си да я чувствам вътрешно? " „Това ти трябва". „Учителю, и да ми дава един силен импулс да жертвувам и да работя, а защо това нямам в момента? " „Защото си още много малка.
към текста >>

5. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

ТОМ 5

Съблазънта е дошла чрез погледа и устата.
Няма защо да се страхуваш, ти само работи и върви напред. Любовта е вън от времето и пространството. Трябва да се пазиш да приемаш от хора, които стоят на по-ниска степен на развитие. Това могат да приемат само велики духове. Ще си избираш приятели, които стоят по-високо от тебе. Съблазънта е дошла чрез погледа и устата. Ева е погледнала плода и след това е вкусила от него. В Бога всичко е хармония. Моите външни отношения какви са към вас? Кога се заоблачава небето? Когато има нужда от дъжд.
към текста >>

6. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън.
Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране. Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна чистота, вяра и чистота по отношение на Великия Учител. Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти. И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън. Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен. Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама. Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и чистота. Чистотата седи вътре в самото сърце, ум и душа. От вън си свободен да направиш всичко, но при единственото условия - да бъде с чисто сърце, чист ум и безкористие.
към текста >>

7. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

ТОМ 5

По-късно видях, че има нишки на съблазън на онова, което той говори, а той много говори за полова любов.
Беше нашумял автор и приятелите все говореха и го цитираха. Учителят влезна и ме погледна. Аз веднага трепнах и го попитах дали мога да чета Папюз. Той натъртено отговори: „Не. Не може, той е ученик на Черната ложа". По-късно видях, че има нишки на съблазън на онова, което той говори, а той много говори за полова любов. Учителят бе казал: „От Черната ложа ученици могат да се качат най-високо в умственото поле, но не и в причинния свят". Ако не бях го попитала нямаше да зная и бих направила груба грешка и да се свържа с този автор. А тези, които бяха закупили книгите не го бяха питали. А аз го попитах: „Ами, Учителю, щом са от Черната ложа какво дирят тук, а не ги изхвърлите тези книги? " Учителят ме погледна и каза: „Те стоят тук, за да служат за урок и поучение на учениците".
към текста >>

8. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Войните ги образува богатството и съблазънта за него.
Казват някои: „Мъчна работа“ и най-мъчните работи са лесни, който знае, как да ги направи. Има само една държава където съществува божественият порядък - това е Божествената държава. Целият астрален свят по-рано беше в ръцете на черната ложа, сега обаче тези духове са изпъдени оттам. Които сега умират отиват в астралния свят където се поправят, подготвят и идват на земята вече като добри работници. Сега войната е на физическото поле от черната ложа. Войните ги образува богатството и съблазънта за него. Има два вида войни: война на смъртта и война на живота. Сега се води първата война и тя се ликвидирва.Ще дойде втората война, в която ще воюват без да се убиват. Сега ще започне истинската война (втората). Светът е окупиран и всички народи трябва да капитулират. Всички ще трябва да служат на Господа и ще има само една държава - Царството Божие.“ Този ни разговор обаче не го давайте на всеки да го чете, защото той не е за всеки.
към текста >>

9. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

В бъдеще няма да има съблазън, понеже хората ще живеят в любовта.
Нямаш ли любов, те си радостен и доволен, не ти се работи. Любовта е Божествена храна, с която хората живеят и възкръсват. Всичкият лед ще се стопи и на вода ще стане. Зимата си отива. Иде духовна пролет. В бъдеще няма да има съблазън, понеже хората ще живеят в любовта. А законът на любовта е изобилие. Има един Божествен план, по който ще се оправи светът“. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Поздравяват ви братята и сестрите, които са тук: д-р Иван Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Савка, сестра Стойна Христова, сестра Еленка Григорова и всички други. Пожелавам ви всичко хубаво и светло!
към текста >>

10. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

ТОМ 8

А брат Методи Константинов, който също констатира тази тревога на Учителя около Савка със своя мъжки ум, астрален мъжки ум да го кажа направо, казва: "Учителю, Вие с Вашата тревога около Савка внасяте някакси съблазън", такова нещо Му казал.
" За мене беше ясно. Аз веднага си обясних психологически всичко. Учителят е бил в друго поле и е търсил може би причината за нейното страдание. Впоследствие обаче когато с други е разговарял. Аз го чух от други наши приятели, Учителят е казал, че Савка е била прицел на нападение на Черната ложа, което е вече едно указание, че и българския цар Борис III и той ще бъде точно така прицел на такива едни нападения и затова Савкиното състояние Го е държало в голямо напрежение. А брат Методи Константинов, който също констатира тази тревога на Учителя около Савка със своя мъжки ум, астрален мъжки ум да го кажа направо, казва: "Учителю, Вие с Вашата тревога около Савка внасяте някакси съблазън", такова нещо Му казал. "Учителят казал: "Как няма един астроном да се тревожи, когато загуби астрономическата си тръба". Значи за Него съзнанието на Савка е било един поглед, било едно огледало и отражение чрез което Той е изучавал, проучавал и е следял живота в един свят. В: Какво ще ми кажете за Савка? Веска: А-а, за Савка искам специално да разкажа. Това беше за мене изключителен ученик на Учителя. Несравним.
към текста >>

11. 47. БРАКЪТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И понеже имаше съблазън.
Този въпрос е личен според Учителя, защото едни са дошли на земята да се оженят. Те са обещали на някои души да дадат тяло и те трябва да се оженят, и ако не се оженят, те ще сгрешат. Други са дошли на земята с решение да не се женят, но ако те се оженят, пак ще сгрешат. От това разбирам, че въпросът е абсолютно личен, съобразно задачите, които сме свалили отгоре за своя живот. Аз бях съвсем млада, имах едно предложение и реших да попитам Учителя какво ще ми каже за брак. И понеже имаше съблазън. Съблазънта беше това, че бащата на кандидата беше обещал като се ожениме да ни прати и двамата да следваме в чужбина. Аз много желаех да замина, но моят баща нямаше материални средства за това и това ме изкуши. Изкушаваше ме тая мисъл. И рекох, ще питам Учителя, пък ако позволи. Аз нямах никакво чувство към този момък.
към текста >>

Съблазънта беше това, че бащата на кандидата беше обещал като се ожениме да ни прати и двамата да следваме в чужбина.
Те са обещали на някои души да дадат тяло и те трябва да се оженят, и ако не се оженят, те ще сгрешат. Други са дошли на земята с решение да не се женят, но ако те се оженят, пак ще сгрешат. От това разбирам, че въпросът е абсолютно личен, съобразно задачите, които сме свалили отгоре за своя живот. Аз бях съвсем млада, имах едно предложение и реших да попитам Учителя какво ще ми каже за брак. И понеже имаше съблазън. Съблазънта беше това, че бащата на кандидата беше обещал като се ожениме да ни прати и двамата да следваме в чужбина. Аз много желаех да замина, но моят баща нямаше материални средства за това и това ме изкуши. Изкушаваше ме тая мисъл. И рекох, ще питам Учителя, пък ако позволи. Аз нямах никакво чувство към този момък. Отидох при Учителя и Му разказах че имам такова предложение и Той ми казва: „Има три вида брак, когато момък и мома се обичат, те са женени на небето.
към текста >>

12. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

" Това беше за много хора съблазън.
Вижте, сега не мога така да възпроизведа как точно е било, но Му говореше неща, за да Го изобличи, говореше Му неща, за да каже че е несправедлив, от тоя род неща говореше. И не знам дали разказах този случай и един път Учителят пред целият клас, в нашият салон на „Оборище" й удари плесница. Сега, какво да Ви кажа. Едни съдеха после Учителя, че как така си е позволил да удари, даже имаше приятели, които заради този случай се отделиха, отдалечиха се от нас тогава. Казаха: „Какъв е този Учител да бие ученици? " Това беше за много хора съблазън. Та в туй отношение Магдалина е била съблазън за начинът, по който говори и с предизвикателствата, които отправяше на Учителя. Той и друг път я е удрял нея. Но да Ви кажа, много отрицателно говореше за Учителя, много нахално, безсрамно Му казва. И братята искаха да я изпъдят, даже някои я изгониха. Учителят каза: „Оставете я, защото през нея текат отрицателните мисли на братята и сестрите.
към текста >>

Та в туй отношение Магдалина е била съблазън за начинът, по който говори и с предизвикателствата, които отправяше на Учителя.
И не знам дали разказах този случай и един път Учителят пред целият клас, в нашият салон на „Оборище" й удари плесница. Сега, какво да Ви кажа. Едни съдеха после Учителя, че как така си е позволил да удари, даже имаше приятели, които заради този случай се отделиха, отдалечиха се от нас тогава. Казаха: „Какъв е този Учител да бие ученици? " Това беше за много хора съблазън. Та в туй отношение Магдалина е била съблазън за начинът, по който говори и с предизвикателствата, които отправяше на Учителя. Той и друг път я е удрял нея. Но да Ви кажа, много отрицателно говореше за Учителя, много нахално, безсрамно Му казва. И братята искаха да я изпъдят, даже някои я изгониха. Учителят каза: „Оставете я, защото през нея текат отрицателните мисли на братята и сестрите. Тя е проводник".
към текста >>

13. 106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И то е, което не носи нито съблазън, нито завист буди у човека, нищо.
Защото Учителят каза: „Има Добро, което е Добро за всички" Да ви кажа, аз това в началото никак не го разбирах. Което е Добро ще бъде Добро за всички, а именно това е Добро. Ти може на един да го правиш, да го направиш. Но това е добро от такава степен сила е, защото ти го правиш, нищо не искаш за себе си. Ти само проявяваш Божественото, а то е абсолютното Добро, което е добро за всички и това Добро е заразително за другите. И то е, което не носи нито съблазън, нито завист буди у човека, нищо. Защото и самото ти добро е проникнато от чистота и от святост.
към текста >>

14. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Е.А.: Съблазън.
И нямаше стъпалца. Те ги направиха тогава. От тогава имам един много хубав образ от Неделчо и други приятели, които идваха. И за рижаните, които дойдоха, сестри, идват да видят Учителя и Той болен. В.К.: Как реагираха? Е.А.: Съблазън. Какво са преживели не знам. Е ние се стараехме така да бъдем ние, някак да бъдем по-внимателни. Помня тогава дойде и Трифон Кунев за пръв път. Аз понеже при тях ходех така, разговарях се с тях, защото те бяха даже и в нашата група, с Учителя бяха и като дойдоха така, за пръв път се качваха, викам каква съблазън е сега за тия хора и какъв изпит е. В.К.: А Трифон Кунев кой беше?
към текста >>

Аз понеже при тях ходех така, разговарях се с тях, защото те бяха даже и в нашата група, с Учителя бяха и като дойдоха така, за пръв път се качваха, викам каква съблазън е сега за тия хора и какъв изпит е.
В.К.: Как реагираха? Е.А.: Съблазън. Какво са преживели не знам. Е ние се стараехме така да бъдем ние, някак да бъдем по-внимателни. Помня тогава дойде и Трифон Кунев за пръв път. Аз понеже при тях ходех така, разговарях се с тях, защото те бяха даже и в нашата група, с Учителя бяха и като дойдоха така, за пръв път се качваха, викам каква съблазън е сега за тия хора и какъв изпит е. В.К.: А Трифон Кунев кой беше? Е.А.: Един писател български. Та той си остана. Този, който пишеше „ситни, дребни кат камилчета" във вестник „Земеделско знаме". Той беше.
към текста >>

15. 142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Добре, ходеше така нали, малко съблазън беше за много хора, но когато тя се яви на изпит и я скъсаха, аз рекох: „Не помага и стаята на Учителя.
Там имаше едно малко нещо и то се поддържаше съвсем чисто и т.н. никой не си служеше с него. То беше с дъски направено. Какво да кажа сега тук повече от това. Навремето първите години още, когато бяхме заедно студентки със Савка, тя по едно време учеше в стаята на Учителя, ходеше да учи. Добре, ходеше така нали, малко съблазън беше за много хора, но когато тя се яви на изпит и я скъсаха, аз рекох: „Не помага и стаята на Учителя. А трябва да помогне ума на човека". Значи Учителят помага на Савка, но тя първо трябва да си помогне. Да си кажа правото, така си помислих. Сега право-криво така си помислих. В.К.: А другите като разбраха, че е скъсана?
към текста >>

16. 153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Той е много млад 30-35 години, на такава възраст, когато другите са на 50-60 години и тази възрастова граница пречи на тях и е съблазън за тях.
Ние не бяхме така разбрали Учителя, идеите даже не ни бяха много ясни, не бяхме разбрали какво иска Учителят от нас. Аз много по-късно разбрах много неща, след като даже Учителят си отиде. Иначе могло е да бъде другояче. Нали човек да разбира, но като не е разбрал. В.К.: После нещо друго, по ония години Учителят е млад. Той е много млад 30-35 години, на такава възраст, когато другите са на 50-60 години и тази възрастова граница пречи на тях и е съблазън за тях. А Той е за тях млад, зелен. За тях е един Петър Дънов и нищо повече. И постепенно с годините, едните си заминават до 1920 год. Идват другите, почват вече да не слушат, всеки иска да прави каквото си иска. И виж, и през другите години на Школата пак има непослушание.
към текста >>

17. 156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: Да, парите голям съблазън са.
В.К.: Когато е имало задачи в клас така, става, решава. Е.А.: Свободен, не свободност. Николай беше свободен при Учителя. Да. В.К.: Тук имаше моменти, когато той се държеше към някои сестри като богаташ към слугини. Е.А.: Впоследствие, когато почна нали търговията си, някои ми се оплакваха, че не им плащал така по-щедричко, да. В.К.: Да, парите голям съблазън са. Е.А.: Да, съблазън са. В.К.: Голям камък за препъване. Е.А.: Много. Знаеш ли, че сам Учителят го спаси него? В.К.: Да, той ми е разказвал.
към текста >>

Е.А.: Да, съблазън са.
Е.А.: Свободен, не свободност. Николай беше свободен при Учителя. Да. В.К.: Тук имаше моменти, когато той се държеше към някои сестри като богаташ към слугини. Е.А.: Впоследствие, когато почна нали търговията си, някои ми се оплакваха, че не им плащал така по-щедричко, да. В.К.: Да, парите голям съблазън са. Е.А.: Да, съблазън са. В.К.: Голям камък за препъване. Е.А.: Много. Знаеш ли, че сам Учителят го спаси него? В.К.: Да, той ми е разказвал. Учителят го е спасил.
към текста >>

18. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Това не е ли съблазън?
Учителят знаеше какво прави. В.К.: В какъв смисъл се съблазняваха? Завиждаха ли Му? Е.А.: Съблазняваха се. Един беше казал: „И аз, ако живея в такава къща ще бъда учител". Това не е ли съблазън? Дори повече. Той е глупак, който го е казал. В.К.: А тоалетната, каква беше тя? Е.А.: А тоалетната беше, най-напред далече, както е Неговата къща долу при Иван-каруцаря, дето я държи. А после направиха до бараката, там дето близо до чешмата.
към текста >>

19. 08 - 15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ?

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Аз досега не знаех такова нещо, аз мислех, че е само по-учен от нас, по-учен човек." И тогава трите круши Учителят й дал, за да не стават съблазън за нея.
Когато те трогнали двете, Учителят извикал: „Ради, Ради да дойде! " Отиват, повикват Ради да дойде. Идва Раци и Учителят му казал: „Вземи тази чинийка с крушите и я занеси на тая жена, дето сега беше при мене." И Ради ги настига, та докато стигнат до бараката си и Ради занесъл крушите. Рекъл: „Сестра, тези круши Учителят ги праща за вас." Жената тогава се ударила по главата и казала: „Мари Димитринке, ами аз само помислих за хубавите круши и си казах, ако ям такива круши и за ставам Учител! Ами той бил като Христа, мисълта му прониква навсякъде, за него няма нищо скрито. Аз досега не знаех такова нещо, аз мислех, че е само по-учен от нас, по-учен човек." И тогава трите круши Учителят й дал, за да не стават съблазън за нея. Нека да изяде тези три круши, нека да стане Учител, нека още един Учител да има. Ама накрая, като изяде крушите, не стана Учител, но пък стана сестра. Започна да чете беседите, прие учението. Това е ползата от трите изядени круши. Ето тук се вижда една снимка на Изгрева след Паневритмия с Учителя.
към текста >>

20. IV.16 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а нашите постъпки да служат за слава Божия.
Това последното е погрешка и който я върши, ще си плаща. Когато отивате, например, в една православна църква, всякога се молете за другите, а никога за себе си. Но по този въпрос засега толкова. Защото, както казва Христос, много може да ви се каже, но сега не можете да носите. Затова сега толкова се казва, а за по-големите подробности ще чакате. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а нашите постъпки да служат за слава Божия. Затова вие представяте сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата. Душата никога не може да мрази тялото. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400, това е то българският народ. Те са силата. Възкресение, то значи човек да сее наново.
към текста >>

21. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Не се поддавайте на тази съблазън.
Молете се да възтържествува Божията добродетел, да възтържествува Божията правда, да възтържествува Божията любов и да се прояви, да възтържествува Божията мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела, да възтържествува Божията истина и чрез нея Господ да озари света, да възтържествува Божият живот и чрез него да ви се дадат всички блага, да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, на Бога Моего и на Бога вашего и да се възцари Той и да бъде все и веех. Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълготьрпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всичко се радва, всичко повдига, всички утешава, всички спасява и всичко провожда в дома на Отца. Слушайте този глас на любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот. Само тя е в сила да отмахне неугасимото зло, което разрушава човешкия живот. Не се поддавайте на тази съблазън. Не се трудете да обърнете камъните в хляб. Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдност. Макар и да ви дадат целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъде във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа Си, да побеждавате.
към текста >>

22. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

После, не давайте съблазън на другите, бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска.
Не давайте място на никакво стълкновение, не допущайте такива. Колебания може да има, често пъти то е в реда на нещата, но съмнения ако допуснете, то, вече да ви кажа, е червей. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, дали следваме Господа и пр. Защото аз зная, че всички вие ще излезете от това блато, в което се намирате. Има хиляди ръце на ваши братя, които се простират от невидимия свят, за да ви помогнат. После, не давайте съблазън на другите, бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни, откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата с вас, тя е, която ще ви спъне. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затваряме цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си и на всяка лоша мисъл не давайте място и я отхвърлете от себе си.
към текста >>

23. IV.13 август, сряда 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Да, бих ви казал още по-ясно някои работи, но не искам да го явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън.
Това е една малка диагноза, за да познаете в какъв път ходите. Сега питайте се: Ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него? Не, а умийте нозете Му и мийте и другите, та по този начин вие ще работите за другите. Тази вода нека бъде едно аязмо111, че завръзката, зародишът под цвета - а то сте вие - е малък. Обаче във всичките тези домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко. Да, бих ви казал още по-ясно някои работи, но не искам да го явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън. Съблазънта винаги произтича от користолюбива цел. Сега, кой от вас иска да познае Христа? Всички отговарят: - Всички, всички искаме да Го познаем. - Да, но ако сега изберем само един да познае Христа, ще изпратим един делегат да отиде и да познае и да ни каже. Тъй щото, ако искате да отидете при Христа, трябва да отидете един по един.
към текста >>

