Търсене в текстове за 'Стихотворение'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойдеш при царската порта, ще те накарат да декламираш едно стихотворение или да кажеш някоя сентенция, или да изпееш една песен, или ще направиш някоя постъпка, за да те изпитат.
ИМАМЕ ДОМ НЕРЪКОТВОРЕН Бяхме на общ обяд, седнали на външните маси. След като приключихме с храната, един брат засвири с цигулката си и всички се събраха при масата на Учителя. Така изпяхме няколко песни, а след това стана въпрос за заминалите. Като отидете в онзи свят, ще се съберете с хора, които еднакво мислят с вас и имате еднакви идеи. Като дойдеш при царската порта, ще те накарат да декламираш едно стихотворение или да кажеш някоя сентенция, или да изпееш една песен, или ще направиш някоя постъпка, за да те изпитат. Гайлер бил тенекеджия и като умрял, имал 10 000 лева. Жена му не знаела къде е документът за парите, но той се явил на сън и ѝ казал къде е. След смъртта си д-р Сарафов се явява няколко пъти на една жена и я моли: „Молете се за мен, че аз приживе никак не съм се молил.“ Освен това, той я лекува от флебит, праща я в Чамкория, където пристига и д-р Митаков и по съвета на умрелия жената става негова пациентка. Когато чувате пукане от заминалите, те разговарят с нас: един път пукане значи „не“, два пъти – „донякъде“, три пъти – „да“, четири пъти значи „без всяко съмнение“. Една ваша хубава мисъл, отпратена към същества от онзи свят, те я възприемат и сърцето им затрептява.
към текста >>

2. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово.
От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема.
към текста >>

3. 5_11 ) Стихотворение от Стела Белмен, Франция - Боян Боев (1883 – 1963)

СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ СТЕЛА БЕЛМЕН, ФРАНЦИЯ
СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ СТЕЛА БЕЛМЕН, ФРАНЦИЯ През 1937 г. Учителя подари на Стела Белмен своя портрет. По този повод тя написа стихотворение на френски, а тук го излагаме в свободен превод на български. ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ Бащинска доблест и доброта, насочена към хората;
към текста >>

По този повод тя написа стихотворение на френски, а тук го излагаме в свободен превод на български.
СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ СТЕЛА БЕЛМЕН, ФРАНЦИЯ През 1937 г. Учителя подари на Стела Белмен своя портрет. По този повод тя написа стихотворение на френски, а тук го излагаме в свободен превод на български. ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ Бащинска доблест и доброта, насочена към хората; Същество, което знае и вижда, и простира ръце към нас; мощен глас, който ни говори за Истина, Чистота и Разумност; сърце, което чете в сърцата... Смълчание на лицето Си
към текста >>

4. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано по време на екскурзията.
Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой схваща лицето като нещо обикновено; не, то е един велик свят. Има нещо Божествено в лицето. Когато го погледнеш, ще видиш къде си, дали си в Млечния път, или на Земята. Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може душата постепенно да се изявява. Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано по време на екскурзията. Учителя каза: Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център – на красноречието – горе на челото, отстрани. Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи.
към текста >>

5. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл.
Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото. Щом се възприема излъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва, то трябва също да се приеме и че за да има психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм. В полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл. И всеки метагном сам безпогрешно сформира стихотворението и посочва поета; тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало в отвъдното. Друг случай е паранормалното цитиране на места из дадени книги. В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома местонахождението на библиотеката, после рафта с дадена книга, посочва определена нейна страница с пасажа, който разглежда съответен въпрос. Друг опит е правен с вестници: метагномът посочва мястото и съдържанието на съобщение даже преди неговото публикуване. Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а при случая с вестника може да се приеме, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома.
към текста >>

