Търсене в текстове за 'Стихотворение'

Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев.
Имала е един много бурен живот. Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор, възрастен човек. Но нейния темперамент я кара да се влюби в един певец - югославянин и избягва с него, и започват странни страници в живота им. Тя играе в цирка в Цариград, а след туй отива в град Киев. Там е бил княз Дондуков, който имал симпатии към тях. Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев. Той ги изгонва с югославянина и те бягат с един кораб за Кайро. Става корабокрушение и нейният възлюбен умира, когато искал да я спаси. От Кайро заминава за Лондон. Всичко това го пише нейният братовчед, който по това време е бил министър в Русия. Той се учудва, че тя, като не е знаела много добре да свири на пиано, то в европейските вестници се пише, че в Париж и Лондон тя изнася концерти.
към текста >>

7. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В брой 126 тук има стихотворение от Нина Рудникова, която е тяхна поддръжница.
Тя ме предупреди как е всъщност работата, но кой знае защо, не съм обърнал внимание. Въпрос: Във в-к „Братство" брой 120 и 123 има статии за „Агни Йога". В този момент ти не си знаел мнението на Учителя по този въпрос. Защо не Го пита? Отговор: Не съм знаел становището на Учителя по този въпрос, тука съм взел и публикувал статии от списанието на Александър Алексиев. В брой 126 тук има стихотворение от Нина Рудникова, която е тяхна поддръжница. То е хубаво стихотворение. Въпрос: Тук виждам в този брой 127 има снимка на чужденци от Рига на Рила. Отговор: Аз познавах някои от тях. Бях се запознал с Николай Калерг от когото бяхме поместили нещо за Учителя. С Амалия Вайланд също се бях запознал и тя ми изпрати също писмо по отношение на „Агни Йога" като ме предупреди, как е всъщност работата, но кой знае защо не съм обърнал внимание.
към текста >>

То е хубаво стихотворение.
Въпрос: Във в-к „Братство" брой 120 и 123 има статии за „Агни Йога". В този момент ти не си знаел мнението на Учителя по този въпрос. Защо не Го пита? Отговор: Не съм знаел становището на Учителя по този въпрос, тука съм взел и публикувал статии от списанието на Александър Алексиев. В брой 126 тук има стихотворение от Нина Рудникова, която е тяхна поддръжница. То е хубаво стихотворение. Въпрос: Тук виждам в този брой 127 има снимка на чужденци от Рига на Рила. Отговор: Аз познавах някои от тях. Бях се запознал с Николай Калерг от когото бяхме поместили нещо за Учителя. С Амалия Вайланд също се бях запознал и тя ми изпрати също писмо по отношение на „Агни Йога" като ме предупреди, как е всъщност работата, но кой знае защо не съм обърнал внимание. Забележка на Редактора: Поместваме изваден машинописен текст на магнетофонен запис на Сава Калименов за случая „Агни Йога".
към текста >>

8. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ето едно нейно стихотворение, случайно попаднало у мен, написано от нея на пишеща машина и раздавано на нейни приятели.
Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт. Зависи от вас. Ето едно нейно стихотворение, случайно попаднало у мен, написано от нея на пишеща машина и раздавано на нейни приятели. ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят. Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път -към Бога хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зова:наТеб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя! Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела!
към текста >>

9. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Ето едно нейно стихотворение, случайно попаднало у мен, написано от нея на пишеща машина и раздавано на нейни приятели.
Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт. Зависи от вас. Ето едно нейно стихотворение, случайно попаднало у мен, написано от нея на пишеща машина и раздавано на нейни приятели.
към текста >>

10. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

ТОМ 5

Обикновено както сме се събрали някъде тя се обърне и каже: „Учителю, може ли да кажа едно стихотворение?
Те ще се утешат. Тяхното е Царството Божие на земята". Имаше една сестра - Ана Шишкова. Беше учителка, тихичка, скромна като буболечка. Беше поетеса и пишеше стихове. Обикновено както сме се събрали някъде тя се обърне и каже: „Учителю, може ли да кажа едно стихотворение? " Той кимва с глава: „Може". Тя заставаше като малка ученичка, поклони се пред нас и напевно нареждаше точно както ученичките в началните отделения. Бяха все от порядъка на наивни, но интересни стихове. Чудех се от къде толкова наивност имаше в тази сестра и толкова детска откровеност в стиховете, а същевременно бяха много интересни. Учителят ги изслушваше.
към текста >>

11. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

ТОМ 5

Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк".
По онова време Петко Гумнеров целува едно момиче по челото на ул. „Опълченска" б6 и старите братя, които бяха големи моралисти решили да махнат Учителя от неговия дом и да му намерят друга квартира поради това, че Петко не е достоен да бъде домакин на Учителя. Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя. А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса. Учителят бил строг и накрая казал: „Затова, че се опитахте да коригирате Божественото един от вас до края на годината ще си замине, друг от вас ще загуби богатството си, а трети ще умре в дълбока старост, беден, изоставен и изхвърлен от всички". Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк". Това нещо се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички. Така че се сбъдна всичко, което бе казано от Учителя.
към текста >>

12. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

ТОМ 5

Вие сте виждали как амбициозни майки в началните класове на училището изтъкват и избутват децата си да издекламират някое стихотворение или да изпеят някоя песен, за да може да ги видят всички.
Споменах вече, че тя бе половината немкиня и половината македонка, така че Савка наследи качества и от едните, и от другите. От майка си наследи майчиния си език - немския, а от баща си - не знам какво наследи. Но от майка си наследи и нещо друго, което много ни безпокоеше и което ни караше да реагираме. Тереза бе един изключително амбициозен немски дух и това се отрази много неблагоприятно върху характера на Савка. Майката непрекъснато я подтикваше да излиза и да изпъква напред, за да бъде най-личната представителка на учениците на Изгрева. Вие сте виждали как амбициозни майки в началните класове на училището изтъкват и избутват децата си да издекламират някое стихотворение или да изпеят някоя песен, за да може да ги видят всички. А знаете ли в такъв случай как другите майки се ядосват, че техните деца не са устроени така, че не са амбициозни и че не излизат и не изпъкват отпред пред всички останали деца. И сега всичко това се премести и прехвърли тук на Изгрева и то когато ние вече бяхме големи около 25 години. А останалите бяха в различна възраст. Ние не бяхме деца и не бяхме ученици от едно обикновено училище. Представете си изведнъж майката 50-годишна изтиква дъщеря си, която е на 25 години, за да се изтъпанчи пред всички ни, за да може да каже някое съобщение от Учителя.
към текста >>

13. 11. В НОВОТО СЕЛО

ТОМ 6

Разхождах се из гората самичка, пеех и пишех първите си малки и вдъхновени стихотворения, едно от които беше пак за живота - контраст на първото, по-раншното стихотворение за живота.
Бях се снабдила със всичко излязло от печат дотогава от Учителя и се абонирах за всичко, което ще излиза. Четях, проучавам беседите, правех извадки, развивах темите и правех упражненията дадени в школите лекции. И дните ми тежаха като музика. Квартирата ми малка, прихлупена, училището също, селцето сгушено, но това не ми правеше никакво впечатление вече, аз сякаш не забелязвах всичко това. Аз живеех в един светъл, красив свят на радост и вдъхновение. Разхождах се из гората самичка, пеех и пишех първите си малки и вдъхновени стихотворения, едно от които беше пак за живота - контраст на първото, по-раншното стихотворение за живота. Животът е красив и тъй прелестен, животът е сал хубава игра за онзи, който кърми в себе песен и гони далеч чемерна тъга! Животът ни е светло вдъхновение, низ радости и песни и възторг, животът ни е върховно упоение от благостите на добрия Бог! Кой направи всичко това? Тук и сега от четене на беседите за пръв път аз почнах да добивам по-ясна представа за Бога, да размишлявам за Него, да се свързвам с Него, да Го питам и да ми отговаря!.. Тук и сега аз започнах да разбирам, че Бог не е някакво строго същество, някакъв старец, който стои далеч из облаците някъде и раздава награди и наказания само, а не чува воплите и стенанията на 19 хората, не вижда техните страдания и не се интересува от техните стремежи, мечти и идеали, но едно топло, нежно, безкрайно нежно и любящо Същество и отзивчиво, Което е толкова близко всякога до човека, че веднага откликва по някакъв начин, щом се позовеш към Него.
към текста >>

14. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

ТОМ 6

Например, сънува и през съня му дават едно хубаво стихотворение.
Та тук около две години беше на заплата. Беше му дошла голяма поезия и беше написал към 60 стихотворения и ги бе показал на Учителя, за което получи похвала. После той ги изгори и ме упрекна, че не съм му обърнала внимание на поезията. Тогава имаше други около него, които се въртяха и му обръщаха внимание. А поезията му бе хубава. Например, сънува и през съня му дават едно хубаво стихотворение. Той става, записва го, декламира го известно време и после го изгаря. Дава му се отгоре поезия, а той не я цени. Всичко му се дава отгоре. И досега. Денем е магаре, а нощем е ученик.
към текста >>

15. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

ТОМ 6

Днес още помня първото стихотворение, на което ме беше научила майка ми и което декларимах: „Райка" „Тича Райка към чешмата, тича мило внуче, за водица бистра, хладна, с малкото бърдуче.
Съпругата му Величка Ватева беше починала и той правеше връзка с нея. Тя му е диктувала назидателни писма, които по-късно бяха събрани и напечатани на пишеща машина, На вечерята брат Ватев заедно с другите братя и сестри правеха молитва, а след това всички сядаха, а брат Ватев разчупваше голям хляб изпечен за случая, благославяше го като произнасяше разни формули и отчупваше всекиму по парче хляб, което внасяше една особена тържественост на вечерята. Трябва да отбележа, че колкото и приятели да присъствуват на вечерята накрая винаги оставаше по едно голямо парче хляб. Как ставаше тая работа, вероятно се досещате за принципа на множението на Христовия Дух. Уреждаха и малка литературно-музикална програма, при която и ние децата вземахме участие. Днес още помня първото стихотворение, на което ме беше научила майка ми и което декларимах: „Райка" „Тича Райка към чешмата, тича мило внуче, за водица бистра, хладна, с малкото бърдуче. Ала други я преварят, слагат си котлите. Тихо Райка се замоли мило на момите: „Дайте мене ред, ма каки, първа да налея, мене стомничката малка, колко е от нея! Че дома ме дядо чака, капнал от умора." Вси се дръпват. Райка слага малкото бърдуче. Пък и кой ли не ще да отстъпи на туй мило внуче!
към текста >>

16. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

Тогава написа едно стихотворение с акростих, така че първите букви отгоре надолу означаваха „Петър Дънов е лъжеучител".
За нея е писал в беседите. Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила. Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват. Идваха често и Софрони Ников и Тодор Бъчваров. Бъчваров беше отначало с Учителя, но след онази случка на Сливенския балкан, когато им казал за тримата, че един от тях ще си замине, друг ще си загуби богатството, на третия ще остане в самота, то той се озлоби. Тогава написа едно стихотворение с акростих, така че първите букви отгоре надолу означаваха „Петър Дънов е лъжеучител". След това стихотворение той бърже, бърже си замина от този свят. Трябваше да провери кой е лъжеучител там. А ние останахме с Учителя. (Бел. редактора - виж „Изгревът", том III, стр. 24-26). Между тия братя, интелектуалци аз пораснах бърже в свободен дух, развих ума си и цялото ми същество трептеше в палящ копнеж.
към текста >>

След това стихотворение той бърже, бърже си замина от този свят.
Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила. Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват. Идваха често и Софрони Ников и Тодор Бъчваров. Бъчваров беше отначало с Учителя, но след онази случка на Сливенския балкан, когато им казал за тримата, че един от тях ще си замине, друг ще си загуби богатството, на третия ще остане в самота, то той се озлоби. Тогава написа едно стихотворение с акростих, така че първите букви отгоре надолу означаваха „Петър Дънов е лъжеучител". След това стихотворение той бърже, бърже си замина от този свят. Трябваше да провери кой е лъжеучител там. А ние останахме с Учителя. (Бел. редактора - виж „Изгревът", том III, стр. 24-26). Между тия братя, интелектуалци аз пораснах бърже в свободен дух, развих ума си и цялото ми същество трептеше в палящ копнеж. Вдъхновение към Великото, Незнайното, Безкрайното, желание за окултни закони, знания.
към текста >>

17. 9. Чужденецът

Мария Младенова

В трето отделение учеше едно стихотворение наизуст.
9. ЧУЖДЕНЕЦЪТ Синът ми Младен проговори късно, мъчно свързваше изреченията. Ако беше гладен казва: „Дай хляб", „Гладен" или „Дай пия". Когато сестра му Лиляна още на 9 месеца проговори, изговаряше ясно думите, свързваше ги в цели изречения бързо, за което баща й я беше кръстил „лястовичката", така сладко чуруликаше. Младен мъчно говореше, но погледа му беше дълбок, с разбиране и някаква тъга в него. В трето отделение учеше едно стихотворение наизуст. Имаше думата „облаче". Баща му и аз го карахме да повтаря няколко пъти, но все местеше ударението, гледайки с учудване, нали чете вярно буквите. Пък баща му го чука по главата, кара му се, че не е вярно. Той пак гледа буквите, срича ги и пак мести ударението. Ний, като неопитни, недосетливи и неразумни, само му се караме и накрая детето плаче и гледа плахо със страх.
към текста >>

18. 20. Олга Славчева

Драган Петков

И Олга послушва Учителя и написала едно стихотворение и го рецитирала насам, натам.
Търново, когато там те са се подвизавали по свой начин. След като тя разбрала в каква клопка е влезнала, успяла да се измъкне чрез помощта на Учителя. Тогава Учителят се обърнал към нея и казал: „Ти нали си поетеса? Нали си писателка? Тогава осмей ги тези двамата“. И Олга послушва Учителя и написала едно стихотворение и го рецитирала насам, натам. Успяла да ги осмее. Но преди да стори това станала една случка. Отишла в бараката си и седнала да напише и да осмее тези двама обявили се за светци чрез своята дарба, да пише поезия. Седнала да пише и изведнъж в стаята нахлула една пчела, която я нападнала и искала да я ужили. Взела един пешкир и започнала да се брани от атакуващата я пчела.
към текста >>

19. 17. Побойник и Божието възмездие

Атанас Минчев

“ Гради ставал и повтарял какво е казал, ама точно като научено стихотворение.
Като човек той не го мразел, обаче като разбрал, че е човек от Братството много го ненавиждал. Като офицер той ги занимавал и разправял за пушки и картечници, но Гради не го гледал и погледът му не бил в него, а малко в страни. Не искал да гледа човека, който бе нанесъл побой върху Учителя. Но внимавал и всичко записвал в акъла си, защото той на няколко пъти го изненадвал: „Гради Минчев, ти не внимаваш какво приказвам. А стани и повтори какво говорим сега! “ Гради ставал и повтарял какво е казал, ама точно като научено стихотворение. Той се изненадвал. Но той отново на няколко пъти се опитвал да го изненада, за да може да го накаже, но не успял, за което много се ядосвал. А това му личало по лицето. Затова той го тормозел по всякакъв начин, че е от Братството, но иначе не смеел да бъде груб с него. Особено като разбрали, че е вегетарианец и че не яде от войнишкия казан, започнали подигравки от войниците и тормоз от началниците.
към текста >>

20. 63. ПРАСКОВА И ТРИ СТИХОТВОРЕНИЯ

Написах стихотворението "Махабур".
Аз вече не пиша от три години нищо. Не бях написала нито ред. А Учителят как ме насърчаваше приживе. Ето сега ми се яви на сън, за да ме насърчи отново. От същия ден започнах отново да пиша. Написах стихотворението "Махабур". Това е едно от санскритските заглавия на петото езеро - "Бъбрека", от 7-те рилски езера. И поезията отново започна да се втича в мен от Невидимия свят.
към текста >>

21. 50. БЪЛГАРСКОТО ДЪРВО

В: Сега вие миналия път разказахте, че братята са се били събрали, за да подредят програмата за един концерт и накрая решават да не ви включат в програмата, да включат друга сестра, като казват, че вашето стихотворение било много дълго.
Т: Да, точно така. Това е най-точно. Къде се разрешават въпросите горе, а къде се вършат долу. Там имаме значи вина - в приложението им. Затова ако може да не се каже нищо лошо. В: Сега вие миналия път разказахте, че братята са се били събрали, за да подредят програмата за един концерт и накрая решават да не ви включат в програмата, да включат друга сестра, като казват, че вашето стихотворение било много дълго. И какво стана по-нататък, ще ни го разкажете ли случая? Т: Те са много важни неща, но дълбоко интимни за работата на Учителя и за работата на Братството. Значи те ако са имали такава власт, то пък ние ще оправяме света. Значи ние трябваше да го оправим първо света в нас и ние трябва да Го оправим и света около нас както ние не сме могли да го оправим. Голяма власт, големи възможности, на Учителя възможностите са толкова големи, но ние не разбирахме.
към текста >>

