Търсене в текстове за 'Струна'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_06 ) Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали музикантът като си тури ръката на струната, последната отговаря?
Някой чака с години, иска да стане проповедник в голям салон; че нему всеки ден се дават условия да срещне едно дете и да поговори нещо с него. И той, ако не използва това, и голямото не може да използва. Ако той не си е дал труд да се занимава с отделните букви, може ли да стане писател, да напише някоя книга? Нека постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, разбират от раз. Нали музикантът като си тури ръката на струната, последната отговаря? Чувствителната струна с малко докосване отговаря. Така и когато Духът се докосва до човешката душа и последната отговаря на подбудите на Духа. Това показва, че е готова. Не всички имат това. Някои не са дошли дотам.
към текста >>

Чувствителната струна с малко докосване отговаря.
И той, ако не използва това, и голямото не може да използва. Ако той не си е дал труд да се занимава с отделните букви, може ли да стане писател, да напише някоя книга? Нека постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, разбират от раз. Нали музикантът като си тури ръката на струната, последната отговаря? Чувствителната струна с малко докосване отговаря. Така и когато Духът се докосва до човешката душа и последната отговаря на подбудите на Духа. Това показва, че е готова. Не всички имат това. Някои не са дошли дотам. Имат стремеж, но нямат прозрение.
към текста >>

2. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

Както в музикалния инструмент: като звънне една струна на пианото, то звънкат и тези струни, които са в хармония с нея.
Тогава ще дойдем най-после до следното: Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Като проявим Любов към един човек, ние му помагаме да прояви Любов към другите. Що значи слизане на душите? Това значи твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек или обратно. Това е слизане. Както в музикалния инструмент: като звънне една струна на пианото, то звънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова обединение на хората е Царството Божие. Нали е казано: „Едно стадо и един пастир.“ Този пастир е Христос.
към текста >>

3. 79) Четвъртинките тонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако свириш една песен на струна сол, тя има едно действие, ако я свириш на струна ре или ла, има съвсем друго действие.
Тонът фа събира материал. Тонът сол е цъфтеж. Не можеш да говориш сладко, ако не можеш да изпееш добре тона ла. Тонът си прилага. Когато има хубава музика, чувстваш топлина в слънчевия възел и светлина в ума. Ако свириш една песен на струна сол, тя има едно действие, ако я свириш на струна ре или ла, има съвсем друго действие. Тонът трябва да бъде чист и да има мекота. Когато се свири на цигулка, средният пръст дава мекота. Някои музиканти правят грешка в четвъртинките тонове. Сегашната музика е забравила четвъртинките тонове, понеже човек е минал в много гъста среда. Някой пее три и половина октави и мисли, че е голям певец, но когато влезе в онзи свят и чуе седем октави, тогава ще разбере, че сегашната музика е едно предисловие.
към текста >>

4. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон.
Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви. Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията. Важно е как нагласяме собствения си апарат към възприемане на висшите психични сили, проникващи въздуха. За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу.
към текста >>

5. 51) Нови веяния в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Хилда Манголд установи факта, че ако се вземе част от ектодермата на гаструлата при тритона, и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени, вместо мозък или епидермис.
В заключение можем да се запитаме все пак митогенните лъчи не са ли едно и също нещо с радиациите, установени от Лаковски, и с жизнения магнетизъм на Месмер? Но преди да направим сами своя главен извод, нека разгледаме и други опити. 3. Опитите на Хилда Манголд и Ханс Шпеман. Организаторски центрове През 1923 г. Хилда Манголд установи факта, че ако се вземе част от ектодермата на гаструлата при тритона, и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени, вместо мозък или епидермис. През 1925 г. А. Маркс доказа с опити, че ако се откъсне тръбната част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш и се постави на друго място като присадка, това ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба. В първия случай пренесената тъкан се индуцира, т.е. влияе се от околните тъкани, при които вече е пренесена, а във втория случай новата тъкан – присадката – влияе на околните тъкани, индуцира ги и ги предизвиква към образуване на специални тъкани и органи. През 1924 г.
към текста >>

6. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него.
При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила. Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота. Поради това именно ще мине през страдание.
към текста >>

7. 71) Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма - Боян Боев (1883 – 1963)

Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон.
В присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тази индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. 2. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г. Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Тгiton tаеniаtus върху Тгiton taeniatus или хетеропластично на Тгiton alpestris или на Тгiton cristalus върху Тriton taeniatus. При всички тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: под влиянието на присадената гръбна струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго.
към текста >>

