НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
63
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Слепецът (
стихотворение
) – Х. 9.
Б. 4. Русалци. 5. Пирамидата – Седир. 6. Събора, Магнит, (стихове) – Стефан 7. Из приказките на морето – Г. Северов. 8.
Слепецът (
стихотворение
) – Х. 9.
Маздазнан — М. Манев. 10. Има ли смърт – д-р Кадиев 11. Пълнота в живота – Ели. 12. За нашите стремежи – Д.
към текста >>
2.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж
стихотворението
„Бор" от Ив.
У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре.
Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж
стихотворението
„Бор" от Ив.
Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага.
към текста >>
3.
Списанието PDF
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Стихотворение
- Мара Белчева. 10.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо 6. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото - Ел. Коен. 7. Из моите спомени - Седир. 8. Припомнени мисли 9.
Стихотворение
- Мара Белчева. 10.
Псалми за живия Бог - G. Nordmann 11. В мир и светлина - П. Г. Пампоров. 12. Бог да живее в тебе – Пампоров 13. Вести
към текста >>
4.
ГОДИНАТА - Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Прочетете ли едно
стихотворение
на някой от новите поети, вие веднага ще се обновите, ще почувствувате подем в духа си и ще станете последовател на новото културно дело.
Изучи ли човек физическия живот, придобие ли изкуството да владее своите физически сили, той ще може да владее и органическите, и психическите сили на своя живот. Ще дойде ден, когато посланици от невидимия свет ще дойдат при вас да ви поканят като съучастници в това велико дело. Любовта е новото в това дело. Тя е онази мощна, велика сила, която, носи здраве, щастие, сила, знание, блаженство - всичко, каквото пожелаете. Дойде ли Любовта в сърцата на хората, тогава и поетите, и художниците, и музикантите ще творят по нов начин.
Прочетете ли едно
стихотворение
на някой от новите поети, вие веднага ще се обновите, ще почувствувате подем в духа си и ще станете последовател на новото културно дело.
Чуете ли музиката на някой нов музикант, вие ще изпитате вътрешен стремеж към нов, красив живот. Видите ли една от картините на новия художник, вие ще пожелаете да надникнете в великата хармония, на живота. Единственото нещо, което може да ни направи свободни, е Истината. Тя иде сега в света и ще освободи и мъже, и жени от заблуждението да очакват един на друг. Днес и жената иска да господарува, и мъжът иска да господарува.
към текста >>
5.
LAUQUSTE MEASSAGE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В книгата на Олга Славчева,
стихотворението
„12 баби" е едно от най-хубавите.
Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове.
В книгата на Олга Славчева,
стихотворението
„12 баби" е едно от най-хубавите.
Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта. Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен певец Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен дух. Тя носи у себе си този език, тия образи, това чувство за живота – то блика от нея. И ако не бяха някои рязко звучащи провинциализми, някои твърде „шопски" акцентувани думи, езикът ù щеше да бъде напълно издържан. Но това са „пукнатини" по кората на хляба.
към текста >>
6.
LE MAITRE PARLE. LA SAGESSE
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Братство в чужбина Обществото за психични изследвания „Алфа” в Рим е издала книгата „Sullе sogliе dell Jnvisibilе”, в която е поместено едно
стихотворение
– акростих от професор Луиджи Белоти от Венеция.
ВЕСТИ Движение за идеите на Вс. Б.
Братство в чужбина Обществото за психични изследвания „Алфа” в Рим е издала книгата „Sullе sogliе dell Jnvisibilе”, в която е поместено едно
стихотворение
– акростих от професор Луиджи Белоти от Венеция.
Заедно със стихотворението е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София? ” В началото на тая статийка са поместени в италиански превод извадки от статията „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя (из книгата „В царството на живата природа”). Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция. Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови. Струва си трудът да се прочете това стихотворение – акростих на проф.
към текста >>
Заедно със
стихотворението
е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София?
ВЕСТИ Движение за идеите на Вс. Б. Братство в чужбина Обществото за психични изследвания „Алфа” в Рим е издала книгата „Sullе sogliе dell Jnvisibilе”, в която е поместено едно стихотворение – акростих от професор Луиджи Белоти от Венеция.
Заедно със
стихотворението
е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София?
” В началото на тая статийка са поместени в италиански превод извадки от статията „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя (из книгата „В царството на живата природа”). Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция. Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови. Струва си трудът да се прочете това стихотворение – акростих на проф. Белоти в чест на Учителя Дънов, – Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно духовен ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra" във Венеция, чийто председател е проф. Белоти”.
към текста >>
Струва си трудът да се прочете това
стихотворение
– акростих на проф.
Братство в чужбина Обществото за психични изследвания „Алфа” в Рим е издала книгата „Sullе sogliе dell Jnvisibilе”, в която е поместено едно стихотворение – акростих от професор Луиджи Белоти от Венеция. Заедно със стихотворението е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София? ” В началото на тая статийка са поместени в италиански превод извадки от статията „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя (из книгата „В царството на живата природа”). Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция. Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови.
Струва си трудът да се прочете това
стихотворение
– акростих на проф.
Белоти в чест на Учителя Дънов, – Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно духовен ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra" във Венеция, чийто председател е проф. Белоти”. Това общество във Венеция, което проф. Белоти ръководи, има клонове в цяла Италия. Професор Белоти е професор, архитект, художник, музикант, поет и има много развити психични способности. Той развива голяма литературна дейност и произведенията му се четат от цялата будна интелигенция в Италия, Проф.
към текста >>
В настоящата книжка поместваме споменатото
стихотворение
в оригинал и превод.
Това общество във Венеция, което проф. Белоти ръководи, има клонове в цяла Италия. Професор Белоти е професор, архитект, художник, музикант, поет и има много развити психични способности. Той развива голяма литературна дейност и произведенията му се четат от цялата будна интелигенция в Италия, Проф. Белоти е ученик на Учителя Дънов.
В настоящата книжка поместваме споменатото
стихотворение
в оригинал и превод.
