Търсене в текстове за 'Сняг'

16. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага.
Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април. И пак грижи за растежа и отправяне на соковете в питомния филиз, създаване на питомната корона. Грижи през всички годишни времена, редица години грижи. Грижи, детски труд приятен и благословен - жива, приложна, радостна, дейна любов. В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага. Варосва се стъблото, като предварително се изрязват счупените клони и засъхналите клончета. През лятото се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи. През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест. Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели:
към текста >>

През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест.
Грижи през всички годишни времена, редица години грижи. Грижи, детски труд приятен и благословен - жива, приложна, радостна, дейна любов. В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага. Варосва се стъблото, като предварително се изрязват счупените клони и засъхналите клончета. През лятото се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи. През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест. Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели: Рисува се тя в ранна пролет, когато е само напъпила. Фиданката е гола, без лятното облекло. Обръща се внимание и създава интерес симетричното разположение на клончетата в развитието на короната, като се обясняват скритите съзнателни сили, които действат в растението, проектират се в клоните.
към текста >>

17. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, то ще изучава, ще наблюдава водата в разните нейни състояния: извори, езера, поточета, реки, сняг, лед, град, пара, роса, мъгла, облаци, дъжд и пр.
Всяко растение ще наблюдава стъпка по стъпка, как расте във всички фази на неговия живот. Ще наблюдава формата на листата, на цвета, на пъпките и пр. Чрез наблюдение във време на своя труд сред природата и при излетите детето ще събере достатъчно фактически материал. Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата. Детето трябва да бъде поставено в досег с разните области на природата. Например, то ще изучава, ще наблюдава водата в разните нейни състояния: извори, езера, поточета, реки, сняг, лед, град, пара, роса, мъгла, облаци, дъжд и пр. По същия начин детето ще се запознае с разните явления, свързани с въздуха, със светлината и пр. За да бъдат детските наблюдения в природата творчески процес, трябва да се спазват при тях следните правила: По възможност детето само да открива фактите, които ще проучава. То да влезе по възможност в непосредствен досег с тях. По вътрешен почин и подтик да пристъпи към тяхното проучаване.
към текста >>

18. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

В ранна пролет се натрупва сняг около корените на дърветата за напояване.
На есен стъблата на дърветата се намазват с вар за запазване от гризене. Някои цветя се обвиват с хартия или друго, за да презимуват. В зеленчуковата градина се прави есенно прекопаване, за да може да се разрохка почвата през зимата. Ако есенното копане не стане, то се прави през зимата или в хубавите дни или в началото на пролетта. През зимата се отърсват клоните от снега. В ранна пролет се натрупва сняг около корените на дърветата за напояване. През пролетта отново се намазват стъблата с вар. В класната стая се посажда в саксии или сандъчета разсад през март, и когато му дойде време, се разсажда. Когато училището е голямо, може да се приготви разсад и в парник. * * * Всички ученици в България, които са 1 200 000, за колко време могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета!
към текста >>

19. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Въздухът беше силен и свеж, още с дъх на сняг.
Щастие е човек да бъде ученик, да изучава Законите на Живота, да влезе съзнателно в Царството на Живата Природа. ...Ние се върнахме в лагера, но думите на Учителя запомнихме и рано напролет пак намерихме хубавото място. Храстите се бяха разлистили, тревичките се зеленееха с онази плаха, нежна зеленина, каквато само напролет има. Цъфтяха първите цветя. В горичката и в доловете още имаше преспи. Въздухът беше силен и свеж, още с дъх на сняг. В долния край на поляната, до белите брезички открихме изворче. Тук идвахме с Учителя през всички времена на годината. Това стана нашето любимо място. След време Учителя го нарече Ел Шадай. Тук протече голям и хубав живот - много години.
към текста >>

20. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

От тук се вижда мощната Рилска верига, по която има още доста сняг.
Качества на Божествената Любов Днес сме в месността Ел Шадай на Витоша. След като пихме чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре на една полянка край шосето, до първия заслон. Едно поточе минава през полянката, покрита със свежа трева, изобилно изпъстрена от цветя с разни краски. От тук се вижда мощната Рилска верига, по която има още доста сняг. Както бяхме седнали на тази полянка, птичка пееше на едно клонче. Учителя преведе нейната песен - тази птичка казва: „Много добре живеем ние тук. А вие как сте? " Като погледна потока, Учителя каза:
към текста >>

21. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие искате да имате външно богатство, което е планини от сняг, но с него човек не може да прогресира, ако върви по грешен път и ще трябват големи страдания, за да го оправят и да го освободят.
Но небето в този случай ни изпитва и ние трябва всякога да бъдем разумни и доволни. Животът е разнообразен и от единия до другия край е с Божествена красота. Човек трябва да се самовладее — да се радва на всичко, да е весел и да не се тревожи. Дадено му е всичко най-хубаво, глава, сърце, ръце и пр. Вижте насекомите — в своята бедна форма правят усилия да работят, без да се обезсърчават и са доволни при голямата си сиромашия и работят, а вие в сравнение с тях (например с червея) сте цяло Божество. Вие искате да имате външно богатство, което е планини от сняг, но с него човек не може да прогресира, ако върви по грешен път и ще трябват големи страдания, за да го оправят и да го освободят. Хората, които не са добри се познават по това, че са всякога недоволни и се тревожат за неща безпредметни. Човек трябва да уповава на това, което никой не може да ви го отнеме. Знайте, че всичко, което имате идва от Бога. Той ви го е дал — разумност, здраве, приятели и пр. Трябва следователно, да го любите.
към текста >>

22. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче.
Последните са в празничен вид! Чувствуваш ли радостта на тези цветя, че са могли да разтворят чашките си в тези чисти места? Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения. Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно- розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове! Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли. Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат.
към текста >>

23. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг.
Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди! При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг. Но какво виждаме по белите склонове на Камен дол? Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска! Що е това? Това е новата прана, която почва вече да приижда! Всяка година по това време почва нейният прилив!
към текста >>

Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица.
Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа! Помогни на по-долните от себе си, наведи се при тях и ги подкрепи и тогава по-горните ще слизат при теб и ще те подкрепят! Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица. Около нас тук-там снежни преспи! Колко е пораснала боровата гора над шосето! След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор.
към текста >>

24. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Над нас величествено се издигат Резньовете, тук-там още покрити с сняг.
Нашият стан е на красива полянка, заобиколена отвсякъде със стройни ели. Още от първия ден изхождам околността, за да се запозная с хубостите на тоя край. На запад горите се прекъсват с обширни полянки, от които се откриват широки хоризонти. Изобилни ручеи прекосяват полянките, идещи от върховете. На югоизток дълбок дол, в чието дъно се спущат водите на мощна река. Над нас величествено се издигат Резньовете, тук-там още покрити с сняг. Това са последни останки, които си отиват. Малко над стана - красива околчеста равна полянка. От тук хубаво се вижда слънчевият изгрев. Тук правим сутринните ритмични упражнения. Още от първите дни с радост посвещаваме един ден за изравняването на тая полянка; едни къртят и търкалят тежките камъни, други пълнят дупките с камъчета и пръст.
към текста >>

25. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е музиката на капките от топящия се сняг.
Поемаме нагоре. Над нас – снежни преспи. Отиваме при тях. Какво е това? Особена музика долита до нас! Това е музиката на капките от топящия се сняг. Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна симфония. Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия капки са вече свободни! Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота! Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име!
към текста >>

26. 53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук имахме четирите годишни времена: град, сняг, мъгли, дъжд и ето сега имаме усмихнати сини небеса, тихо време и изобилно слънце.
53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ Краят на юни. От десетина дни сме в неръкотворния храм при Седемте Рилски езера. Тук имахме четирите годишни времена: град, сняг, мъгли, дъжд и ето сега имаме усмихнати сини небеса, тихо време и изобилно слънце. Девет часа сутринта. Ние сме край второто езеро. Чува се шумната песен на водите, слизащи от езерата и изобилните преспи. В тая приказна обстановка нова светлина озарява умовете, нови копнежи вълнуват душите. Завежда се разговор с Учителя.
към текста >>

27. 004 ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО - Боян Боев (1883 – 1963)

''Няколко дни валя сняг.
ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО ''„Изяви ми се тъй, ''както Ти благоволяваш,'' ''както на Тебе е угодно.”'' ''Молитвата на ученика'' ''Няколко дни валя сняг. Всичко изчезна под бялата покривка. Селските къщи почти се изгубиха.'' ''Като разчистиха пътеките, учениците се прибраха за обяд. Въпреки снеговете, гости пак имаше'' ''много. Обядът завърши.
към текста >>

28. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Снегът беше'' ''мек, пухкав – първият сняг на зимата.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА ''Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над селото. Снегът беше'' ''мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече'' ''подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше'' ''светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на'' ''обединението и единомислието. Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава'' ''различията.
към текста >>

29. 022 СВОБОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

През нощта беше навалял сняг, небето'' ''беше ясно, но от него все още се сипеха снежинки.
СВОБОДАТА ''Тази сутрин отивахме с нашия обичан Учител към извора. През нощта беше навалял сняг, небето'' ''беше ясно, но от него все още се сипеха снежинки. Те искряха с диамантени отблясъци и'' ''правеха въздуха още по-свеж и укрепителен. Лек ветрец пощипваше и правеше най-нежния'' ''електрически масаж. Кръвта се носеше леко, свободно, с тиха песен. Като стигнахме на връхчето'' ''над извора, събрахме се около Учителя. Тогава един брат запита:''
към текста >>

30. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Външно имаме много, имаме богатства, но това са планини от сняг.
Липсва ни музика. Всичките противоречия идат от това, че хората не са музикални. Всички страдаме от сухота, от суша. Гледаш някой, че се е прегърбил. Това голямо недоволство е от вътрешен недоимък. Външно имаме много, имаме богатства, но това са планини от сняг. Сега, които са морални, ще преуспеят, ще прогресират, а на тези, които вървят по грешния път, трябват големи страдания, за да се оправят, за да се освободят. Хора, които не са добри, се познават по това, че не са доволни. Ние се тревожим за неща безпредметни. Например ставаш и казваш: “Влажно е времето.“ Ти през май не можеш да се простудиш. Цялата природа е весела.
към текста >>

31. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг.
Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения. След това имахме достатъчно време да разгледаме околностите. Под нас е най-горното езеро Окото. По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг. Но липсваха ледени маси по езерото. Окото е едно от най-мистичните езера. Всичко говори, че преди хилядолетия то е било циркус на ледник. След това почна разговор с Учителя, който каза: Любовта създаде света.
към текста >>

32. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Имало силна буря, виелица, завалял сняг и вятър блъскал срещу лицето му.
Учителя каза: Има промисъл, обща за всички същества, но специална промисъл за някой праведен - това е благодат. Когато човек е под благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време. Имало силна буря, виелица, завалял сняг и вятър блъскал срещу лицето му. Той се опитал да издържи. До средата на пътя издържал. После видял, че не е възможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да му помогне. Веднага бурята спряла. Като стигнал в селото, влязъл в къщата, затворил вратата отвътре и бурята веднага започнала отново.
към текста >>

33. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ден заваля дъжд, който се превърна в сняг.
Когато наближихме селото, водите на местната река се издигнаха и. наводниха селото, като покриха всички улици. Автомобилът на Учителя и още един автомобил едва минаха реката. Понеже нивото й се покачваше постоянно, ние бяхме принудени да се върнем в Дупница, където преспахме. Едно лято, доколкото помня, през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха по склона на стария Молитвен връх. Един ден заваля дъжд, който се превърна в сняг. Учителя видя, че мнозина братя и сестри не бяха много радостно изненадани от снега. Тогава той отиде зад своята палатка. Там имаше един брат. В негово присъствие Учителя направил едно движение, с ръка и произнесъл няколко думи. И като се върна пред палатката, снегът веднага престана, облаците се пръснаха и се показа слънцето.
към текста >>

34. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на дъжд и на сняг.
От 1925 г. започват редовни летувания на Мусала. Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев на връх Мусала. През тези първи години пребиваването там продължаваше от 3 - 5 - 7 до 10 дни. Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия. Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на дъжд и на сняг. Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха. Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г. Включително, с прекъсване две години - 1933 и 1934 г.
към текста >>

35. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дали ще вали дъжд, сняг, дали ще има вятър, мъгла, студ - това не пречеше и ние тръгвахме.
Достигахме до поляните над горите, малко под втората лифтова станция "Бай Кръстьо", непосредствено под шосето, което днес минава за хижа "Алеко". Там беше просторно, слънчево, имаше обилна изворна вода и много дърва. Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа". А Учителя с усмивка поправяше - "Буди душа". Каквото и да беше времето в деня, определен от Учителя за екскурзия, тя не се отменяше. Дали ще вали дъжд, сняг, дали ще има вятър, мъгла, студ - това не пречеше и ние тръгвахме. Така Учителя постепенно ни приучи да не се плашим от времето, от природата, а да я обичаме във всичките й изяви. Екскурзии правехме през всички сезони на годината - пролет, лято, есен, зима. Това беше школа. Така на тази поляна излизахме няколко години. Но един зимен ден, когато беше наваляло почти до коляно и бяла зимна мъгла се стелеше тиха и мека като памук, Учителя взе няколко братя и ни поведе напред през снега.
към текста >>

Тръгваме, дъждът, който се превърна в мек сняг, бързо напластява земята под стъпките ни.
Гледа ни бащински, с ласка в очи. Дъжд ли, буря ли? Нека, ако ще и потоп да стане - щом сме с Него, не ни е страх. Полекичка виделото се открехва, тук-там се разкъсва облачната тъма, блясва по някоя Звездица. А въздухът свеж, приятно се диша. Тръгваме, дъждът, който се превърна в мек сняг, бързо напластява земята под стъпките ни. Сякаш Природата изпраща своите бели служинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пращене по снега от стъпките ни, Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се смее и иска да ни викне - Хей, намерете ме, скрих се от вас. Но ние си знаем где е тя. Ето я. Намираме я по чудната свежест, що лъха от нея, по изобилния живот, що навлиза в гърдите ни, по радостта, що вдишваме заедно с въздуха.
към текста >>

Небето се изясни, гората е небивало красива, дърветата са натежали от сняг.
Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла, топли гласове да пеят в хор? Где е видял той такова чисто веселие? Платихме му топлата вода, за дръвцата, с които я приготви за нас, за да се напием с чай. Все пак доволен, извика след нас - Елате, елате пак! Щом потеглихме по нагорнището, снегът престана. Небето се изясни, гората е небивало красива, дърветата са натежали от сняг. Буйно се спуща по скалите планинската река. Тя пее шумно, разнася своята детска песен и като че ли пляска с ръце. Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя мантия от бели бисери.
към текста >>

36. 12 МУСАЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След една беседа по време на събора в Търново през 1921 година Учителя казва: "Ще отидем на Мусала в хубаво и слънчево време, също така в мъгливо, в дъждовно, в бурно и в сняг." И наистина, през летните месеци юли и август от 1922 до 1927 година включително, Учителя заедно с братя и сестри, млади и стари, често пъти и деца, предприемаше екскурзии за по няколко дни до връх Мусала.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] МУСАЛА След една беседа по време на събора в Търново през 1921 година Учителя казва: "Ще отидем на Мусала в хубаво и слънчево време, също така в мъгливо, в дъждовно, в бурно и в сняг." И наистина, през летните месеци юли и август от 1922 до 1927 година включително, Учителя заедно с братя и сестри, млади и стари, често пъти и деца, предприемаше екскурзии за по няколко дни до връх Мусала. До Чам Кория (Боровец) се стигаше с едни раздрънкани частни автобуси или камиони, но ние издържахме на всичко. Радостта, че сме заедно с Учителя, ни даваше криле и ние излитахме към височините с радост. Багажите си носехме на гръб, още не бяхме се свързали с хора, които имат коне, за да ни улеснят поне в изкачването. Екипировката ни беше примитивна. Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и само някои от нас носеха по някое и друго платнище.
към текста >>

37. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още от Чам Кория почваха дъждове, падаха мъгли, задухваше студен вятър, а нагоре често валеше и сняг.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит Чудеса не са ставали само в библейски времена. Ще ви обясня. Като изключим първото отиване на Мусала през 1922 година, през всички останали, щом тръгнем и времето се разваляше. Още от Чам Кория почваха дъждове, падаха мъгли, задухваше студен вятър, а нагоре често валеше и сняг. Явно Учителя ни изпитваше. Някои отпаднаха и не посмяха повече да идват, като казваха: "Ние ще се изкачваме на нашия вътрешен Мусала." Но повечето устояхме и укрепнахме. Най-интересното беше, че никой през тези екскурзии не се простуди и не се разболя. Така Учителя ни приучи да не се боим от времето. Ние почувствахме приток на физически и духовни сили, в нас се зароди една велика любов към природата, независимо с какво лице ще се покаже тя.
към текста >>

38. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг.
Последвахме го вътре. В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора имало 1460 души.
към текста >>

39. 88 ТЕЛЕГРАМАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Навяла пухкав, чист сняг на дебелина 15-20 сантиметра.
Всеки влак довеждаше в София братя и сестри от разни градове и села. Кой кога научил, било от телеграма или било от среща с приятели, взимаше влака и пристигаше, за да се сбогува. През своя живот на Изгрева Учителя обичаше често да си почива на една пейка, поставена под една малка лоза, разперила своите клонки на лек чардак, която беше в съседство на Изгревската поляна. Там именно се определи място, където да се погребе тялото на Учителя. Два дни преди да стане погребението, природата ознаменува това събитие, като постла земята с бяла снежна покривка. Навяла пухкав, чист сняг на дебелина 15-20 сантиметра. В деня на погребението небето се изчисти, беше тихо, показа се и слънце. Ковчегът бе изнесен навън, образува се процесия от братя н сестри и тръгнахме да обиколим местата където Учителя се е движил. Минахме покрай приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в поляната, където играехме гимнастическите упражнения и Паневритмията. Така стигнахме до лозницата. Ковчега беше сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, се пристъпи към изпълнението на определената програма - песни, молитви, съзерцание.
към текста >>

40. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И облакът се оттегли от скинията и ето Мариам стана прокажена и бяла като сняг.
Но с раба Мойсея не е тъй. Той е верен във всичките ми думи. Затова уста с уста ще говоря аз с него явно, а не с гадания, и той ще гледа образа Господен. И как вие не се бояхте да говорите против раба ми Мойсея. И разпали се гневът Господен против тях и отиде си. И облакът се оттегли от скинията и ето Мариам стана прокажена и бяла като сняг. От този цитат се вижда, че и пророците са на степени според степента на Посвещението. Онези, които са с по-високо Посвещение като Мойсей, говорят лице с лице с Господа, а на по-долните Господ се открива във видения и сънища. В книгата „Второзаконие", 18-та глава, от 15 до 21 стих Мойсей казва на евреите: „Господ, Бог твой, ще те въздигне от средата тебе, от братята ти, пророк като мене: него да слушате... " И по-нататък Мойсей цитира думите на Господа към евреите: „Аз ще им въздигна от братята им пророк като тебе и ще туря думите си в устата му, и ще им говори всичко, каквото аз му заповядвам. И който не послуша думите му, които ще говори от Мое Име, аз ще искам ответ от него. Но пророк, който дръзне да говори в Мое Име думи, които Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да се умъртви.
към текста >>

41. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене."
Той съзнава грешката си и моли Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века.
към текста >>

42. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си.
Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си. И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове. Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си.
към текста >>

43. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А умните и гениалните проучват всички съотношения, които съществуват между тези числа и по такъв начин се добират до законите, по които функционира животът във всички органически форми, намират методите, по които човек, ако живее, всичко ще бъде постижимо за него и противоречията ще се стопят като сняг.
Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно. Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията, биологията и пр. за безполезни. Това е така по отношение на него; но всички тези науки допринасят за човешкото развитие; и те имат цена за умните и гениалните. Защото, Онзи, Който е създал света, го е създал по един математически закон - по закона на числата го е създал. А умните и гениалните проучват всички съотношения, които съществуват между тези числа и по такъв начин се добират до законите, по които функционира животът във всички органически форми, намират методите, по които човек, ако живее, всичко ще бъде постижимо за него и противоречията ще се стопят като сняг. Човек е с една глава и има толкова противоречия, ами ако имаше няколко глави, щеше да има още по-големи противоречия. Но според окултната наука, човек сега има две глави, вследствие на което се раждат големите противоречия в живота. Привидно главата е една, но вътре е раздвоена, поляризирана. Ако човек имаше една глава, добре щеше да бъде. Но сега човек има две глави, едната глава е женска, а другата е мъжка.
към текста >>

44. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг.
Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията? Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „Каква услуга мога да ти направя? “ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга.
към текста >>

45. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Природните явления като дъжд, буря, град, сняг, суша,
поглед, с един жест можеше да лекува болести, за които лекарите са се произнесли, че са неизлечими. Учителят можеше да заповядва на стихиите, да променя природните явления и да ги насочва в друга посока, влизайки във връзка със същества, които стоят зад тях. Природните явления като дъжд, буря, град, сняг, суша, земетресения, вулканична дейност и пр. не са механични процеси, а са резултат от работата на известни разумни същества и онзи, който може да се свързва с тях, умее да отменя или отлага някои събития. Но той учеше, че
към текста >>

46. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

месец февруари, в една тежка зима с дълбок сняг и студ под минус 20 градуса.
В продължение на двайсет минути говорел все за него и насочвал мислите на всички към брата-метеоролог. Записал съм разказа на цигуларя Петър Камбуров: „През 1919 г. пътувах от провинцията за София, за да си заверя студентския семестър. Това беше през месец февруари, в една тежка зима с дълбок сняг и студ под минус 20 градуса. Влакът пристигна на софийската гара към 4 часа след полунощ. Имаше още няколко часа, докато се съмне. Всичко беше сковано в мраз и лед. Отидох на
към текста >>

47. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Може да бъде и друг изпит: Да пребродите Мусала в една тъмна, бурна нощ, при сняг до колене.
Ако вие не можете да пребродите Мусала отгоре, какво може да направите? - В древни времена кой какъв връх преброди, туй може да направи в света. Всички адепти, всички Учители в миналото все са минали през високите места. Някои от вас искат изпити. Такъв ще бъде изпитът: Отиване на Мусала вечерно време на месечина. Може да бъде и друг изпит: Да пребродите Мусала в една тъмна, бурна нощ, при сняг до колене. Издържите ли го, ние ще кажем, че вие на физическото поле сте един първокласен герой. Но ако вие и денем не можете да преминете Мусала, у нас няма привилегии, ще кажем: Братко, туй не е много нещо и не можеш, още не си за Школата. Това значи се дава по достойнство и който издържи, ще му дадем първо място, защото го заслужава. Сега това ще бъде първият изпит за всички Ученици. Това е един много тежък изпит.
към текста >>

48. КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

- А какво добро да виждам в това - и в дъжд, и в сняг трябва да вървя километри пеша?
Петков", работя до зоологическата градина и по три пъти в седмицата идвам на Изгрева. И всичко това най-често правя пеша, извървявам километри пеша. Не хленча, не бих приела да ме съжаляват хората, но Учителю, моля, кажете ми, кога ще се сложи край на това тегло? - Ако беше материално добре, ти нямаше да идваш на Изгрева. Радвай се, че жертваш своите блага за другите, а с условията лесно можеш да се справиш, ако ги обърнеш за добро. - А какво добро да виждам в това - и в дъжд, и в сняг трябва да вървя километри пеша? - Ще ти кажа. Всичко може да се обърне в добро. Като вървиш, мисли! Измисляй сюжети за приказки и като се прибереш вечер, записвай ги. Опитай, рекох, и ще видиш, че няма да ти тежи вече пътят.
към текста >>

В дъжд, в сняг, в мраз ... вървях усмихната и мислено разговарях с моите герои от приказките.
Преди да си легна, написах първата си приказка - „Кукленият град". На следния ден я разказах на децата в училището. Те я харесаха и искаха да я повтарям дни наред. След някой ден, все така по пътя, измислих приказката за „Живота на едно камъче", после „Снежната царица и първото кокиче" и т.н. Скоро във вестник „Нови дни" започнаха да излизат мои приказки. В дъжд, в сняг, в мраз ... вървях усмихната и мислено разговарях с моите герои от приказките. Условията се превъзмогват, когато човек мисли за нещо полезно и не се оплаква. „Всяко изпитание идва за добро" - беше ми казал Учителя.
към текста >>

49. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Първи сняг.
Как се живее сто години. Есен. На лястовичката. Плодовете зреят. Песен на дървата. Първи сняг. Снежинка. Снежко. Три богатства. Честита Нова година. Скиор.
към текста >>

Тихо леко пада сняг.
Мина лятото горещо. Пак ела. Где са лястовичките. Есенен дъжд. ЗИМА Тихо леко пада сняг. Рой снежинки. Снежният човек. Ах Коледа. Сребърни звънчета. Дядо Коледа и джуджетата.
към текста >>

50. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

Но щом толкова ме молиш, ще гледам да дойда." На сутринта тръгнах за събранието, навън валеше сняг, затова взех и чадър, но на няколко метра от дома се подхлъзнах, паднах и си счупих крака.
Ръководството също направи отчет за работата си, накрая се взе решение да направим на 29 декември сутринта пак събрание, на което да се избере ново ръководство или да се потвърди старото, защото щели да дойдат братя от провинцията, които искат да гласуват. Стратев ме покани лично: „Сестра, нали ще дойдеш утре? ". - „Не съм сигурна, защото е студено и ме наболява кракът" - отговорих аз. На излизане пак ме видя и каза: „Ще те чакам, нали ще дойдеш ? ". Аз му отговорих: „Аз като обещая нещо, трябва да го изпълня, а не знам какво ще ми се случи. Но щом толкова ме молиш, ще гледам да дойда." На сутринта тръгнах за събранието, навън валеше сняг, затова взех и чадър, но на няколко метра от дома се подхлъзнах, паднах и си счупих крака. През цялата 1992 година се движех с патерици, а на другата година (1993) можех да ходя с бастун. Отидох в градината, наобиколиха ме братята и сестрите, които ми помагаха: „Ела да видиш какво стана, откакто тебе те няма! Гледай как са насадили във всички лъчи на градината лозови пръчки от отел, из розите жълти тикви, а в кръга са засадили три бора." И на мен ми се доплака, като видях какво са изпонасадили: култивирани ароматни смесени с полски ружи, които растат по слоговете, а на метри бодли, борове, изведнъж заприлича на Софийски гробища. Изчаках да дойде Атанас, тогава той се грижеше за градината, и го попитах: „Атанасе, кой насади тези лозови пръчки? ". - „Аз, но братята вдигнаха скандал и ги извадиха, само тая е останала" - отговори той.
към текста >>

51. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Малката къщурка, която се отличаваше по своята „малкост" от големите софийски сгради, беше затрупана от сняг.
- И продължи: Аз знаех, нали и на тебе казах: "Само да го видя и ще ми мине". От този момент моята сестра се изпълни с радост и още на следния ден беше при него. Аз бях ходила вече на „66". След моето идване в София наскоро дойде и моят брат. През един зимен ден двамата отидохме при Учителя. Малката къщурка, която се отличаваше по своята „малкост" от големите софийски сгради, беше затрупана от сняг. От пътната врата не се виждаше говорителя, но по заслушаните хора пред къщата беше лесно да се открие къде е той. Ние пристъпихме тихо, макар че снегът сериозно поскърцваше под краката ни, и се спряхме пред Учителя. Учителя говореше, а аз не се бях сетила да взема лист и молив, за да запиша нещо от чутото. Но все пак той каза нещо, което се отнасяше за нас.
към текста >>

52. 22 март 1923 г. - Теофана Савова

Имаше още сняг.
22 март 1923 г. За първи път преминахме оградата на нашата поляна отвъд гората и влязохме. Имаше още сняг. Замръзнал беше отгоре. Някои вървяха върху този лед. Направихме упражненията. Хубава молитва направихме преди това и хубави песни изпяхме.
към текста >>

53. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

- Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице.
Седи един човек в затвора, осъден на десетгодишен затвор за 10 000 лева дълг. В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Има 10 000 лева! " Какво става със затворника? - Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Има 10 000 лева" не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото, ако дойде някой в затвора и започне да говори: „Вашият високоуважаван, благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат 10 000 лева срещу дълга ви, за да го изплатите и излезете от затвора." - Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Има десет хиляди лева! " Те са кратка, отривиста и смислена реч.
към текста >>

54. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Далече откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг.
Последвахме го навътре. В миг се намерихме в една от природата украсена, а от хората оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен от към юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток-югоизток прозираха из гората множество палатки. Далече откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината иззад зелени кичури надзъртаха с. Драгалевци и Драгалевския манастир; още по към изток - селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа сега тия природни омайности. Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора, дъновистите. А те бяха пред нас и около нас.
към текста >>

55. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

Цялата земя беше покрита със сняг.
- Ние. Една малка група, която се беше излъчила от специалния (младежкия) клас. Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата на Учителя в 10 часа. Решихме един ден да изпитаме своите сили и през месец февруари, снежен и студен, да отидем на Мусала. Слънчев беше този февруарски ден. Цялата земя беше покрита със сняг. И то какъв! Но ние се качихме на автобуса и потеглихме. Не сме добре екипирани. Имаме екип като за Витоша, а отиваме на Рила, на Мусала. Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост.
към текста >>

Всичко е покрито със сняг.
С Учителя е и хубаво, и интересно, изпълнено е със смисъл! Въртят се колелетата на автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме. Защо се радваме? Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето. Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг. В Чамкория боровите дървета разсипваха сняг. Но шосето беше чисто. В този ден Н. В. цар Борис III беше отишъл в двореца си в подножието на Рила и по този случай шосето, по което вървяхме, беше идеално изчистено. Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината на снега отстрани.
към текста >>

В Чамкория боровите дървета разсипваха сняг.
Въртят се колелетата на автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме. Защо се радваме? Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето. Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг. В Чамкория боровите дървета разсипваха сняг. Но шосето беше чисто. В този ден Н. В. цар Борис III беше отишъл в двореца си в подножието на Рила и по този случай шосето, по което вървяхме, беше идеално изчистено. Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината на снега отстрани. На един пост стражарят ни спря: „Не може - каза - да отидете по-нагоре, защото пътят е запазен".
към текста >>

Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър.
Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината на снега отстрани. На един пост стражарят ни спря: „Не може - каза - да отидете по-нагоре, защото пътят е запазен". Разбрахме защо пътят е запазен и телефонирахме в двореца за разрешение. Негово Величество веднага разреши, щом разбра, че Учителя пътува с група ученици. И когато минавахме покрай двореца, видяхме на балкона хора, които ни гледаха. Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър. Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н. А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки. И Учителя между нас. Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека.
към текста >>

Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква.
По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата. Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква. Чудесно прекарахме. Дали беше 3° под нулата или 3° над нулата, това нямаше никакво значение за нас. Беше ни топло, защото присъствието на Учителя ни стопляше по-силно от всичко. Попяхме си, поговорихме си, пихме чай и си сварихме топли картошки. Колко беше мил Учителя, когато ни даваше по парченце от предложените нему картофи.
към текста >>

Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.
Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар." Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете. Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки. Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория. И там беше хубаво. Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни. Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя. На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта. Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали. Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите.
към текста >>

И в планината, и в гората при сняг повече от метър.
Дадохме само за път, защото според нашата програма нямаше къде да ни трябват. А платихме за хотел и за други непредвидени неща и въпреки това парите пак така точно ни стигнаха. Това е счетоводство. Това е велико божествено счетоводство. Да бъдеш с Учителя, значи да бъдеш свободен. И в планината, и в гората при сняг повече от метър. Свободен навсякъде, защото знаеш, че няма да ти се случи нищо: няма да се простудиш, няма да останеш гладен, няма да закъснееш. Велики Учителю! Колко много ти благодарим! Велико е твоето знание! Необикновени са твоите възможности!
към текста >>

56. ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ' - Теофана Савова

Падна сняг, после скреж и град.
Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота. 3 август Чухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи. 4 август Падна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат. Времето е променливо, но остава студено. 18 август Много групи слязоха от планината.
към текста >>

57. ПОСТИЖЕНИЯТА - Теофана Савова

Затова не сещаме, че прегазваме дълбок сняг, за да отидем на Изгрева, не сещаме дори, че времето се затопля и идва пролетта.
Като из драгоценен извор то струи и озарява умовете ни със светлината на Божествената мъдрост, изпълня с топлина сърцата ни и внася в нас импулсите на вечния живот. Затова го приемахме с голямо вълнение: във всеки неделен ден, всяка сряда и всеки петък, когато с трепет следяхме мисълта на Учителя, за да доловим отговора на въпроса, който безпокои нашия ум, вълнува нашето сърце и подтиква към деятелност нашата воля. Защото знаехме, че пулсът на вечния живот в словото на Учителя носи верния отговор на въпросите ни. В трепетното очакване на тези вълнуващи мигове ние вече предусещахме отговора, долавяхме близостта на благата вест, която витаеше около Учителя. И естествено интересът ни към словото беше винаги голям. Затова не сещаме, че прегазваме дълбок сняг, за да отидем на Изгрева, не сещаме дори, че времето се затопля и идва пролетта. Сега четирите годишни времена са у нас и се редуват по силата на други закони! Струва ни се че мръзнем посред лято у дома. Затова бързаме нагоре, да отидем при Учителя, при слънцето на живота, да се отзовем в пролетта, която той носи. Велик живот! 9 януари
към текста >>

58. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Нищо, че е студено, че поляната е покрита със сняг.
Благодаря, Учителю благи, за великата ти милост. 1 януари, 5 ч. сутринта Новогодишна беседа. Беседата се слива с редовното неделно слово от 5 часа, което наричаме утринно слово. Следват шестте упражнения. Нищо, че е студено, че поляната е покрита със сняг. Витоша е бяла и с току-що зарозовяла диадема. Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата печка. Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света. После идва ред да се зададат въпроси върху чутото. Учителя е мил и празничен.
към текста >>

Времето е студено, шосето е покрито със сняг, а гората е непроходима.
Ще запитате може би какво значи празничен? - Трябва да се види. Вече минава 7,30 часа. След кратка почивка трябва да закусим и да сме готови за втората неделна беседа от 10 часа. Пристигат братя и сестри, които не са могли да присъствуват на новогодишната беседа и на утринното слово. Времето е студено, шосето е покрито със сняг, а гората е непроходима. Дърветата са приказно красиви в своя новогодишен тоалет. Отиваме в обедната. Вече имаме прекрасни общи обеди в неделните и в празничните дни. В някои по-специални случаи имаме и общи вечери. Да гледаш Учителя по време на беседа е едно нещо, а по време на обед е съвсем друго нещо.
към текста >>

59. ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Земята бе покрита със сняг, а небето - натежало от облаци.
А над нас се бяха надвесили облаци и току да плисне. - Няма да ви навали - каза Учителя и погледна към облака. И дъждът се въздържа, заради вас направи едно усилие. Когато групата се прибра на „Изгрева", едва тогава водите над нас се отприщиха и завяла пороен дъжд. Пазя жив спомен и от една зимна екскурзия. Земята бе покрита със сняг, а небето - натежало от облаци. Чувствахме се подтиснати. За да подобрим настроението си запяхме „Изгрява слънцето". Скоро след това, за наша изненада, небето засия, изчисти се от облаците и слънцето се показа. То ни се усмихна весело и закачливо, стопли ни и после отново се скри. Ще вали ли, дали ще ни брули студен вятър или ще се радваме на добро време, това зависи от нашите мисли и много често от един жест на Божията ръка, защото Учителя беше с нас и ние имахме неговото покровителство.
към текста >>

60. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

На Земята те се изявяват като Природа с всичките й разновидни прояви: слънчево време, облаци, дъжд, сняг, бури.
Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно братство." (62, с. 103) Под неговото ръководство и на Бога е създадена цялата Вселена. Глава на това Велико братство е Христос и то ръководи и направлява развитието на световете, които е сътворило. Членовете му в продължение на 200 милиона години не правят нито една грешка. Те стриктно и точно изпълняват Божиите закони, вложени в Космоса, и осъществяват Божествения план. На Земята те се изявяват като Природа с всичките й разновидни прояви: слънчево време, облаци, дъжд, сняг, бури. В своята Божествена работа те никога не допускат повторение на природните явления и сили. Божественото работи с великото разнообразие на живота, в което е скрита красотата. Всеки изгрев на Слънцето и всеки ден са коренно различни от предишните и специфични за себе си. В техния план не са предвидени бурите, градушките, земетресенията, наводненията и катаклизмите, но лошият живот на хората създава в определени области на Земята силни негативни магнитни и електрични полета, които членовете на братството неутрализират със съответни природни стихии. Те организират и поддържат реда и еволюцията във физическия, духовния и Божествения свят — изграден от най-фина и висша материя.
към текста >>

61. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

По метеорологичните справки само веднъж пада сняг — сутринта, и се стопява до обяд.
Затова Учителя има ученици по целия свят. А тези, които не намират свободни човешки форми, влизат в животински, само и само да присъстват на неговото идване. Това е голям празник за небето и земята, в който участват само пробудените души. Учителя идва на земята на 29 юни 1864 година стар стил, зареден с Велика Любов, която оказва влияние и на климата в България. През 1864, 1865 година няма зима. По метеорологичните справки само веднъж пада сняг — сутринта, и се стопява до обяд. Физическото тяло на Учителя се оформя в семейството на поп Константин Дъновски, голям борец за църковна и езикова свобода на България, против домогванията на гърците да погърчат българите. Константин Дъновски е роден в 1830 г. в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна.
към текста >>

62. 5.7 Посещаване на Витоша с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

През 1922 година в един мъ^в и студен зимен ден, в сняг до колене, Учителя извежда една малка група на полянката Зеленика.
Още след свършване на Първата световна война Учителя посещава Витоша с малка група приятели, като минава през Драгалевци. Първоначално той излиза сам, проучва терена и търси най-подходящите места за духовна работа. Минава източно от Драгалевския манастир, по стръмния баир, по който сега се движи лифтът. Това място Учителя нарича Буди душа, а полянката над него — Зеленика. Борис Николов разказва как е бил открит лагерът Ел Шадай — бивакът на Витоша. През 1922 година в един мъ^в и студен зимен ден, в сняг до колене, Учителя извежда една малка група на полянката Зеленика. Времето е студено и падналата мъгла не позволява да се вижда природата наоколо. Учителя им казва: „Ще отидем още малко по-нататък." Той тръгва напред и прави пъртина в снега, макар че е най-възрастният. Превежда ги през едно дере и стигат до полянка с купчина камъни на нея. „Това е едно хубаво място, на което редовно ще идваме." Скоро мъглата се разпръсква, огрява слънце и те прекарват повече от час там. Тази полянка е наклонена иа юг и много добре приема светлината и топлината на слънчевите лъчи.
към текста >>

63. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

времето е студено и земята — покрита със сняг.
Гради отива при стаята на Учителя да се срещне с него. Дежурен в това време е Борис Николов и не го пуска да влезе при Учителя. На другия ден Гради среща Савка Керемидчиева и Милка Переклиева, които му съобщават, че през нощта Учителя питал за него и майка му Мария. Ще предам разказа на Милка Переклиева за последните дни на Учителя с някои допълнения. На 19 декември 1944 г. времето е студено и земята — покрита със сняг. Учителя се премества от горницата, като спуска пердетата от прозорците, заключва я и се уединява долу, в приемната си стая. От тази дата той започва да спи в приемната си. Милка Переклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителя я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в себе си и почти не говори.
към текста >>

Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни пътеки в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя.
Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили. Това е великата интелигентност — връзка между всички същества, великото, което наричаме „Амен" или „Амин" или както индусите го наричат — „Аумен", персите „Аман", египтяните го познават с името „Амон", а евреите „Иехова-ияве". Българите казват „наяве". „Аум" значи „Да бъде светлина в света, в умовете на всички същества. Да бъде Бог в нас". Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни пътеки в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя. Слагат ковчега на земята. Направи се молитва от присъстващите, наредени в кръг и спуснаха ковчега в широкия гроб. Гради слезе долу, за да сложи капака. Постави шише с написан пергамент, на който се обяснява кой е Учителя, датата на раждането и заминаването му и дейността в България. До краката му постави един буркан със зехтин, в който на книга имаше нещо написано.
към текста >>

64. 7.42 Мария Тодорова - Светозар Няголов ( -2013)

Времето е дъждовно и по пътя непрекъснато вали дъжд, който през нощта се обръща на сняг.
Тя винаги слуша Учителя и точно изпълнява неговите съвети. През 1933 година Мария оформя връзката си с Борис, като сключва брак с него. Започва да свири редовно на хармониума в младежкия клас заедно с Гавраил Величков. През 1927 г. Учителя организира една голяма екскурзия до връх Мусала с повече от 300 души. Времето е дъждовно и по пътя непрекъснато вали дъжд, който през нощта се обръща на сняг. Вечерта групата пристига до езерата и прави лагер до второто езеро, където сега е хижата. Братята палят голям огън и цяла нощ се греят и сушат. Учителя е настанен под един войнишки брезент, опънат като палатка на два кола, заедно с най-възрастните сестри — София Попова и Анастасия Янакиева. Той повиква Мария Тодорова при себе си. Разговарят известно време и й казва: „Сестра, сега Бог е решил ти да бъдеш гонена, хулена, преследвана и неприета от близки и роднини.
към текста >>

65. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг.
То се появява и се затичва към тях. В това време здравите ръце на Иван го хващат за опашката. Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка. Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата. То побягва по близката пътека, като събаря над 50-60 души и ги обръща в снега. Оказва се, че това не е куче, а вълк.
към текста >>

Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка.
Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка. Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата. То побягва по близката пътека, като събаря над 50-60 души и ги обръща в снега. Оказва се, че това не е куче, а вълк. След построяването на салона в квартал „Изгрев" Учителя започва редовно да изнася своите беседи, но няма ред за влизането в салона. Много приятели закъсняват, постоянно вратата се отваря и затваря, скърца и отвлича вниманието на учениците.
към текста >>

66. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

Много пъти В дъжд, сняг и студ малки и големи групи са прекарвали по цял ден в планината и приятелите не са изстивали и не са се разболявали.
Посещаването на планината при трудните условия е една строга и сериозна школа за развиване качествата на учениците. Учителя желае да ни запознае с природата и нейните сили при всичките й проявления. Най-важно е да не се плашим от честите промени, които стават в планината. Дъждът, бурите и снегът не трябва да спират нашия ход към определената цел. Учителя ни учи: „При всичките условия на живот не губи своя мир." Той ни заведе на Бивака на Витоша - „Ел Шадай" (Вратата на Рая), който стана любимо място за отдих и изпълнение на различни задачи. Много пъти В дъжд, сняг и студ малки и големи групи са прекарвали по цял ден в планината и приятелите не са изстивали и не са се разболявали. В беседата „Новият живот" Учителя казва: „Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500 - 1600 м височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява.Направихме 1, 2, 3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят." (Обяснения и упътвания, 1922 година", стр. 25). Има едно свято име, което внася трепет и светлина в нашите души, при неговото произнасяне. Това е свещената за нас планина Рила, със своята неповторима красота и чистота, в която ни въведе Учителя. Започва посещението на връх Мусала - което преведено означава близо до Бога, място на Бога или носът на Бога.
към текста >>

В беседата „Новият живот" Учителя казва: „Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500 - 1600 м височина.
Учителя желае да ни запознае с природата и нейните сили при всичките й проявления. Най-важно е да не се плашим от честите промени, които стават в планината. Дъждът, бурите и снегът не трябва да спират нашия ход към определената цел. Учителя ни учи: „При всичките условия на живот не губи своя мир." Той ни заведе на Бивака на Витоша - „Ел Шадай" (Вратата на Рая), който стана любимо място за отдих и изпълнение на различни задачи. Много пъти В дъжд, сняг и студ малки и големи групи са прекарвали по цял ден в планината и приятелите не са изстивали и не са се разболявали. В беседата „Новият живот" Учителя казва: „Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500 - 1600 м височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява.Направихме 1, 2, 3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят." (Обяснения и упътвания, 1922 година", стр. 25). Има едно свято име, което внася трепет и светлина в нашите души, при неговото произнасяне. Това е свещената за нас планина Рила, със своята неповторима красота и чистота, в която ни въведе Учителя. Започва посещението на връх Мусала - което преведено означава близо до Бога, място на Бога или носът на Бога. Той е най-високият връх на Рила и в целия Балкански полуостров.
към текста >>

67. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Обикновено, когато отиваме в планината, на връх Мусала, тя ни пречиства с дъжд, с вятър, със сняг и след това ни се усмихва и ни приема благосклонно в своите красиви местности.
Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на природата." („Благословена между жените", стр. 10) При общите екскурзии става правилна вътрешна обмяна между душите, хората взаимно си помагат и помиряват. Разликата между половете се загубва, отношенията се олекотяват и ние се побратимяваме - ставаме братя и сестри. Предизвиканите от природата мъчнотии, които изникват по пътя, сплотяват нашите души. В нас се пробуждат скрити непознати възможности на тялото ни и постигаме целта си - изкачването на върха. Обикновено, когато отиваме в планината, на връх Мусала, тя ни пречиства с дъжд, с вятър, със сняг и след това ни се усмихва и ни приема благосклонно в своите красиви местности. Ние винаги трябва да бъдем нащрек, защото всеки момент времето може да се промени. Достатъчно е само е един човек с молитва или чувства да развали времето, а друг човек с молитва и хубави мисли и чувства, които носи - да оправи времето и то да стане слънчево. „Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход, всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия." (По Бога направени", стр. 34) „Сутрин, когато наблюдавате изгрева на слънцето, а вечер звездите, пак трябва да бъдем внимателни (стават много промени в природата). Такива промени стават не само на Земята, но и в атмосферата - във въздуха." („По Бога направени", стр. 33)
към текста >>

Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг.
Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне". Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха. Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг. Движех се с котки на краката при пълна тишина. Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата, като малка мравчица в огромния кулоар. Тогава осъзнах величието на Бога и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях. „Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!... Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си." („Нашето място", стр. 16)
към текста >>

Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата, като малка мравчица в огромния кулоар.
Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха. Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг. Движех се с котки на краката при пълна тишина. Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата, като малка мравчица в огромния кулоар. Тогава осъзнах величието на Бога и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях. „Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!... Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си." („Нашето място", стр. 16) „Вие се качвате по високите планински върхове, но се запъхтявате. Краката ви се прекъсват (подкосяват), не можете да ходите. Защо?
към текста >>

Защо ни посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг?
Камионът преминава през ниското и само задните колелета се намокрят от стихията. Учителя отбелязва: „Изпреварихме само с 1 минута." Когато пристига вторият камион, се спира пред грамадната бучаща река, запълнила целия дол на ширина повече от 100 метра. Приятелите се принуждават да се върнат обратно с камиона и да минат през Самоков. На другия ден се прибират на Изгрева. „Защо се качихме на Мусала? Защо ни посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? - Това е езикът на небето. Господ казва: Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, аз ще излея всичкото си благоволение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат...." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат Волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите." („Петимата братя", стр. 215) „Кажете: Мога да служа на Бога през всичките времена и при всички условия.
към текста >>

И вие преодоляхте едно голямо препятствие - качихте се на Мусала в дъжд, сняг и град.
Господ казва: Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, аз ще излея всичкото си благоволение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат...." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат Волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите." („Петимата братя", стр. 215) „Кажете: Мога да служа на Бога през всичките времена и при всички условия. Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си. И вие преодоляхте едно голямо препятствие - качихте се на Мусала в дъжд, сняг и град. Който знае това, ще се чуди на ума ни, как сме тръгнали по това време, в този ранен час, по тъмно на Мусала. Казват, че сме налудничави. Ние пък мислим другояче по този въпрос. В хубаво време всеки може да се качи на Мусала. Важно е в лошо време да се качиш.
към текста >>

Дъждът постепенно преминава в сняг и когато минават покрай езерото Окото и стигат подножието на върха, по него има прясно навалял сняг, повече от половин метър.
На 11 юли 1925 г. братята и сестрите отиват на Мусала да празнуват имения и рожден ден на Учителя - 12 юли по нов стил. Всички се надяват, че времето ще е хубаво. Вечерта на 11 юли започва да вали проливен дъжд и всички те обикалят големия огън, запален до езерото, където е сега хижата, да се топлят и сушат, като обръщат лицето и гърба си към огъня. В 3 часа сутринта на 12 юли тръгват в дъжд за Мусала. Дъждът постепенно преминава в сняг и когато минават покрай езерото Окото и стигат подножието на върха, по него има прясно навалял сняг, повече от половин метър. Братята се спират и не искат да се качват по-нагоре. Тогава сестрите, вдъхновени вътрешно от Учителя, тръгват смело напред, а след тях, разбира се, и братята, и се качват всички на върха. Тогава Учителя дава едно мото за качване на Мусала: „Кажете: Можем да се качим горе на Мусала. Турете го като мото и го повтаряйте. Тъй да остане по нещо от всяка екскурзия... Днес по особен начин ни посрещна планината.
към текста >>

Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите.
Учителя ни дава метод как да се справим с това природно явление, особено когато той е с нас. „Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Да следи силата? Ако ви бях пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? Нямаше. Искам да изведа закона, това нещо е Божествената любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне. Който се е качил на Мусала в дъжд, качва се и когато е ясно, да няма дъжд. Но опасен е дъждът, идват малки пътечки (ручеи), хлъзгаво става, може да падне някой в езерото, може да се намокри някой. (- Защо не можем да издържаме студа?) - От страх. Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: „Мога!
към текста >>

В планината няма хижа, вали дъжд, а горе може да се превърне и на сняг.
След проявяването на филма ние видяхме на снимката, че сме заобиколени с десетки бели кълбета - идеалната форма на възвишените същества, които чувствителната фотографска плака е отразила, а ние не можем да ги видим с нашите очи, а само ги чувствахме. При първите екскурзии обикновено се е ходило пеш до Самоков, до Боровец и след това до Мусала. Не са съществували почти никакви превозни средства. В една от екскурзиите, например през 1927 г., братята и сестрите, подредени в голяма група от около 300 души, минават през Чамкория, пеейки песнитe „Братство, единство", „Напред да ходим" и др., не обръщайки никакво внимание на проливния дъжд, който се излива в този момент върху тях. Почиващите там фабриканти и милионери казват: „Къде отиват тези луди дъновисти? В планината няма хижа, вали дъжд, а горе може да се превърне и на сняг. Те ще изстинат, ще се разболеят и ще измрат." Колко хубаво е било, докато само ние сме били „лудите" по планините и никой не ни е пречил в нашите духовни прояви!... Ами сега, като „полудяха" всички, и ние не можем да си намерим даже и място за пренощуване по хижите и заслоните... И зиме, и лете, при всички метеорологични условия хората посещават планините и приемат своя дял от благословението, което се крие в тях. При тази екскурзия в 1927 г. Учителя заявява на приятелите, че ако някой се разболее, спазвайки правилата, които той е дал за пребиваването по високите места, той ще плати за лечението му. Разбира се, никой не се разболява, напротив - всички придобиват голяма енергия и подем на духа.
към текста >>

Дъждът се превръща в сняг.
Цяла нощ проливният дъжд не спира и те се сушат на огъня. Даже брат Борис Николов, който постоянно носи дърва, като застава до огъня прав, за един момент заспива от умора и пада в огъня. Приятелите веднага го издърпват. Учителя със сестра София Попова и Анастасия Янакиева - най-възрастните сестри, са подслонени под едно опънато на два кола войнишко платнище. В 3 часа сутринта Учителя нарежда да се тръгне към върха. Дъждът се превръща в сняг. Най-отпред на веригата вървят няколко здрави, млади братя, които пробиват път в снега. А отзад - друга младежка група, която подпомага изоставащите и закъсващи приятели. Учителя е в средата на групата, откъдето с един голям фенер осветява пътя. С големи, непосилни усилия, цялата група се качва на Мусала. Там посрещат Слънцето, облаците се разпръскват и снегът се стопява.
към текста >>

Няма случаи на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури.
Той нарежда на сестра Мария Златева да я намаже със зехтин. Болката преминава и скоро кожата се обелва и постепенно раната заздравява. Учителя винаги зорко следи хода на приятелите по Мусаленските масиви, като ги предупреждава да му се обаждат, когато тръгват за някъде. Няма случай в многобройните екскурзии, направени до връх Мусала от Братството, някой да е пострадал сериозно. Всички са спазвали съзнателно правилата, дадени от Учителя за ходенето, пиенето на гореща вода, преобличането при изпотяване и дълбокото дишане. Няма случаи на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури. Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината. Учителя, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителя казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити.
към текста >>

Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг.
Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват. Подемат разговор с Учителя. Към 10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници. Най-отпред върви цар Борис. Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг. Той веднага нарежда на другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината. Царят вижда хубавия лагер на братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда от нещо да Ви помогнем? " Братята и сестрите отговарят, че са добре и нямат нужда от нищо. Те заобикалят царя и започват да му задават най-различни въпроси. Учителя остава сам от другата страна на огъня и мълчаливо присъства на дългия разговор.
към текста >>

Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала?
Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен. Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отида на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар.
към текста >>

Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така.
След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен. Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отида на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона.
към текста >>

Времето внезапно се промени и след 10-ина минути започна да вали обилен мокър сняг, какъвто не ме е валял никога, даже и през зимата.
През 1956 г. аз и брат ми Любомир тръгнахме за Мусала. На 11 юли по обяд стигнахме до заслона при езерото Окото. Времето беше много горещо u слънцето пареше. Докато се хранехме, от север задуха студен вятър. Времето внезапно се промени и след 10-ина минути започна да вали обилен мокър сняг, какъвто не ме е валял никога, даже и през зимата. Образува се силно електрично поле. Тръгнахме нагоре, от косите ни излизаха искри, а от въжето и колците хвърчаха светкавици. Започнаха да гърмят кълбовидни мълнии. Под нас или над нас се чува пукот, появява се бяло кълбо и от това място ни облива силна горещина. Мълнията започва да се движи из въздуха и щом се удари в някоя скала, се пуква и изчезва.
към текста >>

Преспахме в дървените бараки, през нощта падна сняг и на сутринта всичко беше побеляло.
След това я хванах пак за ръка и слязохме надолу. Така тя успя да се качи на върха. Това беше нейната последна екскурзия, през 1974 г. През същата година през пролетта отидохме със сестра Елена Симеонова на хижа „Мусала", където заварихме сестра Мария Шопова, Ваня Иванова и още една сестра, които на другия ден пожелаха да отидат на върха. Ние се съгласихме да тръгнем заедно. Преспахме в дървените бараки, през нощта падна сняг и на сутринта всичко беше побеляло. Сестра Мария и приятелките й се отказаха да се качат. Аз хванах Мария Шопова за ръка и я заведох на върха. Там прекарахме хубаво и на връщане, пак за ръка, слязохме до хижата. Това беше от сестра Мария Шопова последна екскурзия направена до Мусала. Една друга сестра я беше страх да се качи на върха и пожела да тръгне с мене нагоре.
към текста >>

Най-малкото отклонение от пътеката, по която са минавали преди - сега засипана със сняг, сбъркалия веднага пропада до врата в снега.
По пътя от Боровец нагоре снегът по пътеката беше 30-40 см и вървяхме леко. Скоро ни настигна една голяма група ентусиазирани курсанти, млади хора по къси гащета и гуменки, водени от екскурзовод на име Светла. Това бяха курсанти от Техникума по обществено хранене - Бургас, и идваха от морето, където е много топло, без да подозират какво е времето на Мусала. Отиваха на върха, за да подпечатат туристическите си книжки. Те вървяха бързо и ни задминаха, но скоро снегът увеличи дълбочината си и като минахме Петровотo мостче и тръгнахме пo Голготата, снегът беше над 2 метра u покрил стълбовете и клека. Най-малкото отклонение от пътеката, по която са минавали преди - сега засипана със сняг, сбъркалия веднага пропада до врата в снега. Доста време ни отнемаше, докато го извадим. Много трудни бяха няколко попълни ученици, които постоянно пропадаха в снега. Аз минах отпред и им предложих да очертавам пътеката, като им наредих точно да вървят по моите стъпки. Така по-лесно и безболезнено стигнахме хижа „Мусала". Там починахме и ръководителката Светла дойде при мен и ме помоли да ги заведа до върха на другия ден.
към текста >>

Сутринта валеше сняг и гъста мъгла покриваше планината.
Много трудни бяха няколко попълни ученици, които постоянно пропадаха в снега. Аз минах отпред и им предложих да очертавам пътеката, като им наредих точно да вървят по моите стъпки. Така по-лесно и безболезнено стигнахме хижа „Мусала". Там починахме и ръководителката Светла дойде при мен и ме помоли да ги заведа до върха на другия ден. Аз й отговорих: Ако времето позволи. Сутринта валеше сняг и гъста мъгла покриваше планината. Пред хижата снегът беше изчистен и за да влезеш в нея, трябваше да слезеш по отвесния сняг от 2 метра, който я обикаляше отвсякъде. Нагоре снегът беше над 3 метра. Няколко пъти бургазлиите идваха при мене да тръгнем нагоре. Към 10 часа им казаха, че можем да тръгнем и аз, Елена и Величка, без да се обадим на учениците тръгнахме. Когато стигнахме до Палеца, чухме силен вик от хижата - младежите бяха забелязали стъпките ни и веднага бяха тръгнали по тях.
към текста >>

Пред хижата снегът беше изчистен и за да влезеш в нея, трябваше да слезеш по отвесния сняг от 2 метра, който я обикаляше отвсякъде.
Аз минах отпред и им предложих да очертавам пътеката, като им наредих точно да вървят по моите стъпки. Така по-лесно и безболезнено стигнахме хижа „Мусала". Там починахме и ръководителката Светла дойде при мен и ме помоли да ги заведа до върха на другия ден. Аз й отговорих: Ако времето позволи. Сутринта валеше сняг и гъста мъгла покриваше планината. Пред хижата снегът беше изчистен и за да влезеш в нея, трябваше да слезеш по отвесния сняг от 2 метра, който я обикаляше отвсякъде. Нагоре снегът беше над 3 метра. Няколко пъти бургазлиите идваха при мене да тръгнем нагоре. Към 10 часа им казаха, че можем да тръгнем и аз, Елена и Величка, без да се обадим на учениците тръгнахме. Когато стигнахме до Палеца, чухме силен вик от хижата - младежите бяха забелязали стъпките ни и веднага бяха тръгнали по тях. Настигнаха ни и заедно продължихме нагоре.
към текста >>

Пробивахме път в сняг до гърдите, като постоянно първите се сменяха.
Няколко пъти бургазлиите идваха при мене да тръгнем нагоре. Към 10 часа им казаха, че можем да тръгнем и аз, Елена и Величка, без да се обадим на учениците тръгнахме. Когато стигнахме до Палеца, чухме силен вик от хижата - младежите бяха забелязали стъпките ни и веднага бяха тръгнали по тях. Настигнаха ни и заедно продължихме нагоре. Вървяхме мълчаливо, защото снегът на няколко места се разпука и имаше опасност от лавини. Пробивахме път в сняг до гърдите, като постоянно първите се сменяха. Това мълчаливо изкачване продължи цели в часа. Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето. В 18 часа влязохме в хола на космичната станция, който беше затоплен, пихме чай, подпечатаха книжките си, отпочинахме малко и тръгнахме надолу. Младежите на бегом, за половин час, бяха на хижата. Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатаха книжките си.
към текста >>

При почти всички пролетни изкачвания на Мусала сме имали дълбок сняг, в който сме потъвали.
Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо. Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците. На небето се очертаваше едно голямо бяло знаме, около което имаше същества. При почти всички пролетни изкачвания на Мусала сме имали дълбок сняг, в който сме потъвали. Човек трябва много точно да намира пътеката, по която преди него са минавали хора, за да не пропада. На 1 април 1992 г. отидохме на Мусала с Павел. Аз го предупредих, че ще има силна буря в планината, но той имаше ваканция и искаше сам да отиде. Аз му казах, че може да загине в планината и затова тръгнах с него.
към текста >>

Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и се качихме на върха ,който беше затрупан със сняг, и влязохме през покрива.
отидохме на Мусала с Павел. Аз го предупредих, че ще има силна буря в планината, но той имаше ваканция и искаше сам да отиде. Аз му казах, че може да загине в планината и затова тръгнах с него. Астрологически слънцето приближаваше квадрат с Уран. Това означава поява на силни ветрове и буря. Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и се качихме на върха ,който беше затрупан със сняг, и влязохме през покрива. Починахме си и се върнахме пак на заслона. Моето предупреждение се сбъдна и през нощта започна да духа силен южен вятър. Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг. Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе.
към текста >>

Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг.
Астрологически слънцето приближаваше квадрат с Уран. Това означава поява на силни ветрове и буря. Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и се качихме на върха ,който беше затрупан със сняг, и влязохме през покрива. Починахме си и се върнахме пак на заслона. Моето предупреждение се сбъдна и през нощта започна да духа силен южен вятър. Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг. Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе. Помолихме се и тръгнахме обратно, като се държахме здраво за въжето. Взехме раниците от заслона и продължихме надолу. Стълбовете бяха затрупани от снега, който беше замръзнал.
към текста >>

Билата на планината бяха покрити със сняг.
Те са най-доброто убежище на дивите кози, които постоянно срещаме на стада. Чувства се и присъствието на много възвишени същества, които обитават там. При едно есенно равноденствие - 22 септември, аз тръгнах сам за Мусала. Учителя обяснява, че падението на човечеството - на Адам и Ева, е станало в есенното равноденствие, а човекът е създаден в пролетното равноденствие - 22 март, или 9 март по стар стил. Затова Учителя препоръчва на учениците на всяко 9 число от месеца да се ядат само плодове, за да може съзнанието ни да се върне към първичния живот, който сме водили някога в рая. Билата на планината бяха покрити със сняг. След като минах Палеца, срещнах сестра Кичка от Хасково, която слизаше от върха. Беше облечена лятно, с шлифер и гуменки. Тя, като ме видя, каза: ,Аз искам да дойда и с теб да се кача на върха." Аз й възразих, че не е добре екипирана и е по-добре да слезе на хижата, но тя упорито тръна с мене. По-нагоре срещнахме Кирчо Господинов и жена му Маргарита от Казанлък.
към текста >>

Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава.
Слязохме на заслона, където бяха дошли Кирил, жена му с децата и Емилия Маре- ва. Решихме сутринта рано да се качим на върха. Станах в 4 часа и събудих групата. Предложих на Кичка да не тръгва нагоре, а да остане в заслона да наглежда децата, които спяха. Тя навлече всичките си дрехи, които имаше, и първа тръгна за Мусала. Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава. През нощта Кичка сънувала един сън, който разказала на Маргарита, а тя после го разказа и на мен. Кичка сънувала, че й се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно. Тя й подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и й казала, че нищо не й се пада. Кичка се събудила. Ако знаех това нещо, непременно щях да я оставя в заслона.
към текста >>

Имаше гъста мъгла и валеше слаб сняг.
По това време малко хора посещаваха Мусала. Аз продължих пътя си надолу, а те се качиха към Иречек, където имат най-хубави и естествени условия за своето развитие. За 20 декември 1987 г. тръгнахме за Мусала с Елена, Павел и Соня Иванова. В Боровец се качихме на лифта и бързо стигнахме до хижа „Ястребец". Имаше гъста мъгла и валеше слаб сняг. Освен нас с лифта дойде и хижарката със своя малък син и ние се събрахме и заедно потеглихме по зимния път към хижата. Бурята се усили и след третия влек видимостта стана до един метър. Водеше ни хижарката, но скоро обърка пътя и аз предложих да водя групата. По интуиция намерих стълбовете и бавно във виелицата, късно следобед се озовахме на дървената хижа. Тя беше пълна с туристи, които стояха прави в приемната.
към текста >>

Преспахме добре, но на сутринта продължаваше да вали едър мокър сняг, който се беше натрупал повече от 1 метър.
По интуиция намерих стълбовете и бавно във виелицата, късно следобед се озовахме на дървената хижа. Тя беше пълна с туристи, които стояха прави в приемната. Нямаше места за спане. Хижарката от благодарност към нас, че благополучно стигнахме хижата, ни даде най- топлата стая до печката. Соня взе Павел и стопли премръзналите му ръце, като ги сложи в пазвата си. Преспахме добре, но на сутринта продължаваше да вали едър мокър сняг, който се беше натрупал повече от 1 метър. Отказахме да се качваме на Мусала и се върнахме в Боровец и София. Имам само два случая да не мога да се кача на върха поради лошо време. За 22 юни 1987 г. Павел, Елена и аз отидохме на заслона при Окото. Там заварихме брат Паньо Балдъров от Димитровград.
към текста >>

Беше паднал пресен сняг и беше много хлъзгаво.
Отказахме да се качваме на Мусала и се върнахме в Боровец и София. Имам само два случая да не мога да се кача на върха поради лошо време. За 22 юни 1987 г. Павел, Елена и аз отидохме на заслона при Окото. Там заварихме брат Паньо Балдъров от Димитровград. Беше паднал пресен сняг и беше много хлъзгаво. Брат Паньо беше дошъл с половинки обувки и преспал на заслона, но на сутринта не можал да се качи на върха и мислеше как ще слезе надолу. Аз му казах: „Ти си дошъл да се качиш на Мусала, а не си се качил. Ще се качиш на върха и тогава ще слезеш надолу, за да си отидеш в Димитровград." Той ми отговори, че това е невъзможно, защото пътят е много хлъзгав, времето - ветровито и облачно, и затова изобщо не мисли за върха, а само за слизането си надолу. Казах му, че непременно ще се качи на върха. Ние тримата отидохме на върха и посрещнахме изгрева.
към текста >>

Духаше силен източен вятър, а Абена си изтърва ръкавицата и вятърът я грабна надолу по дълбокия 1 метър сняг.
Аз си сложих раницата по-горе и я водих до хижата, повече от километър. Пуснах я и й казах, че вече е добре. Влязохме в хижа Мусала, пихме чай и тръгнахме нагоре по зимния път през улея. Снегът беше дълбок, направихме си пътека, изкачихме се и минахме покрай Палеца. Вървях с Албена и Николай. Духаше силен източен вятър, а Абена си изтърва ръкавицата и вятърът я грабна надолу по дълбокия 1 метър сняг. Аз свалих раницата си и тръгнах надолу, за да я взема. На 14.03.1998 г. си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна. Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата!
към текста >>

Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед.
си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна. Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата! " В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето.
към текста >>

Покрай нас, между станцията и изгорялата космична вятърът беше натрупал големи купчини сняг, по 2-3 метра високи.
Вятърът не шумеше, беше утихнал. Излязох навън, вятърът беше слаб, от мъглата нямаше и помен, а на небето блестяха едри като жълтици големи звезди. Веднага ги викнах и всички излязоха навън. Посрещнахме пролетта с подходящи песни и наряд. Чувстваше се силното присъствие на невидимите същества около нас. Покрай нас, между станцията и изгорялата космична вятърът беше натрупал големи купчини сняг, по 2-3 метра високи. Младежите взеха да се борят и въргалят по снега. Брат Галин предложи да си направим снимка и даде апарата си на един приятел, който снима петимата, от ляво на дясно: Галин, Гергана, Илияна, Светозар и Палмена. Прибрахме се вътре и се стоплихме с по един чай. Когато проявихме филма, се оказа, че чувствителната плака на фотоапарата е заснела много невидими за нашите очи същества в идеалната форма на духовните същества - кълбото. Половината от лицето на Галин бе закрито от голямо кълбо.
към текста >>

Нямаше никакъв валеж на сняг.
Брат Галин предложи да си направим снимка и даде апарата си на един приятел, който снима петимата, от ляво на дясно: Галин, Гергана, Илияна, Светозар и Палмена. Прибрахме се вътре и се стоплихме с по един чай. Когато проявихме филма, се оказа, че чувствителната плака на фотоапарата е заснела много невидими за нашите очи същества в идеалната форма на духовните същества - кълбото. Половината от лицето на Галин бе закрито от голямо кълбо. По дрехите ни и над главите има много по-малки бели кълбета. Нямаше никакъв валеж на сняг. Тази снимка я поискаха от в. „Психо" и я публикуваха с надпис: „Светозар и приятелите му със светлите същества около тях". Албена продължи да лекува крака ми и за 22 март, неделя, денят на слизането ни, кракът ми беше напълно здрав. Сутринта започнахме да слизаме надолу. Отпред вървяха десетина младежи, които проправяха път в дълбокия 2 метра сняг.
към текста >>

Отпред вървяха десетина младежи, които проправяха път в дълбокия 2 метра сняг.
Нямаше никакъв валеж на сняг. Тази снимка я поискаха от в. „Психо" и я публикуваха с надпис: „Светозар и приятелите му със светлите същества около тях". Албена продължи да лекува крака ми и за 22 март, неделя, денят на слизането ни, кракът ми беше напълно здрав. Сутринта започнахме да слизаме надолу. Отпред вървяха десетина младежи, които проправяха път в дълбокия 2 метра сняг. Пътеката беше дълбока до гърдите. При нас дойде една сестра Парашкева от Пазарджик, на която майка й си заминала преди 10- ина дни, а дъщеря й употребявала опиати и била в кома в болницата, в която скоро си заминала. Беше силно разстроена и с гумени кецове. Взехме я да върви с нас: Албена, Николай, Емилия и аз. Често се плъзгаше и излизаше извън пътеката и пропадаше цялата в снега.
към текста >>

Като стигнахме до първия влек, където се отделяме надясно, по лятната пътека за Боровец, Парашкева искаше да отива към лифта, а всичко беше затрупано със сняг и я накарахме за слезем заедно по пътеката за Боровец.
Взехме я да върви с нас: Албена, Николай, Емилия и аз. Често се плъзгаше и излизаше извън пътеката и пропадаше цялата в снега. Доста трудно я изкарвахме, понеже беше тежка. Минахме покрай хижа „Мусала", преоблекохме се и продължихме надолу. Имаше вятър и лифтът не вървеше. Като стигнахме до първия влек, където се отделяме надясно, по лятната пътека за Боровец, Парашкева искаше да отива към лифта, а всичко беше затрупано със сняг и я накарахме за слезем заедно по пътеката за Боровец. Тя ме послуша и продължи с нас и към 16 часа и 30 минути бяхме в Боровец. На спирката при пощата дойде рейс за Пазарджик и Пловдив, Парашкева и Емилия се качиха, а ние се прибрахме с пикапи до София. На 19.03.1999 г., петък, пътувахме пак в група за Мусала. Времето беше слънчево и студено. Зимният път беше добре отъпкан от траката.
към текста >>