Стихотворението не го включиха.
Значи те ако са имали такава власт, то пък ние ще оправяме света. Значи ние трябваше да го оправим първо света в нас и ние трябва да Го оправим и света около нас както ние не сме могли да го оправим. Голяма власт, големи възможности, на Учителя възможностите са толкова големи, но ние не разбирахме. Как трябва да постъпим и по човешки Той казваше: "Вие големи неща искате". Пък ние като се свихме, да махнем всичките дрипи около нас, свихме се и така вървяхме, щото действително беше трудно. Стихотворението не го включиха. Но на следващия ден час преди да почне да говори Учителя каза, че има едно стихотворение, което чака реда си и трябва да се прочете. Прочете се пред всички!
към текста >>

Но на следващия ден час преди да почне да говори Учителя каза, че има едно стихотворение, което чака реда си и трябва да се прочете.
Значи ние трябваше да го оправим първо света в нас и ние трябва да Го оправим и света около нас както ние не сме могли да го оправим. Голяма власт, големи възможности, на Учителя възможностите са толкова големи, но ние не разбирахме. Как трябва да постъпим и по човешки Той казваше: "Вие големи неща искате". Пък ние като се свихме, да махнем всичките дрипи около нас, свихме се и така вървяхме, щото действително беше трудно. Стихотворението не го включиха. Но на следващия ден час преди да почне да говори Учителя каза, че има едно стихотворение, което чака реда си и трябва да се прочете. Прочете се пред всички!
към текста >>

22. 52. ОТРИЧАНЕ

И когато излезе списанието на корицата, на задната корица беше поставено моето стихотворение, което бях дала.
Решиха да не може да влезе. Младите момци се заяждаха, но с момата. То имаше и такива работи, нали чувства, че се развихриха от млади хора.И като излязох и отивам и Учителя ме посреща там, към Него отивам. Казвам: "Учителю, не го приеха". Една сянка мина покрай лицето Му, така не одобри това нещо, защото Той очаквал от мене нещо, което да напиша, но сега не се направи. И когато излезе списанието на корицата, на задната корица беше поставено моето стихотворение, което бях дала. Значи не можа да се събере вътре, но на корицата бяха го напечатали. Значи Той им подействувал на тези. В: Значи на корицата, все пак на корицата. Т: На корицата от вътрешната страна на корицата беше там напечатано. В: А онзи случай, когато сте предложили едно дълго стихотворение за концерт.
към текста >>

В: А онзи случай, когато сте предложили едно дълго стихотворение за концерт.
И когато излезе списанието на корицата, на задната корица беше поставено моето стихотворение, което бях дала. Значи не можа да се събере вътре, но на корицата бяха го напечатали. Значи Той им подействувал на тези. В: Значи на корицата, все пак на корицата. Т: На корицата от вътрешната страна на корицата беше там напечатано. В: А онзи случай, когато сте предложили едно дълго стихотворение за концерт. Т: Мисля аз да говоря това и то сега отлетя. В: И сега вече си припомнихте. Т: Това бе случая за стихотворението с корицата, а пък онова беше съвсем друго. Онова пък беше нито на корицата, нито на сцената. Навремето бях представила едно стихотворение за едно тържество.
към текста >>

Т: Това бе случая за стихотворението с корицата, а пък онова беше съвсем друго.
В: Значи на корицата, все пак на корицата. Т: На корицата от вътрешната страна на корицата беше там напечатано. В: А онзи случай, когато сте предложили едно дълго стихотворение за концерт. Т: Мисля аз да говоря това и то сега отлетя. В: И сега вече си припомнихте. Т: Това бе случая за стихотворението с корицата, а пък онова беше съвсем друго. Онова пък беше нито на корицата, нито на сцената. Навремето бях представила едно стихотворение за едно тържество. Влиза Борис Николов и подхвърля стихотворението понеже било много дълго. На другия ден приеха поетесата Буча Бехар и тя издекламира свое стихотворение, което беше два пъти по-дълго от моето. Него слушаха, а моето не искаха.
към текста >>

Навремето бях представила едно стихотворение за едно тържество.
В: А онзи случай, когато сте предложили едно дълго стихотворение за концерт. Т: Мисля аз да говоря това и то сега отлетя. В: И сега вече си припомнихте. Т: Това бе случая за стихотворението с корицата, а пък онова беше съвсем друго. Онова пък беше нито на корицата, нито на сцената. Навремето бях представила едно стихотворение за едно тържество. Влиза Борис Николов и подхвърля стихотворението понеже било много дълго. На другия ден приеха поетесата Буча Бехар и тя издекламира свое стихотворение, което беше два пъти по-дълго от моето. Него слушаха, а моето не искаха. Аз си излезнах обидена. На другия ден обявиха война на евреите.
към текста >>

Влиза Борис Николов и подхвърля стихотворението понеже било много дълго.
Т: Мисля аз да говоря това и то сега отлетя. В: И сега вече си припомнихте. Т: Това бе случая за стихотворението с корицата, а пък онова беше съвсем друго. Онова пък беше нито на корицата, нито на сцената. Навремето бях представила едно стихотворение за едно тържество. Влиза Борис Николов и подхвърля стихотворението понеже било много дълго. На другия ден приеха поетесата Буча Бехар и тя издекламира свое стихотворение, което беше два пъти по-дълго от моето. Него слушаха, а моето не искаха. Аз си излезнах обидена. На другия ден обявиха война на евреите. А Буча Бехар беше еврейка.
към текста >>

На другия ден приеха поетесата Буча Бехар и тя издекламира свое стихотворение, което беше два пъти по-дълго от моето.
В: И сега вече си припомнихте. Т: Това бе случая за стихотворението с корицата, а пък онова беше съвсем друго. Онова пък беше нито на корицата, нито на сцената. Навремето бях представила едно стихотворение за едно тържество. Влиза Борис Николов и подхвърля стихотворението понеже било много дълго. На другия ден приеха поетесата Буча Бехар и тя издекламира свое стихотворение, което беше два пъти по-дълго от моето. Него слушаха, а моето не искаха. Аз си излезнах обидена. На другия ден обявиха война на евреите. А Буча Бехар беше еврейка. Не приеха мен, а приеха войната.
към текста >>

23. 12. ПОЕЗИЯТА

Стиховете слизаха отгоре, от небето, чрез облака, преминаваха през мен и аз написах цяло стихотворение.
Виждам облак във вид на особена фигура. Необикновена фигура. Същество ли беше? Отдалечих се, взех молива и започнах да пиша. "Като капчица роса". Стиховете слизаха отгоре, от небето, чрез облака, преминаваха през мен и аз написах цяло стихотворение. Когато приключих Учителят се беше прибрал в приемната. Запътвам се натам. Братя и сестри влизат, излизат, поздравяват Го. Приближих се и аз. "Учителю, аз нямам какво да ви поднеса.
към текста >>

24. 45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ

"Това стихотворение не бива да го изпращате!
45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ 1 .XII. Днес минах край Учителя, видя ме и ме извика. "Това стихотворение не бива да го изпращате! То е лично стихотворение. Не бива да се пише тъй поезия. Когато искаш да кажеш нещо, ще го пишеш, че до други се отнася. Аз ще ти кажа, как ще пишеш. Ще пишеш за едно цвете.
към текста >>

То е лично стихотворение.
45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ 1 .XII. Днес минах край Учителя, видя ме и ме извика. "Това стихотворение не бива да го изпращате! То е лично стихотворение. Не бива да се пише тъй поезия. Когато искаш да кажеш нещо, ще го пишеш, че до други се отнася. Аз ще ти кажа, как ще пишеш. Ще пишеш за едно цвете. В миналото ти си била един мъж.
към текста >>

След обед вие ще дойдете и аз ще ви кажа как трябва да пишете стихотворението." Отидох.
Разговорът прекъсна. През цялото време Учителят се смееше, а аз се усмихвах, но няколко сълзи паднаха от очите ми. "Да, зная, казвах аз. Зная, зная." Зная, какво зная аз? Учителят продължава: "Това е черната мантия на любовта, личното чувство. След обед вие ще дойдете и аз ще ви кажа как трябва да пишете стихотворението." Отидох. Приказвахме пак навън. Той проговори: "Едно цвете расте край един извор. Един пътник минава. Пътникът се радва на цветето. И двамата: и пътникът, и цветето се радват, че пият от един и същи извор".
към текста >>

Където има любов, няма мъка... Към любовта на Бога трябва да се обърнете." "Ами ако напиша такова стихотворение, да му го изпратя ли?
Не личната скръб. И често това, което преживява човек, не е негово. То е също, както един вагон когато се удари, а другите усещат сътресението. Всичко е в любовта. Безлюбието е ад. Където има любов, няма мъка... Към любовта на Бога трябва да се обърнете." "Ами ако напиша такова стихотворение, да му го изпратя ли? " "Може". Учителят се усмихва.
към текста >>

25. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

В него поместиха стихотворение, в което като се вземе първата буква от всеки вертикален ред (надолу) се образува "Дънов е лъжеучител".
Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество с вътрешен началник на школата им учителя Мория. Щом като той не посочва Учителя като такъв - той не е учител. През лятото на 1922 година теософското общество откри летен теософс-ки университет, който следвах и аз. Теософите издадоха през това време вестник "Теософска мисъл", брой единствен. В него поместиха стихотворение, в което като се вземе първата буква от всеки вертикален ред (надолу) се образува "Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия, с едно знание от инволюционния период, не приеха Христа като такъв какъвто е. Теософите са будисти. Те поставят Буда над Христа като му дават и "посвещение" - пета степен! Само три окултни школи са школи на Христа -Школата на Учителя, на розенкрайцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на теософите у нас Софрони Ников: Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя - Петър Дънов.
към текста >>

26. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

ТОМ 9

" Ще покани друга сестра да каже стихотворение, друг брат нещо да разкаже.
Вечерта обикновено Симеонов ръководеше художествената програма. Най-напред пеят много песни, Учителят е седнал на столче или на някакво сандъче до огъня така. Избираха Му място, дето да не духа в очите Му дима. Седне там, то вятърът се върти понякога и към Него духа нали, седне и до Него се наредят вече, който вземе мястото до Него и после Симеонов почва да кани. Да речем ще каже: „Хайде, ти Кате какво ще ни изпееш тая вечер? " Ще покани друга сестра да каже стихотворение, друг брат нещо да разкаже. И така, приказки разказваха, песни пееха, свареха музикантите, някои сола даваха, но най-вече всичко Учителюво. Рядко свиреха друга музика. Даже музикантите, като свиреха песни някакви, свиреха от Учителювите упражнения които е дал, тези музикалните. По-рядко имаше така някога чуждо нещо. Такъв Дух имаше, че не звучеше друго, не вървеше.
към текста >>

27. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Сега дай да видиме, нали имаш някакво стихотворение за Словото.
Аз утре като дойде време да издаваме, евентуално ако нс аз, друг, и отиде при твоята дъщеря и при твоята племенничка: „Абе, брат Георги Събев има ли някои неща? " -„Има". И те да са събрани на едно място: 1, 2, 3, 4 ... Това трябва да направиш, а не така да са разпръснати. Съвременниците на Учителя не ги интересуват тези неща. Давам ти пример как Борис беше захвърлил твоите неща и т.н. Сега дай да видиме, нали имаш някакво стихотворение за Словото. Сега става въпрос, че можем да поместим и някои твои стихове. Едно, две, можем да поместим и към тоя сборник. Или може отначало да се почне с него, както е книгата за Георги Куртев. Сега да запишем това стихотворение, което е. Г. С.: Посветено на Учителя.
към текста >>

Сега да запишем това стихотворение, което е.
Давам ти пример как Борис беше захвърлил твоите неща и т.н. Сега дай да видиме, нали имаш някакво стихотворение за Словото. Сега става въпрос, че можем да поместим и някои твои стихове. Едно, две, можем да поместим и към тоя сборник. Или може отначало да се почне с него, както е книгата за Георги Куртев. Сега да запишем това стихотворение, което е. Г. С.: Посветено на Учителя. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Туй Слово, що свети в ефира, Прониква във всички души. На крилата го носи зефира, Слово, що мрака руши. Слово, що свети в душите, Що праща в мрака лъчи, Със нежност що къпи очите, Що в цветето малко звучи. Туй Слово, що стапя злините, Както слънцето леда, Слово, що грее в душите.
към текста >>

28. 08 - 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Искам да рецитирам едно стихотворение от Йордан Ковачев, един добър, идеен приятел, по убеждение толстоист, който се помина.
„Нито гореща вода пи, нито кафе му духнахме. Брат ми нито гърло го боли нито нищо, вече е напълно здрав." Понеже неговото съзнание търси да се хване за нещо - елач. Той иска елач да има. Щом има елеч, вече ще оздравя. Обаче и без елач мисълта на Учителя е подействала вече. Искам да рецитирам едно стихотворение от Йордан Ковачев, един добър, идеен приятел, по убеждение толстоист, който се помина. Няколко години беше пращан в лагер. Това оказа влияние върху здравето му. Стихотворението е следното. В един момент на меланхолия, на безнадежност, на отчаяние, той изразява своите чувства така: Стоя печален, стоя надвесен над тъмна мъка, над болен блян. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отдих срещам в света студен.
към текста >>

Стихотворението е следното.
Щом има елеч, вече ще оздравя. Обаче и без елач мисълта на Учителя е подействала вече. Искам да рецитирам едно стихотворение от Йордан Ковачев, един добър, идеен приятел, по убеждение толстоист, който се помина. Няколко години беше пращан в лагер. Това оказа влияние върху здравето му. Стихотворението е следното. В един момент на меланхолия, на безнадежност, на отчаяние, той изразява своите чувства така: Стоя печален, стоя надвесен над тъмна мъка, над болен блян. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отдих срещам в света студен. Все тъй суетен, все тъй несретен животът вие около мен. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отзив срещам в света студен. По-нататък, при друго настроение, при по-високо и бодро настроение, поетът изразява своята мисъл така: Усмихни се, мъчено сърце, светла радост нека в теб надникне, вяра кротка ни да призове път небесен в твоите малки песни.
към текста >>

29. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Тогава Жорж написа едно стихотворение, аз ще ти дам да го прочетеш.
А когато Жорж беше вече на Рила, тогава цялото списание аз го изпратих на пакети. С Руси направихме пакетите, изпратихме ги в провинцията, където трябваше. И един ден сама бях, Елена Андреева беше до мен, отиде си, но аз сама направих това, опаковах пакетите и изпратих навсякъде из провинцията това. Щото аз пък оставах на Изгрева да уча, да свиря, да уча, за да мога да се подготвям за изпитите. Те бяха на Рила. Да. Тогава Жорж написа едно стихотворение, аз ще ти дам да го прочетеш. То е от 1935 година, Тогава аз не бях ходила. В.К.: Имали го публикувано? Верка: Не, няма, то е негово. В.К.: После ще го прочетем и ще го запишем. Верка: Да, непременно.
към текста >>

30. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Верка: Аз имах едно хубаво стихотворение, което е написал той на Рила и от Георги сега ще искам второ копие.
В.К.; Така поне заради почерка му. Верка: Почеркът му е чуден. Аз и с Георги Томалевски ще се срещна и ако има някои работи да ми ги даде на мен, пък аз ще ги донеса тука. Ще ги дадем. В.К.: Случайно ако намерите някое забутано писмо от Жорж, все пак ни интересува, трябва да го публикуваме. Верка: Аз имах едно хубаво стихотворение, което е написал той на Рила и от Георги сега ще искам второ копие. Аз му го дадох, той ми го напечати на пишуща машина и ми го даде. В.К.: Оригинала имате ли го на ръкопис или го нямате? Верка: Оригинала аз го дадох на Томалевски, дадох го, не ми го е върнал, но ще го поискам. Ако го има, ще ми го даде човекът. В.К.: За да може да го отпечатаме.
към текста >>

31. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Нашите от Братството бяха един голям авторитет, благодарение на живота и делата на баща ми и така много хубава и даже на времето рецитирах едно стихотворение - „Проклятието на съвета" - много хубаво, духовно стихотворение, забравих го от кого беше и тъй искам да си го спомня, да го намеря и да го дам на Серафим да го рецитира.
Чувствах един жар духовен, за оня, гдето Учителят говори. Аз чувствах това в себе си и след туй „Ангелът на Доброто" - една пиеска. Сега се чудя как съм ги подготвяла. И то доста деца, с крилца, ангелчета и т.н. И идваха и от света хора, от града. Нашите от Братството бяха един голям авторитет, благодарение на живота и делата на баща ми и така много хубава и даже на времето рецитирах едно стихотворение - „Проклятието на съвета" - много хубаво, духовно стихотворение, забравих го от кого беше и тъй искам да си го спомня, да го намеря и да го дам на Серафим да го рецитира. Искам да кажа имах такива заложби, даже в училището в Айтос се научили за тази моя дейност на градината и казали. Видяла една от учителките. Та тогава бях съвсем друго нещо. Никой не вярваше, че аз нямам средно образование, между нашите така. В.К.: Но и аз сега се учудвам.
към текста >>

32. 16 - 8. ИЗПИТЪТ НА РОДА КУРТЕВ

Желю Танев Николов

Та едно стихотворение мога да ви кажа за градината във връзка с живота на брат Георги Куртев.
Благодарение на това, което сме учили и което знаем във връзка с истинския живот. Та във връзка с градината, понеже веднъж като пътувах, ми се даде едно вдъхновение да напиша нещо. Сега и да искам да пиша. не мога. Но тогава ми се дадоха тия неща. Та едно стихотворение мога да ви кажа за градината във връзка с живота на брат Георги Куртев. В.К.: Да, слушам. Ж.Т.: Тъй като брат Георги Куртев на времето имаше повече деца и средствата му едвам стигаха за да прехрани децата си. Тогава братството се организира да направи една къща на брат Георги Куртев. И тази къща я направиха и научавам че мястото му е бил дал съветът. Наши братя са ми разправяли, от Тополица и Бургас са работили по иели седмици тука.
към текста >>

33. „Изгревът том IX пристига с небесна колесница

Вергилий Кръстев

Рожденият ми брат Стефан обеща да напише стихотворение за този необикновен ден, стоварването на „Изгревът" том IX на 27.04.1999 година, когато дъждът спря.
Разтоварихме я. Когато камионът тръгна, отново заваля. Благодарих на Небето, че ни отвори един прозорец от един час. Всички, които помагаха при разтоварването, бяха изумени от този факт. Тук бяха Жана Иванова, Вихър Пенков, Тони Василев, Момчил Николов от Стара Загора, моя милост - Вергилий, брат ми Стефан Кръстев, шофьорът на колата, на име също Стефан, който ни помагаше. Рожденият ми брат Стефан обеща да напише стихотворение за този необикновен ден, стоварването на „Изгревът" том IX на 27.04.1999 година, когато дъждът спря. А аз реших да поместя това стихотворение и да опиша целия случай во кратце, как „Изгревът" том IX пристигна с камиона, придружен от Небесната колесница на Небето и на Небесното войнство. Има Един Бог, Едно Слово, Един Учител-БеинсаДуно. Амин. „Изгревът" том 9 от 1999 година идва Автор: Стефан Кръстев Дата: 27.04.1999 г.
към текста >>

А аз реших да поместя това стихотворение и да опиша целия случай во кратце, как „Изгревът" том IX пристигна с камиона, придружен от Небесната колесница на Небето и на Небесното войнство.
Когато камионът тръгна, отново заваля. Благодарих на Небето, че ни отвори един прозорец от един час. Всички, които помагаха при разтоварването, бяха изумени от този факт. Тук бяха Жана Иванова, Вихър Пенков, Тони Василев, Момчил Николов от Стара Загора, моя милост - Вергилий, брат ми Стефан Кръстев, шофьорът на колата, на име също Стефан, който ни помагаше. Рожденият ми брат Стефан обеща да напише стихотворение за този необикновен ден, стоварването на „Изгревът" том IX на 27.04.1999 година, когато дъждът спря. А аз реших да поместя това стихотворение и да опиша целия случай во кратце, как „Изгревът" том IX пристигна с камиона, придружен от Небесната колесница на Небето и на Небесното войнство. Има Един Бог, Едно Слово, Един Учител-БеинсаДуно. Амин. „Изгревът" том 9 от 1999 година идва Автор: Стефан Кръстев Дата: 27.04.1999 г.
към текста >>

34. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

ТОМ 12

Хайде да я викнем да ни прочете нещо.“ Тя дойде, прочете някое свое стихотворение.
Ще кажете: „Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири! “ Тя дойде, седне на пианото, започва да свири и хубаво свири. Веднага лампичката светва. После казвате за друга някоя сестра: „Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво.“ - „Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо.“ Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. „Ами онази сестра там била художничка. Нека си донесе картините да й ги разгледаме.“ Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва.
към текста >>

35. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

ТОМ 12

Като влезете в Небето, в Невидимия свят, като отидете при царските врата, ще ви накарат да декламирате едно стихотворение.
Ако човек нямаше чувството на страх, ако влезеше в София, ще го прегазят каруците, а пък сега, като се пазиш, като ходиш по краищата, запазваш живота си. При този страх трябва да се тури чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние може да използуваме онези заложби, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, то учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, ученикът е доволен. Като влезете в Небето, в Невидимия свят, като отидете при царските врата, ще ви накарат да декламирате едно стихотворение. Кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете едно стихотворение и се чудите кое. Ще ви накарат да изпеете една песен най-първо. Коя песен ще изпеете? Ако изпеете песента хубаво, вратата сама по себе си ще се отвори, ако не я изпеете, то вратата ще стои затворена.
към текста >>

Кое стихотворение ще декламирате?
При този страх трябва да се тури чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние може да използуваме онези заложби, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, то учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, ученикът е доволен. Като влезете в Небето, в Невидимия свят, като отидете при царските врата, ще ви накарат да декламирате едно стихотворение. Кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете едно стихотворение и се чудите кое. Ще ви накарат да изпеете една песен най-първо. Коя песен ще изпеете? Ако изпеете песента хубаво, вратата сама по себе си ще се отвори, ако не я изпеете, то вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена.
към текста >>

Вие още не знаете едно стихотворение и се чудите кое.
Когато Бог вижда, че ние може да използуваме онези заложби, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, то учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, ученикът е доволен. Като влезете в Небето, в Невидимия свят, като отидете при царските врата, ще ви накарат да декламирате едно стихотворение. Кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете едно стихотворение и се чудите кое. Ще ви накарат да изпеете една песен най-първо. Коя песен ще изпеете? Ако изпеете песента хубаво, вратата сама по себе си ще се отвори, ако не я изпеете, то вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена. Някой ще каже: дали това е буквално или алегорично?
към текста >>

Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена.
Кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете едно стихотворение и се чудите кое. Ще ви накарат да изпеете една песен най-първо. Коя песен ще изпеете? Ако изпеете песента хубаво, вратата сама по себе си ще се отвори, ако не я изпеете, то вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена. Някой ще каже: дали това е буквално или алегорично? Както искате го вземете, но така ще бъде. Писанието казва така: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Защото страхливите всякога, като тръгват за Невидимия свят, ще го опитат с най-големите изпитания, фиктивни. Той ще се уплаши и няма да влезе. И да искат да го вкарат, няма да влезе.
към текста >>

36. III. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 1. СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА СИРАЧЕ Сираче съм аз тук на земята, но нивга ни помен от туй, защото разбрах, че на Бога сме чадата, Кой праща ни хляб, водица, туй-онуй.
III. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 1. СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА СИРАЧЕ Сираче съм аз тук на земята, но нивга ни помен от туй, защото разбрах, че на Бога сме чадата, Кой праща ни хляб, водица, туй-онуй. Как разбрах аз таз дълбока мисъл кога за философ от никого не съм признат. На страдание ме е Бог орисал с благословение Му да съм аз богат. Един ден пошъпна ми Той на сърце, не тъжи, дете, от тъги тук нужда няма, види щеш Го ти Сина ми в лице. Ходих, живях, всред чужди хора, уроци взимах аз без чет. И кат разбрах, че нищо сме по външна форма, намерих Го, величав и свет.
към текста >>

37. 7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение

7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение Видяхме го ние и в трите свята - навсякъде един и същ.
7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение Видяхме го ние и в трите свята - навсякъде един и същ. Видяхме Го планински връх - гигант могъщ, опрян на Бога - канарата, опора здрава на земята. И грееше от светлината и с блясъка на дреха чиста. А погледът Му беше благ, лъчист. Видяхме Го как изправен посреща страшни урагани, изпратени да Го сломят и стъпката му твърда крепка от пътя прав да отклонят. Видяхме го спокоен, тих, да среща кал и хули и на тълпата воя лих не го засегна - над тях блестеше с нова сила недосегаем и велик.
към текста >>

38. 11. СЪН Стихотворение

11. СЪН Стихотворение Целунах снощи аз Една ръка свещена.
11. СЪН Стихотворение Целунах снощи аз Една ръка свещена. Тоз час дойде и за мен - нощ благословена. със сладък, крепък сън. Чия бе тази ръка свещена? - На нашия обичен Учител. 23 март 1967 година.
към текста >>

39. 18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят

Тя заставаше обикновено пред малочислената си публика като дете, покланяше се и с малко мълчание, с похвата на голям вдъхновен артист, тя приковаваше вниманието на слушателя, който със затаен дъх очакваше началото на стихотворението или на поемата и следеше с голямо разположение, и обхванатото от нея настроение, и със силното желание рецитацията да продължи повече.
Тя стеснително, ревниво пазеше своето изкуство. Просто, естествено, нали не е дипломирана пред хората на изкуството, както и пред тия с много титли на много учени и много образовани. Колко щастлива беше тя, когато скрита от погледа на близките си, имаше разположение да сподели своето изкуство с младата коприва, която береше за готвене или когато поливаше своите цветя! Колко стихотворения чуха нейните петунии и ендришета, когато им се радваше, гледаше различните им краски и ги изучаваше по своему! Обаче дойдеше ли нашата Надка до рецитацията, там Надка се преобразяваше. Тя заставаше обикновено пред малочислената си публика като дете, покланяше се и с малко мълчание, с похвата на голям вдъхновен артист, тя приковаваше вниманието на слушателя, който със затаен дъх очакваше началото на стихотворението или на поемата и следеше с голямо разположение, и обхванатото от нея настроение, и със силното желание рецитацията да продължи повече. В началото на рецитацията чуваш заглавието, чуваш и автора, но постепенно него забравяш, а изпъква рецитаторът, който се е дълбоко проникнал в думите на автора, които са станали вече и негова плът и кръв. Интересното е, че и чужди автори, тя и тях предаваше като свои. Лесно проникваше в тяхното съдържание и смисъл, и след известно вглъбяване в тях, влюбваше се в тях като в свои деца и ги изнасяше вън, облечени в техните дълбоко скрити идеи. В областта на поезията нищо не оставаше скрито от замисъла и полета на поета и писателя. Както рудокопачът открива и микроскопически скъпоценни метали и рудата, така нашата майсторка Надка в областта на поезията откриваше ценното в куплетите и ги изнасяше на светлина.
към текста >>

И ние, слушали често рецитациите на Надка, казваме: Дай и най- простото и обикновено стихотворение на Надка, и виж как тя ще го одухотвори и оживи - и в него ще намери скъпоценното зрънце.
Интересното е, че и чужди автори, тя и тях предаваше като свои. Лесно проникваше в тяхното съдържание и смисъл, и след известно вглъбяване в тях, влюбваше се в тях като в свои деца и ги изнасяше вън, облечени в техните дълбоко скрити идеи. В областта на поезията нищо не оставаше скрито от замисъла и полета на поета и писателя. Както рудокопачът открива и микроскопически скъпоценни метали и рудата, така нашата майсторка Надка в областта на поезията откриваше ценното в куплетите и ги изнасяше на светлина. Казано е за човека: Напиши две думи или изговори две думи, да ти кажа кой си. И ние, слушали често рецитациите на Надка, казваме: Дай и най- простото и обикновено стихотворение на Надка, и виж как тя ще го одухотвори и оживи - и в него ще намери скъпоценното зрънце. И след нейното заминаване ние дълго време ще чуваме думите от баладата „Клепалото бие" на големия наш народен поет Иван Вазов. Много време ще се вдълбочаваме в стихотворението на английския поет Едуард Киплинг - дълбоката житейска философия в малката дума на заглавието „Ако". Колко пъти ще минава и заминава над ушите ни малкият народен разказ от съветския писател Михаил Пришвин - „Нашите просяци" - малък разказ с дълбок психологичен анализ. Безброй пъти слушан от нас, той вече се научи наизуст, но никой не се наема да го рецитира - няма я вече майката, която тъй майсторски го пресъздаде след самия автор. Какво ще кажем за стихотворението „Разказвай, лознице" от нашата поетеса Стоянка Илиева.
към текста >>

Много време ще се вдълбочаваме в стихотворението на английския поет Едуард Киплинг - дълбоката житейска философия в малката дума на заглавието „Ако".
В областта на поезията нищо не оставаше скрито от замисъла и полета на поета и писателя. Както рудокопачът открива и микроскопически скъпоценни метали и рудата, така нашата майсторка Надка в областта на поезията откриваше ценното в куплетите и ги изнасяше на светлина. Казано е за човека: Напиши две думи или изговори две думи, да ти кажа кой си. И ние, слушали често рецитациите на Надка, казваме: Дай и най- простото и обикновено стихотворение на Надка, и виж как тя ще го одухотвори и оживи - и в него ще намери скъпоценното зрънце. И след нейното заминаване ние дълго време ще чуваме думите от баладата „Клепалото бие" на големия наш народен поет Иван Вазов. Много време ще се вдълбочаваме в стихотворението на английския поет Едуард Киплинг - дълбоката житейска философия в малката дума на заглавието „Ако". Колко пъти ще минава и заминава над ушите ни малкият народен разказ от съветския писател Михаил Пришвин - „Нашите просяци" - малък разказ с дълбок психологичен анализ. Безброй пъти слушан от нас, той вече се научи наизуст, но никой не се наема да го рецитира - няма я вече майката, която тъй майсторски го пресъздаде след самия автор. Какво ще кажем за стихотворението „Разказвай, лознице" от нашата поетеса Стоянка Илиева. „Разказвай лознице", повест, която преброжда земята, дори и целия свят надлъж и нашир. Какво да кажем пък за стихотворението „Ел Шадай" от нашата поетеса Димитринка Антонова - изпълнено с живи, безсмъртни картини на едно близко минало, което никога няма да остарее и чиито картини ще се търсят между песните, които огласяваха бивака на множество български туристи, на които това място стана собствено без нотариален акт, без видимо законно владение.
към текста >>

Какво ще кажем за стихотворението „Разказвай, лознице" от нашата поетеса Стоянка Илиева.
И ние, слушали често рецитациите на Надка, казваме: Дай и най- простото и обикновено стихотворение на Надка, и виж как тя ще го одухотвори и оживи - и в него ще намери скъпоценното зрънце. И след нейното заминаване ние дълго време ще чуваме думите от баладата „Клепалото бие" на големия наш народен поет Иван Вазов. Много време ще се вдълбочаваме в стихотворението на английския поет Едуард Киплинг - дълбоката житейска философия в малката дума на заглавието „Ако". Колко пъти ще минава и заминава над ушите ни малкият народен разказ от съветския писател Михаил Пришвин - „Нашите просяци" - малък разказ с дълбок психологичен анализ. Безброй пъти слушан от нас, той вече се научи наизуст, но никой не се наема да го рецитира - няма я вече майката, която тъй майсторски го пресъздаде след самия автор. Какво ще кажем за стихотворението „Разказвай, лознице" от нашата поетеса Стоянка Илиева. „Разказвай лознице", повест, която преброжда земята, дори и целия свят надлъж и нашир. Какво да кажем пък за стихотворението „Ел Шадай" от нашата поетеса Димитринка Антонова - изпълнено с живи, безсмъртни картини на едно близко минало, което никога няма да остарее и чиито картини ще се търсят между песните, които огласяваха бивака на множество български туристи, на които това място стана собствено без нотариален акт, без видимо законно владение. Там нарисуваните картини не с четка, а с перо ще се състезават с естествените картини на природата. Песен и музика ще придружават „Ел Шадай", така прекрасно одухотворено и от нашата скромна рецитаторка, обичната ни Надка. Надка не е само рецитаторка, но и приятелка, искрена събеседница и готова на всякакви услуги на близки и далечни познати.
към текста >>

