НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
115
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ето това бе най-
страшното
и непоправимото.
Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя. Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша. А имаше и по-страшно нещо. Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата.
Ето това бе най-
страшното
и непоправимото.
След заминаването на Учителя станахме свидетели на едно друго явление. Ние бяхме свикнали с Учителя - да Го питаме за всяко нещо и за всеки наш проблем. Той беше си заминал и вече Го нямаше. Ами сега, кого да питаме? Учителят беше оставил Словото Си и последните Му думи бяха да го проучваме и да го прилагаме в живота си.
към текста >>
2.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Страшното
езеро е наистина страшно и опасно - 32 22.
Не коригирай Божественото - 24 17. Горницата в Търново и Петко Гумнеров - 26 18. Последното посещение в домът Гумнеров - 27 19. Иван Петрович Радославов - 28 20. Боян Боев (1883-1963) - 29 21.
Страшното
езеро е наистина страшно и опасно - 32 22.
Боян Боев и пушката - 33 23. Кой как проповядва - 33 24. Слово на брат Борис при заминаването на брат Боян Боев - 34 25. Брат Боян Боев напусна земния си живот - 35 26. Дядо Благо (1865-1938) - 36 27.
към текста >>
3.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
21.
СТРАШНОТО
ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО Има места в планината, които не са благоприятни за туристи.
21.
СТРАШНОТО
ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО Има места в планината, които не са благоприятни за туристи.
Там има други сили, които действат разрушително. Но те също създават свои забележителни места, но силите и вихрите им са негативни по заряд. И ако човек не е във връзка с Невидимия свят, може да премине през премеждия. Всички произшествия в планината се дължат на това правило. Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава.
към текста >>
Боян Боев беше поискал да отидем на
Страшното
езеро, до което се отива след като се отклонява от хижата на Мальовица.
Там има други сили, които действат разрушително. Но те също създават свои забележителни места, но силите и вихрите им са негативни по заряд. И ако човек не е във връзка с Невидимия свят, може да премине през премеждия. Всички произшествия в планината се дължат на това правило. Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава.
Боян Боев беше поискал да отидем на
Страшното
езеро, до което се отива след като се отклонява от хижата на Мальовица.
Бяха му разказвали приятели, че там има застрашителни и красиви неща. Аз бях минавал там. Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах. Ние отбивахме едно такова пътуване, но брат Боян настоя. „Ако вие не дойдете, аз сам ще тръгна".
към текста >>
Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до
Страшното
езеро.
Беше решителен. Не можехме да го оставим сам да тръгне. Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата.
Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до
Страшното
езеро.
Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка.
към текста >>
4.
77. АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но най-
страшното
беше това, че някои от провинцията хем посещаваха братските кръжоци където се четяха беседите на Учителя, хем ходеха и при кръстниковистите.
Целта е ясна, да се отклонят онези, които са изпратени от Небето, за да бъдат ученици на Учителя. И точно това става. Ние познаваме много случаи, когато хора от Братството в провинцията по някаква лична причина се разколебаха в Учителя и накрая отидоха при Кръстников. Наричаха себе си кръстниковисти. Е, имаше и други случаи, когато някои от кръстниковистите попадаха на някоя беседа на Учителя, прочитаха я и идваха при Учителя.
Но най-
страшното
беше това, че някои от провинцията хем посещаваха братските кръжоци където се четяха беседите на Учителя, хем ходеха и при кръстниковистите.
И знаете ли какво обясняваха? „И на двете места се говори за духовни въпроси. Това не ни пречи, а само ще ни обогати". Тази теория е стара теория от времето на фарисеите и Христа. Тя се повтори отново в Школата на Учителя и при българите.
към текста >>
5.
47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А за затворника е най-
страшното
да не го викат при следователя, означава, че са го забравили във времето и са го натикали вдън земя.
Ама аз не се докосвам до нея. Аз този следовател не го търся. Минаваха 15-20 дни - аз не търся никого. Не щях да говоря с него. Не ми трябва.
А за затворника е най-
страшното
да не го викат при следователя, означава, че са го забравили във времето и са го натикали вдън земя.
Но при мен беше друго. Мен следовател не ми трябваше. Аз имах с какво в себе си да се занимавам и с кого да разговарям. Можех да си провеждам в себе си разговор с когото си искам. Позвъня му по моя вътрешен телефон, онзи когото викам се обажда и така си говорим с него по цели часове.
към текста >>
6.
2. НА ПОСЛЕДНАТА МАСА
,
Иванка Петрова
,
ТОМ 6
Но тогава преживявах най-тежкото си и най-
страшното
си изпитание - до смърт бях измъчена и натоварена... Така сломена и съкрушена съм на братски обед на Изгрева и пак съм най-накрая на една маса, потънала в моята голяма мъка.
2. НА ПОСЛЕДНАТА МАСА Живота ми е преминал в борби, страдания, оскъдица и много голям труд.
Но тогава преживявах най-тежкото си и най-
страшното
си изпитание - до смърт бях измъчена и натоварена... Така сломена и съкрушена съм на братски обед на Изгрева и пак съм най-накрая на една маса, потънала в моята голяма мъка.
Аз мислено отправям молба към Учителя, но същевременно и погледа ми беше устремен към Него и се молех едва ли не проплаквах гласно: „Учителю, помогнете ми! " Склоних глава и затворих очите си. След малко чувам, че някой ме вика. Отворих очите си и виждам сестра Йорданка, жената на д-р Жеков - усмихната ми казва: „Защо сте тук на тая крайна маса? Учителят ви кани да дойдете при тях." Ставам и смутена тръгвам подир нея.
към текста >>
7.
38. Висше образование и занаят
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Най-
страшното
е друго: Георги Радев и Борис подвеждат тези младежи, които са завършили в погрешна посока.
Борис Николов си хвърля дипломата. Знаеш ли колко пъти с Мария Тодорова така говорим и колко пъти го укорява: „Моля ти се остави тая мозайка“. „Да, ама аз имам аспект квадратура в хороскопа си и трябва да мина през камъните и съм зодия Козирог“. „Моля ти се остави този аспект, не ми говори за аспекти, а слушай какво ти каза Учителя на времето.“ И му казва какво е казал Учителят, а той не е изпълнил. Аз съм имал възможност абсолютно да се убеждавам в тия неща.
Най-
страшното
е друго: Георги Радев и Борис подвеждат тези младежи, които са завършили в погрешна посока.
И най-важното аз заварих в моето поколение, когато завърших медицина, когато завършиха други младежи, те напуснаха професията си под въздействието на тия приятели, които бяха направили същата грешка, но нямаха смелост да кажат: „Ние направихме грешка. Това каза Учителят, не го послушахме, ние направихме грешка, грешката е наша, но не минавайте по тоя път“. И те отклониха знаеш ли колко много хора, младежи от моето поколение, към десетина човека, които си захвърлиха дипломите, някои не си завършиха образованието поради нашите „умници“ на Изгрева, които бяха и останаха такива. Провалиха ги умишлено и в момента тези хора сега не само съжаляват, но не са пригодени на тоя етап нещо да направят за Братството. Да не говорим за личния им живот.
към текста >>
8.
8. Комунистите и бъчвата
,
Крум Божинов
,
ТОМ 7
Веднъж тръгнах от „
Страшното
езеро“ през хижа „Мальовица“ по заешката пътека.
Тогава като видяхме картата, разбрахме, че сме на погрешен път. За да не се връщаме, тръгнахме по посока на дясно и нагоре, но път не намерихме. Решихме да се помолим. Още като казахме „Отче наш“ и отсреща се показа един коняр, който ни насочи към пътя и след малко излязохме на него. Пак за молитвата.
Веднъж тръгнах от „
Страшното
езеро“ през хижа „Мальовица“ по заешката пътека.
Под връх Мальовица слезнах в Урдина река. Изведнъж падна гъста мъгла. Нищо не се вижда Започнах да се моля и не мина много време изведнъж мъглата се процепи в дясно и право нагоре. Ориентирах се и тръгнах. Излезнах точно на салоните.
към текста >>
Друг път тръгнах пак от „
Страшното
езеро“ на горе по Великана.
Изведнъж падна гъста мъгла. Нищо не се вижда Започнах да се моля и не мина много време изведнъж мъглата се процепи в дясно и право нагоре. Ориентирах се и тръгнах. Излезнах точно на салоните. Значи, пак ми помогнаха.
Друг път тръгнах пак от „
Страшното
езеро“ на горе по Великана.
Като стигнах Алпийския лагер тръгнах на ляво по скалите под Попова шапка. Нататък не може. През всичкото време вървях в молитва. Като спрях за малко, местото на което стоях на два метра в диаметър започна да се свлича като лавина. Аз се стреснах и свличането спря.
към текста >>
9.
16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 8
Това е най-
страшното
изкуство.
А, че като ме преряза мене тука в свърнчевия възел. Така не се говори, аз избягах два дена на Витоша. Ако беше казала: „Е, надяваме се, че Грива ще напраи нещо". А тя се изхвърли. Никога не се казва на някой човек, такава гаранция му даваш, защото нещо го прерязва, защото това е отговорност, защото това е музика, ти не знаеш какво ще излезе, какво ще ти хрумне.
Това е най-
страшното
изкуство.
Не знаеш до кое поле музикално ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш. Ами ако музикалния Дух не те допусне там. Ако те допусне, но не можеш да свалиш нищо. Ние нямаме понятие за творческия процес.
към текста >>
10.
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ
,
,
ТОМ 8
Д: Не мога да зная какво щеше да бъде, обаче имаше опасност да създадем една секта, най-
страшното
нещо.
Тия поклонения там дето се правят сега, всичките тия неща са прояви за ста-розаветния човек. Ученикът не се интересува от такива неща. Ученикът се интересува от пробуденото съзнание. Тия външни неща, да вдигаме ние грамадни базилики такива. В: Ако беше останал салона на Изгрева досега?
Д: Не мога да зная какво щеше да бъде, обаче имаше опасност да създадем една секта, най-
страшното
нещо.
Най-страшното нещо. Да, да, какво? Ние сега например, прочел един две книжки от Учителя и казва, че бил ученик на Учителя. Е, как може това нещо? Ние не знаем още какво значи ученик!
към текста >>
Най-
страшното
нещо.
Ученикът не се интересува от такива неща. Ученикът се интересува от пробуденото съзнание. Тия външни неща, да вдигаме ние грамадни базилики такива. В: Ако беше останал салона на Изгрева досега? Д: Не мога да зная какво щеше да бъде, обаче имаше опасност да създадем една секта, най-страшното нещо.
Най-
страшното
нещо.
Да, да, какво? Ние сега например, прочел един две книжки от Учителя и казва, че бил ученик на Учителя. Е, как може това нещо? Ние не знаем още какво значи ученик! Не знаем.
към текста >>
11.
53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
А зелен в изкуството, той хубаво казва Гьоте: "Най-
страшното
нещо е форсиране в науката и в изкуството и в човешкия живот".
Спеше при мене и давахме даже един концерт с него, той беше хубав тенор, после стана композитор, мой колега и когато попитах Учителя за него, каза: "Добър плод, но си е още зелен". И действително, той беше далеч от идеите. Много хубави качества има, добродетели има, но Учението чуждо му е още. Влезе в партията, увлече се там, преживя много големи сътресения, "добър плод, но зелен". Ами ние не можем да форсираме.
А зелен в изкуството, той хубаво казва Гьоте: "Най-
страшното
нещо е форсиране в науката и в изкуството и в човешкия живот".
Защо не вземеш тия вундеркинди. Вундеркинда го създава щестлавието на родителите. Те изкривяват децата. То трябва да зрее органически заедно. Що трябва да бърза да вземе акъла на хората още на пет години и на шест да свири Моцарт.
към текста >>
12.
10. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА
,
ТОМ 8
Но най-
страшното
е, че там във Франция неговите последователи, както и всички негови последователи от цял свят му викат "Учителю", а за Учителя Петър Дънов викат "Господин Петър Дънов".
Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност, Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше.
Но най-
страшното
е, че там във Франция неговите последователи, както и всички негови последователи от цял свят му викат "Учителю", а за Учителя Петър Дънов викат "Господин Петър Дънов".
И всъщност това е много страшно и непоправимо, което той е извършил, с което е прославил своето си име в ущърб на името на нашия скромен Учител, който беше всъщност Истинския Пратеник от Небето. Всеки 2000 години идва един Пратеник от Небето и то не могат да съществуват по едно и също време двама Учители. Преди 2000 години беше Христа - Синът Божий, сега след 2000 години и в края на тази епоха, в началото на новата епоха на Водолея дойде Учителят Петър Дънов. Всъщност чрез Него се изяви Духът Беинса Дуно или чрез Него се изяви всъщност Отец-Бащата. Случвало ми се е да срещам някои негови последователи (на Михаил) в лагерите по Паневритмия, които сме правили в Алпите и никога не съм влизала в спор с тях.
към текста >>
13.
19. ИЗЛЕТИ ОТ ЛАГЕРА КЪМ ОКОЛНОСТТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той минавал ли е нататък до „
Страшното
езеро" нататък да е ходил?
Винаги имаше някой, аз съм Ви казвала, нали, винаги остава един, който върви последен в колоната, да не се загуби някой, някой брат я доведе, който умее да води и да й помага. Те им взеха раниците, вземаха им всичко, но все пак сили трябват, те са по-възрастни, движат се по-бавно. В.К.: Не сте минавали отдолу през Мальовица? Е.А.: Не, с Учителя не, не сме минавали. В.К.: Значи Той отдолу не се е качвал.
Той минавал ли е нататък до „
Страшното
езеро" нататък да е ходил?
Е.А.: Не съм чула. Той казваше така: „Вие като дойдете тука, почвате навсякъде да ходите и да обикаляте и енергията която взимате от планината я изразходвате в движение, и не се ползвате". Не беше за безразборното ходене и скитане. Щото първите години за кристали се ходеше на по-далечни места.
към текста >>
14.
180. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Това е най-
страшното
.
сегашна една чиновническа заплата. Тогава е било нещо много. Е.А.: Не, не е за парите, не, не е въпрос за пари брат. Ама да кажеш нещо, което не е твое, че е твое. Е това какво е?
Това е най-
страшното
.
В.К.: Да. Е.А.: Аз туй жаля. Туй ми е мъчно, че някой човек може да си позволи такова нещо да каже. В.К.: Чета от бележника си. Когато решиха да оценят покъщнината на Изгрева и дрехите на Учителя, някои от оказиона казаха: „Е на Дънов дрехите, костюмите са нови, все някой ще ги купи".
към текста >>
15.
09-05. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Мусала, Граничар, Рибните езера,
Страшното
езеро, Мальовица, Дамга, Седемте езера, ето това е маршрутът на нашите екскурзианти.
Като вървите по-нагоре, вие ще видите все нови и нови неща. Минете ли мостчето и се качите на срещния склон и погледнете на запад, вие ще видите чудно-хубавите скали над хижа Ястребец. Стига да имате око на художник, вие има какво да видите, има на какво да се любувате. Качите ли се на Мусала, тоя гигант на Балканите, вие ще изпитате едно необикновено чувство, като че сте победили нещо, като че сте завоювали нещо. При хубав, ясен ден, какъвто рядко се случва, ще видите всички останали планини - Родопи, Витоша и Стара планина, докато погледът ви спре чак до Пирин.
Мусала, Граничар, Рибните езера,
Страшното
езеро, Мальовица, Дамга, Седемте езера, ето това е маршрутът на нашите екскурзианти.
Когато те се качили на билото срещу връх Дамга, били опиянени от величествената гледка, която се открила пред техния взор. Радвали се те като деца, като всеки от тях бързал да изкаже своето възхищение, да сподели своята радост с другите. Слънцето, със своята златна колесница бързало към залез, ето защо, за да не закъснее, групата се спуснала към езерото на Съзерцанието по стръмния източен склон - път труден и опасен, особено за неопитни планинари. Ту лазили, ту се спускали, ту се крепели един друг, за да не полети някой от тях към езерото, докато най-после се намерили на брега му. Красотата на езерото ги пленила с царствената тишина, която постоянно владее тук.