След 17 часа беше тъмно, имаше преспи и дълбок сняг и бавно, мъчно стигнахме до заслона „Хималай".
На Валентина й направих строга бележка - когато е В пост или режим, да не посещава Мусала. На 15, 16, 17 декември 2000 година посетихме Мусала: Истиян Хлебаров, Елена, Валентина, Емилия и аз. До Боровец отидохме с пикап, а с лифта се отзовахме при хижа Ястребец. Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата следобед, където се преоблякохме и пихме чай. Продължихме нагоре и след Палеца излезе силен северозападен вятър, падна мъгла и бързо затъмня. След 17 часа беше тъмно, имаше преспи и дълбок сняг и бавно, мъчно стигнахме до заслона „Хималай". Слаба Богу, че вратaтa беше отворена. Влязохме вътре, но беше студено - нямаше я хижарката Величка, която отишла при нейния приятел на атомната станция. Елена и Емилия бяха изостанали в бурята и излязох и им светех с фенера и се събрахме в заслона. Намерих контакт в една тъмна стая и от сняг с бързовар си направихме и пихме топла вода, след което легнахме да спим. Вятърът бухаше силно цяла нощ.
към текста >>

Намерих контакт в една тъмна стая и от сняг с бързовар си направихме и пихме топла вода, след което легнахме да спим.
Продължихме нагоре и след Палеца излезе силен северозападен вятър, падна мъгла и бързо затъмня. След 17 часа беше тъмно, имаше преспи и дълбок сняг и бавно, мъчно стигнахме до заслона „Хималай". Слаба Богу, че вратaтa беше отворена. Влязохме вътре, но беше студено - нямаше я хижарката Величка, която отишла при нейния приятел на атомната станция. Елена и Емилия бяха изостанали в бурята и излязох и им светех с фенера и се събрахме в заслона. Намерих контакт в една тъмна стая и от сняг с бързовар си направихме и пихме топла вода, след което легнахме да спим. Вятърът бухаше силно цяла нощ. Сутринта нямахме друг избор, освен да се качим на върха и да влезем в метеорологичната станция на топло. Вятърът беше силен, но се обърна от запад и не ни пречеше при изкачването по въжето. В горната част на въжето Валентина се плъзна и падна на гръб с главата към пропастта под нея. Свалихме раниците с Илиян и веднага я издърпахме от опасното място.
към текста >>

Починахме малко, поехме си въздух, от сняга, който се сипеше по лицата ни.
Въздухът беше рядък и мъчно се дишаше. Постояхме малко да си починем и след това с големи усилия, пълзешком се добрахме до вратата и влязохме в стаята, където Валентина се стопли. Отидохме да доведем и Емилия, която я намерихме по-надолу, легнала в дупка и не искаше да мръдне оттам. Вятърът й беше грабнал ръкавиците и шала. Хванах я за ръката, а Илиян взе раницата й и пълзешком, на почивки се добрахме до източната стена на завет - до станцията. Починахме малко, поехме си въздух, от сняга, който се сипеше по лицата ни. Преминахме лазешком отсечката от ъгъла до вратата. Влязохме в стаята на метеоролога. Веднага Чавдар пусна две печки в голямата стая и тя бързо се затопли. Пихме по няколко чая и се стоплихме. Легнахме в топлата стая и преспахме.
към текста >>

Валеше сняг и трудно се ходеше.
Веднага хванахме пикап, който ни откара до София. На 19.03.2002 г. отидохме с пикап до Боровец. Качихме се на лифта и стигнахме х. „Ястребец". Минахме по зимния път. Валеше сняг и трудно се ходеше. На хижата спряхме да се преоблечем и пихме чай. Продължихме нагоре и към 17 часа бяхме на върха. Метеоролог беше Огнян, който на другия ден си отивал и го сменя Димитър Кайпаков, синът на Величка. Преспахме и на другия ден дойде Димитър и ни каза веднага да напуснем станцията. Помолихме го да останем до 21 часа и 16 минути вечерта, да посрещнем пролетта.
към текста >>

Под Палеца излязохме на пътеката, направена от траката и газехме до колене сняг.
Тръгнахме надолу двайсетина души, като отпред правеха пъртина няколко млади момчета. Имаше слаба видимост в мъглата. При улея между Иречек u Палеца изпуснаха стълбовете и завиха надясно към пропастта. Спрях ги и им показах телефонните стълбове наляво - по тях да вървят. Те едва се виждаха. Под Палеца излязохме на пътеката, направена от траката и газехме до колене сняг. Стигнахме хижата, пихме чай и си починахме. Продължихме слизането надолу по пътеката от траката и при първия влек завихме надясно и тръгнахме по лятната пътека. Слязохме до Боровец и се прибрахме в София с пикап. На 21 юни 2003 г. тръгнахме за Мусала.
към текста >>

На другия ден тръгнахме надолу по дълбокия пресен сняг, в който Павел и Красимира често затъваха.
Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата, където се нахранихме и починахме. Тръгнахме нагоре към върха. Красимира и Павел ходеха бавно и по тъмно стигнахме на Мусала, влязохме в метеорологичната станция. Вечерта в 22 часа и 10 минути посрещнахме лятото 6 зимна бурна обстановка. Останахме на върха поради силния вятър и на 22 юни. На другия ден тръгнахме надолу по дълбокия пресен сняг, в който Павел и Красимира често затъваха. Наложи се да мина отпред и да им правя пътека до хижата, където пристигнахме на обяд. Обядвахме, починахме и тръгнахме към лифта по направена пътека. Аз се бях изморил от пътя до хижата и едва вървях. Павел ми взе раницата, Красимира се хвана за него, а аз за нея, и така се движехме бързо към лифта, където стигнахме в 15 часа и 30 минути. Оказа се, че лифтът не работи.
към текста >>

Спряхме, обърнахме се наляво и се опитахме да минем направо за хижата, но бързо загазихме в дълбокия сняг.
Слънцето се показа за малко и пак се скри в облаците. Ние тръгнахме надолу покрай влековете. След третия влек падна мъгла и ние се отклонихме надясно по утъпканата от траката пътека. Започнахме да се изкачваме нагоре по стръмнината и попитахме един скиор, който се спускаше отгоре - откъде идва, от хижата ли? „Не"- отговори той - от въжената линия.." В това време се разясни мъглата над нас и видяхме, че сме стигнали доста нагоре, под лятната пътека за хижата. Спряхме, обърнахме се наляво и се опитахме да минем направо за хижата, но бързо загазихме в дълбокия сняг. В това време друг скиор се спусна надолу на десетина метра зад нас. И аз предложих на Емилия да се върнем назад и да минем по следите на ските, които отиваха направо надолу. По следите на ските ние малко затъвахме в снега и скоро стигнахме на пътя, утъпкан от траката за хижата. Двама души бяха направили стъпки по заснежения път на траката. Понеже нямаше утъпкана хубава пътека, ние решихме да останем на хижата и там за преспим.
към текста >>

Обаче те тръгнаха през езерото на запад по лятната пътека нагоре и затънаха 6 дълбокия сняг.
Говорих с хижаря Марио, дали ще е удобно да спим в хижата. Той ми отговори, че за нас винаги има място в хижата, но-скоро очаква да дойдат две групи по 40 души, едната от Стара Загора, а другата от Варна. Скоро групата от Стара Загора дойде и запълни приемната. Разговарях с тях и те ми казаха, че веднага ще тръгнат за заслона Хималай. Ние променихме плана си и решихме да вървим по пътя след тях. Обаче те тръгнаха през езерото на запад по лятната пътека нагоре и затънаха 6 дълбокия сняг. Аз ги извиках да се върнат обратно и да тръгнат по стълбовете, за да не се изгубим в гъстата мъгла, която падна. Групата доста бързо пресече езерото и тръгна по зимния път. Ние поехме след тях и към 18 часа пристигнахме на заслона Хималай. Говорих с отговорника на заслона, Димитър, да преспиме там, предплатих му и той ми каза да се качим горе и да легнем където намерим място. Ние се настанихме добре, изсушихме чорапите си на двете електрически печки и си легнахме.
към текста >>

На върха имаше три метра сняг.
Изгря хубаво, силно слънце, пръснаха се мъглите и се виждаше цялата Рила в бяло. Отидохме в метеорологичната станция при Жоро, който веднага ни настани в голямата долна стая. Понеже не бяхме спали, легнахме, завихме се с по няколко одеяла, спахме повече от 4 часа и си наваксахме силите от неспането през нощта. Излязохме навън. Имаше чудна гледка към Пирин, Скакавците, Мальовица, Близнаците, Манчо, Маричен чал, Малка Мусала, Дено. На върха имаше три метра сняг. При нас дойдоха да спят още трима наши приятели от София. Слънцето изгря вляво от Белмекен в 6 часа и 20 минути червено на цвят. Духаше слаб северен вятър. Ние се бяхме намазали с крем против изгаряне. Направихме снимки на околните красиви върхове.
към текста >>

Сутринта станахме, излезнахме за изгрев навън, но навсякъде беше мъгливо, облачно, духаше северен вятър и прехвърчаше сняг.
В 20 часа и 26 минути посрещнахме пролетта навън. Ситуацията се беше променила - бе паднала гъста мъгла и духаше северен вятър. С нас заедно посрещнаха пролетта и други наши приятели, които бяха заели всички празни стаи. След полунощ сънувах, че съм в нашата стара къщичка на Изгрева и излизам от антрето навън. В това време падна гъста непрогледна мъгла и ме обхвана отвсякъде. Сутринта станахме, излезнахме за изгрев навън, но навсякъде беше мъгливо, облачно, духаше северен вятър и прехвърчаше сняг. Влезнахме 6 метеорологичната станция и закусихме. Скоро след това групата от Южния парк - Благой Митрев, Пена и др. тръгнаха надолу. Ние изчакахме малко да поутихне вятърът и след едни час тръгнахме с Емилия надолу. Предният ден Жоро беше направил стъпки с права лопата, но сега нямаше помен от тях.
към текста >>

Раницата беше на гърба ми и противодействаше на пухкавия сняг и ми помогна да се спра.
Тялото ми беше потънало цялото в снега. Казах си „Господи, помогни ми! Господи, спаси ме! Господи, спри ме от това силно хвърчене към езерото! " Скоростта започна да намалява и скоро спрях на едно място. Раницата беше на гърба ми и противодействаше на пухкавия сняг и ми помогна да се спра. Нагоре в мъглата се губеха колците на въжето. Огледах се наоколо. На няколко метра от мен стърчаха камъни над снега, до който слава Богу, не стигнах. Езерото беше на около 30 метра под мене. Бях попаднал някъде зад водната помпа.
към текста >>

68. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава всичко е покрито с дебел сняг и езерата мъчно се различават от общия ландшафт.
Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни. На тази височина много често се сменят посоките на ветровете и когато човек забележи това нещо, трябва да се подготви за някаква депресия: дъждовна, гръмотевична или снежна. Всичко в планината говори и ние сме длъжни да знаем и разбираме езика й - езика на природата. Местността Седемте езера, както е красива през лятото, така е неповторима и зимно време. Зимата тук гостува повече от 6 месеца. Тогава всичко е покрито с дебел сняг и езерата мъчно се различават от общия ландшафт. Планинарят може да познае дали е върху езеро, като застане със ските си там, където предполага, че е то, и ските не тръгват в никоя посока. Там снегът е хоризонтален. Зимата сковава езерата с лед, който при първото езеро достига 1 метър дебелина, а на най-горното - над 3 метра. През пролетта при топенето на снеговете навсякъде текат буйни води и е много мъчно проходимо, даже и с гумени ботуши. Снегът и преспите остават до средата на май, а някои заварват и новия сняг.
към текста >>

Снегът и преспите остават до средата на май, а някои заварват и новия сняг.
Тогава всичко е покрито с дебел сняг и езерата мъчно се различават от общия ландшафт. Планинарят може да познае дали е върху езеро, като застане със ските си там, където предполага, че е то, и ските не тръгват в никоя посока. Там снегът е хоризонтален. Зимата сковава езерата с лед, който при първото езеро достига 1 метър дебелина, а на най-горното - над 3 метра. През пролетта при топенето на снеговете навсякъде текат буйни води и е много мъчно проходимо, даже и с гумени ботуши. Снегът и преспите остават до средата на май, а някои заварват и новия сняг. Тогава през деня може лесно да се ходи по твърдия замръзнал сняг на големи разстояния. Следобед обаче той се разтопява, става мокър и започва да се затъва. Когато Ганка Бончева беше хижарка на х. „Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др., я посетихме през май. Сутринта рано по твърдия сняг минахме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата.
към текста >>

Тогава през деня може лесно да се ходи по твърдия замръзнал сняг на големи разстояния.
Планинарят може да познае дали е върху езеро, като застане със ските си там, където предполага, че е то, и ските не тръгват в никоя посока. Там снегът е хоризонтален. Зимата сковава езерата с лед, който при първото езеро достига 1 метър дебелина, а на най-горното - над 3 метра. През пролетта при топенето на снеговете навсякъде текат буйни води и е много мъчно проходимо, даже и с гумени ботуши. Снегът и преспите остават до средата на май, а някои заварват и новия сняг. Тогава през деня може лесно да се ходи по твърдия замръзнал сняг на големи разстояния. Следобед обаче той се разтопява, става мокър и започва да се затъва. Когато Ганка Бончева беше хижарка на х. „Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др., я посетихме през май. Сутринта рано по твърдия сняг минахме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата. По време на късото лято човек може най-добре да се наслади на красотите на този феномен на природата.
към текста >>

Сутринта рано по твърдия сняг минахме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата.
Снегът и преспите остават до средата на май, а някои заварват и новия сняг. Тогава през деня може лесно да се ходи по твърдия замръзнал сняг на големи разстояния. Следобед обаче той се разтопява, става мокър и започва да се затъва. Когато Ганка Бончева беше хижарка на х. „Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др., я посетихме през май. Сутринта рано по твърдия сняг минахме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата. По време на късото лято човек може най-добре да се наслади на красотите на този феномен на природата. Тяхната омайна гледка, чистота и красота оставят в душата на всеки посетител дълбоки следи. Всеки, който веднъж е минал през този земен рай, желае и втори път да го посети. Ние цяла година носим спомените си от хубавите си преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата. Всичко на Седемте езера е специфично, своеобразно, неповторимо и говори със своя разбираем език за величието на нашия Творец и милионите светли същества, които са участвали в изграждането на този неръкотворен дом за учене и възпитание на хората.
към текста >>

При безводие, получено от малко сняг през пролетта в някои години, връзката между двете езера се прекъсва.
Харамията, докато външната северна част на Близнака е с полегати брегове, обрасли с трева и хвойна. То е най-дългото езеро - 790 метра, и е с най-голяма площ - 91 дка. Във вътрешния Близнак е измерена дълбочина 27,5 метра. В него втичанетo на водата става от 3 езера: от 5-ото, 6-ото u 7-ото езеро. Северната половина обикновено е покрита с цъфтящи бели лютичета, докато южната част е чиста. При безводие, получено от малко сняг през пролетта в някои години, връзката между двете езера се прекъсва. Учителя нарече петото езеро Махабур, което означава „Големият и силният", „Мястото на Духа". Свързано е с причинния свят и бъбреците от човешкото тяло. То уравновесява нещата в живота, прилича на голямо бобено зърно или бъбрек. Разположено е на запад от 4-то езеро, на 2282 метра надморска височина. То е най-голямо по обем, със средна дълбочина 14 метра, а най-голяма - 28 метра.
към текста >>

В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с низши мисли, от които трябва да се освободим... От няколко дена насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии.
„Ние сме дошли на това високо планинско място (езерата), на този чист въздух, за да възприемем свещените мисли от Него. Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена душа със силна вяра, без съмнение и подозрение." („Благословена между жените", стр. 58) „Сега вие сте дошли на планината, но и говедарят извел говедата си нависоко. Това може да ви послужи като предметно учение, да се замислите малко върху физическия си живот, да го издигнете по-високо, отколкото е сега." („Отворени форми", стр. 175) Ние сме дошли тук, на височина 2230 метра (второто езеро), за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и тия на останалите хора. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с низши мисли, от които трябва да се освободим... От няколко дена насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние. Те запушиха всички канали, от дето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен, слънчев ден, на чист и здрав въздух. („Благословена между жените", стр. 60) Казвам, който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от някакъв лош навик... Щом те дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате.
към текста >>

98) Учителя дава едно златно правило за справяне с извънредните ситуации, които често настават по високите планини, като дъжд, буря, град, сняг.
Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, ще се чудите какво да правите, де да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги (като вас) не искаме." Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината... Тези господари казваха: Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим." („Любов към Бога", стр. 98) Учителя дава едно златно правило за справяне с извънредните ситуации, които често настават по високите планини, като дъжд, буря, град, сняг. Той дава метода на светиите, които са пребивавали дълго време в планините сами. „Като сте дошли на планината, вие трябва да бъдете готови за всякакви изненади. Вятърът и бурята не закъсняха да ви поздравят, дъждът - също. Атмосферното налягане е силно понижено, което показва, че далече някъде е станало голямо земетресение. Вие платихте малко - палатките ви се събориха от вятъра, няколко колци се счупиха и прекарахте безсънна нощ.
към текста >>