Ако се четат първите букви на всеки ред от горе на долу, получават се думите „Al Maestro Peter Danoff” (Ha Учителя Дънов). В Италия има хора на науката, които считат за чест и щастие да бъдат ученици на Учителя. Не само тая библиотека „Алфа", но и някои други списания в Италия печатат редовно всеки месец беседи от Учителя в италиански превод От читателите на тези списания имаме много писма, в които те изразяват своята радост и възхищение от тези беседи и изказват благодарността си към Учителя за знанието, за светлината, която им дава. Забележително е, че България, дето учи Учителят, има само едно списание, което печата беседи от Учителя, докато в странство има няколко списания, които печатат беседите, отнасят се сериозно към идеите на Учителя, проучват ги и работят за тяхното приложение. * * * Бразилският окултен вестник „Mundo Espirita” (на португалски език), който излиза в Рио де Жанейро, печата в няколко броя статии за Всем.
към текста >>
7.
LE MAITRE PARLE. DIEU
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В
стихотворението
на стр.
Тютчев в България беше по-малко известен досега и превеждането на неговите стихотворения е навременно и нужно. Преводът е направен много сполучливо. Спазена е изразителността и музикалността на оригинала. Тютчев е един от идейните поети и затова стихотворенията му не могат да остареят. В тях има един елемент вечно нов и вечно близък до живота на нашата душа.
В
стихотворението
на стр.
10 е възпята вечната красота ка природата, която буди в нас такава радост, такива идеи и подтици! В стихотворението „Маlаriа" поетът със своето вътрешно прозрение долавя в природата един вътрешен живот; той долавя, че нея се крият други звукове, други гласове и цветове, освен тия, които възприемаме с физичните сетива. И той долавя, че животът има велик смисъл, защото води към една висша хармония. Същото е изразено и в стихотворението на стр. 28. Поетът в това стихотворение излага своето отношение към природата: той С тънкия усет на една чувствителна душа долавя, че природата не е мъртва, бездушна, а е жива, любяща!
към текста >>
В
стихотворението
„Маlаriа" поетът със своето вътрешно прозрение долавя в природата един вътрешен живот; той долавя, че нея се крият други звукове, други гласове и цветове, освен тия, които възприемаме с физичните сетива.
Спазена е изразителността и музикалността на оригинала. Тютчев е един от идейните поети и затова стихотворенията му не могат да остареят. В тях има един елемент вечно нов и вечно близък до живота на нашата душа. В стихотворението на стр. 10 е възпята вечната красота ка природата, която буди в нас такава радост, такива идеи и подтици!
В
стихотворението
„Маlаriа" поетът със своето вътрешно прозрение долавя в природата един вътрешен живот; той долавя, че нея се крият други звукове, други гласове и цветове, освен тия, които възприемаме с физичните сетива.
И той долавя, че животът има велик смисъл, защото води към една висша хармония. Същото е изразено и в стихотворението на стр. 28. Поетът в това стихотворение излага своето отношение към природата: той С тънкия усет на една чувствителна душа долавя, че природата не е мъртва, бездушна, а е жива, любяща! Той долавя разумността, която прониква природата! С дълбок и красив символизъм е проникнато стихотворенето на стр.
към текста >>
Същото е изразено и в
стихотворението
на стр. 28.
В тях има един елемент вечно нов и вечно близък до живота на нашата душа. В стихотворението на стр. 10 е възпята вечната красота ка природата, която буди в нас такава радост, такива идеи и подтици! В стихотворението „Маlаriа" поетът със своето вътрешно прозрение долавя в природата един вътрешен живот; той долавя, че нея се крият други звукове, други гласове и цветове, освен тия, които възприемаме с физичните сетива. И той долавя, че животът има велик смисъл, защото води към една висша хармония.
Същото е изразено и в
стихотворението
на стр. 28.
Поетът в това стихотворение излага своето отношение към природата: той С тънкия усет на една чувствителна душа долавя, че природата не е мъртва, бездушна, а е жива, любяща! Той долавя разумността, която прониква природата! С дълбок и красив символизъм е проникнато стихотворенето на стр. 52: Човек си свива гнездо в долината, но чувствува копнеж към висините на планината! И той от долината се взира към величествените грамади на планината и поетът чувствува, че невидимо над планинското чело минава небесно ангелско крило!
към текста >>
Поетът в това
стихотворение
излага своето отношение към природата: той С тънкия усет на една чувствителна душа долавя, че природата не е мъртва, бездушна, а е жива, любяща!
В стихотворението на стр. 10 е възпята вечната красота ка природата, която буди в нас такава радост, такива идеи и подтици! В стихотворението „Маlаriа" поетът със своето вътрешно прозрение долавя в природата един вътрешен живот; той долавя, че нея се крият други звукове, други гласове и цветове, освен тия, които възприемаме с физичните сетива. И той долавя, че животът има велик смисъл, защото води към една висша хармония. Същото е изразено и в стихотворението на стр. 28.
Поетът в това
стихотворение
излага своето отношение към природата: той С тънкия усет на една чувствителна душа долавя, че природата не е мъртва, бездушна, а е жива, любяща!
Той долавя разумността, която прониква природата! С дълбок и красив символизъм е проникнато стихотворенето на стр. 52: Човек си свива гнездо в долината, но чувствува копнеж към висините на планината! И той от долината се взира към величествените грамади на планината и поетът чувствува, че невидимо над планинското чело минава небесно ангелско крило! Тук споменах само два-три примера, за да покажа оная дълбочина, която прониква всички стихотворения.
към текста >>
8.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В
стихотворението
„Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство.
„Златно и синьо", стихове от Иван Мирчев, 1935 г. Цена 20 лева. Доставя се от автора - Стара Загора. След своите предишни стихотворни сбирки: „Реките викат", „Есенна флейта", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо". У поета се долавя едно прозрение за вътрешната, мистичната страна на живота.
В
стихотворението
„Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство.
В „Молба" той излага първата си молитва към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят. Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие.
към текста >>
9.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В
стихотворението
"Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор.
Това е трета сбирка стихотворения от автора. Първите две сбирки са: "Моето утро" и "На невидими струни". Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на драмата – с драмата: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех. Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение. Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към човека, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ.
В
стихотворението
"Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор.
Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на човека! С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение! От подобен род е и стихотворението "Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него. Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия човек. В "Пустогоре" поетът описва, що е преживял в тишината на гората.
