Търсене в текстове за 'Струна'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 101 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика.
...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен.
към текста >>

2. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това ще рече да можеш, като Паганини, да изсвириш един концерт на цигулка само с една струна.
То е по-скоро навечерие на един такъв период. Днес има направления в изкуството, които правят усилия да ни преведат красотата само с езика на психичното, като се пренебрегват всички образи и символи. Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго. Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти. Аз не оспорвам, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство. Това ще рече да можеш, като Паганини, да изсвириш един концерт на цигулка само с една струна. Трябва да бъдеш голям виртуоз. Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно неговата образна, психологична и символична страна. В този смисъл се изказахме по-горе, че днешното време е навечерието на един бляскав период в развитието на изкуството, когато тези три насоки на художествено творчество, след като обработят, формалната психологичната и символистичната страна на творчеството, ще се обединят в едно пълно и хармонично цяло. – Това ще бъде новото изкуство, творенията на което ще бъдат богати и издържани еднакво и в образно, и в психологично, и в символично отношение. * Кое художествено произведение може да се нарече истинско?
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога.
Защо в първия случай само струните ла на пианото отговарят? Защото само те са в хармония с вибрациите, които ние изпращаме към струните. На този закон се основава и възприемането на тоновете със струните, които са опнати в охлюва на ушния ни лабиринт. В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща. Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап.
към текста >>

4. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това се основава на следното правило: една струна почва да трепти, щом в близост до нея се издаде тон, който ù съответствува.
Опити с музикални инструменти. Да отворим капака на пианото при натиснат педал, да се наведем малко навътре и да изпеем срещу струните някой тон, напр. ла. С нашето пение сме образували въздушни вълни, които ще удрят върху струните на пианото. Но дали всички струни ще затрептят? Макар вълните да блъскат върху всички струни, ще затрептят само струните ла от разните октави. Това се основава на следното правило: една струна почва да трепти, щом в близост до нея се издаде тон, който ù съответствува. Същият опит можем да повторим и с други тонове. Но има и по-сложни опити. Но преди да ги изложа, ще дам няколко предварителни изяснения. Знае се, че всеки тон се придружава от редица тонове, които се чуват по-слабо и се казват обертонове. Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр.
към текста >>

Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр.
Това се основава на следното правило: една струна почва да трепти, щом в близост до нея се издаде тон, който ù съответствува. Същият опит можем да повторим и с други тонове. Но има и по-сложни опити. Но преди да ги изложа, ще дам няколко предварителни изяснения. Знае се, че всеки тон се придружава от редица тонове, които се чуват по-слабо и се казват обертонове. Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр. от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н. Когато натиснем някой клавиш, то освен основния тон имаме и обертонове. Но последните не можем да чуем ясно. Обаче има един опит, чрез който можем да ги чуем по-ясно. Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон).
към текста >>

от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н.
Същият опит можем да повторим и с други тонове. Но има и по-сложни опити. Но преди да ги изложа, ще дам няколко предварителни изяснения. Знае се, че всеки тон се придружава от редица тонове, които се чуват по-слабо и се казват обертонове. Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр. от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н. Когато натиснем някой клавиш, то освен основния тон имаме и обертонове. Но последните не можем да чуем ясно. Обаче има един опит, чрез който можем да ги чуем по-ясно. Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон). Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1].
към текста >>

3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹.
Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1]. Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е. 3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹. Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До. Можем да направим обратния опит: Голямо До натискаме беззвучно, а тризвучието до¹, ми¹и сол¹ натискаме късо и силно. Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До. Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас.
към текста >>

Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До.
Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е. 3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹. Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До. Можем да направим обратния опит: Голямо До натискаме беззвучно, а тризвучието до¹, ми¹и сол¹ натискаме късо и силно. Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До. Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас. Това е използувано с педала за Forte.
към текста >>

Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До.
Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е. 3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹. Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До. Можем да направим обратния опит: Голямо До натискаме беззвучно, а тризвучието до¹, ми¹и сол¹ натискаме късо и силно. Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До. Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас. Това е използувано с педала за Forte. Този педал има за цел да освободи струните и така да се образуват обертонове за съседните струни, чрез което отделният тон преминава в един вид оркестров тон. Аналогични интересни опити можем да направим с цигулка.
към текста >>

Взема се ре на сол струна в трета позиция.
Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас. Това е използувано с педала за Forte. Този педал има за цел да освободи струните и така да се образуват обертонове за съседните струни, чрез което отделният тон преминава в един вид оркестров тон. Аналогични интересни опити можем да направим с цигулка. Взема се ре на сол струна в трета позиция. Ще видим, че ще звучи и струната ре. Даже по това можем да проверим, дали сме взели чист тон или не. Ако тонът не е чист, струна ре не звучи. Също така, ако вземем ла в трета позиция на ре струна, ще звучи едновременно и струната ла. Ако вземем ла на солструна в първа позиция, то ако тонът е чист, ще звучи и струната ла.
към текста >>

Ще видим, че ще звучи и струната ре.
Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас. Това е използувано с педала за Forte. Този педал има за цел да освободи струните и така да се образуват обертонове за съседните струни, чрез което отделният тон преминава в един вид оркестров тон. Аналогични интересни опити можем да направим с цигулка. Взема се ре на сол струна в трета позиция. Ще видим, че ще звучи и струната ре. Даже по това можем да проверим, дали сме взели чист тон или не. Ако тонът не е чист, струна ре не звучи. Също така, ако вземем ла в трета позиция на ре струна, ще звучи едновременно и струната ла. Ако вземем ла на солструна в първа позиция, то ако тонът е чист, ще звучи и струната ла. Можем да направим опит и с китара: Когато се свири или пее срещу китара, то затрептяват тези струни, които отговарят на изпетия тон или на неговите обертонове.
към текста >>

Ако тонът не е чист, струна ре не звучи.
Този педал има за цел да освободи струните и така да се образуват обертонове за съседните струни, чрез което отделният тон преминава в един вид оркестров тон. Аналогични интересни опити можем да направим с цигулка. Взема се ре на сол струна в трета позиция. Ще видим, че ще звучи и струната ре. Даже по това можем да проверим, дали сме взели чист тон или не. Ако тонът не е чист, струна ре не звучи. Също така, ако вземем ла в трета позиция на ре струна, ще звучи едновременно и струната ла. Ако вземем ла на солструна в първа позиция, то ако тонът е чист, ще звучи и струната ла. Можем да направим опит и с китара: Когато се свири или пее срещу китара, то затрептяват тези струни, които отговарят на изпетия тон или на неговите обертонове. Дейността на Кортиевия орган в човешкото ухо. Същия музикален закон се наблюдава и в човешкото ухо.
към текста >>

Също така, ако вземем ла в трета позиция на ре струна, ще звучи едновременно и струната ла.
Аналогични интересни опити можем да направим с цигулка. Взема се ре на сол струна в трета позиция. Ще видим, че ще звучи и струната ре. Даже по това можем да проверим, дали сме взели чист тон или не. Ако тонът не е чист, струна ре не звучи. Също така, ако вземем ла в трета позиция на ре струна, ще звучи едновременно и струната ла. Ако вземем ла на солструна в първа позиция, то ако тонът е чист, ще звучи и струната ла. Можем да направим опит и с китара: Когато се свири или пее срещу китара, то затрептяват тези струни, които отговарят на изпетия тон или на неговите обертонове. Дейността на Кортиевия орган в човешкото ухо. Същия музикален закон се наблюдава и в човешкото ухо. В ушния охлюв се намира особено сложен апарат наречен Кортиев орган.
към текста >>

Ако вземем ла на солструна в първа позиция, то ако тонът е чист, ще звучи и струната ла.
Взема се ре на сол струна в трета позиция. Ще видим, че ще звучи и струната ре. Даже по това можем да проверим, дали сме взели чист тон или не. Ако тонът не е чист, струна ре не звучи. Също така, ако вземем ла в трета позиция на ре струна, ще звучи едновременно и струната ла. Ако вземем ла на солструна в първа позиция, то ако тонът е чист, ще звучи и струната ла. Можем да направим опит и с китара: Когато се свири или пее срещу китара, то затрептяват тези струни, които отговарят на изпетия тон или на неговите обертонове. Дейността на Кортиевия орган в човешкото ухо. Същия музикален закон се наблюдава и в човешкото ухо. В ушния охлюв се намира особено сложен апарат наречен Кортиев орган. Той съдържа напречно изопнати много хиляди нишки: колкото са по-близо до върха на охлюва, толкоз тези нишки са по-къси.
към текста >>

Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена.
Мести се регулатора, додето се получи най-ясният тон. Целта е да съответствуват и двете антени на вълни с еднаква дължина. Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема. Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка. Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях.
към текста >>

При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония.
В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите. 2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях.
към текста >>

Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея.
От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите. 2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях. Както днешният човек е изучил заколите на физиката, химията и пр.
към текста >>

5. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония.
„Синята птица" – това е божественото, което работи в човека. В неговата проява е смисълът на човешкия живот. В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека. Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота. В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр. Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот.
към текста >>

Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж.
Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове? Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов! " Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества. Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си. Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж. предидущата книжка, стр. 45-48) Съвсем абсурдно е да се очаква ценно художествено произведение от онзи, който не води чист вътрешен живот, който е роб на ниски страсти. Поетът трябва да е в контакт с Бога. Той трябва да долавя божественото в душата си, за да вижда божественото присъствие там, дето другите не могат да го доловят. Тогаз той ще бъде пророк, който ще напише нови скрижали.
към текста >>

6. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон.
Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила. Разумната природа по един мъдър начин възпитава душите и ги води км един по-висок живот. Когато причиниш страдание на кое да е същество, ти си нарушил закона на единството, на Цялото. Ти вече живееш в закона на частите.
към текста >>

7. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Иди след това при царя на огъня, страшния Хел-О и поискай от него първата струна на лирата си.
Ще ти покажа път, Но пътят е труден. Много труден. – Нека, - отвърна На-Ну. - Ще ида. III Второ посвещение – Тогава, рече пустинникът, иди при горския цар Цу-Зан-Хор и поискай от него лира от най-хубаво дърво. Иди след това при царя на огъня, страшния Хел-О и поискай от него първата струна на лирата си. Тогава иди при водния цар Ара-Вана, той има втората струна. Поискай я. Земният цар Анхор има третата струна. Иди при него. Четвъртата струна има царят на въздуха и вятъра Вент-Вено.
към текста >>

Тогава иди при водния цар Ара-Вана, той има втората струна.
Много труден. – Нека, - отвърна На-Ну. - Ще ида. III Второ посвещение – Тогава, рече пустинникът, иди при горския цар Цу-Зан-Хор и поискай от него лира от най-хубаво дърво. Иди след това при царя на огъня, страшния Хел-О и поискай от него първата струна на лирата си. Тогава иди при водния цар Ара-Вана, той има втората струна. Поискай я. Земният цар Анхор има третата струна. Иди при него. Четвъртата струна има царят на въздуха и вятъра Вент-Вено. Петата струна имам аз Ето я.
към текста >>

Земният цар Анхор има третата струна.
- Ще ида. III Второ посвещение – Тогава, рече пустинникът, иди при горския цар Цу-Зан-Хор и поискай от него лира от най-хубаво дърво. Иди след това при царя на огъня, страшния Хел-О и поискай от него първата струна на лирата си. Тогава иди при водния цар Ара-Вана, той има втората струна. Поискай я. Земният цар Анхор има третата струна. Иди при него. Четвъртата струна има царят на въздуха и вятъра Вент-Вено. Петата струна имам аз Ето я. Вземи я. Тая лира с петте струни ще има чаровна сила.
към текста >>

Четвъртата струна има царят на въздуха и вятъра Вент-Вено.
Иди след това при царя на огъня, страшния Хел-О и поискай от него първата струна на лирата си. Тогава иди при водния цар Ара-Вана, той има втората струна. Поискай я. Земният цар Анхор има третата струна. Иди при него. Четвъртата струна има царят на въздуха и вятъра Вент-Вено. Петата струна имам аз Ето я. Вземи я. Тая лира с петте струни ще има чаровна сила. Засвириш ли с нея, Ашар ще се приспи, ледът ще се стопи, ще стигнеш Гур. – Отивам, – рече На-Ну.
към текста >>

Петата струна имам аз Ето я.
Тогава иди при водния цар Ара-Вана, той има втората струна. Поискай я. Земният цар Анхор има третата струна. Иди при него. Четвъртата струна има царят на въздуха и вятъра Вент-Вено. Петата струна имам аз Ето я. Вземи я. Тая лира с петте струни ще има чаровна сила. Засвириш ли с нея, Ашар ще се приспи, ледът ще се стопи, ще стигнеш Гур. – Отивам, – рече На-Ну. – Чуй, – рече пустинникът.
към текста >>

– Струна за лирата ми, кована на огън.
Кой си ти? – Един беден овчар – певец, – отвърна На-Ну. – Кой те изпрати в моето царство? – Айя. – Какво искаш? – Струна за лирата ми, кована на огън. – Дайте му, – рече Хел-О, царят на огъня. Страшен е Дра Вана, водният цар. Главата му е глава-медуза, ръцете му са ръце на октопод. Когато видя На-Ну, слязъл в дълбочините на морето, рече: – Гладен съм. И протегна громките си пипала км човека.
към текста >>

– Струна за лирата си дойдох да търся.
– Велика е морската царица, – отвърна На-Ну. Но не ще остана при нея. Душата ми обича друга жена, която живее между небето и земята. Желае ли Великата царица да причини още мъка на оногози, който люби. – Тогава защо си дошъл? – Струна за лирата си дойдох да търся. Ти имаш. Дай ми я. И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове. И ще разкажа чудна приказка за дворците на морската царица. О, Ара-Вана.
към текста >>

Дай ми струна, че още дълъг е пътят до Айя.
Ти имаш. Дай ми я. И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове. И ще разкажа чудна приказка за дворците на морската царица. О, Ара-Вана. Дай ми струна, че още дълъг е пътят до Айя. – Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна гръб. А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше... Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар. Дълбоко в земята е домът му. Жилището му има много входове. – О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен.
към текста >>

– О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен.
Дай ми струна, че още дълъг е пътят до Айя. – Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна гръб. А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше... Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар. Дълбоко в земята е домът му. Жилището му има много входове. – О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен. – Аз, – отвърна земният цар, – не се нуждая от песен. Пеят птиците и глупците. Не виждаш ли, че съм сляп? Искам светлина. Дай ми я и ще имаш струна.
към текста >>

Дай ми я и ще имаш струна.
– О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен. – Аз, – отвърна земният цар, – не се нуждая от песен. Пеят птиците и глупците. Не виждаш ли, че съм сляп? Искам светлина. Дай ми я и ще имаш струна. Как да прогледа слепия? Знаеше На-Ну: слепи не проглеждат в черната земя, защото слънцето не прониква. И седя той четиридесет дни при земния цар, а нямаше надежда Ян-Хор да прогледа. И натъжи се На-Ну. Не ще му даде Ан-Хор струна, не ще види Айя.
към текста >>

Не ще му даде Ан-Хор струна, не ще види Айя.
Дай ми я и ще имаш струна. Как да прогледа слепия? Знаеше На-Ну: слепи не проглеждат в черната земя, защото слънцето не прониква. И седя той четиридесет дни при земния цар, а нямаше надежда Ян-Хор да прогледа. И натъжи се На-Ну. Не ще му даде Ан-Хор струна, не ще види Айя. Когато царят заспа привечер, надвеси се На-Ну над него и мъката му избликна в сълзи. Пето чудо: Една сълза падна на едното око на Ан-Хор, и то прогледа. Другата падна на другото око и то се отвори. Трета сълза падна на главата му и чудовището се превърна на жена. На-Ну взе струната и отмина.
към текста >>

На-Ну взе струната и отмина.
Не ще му даде Ан-Хор струна, не ще види Айя. Когато царят заспа привечер, надвеси се На-Ну над него и мъката му избликна в сълзи. Пето чудо: Една сълза падна на едното око на Ан-Хор, и то прогледа. Другата падна на другото око и то се отвори. Трета сълза падна на главата му и чудовището се превърна на жена. На-Ну взе струната и отмина. Страшен е Вент Вено, царят на въздуха и вятъра за страхливите и кротък към безстрашните. Като видя овчаря, рече: – Ти ли си оня, който е надвил и Цу-Зан-Хор, и Хел-О, и Ара-Вама и Ан-Хор? – Аз себе си само надвих, – отвърна овчарят и ето, те ми дадоха и лира, и струни. Изминах дълъг път. Дойдох при тебе Последната струна на лирата ми имаш ти, О Вент-Вено, дай ми я.
към текста >>