Ако нарушите чистотата й, тя ще ви изпъди с дъжд, сняг, гръмотевици.
Планината е единственото място, дето хората могат да научат какво нещо е чистотата." („Лъчи на живота", стр. 257) „Ако искате да познаете доколко даден човек е чист, ще го видите на планината. Ако пази чистота на планината, може да се каже, че е чист. Като дохождате на планината, всеки трябва да си носи лопатка, да заравя боклуците и нечистотиите си. Планината не обича нечисти хора. Ако нарушите чистотата й, тя ще ви изпъди с дъжд, сняг, гръмотевици. Навсякъде можете да се разхождате, но ще пазите реда и порядъка, който съществува в природата. Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината." („Отворени форми", стр. 176) „Марс е свързан с този ден (вторник), затова трябва да воювате. С какво ще воювате? С работа около палатките си, с чистене, с пране на дрехите си... Тъй щото, каквито са резултатите във физическия свят, такива ще бъдат и в духовния... Без чистота - лична и обща, никакво развитие не може да има.
към текста >>

Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см.
Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът на Бениса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше. През 1930 г. след устройването на лагера при 7-те езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола. Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см. Приятелите, неподготвени за такава изненада, се умърлушват и отправят умоляващите си погледи към Учителя, който в това време стои до палатката си. Той отлично чувства тяхната уплаха и безпомощност пред природната стихия. Бързо отива зад палатката си, казва няколко неразбираеми за приятелите думи и махва с дясната си ръка. Снегът, както внезапно е завалял, така и спира. Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, снегът бързо се стопява и по лицата на всички братя и сестри заиграва благодарствена усмивка, отправена към Учителя.
към текста >>

Не минават 1-2 дена, идва депресия с дъжд, сняг, буря.
През 1939 г. нямаше орли на езерата. Сега тук-там се среща по някое малко семейство от този вид. Има доста планински черни гарги, които понякога ни служат като барометър. Когато времето ще се развали, те идват и кацат около хижата, където знаят, че могат да намерят храна. Не минават 1-2 дена, идва депресия с дъжд, сняг, буря. Често се срещат калинки и пъстроцветни пеперуди. Тази година имаше много скакалци по поляните, особено около езерото Махабур. Езерата до петото са украсени с много бели водни лилии - лютичета, които по времето на Учителя почти липсваха. Навсякъде се среща каменоломчето - едно бяло цвете, което расте върху скалите и около тях. Срещат се дори и петров кръст, и диви рози, които имат много хубав аромат.
към текста >>

Пълното му загасване стана след 1 седмица, когато падна първият сняг на Рила и намокри скритите огнища.
След едно лагеруване на Рила някои наши приятели бяха запалили отпадъците, събрани в нашия лагер, и пожарът беше обхванал почти цялата местност. Най-лошото беше, че гореше торфът отдолу, под камъните, и където не се очакваше, огънят избухваше силно. Ние бяхме отишли за 9 септември на езерата и взехме бързи мерки. Есента беше суха и дълго време не беше валяло дъжд. Почти угасихме огъня и предпазихме клека в лагера от унищожаване. Пълното му загасване стана след 1 седмица, когато падна първият сняг на Рила и намокри скритите огнища. Понеже милицията започна всяка година да ни сваля и разтуря лагера, ние започнахме да посещаваме лагера без палатки и спяхме в новопостроената хижа. Напълвахме догоре раниците с храна и дрехи и по цял ден обикаляхме езерата. Една година от този период ние ставахме рано и 3 седмици редовно с Елена Симеонова отивахме да посрещаме изгрева на слънцето на Салоните, където на палатка бяха брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. Те ни посрещаха много добре и заедно прекарвахме с тях до следобед, когато се връщахме в хижата пак да преспим. Като тръгнахме една сутрин, Елена забеляза, че й няма портмонето.
към текста >>

При едно лагеруване на Рила падна сняг и приятелите слязоха надолу.
Следващата година сметките се водиха от брат Тодор Симеонов. При приключване на лагера в него се оказва остатък на повече от 8000 лева, които няма на кого да отчете. (Понеже ни гонеха и разваляха лагера, отиването на Рила беше повече спонтанно, а не организирано и на място се правеха сметките за храна и други разноски.) Той решава, без да сподели с някого, да отиде на екскурзия в Гърция. Там прекарва един месец, купува си някои работи и се връща в България. Няколко месеца след това той си замина от този свят. При едно лагеруване на Рила падна сняг и приятелите слязоха надолу. В магазина имаше много дини и за да не се хвърлят, брат Йордан Бобев ги ядеше, макар че бе много студено. След няколко дена времето се оправи, снегът се стопи и ние успешно свалихме багажа до „Вада" и София. На Рила при мене, в палатката ми, имаше около 10-15 братски палатки, които, щом пристигнеха някои приятели в лагера, аз веднага ги раздавах. Строях палатки за братя и други за сестри. След направата на хижата тази хубава традиция се загуби - а и палатките остаряха, скъсаха се и условията за лагеруване станаха трудни.
към текста >>

Докато разисквахме, изведнъж мъглата се разсея, огря слънцето и под нас се видя нещо като голяма скала, обвита в сняг.
Това беше езеро. В непрогледната мъгла започнахме да се качваме някъде по водопада. По едно време виждам Стефан над главата ми - перпендикулярно над мен. Излязохме на билото, но нищо не се вижда. Часът беше 13 и според правилата на планината трябваше да се върнем назад, щом като не сме стигнали целта. Докато разисквахме, изведнъж мъглата се разсея, огря слънцето и под нас се видя нещо като голяма скала, обвита в сняг. Бяхме на Молитвения връх и аз свалих въжетата и се спуснах надолу. Камъкът, който видяхме, се оказа хижата. Вратата беше затрупана със сняг. Свалих ските и с едната ска изчистих снега. Влязох вътре - печката беше пълна с дърва, отгоре й - кибрит, и до нея - шише с газ.
към текста >>

Вратата беше затрупана със сняг.
Излязохме на билото, но нищо не се вижда. Часът беше 13 и според правилата на планината трябваше да се върнем назад, щом като не сме стигнали целта. Докато разисквахме, изведнъж мъглата се разсея, огря слънцето и под нас се видя нещо като голяма скала, обвита в сняг. Бяхме на Молитвения връх и аз свалих въжетата и се спуснах надолу. Камъкът, който видяхме, се оказа хижата. Вратата беше затрупана със сняг. Свалих ските и с едната ска изчистих снега. Влязох вътре - печката беше пълна с дърва, отгоре й - кибрит, и до нея - шише с газ. Веднага запалих огън. Покривът на хижата беше вдигнат от вятъра и само в стаята на хижаря, който отсъстваше, можеше да се преспи. Навсякъде другаде беше мокро.
към текста >>

Аз след тях бавно се придвижвах по заледения сняг, който беше на вълни, и ските подскачаха.
В хижата нямаше място за двете групи и ние решихме да отидем на х. „Иван Вазов", а алпинистите да преспят в хижата. Тръгнахме веднага покрай езерото на Чистотата, изкачихме се на билото над Урдините езера. На места пътеката беше само един ръб, и то заледен. Стигнахме началото на Пазардере и тримата ми приятели се спуснаха стремглаво надолу, в състезание кой пръв ще стигне хижата. Аз след тях бавно се придвижвах по заледения сняг, който беше на вълни, и ските подскачаха. Падна гъста мъгла u нищо не се виждаше. Стефан излязъл на вратата на хижата и ме чул, че минавам на няколко метра, и ме извика. Аз спрях и по гласа му намерих хижата. Хижарят беше приятел на Крум Въжаров, който, като началник в профсъюзите, го беше назначил на това място. Посрещна ни много хубаво.
към текста >>

Крум пък беше загазил в дълбокия сняг на Кабула.
Той искаше да се спусне надолу, като предполагаше, че сме в края на петото езеро и пътеката за четвъртото. Аз го помолих да почака малко. В това време мъглата се вдигна и ние видяхме на разстояние повече от 2 км второто езеро. Под нас беше пропаст, а Митко беше на едно връхче, над пътеката за „Скакавица". Митко побледня, обърна ските и тръгнахме направо. Крум пък беше загазил в дълбокия сняг на Кабула. Стигнахме на хижата, която беше пак без покрив. Времето през деня беше слънчево и горещо, а през нощта - ясно и студено. Отидохме на билото на Зелени рид и се спуснахме към езерото на Чистотата. Аз, както се пързалях по заледения сняг, попаднах изведнъж на навят сняг, ските намалиха рязко скоростта и аз паднах. Отидохме на хижата и седнахме да обядваме на пейките на слънце.
към текста >>

Аз, както се пързалях по заледения сняг, попаднах изведнъж на навят сняг, ските намалиха рязко скоростта и аз паднах.
Митко побледня, обърна ските и тръгнахме направо. Крум пък беше загазил в дълбокия сняг на Кабула. Стигнахме на хижата, която беше пак без покрив. Времето през деня беше слънчево и горещо, а през нощта - ясно и студено. Отидохме на билото на Зелени рид и се спуснахме към езерото на Чистотата. Аз, както се пързалях по заледения сняг, попаднах изведнъж на навят сняг, ските намалиха рязко скоростта и аз паднах. Отидохме на хижата и седнахме да обядваме на пейките на слънце. Като се нахранихме, аз не можах да стана, понеже коляното ми се беше подуло. Веднага приятелите нарязаха лук и го наложиха. На другия ден сутринта тръгнахме надолу. През нота валя дъжд и снегът беше заледен.
към текста >>

Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг.
До вечерта стигнах хижата, предадох им всичко, което беше за тях. Преспах, но през нощта излезе много силен вятър и хижата скърцаше и се люлееше. Разбрах защо толкова пъти вятърът отнася покрива й. От връх Острец към хижата се образуваше една фуния, по която фьонът - южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак към първото езеро. Мястото, което Учителя ни беше посочил за построяване на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър. Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите, се подготвили да изливат втората бетонна плоча. Хижарят Лазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята. Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че сме помогнали в такъв труден моменти след това ни дадоха една богата салата за обяд. След обяда аз предложих на председателя на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират.
към текста >>

Следобед наваля няколко сантиметра сняг.
През нощта палатките паднаха и след това заваля силен дъжд. Всички се събраха под платнището в кухнята да се сушат и топлят на запаления силен огън. Сутринта дъждът спря и падна гъста мъгла. Приятелите, начело с брат Борис Николов, си тръгнаха към „Вада". Останахме да оправяме съборения лагер: Гради Колев, Ганка и Ружа Черневи, Дора Карастоянова и аз. Следобед наваля няколко сантиметра сняг. През нощта небето се изясни и замръзна навсякъде. Изгря слънцето и до обяд стопи снега и затопли времето. Заехме се с работата, която ни предстоеше. Една палатка беше вдигната от вятъра и хвърлена в езерото. Отгоре, до брега на езерото, имаше разхвърляни чинии, вилици, дрехи и др.
към текста >>

19 август прекарахме добре, но вечерта започна силна буря с валеж от мокър сняг.
Там отивахме с много храна и посрещахме братята u сестрите, които отиваха или се връщаха от Салоните. Там лагеруваха брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. За изгрев ходихме на Салоните и на полянката - за Паневритмия. През 1968 г. времето беше много хубаво и топло. 19 август прекарахме добре, но вечерта започна силна буря с валеж от мокър сняг. В Чехия бяха навлезли руски танкове. През нощта ние бутахме снега от покрива няколко пъти. Сутринта снежната покривка надмина 1 метър, палатката не издържа и се скъса. Малката палатка, в която спяха Елена Симеонова и Донка Проданова, не се виждаше. Ние ги извикахме и те се обадиха изпод снега, че са добре и им е много топло.
към текста >>

Най-напред излезе буря, с дъжд, град и сняг, след което времето се оправи и приятелите са изкарали добре празника на 19 август.
Изчакахме u последните багажи, които дойдоха в 21 часа и с автобуса се прибрахме в София. През следващата 1996 г. не посетихме Рила, времето беше постоянно дъждовно и ми наредиха да не отида, защото има опасност за живота ми. През 1997 г. посетихме езерата с палатка за 1 седмица. Най-напред излезе буря, с дъжд, град и сняг, след което времето се оправи и приятелите са изкарали добре празника на 19 август. През 1998 година бяхме рано на езерата и участвахме в общия живот. Срещнахме се с много приятели и се проведоха хубави разговори. Ние се хранехме самостоятелно, като си готвехме на газов котлон. Една голяма група от лагера ходихме до връх Острец. Там обядвахме, а съществата ни чакаха да свършим обяда и заваля дъжд, и падна гъста мъгла.
към текста >>

69. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

Той говореше на хората, напълнили двора, които зимно време слушаха беседата, нагазили в дълбок сняг, без да чувствуват студ и някакво неудобство.
Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде. Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Петър Константинов Дънов. В София на улица „Опълченска" още съществува една малка, скромна къща, сега превърната в музей, поради обстоятелството, че в северната й част, отделена със стена, живя Георги Димитров - бележит деятел на международното работническо движение. В нейния малък двор и градинка откъм южната й страна, винаги имаше една мека светлина, която ставаше по-блестяща, когато Учителят седеше наблизо до отворения прозорец - спретнат, изящен със сребърни коси и брада, с отмерени, понякога могъщи, а други път меки магнетични движения. Той говореше на хората, напълнили двора, които зимно време слушаха беседата, нагазили в дълбок сняг, без да чувствуват студ и някакво неудобство. Учителят не държеше речи, не наставляваше, не говореше това, което не трябва да се прави, не наричаше хората грешници и не търсеше от тях лицемерни и външно изразени покаяния, но пробуждаше заспалите от векове и хилядолетия души. Повече от половин столетие той работи над българския народ и затова трудно е да се схване цялото негово дело. Той работи с упоритост над душите, пораснали върху коравата българска почва. Всичко, което може да се намери в окултната наука, Той го предаде просто, разбрано, без външен ефект, без мистерии и така, както се дава на гладен човек чист пшеничен хляб. Учителят познаваше отлично източния окултизъм, от който с голяма леснина и проницателност отстрани всички неподходящи за западния натюрел неща, за да приближи слушателите до магията на свещената дума любов - същността и основата на Христовото учение.
към текста >>

70. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

На същата екскурзия Учителят е посрещнал с удоволствие заваляването на неочакван сняг, като че това разнообразявало пътуването и променяло еднообразието на преминаващите дни.
И по-късно, през м. февруари на същата 1905 г., семейството на сестра Е. И. е станало свидетел на необикновени неща и случки, които ясно доказвали, че гостенинът е необикновен човек. На една екскурзия със съпруга на Е. И. Учителят е превел спътника си над една пропаст, за да стигнат невредими върха, към който се запътили. На същата екскурзия Учителят е посрещнал с удоволствие заваляването на неочакван сняг, като че това разнообразявало пътуването и променяло еднообразието на преминаващите дни. Веднъж, когато стигнали до една доста голяма и буйна река, която е било невъзможно да се прегази, той се обърнал към обезсърчения свой спътник с думите: „Не се безпокойте, скоро ще дойде човек с кола и ще ни преведе през реката.“ Само след няколко минути след тези успокояващи думи, пристигнала кола и коларят любезно поканил и превел през реката двамата случайно срещнати пътници. Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили към тях. Те били толкова разярени, че И. помислил, че ще бъдат разкъсани.
към текста >>

71. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Навън бе навалял бял сняг.
Радост бе изпълнила тази душа. Аз силно пожелах да видя какво ще стане по-нататък и за щастие отново заспах. Сънят продължи. Намерих се в една малка бяла стая, някъде зад боровата гора. Бях облечена в зимни дрехи. Навън бе навалял бял сняг. Той лежеше като огромен бял ложник1. Аз бях седнала на една кушетка и чувствувах, че съм нито жива, нито мъртва. Такова едно състояние, като че се намирам на границата на този и на някакъв друг свят. На широк плетен стол срещу мен беше седнал пак той, но в онази възраст, в която бе, когато го видях в трамвая. Сиво-белите гъсти коси пак бяха спуснати встрани по лицето му.
към текста >>

72. Все пей и няма да излезеш из Рая - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Гората и целият Изгрев бяха побелели от сняг.
Все пей и няма да излезеш из Рая 6.1.1941 г. — Изгрева — София Днес с брат Христо посетихме Учителя. Гората и целият Изгрев бяха побелели от сняг. Учителят първи слезе по стълбичката. Той ни покани в долната приемна стая. Дълго време говорихме за операта и театрите. Учителят ми даде напътствия как да се държа с хората там, как да отговарям на въпросите им, изпълнени със съмнение и нечистота. Тук аз ще предам само разговора ни за музиката:
към текста >>

73. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Времето застудя и наваля сняг.
Учителят слушаше цигулката си и сияеше от радост. Успехът беше голям. И двамата виртуози бяха поздравени от целия оркестър многократно, със ставане на крака и чукане на лъковете в цигулките. Публиката не си отиваше. Много пъти ги повикаха на бис. Времето застудя и наваля сняг. Четирдесет дни подред, преди бомбардировката на София, Учителят всяка сутрин напускаше Изгрева и отиваше, заедно със сестрите и братята, над горичката при село Симеоново. През това време, няколко пъти брат Христо, а веднъж и Венцислав, придружили Учителя, заедно със сестрите и братята. Вечер Учителят се завръщаше на Изгрева. През тези 40 дни той не прекъсна изнасянето на беседите. Това излизане на Учителя не предвещаваше нещо добро.
към текста >>

74. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Навсякъде сняг.
Когато погледнах долу, видях в полукръг птички, накацали в нозете ми. Те пееха с мен, като че ли ми акомпанираха. Събудих се след този сън, Учителю, пих вода и пак заспах. Сънувах, че е зимно време. Много студено. Навсякъде сняг. Аз съм на Изгрева, пред входа на Вашата приемна стая, с брат Христо. Сестри и братя отвориха вратата на приемната стая и Ви изнесоха отвътре. Вие бяхте легнал, Учителю, и чух, че някой казва: "Прободоха го! " Аз плачех и казвах: "Защо му разпъвате реброто? Защо го изнасяте на студено?
към текста >>