към текста >>
С каква висока хуманност и идейност е проникнато това
стихотворение
!
Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на драмата – с драмата: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех. Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение. Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към човека, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ. В стихотворението "Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор. Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на човека!
С каква висока хуманност и идейност е проникнато това
стихотворение
!
От подобен род е и стихотворението "Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него. Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия човек. В "Пустогоре" поетът описва, що е преживял в тишината на гората. Той там се чувствува като в храм, изпълнен е с свещено чувство. Той чувствува общение в този момент с Великото, което работи в цялата природа.
към текста >>
От подобен род е и
стихотворението
"Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него.
Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение. Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към човека, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ. В стихотворението "Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор. Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на човека! С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение!
От подобен род е и
стихотворението
"Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него.
Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия човек. В "Пустогоре" поетът описва, що е преживял в тишината на гората. Той там се чувствува като в храм, изпълнен е с свещено чувство. Той чувствува общение в този момент с Великото, което работи в цялата природа. В стихотворението: "Тъй съм слаб" поетът се чувствува слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него.
към текста >>
В
стихотворението
: "Тъй съм слаб" поетът се чувствува слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него.
От подобен род е и стихотворението "Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него. Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия човек. В "Пустогоре" поетът описва, що е преживял в тишината на гората. Той там се чувствува като в храм, изпълнен е с свещено чувство. Той чувствува общение в този момент с Великото, което работи в цялата природа.
В
стихотворението
: "Тъй съм слаб" поетът се чувствува слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него.
Той чувствува своите връзки с този великия извор на живота и че всичко добро, красиво в него иде оттам. В "Другите" авторът, изпълнен с жажда за красота, светлина, чистота и хармония, изпитва болка, като гледа, как човешкият живот е пълен с тъмнина, насилия, неправди. Как всичко това е противоположно на тоя копнеж, който пълни душата му! В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от тръни; той копне за тях, за да украсят неговия възторг. В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие!
към текста >>
В
стихотворението
"Откъде съм?
Той чувствува своите връзки с този великия извор на живота и че всичко добро, красиво в него иде оттам. В "Другите" авторът, изпълнен с жажда за красота, светлина, чистота и хармония, изпитва болка, като гледа, как човешкият живот е пълен с тъмнина, насилия, неправди. Как всичко това е противоположно на тоя копнеж, който пълни душата му! В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от тръни; той копне за тях, за да украсят неговия възторг. В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие!
В
стихотворението
"Откъде съм?
" авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина. В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая! В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица.
към текста >>
10.
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
отделни думи от
стихотворението
на един поет.
Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид). в полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция. Тя се състои в следното: няколко метагнома, живущи в местности, далеч една от друга, дават откъслечни съобщения, които отделно с неразбираеми, напр.
отделни думи от
стихотворението
на един поет.
Обаче, като се съберат всички тези съобщения, получава се едно цяло, което има смисъл. И метагномите казват, че тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало отвъд. Другият случай е паранормалното цитиране на места из някои книги. В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома, че в еди коя си библиотека, на еди кое си място има еди коя си книга и на определена нейна страница се намира един пасаж, който разглежда еди кой си въпрос. Същият опит се е правил и с вестници, и то даже преди излизането на вестника.
към текста >>
11.
DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всяко
стихотворение
буди в човека светли мисли, нови идеи, красиви подтици Мистична дълбочина има в стихотворенията: „Едничка радост", „В минути на страдания" „Любов си, Боже, Ти", „Моя сестро" и пр.
Цена 10 лв. С голяма радост посрещаме тази книга. В нея вее новият Дух, който сега слиза над човечеството — Духът на любовта, на братството, на жертвата, на служенето. Стиховете са богати с образи, имат голяма музикалност. Формата е високо-художествена.
Всяко
стихотворение
буди в човека светли мисли, нови идеи, красиви подтици Мистична дълбочина има в стихотворенията: „Едничка радост", „В минути на страдания" „Любов си, Боже, Ти", „Моя сестро" и пр.
Препоръчваме я на читателите си. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1941 година Абонаментът остава пак 80 лева.
към текста >>
12.
Влад Пашов (1902-1974)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Опишете лозата, рекох.” И тя написва следното
стихотворение
: ЛОЗА Когато всичко пееше и радостно приветствуваше пролетта, една сълза лицето ми помилва - сълза на плачеща над мен лоза.
Несторова като един от необикновените актьори. Нейната мисъл постоянно се движи в един красив свят, реален само за духовно пробудените. Цялото й творчество е доказателство за това. Ето още един пример. Веднъж Учителят й казва: “Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове.
Опишете лозата, рекох.” И тя написва следното
стихотворение
: ЛОЗА Когато всичко пееше и радостно приветствуваше пролетта, една сълза лицето ми помилва - сълза на плачеща над мен лоза.
Почувствувах скръбта й. всичко около цъфтеше и се смееше, а тя единствена обилни сълзи лееше - не радваше ли се на пролетта? Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста. Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше. Той братята си на земята на любов безкористна поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше.
към текста >>
13.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като пример може да послужи и печатаното в този брой
стихотворение
на Заменхов.
Сложните времена се заучават също така лесно с помощта на леснозаучими причастия. Изобщо цялата основна граматика на Есперанто се състои от 16 леснозаучими правила, от които няма изключения. И въпреки тази си опростеност, есперанто е гъвкав, звучен. логичен език, годен да изрази както студените разсъждения и пресмятания на хората на науката, така и възторзите и дълбините на хората на художественото слово и духовния живот. Това е доказано от създадената до сега литература на езика.
Като пример може да послужи и печатаното в този брой
стихотворение
на Заменхов.
Благодарение на своята леснота, есперанто може да бъде изучен в съвсем кратко време даже от хора със сравнително слаб интелект и езикови способности, а човкк, който знае някои от модерните чужди езици, знае вече не по-малко от 75 на сто от корените на езика Есперанто. И тъй. Есперанто е най-лесният и най-удобният в много отношения международен език и затова той наистина ще завладее света. КНИЖНИНА Библиотека „Novo Kulturo" Библиотека „Нова Култура“ почва своята втора годишнина, която ще обхваща цялата първа серия от беседите на Учителя, разделени в 10 отделни номера. Всеки, който е чел беседите на български, разбира какво грамадно значение има тяхното разпространение в целия свят.
