Търсене в текстове за 'Сняг'

На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра.
В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна. Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август. Участниците в екскурзията са 450-500 души. Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец). Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг. Никой не се разболява, макар че повечето били с летни дрехи. Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул.
към текста >>

Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг.
Участниците в екскурзията са 450-500 души. Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец). Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг. Никой не се разболява, макар че повечето били с летни дрехи. Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително.
към текста >>

2. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Така, на един 22 март беше завалял дълбок сняг.
Учителят каза: "По-добре без сигнали. Те трябва да са будни и да следят." После продължи: "Вие, музикантите,- трябва да се разпределите на групи. Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава - да види какви подобрения могат да се направят, Това се отнася и за тези, които свирят." Понякога, на 22 март - деня на пролетта, който е празник на Братството, утрините биваха ясни и слънчеви. Но понякога бяха мразовити и снежни. Така, на един 22 март беше завалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега по поляната, за да може да се играе, а ние оркестрантите свирехме под навеса до един мангал. Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите пръсти на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си. Тогава казах: "Колко хубаво ще е при такива случаи на мразовити дни да имаме един грамофон, а Паневритмията да е записана на грамофонна плоча." "Не! - каза Учителят. - По-добре е живо свирене".
към текста >>

3. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Имаше дълбок сняг.
Изминаха четиридесет и пет години оттогава. Ние преживяхме много, а вие, следващите поколения, ще проверите верността на моите думи. Не само ще ги проверите, но и ще прецените истинността на тази епоха. А ние я преценихме така, както трябва. Времето беше студено. Имаше дълбок сняг. Много народ бе дошъл от всички краища на страната. Много други хора, които Го уважаваха и почитаха, дойдоха да се сбогуват с Него. Тялото на Учителят, в бели дрехи, бе поставено в салона. То престоя пет дни, без да замирише. А сам Той, както бе казал с последните си думи преди заминаването, че е завършил една малка работа за Бога, бе отминал в света на Светлините.
към текста >>

4. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето.
И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето. В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията. Единият изсвирва един мотив, другият ще Му отговори. Чуваха се и акорди от единия, а после - от другия. Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни.
към текста >>

5. 5_17 Идилията и брат Георг и Куртев

А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна.
"Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя.
към текста >>

6. 5_22 Сламената шапка и общественот о мнение

Пък е зима - сняг до колене и виелица.
Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. А това обществено мнение не беше много блогоприятно - нито за Учителя, нито за Братството. Но те бяха решили да придружат Учителя. Вземат кола, тогава файтон, и идват навреме. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него.
към текста >>

7. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе.
Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама.
към текста >>

8. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

А в София тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг.
Този, който печаташе, бе есперантистът Атанас Николов, а се печаташе в печатницата на Сава Калименов в Севлиево. Там излизаше на есперанто вестник "Фратецо" (Братство). Този служител-есперантист е дежурен в пощата на телеграфа този ден и трябва да препредаде подадените при него телеграми. Но му съобщават, че телеграфната връзка между София и Москва е прекъсната. В Украйна имало много снежни бури и телеграфната линия била повредена. А в София тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг. Затова телеграфистът-есперантист не се учудва много на прекъсването на връзката и на натрупаните непредадени телеграми пред него. Изведнъж връзката се възстановява от Москва му съобщават, че може да предава телеграми. Той посяга с дясната си ръка към купа от телеграми и взема първата, която е върху купа и която случайно му попада. Можел е да вземе и друга телеграма. Но ръката му взима онази, която е адресирана до Георги Димитров.
към текста >>

9. 5_56 Времето на Доброто и времето на Злото

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Беше завалял сняг.
Ние бяхме свикнали с такива отсъствия на Учителя, знаехме от опит на "Изгрева", че при такива случаи Учителят Го няма, че Той отсъствува, че има някаква важна работа в другите, непонятни за нас светове - в Духовния и Божествения свят. Ако някой случайно по непослушание се вмъкваше в стаята на Учителя, заварваше Го строг, вглъбен в Себе Си, седнал на стол. Чуваше думите на Учителя: "Рекох, сега имам работа! " И напускаше виновно стаята. След три дни Учителят излезе на терасата. Беше завалял сняг. Той беше с балтона и с бял шал около врата. Махна с ръка и каза: "Свърши се времето на Злото! Започва времето на Доброто. Досега все Доброто е служило на Злото, но отсега нататък Злото ще служи на Доброто. Този, който е решил да прави Зло, късно се е родил.
към текста >>

10. 9_02 Божият огън и Силите Господни

Нощта беше тъмна и започна да вали сняг на едри парцали.
Накладохме големи огньове и около тях прекарахме нощта в песни, молитви и малко дрямка. На сутринта, преди зори, потеглихме към върха. Водеше ни брат Георги Радев. Повечето от братята и сестрите си имаха фенерчета. Когато потеглихме, всеки си запали електрическото фенерче и по пътеката се образува верига от светулки, която се движеше нагоре по стръмното. Нощта беше тъмна и започна да вали сняг на едри парцали. Силна гръмотевица отекна и над нас започна да святка. От силното наелектризиране на атмосферата косите и главите ни започнаха да стават светещи. От косите ни излизаха искри като при запален бенгалски огън. Някои се разколебаха и се върнаха обратно в хижата, начело с брат Белев. Когато се разсъмна, ние бяхме вече на върха.
към текста >>

11. 42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА

падна голям сняг.
Но да отида първо в Ст. Загора, да продам зелето си, което съм отработил." Отидох и продадох зелето. През месец октомври заминах за колибата на братското лозе в Търново. Прекарах зимата, а лятото посрещнах събора. През зимата на 1922-23 г. падна голям сняг. През цялото време работя на братските лозя. Пръсках, копаех и режа. Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора. През всичкото си време съм мечтал за братска комуна. Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни.
към текста >>

Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора.
Прекарах зимата, а лятото посрещнах събора. През зимата на 1922-23 г. падна голям сняг. През цялото време работя на братските лозя. Пръсках, копаех и режа. Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора. През всичкото си време съм мечтал за братска комуна. Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата.
към текста >>

12. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа.
Стаичката беше много скромна. Нямаше антре. От стаичката отвориш вратата и излизаш вън. Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа. Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено. Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата?
към текста >>

13. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Спали сме с Него по планините зиме, при сняг, при дъжд, при студ и пек.
Ние не сме Го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот. Спали сме с Него по планините зиме, при сняг, при дъжд, при студ и пек. Учителят даде подтик на туризма като явление у нас. Тогава ни се смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме. По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка.
към текста >>

14. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в студ и дъжд, но не съм имал случай тя да ми се оплаче.
Не се уплаши от никого. После когато стана гонението срещу Братството и аз бях хвърлен в затвора, тя бе безстрашен човек. Издържа на всички опасности. Нейното добро и крепко сърце издържа. Ние сме били в планината с нея при най-лоши условия. Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в студ и дъжд, но не съм имал случай тя да ми се оплаче. Издържа на всичко. Прекарали сме мъчни положения. Притесняваха я и я атакуваха хора отвън, но тя държеше здраво. Беше силен човек отвътре, а отвън беше витка, нежна, но издръжлива. Не се прекърши и устоя на борбите, които аз водех.
към текста >>

15. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Падна хубав сняг, нов сняг.
Даже повечето време си стоеше в стаичката. Не приемаше. И така един път случи се, че Учителят три дни не излезе. Тези три дни не прие никого. Живееше в стаичката си. Падна хубав сняг, нов сняг. Всичко стана чисто, бяло. Къщичките, които бяха ниски сякаш се загубиха под снега. В един хубав зимен ден на 1944 г. времето е ясно, слънцето грее, Учителят излиза от стаята си. Беше възбуден, беше с разрошена коса.
към текста >>

16. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Беше студена зима с дебел сняг.
Хасково, който е мой роден град. След това служих като лекар в артилерийско отделение, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия. Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е. Уа 25 декември 1944 г. влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София. Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен. До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти". Господин ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес. Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци.
към текста >>

17. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи.
„Опълченска" 66 в дома на Гумнерови, където и живееше. Салон нямаше. Една малка стаичка препълнена с посетители, но Учителят беше намерил изход. Той сядаше до отворения прозорец и от там говореше. Слушателите бяха отвън под прозореца и в градинката, а ние младежите бяхме най-отзад - прави. Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи. Тогава въодушевени от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори. При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни. На един от нашите братя - Петър Камбуров особено провървя. Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец. При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата.
към текста >>

18. 43. НЕВЪЗМОЖНОТО ЗА ЧОВЕКА

Учителят се усмихнал, посочил към Витоша още покрита със сняг и казал: „Ако ви накарам да изчистите снега от Витоша колко време ще ви вземе това и може ли да го направите?
43. НЕВЪЗМОЖНОТО ЗА ЧОВЕКА Един брат запитва: „Учителю, как да разбираме думите: „Това, което е невъзможно за вас, за Бога е-възможно". Учителят се усмихнал, посочил към Витоша още покрита със сняг и казал: „Ако ви накарам да изчистите снега от Витоша колко време ще ви вземе това и може ли да го направите? А Бог като прати топлия вятър, ще изчисти снега за един ден. Туй което е невъзможно за вас, за Бога е възможно." През нощта духна топлия вятър и разчисти снега от Витоша. Братът гледа и се чуди. „Стопи се снега, това го видях и разбрах. Но как ще промени Бог хората?
към текста >>

19. 132. СНЕГЪТ В МЪРЧАЕВО

Учителят мълчи, нищо не говори, а навън зима, сняг дълбок.
132. СНЕГЪТ В МЪРЧАЕВО Идва един брат в Мърчаево и разправя на Учителя какви мъчнотии, какви лишения, какви незгоди е имал. Учителят мълчи, нищо не говори, а навън зима, сняг дълбок. След малко Учителят става, излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несрети. А Учителят мълчи, работи, чисти снега от пътеките. " Като очисти пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него, и му се оплаква и му казва: „Може да си отивате, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва, пристига в София. На следващият ден му съобщават, че най-голямата пречка е изчезнала и е назначен на работа.
към текста >>

20. 139.БУРЯТА В РИЛА

Но в първите дни на месеца се разрази такава буря, такава виелица и сняг, ще отнесе някои от палатките, а снегът все трупа и трупа.
БУРЯТА В РИЛА Август месец е най-топлият през годината. Слънчев. Но в първите дни на месеца се разрази такава буря, такава виелица и сняг, ще отнесе някои от палатките, а снегът все трупа и трупа. Приятелите са смутени, уплашени. Отиват при Учителя. Учителя си седи в палатката. Казват Му: „Учителю, отиват палатките, какво ще правим в тази виелица? " Учителят излиза зад палатката си, застава прав, протяга дясната си ръка, прави движение, произнася думи и бурята спира.
към текста >>

21. 68. БАБА КОЦА

А на вън е студ, мраз и сняг.
68. БАБА КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева. Той живееше с майка си, баба Коца на ул. „Веслец", до гарата. Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода. Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг. Пеехме на четири гласа и то от ноти. Всички бяхме започнали да учим пеене и можехме да четем нотите. Що песни изпяхме при баба Коца и що вряла вода изпихме при нея не може да се опише. Всички бяхме на една възраст, бяхме в Младежкият Окултен Клас, другарувахме и живеехме неразделно. Чудни бяха тия младежки години.
към текста >>

22. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица.
към текста >>

Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса.
А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук!
към текста >>

Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса.
Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда.
към текста >>

23. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя.
После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения. Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа.
към текста >>

24. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Бе паднал нов сняг.
Които са на работа не идваха, а онези, които са свободни. На този лагер сме прекарвали много хубави дни. Хубавият братски живот там се разгърна във всичката си пълнота. На тези поляни излезнахме една зима. Снегът беше дълбок до колене. Бе паднал нов сняг. И мъгла, бяла зимна мъгла, че като си проточиш ръката не можеш да видиш върха на пръстите си. Все пак излезнахме на поляните, нак-ладохме огън, възварихме чайниците си. По едно време Учителят взе трима млади, силни хора. И аз бях между тях. И тръгна през снеговете.
към текста >>

25. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг.
Действително изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма да ги забрави. На това място сме живяли хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот. Учителят обичаше да идва тук каквото и да е времето. Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг. Обаче никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни. Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше. Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади. Иначе бе трудно за изкачване. Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри.
към текста >>

26. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

Когато около езерото „Сърцето" снеговете съвсем се стопят, защото към южните му склонове и стръмнини има преспи, които траеха дълго, дори до нов сняг, Учителят ги погледна и каза: „Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра".
Тук при „Сърцето" долу където се изливаше водата му има скали симпатични и хубави. Между тях има полянка, на която сме сядали с Учителя и сме прекарвали хубави часове. Един път при разговор след като бяха свирили нашите оркестранти и езерните води се отзоваха и откликнаха на техните песни, Учителят каза: „Тука е един от входовете на Агарта." Агарта е скритият град където живеят напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още. Там при главата на лъва е входа на Агарта. Учителят използваше и природата наоколо и правеше тълкувание на явленията. Когато около езерото „Сърцето" снеговете съвсем се стопят, защото към южните му склонове и стръмнини има преспи, които траеха дълго, дори до нов сняг, Учителят ги погледна и каза: „Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра". Ние проверявахме и това се изпълняваше обикновено точно. С нас имаше братя от селата, които всяка година след като чуха думите на Учителя отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да видят дали тази година ще има берекет и изобилието ще посети домовете им. Следващата година ни докладваха, че преспата и този път е показала точно какво е трябвало да се случи. Тя бе отличен барометър за реколтата в България.
към текста >>

27. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

Тази голяма пряспа горе на върха от към северната страна не се стопява до новия сняг.
Но в скалите му има чудни кътчета. От двете му страни има преспи, които не се стопяват през лятото. Следователно този връх лесно се снабдява с вода, което е много удобно. Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м. Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в пространството, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят. Тази голяма пряспа горе на върха от към северната страна не се стопява до новия сняг. Новият сняг я подхваща наново и тя изкарва още една година. Скалите на върха са серпенти, които имат много сложен състав. Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност. Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни. Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат.
към текста >>

Новият сняг я подхваща наново и тя изкарва още една година.
От двете му страни има преспи, които не се стопяват през лятото. Следователно този връх лесно се снабдява с вода, което е много удобно. Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м. Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в пространството, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят. Тази голяма пряспа горе на върха от към северната страна не се стопява до новия сняг. Новият сняг я подхваща наново и тя изкарва още една година. Скалите на върха са серпенти, които имат много сложен състав. Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност. Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни. Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат. Тука именно човек може да прекара незабравими часове в съзерцание, в размишление или в молитва, или просто да си почине.
към текста >>

28. 63. ИСТИНАТА ЗА АНГЕЛА ПРИКОВАН В ПЛЪТТА

Дъжд, кал, сняг и разорение.
Ние проверихме всичко това. ПОСЛЕПИС В лето 1970 г., месец юли, ден 29 на Изгрева започват да копаят багерите за новите строежи. На 8 фувруари 1971 г. Изгревът изчезва. Всичко е разорено. Дъжд, кал, сняг и разорение. На 15 април 1971 г. лешниците са поразени. Вратите на салона са извадени. Стои само трапезарията. Салонът започна да се разрушава юли 1971 г.
към текста >>

29. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Сняг и ледове.
Запомнете това добре и го приложете. Ние го приложихме и проверихме Силата му. Велик е Бог на Когото служим. Зима е. Няма трева, няма цветя, няма плодове, като че ли всичко е замряло. Сняг и ледове. Като дойде пролетта и като духне топлия вятър и грейне слънцето - изникват тревите и цветята се явяват. Ето, организацията се явява. Тъй е и с Бялото Братство. Сега е зима. Ще чакаме да се запролети.
към текста >>

30. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Беше студен пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г.
Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход, отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни, на 5.VI.1944 г. по радиото се съобщава, че е открит западния фронт и че съюзниците са дебаркирали с флота си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Беше студен пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г. В двора на Темелко Темелков имаше много братя и сестри насядали по пейките. Три дни Учителят не приемаше никого и беше затворен в Неговата стаичка. Ето, изведнъж и неочаквано за всички Учителят излиза на терасата с наметнато палто и бял шал около врата, разчорлен и казва пред всички: „Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България". Каза това и отново се прибра в стаята си. Онези, които бяха долу на пейките бяха свидетели, че думите на Учителя се сбъднаха и на 8 септември 1944 г.
към текста >>

31. ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ

Летопис Вергилий Кръстев

А ние бяхме преминали привечер с камионите и не бяхме видели нищо, защото пътят беше чист и нямаше сняг.
А ние се бяхме отбили от пътя с нашите камиони само на 20-30 метра. Отиваме на пътя и какво да видим. Виждаме следи по снега от преминала партизанска част - носили са оръжие, което са изоставили по пътя, разхвърляно по на 20-30 метра от нас. Едни оглеждат отляво, други на дясно и за наше най-голямо учудване и изненада виждаме чрез следите по снега, че тук е минала не малка партизанска част. Те са минали, не са скривали следите си, защото по целия път, на разстояние един-два км имаше разхвърляни техни вещи. А ние бяхме преминали привечер с камионите и не бяхме видели нищо, защото пътят беше чист и нямаше сняг. Снегът беше превавял през нощта. По едно време ме обхвана страх. Страх от това, че сме преминали едно премеждие. Всички се чудихме, как така са ни подминали, и как така не са ни видели. Та камионите са на 30 метра отбити от пътя и се виждат направо много добре, дори и при пълен мрак.
към текста >>

32. 3.20. Дядо Благо и Климент Охридски

НЕСТОР ИЛИЕВ

Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават.
20. Дядо Благо и Климент Охридски Сега ще ви разкажа за един наш брат, наречен дядо Благо. Той имал учителска професия и е преподавал в първоначалните училища и прогимназията. Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски приказки и стихове. Той е родом от едно село близо до Бургас и разбира се, когато вече бил пенсиониран, дошъл да живее на Изгрева. Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева. Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават. Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега? " „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го целунал по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не целунах тебе, Аз целунах твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото. Земният живот на всекиго от нас е неразгадаема броеница от низ човешки превъплътявания. Земята е училище, а човек започва учението си с изучаване Словото Божие.
към текста >>

33. 3.32. Ангели ходят по Земята

НЕСТОР ИЛИЕВ

" Както вече споменах пред други тука разкази от мен, Учителят вечерно време, при благоприятно атмосферно налягане, така, без да вали сняг или дъжд, слиза пред салона и наши приятели Го посещават, и така разговарят дълго.
И той разказваше следния случай: „Често пъти посещавах Учителя, щом идвам в София. И при едно такова посещение питам Учителя: „Моля Ви се, Учителю, извинете, ще ви питам какъв хляб Вие препоръчвате, че е най-добър и най-полезен? Понеже много наши приятели разправят, да ядем баят хляб, типов хляб, тричав хляб. Вие какво ще кажете, Учителю? " А Учителят му отговорил на нашия брат: „Бял хляб, топъл! " Както вече споменах пред други тука разкази от мен, Учителят вечерно време, при благоприятно атмосферно налягане, така, без да вали сняг или дъжд, слиза пред салона и наши приятели Го посещават, и така разговарят дълго. При един такъв разговор Учителят говорил за небето, за звездите, за астрологията, но споменал също, че ангели има не само на небето, но има и на земята. Нашият приятел Го пита: „Ама, Учителю, вярно? " „Да, вярно е". „Но, виждали ли сме Учителю, ангел, тука на земята? " „Разбира се сте виждали." В този момент минавал отдалече там, доста далече, минавал един наш брат - Димитър Стоянов, който по професия беше печатар.
към текста >>

34. 5.05. Да прогледнеш чрез Словото на Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Но така се случи, че той, без да иска, си напръска със сняг окото.
5. Да прогледнеш чрез Словото на Учителя С възрастта си, баща ми получи перде на окото. Не можеше да вижда. После му направиха операция на окото и му махнаха пердето. Но така се случи, че той, без да иска, си напръска със сняг окото. Окото се инфектира. Стана инфекция и окото почерня и се поду. Получи се голям оток. Извикахме лекар и той каза, че окото трябва да се извади. Като чухме това, веднага се затичахме при Учителя.
към текста >>

35. 5.33. Ганка Парлапанова

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Но дошла буря, студ, заваляло сняг.
Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно. Братството е отишло на Рила в уречения ден. А тя останала, за да си доушие поръчката. После тя отишла в Пазарджик. А Братството е на Рила. Но дошла буря, студ, заваляло сняг. Един ден Учителят тръгнал към изхода на второто езеро. Питат Го: „Къде отивате, Учителю, по това време? " Е, излизам да посрещна гости! " По това време изгрява слънце, стопля се. А отдолу, от долината, на първото езеро идват Ганка Парлапанова и още двама братя.
към текста >>

36. 6.24. Пред прага на мъдростта

До късна зима след като беше паднал доста голям сняг, аз стоически продължавах да живея в палатката на поляната.
Този тон, който даде Учителят в този период упражни върху мен действително най-голямо влияние. След онзи епизод, който стана в салона на ул."Оборище"14 и след това бях остриган, в мен настъпи цяло ново прераждане. Първо аз напуснах Изгрева при един много интересен момент. Понеже всичките тези случки носят отпечатъка на общия тон, който се даде в Братството, налага се накратко да дам тяхната хронологичност. До началото на този период аз все още живеех на Изгрева в палатката. До късна зима след като беше паднал доста голям сняг, аз стоически продължавах да живея в палатката на поляната. Този отшелнически начин на живот ме концентрираше, вглъбяваше ме дълбоко вътре в себе си и по този начин акумулирах в себе си грамадни психически енергии, и идвах до големи просветления. Разбира се този стоицизъм и това доброволно отшелничество се следеше непрекъснато от будния поглед на Учителя. Аз чувствах непрестанно силата на Неговата мисъл, гигантската Му воля, която не само ме окриляше, но ми отваряше тясната пътека във висините на НЕГОВАТА КОСМИЧНА МЪДРОСТ. Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе - като че ли представляваше някакво голямо същество, което ме обгърна с една неизразима Любов, която почувствах чрез слънчевия си възел не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ.
към текста >>

Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот.
До началото на този период аз все още живеех на Изгрева в палатката. До късна зима след като беше паднал доста голям сняг, аз стоически продължавах да живея в палатката на поляната. Този отшелнически начин на живот ме концентрираше, вглъбяваше ме дълбоко вътре в себе си и по този начин акумулирах в себе си грамадни психически енергии, и идвах до големи просветления. Разбира се този стоицизъм и това доброволно отшелничество се следеше непрекъснато от будния поглед на Учителя. Аз чувствах непрестанно силата на Неговата мисъл, гигантската Му воля, която не само ме окриляше, но ми отваряше тясната пътека във висините на НЕГОВАТА КОСМИЧНА МЪДРОСТ. Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе - като че ли представляваше някакво голямо същество, което ме обгърна с една неизразима Любов, която почувствах чрез слънчевия си възел не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ. Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество, не продължи няколко мига, а цели часове - чак до сутринта. Аз много мълчах за това преживяване и го споделих само с Учителя. Това мое виждане не е с физическите ми очи, а са вътрешни преживявания. Като че ли съзнанието на човека идва в контакт с някои същества, които преобразяват човешкия организъм, които го изваждат от елементарните физически условия и го поставят в една сфера - нещо непознато за нас.
към текста >>

37. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Навсякъде бе покрито със сняг и минус 20 градуса и Братството се намираше в едно положение на страдание, и всички бяха покрусени.
Изобщо не ходя на погребения. Той като че ли ме подготвяше за предстоящото заминаване и искаше да ми каже, да не чувствам временното отсъствие на тялото Му, в което е потопено едно велико съзнание, а да чувствам онази реалност, която живее в мен. На погребението и аз бях. На направеният филм на погребението се вижда, че и аз нося ковчега му с другите. Беше студен зимен, декемврийски ден. Навсякъде бе покрито със сняг и минус 20 градуса и Братството се намираше в едно положение на страдание, и всички бяха покрусени.
към текста >>

38. 6.72. ТОДОР СТОИМЕНОВ

Беше посред нощ и бе наваляло сняг.
Той смяташе, че аз ги взимам за себе си. Една вечер между мене и Тодор Стоименов стана един голям конфликт. Аз вече не можах да търпя ограниченията. Учителят като видя, че се нажежи много атмосферата, тръгна с мен към Изгрева от града. Там беше моята палатка в първите години. Беше посред нощ и бе наваляло сняг. Учителят се опитваше да ме разсмее и беше много духовит. Пред нас вървеше една двойка млади прегърнати. Учителят се усмихна: „Сега да им кажем ли: „Горе ръцете? " Аз се разсмях и се трансформира цялото ми състояние. Учителят си вдигна ръката нагоре и каза: „Този свят, той ще си отмине.
към текста >>

39. 6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Толев от сняг направи една кула и искаше да направи от нея снежен човек.
Ето аз съм пред Учителя и Му разказвам всичко: „Кажи му, че един косъм от брадата си не давам. А той да прави така както си знае." Предадох думите на Учителя на Толев и той позеленя от яд. Толев имаше построена палатка на Изгрева. Един ден сме на екскурзия на Витоша. Беше хубав зимен ден. Толев от сняг направи една кула и искаше да направи от нея снежен човек. Учителят го наблюдаваше. След това направи с ръцете си една топка и като замахна с нея, изпрати я и тя удари снежната кула на Толев и я събори. Всички се спогледахме, но замълчахме. Вечерта какво стана. Дойде буря и събори моята палатка, а палатката на Толев я издуха вятърът от Изгрева.
към текста >>

40. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

Слънцето и зимно време си грее, макар че вали сняг и духа вятър.
Щом се мениш външно, то е хубаво, това показва, че растеш." „Учителю, вие споменавате, че човек трябва да диша в Любовта, а пък аз това разбирам така, че когато чувствувам вашата хубава Любов към нас, чувствам я, че между нас няма никаква преграда и аз се радвам." „Ха, това е вярно. Тъй трябва да чувстваш, за да дишаш в Любовта и да се ползваш от въздуха на Любовта. И когато се намериш в съвършена тъмнина пак ще вярваш. Бог ти помага, но ти не виждаш. Слънцето неизменно си грее, както през пролетта, както и през лятото и през есента, макар че има облаци и през тях слънчевите лъчи не идват до нас. Слънцето и зимно време си грее, макар че вали сняг и духа вятър. Слънцето винаги е на едно и също място, а земята се върти и тя се мени и животът на човека се върти и се мени към слънцето. Затова днеска е тъжен, няма го слънцето, утре е радостен - има го слънцето. А слънцето е символ на Духът. Когато слънцето грее и когато Духът се излива то всичко расте и всичко се радва." „Но, Учителю, някой път аз не ви виждам." „Ти не виждаш постоянно върха, към който се стремиш, защото се движиш и пътят е неравен. Когато слезнеш в долината изпъкват около тебе дървета и други по-малки върхове и твоят връх, към който се стремиш се закрива от другите дървета, но като се изкачиш пак и ако не се отклониш от пътя си пак на върха ще се качиш, ще го видиш отново и от там ще видиш изгрева на слънцето.
към текста >>

