Търсене в текстове за 'Сняг'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 118 резултата в 89 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на слънце.
Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки. И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на слънце. А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично. Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество. В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота. И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие. Тук му е мястото да направим едно късо отклонение.
към текста >>

2. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кости, в който нестинарите са тъпкали жарта дебела една педя цели два часа, като са играели напред назад и „бъркали го с нозе като че сняг".
Той казва още, че нестинарите са вземали огън в шепи и поднасяли на невярващите да си запалят цигара. Кметът на с. Граматиково Тодор К. Бояджиев е виждал нестинар да играе в жарта 10 минути и да бърка огъня с ръце. Той е наблюдавал игрите на селския мегдан в с. Кости, в който нестинарите са тъпкали жарта дебела една педя цели два часа, като са играели напред назад и „бъркали го с нозе като че сняг". В игрите си викали „уф! уф! " или „хи! хи! " Около 1906 год.
към текста >>

3. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вън е мраз, сняг, зима.
Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева.
към текста >>

Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му.
Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза. Аз го усещам.
към текста >>

4. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането.
Причината за измененията на атмосферното налягане се счита влагата във въздуха. Трети елемент, който участвува в атмосферните явления, това е вятърът. По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър. Посоката на вятъра зависи още и от движението на земята около нейната ос. Като съберем и съпоставим в причинна зависимост тия три фактора може да си обясним атмосферните явления доста задоволително. Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането. А северните се спущат на юг, дето от своя страна сами се стоплят, но заедно с това охлаждат тамошния въздух и до известна степен дават валежи по топлите места. Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане. И когато това налягане мине известни граници и охлаждането настъпи, явяват се осадъците. Излишната влага се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата. Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците.
към текста >>

5. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3.
При противоречиви признаци да се преценят най-ясните. Понеже въпросът има голяма практическа важност, то аз ще дам някои по-подробни указания за елементите, по които можем да съдим за близките промени на времето. Най-първо ще се спра на облаците и ветровете. 1. Когато перестите облаци се явят на някоя точка на запад и може да се видят с просто око - скоро ще настъпи буря. И след това най-късно след ден - два продължително лошо време с валежи. 2. Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3. Когато при спадане на барометъра посоката на вятъра не се изменя, то след силния вятър и валежа трябва да се очаква временно затихване, а сетне подновяване на вятъра или бурята с противоположна посока. 4. Ако посоката на движението на облаците не съответствува на посоката на движението на ниския вятър, а се отклоняват надясно, трябва да се очаква разваляне на времето. 5. Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8.
към текста >>

6. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища.
До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш. Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете? - Имахме, момко, двама сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим. На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си. На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си.
към текста >>

7. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Горските птици пред дъжд, североизточен вятър или сняг не кряскат.
При това, 14 пъти жабите предсказали атмосферните промени преди барометъра. През 1894 г. от 63 крякания в 55 случаи имало атмосферни осадъци (83 на сто) и само в 6 случаи, не е имало никакви промени. Според тия данни, Кайгородов счита, че тия крякания на жабите не зависят от атмосферното налягане, което барометърът може да схване. Такава способност имат и някои птици. Горските птици пред дъжд, североизточен вятър или сняг не кряскат. Някои мислят, че това се дължи на това, че насекомите тогава се крият и птицата е принудена да гладува и затова не пее. Но същото явление се наблюдава и със зърноядните птици. После, тук не влияе и студът, защото изолираните птици в кафези със затворени врати стаи и с изобилна храна също престават да пеят и да скачат. Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна. Народът от опитност знае, че петлите са доста точен барометър в това отношение.
към текста >>

Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо.
За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите. Дъждовита пролет ще има ако дивите патки хвъркат високо над земята. Продължителна есен ще имаме, ако лебедите късно тръгват на юг и пр. и пр.
към текста >>

8. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не, искате ли да се обновите, не гледайте, дали вън сняг вали или дъжд, дали времето е облачно или слънце грее.
За да те обичат, ти не трябва да живееш в личността. Личността е живот на листата по дърветата. Каква е тяхната съдба, всички знаете: напролет се развиват, есен окапват, през зимата съвсем ги няма. За всинца ни е необходима една постоянна вътрешна обнова. Не мислете, че за да се обновите трябва да дойдете в съгласие с окръжаващата среда. Не, искате ли да се обновите, не гледайте, дали вън сняг вали или дъжд, дали времето е облачно или слънце грее. За обновяването времето не важи, тъй, както не важи и когато искате да направите някакво добро. Каквото и да е времето вън, направете доброто! Ако е въпрос за растенето, има условия, когато този процес спира, но когато става въпрос за обновяване, за него няма неблагоприятни условия, няма неблагоприятни моменти и часове. „Всякога и постоянно се обновявайте! " Когато говорим за обновяването, разбираме, че други взимат участие в нашето обновяване.
към текста >>

9. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя.
Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо. ІV Възход Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. А най-горе е Гур. Казват, че още никой не е стигнал върха. Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя. За сетен път На-Ну се отправи към върха. Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си, песен в гърдите си и Айя в ума си. И тръгна. Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина. Разнесе се песен – настъпи мълчание.
към текста >>

10. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Макар и в бури, дъжд и сняг!
П. Г. Пампоров В МИР И СВЕТЛИНА На път за най-високия връх, на път за Божия връх - Мусалла: Дъжд, мъгли, студени дни. Да отложа ли? - Не!... Нагоре към върха! Макар и в бури, дъжд и сняг! Дълбоко в душата тихият глас шепне: - Иди, там е толкоз хубаво! Ще бъде ясен ден! Ще бъде слънце и лъчи! Иди! И тръгвам аз в дъжда. Вечер.
към текста >>

11. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА І Витоша. Сняг.
ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА І Витоша. Сняг. Ясно, синьо, прекрасно небе. Топъл пролетен ден. Слънцето обилно лее живи, любящи лъчи. Тревички и цветя се подават изпод шумака - в съседство със снега. Великолепен ден. Пролет.
към текста >>

12. ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала.
На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>

13. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така говори Господ – Духът на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце.
Пампоров Така говори планината Кажи на моите деца в долината: Природата ви създаде свободни души, а вие сами се заробихте да слугувате на външни кумири. Слънцето ви даде лъч от себе си: вие го забравихте и търсите светлината вън от себе си. Господ ви даде любов чиста, всеотдайна като кристален извор. А вие го затрупахте с кал и търсите водата на живота далеч някъде. Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте гробници за вас и вашите братя. Така говори Господ – Духът на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце. Ето, изпращам любовта си и тя ще стопи в своя огън всичко и ще изгрее като Слънце в душата ви. И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви. И ще бъдете синове на Бога – Мощния и Великия – свободни и крилати. И ще обърша всяка сълза, и ще съборя всички затвори, и ще освободя всяка душа. Мир ще царува в сърцата, светлина в умовете и радост в душите.
към текста >>

14. ЛЮБОВ - АМАЛИЯ ВАЙЛАНД Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогава ставам безсмъртна, и душата ми - чист хималайски сняг.
Гърдите ти - почивна поляна при Махабур. Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие. Походката Ти - както на благ и непобедим владетел. Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб. Когато мисля за Теб, идват при мене всичките празници на света. Тогава ставам безсмъртна, и душата ми - чист хималайски сняг. Когато ти ме водиш за ръка, струва ми се, че цяла се прониквам от лъчи и лицето ми грее от щастие. Благословено утрото, когато Те срещнах за първи път; като че ли тогава прогледнах. Вървя, тичам от радост и се питам: „Какво стана ? ” - Да, случи се нещо Никога преди това не 6tme се случило! " Той е тук вече, между нас.
към текста >>

15. ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Боровете са окичени със сняг.
Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар. И ето, върнах се през снеговете. Снежинки се топят по лицето ми. Те се сливат с капещите ми радостни сълзи. Минавам през гората. Боровете са окичени със сняг. Тъмните им стволове горди и благородни под скъпия снежен товар се издигат към небето като молитвени погледи. Спирам се при тях и ги прегръщам. По грапавата им кора остават следи от моите сълзи. Шепна Твоето име, целувам ги благодарна. За мен Ти си празник.
към текста >>

16. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче.
Последните са в празничен вид! Чувствуваш ли радостта на тези цветя, че са могли да разтворят чашките си в тези чисти места ? Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения. Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно-розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове! Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли. Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат.
към текста >>

17. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато пред човека се изпречи планината, с върхове увенчани с лед и сняг, той се запитва: „Какво ли има зад нея?
Въображението на човека се лута из догадки за онова, което е скрито в сърцето на земята, в глъбините на океана. Какво ли има по северния полюс? - се пита той. Как ли вълшебно блести северното сияние, върху ледените обелиски? И тръгва той, за да види. Когато пред човека се изпречи планината, с върхове увенчани с лед и сняг, той се запитва: „Какво ли има зад нея? И крачка по крачка той я преброжда. Когато види вълните на океана яростно да се разбиват о брега, той не се побоя да си зададе същия въпрос и неговият ум заработи, за да намери начин да го преброди. Но след като човекът преброди и планината и морето, ще види, че те си приличат главно по две неща: - по своята необятност и по своята неопетнима чистота. Защото колкото хора и да отиват на планината, те потъват в нея, както водните струи потъват в пустинята. Колкото и сръчно да размахва той своята секира, нанасяйки рана след рана в недрата на планината; колкото и тежкият му крак да проправя прашни пътеки, изпотъпквайки нежните, благоуханни цветя, то след неговото заминаване, природата малко по-малко заздравява нанесените рани и обкичва наново пътеките с цветя.
към текста >>

18. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг.
Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди! При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг. Но какво виждаме по белите склонове на Камен дол? Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска! Що е това? Това е новата прана, която почва вече да приижда! Всяка година по това време почва нейният прилив!
към текста >>

Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица.
Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа! Помогни на по-долните от себе си, наведи се при тях и ги подкрепи и тогава по-горните ще слизат при теб и ще те подкрепят! Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица. Около нас тук-там снежни преспи! Колко е пораснала боровата гора над шосето! След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор.
към текста >>

19. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Над нас величествено се издигат Резньовете, тук-там още покрити с сняг.
Нашият стан е на красива полянка, заобиколена отвсякъде със стройни ели. Още от първия ден изхождам околността, за да се запозная с хубостите на тоя край. На запад горите се прекъсват с обширни полянки, от които се откриват широки хоризонти. Изобилни ручеи прекосяват полянките, идещи от върховете. На югоизток дълбок дол, в чието дъно се спущат водите на мощна река. Над нас величествено се издигат Резньовете, тук-там още покрити с сняг. Това са последни останки, които си отиват. Малко над стана - красива околчеста равна полянка. От тук хубаво се вижда слънчевият изгрев. Тук правим сутринните ритмични упражнения. Още от първите дни с радост посвещаваме един ден за изравняването на тая полянка; едни къртят и търкалят тежките камъни, други пълнят дупките с камъчета и пръст.
към текста >>

20. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това е музиката на капките от топящия се сняг.
Поемаме нагоре. Над нас - снежни преспи. Отиваме при тях. Какво е това? Особена музика долита до нас! Това е музиката на капките от топящия се сняг. Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна симфония. Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия капки са вече свободни! Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота! Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име!
към текста >>

21. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония.
В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен. И бързо и често се менят като в „скерцо" или „алегро", мотивите на времето, на багрите и на свежестта в цялата природа. И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие.
към текста >>

22. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух.
Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове. Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки. В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми.
към текста >>

23. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта!
И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта. Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон. И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки. И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта! И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл. Пролет - ти си слънце, ти си здраве, наш копнеж и вечно нов смисъл в живота! Ние те обичаме от душа, защото си китна и красива и пълна с живот. — Пролет вечна ! Е.
към текста >>

24. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Отдето да грабне сняг вихърът ней го дарява.
И ето закрепна, порасна тя - бялата пряспа. „Царица" се в себе си тихо нарече. „Царица" и малките снежни навън говореха тихо. И в порив да бъдат кат нея, ръце те простряха, и със свойта царица в едно те се сляха. Голямо ù царството беше на бялата снежна царица. Отдето да грабне сняг вихърът ней го дарява. От царство далечно ù пращаха накити чудни, безспирни оркестри ù свиреха денем и нощем, играеха танци мъглите. А ето, че в утро прекрасно пристигна принц светъл. Сияние чудно излъчваше той - кротост и радост. „На моето ледено царство покорен ще бъдеш, му пряспата рече. Не каза ù слънцето нищо, отвори си само сърцето и топло я грейна.
към текста >>

25. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Вън е слънчево, всичко е покрито със сняг.
Те са най-необходимото при всички времена и условия. Те внасят траен смисъл и радост. Достатъчно е да влезе човек в някой рудник, под земята, за да оцени, какво нещо е дишането и въздуха. Представете си слънчев зимен ден, вие влизате с една карбидна лампа в един рудник, там е тъмно, влажно, макар и не студено, задушно, потискащо. Стоите в рудника няколко часа и после излизате на бял свят. Вън е слънчево, всичко е покрито със сняг. въздухът е свеж. Вие неволно почвате да дишате с пълни гърди и една мощна радост ви обзема, тя ви завладява и вие разбирате смисъла на чистия въздух и цената, и красотата на дишането. Така оценявате истински тази първична нужда – дишането. Оценявате дишането правилно, непосредствено, живо. Ето една жива мярка, една красива оценка на нещо неотменно необходимо.
към текста >>

26. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг.
Ала тя има и своите хубави страни. Дивна е белината на снега през зимата. Как упоява тя, извисява човешката душа, внася здраве по земята. Ала страшно и неприятно нещо са мъглите и мразовитите дни няма хубаво в тях. Те крият стихията на зимата в себе си. Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг. Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава. Една приятна радост и свежест изпълва душата. Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата. Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му. Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка.
към текста >>

Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му.
Те крият стихията на зимата в себе си. Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг. Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава. Една приятна радост и свежест изпълва душата. Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата. Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му. Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява. За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска човек да живее тогава. Той не може да забрави приятната болка, когато в зимен слънчев ден диша с пълни гърди свежия въздух до ненасита. Сякаш сърцето ти ще се пукне при такива моменти.
към текста >>

Не могат да се забравят чудните сребърни гори – с натежали клони от бял сняг; звездните зимни нощи, лъчещи от себе си небесна топлина.
Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява. За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска човек да живее тогава. Той не може да забрави приятната болка, когато в зимен слънчев ден диша с пълни гърди свежия въздух до ненасита. Сякаш сърцето ти ще се пукне при такива моменти. Не могат да се забравят чудните сребърни гори – с натежали клони от бял сняг; звездните зимни нощи, лъчещи от себе си небесна топлина. Не може, не може да се забрави хубавото на зимата! Тя сковава, но и събужда вътрешни сили и импулси. Когато бяхме деца, през дългите зимни нощи сме слушали унасящи приказки край огнището. Нещо дълбоко мистично имаше във всичко това. Страхотно бучеше и блъскаше по прозорците и вратите зимната фъртуна.
към текста >>

27. ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Вътрешният израз на любовта представя зимата на живота, когато всичко е покрито с сняг.
Външният начин за изразяване на любовта е чрез светлина и знание. Вътрешният начин за проява на любовта е чрез топлина и доброта. Външният израз на любовта представя лятото на живота, когато външната светлина е голяма. Тогава дните са дълги, а нощите – къси. На тази светлина хората учат и добиват знания. Вътрешният израз на любовта представя зимата на живота, когато всичко е покрито с сняг. Тогава хората влизат в домовете си, палят огън, отварят своите лампи и при тази приятна светлинка и топлинка започват да четат и да размишляват, да обработват и асимилират придобитият опит, така както консумират и храната, която са придобили през пролетта и лятото. Те се съсредоточават в себе си, понеже нима външна светлина, която да ги разсейва. Като им дойде гост, те го приемат, угощават го и обменят с него своят опит, почерпен през дните на външната светлина. Съвременните хора трябва да изучават двете страни на любовта – външната или мъжка, която е свързана с светлината, и вътрешната или женска, свързана с топлината. По този начин те ще разберат, защо съществуват противоречия в живота.
към текста >>

28. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тук сипеи се спускаха надолу, и преспи сняг, кат бели цветове, ограждаха челото на водите, запели химн от векове.
Д. Антонова НА РИЛА От туй небе се сипаха лъчите, по езерото пламваха искри. И тих ветрец прибягваше минутно и къдреше блестящите води. Тук сипеи се спускаха надолу, и преспи сняг, кат бели цветове, ограждаха челото на водите, запели химн от векове. На този връх цъфтеше под лъчите благоуханен цвят. И странници отбиваха се тука да дишат аромат. Край тез води докосваше ги слънце, и в техните сърца, под преспите стопяващи се вече поникваха цветя. * * * На твърдата скала самотно израсло видях нeжно цвeте. Намерило там пръст и влага, извило крехко стъбълце, в обилна, мека светлина то къпе своето лице, и цялото трепти доволно.
към текста >>

29. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Върху земята падат 10,000 метеорити, блясват 6,000 светкавици с гръмотевици и наваляват 850,000,000 тона сняг и дъжд. 22.
Холандия, Източните Индий и британска Малайзия пращат на световния пазар 2 тона каучук. 17. Светлината, излязла от най-близката до земята звезда, от момента в който сте почнали да четете това, за 1 минута е изминала 17,000,000 км, което ще рече, че е изминала път повече от 40,000 пъти по-голям от земния екватор. 18. В Лондон колите превозват 8,000 пътници. 19. В Лондон по градските телеграфни жици се предават по 32 телеграми. 20. В Лондон се пуши толкова много, че се изразходват 136 лири (над 500,000 лева) за тютюн. 21. Върху земята падат 10,000 метеорити, блясват 6,000 светкавици с гръмотевици и наваляват 850,000,000 тона сняг и дъжд. 22. Япония изразходва 3,000 долара (250,000 лева) за военната си експедиция в Китай. 23. 18 литри кръв минава през вашето сърце. 24. Всяка минута един човек в Индия заболява от холера. 25. Всеки 60 секунди в Украйна се изваждате от мините 135 тона въглища. 26. За една минута слънцето губи 300 милиона материя.
към текста >>

30. ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Проповедникът, който слязъл, започнал да търка със сняг премръзналия пътник и го съживил.
Той надали ще оживее. Ако слезем, и ние ще премръзнем". - Аз считам, че трябва да сляза, отговорил първият. - Като искаш, слез. а пък аз ще вървя, да стигна целта. Проповедникът, който слязъл, започнал да търка със сняг премръзналия пътник и го съживил. Същевременно и той се стоплил. Тръгнали тогава и двамата. Не след много те намерили втория проповедник в снега, цял вцепенен от студа. Той бил паднал от коня и премръзнал. Този проповедник не иска да помогне на пострадалия пътник, от страх да не загине, ала не можа да избегне смъртта.
към текста >>

31. ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг.
Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да напълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата влага, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова. Ще ликуват долините ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина. Ще се поздравят Изтокът и Западът, ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира. Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг. Ще се стопят ледовете, ще паднат зидовете на занданите, ще тръгнат, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка, заключенниците. От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост. Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините и ще размърдат тежка снага хилядолетията. През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на обичта. Както посрещнахме в мълчаливо тържество пролетта на годината, така ще срещнем и утрото на дълго чаканата пролът, която ще ни роди отново!
към текста >>

32. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА.,И S. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА КОЗИРОГ Земята е постлана с меката постелка на искрящ сняг.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА КОЗИРОГ Земята е постлана с меката постелка на искрящ сняг. Слънцето бяга между пролуките на сивата облачна покривка и скоро върхът на планината пламва в червените зари на заляза, като че по него е потекла обилна лава. Настъпва мъдроока нощ и по небето се сипят едри, трептящи звезди. Навън утихват фъртуните, а в мълчаливата стая догарят червени въглени. Студена е земята, вковани в ледове са. Водите, в които играеше слънчевият лъч и водното конче, вковани са човешките сърца.
към текста >>

33. МОЯТ ПЪТ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Сняг Вали сняг, хладен като далечните пространства на Всемира.
Планински НОВОЛУНИЕ (поеми) 1. Сняг Вали сняг, хладен като далечните пространства на Всемира. Снежинките безшумно настилат земята и я правят чиста и бела като лицето на покаян страдалец. Накитена като невинна девица е земята, а моите очи плачат, защото тоя сняг не може да покрие нищетата ми и разораните с ралото на горчиво страдание угари на моята душа. Никога не станах толкова бял като снежинките, никога не успях да се окъпя в безбрежната и хладна красота на обновителния дух, защото никога любовта ми не стана по-силна от палещите желания, които шибат като огнени бичове. Земята се покрива с безпределната и кротка чистота на снега, а моето сърце е свито в болеж и страдание. Блестят меките сне¬жинки, дошли от висините, а сълзите ми замрежват погледа.
към текста >>

Накитена като невинна девица е земята, а моите очи плачат, защото тоя сняг не може да покрие нищетата ми и разораните с ралото на горчиво страдание угари на моята душа.
Планински НОВОЛУНИЕ (поеми) 1. Сняг Вали сняг, хладен като далечните пространства на Всемира. Снежинките безшумно настилат земята и я правят чиста и бела като лицето на покаян страдалец. Накитена като невинна девица е земята, а моите очи плачат, защото тоя сняг не може да покрие нищетата ми и разораните с ралото на горчиво страдание угари на моята душа. Никога не станах толкова бял като снежинките, никога не успях да се окъпя в безбрежната и хладна красота на обновителния дух, защото никога любовта ми не стана по-силна от палещите желания, които шибат като огнени бичове. Земята се покрива с безпределната и кротка чистота на снега, а моето сърце е свито в болеж и страдание. Блестят меките сне¬жинки, дошли от висините, а сълзите ми замрежват погледа. Кога ние, бедните човеци, ще престанем да се гледаме победени и смазани? Кога ще се покрие суровата и мрачна степ на нашия живот с тоя бял саван от нашите снежинки?
към текста >>

34. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг.
след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви. А ангелът рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че търсите Исуса разпятия. Не е тука, защото възкръсна” ... Почти със същите думи е предадено събитието и в четирите евангелия. Има известни разлики в подробностите в евангелията на Лука и Йоана, ала те не са важни. Те създават работа на халос на безработни богослови да спорят, кое е по-автентично.
към текста >>

35. СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ, ПРЕДАВА Е. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тук имахме четирите годишни времена: град, сняг, мъгли, дъжд и ето сега имаме усмихнати сини небеса, тихо време и изобилно слънце.
Б. Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ Краят на юни. От десетина дни сме в неръкотворния храм при Седемте Рилски езера. Тук имахме четирите годишни времена: град, сняг, мъгли, дъжд и ето сега имаме усмихнати сини небеса, тихо време и изобилно слънце. Девет часа сутринта. Ние сме край второто езеро. Чува се шумната песен на водите, слизащи от езерата и изобилните преспи. В тая приказна обстановка нова светлина озарява умовете, нови копнежи вълнуват душите. Завежда се разговор с Учителя.
към текста >>

36. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Върху главата му блести белината на искрящ сняг.
На коленете му лежи голямата книга, която бе започнал някога с трогателно равнодушие. Върхът е достигнат, подвигът е извършен, преминал е апотеозът. Познато е кръщението в борбата и това, което е трябвало да стане, е станало. При открития прозорец, в който нахлуват обилните топли лъчи на утринното слънце, седи белокос човек с чист и благ поглед. Той бавно разгръща листата на голямата книга и със спокойна сериозност следи това, което е написано там. Върху главата му блести белината на искрящ сняг. Годините са оставили там белите цветове на своите възторзи и чистата следа на мъдростта. Човекът вече знае, а за да знаеш, трябва да си обходил безкрайните лъкатушения върху земната твърд, въздуха, водата и огъня. Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос човек. Техният опит се чете в зениците като заряща светлина. Каквото да приближиш до него, той го осветлява с обилните лъчи на тоя опит и то става просто и ясно като бяло камъче на морския бряг.
към текста >>

37. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко!
Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко! Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички. Това преживяване на единство траело няколко часа. Такива опитности имал после още няколко пъти в живота си. Друг пример. Един българин разказва: „Веднъж надвечер, есенно време, стоях у дома си.
към текста >>

38. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Когато падне сняг, земята се пречиства.
Чистота има само в ония уста, които могат само разумни слова да изрекат. Чистота има всяко същество, което е във връзка със самата велика „Чистота", с Бога. Затова е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога." Всичко е в състояние да се омърси, но и всичко е в състояние да се пречисти. Когато вали дъжд, атмосферата се пречиства. Когато падне роса, цветята се пречистват. Когато падне сняг, земята се пречиства. Когато тих ветрец повие, умът се пречиства. Когато далечна звезда те привлече, сърцето и чувствата се пречистват. Когато слънцето озари човека, душата намира своята истинска чистота. И само когато Бог живее в човека, делата са чисти. Човек трябва да се чисти!
към текста >>

39. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако праведния човек живее в някоя планина, например, времето ще бъде такова, каквото той желае: ако иска сняг, сняг ще завали, ако иска дъжд или слънце, и бремето ще бъде такова, обаче, ако някой грешник живее на планината, времето ще бъде такова, каквото то желае.
По причина на това, хората се изявяват лоши; туй показва, че те само по воля са лоши, но не и по естество. Често срещате хора, които по вътрешно разположение, по тъй наречената зла воля, не изпълняват и това, което даже за тях самите е добро. Съвременната култура има за задача да проучи проявата на човешката мисъл, да определи понятието човек Човек е съчетание на добродетели, но не и на престъпления. Когато усеща в себе си бушуване на нещо лошо, това показва, че той се е натъкнал на някои лоши черти, наследени от ред поколения. И днес, човек трябва да прави много усилия, да се освободи от лошите наследствени черти, както и от някои животински прояви, докато дойде до положението на истински човек И тъй, дойде ли човек да прояви разумното начало, той ще бъде силен и свободен от всички лоши и низки прояви в себе си. Ако праведния човек живее в някоя планина, например, времето ще бъде такова, каквото той желае: ако иска сняг, сняг ще завали, ако иска дъжд или слънце, и бремето ще бъде такова, обаче, ако някой грешник живее на планината, времето ще бъде такова, каквото то желае. И тогава, той ще се приспособява към времето, а не времето към него. Много екскурзианти, като пътуват по планините, страхуват се от дъжд, да не се простудят. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм.
към текста >>

40. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И отнесе големи парчета лед и много сняг.
ПPОЛЕТ Пролет, първата розова усмивка цъфна на устните ти и земята пробудена потръпна! Вестители, отдавна, ни казаха за тебе. Ето ние сме готови и те чакаме! Пръв вятърът в ледна нощ пропя край прозорците. Донесе топъл лъх от юг. И отнесе големи парчета лед и много сняг. А ближния поток от тогава неуморно бъбри, като палаво дете, играейки си с водите си и с леда. Невен за тебе той разказа нещо. И чисти своите брегове. В градината, в гората смели ранобудничета прозвъниха в една. още бяла сутрин радостната вест за тебе.
към текста >>

41. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат!
Там е Бог! Тя е единствената реална светлина, положителното в всеки човек, единственото нещо, което може да му донесе истинска и трайна радост. Време е ... Било много отдавна ... Във времето ма Св. Илия. Той живеел в планината близо до родното си село. За съвети и помощ идвали винаги при него селяните от неговото село. Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат! Дълбоко се замислил светецът и дълго мълчал. „Неразумна е молбата ви, братя, им казал той, откажете се от такива желания! “ — „Не, настоявали селяните, ти си наш светия, ще идеш да искаш това да ни бъде! Отишъл св. Илия горе на планината, три дни се молил и на третия ден му се явил дядо Господ.
към текста >>

42. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... И в нашата любов границите ще се стопят като пролетен сняг, пушките и топовете ще ръждясат, омразата ще изчезне като дим!
За нас няма „чужденци“, защото всички ние сме части на един единствен народ — човечеството! За нас не съществуват граници — последните са жалки, противоестествени и осъдени на неуспех опити да се раздели неделимото, да се сложи преграда на живота, да се противопостави егоизма и насилието на Любовта, която иде да обедини света! Ний всички сме едно! Ний всички сме братя! Ние се обичаме! ... И в нашата любов границите ще се стопят като пролетен сняг, пушките и топовете ще ръждясат, омразата ще изчезне като дим! На очите, в които по-рано е блестяла омразата, ще се появят сълзи на разкаяние. Ще се преобразят сърцата, научили се само да мразят. Ще се смири неразумната гордост и ще зацарува завинаги любовта. Народите ще си подадат братски ръце, ще се слеят в една пламенна прегръдка, в която ще изчезне всичко, което ги разделя! ... И ще се разтворят тогава портите на Царството Божие на земята.
към текста >>

43. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И този облак не е благодатния дъжд, що Бог ни дава да закърми земята, не — и мекия бял сняг що приютява и затопля семената!
... Ето що завеща преди две хиляди години Христос на своите ученици. Ето що завеща на целия човешки род чрез тях! — Мир ви оставям. Моя мир ви давам! * И днес, събрани тук и там из разните краища на майка земя, нейните синове, учениците на Христа, защото, божем, по-голямата част от хората на земята сме християни, тръпнат от ужас и страх пред голямото зло, що е надвиснало като черен облак, готов да се излее всеки миг над главите им. И този облак не е благодатния дъжд, що Бог ни дава да закърми земята, не — и мекия бял сняг що приютява и затопля семената! Не! Но — облак от който ще се излее огън, кръв и сълзи, който злия човешки гений можа да роди! — Войната! И ровят се чадата Божии в спомени и се питат: — Кога, къде е завещал Бог да се избиват хората, да се изтребват „за благото на отечеството", за благото на народа, за по-голямо добруване, за да се подобри икономическото положение на страната и пр. и пр ... И намират: — Мир вам!
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А умните и гениалните проучват всички съотношения, които съществуват между тези числа и по такъв начин се добират до законите, по които функционира животът във всички органически форми, намират методите, по които човек, ако живее, всичко ще бъде постижимо за него и противоречията ще се стопят като сняг.
Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно. Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията, биологията и пр. за безполезни. Това е така по отношение на него; но всички тези науки допринасят за човешкото развитие; и те имат цена за умните и гениалните. Защото, Онзи, Който е създал света, го е създал по един математически закон - по закона на числата го е създал. А умните и гениалните проучват всички съотношения, които съществуват между тези числа и по такъв начин се добират до законите, по които функционира животът във всички органически форми, намират методите, по които човек, ако живее, всичко ще бъде постижимо за него и противоречията ще се стопят като сняг. Човек е с една глава и има толкова противоречия, ами ако имаше няколко глави, щеше да има още по-големи противоречия. Но според окултната наука, човек сега има две глави, вследствие на което се раждат големите противоречия в живота. Привидно главата е една, но вътре е раздвоена, поляризирана. Ако човек имаше една глава, добре щеше да бъде. Но сега човек има две глави, едната глава е женска, а другата е мъжка.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг.
Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията? Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „ Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „ Каква услуга мога да ти направя? “ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „ Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Минаваме през една голяма пряспа — вечен сняг — твърде стръмна и опасна, и почваме де се катерим по отвесни почти скали.
вече се виждат. Ние вървим по реката. Стигаме хижата която е затворена обе. В края на юни — се отварят планинските хижи разположени близо до Триглав. Продължаваме на горе, Ние сме вече пред грамадните канари — на Крижка канара. Минаваме през една голяма пряспа — вечен сняг — твърде стръмна и опасна, и почваме де се катерим по отвесни почти скали. Почти е невероятно да се изкачим. А пътеката лъкатуши, има железни куки и тел и цели два часа ние се катерихме внимавайки на всяка стъпка. Катеренето е любим спорт в Алпите. Изкачваме се горе на вр. Криж (2410).
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бури, сняг и мраз — ще посрещам само аз.
който го донесъл като китка на калпака си. След туй пък и осмелил се да повика: — Хубава тополке, бяла и висока, аз съм стрък бръшлян до тебе. Малък и невзрачен съм сега, но моля те повярвай ми, че съм способен скоро да достигна твоя ръст. Съгласи се да се съюзим с тебе за взаимопомощ. Ти ще ме подпираш, а пък аз ще те опаша, ще те облека от кореня до върха, да ти стана броня срещу всяка напаст неизбежна. Бури, сняг и мраз — ще посрещам само аз. Ти не знаеш, че от никого не се страхувам. Никому не клатя шапка. Зиме, лете — все зелен, няма втори като мен. Тополата се позасмяла, поизгледала го снизходително, па отвърнала му — бива! Тутакси бръшлянът се навел и започнал де обвива бялата и гиздава топола, а освен това и да забива в сочната й гладичка кора ocoбните си смукала.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора.
В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем съработници на новото, което идва. Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява. И живеели далеч от нашата земя, на друга някоя планета. Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора. Още — пеели чудесно и, за чудо, всякое изкуство идело им отръки и лесно. Ала всички добрини нали се не събират на едно и също място! Отредено било и за мравките едничко зло. Разбира се, потребно пак за техния напредък. Туй е най-красивото в живота: всекиму е дадена задача, разреши ли я — ще скача, сбърка ли я — ще плаче.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По падналия сняг също нямаше никакви следи.
Това може да се постигне само с развитие на чувството на отговорност. И. С и н г е р — Прага Тайнственото Когато бях на около ще: години живеех с родителите си в една къща в Швейцарска Юра. Една нощ аз бях отдавна заспал, когато внезапно се събудих; по същия начин бяха събудени и и майки ми, баща ми и четирите ми сестри, от един силен глас който викаше по име баща ми „Флориан“; след това той бе последван от втори по-слаб и най-после от трети, още по-слаб глас. Тогава баща ми каза: „Това е гласа на Рено (негов приятел. който живееше в Париж), и, ставайки, отиде да отвори вратата, но нямаше никой. По падналия сняг също нямаше никакви следи. Неколко време след това баща ми получи писмо, с което му съобщаваха за смъртта на приятеля му Рено, който бил прегазен от един омнибус и че, преди да умре. той много пъти бил произнесъл неговото име. Й. Йунод Това се случи в Конт. (Приморските Алпи) в 1881 год. Беше неделен ден и аз бях, заедно с всичките си съкласници в църква, дошли заедно с учителя си за неделната литургия.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От два дни вече буря, сняг, дъжд замени прекрасните слънчеви дни.
всички ние сме се събрали в дома на един наш приятел — вън от града, далеч от неговата тъмна и задушлива атмосфера в лоното на природата, всред разкошна борова гора, до красива пълноводна река, близо до морето. Събрали сме се за да посрещнем слънцето в първия ден на пролетта, да посрещнем изгрева на Слънцето на Любовта, което носи живот. Но у всички е тъга. Небето е закрито. Тъмни, мрачни облаци висят. Студено. От два дни вече буря, сняг, дъжд замени прекрасните слънчеви дни. Като че ли нарочно на първия ден на пролетта— силите на тъмнината, на зимата с последни сили се насочват против тържествуващото слънце, против настъпващата пролет. Но пролетта бавно, но сигурно настъпва вече и всички чувстват, че тя е тук, около нас, в нас, навсякъде. Не е ли така и в живота? Когато човек решава да живее нов живот, в чиста, светлина и свобода, силите на злото се обединяват и го атакуват — искат да го задържат на старото. Ако човек е слаб, ако той се поколебае— то действително — за известно време той става жертва, небето на неговата душа се закрива от тъмни облаци, бури вилнеят вътре в него.
към текста >>

