Търсене в текстове за 'Струна'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 51 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.
След време попаднах и на други тълкувания на числото 19. Те бяха дадени в друга проекция - в по-високо отправление на човешкия дух, който се стреми към висшите селения на Духа Господен. Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19. При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята. Това за вас е също една задача за разрешаване. Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта. Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител. И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг. А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!
към текста >>

2. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>

3. 9_05 Кой бе Учителят?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

ТОМ 1

Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>

4. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ние го бяхме изработили, но някой дойде в тях и разбуди и задвижи онази струна на човешкото у тях.
А с тази професия, тогава правенето на мозайка се ценеше много и се плащаше много добре, защото се строеше много, а във всеки строеж трябва да се правят мозайки. А това са стъпала, площадки, бани, балкони, приземни етажи за Магазини и т.н. След като бяха освободени толкова много хора заради труда положен в моята бригада останалите започнаха да се стараят още повече. Началниците на затвора видяха това и постепенно смекчаваха режима на затвора. А това не се даваше даром. Ние го бяхме изработили, но някой дойде в тях и разбуди и задвижи онази струна на човешкото у тях. А тази струна бе Божествената струна, която бе изпратена от Невидимия свят и това бе помощта на Учителя.
към текста >>

А тази струна бе Божествената струна, която бе изпратена от Невидимия свят и това бе помощта на Учителя.
А това са стъпала, площадки, бани, балкони, приземни етажи за Магазини и т.н. След като бяха освободени толкова много хора заради труда положен в моята бригада останалите започнаха да се стараят още повече. Началниците на затвора видяха това и постепенно смекчаваха режима на затвора. А това не се даваше даром. Ние го бяхме изработили, но някой дойде в тях и разбуди и задвижи онази струна на човешкото у тях. А тази струна бе Божествената струна, която бе изпратена от Невидимия свят и това бе помощта на Учителя.
към текста >>

5. ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Затова техният опит ще бъде урок и поука за следващите поколения." Никола Гръблев стои като опъната струна с униформата си пред Учителя, слуша и накрая казва: „Слушам", козирува с дясната си ръка, обръща се кръгом и си тръгва.
Забранява Ви се да се намесвате в техния опит, защото те не попитаха никого, дори и Мен, и опразниха Школата. Те трябва сами да си направят опита, без чужда помощ. От това, какво ще излезе от техния опит, ще зависи как ще се реализират тези идеи на земята. Тук се прави исторически опит за следващите поколения човеци на земята. Те го правят сами, без да се ползват от знанието на Словото. Затова техният опит ще бъде урок и поука за следващите поколения." Никола Гръблев стои като опъната струна с униформата си пред Учителя, слуша и накрая казва: „Слушам", козирува с дясната си ръка, обръща се кръгом и си тръгва. Връща се във Варна с научен урок. А онези, които не го бяха прочели и не изпълниха онова, което бе казал Учителят чрез Словото си: „комунизира се труда, а не капитала". А те направиха точно обратното. И се провалиха по всички правила. Остана поуката за всички.
към текста >>

6. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

ТОМ 5

Всички станахме, всеки се изпъна като струна и всеки очакваше да срещне погледа на Учителя, за да бъде извикан от Него, за да се осъществи срещата на Учителя с един от посетителите тук в двора.
Условията го бяха ограничили, а обстоятелствата го бяха унищожили като човек. Той бе най-незначителния, най-безличният и най-дребният посетител на ул. „Опълченска" 66. Той бе човек без име, човек непознат за нас и „нищий" духом, беден и сиромах, човечец без Дух, човек в тъмнота. Тогава вратата на стаята, където живееше Учителят се отвори и Той излезе. Всички станахме, всеки се изпъна като струна и всеки очакваше да срещне погледа на Учителя, за да бъде извикан от Него, за да се осъществи срещата на Учителя с един от посетителите тук в двора. Аз също станах и очаквах да бъда извикана, защото освен, че Той ме познаваше смятах се малко по-достойна и по-заслужила чрез усърдието и чрез постоянството си пред Учителя. Трябваше да бъда извикана от Учителя и да се осъществи срещата ми с Него. Така по същият начин мнозина от присъствуващите разсъждаваха, всеки по своему и всеки за себе си беше прав. И затова всеки очакваше да бъде извикан от Учителя. Единствен в случая, а в това бях не само аз, но и всички останали сигурни, че само онзи човечец не се надяваше на някаква среща с Учителя.
към текста >>

7. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

ТОМ 5

Изисква се голямо изкуство като се изкачиш да се задържиш без да кимнаш от другата струна.
Човек може де се храни духовно. На хората човек не може да угоди. И да се пожертвуваш за тех, да им слугуваш, те са взискателни и ще бъдат недоволни от слугуването. Човек трябва да желае най-малките неща. Нито един, който е заел най-високото положение не се е задържал там. Изисква се голямо изкуство като се изкачиш да се задържиш без да кимнаш от другата струна. Когато някой е бил много богат ще му дадат да гризе оглозганите корички. В тебе се набират енергии, те са динамически сили. Ще ги трансформираш. Как ли? Ще размишляваш за добрите хора в Америка, в другите страни, в България и така ще се свързваш с тях.
към текста >>

8. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

ТОМ 5

" Аз се взрях в него и с такава убеденост изрекох: „Ти си живият мой Господ," Бях цялата изтръпнала, някакъв ток, някаква струя бе преминала през мен, бях цялата от вътре изпъната като струна, бях цялата заредена с някаква необикновена вътрешна сила.
Ще кажете, че това не е възможно. Лично съм чувала това от устата на Учителя и той го казваше с голямо огорчение. Ех, да знаете колко голямо бе неговото огорчение. Отивам веднъж при него на разговор, това беше в по-кьсните години. Изведнъж той ме запитва: „Марийке, ти как смяташ аз кой съм, за кого ме взимаш? " Аз се взрях в него и с такава убеденост изрекох: „Ти си живият мой Господ," Бях цялата изтръпнала, някакъв ток, някаква струя бе преминала през мен, бях цялата от вътре изпъната като струна, бях цялата заредена с някаква необикновена вътрешна сила. Учителят ме изгледа внимателно и рече: „Блажена си ти, Марийке, че кръв и плът не са ти го казали". Това за мен бе цяло посвещение. Та посвещението има два етапа, единият е да съзреш и да направиш допир с Бога и да го намериш вън от себе си и вътре в себе си. В този момент аз бях доловила Божието изявление пред мен и го изрекох с думи пред Учителя. Това нещо не бе плод на моето естество, на личността Марийка, а на моят дух.
към текста >>