И всеки метагном сам безпогрешно сформира стихотворението и посочва поета; тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало в отвъдното.
Щом се възприема излъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва, то трябва също да се приеме и че за да има психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм. В полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл. И всеки метагном сам безпогрешно сформира стихотворението и посочва поета; тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало в отвъдното. Друг случай е паранормалното цитиране на места из дадени книги. В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома местонахождението на библиотеката, после рафта с дадена книга, посочва определена нейна страница с пасажа, който разглежда съответен въпрос. Друг опит е правен с вестници: метагномът посочва мястото и съдържанието на съобщение даже преди неговото публикуване. Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а при случая с вестника може да се приеме, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома. При познаването на някои пасажи от книги може да се предположи, че тези данни се вземат от паметта на някой друг човек, и то от неговото подсъзнание, обаче всичко това звучи изкуствено и пресилено.
към текста >>

6. 82) Разговор с руския поет Игор Северянин - Боян Боев (1883 – 1963)

Брат Пампоров, който присъстваше на срещата, спомена, че Игор Северянин пише стихове върху новата култура, че от него е стихотворението „Долу войната“ и че той изтъква колко гнила е тази стара култура.
Ала още тежки години идат. Поетът каза, че не обича града и че живее край брега на морето, близо до една голяма гора при Финския залив в Естония. Вие по природа не сте от мирните хора, имате активен ум. Жената на поета сподели, че често вижда неща, които се сбъдват. Вие имате силни възприятия. Брат Пампоров, който присъстваше на срещата, спомена, че Игор Северянин пише стихове върху новата култура, че от него е стихотворението „Долу войната“ и че той изтъква колко гнила е тази стара култура. Поетът каза: „Навсякъде бях приет добре, но в България като че ли чувствам хората по-близки. Ще ви разкажа една моя житейска опитност. Видях се в Рига през ноември 1930 г. с ясновидеца Георг Финк. Той ми предсказа, че ще избегна една катастрофа в Югославия.
към текста >>

7. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител.
Един свещен храм се крие във всеки едного и там гори един пламък, неугасим и сред най-големите житейски бури. И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра.
към текста >>

8. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Тая идея е добре изразена в стихотворението в проза „Имортела” от Вл.
Искаш ли да помогнеш, с каквото можеш, поне с една шепа пясък, с няколко тухли! Колко е радостно настроението на онзи, който работи за това здание! Не се отхвърля ничия помощ! Но който иска да помага на това здание, той преди всичко трябва да е способен, трябва да има як гръб, да носи камъни и тухли! Не стига само желанието.”[7] Тая идея е добре изразена в стихотворението в проза „Имортела” от Вл. Хисаров: „Моето слънце е великият човешки подвиг, о, безсмъртна. Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живеещо за другите сърца. Моята пролет - пробуждането на човечеството. Моята скръб е скръб на всички земни плебеи. Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота, страст, що нагорещява изстинали железа.
към текста >>

9. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

сама е съчинила по този случай едно стихотворение, предназначено за децата.
А Слънчо води борба с дядо Мраз, за да възцари царица Пролет. Ще се представи на децата, как пътува царицата, как пристига. Тя носи много неща. Отива при цветята и им отваря пъпките. Отива при клонковите пъпки и ги отваря, за да покарат листата.” Даже учителката В. сама е съчинила по този случай едно стихотворение, предназначено за децата. Ще приведа само един стих от стихотворението й за царица Пролет: „Пристъпва с чудни стъпки, невидима за нас. Разтваря всяка пъпка в уречения час! ” Вторият период е период на въображението, а каква богата храна му дават такива художествени образи. С голям успех може да се приложи този метод при всички условия в първоначалното училище. Например първоначалната учителка Д.А.- с художествен усет си е служила с него при запознаване на децата с опрашването на цветята от пчелите, поникването на житното зърно, зимния живот на пъпките, листопада и пр.
към текста >>