Съблазънта винаги произтича от користолюбива цел.
Сега питайте се: Ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него? Не, а умийте нозете Му и мийте и другите, та по този начин вие ще работите за другите. Тази вода нека бъде едно аязмо111, че завръзката, зародишът под цвета - а то сте вие - е малък. Обаче във всичките тези домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко. Да, бих ви казал още по-ясно някои работи, но не искам да го явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън. Съблазънта винаги произтича от користолюбива цел. Сега, кой от вас иска да познае Христа? Всички отговарят: - Всички, всички искаме да Го познаем. - Да, но ако сега изберем само един да познае Христа, ще изпратим един делегат да отиде и да познае и да ни каже. Тъй щото, ако искате да отидете при Христа, трябва да отидете един по един. За тази цел вие трябва да изберете някого, или чрез жребие, или аз да избера едного.
към текста >>

24. НАРЯД за събора 1911 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да превърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдността, макар да ви дадат целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е сам Господ и когатоТой пребъде във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно на Него.
Да възтържествува Божественият живот и чрез него да ви се дадат всичките блага. Да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, да се възцари Той и да бъде Все и Вся. Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всичко повдига, всичко утешава, всичко спасява и всичко пребъдва в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот, сама тя е в сила да отмахне неугасимото зло, което разрушава човешкия живот. Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да превърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдността, макар да ви дадат целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е сам Господ и когатоТой пребъде във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно на Него. И сам Господ ще ви пази от всяка зла напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа Си да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света - на Мене е дадена всяка власт на Небето и земята и ще се изпълни не волята на света и волята на лукавия, но Моята воля и волята на Отца Ми. 17. XI. 1911 г. Велико Търново
към текста >>

25. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 21-40

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

40 Физическият свят за слабия е място на съблазън и изкушение, а за силния е място само за учение и подигане.
20.XII.1921 г. Стремежът. 37 Най-великото в човешкия свят е стремежът към Бога. Прозрение. 38 Когато дойде прозрението у човека, тогава се изясняват много неща. Реалното. 39 Материалното е променливото, а Реалното е непроменливото. 22.ХII.1921 г. Светът. 40 Физическият свят за слабия е място на съблазън и изкушение, а за силния е място само за учение и подигане. 23.XII.1921 г.
към текста >>

26. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 101-120

ТОМ 14

Мъдростта. 106 Мъдростта седи в това, всички постъпки да се изтълкуват правилно, тогава съблазън няма.
Мъдростта. 103 Мъдростта турга нещата в ред, тя ги твори, а Любовта ги оживява. Мислите. 104 Мислите, това са едно движение на живота към периферията. Ясно-лимоненият цвят е цветът на мисълта. Мъдрият. 105 Мъдрият човек може да бъде чист! Мислите трябва да бъдат само Божествени - в това седи Мъдростта! Мъдростта. 106 Мъдростта седи в това, всички постъпки да се изтълкуват правилно, тогава съблазън няма. Сега всички постъпки съблазняват хората, защото нямат Мъдрост. Приложението на Мъдростта. 107 Когато съблюдаваме принципите на Бога, ние сме в Мъдростта. Разбирането е в приложението. Умният човек може да бъде свободен. Хармониране.
към текста >>

27. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 161-180

ТОМ 14

Съвършеният е вън от всяка съблазън.
Бог не може да се ограничи в своята Благост. Той е вдигнал хиляди паднали души, които са уповавали Нему. Той е винаги Верен и Истинен. 179 Съмнението. Когато ученикът се усъмни в Учителя си, той е тръгнал по кривия път. Съвършеният е вън от всяка съблазън. Неговата душа е пълна с Любов, Мъдрост и Истина. Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл Божият съд. 25.Х.1925 г. 180
към текста >>

28. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Непрекъснатите й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели.
Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна. Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите. След още 7 години в живота й се явява един ученик, на когото тя поднася книжката и той възхитен казва: „Тя трябва да бъде напечатана." И още на другия ден започва с един брат изглаждането и напечатването й. Стиховете са били 4000, а след изглаждането са останали само 500. Участвал брат Боев в това изглаждане. Непрекъснатите й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели. Те не знаеха истинската работа, която свързваше Учителя с ученика. Извън духовната работа тя беше изключително на неговите услуги и ги вършеще така,както той ги желаеше. Нека приятелите да знаят, че Учителят имаше изтънчени навици и вкусове. Всичко това, което правеше в своя личен живот беше първо по рода си. Да направиш услуга на един Учител като него, трябва да познаваш неговия личен, частен живот.
към текста >>

29. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Щом бързате ще попречите, а външният свят е силен да произведе съблазън.
Нашите приятели си заминават в едно отношение, а са тук в друго отношение. До края на годината ще ви кажа: „Ако можете да приемете Еди кой си брат, името му ще кажа - ето той е! " Но вие не пресилвайте нещата. Има един известен закон, Божествен, по който стават нещата. Чакайте, всичко на времето ще си стане. Щом бързате ще попречите, а външният свят е силен да произведе съблазън. През тая година има условия да се поправят всички досегашни погрешки и да се турне всичко в ред. Туй Божествено движение си има своите противници. От тях някои си мълчат, но щом им се дадат благоприятни условия, ще излезат. Тая година имате условия да постигнете много неща, но ако не постигнете, грешката ще бъде ваша. Нещата не се повтарят.
към текста >>

30. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Сетта на ловеца е лъстта и съблазънта на сатаната, духът на съпротивата и душегубството, обладанието на земните слабости и похоти, в които духът човешки пот[ъ]ва и страда.
Под думата "Господ" се разбират всичките божествени сили на светлината, строителните фактори на целокупния живот, които творят и управляват световете. Те са Белите Братя или Светлите Духове, проводници на Божия Промисъл в проявения живот на всички вселени (видими и невидими). Когато индивидуалният човешки дух се утвърди върху тех, той ще намери своя Бог,т. е. основата на живота си, опората и надеждата си, с силата на която ще възприеме всичките божествени възможности и ще се укрепи завинаги. Това е висшето посвещение... "Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор". Сетта на ловеца е лъстта и съблазънта на сатаната, духът на съпротивата и душегубството, обладанието на земните слабости и похоти, в които духът човешки пот[ъ]ва и страда. "С перата си ще те покрива и под крилата му ще имаш прибежище". Закрилата на Бога е крайната цел на духовната еволюция. Това е осъществяване на "сливането" на индивидуалния дух, микрокосмоса, с всеобятния Божи Дух, т.е.-, Макрокосмоса. "Неговата Истина е щит и всеоръжие". Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието.
към текста >>

31. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта.
Изпърво тя внесе известна вълна, но вътрешно аз се овладях и останах безразличен на погледите и чувствата й. Тя седя няколко часа. Не прави въпрос да си отиде. Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., събота Сън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската. Пътувам из една дъбова гора на около 10 години. Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои.
към текста >>

32. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

ТОМ 16

И после, не трябва да ставаш съблазън, Най-първо ти и жена ти трябва да станете слуги на Бога.
Това е Божествено. И като твоята жена друга няма. Това е строг морал, ако искате да знаете. Има една своеобразна свобода, която не е на място. За брата и за сестрата трябва да имаш едно свещено чувство. И после, не трябва да ставаш съблазън, Най-първо ти и жена ти трябва да станете слуги на Бога. И след като вършите Божествената работа, може да се целунете. А вие, преди да сте свършили Божията работа, се целувате и забравяте тенджерата и тя прегаря. Христос Христос е говорил от причинния свят. Щом една жена не обича Божественото в мъжа си, там е прегрешението. Също и мъжът трябва да обича Господа у жена си.
към текста >>

33. III. Моята молитва в Ада

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Пръв път, когато усмивката на злия дух ме измами и моето сърце се поддаде на съблазън, душата ми загуби зрак... Ала скоро тя се пробуди и възнегодува.
III. Моята молитва в Ада Из брошурата „Път" от Е. К. Бездомник (Елена Казанлъклиева) Всеблагий Господи, обърни очите Си към мен, скитница, която иде от далечната страна на ада. Чуй молбата ми и послушай думите на моето болно сърце, изпитало хиляди болки от двуострия меч на адския властелин! Обиколила съм гори и планини, дълбини и висоти - вредом Те дирих, ала нигде не Те намерих. От деня на моето непослушание, когато Те излъгах и съгреших, аз Те изгубих и в душата ми настъпи тъмнина и никога не чух вече Твоя глас. Пръв път, когато усмивката на злия дух ме измами и моето сърце се поддаде на съблазън, душата ми загуби зрак... Ала скоро тя се пробуди и възнегодува. Сърцето се усети в измама, падна в отчаяние и скръб и викаше с висок глас: Господи мой, де си? -обади се! Аз ида разкаяна - приеми ме!... Кажи ми де си, да мога да Те намеря, за да Ти кажа колко души намерих погубени в пиянство, в блуд, в кражби... И викаха ме и убеждаваха ме да влезна в тяхната дружба, защото казваха те: „Само тук утеха има." В тези часове дохаждах до полуда и скубех косите си, раздирах дрехите и проклинах сатанинската измама, която тури око на мен и ме привлече в ръцете си. Изчиствах с пост душата си, молех се денонощно, непрестанно Те виках и не оставих място, дето да не вляза и питам кой може да ми каже нещо за Тебе.
към текста >>

34. 21. Жените изкусителки, създаващи съблазън

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

21. Жените изкусителки, създаващи съблазън Сестра Василка Иванова разказва следното за Учителя: - Учителят имаше широко развит гръден кош: беше широк тука, горе беше мускулест и здрав.
21. Жените изкусителки, създаващи съблазън Сестра Василка Иванова разказва следното за Учителя: - Учителят имаше широко развит гръден кош: беше широк тука, горе беше мускулест и здрав. Но в корема Си беше тънък и ядеше много малко, просто удивително малко. Какво само не се донасяше у Него - сладка, масла, баници. Един през друг от провинцията се надпреварваха да Му занасят. А Той си вземаше само на върха на ножа или пък мъничко, с върха на лъжичката, колкото да се рече, че все пак не е отказал да го яде. Останалото се принасяше в стола на комуната - вие знаете, че тогава имахме комуна на „Опълченска" 66.
към текста >>

35. 5. Шепот

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

ТОМ 17

Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата.
5. Шепот (в. „Братство", бр. 7,15.VII.1929 г.) Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина. Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата. Ще се срамувам от себе си, ако слава или почест, или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още отсега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като настроена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка.
към текста >>