9. 32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

ТОМ 6

И аз ги слушам когато ми разказват и се питам: На коя струна на човешкото сърце отекват тези радости?
Една от земните наслади не познах. И човешкият род остана далече, далече затворен зад някакви непристъпни стени за мене. От време на време долита ек от техните веселби или пък ще ми разкаже някой някоя история, която ми звучи като приказка. Там се устройвали много често пиршества в чест на именни и рождени дни, сватбени, кръщавки, гощавки, танцови забави, където си избираш другари, банкети в чест на повишения, приветствувания, /обилен в чест на заслужили лица и разни празнословия на проявили се в наука, изкуства и обществен живот. И още куп от чудни, по-чудни забавления и наслади, които нижат броеницата на дни на живота тук на земята. И аз ги слушам когато ми разказват и се питам: На коя струна на човешкото сърце отекват тези радости? - Или: Дали струните на моето сърце са от същата материя направени или Творецът е объркал и ги е направил от друга, та не можаха да зазвучат нито веднъж в унисон с общата радост на човека? Пак когато идват хората при мене и ми разкажат своята болка аз я виждам, колкото дълбоко и да е скрита, чувствувам я колкото майка и да е и я нарамвам колкото силна ида е. 48 И пак се питам: Как същото това сърце отеква цяло целеничко с най-малката си фибричка на всяка човешка скръб и болка, как ги разбира и познава? Може би, защото много от човешките болки опитах и много от скръбта на земята узнах. Не съжалявам!
към текста >>

10. 29. НА КОНЦЕРТ

Петър Камбуров

ТОМ 6

Цигуларят, освен феноменалната техника и галещия мек, кадифен тон, който изтръгваше от цигулката, в един момент направи да се чуват две различни мелодии: в най-горната позиция близо до магаренцето от струните ми се чуваха флажолети наподобяващи флейта, а от струна - ми цигулка.
Разбира се, щом Учителят каза, останах. Още четири дни поработиха Изгрева. Работа имаше много. В четвъртък вечерта отидохме на концерта с Учителя и 10-15 души братя и сестри от Изгрева. Чухме едно наистина „музикално чудо". Цигуларят, освен феноменалната техника и галещия мек, кадифен тон, който изтръгваше от цигулката, в един момент направи да се чуват две различни мелодии: в най-горната позиция близо до магаренцето от струните ми се чуваха флажолети наподобяващи флейта, а от струна - ми цигулка. Публиката чуваше едновременно две различни мелодии, изпълнявани като че ли от флейта и цигулка. Изпълнението беше толкова сполучливо, че публиката неволно поглеждаше зад цигуларя, да не би някъде отзад да свири някой с флейта. след концерта тръгнахме си обратно за Изгрева пеш. Всички очаквахме Учителят да каже нещо във връзка с концерта, но той вървеше и мълчеше. По едно време брат Ал.
към текста >>

11. 15. Коста Гнатюк

Атанас Минчев

ТОМ 7

Но да поставя струна, да видя цигулката, да видя космите на лъка, дали са за обръщане, дали са за нови.
Защото,който се интересува много той има някакъв интерес, нали? Пък аз видя цигулката, дрънна, настроя я и я оставя. Затова често мен ме викаше за струни Учителя, за това, за онова и някой път чувствувах как Галилей ревнуваше като че ли. Сега, Той, Учителят ме викаше, за да поставя нови струни. И не само това. Но да поставя струна, да видя цигулката, да видя космите на лъка, дали са за обръщане, дали са за нови. Другите музиканти ги пренебрегваше, а Галилей имаше самочувствие, че той е роден цигулар и т.н., а ние бяхме занаятчии музиканти, макар че сме завършили музикално училище. Той имаше друга специалност. Но имаше самочувствие, че трябва него да викат, трябва той да се произнесе. Такова реално чувство за цигулките имах аз и ревнуваше като че ли не само той, но и другите хора. Те чакаха часове, аз мина и Той ме извика, за да проверя цигулките.
към текста >>

12. 82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ТОМ 8

Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди?
Скалите пробива, над пропасти стъпва, в гората изчезва и дълго се крий. 2. И после я виждаш, измъкната вече, обилно огряна от златни лъчи, скали до небето с любов я приветстват, и ехото дивно безспирно ечи. 3. А горе над нея прехвръкват орлите, високо в простора и смело зоват, А нощем звездите в небето безбрежно, и тайни разкриват и чудно блестят. 4. От бездна към изход, към радост и песни, нагоре се вие пътека една. Свободно здрависва просторите златни, и пърхат над нея блестящи крила. 1. Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди? 2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих акорд? Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод? 3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с багрите красиви на седмоцветната дъга. 4. Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? Песен 5.
към текста >>

Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот?
Свободно здрависва просторите златни, и пърхат над нея блестящи крила. 1. Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди? 2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих акорд? Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод? 3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с багрите красиви на седмоцветната дъга. 4. Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? Песен 5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти? Защото само Ти си арфа през вековете, що трепти. 6. Във звезден свят ме Ти намери, оттам ме кротко призова. На Твойта арфа аз потрепнах в мълчание и тишина.
към текста >>

