Търсене в текстове за 'Слон'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 175 резултата в 79 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек трябва да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, за това, че има подслон, за всичко да благодари.
Ако речете да плащате, само билетът ви струва милиарди и то – златни. Благодарете, че се разхождате по Небето с цялата Земя и с цялата Слънчева система. Да се благодари, това е най-хубавото. И с това няма да остане. За в бъдеще ще има по-хубави работи. Всеки човек трябва да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, за това, че има подслон, за всичко да благодари. Благодарете, че Господ ви е дал условия да се развивате. Благодарете на Господа за малкото, то носи голямото. Този, който дава малкото, ще даде и голямото. Като издържите изпита, както Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа. Благодарете на Бога, че сте в едно Велико училище, дето трябва да се учи, и че сте в един свят, дето имате всички възможности.
към текста >>

2. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

След като пихме по чаша чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре и се разположихме на една поляна край шосето до първия заслон.
КАЧЕСТВА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ Бяхме излезли на местността Ел-Шадай, за да посрещнем изгрева. След като пихме по чаша чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре и се разположихме на една поляна край шосето до първия заслон. Тя беше покрита със свежа трева и цветя, пред нея минаваше вада. Оттам се виждаше мощната Рилска верига, по която имаше все още доста сняг. Както бяхме седнали, една птичка пееше на едно клонче и Учителя каза: Птичката ни казва: „Ние живеем тук много добре. Вие как сте?
към текста >>

На полянката при Заслона температурата беше 35 градуса.
Милиарди са изразходвали отгоре, за да ни дадат днешния хубав ден. Никой цар не може да направи това. Колко е часа, каква е температурата, колко души са се записали на тази екскурзия? Беше 12 ч. на обяд. На полянката при Заслона температурата беше 35 градуса. Бяхме около 120 души.
към текста >>

3. 2_31 ) Изкуството да правим добро - Боян Боев (1883 – 1963)

След известен престой се изкачихме нагоре по Витоша, при втория заслон, където височината е 1560 м.
ИЗКУСТВОТО ДА ПРАВИМ ДОБРО Бяхме на Бивака. След известен престой се изкачихме нагоре по Витоша, при втория заслон, където височината е 1560 м. Около нас имаше нацъфтели много теменуги и Учителя каза: Теменугата се употребява като чай и лекува задух. Тук събирайте теменуги и други лечебни билки. Една сестра запита: „В кои случаи е позволено да се късат цветята? “
към текста >>

4. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните.
НАШИТЕ ПО-МАЛКИ БРАТЯ, ЖИВОТНИТЕ Кошерите бяха наредени край западната ограда на Изгревската полянка и един ден Учителя заедно с група братя и сестри ги премести в южната градинка, при полянката, в няколко реда. Таи имаше по-добри условия за тях. След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните. Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него. Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси. Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота.
към текста >>

Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр.
А щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, мисли си, че е студено. Чувства, че не са добри условията; не го отдава на мен, а казва, че Природата е такава, но аз зная, че нейното състояние се дължи на мен. Пакостите, които правят животните, са много малко в сравнение с добрините. Кои животни са най-напреднали? Душите на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр. Един брат каза: „Какво значение имат скъпоценните камъни? Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало същество. Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога. Който не знае, ще стъпи отгоре върху един камък, в който има кристали от гранат, няма да обърне внимание. А това е един велик свят и когато човек се одухотвори, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал.
към текста >>

5. 7_15 ) Страданието е път към Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

След това седнахме при заслона и се поведе разговор.
СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА Беше надвечер и Учителя бе излязъл на полянката заедно с няколко братя и сестри. Прегледахме пчелите. След това седнахме при заслона и се поведе разговор. Страданията ни правят по-чувствителни, а чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието развива корените на Любовта, а Радостта – нейните клонища. Като дойде Любовта, тя чисти човека от нечистотиите и това го наричаме страдание. Това е обективната страна на Любовта, за да се изяви отвътре. Когато се разяснява Животът, ние често разбираме настоящия живот, а трябва да се има предвид Целокупния живот – от началото до края, а не само някоя фаза.
към текста >>

6. 1) Безпокойство - Боян Боев (1883 – 1963)

потеглихме нагоре и починахме на полянката при първия заслон.
„Канара на съкровището“, малко под Ел-Шадай. Там направихме обща молитва. Към 4 ч. и няколко минути бяхме на Ел-Шадай. В 7 ч. потеглихме нагоре и починахме на полянката при първия заслон. После се изкачихме по-нагоре, над втория заслон, близо до района на хижа ”Алеко“, и там стана въпрос за положението в света. Учителя каза: Когато Япония влезе във войната, на острова станаха земетресения. Небето искаше да ѝ каже, че не трябва да започва тази война, но тя не послуша. Тъмните сили са вече победени в Астралния свят; сега тук се води борбата, за да бъдат победени.
към текста >>

После се изкачихме по-нагоре, над втория заслон, близо до района на хижа ”Алеко“, и там стана въпрос за положението в света.
Там направихме обща молитва. Към 4 ч. и няколко минути бяхме на Ел-Шадай. В 7 ч. потеглихме нагоре и починахме на полянката при първия заслон. После се изкачихме по-нагоре, над втория заслон, близо до района на хижа ”Алеко“, и там стана въпрос за положението в света. Учителя каза: Когато Япония влезе във войната, на острова станаха земетресения. Небето искаше да ѝ каже, че не трябва да започва тази война, но тя не послуша. Тъмните сили са вече победени в Астралния свят; сега тук се води борбата, за да бъдат победени. Когато победят Светлите сили на Земята, ще дойде Новото небе и Новата земя.
към текста >>

7. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Един слон върви, а няколко кучета тичат около него и го лаят.
Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене“. Ще станат големи преобразувания и виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Целият ХХ век ще бъде век на приготовление. Сега външните връзки организират хората. А в Новата култура вътрешните връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, а няколко кучета тичат около него и го лаят. И той, като хване с хобота си някое от тях за краката, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическото възпитание на слона. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. Ние не служим на народа, не служим на човечеството, ние служим на Бога.
към текста >>

Това е педагогическото възпитание на слона.
Целият ХХ век ще бъде век на приготовление. Сега външните връзки организират хората. А в Новата култура вътрешните връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, а няколко кучета тичат около него и го лаят. И той, като хване с хобота си някое от тях за краката, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическото възпитание на слона. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. Ние не служим на народа, не служим на човечеството, ние служим на Бога. Народът щом обича Бога, ние служим и нему. Напуснахме Ел-Шадай, тръгнахме лека-полека нагоре и се спряхме на една красива полянка, намираща се вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко“.
към текста >>

8. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Минахме първия заслон, а мъглите растяха и ту забулваха, ту пак разкриваха Резньовете.
Учителя покани осем души, братя и сестри, да направим екскурзия до хижа „Алеко“ и там прекарахме няколко дни. На 20 ноември 1943 г. в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници, минахме през село Симеоново. На Ел-Шадай се спряхме за малка почивка и продължихме нагоре. По склоновете на планината започнаха да се вият мъгли. Минахме първия заслон, а мъглите растяха и ту забулваха, ту пак разкриваха Резньовете. Величествена картина! Надвечер пристигнахме на хижата. Заехме една стая, а хижарят ни предостави за печката един голям пън. През тези четири дни бяхме в непрестанно общение с Учителя. Всяка дума, казана от Него по какъвто и да е повод, всякога беше за нас важна и ние съзирахме дълбочините, откъдето извира.
към текста >>

9. 53) Ом-ом-аумен - Боян Боев (1883 – 1963)

След това Учителя ни поведе към полянката срещу първия заслон, откъдето се вижда Рилската верига.
И той ще изчезне от погледа ви. Преживяването на Вярата създава особен цвят в човешката аура. Също така и преживяването на Любовта, Надеждата, Правдата и Радостта. Силни думи са тези, които при изговарянето им дават този цвят, който има и съответното преживяване. Например изговарянето на думата „вяра“ не дава същия цвят, както самото преживяване на Вярата. След това Учителя ни поведе към полянката срещу първия заслон, откъдето се вижда Рилската верига. Седнахме в кръг около Него. Заслушахме се в течението на една вада. Учителя каза: Тази местност е местност за култура. Тук има много магнетична сила.
към текста >>

10. 89) Сега сме в слънчевата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Според тях храната заставя животното да мисли, обаче слонът, който е тревопасен, е най-умното животно.
ни покани на братски обяд. Една сестра каза: Радостно е, че вегетарианството се приема в България. В София има вече няколко вегетариански гостилници. Учителя каза: Някои смятат, че едно животно, което се храни с месо, мисли дълго време как да хване жертвата си. Според тях храната заставя животното да мисли, обаче слонът, който е тревопасен, е най-умното животно. В странство ядат много месо. В Америка заколват всяка година около 35-40 млн. свини. Никога не е имало такова изтребление на бозайниците, както сега, и затова в органическия свят се е произвело едно анормално състояние. Животните са развалили стомашната система на хората. Неврастенията се дължи на яденето на много месо.
към текста >>

11. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Потегляме нагоре, минаваме първия заслон.
потеглихме от Изгрева в ранна сутрин с тежки раници. Минахме през с. Симеоново. На бивака Ел Шадай се спряхме за кратка почивка. Поглеждам нагоре. Над нас по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Потегляме нагоре, минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту пак ги разкриват. Величествена картина. Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с легла. Пазачът ни предоставя един голям легнал пън.
към текста >>

12. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон.
Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече. Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека. Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия. Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят. Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон. Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици. Една горила, която се храни само с плодове и орехи, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец. При състезанията вегетарианците са имали надмощие.
към текста >>

13. Екскурзия на 6 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Стигнахме до полянката срещу първия заслон.
Също така и преживяването на Любовта, на Надеждата. Силни думи са тези, които при изговаряне дават този цвят, който дава и съответното преживяване. Например изговарянето на думата „вяра" не. (дава същия цвят, както самото преживяване на вярата). След това Учителя ни поведе нагоре. Стигнахме до полянката срещу първия заслон. От тук се вижда Рилската верига. Седнахме в кръг около него. Край нас тече поточе. - Тази местност е местност за култура. Тук има много магнетична сила - енергия, която трябва да се използува.
към текста >>

14. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Един слон върви, лаят го няколко кучета.
Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили. А като гледате от ваша гледна точка, вие мислите, че тях ги няма. Но положението на светските хора след заминаването не е добро. Сега външните връзки организират хората. В новата култура Вътрешните Връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, лаят го няколко кучета. Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. И то като хукне!... Това е педагогика, възпитание на кучето. Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. - Ние не служим на народа, ние не служим на човечеството - ние служим на Бога.
към текста >>

15. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

След като пихме чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре на една полянка край шосето, до първия заслон.
Качества на Божествената Любов Днес сме в месността Ел Шадай на Витоша. След като пихме чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре на една полянка край шосето, до първия заслон. Едно поточе минава през полянката, покрита със свежа трева, изобилно изпъстрена от цветя с разни краски. От тук се вижда мощната Рилска верига, по която има още доста сняг. Както бяхме седнали на тази полянка, птичка пееше на едно клонче. Учителя преведе нейната песен - тази птичка казва: „Много добре живеем ние тук. А вие как сте?
към текста >>

16. Екскурзия на Витоша на 21 юни 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

В 7 часа потеглихме нагоре и починахме на полянката при първия заслон.
Екскурзия на Витоша на 21 юни 1938 г. Сутринта тръгнахме много рано с Учителя. Слънчевият изгрев ни завари при тъй наречената „Канара на съкровищата", малко под Ел Шадай. Там направихме обща молитва. В 7 часа потеглихме нагоре и починахме на полянката при първия заслон. После отидохме по-нагоре, над втория заслон, близо до района край хижа „Алеко" и там стояхме до връщане. Стана въпрос за положението в света. Учителя каза: - Когато Япония започна войната, в нея имаше земетресения. Небето искаше да й каже, че не трябва да започва тази война, но тя не послуша.
към текста >>

После отидохме по-нагоре, над втория заслон, близо до района край хижа „Алеко" и там стояхме до връщане.
Екскурзия на Витоша на 21 юни 1938 г. Сутринта тръгнахме много рано с Учителя. Слънчевият изгрев ни завари при тъй наречената „Канара на съкровищата", малко под Ел Шадай. Там направихме обща молитва. В 7 часа потеглихме нагоре и починахме на полянката при първия заслон. После отидохме по-нагоре, над втория заслон, близо до района край хижа „Алеко" и там стояхме до връщане. Стана въпрос за положението в света. Учителя каза: - Когато Япония започна войната, в нея имаше земетресения. Небето искаше да й каже, че не трябва да започва тази война, но тя не послуша. Тъмните сили са вече победени в астралния свят.
към текста >>

17. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Минаваме първия заслон.
в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници. Минахме през село Симеоново. На бивака Ел Шадай се спряхме за малка почивка. Продължихме нагоре. Над нас по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньове-те, ту пак ги разкриват. Величествена картина! Надвечер пристигнахме на хижата. Взехме една стая с легла. Пазачът на хижата ни предостави един голям пън за печката.
към текста >>

18. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

Минахме през с.Симеоново, спряхме на Бивака — Ел-Шадай, за кратка почивка и потеглихме нагоре, минахме първия заслон и надвечер, пристигнахме на хижата.
ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА "АЛЕКО" На 20.XI. 1943 г. потеглихме в ранна сутрин от Изгрева с тежки раници около 7-8 души. Минахме през с.Симеоново, спряхме на Бивака — Ел-Шадай, за кратка почивка и потеглихме нагоре, минахме първия заслон и надвечер, пристигнахме на хижата. Взехме стая с кревати. Пазачът ни даде един голям пън и от него се снабдихме богато с дърва за печката през целия ни престой (4 дни). Бяхме в една стая с Учителя и в непрекъснато общуване с Него. Между другото, Той ни каза: "Гледайте мене, как аз живея, правете така и вие. Това ви е достатъчно.
към текста >>

19. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки ден трябва да благодари за въздуха, светлината, водата, хляба, здравето, че има подслон и пр.
На тях се изпяват няколко песни, водят се случайни разговори, докато разговорът добие висш идеен характер. Учителят казва: "Човек, като е тук на земята има с какво да се забавлява. Сутрин слънцето изгрява за него, звездите, цветята цъфтят за него и пр. Е, какво иска повече той? Трябва съзнанието му да е будно и само да благодари за всичко, което му е дадено. Всеки ден трябва да благодари за въздуха, светлината, водата, хляба, здравето, че има подслон и пр. Че му са дадени условия да се развива на земята, където има всички възможности за това. Весели бъдете като децата, защото Бог е промислил за вас и вие живеете в един свят на изобилие. Пейте и възпявайте Бога в сърцето си. Дори и когато сте скръбни благодарете Му за доброто, което е вложил в умът, сърцето и душата ви. Сутрин като станете и видите, че слънцето изгрява да се зарадвате, че птичките пеят и пр.
към текста >>

20. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Колко добър заслон е за нас сега каменната стена, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка!
Ние сме на Ел Шадай! Великата разумност те заобикаля! Ти си в нея потопен! Ще постигнеш красивия блян на своята душа! Не унивай! Колко добър заслон е за нас сега каменната стена, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка! Доброволци отиват долу, за да помогнат на изостаналите. Те радостно идват с последните! Как всичко около нас е символ, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца! Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование!
към текста >>

21. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Спираме се на красивата полянка при първия заслон.
Около нас – пролетни цветя. Чувствува се радостта на възкръсващата земя, на събуждащите се цветя и треви, жадували през зимата за този момент. Разположението на всички тия цветя, на тия дървета се предава и на тебе. Общението с вътрешния живот на природата е богат източник на нови идеи, на нови прозрения, на нови стремежи и подтици! След ритмичните упражнения се изкачваме по-нагоре. Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига! Всички са около Учителя. Той почва: – Хората нямат понятие за оня непреривен процес, в който Великото се проявява. Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в душите си!
към текста >>

22. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Изкачваме се по-нагоре, минаваме Горския дом и сме вече при първия заслон.
Тук човек намира себе си. Тук той по-лесно вижда скритата поезия, която прониква целия живот; по-ясно долавя неуловимата вътрешна красота на живота. Човек трябва да дойде тук на планината, за да долови пулса и ритъма на великия живот, в който сме потопени. Безкрайното тук ни озарява с нови прозрения. Посещавам всички скъпи за нас места: познатите върхове, полянки и поточета. Изкачваме се по-нагоре, минаваме Горския дом и сме вече при първия заслон. Обширната полянка до него се прорязва от бистра рекичка. От тук се открива един нов свят: ето хижа „Алеко", сгушена всред боровете. Ето по-горе се издигат Резньовете във висините и си шепнат с небесните сфери за мировите тайни. Ето пред нас се открива Рилската верига, която е свързана с най-ценното от нашия живот. Търсим да намерим Мусала, мястото на Седемте Рилски езера и пр.
към текста >>

23. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Импровизира се подслон и прием за всички.
Въпреки че те воюваха и опустошаваха земята, пролетта пак дойде. Поляните се раззелениха, първите цветя цъфнаха, пъпките на дърветата наедряха. Наближаваше 22 март - празникът на пролетта, духовната Нова Година. В малкото стопанство настана голямо оживление. Отвсякъде започнаха да идват гости - братя и сестри. Импровизира се подслон и прием за всички. Домът Темелков се изпълни с хора. Това беше сърдечна среща на приятелите. От лицата на всички се излъчваше нещо родно, добро, приветливо. Едно чувство изпълваше сърцата, светеше в погледите. Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.''
към текста >>

24. 080 НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук, на Балканите, по-рано са се разхождали слонове, мастодонти, лъвове и тигри.
Планинските върхове са свързани с вътрешни земни сили и космически сили. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Ако сте неразположени, изкачете се на висока планина, ще се почувствате освежени и ободрени. Когато строихме чешмичките на Рила, вложихме в тях новите идеи. Който пие от тази вода, ще възприеме нещо от тези идеи. Тук, на Балканите, по-рано са се разхождали слонове, мастодонти, лъвове и тигри. Всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снижаване и след време ще бъдат полета, а полетата ще бъдат планини. По-рано Витоша е била по-висока, отколкото днес. Когато отиваш на планината, остани на това място, което те привлича. Когато нечисти хора отиват на чисти места, не ги пущат - времето се разваля и те се връщат. Ако вървите в планината, дръжте една мисъл в себе си.
към текста >>

25. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Потегляме нагоре, минаваме първия заслон.
потеглихме от Изгрев в ранна сутрин, с тежки раници. Минахме през с. Симеоново. На бивака Ел Шадай се спряхме за кратка почивка. Поглеждам нагоре. Над нас, по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Потегляме нагоре, минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту ги пак разкриват. Величествена картина. Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с кревати. Пазачът ни предостави един голям легнал пън.
към текста >>

26. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки ден човек да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, че има подслон, за всичко да благодари.
И то златни. Благодарете, че се разхождате по небето с цялата земя и с цялата Слънчева система. Да благодарим на Бога, че ни е пратил на земята. Да се благодари, то е най-хубавото нещо. За в бъдеще ще има по-хубави работи, с това няма да остане. Всеки ден човек да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, че има подслон, за всичко да благодари. Благодарете, че Господ ви е дал условия да се развивате. Благодарете на Господа за малкото. Това малкото носи голямото. Този, който дава малкото, ще даде и голямото. Като си издържите изпита като Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа.
към текста >>

27. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Един слон върви.
Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседите и си отиват. Те много по-добре разбират от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях. А вие, от ваше гледище мислите, че ги няма. Един слон върви. Лаят го няколко кучета. Той, като хване някое куче с хобота си за крака му, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическо изпитание на кучето. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение.
към текста >>

28. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Отидох-ме на полянката срещу първия заслон.
Това ще правите в понеделник, три пъти: сутрин, на обед и вечер. След това същото във вторник с портокаловия цвят. В сряда с жълтия и т. н. до виолетовия. След това Учителя каза да отидем нагоре. Отидох-ме на полянката срещу първия заслон. Седнахме в кръг около Учителя. Оттук се вижда Рилската верига. Край нас тече вода. Учителя каза: Тази местност е местност на културата.
към текста >>

29. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На сутринта той отива в "66" и Учителя го подслонява.
Учителя е препоръчал на Методи да се запише студент по философия. У младия и пълен с енергия човек се заражда идеята да си построи палатка и да остане да живее на това място. И наистина след три дни, в първия ден на пролетта - 22 март, кацва сред поляната една бяла палатка. Италианецът Бертоли, вече наш съмишленик, я подарява. Методи остава до месец ноември, когато през една нощ силна буря разкъсва палатката. На сутринта той отива в "66" и Учителя го подслонява. След два-три дни прекарани там, Методи се настанява в дома на наши съмишленици. По този случай Учителя му казал: "До сега изучаваше законите на светлината, а сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината." За посрещането на първия пролетен ден, 22 март 1922 година, Методи отбелязва: "В ранната утрин мълчаливо, с тихи стъпки пристигаха братя и сестри. Те идваха на вълни от спящия град. Наредени в полукръг, чакаха със затаен дъх стройната осанка на Учителя.
към текста >>

30. 30 ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те бяха приклекнали пред слона, унили и с наведени глави.
По това време ползвахме печки тип "Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше. Старшият брат, домоначалникът, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент ми се наложи да отида в града по важна и неотложна работа и затова помолих други да ме заместят. Върнах се едва привечер. Гледам печката и кюнците поставени и наредени, но братята бяха посърнали. Те бяха приклекнали пред слона, унили и с наведени глави. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " - запитах ги бързо аз. Най-после един от тях, хленчейки ми каза: "Ах, поставяхме я цял ден. Но Учителя идваше и все беше недоволен от нас." От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, съм разбирал, че Той държи всичко да се свърши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски - по всичките правила да бъде - както Той често обичаше да казва. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от тях е поставен неправилно.
към текста >>

31. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача.
Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има.
към текста >>

И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони.
Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност. Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе.
към текста >>

Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим.
Мир и светлина на душата му. Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна.
към текста >>

Проектът за заслона беше готов и работата по него започна.
Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи. Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача. Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави.
към текста >>

Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение.
Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача. Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отрязахме ги и на ръце ги занесохме горе. С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение. В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда.
към текста >>

С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов.
Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив. Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души. Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха.
към текста >>

Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души.
Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив. Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души. Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното пристигане беше събитие.
към текста >>

Още на другата година голяма част от този заслон беше разрушен.
Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят. На планетата Земя обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите сили в природата. Те търсят да унищожат, да премахнат, да спънат, това им доставя някакво задоволство. Имал съм случаят много пъти да ги срещам и да наблюдавам техните прояви. Те докарват всички злини и нещастия, всичките страдания на човешкия род. Още на другата година голяма част от този заслон беше разрушен. Направен с такива усилия, полезен не само за нас, но и за всички проходящи в този край, полезен при лошо време и за самите тях, които го разрушиха. Защо го направиха? За да изпълнят една директива на злото, на което те бяха слуги. Злото, за да живее, трябва да руши. Доброто, за да живее, трябва да гради.
към текста >>

При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето.
Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха. Имаше чуден изгрев, слънцето изгря в шест часа и деветнадесет минути. След като посрещнахме изгрева, нас ни поканиха в наблюдателницата, която е на върха. Тя е двуетажно здание с няколко стаи. Там останахме до обяд в разговор с нейните обитатели.
към текста >>

32. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

- Когато дойде оня ден, тогава за Син Человечески няма да има подслон нито на земята, нито под нея.
Забележих Му с вътрешен възторг: - Твоята кръв няма да изтече, защото си много по-любезен от фарисеите и еврейските първенци, които постоянно злоупотребяват с дадените им от Рим правдини. Те работят против Цезаря и с това подкопават основите на държавата. Ти ще бъдеш под моя закрила и вратата на дома ми ще бъде винаги отворена за Тебе, за да можеш в него всякога да намериш прибежище. Исус многозначително си поклати главата и с очарователна кротост отговори: - Когато дойде оня ден, тогава за Син Человечески няма да има подслон нито на земята, нито под нея. На праведния прибежището е Горе - сочейки към небето промълви той. - Каквото е предсказано от пророците, това трябва да се изпълни. Аз казах с тих глас на младия човек: - Ти ме караш сега да променя молбата си на заповед. Туй изисква спокойствието на държавата.
към текста >>

33. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Исус му казва: Лисиците имат леговища, и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони" (9;5 7-58).
С това исках само да посоча, как в едно изречение е изказана едновременно една екзотерична и една езотерична мисъл. Така е и с цялото Евангелие, така е и с мислите, които ще цитирам сега и в които е изложено учението. В пътя за Ерусалим, който е описан в 10 глава, Христос пътува и говори било на народа, било на учениците и излага учението си. Аз доста говорих за това, но сега буквално ще цитирам някои стихове, в които се излага учението. "А като вървях в пътя, един човек му рече: Ще те следвам, дето и да идеш. Исус му казва: Лисиците имат леговища, и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони" (9;5 7-58). "А на друг казва: Върви след мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида да погреба баща си. Но той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието царство." (9;59-60) "И рече друг: Ще дойда след тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е турил ръката на ралото и гледа назад, не е годен за Царството Божие." (9;61-62)
към текста >>

И то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха в клонищата му.
"Защото от само себе си не съдите, що е право. Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се помириш с него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница. Казвам ти: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последното петаче." (1;57-59) "Каза им, прочее: На какво прилича Божието Царство и на какво ще да го уподобя? Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си. И то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха в клонищата му. И пак каза: На какво да уподобя Божието Царство? Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичко." (13; 18-21) Някой Му рече: Господи, малцина ли са тези, които ще се спасят? А Той им каза: подвизавайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, прочее ще хлопате и ще казвате: Господи, отвори, а Той в отговор ще ви каже: Не ви зная къде сте. Тогаз ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе.
към текста >>

34. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато Христос казва някъде, че " И лисиците си имат леговища и птиците небесни гнезда, но Син Человечески няма къде глава да подслони", с това е изразил същата идея за без-домничеството, за безотечествеността на посветения.
Защото, който върши Волята Божия, той Ми е брат, сестра и майка". За посветения, както и за окултния ученик, кръвните връзки са без особено значение. За тях истински братя и сестри са тези, които вършат Волята Божия и мислят като тях. И затова в древността такива хора, които са били достигнали известна степен на окултно развитие, са били наричани безотечественици, бездомци, защото те фактически не принадлежат на никаква нация. Те са се издигнали над народа и семейството и принадлежат на една Духовна общност, която изпълнява Волята Божия. И когато Христос казва някъде, че " И лисиците си имат леговища и птиците небесни гнезда, но Син Человечески няма къде глава да подслони", с това е изразил същата идея за без-домничеството, за безотечествеността на посветения. В началото на 4-та глава се казва, че седейки в ладия край брега на езерото, понеже се бил събрал много народ, дава притчата за сеятеля. И като завършва притчата, казва: " Който има уши да слуша, нека слуша". И като останал насаме с учениците Си, те Го попитали за притчата и Той им казал: "На вас е дадено да познаете Тайната на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; тъй щото, гледащи да гледат и да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се простят греховете" (4,11-12). Тук ясно е показано, че учението на Христа има две страни - външна за народа и вътрешна за учениците. Така че, имаме на една страна екзотеричното учение за широките народни маси, които слушат и не разбират какво слушат; и езотеричното, вътрешно учение за учениците.
към текста >>

35. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но в 20-ти стих на същата глава е казано: "Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Син Человечески няма где глава да подслони".
И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери". С тази мисъл е изразена същината на кармичния закон, който е закон на причини и последствия. Той е един основен закон на Битието, който регулира отношенията на всички същества помежду им и към Първата Причина. В 13-ти и 14-ти стих на същата глава се говори за Тясната Врата, за която говорих специално. И тя е много ясно изказана като една велика истина - истината за Тесния Път. Но в 20-ти стих на същата глава е казано: "Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Син Человечески няма где глава да подслони". Това е също една окултна мисъл, която посочва определена степен на развитие на човека. Онзи, който няма къде глава да подслони, е бездомен човек, безнароден. Това е човек, който е претворил своето етерно тяло, което свързва човека с определен народ в будическо тяло, което го прави Син Человечески, който принадлежи на цялото човечество. В 4-ти стих на 9-та глава е казано: "А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцето си? " В тази мисъл ясно е показано, че Исус е ясновидец и вижда помислите на хората.
към текста >>

Онзи, който няма къде глава да подслони, е бездомен човек, безнароден.
Той е един основен закон на Битието, който регулира отношенията на всички същества помежду им и към Първата Причина. В 13-ти и 14-ти стих на същата глава се говори за Тясната Врата, за която говорих специално. И тя е много ясно изказана като една велика истина - истината за Тесния Път. Но в 20-ти стих на същата глава е казано: "Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Син Человечески няма где глава да подслони". Това е също една окултна мисъл, която посочва определена степен на развитие на човека. Онзи, който няма къде глава да подслони, е бездомен човек, безнароден. Това е човек, който е претворил своето етерно тяло, което свързва човека с определен народ в будическо тяло, което го прави Син Человечески, който принадлежи на цялото човечество. В 4-ти стих на 9-та глава е казано: "А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцето си? " В тази мисъл ясно е показано, че Исус е ясновидец и вижда помислите на хората. В 1-ия стих на 10-та глава е казано: "И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове да ги изгонват и да изцеляват всяка болест и немощ". С тази мисъл са изнесени няколко окултни истини.
към текста >>

36. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени.
Те са знаели също, че кръстът, върху който Христос понесе смъртта, не може да стои никъде другаде, освен на онази част па Земята, където се намира Лобното място. Голгота. Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса. По време на първото Християнство, в сърцата на християните е съществувала, под една вътрешна поетична форма, образната Мъдрост за Голгота като централно Свещено място на Земята от самото начало. В „Книгата на Адама", написана по-късно на сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището", имаме един документ на тази древна повест на Мъдростта. Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар.
към текста >>

37. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

където намерил братски подслон при неговите приятели епископите Теоктист и Александър.
Ориген се принудил да се установи в Кесария Палестинска, където открил катехи-зисно училище. В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ Девил от монархистката ерес. Два александрийски събора, свикани от епископ Димитрий, през 231 и 232 година, се занимавали с въпроса за Ориген. Той бил лишен от учителската длъжност и изгонен от Александрия. Тогава той се преселил в Кесария Палестинска. където намерил братски подслон при неговите приятели епископите Теоктист и Александър. В Кесария той отворил училище подобно на това в Александрия и тук, както и в Александрия го слушали не само християни, но и езичници. Имал много ученици и от други страни. Под влияние на неговите уроци двамата братя от Понг - Теодор, Атиндор приели християнството и после станали епископи. Първият бил знаменитият неокесарски епископ, Григори чудотворец (240 - 270). Оригенов ученик бил и кесарския презвитер Памфил, умрял в 309 година.
към текста >>

38. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

заслона и си почини." Братът отишъл и като седнал - заспал.
ослепее с двете очи. Поканил го да влязат в големия салон. Там Учителят направил няколко паси на очите му и казал: „Ще видим сега дали законът е верен." След това заръчал на брата: „Иди на полянката, постой малко под заслона и си почини." Братът отишъл и като седнал - заспал. Събудил се и по часовника разбрал, че са минали около 10 минути. Сънят му бил толкова дълбок, че на разбуждане се чудел къде се намира, сякаш идвал от много далечно място. Извадил огледалцето си и видял, че болното око е отворено, отокът бил
към текста >>

39. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА МЪДРЕЦИТЕ И СВЕТИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За пример слонът, като го
• 676 • СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА МЪДРЕЦИТЕ И СВЕТИИТЕ. За упорития, своенравния и буен човек Природата прилага същите методи както и за животните. За пример слонът, като го обърнат на гръб, става кротък. И най-заядливото куче, като го хванеш за опашката и го завъртиш няколко пъти, ще се укроти. Обаче за човека Природата разполага с други методи: тя му посочва своите по-високи методи и го оставя сам да се възпитава.
към текста >>

40. ЧИСЛА, МАТЕМАТИКА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Например числото 1 представлява един скъпоценен камък, едно растение, една буболечица, една риба, една птица, един слон, един човек, един ангел, един Бог.
Когато невидимият свят иска да преобрази човека, поставя го под действието на числото 13. * Три - това значи да съединим вярата, надеждата и любовта в едно. Девет - това значи да съединим физическия, духовния и Божествения свят в едно. * Вие сте изучавали математика, но ако бяхте изучавали нейния вътрешен смисъл, щяхте да знаете свойствата и качествата на числата от едно до десет, щяхте да знаете техния произход, онази динамична сила, която съдържат в себе си. Външно числата са нещо като сенки, но от сенките им ще намерите истинските и реални числа. Например числото 1 представлява един скъпоценен камък, едно растение, една буболечица, една риба, една птица, един слон, един човек, един ангел, един Бог. Това са все динамични сили. С числото 1 можете съзнателно да работите. Не можете да извършите никаква работа, ако нямате сила, а всички сили се съдържат в него. Чрез единицата се твори, създава. Това е живо число, най-силно, най-разумно, то твори, но не устройва.
към текста >>

41. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

По пътя той е обран и, не смеещ да се върне, вместо в Аржентина, намира подслон в Бачковския манастир.
„Тази глава ще узрее след 10 години" - отговаря Мъдрецът, докосвайки челото му с пръст. Методи участва в анархични кръжоци, стачки и манифестации; на 17 г. държи реч на площада в Казанлък, насочена срещу полицейска саморазправа, за което е арестуван и хвърлен в затвора. По-късно е освободен с амнистия. За да го отклонят от социалните борби, родителите му събират пари и го изпращат да следва в чужбина. По пътя той е обран и, не смеещ да се върне, вместо в Аржентина, намира подслон в Бачковския манастир. "Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението". Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато Христовото учение. Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...! " По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет.
към текста >>

42. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под
една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят.
към текста >>

биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те
Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за
към текста >>

43. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана.
Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях.
към текста >>

44. 44. Деца за осиновяване - Радка Левордашка (1920-2014)