36. I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

ТОМ 17

Казвам си: Е-е, това внесе в него съблазън.
Не съм от тях, та да целуна ръката на владиката. Някой път и моята ръка не искам да я целуват. Преди няколко дни дойде един човек, в когото беше духът. След като го поканих да остане на трапезата, той казва, че никой не трябва да ми целува ръката. После дойде една жена, която ми целуна ръката. Казвам си: Е-е, това внесе в него съблазън. „И той е един от владиците" - помисли си гостенинът. След половин час той стана, излезе, иска да се ръкува, аз го спрях - да не се ръкува, и му казвам: „На добър час, хубаво мислиш." 9. с. 315: „Сега аз ви проповядвам не като на българи, или като на англичани, или като на френци. Аз ви проповядвам като на мои братя и сестри в името на Христа. Никога няма да изопача Истината.
към текста >>

37. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>

38. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

ТОМ 18

Това е съблазън.
Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа - аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал, да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз - братът на най-малките - искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдете по-големи от мене, да вземете първо място. Това е съблазън. Христос казва: "Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си.” И аз не искам повече, достатъчно ми е това малко място. И аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате, важно е как ще изпълните дълга си към Господа”. Следните думи от Учителя го характеризират също така като силен характер, като велик посветен, като човек на жертвата. Той казва: „Аз съм дошъл да помогна на българите.
към текста >>

39. 17. ОБЩО ЗА СВЕТИЛАТА И ТЕХНИТЕ СЪЧЕТАНИЯ

Иван Антонов

ТОМ 18

По количеството и силата на дисхармоничните съчетания между злосторниците и на злосторниците с неутралните светила, съдим до каква степен човек е податлив на влиянието на тъмните и разрушителни духове поради страх или съблазън да стане техен служител, до каква степен човек е способен да нарушава всички Божествени закони и правила и да върши престъпления с мислите, чувствата, желанията, словото и делата си.
Дисхармоничните съчетания на злосторниците помежду им и на злосторниците с неутралните светила по своето количество, сила и качества показват до каква степен човек в минали животи е бивал обсебван и е ставал роб и служител на злосторни духове, които си служат с всички видове средства на лъжата и на насилието, т. е. до каква степен човек е бивал носител, изявител и служител на лъжата и насилието с ума, сърцето и волята си, с мислите, чувствата, желанията, словото и делата си. Дисхармонията на злосторниците помежду им и на злосторниците с неутралните светила, свидетелства доколко връзките, отношенията и обмяната на човека с низшите светове са неправилно устроени и неправилно работят системите и органите на неговото тяло, чрез които той възприема и обработва силите на низшите светове. Всяка дисхармония на злосторниците помежду им и на злосторниците с неутралните светила, показва до каква степен човек е внесъл неправда сред низшите светове, като ги е използвал повече, а им е давал по-малко от себе си, т. е. не е положил съответната работа за развитието на низшите светове. По количеството и силата на дисхармоничните съчетания между злосторниците и на злосторниците с неутралните светила, съдим до каква степен човек е податлив на влиянието на тъмните и разрушителни духове поради страх или съблазън да стане техен служител, до каква степен човек е способен да нарушава всички Божествени закони и правила и да върши престъпления с мислите, чувствата, желанията, словото и делата си. Според силата на дисхармониите на злосторниците помежду им и на злосторниците с неутралните светила, може да съдим до каква степен човек ще храни ума, сърцето и волята си с нечисти и противоестествени мисли, чувства, желания идела, т. е. до каква степен ще внесе в себе си умствени, духовни и материални отрови и доколко ще стане разсадник и жертва на най- страшните, най-продължителните и най-пакостните умствени, духовни и физически болести. Учителят казва следната велика истина: „По пътя на светлината, на красотата, на чистотата, на порядъка и доброто шества и се проявява Бог с Неговите служители. По пътя на тъмнината, грозотата, нечистотата, безпорядъка и злото дохождат и се проявяват разрушителните духове, противници на Бога и на всичко Божествено”. Следователно, по количеството, силата и качествата на хармоничните съчетания на добротворците помежду им, на добротворците с неутралните светила или на добротворците със злосторниците, съдим до каква степен човек може да бъде добър ученик и добър слуга на Господа, доколко може да получава неговите благословения и да притежава неговите сили, качества, свойства, условия и възможности за прояви и постижения на доброто.
към текста >>

40. СТАРА ПРИКАЗКА

ТОМ 20

Там, долу, беше грях, съблазън, сатаната, а тук?
Той погледа небето, промълви нещо и се прекръсти. Влезе в пещерата, но след малко излезе пак, влезе в гората и се изгуби. На другия ден на върха се запуши голям огън. На отсрещния връх царят с голямо множество надничаше да види светеца. А самият светец се луташе край огъня, измъчван от мисли, от душевни терзания и страх. Там, долу, беше грях, съблазън, сатаната, а тук? - Що напусна стадото? - чува той сякаш ясно гласа на момъка - и се дори обръща да види дали не е някъде наблизо... Царят на срещния връх чакаше да му покаже светецът правия път, а той самият се още луташе и търсеше...
към текста >>

41. VIII. В отговор на една защита

(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)

ТОМ 20

Като прочетохме тази статия, да си кажем право, ние останахме изненадани как е могла редакцията на «Зора» да й даде място, защото не сме свикнали да четем в този вестник умишлено разпространявани заблуди, единственото назначение на които е да се всява съблазън в душите на по-наивните читатели.
524-525) По повод на недавна приключилото се следствие против Дънова, извадки от което бяха поместени във в. «Зора», (бр. 3706)*, г-н Л. Лулчев, един от фанатизираните последователи на Дъновата секта, и по слухове - бъдещ заместник на Дънова, е излязъл в същия вестник (бр. 3720) със специална статия под заглавие «За Учителя Дънов», в която защищава учението и личността на своя «учител». Като прочетохме тази статия, да си кажем право, ние останахме изненадани как е могла редакцията на «Зора» да й даде място, защото не сме свикнали да четем в този вестник умишлено разпространявани заблуди, единственото назначение на които е да се всява съблазън в душите на по-наивните читатели. Направихме справка и се оказа, че ревностният «апологет» на Дънова е използувал случайното отсъствие от града на двамата редактори на вестника, благодарение на което неговата «защита» могла да види бял свят. Водими от добро желание да предпазим някои читатели от евентуална съблазън, ние ще направим малък разбор на цитираната статия. Авторът на статията в дълго встъпление се обявява против всичко шаблонно, което могло да се хареса само на лекомислените съвременници и се произнася за дълбокомисленото «Ново» (разбирай учението на Дънова, Б. н), което е «изпреварило времето си», което «малко хора разбират», и което на мнозинството се виждало «чудновато», «еретично». Би трябвало след това встъпление г-н Лулчев да ни запознае с идеите на «новото», което той желае да «влезе в живота», но в статията му не виждаме нищо подобно по простата причина, че учението на Дънова е неопределено, неясно и разхвърляно, така щото нито се поддава на научно изследване, нито подпада под законите на логиката, нито пък може да се изрази съкратено в известни положения.
към текста >>

Водими от добро желание да предпазим някои читатели от евентуална съблазън, ние ще направим малък разбор на цитираната статия.
3706)*, г-н Л. Лулчев, един от фанатизираните последователи на Дъновата секта, и по слухове - бъдещ заместник на Дънова, е излязъл в същия вестник (бр. 3720) със специална статия под заглавие «За Учителя Дънов», в която защищава учението и личността на своя «учител». Като прочетохме тази статия, да си кажем право, ние останахме изненадани как е могла редакцията на «Зора» да й даде място, защото не сме свикнали да четем в този вестник умишлено разпространявани заблуди, единственото назначение на които е да се всява съблазън в душите на по-наивните читатели. Направихме справка и се оказа, че ревностният «апологет» на Дънова е използувал случайното отсъствие от града на двамата редактори на вестника, благодарение на което неговата «защита» могла да види бял свят. Водими от добро желание да предпазим някои читатели от евентуална съблазън, ние ще направим малък разбор на цитираната статия. Авторът на статията в дълго встъпление се обявява против всичко шаблонно, което могло да се хареса само на лекомислените съвременници и се произнася за дълбокомисленото «Ново» (разбирай учението на Дънова, Б. н), което е «изпреварило времето си», което «малко хора разбират», и което на мнозинството се виждало «чудновато», «еретично». Би трябвало след това встъпление г-н Лулчев да ни запознае с идеите на «новото», което той желае да «влезе в живота», но в статията му не виждаме нищо подобно по простата причина, че учението на Дънова е неопределено, неясно и разхвърляно, така щото нито се поддава на научно изследване, нито подпада под законите на логиката, нито пък може да се изрази съкратено в известни положения. Пред вид на това и сам г-н Лулчев не може да ни каже нищо ясно и определено за това «учение», което с такава ревност се заел да защищава. Той се задоволява само да ни съобщи, че както учението, така и личността на Дънова са оригинални и своеобразни, с което ние сме напълно съгласни, но това твърдение на г-н Лулчев вече не е защита на учителя, а по-скоро упрек, защото да своеобразничат в мироглед, учение и в идеи, съвсем не е свойствено на хора със здрави концепции.
към текста >>