13. 61. БЕСЕДИ ЗА СЕСТРИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Ако някога някого засегнеш, един човек е една струна, която е така чувствителна не може вече да се коригира това.
Казвам, защо ще ме канят? И затуй аз към този клас не можах да се приобщя с всичкият си ум, с всичкото си сърце и цялото си естество. Останах чужда на него. Има нещо, което някога като те засегне у човека, така си остава до края, не може да се поправи. Тъй че и това е в отношенията на хората същото. Ако някога някого засегнеш, един човек е една струна, която е така чувствителна не може вече да се коригира това. Та за този клас моето отношение. Това никому не съм го казала, понеже сега говориме за история и го казвам как е било в моето съзнание. След това беше още една група и след туй се разтури класа. Нямаше хармония между тези които бяхме събрани. Не може да работиш върху добродетели и да няма хармония.
към текста >>

14. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

ТОМ 12

Отвлъгне струната, обтегнете я някой път повече - скъса се.
Вие се събирате по няколко да дружите и ако не разбирате закона, обществото, животът ще ви разгласят. Вие нагласявате някои, те ви разгласяват. Казвате: „Хайде да се нагласим! “ Ти го гласиш, той те разгласява, цял ден минавате в нагласяване: тин-тин, тин-тин. Утре пак започвате. Отвлъгне струната, обтегнете я някой път повече - скъса се. А тези 4 струни, на които трябва да свирите, това са вашите 4 темперамента, които трябва да се нагласят. Тези 4 темперамента са: Сангвинически темперамент, тъй наречен жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, коси руси, очи сини. Те са като пеперуди, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят. Много щедри са, дават всичко, но като дойде да изпълнят, казват: „Нямам нищо.“ Другата жица е тъй нареченият холерически темперамент.
към текста >>

15. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

Уподобявам още съгласните на дърпането на струната, а гласните на звука и трептенията, които тутакси следват потеглената жица, затова след всяка гласна има един малък интервал, отдих или едно дихание намира тук място, докато наново пак дойде струната в покой.
През целия ден произнесох: Добрата молитва, Отче наш, Бог царува, Праведния и M.G.Z. думи: 195+ 75 + 14 + 6 + 6 = всичко 296(8) букви: 860 + 302 + 65 + 30 + 32 = всичко 1289 (2) гласни: 421 + 149 + 33 + 14 + 12 = всичко 629 (8) съгласни: 430 + 154 + 32 + 16 + 20 = всичко 660 (3) Как всяка буква оживя в съзнанието ми, със своята хубава премяна. Гласните някои изпъкнаха пред очите ми като малки цветенца пръснати татък из полето, а други като безброй звездички, които кичат нощем небето. А съгласните изникваха като някой възем, като начало пред един свещен потик или като един тайнствен устрем към нещо велико, което скоро, много скоро ще се прояви, тутакси, щом дойде ръчичката на свежия гласен звук и го извади на онази широта и простор, дето може свободно да се прояви и разлее из пространството. Например при думата: „Боже" - докато не дойде „0"-то, „Б"-то не може да се прояви, а седи като натрупана, кондензирана енергия, която чака само да се яви НЯКОЙ отвор и да се излее и разлее на воля. Уподобявам още съгласните на дърпането на струната, а гласните на звука и трептенията, които тутакси следват потеглената жица, затова след всяка гласна има един малък интервал, отдих или едно дихание намира тук място, докато наново пак дойде струната в покой. Говорят буквите. И дълбок символизъм се крие в тяхното съотношение, съчетание, преплитане и преливане. Гласни и съгласни обикалят една друга, както бистро поточе, което се спуска от един планински връх и обикаля своите на пътя срещнати камъченца, поспира се и ги отминава, нейде подскача, нейде се затаи и пак отминава нататък. Гласните сравнявам с поточето, някой път буйно, някой път тихо и игриво, но винаги свежо, а съгласните с камъчетата, обиколени от водата. Наистина буквите говорят!
към текста >>

16. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Всяко нещо е обтегната струна с повече или по-малко трептения от световната цигулка . 135.
Будност и съобразителност се изисква всеки ден от нас, а изпитът по тях мъчно се издържа . 131. О, извор неизчерпаем, твоите кристални струи всякога дават прохлада и сила животворна . 132. Любовта е велик Божествен принцип пред когото всичко бледнее и губи своята сила. 133. И рече Господ на Господа моего на Господа нашего: Мир и Любов да стане по цялата земя. И стана мир, и стана Радост. 134. Всяко нещо е обтегната струна с повече или по-малко трептения от световната цигулка . 135. Истината е абсолютна мярка на нещата: тя ги показва такива, каквито си са, нито ги увеличава, нито ги намалява. 136. Бог е Любов ; тази Любов може да се опита само вътрешно. Който дири Бог вън от себе си , се отдалечава от центъра си . 137. Както слънцето и влагата са необходими за развитието на растенията , така Любовта и Мъдростта са необходими за растежа на човешката душа . 138. Ние, человеците сме , които изпълняваме волята Божия, като дърво, посадено на добра почва,от която корените се хранят и възраства плодове добродетели. 139.
към текста >>

17. 7. ЗВУК

Николай Дойнов

ТОМ 15

Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото.
Движението, проявено в пъргава среда, дава звук. Пъргави среди са въздуха, водата, металите, минералите, дървото. Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук. Представа за тази проява на движението ние имаме чрез нашият орган - ухото. Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела. Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото. Между този интервал ние имаме усещане за звук. Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови. А тези вибрации, които са над горния праг, наричат ултразвуци. Въздействието на тези три категории звук върху живота, живите форми и човека е извънредно голямо, но е още много слабо проучено. Всяко движение е израз на сила, а силата е плод на разпадащо се вещество.
към текста >>

18. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

ТОМ 16

Човекът е цигулка Струната „sol" представлява духът в човека, струната „ге" - сърцето на човека, струната ,Да" -умът на човека, струната „mi" -душата.
Тъмносиният цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Виолетовият цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си. (25.VII.1937 год., Рила) 312. Човекът е цигулка Струната „sol" представлява духът в човека, струната „ге" - сърцето на човека, струната ,Да" -умът на човека, струната „mi" -душата. Който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната „sol". Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява със струната „ге". Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява със струната „1а". И най-после, ако човек иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната „mi". (25.VII.1937 год., Рила) 313.
към текста >>