към текста >>
16.
09 - 109. СЪНЯТ НА ПЕТЪР ТИХЧЕВ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Безконечен поток от хора, които вървят по лекия, широкия път и отиват в устата на
страшното
и ненаситно чудовище, към което води светският живот, животът на низшите страсти и ненаситни желания.
Отдясно на пещта стояли Христос, който от време на време хващал някого за ръката и му посочвал един светъл път нагоре, дето го поемат ангелите. Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери то страх, но когато дошъл неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: „Оставете го. Той е мой! " По разказа на Г. К. Събудил се братът още под впечатлението на страшния сън.
Безконечен поток от хора, които вървят по лекия, широкия път и отиват в устата на
страшното
и ненаситно чудовище, към което води светският живот, животът на низшите страсти и ненаситни желания.
Най-милото, най-радостното и най-желаното е един ден Христос да ни хване за ръката и да каже: „Този е мой! Елате с мен! "
към текста >>
17.
23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Но
страшното
минало и настояще на човечеството и омразата са изпълнили атмосферата.
Той възвести братството между хората, че животът, който живеем, не е наш, той принадлежи на Бога. „Бог е наш и той живее във всички хора и на всички дава живот." Нашето битие, нашият ум, сърце, душа, дух и тяло, всичко е създадено и е проникнато от този велик Божествен живот - ние сме деца на Бога. братя сме, един Бог, един живот, една сила живее в нас! Да обичаме ближния като себе си! Тази нова светла мисъл се разнесе като мълния по всички посоки в тъмния хоризонт на човешкия род и събуди светли надежди и хората започнали да се събират на групи, общества, братства и комуни.
Но
страшното
минало и настояще на човечеството и омразата са изпълнили атмосферата.
И сега, като леден вятър тази омраза затрупва семената на тора всемирно живо Слово, посято през есента. Снежната пустиня се разпростира навсякъде. Човек живее със своето минало. Той, като хищник, живее своята зима. Но семената на живото Слово са пуснали дълбоко корени и под влиянието на страданията, които сам е създал, се учи да създаде нов идеал, Той вижда, че в производството на един елементарен продукт е синтезиран живот, усилията на цялото човечество.
към текста >>
18.
І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на
страшното
това жертвоприношение.
А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата.
Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на
страшното
това жертвоприношение.
Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари. Заради това, с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание, в денят на освещението на тоя Святи Престол, са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичко негово обещание ще се изпълни непременно. И, Всетителят присъвокупил, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното, между всички народи, славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. За това трябва, за напред, да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, да могат да се съединят единомислием, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святи чрез язиците на апостолите.
към текста >>
19.
І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Антиминсът е Образ на
страшното
жертвоприношение на Исуса като изкупителна жертва, пасхален агнец за греховете на человеците.
19, ст. 1). 14*. Старият свещеник предава на младия Константин Дъновски Антиминса, който целува ръката му и го скрива в пазвата си. А Святият Дух чрез стария свещеник продължава да му говори и да му дава напътствия. А именно: Антиминсът е Свети престол в името на Светата Троица, която се заключава в името на Отца, Сина и Святаго Духа.
Антиминсът е Образ на
страшното
жертвоприношение на Исуса като изкупителна жертва, пасхален агнец за греховете на человеците.
Чрез моление и молитви в името на този образ, Антиминсът, ще се представят пред Бога нуждата и надеждите за спасение на християнския, славянския род от агарянското иго. Божествената Евхаристия ще се извършва на Антиминса, който е същевременно Святи престол. Чрез Евхаристията, чрез молитвите ще се обединят мислите не само на простосмъртните, но и на ангелите. Ще се обединят земните человеци с небесните человеци чрез Святия Дух, Който като слезе ще извърши най-високото тайнство. Това е Обединение, Съединение чрез Святия Дух на умовете человечески с умовете ангелски, обединение, за да се извърши обещанието на Бога за славянския християнски род.
към текста >>
20.
І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и председателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на
страшното
това жертвоприношение.
А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий, който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята много различна премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата.
Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и председателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на
страшното
това жертвоприношение.
Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари. Заради това, с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание, в денят на освещението на тоя Святи Престол, са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичко негово обещание ще се изпълни непременно. И, Вестителят присъвокупил, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното, между всички народи, славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. За това трябва, за напред, да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, да могат да се съединят единомислием, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святи чрез язиците на Апостолите.
към текста >>
21.
17. КАРМАТА НА РАЗУЗНАВАЧИТЕ И ШПИОНИТЕ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Един ден аз съм, долу сме при Учителя и аз вече работя с разузнаването, ама вече живея горе на Изгрева и Учителят казва: „Най-
страшното
нещо в невидимия свят, това са шпионите, най- лошо се наказват те." И аз отстъпвам две крачки назад.
Паша не с мене, по-право със сестра си като говореше и аз бях там, па съм слушала, нали, но казва: „Може ли, казва за това се плаща." В.К.: То е било фактически на фронта, когато е бил генерал. М.Г.: Е, не знам кога е било и как е било и той е предавал, нали така, много хора и българския народ, и това са предатели. В.К.: Учителят казва,че най-страшно е за шпионите. М.Г.: За шпионите. А, и това искам да кажа.
Един ден аз съм, долу сме при Учителя и аз вече работя с разузнаването, ама вече живея горе на Изгрева и Учителят казва: „Най-
страшното
нещо в невидимия свят, това са шпионите, най- лошо се наказват те." И аз отстъпвам две крачки назад.
Това е страхотно наказание за шпионите и аз си рекох: Милке, вземи си бележка, нали за това. И тука по тоя повод казвам. Когато аз казах на Учителя за себе си: „Аз, Учителю, лев не съм взела." - „Ти добре, че лев не си взела." - ми каза той. „Ти добре, че лев не си взела." В.К.: Когато си работила в българо-съветското разузнаване. . М.Г.: „Ти добре, че лев не си взела." В.К.: Сега понеже ставаше дума за шпионите и ставаше въпрос за вашата работа в разузнаването, да приключим тоя въпрос.
към текста >>
22.
9. СБЪРКАНИЯТ ПЪТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Пристигнахме на
страшното
езеро, преспахме.
9. СБЪРКАНИЯТ ПЪТ Понеже говоря за мисълта и как Учителят чува всеки наш зов, ще разправя за още един случай, много по-късно. Когато бай Васил заболя и Веселина ме покани да обиколим Рила. Казах й, че след „Рибните езера" не мога да водя. „Не, каза, аз зная пътя." Тръгнахме към езерата от Мальовица.
Пристигнахме на
страшното
езеро, преспахме.
Един художник ни обясни, че вместо да слезем на хижа Мальовица, има прав път и ни го посочи, където ще се намерим на върха и на Еленин връх и да продължим за езерата. Тръгнахме сутринта, но тя не пое по посочения път, а зави надолу към хижата. Казах й само: „Нали ще вървим напреко? " От този момент над главата ми се изсипаха куп отрицания защо й противореча. Тръгнахме по горния път, минахме стената и се отзовахме пред Мальовица да изкачим върха.
към текста >>
23.
13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Покани ме да обиколим Рила и с Недка тримата направихме тази екскурзия, като минахме през
страшното
езеро.
Пропуснах да кажа, че когато се настаних в първата барака, Арнаудова ме повика и ми каза настръхнала: „Лидия, бягай, Никола Антов пуснал слух, че си английска шпионка." Нов изпит! Моят брат след като се ожени, бащата на жена му ми намери магазин на „Цар Калоян", продаваше книги и се занимаваше с фотографии, на горния етаж стаята беше свободна. Преместих се там. Не помня колко прекарах там, но посещаваше ме Петра Шелингозова и бай Васил. Беше лятото.
Покани ме да обиколим Рила и с Недка тримата направихме тази екскурзия, като минахме през
страшното
езеро.
Когато се прибрахме, сънувах сън. То беше по-скоро полусън. Сънувам, че съм на страшното езеро. Небето някъде по средата, между върха и езерото бях седнала, а над мене седнал Учителят цял в бяло, величествен. Взе да ми говори.
към текста >>
Сънувам, че съм на
страшното
езеро.
Не помня колко прекарах там, но посещаваше ме Петра Шелингозова и бай Васил. Беше лятото. Покани ме да обиколим Рила и с Недка тримата направихме тази екскурзия, като минахме през страшното езеро. Когато се прибрахме, сънувах сън. То беше по-скоро полусън.
Сънувам, че съм на
страшното
езеро.
Небето някъде по средата, между върха и езерото бях седнала, а над мене седнал Учителят цял в бяло, величествен. Взе да ми говори. Това продължи цяла вечер. Нищо не запомних от това, което ми говори, записано е някъде в акашовите записи. Когато се събудих, остави ми да помня само следните думи: „Учи английски език." Беше нещо грандиозно, величествено, предпазващо.
към текста >>
24.
17. РАЗМИШЛЕНИЯ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Наричат те „
Страшното
езеро", а ти си толкова приказно и чудно, какво ги плаши земните същества, като си толкова чаровно и омайно, и които те посещават изтръпват и отминават.
Благословен бъди от Бога, Учителю. Копнежът по Теб ще ни води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, Твоят Завет. Във вечна благодат и Слава бъди всякога наш любим и скъп гост. РИЛА 26.08.1963 г. Изминаха много години, откакто за първи път посетих Лазурно вълшебно съзерцание, любовен копнеж на моето сърце, днес пак те посетих.
Наричат те „
Страшното
езеро", а ти си толкова приказно и чудно, какво ги плаши земните същества, като си толкова чаровно и омайно, и които те посещават изтръпват и отминават.
Но ето величествен олтар пред теб, говори тайнствено и чудно, че тука велики майстори са творили архитектура дивна неръкотворна. Трон за царете и седалище за боговете да решават велики дела и съдбини. В безмълвната тишина започват тайните, когато светът ще ги открие, когато дойде време. В това величие човешката душа броди, да проникне, да узнае, що говори безмълвието. Но Великото знае колко на човека да даде.
към текста >>
25.
III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Най-
страшното
наказание за човека и потомството е, когато грехът оживее в ума, сърцето и плътта. 123.
Пътят към добродетелта е пътят към Бога . 118. Истински щастлив човек е този, който притежава: Любовта , Мъдростта и Истината . 119. Вървящ по пътя на Истината с истината , с методите на Мъдростта и въодушевен от Любовта аз върша волята Божия . 120. Страданието е стълбата, която води към Бога . 121. Само чистата душа може да види Бога и да разбере истинската Любов Божия . 122.
Най-
страшното
наказание за човека и потомството е, когато грехът оживее в ума, сърцето и плътта. 123.
Човек добива мъдрост само когато изкупи със страдания своите заблуждения . 124. Единствената подкрепа в живота ми е било красивото в моята душа . 125. Вяра: този е най-силният аргумент , които трябва да притежава човек. 126. По важни въпроси говори само когато имаш разположение или настроение . 127. Което човеците развалят, него Бог постоянно поправя . 128.
към текста >>
26.
III. ИЗ ТЕТРАДКАТА НА ВЕСКА ЖЕКОВА
,
Веска Жекова
,
ТОМ 15
Най-
страшното
мина.
Досега сме се забавлявали, сега трябва да почнем да работим. Който иска да остане в София. Градът на мъдростта трябва да бъде променен. А който не иска да бъде променен да си остане там където си е. Сега мирът ще дойде така както никога не са го очаквали.
Най-
страшното
мина.
Мина за добрите, а за лошите не е минало. Лошите, ако се научат да слугуват и за тях ще мине. Мирът иде, както светлината иде. 2. Последното Слово на Учителя на земята 20.XII.1944 г., ден сряда 20. XII.1944 г„ Сряда Добрата молитва Мусала Духът Божи Учителят чете притчата за поканените на сватбата.
към текста >>
27.
15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Ясновидецът, беше определил деня и часа на
страшното
събитие, а то наближаваше.
Беше обед и ние се хранехме на двора. Кметът каза: „Ще трябва да напуснете селото, защото селяните ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и казал, че ако не си отидете, ще падне градушка, ледени парчета големи като снопи, ще събори къщите и ще избие добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва, падна градушка и унищожи посевите. Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има".
Ясновидецът, беше определил деня и часа на
страшното
събитие, а то наближаваше.
Селото в голямо напрежение и страх, трепет очакваше деня, какво ще стане. Кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде деня. Беше чист, ясен безветрен ден. Никакво облаче по небето.
към текста >>
28.
11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Учителят на Бялото Братство обаче издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от
страшното
зло!
Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползуват еднакво от плодовете на своя труд. „Не! " - провикват се хората със старите идеи - „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците вълци или народите вълци". Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или някой народ. Викът „vae victis" - тежко на победения - се повтаря, след толкова векове, и днес!
Учителят на Бялото Братство обаче издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от
страшното
зло!
Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи - това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите. Поради тия стари идеи, изучаването на живата природа е дало възможност на хората, например, да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват. В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: например, чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад.
към текста >>
29.
31. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от
страшното
зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има.
Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение. При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат управлението й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие? Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм? Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път?
Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от
страшното
зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има.
Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството. Нашата мисъл е ясна: политиката, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори. С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и целнихарактери. Трябва да се изоставят съвършено досегашните политически похвати: лъжата, измамата, фалшификацията, фаворитизмът, непотизмът и експлоатацията на народа.
към текста >>
30.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Най-
страшното
е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия.
Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението. Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си.
Най-
страшното
е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия.
По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора. В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа". Каква гавра е това.
към текста >>
31.
XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Ето това е най-
страшното
.
Той не ги е допускал, но всеки е правел каквото си иска. Той е говорил за Високия Идеал, а те са вършили опорочението му. 19. Тук въпроса не е за морала. Такива са хората - така живеят. Тук е въпроса, че се изопачава Високият Идеал в Словото и Учението на Учителя Дънов.
Ето това е най-
страшното
.
Хората виждат изопачението и се отвращават от последователите му. Те ги отблъскват от Учението му. 20. Тук въпроса не е само до изопаченията. Тук е въпроса до голямата лъжа. Говорим едно, а вършим друго.
към текста >>
32.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за
страшното
премеждие.
и Еленка изми подовете и вечерта Думанова спа в моята къща, защото Иван и Васил й превозиха през деня багажа. 29.V.1936 год., петък Сън: Намирам се в някакаво си здание каменно, голямо, но е в една долина. С някого бяхме вътре, но с кого, не съм запомнил, обаче помня, че стана нещо като земетръс, но особен земетръс, и ние веднага изтичахме вънка; аз загледах: отгоре започнаха да се свличат камъните, като че ли са вода, текат и с шум се свличат надолу, а някои много силно се търкаляха и с такава сила, че аз си мислех, какво само ако един улучи зданието, защото ще рухне и ще ни затисне. Камъните със сила минаваха около зданието, но никой не го улучи и мен не докачи. Животът ми бе на косъм.
Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за
страшното
премеждие.
* Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо.
към текста >>
33.
Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.
,
,
ТОМ 16
Разочарован до болезненост, той се вижда най-после на
страшното
кръстопътище: към село или към Голгота!
Г-н Златин замолил веднага настоятелно пред управата на театъра: да се направи всичко възможно, но гласът да не бъде изпуснат и забравен... Това, разбира се, става само срещу 2000 лв.! Стореното си остава само една капка в морето, което бушуваше зле в гърдите на Мазарова. Неговият голям и хубав глас имаше нужда от тласък, от непрестанна градация, от много и разумна авансировка. Това искаше правилното и човешко третиране на този изключителен глас, който можеше и да се загуби при систематическите препречвания или умишлени спъвания. Освен това, една страшна ненавист туряше крак на ритмичните стъпки и вълшебството на днешния Радамес от Аида или Манрико от Трубадур, както и в останалите роли, представени от него... Наричаха го дори „селяндур и дръвник"!