41. 160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА СКАЛА

Сега вие сте екипирани, но я си сложете една пола и по долни гащи тръгнете да се изкачвате в сняг до гърдите, па да видим тогава дали някой ще се смее или ще плаче.
Започнахме да затъваме до пояса. Измъкнем един крак, а снега се събира под полите ни - ужасия и страхотия. Като си спомням сега направо ме е срам от Учителя по две причини, че така сме се изкачвали нагоре. А снегът беше замръзнал по чорапите, роклите, фустите, по долните ни гащи, а бяхме си сложили дълги бели гащи, които влизаха в черни вълнени чорапи. Смешно и трагично. Сега вие сте екипирани, но я си сложете една пола и по долни гащи тръгнете да се изкачвате в сняг до гърдите, па да видим тогава дали някой ще се смее или ще плаче. Братята вървяха напред, правеха пъртина, разбиваха с краката си снега, отбиваха снега в страни и го тъпчеха, за да не потъваме. Движехме се стъпка по стъпка. След мъчително изкачване стигнахме до една скала, огромна скала, висока десет метра, точно на пътя ни. като спряхме до нея Учителят каза: „До тук". Показа ни с ръка, че повече нагоре няма да се върви.
към текста >>

Братята насякоха клекове, напалиха огън, извадиха едно канче, разтопиха сняг и пихме топла вода.
11.1925 г. Групата се спря, отъпкахме снега. Огледахме се, а нямахме палатка. Ние смятахме, че ще се качим на Мусала на хижата и не носехме почти нищо освен едно платнище. Платнището го опънахме така, че едната страна бе до въпросната скала и го прикрепихме, че се направи нещо като колибка, в която се подслони Учителят и ние сестрите. Братята насякоха клекове, напалиха огън, извадиха едно канче, разтопиха сняг и пихме топла вода. Така около Учителят пием чай, седнали сме трите сестри: Паша, Савка и аз и по едно време Учителят каза: „Марийка е скромна". Савка като чу това веднага извика: „И аз съм скромна". Паша също: „И аз съм скромна". Учителят ме погледна и само се усмихна мълчаливо. И трите само за 10 секунди станахме от скромни по-скромни.
към текста >>

Предният ден войниците му бяха докладвали за нашата колона и той бе решил да помогне на групата, защото е знаел, че в този сняг може и да сме закъсали.
А само минута беше минала откакто бяхме отдъхнали от тежкия преход. Преспахме през нощта криво-ляво до огъня. На сутринта към 10 часа виждаме да се задава една колона от 10 коне и двама войника ги водят. Като пристигнаха виждаме, че начело на колоната бе цар Борис. Тогава беше млад. Предният ден войниците му бяха докладвали за нашата колона и той бе решил да помогне на групата, защото е знаел, че в този сняг може и да сме закъсали. Запита ни дали имаме нужда от нещо. Като ни видя как се бяхме разположили до огъня и че пием чай той се усмихна. През това време се завързаха разговори между нас и него. Седна до огъня, сестрите го заобиколиха и всеки му задаваше въпроси. Учителят стоеше от другата страна на огъня и само мълчаливо присъствуваше на разговора.
към текста >>

42. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

През вятър, бури, дъжд и сняг.
Но имаше чудно хубави дни, които се задържаха по цяла седмица. Но една година прекарахме само в мъгли и дъждове. Измъчихме се всички, но стояхме до края. Чак когато се придвижихме до хижа „Вада" времето се оправи. Та бяхме преминали през всички сезони. През вятър, бури, дъжд и сняг. Като чу Учителят моето мнение, че времето ще се развали ме погледна някак си особено, вгледа се в мене, вероятно търсеше да открие от къде дойде тази прогноза за времето и кой ли ми я даде. Но нищо не каза. При един друг случай когато споменах, че времето ще се развали, Учителят каза: „Ти си добър барометър". По ония години бях млада и не разбирах как мога да предсказвам. Вероятно някои от съществата,които бяха истинските метеоролози в Невидимия свят идваха и чрез мен желаеха да предупредят за предстоящата промяна на времето.
към текста >>

43. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

На 7-те езера през тези години прекарахме понякога с мъгла, бури, дъждове, че дори и сняг.
Онези, които отклоняваха ставаше с тяхно съгласие. Накрая Учителят заяви: „Няма престъпление на Изгрева, което да остане без възмездие. Защото всяка съдба започва от Домът Господен". Ние видяхме как всяка човешка съдба започваше тук и завършваше тук. Защото законите от Словото управляваха живота на тази Школа. На 7-те езера през тези години прекарахме понякога с мъгла, бури, дъждове, че дори и сняг. Ние знаехме, че тук времето се определя от други фактори и че има зависимост между нашето присъствие и природните сили. Всяка дисхармония между нас се отразяваше и на времето в планината. Понякога се създаваха дрязги, някои се скарваха за нещо, което бе дребно и нищожно и заради което долу в града не биха се скарали. Понякога нещо, което е таено с годините тук излизаше и се изтъкваше на показ и на всеослушание. Някои смятаха, че Учителят не знае, не вижда нищо и че не е запознат със случилото се.
към текста >>

44. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе?
В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране.
към текста >>

45. 266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО

Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше студ, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие.
И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище. Така го възприемахме всички останали. А колко просто го каза Учителят: „Цеко, приготвен ти е апартамент". А Цеко възкликна: „Учителю, не думай, какъв апартамент, когато аз имам барака? " След един месец Братството беше в Мърчаево и се получи вест, че Цеко е починал. Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше студ, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие. Сега хората много бързо се сдобиват с покрив и с дом. Но тогава в онези години трябваше сам да си го направиш и ако ти го направят другите трябва да си го заплатиш, майсторлъка тогава струваше не малко пари. Построяването на дом означаваше материалния завършек на един човешки стремеж на земята. А да имаш апартамент означаваше, че си постигнал нещо повече и то в градска среда когато всички дошли селяни от провинцията трудно пробиваха и преживяваха в градската среда. А тогава малко бяха онези големи сгради където се помещаваха апартаментите.
към текста >>

46. 31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

Ние - аз и Буча (приятелката ми) газим сняг до колене докато дойдем от града на Изгрева.
31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА Дълбока зима е прегърнала здраво земята. Ние - аз и Буча (приятелката ми) газим сняг до колене докато дойдем от града на Изгрева. А Изгревът е приказен. Бял и чист. Тук-там се вият тънки пътечки край сведените от сняг борове. И тишина, тишина. Ни звън от трамвай, ни сирена от фабрика, ни глъч от тълпа.
към текста >>

Тук-там се вият тънки пътечки край сведените от сняг борове.
31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА Дълбока зима е прегърнала здраво земята. Ние - аз и Буча (приятелката ми) газим сняг до колене докато дойдем от града на Изгрева. А Изгревът е приказен. Бял и чист. Тук-там се вият тънки пътечки край сведените от сняг борове. И тишина, тишина. Ни звън от трамвай, ни сирена от фабрика, ни глъч от тълпа. Душата си почива в тази тишина и белина. Сестрите ни канят в трапезарията. Там е топло и приветливо, чисто.
към текста >>

47. 49. НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО

Всичко е заличил дълбокият сняг.
49. НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО Дълбока зима е прегърнала здраво малкото селце. Безкрайна белина. Не се вижда от прозореца нищо освен тази безкрайна белина. Само тук-там се издига синкав дим нагоре. Ни път, ни пътечка. Всичко е заличил дълбокият сняг. Болна съм от няколко дни, но ходя все пак на училище. Лекар наблизо няма. Каруца не може да изгази до гарата. Тука не си служат със шейни. Всичко, което знаех опитах, за да си помогна, но не можах.
към текста >>

48. 73. НА МУСАЛА

А в бъдеще ще прекарваме дни и нощи под открито звездно или слънчево небе, или пък мъгливо и мрачно, сърдито, гневно, из което се излива „с бакъри вода" или градушка, суграшица, сняг... Но тази първа нощ беше звездна, мека и приятна.
И каква прозрачност на езерото. Би могъл да преброиш плочите, с които е постлано дъното му. Побиват ме тръпки! Сякаш е храм! И в този храм ние ще нощуваме. А в бъдеще ще прекарваме дни и нощи под открито звездно или слънчево небе, или пък мъгливо и мрачно, сърдито, гневно, из което се излива „с бакъри вода" или градушка, суграшица, сняг... Но тази първа нощ беше звездна, мека и приятна. Почиваме край огньовете и се мъчим да заспим. Но твърдичко е, и студеничко е, а звездите са тъй едри и светли, и трептящи и не ти дават мир. На утрото, когато трябваше да се изкачим на Мусала, заваля дъжд. Мъгли и дъжд - тих, силен и продължителен. Решихме да изчакаме да превали дъжда.
към текста >>

49. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА Ние идвахме години подред и прекарвахме по 9-10 дни при първото мусаленско езеро, под открито небе и на дъжд, и мъгла, и на студ и сняг и никой не се простудяваше, и никой не се разболяваше.
74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА Ние идвахме години подред и прекарвахме по 9-10 дни при първото мусаленско езеро, под открито небе и на дъжд, и мъгла, и на студ и сняг и никой не се простудяваше, и никой не се разболяваше. Изчаквали сме се почти всяка сутрин, през време на престоя, на върха, също в разнообразни времена. И той ние посрещал с най-разнообразни настроения и панорами. И винаги сме оставали доволни и благодарни. Няма да забравя никога една нощ сред продължителен гръм и мълнии поехме към върха. Тъмно като „в рог".
към текста >>

А горе на върха имаше сняг.
" Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва. Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я. Щом има вяра, нека върви.". Така, обаче, и стана. Не там, но още на средата на пътя за Мусала кашлицата ме остави. А горе на върха имаше сняг. Когато се върнах без кашлица, близките ми ме гледаха някак в почуда. А брат ми обичаше да разказва дълго след това, сред интелигентните среди, в които се движеше, как господин Дънов извежда по 300 души млади и стари до 80-годишна възраст на заснежен Мусала и те не само, че не се разболяват, но оставят даже там кашлиците и болестите си.
към текста >>

50. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Само на шестото езеро има още сняг." Тежкият товар се натоварва на конете.
" „Благодарим, бай Янко, благодарим! Как е горе? Студеничко ли ле? " „А, отлично, отлично! Снеговете са почти стопени. Само на шестото езеро има още сняг." Тежкият товар се натоварва на конете. Ние метваме по-леки раници на гърбовете си и поемаме нагоре. Отначало пътят върви по течението на една рекичка. Той е широк коларски път, мек и често пъти прашен. От двете ни страни се издигат първите височини на Рила облечени с високи, стройни борове, треви, цветя, малини, ягоди и гъби, най-различни видове гъби. Въздухът е чист, прозрачен, лек, напоен с боров аромат.
към текста >>

На места се белее сняг като прострени бели чаршафи на слънце.
Наистина, колко е грандиозно всичко! И величествено! И внушава, наистина, известен страх! Отвред ни обгръщат масивни върхове със заоблена мека линия. Някои още са облечени в клек и са тъмнозелени, други са оголени и сребреят в утринната дрезгавина. На места се белее сняг като прострени бели чаршафи на слънце. Гледаш в почуда широко отворени очи, вдъхваш лекия, но резлив въздух и не ставаш. Много е още студено. Утрото пристъпва бавно, защото изтока от дето ще дойде светлината е забулен от тъмнозелен връх. Ти лежиш с широко отворени очи, гледаш, мислиш, чудиш се. Дрезгавината полека-лека се разпилява, върховете, които те потискат сякаш се отдалечават, стават по-светли, по-приветливи, добиват сякаш друг вид.
към текста >>

51. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

- Буря, през деня със дъжд, а през нощта със сняг.
Учителят си беше отишъл вече. физически от нас. Ние летувахме вече без Него на Рила. Беше 1950 г. В края на летуването се разрази също голяма буря, която трая цял ден и цяла нощ. - Буря, през деня със дъжд, а през нощта със сняг. Реве вятърът, блъска, напира и събаря, подкопава и дере по-стари палатки. Страхотии! На този хълм, под Молитвения връх, където бях аз, още през деня се събориха и дигнаха няколко палатки. Обитателите им се приютиха в други по-здрави. Тук остана само моята и палатката на Кисьови. При мене не се приюти никой, защото моята беше незакътана отдолу и цяла наводнена.
към текста >>

Разбрах, че цялата ми палатка от вън е обгърната с преспи сняг.
За чудо само над леглото ми палатката остана здрава и само то остана сухо. Цяла нощ, разбира се, не спах. Изредих по няколко пъти всички молитви, псалми, формули, стихове от Евангелието, които знаех. На сутринта бурята затихна. Но беше облачно, мъгливо и студено. Разбрах, че цялата ми палатка от вън е обгърната с преспи сняг. Какво е станало с другите, не знаех. Кой къде е, къде са моите приятелки, не знаех. Лежа, не смея да мръдна от студ и размишлявам: Какво ще стане сега? Как ще се изтъкна от тука? Как ще слезем долу до Говедарци?
към текста >>