Който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната „sol".
Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Виолетовият цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си. (25.VII.1937 год., Рила) 312. Човекът е цигулка Струната „sol" представлява духът в човека, струната „ге" - сърцето на човека, струната ,Да" -умът на човека, струната „mi" -душата. Който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната „sol". Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява със струната „ге". Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява със струната „1а". И най-после, ако човек иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната „mi". (25.VII.1937 год., Рила) 313. Новото в света, това е музиката.
към текста >>

Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява със струната „ге".
Виолетовият цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си. (25.VII.1937 год., Рила) 312. Човекът е цигулка Струната „sol" представлява духът в човека, струната „ге" - сърцето на човека, струната ,Да" -умът на човека, струната „mi" -душата. Който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната „sol". Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява със струната „ге". Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява със струната „1а". И най-после, ако човек иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната „mi". (25.VII.1937 год., Рила) 313. Новото в света, това е музиката. Ако не си музикален, ти не може[ш] да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш.
към текста >>

Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява със струната „1а".
Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си. (25.VII.1937 год., Рила) 312. Човекът е цигулка Струната „sol" представлява духът в човека, струната „ге" - сърцето на човека, струната ,Да" -умът на човека, струната „mi" -душата. Който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната „sol". Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява със струната „ге". Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява със струната „1а". И най-после, ако човек иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната „mi". (25.VII.1937 год., Рила) 313. Новото в света, това е музиката. Ако не си музикален, ти не може[ш] да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш. От мислите, чувствата и постъпките зависи нашата музикалност.
към текста >>

И най-после, ако човек иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната „mi".
(25.VII.1937 год., Рила) 312. Човекът е цигулка Струната „sol" представлява духът в човека, струната „ге" - сърцето на човека, струната ,Да" -умът на човека, струната „mi" -душата. Който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната „sol". Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява със струната „ге". Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява със струната „1а". И най-после, ако човек иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната „mi". (25.VII.1937 год., Рила) 313. Новото в света, това е музиката. Ако не си музикален, ти не може[ш] да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш. От мислите, чувствата и постъпките зависи нашата музикалност. Всяка сутрин ще пееш, всяка сутрин ще се раждаш.
към текста >>

19. 11. В. „Живот, год. I, бр. 13, (14.VI.1929), с. 1

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

ТОМ 17

Неволите са вече думи праздни, и топла струна вечната тъма... И вихър ли забрули ни, нехайно, за да смути завързалия плод; и мечът на забулените тайни, разсякъл мрака на сърдитий свод, изпитващ вярата ни във гърдите, дълбоко вбий се в нашето сърдце, - ний пак смирено в вихра на бедите в молитва пак издигаме ръце.
11. В. „Живот", год. I, бр. 13, (14.VI.1929), с. 1 Мара Белчева ПРЕВЪЗМОГВАНЕ Когато цъфнат нашите градини И птички пеят в нашите гнезда; когато небесата ни са сини и на молитвите ни зрей плода; за нас тогава всеки ден е праздник, имот наследен цялата земя. Неволите са вече думи праздни, и топла струна вечната тъма... И вихър ли забрули ни, нехайно, за да смути завързалия плод; и мечът на забулените тайни, разсякъл мрака на сърдитий свод, изпитващ вярата ни във гърдите, дълбоко вбий се в нашето сърдце, - ний пак смирено в вихра на бедите в молитва пак издигаме ръце.
към текста >>

20. 4. Сп. „Зорница, год. 51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3, Вл. Русалиев

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

Света десница върху мен положи И като струна пее до захлас, В дъхът Ти, Боже, шеметний ми час.
11 (18.III.1931), с. 3 Нашите писатели МАРА БЕЛЧЕВА О, докога ще ме изпитваш, Боже? Усмихнеш се, и ето всичко може. Заслушана във топлия ти глас На Твойта нива зрее - златен клас. И блесналият сърп не ме тревожи. Света десница върху мен положи И като струна пее до захлас, В дъхът Ти, Боже, шеметний ми час. И в преграда между Теб и мен, И тъмен облак Твоя глед засеня, - Като кошмар в дълбокия ми сън. Притискат ме небето и земята Бучи изпод нощта река - душата: При Теб ли бяга тя, от Теб ли вън? Из „Избрани песни" За нея най-добре би могло да се каже, че е минала през страшните светлосенки на Рембрант. И наистина тази горда аристократка, тази класическа, прекрасна и ома- гесваща жена и голяма поетеса слезе от озарените със слънчев блясък върхове долу в низките, където я чакаше тежката сянка на земята и великото световно страдание. Тя се преля като капка роса в океана на човечеството, стана равна на всичките хора и за нея нямаше голям, нямаше и малък, само хора, само човеци, братя и сестри, с които би могла да дели всичко.
към текста >>

21. 23. Сфера на Меркурия

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Като показва лирата си на Аполона, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент - майсторско изобретение на Меркурия, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа.
Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент— лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполона. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурия, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита сукори хванатия натясно Меркурия, но последният не е глупак като Марса да се бие — че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполона, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, как да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполона, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент - майсторско изобретение на Меркурия, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа. Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да полъгва, и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата търговска сделка по правилата на натуралната обмяна - Меркурий дава лирата си на Аполона, а последният му връчва своята кадуцея; златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем засега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурия. Разбира се, Аполон си прибира кравите.
към текста >>