Разочарован до болезненост, той се вижда най-после на
страшното
кръстопътище: към село или към Голгота!
И тогава, с едничкия си приятел и ръководник Желю Минчев, подготвя здраво силите си за последно сражение. Иска поне малка командировка, но и тя му се отказва. Мазаров няма средства. И за целта сключва един заем от Чиновническото Застрахователно дружество и заминава за всенародните певчески състезания на Виенската опера. Уверен в способностите си, той се хвърля напред, подобно ранен балкански лъв, и прегръща, вместо смъртта, победата... Гръмва славата на българския дух отново!
към текста >>
34.
24. Разговор с Учителя през време на екскурзиите на Витоша
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Ако нямаш съобщение с невидимия свят и мислиш, че си оставен на произвола, то е
страшното
.
Има нещо, което отвътре ти предсказва, като ти подшушнува нещо. Когато този глас ти говори, светлина и сигурност има всякога. А когато други ти говорят, има раздвоение и тъмнина. Вярвай в цялото! Трудно е човек да дойде до това съзнание.
Ако нямаш съобщение с невидимия свят и мислиш, че си оставен на произвола, то е
страшното
.
Човек ще ликвидира със своята карма само когато служи на Бога. Човек ликвидира със своята карма, като обръща души към Бога. Такъв човек свършва със своите прераждания. Всяко страдание е живот извън Любовта, тъй както рибата извън водата. Ние сме потопени в Любовта.
към текста >>
35.
IV. Следвай пътя
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Тогава всичко ще ти бъде мило в света: и приятното, и неприятното, и милото, и
страшното
, и безветрието, и бурята, от която тъй много се плашиш сега.
Бездомник (Елена Казанлъклиева) Когато бурното море на човешкия живот те заплашва със страшните си вълни и техният яростен глас те сковава от страх, вглъби се в себе си и долови гласа, който ти шепне: „Следвай пътя, Аз съм с тебе! " Когато твоята слаба ладия служи за играчка на буйните вълни, ти пак се не бой и се отдръпни в тайния кът на душата си, за да чуеш пак този глас. Вслушаш ли се по-внимателно, ти ще чуеш повече. Ето какво ще ти каже гласът: „Това бурно море и тези яростни вълни създавам Аз за тебе, за да се калиш в борбата. Само в борбата и всред изкушенията твоята душа ще заякне и ти ще научиш великия урок на смирението.
Тогава всичко ще ти бъде мило в света: и приятното, и неприятното, и милото, и
страшното
, и безветрието, и бурята, от която тъй много се плашиш сега.
Ето, Аз съм с тебе и ще ти дам от Моята сила. Но, за да станеш достоен за този Ми дар, ти трябва да подириш искрено вратата на Храма Ми, а не да се приближаваш към Мен с нечисти нозе и празна душа." „Защо си тъжен и защо се скиташ от свят в свят? Кой те принуждава да вършиш това и вечно да странствуваш? Това е твоята любов, твоята сляпа любов към суетното - ти знаеш това, нали? Остави тленното и поеми ръката, която ти се подава отгоре.
към текста >>
36.
55. Симеон Симеонов. 55.4. Потопът
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Незапомненият пороен дъжд и
страшното
наводнение било ограничено само в района, гдето бяхме ние.
Никой не липсваше. Когато отидохме в Дупница, заварихме още по-ужасяваща картина. В двора на хотела, гдето се настанихме да нощуваме, бяха вече изложени 18 трупа на удавници. Тъй като няма нито един парцал на гърба си сух, аз се съблякох гол и така легнах да спя. Когато се прибрахме в София и заговорихме с хората, които придружаваха Учителя, ние научихме, че тях не ги намокрила нито една капка дъжд.
Незапомненият пороен дъжд и
страшното
наводнение било ограничено само в района, гдето бяхме ние.
- Но Вие знаехте, че ще има наводнение, но нищо не ни казахте! - Нали никой от вас не липсва? - рече Той, като се смееше. (Разбрахме какво значи потоп и какво значи Ноев ковчег, в преносния и буквален смисъл. Опитахме го и го изтърпяхме.) (За Симеон Симеонов вж.
към текста >>
37.
65. Любомир Лулчев
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Един ден вестниците съобщиха за
страшното
убийство на Гела Лулчева, извършено от ученичката й, двадесетгодишната Малина Тимева.
Той решил да си отмъсти чрез дъщеря му. Прави предложение и се оженва за Гела. Не са имали деца и животът протича много тежко. Гела преподава уроци по пиано, живее самичка в новата им къща някъде близо до гарата. Лулчев е „голям слон", който не може постоянно да носи „мъничето" и го оставя самичко, а той вече живее на Изгрева с Невена.
Един ден вестниците съобщиха за
страшното
убийство на Гела Лулчева, извършено от ученичката й, двадесетгодишната Малина Тимева.
Гела била убита заради скъпоценностите, които криела някъде зад пианото, с тесла, когато се била навела да вземе нещо от пода. Убийството било извършено при съдействието на майката на Малина. Убийците били разкрити само три дни по-късно. Вестниците най-подробно описваха процеса, в който не малко участие вземаше и Лулчев. Не липсваха въпроси като тоя: как не е могъл той, като ясновидец, да предвиди какво ще се случи на жена му и не е могъл да вземе мерки това да не се случва?
към текста >>
38.
9. Освобождението на Хасково
,
VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'
,
ТОМ 17
Хасково пъшка под
страшното
бреме на икономическото иго.
Не е свободен тоя, в чиято къща има болен от тиф или скарлатина или още по-страшно - охтика. Наистина, външно няма турчин, който да го нарича „гяур", да му яде кокошките, да му иска „диш-хак" и да го разкарва по конаци. Но нима „турчинът" не е взел друга, невидима форма и не потиска Хасково, като само си е скрил феса и се прекръстил с българското име „тегло"? Хасково не може да се нарече свободно, докато има боси, полуголи, полугладни, свиващи се в дупки, зъзнещи, болни охтичави граждани. То не може да се нарече свободно, докогато населението му, вместо да се интересува от наука, просвета, музика, туризъм, прахосва средствата и здравето си в кръчмите.
Хасково пъшка под
страшното
бреме на икономическото иго.
Но има още и друго, още по-деликатно иго. То е духовното иго. То е оная маса от лоши мисли, дребнави интриги и клюки, дребни зависти и амбицийки, които правят всички нас да се гледаме като врагове, да се мразим и да прекарваме целия си живот в страхове и безпокойства. Нима е свободен оня, който чувствува над себе си подозрително, зле настроено обществено мнение? Какво страшно иго е злобата, омразата и интригата!
към текста >>
39.
Бележки към снимките в „Изгревът” том XVIII
,
,
ТОМ 18
Снимка № 84: Иван Антонов и Тодор Ковачев на Рупейте, откъм
Страшното
езеро, Рила.
Снимка № 79: Иван Антонов. Снимка № 80: Тодор Ковачев. Снимка № 81: Иван Антонов, Светозар Няголов, Величка Няголова. Снимка № 82: Боян Златарев, Гита Стратева, Ваня, Иван Антонов и Галилей Величков. Снимка № 83: Иван Антонов и Тодор Ковачев на Чадър тепе.
Снимка № 84: Иван Антонов и Тодор Ковачев на Рупейте, откъм
Страшното
езеро, Рила.
Снимка № 85: На Рила. Иван Антонов е в средата, с бастун. На Рила, екскурзия с приятели. 1. Стоянчо. 2. Желю Танев. 3.
към текста >>
Снимка № 96: Иван Антонов на
Страшното
езеро, Рила.
Иван Антонов, вляво и Васил, вдясно, пред езерото „Близнаците”. Снимка № 89: Иван Антонов, Тодор Ковачев, Христо Христов, Николай Монов. Снимка № 90: Иван Антонов, Тодор Ковачев, Христо Христов, Николай Монов. Снимка № 91: Иван Антонов, Тодор Ковачев, Христо Христов, Николай Монов Снимка № 92: Иван Антонов, Николай Монов, Христо Христов, Тодор Ковачев Снимка № 93: Иван Антонов, Христо Христов, Николай Монов Снимка № 94: Иван Антонов. Снимка № 95: Иван Антонов.
Снимка № 96: Иван Антонов на
Страшното
езеро, Рила.
Снимка № 97: Иван Антонов Снимка № 98: Иван Антонов на последна екскурзия на Маричините езера, Рила. Снимка № 99: Иван Антонов - последна екскурзия на Рила, Маричините езера. Снимка № 100: Тодор Ковачев. Снимка № 101: Николай Монов, човекът, който записа астлологията на Иван Антонов. Снимка № 102: Пчелинът на Николай Монов в село Дунавци.
към текста >>
40.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 18
Иван Антонов и Тодор Ковачев на Рупейте, откъм
Страшното
езеро, Рила.
Иван Антонов, Светозар Няголов, Величка Няголова. ............................................................ 737 Сн. 82. Боян Златарев, Гита Стратева, Ваня, Иван Антонов и Галилей Величков. ............................ 737 Сн. 83. Иван Антонов и Тодор Ковачев на Чадър тепе......................................................................... 738 Сн. 84.
Иван Антонов и Тодор Ковачев на Рупейте, откъм
Страшното
езеро, Рила.
......................... 738 Сн. 85. На Рила. Иван Антонов е в средата, с бастун. .......................................................................... 739 Сн. 86. На екскурзия с приятели - с бастуна в средата е Иван Антонов.............................................. 740 Сн. 87.
към текста >>
Иван Антонов на
Страшното
езеро, Рила.................................................................................. 747 Сн. 97.
Иван Антонов, Христо Христов, Николай Монов.................................................................... 745 Сн. 94. Иван Антонов. ............................................................................................................................. 746 Сн. 95. Иван Антонов. ............................................................................................................................. 746 Сн. 96.
Иван Антонов на
Страшното
езеро, Рила.................................................................................. 747 Сн. 97.
Иван Антонов. ............................................................................................................................. 747 Сн. 98. Иван Антонов на последна екскурзия Маричините езера, Рила. Сн. 99. Иван Антонов - последна екскурзия на Маричините езера, на Рила, ..................................... 748 Сн. 100.
към текста >>
41.
37. Животът на старозаветните – ІІ
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Но най-
страшното
от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви.
Рама - това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени-жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщате извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт.
Но най-
страшното
от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви.
Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини. Рама, младдруид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит - той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното.
към текста >>
42.
2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Четвъртият ден е страшният ден,
страшното
число.
Срядата е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т. н. Не знаели човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви.” "И стана вечер, и стана утро - ден четвърти. В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветява, а именно: Слънцето, Луната и звездите. Всеки трябва да освети своята земя и своето небе.
Четвъртият ден е страшният ден,
страшното
число.
В този ден се появили човешкия ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои - към сърцето.” „Знаете ли за какво е определена съботата? - Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи и обувки. В събота човек ще мисли само за красиви, Велики неща, които не се отнасят до него.
към текста >>
43.
1928 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Най-
страшното
престъпление е да се снеме главата на човека.
Главата му спада към един свят, който не принадлежи на земята. Тя е устроена по съвсем други правила и закони от тия, които съществуват на земята. По никой начин човешката глава не може да се създаде при условията на земята. Ако се отреже главата на човека, невъзможно е вече да се създаде нова глава на земята. Някои казва: Защо да не снемем главата на еди кого си?
Най-
страшното
престъпление е да се снеме главата на човека.
Главата е създадена в Божествения свят още в далечно минало. За създаването й са работили разумни, гениални същества, каквито на земята не се срещат. При това, човешката глава е построена въз основа на ред математически и геометрически начала, каквито и най-способният математик на земята не може да направи. Тази геометрия, която се занимавала с устройството на човешката глава, се нарича Божествена геометрия. Тя борави със строго определени пропорции и форми, всяка, от които представя строго определена величина, не само физическа, но още и сърдечна и умствена.” „Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее възвишен, благороден, т. е.
към текста >>
44.
Любомир Лулчев (1886-1945 г.)
,
I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение
,
ТОМ 20
Исус ги погледна и каза: - Плачете, деви Иерусалимски, плачете, защото
страшното
е напред!
Старецът беше побледнял съвсем - кръв сякаш не беше останала в лицето и устните му; после изведнъж захлюпи очи с шепи и заплака, като си удряше главата в стената. - Господи, Господи, Господи! - започна да вика той. - Какво сторих аз, Господи? Няколко жени, стоящи наблизо в тълпата, които бяха чули разговора, заплакаха също и техните гласове накараха да замлъкнат другите наоколо.
Исус ги погледна и каза: - Плачете, деви Иерусалимски, плачете, защото
страшното
е напред!
Това е малкото, началото само. Не плачете за Мене, а плачете за себе си и децата си. Понеже наближават дни, когато ще се каже: блазе на бездетните и на утроби нераждали, и на гърди некърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: «Паднете върху ни! » И на хълмовете: «Затрупайте ни!
към текста >>
45.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
От нещастната планета останали само късове, които и досега свидетелствуват за
страшното
разрушение, което е последвало.
И тъкмо светлото слънце е, което трябва да ви накара да мислите, че има и тъмно. Нали истинското вино е, което дава възможност да съществува и фалшивото?... - Може, логично е, но аз никога не съм го помислял и ми е трудно да си го представя - даже, право да си кажа, и да са го помисля. Но нищо, Вие говорете, а аз ще питам и ще се мъча да си представя, а което не зная и не мога, ще Ви питам. - Дошла голямата комета, пратеницата на това тъмно слънце, и първата й среща е била с планетата между Марс и Юпитер.
От нещастната планета останали само късове, които и досега свидетелствуват за
страшното
разрушение, което е последвало.
Земята била блъсната, земната ос се наклонила на тия 23 градуса и започнала нова епоха на Земята. - Но как е възможно да направи това една комета, когато съвременната наука ни е доказала, че кометите са само нажежени газове, през които планетите свободно минават? - Доказала съвременната наука... Та аз ви казах и по рано, съвременната наука мени всеки 10-20 години своите основни тезиси, без да може достатъчно да ги обоснове и докаже, а сменя теории след теории, хипотези след хипотези - най-противоречиви, а вие... Ако има нещо да се чудя, то е на вярата на съвременните скептици в тая «наука», която сама се лута в тъмнина и която често, сама нямаща основа под краката си, иска да бъде основа на живот и знание. Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината. Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата.
към текста >>
46.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.
,
СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ
,
ТОМ 20
Най-
страшното
заблуждение е, когато човек смесва приятността на едно слизане с мисълта, че напредва, възлиза.
Както един инженер не може да строи произволно, а трябва да съобразява формите на строежите си със законите на природата (независимо от сила и пр.), така и държавните и политическите мъже не могат да пренебрегват природните закони в своите построения - инак такива строежи ще бъдат краткотрайни. Необходимото природата го дава, а излишното заробва. В движението е освобождението. Независимо под какъв предлог се отива към светлината - самото приближаване ще даде освобождението. Но разумната свобода, разглеждана без връзка с живота, е безсмислие.
Най-
страшното
заблуждение е, когато човек смесва приятността на едно слизане с мисълта, че напредва, възлиза.
Не мислете, че знанието на недостатъците на хората, техните престъпления, е някакво знание. Злото не е знание - то е миналото. Доброто е, което твори новото, защото излиза от Бога - злото само повтаря. Козата агне не може да роди! И насилието ражда само насилие.
към текста >>
47.
51. «БОГ Е ИСТИНА» Евангелието
,
,
ТОМ 20
Затова той изкупва своето заблуждение и с най-
страшното
наказание - смъртта.