Накратко ще изложа резултата: под влиянието на присадената гръбна струна в съседство се образува нервна тръба.
2. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г. Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Тгiton tаеniаtus върху Тгiton taeniatus или хетеропластично на Тгiton alpestris или на Тгiton cristalus върху Тriton taeniatus. При всички тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: под влиянието на присадената гръбна струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. 3. Комплексна индукция Добър пример за такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд през 1924 г. Те вземат от зародиша на Тriton cristalus една част, която е тъкмо над първичните уста и която има участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени.
към текста >>

Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е.
Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г. Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Тгiton tаеniаtus върху Тгiton taeniatus или хетеропластично на Тгiton alpestris или на Тгiton cristalus върху Тriton taeniatus. При всички тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: под влиянието на присадената гръбна струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. 3. Комплексна индукция Добър пример за такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд през 1924 г. Те вземат от зародиша на Тriton cristalus една част, която е тъкмо над първичните уста и която има участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Учените присаждат тази част върху зародиша на Тriton tdeniatus.
към текста >>

Те вземат от зародиша на Тriton cristalus една част, която е тъкмо над първичните уста и която има участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени.
Накратко ще изложа резултата: под влиянието на присадената гръбна струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. 3. Комплексна индукция Добър пример за такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд през 1924 г. Те вземат от зародиша на Тriton cristalus една част, която е тъкмо над първичните уста и която има участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Учените присаждат тази част върху зародиша на Тriton tdeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тези тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно избират при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият – по-тъмни, и затова може да се проследи ясно произходът на образуваните чрез индукция органи и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника.
към текста >>

Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува.
нещо друго. 3. Комплексна индукция Добър пример за такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд през 1924 г. Те вземат от зародиша на Тriton cristalus една част, която е тъкмо над първичните уста и която има участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Учените присаждат тази част върху зародиша на Тriton tdeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тези тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно избират при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият – по-тъмни, и затова може да се проследи ясно произходът на образуваните чрез индукция органи и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника. При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията.
към текста >>

8. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние.
В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите. Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен.
към текста >>

9. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи, във всяка човешка душа, и в най-ниско падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти.
Отначало той вижда в лицето на тия крадци и убийци закоравяли престъпници, развалени до мозъка на костите си и непоправими. Той, като добър психолог, изучава тяхния характер. Колкото повече ги изучава, толкова повече вижда, че това са хора като него, в които доброто, възвишеното не е изгаснало, но само е заглъхнало временно. Той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник се трогва от невинността, от доброто - трогва се до сълзи. Например, когато един разбойник погалва едно дете или когато донасят в затвора ранен орел. Значи, във всяка човешка душа, и в най-ниско падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Горните примери можем да увеличим, колкото си искаме. А и всеки учител може да приведе много подобни примери из своята практика. Ученици, наглед похабени, развалени, непоправими по поведение и успех, се преобразяват, ако се отнесем към тях с доверие и любов, ако открием у тях таланти и ги насърчим да проявят творчество в областта на своя талант. Такъв пример привежда Йорд ан Стоянов*. Един негов ученик Николай идва без желание в училище и всичко му омръзва.
към текста >>

10. Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали музикантът като докосне струната, тя отговаря?
Как ще се научи иначе? Ако не си е дал труда да се занимава с отделните букви, може ли човек да стане писател, да напише книга? Постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, те разбират. От много малко разбират. Нали музикантът като докосне струната, тя отговаря? Чувствителната струна отговаря и на най-малкото докосване. Така и Духът, когато се докосне до човешката душа и тя отговаря на неговите подбуди, това показва, че душата е готова. Не всички имат тази чувствителност, някои не са дошли до там - имат стремеж, но нямат прозрение. Те не са дошли до положението да разбират. Сега малкото, което имат, трябва да се разработва.
към текста >>

Чувствителната струна отговаря и на най-малкото докосване.
Ако не си е дал труда да се занимава с отделните букви, може ли човек да стане писател, да напише книга? Постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, те разбират. От много малко разбират. Нали музикантът като докосне струната, тя отговаря? Чувствителната струна отговаря и на най-малкото докосване. Така и Духът, когато се докосне до човешката душа и тя отговаря на неговите подбуди, това показва, че душата е готова. Не всички имат тази чувствителност, някои не са дошли до там - имат стремеж, но нямат прозрение. Те не са дошли до положението да разбират. Сега малкото, което имат, трябва да се разработва. Бог непрестанно ви говори.
към текста >>

11. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато една струна на музикалния инструмент дрънка, то дрънкат и тези струни, които са в хармония с нея.
Тогава ще се дойде към следното: Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Като проявим любовта към един човек, ние му помагаме да прояви любовта към другите. Що значи сливане на душите? Това значи следното: твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек и обратно. Това е сливане. Когато една струна на музикалния инструмент дрънка, то дрънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова съединение на хората е Царството Божие. Нали е казано: Едно стадо и един пастир. Този пастир е Христос. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

12. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Хармонията на света се връща в първоначалното си положение, както струната на лирата и както тетивата на лъка.
Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората." За Хераклит едно Вечно Същество говори чрез преходните неща. За да означи това Вечно Същество, той си служи с един дълбок символ. Хармонията на света се връща в първоначалното си положение, както струната на лирата и както тетивата на лъка. Много работи могат да се видят в този му образ - силите, които се разделят в противоположни посоки, за да се съединят чрез една крива и създават единство. Различните ноти си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като приложим този принцип към духовния свят, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща. По тази причина животът става една опасност.
към текста >>

13. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Ако твоят ум е отворен за мисълта, която вика за подкрепа, ако сърцето ти е като струна, която кънти при всеки звук на страдание - не се смущавай: всички съкровищници ще се отворят за тебе и ръката ти, която дарява радост на други, никога няма да остане празна.
Невежият иска своето нещастие и мисли, че постига щастието си. Това, което радва всички, то е радост, него всеки споделя - но това, което ти криеш само за тебе - то е удоволствие, нача- ло на пътя, който води в пропаст. Но тъмнината не е враг, ако ти служи за подтик да търсиш светлината. И злото е само пътеуказател къде живее добро- то, което ни е потребно. Понякога ни е достатъчно да се обърнем с лицето на противната посока, която ни е довела до нещастието, за да разберем силата на великия закон на Любовта, която може да измени живота на човека в едно мигновение само - когато помисли и пожелае да тръгне по правия път! Ако твоят ум е отворен за мисълта, която вика за подкрепа, ако сърцето ти е като струна, която кънти при всеки звук на страдание - не се смущавай: всички съкровищници ще се отворят за тебе и ръката ти, която дарява радост на други, никога няма да остане празна. И навсякъде ще те посрещат очите на жадуващите. И техните погледи са най-хубавата музика за тоя, който е напълнил всички съдини от извора и пита с обич всички: «Има ли още жадни? » И аз ви казвам: Елате и пийте! Пийте от истинския живот, който е роден от Любовта; мислете за Светлината, ходете в Истината, за да сте свободни. И тогава очите ви ще се отворят и ще видите, че и животът, и светът е друг, не тоя, който знаете, а по-хубав, по-добър, по-светъл!
към текста >>

14. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

Ръцете и краката не се опъват като струна, ръката се свива в лакътя на 45 градуса, мерено от него до китката, а тя излиза над главата.
Когато Учителя подготви Паневритмията и всичко беше готово, за да я играем, извика мен и Милка Периклиева. Двете заедно с Учителя играехме всяко упражнение. Като научихме всички упражнения, тогава Учителя ги даде пред всички, като ние двете играехме вътре в кръга заедно с Учителя и всички погледи бяха устремени към нас. Играеше се бавно, спирахме, даваха се обяснения и пак продължавахме, така че не всички отведнъж заиграха Паневритмия. Всички упражнения са дадени с обяснения, прочетете ги, преди да играете. Ръцете и краката не се опъват като струна, ръката се свива в лакътя на 45 градуса, мерено от него до китката, а тя излиза над главата. Кракът се опъва назад, като се стъпва на пръсти, повдига се петата, тялото трябва да бъде изправено и добре закрепено. Играе се ритмично, плавно, без да се стяга нито един мускул. Паневритмията играе много важна роля за човека! За всяко движение е дадена и съответна мелодия – като играеш, както трябва, ти изправяш всяка частица от твоето тяло. С Паневритмията лекуваш всеки мускул от тялото си.
към текста >>

15. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Щом сте такава струна на Великия инструмент, не казвайте, че животът ви няма смисъл.
Не се ли губи той като прашинка в целокупния огромен поток на живота? Оттам идва незачитането на отделния индивид, а това е погрешно. Ако е така, тогава и нашата земя като място и школа за развитието, е също незначителна и нищожна прахолинка във величавата сграда на галактиката. Тя е толкова малка, че дори в сметките само на слънчевата система нейните размери се пренебрегват, без обаче да се пренебрегва и омаловажава мястото й между планетите. Учителят учеше своите ученици, че задачата, която има всеки човек, повикан върху арената на земята, е да представлява една от струните на божествената арфа. Щом сте такава струна на Великия инструмент, не казвайте, че животът ви няма смисъл. Така проповядваше той. Какъвто тон издавате, знайте, че трябва да звучите чисто и ясно. Благодарете за всичко, което се случва с вас. Благодарете за страданията, за несгодите, оскръбленията и малките радости, които са ви подарили часовете и минутите на вашия живот. Това показва, че не сте в пликчето, което стои на рафта или на витрината на музикалния магазин, а сте опънати на арфата на Великия Майстор.
към текста >>

