Търсене в текстове за 'Слугуване'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ Светът, в който живеем и съществуваме има разни стремежи. Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава, величие, сила и др.т. Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар. А всъщност, всички живущи днес хора на земята са „слуги". – Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи. Най-малкото, те служат на своя стомах. Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва. Ние все уреждаме работите си, а те все неуредени остават. Заболяваме – търсим помощта на лекарите. Но при все това смъртта ни завлича.
към текста >>

2. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си.
Ако свети като луната, той е слуга. В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога? Когато произведе светлина, подобна на слънчевата. В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката. При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива. Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се. И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря. Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява. Кой е слугата и кой - господарят в дома? Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е слугата.
към текста >>

В слугуването си той ще срещне известни мъчнотии, но ако знае как да слугува, всички мъчнотии в живота му ще изчезнат.
И в това положение, те ще носят последствията на своите криви разбирания. Кривите разбирания заставят хората да мислят, че животът е лош. Не, лошият живот е живот на изключения, а добрият - живот на правила. Сега хората са турили изключението за правило, а правилото - за изключение. За да дойде до добрия живот, човек трябва да знае мястото си като слуга в света. В слугуването си той ще срещне известни мъчнотии, но ако знае как да слугува, всички мъчнотии в живота му ще изчезнат. В слугуването, човек трябва да познава своята сила. Най-големият слуга е природата Тя признава само един господар, а не двама, следствие на което изпитва крайно отвращение към всеки господар, вън от Единния. Дето има двама господари, слугите се бият, карат се помежду си. Когато домът се разделя, това показва, че и мъжът, и жената в този дом са станали господари. Опасно е това положение в домовете, но още по-опасно е, когато то стане в самия човек.
към текста >>

В слугуването, човек трябва да познава своята сила.
Кривите разбирания заставят хората да мислят, че животът е лош. Не, лошият живот е живот на изключения, а добрият - живот на правила. Сега хората са турили изключението за правило, а правилото - за изключение. За да дойде до добрия живот, човек трябва да знае мястото си като слуга в света. В слугуването си той ще срещне известни мъчнотии, но ако знае как да слугува, всички мъчнотии в живота му ще изчезнат. В слугуването, човек трябва да познава своята сила. Най-големият слуга е природата Тя признава само един господар, а не двама, следствие на което изпитва крайно отвращение към всеки господар, вън от Единния. Дето има двама господари, слугите се бият, карат се помежду си. Когато домът се разделя, това показва, че и мъжът, и жената в този дом са станали господари. Опасно е това положение в домовете, но още по-опасно е, когато то стане в самия човек. Тогава човек влиза в стълкновение със себе си и започва да воюва със самия себе.
към текста >>

3. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Любовта е учение за слугуване.
Познае ли той любовта, тогаз и животът ще стане за него по-реален. Щом той разбере правилно живота, тогаз и да го гонят и хулят хората, това няма да го смущава. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно да гори огън. Когато тя дойде, ние ще бъдем носители на великите блага, на новото. Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да пресъхва. Любовта е учение за слугуване. Всички хора са дошли да станат слуги. Някой казва: „Аз трябва да се науча на нещо". На какво трябва да се научи? Да слугува! В това седи истината.
към текста >>

Това слугуване как може да се нарече?
Всички хора са дошли да станат слуги. Някой казва: „Аз трябва да се науча на нещо". На какво трябва да се научи? Да слугува! В това седи истината. Това слугуване как може да се нарече? То е предварителен изпит, за да те приемат в университета. Сега трябва да дойдем до онази любов, която дава. Бъдещата културата е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с любовта на Безграничния. Какво определение можем да дадем на любовта?
към текста >>

4. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Любовта е учение за слугуване.
Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество.
към текста >>

Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото.
И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде. Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта! Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото. При новата култура човек надраства личния живот и влиза в свръхличния. Как ще дойде новото? То иде по законите на развитието. Нали едно растение след поникване дава листа, цветове и плодове? Всички тия фази идат по законите на развитието.
към текста >>

5. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет.
Нима тя е само една кабалистична величина, нежна да допълни числото три в езотеричната тройка от „Марии", застанали в подножието на кръста, на който е бил разпнат Богочовека? Напразно ще търсите исторични документи, за да проверите съществувала ли е действително Мария Клеопова, за която ни е дадено само едно едничко указание - че е била сестра на майката Исусова. Напразно ще търсите исторични документи и за да проверите, действително ли тези три жени са стояли при кръста на Исуса. Защото - пита умът - тази тройка от Марии, застанала под кръста, не е ли една символична картина, оживяла във въображението на евангелиста, съзерцаващ действителността езотерично? Оставете засега тези въпроси, оставете на страна и историята, и кабалата, и езотериката, и окултната символика и слезте в дълбочината на сърцето си. Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест.
към текста >>

6. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Изворът на щастието е в слугуването.
И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство. В света да ръководят най-добрите и най-умните хора. Това е синархията.
към текста >>

7. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тя може да се долови не само в новите идейни движения, но и в творенията на Метерлинк, Ибсен, Емерсон, Мълфорд и пр.. Навсякъде, дето виждаме новите прояви на единение, коопериране, взаимопомощ, сътрудничество, дух на братство, на слугуване и жертва, личи действието на тая вълна.
Да не се мамим. Някои движения могат да имат претенцията, че са нещо ново, обаче, те са само стари атавистични методи, които нямат никакво бъдеще. Всяко движение, което разделя народите един от други и всажда шовинизъм, няма нищо общо с вълната на новото, което се праща в света. Навсякъде може да се види, как работи подтикът, пратен от Всемирното Братство. Новата вълна, която се праща света, работи във всички по-будни души! Тя може да се долови не само в новите идейни движения, но и в творенията на Метерлинк, Ибсен, Емерсон, Мълфорд и пр.. Навсякъде, дето виждаме новите прояви на единение, коопериране, взаимопомощ, сътрудничество, дух на братство, на слугуване и жертва, личи действието на тая вълна. И тия общества, народи и раси, които отричат новото, което иде, ще бъдат изродени и нямат никакво бъдеще. Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват. Времето е напреднало. Гостите се сбогуват. Те имат и други въпроси, които оставят за друг път.
към текста >>

8. ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тя разбира, че само слугуването.
Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич! Третото упражнение е .даване. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот, като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването. животът за другите е извор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота. Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за великата жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертвува всичко, за да получи всичко и стане от новите хора — брат на всички същества! Когато това съзнание озари човешката душа, създават се условия за нейното възлизане в красивия път на възхода. След това иде „отварянето*. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път.
към текста >>

9. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Чрез такава дейност детето ще разбере, че изворът на истинската радост е в себеотрицателната работа за другите, в слугуване на любовта!
представлява една колективна дейност. А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта. Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание. Колко много други случаи дава училищният живот за практикуване на любовта, за изучаването й чрез дейност! Например, поправяне на кални, мочурливи пътища в околността, строене на чешми и мостове. Чрез такава дейност детето ще разбере, че изворът на истинската радост е в себеотрицателната работа за другите, в слугуване на любовта! Случаите за практикуване на любовта в училищния живот са изобилни всеки ден и вещият педагог ги намира и умело ги използува. Напр., във време на планинска екскурзия кой ще поддържа вечерния лагерен огън? Ще се явят ученици доброволци, които цяла нощ нима да спят и ще го поддържат с дежурство. После учителят ще изтъкне при беседа с учениците красотата на тяхната жертва. Ученикът, който през нощта поддържа огъня и гледа спящите лица на своите другари, изпитва голяма радост, и тая радост го възпитава.
към текста >>

10. Песни и танци на Слънцето - Б. Николов Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя разбира, че само слугуването, живота за другите е избор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота.
Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане 8 света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и святото и затова всички са достойни за любов и обич! Третото упражнение е “Даване”. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването, живота за другите е избор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота. Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за велика жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертва всичко, за да получи всичко и стане един от новите хора - брат на всички същества! Когато това съзнание озари човешката душа създават се условия за нейното "възлизане" в красивия път на възхода. След това иде “Отваряне- то”. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали досега и се сдобива със своята свобода.
към текста >>

11. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си.
Тя е много ясна: ами че може ли ръката да изпълни волята ти? Тя само ако е саката, не може да изпълни волята ти. Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания. Щом обаче ги уредим, ще ни бъде добре. Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си. Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти, и тогава самата земя ще се пречисти в климатическо отношение. Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяване волята Божия на земята, мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия, и което ще последва и в Испания. Всички водачи, министри, владици, управители, които водят разблуден живот, ако не се оправят, ще бъдат очистени. На Димитровден 1917 г. у Голов дошли много гости.
към текста >>

12. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат — болните хора имат нужда от слугуване.
Така света не се оправя. За да се оправи света, трябва да изпълним законите на нашето битие, да изпълним законите на живота и да живеем по методите, които той ни дава. Пътя, по който днешните хоро искат да преобразят живота си и живота на съвременното общество, е път крив. Това е един кърпеж, който нищо не ще допринесе. Каквото и да правят по този път хората, те ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат — болните хора имат нужда от слугуване. И затова, първата работа, която трябва да се направи, е да се направят хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има готовност да служи на другите. Здрав човек наричам този, който може да служи на себе си и на другите, доброволно, съзнателно и с любов. Тази идея, която е идея на самата Природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване. Така разбран живота, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата.
към текста >>

13. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При сегашното развитие на човечеството, ние трябва да определим психологически добрата страна на слугуването.
Аз уподобявам господаря на слънцето, а слугата на месечината. Но ако господарят не свети и не дава живот като Слънцето, той не е господар. И в този смисъл всеки има право и може да бъде господар, когато може да произведе в себе си от тази светлина. И всеки трябва да бъде едновременно и господар и слуга, понеже има ден и нощ, трябва една по-слаба светлина, за да може човек да си почине, защото при Слънцето не можем да си починем, а ще работим; само при по-малката светлина, месечината, човек може да си почине и да се обнови. Умният човек трябва да разбира своето място като слуга в света. При сегашното развитие на човечеството, ние трябва да определим психологически добрата страна на слугуването. Да знаем в какво седи силата на слугата. Природата, в която живеем, е най- голямата слугиня в света. И тя има крайно отвращение към всички господари; като чуе за някой господар, тя се накокори като мечка, не може да търпи господарите; а като чуе за слуга, мед й пада на сърцето. Тя знае, че има само един господар, който е Бог. А като чуе за втори, веднага замисля да го премахне.
към текста >>

И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата.
В този подтик седи щастието на човека, но ние сега го прекъсваме и затова сме нещастни. Любовта действа непрестанно, но когато нашата канализация се повреди, тя не може да се прояви. Като направим канализацията си, Любовта пак ще тръгне. И ако искаме да ни обичат, трябва и ние да обичаме; и колкото ние обичаме, толкова и нас ще обичат. Когато хората възприемат любовта, ще хармонират и отношенията си и ще бъдат братя. И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата. Този, който обича, вижда душата на този, когото обича и затова му слугува, защото душите и на двамата живеят заедно и като слугува, той слугува като на себе си. И ако душата на този, когото обичате и вашата душа не могат да живеят заедно, не може да постигнете нищо. И ако душата на Христа и вашата душа не могат да живеят заедно, какво ще постигнете? Ако не можем да бъдем там, където е Той, какви слуги ще му бъдем? А къде е Христос сега?
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце.
И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър. Външен израз на доброто и разумността са чистотата, която има за емблема Слънцето и красотата, която има за емблема месечината. Аз съм чел 5 много книги, които разглеждат красотата и чистотата, но не съм срещал нито един автор, който да даде нещо обективно по въпроса. Красотата е външна форма, външна страна на чистотата, а чистотата е вътрешната, духовната страна. Но причината за красотата и чистотата е разумността на човека.
към текста >>

15. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво означава слугуването?
Каквото и да мисли, той нищо не може да направи. С това аз искам да ви наведа на мисълта, че Бог е мислил за онова, което сме ние днес. Той е мислил за нас преди милиони години още. Следователно, ние сме дошли в един живот, който отдавна е обмислен. „Не може да се слугува на двама господари“. Какво означава слугуването? Работа. Три неща има, в които човек се спъва. Човек се спъва в необходимостта в закона и в това, че смесва работата с труда и с мъчението. Необходимостта налага нещата. Като не разбират това, хората казват. че трябва да се работи.
към текста >>

16. -

Казвам: Сбогом, сиромашио, сбогом, слугуване.
Да дойде отнякъде богатството. Една вечер сънувам, че иде един човек и ми носи една голяма торба, пълна със злато. Казвам: Лесна е работата вече. Хванах торбата. Започнах да мисля, че сега вече ще се покажа на хората. Казвам: Сбогом, сиромашио, сбогом, слугуване. Мисля си какво ще правя с торбата. По едно време дойде една крава и започна да се върти около мен. Казвам: Махай се! Искам да я ударя, но ще изпусна торбата. Тя продължава да се върти около мене.
към текста >>

0.27796792984009