Колко път му предстои и откъде ще мине, това знаят само тия, които са вече стигнали. За човека днес е важно да знае, че той има цел, към която се стреми, и че може да я достигне само с помощта на ония, които са я достигнали. И достигналите своята цел са станали едно с Бога, защото са познали Истината. Затова те имат и атрибутите на Бога, един от които е безсмъртието. Докато човекът е човек, той живее в най-голямото заблуждение - че е сам и отделен от другите.
Затова той изкупва своето заблуждение и с най-
страшното
наказание - смъртта.
В своето духовно развитие човек изоставя много истини, защото ги вижда, че са биле лъжи. Това, което е било вчера истина, днес е лъжа. Но това, което е било вчера лъжа, си остава и днес, и утре, и во веки... Много истини досега човекът е разбрал, че са лъжи, но най-голямата лъжа: че на земята и в отделното си съществувание не трябва да търсим своето щастие, още не е разбрал. Алфонс
към текста >>
48.
7. В светлината на Учителя. (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ)
,
(В. «Братство», бр. 203,12.XII.1937 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
Най-
страшното
заблуждение е, когато човек смесва приятността на едно слизане с убеждението, че възлиза.
Необходимото природата го дава, а излишното заробва. В движението е освобождението. Независимо под какъв предлог се отива към светлината - самото приближаване ще донесе освобождението. Но разумната свобода предполага самоограничение. Свобода, разглеждане без връзка с живота, е безмислие.
Най-
страшното
заблуждение е, когато човек смесва приятността на едно слизане с убеждението, че възлиза.
Не се плаши, че при светлината, която имаш, пристъпя тъмнината - а радвай се, че светлината е по-силна от нея. Пък и помни, че и тъмнината е само по-слаба светлина от тая, която ти имаш. Колкото вътрешният мир е по-голям, толкова тишината в него е по-голяма. Удоволствието усилва егоцентризма, отделя от общността, от Бога - там е злото. Има хляб, който виждаш, разбираш, знаеш, но когато го ядеш, вече силата му действува отвътре.
към текста >>
49.
39. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 9, 1.XI. 1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Те са само средство - там, където са станали цел на един живот, там винаги има най-
страшното
падение.
Истинските ценности са хлябът, водата, въздухът, светлината - те и в градовете имат значение, и в пустинята, и навсякъде; парите обаче са ценност условна - в пустинята, гдето няма какво да се купува, те нямат никакво значение и стойност. Но на всичките тия стойности една друга стойност е, която дава смисъл - това е самият човек. Без него, ако той не е здрав и разположен да работи, всичко това губи своята сила. Хората, които работят, създават парите, както някой майстор изработва своята кола или обуща. Но да се кланяш след това на тия обуща или кола е толкова неразумно, колкото и да вярваш в могъществото на самите пари!
Те са само средство - там, където са станали цел на един живот, там винаги има най-
страшното
падение.
Разумният човек и неволята използува - учи се. Глупавият и при нямането е нещастен, и при изобилието не знае какво да прави... Тогава? Тогава трябва да се намери истинският път. За него - в следния брой, а сега сърдечно ви пожелава всичко хубаво: Любомир
към текста >>
50.
15. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ 1914 ÷ 1918 Г.
,
КАТО ЧУХА: Беседа от Учителя, държана на 17.ХІ.1918 г. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 371 ÷ 373.
,
ТОМ 21
Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече
страшното
.
Това се отнася до всички народи, до цяла Европа. Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото. Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир.
Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече
страшното
.
Едно сте минали, друго иде. Важно е всеки човек, всеки народ да приложи любовта и да гласува заедно с ангелите. Сега в разумния свят, т. е. в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници, заминават - коренно пречистване става в света.
към текста >>
51.
B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Броя дните и всеки ден ме приближава към
страшното
, как ще се лиша от детето си, което с такава мъка, с такъв труд и с такава любов съм изгледала.
И сега, когато милият ми и незаменим Иван порасна, и макар да студентствува, работи и ми се яви като отмяна в семейството, искат да ми го отнемат, да ми отнемат последната утеха. Децата ми са расли в бедност, недояли, недооблечени, но съм ги възпитала да бъдат добри граждани и честни хора. И колко пъти моят Иван е декламирал стихове от Вазов, каква любов е показвал към България и всичко българско! Трябва ли сега, Ваше Величество, да изпитам най- голямото разочарование в живота си, да умра със съзнанието, че синът ми е станал жертва на една жестока несправедливост? По цели дни и нощи лежа и плача: очите ми ще изтекат.
Броя дните и всеки ден ме приближава към
страшното
, как ще се лиша от детето си, което с такава мъка, с такъв труд и с такава любов съм изгледала.
Ако би било възможно, бих взела върху себе си неговото наказание, само той да ми остане, едничка закрила на другите ми деца. По цели нощи сънувам бесилки и разстрели. Непрекъснато виждам ръцете на нещастното ми дете, прострени към мен, за да го защитя. Последната ми надежда е във Вас, Ваше Величество. Вашето милостиво сърце не може да не се трогне, само като знаете, че син ми е едва 22-годишен.
към текста >>
52.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Посрещнахме изгрева на Мальовица, продължихме през Еленините върхове, Орловец, Злия зъб, Ловница,
Страшното
, езеро и вечерта късно се прибрахме в лагера.
Започнала да се храни, но има болки по тялото. На градината в Айтос се запознах с брат Христо Христов, много близък приятел на Илия Тимев. С него бяхмо на езерата и пожелал да отиде до Рупите, но не го вземали в групата. Научих за желанието му и го поканих да го заведа. На другия ден сутринта рано тръгнахме.
Посрещнахме изгрева на Мальовица, продължихме през Еленините върхове, Орловец, Злия зъб, Ловница,
Страшното
, езеро и вечерта късно се прибрахме в лагера.
Илия остана много доволен и станахме добри приятели. Предупредих Христо, който работеше с голям трактор, че тракторът ще се обърне, и да се моли на Учителя да остане жив. Скоро, като кара трактора по голям наклон, се обръща и по чудо остава жив и няма пострадали от другия трактор, който бил пред него. Желязо го ударило по главата и потекло кръв, но бързо се оправил в болницата. Редовно помага в орането на лозето в градината.
към текста >>
53.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Ходили сме и на
Страшното
езеро и сме се качвали по Великана.
Дълга и чудна екскурзия. Пълна с впечатления за цял живот. И се прибрахме посред нощ, капнали от умора, но пълни със сили, събрани от тези велики места. Много пъти Светозар ни е водил на Рупите - този заспал Гигант. И там е един важен център на Бялото Братство и има врати за Агарта.
Ходили сме и на
Страшното
езеро и сме се качвали по Великана.
Чудни, девствени места! И веднъж, спомням си, че бяхме 5 души - ние двамата със Светозар, Благи Жеков, Иоанна и майка й Гита. И Светозар ще ни качва на „Злия зъб”, до Орловец. А това е един съвсем малък връх, с малка полянка, а надолу на север е бездънна и отвесна - 800 м. пропаст. Качването е почти невъзможно - по тесен улей, без да има къде да се заловиш, а и трябва да разтвориш краката си на много голям ъгъл, за да се качиш.
към текста >>
54.
3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 22
Това е
страшното
.
То е подготвяно милиони години и е велико изявление на Бога. Учителят отлично вижда и знае докъде е стигнало съзнанието на съвременните хора и какво може да се очаква от тях. Той предупреждава: „Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение? Те могат да го купят, но, за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата.
Това е
страшното
.
Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. стария порядък." (46, с. 119) Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота.
към текста >>
55.
67.Ганка Бончева,Ружа Чернева,Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Тръгнахме една сутрин за
Страшното
езеро в 2 часа - Ганка, сестра ми Величка и аз.
Аз му отговорих, че и на ум не ми е идвало за такова нещо, нямам знание за такъв живот. - „Тя, Ганка ще те научи." Ганка се сконфузи и взе да отбягва да ходи с мене Тя е с 18 години по-голяма от мене. На Рила бяхме заедно, обикновено отивахме с първата група и строяхме лагера. Ганка водеше кучето Стоянчо постоянно със себе си. Аз си бях пуснал брада.
Тръгнахме една сутрин за
Страшното
езеро в 2 часа - Ганка, сестра ми Величка и аз.
Минаваме покрай Харамията, билото и по лифта на поляната пред Дамга. Ходехме бързо и изгрева го посрещнахме на връх Мальовица. Минахме Еленините върхове, Иглите, Орловец, Злият зъб и се качихме на него - имаше тетрадка да се впишеш като си се качил. Стоянчо постоянно тичаше пред нас, и щом видеше някое езеро долу, се затичваше, стигаше до някъде под билото, спираше и изскимтяваше - разбираше, че водата е много далече. Ганка му сипваше в устата от манерка.
към текста >>
Минахме Ловница, Купена, който е 1 метър по-висок от Мальовица, и се спуснахме по шията на Великана и стигнахме до
Страшното
езеро и Заслона.
Минаваме покрай Харамията, билото и по лифта на поляната пред Дамга. Ходехме бързо и изгрева го посрещнахме на връх Мальовица. Минахме Еленините върхове, Иглите, Орловец, Злият зъб и се качихме на него - имаше тетрадка да се впишеш като си се качил. Стоянчо постоянно тичаше пред нас, и щом видеше някое езеро долу, се затичваше, стигаше до някъде под билото, спираше и изскимтяваше - разбираше, че водата е много далече. Ганка му сипваше в устата от манерка.
Минахме Ловница, Купена, който е 1 метър по-висок от Мальовица, и се спуснахме по шията на Великана и стигнахме до
Страшното
езеро и Заслона.
Кучето й Стоянчо се хвърли цялото в езерото и ненаситно пи вода няколко минути. Излезе от езерото и взе да почива. Понеже Величка беше уморена, останахме да преспим в Заслона. Сутринта поехме обратният път към езерата - Орловец този път го минахме от северната страна и се спуснахме по камъните право към пътеката. По нея минаваше група туристи и извикаха: „Гледайте, гледайте един смел поп се спуща по най-стръмното, заедно с попадийката и дъщеря си." Слязохме на пътеката и се върнахме на второто езеро до вечерта.
към текста >>
56.
3. Задачи и правила в планината
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
до Рупите,
Страшното
езеро и обратно - до Седемте езера.
Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри. Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др.
до Рупите,
Страшното
езеро и обратно - до Седемте езера.
По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре.
към текста >>
С приближаването ни към
Страшното
езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри.
Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд.
С приближаването ни към
Страшното
езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри.
Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч.
към текста >>
Стигнахме
Страшното
езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода.
Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри.
Стигнахме
Страшното
езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода.
Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака.
към текста >>
57.
III. Скакавците и Рупите
,
,
ТОМ 22
Оттук има два пътя за
Страшното
езеро.
За Рупите от 7-те езера се тръгва рано - в два часа, по пътя за езерото на Чистотата, минава се южно покрай Харамията и по лифта се отива на билото и връх Дамга. След това се минава Додов връх, Голям и Малък Мермер и при изгрев слънце се стига на връх Мальовица. Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб, може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб.
Оттук има два пътя за
Страшното
езеро.
Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана. По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон. То е наречено така, понеже, когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада. Всъщност то е прекрасно езеро с красива околност. Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана.
към текста >>
По Шията се спускаме и отиваме при
Страшното
езеро, където има малък заслон.
Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб, може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб. Оттук има два пътя за Страшното езеро. Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана.
По Шията се спускаме и отиваме при
Страшното
езеро, където има малък заслон.
То е наречено така, понеже, когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада. Всъщност то е прекрасно езеро с красива околност. Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана. Морените са хубави и равни и представляват школи, в които работят много невидими за нас същества в етерни тела. Тук е най-мистичното място на Рупите.
към текста >>
58.
VI. ВЛАСТ И НАРЕДБИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИ, УПОТРЕБИТЕЛИ И НАРОД (НАВРЕМЕННИ НАСТАВЛЕНИЯ)
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
При това
страшното
още не е дошло!
И ако някои вземат властта по човешки, а са и с отрицателни наклонности, то Бог на любовта пак проявява Своята милост и внушение към тях и иска да проявяват описаните положителни качества. Той и много Негови Висши същества постоянно пращат тия благородни мисли на тия властвующи; но когато те не се вслушват и не се поправят, а при това и голяма част от народа се съгласява с техните отрицателности, то този Бог на любовта, на светлината, вдига Своята десница, Своето благословение от тях и такивато - власт и народ, остават под влиянието на тъмния бог - Сатанаила. И както това става с отделния човек, в когото работят и двете сили - доброто и злото, и от човека зависи кое ще предпочете, така става и с властвующи и народ, народ с народ, и най-после като че ли обезумява голяма част от човечеството. Тогава злото само започва да се самоунищожава - човек с човека, властвующи с народ, народ с властвующи, народ с народ. И поради липса у доста властвующи на онази истинска вяра в Твореца, на ония описани по-горе положителни качества, ние виждаме, че заради отделни честолюбци, каквито бяха тези в бивша Югославия, Гърция, Норвегия и пр., загинаха досега доста държави, избиха се и се избиват милиони човешки души.
При това
страшното
още не е дошло!
Нима лесно ще се понесат от всички ни едни земетресения, каквито могат да се явят - изригване на някой нов континент из някой велик тих океан, гдето може да се залеят цели държави? Нима лесно ще се понесат страданията от един неурожай по цялата земя? Ами разните болести? Пред тази възможност нима трябва да дочакаме и това? Да не бъде!
към текста >>
59.
VI. ЗАЯВЛЕНИЕ ОТ 30.Х.1937 г. ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЛЕДСТВИЕТО ЗА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Най-
страшното
в тая криза е, че - привидно поне - моралните основи на живота са разколебани и хората са в безпътица.
Господин съдия-следовател, В свръзка с извършваното от вас следствие относително същността на учението на «Бялото Братство», ние, подписаните членове на това Братство, считаме за свой дълг да Ви дадем някои сведения относно основните положения, които влизат в учението на това Братство, тъй както ние сме го схванали и проверили. Човечеството преживява неспокойни времена. Рушат се вече не само материални ценности, но и всички духовни такива. Човечеството преживява една всестранна криза: духовна, политическа, материална и пр. Всички ценности са подложени на преоценка.
Най-
страшното
в тая криза е, че - привидно поне - моралните основи на живота са разколебани и хората са в безпътица.
И за нас сега е радост и гордост, че тъкмо в този момент имаме едно светло движение в България, което може да изиграе голяма роля и да стане факел, който да освети новия път на братство, на любов, по който човечеството трябва да тръгне, и по този начин да се приложи Христовото учение в неговата пълнота и чистота. За себе си поне, ние сме намерили в тия идеи една светлина, която осветлява великите проблеми на живота и дава методи за тяхното правилно разрешение. И нашето задание е тая малка светлина, която е огряла нас, да осветлява все повече умове и да съдействува да се реализира един разумен, високо морален и духовен живот на земята. Учителят г-н Дънов, който носи учението на Бялото Братство, изнася ония дълбоки природни и Божествени закони, които трябва да легнат в основата на обществото, за да имаме правилен и щастлив живот и подем във всички области на живота. Всичко, което той говори, се стенографира и печата.
към текста >>
60.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
По безлюдните балкани и долини със своя кон, под тежкия товар на книгите, понякога и пеш, Гаврил Илиев попадал на засади от разбойници, срещал е глутница вълци и мечки и най-
страшното
- понякога и неразбирането на населението.
Така Гаврил Илиев става първия библейски книгопродавец. От този ден, той е подложен на изключително теж и изпитания за Божието дело. Налице са лошите битови условия на поробена България. Липсват пътища, превозни средства, електричество, лоша или никаква медицинска помощ. Тук-там се срещат най-прости ханища и гостилници.
По безлюдните балкани и долини със своя кон, под тежкия товар на книгите, понякога и пеш, Гаврил Илиев попадал на засади от разбойници, срещал е глутница вълци и мечки и най-
страшното
- понякога и неразбирането на населението.
