Търсене в текстове за 'Страшното'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Страшното е, когато съзнанието на човека, след смъртта, не е пробудено, той живее в тъмнина и дълбок сън.
Когато творческите сили се проектират от този свят в по-висш свят, формата се разрушава. Тук няма условия. Формата може да се разруши, но съзнанието никога. Не се плаши от смъртта! Никой никого не може да убие. Страшното е, когато съзнанието на човека, след смъртта, не е пробудено, той живее в тъмнина и дълбок сън. За да се избави от тази тъмнина, Природата му изпраща страдание. Някой казва, че Бог така е наредил – човек да умира. Това е изопачаване на истината. Смъртта е резултат на неразбиране на великите Божествени закони. Като умре някой, това прилича на следното: човек пътува с кола.
към текста >>

2. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие и то наближаваше.
Един неделен ден дойде при нас делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кмета каза: "Ще трябва да напуснете селото, защото селяните, що са тук, ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и споменал, че ако не си отидете ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще съборят къщите, ще избият добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва падна градушка и унищожи посевите." Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: "Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има". Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие и то наближаваше. Селото в голямо напрежение го очакваше. Какво ще стане, кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде уреченият ден, беше чист, ясен и без грамче вятър. Никакво облаче по небето. Изпълни се нашето предсказание.
към текста >>

3. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си.
към текста >>

4. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Цялата тази Черна Магия, всичко това, което ще бъде резултат на страшното обвързване със закоравялата материя, това изпъква пред ясновидския поглед на Св.
Лошата употреба на духовните сили е наречено Черна Магия, в противоположност, добрата употреба на тези сили е наречена Бяла Магия. По този начин човечеството ще се раздели на две раси. Тези, които са употребявали духовните сили за своето издигане и за издигането на човечеството, които са прилагали Бялата Магия, все повече ще се одухотворя ват, докато тези, които прилагат духовните сили за зло, за егоистични цели, ще изпитат злотворното влияние на Звяра с двата рога. Те са тези, които ще се отдадат на Черната Магия. Така Мистерията на числото 666 или Сорадт съдържа Тайната на Черната Магия, най-ужасния от греховете в течение на Земната еволюция, с който не би могло да се сравни никое друго престъпление. Цялата тази Черна Магия, всичко това, което ще бъде резултат на страшното обвързване със закоравялата материя, това изпъква пред ясновидския поглед на Св. Йоан под формата на Великия Вавилон, с който черните магьосници проституират, това е ужасното бракосъчетание на човека с природните сили на материята. От 8-ми до 10-ти стих на 14-та глава на Апокалипсиса се казва: „Падна, падна Великият Вавилон, който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване... Ако някой се поклони на Звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия Гняв, което е приготвено чисто в Чашата на Гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнето." Тази мисъл може да бъде скицирана по следния начин: Онези, които приемат белег на челото или на ръката си, ще пият от Чашата на Божия Гняв и ще бъдат мъчени с огън и жупел, те са тези, които са блудствали с Великия Вавилон. Това са тези, които са се занимавали с Черната Магия, които са злоупотребявали с духовните сили, като са ги използвали за егоистични цели и за зло. Тези, които са приели белега на Звяра на челото, са тези, които под влияние на Злото, са извратили своя ум, допуснали са Злото в своя ум, дали са крива насока на своята мисъл и по този начин не са могли да приемат духовния импулс на Христа и духовните идеи, а продължават да живеят със стария живот под влияние на материята.
към текста >>

5. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

страшното: българската реч трябваше да възвести на цял свят забравените тайни и магическото очарование на легендата на- влизаше в царството на начъртанията общи за целия свят.
бранните победи — забравени, когато българската буква и родното слово учеха на светлина славянското огнище. И тогава през хилавата епоха на слабия цар Петър бе дошъл редът на 16 страшното: българската реч трябваше да възвести на цял свят забравените тайни и магическото очарование на легендата на- влизаше в царството на начъртанията общи за целия свят. Родната мисъл трябваше да стане мисъл всеобща.'' „Историята почти не е запазила имената на ония, които дадоха искрата и издържаха последиците на пожара. Те не се знаят, освен от Ония, които бдят над всеки подвиг и определят границите на всяка национална история. Скъдни данни, две-три дати и няколко съмнителни названия, ето що ни е запазила летописта на човешкото перо. Но летописта на света пази много повече.
към текста >>

6. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество.
С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със себе си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си. Те са били за свободата на убежденията. С издигането на личността на жената, с правото й да бъде вероучителка и старейшина, богомилите разрешили преди векове въпроса за женската еманципация и то тъй, както не е разрешен и днес от културното човечество. С искането си държавата и църквата да не се месят в брака, който зависи само от любовта и взаимното съгласие на брачната двойка, богомилите издигнали брака до единствено Тайнство. Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество. С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество. С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда. Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите.
към текста >>