към текста >>
14.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в
стихотворението
„Баба Стана“ е изразен, онзи вечен копнеж на човешката душа, към светлина, към знание и към свобода, който копнеж иде от глъбините на нейното естество.
Тя е писане в духа и формата на народните песни. В някои от тях се описват, радостите и скърбите на народната душа. непокварена, безискуствена, невинна, незлоблива, с неизхабени, свежи душевни сили и с вяра в доброто чистото и святото. Но тези стихове не са само това. В тях на един език цветист, художествен са изразени дълбоките вечни идеи, които винаги са вълнували човешкия дух. Напр.
в
стихотворението
„Баба Стана“ е изразен, онзи вечен копнеж на човешката душа, към светлина, към знание и към свобода, който копнеж иде от глъбините на нейното естество.
В стихотворението „Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие. В „Дванадесет баби“ е изразена дълбоката народна мъдрост, знание на природните сили; народът чрез хилядогодишен опит разбира лечебните сили на билките и тяхното използуване. Това стихотворение води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и събужда у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа. В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините.
към текста >>
В
стихотворението
„Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие.
В някои от тях се описват, радостите и скърбите на народната душа. непокварена, безискуствена, невинна, незлоблива, с неизхабени, свежи душевни сили и с вяра в доброто чистото и святото. Но тези стихове не са само това. В тях на един език цветист, художествен са изразени дълбоките вечни идеи, които винаги са вълнували човешкия дух. Напр. в стихотворението „Баба Стана“ е изразен, онзи вечен копнеж на човешката душа, към светлина, към знание и към свобода, който копнеж иде от глъбините на нейното естество.
В
стихотворението
„Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие.
В „Дванадесет баби“ е изразена дълбоката народна мъдрост, знание на природните сили; народът чрез хилядогодишен опит разбира лечебните сили на билките и тяхното използуване. Това стихотворение води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и събужда у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа. В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините. Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"!
към текста >>
Това
стихотворение
води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и събужда у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа.
Но тези стихове не са само това. В тях на един език цветист, художествен са изразени дълбоките вечни идеи, които винаги са вълнували човешкия дух. Напр. в стихотворението „Баба Стана“ е изразен, онзи вечен копнеж на човешката душа, към светлина, към знание и към свобода, който копнеж иде от глъбините на нейното естество. В стихотворението „Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие. В „Дванадесет баби“ е изразена дълбоката народна мъдрост, знание на природните сили; народът чрез хилядогодишен опит разбира лечебните сили на билките и тяхното използуване.
Това
стихотворение
води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и събужда у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа.
В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините. Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"! Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя жизнерадост, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси.
към текста >>
В
стихотворението
„Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света.
В тях на един език цветист, художествен са изразени дълбоките вечни идеи, които винаги са вълнували човешкия дух. Напр. в стихотворението „Баба Стана“ е изразен, онзи вечен копнеж на човешката душа, към светлина, към знание и към свобода, който копнеж иде от глъбините на нейното естество. В стихотворението „Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие. В „Дванадесет баби“ е изразена дълбоката народна мъдрост, знание на природните сили; народът чрез хилядогодишен опит разбира лечебните сили на билките и тяхното използуване. Това стихотворение води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и събужда у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа.
В
стихотворението
„Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света.
В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините. Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"! Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя жизнерадост, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси. У читателя на тези стихове се събужда дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота.
към текста >>
Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в
стихотворението
„Ябълка"!
В стихотворението „Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие. В „Дванадесет баби“ е изразена дълбоката народна мъдрост, знание на природните сили; народът чрез хилядогодишен опит разбира лечебните сили на билките и тяхното използуване. Това стихотворение води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и събужда у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа. В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините.
Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в
стихотворението
„Ябълка"!
Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя жизнерадост, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси. У читателя на тези стихове се събужда дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота. С една дума тези стихове са в духа на новото. Днес човечеството за да тръгне по пътя на освобождението, има нужда от нова поезия, нова живопис, нова музика, които ще изразят идеалите и копнежите на новия човек, който се ражда на земята. Б.
към текста >>
15.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Италиянският професор Луиджи Беллоти е посветил на Учителя Дънов едно свое
стихотворение
, в което говори за великата мисия, с която Учителя е дошъл на света.
Съюз и VII. общ федерален конгрес на Бълг. Възд. Федерация. Бразилският вестник -“Mundo Espirita“ съобщава, че наскоро ще почне издаването беседите но Учителя Дънов на португалски език. Същият вестник се отзовава много ласкаво за есперантските издания на Бялото Братство — „Nova Kulturo“ и „Frateco“.
Италиянският професор Луиджи Беллоти е посветил на Учителя Дънов едно свое
стихотворение
, в което говори за великата мисия, с която Учителя е дошъл на света.
Приготовлява се за печат българското издание на извънредно ценната книга - „Розенкройцерската Космогония“, от Макс Хайндел. Братската задруга е към своето осъществяване, макар и в един твърде скромен размер. Всички, които ни дължат суми за книги или абонамент, да побързат да се отчетат. Нуждаем се от средства.
към текста >>
16.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(Пламен) * * * (
стихотворение
– превод от немски К) Едно от онова, което хората не знаят (Пенко К.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 105 - год. VII. Севлиево, 21 ноември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Да бъдем будни!
(Пламен) * * * (
стихотворение
– превод от немски К) Едно от онова, което хората не знаят (Пенко К.
Пенков — Габрово) Словото на Учителя. Разумните отношения (продължение от брой 104 - Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.) Ракът се лекува с пост (Д-р Бреслауер) Тайните на живота и смъртта. Етерната област на физическия свят (продължение от брой 104 - Макс Хайндел) Хиромантия. Линия на сърцето (продължение от брой 104) Преглед Лъв и лисица (басня – Дядо Благо) Отзиви за Всемирното Братство (Михаил Никитин) Да бъдем будни! Времето, в което живеем, е необикновено. Опасностите.
към текста >>
17.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Събев) Ще дойдеш (
стихотворение
) Христос и развитието на човечеството (В.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 135 - год. VIII. Севлиево, 13 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред изпитание (Г.