42. (44) Среща с царя на 5.V.1939 г. при Евдокия

ТОМ 20

Черната ложа иска да превърне тая енергия в материална, да се бием пак, както в миналото, но ние не трябва да се поддаваме на тая съблазън.285 За нас е отворено само нагоре - духовното, [в] това ние сме силни.
Казах му, че за нас иде един отлив284, а за съседите - прилив, и ние трябва да бъдем много внимателни и с нищо да не провокираме, защото Учителят на тръгване ми каза: «С мир всичко, без мир - нищо! » - Че сме храбри - светът ни вече знае. Че имаме да взимаме - и това светът ни признава, макар че още не ни го дава, но утре и това ще дойде, няма защо да се безпокоим за това. Речите трябва да бъдат сдържани. Да имаме предвид, че България има да играе завидна роля в бъдеще и че ако преди 1000 години чрез богомилството даде подтик на всички народи в Европа, и сега това иде. Черната ложа иска да превърне тая енергия в материална, да се бием пак, както в миналото, но ние не трябва да се поддаваме на тая съблазън.285 За нас е отворено само нагоре - духовното, [в] това ние сме силни. Те, всички съседи, са по-многочислени от нас и въпреки това се страхуват, защото се боят от духа, който е в нас. Това духовно тепърва има да се развър[же? ] в нас, [в] нашия народ. Аз не съм патриот и шовинист, това Ви го говоря като една бъдеща мисия на България, която никой не може да ни отнеме, но може да забави. Не напразно Учителят казва, че златният век е сега.286 Ето, и Симеончо се роди, но да върви сега не по старите пътища, а по новите - духовното.287 Сега, политиката на Кьосето с две думи: изчаква възможностите и използува моментите!
към текста >>

43. 70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот.
Големи или малки, патриотични или не - тези обществени групировки са именно, които дават смисъл, цел и сила на всичките политически мъже, заставали на чело на управлението. Опитьтда се разрешават въпросите чрез обвинения наличности, като се хвърля само върху тях резултатът от тяхната политика, според нас е несправедлив и нелогичен. Личността в обществения живот действа само дотолкова, доколкото се явява като изразителка на едно множество - равнодействующата на вътрешния импулс и външното съпротивление - това е границата на влиянието й. Самият факт, че личностите - водачи се съдят почти след падането на всеки политически кабинет, а престъпленията, досущ еднакви, се повтарят от техните заместници, иде да посочи, че причините са малко по-дълбоки, че мечът на Темида сече клонките, но корените остават. В политическата действителност на България - а и в доста други страни, се явиха идеи от по- друг порядък. От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот. Що значеше правото, когато една сполучлива атака със задушливи газове решаваше съдбата на хиляди войници и милиони мирни граждани, които изкуствената гранична линия щеше да отдели от майката отечество? И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати. България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление. Като Стамболийски бяха и мислеха повече от селяните; като Цанков мисляттия, които смятат, че „истинската демокрация” се състои не в количеството, а в качеството, и че следователно „елитът” може да си позволи това, което „цървуланко”, макар и равноправен гражданин според законите - не може и да мечтае. Самият начин, по който Цанков дойде на власт, подчерта само фалита на политическия метод в дадения момент и прогресивното развитие на идеята за насилие, която бе залегнала вече в душите на озлобения от несполуките по бойните полета народ и усилена от вътрешните неуредици - естествена последица от онова страшно сътресение, което причинява съвременната война в държавния организъм.
към текста >>

И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати.
Личността в обществения живот действа само дотолкова, доколкото се явява като изразителка на едно множество - равнодействующата на вътрешния импулс и външното съпротивление - това е границата на влиянието й. Самият факт, че личностите - водачи се съдят почти след падането на всеки политически кабинет, а престъпленията, досущ еднакви, се повтарят от техните заместници, иде да посочи, че причините са малко по-дълбоки, че мечът на Темида сече клонките, но корените остават. В политическата действителност на България - а и в доста други страни, се явиха идеи от по- друг порядък. От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот. Що значеше правото, когато една сполучлива атака със задушливи газове решаваше съдбата на хиляди войници и милиони мирни граждани, които изкуствената гранична линия щеше да отдели от майката отечество? И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати. България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление. Като Стамболийски бяха и мислеха повече от селяните; като Цанков мисляттия, които смятат, че „истинската демокрация” се състои не в количеството, а в качеството, и че следователно „елитът” може да си позволи това, което „цървуланко”, макар и равноправен гражданин според законите - не може и да мечтае. Самият начин, по който Цанков дойде на власт, подчерта само фалита на политическия метод в дадения момент и прогресивното развитие на идеята за насилие, която бе залегнала вече в душите на озлобения от несполуките по бойните полета народ и усилена от вътрешните неуредици - естествена последица от онова страшно сътресение, което причинява съвременната война в държавния организъм. И много прави са сега властвующите, като се запитват: „Кой ще ни наследи? ” Това е един въпрос, който е свързан преди всичко с техния собствен живот и безопасност и след туй и с ония мероприятия и закони, които те са нагодили за защита на собствените си интереси.
към текста >>

44. 6.10. Елена М.Стоун

ТОМ 24

Тая или оная нейна песен, според случая, загърмява в ушите ми с нейните изрази и чувствата й пред очите ми и ме е отклонявало от съблазънта, колкото и силна да е била тя.
Тя като че ли ме хипнотизира и никога, при най-големите негови съблазни не съм се отклонил ни наляво, ни надясно от нейните директиви за живота. Временни смущения и колебания е имало, но самата ми представа за нея, самото възпоменание, нейния образ, нейните наставления, нейните песни и молитви, ме е опомвало, упреквало и наново утвърждавало и спасявало от фатални стъпки. В най-критическите минути на сражението ми със злото в мене си и в света, споменът за нея се е притичал на помощ и съм успявал да отблъсна всичките разжежени стрели на лукавого. Аз чувствувам почти като реално нейното присъствие около мен. И колкото по-голяма опасност се е явявала за изклинчване от длъжностите, за кръшване от правия път, за апатия към духовните интереси и въобще за опорочаването и оматериализирането ми; толкова с по-голяма сила, яснота и пълнота заговорвал е в мене нейният спомен с нейните съвети, песни и молитви, жестове, усмивки и майчина грижа. Тая или оная нейна песен, според случая, загърмява в ушите ми с нейните изрази и чувствата й пред очите ми и ме е отклонявало от съблазънта, колкото и силна да е била тя. През войната попадна ми случай да обсебя внушителни парични суми на местно население, както и случай да позабогатея със суми, предложени оттук- оттам срещу отстъпки по службата, срещу отпуски или лъжесвидетелстване, но винаги песента й:"Против изкушения брате, да бдиш"или песента, пята от нея: "Прав да си ти всякога"и пр., е проехтявала в ушите ми и ме е предпазвала от грях и престъпление. Многобройни са подобните ми спасявания чрез спомените за нея и не мога да ги предам тука, но това е достатъчно да охарактеризира грамадното и влияние върху мен чрез онова, което тя ми е внушила през времето на общуването ми в гр. Самоков и отчасти с последните ни редки срещи и кореспонденция. Тя запали в мен свещен огън на благочестието. Никое друго лице - ни сродници, ни приятели, ни родители, ни съпруга, ни свещеници, ни проповедници не са упражнили нито една стотна част от това благотворно влияние върху мене, каквото упражни покойната ми майка в Христа и сестра в Господа г-ца Елен Стоун.
към текста >>

45. Молитвено тържество пред изгрев слънце

ТОМ 24

Първо те са се построявали отделно - от едната страна са жените, а от другата страна са мъжете, така са играели, за да не се заглеждат един в други и да предизвикат съблазън.
Сега това не се прави, защото не се знае. 20. Тези формули, изричани преди всяко упражнение са издиктувани на Стоян Ватралски и той ги е записал. 21. Обикновено в началото на съборите са следели кога изгрява слънцето, на кой час и минута, за да може непосредствено след изиграването на шестото упражнение да се заловят за ръце, да образуват кръгове и да посрещнат слънцето с песен при изгряването на първия му лъч. Това днес не се прави, защото не се знае. А защо жените са правили отделно вътрешни кръгове, а отделно мъжете външни кръгове? Първо те са се построявали отделно - от едната страна са жените, а от другата страна са мъжете, така са играели, за да не се заглеждат един в други и да предизвикат съблазън. А защо жените са отвътре, а мъжете отвън, то си има обяснение - това е символика за раждане на живота, което става чрез жената. 22. За състава на последователите на Учителя сме говорили. Освен, че идват от различни идейни политически течения - земеделци, комунисти, анархисти и т.н., но идват и от различни религиозни течения - евангелисти, протестанти, толстоисти и православни. И едновременно идват от четирите окултни течения, които през вековете са воювали. А сега са събрани на едно място.
към текста >>

46. 14. Престъпление спрямо Божествената Истина

ТОМ 24

Сестра Нешка преживяваше дълбоки страдания, тя трябваше да крие това от ново начинающи братя и сестри в Плевен да не внесе в тях съблазън.
/ Дързев, Константинов, с. Дафинка и пр./ Той заявяваше, че Учителя издигваше страданията в култ, което е несъвместимо с Бога, който е Любов. Когато Учителя се научи за станалото, той много строго се произнесе за Генча и неговите последователи. Генчо той нарече лъжец, защото направи престъпление спрямо Божествената истина. Той каза, че небето няма да им прости това освен ако дълбоко и искрено не се покаят. Сестра Нешка преживяваше дълбоки страдания, тя трябваше да крие това от ново начинающи братя и сестри в Плевен да не внесе в тях съблазън. Но за слава на Бога от няколко време брат Анчо се възвръща на правия път за празника на пролетта имам писмо от Нешка гдето ми се хвали и се радва: да благодарим на Бога, Анчо поне дири Учителя. Пенка обаче остава вярна последователка на Генча. Впрочем имам тия дни писмо от Невенка, пише че Пенка била станала толстоистка. Генчо е в София, държи вегетарианската гостилница "Ново време", мисля на улица Московска, но точния му адрес не знам. Пенкиния адрес е: Пенка Димитрова, Свищов.
към текста >>

47. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

И щом изрече тия Слова, цялото това войнство /не искаме да кажем небесно, за да се избегне съблазънта/ се изгуби - Вожда - Учителя - Началник и всичките Му хора-человеци... и командира на полка се вижда седнал пак на леглото си, на същото си място в землянката си... Часът е 3 и 3/4, значи всичко това видение е станало в разстояние на 1/4 час само... Размишлява върху това си видение командира на полка, вяра жива се влива в него, че днешната атака ще бъде неуспешна за противника... Излиза от землянката си, отправя се за в телефонната централа, поисква линии с всички дружинни командири, наблюдателите на полка и батарейните командири придадени към полка..., иска той едновременен разговор с всички... Часът е 4 сутринта.
А най-после имаше жива вяра и в Провидението, че и то ще ни помогне, защити, ние защищаваме една права кауза: свобода на своето племе от външни посегателства. Така вдълбочен в своето висше Аз, той се вижда, че "пътува" към позицията на полка, вижда се стоящ прав на дадения фланг на бойното разположение на полка, отвътре на нашата телена мрежа и оглежда самото бойно разположение, вижда всички направени от противника до тоя момент разрушения и че пътя на противника е открит - няма нищо, което да му попречи да навлезе под прикритията на своя преграден огън в нашите окопи или по добре в заеманата от полка позиция, защото никакъв окоп не се виждаше, даже и местата им не се очертаваха вече, всичко бе заличено от неприятелската артилерия... В тоя момент съзира той, че "отгоре", откъм небесните синевини, слизат грамадно множество хора-человеци, стотици и хиляди, облечени в синкава форма облекло, предвождани от Свой Вожд Учител и Началник, гологлав, с дълги коси до над раменете и от всеки косъм на главата излиза по една светеща виолетова звездичка... Формата на строя на това войнство бе равностранен триъгълник или равнобедрен... Слизаха всички под ъгъл 45 градуса от юг към север... "Кацва" Вожда на земята, а след него в миг кацват и всички с него войни и застават между нашата и противниковата позиция - там, гдето бяха телените мрежи на двете воюващи страни... Тръгва водача - Началника - Учителя - Вожда на това войнство пред телените ни мрежи, със смел войнишки ход, а след Него и войниците Му и отиват до крайния ляв фланг на бойното разположение на полка. Спират се.... Веднага, в миг, обръща се Водача кръгом и след Него войнството Му тоже, без всякаква чуема команда се обръща и застава пак зад Него, като Той образува върха на новия триъгълник. Издига Вожда - Началник и Учител Своята Дясна ръка нагоре, издигна погледа си тоже "нагоре", помълча за момент и проговори: "ДО ТУК ЩЕ ДОЙДЕ НЕПРИЯТЕЛСКИ КРАК! " И отпусна дясната си ръка надолу, като че очерта линията определена от Него - тя бе между двете телени мрежи - нашата и тая на противника, в близост до нашата телена мрежа... Тия думи бяха изречени със заповед неотменяема. И щом изрече тия Слова, цялото това войнство /не искаме да кажем небесно, за да се избегне съблазънта/ се изгуби - Вожда - Учителя - Началник и всичките Му хора-человеци... и командира на полка се вижда седнал пак на леглото си, на същото си място в землянката си... Часът е 3 и 3/4, значи всичко това видение е станало в разстояние на 1/4 час само... Размишлява върху това си видение командира на полка, вяра жива се влива в него, че днешната атака ще бъде неуспешна за противника... Излиза от землянката си, отправя се за в телефонната централа, поисква линии с всички дружинни командири, наблюдателите на полка и батарейните командири придадени към полка..., иска той едновременен разговор с всички... Часът е 4 сутринта. Присъстващите офицери от щаба на полка остават в изумление: Кога си е отпочинал командира им и дойде при тях..., какво ли е станало..., за тях нищо не е станало..., по телефона нищо не е предадено.... Обажда се адютанта на полка, храбрия, енергичния и духовит капитан Ал. Игн.: "Всичко е спокойно, г-н подполковник, ние щяхме да Ви повикаме, когато имаше нужда, нали имате вяра в нас! "... Знаете, да, вяра имам все едно като че аз сам работя, но ще съобщя в предните линии, че боя е вече решен в наша полза и да бъдат по-спокойни и бодри... Те гледат командира учудено..., какво им той говори, преди атаката на противника да е произведена..., отгде знае той за подобен изход на боя?... Но тия офицери и друг път са имали подобни опитности и с мълчаха, а и телефонната централа бе готова за работа... Всички подчинени са на своите телефони, въоръжени със слушалките в ръка... Предава им командира на полка: "Г-да, бъдете спокойни така, както и аз спокойни ви говоря, след 20 минути, точно в 4½ часа, противника ще предприеме своята очаквана от нас атака. Моля дружините командири и наблюдателите от високите места да наблюдават най-зорко за противника и щом видите, че той се издигне от своите окопи, веднага да съобщите по телефона направо на батарейните командири, че противника в "план квадрат №..," настъпва.
към текста >>

48. 9. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 11 август 1924 година

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън.
които са готови да помагат. Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча. Аз ще изгладя всичко у вас, няма да оставя да изопачите моите думи. Аз говоря така, но ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата ще влезе във вас, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, няма да мине така. Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън. Ще гледате да създадете единство помежду си, не за хората, но заради ангелите на хората. Оттам ще започнете. Този човек има един ангел и заради ангела ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек. Той казва: Аз зная този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята!
към текста >>

49. 146. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 29 юли 1927 г., петък, Бургас

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

А тия, които не плащат нищо, стават съблазън на другите и благодарение на това неплащание от най-старите приятели останали са само 10-12 души, които сега внасят членски вноски." Проропта още нещо бр.
Обади се г-жа Паскалева: "Като са обещали те все ще ги внесат." - Защото тя с мъжа си бр. Н. Паскалев нищо не внасят. Казах: "Сестра, да обещаеме на определено време да внасяме и нищо да не внесеме, то все едно е - нищо не сме внесли. А че сте мислили някога да внасяте, то е голо обещание. Ние обаче трябва да бъдеме послушни на нарежданията, които ни се дават от Учителя и да ги изпълниме щом смятаме себе си ученици Негови. А тия, които не плащат нищо, стават съблазън на другите и благодарение на това неплащание от най-старите приятели останали са само 10-12 души, които сега внасят членски вноски." Проропта още нещо бр. Щерев, другите мълчаха с видимо умъчнявание на душата, защо при съборните нареждания, когато трябваше да бъдеме радостни се внасят умъчнявание и то от тия, които трябва да подтикват членовете на обществото към работа продуктивна. За да не предизвиквам повече разгорещявание на атмосферата, замълчах - видях, че търпение се искаше от мен и се преустанови събранието. Смятам, обаче, в сряда - 3 Август да изтъкна в класа, че всички, които считат себе си ученици на Окултна Школа и ученици на Учителя, ще изпълнят нарежданията Му и ще ликвидират с всички свои задължения преди събора. Ще подобрят своите отношения гдето са влошени с когото и да било, ще си приготвят десятъка и така напълно успокоени, в мир и радост ще се явят на Събора - пред Господа и след това да се преустановят събранията ни за след Събора - през септемврий. Та пак, както Духът ме ръководи - съдействувайте ми Учителю, за да изпълня онова, което е по Волята Божия.
към текста >>

50. 152. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 ноември 1927 г., понеделник, Бургас

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Къниева, за да не бъдела съблазън, а всъщност, ясно ми е, че всичко е против мене.
Така и съобщих на с. Енчева в четвъртък - женското събрание и в петък вечерта - молитвеното събрание, за да се доведе до знание на всички и се подготвят за това събрание. През тия дни се развива усилена агитационна дейност, особено към младежите, па и от другите да не посещават събранието на обществото, докато един млад брат казал: "Сотиров на столовете ще чете своите беседи." - Като че "Сотиров" чете и "свои" беседи чете. Течението, на което искат да дадат живот е мисълта: "Един трябва да стане жертва, за да се спаси обществото от разцепление." - Тая жертва наглед, повидимому желаят да бъдела с. Пенка Г. Къниева, за да не бъдела съблазън, а всъщност, ясно ми е, че всичко е против мене. Тя е силна подкрепа, както Ви съм докладвах Учителю - безкористна душа и ако в случая е необходима изкупителна жертва, нека бъда самия лично аз. Готов съм да понеса всецяло отговорността върху себе си - всички станали грешки, грехове, ако има такива, нека понеса последствията им и да бъде всичко това за Славата Божия - за Делото Божие, което Вие ни носите. Вторият въпрос - братския опитен стол, който имаме от септемврий - вече в 3-тия месец и продължава да съществува при пълна хармония, трябвало да се разстрои, понеже не съм взел разрешение от Управителното тяло - или най-малко да не бъде в зданието - долния етаж на Салона събранието, а в частна къща. Моля Учителю, ако за едно опитно приложение някои правила-методи на Учението ни, за да изпълниме Волята Божия трябва предварително разрешение от Управителното тяло - ще го направя, за да не се смята, че съм уронил човешкото им достойнство и пренебрегнал, макар че са против каквото и да било приложение поне досега - или пречат и противоагитират или не вземат участие. Простете ми Учителю, но Вашите напътвания са решающо мнение и закон за мене. С.Б.Л.Н.П.Ж.
към текста >>

51. 155. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 8 декември 1927 г.