Няма студен вятър, бури, сняг, както вчера.
Към 5 ч, излизаме вече в гората — край голямата река. И радост огрява нашите лица. Изток руменее — небето е ясно на изток — и все повече и повече черните облаци отстъпвате. — Като че ли легиони светли ангели разперили огнени крила на светлината — воюват и приготвят царския път на Слънцето! Тържествена тишина. Няма студен вятър, бури, сняг, както вчера. Реката — в огледална повърхности отразява красивото небе на изток, което всеки миг се прелива в нови багри на седмоцветната дъга с меки тонове. Настъпва най-тържествения момент. Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими. Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта. Първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във всичките звезди, в небесните сияния, И в пухкавия сняг и ледните кристали, И в малкия цветец що лей благоухания, И в рояка пчели в полето забръмчали.
— В човека проявен и в мъничкото зрънце И в летний хубав ден и в мразовита зима. Това си Ти, о Лъч навсякъде що грееш; И в нежните цветя, в гори, поля безкрайни На потока игрив Ти в струите живееш — На всяка жива твар разкриваш своите тайни. И във вихрения бяг на морски урагани. В пустинния самум, в беди и мор — несрети И в сълзите дори от мъка насъбрани. И в светлия възторг на всичките поети. Във всичките звезди, в небесните сияния, И в пухкавия сняг и ледните кристали, И в малкия цветец що лей благоухания, И в рояка пчели в полето забръмчали. От всички най-добър, що моят дух познава Със образ най-красив във слово и във дело, Не си ли Боже Ти, кой мене посвещаваш, И който даде сила на моят дух и тяло? И ето Тебе днес, възпява мойта лира С възторг неизразим и песни вдъхновени, Които в този миг душата ми побира И праща ги на Теб. на Теб благословени! И както в утрин час росата се въздига И лекичко хвърчи по сините лазури — Така и моят глас до Тебе да достига О, чуй ми песента през облаци и бури! Олга Славчева БЪРЗАНЕТО Характерен белег за хората от днешния век е бързането.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане.
Когато наближава пролет много кокичета цъфтят. Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета. Настъпва пролет и за човечеството. Тия духовни движения са ранобудните кокичета, първите цветя на Великата Пролет, която иде. Нека се радваме и с още по-голям жар заработим в себе си, да се калим и устоим на предстоящите ни изпитания и дочакаме красивия ден на Пролетта. Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане. Топлото, пролетно слънце ще го стопи и за цветята ще настъпи благоприятно време, ще дойдат добри условия. България. В гр. Варна братята работят добре и енергично. Освен редовните публични и школни събрания те се събират два пъти седмично да учат музика, разучават се песните, дадени от Учителя, на четири гласа. Пеят и свирят под диригентството на брате М. К.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Замръзнала пара излиза от силно уморените коне, от топло дишащите им муцуни, през рохкавия сняг звънят подковите о камъните, и всички така се блъскат, и, Господи, така му се иска да си хапне, макар какво да е там, и така изведнъж го заболяха пръстчетата.
Никога още не беше виждало то нещо такова. Там, от дето беше дошло, нощем имаше такъв черен мрак, един фенер свети на цялата улица. Дървените низки къщурки се затварят с капаци; на улицата, щом се мръкне — няма никого, всички се затварят по къщите, и току почнат да вият цели стада кучета, стотици и хиляди от тях вият и лаят цялата нощ. Но затова пък там бевше и така топло, даваха му да яде, а тука — Господи, да имаше как да си хапне! И какъв трясък и гръм е тук, каква светлина и люде, коне и файтони, и студ, студ! Замръзнала пара излиза от силно уморените коне, от топло дишащите им муцуни, през рохкавия сняг звънят подковите о камъните, и всички така се блъскат, и, Господи, така му се иска да си хапне, макар какво да е там, и така изведнъж го заболяха пръстчетата. Край него мина пазител на реда и се завърна, за да не забележи момчето. Ето пак улица — ох, каква широка! Та тука навярно ще ги смачкат; как всичките викат, тичат и вървят, а пък светлина, светлина! А това какво е? Ух, какво голямо стъкло, а зад стъклото стая, а в стаята дърво чак до тавана; това е елха, а по елхата колко светлинни, колко златни книжки и ябълки, а наоколо пък куклички, мънички кончета; а из стаята тичат деца, напети, чистички, смеят се и играят, и ядат и пият нещо.
към текста >>

54. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Остава юг — цветята, Де всичко растне, зрей, — Отива към земята Де вечно сняг владей.
Говорят си цветята Вълшебен свой език И будят във душата Копнеж красив, велик: Невинност, дружба, верност, Любов и чистота! — И жизнерадост, нежност И сила в’слабостта! А розата неспирно За щастие шепти И прави все по-силно Сърцето да тупти! * * * Сънувах принц всемощен Как с’дигнато чело Върви под зрака нощен На звездното небо. Видел едно сияние Далеч на север той По него във мечтание Живота губи свой. Остава юг — цветята, Де всичко растне, зрей, — Отива към земята Де вечно сняг владей. Върви из път страхотен През бездни, върхове, — Замислен и самотен Без мисъл да се спре. Но облаци покриха Лазурний небосвод; — Мъгли се там явиха Пред смелия му ход. И всред пустиня ледна, Всред гъстата мъгла, Той сила сбра последна В’борба със буря зла. Но падна в борбата Затрупа го снега! — Смути се мен душата От болка и тъга.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И слънце да те грее, И сняг да те вали, И буря да те брули, Обвит да си в мъгли, * Ти,винаги изправен Над всичко пак стоиш, Висок си, ненадминат И царствено блестиш!
За да се изчисти кръвта на човека по естествен път. изисква се най-малко десет поколения чист живот. (из лекциите от Учителя: „Големи и малки придобивки“, год. VII, том II) ВЪРХЪТ Висок си ти, изправен, В небе чело опрял. В простора, ширините Ти погледа си взрял! * И слънце да те грее, И сняг да те вали, И буря да те брули, Обвит да си в мъгли, * Ти,винаги изправен Над всичко пак стоиш, Висок си, ненадминат И царствено блестиш! Д. Антонова ПРОШКА Отпусна Бог десницата Си свята И пак благослови народа свой. Усмихнати над нас са небесата Полъхна мир и отдих и покой. * Просветна се на хоризонта вече, Зари разливат блескави лъчи слънцето пристига отдалече Тържествен химн навсякъде ечи . . . * Че дълго време тъмно бе небето, Закриваха го облаци и мрак.
към текста >>

56. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като си отпочинах, изкачих се по-нагоре и напълних една чеше със сняг — имаше сняг тогава — и я запих добре.
— Не може, казва ми пак с вътрешния глас, не бива да се застояваш, ще ти застине кръвта и няма да ти е добре. . . Най после стигнахме. Братята запалиха огън, сестрите сложиха чайниците. Аз си облякох сухи дрехи и ми дадоха да изпия няколко чаши гореща вода, които се видеха като балсам на изморената ми душа. Като си отпочинах, изкачих се по-нагоре и напълних една чеше със сняг — имаше сняг тогава — и я запих добре. И когато после се завърнах живо и здраво в къщи, децата не искаха да ми повярват, че съм се изкачила чак до горе. Тогава им показах канчето с останалия в него сняг. Гледаха и пак не можеха до повярват, толкова чудно им се виждаше. Но от после, когато почнех да ходя често, разбраха че наистина съм ходила и тогава. И тъй полека леке, всичката болест си отиде незабелязано, че дойде ден днешен и други болни хора да мога да лекувам.
към текста >>

Тогава им показах канчето с останалия в него сняг.
Най после стигнахме. Братята запалиха огън, сестрите сложиха чайниците. Аз си облякох сухи дрехи и ми дадоха да изпия няколко чаши гореща вода, които се видеха като балсам на изморената ми душа. Като си отпочинах, изкачих се по-нагоре и напълних една чеше със сняг — имаше сняг тогава — и я запих добре. И когато после се завърнах живо и здраво в къщи, децата не искаха да ми повярват, че съм се изкачила чак до горе. Тогава им показах канчето с останалия в него сняг. Гледаха и пак не можеха до повярват, толкова чудно им се виждаше. Но от после, когато почнех да ходя често, разбраха че наистина съм ходила и тогава. И тъй полека леке, всичката болест си отиде незабелязано, че дойде ден днешен и други болни хора да мога да лекувам. Всичко е от Бога чедо. Ами я разкажи ни за мечката гдето те плашила — молим я ние.
към текста >>

Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе?
„Братство“ и „Frateco“ (есперантски орган на движението), често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което а България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия Божието Слово не ще се върне нл- зад, без да пренесе своя плод. Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха по крити с бял саван, и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Неистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране.
към текста >>

57. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такава е съдбата на всеки човек, който заради външното, заради материалното, бързопреходното, заради това, което се стопява като пролетен сняг, се отказва от съществената идея, от високия идеал, от истинския смисъл на живота си.
Пампоров Лъчи от „Изгрева“ (продължение от бр. 179) – Л. Лулчев Характерология (връзката между носът и челото) Книжнина – Сеятел Смисълът на живота Улисани в шума и грижите на всекидневието, ние, хората, често пъти, ако не винаги, забравяме същественото в нашия живот. Увличаме се, отдаваме по-голямата част от вниманието си на неща маловажни и така гоним миражите, илюзиите на живота, докато един ден, когато е вече късно, разберем, че животът ни е отишъл напразно, че нямаме никаква съществена придобивка в него, че вместо чисто злато, ние държим. в ръцете си прах и мъгли. Такава е съдбата на всеки човек, който заради външното, заради материалното, бързопреходното, заради това, което се стопява като пролетен сняг, се отказва от съществената идея, от високия идеал, от истинския смисъл на живота си. Богатство, слава, почести, хорско внимание и уважение, хубаво ядене и пиене, власт и амбиции, това с неща, от които нищо не остава в края на живота ни, това със само стимули, които ни карат да действаме, да се трудим, да правим усилия, но те не са и не могат да бъдат цел и идеал на живота ни. Те не дават никакъв съществен плюс в баланса на живота ни. Същественото в живота на човека е това, което той е направил за своето духовно повдигане и съвършенство, и за повдигането и усъвършенстването на другите. Същественото в живота на човека, това са жертвите, усилията, които той е направил в името на един висок идеал, на когото той трябва да посвети живота си. В реалния баланс на човешкия живот, най-малкото духовно постижение, най-малкия напредък по-пътя на вътрешното съвършенство, тежи по-вече от милиони килограми спечелено злато.
към текста >>

58. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Върховете на планините още бяха покрити със сняг и така нареченото езеро „Сърце“ беше още в лед, а в долината цъфтяха дивни цветя и летяха някакви особени сини пеперудки, също като в приказките.
Животът в братството ни даваше дивна духовна храна от сутринта до вечерта. Обширно знание, превъзходна музика на разни инструменти и дълбоко мистически, старинни песни изпълняха и украсяваха живота ни. В юли отидохме в планините. О, Великий Боже, какви изгледи се откриваха пред нашите погледи; върхове високи до 3,000 м. кристално чисти езера и многочислени извори и реки се лееха и течаха от едно езеро в друго. Върховете на планините още бяха покрити със сняг и така нареченото езеро „Сърце“ беше още в лед, а в долината цъфтяха дивни цветя и летяха някакви особени сини пеперудки, също като в приказките. Бели облаци, като могъщи лебеди, изплуваха тържествено и се изгубваха някъде в пространството. Въздух чист, атмосфера Божествена. У всички — възвишени чувства. Забравено е всичко светско. Дивни по своята красота бяха изгревите на слънцето.
към текста >>

59. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нейните върхове са покрити още със сняг, а някои от прозорците й — езерата, са още замръзнали.
До нея се издигат грамадни исполини. Колко е велико и красиво там! Тия върхове се високо издигат в духа на човека и подемат неговата мисъл към безкрая. Да си представим например, че един стълб се издига високо над нас 2-3000 метра. Такова нещо представлява тая планина. Нейните върхове са покрити още със сняг, а някои от прозорците й — езерата, са още замръзнали. Върховете й едвам се виждат от низините. Те са далечната наша цел — да заживеем по височините във вечната чистота. Те ни говорят за високи идеали, дават ни подтик към велики дела и висши стремежи. Често върховете се покриват с бели мъгли, а така също не рядко те изплуват над тях като острови, когато паднат мъгли в низините. Тогава, каква красота се открива пред погледа на ония, които са на височината — обширно, море с най-различни багри.
към текста >>

60. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хиляди певци, милиони певци, поточета, струи, капчици, всички пеят в хор под ръководството на великия капелмайстор.| Пеят дивната симфония на великата любов, пеят песента на всеотдайната обич, която слиза долу в долината на живота, за да носи сила и здраве: „Ние идем от небето като благодатен дъжд и бял сняг.
С К. В храма на природата На юг скалисти върхове със снежни преспи. Към север красива долина с борова гора, ливади, пасбища, поляни. Кристално чист поток тече пенливо надолу, бърза, бърза и пее чудна песен. Това не е песен, а симфония. Хиляди певци, милиони певци, поточета, струи, капчици, всички пеят в хор под ръководството на великия капелмайстор.| Пеят дивната симфония на великата любов, пеят песента на всеотдайната обич, която слиза долу в долината на живота, за да носи сила и здраве: „Ние идем от небето като благодатен дъжд и бял сняг. Ние извираме в чисти, кристални извори на Любовта, защото ние сме самата любов. И затова бързаме в долината, за да занесем сила, здраве и живот на цветя, треви, животни и хора, на всички същества, ние носим свежест, радост и благо. Ние сме носители на чистотата и чистим всичко. И когато извършим своята служба, ние се вливаме във великото море, във великия океан и оттам отново пречистени и крилати се издигаме към небето като светли ангели на Любовта, за да извършим още веднъж великото тайнство на всеотдайната жертва. Капки, снежинки, поточета, реки, езера, морета и океани, това сме ние, служители на великата чистота, служители на великата Любов, слезли на земята да послужим с радост на Божиите чеда.“ Рила, 19.
към текста >>

61. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат.
Престана ли за миг да грее слънце? * Той дойде кротък между нас и рече: Деца, обичайте се като братя, във извори сърца си превърнете, да блика вечно там водата жива. * Какво празнуваме, когато тъпчем един свещен, един завет възвишен ? Какво празнуваме, когато спи н стене, заробено в заблуди, в грях, сърцето? S. КЪМ ДЕЦАТА На някои места у нас съществува една жестока традиция между децата-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те — децата, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника. През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат. Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове. Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега. Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина. О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания. Към вас, малки братчета, които изтребвате по този начин птиченцата, без да съзнавате, че вършите с това голямо зло, отправям тоя зов.
към текста >>

62. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Веят бури, веят хали, Тръпне майката земя; Сняг се сипе на парцали, Там на завет аз стоя.
статиите за „Паневритмията“ на Б. Боев в кн. 2 — 3 от 1935 год. и кн, 7 — 8 от 1937 год. (сп. „Житно зърно“) Житно зърно Безропотно покорих се На великата съдба, — в черната земя явих се В непрогледната тъма. * Веят бури, веят хали, Тръпне майката земя; Сняг се сипе на парцали, Там на завет аз стоя. * Спре снега, но дъжд захвана . . . И наквасено цяло — Страшна мъка ме обхвана От нечувано тегло. * Но в земята размекчено, Скрита сила — нов живот Там усетих, най-смирено, И сънувах чуден плод. * Топла влага окръжи ме, Ей изчезна ми скръбта, Нова сила оживи ме, Силата на Пролетта!
към текста >>

63. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Низините бяха побелели от падащия сняг.
Дълго слушах. Звуците сякаш ме понесоха високо, високо. Струваше ми се, че физически не съществувах. И стана ми ясно това, което скоро бях чел в книгите на великия Учител: че за музикалното образование на децата е необходимо те да бъдат водени край горички и поточета, за да слушат техните песни. Колко скоро минава времето, когато си при хубавите неща! Низините бяха побелели от падащия сняг. Зачудени птици прехвръкваха търсейки прибежище за близката нощ, а тук таме вкупом стада последвали овчаря си се прибираха към кошарите си. И аз, след като не намерих думи, с които да благодаря на природата за всичко това, което видех, чух и усетих, с вътрешно мълчание и благоговение прибрах раницата си и тръгнах към града. Тръгнах обновен физически от пресния въздух, обновен духовно от онова, което не знам как де нарека. Вървях и все търсех поне дума да изкажа благодарността си. И действително, човек трябва да благодари за такива минути на душевен живот.
към текста >>

64. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казват: Ще се стопи всичкият сняг и лед и къщите ще бъдат потопени.
И хората не знаят от къде иде тя. Снегът сега се топи. Навсякъде едно безпокойствие. Голямо наводнение става сега. Но хората не знаят какво ще стане. Казват: Ще се стопи всичкият сняг и лед и къщите ще бъдат потопени. Нивите ще бъдат добре наторени и ще има ядене и пиене в изобилие. Всички ще ядат и ще пият и братски ще живеят под своята смокиня. 17 неделна беседа, от Учителя. държана на 23 януари 1938 год. София — Изгрев Прозрение Души страдални, тъжни, изнурени Всред хаос, бури и борби, Ний днес се вслушваме, възрадвани, смирени, Във нежни звуци от тръби.
към текста >>

А главата и космите му бяха бели, като бела вълна, като сняг и очите му като пламък огнен.
И от това гледище когато говорим за планетите в Космоса, подразбираме динамизиране на известни качества в Словото. Гениално е предал тази идея великия посветен евангелист Йоан в първата глава на откровението. Ето как описва той тази велика тайна: „Бидох в изстъпление духом, и чух зад себе си глас голям като от тръба който говореше: Аз съм Алфа и Омега, първи и последен. И обърнах се да видя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видех седем светилници златни. И всред седемте светилници видях едного подобен Сину Человечески, облечен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс. А главата и космите му бяха бели, като бела вълна, като сняг и очите му като пламък огнен. И очите му подобни халколиван, като в пещ нажежени, а гласът му като глас на много води. И имаше в дясната си ръка седем звезди. И Словото му казва: „Напиши това що си видял и което е и което има да бъде след това — тайната на седемте звезди и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви. И седемте светилника, които си видел, седемте църкви са.“ Същата идея както видехме е предадена и във видението на Хермеса, защото реалността в своите основи е неизменна и вечна.
към текста >>

65. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тайнствените следи по тибетския сняг — П.
Панчев. 6. Йодът в природата — П. Б-в. 7. Вътрешната топлина на земята — К. Григоров. 8. Тайнствените следи по тибетския сняг — П. Николов. 9. Старините на Баалбек — А. Маркович. 10. Спят ли рибите — Д. Папазов. 11.
към текста >>

66. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често между земята и небето се носят бели като сняг облаци, и като величествени кораби плуват в това обширно и безбрежно море.
И колко красива и грациозна е тя! Тук, на планината, в тоя чист въздух и много слънце, човек се намира в истинското царство на живата природа. Жива е тя, защото всичко в нея говори. И върховете, и скалите, и водите, и вятърът. Застанеш до извор или водопад и неговите води ти нашепват чудни неща, за смисъла на живота, за красотата, за неговите пътища и пр, А небето, тоя син връшник, който ни захлупва отгоре, колко е красиво, особено нощно време, когато се обсипе с безброй светли точки. Често между земята и небето се носят бели като сняг облаци, и като величествени кораби плуват в това обширно и безбрежно море. Това са мисли на висши същества. Това е писмо от разумния свят. Това е живо писмо. Всеки облак има специфична форма, която изразява символи. Чрез тях ни говорят съществата.
към текста >>

S РИЛА, КОГАТО ПРОГОВОРИ1) Рилският лагер от далече По Коледа има сняг на всякъде.
Живият пример е най силен и дава най-големи резултати. Рила, 7. VIII. 1938 год. Седемте езера — Бъбрекът Хлябът От слънце и земя, от бисерна роса, от пролетен зефир и тих дъждец безспир, при труд благословен под зной, лазур и мир ти раждаш се обилно за всички на земята, о, хляб насъщний наш! * Бъди благословен, о слънчев, житен хляб, кат извор чист, красив на мисъл и живот, бъди благословен за мир и за любов, и вечно бодра песен разнасяй по света, о, хляб насъщний наш! S РИЛА, КОГАТО ПРОГОВОРИ1) Рилският лагер от далече По Коледа има сняг на всякъде. Тогава никой не говори за него. Но снежната преспа над челото на китката ливада през август е интересна гледка, която пълни сърцето на туриста с добре осъзнавана гордост. Той рови с ръката си мократа пазва на преспата и не знае какво име да тури на сложните чувства, които го обземат. Но ето, там около второто езеро, изостанали множество снежни преспи. Забравени от слънцето снежни купчини, бялнали се самодоволно срещу августовското слънце.
към текста >>

67. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Постлан със сухи листа и покрит с преспа сняг.
Ямбол К. В. ПОСРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТТА На една малка полянка, в брестовия храсталак, живееха три скромни тревици. Те не се грижеха за своето облекло. Бяха голички, като еднодневно птиченце. Храстът не беше голям, зла за тях бе достатъчен. Постлан със сухи листа и покрит с преспа сняг. Понякога в него влизаше и някое насекомо, изпълзявайки някъде от земята. когато се постопляше за малко. Понякога долетяваше някой врабец или врана се спускаше на близкото клонче. Една сутрин тревиците се пробудиха рано и почнаха да разказват една на друга какво са сънували. Сънувах, каза първата, че сън затворена в някаква кутийка, по-малка и от най-малката мравка.
към текста >>

68. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заради твоята чистота и безкористие, заради твоята готовност за саможертва, ти не ще слезеш в низините на земята, а в нейните шеметни върхове, където вечерния зефир ще ти разкаже чудни приказки и белия сняг ще ти напомня за твоя произход.
Всички го погледнаха с очи пълни с любов. — Аз ще сляза и ще обитавам в най-суровата, в най-неблагоприятната част на земята и ще върша великата работа, предназначена за мен, макар да е най-тежката, най-трудната. Нека хората видят и разберат урока на недоволството. Аз искам да покажа на хората тази проста истина — каза моя брат. — Да бъде благословен твоя подвиг, — се чу гласът на Всевишния. Заради твоята чистота и безкористие, заради твоята готовност за саможертва, ти не ще слезеш в низините на земята, а в нейните шеметни върхове, където вечерния зефир ще ти разкаже чудни приказки и белия сняг ще ти напомня за твоя произход. Ти ще обитаваш скалите на девствените и шеметни планини. Ти ще бъдеш велик пионер в мощното строителство на земята. Твоята работа ще бъде безшумна, ала грамадна, защото имаш героично и пламенно сърце. Твоя говор за ония които могат да слушат, ще бъде дивна поема, на която всеки знак крие дълбока мъдрост. Благословени, които ще могат да разчетат твоята проста, но велика книга, написана по шеметните скални върхове, където ще се разстилаш като вълшебен килим!
към текста >>

69. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

векове са като мигове отлитнали, и сякаш вечността Ти вплиташ, и нови вечности зовеш * Въз глава Ти тръснало е сняг времето, че побеляха власи Ти.
П л а м е н __________________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Дето любовта цари, там има вечен, постоянен прилив на енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека. Група чужденци на Рила Група чужденци, които прекараха това лято в летния лагер на Всемирното Братство в Рила. ПЛАНИНАТА За Тебе дни, години. векове са като мигове отлитнали, и сякаш вечността Ти вплиташ, и нови вечности зовеш * Въз глава Ти тръснало е сняг времето, че побеляха власи Ти. а край Твойто чело се разнасят облаците — мисли в смел набег. * А под Твойте склонове, бърда, любовта Ти бликнала в поточета нанадолу радостно клокочат равнината жадна да поят. * За живота сякаш Си дори глуха, а живота в Свойте пазви като нежна майка Ти запазваш, на цветя, на камъни, гори. . . * Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето; на живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари.
към текста >>

* Късен сняг отрупал една заран беше всеки цъфнал клон изред и стопил се още на обед беше доста цветове попарил * Другите останали по клони пролетното топло слънце грее че пчелица мед да събере, после прецъфтелите оброни.
* Аз виждам: един последен, властен порив на злото, руши, раздира — на кървави бразди земята. Един всесилен, всевластен порив от небето разпалва нетленната искра, в сърцата на всички конто си рекъл: да ся начало на Твойта слава и величие! * О, иде края на царя на таз земя! Затова на всички викам, да бъдем винаги готови, да смъкнем тежките окови, и в сияйний ден на свободата, да грейне всекиму в душата Любовта Божия — великий дар награда за теглата! Ек. ЯБЪЛКАТА Ябълка в овощната градина пролетта разцъфнала се бе и под туй променливо небе с колко мъки трябваше да мине. * Късен сняг отрупал една заран беше всеки цъфнал клон изред и стопил се още на обед беше доста цветове попарил * Другите останали по клони пролетното топло слънце грее че пчелица мед да събере, после прецъфтелите оброни. * Но кога усети в цветни пазви новия и крепнещ малък плод радостта й нямаше ни брод, нито с думи може се изказа . . . * В колко бури в колко много мълнии ябълката трепна не веднъж, но слънцето и летен едър дъжд със обилен сок плода напълни. * И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и чудесен. Ал. Г.
към текста >>

70. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

София — Изгрев БЕЛИЯТ ЛАГЕР Огромни гъби по хълма белеят — на езерния сивокамен бряг и в огледалната вода синеят тез чудни хижи от платно кат сняг.
Кажете: Господи, спри за малко, ще по-правим погрешните си, ще изпълним Твоята воля! Това е, което се изисква от нас. Любовта е постижение на всичко в света. Из беседата, държана от Учителя на 24. IX. 1939 год. София — Изгрев БЕЛИЯТ ЛАГЕР Огромни гъби по хълма белеят — на езерния сивокамен бряг и в огледалната вода синеят тез чудни хижи от платно кат сняг. * Минават сенки, прелети орлица над бялото и приказно село и в езерото нижат броеница, трептяща като звездно колело. * През туй вълшебно селище протича сребристия ръкав на езера — във неговата гладкост цвят наднича: о, то било чаровница — сестра! * Къде ли бърза тя в тревата росна? Виж, мерна се в ребрата на върха: лети като сърна победоносна и гони висините на духа. * По нея, във молитвен ход, и други изкачват стъпала под звездопад ... И техните очи са теменуги и те ще бдят с Учител белобрад.
към текста >>

71. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял.
да се сприятелят и братски да започнат да живеят. И ние, които ги гледаме с противоречие, нека пожелаем да дойде по-скоро светлината, да обикнем живота, който Бог ни е дал и наредил. Да станем всички добри служители с всичката пълнота, че каквато работа да започнем, да я вършим с любов. Това е новото, което трябва да вършим сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 12 ноември 1939 г. София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал. * Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел. * Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата.
към текста >>

* Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал.
И ние, които ги гледаме с противоречие, нека пожелаем да дойде по-скоро светлината, да обикнем живота, който Бог ни е дал и наредил. Да станем всички добри служители с всичката пълнота, че каквато работа да започнем, да я вършим с любов. Това е новото, което трябва да вършим сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 12 ноември 1939 г. София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал. * Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел. * Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата. която носиш за земята със заднебесния предел.
към текста >>

* Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал.
Да станем всички добри служители с всичката пълнота, че каквато работа да започнем, да я вършим с любов. Това е новото, което трябва да вършим сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 12 ноември 1939 г. София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал. * Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел. * Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата. която носиш за земята със заднебесния предел. Ал. Г.
към текста >>

* Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел.
Това е новото, което трябва да вършим сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 12 ноември 1939 г. София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал. * Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел. * Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата. която носиш за земята със заднебесния предел. Ал. Г. Върхът За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали и сякаш вечността Ти вплиташ и нови вечности зовеш.
към текста >>

* Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял.
Из беседата, държана от Учителя на 12 ноември 1939 г. София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал. * Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел. * Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата. която носиш за земята със заднебесния предел. Ал. Г. Върхът За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали и сякаш вечността Ти вплиташ и нови вечности зовеш. * Въз глава Ти тръснало е снег времето, че побеляха власи Ти, а край твойто чело се разнасят облаците — мисли в смел набег.
към текста >>

* Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата.
София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал. * Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел. * Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата. която носиш за земята със заднебесния предел. Ал. Г. Върхът За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали и сякаш вечността Ти вплиташ и нови вечности зовеш. * Въз глава Ти тръснало е снег времето, че побеляха власи Ти, а край твойто чело се разнасят облаците — мисли в смел набег. * А под Твойте склонове, бърда, любовта Ти, бликнала в поточета, нанадолу радостно клокочат равнината жадна да поят.
към текста >>

72. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из неделната беседа – 10 декември 1939 г.) Слушам ли те аз (стих.) – Елвилюри Сняг (стих.) – Петър Д.
Радев Слънцето влезе в съзвездието на овена – С. И. Дерал Зов за пробуда (стих.) – И. Карагьозова „Отче наш, дай ни мир! “ – Тодор Попов Словото на Учителя. Права и вярна любов. (из неделната беседа – 10 декември 1939 г.) Слушам ли те аз (стих.) – Елвилюри Сняг (стих.) – Петър Д. Стрежев Мир със себе си – Ст. К. За словото – Д. Станев Астрология. (продължение от бр. 256) – Влад Пашов Новата култура – Нейчо Г.
към текста >>

Те принадлежат към „зимната“ цивилизация, която си отива, и ще си отидат заедно с дебелия лед и сняг на личния, класов и национален егоизъм, който те са подържали с такова упорство и ревност.
Ние няма да привеждаме доказателства, че новият живот, който се възвестява на човечеството, и който ще настъпи като пролетта, неизбежно ще дойде. Ще напомним само факта, че и материалисти, и идеалисти отдавна се борят с разни средства за събаряне на стария ред, който е станал вече непоносим и се стремят всеки по своему — да въдворят един нов ред, почиващ на повече човещина и справедливост. Хората от разните течения и социални категории си представят тоя нов, бъдещ строй, най-различно, като предлагат и различни средства за неговото осъществяване. Колкото и да са различни, обаче, схващанията на хората за бъдещия ред, в тях има нещо общо: всички искат да бъде той справедливо — да няма политически и икономически потиснати хора; политическите правдини и стопанските блага да бъдат общи за всички. Разбира се, ако новият живот, който се очаква да дойде, не е илюзия, илюзия е да се очаква, че той ще бъде възцарен от днешните държавници, дипломати и водачи народни. Те принадлежат към „зимната“ цивилизация, която си отива, и ще си отидат заедно с дебелия лед и сняг на личния, класов и национален егоизъм, който те са подържали с такова упорство и ревност. Тези, които ще донесат новия живот в света, които ще въдворят новия ред, с други. Те с души на пролетта, а не на зимата. Те са слънчеви човеци, а не земни. Те носят обилен живот, светлина и свобода на човешките души и ще внесат онази нова култура, чийто девиз, според Учителя ще бъде: Живот за всички, Светлина за всички. Свобода за всички Г.
към текста >>