Какво да кажем пък за стихотворението „Ел Шадай" от нашата поетеса Димитринка Антонова - изпълнено с живи, безсмъртни картини на едно близко минало, което никога няма да остарее и чиито картини ще се търсят между песните, които огласяваха бивака на множество български туристи, на които това място стана собствено без нотариален акт, без видимо законно владение.
Много време ще се вдълбочаваме в стихотворението на английския поет Едуард Киплинг - дълбоката житейска философия в малката дума на заглавието „Ако". Колко пъти ще минава и заминава над ушите ни малкият народен разказ от съветския писател Михаил Пришвин - „Нашите просяци" - малък разказ с дълбок психологичен анализ. Безброй пъти слушан от нас, той вече се научи наизуст, но никой не се наема да го рецитира - няма я вече майката, която тъй майсторски го пресъздаде след самия автор. Какво ще кажем за стихотворението „Разказвай, лознице" от нашата поетеса Стоянка Илиева. „Разказвай лознице", повест, която преброжда земята, дори и целия свят надлъж и нашир. Какво да кажем пък за стихотворението „Ел Шадай" от нашата поетеса Димитринка Антонова - изпълнено с живи, безсмъртни картини на едно близко минало, което никога няма да остарее и чиито картини ще се търсят между песните, които огласяваха бивака на множество български туристи, на които това място стана собствено без нотариален акт, без видимо законно владение. Там нарисуваните картини не с четка, а с перо ще се състезават с естествените картини на природата. Песен и музика ще придружават „Ел Шадай", така прекрасно одухотворено и от нашата скромна рецитаторка, обичната ни Надка. Надка не е само рецитаторка, но и приятелка, искрена събеседница и готова на всякакви услуги на близки и далечни познати. Тя е приветлива и гостоприемна, като добра славянка. Щедра да раздава от своето вътрешно богатство на всеки, който истински се нуждае.
към текста >>

40. 23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 година

ОСВОБОДЕНАТА СЕСТРА стихотворение Сега си свободна, свободна, И будната мисъл лети, оставила тук на земята строшени вериги със подвиг.
Но някои от платените доносници на полицията докладва, те дойдоха и разтуриха предстоящото събрание и почитта на паметта й. Това не учуди никого, защото същата полиция беше конфискувала от нейната барака всички оригинални беседи и лекции на Учителя. След 22 години те бяха свободни за достъп в Държавния архив. Днес може да се прави справка на оригиналите с издаденото отпечатано Слово на Учителя Дънов. Изводите? Всеки сам ще си ги направи. ОСВОБОДЕНАТА СЕСТРА стихотворение Сега си свободна, свободна, И будната мисъл лети, оставила тук на земята строшени вериги със подвиг. Ти следваше светлия пример на Тоя, в когото позна Велико присъствие, вечно, небесно и земно в едно. По пътя изминат в години аз често се връщам назад и пламък, усилия виждам, и полет към стръмния връх. Похвали оскъдни получи и слава не диреше тук, за рани от земни неправди в мълчание диреше лек. Доколкото вникнах у тебе в сърцето си носеше скръб, а весела бе, примирена, бе светлия пример пред теб. В душата ми скътан е спомен и обич към близка сестра, която вървеше и в служба и вяра по стръмния път.
към текста >>

41. 2. КОМУНИСТИЧЕСКИ КНИГИ МЕД НЕ ВАДЯТ

И тя играеше така важни роли, а мен ме поставяха да казвам някакво си стихотворение, не го помня вече, някъде бях записала една строфа, имам спомени, писани в „Работническо дело".
Ние надалече отивахме за вода, за да не кажат, че виж, понеже е на власт сега, прави си чешма. И един лът даже му казаха. Той мереше нивите и ливадите на богаташите, и помня му се полагаше някакъв процент, и колко честен е бил и му викат: „Бай Пешо, ела да си вземеш проценто." - „Мен чорбаджишки пари не ми трябват", казваше той и се отказваше от тия добавки може би към заплатата и т.н. Спомням си също така мама като артистка и аз като мънинко дете, как сме ходили. Даваха се вечеринки. И тя играеше така важни роли, а мен ме поставяха да казвам някакво си стихотворение, не го помня вече, някъде бях записала една строфа, имам спомени, писани в „Работническо дело". Като ме хванат, че не работя или нещо такова, понеже не искам да им работя, напиша някоя статия, за да кажа какво е било в затвора или има ли нелегални печатници и с това се отървавам. Да не ме товарят със задачи. Макар че много от Братството смята, че аз съм имала много задачи против Братството. Никакви задачи не съм имала. Ако ви кажа, че повече от ... , откакто си е заминал Учителят, аз не съм се занимавала абсолютно с никакви задачи, т.е.
към текста >>

42. 3. СИРАЧЕ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923 г.

На, четиридесетия ден отидохме и аз там написах едно стихотворение за баща си, и няма да го забравя, разбира се.
Тя се кара с тях: „Може ли детето да не пуснеш за вода бе, чешмите са далече, нали трябва да се вземе вода от улицата? " Та както и да е, вдигна се военното положение и на четиридесетия ден се разкриха, а те, овчарчетата слушали и баща ми е казвал: „Нас убивате, но хиляди са след нас. Вашите деца ще носят цветя и венци на нашите гробове." И тъй стана. Аз си спомням като студентка, как се биеха и препираха кой да сложи венеца на тия, на убитите. Но отмина и това нещо. На, четиридесетия ден отидохме и аз там написах едно стихотворение за баща си, и няма да го забравя, разбира се. В.К.: Имате ли, помните ли го? М.Г.: Някъде го имам записано, някъде, но трябва да ровя, да видя къде. Друг път. Та... Но аз там дадох една, почувствувах едно, как да кажа, едно чувство на мъст, дотогава непознато за мен и така съм го и описала в това, та трябва да видите, гдето съм дала публикациите във вестник. Това чувство на мъст ме водеше вече към комунистите, нали - това да отмъстя за баща си.
към текста >>

43. 16. ПОСЛЕДНИЯТ РАЗПИТ НА УЧИТЕЛЯ

Аз съм написала стихотворение - ще го дам.
Цялата книга беше издраскана с това и той ми каза Тахчиев тогава. Той беше в Кермекчиеви на една палатка: „В другия свят ще се видиме сега както приказваме с тебе. Нали ще се видиш така и ще видиш тогава, че това, което ти говоря сега, е истина." И Веса ми потвърди, и те двамата ми бяха един вид учители на Учителя и аз цял живот съм търсила Учител. Умен човек да е, да мога да го възприема и чак когато срещнах Учителя, но тогава не го оцених първия път Учителя, нали, а по-късно вече. А по-късно как стана и това е много важно. Аз съм написала стихотворение - ще го дам. Но аз работех вече със съветска делегация, в разузнаването. Бях се включила там чрез една моя роднина. Това е след затвора, нали. В.К.: Коя година? М.Г.: Това е вече 1942 - 1943 година.
към текста >>

44. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Магдалина Стефанова Григорова

Нали от нея съм получила духовното, щото аз тука със стихотворението ще кажа, но тя когато отидох там, да се укрия, примерно, когато ме гони полицията, да се укрия след тая случка с легацията, тя каза: „Не бой се, каза, не бой се." И тогава те ми намериха стаята у Стефова.
За прераждането, как ще се виждаме в другия свят, ако отидем в друга някоя си планета, как ще бъде. Той ме е просвещавал. То и Веса Несторова. Те са ми като, аз наричам, кръстниците. А пък духовната ми майка е Паша. Нали от нея съм получила духовното, щото аз тука със стихотворението ще кажа, но тя когато отидох там, да се укрия, примерно, когато ме гони полицията, да се укрия след тая случка с легацията, тя каза: „Не бой се, каза, не бой се." И тогава те ми намериха стаята у Стефова. Те ми я намериха тая стая. Те отвориха, като смятаха, че Стефова няма да се сърди на Паша, че те са я отворили, но после вече се преместих там. А пък за бай Ради. Бай Ради беше, как да кажа - да кажеш куче вярно е малко. Не може да опиша човек по-верен от брат Ради на Учителя.
към текста >>

И си спомням един ден, че тя ми чете едно стихотворение, нали, едно с което казва, тя пишеше хубави стихове, че за любовта си жертва и Бога ли, нещо от тоя род.
Майка им беше много такава добра жена. Добра и милостива и към мене. За Милка Аламанчева си спомням, че тя ми е разправяла, не знам имам ли право аз да го разправям, тя имала връзка с този Иванов, в Париж. В.К.: Михаил Иванов. М.Г.: Да. И си спомням един ден, че тя ми чете едно стихотворение, нали, едно с което казва, тя пишеше хубави стихове, че за любовта си жертва и Бога ли, нещо от тоя род. Не помня, ще сгреша, ако кажа. Но беше в такъв вид, и аз казвам: „Много е силно." - „Ами видиш ли, аз страдах по тоя човек." А той мисля, че с малко ирония към нея беше, защото от Париж й праща, тя ми показа, някакви си дребни бонбончета, някакви-си мъниста. Той, милионерът там. Викам: „Милке, аз, ако бях на тебе, щях да му ги върна в плик обратно." Но тя беше много развълнувана от това. И тя каза, че сънувала един сън, тогава ми разправя: „Аз, каза, сънувах един сън.
към текста >>

45. 25. ГОРДОСТТА

Магдалина Стефанова Григорова

На всичкото отгоре е и от цигански произход." Учителят намига два пъти зад гърба на Олга Славчева на брат Лазар Опев, с което му внушава да издекламира някое свое стихотворение.
25. ГОРДОСТТА По отношение на гордостта съм слушала следните случаи от брат Лазар Опев. Сестра Олга Славчева - любимата поетеса на братството, веднъж в присъствието на брат Лазар казала на Учителя: „Учителю, какво пък толкова се перчи Лазар Опев с това, че и той пише стихове. На всичкото отгоре е и от цигански произход." Учителят намига два пъти зад гърба на Олга Славчева на брат Лазар Опев, с което му внушава да издекламира някое свое стихотворение. И той започва да декламира най-хубавото, което е написал. Олга онемява изненадана, а Учителят се усмихвал доволно, че гордостта й е сломена от таланта на брата с цигански произход. Друг случай на гордост разказваше брат Лазар за един правист, който отива при Учителя, изпъчил гърди напред и тежко-тежко му заявява: „Учителю, аз изучих и завърших с пълно отличие правото. Сега какво ще ми препоръчате да изучавам друго? " Учителят го измерил с поглед от глава до пети и му казал: „Ами щом си изучил правото, нищо друго не ти остава, освен да изучаваш кривото." Братът навел глава.
към текста >>

46. 30. ЗАМИНАХА СИ, НО СИ ОСТАВИХА СПОМЕНИТЕ ЗА ИЗГРЕВА И УЧИТЕЛЯ

Значи както тук на земята пътуваше из провинцията да събира цветя за градината на Учителя, така и Горе пътува с красив камион да събира духовни цветя, които ще поднася на земните чрез внушение на музика, песен и стихотворение.
Казах му, че много страдам за баща ми, който скоро почина. А той ми отговори: „Виждаш ли ги тези, дето са заобиколили елипсата на Учителя, един ден всички до един ще си заминат за онзи свят." След време прочетох в беседа Учителят казва: „Ще дойде ден, когато ще умрат родителите ви, ще умрат и приятелите ви и вие ще останете сам с Бога." Ето че дойде времето, когато всички онези, които бяха тогава около елипсата на Учителя, си заминаха за онзи свят, след тях и самият брат Лазар. А аз си останах с Великата привилегия, че съм имала щастливата привилегия да бъда с всички тях, да слушам опитностите им, които ме хранят духовно, наравно със Словото на Учителя. Скоро след като си замина брат Лазар, го сънувах в един красив камион, прав и засмян, гледа към Небето. Като се събудих, си казах: Камион, а не катафалка на мъртвец. Значи както тук на земята пътуваше из провинцията да събира цветя за градината на Учителя, така и Горе пътува с красив камион да събира духовни цветя, които ще поднася на земните чрез внушение на музика, песен и стихотворение. Когато споделих съня си със съпругата му, сестра Маринка, тя ми каза: „Да, точно така е, Лазар усмихнат си замина от този свят." Сега когато чета и препрочитам с ненаситна жажда първия до последния том на „Изгрева на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", виждам как се реализират думите на Учителя, Който е казал: „Взети са всички мерки да се запази чистотата на Учението."
към текста >>

47. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

Намерих някои бележки, завещанието на сестра ми за мен, стихотворение, писано за мама в Париж - много скъп спомен - ще Ви го предам лично.
Писмото Ви прибрах веднага, но сега не мога да го намеря! Тъй че по моя вина, ще трябва пак да ми го напишете! На пишуща машина. Много съм виновна, простете ми! Този път внимавайте да няма пропуснати точки. Намерих някои бележки, завещанието на сестра ми за мен, стихотворение, писано за мама в Париж - много скъп спомен - ще Ви го предам лично. Надявам се през есента да се видим при Дина. Моля Ви, писмото пуснете, както миналия път - без да звъните! И аз много желая да се видим - с Дина ще се разберем по телефона. На Вас и Дина най-сърдечни привети, Цветка. Забележка: 14-то писмо е писано в т. 8.
към текста >>

48. ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА (12.VII.1894 - 2.V.1980 г.)

Цветана Симеонова

Красотата на човешкото лице: Стихотворение - Цветана Г. Симеонова.
Към слънцето - Сава Калименов. VII.Портрет на Учителя - Тодор Ковачев. VIII. Картина „Салона на Изгрева" - Тодор Ковачев. IX. Изложбата на Цветана Гатева Симеонова. X. Мисли по повод художествените изложби на Цветана Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски XI. Красотата на човешкото лице: Стихотворение - Цветана Г. Симеонова.
към текста >>

49. 10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение

Цветана Симеонова

10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице.
10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини със зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Цв. Г.
към текста >>

50. VII. ЗАЩО РУСНАЦИТЕ НЕ КУПУВАТ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Весела получава музикално вдъхновение, чува мелодията горе във висините, сваля я долу и я написва с ноти към думите на нейното стихотворение.
Там е и Весела. Един ден тя получава вдъхновение и написва химн на обединеното Славянство, който е в стихотворна форма. Тя отива при Учителя и го декламира. Той харесва нейната поезия и казва: „Напишете музика за този химн! " На следващия ден времето е хубаво, небето ясно, няма нито едно облаче на него и е идеално време за музикално творчество. Весела получава музикално вдъхновение, чува мелодията горе във висините, сваля я долу и я написва с ноти към думите на нейното стихотворение. Освен поет, тя е и музикант и много добра певица. В момента, когато приключва с последния акорд, изведнъж се чува гръм от небето, след това светкавица и мълния. И започва буря с дъжд. Бурята продължава няколко часа, но Весела иска да покаже и да изпее какво е написала. Тича боса към Учителя.
към текста >>

51. 1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Неговият духовен мироглед личи най-ясно в стихотворението му Молитва: О мой Боже, правий Боже, Не ти, що си в небесата, а ти, що си, в мене, Боже, в мен - В сърдцето и душата... " (к. н.)
3 (1.VI. 1919), с. 24 - рубрика Нова естетика Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов. Той дойде в България да довърши делото си от преди неколко века... Но и този път, погрешил в методите си, той се пожертвува, без да изпълни докрай своята мисия. Той можа да се прояви само отчасти, за да остане неразбран от потомството. Неговият духовен мироглед личи най-ясно в стихотворението му Молитва: О мой Боже, правий Боже, Не ти, що си в небесата, а ти, що си, в мене, Боже, в мен - В сърдцето и душата... " (к. н.)
към текста >>

52. 47. ДЪРВА ЗА ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

ТОМ 16

Те през деня написали стихотворения, някой написал разказ - и вечерта на този огън хем се пееха братски песни, хем пък прочитаха поетите стихотворението, което днеска се е родило.
Но кой знае как, някоя сестра се навря при нас, в гъстия клек, където плющяха брадвите, и като видя, че Учителят сече дърва, отишла и казала: „Срамота е, бе, Учителят сам сече дърва! " И надойдоха тогава 360 души, дето се казва. Насякохме много дърва и натрупахме една камара, може да има десет метра висока. И имаше вече за няколко вечери бол дърва, да правим вечерните огньове. Те бяха толкоз необходими, защото сред нашите братя и сестри имаше доста поети. Те през деня написали стихотворения, някой написал разказ - и вечерта на този огън хем се пееха братски песни, хем пък прочитаха поетите стихотворението, което днеска се е родило. Та, онази вечер се примъкнаха много дърва, защото дойдоха всички да секат. Срамота беше, че завариха Учителя сам да сече. И като дойдоха, взеха брадвата от ръката Му: „Учителю, срамота е Ти да сечеш дърва! " Пък Той каза: „И аз мога да сека, недейте да мислите, че не мога! " На другия ден, на сутрешната беседа - на Изгревния връх Учителят всякога говореше Слово, - Той каза: „Някои братя и сестри мислят, че някои братя са родени само за физическа работа.
към текста >>