Събев) Ще дойдеш (
стихотворение
) Христос и развитието на човечеството (В.
Пашов - продължение от брой 134) Словото на Учителя. Основи на новото светоразбиране (По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г.) Скритата страна на живота. Разказът на лорд Бругам (Андрю Ланг) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 4) В пиперките има най-много витамини (Из в-к „Зора“) Жаба и Дилаф (басня – Дядо Благо) ПРЕД ИЗПИТАНИЕ Колелото на живото се върти неспирно. Всеки ден, всеки час сме пред нови неизвестности. Трудно би могло да се предскаже с положителност какво именно ще бъде след месец или година.
към текста >>
18.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стихотворение
от Пенчо П.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 188 - год. IX. Севлиево, 16 май 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: На Слънце! – С. К.
Стихотворение
от Пенчо П.
Русенов Да събираме! – N. Словото на Учителя. Епохата на Сина Человечески (из неделната беседа – 21.03.1937 г.) Мистерията на голгота (продължение от бр. 187) – Р.
към текста >>
19.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
н., като на всяко цвете и на всяко по-важно и интересно явление в природата посвещава отделно
стихотворение
.
— стихотворения за деца от Дим. Антонова. Това е една сбирка от 43 стихотворения. написани с голяма обич към децата и дълбоко проникване във вътрешната страна на живота в природата. Авторката, която е добре позната на нашите читатели със стихотворенията си във в. „Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и непринудено ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т.
н., като на всяко цвете и на всяко по-важно и интересно явление в природата посвещава отделно
стихотворение
.
От тази стихосбирка за деца лъха нещо ново и хубаво. Това е. от една страна, опита да се проникне до вътрешната страна на природата, да се съзре и разкрие, по един достъпен за детето начин. символа, вечното, идеята, която стои зад известни форми и явления в природата и, от друга страна — нежното чувство на състрадание, братство, милосърдие, потика към доброто, с които са проникнати някой стихотворения, като например „Съживената птичка“, „Вълчо“ и др. Цената на книгата е 10 лв.
към текста >>
20.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той иде (
стихотворение
в проза).
Практическото значение на мечтанието. 7. К. Марш на белите комунисти (стихотв.) 8. — Из „Скъпоценните камъни на Изток“ . —. 9. Агнев.
Той иде (
стихотворение
в проза).
10. Zurkoff. Окултна отломка: Всред цветята (стихотворение в проза). 11. Алхимия: Единство на субстанцията — Превръщане на елементите. Очерк от Радински. (Из руското списание за окултните науки Изида). 12.
към текста >>
Окултна отломка: Всред цветята (
стихотворение
в проза). 11.
Марш на белите комунисти (стихотв.) 8. — Из „Скъпоценните камъни на Изток“ . —. 9. Агнев. Той иде (стихотворение в проза). 10. Zurkoff.
Окултна отломка: Всред цветята (
стихотворение
в проза). 11.
Алхимия: Единство на субстанцията — Превръщане на елементите. Очерк от Радински. (Из руското списание за окултните науки Изида). 12. Кабала: Душата (според доклада на Лайнингена пред психологическото дружество в Мюнхен), с една схема на човешкото същество. 13. Окултна хигиена и медицина: I.
към текста >>
Към върха,
стихотворение
от Олга Славчева. III.
Книжнина Година 2, Брой 10 (31 декември 1922 г.) 1. Събитията в България — Междупартийните борби — Поуката. Статия от *. 2. Нова Естетика. I. Из .Трепети на една душа (сонети): а) При олтаря, б) Орел и в) Присъдата, от Иван Толев. II.
Към върха,
стихотворение
от Олга Славчева. III.
Мракът, стих. от Виктор Хюго, превела Аврора К. 3. В хармония с безкрайното, статия от Ралф Уалдо Трайн, сжкратено изложил П. Г. Пампоров. 4. Сър Оливър Лодж, биография (с портрет) от Д-р Артър Хил. 5.
към текста >>
Стихотворение
от Реджина Мириам Блох. 3.
Нови потвърждения със стари дати. 14. Съобщения на кориците.(може да се прочете от pdf-a) Година 3, Брой 3 (ноември 1923 г.) 1. Разумните сили в живата природа — Разумността, проявена в устройството на организмите — Свещеният закон - Статия от X. X. X. 2. На неизвестната ми сродна душа.
Стихотворение
от Реджина Мириам Блох. 3.
Алхимията и модерната наука, от Уйлям Р. Мур (из английското списание „The Occult Review“). 4. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе, от Д-р Юстичус Кернер (продължение от кн. II). 5. Храна на волята.
към текста >>
Стихотворение
в проза от Рабиндранат Тагор.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ. И ВЪРХОВЕТЕ“ — Анхира. Сонет от Ив. Толев. 3. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“.
Стихотворение
в проза от Рабиндранат Тагор.
От английски: Ст. Б. 4. НА ПРАГА. Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер (с илюстрация: новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“). 5. НЯМА СМЪРТ.
към текста >>
Стихотворение
в проза от П.
— Личен и обществен живот — Бъдещето. 2. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор. 3. ЕТЕРНИТЕ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА, ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА. От Д-р Гюнтер Ваксмут (с 14 илюстрации). 4. КОРАБЪТ.
Стихотворение
в проза от П.
Списаревски. 5. ПЪТЯТ НА ОКУЛТИСТА (Размишления). От Ел. Христова. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 6. АСТРОЛОГИЯ.
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
22, колона I, цялото начално
стихотворение
на „Пред свръхчовешка вис“ да се счита с един и същ шрифт.
Физиопатология, биохимия, диететика, терапевтика. (Студия, представена на конкурса за катедрата по фармакология и терапевтика при Софийския медицински факултет). (Следва). Поправка. Пропуснати печатни грешки : Кн. III, стр.
22, колона I, цялото начално
стихотворение
на „Пред свръхчовешка вис“ да се счита с един и същ шрифт.