Ние го бяхме подслонили и той живееше при нас, защото учеше в София.
Един ден, след обяд, Учителя бе дошъл в нашата къщичка и седна на миндерчето срещу масата. Направих баница и през това време разговаряхме: „Учителю, сега, докато сме млади, можем да си шетаме, но като остареем, кой ще ни гледа? ". Учителя се усмихна, погледна през прозорчето, после посочи с пръст към едно момче и каза: „Ей това момче ще ви гледа! А, ей тук ще се построи голяма къща! " Погледнах през прозорчето и това момче беше Сава Симов, син на брат Симо от Мърчаево. Ние го бяхме подслонили и той живееше при нас, защото учеше в София. Учителя продължи: „Той в миналото е бил духовник в манастир и сега ще бъде такъв." В този момент Сава беше застанал на двора и дялкаше нещо в ръцете си. Така и стана, аз останах в малката къщичка, докато се построи новата. Като стана готова, в нея се пренесохме само ние двамата с момчето, защото д-р Жеков си замина в старата къщичка. На Изгрева тогава вече не даваха разрешение за строеж, защото се готвеха да го разрушат целия и да построят нови жилища. Ето така стои въпросът с децата.
към текста >>

45. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

Понякога даваше подслон на млади приятели от провинцията, главно на онези, които бяха по-близо до идеала й за ученик.
Къде, с кого и как живя сестра Теофана? Самата тя дава отговор - живяла е в Страната на слънцето, между братя и сестри, в чистота и святост. Тя бе пример за един чист живот на идеалист, посветен без остатък на една велика идея. Възхищаваше се на всичко. Само добри и благородни приятели имаха привилегията да я посещават, защото бе взискателна и не допускаше всеки да навлезе в живота й. Понякога даваше подслон на млади приятели от провинцията, главно на онези, които бяха по-близо до идеала й за ученик. Веднъж ми каза, че е умерена във всичко, че се храни с мярка и никога не прекалява. „Казват ми - довери ми тя - в кой момент да спра да се храня." Тогава долових в замечтания й поглед, че открехна за миг една далечна, мистериозна и свята страна на живота си. После чете свои стихове и ми подари стихосбирката си „Детски образи." Сестра Теофана предричаше светло бъдеще за нашата страна. Не съм срещал друг да обича така искрено България и света.
към текста >>

46. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон.
Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека. Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката. По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата. Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква. Чудесно прекарахме. Дали беше 3° под нулата или 3° над нулата, това нямаше никакво значение за нас.
към текста >>

47. 20 април 1928 г., петък - Теофана Савова

Но вече се появяват малки къщички, в които каним тези, които все още нямат подслон.
Живеем вече на Изгрева. Учителя е тук и редовно изнася беседи и лекции. Но ние, младите хора около него, все още не сме се установили тук. Занимаваме се е университетски лекции и изпити. Някои работят в града като чиновници, други като учители или работници. Но вече се появяват малки къщички, в които каним тези, които все още нямат подслон. Какъв красив живот! Каква обхода! Да се чуди човек Изгрева в България ли се намира или в най-културната страна на света. Някоя сестра живее на палатка, няма си още къщичка. И отива на работа в града.
към текста >>

48. На път за Мусала - Теофана Савова

Направихме малки заслони от клек и се чувствахме чудесно около постоянно горящия огън.
* Останахме при рилските езера десетина дни. Питахме се: „На Мусала ли е по-хубаво или на Езерата? " Бяхме със същия екип, т. е. без екип. Направихме малки заслони от клек и се чувствахме чудесно около постоянно горящия огън. На 21 август 1929 г. при петото езеро получихме подарък от Учителя - прекрасната беседа „Абсолютна чистота". В същия ден по пътя за езерото се роди и хубавата песен „Весел ти бъди". Тя като че ли се изля из сърцето на нашия любим Учител и се вля в сърцата на учениците. Когато
към текста >>

49. 5.10 Развитието на теософското движение в света - Светозар Няголов ( -2013)

в София, на 23-та страница той казва: „Когато дойде Новата Култура, когато Словото стане плът в човека, тогава ще настане най-голямата радост на Земята и Христос няма вече да казва: Син человечески дойде на Земята и не намери място да подслони своята глава.
теософите свикват световен събор на ордена с цел да провъзгласят Кришнамурти за миров учител, в когото се е вселил Духът на Христос. През последните четири години, в които Кришнамурти е учител на ордена, той преживява голяма душевна борба, терзания и прекарва в дълги размишления. Под тайния натиск на английското разузнаване, което иска да увековечи своята колониална политика в Индия, то съдейства активно да се издигне младият индус Кришнамурти за миров учител. На конгреса присъстват представители на теософските общества от целия свят. В беседата „Стана плът", номер 31 от осма серия на поредицата „Сила и живот", държана от Учителя на 13 юни 1926 г. в София, на 23-та страница той казва: „Когато дойде Новата Култура, когато Словото стане плът в човека, тогава ще настане най-голямата радост на Земята и Христос няма вече да казва: Син человечески дойде на Земята и не намери място да подслони своята глава. Де може Христос днес да подслони своята глава? В евангелската църква ли, в православната църква ли? Христос от памтивека и досега е все същият. Кришнамурти, това е Христос, Мохамед — това е прероденият Мойсей. На евреите може да стане мъчно, че мохамеданството стои по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в учителя Петър Дънов в България.
към текста >>

Де може Христос днес да подслони своята глава?
През последните четири години, в които Кришнамурти е учител на ордена, той преживява голяма душевна борба, терзания и прекарва в дълги размишления. Под тайния натиск на английското разузнаване, което иска да увековечи своята колониална политика в Индия, то съдейства активно да се издигне младият индус Кришнамурти за миров учител. На конгреса присъстват представители на теософските общества от целия свят. В беседата „Стана плът", номер 31 от осма серия на поредицата „Сила и живот", държана от Учителя на 13 юни 1926 г. в София, на 23-та страница той казва: „Когато дойде Новата Култура, когато Словото стане плът в човека, тогава ще настане най-голямата радост на Земята и Христос няма вече да казва: Син человечески дойде на Земята и не намери място да подслони своята глава. Де може Христос днес да подслони своята глава? В евангелската църква ли, в православната църква ли? Христос от памтивека и досега е все същият. Кришнамурти, това е Христос, Мохамед — това е прероденият Мойсей. На евреите може да стане мъчно, че мохамеданството стои по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в учителя Петър Дънов в България. В първия набор на беседата е написано така, но Учителя, след като я прочита, променя текста за Кришнамурти и Мохамед и с новия, променен текст се отпечатват останалите бройки на тази беседа.
към текста >>

50. 7.31 Мария Милева - Светозар Няголов ( -2013)

Веднъж Учителя помолва Мария Милева да направи няколко палатки, за да могат в тях да се подслоняват приятелите от провинцията, когато идват на съборите.
Мария Милева Много примери има за непослушание към Волята Божия. Веднъж Учителя помолва Мария Милева да направи няколко палатки, за да могат в тях да се подслоняват приятелите от провинцията, когато идват на съборите. Тя му отговаря, че не може да направи палатки. Лулчев е там и чува разговора, отива при нея и настоява да се върне при Учителя и да му каже, че ще направи всичко, каквото желае. Милева отговаря и на него, че не може да направи това, което Учителя иска от нея. По-късно умира дъщеря й, тя отива при Учителя и му казва: „Господи, възкреси ми я, само една ми е." Тогава Учителя отговаря: „Чак сега ли ме позна, Милева? " Той тръгва, но панталонът му се закачва на една тел.
към текста >>

51. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Няма хижа и подслон и човек трябва да разчита само на Бога - на хубаво време, което много рядко се случва.
(- Защо не можем да издържаме студа?) - От страх. Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: „Мога! Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина. Някои хора издържат, носят товар." („Тихият глас", стр. 44) На Мусала има специфични условия, които в първите години са били доста голяма спънка за нейното масово посещение. Няма хижа и подслон и човек трябва да разчита само на Бога - на хубаво време, което много рядко се случва. „Казват, че тук, на Мусала, мъчно може човек да мисли, че той трябва да заспи, за да може да слуша. Тук, на планината, само вятърът и снегът плашат хората. А тук ветровете са постоянни. Тук е толкова високо място, та мечките и вълците не се качват, разбойниците не идват - те са много мързеливи хора. И бурите тук са толкова големи, че понякога не може да се върви.
към текста >>

Понеже в планината няма хижа или някакъв подслон, обикновените хора са смятали, че братята и сестрите отиват на явна смърт.
Тук едната страна е магнетична, другата - електрична. Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път." („Тихият глас", стр. 18) Поради незнание аз съм го посетил само няколко пъти. Отгоре той е като полянка с хубаво източно разположение. Всяка екскурзия до Мусала в първите години е велика школа за изпотяване и пречистване телата на приятелите, събуждане тяхното съзнание и съзнателно или несъзнателно възприемане на големите енергии, които текат по всичките части на Рила. Понеже в планината няма хижа или някакъв подслон, обикновените хора са смятали, че братята и сестрите отиват на явна смърт. Към 1928 г. се построява дървената малка хижа, а на връх Мусала - една стая, започнала да функционира през октомври 1932 г. Учителя препоръчва на високите места метеоролозите да бъдат идейни хора с пробудено съзнание, които от това високо място да отправят своите светли мисли и чувства към цялото човечество и постоянно да се молят за оправяне живота на хората. Първият доброволен и неплатен метеоролог на връх Мусала през 1932-1933 г. за шест месеца е брат Борис Николов.
към текста >>

Учителя казва, че в бъдеще на всички хижи и заслони управителите ще бъдат хора на Братството и ще поддържат гостоприемството и преспиването на туристите.
Първият доброволен и неплатен метеоролог на връх Мусала през 1932-1933 г. за шест месеца е брат Борис Николов. Той сам се грижи за храната си, за отоплението на малката стаичка, и то главно от топлите слънчеви лъчи. Постепенно се подобряват условията на метеорологичната станция на връх Мусала, разширява се постройката и се стига до настоящото положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г. преспахме над 50 приятели. Учителя казва, че в бъдеще на всички хижи и заслони управителите ще бъдат хора на Братството и ще поддържат гостоприемството и преспиването на туристите. Първите екскурзии на Братството с Учителя на Рила са много добре организирани, но нашите приятели не са добре екипирани - със стари, често скъсани обувки и вехти тънки дрехи. След няколко посещения на връх Мусала всички разбират, че в планината човек трябва да се облича добре. На върха човек трябва да отива с най-хубавите си нови дрехи и обувки, разбира се, подходящи за сезона в планината, защото той там се явява пред лицето на Бога. През чистите и нови дрехи лесно се възприемат вибрациите и силите, които излъчват невидимите същества, присъстващи така осезателно, особено на връх Мусала, При посрещане на пролетта на 22 март 1998 г. понеже точният час беше около 22.00 ч.
към текста >>

Ами сега, като „полудяха" всички, и ние не можем да си намерим даже и място за пренощуване по хижите и заслоните... И зиме, и лете, при всички метеорологични условия хората посещават планините и приемат своя дял от благословението, което се крие в тях.
Не са съществували почти никакви превозни средства. В една от екскурзиите, например през 1927 г., братята и сестрите, подредени в голяма група от около 300 души, минават през Чамкория, пеейки песнитe „Братство, единство", „Напред да ходим" и др., не обръщайки никакво внимание на проливния дъжд, който се излива в този момент върху тях. Почиващите там фабриканти и милионери казват: „Къде отиват тези луди дъновисти? В планината няма хижа, вали дъжд, а горе може да се превърне и на сняг. Те ще изстинат, ще се разболеят и ще измрат." Колко хубаво е било, докато само ние сме били „лудите" по планините и никой не ни е пречил в нашите духовни прояви!... Ами сега, като „полудяха" всички, и ние не можем да си намерим даже и място за пренощуване по хижите и заслоните... И зиме, и лете, при всички метеорологични условия хората посещават планините и приемат своя дял от благословението, което се крие в тях. При тази екскурзия в 1927 г. Учителя заявява на приятелите, че ако някой се разболее, спазвайки правилата, които той е дал за пребиваването по високите места, той ще плати за лечението му. Разбира се, никой не се разболява, напротив - всички придобиват голяма енергия и подем на духа. Приятелите стигат при езерото, където е сега хижа „Мусала", запалват голям огън и всички го заобикалят. Цяла нощ проливният дъжд не спира и те се сушат на огъня.
към текста >>

Учителя със сестра София Попова и Анастасия Янакиева - най-възрастните сестри, са подслонени под едно опънато на два кола войнишко платнище.
Разбира се, никой не се разболява, напротив - всички придобиват голяма енергия и подем на духа. Приятелите стигат при езерото, където е сега хижа „Мусала", запалват голям огън и всички го заобикалят. Цяла нощ проливният дъжд не спира и те се сушат на огъня. Даже брат Борис Николов, който постоянно носи дърва, като застава до огъня прав, за един момент заспива от умора и пада в огъня. Приятелите веднага го издърпват. Учителя със сестра София Попова и Анастасия Янакиева - най-възрастните сестри, са подслонени под едно опънато на два кола войнишко платнище. В 3 часа сутринта Учителя нарежда да се тръгне към върха. Дъждът се превръща в сняг. Най-отпред на веригата вървят няколко здрави, млади братя, които пробиват път в снега. А отзад - друга младежка група, която подпомага изоставащите и закъсващи приятели. Учителя е в средата на групата, откъдето с един голям фенер осветява пътя.
към текста >>

По време на строежа на заслона „Хималаи" аз и сестра Елена Симеонова отидохме за Петровден на връх Мусала и следобед, като слязохме при езерото, решихме да очистим боклуците около него.
Това може дa е някакво съвпадение, но доколкото съм наблюдавал, така седи работата. Колкото ледовете се стопяват на това езеро, толкова ще се оправят и работите на българския народ." („Дава плод", Осма серия, 21-а беседа, стр. 16) Учителя отбелязва, че на Петровден на Мусала има специфични духовни течения и влияния, които само в този ден - 12 юли, се проявяват и всеки чувствителен човек може да ги възприеме и да се зареди с енергия за цялата година. Когато на Петровден в езерото Окото няма никакъв лед, работите в България са напълно оправени. При досегашните ми многобройни отивания за Петровден почти 2/3 от повърхността на езерото е покрита с лед. По време на строежа на заслона „Хималаи" аз и сестра Елена Симеонова отидохме за Петровден на връх Мусала и следобед, като слязохме при езерото, решихме да очистим боклуците около него. В помощ ни дойде Кънчо - отговорникът на строежа, който ни даде 10 найлонови чувала. Обикаляйки цялото езеро с дълга арматурна кука в ръка, ние по брега и вътре в езерото събрахме 8 чувала боклуци. Кънчо ни предложи да ги сложим в една дупка в скалите, северно от заслона, което ние направихме. Вярвам, че сега може да се съберат много повече боклуци. Водата, която изтича от езерото под заслона Хималаи, е много чиста и може да лекува очите.
към текста >>

Кънчо ни предложи да ги сложим в една дупка в скалите, северно от заслона, което ние направихме.
Когато на Петровден в езерото Окото няма никакъв лед, работите в България са напълно оправени. При досегашните ми многобройни отивания за Петровден почти 2/3 от повърхността на езерото е покрита с лед. По време на строежа на заслона „Хималаи" аз и сестра Елена Симеонова отидохме за Петровден на връх Мусала и следобед, като слязохме при езерото, решихме да очистим боклуците около него. В помощ ни дойде Кънчо - отговорникът на строежа, който ни даде 10 найлонови чувала. Обикаляйки цялото езеро с дълга арматурна кука в ръка, ние по брега и вътре в езерото събрахме 8 чувала боклуци. Кънчо ни предложи да ги сложим в една дупка в скалите, северно от заслона, което ние направихме. Вярвам, че сега може да се съберат много повече боклуци. Водата, която изтича от езерото под заслона Хималаи, е много чиста и може да лекува очите. При една екскурзия до Мусала, когато Учителя минава покрай този отток на езерото Окото, взима една чиста бяла носна кърпа, натопява я във водата и напръсква всички приятели, които минават един по един покрай него. След това Учителя дава следното упражнение: умиваме ръцете, лицето и главата си, като казваме, когато се мием, три пъти следната формула: „Умивам ръцете си, умивам лицето си, умивам главата си. Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра и другите добродетели."
към текста >>

Водата, която изтича от езерото под заслона Хималаи, е много чиста и може да лекува очите.
По време на строежа на заслона „Хималаи" аз и сестра Елена Симеонова отидохме за Петровден на връх Мусала и следобед, като слязохме при езерото, решихме да очистим боклуците около него. В помощ ни дойде Кънчо - отговорникът на строежа, който ни даде 10 найлонови чувала. Обикаляйки цялото езеро с дълга арматурна кука в ръка, ние по брега и вътре в езерото събрахме 8 чувала боклуци. Кънчо ни предложи да ги сложим в една дупка в скалите, северно от заслона, което ние направихме. Вярвам, че сега може да се съберат много повече боклуци. Водата, която изтича от езерото под заслона Хималаи, е много чиста и може да лекува очите. При една екскурзия до Мусала, когато Учителя минава покрай този отток на езерото Окото, взима една чиста бяла носна кърпа, натопява я във водата и напръсква всички приятели, които минават един по един покрай него. След това Учителя дава следното упражнение: умиваме ръцете, лицето и главата си, като казваме, когато се мием, три пъти следната формула: „Умивам ръцете си, умивам лицето си, умивам главата си. Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра и другите добродетели." Най-хубавата вода, която може да лекува всяка болест, е тази при изворите на река Марица, намиращи се в местността Маричен чал. Учителя препоръчва да се възварява водата, да се пият най-малко 6 чаши за излекуване на дадена болест.
към текста >>

Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации.
Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимото място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме накарали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро. Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота.
към текста >>

Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона.
Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимото място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме накарали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро. Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота. Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23 и 24 юли 1940 г. пo време на моя рожден ден.
към текста >>

Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона.
„Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от факта, че обича. Щом обича, той е богат, доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." („Божествен и човешки свят", стр. 12) Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-ина метра вляво от пътеката, и й предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите.
към текста >>

Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите.
Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-ина метра вляво от пътеката, и й предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание словото на Учителя. „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места", беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва. Приятелите започнаха да разговарят. От върха слезе брат Славчо Печеников и съобщи нещо на учителя.
към текста >>

Понеже багажът ни беше наблизо, майка ни и баща ни решиха да останем и преспим на заслона.
От върха слезе брат Славчо Печеников и съобщи нещо на учителя. Той остана известно време замислен и след това нареди Братството да слезе веднага надолу. По телефона бяха съобщили от Куртово, че брат Георги Радев си е заминал. Приятелите започнаха на групи да слизат надолу. Тръгна и Учителя. Понеже багажът ни беше наблизо, майка ни и баща ни решиха да останем и преспим на заслона. Бързо пренесохме багажа и се настанихме. В заслона дойдоха да преспят брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, които на другия ден се готвеха да тръгнат за Седемте езера. Ние се намирахме в рая. Веднага се качихме с родителите ни на върха и слязохме. След това се качихме още два пъти с баща ни.
към текста >>

В заслона дойдоха да преспят брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, които на другия ден се готвеха да тръгнат за Седемте езера.
По телефона бяха съобщили от Куртово, че брат Георги Радев си е заминал. Приятелите започнаха на групи да слизат надолу. Тръгна и Учителя. Понеже багажът ни беше наблизо, майка ни и баща ни решиха да останем и преспим на заслона. Бързо пренесохме багажа и се настанихме. В заслона дойдоха да преспят брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, които на другия ден се готвеха да тръгнат за Седемте езера. Ние се намирахме в рая. Веднага се качихме с родителите ни на върха и слязохме. След това се качихме още два пъти с баща ни. Бяхме много радостни и възбудени. Привечер стана студено и падна гъста, непрогледна мъгла.
към текста >>

Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно за заслона.
Без много да му мисля и без да се обадя на родителите си, аз се затичах надолу в мъглата. От тичането се затоплих и не усещах вече студения вятър, който се докосваше до тялото ми. Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете, шапките, лъжиците и др. дребни неща, които наслагах в пазвата си. Огледах цялата хижа и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно за заслона. Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката. Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете. Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път. Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха ,като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените неща.
към текста >>

Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие.
Огледах цялата хижа и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно за заслона. Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката. Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете. Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път. Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха ,като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените неща. Отначало те не вярваха ,но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла? " Да, това беше първото ми кръщение на послушание и смелост. Онзи, който ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора. През нощта в заслона спахме като къпани.
към текста >>

Влязох в заслона и те се учудиха ,като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените неща.
Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно за заслона. Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката. Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете. Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път. Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха ,като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените неща. Отначало те не вярваха ,но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла? " Да, това беше първото ми кръщение на послушание и смелост. Онзи, който ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора. През нощта в заслона спахме като къпани. Сутринта станахме рано и се приготвихме за слизане.
към текста >>

През нощта в заслона спахме като къпани.
Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха ,като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените неща. Отначало те не вярваха ,но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла? " Да, това беше първото ми кръщение на послушание и смелост. Онзи, който ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора. През нощта в заслона спахме като къпани. Сутринта станахме рано и се приготвихме за слизане. Брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, сложили тежките си раници на гърба, запъплиха нагоре към връх Мусала. Ние стегнахме багажа и поехме надолу към хижата. Покрай хижата минахме транзит и продължихме надолу, понеже от вечерта аз знаех, че Учителя и приятелите не са в нея. Учителя слязъл с Братството до началото на Голготата и спрял на височината над Велчовото мостче, където на една малка полянка му построяват палатка, а приятелите преспиват около два огъня.
към текста >>

На 11 юли по обяд стигнахме до заслона при езерото Окото.
Мигновено направих връзка и й казах: „Прескочи я! " Тя я прескочи и понеже слънцето блестеше от зенита право в очите й, змията не я забеляза и не я ухапа. Това беше предсказание за мъчнотиите, които душата на сестра ми имаше да мине в бъдещия си живот. През 1956 г. аз и брат ми Любомир тръгнахме за Мусала. На 11 юли по обяд стигнахме до заслона при езерото Окото. Времето беше много горещо u слънцето пареше. Докато се хранехме, от север задуха студен вятър. Времето внезапно се промени и след 10-ина минути започна да вали обилен мокър сняг, какъвто не ме е валял никога, даже и през зимата. Образува се силно електрично поле. Тръгнахме нагоре, от косите ни излизаха искри, а от въжето и колците хвърчаха светкавици.
към текста >>

Наложи се да слезем обратно до заслона.
Мълнията започва да се движи из въздуха и щом се удари в някоя скала, се пуква и изчезва. Нямаше време да се страхуваме от този природен феномен, защото бързахме за върха. Пред самия връх видяхме изоставен чувал с картофи. Ние го взехме и занесохме до вратата на наблюдателницата. Почукахме, но Мария - жената на Захари, и Станка на Ильо (метеоролози на Мусала) не ни познаваха и не ни отвориха. Наложи се да слезем обратно до заслона. Аз добре знаех, че ако го удари такава кълбовидна мълния, човек може да изгори. Без много премеждия между мълниите слязохме на заслона. Знаех къде е скрит ключът, отворих и влязохме вътре. Заслонът беше отлично оборудван с печка, дърва, шейна, ски, чайник и др. принадлежности на Планинската спасителна служба.
към текста >>

Без много премеждия между мълниите слязохме на заслона.
Пред самия връх видяхме изоставен чувал с картофи. Ние го взехме и занесохме до вратата на наблюдателницата. Почукахме, но Мария - жената на Захари, и Станка на Ильо (метеоролози на Мусала) не ни познаваха и не ни отвориха. Наложи се да слезем обратно до заслона. Аз добре знаех, че ако го удари такава кълбовидна мълния, човек може да изгори. Без много премеждия между мълниите слязохме на заслона. Знаех къде е скрит ключът, отворих и влязохме вътре. Заслонът беше отлично оборудван с печка, дърва, шейна, ски, чайник и др. принадлежности на Планинската спасителна служба. Подадох чайника на Любомир да донесе вода от езерото, да я стоплим на печката, която запалихме. Като излезе пред заслона, пред него гръмнаха две кълбовидни мълнии, той се уплаши и не пожела да излезе повече навън.
към текста >>

Заслонът беше отлично оборудван с печка, дърва, шейна, ски, чайник и др.
Почукахме, но Мария - жената на Захари, и Станка на Ильо (метеоролози на Мусала) не ни познаваха и не ни отвориха. Наложи се да слезем обратно до заслона. Аз добре знаех, че ако го удари такава кълбовидна мълния, човек може да изгори. Без много премеждия между мълниите слязохме на заслона. Знаех къде е скрит ключът, отворих и влязохме вътре. Заслонът беше отлично оборудван с печка, дърва, шейна, ски, чайник и др. принадлежности на Планинската спасителна служба. Подадох чайника на Любомир да донесе вода от езерото, да я стоплим на печката, която запалихме. Като излезе пред заслона, пред него гръмнаха две кълбовидни мълнии, той се уплаши и не пожела да излезе повече навън. Това бяха последните мълнии, които гръмнаха. Снегът спря.
към текста >>

Като излезе пред заслона, пред него гръмнаха две кълбовидни мълнии, той се уплаши и не пожела да излезе повече навън.
Без много премеждия между мълниите слязохме на заслона. Знаех къде е скрит ключът, отворих и влязохме вътре. Заслонът беше отлично оборудван с печка, дърва, шейна, ски, чайник и др. принадлежности на Планинската спасителна служба. Подадох чайника на Любомир да донесе вода от езерото, да я стоплим на печката, която запалихме. Като излезе пред заслона, пред него гръмнаха две кълбовидни мълнии, той се уплаши и не пожела да излезе повече навън. Това бяха последните мълнии, които гръмнаха. Снегът спря. Налях вода и я стоплихме на печката. Изсушихме дрехите си и спахме като къпани. Сутринта станахме рано, взехме си раниците, качихме се на върха и посрещнахме хубавия изгрев на слънцето.
към текста >>

При заслона на езерото Окото фенерът изгасна и ние навреме се изкачихме на върха и посрещнахме слънцето.
Продължихме да пъплим нагоре и аз взех да се моля да излезем от това трудно положение. След известно време видях, че по средата на връх Иречек светна една силна светлина, като прожектор. Скоро тази светлина дойде над нас и започна да ни осветява пътя. Виждаше се добре и ние петимата мълчаливо вървяхме бързо. На изток взе да побелява. При заслона на езерото Окото фенерът изгасна и ние навреме се изкачихме на върха и посрещнахме слънцето. Оттогава тези души не съм ги срещал в средите на Братството. Десетина години наред брат ми Любомир води майка ми Стефка на Мусала, стигат до езерото и тя не смее да се изкачи на върха. Най-после ми казаха да я заведа аз. Заедно с Елена Симеонова стигнахме при езерото Окото. Аз хванах за ръка майка си и я водих до върха.
към текста >>

(Същата година с брат Петър Филипов бях на връх Мусала за Петровден и помолихме да ни позволят да се подслоним в новата сграда.
Ходех бавно и с най-големи подробности си припомнях всеки участък от пътя, който знаех почти наизуст. Много мъчително и бавно напредвах нагоре. При езерото Окото се зазори и успях за изгрева да се кача на върха. Слънцето изгря във виолетова светлина. По това време се строеше космичната станция от група трудови войници, ръководени от един капитан. (Същата година с брат Петър Филипов бях на връх Мусала за Петровден и помолихме да ни позволят да се подслоним в новата сграда. Те ни разрешиха, но на сутринта по нареждане на капитана стреляха над главите ни няколко пъти. Ние не си уплашихме, станахме и отидохме на Маричените езера.) Като се качвах на върха, същият капитан с Ильо метеоролога и жена му Станка са в кухнята и говорят, че в такова време никой не може да дойде на Мусала, дори и спасителите, тръгнали в помощ на Ильо, са останали в хижата. Аз бях замръзнал отвън от студа и дрехите ми скърцаха, а отвътре бях целият мокър и точно по време на разговора им влязох в кухнята. Ильо каза: „В това време само Светозар може да дойде.
към текста >>

Дълги години ходихме на Мусала, като използвахме стария заслон, в който имаше печка, и до него много дърва.
Той казва, че Учителя е с него и от нищо не го е страх." Преоблякох се, напих се с гореща вода и закусих. На Ильо му беше минала кризата и нямаше болки. След като си поотпочинах, се сбогувах с домакините и заслизах надолу, към хижата. Срещнах тримата спасители и им казах: „Защо не се качихте веднага да помогнете на Ильо, човекът можеше да умре, но сега е добре и няма да има нужда да го сваляте надолу." При Палеца срещнах тримата братя, които отиваха към Мусала, и им пожелах приятно прекарване на деня. Слязох в Боровец и се прибрах в София. Дълги години ходихме на Мусала, като използвахме стария заслон, в който имаше печка, и до него много дърва. В зимните условия, които се случваха, ние бяхме на топло и сутрин отивахме на върха и посрещахме изгрева. Срещахме се с групата от Казанлък на Крил Господинов, Гергана и двете им деца и мн. др. Някой път се събирахме до 40 души и изкарвахме нощта прави един до друг. Дори и след построяването на заслона „Еверест" ние пак използвахме стария заслон за преспиване. Обикновено спяхме в хижата и сутрин рано тръгвахме за върха.
към текста >>

Дори и след построяването на заслона „Еверест" ние пак използвахме стария заслон за преспиване.
Слязох в Боровец и се прибрах в София. Дълги години ходихме на Мусала, като използвахме стария заслон, в който имаше печка, и до него много дърва. В зимните условия, които се случваха, ние бяхме на топло и сутрин отивахме на върха и посрещахме изгрева. Срещахме се с групата от Казанлък на Крил Господинов, Гергана и двете им деца и мн. др. Някой път се събирахме до 40 души и изкарвахме нощта прави един до друг. Дори и след построяването на заслона „Еверест" ние пак използвахме стария заслон за преспиване. Обикновено спяхме в хижата и сутрин рано тръгвахме за върха. При зимните условия, които често се случваха през пролетта, този път беше дълъг и много мъчен. Заслонът се явяваше като едно отлично помагало. Там бяхме свободни да четем беседи, да пеем нашите песни, докато в хижата това беше почти невъзможно. Много пъти се налагаше да водя групи приятели от хижата до върха.
към текста >>

Заслонът се явяваше като едно отлично помагало.
Срещахме се с групата от Казанлък на Крил Господинов, Гергана и двете им деца и мн. др. Някой път се събирахме до 40 души и изкарвахме нощта прави един до друг. Дори и след построяването на заслона „Еверест" ние пак използвахме стария заслон за преспиване. Обикновено спяхме в хижата и сутрин рано тръгвахме за върха. При зимните условия, които често се случваха през пролетта, този път беше дълъг и много мъчен. Заслонът се явяваше като едно отлично помагало. Там бяхме свободни да четем беседи, да пеем нашите песни, докато в хижата това беше почти невъзможно. Много пъти се налагаше да водя групи приятели от хижата до върха. На 5 май 1972 г. Елена Симеонова, сестра ми Величка и аз тръгнахме за Мусала. По пътя от Боровец нагоре снегът по пътеката беше 30-40 см и вървяхме леко.
към текста >>

Друг път на заслона ни хвана силна буря и сутринта със съпругата ми Елена тръгнахме за върха, като оставихме сина ни Павел, Кирил Господинов, Гергана и децата им да спят в заслона.
Тогава той беше на 2 години. Не искаше да ходи и ние постоянно му давахме фъстъци. Уморени, стигнахме до подножието на Мусала, при въжето. Тогава той се затича нагоре, по лятната пътека, и ние едва го стигнахме и заедно се качихме на върха. Времето беше хубаво, тихо и топло. Друг път на заслона ни хвана силна буря и сутринта със съпругата ми Елена тръгнахме за върха, като оставихме сина ни Павел, Кирил Господинов, Гергана и децата им да спят в заслона. По едно време Павел се събужда, вижда, че ни няма, нахлузва на бос крак обувките и пристигна на наблюдателницата с изстинали крака. Свалихме от нашите чорапи, обухме го и го затоплихме. Една година посетих Мусала за Нова година. Хижата беше пълна с хора и до късно пяха и се веселиха. Аз не издържах, станах и тръгнах за върха.
към текста >>

Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и се качихме на върха ,който беше затрупан със сняг, и влязохме през покрива.
отидохме на Мусала с Павел. Аз го предупредих, че ще има силна буря в планината, но той имаше ваканция и искаше сам да отиде. Аз му казах, че може да загине в планината и затова тръгнах с него. Астрологически слънцето приближаваше квадрат с Уран. Това означава поява на силни ветрове и буря. Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и се качихме на върха ,който беше затрупан със сняг, и влязохме през покрива. Починахме си и се върнахме пак на заслона. Моето предупреждение се сбъдна и през нощта започна да духа силен южен вятър. Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг. Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе.
към текста >>

Починахме си и се върнахме пак на заслона.
Аз го предупредих, че ще има силна буря в планината, но той имаше ваканция и искаше сам да отиде. Аз му казах, че може да загине в планината и затова тръгнах с него. Астрологически слънцето приближаваше квадрат с Уран. Това означава поява на силни ветрове и буря. Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и се качихме на върха ,който беше затрупан със сняг, и влязохме през покрива. Починахме си и се върнахме пак на заслона. Моето предупреждение се сбъдна и през нощта започна да духа силен южен вятър. Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг. Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе. Помолихме се и тръгнахме обратно, като се държахме здраво за въжето.
към текста >>

Взехме раниците от заслона и продължихме надолу.
Моето предупреждение се сбъдна и през нощта започна да духа силен южен вятър. Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг. Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе. Помолихме се и тръгнахме обратно, като се държахме здраво за въжето. Взехме раниците от заслона и продължихме надолу. Стълбовете бяха затрупани от снега, който беше замръзнал. Ние се движехме с „котки". Когато стигнахме фунията между Иречек u Палеца, вятърът се усили много и започна да духа на вълни. Легнахме на земята и започнахме да пълзим. Духна много силен вятър, повдигна ме и ме хвърли на 5- 6 метра върху някакъв камък, от което се получи разтягане на сухожилието и рана с болки.
към текста >>