И по склоновете на тези върхове винаги има преспи сняг.
Външният близнак е по-широк и открит, разлял водите си между поляната на третото езеро и рида, който се възкачва към петото, то е слънчево и се посещава от любителите на баните и рибарите. Но вътрешният Близнак е нещо съвсем друго. Дълбоко, тъмно и тихо и сякаш страшно, тайнствено. Заобиколено от високи върхове, които са много наблизо и които хвърлят сянка почти през целия ден. От едната страна стърчи Харамията със своите харамии плъзнали по него със сивите си ямурлуци, калпаци и пушки, от другата страна - Езерният връх и между тях двата, високо било, което ги съединява. И по склоновете на тези върхове винаги има преспи сняг. Към него мъчно можеш да намериш пътечката, то е недостъпно - оградено с големи блокове камъни, изронени от околните върхове. И ти скачаш от блок, на блок, ако искаш да навлезеш по-навътре или да го заобиколиш. Колкото отиваш по-навътре, то става по-недостъпно, по-страшно и тайнствено, мистично. И чистота! И тишина!
към текста >>

52. 78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ

РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА

А Паневритмията се играеше доде падне сняг, особено в годината 1943 г., от когато започнаха бомбардировките над София.
Той, Който се грижеше за всички, се погрижи и за мен. През лятото на 1940 г. ми каза да напусна онова далечно село - Каменна река, в което отстоях 17 години и да се приближа към София. И тогава дойдох на 25 км от София. Имах възможност да си идвам всяка събота и да слушам беседи и да забележа този ускорен темп на дейност. А Паневритмията се играеше доде падне сняг, особено в годината 1943 г., от когато започнаха бомбардировките над София. „Тя, Паневритмията - казал тогава Учителят, - огражда Изгрева". И наистина на Изгрева не е паднала нито една бомба. Той знаеше това, че на Изгрева няма да падне бомба, но въпреки това, заради другите, които имаха слаби нерви, пък и Той сам беше толкова фин и чувствителен, се евакуира в с. Мърчаево с една малка група. На някои е казал: „Ако имате здрави нерви и можете да понасяте, останете.
към текста >>

53. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

Времето е прекрасно: сняг, синьо небе и слънце.
Беше ми много тъжно. Вървя и си мисля за Него, вървя и Му говоря мислено и Той ми отговаря. Влязох в мислен разговор с Него, както често правех след заминаването Му, пък и по-рано, когато бивах далеч от Него. Да Той ми отговаряше и утешаваше... Минаха доста минути така в разговор с Него, може би половин, един час. Вървя, правя завоите на шосето, отивам все по-далеч и по-далеч от село. Времето е прекрасно: сняг, синьо небе и слънце. Отвън и отвътре аз чувствувам, че нещо ме милва, теши и разговаря с мене. Стана ми толкова хубаво... О, че богато въображение имам, засмях се сама на себе си. 132 И съмнението дойде: „Ако беше миг, два, разбирам, но ето цял час, може би, аз Те призовавам и държа с мисълта си. Та Ти толкова време ли ще стоиш при мене? Та само аз ли съм сега, която мисли за Тебе?
към текста >>

Малки, бели, пухкави облачета и техните отсенки и лъчезарещото слънце по белия сняг правеха пейзажа незаменим.
Та Ти имаш толкова много и толкова велика работа! " 14т.н. нареждах Му аз докато най-после Той каза: „Ами ти не си ли чула нищо, не си ли чела, не знаеш ли с каква бързина се движи мисълта, съзнанието на човека, още повече моето съзнание, че аз едновременно мога да бъда навсякъде, че аз сега съм и при Буча, и при Стоянка, и при Петра, и при Катя, Олга, и при тебе, и при всички, които мислят в този час за Мене и ме призовават! " Аз пак се засмях скептично и казах: „Да зная и защото зная, си въобразявам, че това си Ти! " Бях стигнала върха, от който се откриваше незаменима гледка: в далечината околовръст се белееха на синия фон на небето върховете на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Витоша. Малки, бели, пухкави облачета и техните отсенки и лъчезарещото слънце по белия сняг правеха пейзажа незаменим. Аз тъй обичам красотата, красивото в природата. Тя ме погълна цяла и смени мислите ми. Когато се връщах аз вече мислех за друго, не за Него. Когато се прибрах в стаята си бях съвсем забравила за вътрешния разговор, който водих по пътя. Взех едно томче лекции, което ми попадна и отгърнах на една лекция, която също ми попадна и седнах да чета и да си почина.
към текста >>

54. 3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ

Не минаха и 3-4 минути и дъжда се пресече на сняг.
Турците прибираха и кучета си вкъщи, защото които останеха на двора вълците ги изяждаха. Часа минаваше 22. Като дръпнах юздата, за да извия коня към одаята на кмета, той се противеше. Искаше да си вървим у дома. Казах си на ума, той е по-умен, ще вървим, та каквото Бог даде и го отпуснах. Не минаха и 3-4 минути и дъжда се пресече на сняг. Западаха едни парцали и за няколко минути всичко се белна, очерта се местността, която отлично познавах, взех управлението на коня в ръцете си и след 2 1/1 часа изминах останалите 14 км. За да не уповавам на оръжието, ножа и пистолета бях запасал под куртката. Над куртката бе шинела, а над него мушамата. Този случай потвърди думите на Учителя, че вълците няма да ме изядат. Муцуните им са били заключени, челюстите затворени, притворени и ако трябва да удушат жертвата си - не могат.
към текста >>

55. 13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН

Петър Камбуров

Но понякога, когато валеше, а особено през зимата, когато падна сняг много рядко отивах.
Учителят с около 50-60 души бяха останали там. Както от после разбрах, това ставало почти всяка година. И наистина, всеки който е имал възможност да остане след събора да прекара 30-40 дни при Учителя, под неговата благодатна аура помни това през целия си живот и пожелава това вечно да се повтаря. Брат Константин Иларионов ми предаде ключа и аз се настаних там, като домакин. Уговорих през хубавите дни да отивам да се храня у тях. Но понякога, когато валеше, а особено през зимата, когато падна сняг много рядко отивах. В колибата имаше останали от събора толкова много продукти: захар, ориз, картофи, лук и др., че можеше да се изхрани не един човек, а дори едно многочленно семейство. Зимата не закъсня да ме споходи. Падна дебел сняг и аз бях принуден да не излизам никъде. Бях запасен с дърва и прекарвах в стаята почти със седмици. Аз не бях свикнал на заседнал живот, но обстоятелствата ми наложиха.
към текста >>

Падна дебел сняг и аз бях принуден да не излизам никъде.
Брат Константин Иларионов ми предаде ключа и аз се настаних там, като домакин. Уговорих през хубавите дни да отивам да се храня у тях. Но понякога, когато валеше, а особено през зимата, когато падна сняг много рядко отивах. В колибата имаше останали от събора толкова много продукти: захар, ориз, картофи, лук и др., че можеше да се изхрани не един човек, а дори едно многочленно семейство. Зимата не закъсня да ме споходи. Падна дебел сняг и аз бях принуден да не излизам никъде. Бях запасен с дърва и прекарвах в стаята почти със седмици. Аз не бях свикнал на заседнал живот, но обстоятелствата ми наложиха. Реших да използувам времето най-рационално - за духовна работа: четене, свирене, размишление. Аз не само не скучаех, но не усещах как минават дните един след друг. Свирех на цигулката по няколко часа на ден, после четях, но най-силни, неповторими преживявания имах вечер на молитва преди да си легна.
към текста >>

56. 18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ През зимата на 1922 година падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си само в стаята.
18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ През зимата на 1922 година падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си само в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли беше идеята за предстоящото образуване на братската комуна, което щеше да стане през есента на 1923 година. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това повече пари. Но откъде ще вземем тия пари? На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр. А приятелите, които ще участвуват в комуната са всички без един лев.
към текста >>

57. МАРИН КАМБУРОВ

Имаше навалял сняг към 80 см.
Там имаше много интересни картини. В тая стая и тия картини имам едно интересно преживяване. Беше през зимата на 1922 година. Бати си отиде в Стара Загора. Беше по Коледа. Имаше навалял сняг към 80 см. През деня се затопли времето и снегът се разтопи. Прибирам се вечерта в колибата да спя и чувам по едно време горе: туп, туп, туп, туп, като че се разхожда горе в салона някакъв човек. Какво може да е? Пък ключа на горницата.така наричахме салона, беше у Иларионов. Навън е тъмно.
към текста >>

58. 42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. 10.
Така на Изгрева бе направена една метеорологична клетка и в нея бяха сложени онези уреди, които отчитаха данните за барометричното налягане, за влажността на въздуха, за температурата на въздуха и се вписваше в една тетрадка. После се правеше прогноза за времето и се отчиташе дали това се е сбъднало. По този начин се научавахме да съзираме онази връзка, която съществува между живота в нас с този на околната окръжаваща ни среда. Така аз изисках веднъж от Боян Боев да ми изпрати едно указание за един барометър-камфоров, който си бях купила. Той го изпрати. ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. 10. Стрелките ако възкачват - вятър. Забележително е това, че дори и посоката на вятъра се вижда ясно; гнездото на стрелките се образува винаги на тая страна на съда, отдето ще духа вятърът! Изгрев, 1.октомври 1934 г.
към текста >>

59. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Той всеки неделен ден отива със ски по витошките върхове с Крум или Николай, додето има още сняг по върховете.
Те няколко пъти са местили своя град. Те са високо културни. Сега са на място недостъпно. Тяхната наука ще се даде на избраните". Тената (брат ти) е добре. Той всеки неделен ден отива със ски по витошките върхове с Крум или Николай, додето има още сняг по върховете. В понеделник вечерта тръгна към Толбухин и Варна. Ще му каже да се отбива при вас. Празникът на пролетта мина доста тържествено. Имаше гости и от провинцията. Чувствуваше се едно неземно присъствие, присъствието на Учителя.
към текста >>

60. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Знаем, че на Хималаите, на 9 км височина, всичко е покрито със сняг и лед.
Когато някой от Белите братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава, това да става в деня на тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на земята. За онзи, който минава през посвещение, този ден е раждане от Бога. Като ме слушате да говоря за събора на Белите братя на Слънцето и на Хималаите, казвате: Ние знаем, че Слънцето е горещо, огнено тяло. Следователно, невъзможно е там да се събират братя на събор. Знаем, че на Хималаите, на 9 км височина, всичко е покрито със сняг и лед. Невъзможно е там да живеят хора! Това е голямо противоречие. - Така е, обаче вие не знаете още истинското предназначение на снега и на огъня. Има огън, който изгаря. Вие мислите, че огънят от 35 милиона градуса, за който ви говоря, ще ви изгори.
към текста >>

61. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Голям сняг до гърдите.
Значи три дни в седмицата трябваше да бъдем сутрин на Изгрева много рано. След беседа играехме Паневритмия и след това всеки отиваше по своята си работа. Тогава станах много близък с Борис Николов. Не можех да оставам да размишлявам и съзерцавам сутринта и аз осъзнавах, че и аз трябва да отида на работа. Беше голяма и люта зима. Голям сняг до гърдите. С брат Борис ходехме пеша близо до Подуяне в големия сняг и там работехме в едно мазе. По десет часа на ден пипахме студеният камък, който беше мокър и газехме във вода. Връщахме се уморени, премръзнали и ако можеш да медитираш в това положение, но заповядай. Не можеше, заспивахме пребити от умора и така се пренасяхме чрез съня си в другия свят. Аз получих лично разрешение от Учителя и влезнах е Младежкият окултен клас.
към текста >>

С брат Борис ходехме пеша близо до Подуяне в големия сняг и там работехме в едно мазе.
След беседа играехме Паневритмия и след това всеки отиваше по своята си работа. Тогава станах много близък с Борис Николов. Не можех да оставам да размишлявам и съзерцавам сутринта и аз осъзнавах, че и аз трябва да отида на работа. Беше голяма и люта зима. Голям сняг до гърдите. С брат Борис ходехме пеша близо до Подуяне в големия сняг и там работехме в едно мазе. По десет часа на ден пипахме студеният камък, който беше мокър и газехме във вода. Връщахме се уморени, премръзнали и ако можеш да медитираш в това положение, но заповядай. Не можеше, заспивахме пребити от умора и така се пренасяхме чрез съня си в другия свят. Аз получих лично разрешение от Учителя и влезнах е Младежкият окултен клас. Постепенно започнах да разбирам от Учението.
към текста >>

62. 5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА

Крум Въжаров

Работехме цяла есен докато падна първия сняг.
Обикновено селяните вземаха разрешение да секат дърва, които извозваха с коли до гр. Самоков, където ги продаваха на гражданите за отопление. А ние искахме да отсечем дървета, за да направим хижа. Събрахме се една група младежи и за два месеца вдигнахме цяла хижа на два етажа. Долу имаше мазе, а на първият етаж имаше столова и над нея спалня. Работехме цяла есен докато падна първия сняг. Цялата младежка група се прибираме в София и реших да се похваля на Учителя, какво чудо на чудесата сме направили за два месеца. Но искам да подчертая, че ние изобщо не Го бяхме питали, а решението беше лично мое. А аз го правех в името на общото дело и за улеснение на Братството. Така аз смятах. Като разказах на Учителя, Той за първи и последен път ме гълча.
към текста >>

63. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

По него време заваля голям сняг до три метра натрупа.
Идваше от училището една прислужничка, сваряваше мляко, но аз не можех да се храня, а Минко трябваше да яде. Моето състояние не се променяше. Аз бях все тъй схваната, като парализирана, креех с всеки изминат ден и освен това имах ужасни болки. Цялото тяло ме болеше и костите, и мускулите, всичко и бях все със затворени очи. Мъжът ми край мене се чудеше какво да прави. По него време заваля голям сняг до три метра натрупа. Хората не можеха да се снабдят с брашно, което трябваше да дойде или от гр. Сурдулица или от гр. Трън. Не можеше и шейна да премине, защото имаше посред пътя едно езеро, което беше 14 км дълго и около един км широко. Над него имаше направен още в миналото един насип и мост. Но сега, когато беше навалял снега не можеше да намерят къде е точно моста, за да разкопаят и го открият.
към текста >>