Дойдох при тебе Последната струна на лирата ми имаш ти, О Вент-Вено, дай ми я.
На-Ну взе струната и отмина. Страшен е Вент Вено, царят на въздуха и вятъра за страхливите и кротък към безстрашните. Като видя овчаря, рече: – Ти ли си оня, който е надвил и Цу-Зан-Хор, и Хел-О, и Ара-Вама и Ан-Хор? – Аз себе си само надвих, – отвърна овчарят и ето, те ми дадоха и лира, и струни. Изминах дълъг път. Дойдох при тебе Последната струна на лирата ми имаш ти, О Вент-Вено, дай ми я. – Кому ще пеш и свириш с лирата? – попита царя на вятъра. – На Айя, – отвърна овчарят, – жената на Гур? Мечтата ми. – Аз познавам Айя.
към текста >>

– О Вент Вено, дай ми последната струна на лирата ми; аз ще се кача на Гур.
Сега вече не пее. Ако това е някакъв знак, не зная. – Жива ли е? – Ако е от мъртвите – умряла е. А ако е от живите – възкръснала е. – О Вент Вено, дай ми последната струна на лирата ми; аз ще се кача на Гур. – Гур е мой приятел. Ти искаш да му отнемеш щастието. Не ще ти дам струна. – Вент-Вено, – рече овчарят. – Виж: в планината има кървави стъпки от нозете ми.
към текста >>

Не ще ти дам струна.
– Ако е от мъртвите – умряла е. А ако е от живите – възкръснала е. – О Вент Вено, дай ми последната струна на лирата ми; аз ще се кача на Гур. – Гур е мой приятел. Ти искаш да му отнемеш щастието. Не ще ти дам струна. – Вент-Вено, – рече овчарят. – Виж: в планината има кървави стъпки от нозете ми. Бръкни в жилите ми и виж: за нея кръвта си дадох. Погледни месата ми и виж: за нея тялото си дадох. Погледни очите ми и виж: за нея сълзите ми изтекоха.
към текста >>

Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в песен твоето могъщество.
Погледни месата ми и виж: за нея тялото си дадох. Погледни очите ми и виж: за нея сълзите ми изтекоха. Любя Айя и всичко дадох за нея. Остана ми едно сърце, което ще дам на Айя, а на мен ще остане само лирата, със струните. Аз, Вант-Вено, любя Айя. Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в песен твоето могъщество. Страшен е Вент-Вено! Косите му са тъмни облаци, от очите му мълнии излизат, гласът му гръм носи, а ръцете му са крила от светли пера. Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо. ІV Възход Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. А най-горе е Гур.
към текста >>

Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо.
Остана ми едно сърце, което ще дам на Айя, а на мен ще остане само лирата, със струните. Аз, Вант-Вено, любя Айя. Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в песен твоето могъщество. Страшен е Вент-Вено! Косите му са тъмни облаци, от очите му мълнии излизат, гласът му гръм носи, а ръцете му са крила от светли пера. Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо. ІV Възход Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. А най-горе е Гур. Казват, че още никой не е стигнал върха. Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя.
към текста >>

8. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Манголд в 1923 година установи факта, че в гаструлата на тритона (земноводно животно, което живее в нашите блата), ако се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр., вместо да даде мозък или епидермис. А.
Контролни опити били правени с картофени грудки, в които напълно или почти липсвали лико-дървесни снопчета. Резултатът бил отрицателен. Мария Статкевич заключава, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета (като център, който изпуща митогенетични лъчи), като не се изключва обаче, че едновременно могат да действат и хормони (но при опита действието на хормоните било изключено, поради разстоянието между картофените плочки и корените). Но тези „митогенетични лъчи" не са ли едно и също нещо с „радиациите" на Лаковски, с „животния магнетизъм" на Месмер и пр.? ОПИТИТ НА МАНГОЛД И ШПЕМАН, „ОРГАНИЗАТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ" О. Манголд в 1923 година установи факта, че в гаструлата на тритона (земноводно животно, което живее в нашите блата), ако се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр., вместо да даде мозък или епидермис. А. Маркс в 1925 година доказа с опити, че гръбната част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш ако се откъсне и се постави на друго място (като присадка), то ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба. В първия случай пренесената тъкан се индуцира (влияе се) от околните тъкани, при които е пренесена, а във втория случай новата тъкан (присадката) влияе на околните тъкани (индуцира ги) и ги предизвиква към образуването на специални тъкани и органи. Хилда Манголд в 1924 година е направила следния опит: ако част от първичната горна устна на тритоновия зародиш се присади в ектодермата, то ще даде съвсем ново образование, заедно с участието на околните тъкани. Това показва, че клетките на горната устна могат да се считат като „организатори" на цялата околна област, значи са като „организационен център". Шпеман въвежда и термина „организационно поле"; това е полето, в което действа организационният център.
към текста >>

9. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност.
Еделвайс ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА I. ПЛАНИНАТА ме познава. Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота.
към текста >>

10. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход.
Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите. Днешната биология вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания. Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм.
към текста >>

Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр.
Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр.
към текста >>

11. ЛИСТОПАД - СТИХОТВОРЕНИЯ-СТ. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Като опната за песен струна е земята, трепти в прозрачната мелодия при срещата с лъчите.
Който казва: Владейте в мир, любов и красота! Да бъде ден ! С благоговение оттегля се нощта. Един поклон пред първата усмивка на деня и веч потъва. А слънцето изпраща я с привет, и пламва към земята с радостна усмивка за нов и светъл ден. Като опната за песен струна е земята, трепти в прозрачната мелодия при срещата с лъчите. Затихват дървесата, птички се смълчават. И в ням поклон се свеждат цветицата. Ти в вечната Божествена Любов! Една мелодия разлива се широко. И пеят в хор смирените тревички, и пей върхът, водата и скалите А огненото слънце изплавало е вече, То слуша тоя химн - тържествения химн земята, който пее към него в благодарност.
към текста >>

12. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи.
Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента. Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове. Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи. Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката. Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината.
към текста >>

Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката.
Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента. Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове. Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи. Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката. Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари.
към текста >>

Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно".
Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение.
към текста >>

13. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

клавиша "ла" на едното пиано, то същият тон ще почне да трепти и в другото пиано, защото струната "ла" от другото пияно е способна да трепти при същия брой трептения.
Колко е хубаво да изпращаме своята мисъл към тия звезди, отдалечени от нас различно; някои са на разстояние няколко светлинни минути, а другите на няколко светлинни години, на няколко светлинни века и пр. Много от тия звезди са наши бъдещи жилища! Вашата мисъл може да влезе в свръзка със съществата, които ги населяват, защото бързината на вашата мисъл е грамадна. Затова можете да влезете в свръзка с тях почти в същия миг! Ако имате две пиана еднакво акордирани и ако ударите напр. клавиша "ла" на едното пиано, то същият тон ще почне да трепти и в другото пиано, защото струната "ла" от другото пияно е способна да трепти при същия брой трептения. Също така ако имате в една стая две махала еднакви по форма, тежест и дължина, и ако поклатите едното махало, а другото оставите на почивка, то след по-малко или повече време ще видите, че и другото махало ще почне малко по-малко да се движи като първото. Това обяснява връзката между душите, обяснява телепатията. Защо понякога аз приемам състоянието на някои, които са далеч от нас, например в Америка, и при това ни са непознати! У някои нервната система е много чувствителна и затова те могат да възприемат съзнателно радиациите, които идат към тях. В своите сънища човек вижда горе всички свои приятели, които смъртта е отнесла и мнозина други приятели, които още не е видял на земята.
към текста >>

14. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Като показва лирата си на Аполон, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент – майсторско изобретение на Меркурий, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да послъгва и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова Търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели.
Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент – лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполон. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурий, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита с укори хванатия на тясно Меркурий, но последният не е глупак като Марс да се бие – че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполон, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, какъ да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполон, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент – майсторско изобретение на Меркурий, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да послъгва и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова Търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата Търговска сделка по привилата на натуралната обмяна – Меркурий дава лирата си на Аполон, а последният му връчва своята кадуцея: златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем за сега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурий. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук му е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст.
към текста >>

15. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца.
Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
към текста >>

16. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон.
Той взел тази част от ектодермата и я поставил през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш. У последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата присадка става на тръба, но под влиянието на присадката от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, но чрез индукция и то в съседство с присадката. в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго.
към текста >>

Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е.
в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени.
към текста >>

под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба.
Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus.
към текста >>

Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е.
Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува.
към текста >>

Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени.
Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор.
към текста >>

Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува.
Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus.
към текста >>

17. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Неделчо Попов ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА Първата струна, на която човек започва песента на живота, се нарича младост.
Неделчо Попов ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА Първата струна, на която човек започва песента на живота, се нарича младост. В нея се разказва за царството на Любовта и за всичката красота, откъдето хората дохождат... Като буен поток е и младостта. Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя. Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота. Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота.
към текста >>

Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота.
Неделчо Попов ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА Първата струна, на която човек започва песента на живота, се нарича младост. В нея се разказва за царството на Любовта и за всичката красота, откъдето хората дохождат... Като буен поток е и младостта. Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя. Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота. Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"? Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота! Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър".
към текста >>

Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота.
Неделчо Попов ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА Първата струна, на която човек започва песента на живота, се нарича младост. В нея се разказва за царството на Любовта и за всичката красота, откъдето хората дохождат... Като буен поток е и младостта. Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя. Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота. Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"? Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота! Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър". Старият свири на една струна глухата песен на спомените, а мъдрецът свири на три струни. Мъдрият владее алхимията на живота.
към текста >>

Старият свири на една струна глухата песен на спомените, а мъдрецът свири на три струни.
Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"? Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота! Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър". Старият свири на една струна глухата песен на спомените, а мъдрецът свири на три струни. Мъдрият владее алхимията на живота. Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез. Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ? „Защо" за Него не съществува, защото той е светлина. В тая светлина пред взора на душата се разкрива светът на вечната младост, на вечната красота, откъдето идат тия, които са закърмени с лъха на вечността.
към текста >>

Но щом скъса струната на младостта, човек забравя, кой е и откъде иде, загубва смисъла на живота и навсякъде в лабиринта на земята пред него се явява пак многократният въпрос „защо?
Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез. Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ? „Защо" за Него не съществува, защото той е светлина. В тая светлина пред взора на душата се разкрива светът на вечната младост, на вечната красота, откъдето идат тия, които са закърмени с лъха на вечността. И онова, което чух някога за трите струни на човека, разбрах, че бяха думи на Знаещ. Но щом скъса струната на младостта, човек забравя, кой е и откъде иде, загубва смисъла на живота и навсякъде в лабиринта на земята пред него се явява пак многократният въпрос „защо? ". Ще пита и разпитва човекът дотогава, докато срещне оня, който ще му каже: „Не късай струната на младостта. Не късай ни една от струните на живота". — Не ги късай, защото в незнаен час ще дойде Великият, ще удари по тях и те ще зазвучат. Тогава ще чуеш песента на свободата, ще чуеш прекрасния химн на Любовта и ще се зарадваш като син на вечността. Трите струни на живота ни свързват с оня свят, в който няма млади, възрастни и стари.
към текста >>

". Ще пита и разпитва човекът дотогава, докато срещне оня, който ще му каже: „Не късай струната на младостта.
Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ? „Защо" за Него не съществува, защото той е светлина. В тая светлина пред взора на душата се разкрива светът на вечната младост, на вечната красота, откъдето идат тия, които са закърмени с лъха на вечността. И онова, което чух някога за трите струни на човека, разбрах, че бяха думи на Знаещ. Но щом скъса струната на младостта, човек забравя, кой е и откъде иде, загубва смисъла на живота и навсякъде в лабиринта на земята пред него се явява пак многократният въпрос „защо? ". Ще пита и разпитва човекът дотогава, докато срещне оня, който ще му каже: „Не късай струната на младостта. Не късай ни една от струните на живота". — Не ги късай, защото в незнаен час ще дойде Великият, ще удари по тях и те ще зазвучат. Тогава ще чуеш песента на свободата, ще чуеш прекрасния химн на Любовта и ще се зарадваш като син на вечността. Трите струни на живота ни свързват с оня свят, в който няма млади, възрастни и стари. Онова, което е вечно, то няма степени на сравнение.
към текста >>

18. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Просякът разбра, че е седнал наблизо човек и гласът му почна да заглъхва като струна на отдалечаваща се цигулка.
N. АЛЛАХ Е БЛАГ И МИЛОСТИВ (Алкоранът) На полуразрушените стъпала пред един ислямски храм седеше просяк слепец и тъжно припяваше никаква далечна унила песен. Поседнал наблизо, аз се вслушах в тия тихи ридания на един преминал живот. Просякът разбра, че е седнал наблизо човек и гласът му почна да заглъхва като струна на отдалечаваща се цигулка. Аз въздъхнах, замислен за съдбата на тия изоставени и страдащи човеци. — Защо, въздишаш, сине? — попита ме старият, като обърна към мене лицето си и отправи безжизнен поглед в далечината. — Заради страдащия по земята, старче, — отвърнах му аз. По лицето на просяка пробягна усмивка и той тутакси отвърна: — Аллах е благ и милостив и затова учи хората на мъдрост чрез страданията, сине.
към текста >>

19. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В отговор ще чуем, че само струната "ла" на китарата ще затрепти и ще чуем ясно от китарата в отговор тона "ла".
Да си представим, че изпяваме един тон, например "ла", срещу струните на отворено пиано. Въздушните вълни на изпетия тон блъскат всички струни на пианото, но те всички няма да затрептят, но главно струните "ла" и в добавък и тия струни, в които изпетият тон се съдържа като обертон. Но господствуващият тон, който ще се чуе от пианото като отговор на изпетия от нас тон, ще бъде "ла". Същият опит може да се направи и с китара. Закачаме китара на стена и изпъваме срещу нея тона "ла". В отговор ще чуем, че само струната "ла" на китарата ще затрепти и ще чуем ясно от китарата в отговор тона "ла". Защо всички струни на пианото или китарата не отговарят на изпетия от нас тон и остават безчувствени, неподвижни, макар и въздушните вълни да удрят всички струни? Защо отговаря само струната "ла" и тия струни, които съдържат изпетия тон като обертон? Защото само те са в съзвучие, в съгласие с изпетия тон! Законът, по който става това явление, се нарича закон на Хелмхолц. Това е един велик космичен закон, който има всеобщо значение, и отпосле е констатиран във всички области на живота.
към текста >>

Защо отговаря само струната "ла" и тия струни, които съдържат изпетия тон като обертон?
Но господствуващият тон, който ще се чуе от пианото като отговор на изпетия от нас тон, ще бъде "ла". Същият опит може да се направи и с китара. Закачаме китара на стена и изпъваме срещу нея тона "ла". В отговор ще чуем, че само струната "ла" на китарата ще затрепти и ще чуем ясно от китарата в отговор тона "ла". Защо всички струни на пианото или китарата не отговарят на изпетия от нас тон и остават безчувствени, неподвижни, макар и въздушните вълни да удрят всички струни? Защо отговаря само струната "ла" и тия струни, които съдържат изпетия тон като обертон? Защото само те са в съзвучие, в съгласие с изпетия тон! Законът, по който става това явление, се нарича закон на Хелмхолц. Това е един велик космичен закон, който има всеобщо значение, и отпосле е констатиран във всички области на живота. Той има приложение даже и в отношенията между хората. Той има приложение и при въпроса, който разглеждаме тук.
към текста >>