А на стр. 23, колона 1, ред 17 отдолу да се чете: сред. вместо след. Кн. IV, стр.. 4 колона 2, ред 2, да се чете: и зла змия, вместо зла и змия. На стр.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Детето трябва да се възпитава в такъв дух, че да схваща общочовешките интереси като свои собствени, общочовешките радости и страдания като свои собствени радости и страдания, общочовешкото пробуждане като свое собствено пробуждане Това прекрасно е изразено в
стихотворението
в проза „Иморгела“ от Вл.
Поне с една шепа пясък, с няколко тухли! Колко е радостно настроението на онзи, който работи за това здание! Не се отхвърля ничия помощ! Но който иска да помага за това здание, той преди всичко трябва да е способен, трябва да има як гръб да носи камъни и тухли. Не стига само желанието“.
Детето трябва да се възпитава в такъв дух, че да схваща общочовешките интереси като свои собствени, общочовешките радости и страдания като свои собствени радости и страдания, общочовешкото пробуждане като свое собствено пробуждане Това прекрасно е изразено в
стихотворението
в проза „Иморгела“ от Вл.
Хисаров1): „Моето слънце е великият човешки подвиг, о безсмъртни! Моето сърце — сърцето на истината и скръбта, сърце живущо за другите сърца! Моята пролет — пробуждане на човечеството! Моята скръб е скръбта на всички земни плебеи, на всички роби, о безсмъртни! Моята страст — такава, що стопява ледове-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота; страст, що нагорещява изстинали железа!
към текста >>
Възпитанието трябва да става в духа на
стихотворението
в проза „Праг“ от Тургенев.
Моята скръб е скръбта на всички земни плебеи, на всички роби, о безсмъртни! Моята страст — такава, що стопява ледове-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота; страст, що нагорещява изстинали железа! Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички свободи! И моите блянове — блянове за увенчавани с победа борби, след толкоз кърви и разорения! “ За да стана по-ясен, нека взема Още един пример.
Възпитанието трябва да става в духа на
стихотворението
в проза „Праг“ от Тургенев.
Това стихотворение е едно от най-хубавите стихотворения в проза, писани от Тургенев. В това стихотворение е представено едно.здание, пред прага на което стои девойка рускиня. Зданието като символ представлява работилницата за общочовешкото щастие. Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмехи, презрение, обида, тъмница, болести и самата смърт, може би пълно отчуждение, самотност. Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички страдания, всички удари.
към текста >>
Това
стихотворение
е едно от най-хубавите стихотворения в проза, писани от Тургенев.
Моята страст — такава, що стопява ледове-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота; страст, що нагорещява изстинали железа! Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички свободи! И моите блянове — блянове за увенчавани с победа борби, след толкоз кърви и разорения! “ За да стана по-ясен, нека взема Още един пример. Възпитанието трябва да става в духа на стихотворението в проза „Праг“ от Тургенев.
Това
стихотворение
е едно от най-хубавите стихотворения в проза, писани от Тургенев.
В това стихотворение е представено едно.здание, пред прага на което стои девойка рускиня. Зданието като символ представлява работилницата за общочовешкото щастие. Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмехи, презрение, обида, тъмница, болести и самата смърт, може би пълно отчуждение, самотност. Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички страдания, всички удари. Гласът след това й казва, че може би тези удари ще бъдат не само от враговете, но и от своите, от другарите.
към текста >>
В това
стихотворение
е представено едно.здание, пред прага на което стои девойка рускиня.
Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички свободи! И моите блянове — блянове за увенчавани с победа борби, след толкоз кърви и разорения! “ За да стана по-ясен, нека взема Още един пример. Възпитанието трябва да става в духа на стихотворението в проза „Праг“ от Тургенев. Това стихотворение е едно от най-хубавите стихотворения в проза, писани от Тургенев.
В това
стихотворение
е представено едно.здание, пред прага на което стои девойка рускиня.
Зданието като символ представлява работилницата за общочовешкото щастие. Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмехи, презрение, обида, тъмница, болести и самата смърт, може би пълно отчуждение, самотност. Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички страдания, всички удари. Гласът след това й казва, че може би тези удари ще бъдат не само от враговете, но и от своите, от другарите. Тя казва, че знае и това.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той иде (
стихотворение
в проза).
Практическото значение на мечтанието. 7. К. Марш на белите комунисти (стихотв.) 8. — Из „Скъпоценните камъни на Изток“ . —. 9. Агнев.
Той иде (
стихотворение
в проза).
10. Zurkoff. Окултна отломка: Всред цветята (стихотворение в проза). 11. Алхимия: Единство на субстанцията — Превръщане на елементите. Очерк от Радински. (Из руското списание за окултните науки Изида). 12.
към текста >>
Окултна отломка: Всред цветята (
стихотворение
в проза). 11.
Марш на белите комунисти (стихотв.) 8. — Из „Скъпоценните камъни на Изток“ . —. 9. Агнев. Той иде (стихотворение в проза). 10. Zurkoff.
Окултна отломка: Всред цветята (
стихотворение
в проза). 11.
Алхимия: Единство на субстанцията — Превръщане на елементите. Очерк от Радински. (Из руското списание за окултните науки Изида). 12. Кабала: Душата (според доклада на Лайнингена пред психологическото дружество в Мюнхен), с една схема на човешкото същество. 13. Окултна хигиена и медицина: I.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото
стихотворение
„Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето.
В всичките си тия съчинения се изразява дълбокия мистицизъм на Индия в най-трогателна поетическа форма. За да си съставят нашите четци ясно понятие за мистичната лирика на Рабиндранат Тагор, ние привличаме още веднъж вниманието им върху съдържанието на Гитанджали и ги каним да прочетат пак тая певуча проза. Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов.
Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото
стихотворение
„Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето.
С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха.
към текста >>
Във второто си
стихотворение
„Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие.
Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2).
Във второто си
стихотворение
„Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие.
Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора. Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея.
към текста >>
Третото
стихотворение
„Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора.
Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова!
Третото
стихотворение
„Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора.
Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея. Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр. В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична прелест! И наистина, основателно бележи един французки литературен, критик, като разглежда изкуството на Тагора, че то не е само песента и проникващата я музика, то е целият му живот. В Тагора вие намирате слени в една троичност мъдрецът, вярващият и любещият, т. е.
към текста >>
I на Всемирна Летопис следното му
стихотворение
в проза (№60 от Гитанджали): „На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца, Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни.