22. 3.2 СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ

ТОМ 19

Те по пътя на свободата са действали със своето Слово и с примера на своя съвършен живот, за да затрепти онази струна на човешкото естество, чиито звук ще ни спомни за Родината, от която са дошли човешките души.
В качеството им на Учители само Христос и Учителят не са от човешката еволюция. Те са слезли от царството на Духа, от звездата на звездите Алфеола, от царството на Свръхсъзнанието, което държи еволюционните планове на бъдещето. Затова Учителят казва, че Христос, за да бъде изявен на Земята, е трябвало да се редуцира 78 милиона пъти. Последната изява на единия Велик Учител на планетата е кардинална. Тя поставя основата на една нова раса, на шестата раса - расата на синовете Божи, Тези прояви на единния Учител, който не е личност, не е общество и не е свързан само с един народ са имали задача да събудят човешката душа от илюзорните образи и миражи на материалния свят - свят на феномените. Те по пътя на свободата са действали със своето Слово и с примера на своя съвършен живот, за да затрепти онази струна на човешкото естество, чиито звук ще ни спомни за Родината, от която са дошли човешките души. Великите души на волята, които ще се изявят в пълнота ще изявят Единния Учител, Духът, ще имат за това съдействие от трите свята: космичният свят- светът на принципите, духовният свят - светът на законите, материалният свят - светът на фактите и феномените. Клетките на тези велики души са свързани с душите на всички същества. Техните органи са в единство с живота на народите. Техните системи са свързани с расите и с електромагнитните еманации на цялата планета. В далечните времена древната мъдрост се е домогнала до великата истина, че човекът представлява микрокосмос.
към текста >>

23. 9. ЮПИТЕР

ТОМ 19

Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей – „Получовек” от кръста нагоре, който държи лък с изпъната струна и поставена там стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение.
От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде. За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макари с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания и зодиакалното съзвездие Стрелец, които най-добре се вижда през нощите на юли и август, като голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път. В ясни и безлунни нощи в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета. Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей – „Получовек” от кръста нагоре, който държи лък с изпъната струна и поставена там стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение. Всичко това е дадено, за да се покаже какво дава и носи, какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабите звезди, не че са слаби, вече имат слаб блясък, а се намират много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Доплера, при нас идват само вълнообразните течения с късите вълни, които действат върху човека на горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топлото бащинско отношение към всичко. По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата Галактика, което представлява грамаден куп от звезди с диаметър от около 2000 светлинни години (светлинна година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи със скорост 300,000 километра в секунда), отдалечен от нас - от Слънчевата система на едно разстояние от 30,000 светлинни години.
към текста >>

24. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Думите на Видния Странник Буди-Са

ТОМ 20

Ако твоят ум е отворен за мисълта, която вика за подкрепа, ако сърцето ти е като струна, която кънти при всеки звук на страдание - не се смущавай: всички съкровищници ще се отворят за тебе и ръката ти, която дарява радост на други, никога няма да остане празна.
Невежият иска своето нещастие и мисли, че постига щастието си. Това, което радва всички, то е радост, него всеки споделя - но това, което ти криеш само за тебе - то е удоволствие, нача- ло на пътя, който води в пропаст. Но тъмнината не е враг, ако ти служи за подтик да търсиш светлината. И злото е само пътеуказател къде живее добро- то, което ни е потребно. Понякога ни е достатъчно да се обърнем с лицето на противната посока, която ни е довела до нещастието, за да разберем силата на великия закон на Любовта, която може да измени живота на човека в едно мигновение само - когато помисли и пожелае да тръгне по правия път! Ако твоят ум е отворен за мисълта, която вика за подкрепа, ако сърцето ти е като струна, която кънти при всеки звук на страдание - не се смущавай: всички съкровищници ще се отворят за тебе и ръката ти, която дарява радост на други, никога няма да остане празна. И навсякъде ще те посрещат очите на жадуващите. И техните погледи са най-хубавата музика за тоя, който е напълнил всички съдини от извора и пита с обич всички: «Има ли още жадни? » И аз ви казвам: Елате и пийте! Пийте от истинския живот, който е роден от Любовта; мислете за Светлината, ходете в Истината, за да сте свободни. И тогава очите ви ще се отворят и ще видите, че и животът, и светът е друг, не тоя, който знаете, а по-хубав, по-добър, по-светъл!
към текста >>

25. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ТОМ 20

Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроена, така аз почувствувах, по същия тон - трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене - и той - онзи момък, който тя чакаше.
Постепенно се разкриха изгледите все по-далечни. Като че ли слънцето изгряваше. Досами тръстиката на брега жрица на Земята, красива, цяла в очакване, бе се вгледала .... Раздвижи се тръстиката от малка лодка - и жрец, млад, жрец на Слънцето не дочака да спре добре лодката и се хвърли към нея. Тя отвори ръце да го прегърне... Потъмня изведнъж. Гледах, а се пазех да мисля каквото и да е. Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроена, така аз почувствувах, по същия тон - трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене - и той - онзи момък, който тя чакаше. Той носеше знаковете на змиите и слънцето - аз ги зная, защото зная, че и аз самият някога съм ги носил... Но той беше млад жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота - на обикновения живот. Но аз само гледах и нищо не мислех, защото в такива моменти най-страшният враг на човека е неговият ум, неговата собствена мисъл. Аз само гледах - а мисълта бях оставил за после, когато щях да се върна в себе си, в сегашното... Зная, че това звучи странно на обикновените уши, но тоя разказ е за тия, които, макар и да не са имали същата опитност, знаят, че тя е възможна и вярна. Нова картина изпъкна леко, като привидение в здрач. И не стана ясна.
към текста >>

26. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Зная, че ученици на новото учение по стар начин разрешават въпросите, защото старият метод му се струна по-лесен.
А ако не отидеш напролет, а наесен, когато няма цветя, а плодове - то ще си направиш зъби вместо хобот, ще станеш човек и ще ядете, ще четете и ще се молите - така ще става това общение - че как инак ще се свържете? (Не е ли чудно, че вече е изпълнено по същия точен начин?) Парите, учението не могат да бъдат връзки! Такава връзка може да бъде само вашата Божия любов - само Духът Божи знае коя душа трябва да образува връзка с друга - с още една, две, три, и пак - до 100 милиона. В [Божествения свят] - до 10, в ангелския живот- до 100, в човешкия живот - до 1000.* „Където са събрани двама или трима [в Мое Име] - там съм и Аз.” И ако се помолят и поискат нещо, ще им се даде. Има някои от вас, които се събират и се молят - зная, а други все по човешки си разрешават въпросите. Зная, че ученици на новото учение по стар начин разрешават въпросите, защото старият метод му се струна по-лесен. Като Давид - дадоха му оръжие, а той взе прашка. Окултното учение е прашката, а светското - тежкото оръжие на Саула. Всичко ще разрешавате с усърдна молитва, ще вярвате, ще се молите, да не се докачате... Само от Бога ще се проси, а не от хората. Светските хора може да просят, но окултният ученик - не! Ако някой има нужда, нека се моли.
към текста >>