Ако е гневен, неразположен във време на хранене, той остава невъзприемчив, безчувствен към висшите, животворни и разумни сили в храната, както струната "ре" напр.
Това е една от причините за болезненото състояние след отрицателни психични преживявания. Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез привличане на аналогични енергии отвън. Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене? Защо се препоръчва човек при хранене да не бъде гневен, неразположен, недоволен, обезсърчен, но да бъде пълен с благодарност, с любов, с радостно разположение на духа? От една страна, защото отрицателните състояния на съзнанието се отразяват направо зле върху физиологичните процеси в организма, а от друга страна и по следната причина: при повдигнатото състояние на съзнанието човек се нагласява в хармония с по-висшите енергии на храните и става отзивчив, възприемчив към тях, съгласно закона на Хелмхолц. Ако е гневен, неразположен във време на хранене, той остава невъзприемчив, безчувствен към висшите, животворни и разумни сили в храната, както струната "ре" напр. на китарата остава безчувствена към тона "ла", изпят срещу китарата. По този начин храненето не е вече само един физичен или физиологичен процес, но става същевременно и един духовен процес. Цялата природа е лаборатория, в която работят разумни сили. И ето, храната, водата, въздухът, светлината и пр. са допирни точки, чрез които можем да влизаме във връзка с великата разумност, която работи в света, можем да се докоснем до нейните енергии и да ги приемем в себе си, и тъй да се обновяваме физически и духовно!
към текста >>

20. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека.
Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята. Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена. Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Между обикновените музиканти възприемателната способност възлиза на около петнадесет тона за всяка струна; а при гениалния музиканти, който е способен да възприеме небесната музика и да я предаде долу на земята, ние имаме на лице една много по-висока чувствителност, нужна за възприемане и различаване най-малките разлики при изпълнение на сложните композиции.
Художникът е учен да изгражда едно акуратно око, способно да схване добре перспективата на нещата и да различава цветовете и сенките до степен, недостъпна на тези, които не се интересуват от цветовете и светлината. Математикът се занимава с пространството, а способността за схващане на пространството е свързана с деликатното устройство на трите полуокръжни канали, които са разположени във вътрешната част ма ухото и всеки от които се отнася към едно от трите измерения на пространството. Логичната мисъл и математичните способности на човека са толкова по-големи, колкото по-добре действат тия полуокръжни канали. Музикалните способности също така са зависими от този фактор, но освен необходимостта от правилно развитие но полуокръжните канали, за музиканта се изисква и извънредна чувствителност на „Кортиевите струни“ каквито има около десет хиляди в човешкото ухо и всяка от които е способна да възприеме около 25 различни тонови градации. В ухото на болшинството от хората тия струни възприемат не по-вече от три до десет различни градации. Между обикновените музиканти възприемателната способност възлиза на около петнадесет тона за всяка струна; а при гениалния музиканти, който е способен да възприеме небесната музика и да я предаде долу на земята, ние имаме на лице една много по-висока чувствителност, нужна за възприемане и различаване най-малките разлики при изпълнение на сложните композиции. Индивидите, които се нуждаят от подобни изтънчени органи за изразяване на техните способности, се намират под специални грижи в небесния свят, отговарящи на високата степен на тяхното развитие. Никой друг на може да се издигне тъй високо, както музикантът, нещо което е напълно естествено, тъй както художникът получава своето вдъхновение предимно от света на краските — близкия до нас астрален свят — а пък музикантът се стреми да ни приведе в атмосферата на нашата Небесна Родина (на която ние, като духове, сме граждани), и да предаде в звуците на земния живот, това, което е горе. Нему е поверена най-висшата мисия, тъй като музиката е най-висшия изразител ма живота на душата. Това изкуство стои по-високо от всички други, което е ясно, като се взема пред вид, че една статуя или една картина, след като са създадени, си остават завинаги в същото положение. Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от небесния свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“.
— гл. VI. VII. IX. XV.) Ще приведа тук два цитата от съчинението на Дютана — единият за всемирното притегляне, за което говори Плутарх, а другия — за закона за квадратните разстояния, за които говори Питагор. Плутарх, известен на всички съвременни астрономи, е обърнал внимание на притегляне на планетите, и открил закона за привличане на телата към земята, а така също и закона за взаимното влияние на Слънцето и Луната, проявяващо се в центростремителните сили, уравновесявайки центробежните сили. На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния. А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина. Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето. Ако предположим. че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на привличането на всяка от тях. На древните учени също е бил известен телескопа, вдлъбнатите огледала, увеличителното стъкло, микроскопа, законите за отражението на светлината.
към текста >>

Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина.
VI. VII. IX. XV.) Ще приведа тук два цитата от съчинението на Дютана — единият за всемирното притегляне, за което говори Плутарх, а другия — за закона за квадратните разстояния, за които говори Питагор. Плутарх, известен на всички съвременни астрономи, е обърнал внимание на притегляне на планетите, и открил закона за привличане на телата към земята, а така също и закона за взаимното влияние на Слънцето и Луната, проявяващо се в центростремителните сили, уравновесявайки центробежните сили. На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния. А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина. Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето. Ако предположим. че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на привличането на всяка от тях. На древните учени също е бил известен телескопа, вдлъбнатите огледала, увеличителното стъкло, микроскопа, законите за отражението на светлината. движението на махалото и пр.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроено, така аз почувствах, по съшия тон — трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене — и той — онзи момък, който тя чакаше.
Раздвижи се тръстиката от малка лодка — и жрец, млад жрец на Слънцето недочака да спре добре лодката и се хвърли към нея. Тя отвори ръце да го прегърне . . . Потъмня изведнъж. Гледах, а се пазех да мисля каквото и да е. Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроено, така аз почувствах, по съшия тон — трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене — и той — онзи момък, който тя чакаше. Той носеше знаковете на змиите и слънцето — аз ги зная, защото зная че и аз самия някога съм ги носил . . . Но той беше млад жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота — на обикновения живот. Но аз само гледах и нищо не мислех, защото в такива моменти най-страшния враг на човека е неговият ум, неговата собствена мисъл. Аз само гледах — а мисълта бях оставил за после, когато щях да се върна в себе си, в сегашното.
към текста >>

24. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца.
В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз. Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието. Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и синтетичност. В някой много високи върхове на нашата съвременна културност се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново чувство и усещане за света, което можем да на-речем едва ли не един неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което показва природата и извършващите се в нея процеси като продукти на една скрита космична интелигентност. Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава из под земята ще се събудят ония народи, които са най-много чакали и които най-много са страдали, и у които има най богати жизнени сокове. Само големите богати сърца ще могат да понесат огнените трепети на новото вре ме, само те ще могат да понесат огненото кръщение на една голяма обич. Една широка песен, тиха и тържествена, ще се понесе като вятърът над безкрайните полета, където са препускали в надпревара отчаянието и въздишките на толкова милиони човешки същества, през толкова дълги мъчителни столетия. Г. Томалевски СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Да ми бъде ученик (из неделната беседа „Да ми бъде ученик“ – 20.II.1938 г.) В човека има едно чувство, което определя ценността на нещата. Туй чувство не е еднакво развито във всички, затова някой хора ценят, а някой не ценят.
към текста >>

25. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки лъч е струна златна, всеки лъч вълшебно пей.
* * * Дете и славей Дете: Покажи ни твойта флейта, твоя чуден Божи дар. Разкажи ми, как ти стана на певците горски цар? * Славей: Флейтата си да покажа, аз не мога, знай, дете. Божи дар е като цвете, той от слънцето расте. * Сутрин рано, във зорите, аз го чакам да изгрей. Всеки лъч е струна златна, всеки лъч вълшебно пей. * Слънчевата песен чудна прави всичко да расте. Аз и мойта песен искам, като слънчева да е. * Да, при слънцето се уча, то ми даде този дар, и затуй сега в гората, на певците аз съм цар. ДЕТЕТО-ФЕЯ Живели в един голям град много богати хора. Къщата им била хубава, като палат.
към текста >>

26. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Книгата струна 40 лева, но се дава безплатно на всеки.
Кръстанов, „Кратка биография на Софроний Ников“, „Как да познаваме хората“ и др. Пожелаваме успех но новия събрат. * Излезе от печат книгата: „Как да печелим приятели и да влияем на хората“, от американския писател Дейл Карнеги, преведена от английски от Д-р Георги Ефремов, 212 страници, 40 лева. Това е книга, за която много се говори и пише от две години насам в Америка и Англия, защото, всред океана от книги, тази книга успешно разрешава въпроса за отношенията ни с хората, за да имаме успах в живота. Не с философски разсъждения, а с десетки примери из всекидневния живот, тя ни учи, как да накараме някого да върши с удоволствие това, което желаем, как да сме добри събеседници, как да критикуваме без да обиждаме, как да бъде щастлив семейния ни живот и т. н. Книгата струна 40 лева, но се дава безплатно на всеки. който се запише за „Добро здраве“ год. XVI, редактирано от Д-р Г. Ефрсмов. За 40 лева подписчикът ще има списанието и тази прекрасна книга. Адрес: Редакция „Добро здраве“, бул. Тотлебен 2, София VI.
към текста >>

27. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ще бъде строй от светли духове, ще бъде като арфа многострунна: по всяка струна с обич ще снове Десницата на Бога с пръсти лунни.
21—22 Ще дойде новият Ерусалим, от пеещото във бодли страдание излязъл с блясъка неотразим на Божието тайно предвещание. * Граден от милиони векове, Той идва и звучи като симфония, та всички жаждащи да призове в законите на своята хармония. * Като невеста зарад мил съпруг светият град ще бъде в украшения нагизден и от Бога слязъл тук, ще го посрещнем със псалом и бдения. * Тогаз смъртьта не ще дълбае гроб, и жалби вече няма да се чуват и няма да се чака друг потоп, защото мир и обич ще царуват. * И, новият, свещен Ерусалим не ще е с каменни във злато здания подобно Цариграду или Рим — ни с мраморни и медни изваяния. * Ще бъде строй от светли духове, ще бъде като арфа многострунна: по всяка струна с обич ще снове Десницата на Бога с пръсти лунни. * А яспис и сапфир и халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хризолити. . . ще бъдат имената легион на живи добродетели в душите. * Вирил, топазий, хризопрас, якинт и морав аметист — цял бисер двери — не камък са, а жив духовен винт по рамото на арфа-град премерен. * Там няма да блести камбанен храм, защото в този град е Бог камбана, и слънце, и луна, и благ балсам за вписаните в Книгата, и манна.
към текста >>

28. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка?
Не е така. Ако човек има ограничени разбирания за живота, когато любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие: те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка? — Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“.
към текста >>

Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”.
Когато любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие: те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка? — Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне.
към текста >>

Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни.
Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка? — Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му.
към текста >>

Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила.
Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка? — Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима.
към текста >>

29. -

Като струна, като жица от виола бе изопната снагата ми от огнения устрем по Теб.
Вместо музиката на сферите, моя слух свредлеше бесният вой на безброй фурии. Страхотни демони налитаха до смутения му взор и нашепваха демоничен шепот. Синята птица плахо се приюти до измъченото ми сърце. Само брилянта на сватбения ми пръстен се разпалваше все повече и повече в ужасната нощ и нашепваше словото на подвига и спомена за Родината. Тогаз аз ставах, отърсвах солената мокрота от косите си, притисках синята птица и погледвах към твоя компас: той сочеше неотклонно на горния път. Като струна, като жица от виола бе изопната снагата ми от огнения устрем по Теб. Тогаз отново усещах Твоята близост, усещах Твоята мощ и протягах ръка от морската бездна да те приветствам и да Ти кажа, че съм Твоя и че съм ти вярна. Усетих Твоя ответ, стихна бесният океански ураган, стихна ръмжелът и писъкът на неукротимите фурии, блесна „Сребърната юзда“ върху зиналата паст на океанския бог. Бялата ладия невредимо се понесе по лазурите на стихналия океан. Чуруликът на Синята птица ми разказваше за Твоя бряг и за Твоята Страна. Втренченото ми око виждаше сиянието на Вечната Родина и Моя Бог понесен на снежнобял лебед за слънчева среща.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата!
Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе. В радост и тъга аз не отивам при хората, аз ида при Тебе. Аз не се решавам да отдам своя живот, но и не се потапям във великите води на живота. 78. Когато светът бил млад и всички звезди сияели в своето първично великолепие, боговете се събрали на небето и пели: „О, съвършено зрелище, о радост пречиста! “ Но един от тях извикал изведнъж: „Струва ми се, че веригата от светлината някъде се е скъсала и няма една звезда“. Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата! “ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността.
към текста >>

Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр.
Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене? С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?). С едно годишното дете говори, като че е двугодишно, с последното говори, като че то е шестгодишно, тъй като различията в развитието се намаляват обратно пропорционално на годините. Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли. При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях. Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр. “ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе. Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос. Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони. По същия начин то трябва, за да развие паметта си, да учи неща, чието разсъдъчно разбиране ще се остави за по-после. Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти.
Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно. И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели. Има период в човешкия живот, когато това божествено най-ясно се проявява. И именно това трябва да се използва от възпитателя. Това е младежкия идеалистически период. Всеки младеж почти минава през такъв период.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защо се скъса арфената струна?
От вятъра да я запазя аз, закрих я с мантията си — затуй изгасна лампата. Защо увехна цветето? Б любов страхлива го притиснах до сърцето си — затуй, увехна цветето. Защо пресъхна вадата? За да я присвоя, преградих я със плет — затуй пресъхна вадата. Защо се скъса арфената струна? За да изтръгна тон, пресилих я — за туй се скъса арфената струна. Превела: Стелла. Д-р Бранимир Ил. Блъсков. Възмущението на вселената от войните Дали се управлява вселената от морални или безразлични закони, с това ние не искаме да се занимаваме в настоящата си статия. Нашата задача е да покажем само, как вселената реагира на онова човешко обществено явление, което се нарича война и което е съпроводено със струпване на огромни тежести от различно естество, взети от различни части на земната повърхност и струпани върху една тясна зона от нея.
към текста >>

За да изтръгна тон, пресилих я — за туй се скъса арфената струна.
Защо увехна цветето? Б любов страхлива го притиснах до сърцето си — затуй, увехна цветето. Защо пресъхна вадата? За да я присвоя, преградих я със плет — затуй пресъхна вадата. Защо се скъса арфената струна? За да изтръгна тон, пресилих я — за туй се скъса арфената струна. Превела: Стелла. Д-р Бранимир Ил. Блъсков. Възмущението на вселената от войните Дали се управлява вселената от морални или безразлични закони, с това ние не искаме да се занимаваме в настоящата си статия. Нашата задача е да покажем само, как вселената реагира на онова човешко обществено явление, което се нарича война и което е съпроводено със струпване на огромни тежести от различно естество, взети от различни части на земната повърхност и струпани върху една тясна зона от нея. А относително моралното във войните и безразличното в една политическа или даже мирова катастрофа, която взема множество невинни, може-би, човешки жертви, за това, както казахме, ние не искаме, за сега, да говорим.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

техните трептения могат да се оприличат на трептенията на струните на пианото, които, като се намират във въздуха, изпущат звукови вълни, когато чукчетата скачат от место на место и чрез внезапни удари карат възбудената струна да изпуща такива вълни.
Чудното е, че въпреки това, те могат да бъдат наблюдавани. Това се е постигнало само чрез електрически средства, в безвъздушно пространство, с инструменти, които крайно лесно и бързо се движат. Тук е невъзможно да се дадат подробностите и методите на откритието, но е възможно да се изложат изобщо някои от резултатите на изследванията. Достатъчно е да се каже, че един от главните методи, за да се изследва структурата на атомите е чрез всеизвестния вид спектроскоп, при който се анализира тяхното лъчеизпускане и се измерва дължината на етернит вълни, които пораждат трептенията на техните електрони. Защото, когато електроните трептят или скачат от място на място, те неизбежно раздвижват етера, в който се движат и в който се устрояват. техните трептения могат да се оприличат на трептенията на струните на пианото, които, като се намират във въздуха, изпущат звукови вълни, когато чукчетата скачат от место на место и чрез внезапни удари карат възбудената струна да изпуща такива вълни. Блестящият математик Клифорд, който е живял преди 50 години, казваше, че по отношение на множествеността, не на тоновете, но на онова, което в етера съответства на тоновете (някои от тях се виждат, вместо да се чуват), атомът ще е тъй сложен, както роялът. Но анализът на структурата им чрез просто наблюдение на вълните, които той изпраща, когато е подложен на изкуствен потик и насилие, изисква извънредно умело и внимателно заключение. Наистина, един учен напоследък много право е казал, че задачата на физиците прилича на тази, която би имал някой да определи устройството на едно пиано, когато слуша звукът, който то издава, когато го хвърлят надолу по стълбите! И въпреки всичко това, извънредно много е било постигнато; защото не само е узната причината на видените спектрични линии, но и други редици са били предсказани и, впоследствие, намерени, с точно определена дължина на вълните и с всичките особености, разяснени предварително в светлината на теорията. Не може да има основателно съмнение, че вече е узната тайната на общия атомен състав, и то в подробности, при все че някои важни точки в теорията, които са неотрицаеми макар и още загадъчни, да изискват по-нататъшно осветление.
към текста >>