човекът — въплътена хармония. Той точно схваща великите закони на живота , всичката си духови а мощ черпи от първоизточника — живия Господ, и му се предава в самоотвержена служба с всичкото си сърце. Ето един велик образец за подражание! За характеристика на неговите схващания за вселената, нека цитираме от кн. IV, год.
I на Всемирна Летопис следното му
стихотворение
в проза (№60 от Гитанджали): „На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца, Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни.
На морския бряг на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора. „Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят лодки и с усмивка ги пускат в необятната глъбина. Децата си играят на морския бряг на световете. „Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато се свири едно музикално парче, според Oelenheinz, махалото описва характерните за композитора на парчето движения; когато някой декламира
стихотворение
, махалото описва знакът на автора на
стихотворението
.
Кръг = здрав мъжки зародиш. Елипса = здрав женски зародиш. Също и на отделните цветове махалото реагира с специфични движения- Според проф. Бенедикт, на червения и кафяв цвят отговарят кръгове, които почват отляво; на синия и зелен цвят отговарят прави линии. Ако боите са нарисувани на платно, тогава вече не действат само боите, а и вложената от художника сила.
Когато се свири едно музикално парче, според Oelenheinz, махалото описва характерните за композитора на парчето движения; когато някой декламира
стихотворение
, махалото описва знакът на автора на
стихотворението
.
— Това наблюдение, впрочем, изглежда малко фантастично Желателно би било да се провери и от други изследвани. Според същия автор, върху злато, мед и стомана махалото прави кръгове ; върху сребро, никел и цинк — елипси. Следов. първите са. мъжки, а вторите, женски метали. IV. Истински и неистински движения Понеже ръката, държана свободно, никога не може да остане съвършено неподвижна зрителят получава впечатление, че движенията на махалото се причиняват изкуствено, от трептенията на мускулите.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Към върха,
стихотворение
от Олга Славчева. III.
Списанието в PDF Година 2, Брой 10 (31 декември 1922 г.) 1. Събитията в България — Междупартийните борби — Поуката. Статия от *. 2. Нова Естетика. I. Из .Трепети на една душа (сонети): а) При олтаря, б) Орел и в) Присъдата, от Иван Толев. II.
Към върха,
стихотворение
от Олга Славчева. III.
Мракът, стих. от Виктор Хюго, превела Аврора К. 3. В хармония с безкрайното, статия от Ралф Уалдо Трайн, сжкратено изложил П. Г. Пампоров. 4. Сър Оливър Лодж, биография (с портрет) от Д-р Артър Хил. 5.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тъй се обяснява и извънредната сила на нейния ум и въображение: няколко минути преди да издъхне, ясновидката, която обичала да съчинява стихове — истинските поети са всякога ясновидци от разни степени — е написала следното
стихотворение
, което предаваме в проза: Г-жа ФРЕДЕРИКА ХАУФЕ, ясновидката от Префорст „Сбогом, мили приятели, сбогом.
Неговите констатации и заключения са потвърдени и от други авторитетни личности, каквито са: Щраус, известният автор на Живота на Исуса, Ешенмайер, доктор по медицината и философията при университета в Тюбинген, който е публикувал за способностите на ясновидката пет тома под заглавието: Blatter aus Prevorst (Дневникът в Префорст) и др. Фотографската снимка, която ние предаваме, е доставена на французкия полковник Алберт де Роша от Теобалд Кернер, син на Д-ра Кернера. Четците сами ще забележат особената духовност на физиономията на ясновидката. За отбелезване е още едно обстоятелство: когато г-жа Хауфе се е завърнала от Вайнсберг в родното си място Префорст, където се поминала на 5. август 1829 г., и някой си Д-р Хоф е аутопсирали трупа й, констатирано било, че мозъкът й е великолепно устроен, напълно здрав и високо развит.
Тъй се обяснява и извънредната сила на нейния ум и въображение: няколко минути преди да издъхне, ясновидката, която обичала да съчинява стихове — истинските поети са всякога ясновидци от разни степени — е написала следното
стихотворение
, което предаваме в проза: Г-жа ФРЕДЕРИКА ХАУФЕ, ясновидката от Префорст „Сбогом, мили приятели, сбогом.
Благодаря за вашето съчувствие и помощ, прахосани през тоя мой печален живот, който се свръшва! Сбогом, сбогом! „Да нарека ли и вас приятели, вас, които бяхте пращани като големи мъдреци, за да увеличавате моите мъки? Да, и вие сте ми приятели, както другите. Сбогом, сбогом!
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Стихотворение
от Реджина Мириам Блох. 3.
Списанието в PDF Година 3, Брой 3 (ноември 1923 г.) 1. Разумните сили в живата природа — Разумността, проявена в устройството на организмите — Свещеният закон - Статия от X. X. X. 2. На неизвестната ми сродна душа.
Стихотворение
от Реджина Мириам Блох. 3.
Алхимията и модерната наука, от Уйлям Р. Мур (из английското списание „The Occult Review“). 4. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе, от Д-р Юстичус Кернер (продължение от кн. II). 5. Храна на волята.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За майчината любов нека си спомним известното
стихотворение
на Некрасов, не а си спомним, какво са допринесли майки за развитието на висши качества у детето, напр.
То е божествен институт.“ В пансиона, в детския дом никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Аз сам съм наблюдавал примери в живота; деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава.
За майчината любов нека си спомним известното
стихотворение
на Некрасов, не а си спомним, какво са допринесли майки за развитието на висши качества у детето, напр.
майката на Гьоте. Когато човек изпадне в съмнения, в борби, чий образ изпъква пред него? Свещения образ на майката, запазен от детинство. Той я вижда, при падение чува нейния зов! И най-грубата жена, като майка е нежна.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Стихотворение
в проза от Рабиндранат Тагор.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ. И ВЪРХОВЕТЕ“ — Анхира. Сонет от Ив. Толев. 3. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“.
Стихотворение
в проза от Рабиндранат Тагор.
От английски: Ст. Б. 4. НА ПРАГА. Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер (с илюстрация: новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“). 5. НЯМА СМЪРТ.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Стихотворение
в проза от П.