ТОМ 25

Идва в София "съблазънта на обществото ни" - както я третират някои - сестра Пенка Георгиева Кънева.
155. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 8 декември 1927 г. (машинопис) С.Б.Л.Н.П.Ж. Учителю, Вчера получих препоръчаното Ви писмо от 6-того и душата ми е възрадвана, че съм схващал правилно ръководството на Духът - Ръководството Ви Учителю, защото моето желание бе всички спорни- висящи въпроси да се разрешат тъкмо като от ученици по Бога, по Закона на Вечната Любов. Дали сме успели това да изпълниме, Вий ще кажете. Търпение и велико търпение се иска. Идва в София "съблазънта на обществото ни" - както я третират някои - сестра Пенка Георгиева Кънева. Тя ще моли да се яви пред Вас и Ви изложи станалото и готова е, вярвам това, да изпълни всичко що е Богу угодно - що е по Волята Божия, за растежа на нейната душа, за духовния й растеж, за прославлението Името Божие, за Славата Божия. Вий, Ви моля Учителю, ще й дадете съответните наставления, които трябва да изпълни и трябва да се изпълнят от нас тук. Както Ви бях писал, назначеното-исканото по желание на някои братя събрание на обществото за 3-того - събота в 6.30 часа вечерта се състоя. Предложих и започнахме с една тайна молитва. Обърнах се към всички и помолих да заявят: как искат да разрешаваме въпросите, които ще разглеждаме тая вечер - като старозаветници ли, като новозаветници ли, като праведници ли или като ученици?
към текста >>

Тя станала "камък на съблазън" между сестрите и братята ни и даже сам той се съблазнявал.
Говори повече от час. Търпеливо всичко се слушаше, без прекъсвание от когото и да било. И в заключение каза, че за всичко това причината е с. Пенка - от 2 години, откакто е дошла да живее в дома. Лошите язици говорили за нейното пребивавание у дома ми. Тя станала "камък на съблазън" между сестрите и братята ни и даже сам той се съблазнявал. Вярвали в чистотата на душата, но все пак съблазън и "камък на препъване" била тя и затова единственото правилно решение на въпроса е, тя да си отиде при своите родители - да не бъде в Бургас. Добави още, че образувания братски стол е бил дело лично мое, за да прикрия моите намерения, че никакъв идеализъм нямало в това и че "Комуна от 2 и 1/2 души не става". Че не съм питал никакъв Управителен съвет за образувание на тоя братски стол, всичко на "своя глава" съм решавал и правил. В заключение добави, че и Вие като бил при Вас Сте му казали, че не Сте биле проучили тоя въпрос, не Сте знаяли тия подробности, които Ви е казал, но като е така, то "най-малката жертва, която трябва да направи това момиче е да си отива в село. През време на Събора сте го видели, но Ви се видяло добро момиче." Гореказаното Учителю дано не съм преувеличил нещо е резюмето на казаното от С. Щерев.
към текста >>

Вярвали в чистотата на душата, но все пак съблазън и "камък на препъване" била тя и затова единственото правилно решение на въпроса е, тя да си отиде при своите родители - да не бъде в Бургас.
Търпеливо всичко се слушаше, без прекъсвание от когото и да било. И в заключение каза, че за всичко това причината е с. Пенка - от 2 години, откакто е дошла да живее в дома. Лошите язици говорили за нейното пребивавание у дома ми. Тя станала "камък на съблазън" между сестрите и братята ни и даже сам той се съблазнявал. Вярвали в чистотата на душата, но все пак съблазън и "камък на препъване" била тя и затова единственото правилно решение на въпроса е, тя да си отиде при своите родители - да не бъде в Бургас. Добави още, че образувания братски стол е бил дело лично мое, за да прикрия моите намерения, че никакъв идеализъм нямало в това и че "Комуна от 2 и 1/2 души не става". Че не съм питал никакъв Управителен съвет за образувание на тоя братски стол, всичко на "своя глава" съм решавал и правил. В заключение добави, че и Вие като бил при Вас Сте му казали, че не Сте биле проучили тоя въпрос, не Сте знаяли тия подробности, които Ви е казал, но като е така, то "най-малката жертва, която трябва да направи това момиче е да си отива в село. През време на Събора сте го видели, но Ви се видяло добро момиче." Гореказаното Учителю дано не съм преувеличил нещо е резюмето на казаното от С. Щерев. След него помолих и други да се изкажат.
към текста >>

Тя му отговаряше сегиз-тогиз, че не може да бъде спъвателката и съблазън на стари братя, които 20 години се подвизавали, но не я оставят и тя да говори, та почти едновременно си говориха - той викаше, тя полека му отговаряше.
Пенка седнала на пейка - бе инфлуенцава. Обърна се към нея С. Щерев: "Защо не си отиваш? Ти си без чувство, без съвест, без достойнство. Ние не те искаме, ти ни съблазняваш, ти ни спъваш в пътя на нашето развитие" и др. подобни. Тя му отговаряше сегиз-тогиз, че не може да бъде спъвателката и съблазън на стари братя, които 20 години се подвизавали, но не я оставят и тя да говори, та почти едновременно си говориха - той викаше, тя полека му отговаряше. Но сега не каза, че ще я хване за шията и ще я изхвърли навън. Напоследък каза, че вече няма да идва на събранието. След него и Тем. Янков каза същото. Същото каза и с. Енчева.
към текста >>

52. 18. НЯКОИ СЛУЧАИ С УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

ТОМ 25

Даже пред Своите близки и доверени лица Той се пазеше да не показва Своята духовна мощ и сила, да не би да им създаде съблазън и да не би с това тъмните сили да излязат в открита борба с Него, за да му попречат на изпълнението на Неговата мисия, възложена му от Небето.
Това беше свещена слепота и глупост. На тях би следвало да се отговаря с думите на Христа: "Ако на Мене не вярвате, вярвайте поне на делата, които аз върша! " Хулите спрямо Учителят бяха незаслужени и това не само аз, но всички, които Го познават могат да го потвърдят и всички могат да кажат ясно и категорично, че това бяха думи и хули на хора, които се ръководят от егоизъм, гордост и омраза. Ние заявяваме с чисто съзнание и съвест, че Учителят не е самозванец и че няма нищо общо с това, което Му се приписваше от Неговите врагове. Той винаги спокойно и великодушно наблюдаваше Своите нападатели, без да се отбранява и оправдава. Даже пред Своите близки и доверени лица Той се пазеше да не показва Своята духовна мощ и сила, да не би да им създаде съблазън и да не би с това тъмните сили да излязат в открита борба с Него, за да му попречат на изпълнението на Неговата мисия, възложена му от Небето. Аз съм свидетел и съм наблюдавал колко е Велик в това отношение Учителят. Да скрие от света себе си, като Велика Божествена същност, защото светът още не беше дорасъл за това. Той не беше дошъл за света, а за избраните, за своите истински ученици. Той помагаше и на света, но по съвсем друг начин - не направо, а чрез учениците си или по други неизвестни за тях пътища. Бог помага на хората, но винаги остава скрит, за да не разберат откъде им идва доброто.
към текста >>

53. 3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година

3.4. Реферати

ТОМ 26

Заради великия пост, който заема той трябва да се ограничава в много отрицателни свои прояви, за да не предизвика и най-малката съблазън, да не събуди и най-малкото подозрение.
ме рисувахте Христос, а сега Юда? " Микел Анджело нищо не му отговорил, но разпитал за неговия живот, че този човек отдавна бил тръгнал по нанадолната плоскост, докато най- подир от едни префинени черти на непокварен човек дал предателския профил. Да, вътрешният образ детерминира външния! И затова, учителят работейки в една среда от нежни формиращи се души трябва да свещенодействува в живота си, за да не спъне тия, които възпитава, нито в настоящето, нито в бъдащето. Учителят носи голяма нравствена отговорност. Заради великия пост, който заема той трябва да се ограничава в много отрицателни свои прояви, за да не предизвика и най-малката съблазън, да не събуди и най-малкото подозрение. Той трябва да търси велики характери и да им подражава. Той трябва непрестанно да чете и да се обогатява с нови знания. Или хубавите неща, които знае, които е приложил вече с успех, да търси нови форми в които да ги изрази, нови методи, с които да ги покаже. Защото дори и най-красивото нещо, ако го виждаме винаги в една и съща форма дотяга. И най-красивата статуя гледана постоянно омръзва, докато живия образ, макар и не до там красив, вибриращ постоянно от вътрешните промени на духовното естество е винаги по за предпочитане.
към текста >>

54. 32. Старата и новата култура. - В: Братство, Севлиево. Г 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите.
С нетърпение, с прибързване, ние нищо не можем да постигнем. С нетърпение и прибързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по-нататък казва: „Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Търпението е едно качество, едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредък. Учителят казва: „Търпението е основа на човешкия характер." С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лъка на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов. Днешното човечество неизбежно ще дойде до нея.
към текста >>

55. 2.2. Великият и вечен природен закон - добро и зло (1972 г.).

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

За нищо в света, за никаква съблазън, пред никакво насилие не отстъпвай - участник на УБИЙСТВО НА НИКАКВА ЦЕНА И ВЪВ НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СТАВАЙ!
Ти питаш още докога ще страдаш? Ти питаш още: няма ли да имат край моите страдания? О, сине Божий, спри издигнатата Каинова ръка върху живота на твоя брат! Хвърли оръжието смъртоносно! Не убивай нищо ти! За нищо в света, за никаква съблазън, пред никакво насилие не отстъпвай - участник на УБИЙСТВО НА НИКАКВА ЦЕНА И ВЪВ НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СТАВАЙ! Не убивай нивга! - Не убивай нищо! Нивга не проливай кръв, о сине Божий! Страдание на никое същество ти не причинявай! Друг път да се избавиш от страданията няма.
към текста >>

56. 2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.