Знае се, че височината на тона зависи, между другото, от дължината и дебелината на струната.
Как се създава по този начин висша атмосфера за проява на творческите душевни сили! Че наистина има връзка между форма и тон, се вижда от следния опит, който привежда Сент-Ив Д‘Алвейдър: ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Получените форми ще бъдат във връзка с тона, който се причинява в кръга от трептението му. Като знаем горното, ще можем да схванем идеите на Сент-Ив върху окултната архитектура, изложени в неговия „Археометър“1). Трябва да разгледаме предварително някои музикални принципи. Знае се, че височината на тона зависи, между другото, от дължината и дебелината на струната. Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави. Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави. Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е. ре от по-горната октава. И тая третинка бихме могли последователно да разполовяваме или удвояваме и бихме получили ре от по-горни или по-долни октави.
към текста >>

Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави.
Че наистина има връзка между форма и тон, се вижда от следния опит, който привежда Сент-Ив Д‘Алвейдър: ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Получените форми ще бъдат във връзка с тона, който се причинява в кръга от трептението му. Като знаем горното, ще можем да схванем идеите на Сент-Ив върху окултната архитектура, изложени в неговия „Археометър“1). Трябва да разгледаме предварително някои музикални принципи. Знае се, че височината на тона зависи, между другото, от дължината и дебелината на струната. Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави. Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави. Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е. ре от по-горната октава. И тая третинка бихме могли последователно да разполовяваме или удвояваме и бихме получили ре от по-горни или по-долни октави. Ако вземем една пета от дадената струна сол, ще получим терца, т. е.
към текста >>

Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави.
Получените форми ще бъдат във връзка с тона, който се причинява в кръга от трептението му. Като знаем горното, ще можем да схванем идеите на Сент-Ив върху окултната архитектура, изложени в неговия „Археометър“1). Трябва да разгледаме предварително някои музикални принципи. Знае се, че височината на тона зависи, между другото, от дължината и дебелината на струната. Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави. Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави. Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е. ре от по-горната октава. И тая третинка бихме могли последователно да разполовяваме или удвояваме и бихме получили ре от по-горни или по-долни октави. Ако вземем една пета от дадената струна сол, ще получим терца, т. е. с и, ако вземем една шеста струна, ще получим квинта от третата октава, т. е.
към текста >>

Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е.
Като знаем горното, ще можем да схванем идеите на Сент-Ив върху окултната архитектура, изложени в неговия „Археометър“1). Трябва да разгледаме предварително някои музикални принципи. Знае се, че височината на тона зависи, между другото, от дължината и дебелината на струната. Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави. Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави. Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е. ре от по-горната октава. И тая третинка бихме могли последователно да разполовяваме или удвояваме и бихме получили ре от по-горни или по-долни октави. Ако вземем една пета от дадената струна сол, ще получим терца, т. е. с и, ако вземем една шеста струна, ще получим квинта от третата октава, т. е. пак ре.
към текста >>

Ако вземем една пета от дадената струна сол, ще получим терца, т. е.
Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави. Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави. Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е. ре от по-горната октава. И тая третинка бихме могли последователно да разполовяваме или удвояваме и бихме получили ре от по-горни или по-долни октави. Ако вземем една пета от дадената струна сол, ще получим терца, т. е. с и, ако вземем една шеста струна, ще получим квинта от третата октава, т. е. пак ре. Така наречения еталон на Сент Ив е построен въз основа на казаното. За основа той взема струна дълга 144 с. м. и то с такава дебелина, че да дава тона сол, когато трепти цяла.
към текста >>

с и, ако вземем една шеста струна, ще получим квинта от третата октава, т. е.
Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави. Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е. ре от по-горната октава. И тая третинка бихме могли последователно да разполовяваме или удвояваме и бихме получили ре от по-горни или по-долни октави. Ако вземем една пета от дадената струна сол, ще получим терца, т. е. с и, ако вземем една шеста струна, ще получим квинта от третата октава, т. е. пак ре. Така наречения еталон на Сент Ив е построен въз основа на казаното. За основа той взема струна дълга 144 с. м. и то с такава дебелина, че да дава тона сол, когато трепти цяла. И той сега изчислява при какво намаление на дължината на струната какъв тон бихме получили.
към текста >>

За основа той взема струна дълга 144 с. м.
И тая третинка бихме могли последователно да разполовяваме или удвояваме и бихме получили ре от по-горни или по-долни октави. Ако вземем една пета от дадената струна сол, ще получим терца, т. е. с и, ако вземем една шеста струна, ще получим квинта от третата октава, т. е. пак ре. Така наречения еталон на Сент Ив е построен въз основа на казаното. За основа той взема струна дълга 144 с. м. и то с такава дебелина, че да дава тона сол, когато трепти цяла. И той сега изчислява при какво намаление на дължината на струната какъв тон бихме получили. И всички тези изчисления той ги нанася на една линийка, наречена еталон. Тя е дълга 144 с. м. (ако работим с хилядни части от с.
към текста >>

И той сега изчислява при какво намаление на дължината на струната какъв тон бихме получили.
с и, ако вземем една шеста струна, ще получим квинта от третата октава, т. е. пак ре. Така наречения еталон на Сент Ив е построен въз основа на казаното. За основа той взема струна дълга 144 с. м. и то с такава дебелина, че да дава тона сол, когато трепти цяла. И той сега изчислява при какво намаление на дължината на струната какъв тон бихме получили. И всички тези изчисления той ги нанася на една линийка, наречена еталон. Тя е дълга 144 с. м. (ако работим с хилядни части от с. м., ще пишем 144,000). Ако цяла струна с дължина 144 с. м.
към текста >>

Ако цяла струна с дължина 144 с. м.
И той сега изчислява при какво намаление на дължината на струната какъв тон бихме получили. И всички тези изчисления той ги нанася на една линийка, наречена еталон. Тя е дълга 144 с. м. (ако работим с хилядни части от с. м., ще пишем 144,000). Ако цяла струна с дължина 144 с. м. отговаря на сол, то сол от по-горните октави ще получим чрез последователно разполовяване: 72,000; 35.000; 18,000; 9,000; 4,500; 2,250; 1,125. Определяме местата и на другите тонове върху еталона. Струна с дължина 43,000 (брои се отдолу на горе по еталона, т. е. от нулата), ще имаме ре, с дължина 95,000 — пак ре. В еталона — 1 м.
към текста >>

Струна с дължина 43,000 (брои се отдолу на горе по еталона, т. е.
(ако работим с хилядни части от с. м., ще пишем 144,000). Ако цяла струна с дължина 144 с. м. отговаря на сол, то сол от по-горните октави ще получим чрез последователно разполовяване: 72,000; 35.000; 18,000; 9,000; 4,500; 2,250; 1,125. Определяме местата и на другите тонове върху еталона. Струна с дължина 43,000 (брои се отдолу на горе по еталона, т. е. от нулата), ще имаме ре, с дължина 95,000 — пак ре. В еталона — 1 м. (100,000) отговаря на ре бемол, 108 с. м. — на тона до и пр. Частите, на които се разделя еталона, се наричат интервали.
към текста >>

„Струната, като мярка на тоновете, казва Сент-Ив, — това е линията.
В еталона — 1 м. (100,000) отговаря на ре бемол, 108 с. м. — на тона до и пр. Частите, на които се разделя еталона, се наричат интервали. При всички архитектурни или декоративни форми трябва да изберем преди всичко акорда. „Струната, като мярка на тоновете, казва Сент-Ив, — това е линията. като мярка за пропорцията на формите. Това приложение, казва той. дава една нова наука; и въоръжени с нея, всички изкуства могат да се сведат към едно архитектурно единство; източниците, до които този принцип може да дойде, са неизчерпаеми: в това отношение архитектурата е по-малко ограничена от музиканта, защото последния има на разположение твърде малък брой октави (8 — 9). Усъвършенстването в пропорциите и формите не може да се получи само чрез окото, колкото то и да е упражнено. Ухото е по-фино в това отношение от окото.
към текста >>