53. 12. ПРОЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА И ЛЮБОВТА ЧРЕЗ СЛОВО, МУЗИКА И ЖИВОТ

ТОМ 16

Прочетох пред Учителя различни текстове, но в целия сборник не можахме да открием песен с положителни и красиви картини и не избрахме нито едно стихотворение.
„Също, ще набавим песни с хубава мелодия, но с недобри текстове. Ще им турим нови текстове! " Търсих в София, но не намерих подходящ сборник от народни песни, за да го поднеса на Учителя и от него Той да даде подходяща музика. Столицата беше бомбардирана и евакуирана и не можах да намеря онова, което търсех. Накрая намерих един сборник от народни песни от братя Миладинови и го занесох на Учителя. Прочетох пред Учителя различни текстове, но в целия сборник не можахме да открием песен с положителни и красиви картини и не избрахме нито едно стихотворение. Съжалявах стократно, защото изпуснахме момента да видя онзи творчески акт при създаването на една песен, при подходящ и одобрен от Учителя текст. Исках да видя как ще свърже думите с мелодията, която щеше да даде. Нали думите идваха от горе и песента трябваше да бъде свалена от горе. Жалко, ние не бяхме готови още за идването на Мировия Учител и за проявлението на Духа чрез Слово, музика и живот!
към текста >>

54. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Предадох стихотворението „Есенна картина" и на третия час дойде старшията с Митю, Илкова зет и Коста Тодоров.
Като че ли аз съм бил дал вече дума на едно младо момиче, но още то не знаело, та можел съм да се откажа от него и си подиря друго. Кака ме увещава и аз й казах да отиде да прави подбор. И тя замина и ще ми подберяла от Ковачевец момиче и аз се чувствувам вече годен, но избраницата си не съм още видял - и се събудих. * Несравнимо ясен, със светла сияюща зора и величествен изгрев, ден. Децата дойдоха рано, за да си свършим занятията и отидем на монастирчето. Предадох стихотворението „Есенна картина" и на третия час дойде старшията с Митю, Илкова зет и Коста Тодоров. Отидох на монастиря. Заварихме всички хора на ядене. Седнах при дядо поп Андрея. Те ядоха овчо варено, а аз - сирене и снощен боб. Поисках от поп Андрея книгата, за да прочета нещо за света Параскева (Петка), чийто ден днес се празнува.
към текста >>

55. 4. Стихотворение от Пеньо Ганев за Елена Хаджи Григорова

IV. Бележки към спомените на Ана Шишкова - Вергилий Кръстев

4. Стихотворение от Пеньо Ганев за Елена Хаджи Григорова На Елена Х.
4. Стихотворение от Пеньо Ганев за Елена Хаджи Григорова На Елена Х. Григорова ВЯРНАТА СЕСТРА Сняг е паднал на Балкана, Ком е вече в белина. Аз пътувам за село Равна При моята вярна сестра. Тя в душа си за мен пази Скъпи спомени, мечти И всякога всичко прави С добро да ме навести. Облаци са днес в небето, Мъгли по полето, Грее сега ми сърцето И свети лицето. Пеню Ганев
към текста >>

56. Бележки към спомените на Ана Шишкова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

4. Често Мария Тодорова ми разказваше, че или на Изгрева, или на екскурзии в планината, както са се били събрали около Учителя, в кръг около Него, по едно време излиза от групата Ана Шишкова и така скромно и така смирено започва да декламира някое ново свое стихотворение.
В този том влизат хората, които са положили изпит за вярност към делото и Школата на Учителя. Някои са се отклонявали, но после са се завръщали и с удвоено трудолюбие са си завършвали пътя. На концерт- рецитала на 28.IX.2002 г., един човек се приближи до мен, подаде ми един плик с няколко банкноти и ми каза: „Това е за Словото на Учителя". Ето го Словото на Учителя, записано от Ана Шишкова. Непроменено е! 4. Често Мария Тодорова ми разказваше, че или на Изгрева, или на екскурзии в планината, както са се били събрали около Учителя, в кръг около Него, по едно време излиза от групата Ана Шишкова и така скромно и така смирено започва да декламира някое ново свое стихотворение. Поезията й е била с обикновени думи, но в нея е имало живот. Харесвали са нейната поезия и което е най-важното - в присъствието на много поетеси и поети около Учителя, никой не е казвал лоша дума за нея и за нейната поезия. А защо? Виждали са една смирена сестра, която се е движела като мравка и са приемали, че това е поезията на сестрата-мравка. И са я оставяли да си върви като мравка.
към текста >>

57. 6.12. Брат Михаил Райнов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Настоящото стихотворение е написано по случай годишнината му и четено в братството в Coфия от автора на обеда, даден по тоя случай.
6.12. Брат Михаил Райнов На 17 януари 1950 г. в Сливен се помина на 86 години брат Михаил Райнов. Дългогодишен учител по музика в Сливен, основател на хоровото дело в тоя град, той беше предан наш брат. Благодарение на него се закупи салонът в Сливен и хармониумът, на който се пее и свири в братството. Настоящото стихотворение е написано по случай годишнината му и четено в братството в Coфия от автора на обеда, даден по тоя случай. Балканът, сам Балканът сякаш беше той: темпераментният и суров харамия, оплешивял и посивял от вековете, велик, суров и пак - безкрайно нежен, един прекрасен ден се беше вслушал той във Бога, потъркал бе очите, плещи бе разтърсил, въздъхнал бе и станал бе човек. И тоз човек бе брат Михаил Райнов. Такъв бе той - роден във Сливен - мъж корав - и твърд, и верен. Пред нас и между нас бе близо четвърт век: така го сварихме, така се и простихме с него - висок, с колосана яка, с официален винаги костюм, с брадичка учителска от деветнадесети век, обръснат, спретнат, неизменно чист, намусен малко, сякаш твърде строг, а всъщност - с нежно, любя ще сърце - сърцето на дете, което иска някак важно да изглежда и затова така под веждите поглежда. Брат Михаил Райнов - още в мен звучат облечените във хармония песни.
към текста >>

58. 54. Мария Здравкова Милева. 54.7. На разговори в дома на Коста Русев

Дух на воин и душа на девойка

54.7. На разговори в дома на Коста Русев На една вечеря, помня, Георги Радев четеше някакво стихотворение, как Христос казва: „Аз раздадох себе си." Учителят каза между другото: - Какво са за вечността 29 хиляди години, които са изминали, или 2000, които предстоят да се изминат?
54.7. На разговори в дома на Коста Русев На една вечеря, помня, Георги Радев четеше някакво стихотворение, как Христос казва: „Аз раздадох себе си." Учителят каза между другото: - Какво са за вечността 29 хиляди години, които са изминали, или 2000, които предстоят да се изминат? Идния път, при следното прераждане, школата ни ще бъде в Русия, в Кавказ, после ще премине в Америка и после - върху новия континент, който сега бавно расте във Великия океан из морското дъно. Сега е 1936 година. Ще минат 100 години и пак ще се видим в Кавказ, през 2036 година! Бяхме на обед у Коста Русев, когато Веселин Стоянов Му зададе въпроса: дали човек е произлязъл от маймуната и как да се обясни близостта на човека до маймуната. Учителят каза: - Не човекът е произлязъл от маймуната, а обратно - маймуната е човек, който е тръгнал в неправилен път и чрез инволюция се е деградирал до степента на маймуна.
към текста >>

59. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Георги Радев (Бележки от съставителя Вергилий Кръстев) ................................................................................................................................................................. 786 ПОСЛЕДНА И ПЪРВА (Стихотворение) 13.IX.1940 Олга Славчева ............................................................................................................................................................. 788 ИДЕ ТОЙ (Стихотворение) Д. А.
(1939 ÷ 1940): т. 2. Лекции 24 ÷ 48. София, ИК Жануа-98,1999, с. 332 ÷ 347. ISBN 954-9569-46-3 .................................................................................................................................................................................................................................................................................. 778 14. Георги Радев (Бележки от съставителя Вергилий Кръстев) ................................................................................................................................................................. 786 ПОСЛЕДНА И ПЪРВА (Стихотворение) 13.IX.1940 Олга Славчева ............................................................................................................................................................. 788 ИДЕ ТОЙ (Стихотворение) Д. А. [Димитрина Антонова] ............................................................................................................................................................................... 788 1. Реалното в живота Георги Радев Житно зърно, Г. XIV (1940), бp. 7 ÷ 8, с. 169 ÷ 171 Животът трябва да се разглежда такъв, какъвто е.
към текста >>

А сега, за ваше удоволствие, ще публикуваме стихотворението на Олга Славчева, поместено в същия брой на “Житно зърно” бр.
Макар че всички са срещу него. 24. Прилагаме на скенер-копие кориците и първата заглавна страница на “Астрология” на Сефариал, чийто превод той прави. А тогава в България тя е една от първите публикувани астрологии, която се ползва от изгревяни още от 1929 г. Това го сторихме в материала за астролога Георги Радев в началото на този том. 25. Астрологичната му карта, с хороскопа и коментара му, ще бъде дадена в следващия том - XIX, който е II част за астролозите на Изгрева. 26. А сега, за ваше удоволствие, ще публикуваме стихотворението на Олга Славчева, поместено в същия брой на “Житно зърно” бр. 7 ÷ 8, с. 207, което е поместено в памет на Георги Радев. 27. А пък Димитрина Антонова възпява деня на свободата на земята, за да бъде както на небето, така и на земята. И то е в памет на Георги Радев. Олга Славчева ПОСЛЕДНА И ПЪРВА Аз чакам тук съдбата да отвори Вратата на заключения храм.
към текста >>

60. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

ТОМ 20

Та и Бог - видимата или знайната вселена е неговата осъществена реализирана мисъл - има по нещичко от Него във всичко, както има и от художника в картината, от поета в стихотворението; но самият Той е нещо все пак «пребъдващо», но неспиращо своето развитие, по-право развръщание, защото в него няма развитие, т.е.
Но това не е ли пантеизъм? - Пантеизъм! Ами всички милиони машини, които ни заобикалят, не се ли дължат все на вложената в тях мисъл на човека изобретател, но той в машините ли е? Ами всичките картини, всички милиарди книги, не съществуват ли и през векове тъкмо не защото са само един сбор от листове или нацапано с бои платно, а защото в тях има мисъл и идеи на хора, на които самите телеса отдавна са се обърнали на прах, а нетленното, вечното тъкмо се подчертава -идеята, мисълта, вложена в тях! Но сътворил и творящ всичко това, човекът, влагал във всичко това своята мисъл - престанал ли е самият той да е човек или е изгубил себе си? Та и Бог - видимата или знайната вселена е неговата осъществена реализирана мисъл - има по нещичко от Него във всичко, както има и от художника в картината, от поета в стихотворението; но самият Той е нещо все пак «пребъдващо», но неспиращо своето развитие, по-право развръщание, защото в него няма развитие, т.е. ставане на по-съвършен, а само развръщание на съществуващото, пребъдване във вечното и безкрайното. - Та каква смисъл има всичко това? - Би ли могла да каже нещо за смисъла на Вашия живот, култура и задачи тая малка мравка, която пълзи на ръкава Ви? Възможно, но то ще бъде нейно, мравчено разбиране. И ние, каквото и да говорим за Бога, само ще сочим неволно своето нищожество, както клетката по отношение на целия организъм, като същевременно трябва да признаем, това е и най-голямото възможно величие и възвишаване на човека: да мисли за Бога.
към текста >>

61. 6. ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ

ТОМ 20

Гоненията върху тях са пропаганда на учението им, защото - ще си послужа със стихотворението: «Клеветници, кат те бедят, Спомни си тези редове - Оси - зурли си не хабят За лоши, гнили плодове» - и защото срещу изслушването на едната страна, човекът на логиката ще поиска да чуе и другите.
А днес в обществения живот няма по-добър коректив от коректива на социалистическата минимална програма от първия интернационал. Следователно въпреки подпушванията срещу социализма, последният се наложи. Тъй и днес - поело се е и пропагандирането на окултното учение, което погрешно или умишлено го наричат «Дъновизъм». Много от вестниците, начело с «Духовна култура», напоследък се занимават с окултистите, на които прикачват най-грозни епитети... Няма защо да се безпокоят окултистите, а напротив -трябва да се благодарят. Трябва да благодарят, по подобие на някогашните социалисти. Гоненията върху тях са пропаганда на учението им, защото - ще си послужа със стихотворението: «Клеветници, кат те бедят, Спомни си тези редове - Оси - зурли си не хабят За лоши, гнили плодове» - и защото срещу изслушването на едната страна, човекът на логиката ще поиска да чуе и другите. Тогаз окултистите ще се явят там, за да обяснят. Този е пътят на идеите. Спомнете си за Гапилей, Коперник и пр. Днес се отваря широк път на окултизма, когото по всички линии са се запретнали да спъват, а ще го спънат толкоз, колкото спънаха някога си социализма. Гоненията против първите християни бяха причина, за да възтържествува християнството над езичеството.
към текста >>

62. 3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя

Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с.
Те са повече от 35 милиона. Представете си, какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? " (19, с. 25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите - не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26 Учителят отлично се справя с тази мъчна задача - да преведе Божествените закони на подготвения, но ощ е недоразвит български език. Всяка дума в беседите му е поставена на своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи велик Дух, който е дал Словото - с Бога. „Не изопачавайте истината! Не изопачавайте и моите думи! Не лъжете в мое име, не позволявам това!
към текста >>

63. Лекуване на хора- Мария Шопова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Беше ми написала и едно стихотворение.
Йорданка се сърди малко, но щом са в мене е доволна. Преди години тя желаеше да се омъжи за мене, аз й отказах и тя се омъжи за Павел. Мария й казала да ми предаде някои неща, албум със снимки и десятъка й за този месец. Аз редовно го взимах от нея и го предавах в братската каса. Тя беше сложила в плик точно 88 лева, толкова, колкото бяха годините й. Беше ми написала и едно стихотворение. Ние с Елена често я посещавахме и тя винаги ни се радваше. Мария помолва Елена да не изоставим Йорданка, а да се погрижим за нея след заминаването й. Ние й обещахме и сега изпълняваме обещанието си. Тя често казваше на дъщеря си Йорданка: „Йорданке, не се сърди, че аз обичам Елена повече от тебе." Оплакваше ми се, че иска вече да си отиде,а Йорданка я спира.Мария ни казваше:„Елена,аз и от другият свят ще ти помагам и съдействам." Тя обичаше песента „До ще ден" и обичаше да й я пеят, а тя да слуша. Аз често я разтривах и намалявах болките по тялото й.
към текста >>

64. 56. Димитрина Антонова

Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" - за невидимите връзки, които свързват душите.
Значи, той е внушил на Мария Христова да услужи на Димитрина в този труден за нея момент, а тя отхвърля Божието благословение. Димитрина остава да живее на Изгрева, завършва висшето си образование, започва да работи, пише стихове и разкази. Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" - за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителят му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива.
към текста >>

Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония.
Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" - за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителят му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва. Замина си на 24.09.1970 г.
към текста >>

65. 9. Децата на Рила

Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение.
Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитираха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти. По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намирахме. Концертът завършваше с общ а молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка. Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя през 1944 г. Всяко посещение, даже всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание.
към текста >>

66. 4. Слънчеви лъчи

Поетът написва едно хубаво стихотворение, а музикантът - една симфония.
Лъчите на Слънцето постоянно удрят по Земята, по растенията и създават плодовете. Техният всекидневен приток дава цъфтежа, връзването, оформянето и развитието на плодовете до тяхното пълно узряване. Те посещават всички същества и всяко според степента на своето развитие ги използва за своите нужди. Когато един слънчев лъч попадне върху главата на една змия, тя го използва да си приготви отрова, за да ухапе някого. Вълкът използва тази енергия, за да си уякчи и заостри зъбите и ноктите. Поетът написва едно хубаво стихотворение, а музикантът - една симфония. Слънчевите лъчи влияят на всички хора и ги подготвят за пролетта на човешката душа, когато по лицето на Земята хората ще станат братя и сестри и ще дойде новата Шеста светеща раса на Любовта. Упражнението „Слънчеви лъчи" се явява като миротворец на Земята, събужда и хармонира висшите съзнания на хората за един общ велик живот на мир, разбирателство и пълна взаимопомощ в живота. Кръгът с 12-те радиални лъча около центъра представлява 12-те зодиакални знаци, покрай които минава Земята в своето движение около Слънцето. Лъчите, които са извън кръга около централните 12 лъча, са останалите многобройни съзвездия, които пряко или косвено влияят върху живота на Земята. 12-те лъча се движат по радиусите на окръжността, а външните - по окръжност около центъра.
към текста >>

67. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Чел ли си това стихотворение на Шилер, където той разказва, че някога си, в далечното минало, Господ решил да раздава дарове на хората!
Никой не го приемаше (вътрешно), никоя група, и така той намери за добре, за да се развива още по-добре, да живее в града и да идва често да се учи при Учителя - единственият, който отговаряше на неговите въжделения и стремежи. Какво правех в града? Само Господ и Учителят знаят, даже Богомил Малджиев, с когото живеех, не знаеше всичко точно. И така - 20 години, мили брат, непрестанни упражнения и учение. Докато един ден Великият Учител реши да му даде една мисия, една служба, защото там нямаше място за него! Чел ли си това стихотворение на Шилер, където той разказва, че някога си, в далечното минало, Господ решил да раздава дарове на хората! Един поискал това, друг поискал онова, докато нищо не останало на края на краищата от земните блага, защото всички заграбили кой ливади, кой земи, дървета, пари, оръжие и пр.; най-после пристига поетът, а за него нищо не останало. - «Какво прави досега толкова време, когато се раздаваха всичките дарове на земята? » - «Съзерцавах красотата на Твоите небеса, Господи», отговорил поетът. - «Тогава небесата са за тебе», отговорил Творецът, Който винаги е бил справедлив! Този пример съвпада чудесно с моя случай!
към текста >>

68. 7. Обичам... от Владимир за Невена Неделчева

Невена Неделчева

ТОМ 23

Зная, че ще Ви изненада това стихотворение, с което изразявам едно чувство, което много, много отдавна се е родило в мене и днес добива едно «реално» изявление, защото смятам, че не трябва да умре, преди да го узнаете.
Може би трябва мъж да обичам? Ах! Ако бих обичал мъж, чувствам, че ще бъда все същият; времето никак не променя сърцето: та нали така се люби?...» Шевалие Де Бонде Обичам... Обичам светлите ти аз очи, в които се оглежда пролетта, обичам грейналите в тях лъчи, що леяттвойта вечна доброта... Усмихнат ли се те на мен, аз виждам в тях душата ти, която грей кат чуден ден - в тях благостта безспир трепти!... Аз виждам твоя слънчев път, по който ти вървиш без страх... Далечен, хубав Божи кът те мами с плам без грях!... В душата ти прозрачно чиста се днес оглежда всеки лик - тя твойта радост тъй лъчиста, на всеки жаждущ е отклик... В очите ти обичам светлината, която грей кат чуден ден, обичам жеста дивен на съдбата - духа на тоя миг блажен!... Зная, че ще Ви изненада това стихотворение, с което изразявам едно чувство, което много, много отдавна се е родило в мене и днес добива едно «реално» изявление, защото смятам, че не трябва да умре, преди да го узнаете. Недейте ми се сърди!... Можете ли да попречите на птиците да хвърчат, на славеите да пеят, на Слънцето да грее?... Можете ли да забраните на сърцето да обича, дори на своето собствено?... Защото и потребността от велика и истинска любов е постоянна, въпреки всички разочарования, горчивини и страдания от погрешните увлечения. Любовта е, именно, самият човек - тя има същото развитие и тя се стреми към по- висшето, по-доброто.
към текста >>

69. 4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски

Аз си спомних в тоя момент за хубавото куплетче от неговото стихотворение "Отечество"!
Дълговете, които натрупах са почти леки, като си припомня, че далече не бяха напразно. Сега аз мога да гледам Люлебургаския герой право в очите и да му кажа: Брате, дай ръка! И аз воювах! Поетът замълча. Замисли се. Аз си спомних в тоя момент за хубавото куплетче от неговото стихотворение "Отечество"! Готов да отлащам синовната си дан: Да водя, да следвам народний керван С перо или жезъл, или с везни или с остен Каквото отредиш, че длъжност е мен, Родино моя, Каквото отредиш, че длъжност е мен." Времето бе на свечеряване. Разпростихме се. Полюбовният поглед на поета стрелкаше в душата ми. Макар мълчалив - на нея той говореше. Бързо го отминах.
към текста >>

70. 4.3.19. Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат

Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение "Душата пътник" от Ватралски, печатано в "Религия", бр.
Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани Църквата да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори. След това той прочете съобщението във в. "Утро", бр. 7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: "Религията на Ватралски". Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при Църквата. Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение "Душата пътник" от Ватралски, печатано в "Религия", бр. 11-13, изпя се 352 п. от сб. "Духовни песни" и Богослужението продължи". (из писмото на Църквата до г-жа Ватралска). По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо: Многоуважаема госпожо, Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник - Стоян Ватралски!
към текста >>

71. 7. Копнеж за пиано и първата ми композиция

Една вечер реших да изпея първата си композиция, която бях съчинила по думите на едно стихотворение в читанката ни.
Къде е онзи детски възторг от кристалните ти звуци? Как годините на земята заглушават вътрешния ни слух, който в детството - свеж и изтънчен, чува симфонии в малките мелодии и ни кара да тръпнем от възторг дори когато улицата се оглася от духовата музика на някой военен отряд! Бе краят на зимата. Печката в стаята ни все още бумтеше с дъбови пънове. Вечер, насядали около нея, ние често прекарвахме часовете в пеене. Една вечер реших да изпея първата си композиция, която бях съчинила по думите на едно стихотворение в читанката ни. Взех китарата да си акомпанирам мелодията и изпях двата стиха с увлечение. Думите бяха: "Сбогом, сбогом, зима люта, бабичко зловеща! Красна пролет наближава, ето я насреща! " И т. н. Свърших песента и очаквах одобрението на слушателите.
към текста >>

Аз единайсет годишна мисля, че бях, когато в училището учехме едно стихотворение "Пролет" и мен ми хареса: "Сбогом, сбогом, зимо люта, бабичко зловеща, красна пролет наближава, ето я насреща".
Весела: He. В.К.: Кой ви е учил? Весела: Моят баща свиреше на китара и аз само леко се акомпанирах. Това по слух се свиреше, по слух. Ние бяхме музикално семейство, баща ми винаги свиреше на китара, ние пеехме. Аз единайсет годишна мисля, че бях, когато в училището учехме едно стихотворение "Пролет" и мен ми хареса: "Сбогом, сбогом, зимо люта, бабичко зловеща, красна пролет наближава, ето я насреща". И аз си написах нотите на тази песничка, научих я наизуст, и я пях вечерта пред семейството. Но сестра ми каза: "Ти си я преписала, ти не можеш такава песен да съчиниш", и аз я хвърлих и изгорих в печката, но я знаех наизуст. В.К.: Нотен запис нямате? Весела: Нямам. В.К.: Как беше мелодията, знаете ли?
към текста >>

72. 9. Разболях се от тежка заразна болест-паратиф

Весела: Имам стихотворението.
Той не можа да свърши поемата, която свършва с пет върха. Той беше написал само за Олимп и Голгота. А Учителят казва, че петте върха са: Голгота, Тавор, Синай, Арарат и ... В.К.: И Мория. Весела: Мория, да. В.К.: Сега, вие имате тази статия, нали? Весела: Имам стихотворението. В.К.: Добре, ще го приложим. Весела: Тя е 365 страници. Учителят 1938 година ми каза: Довърши поемата на баща си. В.К.: Вие я довършихте. Весела: Аз слезнах от Рила и веднага написах останалите върхове, петте върха и когато свърших всичко усетих как една сила излиза от дясната ми ръка.
към текста >>

73. 64. Първата среща с Учителя Дънов на Изгрева

За Петровден му изпратих стихотворение по един брат, който заминаваше за Рила.
Животът ми се превърна в непрекъсната школа, в която всеки ден и всяка нощ се разкриваха нови истини, които сочеха към все по-високи върхове за изкачване. Белоснежните кристални върхове на истината са наслада и храна за душата ми, стимул в живота ми и смисъл и цел на всичко. На светлите била на тези върхове е записана поемата на висшия живот, към тях се обръща ежедневно погледа ми и се моля за сила, да мога да ги изкача. През тези топли юнски дни братството се готвеше за Рила, където всяко лято след Петровден отивахме с Учителя. Лятото на 1937 година не можахме да отидем с майка ми, макар че дълбоко желаех да бъда там с Учителя. За Петровден му изпратих стихотворение по един брат, който заминаваше за Рила. Той ми каза, че когато му го предал, Учителят го прочел и прибрал във вътрешния си джоб, до сърцето. Зарадва ме приема на първото ми стихотворение до Него, което дойде на един дъх. Към Беинса Дуно "Велик е мира, е който сам с Бог живееш, велико, безкрайно е Твоето царство" и т.н.* / Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.) / В.К.: Така. На с. 63 вие споменавате, къде е тази малка приемна стая на Учителя, значи въпроса е на Изгрева, нали?
към текста >>

Зарадва ме приема на първото ми стихотворение до Него, което дойде на един дъх.
На светлите била на тези върхове е записана поемата на висшия живот, към тях се обръща ежедневно погледа ми и се моля за сила, да мога да ги изкача. През тези топли юнски дни братството се готвеше за Рила, където всяко лято след Петровден отивахме с Учителя. Лятото на 1937 година не можахме да отидем с майка ми, макар че дълбоко желаех да бъда там с Учителя. За Петровден му изпратих стихотворение по един брат, който заминаваше за Рила. Той ми каза, че когато му го предал, Учителят го прочел и прибрал във вътрешния си джоб, до сърцето. Зарадва ме приема на първото ми стихотворение до Него, което дойде на един дъх. Към Беинса Дуно "Велик е мира, е който сам с Бог живееш, велико, безкрайно е Твоето царство" и т.н.* / Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.) / В.К.: Така. На с. 63 вие споменавате, къде е тази малка приемна стая на Учителя, значи въпроса е на Изгрева, нали? Весела: На Изгрева, салончето, в което той приемаше гости, едноетажно. Пред салона.
към текста >>

От 1938 година изпратих на Учителя, дадох на Учителя стихотворение "Синът на зората", за именният му ден, един сън, в който описвам делото на Учителя, и той, когато го получил, един брат му го предал, сложил го във вътрешния джоб до сърцето, казал: "Тези работи тук се пазят".
Просто в мен нещо се отпуши. В.К.: Това е символика. Като отпушиш външния извор, отпушваш вътрешния. Весела: Като отпушиш външния извор, отпушваш вътрешния. И почнах да пиша стихове. От 1938 година изпратих на Учителя, дадох на Учителя стихотворение "Синът на зората", за именният му ден, един сън, в който описвам делото на Учителя, и той, когато го получил, един брат му го предал, сложил го във вътрешния джоб до сърцето, казал: "Тези работи тук се пазят". Такова стихотворение. В.К.: Вие имате ли го? Пазите ли го? Весела: Пазя го. Да. И оттогава аз съм написала цели стихосбирки на български и на английски.
към текста >>

Такова стихотворение.
В.К.: Това е символика. Като отпушиш външния извор, отпушваш вътрешния. Весела: Като отпушиш външния извор, отпушваш вътрешния. И почнах да пиша стихове. От 1938 година изпратих на Учителя, дадох на Учителя стихотворение "Синът на зората", за именният му ден, един сън, в който описвам делото на Учителя, и той, когато го получил, един брат му го предал, сложил го във вътрешния джоб до сърцето, казал: "Тези работи тук се пазят". Такова стихотворение. В.К.: Вие имате ли го? Пазите ли го? Весела: Пазя го. Да. И оттогава аз съм написала цели стихосбирки на български и на английски. В.К.: Сега.
към текста >>

74. 75. Развитие на музикалните ми способности

Ето едно такова стихотворение, което ми даде веднъж: На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка в планината стадо си поведе, вакли овци напред вървяха, с медени звънци звъняха, плавно се стадото движеше и тревата поздравяваше: "Добър ден, сестрици мили, ето ни при вас на гости да се порадваме на новата земя хубава, где изворите извират, где реки текат и пеят, где въздухът е свеж, где върхове се издигат и на стража стоят".
75. Развитие на музикалните ми способности Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка в разговор по най-различни въпроси. Той ме приемаше с радост и ме държеше с часове. Когато стоях пред Него нямах чувството за личност, а се сливах с някакъв безкрайно красив мир, където исках до остана завинаги. Той ми даваше теми за стихотворения и развиваше творческите ми музикални способности по чуден начин. Даваше ми стихове, които да поставя на музика, и все ми казваше да пея и работя непрестанно. Ето едно такова стихотворение, което ми даде веднъж: На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка в планината стадо си поведе, вакли овци напред вървяха, с медени звънци звъняха, плавно се стадото движеше и тревата поздравяваше: "Добър ден, сестрици мили, ето ни при вас на гости да се порадваме на новата земя хубава, где изворите извират, где реки текат и пеят, где въздухът е свеж, где върхове се издигат и на стража стоят". (Забележка: Беше ми обещано да ми се предадат нотите, но не ги получих. А трябваше да се вкарат към нейния разказ за песните.) В.К.: Така. Сега, на с. 75 "На ранна пролет". Весела: Да.
към текста >>

Весела: Не, аз я знам наизуст Учителят ми даде едно листче с негово стихотворение.
А трябваше да се вкарат към нейния разказ за песните.) В.К.: Така. Сега, на с. 75 "На ранна пролет". Весела: Да. В.К.: Имате ли нотите на "На ранна пролет млад овчар"? Весела: Не, аз я знам наизуст Учителят ми даде едно листче с негово стихотворение. Подаде ми го и каза: "Превърнете го в песен". И аз, като го прочетох, малко подредих думите и стана: "На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка в планината стадо си поведе. Вакли овци напред вървяха, с медени звънци звъняха." В.К.: Да. Весела: И той ми каза: Напишете го в мажорна гама, бодро, слънчево, в мажорна гама. И аз написах песента в български стил със 7/16 ритъм и когато му я изпях на пианото, там имаше и някой друг там слушаше, и каза: "Не му е скроила дрехата много добре".
към текста >>

Един ден ми даде стихотворението "Изворче" да му съставя мелодия.
В.К.: Да, слушаме ви. Весела пее "На ранна пролет" На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка в планината стадо си поведе, вакли овци напред вървяха, с медени звънци звъняха, плавно се стадото движеше и тревата поздравяваше: "Добър ден, сестрици мили, ето ни при вас на гости да се порадваме на новата земя хубава, где изворите извират, где реки текат и пеят, где въздухът е свеж, где върхове се издигат и на стража стоят. В.К.: Така, значи ние имаме и тази песен фактически. Весела: Да. Често пъти Учителят ми даваше ключа на пианото в салона и ме изпращаше да свиря композициите си, като идваше да слуша как съм разработила мелодията на някои стихове. Един ден ми даде стихотворението "Изворче" да му съставя мелодия. Каза ми мелодията да бъде в ми минор. Ето думите: Там горе високо в планината извира изворче красиво, то си тихо пее и сърце си лее: "Като мене друго изворче така красиво няма, от моите недра извира чиста жива вода, кой от мене пие, нов живот добива, учение обгръща и на работа се хваща." (Забележка: Беше ми обещано да ми се предадат нотите, на "Изворче", но не ги получих, защото се яви отклонението й и завлече всичко!) В.К.: По-надолу на с. 75 песента "Изворче". Имате ли и тази песен? Весела: Да.
към текста >>

75. 78. Протестанти и ученици

78. Протестанти и ученици В 11 часа сутринта отидох при палатката на Учителя да му подаря едно стихотворение за именния Муден.
78. Протестанти и ученици В 11 часа сутринта отидох при палатката на Учителя да му подаря едно стихотворение за именния Муден. Той стоеше на полянката до палатката и държеше банан в ръце. Като ме видя, разчупи банана на две и ми даде половината, но аз отказах да го взема. "Той е за Вас, Учителю." Прочетох му стихотворението "Синът на зората"*. /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ Той внимателно ме изслуша, но аз Му казах: "Съжалявам, че само едно стихотворение Ви нося", на което Той отговори: "Това, което изглежда малко сега, може да донесе много плод в бъдеще". Тогава Той ми даде купа с узрели череши и ми говори цял час.
към текста >>