27. 7. Писма до моя брат

Невена Неделчева

ТОМ 23

Защото ти копнееш за една душа, която да е струна, която да дава отзвук на твоята душа.
Но и друго знай - че природата дава на човека това, което му трябва и ако нещо му отказва, то сигурно е, защото той не е в хармония с нея, или не върши това, което тя е определила да стори той. Защото никой работник не е лишен от заплатата си. И ако тя те лишава теб от нещо съществено, то знай, че сигурно иска с това да те коригира в нещо в твоя живот. И вярвай, че когато ти вършиш и изпълняваш това, което тя е определила да извършиш, то нито за минута няма да бъдеш лишен от каквото и да е - камо ли от една обич, която е така необходима за човешкото сърце. 7.2. Обичай и вярвай, но не доближавай до човешкото Казваш ми в писмото си, че момичето, което мислиш, че те обича, сега ти дава всичко, освен онова, което ти искаш и търсиш. Защото ти копнееш за една душа, която да е струна, която да дава отзвук на твоята душа. Ти мечтаеш за едно същество, което да те разбира, за едно сърце, което да те обича и да ти бъде верен другар в живота. Зная какво търсиш, разбирам това, за което жадува душата ти и ще ти кажа, че както ти търсиш тези неща, трудно ще ги намериш. Защото това, за което копнее човешката душа, не е от Земята и не може да му го даде земен човек. Не ме разбирай криво, но послушай ме по-нататък, за да ме разбереш. Всеки човек е носител на частица от Бога, всеки носи в себе си искрица от Божественото и тъкмо това е, което дава красота и смисъл на всичко друго.
към текста >>

28. 1. Писмата

ТОМ 24

Всеки от тях е бил на определен етап от живота си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна.
Скоро след назначаването му за мирови съдия в Свищов и току-що образувал братския кръжок там, Стефан Тошев е натоварен да основе съдилище и в село Караисен. С отиването му в Караисен, а по-късно и на другите места, където е работил и живял, тръгват и го следват писмата на неговите "кръщелници". Съхранени до днес те документират моменти от живота на братския кръжок в Свищов. Преживяванията, мислите, изпитанията, уроците и духовните постижения присъстват в техните слова, написани непосредствено под влияние на изживените радости и скърби в пътя им към духовното. Какви са били личностите оживели в писмата си с техните търсения като следовници на Учителя в Свищов? Всеки от тях е бил на определен етап от живота си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна. Всеки по своему е трябвало да извърви пътя от оглашен или слушател през вярващ до ученик. Учителят пояснява, че на трите вида живот - във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици: "Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима.
към текста >>

29. 143. Тялото е струна на духа

Весела Несторова

ТОМ 24

143. Тялото е струна на духа На 3 октомври 1940г.
143. Тялото е струна на духа На 3 октомври 1940г. сутринта имах частен разговор с Учителя. Ето какво ми каза Той: "Можеш да съпроводиш някого с мисълта си, или и ти да отидеш с него. Можеш да му дадеш една книга, да го облечеш, или да му дадеш една кошница с плодове. Ако можеш всичко това да направиш едновременно, това е цялостност - и сам да отидеш с него. После той да направи същото към теб.
към текста >>

Ние сме струна на Духа, човек като свири на цигулка от него излиза музиката, влиза в струната и създава известни трептения, които чрез въздуха се предават - въздухът е среда на тези трептения и за предаване.
Тя като влезе, ти ще я приемеш, и като излиза тя, ще те заведе при тези, с които ще те запознае, а като че ли това от теб излиза, така ще ти се стори. Някой като те обича, цени и се интересувай от процеса на любовта, който става в него. Той е процес, в който хиляди участват и ти ако не го цениш, туряш препятствие на самия процес. Бог се проявява в този процес, цени го. Ние се занимаваме с елементарното проучване и проявление на Любовта, искаме да я осезаем физически. Ние сме струна на Духа, човек като свири на цигулка от него излиза музиката, влиза в струната и създава известни трептения, които чрез въздуха се предават - въздухът е среда на тези трептения и за предаване. Тялото е струна на духа. Човек може, каквото музикално парче поиска, да изсвири. Ще свири на стомаха си, на дишането, на мисленето. Да е музикант човек. Цветовете са признак, че човек е влязъл в един умствен свят на пречупване на светлината.
към текста >>

Тялото е струна на духа.
Някой като те обича, цени и се интересувай от процеса на любовта, който става в него. Той е процес, в който хиляди участват и ти ако не го цениш, туряш препятствие на самия процес. Бог се проявява в този процес, цени го. Ние се занимаваме с елементарното проучване и проявление на Любовта, искаме да я осезаем физически. Ние сме струна на Духа, човек като свири на цигулка от него излиза музиката, влиза в струната и създава известни трептения, които чрез въздуха се предават - въздухът е среда на тези трептения и за предаване. Тялото е струна на духа. Човек може, каквото музикално парче поиска, да изсвири. Ще свири на стомаха си, на дишането, на мисленето. Да е музикант човек. Цветовете са признак, че човек е влязъл в един умствен свят на пречупване на светлината. Багри дава само мисълта, тя има бял цвят - синтетичен, а сърцето има червен цвят.
към текста >>