Няколко години играхме Паневритмия за 22 март, най-напред при заслона и после 3 пъти на върха Мусала.
Той се съгласи и снегоходът ни закара в задната част на лифтовата станция. Спасителят ме качи в една кабинка, гарирана в страничната линия, влезе и Павел и потеглихме надолу. Когато слязохме от лифта, ни чакаше колата на Планинската спасителна служба, която веднага ни закара на спирката. Качихме се на автобуса и се прибрахме в София. След 2 месеца бях здрав, можех да ходя и отидох на езерата. Няколко години играхме Паневритмия за 22 март, най-напред при заслона и после 3 пъти на върха Мусала. Почти всяка година за Петровден отивахме на Мусала за един ден. Обикновено минавахме по западния гребен, където най- мъчното място за преминаване е Алековият връх. На Мусала отивахме на обяд, прекарвахме там до 15 часа и тръгвахме бързо обратно към лифта. Друг път с Павел минахме през източния венец: Ситняково, Дено, Сфинкса, Иречек - от който има много красив изглед към Мусала, Малка Мусала и връх Мусала. Този път е доста дълъг и труден и по него не може за един ден да отидеш и да се върнеш.
към текста >>

Те ми казаха, че отиват на хижата да вземат двете си деца и да преспят на заслона.
След като минах Палеца, срещнах сестра Кичка от Хасково, която слизаше от върха. Беше облечена лятно, с шлифер и гуменки. Тя, като ме видя, каза: ,Аз искам да дойда и с теб да се кача на върха." Аз й възразих, че не е добре екипирана и е по-добре да слезе на хижата, но тя упорито тръна с мене. По-нагоре срещнахме Кирчо Господинов и жена му Маргарита от Казанлък. Те ми казаха, че отиват на хижата да вземат двете си деца и да преспят на заслона. Кичка ми разправи, че се скарала със сина си и всичките си близки и не знае къде да отиде и е дошла на Мусала, за да разреши въпросите си. Каза ми, че има силно желание да си замине на Рила, на Мусала. Стигнахме заслона, където оставих багажа си, и се качихме на върха. Тя започна да слага на няколко места по върха жито, като помен за заминали. В наблюдателницата ми показа свои стенографски записки, за които говорихме.
към текста >>

Стигнахме заслона, където оставих багажа си, и се качихме на върха.
Аз й възразих, че не е добре екипирана и е по-добре да слезе на хижата, но тя упорито тръна с мене. По-нагоре срещнахме Кирчо Господинов и жена му Маргарита от Казанлък. Те ми казаха, че отиват на хижата да вземат двете си деца и да преспят на заслона. Кичка ми разправи, че се скарала със сина си и всичките си близки и не знае къде да отиде и е дошла на Мусала, за да разреши въпросите си. Каза ми, че има силно желание да си замине на Рила, на Мусала. Стигнахме заслона, където оставих багажа си, и се качихме на върха. Тя започна да слага на няколко места по върха жито, като помен за заминали. В наблюдателницата ми показа свои стенографски записки, за които говорихме. Видях, че написаното беше много изкривено и неясно за разчитане. След това тя започна да говори с двама германци, които бяха там, и им даде част от храната си, която носеше. Беше неспокойна и напрегната.
към текста >>

Слязохме на заслона, където бяха дошли Кирил, жена му с децата и Емилия Маре- ва.
Тя започна да слага на няколко места по върха жито, като помен за заминали. В наблюдателницата ми показа свои стенографски записки, за които говорихме. Видях, че написаното беше много изкривено и неясно за разчитане. След това тя започна да говори с двама германци, които бяха там, и им даде част от храната си, която носеше. Беше неспокойна и напрегната. Слязохме на заслона, където бяха дошли Кирил, жена му с децата и Емилия Маре- ва. Решихме сутринта рано да се качим на върха. Станах в 4 часа и събудих групата. Предложих на Кичка да не тръгва нагоре, а да остане в заслона да наглежда децата, които спяха. Тя навлече всичките си дрехи, които имаше, и първа тръгна за Мусала. Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава.
към текста >>

Предложих на Кичка да не тръгва нагоре, а да остане в заслона да наглежда децата, които спяха.
След това тя започна да говори с двама германци, които бяха там, и им даде част от храната си, която носеше. Беше неспокойна и напрегната. Слязохме на заслона, където бяха дошли Кирил, жена му с децата и Емилия Маре- ва. Решихме сутринта рано да се качим на върха. Станах в 4 часа и събудих групата. Предложих на Кичка да не тръгва нагоре, а да остане в заслона да наглежда децата, които спяха. Тя навлече всичките си дрехи, които имаше, и първа тръгна за Мусала. Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава. През нощта Кичка сънувала един сън, който разказала на Маргарита, а тя после го разказа и на мен. Кичка сънувала, че й се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно. Тя й подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и й казала, че нищо не й се пада.
към текста >>

Ако знаех това нещо, непременно щях да я оставя в заслона.
Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава. През нощта Кичка сънувала един сън, който разказала на Маргарита, а тя после го разказа и на мен. Кичка сънувала, че й се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно. Тя й подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и й казала, че нищо не й се пада. Кичка се събудила. Ако знаех това нещо, непременно щях да я оставя в заслона. Понеже пътят беше хлъзгав, аз и Кирчо останахме най- отзад, че ако някой се подхлъзне, да можем да го хванем и да му помогнем. Вървяхме по лятната пътека и благополучно стигнахме върха. Посрещнахме изгрева на слънцето. След това влязохме в наблюдателницата, където пихме гореща вода. Кирчо и
към текста >>

Те дойдоха бързо при заслона, взехме няколко одеяла и отидохме при Кичка.
Отпред вървях аз с Кирчо Господинов, зад нас - Емилия Марева и Гергана с Кичка. Като минахме Дяволския улей и завихме наляво, където сега има една надгробна плочка, Кичка, вместо да завие по пътеката, наляво пред очите на Гергана продължава направо, хлъзва се и пада на стотина метра, надолу към езерото. Слязохме надолу по хоризонтала и отидохме до нея. Обувките й бяха паднали, раницата й - на една страна, а тя си беше заминала. Емилия отиде на върха и съобщи за случая на спасителите от хижата. Те дойдоха бързо при заслона, взехме няколко одеяла и отидохме при Кичка. Обвихме я в одеялата, сложихме я на носилката и я изнесохме на върха, като се сменяхме в носенето. Поставиха я на платформата на въжената линя и я пуснаха в с. Бели Искър, а оттам с линейка я закарват в Самоков в болницата. Викаха ни в милицията и дадохме показания. Така се изпълни желанието на сестра Кичка да си замине на Мусала.
към текста >>

На връщане от върха, под заслона, едно голямо стадо от кози застана над мен до пътеката, и ме гледаше учудено, без да бяга.
Скоро всички се затоплихме и даже някои се изпотиха. Една от сестрите, участвала в екскурзията, ми каза, че сме клекнали повече от 100 пъти. Понеже въздухът е много чист, когато правим тотални движения с тялото, то поема нечистотиите и усилва кръвообращението ни и ние се затопляме. Под нас се появиха две стада от кози, които тичаха по снега. При друго посещение на връх Мусала през зимата бях сам и един голям козел застана до мен и стоя доста време, докато се молих, без да се плаши. На връщане от върха, под заслона, едно голямо стадо от кози застана над мен до пътеката, и ме гледаше учудено, без да бяга. По това време малко хора посещаваха Мусала. Аз продължих пътя си надолу, а те се качиха към Иречек, където имат най-хубави и естествени условия за своето развитие. За 20 декември 1987 г. тръгнахме за Мусала с Елена, Павел и Соня Иванова. В Боровец се качихме на лифта и бързо стигнахме до хижа „Ястребец".
към текста >>

Павел, Елена и аз отидохме на заслона при Окото.
Соня взе Павел и стопли премръзналите му ръце, като ги сложи в пазвата си. Преспахме добре, но на сутринта продължаваше да вали едър мокър сняг, който се беше натрупал повече от 1 метър. Отказахме да се качваме на Мусала и се върнахме в Боровец и София. Имам само два случая да не мога да се кача на върха поради лошо време. За 22 юни 1987 г. Павел, Елена и аз отидохме на заслона при Окото. Там заварихме брат Паньо Балдъров от Димитровград. Беше паднал пресен сняг и беше много хлъзгаво. Брат Паньо беше дошъл с половинки обувки и преспал на заслона, но на сутринта не можал да се качи на върха и мислеше как ще слезе надолу. Аз му казах: „Ти си дошъл да се качиш на Мусала, а не си се качил. Ще се качиш на върха и тогава ще слезеш надолу, за да си отидеш в Димитровград." Той ми отговори, че това е невъзможно, защото пътят е много хлъзгав, времето - ветровито и облачно, и затова изобщо не мисли за върха, а само за слизането си надолу.
към текста >>

Брат Паньо беше дошъл с половинки обувки и преспал на заслона, но на сутринта не можал да се качи на върха и мислеше как ще слезе надолу.
Имам само два случая да не мога да се кача на върха поради лошо време. За 22 юни 1987 г. Павел, Елена и аз отидохме на заслона при Окото. Там заварихме брат Паньо Балдъров от Димитровград. Беше паднал пресен сняг и беше много хлъзгаво. Брат Паньо беше дошъл с половинки обувки и преспал на заслона, но на сутринта не можал да се качи на върха и мислеше как ще слезе надолу. Аз му казах: „Ти си дошъл да се качиш на Мусала, а не си се качил. Ще се качиш на върха и тогава ще слезеш надолу, за да си отидеш в Димитровград." Той ми отговори, че това е невъзможно, защото пътят е много хлъзгав, времето - ветровито и облачно, и затова изобщо не мисли за върха, а само за слизането си надолу. Казах му, че непременно ще се качи на върха. Ние тримата отидохме на върха и посрещнахме изгрева. Направихме молитва и времето се разведри.
към текста >>

Там прекарват известно време, радват се на хубавата гледка, която се открива пред очите им, и слизат на заслона.
Ние тримата отидохме на върха и посрещнахме изгрева. Направихме молитва и времето се разведри. Слънцето се усили и започна да топи снега. Казах на брат Паньо да тръгва веднага за върха заедно с Павел. Павел го хвана за ръка и го заведе на върха. Там прекарват известно време, радват се на хубавата гледка, която се открива пред очите им, и слизат на заслона. Заедно слязохме надолу към Боровец. Това беше последната екскурзия, направена от брат Паньо на Мусала. На 15 януари 1988 г. той си замина от този свят. Една година за 22 юни в заслона „Еверест" се събрахме голяма група желаещи да посрещнем изгрева.
към текста >>

Една година за 22 юни в заслона „Еверест" се събрахме голяма група желаещи да посрещнем изгрева.
Там прекарват известно време, радват се на хубавата гледка, която се открива пред очите им, и слизат на заслона. Заедно слязохме надолу към Боровец. Това беше последната екскурзия, направена от брат Паньо на Мусала. На 15 януари 1988 г. той си замина от този свят. Една година за 22 юни в заслона „Еверест" се събрахме голяма група желаещи да посрещнем изгрева. Сутринта всички станахме рано, но бяхме неприятно изненадани от проливния дъжд, който се изливаше по планината. Всички чакаха и ме питаха кога ще ръгнем нагоре. Аз чаках да ми се каже отвътре. Отговорих им, че след малко ще тръгнем. В 5 без 10 излязохме навън с Елена и тръгнахме нагоре.
към текста >>

Направихме първите упражнения и аз предложих веднага да слезем на заслона.
Все още валеше слаб дъжд. Всички - около 60 братя и сестри, ни последваха, покрити с найлони. Скоро дъждът напълно спря. Качихме се на върха, проведохме наряда за празника. Слънцето не се показа от облаците. Направихме първите упражнения и аз предложих веднага да слезем на заслона. Едва се прибрахме в „Еверест" и дъждът започна с още по-голяма сила. Някои, които не побързаха, се намокриха хубаво. Останахме в заслона, изсушихме се и на другия ден се прибрахме. На 20 март 1998 г. (петък), се събрахме една група от 12 души.
към текста >>

Останахме в заслона, изсушихме се и на другия ден се прибрахме.
Качихме се на върха, проведохме наряда за празника. Слънцето не се показа от облаците. Направихме първите упражнения и аз предложих веднага да слезем на заслона. Едва се прибрахме в „Еверест" и дъждът започна с още по-голяма сила. Някои, които не побързаха, се намокриха хубаво. Останахме в заслона, изсушихме се и на другия ден се прибрахме. На 20 март 1998 г. (петък), се събрахме една група от 12 души. В Боровец се качихме на лифта и от Ястребец се опитахме да минем по лятната пътека. Оказа се, че снегът е дълбок до гърдите. Веднага се върнахме и тръгнахме по зимния път.
към текста >>

Хванах я за ръка, за да й предавам енергия и я водих до заслона „Хималай".
Емилия напълно се възстанови от психическото си разстройство. На 18 март 2000 година отидохме в Боровец, качихме се с лифта до Ястребец и минахме по зимния път до хижата, където пихме чай, преоблякохме се и тръгнахме нагоре. Валентина правела житен режим и още ядеше жито, започнат при новолуние. Не беше пила достатъчно вода и при Палеца й прилоша и припадна. Разтрих й малкия мозък и постепенно се върна - отвори си очите, въздъхна и стана. Хванах я за ръка, за да й предавам енергия и я водих до заслона „Хималай". Поръчах чай и тя изпи 16 чая един след друг и дойде на себе си напълно. Преспахме в заслона и сутринта се качихме с раниците на Мусала, където посрещнахме изгрева на слънцето. Преспахме в станцията и на 20 март посрещнахме началото на пролетта - влизането на слънцето в нулевия градус на зодиакалния знак Овен в 10 часа и 35 минути. Нямаше лифт и слязохме пеш до Боровец и се прибрахме успешно в София. На Валентина й направих строга бележка - когато е В пост или режим, да не посещава Мусала.
към текста >>

Преспахме в заслона и сутринта се качихме с раниците на Мусала, където посрещнахме изгрева на слънцето.
Валентина правела житен режим и още ядеше жито, започнат при новолуние. Не беше пила достатъчно вода и при Палеца й прилоша и припадна. Разтрих й малкия мозък и постепенно се върна - отвори си очите, въздъхна и стана. Хванах я за ръка, за да й предавам енергия и я водих до заслона „Хималай". Поръчах чай и тя изпи 16 чая един след друг и дойде на себе си напълно. Преспахме в заслона и сутринта се качихме с раниците на Мусала, където посрещнахме изгрева на слънцето. Преспахме в станцията и на 20 март посрещнахме началото на пролетта - влизането на слънцето в нулевия градус на зодиакалния знак Овен в 10 часа и 35 минути. Нямаше лифт и слязохме пеш до Боровец и се прибрахме успешно в София. На Валентина й направих строга бележка - когато е В пост или режим, да не посещава Мусала. На 15, 16, 17 декември 2000 година посетихме Мусала: Истиян Хлебаров, Елена, Валентина, Емилия и аз. До Боровец отидохме с пикап, а с лифта се отзовахме при хижа Ястребец.
към текста >>

След 17 часа беше тъмно, имаше преспи и дълбок сняг и бавно, мъчно стигнахме до заслона „Хималай".
На Валентина й направих строга бележка - когато е В пост или режим, да не посещава Мусала. На 15, 16, 17 декември 2000 година посетихме Мусала: Истиян Хлебаров, Елена, Валентина, Емилия и аз. До Боровец отидохме с пикап, а с лифта се отзовахме при хижа Ястребец. Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата следобед, където се преоблякохме и пихме чай. Продължихме нагоре и след Палеца излезе силен северозападен вятър, падна мъгла и бързо затъмня. След 17 часа беше тъмно, имаше преспи и дълбок сняг и бавно, мъчно стигнахме до заслона „Хималай". Слаба Богу, че вратaтa беше отворена. Влязохме вътре, но беше студено - нямаше я хижарката Величка, която отишла при нейния приятел на атомната станция. Елена и Емилия бяха изостанали в бурята и излязох и им светех с фенера и се събрахме в заслона. Намерих контакт в една тъмна стая и от сняг с бързовар си направихме и пихме топла вода, след което легнахме да спим. Вятърът бухаше силно цяла нощ.
към текста >>

Елена и Емилия бяха изостанали в бурята и излязох и им светех с фенера и се събрахме в заслона.
Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата следобед, където се преоблякохме и пихме чай. Продължихме нагоре и след Палеца излезе силен северозападен вятър, падна мъгла и бързо затъмня. След 17 часа беше тъмно, имаше преспи и дълбок сняг и бавно, мъчно стигнахме до заслона „Хималай". Слаба Богу, че вратaтa беше отворена. Влязохме вътре, но беше студено - нямаше я хижарката Величка, която отишла при нейния приятел на атомната станция. Елена и Емилия бяха изостанали в бурята и излязох и им светех с фенера и се събрахме в заслона. Намерих контакт в една тъмна стая и от сняг с бързовар си направихме и пихме топла вода, след което легнахме да спим. Вятърът бухаше силно цяла нощ. Сутринта нямахме друг избор, освен да се качим на върха и да влезем в метеорологичната станция на топло. Вятърът беше силен, но се обърна от запад и не ни пречеше при изкачването по въжето. В горната част на въжето Валентина се плъзна и падна на гръб с главата към пропастта под нея.
към текста >>