Ще приведа само един стих от стихотворението й за царица Пролет: „Пристъпва с чудни стъпки, невидима за нас.
Ще се представи на децата, как пътува царицата, как пристига. Тя носи много неща. Отива при цветята и им отваря пъпките. Отива при клонковите пъпки и ги отваря, за да покарат листата.” Даже учителката В. сама е съчинила по този случай едно стихотворение, предназначено за децата. Ще приведа само един стих от стихотворението й за царица Пролет: „Пристъпва с чудни стъпки, невидима за нас. Разтваря всяка пъпка в уречения час! ” Вторият период е период на въображението, а каква богата храна му дават такива художествени образи. С голям успех може да се приложи този метод при всички условия в първоначалното училище. Например първоначалната учителка Д.А.- с художествен усет си е служила с него при запознаване на децата с опрашването на цветята от пчелите, поникването на житното зърно, зимния живот на пъпките, листопада и пр. Учителят трябва да умее да си служи във всеки момент с метода на съпоставянето.
към текста >>

10. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето.
Роден език и чужди езици Те трябва да се учат с помощта на усет за ритъм и тон. Художествен елемент трябва да прониква обучението по тях. Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр. Един учител разказва, какъв голям успех е имал, когато бил учител в първо отделение, с приложение на драматизацията. Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето. Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички. И на другия ден пак искали да се повтори. Много разкази, приказки, легенди и пр.
към текста >>

11. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано днес тук, на Витоша.
Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може душата постепенно да се изявява. То е най-красивото нещо! Най-напред ще знаеш защо Господ ти е турил носа, устата, ушите, очите, Всички тези мускули, веждите. Ще знаеш колко косми имаш на главата си. После, ще знаеш защо Господ е турил клепачите ти... Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано днес тук, на Витоша. Учителя каза: - Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център - на красноречието, той е горе на челото, отстрани. Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи.
към текста >>

12. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Върху стила на беседите ще кажа: Едно дете може да говори много логично, като заучи някое стихотворение.
Какво не съм давал? - Съживил съм ги от смъртта, материалното положение съм оправил, дълговете им съм плащал, а в замяна нищо не съм взел. Така аз разбирам любовта - в даването. Нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Ето как ще стане побратимяването. Върху стила на беседите ще кажа: Едно дете може да говори много логично, като заучи някое стихотворение. Да говори човек логично, не е мъчна работа. Има известни правила, които ще заучиш. Нещата в природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Някои беседи са чисто хирургически.
към текста >>

13. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител.
Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви. В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората. Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител. Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта. Също така първоначалният розенкройцерски орден, който се учредил на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц. Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос. Според Херметическата Мъдрост, "туй, което е долу, е подобно на това, което е горе".
към текста >>

14. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение:
Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен проблем. Когато човек придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието на ума и съзнанието на сърцето. Само когато човек съедини, хармонизира ума и сърцето си, той може да постигне тази чистота, за която копнее. Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога. Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко. И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение: "Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора." С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето става чисто и се пробужда като око. Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога. Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото. Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие.
към текста >>

15. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Редно е в разказна форма предварително да обясним съдържанието и непознатите думи на стихотворението.
Започва се с римушките. След тях преминаваме към стихчетата с едно куплетче. По-късно — с две и с три. Излишно е да обременяваме детската памет с дълги стихотворения. Едно, две до три куплетчета, предадени и заучени ясно и художествено, изпълняват достатъчно добре възпитателната си задача. Редно е в разказна форма предварително да обясним съдържанието и непознатите думи на стихотворението. Заустягането следва изцяло, като се повтаря дословно. Няма защо да се заучи стихотворението в един ден. Ще. го повтаряме всеки ден, по няколко пъти изцяло, докато го научим. Един репертоар от няколко стихотворения, подбрани в духа на времето, сезона и интереса на децата, са всякога приятно и полезно упражнение на детската памет и говор. Книжовна реч.
към текста >>