ще отговаря на половина по-къса струна: 90:2 = 45 (или 45,000).
Да вземем още няколко примери за пояснение: от лява страна горе пише ми бемол . Значи, ще търсим втория ми бемол по еталона, броейки отгоре надолу. Първия ми бемол е на разстояние 90 с. м, (90,000) от нулата. Вторият ще бъде октава по-високо, т. е. ще отговаря на половина по-къса струна: 90:2 = 45 (или 45,000). Тогаз по мащаба изчисляваме, колко ще бъде разстоянието от нула до ми бемол3. Още един пример: от дясно към долния край на фиг. 1 пише ре5. Това показва, че в еталона петото чисто е ре, броейки по еталона отгоре надолу. Първото ре е на разстояние 96 с. м.
към текста >>

Еталонът, който отговаря на струна сол, ще смятаме разделен на 96 части.
Храмът, описан в „Изход“, има следния акорд: ре, си бемол, сол. Соломоновият храм, описан в „Трета книга на царете“, глава 6, има акорд ми бемол, си бемол сол. Нека за пример да вземем описанието в „Изход“: Глава 25, стих 10: и да направят ковчег от дърво ситим; дължината му два лакти и половина — си бемол широчината му лакът и половина — сол и височината му лакът и половина — сол. стих 17: и да направиш очистилището от чисто злато: дълго два лакти и половина — си бемол широко - лакът и половина — сол стих 23: и да направиш трапеза от дърво ситим: две лакти дължината й — ре един лакът широчината й — ре височината й лакът и половина — сол Глава 27, стих 1: и да направиш олтар от дърво ситим: 5 лакти дължината му — си бемол и 5 лакти широчина — си бемол и височината му 3 лакти — сол. Стих 9: и да направиш двора на скинията: от южната страна към пладне да има за дворът привеси от препреден висон: дължината за едната страна 100 лакти — сол бемол стих 13: дължината на двора да е 100 лакти — сол бемол Глава 30, стих 2: един лакът дължина на олтаря — ре един лакът широчината му — ре и височината му два лакътя — ре Ще дадем малко обяснение на това. Еталонът, който отговаря на струна сол, ще смятаме разделен на 96 части. Тогаз на сол от разните по-горни октави отговарят следния числа: 48, 24, 12, 6, 3, 11/2. Затова Сент-Ив пише, че 3 и 11/2 лакти отговарят на сол. Знаем, че в еталона, разделен на 144 части, си бемол отговаря на 123 части. За да видим на колко деления, отговаря си бемол при еталон, разделен на 96 части, съставяме следната пропорция: Значи, в еталон, разделен на 95 равни части, си бемол ще отговаря на 30 части. Чрез последователно разполовяване на 30 ще получим величините, които отговарят на си бемол от разните октави: 40, 10, 5, 21/2.
към текста >>

Ако струна с 95 деления отговаря на сол, на сол бемол ще отговаря струна дълга 100 деления.
Чрез последователно разполовяване на 30 ще получим величините, които отговарят на си бемол от разните октави: 40, 10, 5, 21/2. Затова Сент-Ив казва, че размерите 5 и 21/2 споменати в „Изход“, съответстват на си бемол. Знаем, че в еталон, разделен на 144 части, ре отговаря на 96 части. За да видим на колко деления отговаря ре при еталон, разделен на 96 части, съставяме следната пропорция: Чрез последователно разполовяване на 54 получаваме: 32, 15, 8, 4, 2, 1. Затова Сент-Ив казва, че размерите 2 и 1 лакти, споменати в „Изход“, съответстват на ре. Ако струна с 95 деления отговаря на сол, на сол бемол ще отговаря струна дълга 100 деления. Пътят, по който Сент-Ив дохожда до окултната архитектура, не е единствения. Има и други пътища затова. Всичко около нас трябва да бъде в хармония с великите закони, които владеят в космоса! Казаното тук не туря граница на художественото творчество, както законите на хармонията и ритъма не турят граница на музикалното или поетическото творчество. S. __________________________ 1) L’Archeometre.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако изсвирите на цигулка на втора позиция тона ре върху струна сол, ще затрепти и струната ре.
Боев НОВОТО СВОБОДНО УЧИЛИЩЕ I. Вътрешната страна на училищния живот Има един закон, на който окултизмът набляга и го обяснява. Този закон има значение за много области на живота. Той има голямо значение и в областта на възпитанието. Ако вие вдигнете капаха на пианото, наведете се навътре и изпеете тона до, то образуваните въздушни вълни ще ударят върху всички струни на пианото, но не всички ще затрептят, а само и струните до от разните октави. Ако изсвирите на цигулка на втора позиция тона ре върху струна сол, ще затрепти и струната ре. Ако изсвирите на струна сол на първа позиция тона ла, струната ре ще остане неподвижна, а ще затрепти струната ла. Във всички тези случаи само ония струни затрептяват, които са в хармония с създадения тон. На това се основава и дейността на кортиевия орган в човешкото ухо, работата с безжичния телеграф и теле фон и пр. От там и голямото значение на хармонията между душата на ученика и учителя. във време на учебна работа трябва да има духовна атмосфера!
към текста >>

Ако изсвирите на струна сол на първа позиция тона ла, струната ре ще остане неподвижна, а ще затрепти струната ла.
Вътрешната страна на училищния живот Има един закон, на който окултизмът набляга и го обяснява. Този закон има значение за много области на живота. Той има голямо значение и в областта на възпитанието. Ако вие вдигнете капаха на пианото, наведете се навътре и изпеете тона до, то образуваните въздушни вълни ще ударят върху всички струни на пианото, но не всички ще затрептят, а само и струните до от разните октави. Ако изсвирите на цигулка на втора позиция тона ре върху струна сол, ще затрепти и струната ре. Ако изсвирите на струна сол на първа позиция тона ла, струната ре ще остане неподвижна, а ще затрепти струната ла. Във всички тези случаи само ония струни затрептяват, които са в хармония с създадения тон. На това се основава и дейността на кортиевия орган в човешкото ухо, работата с безжичния телеграф и теле фон и пр. От там и голямото значение на хармонията между душата на ученика и учителя. във време на учебна работа трябва да има духовна атмосфера! Учениците и учителят трябва да чувстват, че са в хармония!
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В ритъма, в дишането и циркулацията на кръвта звучи целия космос, както при трептението на струната на един тон се отеква един неземен свят.
Едно разглеждане на елементите, в сегашния научен смисъл на понятието „елемент“, ще ни изтъкне многообразието на материалния свят и трите групи вещества, представители на които са живакът, сярата и солеобразуващите елементи. Четирите строителни сили могат да действат в пространството самостоятелно една от друга, но при едновременното им действие всяка си избира своя собствена област; и тъй като те носят в себе си поменатите по-горе противоположности, с които градят в пространството, те образуват по тоя начин полюси. Главната противоположност е в действието на жизнения етер и топлинния етер. Животът на един организъм се състои в това, че в ритмично съчетаното градивно действие на четирите строителни сили се проявява стремежа да се наруши в полюсите състоянието на покоя. Ритъмът е признак на това, че животворността действа. В ритъма, в дишането и циркулацията на кръвта звучи целия космос, както при трептението на струната на един тон се отеква един неземен свят. Рудолф Щайнер често указваше на двата полюса в човешкия организъм: на главата и системата на обмяната на веществата, чийто сумирано действие дава ритъма в дишането и циркулацията на кръвта 2) Тия три процеса са основата за познаване човешката същност в нейното земно въплъщение. Явява се въпрос: намираме ли тия процеси и в живота на земята и в каква форма? Защото ние трябва да ги намерим, щом човек се е родил из окръжаващата го природа, щом той по-рано е съставял едно цяло със земята, на която той сега диша и върху която сега ходи. На земната повърхнина имаме противоположността на полюсите и екватора. Силите на втвърдяването действат на полюсите в снега и леда, проявени в засилена степен, също така както те се проявяват в образуването костите на черепа; на екватора живеят действащите сили на вегетацията (растенето); светлината и топлината проникват в растенията, и в пълнотата и разнообразието на раждащите се и умиращи растителности се проявяват на земята силите, които съответстват на обмяната на веществата у човека.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1599938869476