За много години той преминал от Цариград до Солун, от Солун до Видин, навлезнал във вътрешността на страната ни, пресичал девствени гори, за да намери човека и да му даде евангелските истини. Задавали ли сте си въпроса: Колко мисионери са загинали у нас, други след година-две са се прибрали обратно в Щатите? Винаги, когато говорим за пристигането на д-р Лонг в България, споменаваме и за пътуващия с него мисионер Уесли Претиман, а за съдбата му после малко се знае. Няколко години след идването му, едно след друго умират двете му деца, които погребва във Варна, а през 1864 г. Претиман си тръгва обратно за Щатите.
към текста >>
61.
195. Бъдете две свещи за Паневритмията. Но яви се вятър и ги угаси
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Весела: Но най-
страшното
е, че на Николай Дойнов и на Нестор, на брат Нестор, които дойдоха при мен, да ме питат за случая, аз им го описах и им казах: Милка е още жива, отидете да я питате да ви каже, че тя ме извади от кръга и не излезе нищо.
Весела: Колената с главата, в колело стоя, 12 години лежа. И аз отидох веднъж да правя молитва за нея, жал ми беше като я гледах така болна. Аз знаех, че тя изкупва тази грешка. Много тежко беше. В.К.: Аз също я заварих и видях какво представляваше.
Весела: Но най-
страшното
е, че на Николай Дойнов и на Нестор, на брат Нестор, които дойдоха при мен, да ме питат за случая, аз им го описах и им казах: Милка е още жива, отидете да я питате да ви каже, че тя ме извади от кръга и не излезе нищо.
Те отишли и тя казала: Не е верно, че съм я извадила от кръга! Викам, братя, тя е болна и ви каза това! Как е възможно, казвам да ви каже това! В.К.: Имам снимка, доказателство. Весела: Аз не им казах за снимка, няма що да им доказвам.
към текста >>
62.
1.9. ВИСОТАТА 1248
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Започна най-
страшното
-ръкопашният бой.
Един страшен и пронизителен писък: брат намира своя брат мъртъв - разкъсан, с откъсната глава, която гледа безнадеждно и безпомощно към своя изстинал, облян в кърви труп! Сълзи и ридания, ридания и сълзи! Отново бученето и тътнежът се увеличават. Огнени водопади и фонтани се размесват с гейзери от изригващата гореща пръст и се сливат с охканията и с предсмъртните въздишки, но и с честите, макар и отчаяни, команди: "Напред, напред! "... Дррр, дррр - тракат ядовито картечниците, свистят злокобно неприятелските куршуми над нашите глави!...
Започна най-
страшното
-ръкопашният бой.
Една наша група, водена от смел офицер, се хвърля на нож върху цяла неприятелска рота, навлязла в нашия окоп, но бива избивана от друга по-силна, настъпваща отзад с пресни сили неприятелска група. Нови усилия с нов устрем: група - след група, водени от наши офицери и подофицери, се хвърлят с презрение в обятията на смъртта. А светлината все прояснява края на нощта и зората започва да белее, но не за да възвести поздрава на деня, а да засили кръвожадността на врага! И ето отново страшното бучение разтърси прашните и затъмнени простори на планинския масив и отново земя, кръв и желязо се размесиха със страшен трясък в една обща маса! Никакъв живот, никакъв човек, никакво растение не се вижда повече - само костеливите протегнати ръце на смъртта се кълчат срещу нашите загасващи очи и това не беше нищо друго, освен мъртвешкия танец на смъртта, надвесила се над масива, за да погълне и малкото останали живи защитници!
към текста >>
И ето отново
страшното
бучение разтърси прашните и затъмнени простори на планинския масив и отново земя, кръв и желязо се размесиха със страшен трясък в една обща маса!
"... Дррр, дррр - тракат ядовито картечниците, свистят злокобно неприятелските куршуми над нашите глави!... Започна най-страшното-ръкопашният бой. Една наша група, водена от смел офицер, се хвърля на нож върху цяла неприятелска рота, навлязла в нашия окоп, но бива избивана от друга по-силна, настъпваща отзад с пресни сили неприятелска група. Нови усилия с нов устрем: група - след група, водени от наши офицери и подофицери, се хвърлят с презрение в обятията на смъртта. А светлината все прояснява края на нощта и зората започва да белее, но не за да възвести поздрава на деня, а да засили кръвожадността на врага!
И ето отново
страшното
бучение разтърси прашните и затъмнени простори на планинския масив и отново земя, кръв и желязо се размесиха със страшен трясък в една обща маса!
Никакъв живот, никакъв човек, никакво растение не се вижда повече - само костеливите протегнати ръце на смъртта се кълчат срещу нашите загасващи очи и това не беше нищо друго, освен мъртвешкия танец на смъртта, надвесила се над масива, за да погълне и малкото останали живи защитници! Земята погълна телата и попи кръвта на титаните-герои. Над прашното и облачно пространство грееше вече топлото мартенско слънце. Над безкръстните гробове витаеха душите на загиналите в неравна бран великани БДИНЦИ. БДИН остана и сега девствен.
към текста >>
63.
1.12. ГАЛИЧИЦА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Трябваше да се построят солидни закрития против
страшното
разрушително действие на неприятелската артилерия, обаче средствата за това липсваха и доблестните защитници трябваше със своите ножове, с ръце и с дребния си шанцов инструмент да разбиват скалите и да ровят триметровия сняг, за да си построят що годе закрития срещу неприятелските удари.
Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос. Студеният вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове. За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата. Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия студ; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат. Студеният мрак, с който нощта застели целия връх, правеше картината на боя още по-страшна, особено предвид на пълната неизвестност както за местността, така и за силата и разположението на противника.
Трябваше да се построят солидни закрития против
страшното
разрушително действие на неприятелската артилерия, обаче средствата за това липсваха и доблестните защитници трябваше със своите ножове, с ръце и с дребния си шанцов инструмент да разбиват скалите и да ровят триметровия сняг, за да си построят що годе закрития срещу неприятелските удари.
От друга страна, трябваше на всяка цена да се добият каквито и да са сведения за противника. И ето на 12 срещу 13 март в тъмнината на нощта, при пълна неизвестност и непознат терен, петима смелчаци се втурват към разположението на противника и довеждат един пленник французин, от когото се добиха ценни сведения за това, което не ни беше известно. Срещу нашите две роти, размесени с шепа храбри австрийски опълченци и германски егери, беше застанала цялата 76-а пехотна француска дивизия, снабдена с 6 полски батареи и няколко тежки оръдия. Още преди да съмне на 13 март няколко светещи червени ракети раздират общия мрак, в който тънеше цялото бойно разположение и един ужасен гръм и трясък разтърсват земята: стотици бомби хвърчат и тряскат пред и зад защитниците от всички посоки; десетки картечници и автоматични пушки непрестанно тракат и хиляди смъртоносни куршуми зловещо пищят над главите на юнаците. Ето, редеят вече веригите, ние даваме загуби!
към текста >>
64.
2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА
,
,
ТОМ 25
Огнена завеса от десетки вражески снаряди, пръскащи се безредно пред нашите окопи, изпревари човешките вълни, а когато тази завеса се провлече през окопите и се разсея по източния склон на "Чуката", стотици бомби нервно се изсипаха върху мълчаливите защитници; тъмнината се разкъса от блясъка на
страшното
им избухване, а голата и дрипава снага на "Чуката" затрепери под ударите на ръбестите им парчета, които с остър писък се забиваха в скалистата й повърхност, причиняваха й рани, обливани с топлата кръв на Бдинци.
Всички бяха на местата си, където, с насочено оръжие, с напрегнати нерви и затаен дъх, мъчително изживяваха тежките часове на тъмната нощ, с трепетно очакване на това "страшно", което тя криеше така грижливо в тъмните си, пълни със страхотни неизвестности, пазви. Безмълвие гробно и злокобно се настани върху позицията: всеки чуваше туптенето на немирното си сърце. Но, това бе миг. Шумът на бягащите наши секрети и условния им сигнал се разнесе, а с него заедно - и ураган викове, звероподобен рев и вой от най-цинични ругатни, в които не се пощади и "българската" Богородица, се изсипа гръмогласно от запад върху защитниците. Тъмна и дебела вълна от хора застрашително се носеше из мъглата по целия фронт, гонена от други две подобни - по една зад двата фланга.
Огнена завеса от десетки вражески снаряди, пръскащи се безредно пред нашите окопи, изпревари човешките вълни, а когато тази завеса се провлече през окопите и се разсея по източния склон на "Чуката", стотици бомби нервно се изсипаха върху мълчаливите защитници; тъмнината се разкъса от блясъка на
страшното
им избухване, а голата и дрипава снага на "Чуката" затрепери под ударите на ръбестите им парчета, които с остър писък се забиваха в скалистата й повърхност, причиняваха й рани, обливани с топлата кръв на Бдинци.
Разстоянието е само 20 крачки, тъмните вълни се сляха в една голяма черна маса, която се надвеси над мъртвата огнена линия. Но, последната се запали и ехото на буйния вихров пушечен огън, разкъсвано от нервното тракане на картечниците, заглуши рева на врага, който, смутен и уплашен, падна на лицето си и откри бърза и безредна стрелба, куршумите на която хвърчеха високо над главите на защитниците и прелитаха далече на изток. Очертаха се две горящи, непрекъснати по цялата ширина на фронта линии, които бълваха огън и лава една срещу друга само от 20 крачки разстояние. Но, не се измина нито 34 час и вражеската линия почна да се колебае, да гасне и да замира, а в този момент отекна от високите зъбери, където бе разположена поддръжката на 5-а рота с фелдфебела Иван Ангелов, мощното наше "ура" и подхванато от веригата, ехото му се втурна между редовете на противника и го отхвърли назад и пръсна в мъглата така, както вихрушката помита и разнася из пространството есените окапали листа. Отново всичко утихна, смътно из мъглата се долавяха тежките стенания на ранените, които врагът бе изоставил неприбрани в бягството си.
към текста >>
65.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Обсипвани безспирно от адски огън, те почват бързо да се окопават, но французите се нахвърлят бясно върху тях и навлизат в окопите им, където за тяхна горчива изненада, стари Бдинци, герои от Чаталджа и Люле Бургас, макар изтощени, ги посрещат с късите си ножове и
страшното
победно "ура", избиват голяма част от тях, а другите изхвърлят из окопа и ги преследват със силен огън, като продължават работата по бързото си окопаване.
Неизмерими бяха усилията и недостигнато бе себеотрицанието, с които Бдинци укрепиха, отбраняваха и запазиха тази случайно създадена позиция на южния фронт, недрата на която погълнаха хиляди титани, за да носи тя днес спомена на свещена гробница, на запад от която, като мъртъв и безмълвен паметник, самотно и тъжно стърчи с обгарялата си глава историческата к. 1248. В края на м. ноемврий 1916 г. слаби части от 51-й полк, прикриващи тежкото отстъпление на полка около Битоля, биват догонени от противника и принудени да спрат на високата хълмиста местност между града (к. 821) и к, 1248 - пред последната.
Обсипвани безспирно от адски огън, те почват бързо да се окопават, но французите се нахвърлят бясно върху тях и навлизат в окопите им, където за тяхна горчива изненада, стари Бдинци, герои от Чаталджа и Люле Бургас, макар изтощени, ги посрещат с късите си ножове и
страшното
победно "ура", избиват голяма част от тях, а другите изхвърлят из окопа и ги преследват със силен огън, като продължават работата по бързото си окопаване.
Но противникът е само отхвърлен, той не е унищожен: нови части му пристигат и го засилват, а огънят му запалва окопа. Отстъплението вече към к. 1248, която би била една добра позиция, става невъзможно и затова предните части биват постепенно усилвани с нови такива не само от полка, а от съседния 4-и опълченски полк. По този ред това място постепенно укрепявано от тия части, се обръща на позиция на полка, въпреки големите й недостатъци. Това бе гребенът, находящ се югоизточно от к.
към текста >>
66.
3.3. САРАЙ - В ОГЪН
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
А не след много време в
страшното
и безспирно бучение силен взрив около "Сарай" друсна земята, а ехото му се разнесе и изчезна в общия хаос - експлодираха бомбените батареи, поставени преждевременно под телените му мрежи от наши смелчаци и я разхвърлиха на парчета.
Всички роти са на местата си, предчувствайки, че нещо страшно ще стане, а групата охотници, облечени с бели ризи върху горното облекло, с пушки и бомби, с напрегнати нерви очакваше условния знак. Точно в 1 часа след полунощ адски трясък събуди нощта: оръдието ревна и като стихия почна да залива с куршумите на своите картечи от това близко разстояние "Сарай"! Засвяткаха и други батареи и с бърз огън връхлетяха върху него и го обсипаха със смъртна лава от десетки фугасни гранати и шрапнели от всички страни. Обаждаха се и минохвъргачките из дълбоките си гнезда и след миг само тежки мини, падащи из висините, се забиваха дълбоко в плътната му снага и със страшни експлозии събаряха стените му. Картечници обсипваха с нервен трясък съседните окопи, за да не може никой глава да повдигне.
А не след много време в
страшното
и безспирно бучение силен взрив около "Сарай" друсна земята, а ехото му се разнесе и изчезна в общия хаос - експлодираха бомбените батареи, поставени преждевременно под телените му мрежи от наши смелчаци и я разхвърлиха на парчета.
Пролуката е направена, вратите на "Сарай" се отвориха, а той трепери, трепти и гори в разноцветни огньове, като се откроява в тъмната нощ като плаваща тъмночервена ивица над снега. Решителният момент настъпва. Огънят се пренася по другите пунктове от позицията на противника; нападателната група изхвръква из окопа си, стремително се спуща към "Сарай", обсипва го с бомбите си, а след избухването им, в един скок през пролуките на телената мрежа, се намира на дъното му. Нов блясък осветлява скритите му и тъмни приюти, а ехото на подземното бомбено бучение, разкъсвано от човешки писъци, се издига и разнася над "Сарай", след което гробно затишие отново се настанява там. Чистенето е свършено...Заграбили разни войнишки предмети и един слабо ранен французин в ръката, героите се върнаха здрави и без загуби в окопите си където радостно и с горещи поздрави бяха посрещнати от всички.
към текста >>
67.
3.6. ПРИ ЕЗЕРОТО ТАХИНО
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Картечници нервно квачат почти зад гърба им, но духът им не отпада и когато ехото на
страшното
българско "ура" се размесва с адския шум на горещия неравен бой, пробивайки си път с ножа, храбреците заемат втория си окоп на 50-60 крачки назад и оттам почват пак борбата.
Първата линия от бомбиерите на противника със силен бяг се пръска пред окопа, обхваща фланговете му и хвърля бомбите си от три страни срещу него. Зад тия други вълни ги застигат, хвърлял бомбите си и лягат на земята. Така безспирно се гонят вълните, настигат се, хвърлят бомбите си и пак лягат на земята, докато дохождат близо до окопа, огнената линия на когото е още мъртва, защото силен пушечен, картечен и бомбен огън обсипа защитниците - никой глава не може да повдигне. Това окуражава противника, но той е смъртно изненадан, защото когато се вдига и полита със зверски рев напред, защитниците го посрещат с бомбите си, които експлодират със страшен пукот, а пламъците им се увиват между редовете му и ги разредяват още по-силно. Отново вълна след вълна се настигат и с адски трясък се изсипват бомбите върху оределите вече защитници.
Картечници нервно квачат почти зад гърба им, но духът им не отпада и когато ехото на
страшното
българско "ура" се размесва с адския шум на горещия неравен бой, пробивайки си път с ножа, храбреците заемат втория си окоп на 50-60 крачки назад и оттам почват пак борбата.
