Търсене в текстове за 'Страшното'

Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение.

Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ". Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия [вж. бел. №81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата. И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно.
към текста >>

Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия.

Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението. Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора. В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа". Каква гавра е това.
към текста >>

Това е страшното.

Учителят отлично вижда и знае докъде е стигнало съзнанието на съвременните хора и какво може да се очаква от тях. Той предупреждава: „Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение? Те могат да го купят, но, за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. стария порядък." (46, с. 119) Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77)
към текста >>

Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите.

Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите.
Как фучи вятърът и се бие в скалите като мощна водна струя, падаща от високо. Как реве тука той, като че хиляди бойни тръби, като викът на Хаджи Димитра, зовящ от тука към свобода поробените си братя.А може би планината си говори винаги така - или пък това са стари хайдушки песни; когато тук се събирали свободолюбиви сърца и върху тая дооблачна вие са чертали съдбините на своята родина.Стоя върху Чаталка. Викат ме, не слизам. Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи. Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът. Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле.
към текста >>

Навярно те виждат страшното ми сгорещяване и се спуснаха да ме разхладят.

Отгърмя, отщрака машината му надоле и за миг изчезна.Отново настъпи тишина. Обгърна ме пак прелестта на храстите, поточетата и цветята.Притискат ме мъгли. Сякаш искат да ме полюлеят в бяла люлка. Това са горски духове, които обичат да си играят... О, елате, разходете ме! Колко е хубаво! Навярно те виждат страшното ми сгорещяване и се спуснаха да ме разхладят. Пак слънце, пак мъгли. Пак слънце! Тъй ме нацелува то, че добре опари кожата ми, изгоря лицето ми като на суданка. Но, мой велики приятелю, аз не ти се сърдя! Та нали ти нагряваш така житното зърно, че то се опича в класа и става годно за храна!
към текста >>

И бурята, и страшното хъркане на двамината ме подлуди, тъй си и осъмнах.

Пороен дъжд шиба върху новата палатка, огнени змии преминават по небето и осветяват палатката за миг. Буен вятър сякаш искаше да премести някъде палатката на естонеца и хлад, пронизващ студ мина по нас.Сред нощ бурята спря. Небето се изясни. Огря луната. Walter спеше тихо, като младенец, но другите тъй хъркаха, сякаш колеха две чудовища и те се мъчеха да се спасят. И бурята, и страшното хъркане на двамината ме подлуди, тъй си и осъмнах. През импрегнираното платно грееше ясна луна; тя сякаш ме държа будна цялата нощ, за да видя как спят хората всред бурната нощ.Осъмваме с ведро утро. Заразпъваха се нови палатки. Разкаляният бивак се почисти. Върху стъкменото огнище се награмадяват сухи дърва. Чайниците са поставени вече.
към текста >>

Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие.

Приготвих стаята още на 20.IV. и Еленка изми подовете и вечерта Думанова спа в моята къща, защото Иван и Васил й превозиха през деня багажа.29.V.1936 год., петъкСън: Намирам се в някакаво си здание каменно, голямо, но е в една долина. С някого бяхме вътре, но с кого, не съм запомнил, обаче помня, че стана нещо като земетръс, но особен земетръс, и ние веднага изтичахме вънка; аз загледах: отгоре започнаха да се свличат камъните, като че ли са вода, текат и с шум се свличат надолу, а някои много силно се търкаляха и с такава сила, че аз си мислех, какво само ако един улучи зданието, защото ще рухне и ще ни затисне. Камъните със сила минаваха около зданието, но никой не го улучи и мен не докачи. Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах.
към текста >>

до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера.

Отгоре на самовара има свирка която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри.Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре.
към текста >>

С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри.

По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри.Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч.
към текста >>

Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода.

Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака.
към текста >>