Борис Николов

ТОМ 32

В тях се крие голяма опасност и съблазън.” „Изкушението: „И постави Го на планина висока, и показа Му всичките Царства земни, и техните богатства, и Му каза: „Всичко това ще Ти дам, ако ми се поклониш.” Христос му отговори: „На Господа Бога твоего ще се поклониш, и на него ще послужиш.” Превеждам: Онези, които са приели власт и богатство от него, и му са се поклонили, са станали като него.
„Във вечното настояще, в което душата и Духа живеят, тук и отвъд, са едно и също нещо. Времето и пространството са само проекции на Вечността и безпределността на екрана на едно съзнание. Учителят живее в Словото Си, в живота, който ни предаде. Следователно Той е навсякъде. Той е всякога.” „Бялото Братство не създава големи организации. В тях се крие голяма опасност и съблазън.” „Изкушението: „И постави Го на планина висока, и показа Му всичките Царства земни, и техните богатства, и Му каза: „Всичко това ще Ти дам, ако ми се поклониш.” Христос му отговори: „На Господа Бога твоего ще се поклониш, и на него ще послужиш.” Превеждам: Онези, които са приели власт и богатство от него, и му са се поклонили, са станали като него. Това значи да му се поклониш - да приемеш да бъдеш като него. Повече хора приемат даровете му. Тръгват по този път. Христос е другия път. „Да се поклониш на Господа Бога моего.” Т.е.
към текста >>

57. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Това е съблазънта на материализъма днес.
Издържай и работи със светла вяра. Законът на който служим гласи: „Любете враговете си.” То ще рече: Разбирайте значението на враговете си. Изкусителя: „И като Го постави на покрива на храма, каза Му: „Ако си Син Божий, хвърли се долу! Хвърли се от покрива насам.” Т.е. напусни светлата вяра в Бога, хвърли се върху камъните долу. Това е съблазънта на материализъма днес. Комунистите бяха призвани да бъдат работници на Божието Дело, но когато дойде Изкусителят, те приеха даровете му, станаха противници на Божието Дело, престъпиха, предадоха Делото. Любовта е, която отваря вратите на Царството Божие! Ние тъй сме се вживяли в планините, че това е наш живот, наш свят. В него живеем, мислим и творим. Един живот, Божия живот, нашия живот.
към текста >>

58. Част 2. Коментар: Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на Изгрева. Молитвено тържество пред изгрев слънце. Дънов

д-р Вергилий Кръстев

Събори 1926 -1927г.

Първо те са се построявали отделно - от едната страна са жените, а от другата страна са мъжете, така са играели, за да не се заглеждат един в други и да предизвикат съблазън.
Сега това не се прави, защото не се знае. 20. Тези формули, изричани преди всяко упражнение са издиктувани на Стоян Ватралски и той ги е записал. 21. Обикновено в началото на съборите са следели кога изгрява слънцето, на кой час и минута, за да може непосредствено след изиграването на шестото упражнение да се заловят за ръце, да образуват кръгове и да посрещнат слънцето с песен при изгряването на първия му лъч. Това днес не се прави, защото не се знае. А защо жените са правили отделно вътрешни кръгове, а отделно мъжете външни кръгове? Първо те са се построявали отделно - от едната страна са жените, а от другата страна са мъжете, така са играели, за да не се заглеждат един в други и да предизвикат съблазън. А защо жените са отвътре, а мъжете отвън, то си има обяснение - това е символика за раждане на живота, което става чрез жената. 22. За състава на последователите на Учителя сме говорили. Освен, че идват от различни идейни политически течения - земеделци, комунисти, анархисти и т.н., но идват и от различни религиозни течения - евангелисти, протестанти, толстоисти и православни. И едновременно идват от четирите окултни течения, които през вековете са воювали. А сега са събрани на едно място.
към текста >>

59. 258. Даването и вземането са два основни закона, нарушението на които е причина за всичките ни нещастия

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

Но Христов знаеше много добре, че всяко благо носи в себе си и отрицание, съблазън, изкушение, и че отношението му към благото е мярка за вътрешното му съдържание и реално до къде беше достигнал в „пътя”, затова съзнанието си държеше будно.
Андрей си помисли: „Пое ги също както вчера Детката пое от него портокала.” - Лицето на Христов изразяваше красота, благост и смирение като на човек, който обича Бога и получава от Него дар. - Благодарим, Благодарим, Благодарим! - казваше той с възторг и умиление, като че не беше получил дюли, а най-големия диамант в света! И сега както и вчера на вратата думата „благодарим,” произнасяше с ударения на „ата”, и тя прозвучаваше действително благо. От очите му бликаше радост, която преливаше в радост и доволство, които заплатиха на Андрей за красивата постъпка. Но Христов знаеше много добре, че всяко благо носи в себе си и отрицание, съблазън, изкушение, и че отношението му към благото е мярка за вътрешното му съдържание и реално до къде беше достигнал в „пътя”, затова съзнанието си държеше будно. Не се увличаше и в радостта, защото ползването и от нея трябваше да става с мярка. Но сега той и нея подели с Андрей, използва я да го научи на много неща. - Нямало нужда да ми носиш дюли! - започна той нежно и мило. -Ти си толкова беден, нямаш пари, хляб!...
към текста >>

60. 274. Пръстенът на Учителя

ТОМ 34

Когато змията не е ухапала опашката си, тя дава съблазън на човека.
Л.Т.: Е, втората е това - раби Даниел. Да. В.К.: Какво означава този пръстен с главата и с опашката? Л.Т: Ето какво означава. Учителят казва: „Ние всички имаме тази змия, която съблазни Ева в Райската градина. Ако извадим малкия мозък на човека заедно с гръбначния стълб - ето я змията, която е в човешкото тяло и която винаги го съблазнява. Когато змията не е ухапала опашката си, тя дава съблазън на човека. А когато улови опашката си, такава змия е символ вече на ония висши духове, които отдавна са ликвидирали всички човешки слабости”. И такава змия, този символ във вид на пръстен или каквото и да е, се дава на Дух, който е победил всички човешки слабости. Например в деветте блаженства, за които Христос говори на планината, преди да започнем първото блаженство, Учителят дава следния текст: „И качи се Христос на планината, и приближиха се учениците Му до Него, и тия блаженства девет, които изговори Христос в „Проповедта на планината” (прочутата „Проповед на планината”), бяха отправени не към народа, а само към Неговите ученици.” И за всяко едно блаженство Учителят пък отговаря със свои думи и стават осемнадесет блаженства. Там Учителят казва следните думи: „Когато блудният син се върна при баща си и каза: „Приеми ме като последен твой слуга, защото не съм достоен вече да се наричам твой син! ”, бащата му сложи на пръста на ръката пръстен във вид на змия, която е ухапала опашката си и го заметна с мантия на Божествено благословение, и сложи специална трапеза в негова чест.
към текста >>

61. 288. Как се запознах с брат Христо

ТОМ 34

Л.Т.: Брат Христо беше съблазън за всичките ми колеги и всички познати.
Аз почвам да говоря какви грешки искам да Му кажа, че съм направила. Учителят ме прекъсна, не иска да слуша и ми каза, започна Той да ми говори: „Ние - още първата среща - ще те пратим на едно място, защото ти трябва да платиш. Не може човек да служи на Бога, ако има карма. Кармата трябва да се плати, да се освободи човек от тая карма и тогава вече свободно може да служи и на Бога.” Това е. В.К.: Значи така брат Христо Ви заведе при Учителя. Л.Т.: Брат Христо беше съблазън за всичките ми колеги и всички познати. Те не можеха да разберат, че нашите отношения са на съвсем друга база. Не както те си мислят, както те биха постъпвали. Брат Христо, имам голяма благодарност към него. В.К.: Добре, а защо той е посещавал Вашите родители, какъв е бил поводът преди Вие да се върнете от Франция? Л.Т.: Той е намирал.
към текста >>

62. 2.7.3. Христо посещава Униятската община.

ТОМ 35

Такова нещо би било съблазън и отрова за крехките души на младите.
Двамата гости премряха от смях до сълзи, държейки хълбоците си. Дядо Йосиф се върна при гостите си да им се похвали, че всичките тия дрехи и други още, с короната, енголпието и патерицата, биле подарък от светия отец папа Петър (Пия IX). Надойдоха и други гости и Христо напусна унията (така бяха свикнали българите-унияти да наричат свърталището си), и се върна в училището сломен от печалните душевни сътресения, претърпени в тия два последни дни. Той прекара две-три будни нощи в скърбно настроение; особено се разтъжи от жалките впечатления, от цинизма на униятските главатари и от визитата при дяда Йосифа. Тая последнята Христо я затаи в най-затънтените гънки на душата си и не я съобщи на другарите си българи в училището, освен много късно, когато Иван Тодоров се записа в училището и го предизвика да я направи известна и на учениците; защото той не допускаше възможността у просветени хора, за каквито се препоръчваха Цанков, Миркович и Ваклидов, да се прибегне до такива светотатски средства, до такова кощунство, подигравка с религиозните чувства на един 80-годишен прост старец, само и само да задоволят своята амбиция, своето користолюбие. Такова нещо би било съблазън и отрова за крехките души на младите. __________________________________ 138) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Договорът от Кючук Кайнарджа е мирен договор от 21 юли 1774 г., сключен между Русия и Османската империя след Руско-турската война от 1768-1774 г. Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от султан Мустафа III срещу руската императрица Екатерина II. Споразумението е сключено в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра. За Османската империя подписът полага великия везир Мухсинзаде Мехмед паша, а за Руската империя - Пьотър Румянцев.
към текста >>

63. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Тези мисли се разгласяват навсякъде почти явно и служат за съблазън за малодушните.
До папа Пий IX бе изпратено писмо, което разясняваше въпроса. Тази постъпка засили още повече тайната пропаганда сред нашите сънародници. Неин главатар бе католическият епископ в Букурещ, който много често започна да обикаля българските земи. Друга група пък смята, че католицизмът не осигурява спокойно бъдеше на българите, и се насочиха към мюсюлманството, което е господствуваща религия в турското царство и която религия като приемат, им отваря вратите към политическите права в държавата. По този начин се освобождават завинаги от тежките притеснения на патриаршията и владиците, които нашите сънародници понасят толкова векове и бог знае колко още ще понасят, сковани с този железен ярем на шията. Тези мисли се разгласяват навсякъде почти явно и служат за съблазън за малодушните. Поради гръцкото фанариотско духовенство такива неща се зародиха и развиха сред горката наша България. На това трябва да се обърне сериозно внимание, защото е много опасно да не би тези идеи да се разпространят сред целия народ и тогава един бог знае докъде може да стигне и това зло. И макар да не получат реализация изцяло тези мисли, пак ще останат дълбоки следи и ще засилят охлаждането към народната ни и бащина вяра и ще развратят още повече сърцата. А това нас наистина много ни интересува. Особено сега, когато турското правителство се показва индиферентно и толерантно към вярата, подхранва тези мисли на населението и го укрепва в това.
към текста >>

НАГОРЕ

0.90548396110535