Духът се проявява, а ние сме струна на духа - да свирим!
Сега в духовния свят много ядем. Правим 20 вдишки на една минута, а трябва две вдишки и две издишки на една минута да правим. Животните ядат цял ден, човек яде три пъти на ден, а колкото по-напредва, по-рядко става храната му Та в дишането сме бързи и затова ни липсва търпение. Учителят дава най-хубавата тема на ученика, а той трябва да я развие по най- хубав начин и после идва третото - той ще я прочете. Истина е това, което постоянно освобождава човека, а не това, което един път го освободи, а друг път го зароби. Духът се проявява, а ние сме струна на духа - да свирим! "
към текста >>

30. 175. Употреби музиката за собствено издигане

Весела Несторова

ТОМ 24

Има краен предел на опъване струната - тя се скъсва, но има краен предел на разслабване - струната се отпуща.
Като пееш на другите, трицитети остават и не се ползваш. Човек не може да запазва дълго време едно място. Скръбта - губиш, радостта - печелиш. В дисхармонията винаги има загуба, а в хармонията - печалба. Ние искаме да научим хората на една хармонична любов. Има краен предел на опъване струната - тя се скъсва, но има краен предел на разслабване - струната се отпуща. Човек да се пази от тия две крайности. Сега е война на белите и черните. В миналото е станала голяма война, когато черната ложа е победила бялата ложа - това е падането на човечеството. Сега бялата ложа ще върже черните. Черните духове са много хитри.
към текста >>

31. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Сякаш съм изопната струна върху добра цигулка.
Защо тъй се радвам и аз не зная. Някаква увереност. Сякаш стъпват нозете ми на твърда опора. И где изчезна тази унилост? На другия ден. Сякаш съм изопната струна върху добра цигулка. Измивам и грижливо изтеглям навитите къдрици зад ухото си, закопчавам високо блузата си и плаха тръгвам на чудното свиждане. Да, „Опълченска” 66. Тихо почуквам на вратата. Сама не чувам почукнах ли, или не. Повтарям още веднъж, пак тъй тихо.
към текста >>

32. 2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

Но, седмият ме чака подобно ненагласена струна от арфа.
Може би си големият батю на всички останали! Плискам главата си, пия в шъпите си, пея му нещичко. Изворче, изворче, усмивка мила имаш ти! Дай да те целуна, дай още да пия! И поточето му - сребърна струя тече, тече - тича с всички сили в своя път. Но, седмият ме чака подобно ненагласена струна от арфа. Ох, що ми трябваше. А слънцето вече доста наклонява - Люлин цял в светлина. Едвам го намерих пак. Отново влизам в бърлогата. Изгрибам с всички сили.
към текста >>

(Да си призная, на седмата струна сякаш... черен дракон бълва, бълва черна тиня.
Изтичах през селото. Сега, по равно шосе. Не виждам никого. Но светът ми се видя тъй красив, както никога. В гърдите ми пее десетострунна арфа. (Да си призная, на седмата струна сякаш... черен дракон бълва, бълва черна тиня. Но мисля, че го прочистих.) Дома - простирам се за сън, мъртво уморена. На другия ден - при Учителя. „Кажи нещо за изворите? ” - пита. Оплаках му се от седмия.
към текста >>

33. 2.4. Бъди творец.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Усмихни се така, че в неговото сърце, в неговата душа да затрепти струната на доброто и красивото.
Не е нужно всички да заговорят за тебе. Очите да са отправени на всички към теб. Не! - Направи най-малкото. Именно: най-малкото! Усмихни се на първия срещнат... Усмихни се чисто и искренно. Усмихни се така, че в неговото сърце, в неговата душа да затрепти струната на доброто и красивото. Отвори душата си, сърцето си: Нека чрез теб го обгърне за миг полъха на Божественото. Погледни първия срещнат с поглед незабравим: с поглед, който посява нещо безсмъртно. Пожелай му в себе си доброто. Зарадвай се, че го срещаш. Ето, това, само това, а не нещо голямо и трудно, Нещо велико и славно, се иска днес от тебе.
към текста >>

34. 7. Сънищата на Светозар Няголов (2011-2012 г.)

записани от сестра му Величка Няголова

ТОМ 31

Вижда, че струната „ми" е откачена.
Аз съм! " 6. 25.11.2011 г. Светозар отива на Изгрева при Учителя. Носи цигулка. Вижда, че струната „ми" е откачена. Той отива при Учителя, но не може да свири - струната е откачена. Това, струната „ми" е символ на майката, жената. И показва „заминаването на жена му". Замина си в края на ноември. 7. Учителят ще изнася беседа.
към текста >>

Той отива при Учителя, но не може да свири - струната е откачена.
" 6. 25.11.2011 г. Светозар отива на Изгрева при Учителя. Носи цигулка. Вижда, че струната „ми" е откачена. Той отива при Учителя, но не може да свири - струната е откачена. Това, струната „ми" е символ на майката, жената. И показва „заминаването на жена му". Замина си в края на ноември. 7. Учителят ще изнася беседа. Обръща Се към Светозар да стенографира.
към текста >>

Това, струната „ми" е символ на майката, жената.
25.11.2011 г. Светозар отива на Изгрева при Учителя. Носи цигулка. Вижда, че струната „ми" е откачена. Той отива при Учителя, но не може да свири - струната е откачена. Това, струната „ми" е символ на майката, жената. И показва „заминаването на жена му". Замина си в края на ноември. 7. Учителят ще изнася беседа. Обръща Се към Светозар да стенографира. Той е отличен стенограф.
към текста >>

35. III. Мисли на ученика

Борис Николов

ТОМ 32

Една струна като я опънеш повече отколкото трябва, ще се скъса.
Хвалете Го със слово и песен, с усмивка и дела. Хвалете Господа и мир и щастие ще дойде между човеците. Да виждаш Божественото с почит и уважение да се отнасяш към него, където и да Го срещнеш.” Приказката за рибаря и......... Идеята е тази: Божественото не може да бъде подчинено на човешкото. Дарбите Една дарба не я пресилвай. Пресилиш ли я, ще я загубиш. Една струна като я опънеш повече отколкото трябва, ще се скъса. Благодари за малката дарбичка, която имаш. Божественият ред и порядък Има естествени закони на живота. Ученикът ги пази всях. Божественото Учение е Учение за Божествения ред и порядък. Защо трябва да се изменя естествения ред на нещата заради нас?
към текста >>