Смутени и разсърдени от това спокойно измъкване, англичаните с още по-голяма ярост се нахвърлят от всички страни върху тях, но също тъй по-яростно бидоха отхвърлени с нож от малко останалите здрави герои, подпомагани с огън от тежко ранените си другари. Противникът е бесен и отново налита, сключва обръча в кръг и запалва с огъня си окопа, но нови бомби, излитащи от там го спират и държат на място. Огнена лава от олово и желязо безспирно пълзи по окопа, но корав е бдинецът, той зле отмъщава. Нови дивашки викове: "Предайте се диваци! Защо още се биете?
към текста >>
68.
4.5. ПЛАТЕТЕ СВОЯТА ДАН НА ГОСПОДА
,
КАТО ЧУХА: Неделна беседа; 17 ноемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече
страшното
.
Това се отнася до всички народи, до цяла Европа. Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото. Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир.
Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече
страшното
.
Едно сте минали, друго иде. Важно е, всеки човек, всеки народ да приложи любовта и да гласува заедно с ангелите. Сега в разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават - коренно пречистване става в света.
към текста >>
69.
23. ИЗКУПЛЕНИЕ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
23. ИЗКУПЛЕНИЕ Най-тежкото страдание, най-голямата жертва и най-
страшното
мъчение, които за обикновените хора често се тълкува като голямо нещастие или грешка, всъщност представляват най-голямото благо и жертвоприношение и служат за изкупление, опрощение и разчистване пътя на живота на един човек или на едно семейство, на един народ, а понякога дори на цялото човечество.
23. ИЗКУПЛЕНИЕ Най-тежкото страдание, най-голямата жертва и най-
страшното
мъчение, които за обикновените хора често се тълкува като голямо нещастие или грешка, всъщност представляват най-голямото благо и жертвоприношение и служат за изкупление, опрощение и разчистване пътя на живота на един човек или на едно семейство, на един народ, а понякога дори на цялото човечество.
Това велико посвещение, този голям духовен подвиг са недостъпни и неразбираеми неща за обикновения, съвременен материалистично груб човек. Макар той да е образован, с някакви външни, егоистични човешки заслуги и постижения. И не за тия хора със загрубели животински чувства се отнасят настоящите слова. Нека да си представим за момент духовното величие на кроткия и смирен наш спасител Христос. Който беше прикован на кръста и беше подложен на най-мъченическата смърт, която обаче послужи за изкупление на греховете на цялото човечество, които грехове бяха събирани и натрупвани през цялата вечност преди това и го бяха довели до положението на пълното озверяване и забрава на своето Божествено предназначение.
към текста >>
70.
26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Хитлер и други се бояха много повече от болшевизма, но болшевиките не бяха най-
страшното
нещо за тях.
Чукът биеше върху наковалнята, обаче чукът ще бъде разбит, а наковалнята ще излезе по-здрава. Тигърът, всичко, каквото излезе срещу него, го унищожава, но пред кобрата - е безсилен и отстъпва. Паякът унищожава всички мухи, попаднали в мрежата му, но само една не може. Защо? - Защото тя не е муха, а оса. Хитлер в крайна сметка мислеше, че ще се разбере с Англия и Америка, но тук той се лъжеше, защото той можеше да се разбере по- лесно с Русия, отколкото с тях.
Хитлер и други се бояха много повече от болшевизма, но болшевиките не бяха най-
страшното
нещо за тях.
Често хората сами си създават в съзнанието си някои изкуствени прегради и казват, че не може да се премине през тях. Начертаят на пода една черта от тебешир и казват, ето на, не може да се мине през нея. Представете си, една тебеширена линия ги спира и са омагьосани и заблудени. Един комар, кацнал на ръката на Бога, забил в нея своя хобот и смучи кръв. Само се един пръст Бог може да го смаже, но Той не прави това, а си казва: "Че комарът иска само една малка закуска от Него.
към текста >>
71.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в
страшното
развълнувано море.
Стоя върху Чаталка. Викат ме, не слизам. Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи. Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море. Какви са тия човекоподобни скали?
Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в
страшното
развълнувано море.
Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели. И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони. Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите. Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята.
към текста >>
72.
2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Навярно те виждат
страшното
ми сгорещяване и се спуснаха да ме разхладят.
Обгърна ме пак прелестта на храстите, поточетата и цветята. Притискат ме мъгли. Сякаш искат да ме полюлеят в бяла люлка. Това са горски духове, които обичат да си играят... О, елате, разходете ме! Колко е хубаво!
Навярно те виждат
страшното
ми сгорещяване и се спуснаха да ме разхладят.
Пак слънце, пак мъгли. Пак слънце! Тъй ме нацелува то, че добре опари кожата ми, изгоря лицето ми като на суданка. Но, мой велики приятелю, аз не ти се сърдя! Та нали ти нагряваш така житното зърно, че то се опича в класа и става годно за храна!
към текста >>
73.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
И бурята, и
страшното
хъркане на двамината ме подлуди, тъй си и осъмнах.
Буен вятър сякаш искаше да премести някъде палатката на естонеца и хлад, пронизващ студ мина по нас. Сред нощ бурята спря. Небето се изясни. Огря луната. Walter спеше тихо, като младенец, но другите тъй хъркаха, сякаш колеха две чудовища и те се мъчеха да се спасят.
И бурята, и
страшното
хъркане на двамината ме подлуди, тъй си и осъмнах.
През импрегнираното платно грееше ясна луна; тя сякаш ме държа будна цялата нощ, за да видя как спят хората всред бурната нощ. Осъмваме с ведро утро. Заразпъваха се нови палатки. Разкаляният бивак се почисти. Върху стъкменото огнище се награмадяват сухи дърва.
към текста >>
74.
3. Родена през вечността
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
Най-
страшното
е, когато в живота се изглаждат принципи.
Трябва да се съобразят с рубриките, клишетата, плановете, артикулите, кадрите. Какво може да излезе от тази мелница, то засяга болезнено авторите. Проливат горчиви сълзи над своята творба - тя не е тяхна родена от кръвта им и фантазията, а сякаш е взета от улицата или от някой родилен дом. Изглаждането е признак на грубост и лош вкус и най-вече непочтено отношение към изкуството и авторите. Изглаждат се не само поетически творби, музикални и какви ли не още произведения, философски, идейни, дори и исторически.
Най-
страшното
е, когато в живота се изглаждат принципи.
Опасността е по-голяма, защото пряко е засегнат човека, като поразява ума и сърцето му. И най-лошото е, че тия които вършат тази работа, не са определени лица като критиците например или редакторите - тук участвуват заинтересованите, а те не са малко. Думата любов е словесен израз на един велик принцип. Тя съдържа всичко. Тя е живот.
към текста >>
75.
6. “Аз виждам
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
“Войните се допущат, но не се поощряват, те са като рициновото масло, до което се прибягва след като всичко е било опитано.” Всичко, което се случваше с човека, семейството, обществото, народите беше допуснато, неизбежно, за да се избегне по-
страшното
, да не се позволи на силите на злото да безчинствуват до крайния предел.
От различните изводи, мнения и заключения, от цялото отношение, което Той имаше към живота на хората, обществото, народите и целия свят не беше трудно да се разбере, че законите по които течеше Неговата мисъл и виждане бяха необикновени, невъзможно е да се измери или да се преведе към някаква сравнителна степен. За Него нямаше зло, зад което да не е скрито някакво добро, нямаше скръб, зад която не идваше радостта, нямаше страдание, което да не допринесе нещо хубаво на човека. Когато някой страдаше, Той казваше - ще придобие нещо ценно, когато загубваше нещо ценно, казваше - за добро е, разтовариха го от излишен товар; когато се разболяваше - добро е, ще се обнови тялото; когато някой претърпяваше неуспех - ще се кали волята и ще се усили вярата му; дори, когато умираше някой, пак намираше положителната страна - природата ще му даде по-благоприятни условия за учене и за растене, или предпазват го от натрупване на грешки и престъпления. За Него трагедии не съществуваха, трагедията бе човешко изобретение. В природата трагедии няма, там закона на трансформирането триумфално дефилира Когато войните избухнаха, а те не бяха малко през нашия век, Той гледаше на събитието като нещо неизбежно, като крайна мярка на природата, която целеше да възстанови равновесието и нормалното дишане.
“Войните се допущат, но не се поощряват, те са като рициновото масло, до което се прибягва след като всичко е било опитано.” Всичко, което се случваше с човека, семейството, обществото, народите беше допуснато, неизбежно, за да се избегне по-
страшното
, да не се позволи на силите на злото да безчинствуват до крайния предел.
Формулата “Всичко е за добро” не бе случайна фраза. Тя криеше и сила и истина и магичност, което мъдреците разбираха и умееха да манипулират. Това е оная мъдрост, която народът ни е утаил в шепите си - “Ела зло, че без тебе по-зло”. Спокойствието и самообладанието на великите хора в надвечерието на големите събития и нещастия е ненарушимо. Те знаят, че с това се цели мътният поток да изтече, те знаеха, че след големите бури настъпва пълно затишие, те знаят, че след най-дългата полярна нощ настъпва слънчево утро.
към текста >>
76.
27. Стани, стани
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Лъжата вече няма език, отрязан е вече този език, няма с какво да говори на хората, да ги заблуждава, глупостта няма мярка, омразата няма червило, неправдата було, злото няма жило -
страшното
митическо същество е обезоръжено.
Следователно злото се представя за добро, неправдата за правда, омразата за любов, глупостта за мъдрост и лъжата за истина. Светът на това същество се мъчи да запази линията на добродетелите, линията на великите лицемери, които са безчинствували открай вековете и които сега се мъчат за сетен път да запазят своето владичество и настървено се борят да устояват на позициите си за да се радват още на своето господство. Ала на Земята са настъпили “Светлите дни" - нощта отдавна е минала. На земята е вече ден. Под ярките слънчеви лъчи невъзможно е да се скрият следите на грима - боите избледняват, жилото се претъпява, булото пада, мерилото се похабява, езикът се изгубва.
Лъжата вече няма език, отрязан е вече този език, няма с какво да говори на хората, да ги заблуждава, глупостта няма мярка, омразата няма червило, неправдата було, злото няма жило -
страшното
митическо същество е обезоръжено.
Нещо се е случило на земята, нещо от което трънът на който е седяло това чудовище, този змей се разклатил. От това злото е безсилно, неправдата е разобличена, лъжата е вече негодна, глупостта няма сила, омразата се вижда. Световната хиена е смазана, великата блудница е развенчана. Злото вече не може да уязви децата на светлината, синовете Божии, праведните хора, чистите по сърце хора, добрите хора, които обичат истината и устояват на своите идеали. Тях вече неправдата не може да ги заблуждава, злото не може да ги атакува, омразата да ги убива.
към текста >>
77.
3. Трите фази
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Той губи посока, губи вярата и в незнаен миг го обзема
страшното
желание да се върне от пътя, още има време за това, по нататък ще стане невъзможно.
Пътят е безкрайно самотен. Настигат го студени нощи, дълги, полярни, бурни. Всичко у него се преоценява, светлината му се увеличава и грижливо като опитна домакиня той оглежда целия си дом, вижда ценностите, които притежава, вижда целта, която блести ослепително и колко далеч е тя за неговите невръстни нозе... Той се чувствува не само сам, не само беден, но и несъвършен. Колко е малък той и сякаш недостоен за голямата любов, за голямото знание. Движи се между два свята и сякаш е загубил мярката и изкуството да различава.
Той губи посока, губи вярата и в незнаен миг го обзема
страшното
желание да се върне от пътя, още има време за това, по нататък ще стане невъзможно.
Тъмата пред него се стеле гъста и непрогледна. Пред него се стеле дълга полярна нощ. И неговите хоризонти са помръкнали и буря се надига над тях. Познат пейзаж, позната буря, която връхлита над него - човекът - ученикът сам трябва да се справи с тая дълга нощ, с това основно противоречие, което му пречи да върви напред. Колко време трае една буря?
към текста >>
78.
3. Достоен за срещата с него
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Съмнението е най-
страшното
заболяване - пази се.
Сега ще кажеш, стана ли светло и можеш ли да четеш? Ученикът ще отговори: Мога, светло е вече край мене. Нямам друга цел, освен да ти бъде светло - аз друго не правя паля свещите на учениците. Затова, не питай, когато си гладен, когато си жаден. Не питай за качеството на хляба, за състава на водата, не питай защо те обича приятеля ти, не питай най-вече Него пред когото заставаш като ученик, какви са намеренията Му, не крои ли нещо Той?
Съмнението е най-
страшното
заболяване - пази се.
Свещта е запалена. Разтвори свещената книга, дар от твоите добри деди и изучавай великото изкуство да не се съмняваш в любовта, в светлината, в истината. Не питай и от какво е направена свещта. Това знание нищо няма да те ползува. За тебе е важно да не се съмняваш, когато те нахранят, когато те поят, когато ти предложат топло огнище, когато ти запалват свещта.
към текста >>
79.
4. Свещеният елей
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Тогава едва човечеството намира не само цяр, как да предпази тялото от това страшно заболяване, но и как да пази душата си от най-
страшното
заболяване каквото представлява себичността, егоизма, безлюбието.
Нарушена е великата хармония, това е сигнал, за спасяване на човека. Болестта изчезва, когато причината се премахне. Желанието на народите да градят самостоятелно благоденствие, без оглед на чуждото, желанието на отделния човек да желае доброто само за себе си, неготовността на човечеството да дели по равно благата на природата, не е нищо друго, а индивидуализирането на човека, откъсване от цялото, желанието на ръката да живее самостоятелен живот. Идва момент, когато известни нарушения не могат да се търпят от Великия порядък на Битието - причината натежава и последствието идва. Едва, когато тази причина изчезне, тогава природата открива тайната на човешкия дух - да си помогне чрез някой лечебен стрък.
Тогава едва човечеството намира не само цяр, как да предпази тялото от това страшно заболяване, но и как да пази душата си от най-
страшното
заболяване каквото представлява себичността, егоизма, безлюбието.
Най-ефикасното средство срещу всички заболявания е любовта. Нищо в човека не трябва да му пречи да изяви и да приеме любовта под каквато и форма да е тя. Важното е връзката да не се разруши - важното е първоначалното отношение да не се погази - както е важно ръката здраво да бъде закрепена за тялото, за да обслужва на тялото, но и за да живее тя. Затова тя никога не пита: Трябва ли да обичам? Не питай и ти.
към текста >>
80.
25. “Аз зная ...: есе (5.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Затова примера на Боян Боев остана да блести като най-светла страница в историята на Братството и
безстрашното
отстояване страданието на Паша, начина по който носеше голямото страдание беше безпримерно - той поразен в нозете, тя в очите.
Ала “бедните, простите, болните, хромите, невежите", не искаха, да се проточи срока и да минат с, макар и облекчени “причините”. Имат и куража и силата неизменно да кажат: Сега Учителю, нека сега да е. Времето летеше светкавично и думите се отронваха: Да бъде! Затова тези хора, ние -сега, имахме куража и съзнанието да стискаме устни и пестници и да вървим напред. Съзнавахме и живеехме времето, такива каквито бяхме пред кого сме застанали и какво се очакваше от нас.
Затова примера на Боян Боев остана да блести като най-светла страница в историята на Братството и
безстрашното
отстояване страданието на Паша, начина по който носеше голямото страдание беше безпримерно - той поразен в нозете, тя в очите.
И не само те, не, но нека спрем само до тях, чието житие е една дивна апокрифна история. Нека не се докоснем до тая интимност, за нас не е важен фактологическия материал, колкото удара и силата на строгата принципност, която не пожелаха никога и срещу която и Той не застана. “Чашата горчива, да я не изпия ли?! ” Колко е била силата на горчивината за нас обикновените хора не е от значение, важно е, че тя съществуваше за всички и нямаше ни възможност, ни закон да бъде избегната. “Всички ще минете по този път”.
към текста >>
81.
31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
От тях би могло, не да се вербуват войници и убийци, а хора, освободени от най-
страшното
заболяване - грубия егоизъм и грубия материализъм.