— Личен и обществен живот — Бъдещето. 2. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор. 3. ЕТЕРНИТЕ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА, ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА. От Д-р Гюнтер Ваксмут (с 14 илюстрации). 4. КОРАБЪТ.
Стихотворение
в проза от П.
Списаревски. 5. ПЪТЯТ НА ОКУЛТИСТА (Размишления). От Ел. Христова. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 6. АСТРОЛОГИЯ.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те слушат вътрешния ритъм на музиката или
стихотворението
и се движат в съгласие с него.
То трябва да плеска с ръце и да тропа с крака. Всичко у него се стреми към движение. И дето слуша музика, ритъмът прониква до неговите крайници, завладява ги, и детето ги изпълва с голяма радост при хармония между движение и музика. Ние работим по разумен начин в съгласие с този естествен инстинкт у детето. Още от първо отделение обучаваме децата на евритмията, свързана с музика.
Те слушат вътрешния ритъм на музиката или
стихотворението
и се движат в съгласие с него.
По този начин, чрез движението — в много по-голяма степен отколкото чрез просто декламирана — силите,които лежат в основите на ритмичната система1), се подбуждате към вътрешна дейност. Силите на ритмичната система не знаят никаква умора. Те дарявате тялото постоянно с нов живот. Чрез евритмията се премахва умората, която настъпва у детето, когато то преждевременно работи с ума си. По този начин тя действа за уравновесяване на тези учебни предмети, които изисквате по-усилена умствена работа.
към текста >>
В горните класове се опитваме да проникнем по дълбоко в естеството на художественото, тъй че учениците да станат способни да преживеят характера и смисъла на едно
стихотворение
. Напр.
Когато детето чрез главните учебни предмети е научило, че има активни и пасивни глаголи, то при часа по евритмия детето ще тича по права линия напред и назад, като същевременно внимава на преживяваните чувства. Тогаз у детето изплуват тези чувства: когато отива напред, като че ли се оставя да го теглят, а когато се връща назад, то употребява по-големи усилия, като че ли противостои на нещо, което го тегли напред. Тогаз детето много естествено намира, че при пасивните глаголи трябва да се тича напред, а при активните — назад. И за другите части на речта има съответни форми. По този начин у детето се развива живо чувство за езика.
В горните класове се опитваме да проникнем по дълбоко в естеството на художественото, тъй че учениците да станат способни да преживеят характера и смисъла на едно
стихотворение
. Напр.
подбудих ги веднъж да евритмизират две стихотворения от Християн Моргенщерн (от сбирката му: „Намерихме пътя“): „О, нощ! “ и „Побеждавай! “ В първото стихотворение децата можаха да преживеят, как чрез надмощието на тъмните гласни, идва едно благоговейно настроение. При второто стихотворение те имаха съвсем друго настроение, предизвикано от господството на И. Чрез телесното движение, което съответства на И, се изпраща навън една вътрешна сила.
към текста >>
“ В първото
стихотворение
децата можаха да преживеят, как чрез надмощието на тъмните гласни, идва едно благоговейно настроение.
И за другите части на речта има съответни форми. По този начин у детето се развива живо чувство за езика. В горните класове се опитваме да проникнем по дълбоко в естеството на художественото, тъй че учениците да станат способни да преживеят характера и смисъла на едно стихотворение. Напр. подбудих ги веднъж да евритмизират две стихотворения от Християн Моргенщерн (от сбирката му: „Намерихме пътя“): „О, нощ! “ и „Побеждавай!
“ В първото
стихотворение
децата можаха да преживеят, как чрез надмощието на тъмните гласни, идва едно благоговейно настроение.
При второто стихотворение те имаха съвсем друго настроение, предизвикано от господството на И. Чрез телесното движение, което съответства на И, се изпраща навън една вътрешна сила. От връзката между движенията и думите се вижда, че изворът на евритмията е в намирането на истинското естество на думите. Зад думите се чувства духа на езика. Но днешната култура е изгубила усета за това; иначе, лъжата не би се вмъкнала в езика.
към текста >>
При второто
стихотворение
те имаха съвсем друго настроение, предизвикано от господството на И.
По този начин у детето се развива живо чувство за езика. В горните класове се опитваме да проникнем по дълбоко в естеството на художественото, тъй че учениците да станат способни да преживеят характера и смисъла на едно стихотворение. Напр. подбудих ги веднъж да евритмизират две стихотворения от Християн Моргенщерн (от сбирката му: „Намерихме пътя“): „О, нощ! “ и „Побеждавай! “ В първото стихотворение децата можаха да преживеят, как чрез надмощието на тъмните гласни, идва едно благоговейно настроение.
При второто
стихотворение
те имаха съвсем друго настроение, предизвикано от господството на И.
Чрез телесното движение, което съответства на И, се изпраща навън една вътрешна сила. От връзката между движенията и думите се вижда, че изворът на евритмията е в намирането на истинското естество на думите. Зад думите се чувства духа на езика. Но днешната култура е изгубила усета за това; иначе, лъжата не би се вмъкнала в езика. Чрез евритмията ни е дарен език, с който не може да се лъже, при евритмията думите се изразяват и чрез телесни движения; душевният живот се изразява външно чрез този видим език.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Стихотворение
в проза от Рабиндранат Тагор.
Истинският мир — Външните н вътрешни условия — Новата култура. Статия от X. Из сбирката „През бездните и върховете“: Анхира. Сонет от Ив. Толев Из „Градинарят“.
Стихотворение
в проза от Рабиндранат Тагор.
От английски Ст. Б. На прага: Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер (с илюстрация: новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“) Няма смърт. Рационалността на задгробния живот в свръзка със физическата наука. От сър Оливър Лодж, ректор на Бирмингамския университет. От английски : Д. Л.
към текста >>
Стихотворение
в проза от П. Списаревски.
— Личен и обществен живот — Бъдещето. Из „Градинарят“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор. Етерните строителни сили във вселената, земята и човека. От Д-р Гюнтер Ваксмут (с 14 илюстрации). Корабът.
Стихотворение
в проза от П. Списаревски.
Пътят на окултиста (Размишления). От Ел. Христова. Астрология. От К. А. Либра (продълж.).
към текста >>
НАГОРЕ