"Той е за Вас, Учителю." Прочетох му стихотворението "Синът на зората"*.
78. Протестанти и ученици В 11 часа сутринта отидох при палатката на Учителя да му подаря едно стихотворение за именния Муден. Той стоеше на полянката до палатката и държеше банан в ръце. Като ме видя, разчупи банана на две и ми даде половината, но аз отказах да го взема. "Той е за Вас, Учителю." Прочетох му стихотворението "Синът на зората"*. /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ Той внимателно ме изслуша, но аз Му казах: "Съжалявам, че само едно стихотворение Ви нося", на което Той отговори: "Това, което изглежда малко сега, може да донесе много плод в бъдеще". Тогава Той ми даде купа с узрели череши и ми говори цял час. Разказах му за живота си. Той се държеше така естествено и непринудено с мен. Шегуваше се, смееше се на някои неща.
към текста >>

/Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ Той внимателно ме изслуша, но аз Му казах: "Съжалявам, че само едно стихотворение Ви нося", на което Той отговори: "Това, което изглежда малко сега, може да донесе много плод в бъдеще".
78. Протестанти и ученици В 11 часа сутринта отидох при палатката на Учителя да му подаря едно стихотворение за именния Муден. Той стоеше на полянката до палатката и държеше банан в ръце. Като ме видя, разчупи банана на две и ми даде половината, но аз отказах да го взема. "Той е за Вас, Учителю." Прочетох му стихотворението "Синът на зората"*. /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ Той внимателно ме изслуша, но аз Му казах: "Съжалявам, че само едно стихотворение Ви нося", на което Той отговори: "Това, което изглежда малко сега, може да донесе много плод в бъдеще". Тогава Той ми даде купа с узрели череши и ми говори цял час. Разказах му за живота си. Той се държеше така естествено и непринудено с мен. Шегуваше се, смееше се на някои неща. "Чудни са хората, тревожат се кой ще им обува обувките и връзва връзките на обувките на стари години!
към текста >>

76. 88. Да се довърши поемата на баща ми

Това стихотворение е пътят на душата през нейните прераждания - "Песента на Амунда".
И аз записах. Направих в тетрадката си, написах един план, отидох при Учителя и му казах, че са ми дали идея за книга. Но Учителю, казвам, как ще пиша книга, аз не познавам законите на кармата още. Той каза: "Вие сте готова, седнете и пишете." И тогава аз мислех, че ще пиша книга, като се върнах от Рила, седнах една вечер и започнах да пиша "Песента на Амунда" в стихове. Стиховете идваха без усилие и се диктуваха направо и сутринта още 2-3 часа, цялата, 112 четиристишия беше готова. Това стихотворение е пътят на душата през нейните прераждания - "Песента на Амунда". Аз я прочетох на Учителя и той я одобри. В.К.: Какво значи Амунда? Весела: Учителят попитах, какво е името, той каза: "А" - това е една душа, която идва натоварена с някаква мисия. "Мун" - е силата, която освобождава душата и "да" - влизане в положителното. В.К.: Да.
към текста >>

77. 103. Шепотът на Утешителя

Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя".
103. Шепотът на Утешителя В тихата вечерна самота на селцето, където работех, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя". Ще предам само няколко реда от него: Ела, ела, аз близо съм до теб, не си сама ти, Весела, не свети само лампената светлина над твоята наведена глава, а бдят трептящи, светли същества. Почувствай ги! Привет им ти прати" и т.н. Това бяха часове на вглъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота. На 12 януари Учителят каза в беседата си: "Вслушвай се пасивно и чакай!
към текста >>

78. 108. На душата слънце в мрака

" На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му.
Силно интуитивен, той долавяше мигновено истината при различни положения на живота. На 1 май - чудно хубав пролетен ден, той ме посети вечерта и ми разказа свой сън. Над стаята му без таван имало друга стая, на стената висяла картина на двама светии, пред които светели две запалени кандила. Имал чувството, че това сме ние и ми каза с тих глас: "Ти си повече от светия и сега преживяваш най-хубавите състояния в живота си, защото погледът на Учителя е обърнат постоянно към тебе, носена си на ръце. Радвай се! " На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му. Намирам го смислено: Душа с стремеж красив, преливаща с зарите, на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, Душа, за подвизи велики вдъхновена! Ти толкова широка, светла, ти грееш с лъчите на Висшата Божествена любов! Милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов! Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота, разкривай в чар лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света! Душа, ти нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страдуьците чакат!
към текста >>

79. 131. Сега слизат съвършените души, за да опитат човешкото страдание

Същата вечер Учителят ми каза да опиша в едно стихотворение преживяното и аз написах на английски стихотворението "Здрач в планината".
Оставате старото зад вас, живейте в новото, което Бог ви изпраща днес. Днес е важен, а не вчера. Днес условията ви са тежки и отрицателни, но бъдещето е светло. Ще имате добри условия да проявите доброто. Животът е пълен с блага, но вие минавате през него, без да видите най-голямото благо, което е пред вас." Учителят си легна в малката отворена палатка, а аз, облегната на един дънер до входа й, дълго седях загледана в буйния планински огън и преживявах неземно щастие от Словото, обстановката и близостта на Учителя. Същата вечер Учителят ми каза да опиша в едно стихотворение преживяното и аз написах на английски стихотворението "Здрач в планината". /Из стихосбирката "Woman Eternal" ("Вечната жена") - неизд./ Написах също цяла серия стихотворения за Рила и Учителя в планината.
към текста >>

80. 138 а. Духът и душата са създали умът и сърцето

при срещата ми с Учителя, Му прочетох ново стихотворение на английски "Музикантът", след което Той ми каза: "Духът и душата са господарите.
И това нещо не се позволява от небето, защото Гер-ман е земен човек, Германия не е възвишения човек, следователно, тя трябва да бъде смирена, чрез това разделение. Нали германците разделиха, там Бисмарк, България на източна и западна, и сега те се разделиха и се учат на смирение. (Забележка. Виж"Изгревът" т. I, с. 443-444) На 18 септември 1940 г. при срещата ми с Учителя, Му прочетох ново стихотворение на английски "Музикантът", след което Той ми каза: "Духът и душата са господарите. Те са работили векове да създадат ума и сърцето като свои слуги. Сега умът и сърцето трябва да се възпитават, да работят за духа и душата. Трябва да се създаде хармония между ума и сърцето. Това, което слиза е право, и това, което възлиза и то е право - мислите се възпитават в сърцето. Майката скърби, когато й вземат сина, защото той й е бил любимеца в миналото; бащата най-много скърби, като му вземат дъщерята - тя му е била любима в миналото.
към текста >>

81. 138 б. Победният химн

Весела: Да.В.К.: И сега, той имаше ли към всяко едно стихотворение забележки и вие записвали ли сте ги тези неща?
Победният химн В.К.: Да, в такъв смисъл. Споменавате, че много от стихотворенията, на английски, които сте ги правили, сте ги чели на Учителя. На английски ги четяхте? Весела: Да. В.К.: И той ги одобряваше. Весела: Да.В.К.: И сега, той имаше ли към всяко едно стихотворение забележки и вие записвали ли сте ги тези неща? Весела: Ами, например, помня последния химн, който написах, това беше на 18.XII.1944 г. Аз бях написала, изведнъж чух фанфари, сякаш някакво тържество в небето, седнах на пианото и записах една песен, която чух. "Победен химн" го нарекох. "Изгрява победният ден на светлината" бях писала, и т.н. И когато отидох при Учителя да му поднеса този химн, той каза: "В сряда ще го пеете, рекох.
към текста >>

82. 151. Песента на нара

Дърветата си пращат привети по вятъра." Тази идея така ми се хареса, че написах веднага стихотворението "Песента на нара".
151. Песента на нара Учителят нямаше чешма в горницата, та често подаваше съда си на някого да Му донесе вода. Веднъж ме извика горе в горницата и дълго ме говори. "Една праскова има по-фини вибрации, и когато расте между сливи, не се чувства добре. Дърветата си пращат привети по вятъра." Тази идея така ми се хареса, че написах веднага стихотворението "Песента на нара". Учителят ме казваше да пиша така, както идват творбите, в свободна форма, да се не придържам към приетите форми. И така работех, както със стиховете, така и с музиката. "Колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание излъчва", ми каза Учителят. Ето една част от "Песента на нара": В градината ми цъфнаха цветя - нарцисите, зюмбюла, пролет е дошла. Разпукнаха се розовите пъпки на ябълката, дюлята, а между тях прекрасен ален нар цъфте цъфтеше той и пръскаше ухание тъй сладостно, но този аромат не бе освен дихание нерадостно.
към текста >>

83. 156. Всемирният химн

Весела: Не, това е стихотворение.
Земята тръпне в радостно мълчание пред Мощния Ти глас, пред безграничното велико знание и чака тоя час, когато всичко твоя химн ще пее, и в нова Светлина разумно ще твори и ще живее. От Твойта топлина леда вековен ще се разтопи, защото ще изгрее в съзнанията земни Твоя Феб и мрака ще разсее - Едно да станем с Теб! В.К.: Нас. 129 "Всемирният химн". Вие имате ли нотите на "Всемирният химн"? Весела: Не, това е стихотворение. Аз бях толкова вдъхновена, чудно вдъхновена беседа, така ме издигна, че Словото ми прозвуча като някаква симфония и същия ден написах "Всемирният химн". Кодата (Забележка: заключението, края) на беседа беше: "Вярвайте в ума си, който е слуга на Духа и сърцето си, което е слугиня на Любовта. Радвайте се, че живеете сега, в неорганизираната земя, но ще живеете в обетованата земя." И аз написах "Всемирният химн".
към текста >>

84. 177. Преводи на беседи от Учителя на английски език

Вечерта написах за любимия ми Христос стихотворението "Декемврийска нощ", но то се роди на английски език.
Една сутрин се събудих рано и съвсем осезателно, почти физически видях изправена до мен високата стройна фигура на Христос. Той имаше дълбоки очи, изпълнени с милост и любов. Лицето му бе продълговато, не едро, бледо с малка брада - Божествено лице. Наблюдаваше ме от толкоз близо, че почувствах реално святото Му присъствие, и като си отворих очите, бях в молитвено състояние. Целият ден чувствувах Неговото присъствие, което ме вдъхновяваше. Вечерта написах за любимия ми Христос стихотворението "Декемврийска нощ", но то се роди на английски език. /В стихосбирката "Woman Etermal" (неизд.)/ Бе 9 декември, по стар стил рождения ми ден. Също като него се бях родила среднощ. Влизах в 33-та си година, която ми носеше големи събития и преживявания. (Забележка: Родена е в София през 1909 г. на 22 декември по нов стил, 9 декември+13=22 декември)
към текста >>

85. 180. Лозата е един спящ ангел

Опишете лозата, рекох." Ето и стихотворението.
180. Лозата е един спящ ангел Стихотворенията ти те въвеждат в един красив свят, непознат за обикновените хора. Художникът най-напред рисува картината, после я изучава. Ние сме минали през червения и оранжевия цвят, сега сме в зеления цвят. "Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове. Опишете лозата, рекох." Ето и стихотворението. Лоза Когато всичко пееше и радостно приветствуваше пролетта, една сълза лицето ми помилва - сълза на плачеща над мен лоза. Почувствувах скръбта й. Всичко около цъфтеше и се смееше, а тя единствена обилни сълзи лееше - не радваше ли се на пролетта? Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста. Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше.
към текста >>

86. 186. Музиката ще превъзпита хората

Дадох на Учителя стихотворението "Хармония" / /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ и Той каза, че гамата за първи път влиза в поезията.
186. Музиката ще превъзпита хората За 22 март бях на Изгрева. Дадох на Учителя стихотворението "Хармония" / /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ и Той каза, че гамата за първи път влиза в поезията. И продължи: "Дъбът стои непоклатим сред бурите, а тревата и най-слабия ветрец я разклаща. Ако хората възприемат слънчевата енергия, ще се преобразят. Природата е правила много опити, докато е създала органическа музика в човешкия ларинкс. Щурецът си търка краката и я произвежда. Сега инструментът е вътре - ларинкса.
към текста >>

87. 192 а. Защо не приех малкото зло на Изгрева, когато ме ненавиждаха

Дава ми я да направя стихотворение.
Бях много простреляна. В това време Учителят викнал Галето и му казал да ми предаде една легенда. И той не ми предава легендата доста време и един ден намирам писмо в антрето и отварям - легенда от Учителя. От Галето. Прочитам легендата. Дава ми я да направя стихотворение. Много интересна, аз съм я написала, на английски съм я написала, обаче. И прочитам, изведнъж като че ли ми даде сили, седнах, написах едно прекрасно стихотворение за един младеж от Изтока и тъй. И реших да отида при Учителя да му прочета. Облякох се, бях бляда още, слаба, преживяла криза. Отидох, той ме посрещна и аз му прочетох стихотворението.
към текста >>

И прочитам, изведнъж като че ли ми даде сили, седнах, написах едно прекрасно стихотворение за един младеж от Изтока и тъй.
И той не ми предава легендата доста време и един ден намирам писмо в антрето и отварям - легенда от Учителя. От Галето. Прочитам легендата. Дава ми я да направя стихотворение. Много интересна, аз съм я написала, на английски съм я написала, обаче. И прочитам, изведнъж като че ли ми даде сили, седнах, написах едно прекрасно стихотворение за един младеж от Изтока и тъй. И реших да отида при Учителя да му прочета. Облякох се, бях бляда още, слаба, преживяла криза. Отидох, той ме посрещна и аз му прочетох стихотворението. В.К.: На английски. Весела: Да.
към текста >>

Отидох, той ме посрещна и аз му прочетох стихотворението.
Дава ми я да направя стихотворение. Много интересна, аз съм я написала, на английски съм я написала, обаче. И прочитам, изведнъж като че ли ми даде сили, седнах, написах едно прекрасно стихотворение за един младеж от Изтока и тъй. И реших да отида при Учителя да му прочета. Облякох се, бях бляда още, слаба, преживяла криза. Отидох, той ме посрещна и аз му прочетох стихотворението. В.К.: На английски. Весела: Да.
към текста >>

88. 214. Хората не са готови за любовта, за зло ще се употреби днес

214. Хората не са готови за любовта, за зло ще се употреби днес Бях написала през тази година стихотворението "Духът на България"и няколко други, които прочетох на Учителя.
214. Хората не са готови за любовта, за зло ще се употреби днес Бях написала през тази година стихотворението "Духът на България"и няколко други, които прочетох на Учителя. Той каза: "Музикантите създават своите симфонии от тези работи. Те ще развият в бъдеще. Ти се възпитаваш с тях. Сега е време за сеене и не може да очакваме плодовете. Посади семето в ума си и го остави.
към текста >>

89. 7. Глутницата

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Или някое стихотворение или някоя песен.
7. Глутницата Весела, когато отива на Изгрева винаги носи със себе си нещо, което е написала. Или някое стихотворение или някоя песен. Никога не отива с празни ръце при Учителя. И всичко това, което носи на лист може да го издекламира и да го изпее. Изобщо, талант от всички страни. А когато Учителят й дава задачи, да създава песни, да написва думи за песните, да изпълнява песните му, то тогава се явява ревност от всички спрямо нея. Тази ревност в скоро време се превръща в озлобление и накрая в ярост.
към текста >>

90. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя".
96, намерих следното изречение: "Да живееш във водата като в среда, е да я ползуваш като условие за живот и да я приемаш в себе си, за да изтича вън от теб във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава. Размишлявайте върху тези три мисли, за да обясните състоянията си, през които минавате." ("Смени в природата", Общ окултен клас, г. VNIj. И.София, 1937) Весела: В тихата вечерна самота на селцето, където работех. В.К.: Кое село? Весела: Село Ковачевци, Самоковско, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя". Ще предам само няколко реда от него: "Ела, ела, аз близо съм до теб, не си сама ти, Весела, не свети само лампената светлина над твоята наведена глава, а бдят трептящи, светли същества. Почувствай ги! Привет им ти прати" и т.н. Това бяха часове на углъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота. На 12 януари ... В.К.: Коя година?
към текста >>

" На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му.
Силно интуитивен, той долавяше мигновено истината при различни положения на живота. На 1 май - чудно хубав пролетен ден, той ме посети вечерта и ми каза свой сън. Над стаята му без таван имало друга стая, на стената висяла картина на двама светии, пред които светели две запалени кандила. Имал чувството, че това сме ние и ми каза с тих глас: "Ти си повече от светия и сега преживяваш най-хубавите състояния в живота си, защото погледът на Учителя е обърнат постоянно към тебе, носена си на ръце. Радвай се! " На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му. Намирам го смислено: Душа с стремеж красив, преливаща с зарите, на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, Душа, за подвизи велики вдъхновена! Ти толкова широка, светла, ти грееше лъчите на Висшата Божествена любов! Милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов! Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота, разкривай в чар лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света! Душа, ти нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страдущите чакат!
към текста >>

