Търсене в текстове за 'Слугуване'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута - Боян Боев (1883 – 1963)

Слугуването на Бога носи Свобода.
Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване.
към текста >>

2. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Новата идея е слугуване на Разумното начало, слугуване на Цялото.
“, нищо повече. Прочетете 112-та страница от тома „Доброто оръжие.“ Нали е казано за страшния съд: „Идете си, не ви познавам.“ Да те познава Бог значи ти да вършиш Волята Му, да Му служиш, да станеш съработник на Бога! Божият път е най-лесният, там има методи. Най-мъчно е да грешиш, защото ще плащаш. Писанието казва: „Делата им ходят след тях.“ Като работиш за Бога, то като тръгнеш за другия свят, делата ти ще тръгнат след теб. Новата идея е слугуване на Разумното начало, слугуване на Цялото. Ти няма да носиш на хората свои блага, а както пощенският раздавач носи чужди блага, така ти ще носиш благата на Бога. Ще кажеш: „Моята длъжност е да нося писмата на Бога.“ Като държиш Бога, ще успееш. Бъди готов да работиш за Единия, който е създал света. Когато човек реагира на Божественото, идва реакция, идват болести и страдания. Който е в полка на тъмнината, да отиде да се запише в полка на Христа.
към текста >>

3. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да мине през жертвата, слугуването, служенето, за да дойде до Любовта.
Човек трябва да различава човешката любов от Божествената и да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин Любовта ще дойде. Ще я пожелаем и тя ще дойде. Като вършим Волята Божия, можем да имаме и Божията Любов. Тя може да се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява Волята Му. Човек трябва да мине през жертвата, слугуването, служенето, за да дойде до Любовта. Например един богат жертва всичко на околните, но те никак не му благодарят. Той остава без нищо, но въпреки това никак не роптае, а благодари на Бога. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, по едно време у него се отварят изворите на Любовта и той вече преминава в по-висш живот. Народната мъдрост изобилства с много право казани изречения. В Ти ме изгори!
към текста >>

4. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода.
В работата има радост: художникът работи и поетът, като пише, работи. Работата става с най-малки усилия, с най-малко енергия. При труда се иждивява много енергия, а в мъчението – още повече. Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението. Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във висините. Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода. Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода – свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд. И като си свободен, то е работа – рисуваш, пееш, пишеш и работиш физически, но никой не те принуждава и с нищо не те задължава. Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата; човек трябва да мине през труда. Сегашните хора разглеждат нещата разпокъсано, не знаят защо се минава през мъчение, труд и работа.
към текста >>

5. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

Така младото поколение ще внесе в обществото духът на слугуване, с който е било откърмено в училището.
По този начин младото поколение ще внесе в обществото една нова мъдрост, която те са учили от общението с природата, мъдрост, която е изгряла в тях от любовното общение с изворите, цветята, тревите, дърветата, планините! Защо в новото училище музиката, паневритмията, ритмичната гимнастика се смятат като първостепенни образователни фактори? Защото те ще внесат музика, ритъм и хармония в детския ум, сърце и воля, ще внесат светли мисли в ума, благородни чувства в сърцето, сила във волята и мощ в тялото. Защо в новото училище са приложени методите за разцъфтяване на любовта в детските души? Защото така ще се оформи човекът на новата епоха. Така младото поколение ще внесе в обществото духът на слугуване, с който е било откърмено в училището. С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите. Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот? За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на идеализма. Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок идеал!
към текста >>

С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването?
Защо в новото училище музиката, паневритмията, ритмичната гимнастика се смятат като първостепенни образователни фактори? Защото те ще внесат музика, ритъм и хармония в детския ум, сърце и воля, ще внесат светли мисли в ума, благородни чувства в сърцето, сила във волята и мощ в тялото. Защо в новото училище са приложени методите за разцъфтяване на любовта в детските души? Защото така ще се оформи човекът на новата епоха. Така младото поколение ще внесе в обществото духът на слугуване, с който е било откърмено в училището. С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите. Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот? За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на идеализма. Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок идеал! Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде!
към текста >>

6. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Изворът на щастието е в слугуването.
И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство. В света да ръководят най-добрите и най-умните хора. Това е синархията.
към текста >>