Слязохме полека до заслона, в по-слаб вятър.
Веднага Чавдар пусна две печки в голямата стая и тя бързо се затопли. Пихме по няколко чая и се стоплихме. Легнахме в топлата стая и преспахме. През нощта вятърът поутихна. Сутринта на 17 декември, неделя, тръгнахме обратно, понеже в понеделник лифтът не работеше. Слязохме полека до заслона, в по-слаб вятър. Там беше хижарката Величка, но отказа да ни вземе пари за преспиването, понеже не е била в заслона. Слязохме надолу до хижата, където починахме малко и продължихме по зимния път. Нагоре се изкачвахме бавно, но навреме стигнахме до лифта и слязохме в Боровец. Веднага хванахме пикап, който ни откара до София. На 19.03.2002 г.
към текста >>

Там беше хижарката Величка, но отказа да ни вземе пари за преспиването, понеже не е била в заслона.
Пихме по няколко чая и се стоплихме. Легнахме в топлата стая и преспахме. През нощта вятърът поутихна. Сутринта на 17 декември, неделя, тръгнахме обратно, понеже в понеделник лифтът не работеше. Слязохме полека до заслона, в по-слаб вятър. Там беше хижарката Величка, но отказа да ни вземе пари за преспиването, понеже не е била в заслона. Слязохме надолу до хижата, където починахме малко и продължихме по зимния път. Нагоре се изкачвахме бавно, но навреме стигнахме до лифта и слязохме в Боровец. Веднага хванахме пикап, който ни откара до София. На 19.03.2002 г. отидохме с пикап до Боровец.
към текста >>

Мъчно се съгласи и след 21 часа ни изгони, в силна буря с мъгла, да отидем на заслона Еверест.
На хижата спряхме да се преоблечем и пихме чай. Продължихме нагоре и към 17 часа бяхме на върха. Метеоролог беше Огнян, който на другия ден си отивал и го сменя Димитър Кайпаков, синът на Величка. Преспахме и на другия ден дойде Димитър и ни каза веднага да напуснем станцията. Помолихме го да останем до 21 часа и 16 минути вечерта, да посрещнем пролетта. Мъчно се съгласи и след 21 часа ни изгони, в силна буря с мъгла, да отидем на заслона Еверест. Десет души тръгнахме надолу но от мъглата нищо не се виждаше. Добре че имах фенерче и с него намерихме въжето и тръгнахме пo него. С едната ръка светех с фенерчето, а с другата се държах за въжето. Беше трудно u опасно слизане по въжето в бурята, като се изчаквахме. Стигнахме края на въжето и завихме надясно към заслона.
към текста >>

Стигнахме края на въжето и завихме надясно към заслона.
Мъчно се съгласи и след 21 часа ни изгони, в силна буря с мъгла, да отидем на заслона Еверест. Десет души тръгнахме надолу но от мъглата нищо не се виждаше. Добре че имах фенерче и с него намерихме въжето и тръгнахме пo него. С едната ръка светех с фенерчето, а с другата се държах за въжето. Беше трудно u опасно слизане по въжето в бурята, като се изчаквахме. Стигнахме края на въжето и завихме надясно към заслона. Отпред вървеше младо момче и зави надясно. И да викам, нищо не се чува от бурята. Накарах да го спрат, защото бяхме при езерото. Обърнах ги право на север и и тръгнахме напред и се спряхме пред югозападния ръб на. заслона. Минахме покрай него и на входа на заслона вятърът събори няколко души.
към текста >>

Обърнах ги право на север и и тръгнахме напред и се спряхме пред югозападния ръб на. заслона.
Беше трудно u опасно слизане по въжето в бурята, като се изчаквахме. Стигнахме края на въжето и завихме надясно към заслона. Отпред вървеше младо момче и зави надясно. И да викам, нищо не се чува от бурята. Накарах да го спрат, защото бяхме при езерото. Обърнах ги право на север и и тръгнахме напред и се спряхме пред югозападния ръб на. заслона. Минахме покрай него и на входа на заслона вятърът събори няколко души. Станахме и си помогнахме да влезем пълзешком в заслона, в столовата, където гореше калорифер и беше топло. Пихме чай и отидохме да спим горе, в спалнята, където Величка беше сложила печка за дърва, но не гореше и беше студено. Аз я разпалих и забумтя. Легнахме и преспахме.
към текста >>

Минахме покрай него и на входа на заслона вятърът събори няколко души.
Стигнахме края на въжето и завихме надясно към заслона. Отпред вървеше младо момче и зави надясно. И да викам, нищо не се чува от бурята. Накарах да го спрат, защото бяхме при езерото. Обърнах ги право на север и и тръгнахме напред и се спряхме пред югозападния ръб на. заслона. Минахме покрай него и на входа на заслона вятърът събори няколко души. Станахме и си помогнахме да влезем пълзешком в заслона, в столовата, където гореше калорифер и беше топло. Пихме чай и отидохме да спим горе, в спалнята, където Величка беше сложила печка за дърва, но не гореше и беше студено. Аз я разпалих и забумтя. Легнахме и преспахме. Сутринта станахме, закусихме и се приготвихме за слизането надуло.
към текста >>

Станахме и си помогнахме да влезем пълзешком в заслона, в столовата, където гореше калорифер и беше топло.
Отпред вървеше младо момче и зави надясно. И да викам, нищо не се чува от бурята. Накарах да го спрат, защото бяхме при езерото. Обърнах ги право на север и и тръгнахме напред и се спряхме пред югозападния ръб на. заслона. Минахме покрай него и на входа на заслона вятърът събори няколко души. Станахме и си помогнахме да влезем пълзешком в заслона, в столовата, където гореше калорифер и беше топло. Пихме чай и отидохме да спим горе, в спалнята, където Величка беше сложила печка за дърва, но не гореше и беше студено. Аз я разпалих и забумтя. Легнахме и преспахме. Сутринта станахме, закусихме и се приготвихме за слизането надуло. Едно момиче ме помоли да заведа групата им до Мусала.
към текста >>

Минахме покрай заслона и продължихме към хижата, където се нахранихме, починахме и продължихме по лятната пътека към лифта.
Излизахме вечер и гледахме красивото звездно небе. Навсякъде святкаха светкавици - на запад, юг, изток и север, където по ниско от нас валеше дъжд. Решихме да си слезем на 16 август, събота. Казах им, че вятърът ще утихне, докато слизаме. Утихна докато минахме до завоя към улея и пак продължи да духа силно. Минахме покрай заслона и продължихме към хижата, където се нахранихме, починахме и продължихме по лятната пътека към лифта. Слязохме до Боровец и благополучно се прибрахме в София. На хижата към нас се присъедини Христина Точева. На 19 март 2004 г. отидохме до Боровец групата: Павел, Красимира, Емилия и аз. Качихме се на лифта, стихнахме х.
към текста >>

Занесе я на заслона Хималай, откъдето се качихме нагоре с малкия багаж, който можехме да носим.
Пееше голям хор планински песни. Беше и Симеон Сакскобурггодски. Чая го раздаваха безплатно. Сестра ми и зет ми имаха високо кръвно и ходеха по-бавно, особено сестра ми, с която вървях аз. Павел носеше тежка раница с храна до 40 килограма. Занесе я на заслона Хималай, откъдето се качихме нагоре с малкия багаж, който можехме да носим. Към 17 часа бяхме на върха и се настанихме в двете големи стаи. Направихме още един курс до заслона да вземем храната. Прекарахме отлично горе, с хубаво време, чудни изгреви и неповторимо красиви нощи, с небе осеяно с големи звезди. Ходихме до Малка Мусала и Маричените езера. Готвехме си общо и се хранехме общо.
към текста >>

Направихме още един курс до заслона да вземем храната.
Чая го раздаваха безплатно. Сестра ми и зет ми имаха високо кръвно и ходеха по-бавно, особено сестра ми, с която вървях аз. Павел носеше тежка раница с храна до 40 килограма. Занесе я на заслона Хималай, откъдето се качихме нагоре с малкия багаж, който можехме да носим. Към 17 часа бяхме на върха и се настанихме в двете големи стаи. Направихме още един курс до заслона да вземем храната. Прекарахме отлично горе, с хубаво време, чудни изгреви и неповторимо красиви нощи, с небе осеяно с големи звезди. Ходихме до Малка Мусала и Маричените езера. Готвехме си общо и се хранехме общо. Събрахме се цялото семейство: трите братя и сестра ми. С нашия интензивен духовен живот, небето се изчистваше от облаците и постоянно имахме слънчево време.
към текста >>

На 15 август, неделя, си тръгнахме надолу, покрай заслона.
Прекарахме отлично горе, с хубаво време, чудни изгреви и неповторимо красиви нощи, с небе осеяно с големи звезди. Ходихме до Малка Мусала и Маричените езера. Готвехме си общо и се хранехме общо. Събрахме се цялото семейство: трите братя и сестра ми. С нашия интензивен духовен живот, небето се изчистваше от облаците и постоянно имахме слънчево време. На 15 август, неделя, си тръгнахме надолу, покрай заслона. Спряхме на хижата за почивка и малка закуска. Към 13 часа се качихме на лифта, след което с колите благополучно се прибрахме в София. На 5 август 2005 г. сестра ми и зет ми дойдоха от Франция със самолет. От летището ги закарахме у нас, където ги разтрих и ги накарах да се изкъпят, за да им олекне от пътуването.
към текста >>

Аз взех кофата от Емилия и занесохме багажа в заслона.
Слиза, взима я и идва пак при мене. Тръгваме и бавно стигаме до .Хималай". Оставих раницата си и слязохме няколко души да помогнем на Павел, който трябваше да се връща и вечерта да отиде на работа. Емилия, освен раницата си, беше взела u кофа с 12 килограма домати. Разпределихме багажа на Павел на четири и той си тръгна надолу. Аз взех кофата от Емилия и занесохме багажа в заслона. Взехме необходимия личен багаж и се качихме на Мусала, настанихме се в двете големи стаи на станцията. Снежина, която учи медицина, носеше апарат за кръвно и измери на Величка и Истиян кръвното им. Оказа се, че е 120/80 на сестра ми, колкото е и моето, а на Истиян -123/85. На другия ден взехме и останалата храна и изкарахме много добре на гостоприемната Мусала. Всяка сутрин работехме да имаме хубаво време.
към текста >>

Разговарях с тях и те ми казаха, че веднага ще тръгнат за заслона Хималай.
Ние се преоблякохме, простряхме дрехите на въжетата над печката да изсъхнат. След това се наобядвахме добре. Говорих с хижаря Марио, дали ще е удобно да спим в хижата. Той ми отговори, че за нас винаги има място в хижата, но-скоро очаква да дойдат две групи по 40 души, едната от Стара Загора, а другата от Варна. Скоро групата от Стара Загора дойде и запълни приемната. Разговарях с тях и те ми казаха, че веднага ще тръгнат за заслона Хималай. Ние променихме плана си и решихме да вървим по пътя след тях. Обаче те тръгнаха през езерото на запад по лятната пътека нагоре и затънаха 6 дълбокия сняг. Аз ги извиках да се върнат обратно и да тръгнат по стълбовете, за да не се изгубим в гъстата мъгла, която падна. Групата доста бързо пресече езерото и тръгна по зимния път. Ние поехме след тях и към 18 часа пристигнахме на заслона Хималай.
към текста >>

Ние поехме след тях и към 18 часа пристигнахме на заслона Хималай.
Разговарях с тях и те ми казаха, че веднага ще тръгнат за заслона Хималай. Ние променихме плана си и решихме да вървим по пътя след тях. Обаче те тръгнаха през езерото на запад по лятната пътека нагоре и затънаха 6 дълбокия сняг. Аз ги извиках да се върнат обратно и да тръгнат по стълбовете, за да не се изгубим в гъстата мъгла, която падна. Групата доста бързо пресече езерото и тръгна по зимния път. Ние поехме след тях и към 18 часа пристигнахме на заслона Хималай. Говорих с отговорника на заслона, Димитър, да преспиме там, предплатих му и той ми каза да се качим горе и да легнем където намерим място. Ние се настанихме добре, изсушихме чорапите си на двете електрически печки и си легнахме. Лошото беше, че тези бърборковци от Стара Загора говориха до един часа през ношта и аз не можах да спя. Сутринта по време на изгрева на слънцето имаше мъгла със снеговалеж и студен северен вятър. Ние изчакахме повече от един час да се развидели добре и след 7 часа тръгнахме нагоре.
към текста >>

Говорих с отговорника на заслона, Димитър, да преспиме там, предплатих му и той ми каза да се качим горе и да легнем където намерим място.
Ние променихме плана си и решихме да вървим по пътя след тях. Обаче те тръгнаха през езерото на запад по лятната пътека нагоре и затънаха 6 дълбокия сняг. Аз ги извиках да се върнат обратно и да тръгнат по стълбовете, за да не се изгубим в гъстата мъгла, която падна. Групата доста бързо пресече езерото и тръгна по зимния път. Ние поехме след тях и към 18 часа пристигнахме на заслона Хималай. Говорих с отговорника на заслона, Димитър, да преспиме там, предплатих му и той ми каза да се качим горе и да легнем където намерим място. Ние се настанихме добре, изсушихме чорапите си на двете електрически печки и си легнахме. Лошото беше, че тези бърборковци от Стара Загора говориха до един часа през ношта и аз не можах да спя. Сутринта по време на изгрева на слънцето имаше мъгла със снеговалеж и студен северен вятър. Ние изчакахме повече от един час да се развидели добре и след 7 часа тръгнахме нагоре. Пред нас вървяха две групи от по няколко души, които скоро се изгубиха в мъглата.
към текста >>

По-късно на върха пристигнаха още наши приятели, като десетина сестри от тяхната група се върнали от стръмното място и отишли в заслона Хималай.
При нас дойдоха да спят още трима наши приятели от София. Слънцето изгря вляво от Белмекен в 6 часа и 20 минути червено на цвят. Духаше слаб северен вятър. Ние се бяхме намазали с крем против изгаряне. Направихме снимки на околните красиви върхове. По-късно на върха пристигнаха още наши приятели, като десетина сестри от тяхната група се върнали от стръмното място и отишли в заслона Хималай. Целият ден беше слънчево и сравнително топло. Много групи от хора посетиха върха и се върнаха обратно назад. Слънцето залезе в 18 часа и 40 минути в сив облак. Небето над нас беше ясно и звездно. Виждат се Овен, Алдебаран съвпад с Марс, Орион, Сириус с Голямото куче, Капелан от Колар, заедно със съзвездието Колар, Кастор и Полукс от Близнаци, съвпада със Сатурн и Процион.
към текста >>

Тръгна към заслона да докара шейна.
Помолих се да ми изпратят хора. Таман стигнах до езерото, чух стъпки и един младеж от атомната станция на име Димитър, застана до мене с щеки в ръце. Попитам ме: „Можеш ли да ходиш? " Отговорих му, че много ме боли десният крак. Той ме вдигна с двете си ръце, но кракът ме заболя и той ме сложи пак на снега. Тръгна към заслона да докара шейна. Помолих го да ми вземе раницата. Той я взе и я занесе в заслона. Емилия като видяла какво стана с мене и съм се изгубил в мъглата към езерото, си направила сметка, че и тя може да хвръкне пo същия начин, върнала се обратно в метеорологичната станция и съобщила на Жоро за случая. Той й казал да извика Митко от атомната станция, да слезе при мене. Жоро съобщи веднага на планинската спасителна служба да дойдат с траката да ме вземат и закарат в Боровец.
към текста >>

Той я взе и я занесе в заслона.
Попитам ме: „Можеш ли да ходиш? " Отговорих му, че много ме боли десният крак. Той ме вдигна с двете си ръце, но кракът ме заболя и той ме сложи пак на снега. Тръгна към заслона да докара шейна. Помолих го да ми вземе раницата. Той я взе и я занесе в заслона. Емилия като видяла какво стана с мене и съм се изгубил в мъглата към езерото, си направила сметка, че и тя може да хвръкне пo същия начин, върнала се обратно в метеорологичната станция и съобщила на Жоро за случая. Той й казал да извика Митко от атомната станция, да слезе при мене. Жоро съобщи веднага на планинската спасителна служба да дойдат с траката да ме вземат и закарат в Боровец. След това дава своите котки на Емилия да слезе безпрепятствено надолу. При мен от заслона Хималай дойдоха четирима души, сложиха ме на шейна и ме издърпаха до вратата на заслона.
към текста >>

При мен от заслона Хималай дойдоха четирима души, сложиха ме на шейна и ме издърпаха до вратата на заслона.
Той я взе и я занесе в заслона. Емилия като видяла какво стана с мене и съм се изгубил в мъглата към езерото, си направила сметка, че и тя може да хвръкне пo същия начин, върнала се обратно в метеорологичната станция и съобщила на Жоро за случая. Той й казал да извика Митко от атомната станция, да слезе при мене. Жоро съобщи веднага на планинската спасителна служба да дойдат с траката да ме вземат и закарат в Боровец. След това дава своите котки на Емилия да слезе безпрепятствено надолу. При мен от заслона Хималай дойдоха четирима души, сложиха ме на шейна и ме издърпаха до вратата на заслона. Вдигнаха ме, вкараха ме вътре в заслона и ме сложиха да легна на канапе срещу включения калорифер. Аз бях прекарал повече от 2 часа в снега и дрехите ми бяха напълно мокри. Преоблякоха ми мокрите дрехи и чорапи. Групата от Георги, Благой Митрев, Пепа веднага тръгнаха надолу, за да могат да ме вземат от ПСС и да ме закарат в София. При мен останаха Емилия, Ангелина и Митко.
към текста >>