Той трябва да си представи, че арфистът е взел ключа и започнал да изпъва струната, докато се получи чистото „ми“.
Другиму пък може да мине погрешната мисъл, че не е свободен, а напълно зависим и лишен от собствена инициатива, но това с голямо заблуждение. Такъв трябва да знае, че тъкмо неговото звучение е задачата на живота му - това звучение са неговите мисли, чувства, постъпки, на които той е господар. Човек не е без инициатива като отделно същество, но в живота на цялото той няма друга по-голяма и по-важна задача. Често в живота ни идат страдания. Този, когото те са настигнали, трябва да знае, че не звучи добре. Той трябва да си представи, че арфистът е взел ключа и започнал да изпъва струната, докато се получи чистото „ми“. Тънкото ухо на виртуоза долавя всичко най-прецизно. Този музикант не може да позволи на струната да звучи както си иска, защото тя се е разпуснала от топлина или се е свила от студа. Струната трябва да звучи с определения брой трептения и нищо повече. Всеки музикант трябва да научи великото изкуство да говори на хората със своята музика. Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл.
към текста >>

Този музикант не може да позволи на струната да звучи както си иска, защото тя се е разпуснала от топлина или се е свила от студа.
Човек не е без инициатива като отделно същество, но в живота на цялото той няма друга по-голяма и по-важна задача. Често в живота ни идат страдания. Този, когото те са настигнали, трябва да знае, че не звучи добре. Той трябва да си представи, че арфистът е взел ключа и започнал да изпъва струната, докато се получи чистото „ми“. Тънкото ухо на виртуоза долавя всичко най-прецизно. Този музикант не може да позволи на струната да звучи както си иска, защото тя се е разпуснала от топлина или се е свила от студа. Струната трябва да звучи с определения брой трептения и нищо повече. Всеки музикант трябва да научи великото изкуство да говори на хората със своята музика. Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл. Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ.
към текста >>

Струната трябва да звучи с определения брой трептения и нищо повече.
Често в живота ни идат страдания. Този, когото те са настигнали, трябва да знае, че не звучи добре. Той трябва да си представи, че арфистът е взел ключа и започнал да изпъва струната, докато се получи чистото „ми“. Тънкото ухо на виртуоза долавя всичко най-прецизно. Този музикант не може да позволи на струната да звучи както си иска, защото тя се е разпуснала от топлина или се е свила от студа. Струната трябва да звучи с определения брой трептения и нищо повече. Всеки музикант трябва да научи великото изкуство да говори на хората със своята музика. Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл. Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява.
към текста >>

И ако се уверите, че звучите добре, знайте, че прецизният цигулар изпъва струната, за да стигнеш до трептенията на своя собствен тон.
С други думи ученикът се стреми да звучи добре. Вие трябва да научите изкуството да поискате, но щом като още не сте постигнали това изкуство, кажете: Господи, да бъде Твоята Воля. Дай ми това, което е най-потребно за мен, за моето развитие, и това, което ще ми помогне за осъществяването на Твоето Свято Дело. Внимавайте и когато дойдат страдания. Вникнете в тях и се помъчете да намерите причината за тяхното появяване. И ако се уверите, че звучите добре, знайте, че прецизният цигулар изпъва струната, за да стигнеш до трептенията на своя собствен тон. Животът на всекиго от вас е задача. Той е уравнение с много неизвестни. Чрез връзката между известното и неизвестното ще откриете неизвестното. Такава е връзката между радостта и страданията, такава е връзката между постъпките и последствията им. Всяко страдание в живота е едно от неизвестните в уравнението.
към текста >>

16. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Не, това страдание е пръстът на цигуларя, който притиска струната на определено място по грифа на цигулката, за да изтръгне от вас определения тон в симфонията на живота.
Никой човек не може да стане велик, ако хората не го обичат. Никой учен не може да стане велик, ако учениците му не го обичат. Никой държавник не може да стане велик, ако народът само се бои от него, а не го обича. * Когато ви посети някое страдание, вие не казвайте, че в света няма любов и че небето ви е изоставило. Не, това страдание е пръстът на цигуларя, който притиска струната на определено място по грифа на цигулката, за да изтръгне от вас определения тон в симфонията на живота. * Който люби, той гори в огнището, а ония, които той обича, седят наоколо и приемат тази животворна топлина. Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влезат в огнището на любовта, за да дадат топлина и живот на други. Това ще рече да те обикнат и да обикнеш. *
към текста >>