7. 26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

прояви на единение, коопериране, взаимопомощ, сътрудничество, дух на братство, на слугуване и жертва, личи действието на тая вълна.
Някои движения могат да имат претенцията, че са нещо ново, обаче, те са само стари атавистични методи, които нямат никакво бъдеще. Всяко движение, което разделя народите един от други и всажда шовинизъм, няма нищо общо с вълната на новото, което се праща в света. Навсякъде може да се види, как работи подтикът, пратен от Всемирното Братство. Новата вълна, която се праща света, работи във всички по-будни души! Тя може да се долови не само в новите идейни движения, но и в творенията на Метерлинк, Ибсен, Емерсон, Мълфорд и пр.. Навсякъде, дето виждаме новите прояви на единение, коопериране, взаимопомощ, сътрудничество, дух на братство, на слугуване и жертва, личи действието на тая вълна. И тия общества, народи и раси, които отричат новото, което иде, ще бъдат изродени и нямат никакво бъдеще. Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват. Времето е напреднало. Гостите се сбогуват. Те имат и други въпроси, които оставят за друг път.
към текста >>

8. 57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя разбира, че само слугуването, животът за другите е извор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота.
Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич! Третото упражнение е даване. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот, като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването, животът за другите е извор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота. Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за великата жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертвува всичко, за да получи всичко и стане от новите хора — брат на всички същества! Когато това съзнание озари човешката душа, създават се условия за нейното възлизане в красивия път на възхода. След това иде „отварянето“. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали до сега и добива своята свобода.
към текста >>

9. 102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

4. Никакво господаруване, а слугуване.
Що е служене на Бога? Служенето на Бога в случая означава следното: 1. Прилагане принципите на Божествената Справедливост. 2. Никакво насилие. 3. Взаимно сътрудничество между народите. 4. Никакво господаруване, а слугуване. Не е количеството, което прави величието на народите, а качеството. На всеки народ, който не иска да служи на Бога, ще му се отнемат благата и ще изчезне от Земята, ще бъде разпръснат като еврейския народ. Величието на един народ е в служенето на Бога. Тогава този народ е силен и никоя сила не може да му се противопостави. Той всякога и при всички условия е победител.
към текста >>

10. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи имаме пример за слугуване и без пари.
Сега законът и парите са водители на Любовта, а трябва да станат слуги. Майката, като отглежда детето си докато порасне, колко безсънни нощи, грижи и всичко е пожертвала за него! Кой й плаща? За пари ли го прави? Ето виждате, че тя става слуга на Любовта, жертва се в името на Любовта. Значи имаме пример за слугуване и без пари. Майките слугуват без пари - имаме образец. Божественият порядък не е за всички хора. Има хора, които трябва да живеят с пари, а други, които ще живеят без пари. Някой пътува с биволска кола. Онзи, който лети с аероплан, по-скъпо ще плати, но по-бързо ще стигне.
към текста >>

11. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Привечер Учителя държа беседата:“Господаруване и слугуване“.
При интуицията чувстваш това, което има да ти се случи в бъдеще, добро или лошо. А свръхсъзнанието е вече проникване в Божествения свят, всичко виждаш и разбираш, че всичко е за добро. Самосъзнанието е човешко, подсъзнанието и свръхсъзнанието са Божественото. Животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Аз намирам, че човек не трябва да прави грях, понеже грехът е най-голяма тежест. Привечер Учителя държа беседата:“Господаруване и слугуване“. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци. Сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

12. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до любовта.
Искат да знаят по кой начин любовта ще дойде. Те да пожелаят и да оставят. Любовта ще дойде. Ако ние вършим волята Божия, не може да нямаме Божията Любов. Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява волята Му. Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до любовта. Например някой е богат. Той жертвува всичко за околните, но околните никак не му благодарят. И остане най-сетне без нищо. Но въпреки това той никак не роптае, но благодари на Бога за всичко. Никой не иска да го знае.
към текста >>

13. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще дойдат случките, ще дойде слугуването.
Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. Човек, който служи на себе си, най-после остарява и не е доволен от себе си. На Бога като служиш, не остаряваш, но се подмладяваш. Който служи на Бога, нещата му се нареждат. Законът е този: Ти само желай да служиш на Бога и условията сами по себе си ще дойдат. Ще дойдат случките, ще дойде слугуването. Ще се нареди всеки ден, стига да храните това желание. Щом почнеш да служиш на Бога, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души. Има два вида хора които живеят за себе си и които живеят за другите. Последните живеят за Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни.
към текста >>

Смисълът на живота се заключава в слугуването.
Последните живеят за Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Който пожелае да служи на Бога от любов, у него непременно ще се събуди известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Човек може да ликвидира своята карма само като служи на Бога. Единствената работа на човека, която остава през вековете, е работата за Бога. Смисълът на живота се заключава в слугуването. Да служи на Бога, това е главната задача, която човек трябва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичките му работи ще се наредят. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с радост, умът му със светлина, а волята му с активност. Онзи, който е роден вътрешно, трябва да желае всичко, каквото е придобил знание, сила и богатство, да отдаде на Бога. Великото разумно начало трябва да бъде на първо място в неговото съзнание.
към текста >>