Бях написала през тази година стихотворението "Духът на България" и няколко други, които прочетох на Учителя.
(Забележка: За Иларионови виж "Изгревът" т. XVII, с. 676-678.) Весела: Това е сега 1 ноември 1943 година. Свърших с 1939 - добавката. Сега, добавка към 1943 година в книгата. Бях написала през тази година стихотворението "Духът на България" и няколко други, които прочетох на Учителя. Той каза: "Музикантите създават своите симфонии от тези работи. Те ще се развият в бъдеще. Ти се възпитаваш с тях. Сега е време за сеене и не може да очакваме плодовете. Посади семето в ума си и го остави.
към текста >>

На 24 ноември написах стихотворението "На върха", което предавам тук.
Щом слязохме, планината се обви втъмни облаци и отново заваля. Атова небесно преживяване стана само месец и половина преди голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 година, която пропъди всички ни от града. Учителят тайно се е прощавал с нас тогава, защото след завръщането ни в София вече нямахме условия за подобна среща в планината. Той роди душите ни в Любовта и ни начерта Пътя на Новия живот - живот на Вечната Пролет, който щяхме да живеем през идващите столетия. Затова ни каза, че дъжда показва, че посятото ще поникне. На 24 ноември написах стихотворението "На върха", което предавам тук. Само началото: Във високият чист свят на планината видях как се живее. Хармонията напира вътре в душата, и вън ще се разлее и всичко в теб ще прозвучи разумно, хармонично, когато живата любов за теб пробуди." На 12 декември в първата неделна беседа, Учителят каза: "Най-великата наука в света, е да се научи човек да живее по Любовта. То е най-лесното и най- мъчното. Любовта не е проникнала в сегашния живот, защото живота е пълен със страдания и смущения. За да ни помогне Господ, трябва да спазваме закона на Любовта.
към текста >>

91. Съдържание

и състав.] Александър Петков Игнатиев .... 170 1.1 Мобилизация и съсредоточение край границата 171 1.2 Война със Сърбия 172 1.3 Връшка чука 176 1.4 5-и, 6-и и 7-октомврий на Връшка чука: Балада 180 1.5 В крива ливад а 182 1.6 В Беласица 182 1.7 В долината на Струма 183 1.8 В окопът: Стихотворение 189 1.9 Висотата 1248 189 1.10 На Бдинци : Стихотворение / Н. Т.
Минчо Сотиров 95 1. Освободителната война (1912-191 3 г.) 95 2. Европейската война (1914-191 9 г.) 152 II. Епопеята на Бдинци през Великата война (1915-1918 г.) 169 1. Трети пехотен бдински полк във великата освободителна война (1915-1918 г.) / [авт. и състав.] Александър Петков Игнатиев .... 170 1.1 Мобилизация и съсредоточение край границата 171 1.2 Война със Сърбия 172 1.3 Връшка чука 176 1.4 5-и, 6-и и 7-октомврий на Връшка чука: Балада 180 1.5 В крива ливад а 182 1.6 В Беласица 182 1.7 В долината на Струма 183 1.8 В окопът: Стихотворение 189 1.9 Висотата 1248 189 1.10 На Бдинци : Стихотворение / Н. Т. Попов 197 1.11 На героите Бдинци : Стихотворения / Т. И. Бъчваро в 198 1.12 Галичица 198 1.13 Братин дол - Търново 201 1.14 Дойди си, дойди! 205 1.15 Списък на офицерите от 3-и пехотен Бдински полк през войните 1915-191 8 г. 206 2. С Бдинци в боя през 1915-1918 г.: книга 1 / Петър Кръстев 211 2.1 В поход 212 2.2 Обявяване на война 214 2.3 Първо кръщаване в огъня 215 2.4 В нощен марш към "Връшка чука" 217 2.5 Нощната атака на к.
към текста >>

Преговор 453 Статия и стихотворение посветени на българските офицери през Балканската война 1912-191 3 г.; Кратки биографични данни за поручик Цветан Грозданов // Котев, Лазар Михайлов.
Писма от Учителя до Райна Сотирова Грозданова 438 1. Писмо от 23 май 1918 година 2. Писмо от 7 октомври 1918 година III. Спомени на Димитър Сотиров Грозданов 442 Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко и съпругата му, сестра му Лалка Грозданова - по мъж д-р Тюлева (магнетофонен запис, 1987 г.) IV. Биографични данни за поручик Цветан Грозданов 453 1. Преговор 453 Статия и стихотворение посветени на българските офицери през Балканската война 1912-191 3 г.; Кратки биографични данни за поручик Цветан Грозданов // Котев, Лазар Михайлов. Биографиите на загиналите български офицери през Балканската Освободителна война 1912-1913 г. 2. Посвещение : Стихотворение / поручик Килифаро в 454 3. Поручик Цветан Грозданов (от 38 полк, починал на 11 ноември 1912 г.) 455 Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ 456 Дългогодишен ръководител на Бургаското Братство, Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея Ж.
към текста >>

Посвещение : Стихотворение / поручик Килифаро в 454 3.
Писмо от 7 октомври 1918 година III. Спомени на Димитър Сотиров Грозданов 442 Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко и съпругата му, сестра му Лалка Грозданова - по мъж д-р Тюлева (магнетофонен запис, 1987 г.) IV. Биографични данни за поручик Цветан Грозданов 453 1. Преговор 453 Статия и стихотворение посветени на българските офицери през Балканската война 1912-191 3 г.; Кратки биографични данни за поручик Цветан Грозданов // Котев, Лазар Михайлов. Биографиите на загиналите български офицери през Балканската Освободителна война 1912-1913 г. 2. Посвещение : Стихотворение / поручик Килифаро в 454 3. Поручик Цветан Грозданов (от 38 полк, починал на 11 ноември 1912 г.) 455 Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ 456 Дългогодишен ръководител на Бургаското Братство, Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ 468 Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и дъщеря му - Милка Кралева в гр, Своге (магнетофонен запис, 1980-1981 година) 3. СПОМЕНИ И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР МИНЧОВ СОТИРОВ 491 I.
към текста >>

92. Д. СПОМЕНИ НА СЕМЕЙСТВО ГРОЗДАНОВИ

Биографични данни за поручик Цветан Грозданов Статия и стихотворение посветени на българските офицери през Балканската война 1912-1913 г., и кратки биографични данни за поручик Цветан Грозданов.
Спомени на Лалка Грозданова Разговор с д-р Вергилий Кръстев (магнетофонен запис, 1987 година) II. Писма от Учителя до Райна Сотирова Грозданова 1. 23 май 1918 година 2. 7 октомври 1918 година III. Спомени на Димитър Сотиров Грозданов Разговор на д-р Вергилий Кръстев е Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова /по мъж Тюлева/ (магнетофонен запис, 1987 година) IV. Биографични данни за поручик Цветан Грозданов Статия и стихотворение посветени на българските офицери през Балканската война 1912-1913 г., и кратки биографични данни за поручик Цветан Грозданов. - В: Котев, Лазар Михайлов, Биографиите на загиналите български офицери през Балканската Освободителна война 1912-1913 г. Свитък 1. София, Лазар М. Котев, 1915. 112 с.424
към текста >>

93. IV. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ПОРУЧИК ЦВЕТАН ГРОЗДАНОВ; 1. ПРЕДГОВОР

Минчо Сотиров

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

IV. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ПОРУЧИК ЦВЕТАН ГРОЗДАНОВ Статия и стихотворение посветени на българските офицери през Балканската война 1912-1913 г.; Кратки биографични данни за поручик Цветан Грозданов Котев, Лазар Михайлов.
IV. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ПОРУЧИК ЦВЕТАН ГРОЗДАНОВ Статия и стихотворение посветени на българските офицери през Балканската война 1912-1913 г.; Кратки биографични данни за поручик Цветан Грозданов Котев, Лазар Михайлов. Биографиите на загиналите български офицери през Балканската Освободителна война 1912-1913 г. Свитък 1. София, Лазар М. Котев, 1913. 1. ПРЕДГОВОР Свещената за нас българите Балканска Освободителна война покоси живата на много млади интелигентни сили, грабна много скъпи жертви, погреба безвъзвратно много светли надежди и хвърли в дълбок траур много български семейства.
към текста >>

94. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

То бе неземно съкрушение на врага разноцветен, събрал се от цялото земно кълбо против избрания народ..." И тука вече стихотворение от Тодор Бъчваров, много хубаво написано "Привет от Беласица на храбрите Бдинци".
Свирят я на тържествени работи. А това е Тодор Бъчваров, този, който е казал на приятелите, че баща ми трябва да си отиде. Големи приятели бяха. Той винаги като дойде в София, той беше на издателство "Природа и наука", не си спомням нещо беше при него. "... Трябваше да бъдеш на още по-величавия Перисте, и оттам с духът на Самуила да слушате и се възхищавате от онази епопея, що на плещите си изнесе от 11 до 19 март великана Бдинец на висотата 1248. То бе неземно съкрушение на врага разноцветен, събрал се от цялото земно кълбо против избрания народ..." И тука вече стихотворение от Тодор Бъчваров, много хубаво написано "Привет от Беласица на храбрите Бдинци". В: Сега Тодор Бъчваров беше познат на семейството? Д: Много близък приятел на тате беше. В: Той издател ли беше? Д: Да. В: Нещо спомняте ли си от неговите опитности?
към текста >>

В: "Дойди си, дойди", това е някакво стихотворение.
Хол не ги наричаха. Помня тогава от Куджаманов беше. В:Тази книга аз съм я взел от Бургас преди 20 години. Тука е Александър Игнатиев. Д: Туй му беше адютант - Александър Игнатиев. В: "Дойди си, дойди", това е някакво стихотворение. Д: Да, да. Червената стена, там е Братиндол, и отстъпват те после. Тази я нямам, туй помня този е Шкойнов, а това е тате. В: Значи първият на коня е баща ви? Д: Не, те са малко по-назад.
към текста >>

Той даже веднъж ме накара, имам едно мое стихотворение в "Житно зърно" напечатано тогава, покоригирахме го с него.
Танчето, тя беше в Консерваторията, много добра цигуларка. Те бяха две цигуларки така добри Мария Златева и Танчето Марчева. С нея, понеже от Бургас, тя от Карнобат, познавах Иванчо имаше един, той е племенник на чичо Пеню Киров от Бургас, син на негова сестра. И с Танчето бяхме много близки, но с Георги Радев, почти всяка седмица аз го виках така, ще похапнем, много умен беше и ми беше удоволствие да го слушам. И в духовно отношение напреднал, от него имаше една книжка да Астрологията ли беше, не си спомням. Той даже веднъж ме накара, имам едно мое стихотворение в "Житно зърно" напечатано тогава, покоригирахме го с него. Много ми беше мъчно неговото заминаване, той беше изпратен в Куртово, Велинградско там на поправка. В: Някой опитности, така да ви е разказвал? Д: Ами не. Младежкия клас, така се случи, че аз все до него седях. Метеорологическата станция, тя се така поддържаше бих казал от Георги Радев.
към текста >>

95. Съдържание

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ръкописи и документи 1.6.4.1.,Дайте сили небеса ....”: стихотворение 1.6.4.2.
Свидетелство № 6074 за учителска правоспособност от Министерство на народното просвещение с право да бъде редовна гимназиална учителка в средните училища на Царство България, София, 10.06.1941 г. 1.6.3.22. Решение № 4174 на Жилищната комисия 4g7 при управата на Благоевски районен народен съвет към Софийски градски народен съвет за настаняване на Олга Славчева Динкова в една стая на ул. кв. Изгрев № 83, собственост на Георги Събев, София, 1.09.1950 г. 1.6.3.23. Удостоверение на Регистъра на 4gg населението при Благоевски РНД, че Олга Славчева Динков и Олга Славова са имена на едно и също лице, София, 29.02.1960 г. 1.6.4. Материали на Олга Блажева. Ръкописи и документи 1.6.4.1.,Дайте сили небеса ....”: стихотворение 1.6.4.2. Посвещение от Мара Белчева, 12.01.1931 г. 1.6.4.3. Грамота за похвала № 1153 от Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на ДТ - гр. Хасково, с която награждава Олга Блажева Иванова за изработване на оригинално, ценно сметало за онагледяване на учебния материал по смятане. Хасково, 24.05.1954 г. 1.6.4.4. Портрети на Олга Блажева 1.6.5.
към текста >>

96. Цариброд, 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Стихотворението му „Самотен гроб” за Кринчева ми го изпя.
Говори ми за един велик човек, някакъв Учител, но не училищен учител, а мъдрец. Помислих си за Марк Аврелий, другите - любимите ми. Зарадвах се - та има ли и живи хора такива?! Ковачев е капелмайстор на Ямболската военна музика. Той е и композитор. Стихотворението му „Самотен гроб” за Кринчева ми го изпя. Научих го веднага. Той ще си отиде след някой ден, но през пролетта ще дойде, и тогава!! Нещо радостно звучи в гласа му, което не се отеква в сърцето ми... Няма работа. Кръстом преброждам София. Влизам в магазини, бюра, кантори, учреждения - горката - без препоръчително писмо.
към текста >>

97. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

На пишущата машина си преписвам едно стихотворение-„Той иде”.
Че това не са цветя, а лица; образи на някакви неземни същества. И двамата с Цаню носят очила. Струва ми се, че хора, които носят очила, изобщо не виждат. 20 АПРИЛ [1916 г.] Знаменито! Случи се нещо необикновено. На пишущата машина си преписвам едно стихотворение-„Той иде”. Цаню Иванов полюбопитствува от кой автор е и пр. - Мое си е, казах простичко. Очите му блескат под очилата и той го прочита още веднъж. - Тук вие пишете, че Христос пак ще дойде, но не с корона и мантия, а съвременен човек. - Да, казах, само такъв мога да го приема: човек, приятел, събеседник.
към текста >>

98. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Казах му, че бях приготвила едно стихотворение по този случай с цел да го поздравя, но после размислих.
А само преди няколко месеца се срещнахме с такава радост. Неговото светло чувство към мен усилва вярата ми в доброто. Разговорът ни беше върху неговия юбилей. Шумът, подаръците, лавровият венец. При тия мои излияния той мълчи. Казах му, че бях приготвила едно стихотворение по този случай с цел да го поздравя, но после размислих. Що е то, в сравнение с тия прекрасни материални блага, които е получил народният поет. Но той каза тия думи: „Вашето стихотворение за мен щеше да бъде най-скъпия подарък.” Насърчи ме да пиша; напомни ми да изучавам чужди езици, изпрати ме почти до в къщи. И ето, сега, внезапно умря. Няма да видя вече скъпия приятел, моя почтен добромисленик и насърчител. Стоя до гроба му, покрит с венци, сякаш съм му на гости.
към текста >>

Но той каза тия думи: „Вашето стихотворение за мен щеше да бъде най-скъпия подарък.” Насърчи ме да пиша; напомни ми да изучавам чужди езици, изпрати ме почти до в къщи.
Разговорът ни беше върху неговия юбилей. Шумът, подаръците, лавровият венец. При тия мои излияния той мълчи. Казах му, че бях приготвила едно стихотворение по този случай с цел да го поздравя, но после размислих. Що е то, в сравнение с тия прекрасни материални блага, които е получил народният поет. Но той каза тия думи: „Вашето стихотворение за мен щеше да бъде най-скъпия подарък.” Насърчи ме да пиша; напомни ми да изучавам чужди езици, изпрати ме почти до в къщи. И ето, сега, внезапно умря. Няма да видя вече скъпия приятел, моя почтен добромисленик и насърчител. Стоя до гроба му, покрит с венци, сякаш съм му на гости. Топло чувство ме изпълва и сълзи на гърлото ми. Обични, добри, милосърдни поете!
към текста >>

99. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Учителят обявява съревнование между дядо Благо, Мара Белчева и мене за най-хубаво стихотворение със заглавие „Високият идеал”.
Когато привършвам работата си, старите внезапно изчезват и аз напразно ги чакам. На другия ден отивам да ги подсетя, нали казаха 50 лв. надница. Вратите заключени и една бърза ръка дръпна пердето... Разбрах и много печална и унизена се завръщам у дома. На това и на всичко преди това, Учителят нищо не казва. Но все таки, завърших задачата си и за онази монета си купих 6 серия от беседите на Учителя. Учителят обявява съревнование между дядо Благо, Мара Белчева и мене за най-хубаво стихотворение със заглавие „Високият идеал”. За най-хубавото ще даде награда. След някой ден го чета пред сътрапезниците. Учителят ме вика горе; подава ми нещо мъничко, увито в тънка хартийка. Златен пентаграм - мой, от Него! Нанизвам го на дебел конец и го връзвам на шията си.
към текста >>

100. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.