Та той не можеше и нямаше как да дойде поради трите метра дълбок сняг и той изобщо не съществуваше.
Това беше лечението на Учителя през пространството. След като оздравях, дълго време търсих оня същия вестник „Братство", в който в колоната „Учителят говори" бях прочела фразата: „Не се отчайвай и всичко, каквото пожелаеш ще ти се даде десеторно. Бъди само с Духа! " Аз претърсих цялата годишнина както и предишната, но никъде не намерих такова нещо написано. Такъв вестник въобще не съществуваше, макар че беше в моите и в Минковите ръце тогава и който ми вдъхна желание за живот. Та той не можеше и нямаше как да дойде поради трите метра дълбок сняг и той изобщо не съществуваше. Връзките с други населени места бяха прекъснати изобщо. После всички вестници на времето ги получавахме под номера, а тоя именно не го намерих никъде, защото той не беше материален. Той беше изпратен по незнаен начин от Учителя, за да ми повдигне духа. А мехура, който почувствувах, че ми се пукна и потече хладна течност от слепоочието ми надолу по двете страни, това беше само чувство, което изпитах, а не действителна течност. Ето ви чудо на чудесата, което се реализира чрез мен и в мен.
към текста >>

64. 22. АДЕПТ НА „ЕЛ ШАДАЙ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Но тръгнал с Учителя полека-лека и за около четири часа са горе на Бивака, а там е сняг.
Скача бързо, облича се и ето го нагоре по стъпалата, та при Учителя. „Бояне, ще отидем до Бивака заедно! " Било три часа през нощта. Налели вряла вода в термоса. Боян е бил куц с единия си крак и трудно се движел. Но тръгнал с Учителя полека-лека и за около четири часа са горе на Бивака, а там е сняг. Учителят му казал: „Тук ще имаме една среща с един адепт, който ще ходи в Европа, за да свърши една работа. Да предотврати големите страдания, които идват в Европа." Това е една реална действителност, а като ми говореше това нещо Боян Боев, смятах че е фантастика. Те седнали горе, а Учителят е бил обърнат с гърба си на север към Драгалевци. Били са до брезата, до чешмата седнали на пейка. Отгоре през гората се задала една фигура.
към текста >>

65. 18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА

Хубав сняг имаше и времето беше също хубаво.
18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА Срещу 1937 г. през зимата отидохме на хижа Мусала да прекараме там Новата година. Бяхме значи на хижа Мусала. Имаше много народ. Аз бях слаба скиорка. Хубав сняг имаше и времето беше също хубаво. След като си отпочинахме и се напихме с чай, към 11 ч. аз излязох да погледна звездите, моето старо желание да гледам вечер звездите. Чудно беше. Онези звезди едри, големи, искрят и ме водеха в друг небесен свят. Погледнах на югозапад и какво да видя - една звезда голяма, като започна да става все потоляма, все по-малка.
към текста >>

Че като започна да вади един сняг, какъвто не бях виждала въобще, сняг като водопад.
Това значи, че горе има голямо движение на въздуха. И не минаха наистина двайсетина минути и вятърът задуха. Започнаха да излизат облаци. Откъде дойдоха, като че извираха, покриха небето. На бърза ръка цялото небе се покри с тъмни облаци и вятърът спря. Че като започна да вади един сняг, какъвто не бях виждала въобще, сняг като водопад. Трупа, валя, трупа, валя. Цял ден и цяла нощ. До другия ден. До тоалетната не можеше да се отиде, защото имаше една пътека тясна и ако паднеш встрани не можеш да станеш. И вървяхме в колона до клозета и се изчаквахме.
към текста >>

Така валя, валя, валя снега, че стана толкова дебел, че туристите решиха, че не може да се слиза в такъв сняг и останахме още два дена горе, точно срещу Коледа.
Трупа, валя, трупа, валя. Цял ден и цяла нощ. До другия ден. До тоалетната не можеше да се отиде, защото имаше една пътека тясна и ако паднеш встрани не можеш да станеш. И вървяхме в колона до клозета и се изчаквахме. Така валя, валя, валя снега, че стана толкова дебел, че туристите решиха, че не може да се слиза в такъв сняг и останахме още два дена горе, точно срещу Коледа. Защото слизането е опасно. Вестниците в София писали, че на хижа Мусала са блокирани 120 души, а ние бяхме 60. На тръгване се наредихме така: първите бяха големите скиори, ние жените бяхме в средата, а останалите мъже зад нас. Вървяхме полека, бавно и внимателно, но аз не знаех да карам ски и караха едва така полека, полека. В това време цар Борис, който бил долу в двореца Ситняково, чул за тази авария горе и изпратил една рота войници да разчистват пътя.
към текста >>

66. 1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА

Жеко Вълканов

Първият ден имаше голям сняг до колене - 40 - 50 см.
в сл Пешекю по турски, сега село Войводово в Сакар планина на 60 км от Хасково. Имам не само една, но няколко опитности с Учителя, но тази, която ще ви разкажа считам за най-интересна. Това беше през 1919 г. през зимата. Бил съм на пет години тогава. Първият ден имаше голям сняг до колене - 40 - 50 см. След това духна белия вятър - южния и започна бързо да се топи снега. У нас бяха дошли акцизни, които правеха проверка на тютюните, какво качество и количество са, за да ги обложат с акциз. По него време аз имах една ножка, не с металическо, а с дървено сапче както някога ги правеха. Нашата къща беше известна с „Каракольовата дупка". Едно време през турско Каракольо се е криел там.
към текста >>

67. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя дъжд и сняг.
Като се събрахме всички дойде принц Кирил да се извини за катастрофата. Тя била станала поради пиянство на някого от компанията му. Тогава на една сестра от Стара Загора били откъснати два пръста. Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала. Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано. Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя дъжд и сняг. Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата.
към текста >>

През това време имаше дъжд, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки.
Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата. През това време имаше дъжд, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки. Тръгнахме за Мусала. Учителят беше в средата на групата, като наближихме върха, се разделихме на малки групички, които отиваха на върха, правеха си молитва и слизаха веднага. През 1928 г. съборът беше забранен. Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията, на гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно.
към текста >>

68. РАЗМИНАВАНЕ

Паша Белева

паднал голям сняг, дошли, почнали обиските през 1957 г., иззета била книжнината, която унищожили, а златото било конфискувано и Борис Николов влязъл в затвора през 1958 г.
Когато ставало въпрос да бъде приет Устава на Братството Георги Димитров казал на брат Стоименов; „Ще дойдеш ти, някой от вашето братство и един комунист и устава ви ще бъде приет". Решили брат Боев да отиде с брат Стоименов и Антов. Но било време за отиване на Рила. Дошла била Цанка и казала: „Нямаме време сега за тия работи, ние отиваме на Рила". Тогава се разболял брат Боев, на Рила 1949 г. паднал голям сняг, дошли, почнали обиските през 1957 г., иззета била книжнината, която унищожили, а златото било конфискувано и Борис Николов влязъл в затвора през 1958 г. до 1963 г. Сестра Паша Белева каза, че тя не е ходила много при Учителя. Достатъчно било като се обърне мислено към Него. Той й помагал винаги. Тя разказа как за пръв път като отишла на ул.
към текста >>

69. 2. БОЛНОТО УХО

Райна Димитрова Колева

Марийка Великова Марашлиева

„Заспах, ама аз вече стаа ли, то оздравях." И сутринта като наваляло един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя.
И аз докато се завъртя да му благодаря той го няма. Изгубих го. Насън съм аз, без да знам, само познавам дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село и имал бебе момченце и нито го знам къде живее, нито нищо и изведнъж намирам се на неговата порта. И като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих. И мъжът ми казва: „Дане, ти заспа малко". „Заспах, ама аз вече стаа ли, то оздравях." И сутринта като наваляло един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя. И пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко, цръкнала ми онази там малко млекце от нейното дете на Гошовата булка и като го сложих на ухото си, също като Симоновата проказа изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага. Значи на вас може да е лъжа, на мен това е истина, веднага ми оздравя ухото и отвън, и отвътре и до ден днешен не ме е заболяло. Вече съм на 83 години. И като ми мина тая работа аз се прибрах на село и сях памук.
към текста >>

70. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

В деня на погребението заваля много хубав, пухкав сняг, който се сипеше.
През всичкото това време той бълнуваше, говореше за крушки и ябълки, за детето, че го обича и т. н. Но на третата нощ той почина и около три часа дойде сестра му и каза, че той е свършил. Родителите му пожелаха да бъде погребан в с. Тетово. Аз се съгласих да бъде тяхната воля и тъй на 1.1.1969 г. той бе погребан. В деня на погребението заваля много хубав, пухкав сняг, който се сипеше. Най-напред ситен, а после по-едър, докато през нощта тъй натрупа, че блокира пътищата. Брат ми гази с други хора дълбокия сняг и отиде до другото село Червена вода и оттам с влака до Русе. Трябваше да се рине дълбокия сняг. Снаха ми бе сама с децата. Пътниците бяха блокирани.
към текста >>

Брат ми гази с други хора дълбокия сняг и отиде до другото село Червена вода и оттам с влака до Русе.
Родителите му пожелаха да бъде погребан в с. Тетово. Аз се съгласих да бъде тяхната воля и тъй на 1.1.1969 г. той бе погребан. В деня на погребението заваля много хубав, пухкав сняг, който се сипеше. Най-напред ситен, а после по-едър, докато през нощта тъй натрупа, че блокира пътищата. Брат ми гази с други хора дълбокия сняг и отиде до другото село Червена вода и оттам с влака до Русе. Трябваше да се рине дълбокия сняг. Снаха ми бе сама с децата. Пътниците бяха блокирани. Не пътуваха автобусите. На третия ден отидох със снегорина до съседното село Ново село.
към текста >>

Трябваше да се рине дълбокия сняг.
Аз се съгласих да бъде тяхната воля и тъй на 1.1.1969 г. той бе погребан. В деня на погребението заваля много хубав, пухкав сняг, който се сипеше. Най-напред ситен, а после по-едър, докато през нощта тъй натрупа, че блокира пътищата. Брат ми гази с други хора дълбокия сняг и отиде до другото село Червена вода и оттам с влака до Русе. Трябваше да се рине дълбокия сняг. Снаха ми бе сама с децата. Пътниците бяха блокирани. Не пътуваха автобусите. На третия ден отидох със снегорина до съседното село Ново село. От там тръгна автобуса за Русе и аз се придвижих, за да поема децата.
към текста >>

71. 14. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ БУРЯТА

Люба Стойкова

цял ден валя сняг.
Той отваряше папки, прегледахме писмата, едни хвърляше в огъня, други запазваше. Имаше и писани ценни неща от него. Всичко това сложи в една голяма пазарска чанта и понеже беше много голяма и тежка, пък и минаваше 11 ч. той ме изпрати до къщи, но не вървяхме по главната улица, защото беше много оживена, а по успоредната на нея. На другия ден, 5.12.1957 г. цял ден валя сняг. Натрупа доста нещо, необичайно за Варна. През нощта излезе буря, която се случваше на няколко години веднъж. Легнах си. Сънувам, че се връщаме една групичка от школа. Вървяхме по ул.
към текста >>

Слязохме долу, отворихме входната врата, но бурята беше натрупала всичкия сняг откъм нашия тротоар повече от два метра.
Уплашихме се и се разбягахме кой накъдето види. Събудих се. Какво ли значи всичко това? Ще се случи нещо лошо и то неочаквано. Сутринта трябваше да отивам на училище, а мъжът ми и д-р Ермиев на работа. Слязохме долу, отворихме входната врата, но бурята беше натрупала всичкия сняг откъм нашия тротоар повече от два метра. Нямаше как да излезем. Мъжете взеха по една лопата и направиха пътека колкото да се мине. Вечерта, петък, имахме пак школен ден. Там научих, че сутринта в 5 ч. милиционери нахлули в домовете на нашите приятели не само във Варна, но и в цяла България и направили обиск.
към текста >>

Вкъщи не можаха да влязат поради дебелия натрупан сняг.
Мъжете взеха по една лопата и направиха пътека колкото да се мине. Вечерта, петък, имахме пак школен ден. Там научих, че сутринта в 5 ч. милиционери нахлули в домовете на нашите приятели не само във Варна, но и в цяла България и направили обиск. Взели цялата литература на Учителя и кореспонденцията. Вкъщи не можаха да влязат поради дебелия натрупан сняг. Така се запази и торбата на брат Велко с ценните неща и всичко, което от много години бе събирано. Случайно ли беше всичко това? Божественото не може да се загуби. След 1990 г. свободно се печата литературата на Учителя, защото все пак не можаха да проникнат навсякъде и да вземат всичко.
към текста >>

72. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

Беше неделен ден сутринта към 10 ч.; валеше сняг на едри парцали, който веднага се топеше, рядко явление за Сливен.
Един ден през зимата на 1912 г. пак ни посети. Правеше молитви и ни говореше много чудни за нас неща. Беше много сладкодумна, говореше увлекателно и ние ставахме само слух. Накрая аз пожелах да ме заведе със себе си, където се събират голяма група да се молят. Беше неделен ден сутринта към 10 ч.; валеше сняг на едри парцали, който веднага се топеше, рядко явление за Сливен. Тогава хвърчах от трепет и радост, всичко ми се виждаше хубаво, прекрасно. Влязохме в молитвената стая, състояща се от две половини: едната с 30 см по-висока, с прозорци, покрит под с дебели козяци и черги. Там бяха насядали сестрите на чергите с бели кърпи на главите и пееха. Застанахме до вратата и на мене ми се струваше, че гласовете се носят, слизат отгоре. Като че ли ангели пеят.
към текста >>

73. 1. Заселници на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

Имах голям вълнен селски юрган и с него се завивахме двамата и вечер отваряхме прозорчето и сутрин се намирахме затрупани със сняг.
салонът беше вече готов и се напълни. Есента на 1927 г. ние си направихме кирпичената къщичка, а 1928 г. голямата зима я прекарахме в нея. Студено беше, но Игнат беше много буен пък и аз съм издържал на студа. Имах голям вълнен селски юрган и с него се завивахме двамата и вечер отваряхме прозорчето и сутрин се намирахме затрупани със сняг. Събирахме от гората съчки и се топлехме. Нямаше въглища. В.К.: Друг един въпрос. А как протичаше живота в ония години през 1927 г.? Какви ви са първите впечатления?
към текста >>

74. 35. Последните дни и думи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

Беше един хубав ден, валеше пухкав сняг.
Погребението беше на 31.12.1944 г. От сутринта в салона взимане прошка с Учителя до 11.30 ч. От 11.30 до 12.30 ч. беше процесията. Учителят беше носен от старейшите братя, направиха един кръг на Паневритмията, там където играехме на поляната и като процесия и от там след тази обиколка направо Го занесоха на мястото, където ще се погребва. Беше един хубав ден, валеше пухкав сняг. Цялата земя, всичко беше бяло от сняг през деня когато Го погребваха. И там вече на погребението говореха приятелите. Написаха едно Слово за Учителя, възпоминание и Му го сложиха в една бутилка така пъхнаха листата, пълна със зехтин, мисля, че беше, запечатаха я и я сложиха при Него в гроба. Беше послание към бъдещото поколение. Остана за нас Словото на Учителя.
към текста >>

Цялата земя, всичко беше бяло от сняг през деня когато Го погребваха.
От сутринта в салона взимане прошка с Учителя до 11.30 ч. От 11.30 до 12.30 ч. беше процесията. Учителят беше носен от старейшите братя, направиха един кръг на Паневритмията, там където играехме на поляната и като процесия и от там след тази обиколка направо Го занесоха на мястото, където ще се погребва. Беше един хубав ден, валеше пухкав сняг. Цялата земя, всичко беше бяло от сняг през деня когато Го погребваха. И там вече на погребението говореха приятелите. Написаха едно Слово за Учителя, възпоминание и Му го сложиха в една бутилка така пъхнаха листата, пълна със зехтин, мисля, че беше, запечатаха я и я сложиха при Него в гроба. Беше послание към бъдещото поколение. Остана за нас Словото на Учителя.
към текста >>

75. 15. Чамовите дъски, които трябваше скоро да ми потрябват

Боян Атанасов Златарев

Посред зима със сняг до колене и при минус 20 градуса студ.
“ И всички отново в един глас казаха: „Боянчо! “ Та аз бях дърводелеца на Изгрева. След като чух този гръмогласен хор с моето име, аз се запътих към моят тезгях да умувам какво да правя по-нататък. За ковчег трябват дъски. Ами от къде ще намеря сега дъски? Посред зима със сняг до колене и при минус 20 градуса студ. Мисля и не мога да измисля нищо. Бях премръзнал и отидох в трапезарията да си налея едно канче с топла вода. Седя на масата, пия чай и по едно време погледа ми отива нагоре към тавана. И какво да видя, виждам дъски върху гредите. Скачам и викам: „Ето ги дъските!
към текста >>

76. 15. Прераждане между славяните

Като станах сутринта гледам една педя сняг на покрива и си казвам: „Гради, добре че отиде, какво щяха да правят хората при тоя сняг?
Те ми подаваха керемиди, а аз покривах. В това време нямаха вар или цимент да замажа билото и капаците. Поисках плочи, укрепих ги да не ги духне вятъра капаците и си слязох. Обядвахме там и си починах. Искаха да ми плащат, но аз не приех, прибрах се вкъщи и си легнах. Като станах сутринта гледам една педя сняг на покрива и си казвам: „Гради, добре че отиде, какво щяха да правят хората при тоя сняг? Багажа им, всичко щеше да бъде на открито“.
към текста >>

77. 16. Екскурзия със зидари

Газихме сняг до колене.
“ „Сега махни чергата и скачай изведнъж“. Добре, но аз не мога да мръдна от умората, от пътя, който съм пътувал. Бях като схванат. Казвам му: „Брат Борис, откъде знаеш, че аз не мога да скоча, май и ти си като мене“. Та там у чичото на брат Атанас закусихме и тръгнахме за Козница там на върха. Газихме сняг до колене. Вървим по 150 м и се сменяме. Много трудно се ходеше. По едно време спряхме, отчупихме си по малко хлебец, в една колиба бяхме и оттам продължихме пътуването. Преспахме в Клисура и оттам отидохме на Карловските бани. Там преспахме в един хан.
към текста >>

“ Пък аз целия в сняг и скреж и като вървя по пътеката към черната дъска, понеже имаше пътека, тя се оказа сестра Веска Козарева от Изгрева.
По улиците обаче никого не мога да срещна. Тук-там по някой човек срещна да ме упъти. По едно време гледам няколко прозореца светят така на улицата. Викам, туй ще е сигурно някоя кръчма и отварям. От тротоара на улицата имаше едно-две стъпала и като отворих, гледам пълно с народ, насядали на столовете и в това време чувам женски глас: „О, брат Гради! “ Пък аз целия в сняг и скреж и като вървя по пътеката към черната дъска, понеже имаше пътека, тя се оказа сестра Веска Козарева от Изгрева. Тя беше от Попово, но беше дошла в Казанлък, а помещението, в което влязох беше салона на гр. Казанлък, бивш дюкян, където братята и сестрите се събираха за беседа. Много добре прекарах тогава там. Салонът беше препълнен и аз гостувах на всички братя и сестри. Преспах у брат Никола Камбуров и сутринта тръгнах за с.
към текста >>

Обаче всички колиби бяха пълни със сняг.
Тогава нямаше пътища като сега. Вървяхме по една хайдушка пътека, така ги наричаха. Вечерта пристигнахме на Сините камъни, местността Карандиля. Смятахме да спим вънка в някаква колиба. Там имаше много колиби. Обаче всички колиби бяха пълни със сняг. И като обиколихме колибите видяхме една хубава къщичка от една стая и кухня, но беше заключено. Имаше кепенци, но нямаше как да се влезе. И бай Гради помисли и като се дръпна една крачка от вратата и я блъсна с крак, вратата се отвори и ние влязохме в стаята. Стаята беше хубаво подредена, имаше нарове, на наровете дюшеци, одеяла, всичко. Много хубава къщичка.
към текста >>

78. 37. Учителят си замина от този свят

Беше светло понеже имаше сняг и започнах да копая.
Поканих един брат от Младежкия клас да копае, но той каза, че имал някаква работа... След това поканих брат Стефан Деветаков, нали той беше трудов човек: „Брат Стефане, ако обичаш ела да копаеш на мястото на Учителя“. Той каза, че не иска да свързва такава карма с Учителя. Викам: „Тогава да извикаме пияните цигани, хем ще копаят, хем ще псуват, ще пушат, ще пият ракия“. Аз смятах, че ще трябва няколко души от Младежкия клас да се съберем и изкопаем мястото. Добре, но той не се съгласи и аз тогава отидох на деня на погребението сутринта много рано, почистих снега. Беше светло понеже имаше сняг и започнах да копая. На разсъмване гледам няколко души братя, мисля, че бяха четирима. Брат Бандерски вървеше напред, после брат Тодор Чернев от Кортен, брат Рашо от Айтоските села и още един брат, но не си спомням кой беше. Още преди да ги погледна брат Бандерски застана на 2-3 м разстояние и такава псувня изрече, че просто останах като гръмнат, как можа да направи това нещо и се изправих, фиксирах го с поглед и го гледам. Той също ме гледа, докато не се обърна кръгом и изчезна аз не почнах да копая. След това дойдоха братята.
към текста >>

79. 43. Летуване на Рила с Учителя

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Той ми вика: „Хвани се добре тука“, защото долу беше топло, горе имаше сняг на Рила, но долу беше топличко нали и покрива на джипката събран.
Отговорих, че и да бързам пътя е дълъг, та ако имам късмет, добре ще бъде“. И те казаха: „Довиждане, довиждане“ и тръгнаха. Но минаха 20-30 крачки ли какво и джипката отново спря. Аз отидох до тях и полковника ми вика: „Я стъпи тука на стъпалото“. Стъпих аз. Той ми вика: „Хвани се добре тука“, защото долу беше топло, горе имаше сняг на Рила, но долу беше топличко нали и покрива на джипката събран. Той повтори отново: „Хвани се добре, така“. Хванах се. Той отново се обърна към мене: „Можеш ли до Говедарци така да пътуваш? “ Аз се наведох така малко навътре, понеже джипката беше пълна с хора и отговорих, че не само до Говедарци, но и до София мога да пътувам така. Както и да е, стигнахме Говедарци, отидохме в къщата на директора, там сложиха разни работи за ядене и пиене.
към текста >>

80. 17. Вестникарската защита

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Това зиме, лете, дъжд, сняг, виелици, това няма никакво значение.
Бай Иван не виждаше вечерно време, имаше така наречената кокоша слепота. И в тъмното не можеше да вижда. Аз сутрин отивах неделните дни, когато отиваме на Витоша, сутрин отивах при него, той ме хващаше под ръка и двамата отивахме до автобусната спирка един до друг. Аз го водя, той се държи за мене. Отиваме на автобусната спирка, качваме се, отиваме на Симеоново, но тъмно, в тъмнината и продължаваме нагоре. Това зиме, лете, дъжд, сняг, виелици, това няма никакво значение. Ние отиваме на Витоша. И през целия път ние разговаряме. Или за астрология или за някакви случки, или за това, или за онова, за всичко и по тоя начин, това гдето казах, че съм ги слушал и един път, и два пъти, три пъти и десет пъти съм ги слушал. Един път по един повод, втори път по друг повод, по най-различни поводи нали, за да се подкрепи дадена теза той ми ги е разказвал и така, че аз ги зная и просто претендирам да ги зная тия неща по-добре от всички останали наши приятели, защото аз бях единствения и последен човек, който беше плътно до бай Иван Антонов Изворски.
към текста >>

81. 21. Евакуация в Трявна

В зимата, в големия сняг, двамата само вървят и мълчат.
Пеша от Изгрева, отиват в Симеоново, от Симеоново се изкачват нагоре, но не по посока на Бивака Ел Шадай, както го знаят. По времето когато аз бях на Изгрева никой не му викаше на Бивака Ел Шадай, всеки му викаше Бивака. Беше известен още с географското си име „Железни врата“. Но така говорехме. В източната страна на Бивака тръгват от реката на изток нагоре, нагоре, нагоре и стигат някъде нагоре до къде и аз не знам, но доста на високо, може би там където е така наречената цветна поляна. В зимата, в големия сняг, двамата само вървят и мълчат. Учителят мълчи и бай Иван мълчи. И когато стигат вече на определена височина Учителят се спира и се обръща към бай Иван: „Ти сега ще отидеш в Трявна при твоя приятел“. Бай Иван му казва: „Аз нямам приятел в Трявна“. „Не, ти имаш един приятел в Трявна“. Бай Иван мисли, мисли.
към текста >>

82. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

А ето днес такова хубаво време, чисто време, макар че е зима, отвори се времето, а вчера бе буря със сняг.
Вече четири години откак съм идвал тука в Мърчаево и си казах: Ами ако не го заваря? Ами ако го заваря и не е добре? Ами ако не си спомня? Брей, как се изминаха толкова години. Ами много е трудно да намериш подходящо време. А ето днес такова хубаво време, чисто време, макар че е зима, отвори се времето, а вчера бе буря със сняг. Темелко: То отгоре се дава. В.: То се дава. Хубавите се дават. Но много е трудно да се намерят подходящи условия пък и човек да има разположение, защото аз искам тези неща подробно да се запишат, за да се запазят. И сега ти какво правиш?
към текста >>

Т.: Ама сняг нема както в минали години.
Идват към 3-4 часа след обед, после си отиват. Двама има тука да спат та сутрин за беседа да са у неделя. Неделя сутрин. Тука се чете беседа. В.: То сега е хубаво времето, то се оправя. Т.: Ама сняг нема както в минали години. Тука паднеше по 50-60 см сняг, студено е. А сега по 5 см, по-дълбоко нема. В.: Така, промениха се много годините. Няма такива яки зими като едно време. Т.: Няма яки зими.
към текста >>

Тука паднеше по 50-60 см сняг, студено е.
Двама има тука да спат та сутрин за беседа да са у неделя. Неделя сутрин. Тука се чете беседа. В.: То сега е хубаво времето, то се оправя. Т.: Ама сняг нема както в минали години. Тука паднеше по 50-60 см сняг, студено е. А сега по 5 см, по-дълбоко нема. В.: Така, промениха се много годините. Няма такива яки зими като едно време. Т.: Няма яки зими. А тогава когато Учителят дойде беше ли яка зимата тогава?
към текста >>