7. 22-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си.
13. Когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него. Затова пазете следното правило: Не се съмнявайте в Бога. Не се съмнявайте в Учителя си. Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при него да се учите? Щом отидете при някой Учител да се учите, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя.
към текста >>

8. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало.
Духът ще ви заведе при вашия Учител и ще ви покаже Пътя на спасението. Този Дух, това е Христос. Христос е Любовта, която работи с усърдие и Любов. 69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Учениците, които много бързат, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-сетне се отчаят и казват: Тази работа не е за мене, аз съм много грешен човек. И погледнеш, този човек хванал кривия път. Затова влезеш ли в духовния живот, не бързай, всичко да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си, ще знаеш вече какво се иска от тебе да работиш. Това е една велика Истина.
към текста >>

9. 34–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос казва: "Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света, и не вдигнете кръста на гърба си, не можете да се наречете Мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
Като започнете да работите, трябва да имате образец, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом дойде новият живот, всичко това, което днес виждате, няма да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, Божията Светлина, с Мира Божи и Божията Радост. Когато говоря за Учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят. 94. Ученикът и Доброто и Злото. Христос казва: "Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света, и не вдигнете кръста на гърба си, не можете да се наречете Мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си Доброто и Злото, да ги носиш и да последваш Христос, т.е. Любовта. Като отидеш да служиш на Христа, ще бъдеш такъв юнак, че да вдигнеш на гърба си Доброто и Злото, и да можеш да ги носиш. Ученикът няма да чака да свърши борбата между Доброто и Злото, но ще ги дигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Не може да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст, т.е. ако не вдигнете Доброто и Злото на гърба си.
към текста >>

10. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Но най-страшното е, че там във Франция неговите последователи, както и всички негови последователи от цял свят му викат "Учителю", а за Учителя Петър Дънов викат "Господин Петър Дънов".
И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност. Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше. Но най-страшното е, че там във Франция неговите последователи, както и всички негови последователи от цял свят му викат "Учителю", а за Учителя Петър Дънов викат "Господин Петър Дънов". И всъщност това е много страшно и непоправимо, което той е извършил, с което е прославил своето си име в ущърб на името на нашия скромен Учител, който беше всъщност Истинския Пратеник от Небето. Всеки 2000 години идва един Пратеник от Небето и то не могат да съществуват по едно и също време двама Учители. Преди 2000 години беше Христа - Синът Божий, сега след 2000 години и в края на тази епоха, в началото на новата епоха на Водолея дойде Учителят Петър Дънов. Всъщност чрез Него се изяви Духът Беинса Дуно или чрез Него се изяви всъщност Отец-Бащата. Случвало ми се е да срещам някои негови последователи (на Михаил) в лагерите по Паневритмия, които сме правили в Алпите и никога не съм влизала в спор с тях.
към текста >>

11. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Това е страшното.
То е подготвяно милиони години и е велико изявление на Бога. Учителя отлично вижда и знае докъде е стигнало съзнанието на съвременните хора и какво може да се очаква от тях. Той предупреждава: „Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. от стария порядък." (46, с. 119) Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота.
към текста >>

12. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоана Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др., до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера.
Отгоре на самовара има свирка, която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри. Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоана Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др., до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре.
към текста >>

С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри.
По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри. Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоана Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др., до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч.
към текста >>

Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода.
Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоана Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др., до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака.
към текста >>

13. 3. Скакавците и Рупите - Светозар Няголов ( -2013)

Оттук има два пътя за Страшното езеро.
За Рупите от 7-те езера се тръгва рано - в два часа, по пътя за Чистотата, минава се южно покрай Харамията и по лифта се отива на билото и връх Дамга. След това се минава Додов връх, Голям и Малък Мермер и при изгрев слънце се стига на връх Мальовица. Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб; може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб. Оттук има два пътя за Страшното езеро. Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана. По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон. То е наречено така, понеже когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада. Всъщност то е прекрасно езеро с красива околност. Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана.
към текста >>

По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон.
Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб; може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб. Оттук има два пътя за Страшното езеро. Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана. По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон. То е наречено така, понеже когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада. Всъщност то е прекрасно езеро с красива околност. Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана. Морените са хубави и равни и представляват школи, в които работят много невидими за нас същества в етерни тела. Тук е най-мистичното място на Рупите.
към текста >>

14. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление.
Всеки живот произлиза от Бога и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот. Не само, че не е по силата на смъртния човек да стори това, но не с позволено да узнае и тайната, която отделя мъртвата от живота природа. Ето защо на човека не е позволено да отнема ничий живот. Дори и тогава, когато ние умъртвяваме растения, за да се храним, тъй като това е неизбежно поради факта, че единствени растенията произвеждат белтъчни вещества, пак трябва да се отплатим за този дар, като получената от растителния свят енергия превръщаме в достойни дела. Това, което е позволено за животното, което няма още индивидуализирано съзнание, не е позволено за човека. Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление. Като имаме предвид всичко това, може да си представим как изглежда за висшите същества животът на нашата планета. Някои хора казват, че и да убият някого, ще изкупят постъпката си с други „благородни“ дела. Не, законът е категоричен: животът с нищо не се изкупува. 11. Закон: Изплати ли човек големия си дълг, той ще изплати и малките си дългове. Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за Бога, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на душата, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само себе си.
към текста >>

15. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята.
Онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да била форма е изключена. — Кой човек е истински вярващ? — Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта. — Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си? — Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята. — Какво нещо е колът? — Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното... ___________________ * Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран.
към текста >>

16. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим.
Чувстваме, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки. Чувстваме, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч? Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме? И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим. И ако това продължи един ден, не повече, ще почувстваме пустота, скука; страданието, което ще ни обхване, едва ли ще бъде по-малко от това на Дантевите гробници. Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа. Не направим ли това, ще страдаме; ще страдаме, и то ужасно. Но явява се въпрос: Дали ще е достатъчно задоволяването само на духа?
към текста >>

17. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

Твои са Двете Риби — Черната и Бялата — : ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире.
А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините, — както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог. Иде твоят сетен завой — : да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури — и клати земята — и пак се крие, за да го не уловят. Я ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, — както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолeй ще те назоват тогава. Твои са Двете Риби — Черната и Бялата — : ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире. Ти носиш в ръката си вси притежания, — а две са те: Черната и Бялата Риба ги наричат. Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната; затова затваряш своя път със знака Риби. Ти си в сърцето на Слънцето — и душата ти бие, като огнена жила: край тебе лети cветлината — и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце. *** Хвала на Слънцето! От Него закипяват световните сили — и в Него се възвръщат устремите на земя и небе. *** Хвала на Тебе, Който простираш към нас безбройни ръце от светлина! — Слава на Тебе, Боже на висините, велико огнено Сърце, Което пролива бляскавата си кръв за нас! Амин!
към текста >>

18. Песен за Девата - Николай Райнов

Тя е страшното „Нима?
Нейните ръце се простират над душата като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш. Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света. Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове. Тя е светлина пред изгрев и здрач надвечер. Тя ражда черния Ден и бялата Нощ на човешката душа. Тя е страшното „Нима? “ на всяка вяра — и светлото „Може би!“ на всяко отчаяние. Неин е Първият Ден. Нейна е Сетната Нощ. Тя е Обич, Притома и Мъдрост. За оногова, който не знае, Нейното име е просто — Жена.
към текста >>

19. Действие второ. - Велко Петрушев

Мрак е вече! Той се е заблудил всред тъмнината, и страшното е, да не би да е влязъл несъзнателно в градината на съблазните (Вглежда се), Тук има някаква пейка и съд до нея.
Боговете на гърма запалиха своите факли, за да осветят безпределните пътища из вселените! Всред блясъка на светлината впи Хенан живите си светящи очи Той броди всред молнията и търси Девора! Не изпитвана скръб обхвана душата му, заради отсъствието на Девора. Прехванал упорит жезъл, той пътува из безчетните царства на битието. (Ханан облечен в дълга бела мантия, препасан със светъл пояс, върху който е окачен съд, пълен с чиста изворна вода). Х а н а н. Аз трябва да го намеря! Навярно той е дошъл тук в царството на желанията. Мрак е вече! Той се е заблудил всред тъмнината, и страшното е, да не би да е влязъл несъзнателно в градината на съблазните (Вглежда се), Тук има някаква пейка и съд до нея. Какво ли е това? Дали това не е някакво изкушение? Ще трябва да проверя. (Ханан взема съда и излива от него течност и тя започва да шуми). Ето, шуми; това е отрова.
към текста >>

20. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие, а то наближаваше.
Беше обед и ние се хранехме на двора. Кметът каза: „Ще трябва да напуснете селото, защото селяните ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и казал, че ако не си отидете, ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще събори къщите и ще избие добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва, падна градушка и унищожи посевите. Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има“. Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие, а то наближаваше. Селото в голямо напрежение и страх, с трепет очакваше деня, какво ще стане. Кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде денят. Беше чист, ясен безветрен ден. Никакво облаче по небето.
към текста >>

0.24120998382568