Вдигнаха ме, вкараха ме вътре в заслона и ме сложиха да легна на канапе срещу включения калорифер.
Емилия като видяла какво стана с мене и съм се изгубил в мъглата към езерото, си направила сметка, че и тя може да хвръкне пo същия начин, върнала се обратно в метеорологичната станция и съобщила на Жоро за случая. Той й казал да извика Митко от атомната станция, да слезе при мене. Жоро съобщи веднага на планинската спасителна служба да дойдат с траката да ме вземат и закарат в Боровец. След това дава своите котки на Емилия да слезе безпрепятствено надолу. При мен от заслона Хималай дойдоха четирима души, сложиха ме на шейна и ме издърпаха до вратата на заслона. Вдигнаха ме, вкараха ме вътре в заслона и ме сложиха да легна на канапе срещу включения калорифер. Аз бях прекарал повече от 2 часа в снега и дрехите ми бяха напълно мокри. Преоблякоха ми мокрите дрехи и чорапи. Групата от Георги, Благой Митрев, Пепа веднага тръгнаха надолу, за да могат да ме вземат от ПСС и да ме закарат в София. При мен останаха Емилия, Ангелина и Митко. Скоро от върха се обади Жоро, че ще дойдат с моторна шейна да ме вземат, понеже е по-евтино от траката.
към текста >>

52. 3. Скакавците и Рупите - Светозар Няголов ( -2013)

Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб.
Купенът - това е челото на великана, който се вижда добре от езерата. За Рупите от 7-те езера се тръгва рано - в два часа, по пътя за Чистотата, минава се южно покрай Харамията и по лифта се отива на билото и връх Дамга. След това се минава Додов връх, Голям и Малък Мермер и при изгрев слънце се стига на връх Мальовица. Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб; може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб. Оттук има два пътя за Страшното езеро. Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана. По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон. То е наречено така, понеже когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада. Всъщност то е прекрасно езеро с красива околност.
към текста >>

По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон.
Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб; може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб. Оттук има два пътя за Страшното езеро. Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана. По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон. То е наречено така, понеже когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада. Всъщност то е прекрасно езеро с красива околност. Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана. Морените са хубави и равни и представляват школи, в които работят много невидими за нас същества в етерни тела. Тук е най-мистичното място на Рупите.
към текста >>

53. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас.
По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите. Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре. Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака. Бай Янко стовари багажа и се върна за следващия курс. Ние отидохме в пещерите на Молитвения връх, където бяха скрити гредите и колците, и ги извадихме. Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас. След това започнахме да си строим палатките. Тодор Симеонов не взе участие в общата работа, а си построи своя палатка. Когато започнахме да строим нашите палатки и бяхме хванали колците на една от тях, започна да се излива проливен дъжд и ние държахме колците до спирането му. В това време сестра Катя Грива ходила някъде из лагера и като почва дъждът влиза в палатката на Тодор Симеонов, който грубо я изгонва и тя плачешком, цялата мокра, пристигна при нас. Приютихме я и я успокоихме, а дъждът в това време спря.
към текста >>

По-късно се направи малкото заслонче, в което слагахме продуктите.
Картината на братския живот в лагера веднага се промени и започнахме да ходим на Паневритмия до Чистотата, на първото езеро за дърва и няколко пъти - на петото езеро. Раздадохме и хляб безплатно. Дойде един младеж и ми каза да му дам от Божия хляб, който се дава без пари. Аз отидох с него 8 хижата и му дадох 2 хляба, но когато отидох 6 лагера, той беше взел още няколко. Помолих един брат с голяма палатка да ми позволи да сложа под навеса на двойния покрив храните, които с Еленка донесохме от хижата. По-късно се направи малкото заслонче, в което слагахме продуктите. Приятелите започнаха да дават пари и да носят продукти, които им бяха в повече. Лагерът се уголеми и изкарахме много добре. Накрая, като отчетох средствата, се оказа, че сумите, дошли у мен, са 2 пъти повече от тези, които бях изразходвал. Аз ги внесох в София в братската каса. За тази моя проява се научи сестра Астрид Мюлер, която на следващата година ми даде една сума за Рила.
към текста >>

54. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Бедни рибари, които живееха в дървени и кирпичени къщички, им дадоха подслон и храна.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий" Три дни спасените пътешественици останаха в селото, което се наричаше Чаязъ. Бедни рибари, които живееха в дървени и кирпичени къщички, им дадоха подслон и храна. На брега бе изхвърлена разбитата гемия, из която корабокрушенците търсеха и намериха по някоя от своите вещи. От раздраните платна селяните и децата си правеха навуща, а бурето, оцеляло по чудо, купи за нищожна цена един дюкянджия, който продаваше сушена риба. Когато се поокопитиха, нахраниха и починаха, петимата пътници тръгнаха все покрай струмишкия залив по пътя между Богданската планина и Халкидическите възвишения, който водеше за Солун. По този път те щяха да стигнат по-рано, отколкото по-дългия път направо за Света гора. И този път беше труден, но сравнен със страшната буря, от която като по чудо оцеляха, той им се видя много по-лесен.
към текста >>

55. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

Пътниците посещават колибите на разни овчари, отиват и спят в заслони и пият вода от поточетата в крайните разклонения на Балкана.
Пеню Киров и Тодор Стоименов тръгват от Бургас за Варна. Вървят братята като апостоли и дългият над сто и двадесет километра път те изминават с повишено самочувствие. Мисълта, че отиват на събор, им вдъхва кураж, независимо от изпитанията на такова едно пътуване. По това време - 1900 година - страната, едва пробудена от турска робия, все още не е била много сигурна територия за такава екскурзия, а и портите на селските дворове след залез слънце продължавали да бъдат подпирани. Тези неща обаче не смущават Пеню Киров, който похлопва за нощуване там, където вътрешният му глас е подсказвал. Пътниците посещават колибите на разни овчари, отиват и спят в заслони и пият вода от поточетата в крайните разклонения на Балкана. Пътуването е било цяла школа, особено за по-младия Тодор Стоименов, който много рядко е напускал града. Малко преди Варна, на около петдесет километра от града, горещината и неподходящото шаечно облекло оказали своето влияние на Пеню Киров, изминал доста тежък и изморителен път. Той спрял до една рекичка да почива и да се поосвежи, като помолил Тодор Стоименов като по-млад и по-малко уморен да продължи и да се срещне на уреченото място с д-р Миркович, който идвал от Сливен. Така и станало. Учителят посрещнал сърдечно Тодор Стоименов и д-р Миркович, а късно във вечерните часове същия ден пристигнал и Пеню Киров.
към текста >>

56. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

За да покаже на дело тия свои истини, той участвуваше в копането на лозето, в подреждането на градината, в почистването на овощните дървета, в покриване с плочи на заслоните, работеше в изграждането на чешми.
Господ не оставя своите деца. „Никога не отминавайте един затлачен извор“ - казваше Той. Спрете се, почистете го, оправете пътя на водата, за да се оправят и вашите пътища. Свикнете да внасяте порядък в места, където има безпорядък. Насочете потоците към градините, към лозята и насадените лехи.“ За да покаже на дело тия свои истини, той участвуваше в копането на лозето, в подреждането на градината, в почистването на овощните дървета, в покриване с плочи на заслоните, работеше в изграждането на чешми. * Учителят даде категорично изяснение за ролята на жената и майката в живота на хората. Под думата „майка“ ние доловихме, че не трябва да се подразбира само биологичната родителка, но нещо по-друго - по-възвишено и по-духовно. По този проблем той изяснява: „Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов.
към текста >>

57. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Така се изгради доста голям заслон, покрит с плочи, направиха се мостове от гранитни блокове върху някои рекички, изтичащи от езерата, каптираха се изворчетата над езерата Елбур и Махабур, за да се появят рядко красиви и оригинални чешми с бял кварц, донесен отдалеко от самите ученици.
Немалко пъти тази игра се извършва над приветливото Езеро на чистотата. Малък струнен оркестър изпълнява паневритмичната музика. Ако денят е неделен или някакъв календарен празник, Учителят подема разговор, който може да се приеме като продължение на утринна беседа. От тези разговори обикновено отсъствуват дежурните, които приготовляват общия обяд, след което настъпват часове на свободни занимания, разговори, гостувания по палатките или разходки край езерата. Често около „сръчните ръце“ и „здравите мишци“ се събират приятели, за да вземат участие в подобряване на общия вид на лагера: укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките или се осъществяват поставени от Учителя строителни задачи. Така се изгради доста голям заслон, покрит с плочи, направиха се мостове от гранитни блокове върху някои рекички, изтичащи от езерата, каптираха се изворчетата над езерата Елбур и Махабур, за да се появят рядко красиви и оригинални чешми с бял кварц, донесен отдалеко от самите ученици. Тези чешми и до днес радват туристите в тази прекрасна местност на Рила. Благоустрояването на лагера е фокус на общите усилия, а работата, която се извършва там, е определена от Учителя, метод за утвърждаване единството и хармонията. Привечер, когато денят преваля и високо над върховете блеснат небесните светила и лунната светлина облече в синкав воал канарите и острите зъбери, животът стихва. Смълчаните езера сякаш медитират, отразили вечерния светлик в мистична красота. Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри.
към текста >>

58. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“
Той трябваше съвсем по земному да изживее своята трагедия. Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпятие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания. По този въпрос в една беседа срещаме: „Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Да, Той изпита много физически страдания. На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“ На въпроса къде е Христос и в коя от черквите, съградени в Негово име, се намира Той, Учителят отговаря: „Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа.“ „Като символ Христос е наречен в Евангелието с думите: лоза, жив хляб, врата, пастир, а като син человечески с думите Учител и Наставник.“ А на въпроса защо Христос избра 12 ученика, Учителят отговаря:
към текста >>

59. 4. МАТЕРИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Героите минават през изпитанията, както слонът през мрежите на паяците.
МАТЕРИЯТА Силата на божественото се изпитва при най-твърдите условия. Нима ще изпитаме твърдостта на диаманта върху мек предмет? За силния няма твърди условия, защото той е по-силен от тях. Героите минават през изпитанията, както слонът през мрежите на паяците. Това, което хората наричат спънки и несгоди, са малките камъчета, които помагат на каруцата им да изкачи стръмния път. Без тях колелата й не биха имали опора. Препятствията са километражните камъни по нашия път да видим докъде сме стигнали в развитието си. Земният свят е така построен, че в него всичко се подлага на проверка. В тази лаборатория небето прави най-щателните си проби.
към текста >>

60. СЪРНИЧКАТА - Борис Николов

Тя беше прислонена до голяма канара, която я пазеше от северния вятър.
Прекарваше в тишина и мълчание, разговаряше с Времето и Пространството – за него те бяха живи. Искаше да чуе Тихия глас, да узнае Неговата воля, и тогава постъпваше според нея. В Мечата долина хора не идваха. Горите от клекове бяха тъй гъсти, че само мечки и глигани можеха да минават. Мартин си построи колиба от камък и клек, яка като крепост. Тя беше прислонена до голяма канара, която я пазеше от северния вятър. Наоколо – дърва много, и сухи, и сурови. Клекът и като суров гори добре, защото е смолист. А какъв въздух! Свеж, укрепителен, с аромат на балсам. Сутрин Мартин излизаше на скалата да посрещне Слънцето.
към текста >>

Заслони с длан очите си и различи: напред бягаше сърничка, а след нея три вълка.
А какъв въздух! Свеж, укрепителен, с аромат на балсам. Сутрин Мартин излизаше на скалата да посрещне Слънцето. На това място то изгряваше един час по-късно и залязваше един час по-рано – високи склонове ограждаха долината. Тази сутрин, като огледа обширните бели полета, той забеляза тъмни, движещи се точки. Заслони с длан очите си и различи: напред бягаше сърничка, а след нея три вълка. Преследвачите не бяха далеч, сърничката едва им убягваше. Тя вземаше преднина само когато попадаше на по-твърд сняг, но когато дойдеше на по-мек, вълците я почти настигаха. Мартин се спусна от своя хълм към долината, като бързаше към бягащата сърна. На нея ѝ провървя, защото попадна в по-твърд сняг, но Мартин видя, че тя бяга с последни усилия и вълците вече я догонваха. Като направи още няколко скока, сърничката се хвърли в краката на Мартина.
към текста >>

61. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

А колкото по-силна и пречистена е вярата, толкова по-развит е и човешкият ум, който ў предоставя подслон и площадка за излитане.
Което означава, че отрича сляпата, неподкрепена от разумни аргументи вяра, която нерядко се изражда в догматизъм или дори фанатизъм. А последните, както е известно, не водят към нищо добро. Човешката история свидетелства, че откакто съществува разумната общност на тази планета, най-много кръв е била пролята в религиозни конфликти и войни. Парадоксът между утвърждаването от страна на всички религии на етични и миролюбиви човешки взаимоотношения и този факт граничи с абсурд. Остават суровите поуки от изкуственото разграничаване между вяра и разум и отдаването на предимство на крайности при тълкуването на това, как да отстояваме своите религиозни убеждения. А колкото по-силна и пречистена е вярата, толкова по-развит е и човешкият ум, който ў предоставя подслон и площадка за излитане. За тази взаимозависимост свидетелства същият извисен Учител: „Вярата сама по себе си е нещо велико. Вярата е проводник за умствените сили. Колкото проводникът е по-добър, толкова силата, която минава, е по-голяма.“ Заслужава си да проследим и друга насока на мисълта на Учителя П. Дънов, разкриваща психологическите и чисто практическите корени на вярата: „Има неща, които човек сам може да направи, а пък има неща, които други трябва да направят – Бог.
към текста >>

62. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо.
Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души. Плодовете ў, когато узреят и наченат да излъчват благоуханието на духовната зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога. Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо. Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг. А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение.
към текста >>

63. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

построяват за Учителя една стаичка, за да може да се подслони при лошо време, но и през зимата Учителят не слиза в квартирата на ул.
И всяко утро през този сезон Учителят извежда своите последователи да посрещнат изгрева на слънцето на края на боровата гора, която се разпростира на 3—4 км югоизточно от София. Сутрин рано за изгрев-слънце приятелите излизат там, където е сегашният Изгрев. Мястото на сегашния Изгрев било купено от англичанина Баучер. Там Братството купува над 40-50 декара земя и през летния сезон някои последователи си поставят палатки. През 1926 г. построяват за Учителя една стаичка, за да може да се подслони при лошо време, но и през зимата Учителят не слиза в квартирата на ул. „Опълченска“ 66, а остава да живее в стаичката на Изгрева. През лятото на 1927 г., веднага след събора, за много кратко време бива построен прекрасен голям салон, където Учителят да може да изнася своите беседи. Салонът е построен само от работници от Братството с доброволен труд. Сам Учителят участва в неговото изграждане. Когато го видях за първи път, той беше с ренде в ръка, което ми направи огромно впечатление, защото бях дълбоко убеден, че духовната работа трябва да бъде свързана тясно с физическата.
към текста >>

Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие.
Много приятели започнаха да си строят малки дървени къщички и се преселиха да живеят на Изгрева. Това име беше дадено на новото селище на Бялото Братство. Неговите обитатели живееха в отделни малки дървени къщички, които сами си построяваха. Дървените къщи на Изгрева Моите родители живееха в Павлово, където имах хубава стая, но за да бъда близо до Учителя и да слушам беседите, се преместих на Изгрева. Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие. Важното е, че бях на Изгрева, можех сутрин рано да посрещам изгрева на слънцето с другите приятели, да посещавам школните лекции в 5 ч. сутринта и да живея в прекрасната атмосфера, която цареше там. Не всички ученици живееха на Изгрева и за тези от тях, които идваха от София, особено за сестрите, това беше голямо изпитание. Нямаше никакъв превоз и те сами в тъмни зори трябваше да прекосят гората и да бъдат навреме на лекции. Това беше подвиг, защото имаха един час път, който не беше съвсем безопасен.
към текста >>

64. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

Пътят от Говедарци до езерата е доста дълъг и затова е било добре на мястото на сегашната хижа „Вада“ да се построи хижа или заслон, където да се подслоняват хора и багаж при лошо време.
По това време е имало само овчарски и дърварски пътеки и е било много труднопроходимо, но младежите успели да преминат. По-късно и много други ученици на Учителя се включват да правят пътя от хижа „Вада“ до Седемте езера, за да стане достъпен за хора, а също така и за конете с багажа. Учениците на Учителя са строили мостове, правели са стъпала по стръмните трудни места и т.н. Крум ми каза, че прокарването на пътя и мостовете към върха е много символично и всичко това е правено с много молитви и с ясното съзнание да тръгнат много хора по този път. Вървейки по него, да усетят духовната мощ на тези, които са го направили, да се повдигнат духовно и да намерят пътя към високия идеал - върха, който е символ на Бога. Пътят от Говедарци до езерата е доста дълъг и затова е било добре на мястото на сегашната хижа „Вада“ да се построи хижа или заслон, където да се подслоняват хора и багаж при лошо време. Учениците на Учителя започнали да строят хижа и доста напреднали. Когато веднъж отиват, виждат, че строежът е запален и изгорял, защото попът на селото насъскал селяните и те изгорили хижата. Крум ми каза, че когато отишли при Учителя да му съобщят това, той много строго казал: „Така стана по-добре, иначе щеше да бъде свърталище на ловци.“ Крум ми показа мястото, откъдето са тръгвали групите за Рила. Камионите пристигали накрая на село Говедарци много рано сутринта.
към текста >>