Няма защо да се заучи стихотворението в един ден. Ще.
По-късно — с две и с три. Излишно е да обременяваме детската памет с дълги стихотворения. Едно, две до три куплетчета, предадени и заучени ясно и художествено, изпълняват достатъчно добре възпитателната си задача. Редно е в разказна форма предварително да обясним съдържанието и непознатите думи на стихотворението. Заустягането следва изцяло, като се повтаря дословно. Няма защо да се заучи стихотворението в един ден. Ще. го повтаряме всеки ден, по няколко пъти изцяло, докато го научим. Един репертоар от няколко стихотворения, подбрани в духа на времето, сезона и интереса на децата, са всякога приятно и полезно упражнение на детската памет и говор. Книжовна реч. Обикновено децата предпочитат живата, говорна реч. Прочетената приказка обаче въвежда детето в света на книжовността, поради което по-късно добре е от време на време да прочитаме приказка или разказче.
към текста >>

16. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Напишеш едно стихотворение за едно изворче, за едно цвете, ти трябва да преживееш живота на този извор, живота на това цвете.
Ще кажете: „Опасна работа е." Да, опасна работа е. Като дойде Бялото Братство, то ще отмери всичко справедливо. Всеки трябва да знае какво нещо е право. Ти, каквото пишеш, трябва да вложиш душата си, да вложиш своята мисъл, своето сърце, своята воля, да изкажеш истината. Изкажи тази истина просто, с душата си, а не да я забулиш. Напишеш едно стихотворение за едно изворче, за едно цвете, ти трябва да преживееш живота на този извор, живота на това цвете. Не мислете, че тия извори са безжизнени. Те са живи, те страдат. Тия извори, тия цветя са живи, в тях има такъв един морален стремеж, какъвто едва ли долавят съвременните хора. Сега за пример искаме да докажем защо съществува материализмът? Има си причини.
към текста >>

17. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с.
Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? " (19, с. 25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите — не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26) Учителя отлично се справя с тази мъчна задача — да преведе Божествените Закони на подготвения, но още недоразвит български език. Всяка дума в беседите му е поставена на своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи Велик Дух, който е дал Словото — с Бога. „Не изопачавайте истината! Не изопачавайте и моите думи! Не лъжете в мое име, не позволявам това.
към текста >>

18. 7.53 Димитрина Антонова - Светозар Няголов ( -2013)

Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" — за невидимите връзки, които свързват душите.
Значи, той е внушил на Мария Христова да услужи на Димитрина в този труден за нея момент, а тя отхвърля Божието благословение. Димитрина остава да живее на Изгрева, завършва висшето си образование, започва да работи, пише стихове и разкази. Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" — за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителя му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива.
към текста >>

Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония.
Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" — за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителя му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва.
към текста >>

19. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение.
Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитириха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти. По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намираме. Концертът завършваше с обща молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка. Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г. Всяко посещение, даже и всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им. Такава екскурзия на езерата е благословена.
към текста >>

20. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива душа.
И защото Учителят на Бялото Братство бе положил основите на своето учение върху Словото на Христа, и който няколко пъти, макар много внимателно повдигна крайчеца на триизмерната завеса, не показа всичко онова, което можеше и знаеше. Ние сигурно толкова можехме да понесем. Той ни поучаваше на добродетели, на висока духовна нравственост, защото това е повече от всяко „чудо“, повече от всяка магия. Когато Учителят поднасяше на хората истината за живота и чертаеше пътищата за развитието, тези истини биваха възприемани от слушателите му така, както се възприема хляба, който ни храни, без да се прави химически анализ на съдържанието му. Тайната на въздействието беше в това, че думите, които той казваше, бяха написани с могъща сила. Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива душа. Ето защо такива сензационалисти, които търсят доказателство за Бога в свръхестествените явления и спиритическите сеанси, във виденията и факирските чудеса, когато се приближат до учението на Бялото Братство казват: „Тези неща ми са познати, кажете ми нещо необикновено“. Да се научиш да мислиш, да се научиш да се храниш и спиш, да научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си себичността, егоизма, страха и суеверието, за някои фантасти на духовна почва са „познати“ неща. Това познанство прилича на туй, когато гладен човек се запознава с храната - с хляба и с плодовете, като ги гледа през дебелите стъкла на някоя витрина. Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“.
към текста >>

21. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Може да е „извадка“, може да е свободно резюме, може да е стихотворение от А.
Те съдържат приемливи текстове и доста приятни мелодии, които обаче нямат нищо общо с окултната музика, за която се говори в беседите. Има доста разточени, тук-таме сладникави мелодии, напомнящи песните на градска романтика, но с поучителен и някак сладостно прошепнат текст - песни, подходящи за въздържателни компании, за уютни разговори и вечери, но те са на астрономическо разстояние от песните на Учителя, наситени с мистичен, понякога със строг, дори и категоричен призив към душата бродница, други пък с дълбока, сякаш космическа тъга, но не и със сладникавото самодоволство на ония песнички, които припомнят на пеещия, че е вече спасен и вече нищо друго не му остава, освен да се наслаждава на собствената си заслуга за това „спасение“. И разкази, и стихове, и картини се появиха, между които едно прецизно око би избрало тия от тях, които се броят върху пръстите на една ръка. Тези произведения никой не отрича, но те - и песните, и литературните творби, и картините - трябва да носят името на своя автор, за да не се смесват с това, което е дело на Учителя и което се е родило в процеса на работа в окултната школа. Вярно е, че Учителят нееднократно е заявявал, че не иска да го цитират буквално и фанатично, но всяко нещо, което не е цитат от беседите, поставен в кавички, трябва да носи и наименованието на своя жанр. Може да е „извадка“, може да е свободно резюме, може да е стихотворение от А. Б., разказ от В. Г., песен от Д. Е., философски трактат от К. 3. или най-после, както е настоящето произведение, материалите на което са събрани от различни ученици, получили или издирили известен материал за живота и делото на Учителя. Такава е етиката на творчеството по целия свят при всички случаи, където се третират идейни и мирогледни въпроси.
към текста >>

22. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Едва имахме време да закусим в ресторанта, където чухме малко есенна музика на грамофон и едно ново стихотворение „На пазара".
Всяко дете си отиде в къщи доволно, с задача да мисли за работата, която му предстоеше на следния ден. Трети ден. Всеки идваше с, пълни ръце. Носеха се кутии за нареждане и везни, хартии за кесии, дъски, плодове, зеленчуци и какво ли не още. Колко много бяха мислили всички вкъщи за общата игра! Цялата сутрин мина неусетно в уреждане и организиране на общия пазар. Едва имахме време да закусим в ресторанта, където чухме малко есенна музика на грамофон и едно ново стихотворение „На пазара". Преди да си тръгнем, имахме общ разговор, на който дадохме оценка на работата си и план за предстоящата такава. Четвърти ден. Необходима ни беше повече стока. Ето защо от сутринта се заехме всички с производство. За разнообразие започнахме да правим зеленчуци и плодове от глина.
към текста >>

23. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Всяко дете каза по един номер: песен, стихотворение или игра.
Рибките изиграха с песен „Веселите рибки", След играта моряците спуснаха мрежите и ловиха риби. Последните преместиха столчетата и седнаха в парахода. 5. Момиченцата рибки станаха млади девойки и сервираха закуски (и тук имаше какво да видят родителите). 6. След закуската имаше три минути тишина. 7. Започнахме концерта. Всяко дете каза по един номер: песен, стихотворение или игра. И по този начин минахме преговора на ученото през годината. 8. Следваше последният номер — балет на морските феички. Грамофонът засвири валс и феичките заиграха. В последния миг една от феичките намери на морското дъно кутия пълна със скъпоценности (сложена в момента от мен) и я предаде на първия капитан, като дар на всички деца за тяхното послушание и трудолюбие през годината. — Сега, да се качат и феичките на парахода, за да раздам наградите за вашето послушание! — подех най-после аз, като взех кутията със свидетелствата, изненада за всички.
към текста >>

24. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Стихотворението на Cт. Михайловски.
Учителя поставя високо и Борис I. В онуй време целият народ празнуваше Кирил и Методий. Това беше един от най-големите празници. 24 май си го спомням като ученик. Градът беше озвучен с песни. Стихотворението на Cт. Михайловски. „Върви, народе възродени“ звучеше навсякъде. Цялото тържество става под звуците на тази песен. Те някак си се носят и във въздуха даже. Защото трептят тези вибрации навсякъде. Сава Калименов и авторът * * * Разказът на Сава Калименов (1901-1990) остана недовършен.
към текста >>

25. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И си спомня за това стихотворение близо петдесет години по-късно, когато в преклонна възраст пише на един приятел, че това е „химн, който написах много отдавна след един величествен ден в Дрю“.
Започваш да оценяваш онези екзалтирани думи на Исая: „Всичките дървета в полето ще запляскат с ръце.“ Защото тези преобразени смърчове са готови да направят каквито можеш да си помислиш радостни неща! Отделям се от малката групичка и съзерцавам целия огромен замах на „Гората“ и навсякъде е изгрев във върховете на дърветата...“ Изгревът! Това е един от най-популярните поетически (но само поетически ли?) култове в Америка по онова време. Ще го срещнете в Емерсън, ще го срещнете в Торо, във философите природници на методистката църква като Юфам, Милей и Къртис, в култа на слънчевите танци на индианците от средните щати, които пълнят вестниците със своите бунтове, трагедии, надежди и разочарования. И тази описана разходка с Юфам,. една от десетките разходки, при които Дънов го е придружавал - колкото и странно да е, се оказа, че е документирана и в друг източник. На връщане от нея чичо Сам пише едно от стихотворенията си за гората на Дрю. И си спомня за това стихотворение близо петдесет години по-късно, когато в преклонна възраст пише на един приятел, че това е „химн, който написах много отдавна след един величествен ден в Дрю“. В него той пише за бащите основатели на методизма, които са прекосявали гората на кон с Библия в дисагите, че „...бащите ни, Господи... дори когато дните бяха тъмни, Ти се доверяваха, не задаваха въпроси по Твоя замисъл; вярваха в Твоето слово, очакваха да дойде Твоят ден, очакваха да изгрее Твоето слънце и да засияе...“ Когато се ровех в архивите и едно след друго излизаха неща, които правеха Петър Дънов какъвто го знаем след завръщането му в България, толкова по-разбираем, внезапно ми мина през главата мисълта, че в дните на великите теолози и философи природници гората на Дрю сякаш е била своего рода гигантски сътворен от Всемирното съзнание олтар. Градовете наоколо растат, транспортът расте, но тук времето и пространството наистина са замръзнали; алеите през гората са същите, пробиващите слънчеви лъчи отгоре са същите и гласовете на птиците ти казват същото. А тези гласове са били съвършено различни от гласовете дома, защото са гласове от друг континент и този друг континент като че символизира паралелния духовен континент, в който се движи тук синът на поп Константин. Пространствено-временният континиум за него наистина е пробит. Дърветата са уж познати - дъбове, буки, брястове, смърчове.
към текста >>