И сняг и студ.
В.: Така, промениха се много годините. Няма такива яки зими като едно време. Т.: Няма яки зими. А тогава когато Учителят дойде беше ли яка зимата тогава? Т.: Беше, да. Студена. И сняг и студ. Пак имаше така хубаво слънце. Сняг имаше тогава през 1944 г. В.: А пролетта? Лятото хубаво беше? Т.: Пролетта беше много хубава, летото хубаво.
към текста >>

Сняг имаше тогава през 1944 г.
Т.: Няма яки зими. А тогава когато Учителят дойде беше ли яка зимата тогава? Т.: Беше, да. Студена. И сняг и студ. Пак имаше така хубаво слънце. Сняг имаше тогава през 1944 г. В.: А пролетта? Лятото хубаво беше? Т.: Пролетта беше много хубава, летото хубаво. Все на Витоша бяха. В.: Тук самолети минаваха ли тогава?
към текста >>

83. 38. Сестрата

Ангел Вълков

Всичко беше покрито със сняг.
Като стигнахме на хижа Мусала, Тодора беше видимо доста уморена. На хижата нямаше никакъв турист. А хижарите се чудеха как сме могли да пристигнем в такова зимно време. Вечерта пренощувахме и сутринта потеглихме към върха Мусала. За нагоре нямаше никаква пътека. Всичко беше покрито със сняг. Хижарят ни посочи откъде можем да минем направо, защото пътека не се виждаше. Вървейки нагоре по едно време Тодора хлътна с единия си крак до кръста в преспата. Аз отдалеко предпазливо да не хлътна и аз й подадох ръка и я изтеглих. Преди да стигнем на върха по хребета имаше опънато телено въже, по което ние се придържахме, за да преминем това разстояние. Тук пътека нямаше, а склона е отвесен.
към текста >>

Сега може ли някоя жена с пола зимно време да се качи на Мусала и да преброди дебелия сняг?
Като пристигнахме на Изгрева пред салона Учителят беше навън на балкона и ни чакаше. По такъв начин завършихме благополучно задачата, която ни бе възложена, от двама ни. Сестра Тодора героически издържа на изпитанията. А тогава не бяхме екипирани както сега са екипирани туристите. Тодора беше с пола и с едно палто и туристически обувки. Сега може ли някоя жена с пола зимно време да се качи на Мусала и да преброди дебелия сняг? Ако може да ми се обади. След една седмица Учителят организира една група от 5-6 души за екскурзия до Мусала. Но братята казали: „Не искаме с нас да има сестри, за да ни забавят по пътя из дълбокия сняг“. Като пристигнали на върха времето било хубаво, тихо, слънчево и те седнали да се попекат на слънцето и да си починат.След малко до тях дотърчало момиченцето на наблюдателя. То им разказало, че преди една седмица тук са били чичо Ангел и леля Тодора.
към текста >>

Но братята казали: „Не искаме с нас да има сестри, за да ни забавят по пътя из дълбокия сняг“.
А тогава не бяхме екипирани както сега са екипирани туристите. Тодора беше с пола и с едно палто и туристически обувки. Сега може ли някоя жена с пола зимно време да се качи на Мусала и да преброди дебелия сняг? Ако може да ми се обади. След една седмица Учителят организира една група от 5-6 души за екскурзия до Мусала. Но братята казали: „Не искаме с нас да има сестри, за да ни забавят по пътя из дълбокия сняг“. Като пристигнали на върха времето било хубаво, тихо, слънчево и те седнали да се попекат на слънцето и да си починат.След малко до тях дотърчало момиченцето на наблюдателя. То им разказало, че преди една седмица тук са били чичо Ангел и леля Тодора. След като се прибраха в София Учителят спомена за тяхната екскурзия до Мусала. Спомена, че братята не искали да има сестра с тях, за да не ги затруднява в изкачването. „Но ето като се качихме на върха и седнахме да си починем при нас дойде момиченцето на наблюдателя.
към текста >>

84. 1. Най-добрият хиромант

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина.
Ние дойдохме с пътнически влак с целият ни багаж. Спомням си, че след като пътувахме и пристигнахме на Изгрева, то ми стана лошо и тогава дойдоха да ми помогнат сестрите Бахчеванови, Папазов, Кисьова. Помня, че ме сложиха в една барака. И тъй къщичката, където се настанихме беше от една стая. Баща ми е бил пленник през Балканската война в Гърция. Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина. В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка - хиромант и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба. Открил му значи, че има тая дарба и го упътил в гледането на ръка. Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България. Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по хиромантия от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука. И наистина, той намира тази хиромантия от Дебарол и я прочита.
към текста >>

85. 16. Вяра, Надежда и Любов

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Беше ранна пролет и имаше още сняг.
Тя с голяма благодарност, просълзена ни изпрати. Когато търсихме третата жена на име Люба, срещнахме голяма угоена свиня, която се търкаляше в една локва и се плакнеше. Погледнахме я и отминахме да търсим Люба. Влизаме в един дом, понеже ни казаха, че там живее Люба. В стаичката заварихме три дечица покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ. Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е малка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“. Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари. Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“.
към текста >>

86. 41. Среднощна екскурзия

А имаше и голям сняг, който трябваше да се гази.
“ Всички спяха. Аз станах, взех си дрехите и обувките, облякох се в коридора, сложих си палтото и тръгнахме. Учителят върви напред, а аз след него. Посред нощ се качихме на Бачище, мястото гдето правехме Паневритмията. Аз вървях след Учителя, но като че ли не вървях, а нещо ме носеше. А имаше и голям сняг, който трябваше да се гази. Стигнахме на самата полянка и там направихме молитва. След това Той ми каза: „Остани тук. Аз ще сляза долу, а след това и ти ще слезеш“. Изведнъж Той изчезна. А наоколо мрак и студ.
към текста >>

87. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

След три дни вече носех беседата на Ставреви, зимата бе много студена, сняг до колене.
Още от първите редове тази малка книжка, която бе съдба и щастие за мен, определи моя път и тъй като имаше война между Германия и СССР, над България често кръжаха вражески самолети и по тоя случай имахме затъмнения. На прозорците слагахме тъмни книги, за да не ни нападат. Много бързо прочетох тази малка, интересна книжка. Тя беше беседа от Учителя. Първата ми беседа. След три дни вече носех беседата на Ставреви, зимата бе много студена, сняг до колене. Приеха ме все тъй радушно. Исках нова беседа. Брата рече: „Ще ви дам пак нова беседа, но хубаво е да си купите от църквата Библията и да почнете да я четете. Незабавно си купете Библията“. И всеки ден като се връщах от работа си прочитах по една-две глави.
към текста >>

88. 17. Покръстването

Анина Бертоли

Всичко покрито бяло - сняг и облаците покрили София.
В: Това е 1930 г. А: Взех сега да ходя на беседа, чакай да чуя аз беседата. Хубаво говори там за Любовта, за Бога, че сме братя и сестри, туй-онуй. Ходя на черква, вече не е същото, не чувствам вече това, което преди съм чувствала. Две години бях все така в колебание и една Коледа баща ми вече реши да прекара Коледата горе на хижа Алеко на Витоша с Цвета Симеонова и на сутринта решихме да отидем на изгрев слънце. Всичко покрито бяло - сняг и облаците покрили София. Не се вижда София. Всичко бяло. И тъй гледам изведнъж слънцето излиза над облаците и в мен като че ли влиза една светлина, казвам си: „Ти си се молила цяла година и половина за баща ти, ето и ти поемаш същия път. Ако не беше истинския път Бог нямаше да позволи туй нещо“. И тази ми вяра в Господа укрепна и от тогава разбрах, че това е Истината, понеже и аз търсих истинския път.
към текста >>

89. 9. Заветната мечта

Мариета Бертоли

Запознахме се, черпихме се със сладкиши и излезнахме на поляната, а навън имаше един чуден сняг.
Ние бяхме на Изгрева, а баща ни живееше насреща в една малка стаичка. Трябваше да посрещнем гости през този ден. В съседната до нас стаичка живееше сестра Милева. И така дойдоха тримата студенти на рожден ден. И тогава Асен и Ангел ме запознаха с Влади. Запознахме се, черпихме се със сладкиши и излезнахме на поляната, а навън имаше един чуден сняг. Направихме си снимки. От запознанството преминахме през приятелството, та чак до брака. Но това стана в Италия, когато аз отидох там да следвам филология, а Влади следваше в Консерваторията. Там се оженихме. Та мечтата на Влади се проектира чрез времето и пространството.
към текста >>

90. 8. ПЕЧКАТА В МАЛКИЯ САЛОН

Първият сняг е навалял.
Той не знае да каже: "Направи! Дай! " При Него ученикът трябва да се досеща. И това, което става тук, което е радост и гордост за Учителя, става по досещанията на досетливите. Затова и Учителят се радва. Първият сняг е навалял. Красотата на гората, на поляната е неописуема. Но нали трябва да се приютим някъде на топло? Тръгваме от града двете сестри - Мара и аз, Теофана - пристигаме на Изгрева и се отбиваме първо в нашата хижа. Да оставим това, което носим, да поизтьрсим снега от дрехи и обувки. Моята сестра веднага се отправи към центъра, към Учителя, а аз останах.
към текста >>

91. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Че буря някога, град понякога, сняг.
Твърде от рано се замисляше човек за палатка. Който нямаше мислеше кога и как ще се снабди с такава, който имаше, мислеше как да отстрани слабите й места, да избегне грешките от миналото лято и други дребни неща. Дребни, но важни. Защото Рила е една от високите планини, а в планини като Рила има изненади. Ту дъжд ще завали, ту вятър ще завее. Че буря някога, град понякога, сняг. Това са все непредвидени неща, които се отразяват съвсем различно на малките палатки. Понякога дъждовни капки ще пропусне, понякога вятър ще я вдигне, или само въже ще откъсне. Та трябваше да се мисли по-сериозно за палатки, да се предвиждат всички беди и все пак, въпреки всички предвиждания, бедите си оставаха беди. Приготовляваха се за Рила топли завивки за през нощта и здрав екип за през деня. През деня биваше топло, много топло и можеше да се ходи по лятна дреха, но само за няколко часа.
към текста >>

92. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

2. И групи си тръгват една подир друга, прекрасното време към своя е край, студи, застудява и време и пръсти, и ето внезапно - 0, сняг!
Когато отидох на върха там горе при изгрев слънце, във ранни зори, беседата чете брат Георги. А всички от лагера рилски си бяха веч тук. 2. И слушаха думи прекрасни и топли, изказани тука по тези скали, от нашия светъл и мъдър Учител по същото време, по същия час. 1. Защо мило слънце не ни веч огряваш? Мъглите затулват любимия лик, сгъстяват се, пълнят със мрак планината, дъждец превалява - каква сивина! 2. И групи си тръгват една подир друга, прекрасното време към своя е край, студи, застудява и време и пръсти, и ето внезапно - 0, сняг! Заваля! 4. И стана и строга, свирепа и страшна смути и изплаши тез гости с крила, които до вчера тя галеше с обич, обливаше в слънце и милваше с мир.
към текста >>

93. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

Палатките бели се първи смалиха, се скриха, покриха те първи със сняг, а хората вътре се топло завиха -отправиха мисъл към Господа те. 3.
79. БУРЯТА ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА 5. Палатките бели се първи смалиха, се скриха, покриха те първи със сняг, а хората вътре се топло завиха -отправиха мисъл към Господа те. 3. Западаха бързо парцалите едри, палатките бързо покриха със сняг и Рила прекрасна, красива имила облече набързо нов, бял тоалет. 6. Учителю, благи! Извикаха всички с една мисъл, чувство, със сила една, съдействувай ни, молим, Ти с хубаво време тук всички сме само във Твойте ръце. 7. А вятърът вее, снежинките падат и трупат, покриват треви и цветя, закриват пътеки, изглаждат и ваят -незнати те правят чукари, води. " Ще пътуваме ли?
към текста >>

Западаха бързо парцалите едри, палатките бързо покриха със сняг и Рила прекрасна, красива имила облече набързо нов, бял тоалет. 6.
79. БУРЯТА ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА 5. Палатките бели се първи смалиха, се скриха, покриха те първи със сняг, а хората вътре се топло завиха -отправиха мисъл към Господа те. 3. Западаха бързо парцалите едри, палатките бързо покриха със сняг и Рила прекрасна, красива имила облече набързо нов, бял тоалет. 6. Учителю, благи! Извикаха всички с една мисъл, чувство, със сила една, съдействувай ни, молим, Ти с хубаво време тук всички сме само във Твойте ръце. 7. А вятърът вее, снежинките падат и трупат, покриват треви и цветя, закриват пътеки, изглаждат и ваят -незнати те правят чукари, води. " Ще пътуваме ли? , запитах, когато на следното утро отидох в кухнята.
към текста >>

А снегът продължаваше да вали, а вятърът продължаваше да духа и да пълни очите със сняг.
Извикаха всички с една мисъл, чувство, със сила една, съдействувай ни, молим, Ти с хубаво време тук всички сме само във Твойте ръце. 7. А вятърът вее, снежинките падат и трупат, покриват треви и цветя, закриват пътеки, изглаждат и ваят -незнати те правят чукари, води. " Ще пътуваме ли? , запитах, когато на следното утро отидох в кухнята. "Невъзможно", ми отговориха. А снегът продължаваше да вали, а вятърът продължаваше да духа и да пълни очите със сняг. Аз с мъка отидох до там. Облякох се добре, обух се и се приготвих за път. За петдесет-шестдесет метра път, който в друго време беше незабележим. И излязох от палатката. Първо нагазих сняг около тридесет сантиметра.
към текста >>