В света няма по-студени течения от тия на егоизма, и по-противни хора от егоистите, себичните, от които една голяма част стараеха се да замаскират своя основен недъг, но напразно, при днешният, деловия при тая видимост, която имаме, трудно става това. Те имат специфична воня, която се разнася й усеща, те са ледено студени и от тях лъха мраз. И когато човек отбягва някой, без да знае причината, нека не се мъчи да гадае, това е миризмата и специфичния студ, който лъха от тия хора. “Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос. Човекът, тая малка, дребна, незначителна величина, за която от памтивека до наши дни се успешно се коват оръжия, за да се унищожава.
От тях би могло, не да се вербуват войници и убийци, а хора, освободени от най-
страшното
заболяване - грубия егоизъм и грубия материализъм.
Човек на новото, човек хуманен, човек, роден да мисли еднакво за благото на всички, като за своето лично . Човекът, тоя малкия, дребен на ръст, човекът важен и значителен до тялото на големия космически Адам, човекът малък болт в тая най-голяма машина - зависеща от него. Като проблем, като уравнение с много неизвестни заемаше толкова голямо място, както повдигането, облагородяването, извисяването на човека до степен на пробудено съзнание, освободен веднъж за винаги от ледения обръч на егоизма, от острите зъби и нокти на материализма. “Дойде глас от небето: Прославих те и пак ще прославя.” За кои? За учениците, които нямаше да се уморяват да разнищят дебелото въже на егоизма и нямаше да се спрат упорито да се справят с обикновените човешките желания, за да изтръгнат отровното жило на тази язва, наречена егоизъм, в чийто ледени обятия лежеше света.
към текста >>
82.
42. Статията „Еделвайс” / П.Г. [Пламен Градющий=Сава Калименов].
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Ужасно, незапомнено беше падането, което стана причина за отваряне на очите му и което бе допуснато само с една цел - да накара този, който вече бе предварително подготвен за това, чиито очи долавяха по някой слаб отблъсък от Светлината и правеха усилия за скъсване завесата на тъмнината - да се разтворят съвсем от ужаса на
страшното
сгромолясване, което разтърси из дъно цялото му същество.
Никога не ще срещне той това, за чието съществуване узна едва днес и което той, без да подозира даже, бе дирил тъй дълго в тъмата и страхотиите на нощта. Никога не ще дочака нещо хубаво в бъдещето, както не помни нищо подобно в миналото и никога не ще види това - той още не знаеше името на Светлината - за което неговите очи започнаха да се отварят едва днес. Човекът вървеше и мислеше, че е сам, а в същото време над него бдеше непрестанно, вземаше грижа за всички негови работи и направляваше всяка негова стъпка към нещо много хубаво, нещо много светло и красиво, към една велика цел - този, който, без човека да подозира това, го съпровождаше от самото начало на неговото скитничество. Човекът мислеше, че винаги е било и винаги ще съществува само тъмнина, а при това над него се разливаха безкрайни потоци светлина и той не знаеше, че трябва само да отвори очите си, за да я види, мислеше, че никога не ще дочака нещо хубаво, а не знаеше, че денят на неговото проглеждане, на неговото освобождаване от оковите на тъмнината беше дошъл. И обзет от тези нерадостни мисли, човекът под тайнственото ръководство на вечно бдящия над него ръководител - направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството на светлината, да му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източник на тая светлина.
Ужасно, незапомнено беше падането, което стана причина за отваряне на очите му и което бе допуснато само с една цел - да накара този, който вече бе предварително подготвен за това, чиито очи долавяха по някой слаб отблъсък от Светлината и правеха усилия за скъсване завесата на тъмнината - да се разтворят съвсем от ужаса на
страшното
сгромолясване, което разтърси из дъно цялото му същество.
Спомен, обезсилен и изранен, почувствувал всичката си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и за пръв път от като се помни из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима, гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини... “Боже! Боже! " - шепнеше душата на своя тайнствен език. И тия думи раздраха завесата на очите му и той прогледа; скъсаха превръзките на ушите му - и той чу - „Око не е виждало и ухо не е слушало" това, което той видя и чу тогава... Той усети, как веригите, които го сковаваха бавно и леко се смъкнаха и с грохот полетяха надолу, като че ли една грамадна ледна преспа смразяваща неговото сърце мигом се стопи под палящите лъчи, неговите чувства се понесоха свободно и обгръщаха вселената, умът му просветна и доби прозорливостта на ясновидец... Почувствува се далеч от тялото си и свободно, леко, с бликаща на буйни потоци радост се носеше нагоре, нагоре!. ... Впит в небесата снежен връх, чиято белина ослепително блестеше.
към текста >>
83.
129. СССР навлиза с армията си в България. Статията „Ден първи = День первый” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 316, 22.09.1944, с. 1, 3
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Плакахме, за първи път, когато след символичното обявяване война от страна на Русия, чухме на сутринта да се носят от Радио-София сладките звуци на любимите руски песни, дълбоки, тайнствени и завладяващи като душата на народа, който ги е дал - знак, че е избегнато най-
страшното
, което не е трябвало дори и да помисляме.
Днес, когато целият български народ с отворени обятия посреща братята руси, синовете на нашите освободители, вестители и носителите на Новия Ден за народа ни и за славянството, днес обхванати от бурен, с нищо неизразим възторг, радостни, свещени сълзи избликат спонтано из най-съкровените дълбини на душите ни и препълват очите ни! Горещи, искрени, свещени сълзи! Сълзи на роден брат, който отново, след дълга раздяла, се хвърля на гърдите на своя по-голям брат. Сълзи, продиктувани от най-мощното, най-великото чувство на братското единение, на братската любов на двама, разделени досега родни братя! Толкова сълзи, толкова радостни, чисти, свещени сълзи, аз видях, о братя, преди още да ви видя между нас, преди още да стъпите на нашата земя, напоена с кръвта на вашите отци, преди още да стисна горещо вашата десница.
Плакахме, за първи път, когато след символичното обявяване война от страна на Русия, чухме на сутринта да се носят от Радио-София сладките звуци на любимите руски песни, дълбоки, тайнствени и завладяващи като душата на народа, който ги е дал - знак, че е избегнато най-
страшното
, което не е трябвало дори и да помисляме.
Плакахме при завръщането на партизаните и политическите затворници. Плакахме при пристигането на първите представители на идващите братя-руси. Днес, целият български народ плаче от радост, днес целият български народ с бурно въодушевление, посреща руските войски, които минават през България. Плачете, българи, плачете! Плачете от радостен възторг вий, верни синове и дъщери на народа си!
към текста >>
84.
131. Великото дело. Статията „Великото дело” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 317, 1.10.1944, с. 1, 3
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Докато се изчистят огромните авгиеви обори на
страшното
минало, ще има смрад, ще има тиня, ще има страдание!
Бог е този, който води народа ни, славянството и цялото човечество, през страдания и скърби, през тъмнина и заблуждение, през разрушения и кърви, през страшни изпитания - към Новия свят, към света на правдата, на мира, на братството и любовта! Негово е Великото Дело, намиращо се още в своето начало, което ще изтрие всички сълзи, ще строши всички вериги, ще даде простор, свобода, възможности за развитие и живот на всички човешки души. Никакво съмнение, никакво колебание и неверие! Бог знае какво върши и защо го върши! Не ние сме, които можем да даваме съвети на Бога!
Докато се изчистят огромните авгиеви обори на
страшното
минало, ще има смрад, ще има тиня, ще има страдание!
Това е неизбежно. То е един велик, неизбежен, необходим процес - процес на очистване. И ние дължим само благодарност на тези, които са поели върху себе си тежката задача и които изцапват ръцете си, дрехите си, телата си, но не и душите си, за да очистят живота и света от страшните грамади натрупано през векове и хилядолетия зло. Това е първата, най-груба, най-тежка, понякога дори и страшна работа, която трябва да бъде извършена. Тя ще пречисти терена, тя ще премахне старото, тя ще отвори пътя за новото.
към текста >>
85.
1.8. Статията „Русия, славянството и човечеството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Зад ужасите на революцията, зад
страшното
кръвопролитие, зад развихрените на воля човешки страсти, зад ужасното стълкновение на противоположните човешки материални интереси, зад всички тия видими, ясни и познати сили, явления и процеси, сблъскващи се, по силата на една желязна необходимост, по силата на една общепозната, ясна и несъмнена земна логика, върху сцената на революцията, зад всичко това, и над всичко това, окото на поета - което много добре вижда всичко земно - вижда още и нещо неземно - той вижда още и нещо невидимо за очите на обикновените люде: - над тази страшна земна буря, зад снежната виелица, той вижда да стои над всичко един светъл и чист образ, един свят образ, един образ, който стои неизмеримо по-високо от всички наши земни страсти, от всички наши земни грижи, интереси и борби - той вижда чистия образ на Христа!
Видял го е, затуй, защото той не е обикновен човек, не е дори учен и философ, а е поет. С други думи, той е видял това, което обикновени, земни очи, не са способни да видят. Революцията - е нещо друго! Тя е нещо съвсем друго!... И докато огромното мнозинство вижда в нея, всеки от своето ограничено гледище, или грозната сцена на разсвирепели, необуздани от нищо човешки инстинкти, или пък, предизвикания от механическия развой на слепи икономически и обществени сили и взаимоотношения час на разплатата, то поетът, който много добре вижда и отлично рисува както едното, така и другото, вижда и нещо повече - той вижда и това, което нито едните, нито другите са способни да видят - Той вижда Христа!...
Зад ужасите на революцията, зад
страшното
кръвопролитие, зад развихрените на воля човешки страсти, зад ужасното стълкновение на противоположните човешки материални интереси, зад всички тия видими, ясни и познати сили, явления и процеси, сблъскващи се, по силата на една желязна необходимост, по силата на една общепозната, ясна и несъмнена земна логика, върху сцената на революцията, зад всичко това, и над всичко това, окото на поета - което много добре вижда всичко земно - вижда още и нещо неземно - той вижда още и нещо невидимо за очите на обикновените люде: - над тази страшна земна буря, зад снежната виелица, той вижда да стои над всичко един светъл и чист образ, един свят образ, един образ, който стои неизмеримо по-високо от всички наши земни страсти, от всички наши земни грижи, интереси и борби - той вижда чистия образ на Христа!
Как е възможно това? - ще запитат мнозина. Ще запитат може би, почти всички. Как е възможно да се свързват помежду си такива ни най-малко нехармониращи се неща: вилнеенето на човешки инстинкти, борбата между противоречивите човешки материални интереси и - светлия образ на Христа! Може би това е само някакъв символ?
към текста >>
86.
1.10. Статията „Русия, славянството и човечеството”. Продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 319 (4), 1.11.1944, с. 1, 4.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Страшното
бреме на изкуплението може да бъде изнесено само на плещите на великите и мощни души.
И в късния час възторжено химни запяват сурови, и в рудници земни разбиват окови, дълбаят сърдцето на вечната Русь! И ето: от мрака възлиза под огнена риза Исус! "Русия" - Ем. П. Димитров Христос, със своята жертва, със своите страдания и с кръвта си, вдъхновен от велика любов, изкупи греховете на людете и откри една нова ера в историята на човечеството. Русия, великия руски народ, следвайки, не по форма, а по същество, не с думи, а на дело, стъпките на Христа, вдъхновяван от същата велика любов, със своята велика жертва, със страданията си и с кръвта си, изкупи и изкупува греховете на човечеството, греховете на всички народи по земното кълбо.
Страшното
бреме на изкуплението може да бъде изнесено само на плещите на великите и мощни души.
Всички други биха били премазани от неговата тяжест. Неум.не хитрост се изисква тук а преди всичко, не до крайност развита наука и техника. Не са от първостепенно значение дори извънредните организационни способности. Всичко това западноевропейските и другите напреднали народи го имат дори в излишък. То, обаче, не е от решаващо значение.
към текста >>
87.
1.13. Статията „Обединение на славянството” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Наистина, ний, всички, цялото човечество, трябва да изкупим и ний изкупуваме миналото,
страшното
, небратско, нечовешко и позорно минало, страшните небратски нечовешки и позорни отношения между човек и човек, между народ и народ, които са царували досега в живота на човечеството.
Той не може да не дойде. Той идва. Никой не трябва да губи вяра. Никой не трябва да се примирява със старото. Никой не трябва да се плаши, никой не трябва да се отдръпва назад пред великото изпитание, което изживяваме и голяма част от което все още ни предстои пред вратите на тази велика нова ера.
Наистина, ний, всички, цялото човечество, трябва да изкупим и ний изкупуваме миналото,
страшното
, небратско, нечовешко и позорно минало, страшните небратски нечовешки и позорни отношения между човек и човек, между народ и народ, които са царували досега в живота на човечеството.
Хилядите, безбройни и неописуеми престъпления, хилядите, безбройни и неописуеми братоубийства на близкото и далечно минало, от които до нашето съзнание са дошли само една малка, нищожна част - всичко това представлява огромния дълг, огромното бреме, огромното и страшно, позорно, кърваво, Каиново петно, което тежи, което потиска, което разяжда от памти века душата на цялото човечество и което може да бъде измито само с мъки и болки, с кръв и страдания. Ето смисъла, ето великия смисъл на нашите страдания, на страданията на нашия народ и на всички други народи по земята. Да се ликвидира веднъж завинаги с миналото, със страшното минало, да се изкупи то с цената на всички необходими жертви. Да се очистим, да смъкнем кървавото Каиново петно от челото си, да изкупим грешките, заблужденията и греховете си, за да можем с чисто сърдце, със спокойна съвест, преминали през огъня на страданието и оставили в него всичко натрупано зло на вековете и хилядолетията, да пристъпим смело и свободно през вратите, водещи към новата ера на земята. Може да вярваме, може и да не вярваме в провидението.
към текста >>
Да се ликвидира веднъж завинаги с миналото, със
страшното
минало, да се изкупи то с цената на всички необходими жертви.
Никой не трябва да се примирява със старото. Никой не трябва да се плаши, никой не трябва да се отдръпва назад пред великото изпитание, което изживяваме и голяма част от което все още ни предстои пред вратите на тази велика нова ера. Наистина, ний, всички, цялото човечество, трябва да изкупим и ний изкупуваме миналото, страшното, небратско, нечовешко и позорно минало, страшните небратски нечовешки и позорни отношения между човек и човек, между народ и народ, които са царували досега в живота на човечеството. Хилядите, безбройни и неописуеми престъпления, хилядите, безбройни и неописуеми братоубийства на близкото и далечно минало, от които до нашето съзнание са дошли само една малка, нищожна част - всичко това представлява огромния дълг, огромното бреме, огромното и страшно, позорно, кърваво, Каиново петно, което тежи, което потиска, което разяжда от памти века душата на цялото човечество и което може да бъде измито само с мъки и болки, с кръв и страдания. Ето смисъла, ето великия смисъл на нашите страдания, на страданията на нашия народ и на всички други народи по земята.
Да се ликвидира веднъж завинаги с миналото, със
страшното
минало, да се изкупи то с цената на всички необходими жертви.
Да се очистим, да смъкнем кървавото Каиново петно от челото си, да изкупим грешките, заблужденията и греховете си, за да можем с чисто сърдце, със спокойна съвест, преминали през огъня на страданието и оставили в него всичко натрупано зло на вековете и хилядолетията, да пристъпим смело и свободно през вратите, водещи към новата ера на земята. Може да вярваме, може и да не вярваме в провидението. Това няма голямо значение. Но факт е, че днес на славянството е възложена историческата мисия - да направи първата решителна крачка към жадуваното от векове и хилядолетия, от неговите най-добри синове -обединение на човечеството. Нам, на славяните, предстои да поведем човечеството из този нов път на истинско величе, красота и благоденствие.
към текста >>
88.
3.6. „Към братята сърби!” (Гласът на българския народ) - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 90, 22.04.1934, с. 1.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на
страшното
минало и ще запечатат навеки нашето единение.
Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло. Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко!
Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на
страшното
минало и ще запечатат навеки нашето единение.
Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него! Да престанем да се обвиняваме взаимно. Кой повече, кой по-малко виновен - нека Бог това отсъди, а ние да се заловим да поправим грешките си. Братя сърби!
към текста >>
89.
3.2. Светлината. Любовта на Бога.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Това е най-
страшното
убийство, самоубийство, най-
страшното
осакатяване и унищожаване на човека като такъв.
Той дори смята, че тук няма върху какво да се мисли. Изгубил е склонността си, способността си да мисли. /Можем ли да смятаме за мисъл преповтарянето на чужди думи? / Дотолкова човек е станал тъп, несъзнателен, невъзприемчив. сляп по отношение на природата, че, в това отношение, в известна степен, той наподобява безсловесните същества.
Това е най-
страшното
убийство, самоубийство, най-
страшното
осакатяване и унищожаване на човека като такъв.
Защото основната, първичната черта, която характеризира човека, това е именно способността му да мисли. За това обезличаване, за това унищожаване на човека като такъв, за най-страшното престъпление спрямо човека - за отнемане способността му да мисли - е виновна съвремената наука, в лицето на тези нейни представители, които считат и налагат своите разбирания за природата и живота като абсолютна истина, която останалата част от хората трябва безкритично и безропотно да приемат и повтарят... Под влиянието, под хипнозата на „авторитетни учени", хората са престанали да мислят. Затова природата е затворена, заключена, запечатана книга за тях. Затова природата в своята целокупност за тях е само съвкупност от материя, а животът - сбор от механически, без цел, без план, без разум действуващи сили. Как човек може да види, да открие смисъла, съдържанието, целта, същината на природата и живота, и на отделни дадени явления в тях, когато предварително му е внушено, че те не съществуват, т.е.
към текста >>
За това обезличаване, за това унищожаване на човека като такъв, за най-
страшното
престъпление спрямо човека - за отнемане способността му да мисли - е виновна съвремената наука, в лицето на тези нейни представители, които считат и налагат своите разбирания за природата и живота като абсолютна истина, която останалата част от хората трябва безкритично и безропотно да приемат и повтарят... Под влиянието, под хипнозата на „авторитетни учени", хората са престанали да мислят.
/Можем ли да смятаме за мисъл преповтарянето на чужди думи? / Дотолкова човек е станал тъп, несъзнателен, невъзприемчив. сляп по отношение на природата, че, в това отношение, в известна степен, той наподобява безсловесните същества. Това е най-страшното убийство, самоубийство, най-страшното осакатяване и унищожаване на човека като такъв. Защото основната, първичната черта, която характеризира човека, това е именно способността му да мисли.
За това обезличаване, за това унищожаване на човека като такъв, за най-
страшното
престъпление спрямо човека - за отнемане способността му да мисли - е виновна съвремената наука, в лицето на тези нейни представители, които считат и налагат своите разбирания за природата и живота като абсолютна истина, която останалата част от хората трябва безкритично и безропотно да приемат и повтарят... Под влиянието, под хипнозата на „авторитетни учени", хората са престанали да мислят.
Затова природата е затворена, заключена, запечатана книга за тях. Затова природата в своята целокупност за тях е само съвкупност от материя, а животът - сбор от механически, без цел, без план, без разум действуващи сили. Как човек може да види, да открие смисъла, съдържанието, целта, същината на природата и живота, и на отделни дадени явления в тях, когато предварително му е внушено, че те не съществуват, т.е. че - „няма разум в живата и мъртва природа"? Нали това е върховната сентенция на съвременната материалистична наука?
към текста >>
90.
16.13. Легендата за полегналия великан на Рила
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
16.13. ЛЕГЕНДАТА ЗА ПОЛЕГНАЛИЯ ВЕЛИКАН НА РИЛА И тогава идваше най-
страшното
, през нощта!
16.13. ЛЕГЕНДАТА ЗА ПОЛЕГНАЛИЯ ВЕЛИКАН НА РИЛА И тогава идваше най-
страшното
, през нощта!
Чуваш как планината бучи, планината говори! Чуваш гласове на много същества! Чуваш живота на едно минало човечество, което е втъкано в тези скали! И спомням си, тогава Борис Николов разказваше една легенда, разказвана от времето на Учителя. А от Салоните, като се погледне нататък към Мальовица, се виждат контурите на планината, и се очертаваше фигурата на един Великан, който е легнал.
към текста >>
91.
23.2. Голямата върволица
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Обаче, най-важното и най-
страшното
е, че Борис вкарва в тази бригада хора затворници, с които е бил в затвора.
Той не е за никаква работа. Това го виждат всички негови познати, приятели и онези с които той е работел в една и съща бригада. И тогава решават да го подпомогнат, и да направят бригада. Тази бригада се включва като мозайкаджийска бригада в Министерството на строежите на министър Пеко Таков. И започват да им дават обекти.
Обаче, най-важното и най-
страшното
е, че Борис вкарва в тази бригада хора затворници, с които е бил в затвора.
Някой от тех могат да работят, но имало е такива, които изобщо не могат да се движат, не могат да хванат лопата. И така, сложил 3-4 човека, някакви от Габрово, от рождения му град Габрово. Те изобщо не могат да работят, други им изкарват надниците, други им изкарват заплатите. И така, обаче, минават месеци, минават години и онези започват да реагират другите, другите реагират срещу Борис. И постепенно, постепенно някои го напускат.
към текста >>
92.
11. „Изгревът, том 29
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
А сега се пригответе да чуете от мен най-важното и най-
страшното
, което се случи!
После написах надписите, подредих ги по номера, написах бележките, които изпратих на Полина Тодорова Петкова от гр. Видин да ги въведе. Направи разпечатка и ми ги изпрати отново. Накрая и надписите под снимките, и бележките бяха предадени на Вихър Пенков. Той употреби големи усилия, докато окончателно ги подреди и приготви за печат.
А сега се пригответе да чуете от мен най-важното и най-
страшното
, което се случи!
Аз започнах да подреждам снимките. Аз всички снимки ги познавам, зная историята им и познавам онези, които са заснети с Учителя Дънов. Техните спомени са публикувани в „Изгревът", заедно с техните снимки. Зная и познавам всичко, защото са преминали през мен, в разстояние на 28 тома. Но когато започнах да ги подреждам, получи се голямо напрежение, дори атака срещу мен!
към текста >>
93.
1. Мисли на Учителя Дънов от Съборни беседи, 1927 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготовителен път, дето ще видите друго огледало, а после, като ви приготвят, ще се натъкнете на
страшното
огледало.
Нека благодарим в душата си за всяка скръб, която иде и да кажем като псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих." 1.8. СТРАНИЦА 654 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г., „Изгревът", том 29 и с. 226 от томчето „Пътят на ученика", Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.) „Като влезете в духовния живот, в новия живот, както го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път.
В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготовителен път, дето ще видите друго огледало, а после, като ви приготвят, ще се натъкнете на
страшното
огледало.
Ученици, които бързат много, като влезат в духовния живот, натъкват се, именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-после се отчаят и казват: „Тази работа не е за мен, аз съм много грешен човек." И погледнеш, този човек хванал кривия път." 1.9. СТРАНИЦА 655 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г., „Изгревът", том 29 и с. 230-231 от томчето „Пътят на ученика", Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.) „При сегашното положение, в което се намирате, само ония хора са разумни, които страдат дълбоко и съзнателно.
към текста >>
94.
4. Неделно утринно слово: 13 юли 1941 г
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
Любовта е най-правото в света, но и най-
страшното
.
4. НЕДЕЛНО УТРИННО СЛОВО държано на 13 юли 1941 г. Хората, които се занимават с любовта, трябва да бъдат много внимателни.
Любовта е най-правото в света, но и най-
страшното
.
Няма по-хубаво нещо от нея, когато тя дойде в дома ви, но няма и по-страшно нещо от нея, когато тя напусне дома ти. Смъртта нищо не е при това. Ти казваш: „Не ме обичат! ” Ти не мислиш право. Слънцето те обича, водата те обича, звездите и снеговете те обичат, Бог те обича.
към текста >>
95.
Съдържание
,
,
ТОМ 33
Страшното
куче е пазач на прага на колибата 145.
Как да се премахне неправдата в света 141. Противоречията и гарваните на кръстопътя 142. Слънцето и светлината в душата II. В колибата на Христов 143. В колибата на Христов - разположение и описание 144.
Страшното
куче е пазач на прага на колибата 145.
Двата живота на двамата господаря 146. Срещата с пепелянката 147. Молбата за съвет 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев 149. Заекването е спирачка, ограничение на нарушението 150.
към текста >>
96.
32. 300 души (човеци) - на студа пред прозореца
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Бледа сянка на страх премина отново през
безстрашното
му и гордо самосъзнание!
Нещо по-мощно, по-силно беше ги довело и държало тук! Той също констатира, че тези лица в болшинството си не бяха от средата на видни държавници и учени, нито на поети и философи, още по-малко на доктори и професори, за някакви таланти и гении не можеше и да мисли. Те бяха хора скромни, на никого неизвестни - работници, чиновници и повече учители... Да не кажа нещо повече: те бяха същите лица на простите, неуки Христови ученици, възкръсналите през вековете рибари, събудили се от хилядолетния си сън, за да слушат отново своя Учител, които тъкмо сега със своето нищожество, като с най-силно оръжие разтърсиха из основи и сринаха до земята великата Римска империя. Наистина, той забеляза тук и висши офицери в униформа и хора с интелигентни лица... „Трябва да говори увлекателно! ” - си каза подполковника, и въздъхна със завист!
Бледа сянка на страх премина отново през
безстрашното
му и гордо самосъзнание!
За пръв път почувствува съмнение в себе си: „Дали бих могъл да накарам толкова хора да се изложат на този студ, без принуда и материални интереси? ” - И за успокоение си каза: „Ще го видя. какво знае! Аз мога да издържа на много по-големи изпитания от всички тук! По цели дни и седмици съм лежал в пълни с вода окопи.
към текста >>
97.
40. От къде започнаха борбите
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Новото в днешната борба беше това, че не срещна почти никаква съпротива, както се бе случило с Наполеон в Русия, което беше най-
страшното
!
21, с. 9.] Разбира се, борбата и страданията му до тук не спират, те продължават и ще продължават до самата му смърт! Обаче, днес борбата беше съвсем различна от всички досегашни! Той щеше да бъде победен! Всичките му планове и стратегия, щяха да се провалят и обърнат против него!
Новото в днешната борба беше това, че не срещна почти никаква съпротива, както се бе случило с Наполеон в Русия, което беше най-
страшното
!
Непрекъснато му се струваше, че нищо не му пречи да победи, но винаги победата много ловко му убягваше. Беседата беше към своя край. Учителят стоеше все същият - кротък, благ, смирен и непобеден! Друга една особеност на тази борба беше, че нямаше вече отпущане. Победен щеше да бъде, но работата не беше в това, с това не се свършваше както винаги досега - със страдания, наказания или уволнение.
към текста >>
98.
44. Капитанът, който остана на поста си
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Тук направих и най-
страшното
нещо през живота си!
” -После друг: „Ранен е! ” - И аз си повдигнах главата от окопа, и видях как се гърчи на земята в локва кръв. Цялата рота без команда, като един човек напреднахме, отблъснахме противника и задържахме позицията.* ['Любомир Христов Лулчев като офицер - виж „Изгревът”, т. 31, с. 728-734.] Аз го грабнах и изнесох от сражението, превързах го както можах.
Тук направих и най-
страшното
нещо през живота си!
Знаеш ли Учителю колко гаден човек съм? - млъкна и преглътна.
към текста >>
99.
144. Страшното куче е пазач на прага на колибата
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
144.
СТРАШНОТО
КУЧЕ Е ПАЗАЧ НА ПРАГА НА КОЛИБАТА На циментовата площадка пред вратата на колибата, като „пазач на прага” лежеше черно куче с бяло петно на челото.
144.
СТРАШНОТО
КУЧЕ Е ПАЗАЧ НА ПРАГА НА КОЛИБАТА На циментовата площадка пред вратата на колибата, като „пазач на прага” лежеше черно куче с бяло петно на челото.
И то като Андрей беше пред прага на „новото”, за което говореше бялото петно на главата му. Кучето беше мъник, а на Андрей се стори необикновено голямо, зло, от специална порода, някакъв хибрид от булдог и вълк или нещо подобно, специално дресирано да разкъсва хора!... В това, че такова видя кучето нямаше нищо чудно, нито невероятно! Напротив, напълно в реда на нещата, защото много често с всички се случва да се самозалъгват като преувеличават или намаляват, да виждат нещата невярно; да търсят в тях само, което им се иска; да вярват и настояват и като явно виждат, че нещата не са такива, каквито ги твърдят. Но при нашия случай, заблуждението не е същественото, защото то е постоянен спътник в живота на хората.
към текста >>
Андрей се страхуваше не от кучето - „
страшното
куче” е само какъвто и да е претекст, за което можеха да му послужат още много неща около колибата и в самия него.
Но при нашия случай, заблуждението не е същественото, защото то е постоянен спътник в живота на хората. Важното е, че заблуждението е резултат или, че то е черупката, зад която или в която е скрито същественото - ядката! Няма да сбъркаме, ако кажем, че същественото е резултат от един кибернетичен процес, сбор, смесица, съединение или всичките наедно от много сложни, разнообразни, едновременни, заплетени, различно съчетани процеси, съображения, смесици и съединения от миналото и настоящето, преплетени наследствености... и още много и много обстоятелства, съчетали се светкавично в съзнанието на Андрей, и в краен резултат той видя мъника страшен!.... За това, което ставаше и стана в него, той никога не беше помислял, както и повечето хора не помислят за съществуването, сложността и особеността на толкова много процеси, които непреривно стават в тях, а тъкмо от тях зависи живота, щастието и нещастието им! Много причини могат още да се изброят за самозаблуждението на Андрей, но факта оставаше един.
Андрей се страхуваше не от кучето - „
страшното
куче” е само какъвто и да е претекст, за което можеха да му послужат още много неща около колибата и в самия него.
При Христов в колибата бяха идвали с десетки хиляди хора, но при никой от тях не беше се явявало желание да се върнат. Напротив, те правеха всичко възможно да ги приеме, защото той понякога и някой не приемаше. Андрей на няколко пъти вече искаше да се върне, и колкото по се приближаваше до колибата, толкова то по-силно ставаше. То идваше из дълбините на неговото същество, и само от време на време изплуваше на повърхността на съзнанието му. Тогава той потърсваше мотиви да се убеди, че трябва да се върне.
към текста >>
100.
161. Планини от страдания водят човека към Голгота
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Планини от страдания съм преминал и продължавам да преминавам, и отивам към най-
страшното
за всички хора страдание - Голгота!
Избра най-трудното, най-невъзможното и това, което носи най-много страдания! Може би това избра, като си мислеше че книгите са ме направили това, което съм и което ти искаш да бъдеш? Книгите са били и са най-малкото нещо в живота ми. Това, което виждаш и ти харесва е само едната страна на истината - резултатите, плодовете, за които съм заплатил много скъпо - със страдания. Трябва да те предупредя: корените на това дърво, плодовете, на което те съблазняват, са в твърдата и черна земя и са поливани с горчиви сълзи!
Планини от страдания съм преминал и продължавам да преминавам, и отивам към най-
страшното
за всички хора страдание - Голгота!
Нали ти дойде да те освободя от страданията ти, а това което желаеш, ще ти донесе още по-големи и страшни страдания! - Не Ви разбирам господин Христов, или разбирам само съвсем смътно. Но аз имам само едно желание - да бъда като Вас! Казал съм и няма да се откажа от него! - Това е много добре, но ще можеш ли да издържиш?
към текста >>
НАГОРЕ