И в купа хартия, решен, че ще рови, докато се сети какво търси, се показва някакво стихотворение.
На другия ден отваря и затваря едно джобно ножче, докато седи и слуша какво му говорят, за да не се разбере, че е потънал. Идват писатели, фотографи, художници, скулптори и му се повдига от думи: „Ако срещна човек, дето не е написал ни една книга, ще го прегърна... Всички пишат, пишат, пишат, пишат - казва той - и което е най-лошото, пишат поезия.“ Но - той също е в този кюп, той го знае. Понякога взима молива и стои и гледа през прозореца. И задрямва над белия лист. Буди се и дреме. Спи. И в купа хартия, решен, че ще рови, докато се сети какво търси, се показва някакво стихотворение. Стаята му, „дупката“, както й вика, където работи, има само едно прозорче, тясна е, трябва да извие листа да хване светлината, както е седнал на стола на малката маса: Довиждане, Душице моя!... (Свободен стих ли е; не е дотук, но звучи добре. ...не знам! Я да видим!) Довиждане, Душице моя! ...Сбогом, скъпо другарче, скъпа обич! тръгвам, не зная накъде, или какво ще е, или дали ще те видя пак, така че довиждане, Душице моя. Сега накрая - нека погледна за миг назад; това по-бавно, по-тихо цъкане на часовника в мен, излизаш, нощ, и скоро тупането на сърцето спира. Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла - Довиждане, Душще моя! Ти ме остави да не бързам. Дълго наистина живяхме заедно, спахме, процеждахме се, наистина се сляхме в едно; и ако умрем, умираме заедно (да, ще останеме едно).
към текста >>

Ако това беше литература, неговото! Чакалов подсети Петър за последното стихотворение на Уитман миналата година, което му бе дал да прочете и което учуди всички с това, че още пише.
В Кемдън неговият комшия поетът Уолт Уитман бе починал. Петър и Георги говориха и за него между другото. Няма как. Харесват не харесват хората - Уитман беше голямо нещо. Беше разтърсил американската литература. Ако това беше литература, неговото! Чакалов подсети Петър за последното стихотворение на Уитман миналата година, което му бе дал да прочете и което учуди всички с това, че още пише. Прощалното му послание. И попита дали го помни. Смяташе, че това не е поезия, но чувстваше, че е все пак словото на една голяма личност, и приемаше цялата работа такава, каквато бе - за добро или за лошо. Та, помни ли го? Дънов мълчеше.
към текста >>

Защото това стихотворение бе нещо като писмо до живата природа - нали?
Смяташе, че това не е поезия, но чувстваше, че е все пак словото на една голяма личност, и приемаше цялата работа такава, каквато бе - за добро или за лошо. Та, помни ли го? Дънов мълчеше. После каза, че помни, но не му се говореше и дълго се затвори в себе си. Мислеше. Не можеше да овладее, да си изясни тази самота, извираща от любовта на този човек към хората, към Вселената. Защото това стихотворение бе нещо като писмо до живата природа - нали? , - когато умре, когато умрат сетивата, ще умре и тя. Природата, която наричаше „Душице моя“, мое въображение, моя радост, мой човешки каприз, мое хрумване... Помнеше стихотворението, но за него всичко това просто бе много голямо, далечно; не можеше да каже, че го харесва. Такава самота! А може би уединение? - Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв път се виждаха в дълбочина, в перспектива. Каква беше разликата между Loneliness и Solitude?
към текста >>

Природата, която наричаше „Душице моя“, мое въображение, моя радост, мой човешки каприз, мое хрумване... Помнеше стихотворението, но за него всичко това просто бе много голямо, далечно; не можеше да каже, че го харесва.
Дънов мълчеше. После каза, че помни, но не му се говореше и дълго се затвори в себе си. Мислеше. Не можеше да овладее, да си изясни тази самота, извираща от любовта на този човек към хората, към Вселената. Защото това стихотворение бе нещо като писмо до живата природа - нали? , - когато умре, когато умрат сетивата, ще умре и тя. Природата, която наричаше „Душице моя“, мое въображение, моя радост, мой човешки каприз, мое хрумване... Помнеше стихотворението, но за него всичко това просто бе много голямо, далечно; не можеше да каже, че го харесва. Такава самота! А може би уединение? - Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв път се виждаха в дълбочина, в перспектива. Каква беше разликата между Loneliness и Solitude? Между самота и уединение? Чакалов измъкна изрязаната страница от вестника и пак погледнаха Уитмановото „Довиждане, Душице моя!“.
към текста >>

0.29303193092346