Първо нагазих сняг около тридесет сантиметра.
А снегът продължаваше да вали, а вятърът продължаваше да духа и да пълни очите със сняг. Аз с мъка отидох до там. Облякох се добре, обух се и се приготвих за път. За петдесет-шестдесет метра път, който в друго време беше незабележим. И излязох от палатката. Първо нагазих сняг около тридесет сантиметра. Веднага стана петдесет, осемдесети, и когато се отзовах само на десетина метра от кухнята, една голяма пряспа беше непроходима. "Моля", извиках на един брат, когото единствен видях из многото сняг. "А, ти ли си, Теофана? А къде е сестра Мара? " "В палатката." "Да отидем да я доведем!
към текста >>

"Моля", извиках на един брат, когото единствен видях из многото сняг.
Облякох се добре, обух се и се приготвих за път. За петдесет-шестдесет метра път, който в друго време беше незабележим. И излязох от палатката. Първо нагазих сняг около тридесет сантиметра. Веднага стана петдесет, осемдесети, и когато се отзовах само на десетина метра от кухнята, една голяма пряспа беше непроходима. "Моля", извиках на един брат, когото единствен видях из многото сняг. "А, ти ли си, Теофана? А къде е сестра Мара? " "В палатката." "Да отидем да я доведем! " "Няма защо. Тя там е добре." И ми подаде братът ръка - беше брат Николай Дойнов - да премина пряспата. Невъзможно.
към текста >>

- Изведнъж сняг, буря, изведнъж -непроходимо!
Пряспата беше голяма. Потъна единия ми крак, потъна другият. И аз останах неподвижна, въпреки усилията на брат Николай да ме преведе. Тогава? - Тогава с голямо усилие аз измъкнах единия крак и стъпих с коляното, с голямо усилие измъкнах и другия и с него направих също-то.И по колена преминах пряспата и когато се изправих, аз се засмях. Толкова чудно беше всичко това! - Изведнъж сняг, буря, изведнъж -непроходимо! Сестрите и братята, които бяха дошли преди мене в кухнята, а то бе останало само малък заслон, се молеха. Та ние отстояхме от селище на около пет-шест часа път. Не можеше нито ние да слезем там, нито някой от там можеше да помогне. И се молеха. Само Учителят ни благ можеше да ни помогне в тази беда, само на Него разчитахме.
към текста >>

А посещението, което брат Борис Николов ни направи през многото сняг, беше благодат.
Вятърът силно блъскаше снежинки в очите, почвата под снега мокра и закрита изненадваше и аз падах и ставах не веднъж. И все се учудвах, не вярвах на очите си, и все ми беше смешно. Задъхвах се, падах и се усмихвах на безсилието си, на човешкото безсилие изобщо пред такава беда и виках "Азът" в човека да дойде да премери силите си с природата сега. Топлите картошки, които ни донесоха в палатката за обед бяха богатство. Топлата вода, която получихме за чай, беше голямо богатство в този ден. А посещението, което брат Борис Николов ни направи през многото сняг, беше благодат. Като че ли Учителят ни благ отвори вратата на палатката и попита сърдечно: "А как сте вие? " Изненадващ беше следният ден. - Снегът беше спрял да вали и вятърът беше спрял да духа. И се раздвижиха облаци и мъгли и когато ние тръгвахме на път, слънцето топличко ни огре! Една лента от живи хора се отправи по бялата пътека, която брат Иван проправяше.
към текста >>

И сняг, много сняг.
Когато седнахме да отпочинем първият път, бяхме отминали първото езеро. Когато се обърнах и погледнах назад, живата лента още излизаше от лагера. Беше така красива картината. Моето перо не може да я опише, но казвам, че нито филм може да я предаде. Бяла, снежна планина. И сняг, много сняг. Тук-таме зъбер се освободил от многото сняг и ни приветствува снизходително, тук-таме клонче от клек поглежда. А слънцето ни облива с топлина, а песен от много води ни съпътствува. Живата лента напредваше стъпка по стъпка, снегът отстъпваше на свежата трева, а от "Краварника" нямаше следа от сняг. Пътят беше гладът и чист и само изпочупените клонки и разбъркани треви показваха, че буря е минала от тук. "А горе са ни галели само!
към текста >>

Тук-таме зъбер се освободил от многото сняг и ни приветствува снизходително, тук-таме клонче от клек поглежда.
Когато се обърнах и погледнах назад, живата лента още излизаше от лагера. Беше така красива картината. Моето перо не може да я опише, но казвам, че нито филм може да я предаде. Бяла, снежна планина. И сняг, много сняг. Тук-таме зъбер се освободил от многото сняг и ни приветствува снизходително, тук-таме клонче от клек поглежда. А слънцето ни облива с топлина, а песен от много води ни съпътствува. Живата лента напредваше стъпка по стъпка, снегът отстъпваше на свежата трева, а от "Краварника" нямаше следа от сняг. Пътят беше гладът и чист и само изпочупените клонки и разбъркани треви показваха, че буря е минала от тук. "А горе са ни галели само! ", усмихнато установи милата сестра Радка, която с двете си деца вървеше наблизо до нас.
към текста >>

Живата лента напредваше стъпка по стъпка, снегът отстъпваше на свежата трева, а от "Краварника" нямаше следа от сняг.
Моето перо не може да я опише, но казвам, че нито филм може да я предаде. Бяла, снежна планина. И сняг, много сняг. Тук-таме зъбер се освободил от многото сняг и ни приветствува снизходително, тук-таме клонче от клек поглежда. А слънцето ни облива с топлина, а песен от много води ни съпътствува. Живата лента напредваше стъпка по стъпка, снегът отстъпваше на свежата трева, а от "Краварника" нямаше следа от сняг. Пътят беше гладът и чист и само изпочупените клонки и разбъркани треви показваха, че буря е минала от тук. "А горе са ни галели само! ", усмихнато установи милата сестра Радка, която с двете си деца вървеше наблизо до нас. - "И ние се изплашихме. А то било милувка само!
към текста >>

94. 80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА

И моята първа мисъл се отправи към него, и моята първа работа беше да го освободя от този сняг.
Белите палатки очакваха нашите ръце. Белите палатки, напуснати бързо, напразно очакваха своите обитатели. Те стояха тихи, учудено гледаха и недоумявах какво става тук. А имаше и приготвен багаж, когото конете не можеха да отнесат с по-ранните групи. Той стоеше затрупан под снега. И моята първа мисъл се отправи към него, и моята първа работа беше да го освободя от този сняг. И започнах. С тези ръце аз исках да повдигна всеки денк, всяка кошница и пакет, и да го поставя, изчистен от сняг, на откритата площадка пред кухнята. И го направих. С по-малките. Ами големите?
към текста >>

С тези ръце аз исках да повдигна всеки денк, всяка кошница и пакет, и да го поставя, изчистен от сняг, на откритата площадка пред кухнята.
Те стояха тихи, учудено гледаха и недоумявах какво става тук. А имаше и приготвен багаж, когото конете не можеха да отнесат с по-ранните групи. Той стоеше затрупан под снега. И моята първа мисъл се отправи към него, и моята първа работа беше да го освободя от този сняг. И започнах. С тези ръце аз исках да повдигна всеки денк, всяка кошница и пакет, и да го поставя, изчистен от сняг, на откритата площадка пред кухнята. И го направих. С по-малките. Ами големите? Скоро брат Пеню ми се притече на помощ и още по-скоро всичкият багаж беше преместен, изчистен и спасен от измокряне. "И после?
към текста >>

- Рила и сняг.
А брат Мирчо ми писа: "Излязох след всички и аз. Прегазих снега и застанах на голямата скала. Една жива лента се движеше край първото езеро, началото на която се губеше в далечината, докато края, току пред мен слизаше по снежния склон. Картината беше великолепна. Картината беше една от най-хубавите, които човек е видял . - Рила и сняг. Наметнал този великан белия чул, притаил се и скрил топлите милувки от преди ден, вдъхва страх. Но слънцето грее и насърчава и топли, и пъплят децата /такива ги почувствувах в този ден/. Някой поспира. Обръща се назад. Иска да види, да провери още веднъж наистина ли Рила е скрила топлите милувки от преди ден".
към текста >>

95. 4. ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ У ЧОВЕКА

Ние оставаме и се чудим какво е това бягство надолу, а на другия ден падна сняг половин метър и ни затрупа палатките.
Той се е разговарял с това дърво. Това дърво му е разказало сигурно някои неща. Той едва ли са го изненадвали стихиите в природата. Той бил предупреден. Как горе при нас на Рила каракачаните се вдигнаха на един път и всички стада от овце и говеда ги свалиха! Ние оставаме и се чудим какво е това бягство надолу, а на другия ден падна сняг половин метър и ни затрупа палатките. В: А те си наеха. Д: Те си знаеха и си отидоха, така че гдето се казва - било е време и сигурно пак ще дойде време, но сега трябва да се развие обективния ум. Тия центрове, по-ниските и после ще дойде до това нещо, щото да знаят пътя може би на нашата раса. В: А вашите опитности, които сте имали с тези холандци? Д: И много други опитности имам, за които аз съм ти разправял.
към текста >>

96. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

А аз стоя горе на стълбите и гледам с бинокъл, а имаше сняг голям.
Това чувство се породи в мен когато се роди сина ми Андрей. Да се чудиш тогава как минават тези американските крепости и с бинокъл ги гледаш как нападат. Нищо не ме уплаши. Това бяха жестоки условия. Усилни бомбардировки, знаеш какво значи! А аз стоя горе на стълбите и гледам с бинокъл, а имаше сняг голям. Застанал човек с бинокъл на стъпалата на стълбата, сняг, и бомби, които падат върху града. В: Паднаха ли бомби на Изгрева? Д: Една мина двутонна падна зад салона в гората, но не експлодира. Ако беше експлодирала щеше детонацията да отнесе всичко. Иначе падна там в двора.
към текста >>

Застанал човек с бинокъл на стъпалата на стълбата, сняг, и бомби, които падат върху града.
Да се чудиш тогава как минават тези американските крепости и с бинокъл ги гледаш как нападат. Нищо не ме уплаши. Това бяха жестоки условия. Усилни бомбардировки, знаеш какво значи! А аз стоя горе на стълбите и гледам с бинокъл, а имаше сняг голям. Застанал човек с бинокъл на стъпалата на стълбата, сняг, и бомби, които падат върху града. В: Паднаха ли бомби на Изгрева? Д: Една мина двутонна падна зад салона в гората, но не експлодира. Ако беше експлодирала щеше детонацията да отнесе всичко. Иначе падна там в двора. Излизам навънка и виждам един бор забит в земята.
към текста >>

97. 20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА

Спомням си тогава, че бяха едни студени дни, един сняг до колене.
Обиколиха един път поляната където се играеше Паневритмията и отидоха после на мястото където бе изкопан гробът. Бяха възложили на Георги Томалевски да напише нещо. Каза: "Не можах да напиша". Той е много поетична фигура. Но Славчо Печеников го написа. Спомням си тогава, че бяха едни студени дни, един сняг до колене. Облаците леко се разместиха и грейна малко слънце. Славчо се изправи, прочете написаното и след това го поставиха в една бутилка със зехтин и тя бе сложена долу до ковчега. Интересно бе, че Георги Парлапанов, който водеше "Българско дело" преди да премине в "Седмичен преглед" на Българската кинематография засне погребението на Учителя. Този материал го търсихме и с дъщеря му Жени Парлапанова, но не можахме да го намерим. Той, филмът е на 35 милиметрова лента.
към текста >>

98. 27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Сняг валеше, студено, мрачно.
В: Славчо. А кой го написа текста? Д: Той си го написа, той си го говори и го оставиха вътре. Така беше. Тогава беше една страшна, тежка зима. Сняг валеше, студено, мрачно. В: Аз съм виждал снимки как навън носят ковчега, сняг до колене. Д: Да. И това е. Никакви трясъци, никакви неща. На нашите хора фантазията им е много голяма и не знаят колко беля вършат, щото тези неща се носят, а това е лъжа.
към текста >>

В: Аз съм виждал снимки как навън носят ковчега, сняг до колене.
А кой го написа текста? Д: Той си го написа, той си го говори и го оставиха вътре. Така беше. Тогава беше една страшна, тежка зима. Сняг валеше, студено, мрачно. В: Аз съм виждал снимки как навън носят ковчега, сняг до колене. Д: Да. И това е. Никакви трясъци, никакви неща. На нашите хора фантазията им е много голяма и не знаят колко беля вършат, щото тези неща се носят, а това е лъжа. Няма такова нещо.
към текста >>

99. 33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО

Сняг, влака й пристига вечерта към 10 часа.
Погледнато човешки абсурдно говори, а примерите, които ми ги даваше, а имах много опитности с Него, го доказват това нещо. Нали ти казах как Той ме задържа в стаята си? В: Не, това не го зная. Д: Беше тогава, пристигаше една професорка от Германия. Зима тежка беше като тази сега. Сняг, влака й пристига вечерта към 10 часа. В: Днес е минус 10 градуса. Д: Да. Беше оня ден минус 19 градуса и аз отивам на гарата да я посрещна, нямаше трамвай, нямаше нищо. И като минавам през салона Учителят ме спира и ме поканва вътре в стаята и аз влизам. И започна един разговор, по едно време Учителят ми даде чай.
към текста >>

100. 18. КОЛЕДА