65. Учителят никога не нареждаше, не командваше - Крум Въжаров (1908- 1991)

Всеки правеше това, което може, и в един прекрасен миг виждахме, че се строи заслон или нещо друго.
Учителят никога не нареждаше, не командваше „Най-голямото престъпление на съвременните хора е, че искащ да властват един над друг. Не бива да заповядвате на хората.“[83] Крум ни казваше: „Учителят никога не нареждаше, не командваше, работехме според принципа на синархията.* Много пъти Учителят мълчаливо започваше да работи нещо, ние всички отивахме да помагаме по свобода, по вътрешен импулс и любов. Всеки правеше това, което може, и в един прекрасен миг виждахме, че се строи заслон или нещо друго. Така Учителят ни ръководеше по вътрешен път, изграждаше у нас вътрешната връзка.“ Според думите на Учителя „Божието благословеше иде чрез готовността да услужваме. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага.“[84] * Братството до 1919 г. се е наричало „Веригата“, която също е известна като „Синархическа Верига“, а след 1919 г.
към текста >>

66. Седемте езера - Крум Въжаров (1908- 1991)

Хората се подслонили в хижата.
Да бъдем заедно с тях, за нас беше голяма радост и привилегия. Спомням си, че веднъж паднах и си ударих коляното. Наложи се да ме свалят от лагера с кон. Мисля, че това беше същата година, когато на Рила е валял сняг, след като аз съм слязла, и затрупал палатките. Всичко било мокро - и дрехите, и палатките. Хората се подслонили в хижата. Поради депресията в климата се наложило спешно лагерът да се закрие. Крум слиза веднага долу и след това се качва няколко пъти, за да организира превоз за свалянето на хората и на багажа. Хората са замръзнали, простудяват се. Станало невъзможно да се живее в студа. Качвайки се нагоре в дъжд и сняг, с много тънки дрехи, съвсем мокър, Крум се простудява още по пътя.
към текста >>

67. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Само тази палатка устояваше на бурите и ние се подслонявахме в нея като в дядовата ръкавичка, когато оставахме без покрив на поляната под синьото небе.
Сутрин, като се събуждахме за изгрева, е имало лед наоколо. Валял ни е и сняг, като се е задържала до няколко дни около 20-30 см снежна покривка. Ние изгребвахме снега от покрива на палатките, за да не ги скъса и да не ни затрупа. Имало е много силни бури, които са скъсвали палатките, и сме оставали без покрив. Единствено стабилна и здрава оставаше ветеран- ската палатка на Крум, шита от Елена Андреева и импрегнирана с парафин като тези, които са ползвали по времето на Учителя. Само тази палатка устояваше на бурите и ние се подслонявахме в нея като в дядовата ръкавичка, когато оставахме без покрив на поляната под синьото небе. По-късно осъзнах, че трудностите и суровите условия са част от школата на Учителя. Те спомагат за израстването на ученика, за формирането на истинска обхода между хората, защото, ако при трудни условия се изградят прекрасни отношения, те свързват душите завинаги и любовта между тях е безгранична. А тази любов, това е основата, върху която се гради Братският живот. Запомнила съм, че всички работеха, всеки искаше да даде от себе си колкото може и каквото може, един едно, друг друго. Никога не сме имали проблеми за пари, никога не сме искали и не сме вземали пари от гостите чужденци.
към текста >>

68. Трите пеперудки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Дай ни подслон, хубаво жълто лале, — замолили се трите сестрички пеперудки, — докато премине бурята и престане дъждът, пусни ни под твоята стряха! — Бих дал подслон само на жълтата пеперудка! За другите две няма място в къщичката ми, — отвърнало жълтото лале.
— Щом няма място за трите, по-добре да останем на Дъжда. И си тръгнали. Почукали на друга вратичка, където живяло жълтото лале. — Какво има? — запитало жълтото лале. — Дай ни подслон, хубаво жълто лале, — замолили се трите сестрички пеперудки, — докато премине бурята и престане дъждът, пусни ни под твоята стряха! — Бих дал подслон само на жълтата пеперудка! За другите две няма място в къщичката ми, — отвърнало жълтото лале. — Или за всички, или за никого! — казала жълтата пеперудка и уловила сестричките си за ръка. Тръгнали по-нататък. Видяли къщичката на аления божур. — Пусни ни, докато мине бурята, братко, — замолили се трите пеперудки. — Имам място само за червената пеперудка, — отговорил божурът.
към текста >>

— Доста широка ми изглежда твоята къщичка... — Само за червената пеперудка ще дам подслон! — натъртено казал аленият божур и бил готов да открехне вратичката.
Видяли къщичката на аления божур. — Пусни ни, докато мине бурята, братко, — замолили се трите пеперудки. — Имам място само за червената пеперудка, — отговорил божурът. — Толкова ли не можеш да намериш място за нас? —обадила се бялата пеперудка. — Доста широка ми изглежда твоята къщичка... — Само за червената пеперудка ще дам подслон! — натъртено казал аленият божур и бил готов да открехне вратичката. — Сбогом! — казали му трите сестрички пеперудки. — Щом няма място за всичките, ние сме готови да погинем от дъжда и бурята! Те се уловили за ръка и тръгнали срещу стихията. Слънцето надничало зад тъмните облаци и чуло, как трите сестрички- пеперудки отговорили на божура. Тяхната привързаност го трогнала. Усмихнало се веднага, бурята притихнала и дъждът спрял.
към текста >>

69. Есен. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Е С Е Н Птички и цветенца някъде се скриха кой ли ги прогони, где се подслониха?
Е С Е Н Птички и цветенца някъде се скриха кой ли ги прогони, где се подслониха? Боже, мили, Боже, пази ги, горките, че без тях са тъжни, полята, горите. През цялата зима, ако сме добрички, нали ще. се върнат, цветенца и птички? Вяра Господинова
към текста >>

70. Три Небеса - Николай Райнов

И тялото бе от слонска кост — тяло на бик, легнало.
И сложи на главата му корона от жълт мрамор с червени жилки. А над челото му — Птицата на Живота — от топаз, с лъчеобразни разперени крила — от злато. И изработи Товил над главата рога на телец, и между рогата — кръгла плоча от червеникаво злато. И на челото — змия, седем пъти навита — и опашката в устата й. От зелен серпентин с черни петна изсече Товил образа на змията. И тялото бе от слонска кост — тяло на бик, легнало. А нозете и опашката му бяха членове на лъв. И ноктите — от червен порфир. И на плещите му имаше криле. А подножието бе изпъстрено със страни писмена, — и никой не можеше ги прочете, освен Еноха, брат Товильов, който ги бе написал. А големи тайни се тулеха в тези писмена.
към текста >>

71. Мелхиседек - Николай Райнов

Той знаеше изтънко душата на човека и виждаше до един заслоните на сърцето: от погледа му не можеше да се укрие ни грях, ни помисъл — и пред словото му трепереха всички люде.
Сякаш Мелхиседек бе израснал из земята или бе слязъл от небето. Приказваха шъпотом неговите поданици, че царят им наистина е пратен от Всевишния, че е дошъл по чуден път от звездата Вечерница, дето се е родил, за да донесе на земните люде мъдрост, която не знаят, и учение, каквото не са още от никого чули. Той бе жрец на Елохима отвеки. А крепък бе духом Мелхиседек. И възлежаваше на гърдите Господни. Той знаеше изтънко душата на човека и виждаше до един заслоните на сърцето: от погледа му не можеше да се укрие ни грях, ни помисъл — и пред словото му трепереха всички люде. Защото го знаеха, че е праведен и ведър духом. И боеха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне. Мълвяха шъпотом, че Мелхиседек знае езика на Небесните Войнства и приказва с тях. И по-чистите виждаха, че ангели идват при него и си отиват зарадвани. Издигна се духом до звездите небесни Мелхиседек — и по следите на Слънцето тръгна.
към текста >>

72. Жрец на Озириса - Николай Райнов

Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове.
Те казват: «Купихме си истина», както съседите им думат: «Купихме си крава.» И те без умора кретат след продавача на изживени истини, които са се превърнали на лъжи. Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа. Хубав е светът, когато се гледа през тая мрежа. И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея? Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове. И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!“ А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне. И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух. …И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки! В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя! …Прощавайте — настъпва моят час!… Прощавайте — настъпва моята дълга — дълга Вечер!“ И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината. И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му.
към текста >>

73. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

И поведе тя от Сава керван от слонове и камили с дарове, па мина голямата пустиня, за да отиде в Иерусалим.
Възрастваше в мъдрост и мощ Соломон. И растеше славата му — и мълвата за него се разливаше по вси царства, като благовоние на амбра. *** Стигна слух чак до Балкиза, царица на савската земя, в Честита Аравия, че Соломон бил много мъдър. Казаха й, че земята не знае другиго, — толкова мъдър на младини. И пожела Балкиза да го види. И поведе тя от Сава керван от слонове и камили с дарове, па мина голямата пустиня, за да отиде в Иерусалим. А когато първит камили бЪха стигнали до двореца на царя, последнит не бяха още влезли в дверите на града. И никой не беше видял дотогава толкова дълъг керван. И чудеxa му се всички. А щом влезе чернолик велможа в Соломоновия дворец, та поднесе Соломону свитък от царицата, излезе самин царят да посрещне Балкиза. И пристъпи към слона, на който седеше савската царица, направи поклонъ — и сне я на земята.
към текста >>

И пристъпи към слона, на който седеше савската царица, направи поклонъ — и сне я на земята.
И поведе тя от Сава керван от слонове и камили с дарове, па мина голямата пустиня, за да отиде в Иерусалим. А когато първит камили бЪха стигнали до двореца на царя, последнит не бяха още влезли в дверите на града. И никой не беше видял дотогава толкова дълъг керван. И чудеxa му се всички. А щом влезе чернолик велможа в Соломоновия дворец, та поднесе Соломону свитък от царицата, излезе самин царят да посрещне Балкиза. И пристъпи към слона, на който седеше савската царица, направи поклонъ — и сне я на земята. И въведе я тутакси в чертог, украсен с пъстра мозайка, злато, мрамор и сръчно изработен кедър. А Балкиза бешe облечена в тънка коприна с цвят на бляскав шафран, с мантия от огнен пурпур и върху него — везани големи папагали. И носеше прочелник от бисер, върху ланитите й се спускаха златни трепки с изумруди, а шията й бе накитена с огърлия от сребро и рубини. А върху буйните й коси се виеше, като пъстра змия, косичник от скъпоценни камъни и златовезани ленти. И тежки гривни и пръстени стягаха ръцете.
към текста >>

И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон.
Но тайните на женското сърце не знае още Соломон. „И много има да се учи...“ А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат. И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка. И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон. А когато, на третия ден, Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане — че не бил й казал още всичко... И засм се Балкиза. *** Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, каза Соломон на савската царица: „Словата на сърцето си ти каза вече. „Чуй сега, какво ще каже Соломон! — „От ранни младини съм слушал възточна притча — и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа. „Живееше преди време момък. И закопне по жена сърцето му.
към текста >>

74. Слова на Блажения - Николай Райнов

И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост.
И разумях, че е суета. Защото в нови йероглифи се заплете моята мъдрост — и в нови загадки втъна моят ум: йероглифите на силния, който търси свой път. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта. И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост. И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света. И познах, че е суета. Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята. Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки.
към текста >>

И казах в сърцето си тогава: „О, жалка разтуха за слабите! Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно! Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето! О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“ И — отминах.
И видях, че е суета. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било. И погледнах го. И казах в сърцето си тогава: „О, жалка разтуха за слабите! Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно! Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето! О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“ И — отминах. …А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците. И видях, че е суета. Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища. И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени. Защо са дирили блаженства.
към текста >>

75. Книга на загадките - Николай Райнов

Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон.
Под допира на огнените Му пръсти се пръскаше на едри капки сребърен дъжд. Звуците гърмяха, като рев на червенокоса буря, а после песента притихваше, като бясна вълна, разбита о бели скали. Над Бога грееше голяма луна. Той се не криеше в нощта, когато свираше своята песен, и не пращаше звуците там, дето не живеят люде. Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен. Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон. Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в душата си. Алмазните звукове се пръснаха, като едри златни капки, и Земята ги погълна. Аз Го видех сред морето, седнал на стръмна скала. Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува. Над Бога грееха едри зелени звезди.
към текста >>

Пенлива грива кипи отсам и отвъд преслона, та бележи светлата ивица на пролетна морска оран.
Чернокожите гребци се навеждат над греблата, белокосият кормчия улавя лоста на голямото колело. Платната плющят и се издуват. Човекът стои до мачтата и с поглед лови бързите движения на земята, която кичи своя зелен дворец. От тук се начева неговата бисерна поема. Корабът сече сънливите води, сепва ветровете и разбужда заспалите водни чудовища. Пенлива грива кипи отсам и отвъд преслона, та бележи светлата ивица на пролетна морска оран. Къдрави бели шевици се диплят по зелената водна ливада, високи талази се навеждат учудено над кипналата пропаст, като тежки житни снопове. Земята е далеко: за кого догражда тя толкова рано своя голям зелен дворец ? Кой ще оре и сее нейните черни недра? Корабът се губи там, дето трепка далечната ивица, що дели море от небе. Тъй, както сутринта Човекът сложи крак на корабната стълба, за да мине от земята в морето, — надвечер негли ще сложи той крак върху синята стълба, що води от море — към небе.
към текста >>

76. Отворените двери - Сава Калименов (1901 - 1990)

този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и дарува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим?
ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременени и страдащи, и аз ще ви успокоя“.. Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е. този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и дарува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим? Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си. . . Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че некога може да се изчерпи: този извор има за всички и за винаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк? Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на мястото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци.
към текста >>

77. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати.
За да може да носи навсякъде благата на живота, даровете на милосърдието, той си има осле. Осле, което той възсяда, което покорно го носи, и което е натоварено с даровете на милосърдието. С една реч, милостивият човек си има всичко, което е потребно. Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей. А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи - пари. Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати. Както виждате, милостивият самарянин навсякъде има необходимото, за да помогне и задоволи. С една реч, той има и затова дава. В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце?
към текста >>

78. 3. Никола Нанков - Георги Христов

Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие.
3. Никола Нанков В началото на Школата, когато се устройваше Изгревът ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски.
към текста >>

79. 4. Крум Въжаров - Георги Христов

построяват за Учителя една стаичка, за да може да се подслони при лошо време, но и през зимата Учителя не слиза в квартирата на ул.
И всяко утро през този сезон Учителя извежда своите последователи да посрещнат изгрева на Слънцето на края на боровата гора, която се разпростира на 3-4 км югоизточно от София. Сутрин рано за изгрев слънце приятелите излизат там, където е сегашният Изгрев. Мястото на сегашния Изгрев било купено от англичанина Баучер. Там Братството купува над 4050 декара земя и през летния сезон някои последователи си поставят палатки. През 1926 г. построяват за Учителя една стаичка, за да може да се подслони при лошо време, но и през зимата Учителя не слиза в квартирата на ул. „Опълченска“ 66, а остава да живее в стаичката на Изгрева. През лятото на 1927 г., веднага след събора, за много кратко време бива построен прекрасен голям салон, където Учителя да може да изнася своите беседи. Салонът е построен само от работници от Братството с доброволен труд. Сам Учителя участва в неговото изграждане. Когато го видях за първи път, той беше с ренде в ръка, което ми направи огромно впечатление, защото бях дълбоко убеден, че духовната работа трябва да бъде свързана тясно с физическата.
към текста >>

Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие.
вечерта, с преместването на Изгрева те вече започваха в 5 ч. сутринта. Много приятели започнаха да си строят малки дървени къщички и се преселиха да живеят на Изгрева. Това име беше дадено на новото селище на Бялото Братство. Неговите обитатели живееха в отделни малки дървени къщички, които сами си построяваха. Моите родители живееха в Павлово, където имах хубава стая, но за да бъда близо до Учителя и да слушам беседите, се преместих на Изгрева. Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие. Важното е, че бях на Изгрева, можех сутрин рано да посрещам изгрева на Слънцето с другите приятели, да посещавам школните лекции в 5 ч. сутринта и да живея в прекрасната атмосфера, която цареше там. Не всички ученици живееха на Изгрева и за тези от тях, които идваха от София, особено за сестрите, това беше голямо изпитание. Нямаше никакъв превоз и те сами в тъмни зори трябваше да прекосят гората и да бъдат навреме на лекции. Това беше подвиг, защото имаха един час път, който не беше съвсем безопасен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.55300498008728