Елвилюри СНЯГ Рано всред полето на живота.
* Както Бог звездите пали във нощта. Тъй на мен в гърдите будиш обичта. * И тогаз пораствам толкова голям, че със дух опасвам Божий звезден храм. * Влизам в минерала, блясвам син кристал, дишам през метала и димя в сантал. * Вия се в топола, цъфвам ален крин, стигам до Престола: внедрям там рубин. Елвилюри СНЯГ Рано всред полето на живота. Млад сеяч застана, Помоли се кротко И да сей захвана. * С пълна шепа хвърля Той зърната златни, Жадно ги поемат Нивя благодатни * Редом в полето широко Сей, сеячо, семе, Че в земята топла Плодна сила дреме! * Труд те чака днес и утре, Работа усилна. Но ще бъде лятос Жетва обилна. Петър Д.
към текста >>

73. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До топящият се сняг под лъчите на топлото слънце цъфти син минзухар.
(Заедно бяхме с бр. П. Камбуров, който носеше и кавала си). На другата сутрин потеглихме към връх Мазалат. На хижата пихме по няколко чая и потеглихме. Поляните бяха украсени от невидимата ръка на Природата с безброй много цветя — син минзухар, синчец и др. До топящият се сняг под лъчите на топлото слънце цъфти син минзухар. Целите поляни покрити като килим с цветя. Градинки, градинки, безброй много градинки на невидимите обитатели на планината. На другата нощ преспахме на Узана. Там намерихме познати. Присъстваше една група хористи от Г. Оряховица.
към текста >>

Израсни във нашто братство, руменей сред сняг!
за сърцата — чест. * — Здраве, сила е богатство! бодри пеем в хор. Нека да пребъдем в братство като бор до бор. * — Здраве, сила е богатство, мост към всеки бряг. Израсни във нашто братство, руменей сред сняг! * Здраве, сила е богатство В нашите гърди. Щом си клон от бяло братство, Здрав навек бъди! * —Здраве, сила е богатство! е то нов Псалом: Пей го с глас в любимо братство, сам, в гора и дом * Здраве сила е богатство! весел, мощен, благ.
към текста >>

74. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преспи сняг, може и вълци да го нападат — през гора се минава, но трябва да иде, няма как.
Интересно е да се наблюдава движението на махалото при различното положение на ръката. Обикновените фото-снимки, правени по най-модерен начин — телефотография и пр. запазват макар и много по-слаби, всички характерни излъчвания на личността. ГАВАЗИН Събра поп Танас доста пари — и сребърни, и златни, и бакърени — пълна торба — чужди, черковни пари, и рече да ги занесе на владиката в Търново, както си му беше реда ката година. Сред зима. Преспи сняг, може и вълци да го нападат — през гора се минава, но трябва да иде, няма как. Па застана пред кандилото, замоли се пред светата майка Богородица, на св. Никола, на св. Георги, на св. 40 мъченици, да му бъдат предна и задна стража. Проясни се лицето му, успокои се тревожното му сърце.
към текста >>

Събота, януарий, студ, сняг виелица. Вървят.
В единия дисаг баба попадия бе сложила самун хляб, суденце с ракия, подпиперена солена сланина, половин суджук, а в другия — торбата с парите. Мустафа му помага да сложат дисагите върху седлото. Но вижда той, че единият дисаг тежи като олово, а другия — лек. Дедо поп се огледа, па отиде под навеса и донесе от там голям камък и сложи в по-лекия дисаг.— Така те се изравниха, и дедо поп се качи на коня. Мустафа го последва, отби се у дома, взе си коня и препусна след него. Събота, януарий, студ, сняг виелица. Вървят. Минаха селото, поледения друм, ето ги в гората. А тя отрупана със сняг. Клоните увиснали до земята, натежали от белина. Ха тоз завой, ха другия, полека . . .
към текста >>

А тя отрупана със сняг.
Но вижда той, че единият дисаг тежи като олово, а другия — лек. Дедо поп се огледа, па отиде под навеса и донесе от там голям камък и сложи в по-лекия дисаг.— Така те се изравниха, и дедо поп се качи на коня. Мустафа го последва, отби се у дома, взе си коня и препусна след него. Събота, януарий, студ, сняг виелица. Вървят. Минаха селото, поледения друм, ето ги в гората. А тя отрупана със сняг. Клоните увиснали до земята, натежали от белина. Ха тоз завой, ха другия, полека . . . Поп Танас напред, Мустафа след него. Клонете ги шибат и изронван по гърбовете им големи фъндъци сняг.
към текста >>

Клонете ги шибат и изронван по гърбовете им големи фъндъци сняг.
А тя отрупана със сняг. Клоните увиснали до земята, натежали от белина. Ха тоз завой, ха другия, полека . . . Поп Танас напред, Мустафа след него. Клонете ги шибат и изронван по гърбовете им големи фъндъци сняг. Върви дедо поп мисли си какво да купи на попадията, на децата, колко му се падат от треби, унася се като в дрямка. По едно време, чува той че се цъка след него. Веднъж, че дваж. Обърна се, що да види!? Косата му се изправи на главата.
към текста >>

75. -

Някога преди години през голяма зима и дълбок сняг, наши хора с Учителя са тръгнали за Мусала, но поради дълбокият сняг.
Погледни там колко борове има на високото, но вода нали няма там? “ Вижда ми се някак чудно, че макар и в малкото дете, душата разбира и оценява красотата! Тук-там се подават букети от жълти планински цветя, по нататък буйно трева смесена с ароматни теменуги. Както вървим пред нас се изпречва голяма скала. Колко е грамадна, казвам аз. Някога преди години през голяма зима и дълбок сняг, наши хора с Учителя са тръгнали за Мусала, но поради дълбокият сняг. не са могли да продължат по нататък, спрели са тук, запалили огън, отпочинали и се върнали обратно, ни разказал моя брат. Продължаваме. Пред нас все нови и нови гледки, една от друга по-хубави, се откриват всеки миг. Идваме до чешмичката при мостчето. Правим обяд, отпочиваме добре и поемаме отново. Не след дълго, в далечината съзираме Мусала — различаваме наблюдателницата и пирамидата на върха.
към текста >>

76. -

През месец януари падна голям сняг.
В 1928 год. падна люта, тежка зима. През лятото бай Нено не можа да спечели достатъчно пари за да си набави всичко необходимо за през зимата. С онова, което бе припечелил, едва можа да набави някой неща от първа необходимост, предимно храна, облекло. Книги за четене и хартия за писане, тъй като през свободното време бай Нено пишеше доста сполучливи стихове, но той бе забравил, че трябваше да набави 1 — 2 кубика дърва за отопление. През месец януари падна голям сняг. Настана силен мраз – до 30 градуса под нулата. Всичко живо се бе изпокрило в жилищата си — около топлите соби, а бай Нено без клечка дърва се свиваше денем и нощем под юргана. Какво да се прави?! Най после той реши де отиде в близката гора да си събере малко дърва. Взе едно въже и брадвата и отиде.
към текста >>

77. -

Любовта към хората прилича на следната картина: вън е студено, сняг, буря, стягате си воловете да идете.в Балкана, дето прекарвате 1 — 2 часа.
— Нищо повече. И чудно е, хора, които поддържат, че са излезли от Бога, да казват, че не могат да любят Бога. А колко естествено е за детето да люби майката. Тази любов е толкова естествена, толкова проста! Аз ще ви дам едно изяснение в какво се състои Божията любов и в какво — човешката любов. Любовта към хората прилича на следната картина: вън е студено, сняг, буря, стягате си воловете да идете.в Балкана, дето прекарвате 1 — 2 часа. Натовариш колата, докараш дърва в къщи, но ръцете ти измръзват. Туриш тези дърва на огнището и казваш: много приятно е! А, дръвца, дръвца, хубаво нещо е да ги имаш! Това е човешката любов. Но тези дърва изгарят.
към текста >>

78. -

Но когато слънцето стопи всичкия сняг на повърхността на земята, мислите ли, че то е направило някакво престъпление?
Най-малките добри мисли, кои дойдат, желанията, които идат, условията, които се да ват, — никога да се не противиш да изпълниш волята Божия. В Божественото човек никога не се измамва. В Божествения порядък няма никаква лъжа. Ако един човек дойде във вашия дом и всичко ви тръгне напред, мислите ли, че този човек е лош? Ако някой дойде в дома ви и всичко ви тръгне назад, има нещо, в което може да се съмнявате. Но когато слънцето стопи всичкия сняг на повърхността на земята, мислите ли, че то е направило някакво престъпление? То е превърнало бялата материя във вода, да напоява всички растения. Тия блага слънцето със своята топлина ги раздава на всякъде и всяко растение приема толкоз, колкото му трябва. Казвам; всички ония блага, които са наслоени като лед и сняг в нас, всички те трябва да се стопят от Божествената любов и да се раздадат на всички живи същества. Ние складираме нашите богатства като ледници, като наша собственост и някъде ще ги продадем. Житото продаваме, дрехите продаваме, това продаваме, онова продаваме докато и нас продадат някъде.
към текста >>

Казвам; всички ония блага, които са наслоени като лед и сняг в нас, всички те трябва да се стопят от Божествената любов и да се раздадат на всички живи същества.
Ако един човек дойде във вашия дом и всичко ви тръгне напред, мислите ли, че този човек е лош? Ако някой дойде в дома ви и всичко ви тръгне назад, има нещо, в което може да се съмнявате. Но когато слънцето стопи всичкия сняг на повърхността на земята, мислите ли, че то е направило някакво престъпление? То е превърнало бялата материя във вода, да напоява всички растения. Тия блага слънцето със своята топлина ги раздава на всякъде и всяко растение приема толкоз, колкото му трябва. Казвам; всички ония блага, които са наслоени като лед и сняг в нас, всички те трябва да се стопят от Божествената любов и да се раздадат на всички живи същества. Ние складираме нашите богатства като ледници, като наша собственост и някъде ще ги продадем. Житото продаваме, дрехите продаваме, това продаваме, онова продаваме докато и нас продадат някъде. Аз поддържам в света новото. Новото иде без продажба. Новото иде без лъжа.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита!
Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява. Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката. И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото. Мислим, че хиромантията върху такава основа има толкова право, колкото напр. предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.). Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита! Хиромантът върши същото. Той наблюдава явленията по ръцете, сравнява ги с добитите от опита типични форми, вади от това заключения за отговарящите на тези форми качества на характера и пресмята произтичащите от тях възможности за по-нататъшния живот. Във всеки случай, изучването на палмистрията, т. е. на тълкуването по линиите на дланта, представлява за мислещия наблюдател толкова поука и интерес, че само по тази причина може горещо да се препоръча, ако дори това му послужеше само за весело прекарване на времето, без да се разработва като сериозна наука. Да разгледаме сега ръката по-близо (обикновено се взема лявата ръка).
към текста >>

А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините.
Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното.
към текста >>

Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими.
Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години.
Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за политиката на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси. По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги. Някои от компанията изказаха предпазливи съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години. „Извинете, господа, че си позволявам да се вмесвам в разговора Ви,“ каза той след учтив поздрав. „Вие говорите тук на една тема, която извънредно много ме интересува. Аз сам съм едно живо доказателство за това, че ужасните вълнения могат действително да упражнят върху човека онова физическо влияние, върху което вие всички се съмнявате“. Думите му възбудиха у нас най-голямо любопитство. Ние му сторихме место на масата си, и след като той седна, всички едногласно настояхме да ни разкаже, какво се е случило с неговите бели коси.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От тогава косите му побелели като сняг, и има в столицата даже хора, които помнят същия младолик човек с побелели коси й мустаци.
VI на списанието за внезапното побеляване на косата на един доктор, който бил нападнат от някой разбойник, вързан и хвърлен под трена, за да бъде смазан, но се спасил. В София живееше преди 15 години един германец, който беше гавазин при тогавашната германска легация. Същият, преди да постъпи на тая длъжност, бил е моряк в германската марина. Тогава той бил 22 — 24 годишен. При едно нещастие на морето, той е останал през цялото денонощие на открито море, и благодарение на предпазителен пояс, най-после бил е спасен от една рибарска гемия. От тогава косите му побелели като сняг, и има в столицата даже хора, които помнят същия младолик човек с побелели коси й мустаци. Съобщава : Ш-к. * Цифри и писмени знакове в ириса на окото. Още през 18. век прочутият очен лекар Жак Дариел твърдял, че бил намерил в окото на една селянка, в околността на Руан, некакви писмени знакове, които той прочел на латински: „Post Mortem“. За друг случай съобщава Д-р Тенон, също известен очен лекар.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят.
Тогава той си позволява да упражнява пълна тирания върху духа на детето, той го подчинява на своите желания. Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота. След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението. Продължителността на тези времена на спокойствие и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване. През времето на почивката, обаче, родителите би трябвало да бъдат освободени от всички искания от страна на техните възрастни деца. Така е при птиците и при животните в гората, само човешките майки не са сигурни, че ще бъдат освободени от грижите за порасналите си деца, додето изнемощеят и, съвсем изсмукани, паднат в гроба. А те би трябвало да бъдат свободни, пак тъй свободни, както са били свободни като момичета, преди да станат майки.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат.
Подобен на лунните лъчи, трептящи над водата, наистина такъв е живота на смъртния: знаейки това, предостави да се извърши потребното. Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда. Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата. Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат. Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете. Той иде с маслиново клонче в ръка. С факела на свободата. Иде, иде Агнето на Мира. * * * Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е открил също така, че трябва да разтрива измръзналите си части със сняг, а изгорелите да облекчи с топло.
Такава бе римската медицина. Затуй Сенека не отричал силата на природата, но Галиени се отличил с пълно отрицание на хипократската формула и е установил правилото на противоположните средства. От тогава мнозинството от лекарския свят живее с този абсурд на Галиени, насочено да противостои на природата, да подчини нейните усилия. В тая система, ако организмът, за да се бори по-добре с микробите, които са го нападнали, и за да засили действието на своята фагоцитоза, повишава температурата си и става трескав, лекарят се бори не против микроба, а против покачването на температурата чрез очистителни, кръвопускане, повръщане или, при съвременниците, чрез фенацетин, аспирин и пр., които са понизителни и изстудителни вещества. Колко по-смислено постъпва селянинът, който в подобни случаи взима една гореща тизана и се сили да вдишва! Той е открил също така, че трябва да разтрива измръзналите си части със сняг, а изгорелите да облекчи с топло. Правилото на Галиени е разрушително: един болен има ли захарна болест? Вмеcто да церят дробът му, хранят го с месо и го убиват с ацетонемия, за да премахнат захарната болест. Това е алопатията. В строг смисъл на думата, тя се ограничава да бъде съвсем палиативна; това е игра на продажба ново за старо, за да се премахнат или маскират досадните симптоми, каквито и да са последиците от това. Отровени от галиеновата алопатия, медицинските знания от тяхното време не са позволили на алхимиците от средните векове да осъществят Великото терапевтическо Дело.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това ще бъде, например, циркулацията на водния елемент на планетата; така атмосферните пари се изливат върху земята във форма на дъжд, сняг и пр., те донасят живота и движението навред, дето се простират, после като се превърнат пак на пара, те се издигат в атмосферата, за да паднат изново.
Фиг. 15. Организаторската сила на съществата или на частите на нещо цяло, според законите на хармонията и йерархията, чрез тониране на силите, с цел да се определи двойното статическо и динамическо равновесие на едно същество, за да се осигури съвършеното функциониране на всичките му органи (15). В всеки природен организъм, това е нервното влияние или аналогичната функция, които позволяват комбинирането и играта на живите сили. Силата на живота, която определя всички кръгообръщения в Космоса, както и във всяко организирано същество (16). Това е циркулацията на лимфата, на кръвта, на нервния флунд и, освен туй на телуричните и други течения в планетата, на ветровете, реките, и пр. Това ще бъде, например, циркулацията на водния елемент на планетата; така атмосферните пари се изливат върху земята във форма на дъжд, сняг и пр., те донасят живота и движението навред, дето се простират, после като се превърнат пак на пара, те се издигат в атмосферата, за да паднат изново. Фиг. 17. Това е силата за поглъщане на съществата, която определя привличането на всичко, полезно за живота и което им позволява да се снабдяват с материалите, необходими за съществуването им и пълното им развитие (17). В известен смисъл, тя е и строителна, центростремителна и материализираща сила, която определя формите, като управлява натрупването и сцеплението на молекулите. В този смисъл именно, кабалистите правят от числото 9 символ на раждането, понеже това число съответства на развитието на метафизическото същество чрез формата. Нулата, като цифра извън-реда Като приключваме редицата на цифрите, ще кажем няколко думи за нулата.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

насам през две вечерни то от 5 до 8 часа вечер започвало нещо да хвърля разни предмети в спалнята им стая и другаде, като камъни, дървета, разни железарии, сняг и пр.
Лично наблюдавани действия на един дух. (Препис от протокол). Преди няколко дни, жителят на с. Долна-Ръжана, Горно-Лисинска община Босилеградска околия, Станчо Джокев се оплакваше навред и пред всекиго, че от 21. октомври 1899 год. насам през две вечерни то от 5 до 8 часа вечер започвало нещо да хвърля разни предмети в спалнята им стая и другаде, като камъни, дървета, разни железарии, сняг и пр. Отварял заключен ковчег и изнасял из него разни дрехи, някои от които пак намирали подир няколко дни, а някои никак не намирали. Удрял снаха му Звезда с дървета и др. и един път от такова удряне й нанесъл тежка повреда на едната ръка. Джокев казваше още, че стреляли във време на тия проявления с пушка, махали със секири, коси и др., но пак неможели да премахнат причината им, понеже причинителят бил невидим и неусетим. Според мнението на едни, туй било вампир, а според други — дявол.
към текста >>

Този камък беше овалян в сняг.
се върнахме в старата къща, дето беше дошъл и свещеникът. Влезнахме веднага в спалната стая, дето имаше запалена печка, запушихме тютюн и се разговаряхме. В това време се извърна в един ъгъл на стаята едно шише, което беше пълно с ракия, и ние веднага предложихме да запалят лампа и затворят прозорците, които имаха дървени капаци. Лампата запалиха и затвориха прозорците и вратата. Тъкмо в 5 часа 7 минути се издигна един камък откъм прозореца и падна до крака на Д. Момчилов. Този камък беше овалян в сняг. Веднага из друг ъгъл на стаята долетя друг камък до краката на Н. Стоев, и ние тримата със свещеника изтръпнахме от страх и само се доближавахме до печката. Почнаха на различни страни да хвърчат камъни, дървета, црепове от подницата, сняг и др. и от страх помолихме свещеника да направи веднага водосвет. Почна се водосветът от 51/2 ч.
към текста >>

Почнаха на различни страни да хвърчат камъни, дървета, црепове от подницата, сняг и др.
Лампата запалиха и затвориха прозорците и вратата. Тъкмо в 5 часа 7 минути се издигна един камък откъм прозореца и падна до крака на Д. Момчилов. Този камък беше овалян в сняг. Веднага из друг ъгъл на стаята долетя друг камък до краката на Н. Стоев, и ние тримата със свещеника изтръпнахме от страх и само се доближавахме до печката. Почнаха на различни страни да хвърчат камъни, дървета, црепове от подницата, сняг и др. и от страх помолихме свещеника да направи веднага водосвет. Почна се водосветът от 51/2 ч. и през това време дойде едно шарено перо на трапезата, дето стоеше паницата с водата, което идеше из един ъгъл по водоравна посока, без, обаче, да имаше течение на въздуха или каквото и да е движение. Никакво движение нямаше през време на водосвета. Щом свършихме водосвета, влязоха при нас в 6 часа кметът, Здравко Момчилов и фелдшера Юрдан Костадинов, които били дошли по-рано, но чакали в зимника дано видят там явлението.
към текста >>

Те бяха предмети от различен вид: камъни, дървета, похлупаци от гърнета, 2 ножа, ябълки, мъниста колкото броеници, счупено пищовче, говежди рог, парчета от подница, сняг на топки и много други.
Щом свършихме водосвета, влязоха при нас в 6 часа кметът, Здравко Момчилов и фелдшера Юрдан Костадинов, които били дошли по-рано, но чакали в зимника дано видят там явлението. — Щом влезнаха те, веднага пак почнаха да хвърчат разни предмети Тогава кметът отиде до един ъгъл и почна да удря с камшика насам нататък, и разни предмети падаха по стаята. На един рафт (поличка) имаше едно счупено кандило (светило) и то дохожда и удря в срещуположната стена, без да се вижда кой хвърля, и ние всички присъстващи пазим мъртва тишина и гледаме само да видим, кой пуска предметите, но никой нищо не забеляза. Хвърлянето продължаваше до 7 часа 15 м. Всички неща, които хвърчаха по стаята, ги събрахме на едно място до печката. Те бяха предмети от различен вид: камъни, дървета, похлупаци от гърнета, 2 ножа, ябълки, мъниста колкото броеници, счупено пищовче, говежди рог, парчета от подница, сняг на топки и много други. Събраните неща бяха тъкмо 24. По време на хвърлянето не беше ударен никой от нас, а бе ударен веднъж един от синовете на домакина. В 8 часа и 15 м. отидохме да проверим запечатания ковчег и намерихме: конецът скъсан, печатът върху катанеца няма, дъсчицата, която е върху дупката на катанеца, няма, а катанецът заключен пак. Д. Момчилов отключи ковчега и намерихме дрехите разбъркани; саята, която нарочно турнахме, бе изхвърлена на 2 крачки от ковчега, и книгата, на която се бяхме подписали, бе изхвърлена на сред стаята.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичко покрито със сняг.
И тая душа ни говори, тя ни разкрива своя вътрешен мир. Всека извивка на стъблото и клоните ни разкрива преживяванията на тая душа. Цялата картина завладява зрителя, събужда у него съответно настроение. По този начин, като че ли целата природа е жива, зад всичко видимо е душата: видимите форми са неин израз. 3) Сърна, проводена от стрела. Всичко покрито със сняг. Надалеч снежни планини. Каква хармония наоколо в цялата природа! При тая хармония колко груба изглежда ръката, която е пробола сърната! Какво грубо нарушение на мировата хармония от човека! 4) Селянка, облегната на една ограда.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При тях всичко ще се превърне на лед и сняг, и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък.
Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не може да се насажда в света по тоя начин. Такива факти съставляват най-голяма съпротива. При тях всичко ще се превърне на лед и сняг, и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място, в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, то остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други, тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема, или: „Който има, ще му се придаде, а който е на Северния или Южния полюс, и това, което има, ще му се отнеме". За сега, Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете, и за това последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека.
И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня. А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня. Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.55479598045349