14. 4. Пътят към свободата, 28 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат - болните хора имат нужда отслугуване.
Така светът не се оправя. За да се оправи светът, трябва да изпълним законите на нашето битие, да изпълним законите на живота и да живеем по методите, които той ни дава. Пътят, по който съвременните хора искат да преобразят живота си и живота на съвременното общество е път крив. Това е един кърпеж, който нищо не ще допринесе. Каквото и да правят по този път хората, те ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат - болните хора имат нужда отслугуване. И затова първата работа, която трябва да се направи е да станат хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има готовност да служи на другите. Здрав човек наричам този, които може да служи на себе си и на другите доброволно, съзнателно и с любов. Тази идея, която е идея на самата природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване. Така разбран животът, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата.
към текста >>

15. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

При сегашното развитие на човечеството, ние трябва да определим психологически добрата страна на слугуването.
Аз уподобявам господаря на слънцето, а слугата на месечината. Но ако господарят не свети и не дава живот като Слънцето, той не е господар. И в този смисъл всеки има право и може да бъде господар, когато може да произведе в себе си от тази светлина. И всеки трябва да бъде едновременно и господар и слуга, понеже има ден и нощ, трябва една по-слаба светлина, за да може човек да си почине, защото при Слънцето не можем да си починем, а ще работим; само при по-малката светлина, месечината, човек може да си почине и да се обнови. Умният човек трябва да разбира своето място като слуга в света. При сегашното развитие на човечеството, ние трябва да определим психологически добрата страна на слугуването. Да знаем в какво седи силата на слугата. Природата, в която живеем, е най- голямата слугиня в света. И тя има крайно отвращение към всички господари; като чуе за някой господар, тя се накокори като мечка, не може да търпи господарите; а като чуе за слуга, мед й пада на сърцето. Тя знае, че има само един господар, който е Бог. А като чуе за втори, веднага замисля да го премахне.
към текста >>

И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата.
В този подтик седи щастието на човека, но ние сега го прекъсваме и затова сме нещастни. Любовта действа непрестанно, но когато нашата канализация се повреди, тя не може да се прояви. Като направим канализацията си, Любовта пак ще тръгне. И ако искаме да ни обичат, трябва и ние да обичаме; и колкото ние обичаме, толкова и нас ще обичат. Когато хората възприемат любовта, ще хармонират и отношенията си и ще бъдат братя. И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата. Този, който обича, вижда душата на този, когото обича и затова му слугува, защото душите и на двамата живеят заедно и като слугува, той слугува като на себе си. И ако душата на този, когото обичате и вашата душа не могат да живеят заедно, не може да постигнете нищо. И ако душата на Христа и вашата душа не могат да живеят заедно, какво ще постигнете? Ако не можем да бъдем там, където е Той, какви слуги ще му бъдем? А къде е Христос сега?
към текста >>

16. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце.
И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър. Външен израз на доброто и разумността са чистотата, която има за емблема Слънцето и красотата, която има за емблема месечината. Аз съм чел 5 много книги, които разглеждат красотата и чистотата, но не съм срещал нито един автор, който да даде нещо обективно по въпроса. Красотата е външна форма, външна страна на чистотата, а чистотата е вътрешната, духовната страна. Но причината за красотата и чистотата е разумността на човека.
към текста >>

17. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

А доб- рото в началото е ограничение и слугуване, а в края - Свобода и добруване!
Пък Онзи, Който иде сега в света, ще внесе всичко това и ще примири всички противоречия, които съществуват във вашия ум, във вашето сърце и вашата воля. Човек е човек само докогато поддържа в себе си възвишеното и благо- родното. Ако изучавате Истината на тъмнината, ще научите къде са всичките спън- ки, а като изучите Истината на Светлината, ще изучите всичката Свобода на Живота. Досега хората са търсили свободата на Злото и ограниченията на Злото, а не са потърсили ограниченията и свободата на Доброто. Злото отначало дава свобода, а в края - ограничение и робство. А доб- рото в началото е ограничение и слугуване, а в края - Свобода и добруване! Знай, силата ти е в твоята права мисъл, в твоите прави разбирания за живота. А право разбирание е това, което не те напуска през целия ти живот. Право разбирание е когато знаеш, че щом си жив - ти си осигурен! Право разбирание е, когато си щедър, да не мислиш, че си добър, а че само си взел от Божествените хамбари в света и си раздал на тия, които имат по-малко от тебе; че когато имаш - натоварен си - и товара си споделяш с други, за да се освободиш, защото злото, което днес мъчи хората, е непроявеното добро в миналото! Не искай никога повече, отколкото ти е нужно, но не пропущай и услови- ята, които моментът ти носи!
към текста >>

18. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта.
Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта. За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи. Без любовта всичко е мъртвило. Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в себе си. Тя е мощният трансформатор на силите. При любовта от човека излиза особена светлина.
към текста >>

19. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

Оня, който има смирение, знае великата тайна на слугуването.
Косите му са в началото на онова посивяване, от което лъха благородство и достойнство. „Смирението - казва той - за което става реч в прочетения стих, не е нископоклонничество, а велика добродетел. Човек без смирение е като гол планински връх, на който нищо не расте. Може да има слънце, но на тоя каменист връх нищо не се ражда. Само понякога там може да прелети орел и нищо повече. Оня, който има смирение, знае великата тайна на слугуването. Който знае добре да служи на другите, е най-близо до любовта. Слугувайте на всички ваши близки. Слугувайте на жена си, на децата си, на всички. За да обърнете към Бога един горделив човек, потребно е да го свалите от високото му място в долината на смирението.“ По-нататък Учителят казва: „Сиромашията и болестите са символи.
към текста >>

20. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Той е открил смисъла на своето съществувание и земното му битие е преизпълнено с Божествено съдържание, с музиката на космическите сфери: „В училището на слугуването ще слугувате добре.
Тази вечер в хармония да бъдете със себе си и всички. От всички се иска едно разумно служене (курсивът мой – К.З.).“ Рано или късно разумното служение довежда ученика до придобиване на Божествената Мъдрост и Любов. Той се научава да върши всичко по възможно най-добрия начин – сякаш го върши за Бога. Когато е в духовната Школа или в училището на живота, се учи най-усърдно и прилежно. Прилага наученото с последователност и всеотдайност, отдавайки всичките си физически, нравствени и душевни сили за проявлението на великата съзидателна Любов на Всевишния. Той е открил смисъла на своето съществувание и земното му битие е преизпълнено с Божествено съдържание, с музиката на космическите сфери: „В училището на слугуването ще слугувате добре. В училището на Мъдростта ще се учите добре, а в Любовта ще обичате Господа от всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Това е смисълът на живота“ (Учителят П. Дънов). Служението е извънредно важен елемент от великата наука и философия на живота. То само по себе си е начин на живот. Служителят на Божественото е предан и в малкото, и в голямото.
към текста >>

Животът на доброто се явява в слугуване, а животът на злото – в господаруване.
Двата наглед антагонистични полюса на космическото проявление – Доброто и злото, изграждат различни модели на живот. В рамките на първия забравяш себе си и се отдаваш да служиш на Цялото. Обратно – при втория пренебрегваш единството на съществуванието и се покланяш на егото си. Учителят П. Дънов нарича тези две форми на живота „висш“ и „низш“: „И тъй, съществуват два живота: висш живот – на доброто, и низш живот – на злото. Животът на доброто се явява в слугуване, а животът на злото – в господаруване. Откажете се от живота на господаруването и приемете живота на слугуването.“ Препоръката е кратка и категорична, но трудно изпълнима. Поне за повечето днешни хора. Те все още са затънали в блатото на инволюционното мислене и поведение и никак не е просто да надделеят неговата инерция: „Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че като слуги ще изгубят достойнството си. Не се страхувайте от това. Радвайте се, ако загубите достойнството си.
към текста >>

Откажете се от живота на господаруването и приемете живота на слугуването.“ Препоръката е кратка и категорична, но трудно изпълнима.
В рамките на първия забравяш себе си и се отдаваш да служиш на Цялото. Обратно – при втория пренебрегваш единството на съществуванието и се покланяш на егото си. Учителят П. Дънов нарича тези две форми на живота „висш“ и „низш“: „И тъй, съществуват два живота: висш живот – на доброто, и низш живот – на злото. Животът на доброто се явява в слугуване, а животът на злото – в господаруване. Откажете се от живота на господаруването и приемете живота на слугуването.“ Препоръката е кратка и категорична, но трудно изпълнима. Поне за повечето днешни хора. Те все още са затънали в блатото на инволюционното мислене и поведение и никак не е просто да надделеят неговата инерция: „Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че като слуги ще изгубят достойнството си. Не се страхувайте от това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

21. IV. Мисли на Учителя за Синархията - Георги Христов

Изворът на щастието е в слугуването.
IV. Мисли на Учителя за Синархията - Кое е новото, което иде сега? - Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: „Блажени нищи духом“. Какво е „нищи духом“? „Нищи духом“ е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. - Кое е нужното сега? - Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство. В света да ръководят най-добрите и най-умните хора. Това е синархията.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25933980941772