17. СВОБОДАТА - Борис Николов

Усетих, че нещо трепна в него, засегната беше струна, отдавна заспала.
И друг път си купувал птички от мене. Казвам му: – Недей ги лови вече! Той стоеше смутен с празното кафезче в ръце. Беше висок, хубав човек, представителен. Усетих, че нещо трепна в него, засегната беше струна, отдавна заспала. В погледа му се яви смут. Изведнъж човекът извика: – Няма да ги ловя вече! Стори ми се, че очите му овлажняха. Между присъстващите се разнесе одобрителен шепот.
към текста >>

18. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Човек мисли, когато докосне струната на една правилна мисъл.
Чрез музиката ще се научите как да постъпвате добре. Туй, което наричаме "добро", е отмерено музикално. Всеки един тон е мярка, съчетание. Човек сам по себе си е арфа с няколко милиона струни - ключове. И вие сте все музиканти, които не знаете как да свирите. Човек мисли, когато докосне струната на една правилна мисъл. Не постъпва добре, значи не знае да свири. Чувствата му не са в ред - не знае как да нагласи арфата си." Човешката мисъл е построена по законите на музиката. Учителят на ББ у нас свързва една от поредицата си дефиниции за Любовта с нейното музикално измерение: "Любовта е най-великата музикална симфония." И добавя: "Достатъчно е да изпеете на умрелия един тон, който носи живот, за да възкръсне. В музиката има тонове, които могат да спрат бурята." В учението на ББ е залегнал принципът, че посредством пеенето и музикалното усъвършенстване човек може да придобие своята свобода.
към текста >>

19. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта.
Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент.“ Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация. Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта. Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната. За да преминеш отвъд, ти е необходима виделина. Според Учителя П. Дънов, както бе посочено по-горе, „тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум и без нея никой не може да мисли и да чувства“. Виделината е дар на благодат и същевременно плод на един вътрешен процес на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава.
към текста >>

20. Съдържание - Николай Райнов

Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката?
Каин и Евел 3. Три Небеса 4. Каломаин 5. Вавилонска кула 6. Мелхиседек 7. Жрец на Озириса 8. Соломон и Балкиза 9. Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук? Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
към текста >>

21. Книга на загадките - Николай Райнов

*** Опна ли струната, тя се скъсва.
Още много ще чуеш от други за нея, но недей им яко вярва! Аз исках да ти кажа всичко, що знам; другото, що не ти казах, е лъжа... Тъй мълвеше мъдрият Ухама на сина си. И виждаше син му, че мъдро говори бащата. Неговото мълчание убеди мъдрия Ухама. Но очите на момъка пилееха погледи някъде далеко — и тъй мълвяха тези очи: „Чужда е на моите осемнадесет години твоята осемдесетгодишна мъдрост — както на твоите осемдесет години е чужд моят осемнадесетгодишен пламък... Та кой ще ми отговори: мъдростта ли има право, или пламъкът? “ Мъдрият Ухама разбра това, поклати глава н влезе в шатъра си. *** Опна ли струната, тя се скъсва. Защото моята песен иска звук не по сила на арфата. Запея ли, думите стават изведнъж празни. Защото моята песен иска замисъл не по сила на словото. Погледна ли жена, тя пада мъртва. Защото моята обич иска безсмъртие не по сила на душата.
към текста >>

22. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Една струна в мен, пробудена неотдавна, пее, без някой да я докосва с ръка.
С нашата обич към земята му и със своето безкористие. За да пробудиш една човешка душа, трябва да направиш жертва.“ Ето други страници от моя дневник. „Ачларе, април. Работен ден Утрините имат влага, която се усеща по кожата, макар, че тази кожа е закалена вече месец от непрестанна работа на полето. Дните са светли празници, а пощите са като някакви храмовни тайнства под купола на огромния небесен свят. Една струна в мен, пробудена неотдавна, пее, без някой да я докосва с ръка. Мотиките звънкат в нашите ръце. Дланите из ден в ден загрубяват. По тях има вече корави слинове95. За сметка на тия закоравели длани в душата се раждат вълшебни мелодии. Толкова е ясно всичко наоколо, че гласът на птичките ми се струва като познат говор.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38055276870728