75. Последна среща - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Минахме през горичката, отрупана със сняг.
Брат Христо криеше от мен, какво е състоянието на Учителя, за да не попречи на работата ми. Все ми отговаряше: "Учителят е много добре, има само малко хремичка." Днес, неделя, 24 декември, сутринта, необичайно рано братът дойде при мен, за да ме заведе на Изгрева. Беше смутен и някаква тревога имаше в погледа му. Аз се зарадвах на поканата. Минахме през горичката, отрупана със сняг. Зимното слънце ни галеше с лъчите си. Колкото повече наближавахме салона, усещах в атмосферата някакво напрежение. Вратата беше широко отворена. Беседата беше прочел един от братята. Върху един стол бе стъпил шофьорът на брат Лулчев, викайки силно:
към текста >>

76. СЪРНИЧКАТА - Борис Николов

Тя вземаше преднина само когато попадаше на по-твърд сняг, но когато дойдеше на по-мек, вълците я почти настигаха.
Сутрин Мартин излизаше на скалата да посрещне Слънцето. На това място то изгряваше един час по-късно и залязваше един час по-рано – високи склонове ограждаха долината. Тази сутрин, като огледа обширните бели полета, той забеляза тъмни, движещи се точки. Заслони с длан очите си и различи: напред бягаше сърничка, а след нея три вълка. Преследвачите не бяха далеч, сърничката едва им убягваше. Тя вземаше преднина само когато попадаше на по-твърд сняг, но когато дойдеше на по-мек, вълците я почти настигаха. Мартин се спусна от своя хълм към долината, като бързаше към бягащата сърна. На нея ѝ провървя, защото попадна в по-твърд сняг, но Мартин видя, че тя бяга с последни усилия и вълците вече я догонваха. Като направи още няколко скока, сърничката се хвърли в краката на Мартина. Сега срещу вълците стоеше човекът – внушителен, силен, спокоен. Той държеше в ръцете си брадвичка с дълга дръжка.
към текста >>

На нея ѝ провървя, защото попадна в по-твърд сняг, но Мартин видя, че тя бяга с последни усилия и вълците вече я догонваха.
Тази сутрин, като огледа обширните бели полета, той забеляза тъмни, движещи се точки. Заслони с длан очите си и различи: напред бягаше сърничка, а след нея три вълка. Преследвачите не бяха далеч, сърничката едва им убягваше. Тя вземаше преднина само когато попадаше на по-твърд сняг, но когато дойдеше на по-мек, вълците я почти настигаха. Мартин се спусна от своя хълм към долината, като бързаше към бягащата сърна. На нея ѝ провървя, защото попадна в по-твърд сняг, но Мартин видя, че тя бяга с последни усилия и вълците вече я догонваха. Като направи още няколко скока, сърничката се хвърли в краката на Мартина. Сега срещу вълците стоеше човекът – внушителен, силен, спокоен. Той държеше в ръцете си брадвичка с дълга дръжка. Вълците се спряха, и те бяха изморени. Вълкът никога не се лъже за противника си.
към текста >>

77. СКАЛНИЧЕТАТА - Борис Николов

Защото тук, понякога и посред лято, зимата внезапно се връща – навалява сняг, завива истинска зимна виелица, с дни се стелят мъгли или вилнее северният вятър.
И в песничките им се чувстваше същото желание. Ето как се създаде нашата хубава дружба. Когато дойде времето да си отиваме, когато изчезнаха палатките, изпитахме тъга за нашите мили пернати приятели. Оставяхме ги пак сами на върха, да се борят със стихиите. Какъв кураж има в това малко колкото грахово зрънце сърчице! Защото тук, понякога и посред лято, зимата внезапно се връща – навалява сняг, завива истинска зимна виелица, с дни се стелят мъгли или вилнее северният вятър. Не е лесно да се издържа. Но и скалничетата като нас са тук, защото един хубав рилски ден изкупва всичко! Птичките обичат своя чист свят и само когато идва голямата зима, слизат по-ниско, в горите или излитат на юг. Удивително, колко обич и красота е скрита и в най-скромните форми на живота! Човек има дарбата да я открива и да ѝ се радва.
към текста >>

78. МОЛИТВАТА НА ЩЪРКЕЛИТЕ - Борис Николов

Валеше сняг на големи мокри парцали, като че ли зимата се връщаше.
Всъщност всичко идеше от Слънцето! Пътувахме пешком. Замръкнахме до някакво ханче край пътя и понеже бяхме изморени и гладни, решихме да пренощуваме тук. Сутринта излязох да се поразходя, но времето се беше променило. Духаше студен североизточен вятър. Валеше сняг на големи мокри парцали, като че ли зимата се връщаше. Изведнъж се спрях. На полянката пред мене стояха ято щъркели. Те бяха се наредили в правилни редици – всички обърнати към вятъра, с глави наведени и клюнове забодени между краката. Картината беше тъжна, трогателна. Птиците стояха неподвижни, мокрият сняг се трупаше върху тях.
към текста >>

Птиците стояха неподвижни, мокрият сняг се трупаше върху тях.
Валеше сняг на големи мокри парцали, като че ли зимата се връщаше. Изведнъж се спрях. На полянката пред мене стояха ято щъркели. Те бяха се наредили в правилни редици – всички обърнати към вятъра, с глави наведени и клюнове забодени между краката. Картината беше тъжна, трогателна. Птиците стояха неподвижни, мокрият сняг се трупаше върху тях. Щъркелите се молеха безмълвно. Застанах зад тях и се присъединих към молитвата им. Не мина много време – вятърът спря, снегът престана. Слънцето изгря, небето пак се усмихна – върна се пролетта! Когато тръгвахме, ятото се изви край нас и продължи пътя си.
към текста >>

79. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Най-дебели дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време.
Не могат да бъдат щастливи, понеже има изплащане (курсивът мой – К.З.). Каквото си дал и взел – всичко се изплаща. При новата форма, в бъдеще, не може да има даване и вземане. Ако някои от вас искате да бъдете щастливи, това е невъзможно, защото късно сте дошли (курсивът мой – К.З.). Не искам да ви обезсърчавам. Най-дебели дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са и буквални, и иносказателни работи, които трябва да превеждате.“ В случая под „изплащане“ би трябвало да разбираме ускореното кармично разплащане, което е една от водещите характеристики на нашата епоха в духовен план. Кармични дългове, които в миналото сме изплащали за години, за един или повече животи, днес имаме шанса да приключим за несравнимо по-кратко време. Понякога – само за един миг на проблеснало като мълния осъзнаване, последвано от съзнателно действие за удовлетворяване на кармичния закон. Една слънчева утрин по време на един от Рилските събори на ББ учениците-лагерници слизат от Молитвения връх, водени от своя Учител. Неочаквано, без предупреждение, той се обръща към тях и изрича с патос:
към текста >>

80. ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО - Павел Желязков

В духовния свят ученикът може да изпита опасностите, които среща алпинистът, когато трябва да мине по тясно било, покрито със заледен сняг.
Така се нагласява човешкото съзнание." „Да се концентрира това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат, той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята, над всички лични амбиции." В духовния свят ученикът може да изпита опасностите, които среща алпинистът, когато трябва да мине по тясно било, покрито със заледен сняг. Раздвояването на съзнанието му в подобни случаи може да стане причина за погрешна стъпка и падане с фатални последствия. Една неасоциирана мисъл може да причини отклоняване на вниманието ни от събитията, които протичат в момента. Като ни отвлича от реалността, тя причинява дезориентация, изтласква мобилизиращата идея за целенасоченост на нашите волеви действия от съзнанието в сферата не неосъзнатото. С това ни препятства да се придвижваме по тесния път на заледеното било. Учителят, когато приеме нов ученик в школата, като духовен баща взема пред Бога голямата отговорност да го ръководи в духовния път.
към текста >>

81. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Когато шеметно се спуска със ските си по полегатия склон, скрити под пухкавия сняг опасности го дебнат.
А свободата е едно Божествено право на съществувание, естествено състояние на душата. За Вено духът на свободата е Дух и на величествената Рила, където космическият пулс на живота се долавя по високите върхове и плата на планината. И Крум е често горе, там са мечтите му, там е и силата неговата връзка с Разумния свят, с чиято помощ той ще ги реализира. Често му се налага да минава по заледени хребети, където под отблясъците на слънчевите лъчи зеят дълбоки пропасти, а снежни козирки надвисват бездни. Там само една погрешна стъпка може да сложи край на мечтите му. Когато шеметно се спуска със ските си по полегатия склон, скрити под пухкавия сняг опасности го дебнат. Огледалната ледена кора под снега го изненадва и той се устремява неудържимо към дълбоката пропаст. Присъствието на Духа обаче му подсказва спасителната идея камъкът, който е надигнал леда трябва да убие скоростта, за да насочи ските си в друга посока. Когато го съзира, другият му шанс е да отиде върху спасителното препятствие. Секунда, две отлитат във вечността... и той успява. Близката реалност на вечността остава долу, в сенките на пропастта.
към текста >>

В следния миг, само на пет стъпки пред него, снегът се отцепва и снежна лавина потича надолу с глух грохот на триещи се късове заледен сняг.
Вено е на зимна екскурзия в Рила с двама приятели. Те напредват със ските си върху леко нагънатия склон, под висок хребет на планината. Снегът е хрупкав и улегнал. Вено е напред, а приятелите му следват ледените следи, оставени от ските му. Изведнъж той спира, както се спира човек на оживен кръстопът. В следния миг, само на пет стъпки пред него, снегът се отцепва и снежна лавина потича надолу с глух грохот на триещи се късове заледен сняг. „Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава близост." сподели Вено с нас. „Видях я малко преди да тръгне и това ни спаси. Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление." В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение.
към текста >>

В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера.
Изведнъж той спира, както се спира човек на оживен кръстопът. В следния миг, само на пет стъпки пред него, снегът се отцепва и снежна лавина потича надолу с глух грохот на триещи се късове заледен сняг. „Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава близост." сподели Вено с нас. „Видях я малко преди да тръгне и това ни спаси. Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление." В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение. Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада". Вено тръгва веднага за Самоков. По пътя на пристъпи го застига силен дъжд. В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път.
към текста >>

82. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Даже и при най-сурови условия, буря, дъжд, сняг никой не се разболяваше.
Лагерите се провеждат и досега на височина над 2000 метра. Рила е старонагъната планина от вулканичен произход още от архайската ера, сцена на велики митологични тайнства и исторически събития. Тя е велик духовен център, играла е и ще играе важна духовна роля на тази планета. Първият лагер е построен под най-високия връх на Рила - Мусала (около 3000 метра), което означава място на Бога. Спеше се в подножието на върха направо на земята, без спални чували и палатки. Даже и при най-сурови условия, буря, дъжд, сняг никой не се разболяваше. От 1929 г. рилските лагери се прехвърлиха на второто от Седемте рилски езера (около 2300 метра), където започнаха да летуват по няколкостотин души за около два месеца - през юли и август. Братята и сестрите е голям труд прокараха първите пътеки в непроходимата тогава планина, строяха мостове и пътища. Учителят и всички ученици посрещаха всяка сутрин изгрева на слънцето от Молитвения връх над второто езеро, където е разположен лагерът. Учителят държеше беседа веднага след изгрева, след което се играеше Паневритмия.
към текста >>

83. Седемте езера - Крум Въжаров (1908- 1991)

Мисля, че това беше същата година, когато на Рила е валял сняг, след като аз съм слязла, и затрупал палатките.
Това е едно от най-красивите и вдъхновени места. Ние, младежите по това време, често посещавахме лагерите на Петър Филипов и Борис Николов, защото там цареше мир, хармония, любов и имаше много, много да научим от тези верни ученици на Учителя. Да бъдем заедно с тях, за нас беше голяма радост и привилегия. Спомням си, че веднъж паднах и си ударих коляното. Наложи се да ме свалят от лагера с кон. Мисля, че това беше същата година, когато на Рила е валял сняг, след като аз съм слязла, и затрупал палатките. Всичко било мокро - и дрехите, и палатките. Хората се подслонили в хижата. Поради депресията в климата се наложило спешно лагерът да се закрие. Крум слиза веднага долу и след това се качва няколко пъти, за да организира превоз за свалянето на хората и на багажа. Хората са замръзнали, простудяват се.
към текста >>

Качвайки се нагоре в дъжд и сняг, с много тънки дрехи, съвсем мокър, Крум се простудява още по пътя.
Хората се подслонили в хижата. Поради депресията в климата се наложило спешно лагерът да се закрие. Крум слиза веднага долу и след това се качва няколко пъти, за да организира превоз за свалянето на хората и на багажа. Хората са замръзнали, простудяват се. Станало невъзможно да се живее в студа. Качвайки се нагоре в дъжд и сняг, с много тънки дрехи, съвсем мокър, Крум се простудява още по пътя. В лагера няма сухи дрехи да се преоблече. Въпреки сериозната простуда той, като капитана на кораба, остава до края на поста си и докато и последният човек от лагера не слязъл с багажа си и имуществото на лагера не било прибрано в скривалищата, Крум не слиза долу. Той се връща на Изгрева, където живее в лоша квартира на един таван, ограден символично очерни вместо стени. В неговата собствена къща в Павлово били настанени да живеят милиционерски семейства и за него било невъзможно да живее там. Крум се разболя от воден плеврит и в много тежко състояние го откарват в болницата.
към текста >>

84. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Спомням си, една година заваля сняг през август и натрупа около 30 см.
Там ми показа подходящо за лагеруване място близо до два извора. Крум Въжаров на Мусаленския лагер Следващата година малка група приятели - Величка Няголова, Данаил Жеков, техният малък четиригодишен син Благовест, майката на Величка - Стефка Няголова, и аз, Мария Митовска, си сложихме палатките на това място в подножието на Сфинкса и връх Иречек. Крум Въжаров с Григорий Кьосев и други приятели остана в лагера в района на хижа „Ястребец“. Така че вече бяха оформени два палаткови лагера, за да може повече приятели да участват в братския живот на Рила. Спомням си, една година заваля сняг през август и натрупа около 30 см. Малкият Благовест седна на една пластмасова седалка и започна да се пързаля, а ние усилено освобождавахме от снега извора, храната, палатките. Беше много трудно да се справим, но веднага подкреплението дойде. Гриша пристигна светкавично от лагера на Ястребец. Крум го беше изпратил да ни помогне. Посрещахме изгрева на Сфинкса, качвахме се на връх Мусала, ходехме на Олтарите в Маричината долина.
към текста >>

Валял ни е и сняг, като се е задържала до няколко дни около 20-30 см снежна покривка.
От ляво на дясно: Сисел, Мария Митовска, Сузи Холбич, Павел Желязков, Георги Петков (Жоро). Музиканти: Йоана Стратева и Петър Ганев В Мусаленския лагер понякога беше много студено. Сутрин, като се събуждахме за изгрева, е имало лед наоколо. Валял ни е и сняг, като се е задържала до няколко дни около 20-30 см снежна покривка. Ние изгребвахме снега от покрива на палатките, за да не ги скъса и да не ни затрупа. Имало е много силни бури, които са скъсвали палатките, и сме оставали без покрив. Единствено стабилна и здрава оставаше ветеран- ската палатка на Крум, шита от Елена Андреева и импрегнирана с парафин като тези, които са ползвали по времето на Учителя. Само тази палатка устояваше на бурите и ние се подслонявахме в нея като в дядовата ръкавичка, когато оставахме без покрив на поляната под синьото небе. По-късно осъзнах, че трудностите и суровите условия са част от школата на Учителя.
към текста >>

85. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Предполагайки, че трябва да започнем на 22 март, както в България, в този ден ние излязохме от града (на станция Мичуринец, близо до известния Переделкин) и като отъпкахме пътечка в дълбокия сняг, сложихме в центъра на кръга магнетофон „Романтик“ - и криво-ляво затанцувахме (до този момент Леон в една зала вече ни беше показвал упражненията).
Леон бе донесъл няколко книги от Учителя и сборник с песни, които ние веднага започнахме да разучаваме. Мисля, че това стана през 1973 г. Следващата година в Лабораторията по биоинформация аз четях лекции по Гурджиев и постепенно вплитах в тях разкази за учението на Учителя. Около тези лекции и разкази се образува малка група хора, които се заинтересуваха от Учението. През пролетта започнахме да играем Паневритмия. Предполагайки, че трябва да започнем на 22 март, както в България, в този ден ние излязохме от града (на станция Мичуринец, близо до известния Переделкин) и като отъпкахме пътечка в дълбокия сняг, сложихме в центъра на кръга магнетофон „Романтик“ - и криво-ляво затанцувахме (до този момент Леон в една зала вече ни беше показвал упражненията). Практикуването на Паневритмията не мина без инциденти. Първо някой открадна лентата с музиката, така че се наложи Роза да записва на магнетофон всичко наново - добре че имахме късмет с една цигуларка. Друг път се явиха проблеми с „органите“, но после се изясни, че те не са се интересували от нас, а са гонели някакви други... Групата около нас продължаваше да се занимава и с други практики. Спомням си, че през тази година у нас бяха популярни медитациите по годишния цикъл на Смирнов („Когато слънцето върви на север“ - в духа на М. Колинз).
към текста >>

86. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Че тази част на Земята е била свободна от тази обвивка, която сега има, и е била покрита с богата растителност, показва фактът, че в последните години под дебелия лед и сняг са открити въглищни пластове и вкаменени дървета.
Така например т.нар. Балбекски тераси в Ливан са построени от каменни блокове с дължина от 20 метра и тегло повече от 500 тона. Голяма загадка са старите карти на Антарктида, в които са изобразени планини с върхове и долини, покрити с дебели ледове и снегове. Очертанията на самия континент напълно съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такава карта е могла да се направи само когато Антарктида е бил свободен от сегашните си ледове и снегове. Че тази част на Земята е била свободна от тази обвивка, която сега има, и е била покрита с богата растителност, показва фактът, че в последните години под дебелия лед и сняг са открити въглищни пластове и вкаменени дървета. Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни Перуански украшения от платина. Знае се, че платината се топи при 1700 градуса и че е необходима сложна техника за обработката и. В развалините на град Чан-Чан са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно.
към текста >>

87. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те не са нищо друго освен скреж или много тънка покривка сняг, което показва, че влагата на планетата е много малко.
Това значи, че Слънцето в своя устрем влачи след себе си планетата с известна мъка. Това изтегляне на нейната орбита е едно указание, че в своето развитие тя е назад и с известна трудност приема силовите линии на Слънцето, за да го следва без обтягане. Плоскостта на екватора на Марс и плоскостта, определена от орбитата му, сключват един ъгъл от 25 градуса, малко по-голям от този на Земята, който е 23,5 градуса. Това подчертава неблагоприятните условия, в които се намира планетата по отношение на топлината, за да има този наклон, който дава възможността за добре изразени годишни времена в двете й полушария - пролет, лято, есен, зима, както е и на Земята. Наличието на годишни времена се потвърждава и от видимите бели шапки на полюсите й, които през зимния сезон са значително по-големи, бързо намаляват, когато в полушарието почне пролетта, и почти изчезват през лятото. Те не са нищо друго освен скреж или много тънка покривка сняг, което показва, че влагата на планетата е много малко. Не са забелязани и плътни дъждовни облаци, което показва същото. Липсата на планини и по-големи възвишения говори, че геологически планетата не е много активна. Движението е един много верен показател за еволюционния процес, в който дадено тяло се намира. Там, където има движение, там има и разумност. Завъртането на Марс около своята ос става за 24 часа и 37 минути, значи малко по-бавно от това на Земята.
към текста >>

88. Първи сняг. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ПЪРВИ СНЯГ Ставам, гледам — и се чудя: къщите са до една цели в бяла пелена! Дали сън сънувам буден?
ПЪРВИ СНЯГ Ставам, гледам — и се чудя: къщите са до една цели в бяла пелена! Дали сън сънувам буден? Или снощната луна още се в небето мае? Зимата в село дошла е: аз догде съм сладко спал, вън снегът валял, валял. . Н. Д.
към текста >>

89. Скиор. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

СКИОР Нека духат ветрове, студ земята да екове! Нека вият бури зли, сняг дълбок да навали! Станах вече аз голям и да се пързалям знам, и не ме е страх от мраз, че съм здрав и силен аз! А защото слушам в час и съм най-прилежен в клас, татко обеща ми мен ски за имения ден.
СКИОР Нека духат ветрове, студ земята да екове! Нека вият бури зли, сняг дълбок да навали! Станах вече аз голям и да се пързалям знам, и не ме е страх от мраз, че съм здрав и силен аз! А защото слушам в час и съм най-прилежен в клас, татко обеща ми мен ски за имения ден. И тогава, виж ме ти, как се по снега лети в хубавите планини, в празничните зимни дни! Ел. Багряна
към текста >>

90. В топлите страни. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В ТОПЛИТЕ СТРАНИ В далечните топли страни, разправят, че сняг не вали, , че слънцето грее без спир, по цял ден на длъж и на шир.
В ТОПЛИТЕ СТРАНИ В далечните топли страни, разправят, че сняг не вали, , че слънцето грее без спир, по цял ден на длъж и на шир. Но как ли дечицата там си правят пързалки — не знам с подарък за всяко дете? и Коледа имат ли те, Щом нямат те печка, комин, и в тях ни огън, ни дим, любимото старче отгде ще мине при тях да се спре? Дар Дарина
към текста >>

91. Просяк. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

„Сняг се сипе, всичко скрива“ — Всички на място, с лице към центъра, като издигат и свалят ръце (като да падат снежинки).
ПРОСЯК Ход на играта. — Играчите се нареждат в кръг един след друг и запяват. „Сняг се сипе, всичко скрива“ — Всички на място, с лице към центъра, като издигат и свалят ръце (като да падат снежинки). „Страшен вятър духа“ — Вървят един след друг, като правят вътрешни кръгове с ръцете. „Просяк чука по вратите със ръка си суха“ — Стъпки напред без движения. „Тук го никой не дочува“ — Ослушват се на място. „Там не му отварят“ — Сочат с дясната ръка към центъра и веднага разперват ръцете в страни с лице навътре. „А пък нейде лоши хора“ — Оглеждат се на място.
към текста >>

92. Зима - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ЗИМА ТИХО ЛЕКО ПАДА СНЯГ * * * РОЙ СНЕЖИНКИ * * * СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК * * * АХ, КОЛЕДА * * * СРЕБЪРНИ ЗВЪНЧЕТА * * * ДЯДО КОЛЕДА И ДЖУДЖЕТАТА * * * НОВА ГОДИНА * * * КЪМ ПЪРЗАЛКАТА
ЗИМА ТИХО ЛЕКО ПАДА СНЯГ * * * РОЙ СНЕЖИНКИ * * * СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК * * * АХ, КОЛЕДА * * * СРЕБЪРНИ ЗВЪНЧЕТА * * * ДЯДО КОЛЕДА И ДЖУДЖЕТАТА * * * НОВА ГОДИНА * * * КЪМ ПЪРЗАЛКАТА
към текста >>

93. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— захар Оттук бряг, оттам бряг, в средата — сняг.
— кокошка Цаних си вратарче, черно, мургаво татарче, да си стиска устата, да ми пази вратата. — катинар Сиво, сиво свито, със игли набито. — таралеж Голо в огъня играе, а не иска и да знае. — маша Тенжерата й в корема, яденето всеки взема. — пчела Да е лед, не е лед, да е мед, не е мед, а се топи като лед и е сладко като мед. — захар Оттук бряг, оттам бряг, в средата — сняг. — нощва Четирима братя, един без друг не ходят, на чифтове се водят, все тичат, врява дигат, и все не се достигат. — колела на кола Железен му е езика, железна му устата, започне ли да вика, събират се децата заемат си местата, нареждат си нещата. — звънец Златна, златна пшеница, в синя, синя паница, паницата не купена, над земята захлупена. — небето Воденичка на стената, денем нощем не спира, работа си намира. Чука, трака, отпява, дига глъчка и врява.
към текста >>

— Минзухар Бяло, бяло като сняг; яде се, пък не е сняг; пие се, пък не е вода.
И не може нигде никой да ти го даде — Сънят Мъртва крава, а червено мляко дава — Бъклица Ако бях нагоре вървяла, не щях скала здрава да оставя. — Вода Сираче-котаче на скут седи, та плаче — Гайда Два вола, една шия. — Дисаги Душа няма, душа носи. — Кораб Мъртва квачка, живи пилци. — Къща По ливади свещи горят; слънце грее — не ги топи; вятър вее — не ги гаси. — Минзухар Бяло, бяло като сняг; яде се, пък не е сняг; пие се, пък не е вода. — Мляко Без вретено жица преде; преде, преде, па гол ходи. — Паяк Нивата бяла, семето е черно: пет сеят, едно търчи. — Хартия, писаното на нея, пръстите и писалката Коса има, глава няма. — Царевица Всеки от нас има две верни слугини, без които сам той нито лев не чини. Вий мислите вече, че туй са очите, ала ще сгрешите, — слугините, за които се въпрос повдига имат по пет дечурлига.
към текста >>

Но стопи се лед и сняг, ето ти я нея пак — иде, вика с ветровете: „Мартениците хвърлете!“ Коя ли е тази черна самовила, дето си е сама сукманчето шила и го е скроила също като вила ?
А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева. —Заек Имам си една тояга, с малка гага и петле, което е и в костите проклет Мирна ми е чудната тояга — много рядко тя на бой посят. Ала щом петленцето гърба и клъвне, тя веднага дим и огън блъвне — и затуй пред моята тояга всичко живо в ужас бяга. — Пушка Черна, черна самовила, със сукманче като вила, без да трака, без да чука, дом си прави под капчука, па подгонва мушиците, па почива на жиците. Лани сбра си тя дружина и замина за чужбина. Но стопи се лед и сняг, ето ти я нея пак — иде, вика с ветровете: „Мартениците хвърлете!“ Коя ли е тази черна самовила, дето си е сама сукманчето шила и го е скроила също като вила ? — Лястовица Ас. Разцветников Редом моми зеленокоси във реката газят боси, леко се навеждат, мълком се оглеждат. Идва свет ден в ранна пролет, хората се в църква молят и отнасят, пременени, от косите им зелени, — от косите що децата режат скришом край реката и със ноожченцата малки правят си от тях пищялки. Върбови клони Ас. Разцветников Тънка, дълга дългуша, няма корем, ни гуша, няма ръце ни крака, а се влачи ей така! Погнеш ли я с тояга, из тревата тя бяга, и сърдило съска също като гъска! Змия Ас Разцветников Тя е весела, игрива, и е много работлива, а каква е пък чистница.
към текста >>

94. Песен за Девата - Николай Райнов

Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома.
Светлина Я обвива. И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце — и в душата им се ражда любов. Тя е носила Вечния Човек в своето лоно — и от Нейното сърце блика обич към вселената. Всеки, който почита богинята на Обичта, почита — Нея. И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата. Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома. Тя е съкровен трепет на всичко създадено — и диша. Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе. Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси. Тя е светла мрежа, преплела света: в трепета на всеки лавров лист се дочува отглас от Нейната песен. В Нейните коси се смее пламъкът на падащи звезди — и чезне грохотът на разбити светове.
към текста >>

95. Дъщерята на Царя - Николай Райнов

„Но — казва се в песента — не ще налучиш Пътя, ако не донесеш чаша, издълбана цяла от изумруд — и ако твоето сърце няма чиста ведрост на планински сняг.“ …А Дъщерята на Царя е хубава като серафим и очите й са горещи като палящия пясък на пустинята: разтапят всяко сърце и изгарят всяка душа.
За нея няма ни връст, ни старост, както за небето няма ни предел, ни край. Мнозина са дирили Дъщерята на Царя, но не всички са знаели по кой Път се отива при нея. И стар мъдрец с белоснежни коси ми разказваше за два Пътя до нейния дворец: през единия се влиза, а през другия — излиза. И седемнадесет змея, подобни на огнени орли, пазят входния Път. Пред вратата на чертога, дето спи Царкинята, — пред високата желязна врата — има червена ламя — и страшна е силата й: никоя приказка не познава толкова страшна ламя. „Но — казва се в песента — не ще налучиш Пътя, ако не донесеш чаша, издълбана цяла от изумруд — и ако твоето сърце няма чиста ведрост на планински сняг.“ …А Дъщерята на Царя е хубава като серафим и очите й са горещи като палящия пясък на пустинята: разтапят всяко сърце и изгарят всяка душа. И сърцето на оногова, когото е погледнала, тръпне — и премалява — и чезне по нея като гладен лебед. …Но — трябва да обикнеш великото страдание, що разсича живота на две и едната половина избира, — защото тъй ще намериш чашата от изумруд. И — сърцето ти да бъде чисто: да го не мъти тъмен блян, да го не тръска водопад на сласт, да го не пърли пожар на страстна мъка. Но страшни са пътеките на сърцето — и без светилник мъчно се върви. И няма дъно страданието — а до дъно трябва да се изчерпи.
към текста >>

96. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

После се казва, когато падне голям сняг или има нечистотии в града, има един професор - той си е професор с много големи знания, и като стане нужда взема и той метлата и започва да мете лондонските улици, без никой да го кара, без да го заставя.
Събират се една вечер в една от лондонските си квартири революционери от най-различни течения. В една много ранна епоха е имало най-различни разбирания. Главният герой, който е в анархистичен Лондон, отива в един магазин. Магазинът е пълен с най-скъпи работи. Каквото ти потрябва можеш да си вземеш, без да плащаш нищо. После се казва, когато падне голям сняг или има нечистотии в града, има един професор - той си е професор с много големи знания, и като стане нужда взема и той метлата и започва да мете лондонските улици, без никой да го кара, без да го заставя. Ходих на два пъти в затвора. Бях за такива прима акции както ги наричахме ние тогава. Аз имах една руска книга, в която се разказваше за тези прима акции. Под прима акция се разбира нападение на банки, на затвори, убийства на генерал-губернатори в Русия, тогава тя не беше Съветски съюз и във Франция. Стана един атентат в Народното събрание, който го защитиха много интелектуалци... Даже д-р Георги Миркович - първият ученик на Учителя, защити и подкрепи този атентат.
към текста >>

97. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

На 6 октомври вали сняг.
Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в манастира св. Константин, за Синдел с трена (и ново видение). Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан. Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково. 3 октомври... - Скобелово, Борисовград, Папазли, Яхли, Ахматово, Ходжеиново, Кара-изово, Станимака. На 6 октомври вали сняг. С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево. Севлиевио. Тетевен. Камен-дял, Големи у сой, Турски извор, Брусенски ханове, Ауменски ханове, Етрополското лъка, Етрополе. Равна, След Гълъбец Арабаконашкия проход и с.
към текста >>

Пеша, с кон, с кон да им носи багажа, докато пердашат пеша, с пощенски коли, с трен, с параход, с каик през придошлите реки... През сняг и студ, и побои, и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве.
Трето земетресение за последните два месеца. С влак за Ихтиман, с. Ветрен, Панагюрище, Славовица, Аесичево, Юруците, Бяла, Баня, Куртово, Калофер, Доймушлари, Борисово, Голямо село, Търничево, Габарево, поемат за Казънлък през Тулово, и пр. и пр. за Стара Загора. Пеша, с кон, с кон да им носи багажа, докато пердашат пеша, с пощенски коли, с трен, с параход, с каик през придошлите реки... През сняг и студ, и побои, и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве. Земетресения... За колко време бихме направили тази обиколка ние? С вас? От кореспонденцията на Дънов с членовете на Веригата личи, че по това време той вече е поел отговорността на духовен ръководител (т.е. пълен „небесен вестител“): Определено изисква какво трябва да се направи по нареждане на отвъдните сили, дава конкретни оценки на задачите, с които съратниците му трябва да се нагърбят, и сочи недостатъците на работата им. Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат Бога.
към текста >>

98. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Далеч откъм Юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг.
Последвахме го вътре. В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена, местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм Юг, с иглолистни гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и юго-изток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм Юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината из зелени кичури надзъртаха селата Драгалевци и Драгалевския Монастир, още по на изток селата Симеоново, Горубляне, Герман и Искърския пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни, или страшни хора - Дъновистите. А те бяха пред нас. Казаха ни, че на Съборна имало 1460 души.
към текста >>

99. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Вълните на бушуващото море над София се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше.“ Два дена вали сняг.
Все на запад по Княжевското шосе, докато от ляво Витоша и от дясно Люлин започват да се заключват от двете страни на пътя, и стават все по-близки и по-високи, и направо притискат княжевската река. Те се събират на входа на Владайския проход, и ето че си сред дивите баири, склонове, височини и връхчета на шопското царство сякаш, че си на друга планета, а не само на двайсетина километра от столицата. Точно тук по склоновете нарядко са накацали къщите на Мърчаевци. Една от тях е на брат Темелко, който приютява Учителя и настанява наоколо братята, които го довеждат и са се нагърбили да се грижат за него. И пак ще цитирам един от учениците, които го придружават: „Учителят създаде тук малък свят, над който небето беше ясно, слънцето грееше и можеше да се диша свободно. Вълните на бушуващото море над София се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше.“ Два дена вали сняг. Със снега тук е малко по-друго. Всичко изчезва под дебелата му покривка. Къщурките едвам се виждат. Учениците разчистват пътеките. Прибират се за обяд.
към текста >>

100. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И дори споделя тези си мисли по време на някой и друг чай, но щом си разкрие душата, присъстващите започват да си прочистват гърлото с дискретни кашлички и минават на дискусия за ланшния сняг.
- на тяхното си време, на тях както Бог се е изявил. А ние, а нашето вдъхновение, кажи го век по-късно? За тяхна сметка ли ще живеем? Докога ще повтаряме едно и също, едно и също, без да си вярваме? Та не виждат ли тези хора, че младите се оттеглят от методизма, семействата си дори не следват, че науката е минала напред; обществото, правото, инженерството, стопанският живот си имат закони - кого могат да поведат тези чисти червеноврати душици на миналия век с коня си и библията си, дето нищо не знаят за философия, за инженерство, за медицина... Бог ли ще ни лекува и той ли ще строи за нас, като ни е дал медицината и инженерството сами да си се лекуваме и сами да си строим! Трябва знание, за да ни върне младите в редиците на методизма, и Бог не е против знанието, защото, каквото и да е то, то е знание, дадено от Него, и знание, което да усвоиме и разбираме до съвършенство. И дори споделя тези си мисли по време на някой и друг чай, но щом си разкрие душата, присъстващите започват да си прочистват гърлото с дискретни кашлички и минават на дискусия за ланшния сняг. А това не е добре за самочувствието на лъва. Не може да не му се обръща внимание, така както говори умни и добри, и лъчезарни неща. Не му обръщай гръб, защото ще изреве! Така се идва до съкрушителната предколедна статия на Стронг в списание „Кришчън Адвокейт“ в броя му от 22 декември 1853 година: „За Централна теологическа семинария“. За науката и религията (темата на Петър Дънов в първата му книга, след като се връща в България) - че науката и религията вървят в крак и че методизмът трябва да върви в крак или „адио бене пасати!“ - на добър му път към небитието. Сякаш небето се срива! Стронг не намекваше за слабости - назоваваше ги! Не предлагаше промени, изискваше ги! Доказваше, че неграмотни проповедници губеха половината от приелите методизма, и то най- добрите от паството си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.79169583320618