36. 2.59. Свободата

Борис Николов

ТОМ 32

Усетих, нещо трепна в него, засегната беше струна отдавна заспала.
” Отворих шепата си - птиченцето отлете стремително. Поползенчето пък се престори на мъртво, ала като отворих шепата си, излете като възкликна радостно! Винаги, когато пусках птичката на свобода, изпитвах радост! Наоколо се събраха хора, гледаха учудено, но съчувствието беше на моя страна. Човекът каза: „Познах те, и други път си купувал птички от мене.” Казвам му: „Недей ги лови вече.” Човекът стоеше смутен с праздното кафезче в ръце, беше висок, хубав човек, представителен. Усетих, нещо трепна в него, засегната беше струна отдавна заспала. В погледа му се яви смут, изведнаж човекът извика: „Няма да ги ловя вече! ” Стори ми се, че очите му овлажняха. В присъствуващите се разнесе одобрителен шепот. Със Свободата върви радостта от живота. Сега заслужава да ви разправя приказката за „Малкото папагалче”.
към текста >>

37. 32. 300 души (човеци) - на студа пред прозореца

II. На улица „Опълченска' 66

ТОМ 33

Но това, което истински го учуди, изненада и дори смути без сам да забележи смущението си, защото въпреки високото си самомнение не беше изработил самонаблюдение, беше въпросът: кое бе накарало тези около 300 души мъже и жени на средна възраст, почти от всички обществени слоеве, да се излагат на този студ и тънък като струна смразяващ вятър, разшетал се чевръсто из двора, който ги пронизваше с хиляди игли изведнаж?!
Това бяха свещите на великото, красивото, мощното! В техните души грееше нещо нетленно, което приятно топлеше и светеше отвътре с една мека светлина, и тъкмо то беше, което ги топлеше в тази студена зимна утрин. Подполковникът само преди няколко години беше преминал през най-тежките изпитания на бойното поле и получил дълбока рана в корема, затова не се учудваше, че тези хора стоят на студа. Още повече, той винаги си мислеше, че може повече от другите. Животът до сега не беше опровергавал това негово самочувствие. Но това, което истински го учуди, изненада и дори смути без сам да забележи смущението си, защото въпреки високото си самомнение не беше изработил самонаблюдение, беше въпросът: кое бе накарало тези около 300 души мъже и жени на средна възраст, почти от всички обществени слоеве, да се излагат на този студ и тънък като струна смразяващ вятър, разшетал се чевръсто из двора, който ги пронизваше с хиляди игли изведнаж?! Той заглеждаше съсредоточено и изпитателно всяко лице и забеляза, че те бяха озарени от нещо тайнствено! Очакваха с трепет Учителя, както птичките с хор - изгрева на Слънцето. За тези хора, както студът така и вятърът, като че не съществуваха! Нещо по-мощно, по-силно беше ги довело и държало тук! Той също констатира, че тези лица в болшинството си не бяха от средата на видни държавници и учени, нито на поети и философи, още по-малко на доктори и професори, за някакви таланти и гении не можеше и да мисли.
към текста >>

38. 34. Учителят Дънов говореше много просто и тихо, а офицерът крещеше и викаше, за да го прекъсне

II. На улица „Опълченска' 66

ТОМ 33

Всички се обърнаха към дъното на двора, където сред купищата сняг стоеше офицерът, изпънат като струна и размахваше ръка.
Това го ядоса, защото си помисли, че тъкмо пропуснатото може да е това, за което може да Го разкритикува и унищожи! Тези пропуски нащърбяваха предвкусваната победа! Затова си напрегна и слуха и почна да чува, но само откъслечни думи. Първото цяло изречение, което чу, беше: „Отец и Син са обикновени думи, познати не само на хората, но и на животните...” - Глупости! - разнесе се из двора висок, команден и ясен глас. Всички се обърнаха към дъното на двора, където сред купищата сняг стоеше офицерът, изпънат като струна и размахваше ръка. - Кой Ви каза, господин Дънов, че животните познават съдържанието и смисъла на думите „Отец” и „Син”? По кой физичен, психичен или метафизичен закон дойдохте до този извод? Вие говорите априори. Аз имам на разположение много коне, ще Ви заведа при техните майки и бащи, ако щете и при братята им, да се уверите, че те няма да проявят никакви бащини, майчини или синовни отношения! - Да, но и Вие господин подполковник говорите априори, щом още и Вие не сте направили опита.
към текста >>

39. 245. Студът на нощта го сграбчи от всички страни

III. Нощ на борба

ТОМ 33

И пак доживяхме... Студено е - каза и се сгуши в издигнатата още от тази сутрин яка на палтото си, и се заслуша в песента на тънкия като опъната струна вятър по телефонните жици край шосето.
- Продължаваше да върви и да си говори: - Чудно нещо, как стана всичко това? - И погледът му се спря на браздите от колела върху снега. - Някой колар защо ли се отбил от отъпкания път, от средината? И аз като него днес се отбих от средината на живота, по която всички ходят, по която са вървели дедите, родителите ми и аз до днес! Те всичките и аз до днес, все дъновистите ли търсихме за съвет?... И пак доживяхме... Студено е - каза и се сгуши в издигнатата още от тази сутрин яка на палтото си, и се заслуша в песента на тънкия като опъната струна вятър по телефонните жици край шосето. - Без работа, без корица хляб и бучка въглища, при това болен и може би скоро ще ме арестуват! - Обаче, като отговор на този призив, почувства тежестта на снопчето дърва и кошницата с подаръците. Тогава възрази: - Е да, истина е, имам дърва и подаръци, но само за тази вечер, а утре, други ден?... Нямам!... Защо тези дъновисти искат цял живот да живея от подаяние, както просяците на гробища-а? - И веднага мислите на Христов, вложени в главата му почнаха да го апострофират: - Не мисли за утрешния ден, той не зависи от тебе!
към текста >>

НАГОРЕ

0.73697710037231